КУЗМАН ПОПОВ – режисьор и сценограф на “Джоконда“ от Амилкаре Понкиели, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на първата постановка в 71-годишната история на Варненската опера, за Венецианския карнавал, маските и хората, за любовта, изкушенията на злото и вечното море...

7 август, 21.00, Опера в Летния театър
Премиера на ММФ "Варненско лято" 2018

- „Джоконда“ за пръв път в 71-годишната история на Варненската опера. Не бих могла да си представя друг режисьор и друг сценограф за това голямо събития, освен Кузман Попов...

- „Джоконда“ е великолепно произведение, което аз за първи път поставям, въпреки че почти целият класически оперен репертоар е минал през мен. Възхитен съм от музиката на Понкиели. Осъзнавам, че той действително е бил голям майстор, от който са се учили всички композитори от следващите поколения, дори Верди е заимствал от него.

- Кои са предизвикателствата?

- „Джоконда“ е голямо предизвикателство. Певческите роли са изключително трудни и - слава богу - Варненската опера разполага с качествен солистичен състав, който може да изпълни това заглавие. Сопраното Димитринка Райчева репетира ролята на Джоконда, в шпионина Барнаба се превъплъщават баритоните Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров, в инквизитора Алвизо ще видим басите Деян Вачков и Евгений Станимиров, a мецосопраните Даниела Дякова и Михаела Берова ще изпълнят ролята на Лаура. Всичко е трудно в „Джоконда“.

Визитната картичка на тази опера е известният „Танц на часовете“, но аз съм си поставил една по-трудна задача. В режисьорската ми концепция е залегнала идеята за театрална трупа от улични певци, танцьори, разказвачи. Самата Джоконда е улична певица, Барнаба пък е разказвач. Вмъкнал съм един особен типаж - маски в стила на Комедия дел арте. Маските, вплетени в спектакъла, участват по време на цялото действие. Както се случва в живота, така и тук се срещат добри и лоши маски, бели като Джоконда и черни като Барнаба.

- С какво още ще заинтригува съвременника „Джоконда“?

- Един от акцентите на постановката е лъвската паст, в която се слагат донесения до инквизицията, а ние много добре знаем как едно донесение може да очерни човек и да промени коренно живота му. Намирам този сюжет съвсем подходящ и за нашата съвременност, така че го извеждам като една от важните интерпретационни линии в постановката.

- Сценографията несъмнено визира епохата, в която е създадена операта.

- Преди много години имах шанса да направя специализация в Италия, като прекарах един месец в Милано, един в Рим и един във Венеция. Престоят ми във Венеция съвпадна с регатата и Венецианския фестивал, така че съм преживял Венецианския карнавал в истинската му традиция. Атмосферата в нашата постановка трябва да бъде такава, каквато е била в действителност през XVII век, такава, каквато е и днес. В декора присъства морето, разпознават се лагуната и венецианският мост. На лъвската паст се чете известният исторически надпис, който обещава на всеки, който направи донесение до инквизицията, че ще се ползва с покровителство, имунитет, конфиденциалност и облаги, съгласно законите.

- Определено личи пиетететът ти към контраста черно-златно.

- Сценографията на „Джоконда“ е издържана в цветовете черно и злато и мисля, че намерих онова съотношение между тях, което съответства на патрицианска Венеция. Маските, за които споменах, са също със златна или с черна украса. Хорът и солистите също носят маски, така че карнавалът присъства по време на целия спектакъл.

- И морето е непрекъснато там, на хоризонта на „Джоконда“...

- Открай докрай, през цялото действие. Искам морето в „Джоконда“ да бъде истинско, трагично, черно-бяло и бавно да се движи през цялото време. В последната картина се появява базиликата „Санта Мария де ла Салуте“, в която са се провеждали тържествени церемонии. Светлината, която струи отвътре, е контрапункт на драматичните събития и чудесен контраст на черното море.
Светлините ще угаснат. Маските са свалени. Една трагична история е разказана. Остава морето – вечно като живота, изпълнен с контрасти.

„ДЖОКОНДА“

опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели
Диригент Григор Паликаров
Постановка и сценография Кузман Попов
Костюми Ася Стоименова
Хореография Румяна Малчева
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:
ДЖОКОНДА, улична певица – Димитринка Райчева
СЛЯПАТА, нейна майка – Силвия Ангелова, Бойка Василева
АЛВИЗО, инквизитор –Евгений Станимиров, Деян Вачков
ЛАУРА, негова жена – Даниела Дякова, Михаела Берова
БАРНАБА, шпионин – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
ЕНЦО ГРИМАЛДИ, принц – Мирослав Христов
ЗУАНО - Людмил Петров
ПЕВЕЦ - Петър Петров
ИЗЕПО - Пламен Долапчиев
МОРЯК - Илко Захариев

В основата на либретото на Ариго Бойто стои драмата „Анжело – тиранинът от Падуа“ от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през XVII век. Музикалната драматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти. След премиерата си в Миланската скала операта “Джоконда” неизменно е част от репертоара на водещите световни театри.

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
След 1 юни на касата на Летен театър: всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-18.30 тел. 052 612 803. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020. www.tmpcvarna.com
http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ www.epay.bg