„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

Условността остава...

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

Да.

Варна, 24.04.2018

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 Прочетете още:

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

Роденият в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна, МАЕСТРО ЯН ВАН МААНЕН, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за диригентската си концепция на "Летящият холандец"

27 април 2018, 19.00 – Предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Романтична опера
Музика и либрето РИХАРД ВАГНЕР
Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Маестро, ако направите кратък диригентски анализ на "Летящият холандец", какво е най-характерното за тази Вагнерова опера?

Трудността при „Летящият холандец” идва оттам, че произведението продължава да се причислява към т.н. „Ранен Вагнер”, което автоматично го подрежда до приказните опери на Вебер и белкантовите творби на Белини.

В същото време в ”Летящият холандец” се появяват моменти на силен драматизъм и музикални картини на неукротими природни сили, каквито толкова често се срещат в по-късното му творчество. В този смисъл за мен като диригент е важно да намеря баланса между тези две характеристики.

Доколко Вагнер е търсил себе си и нов, собствен стил в „Летящият холандец”, не е съвсем ясно какво точно е искал, особено що се отнася до темпото и връзката с други различни темпа.

В интерпретацията си аз се опитвам да следвам интуицията си, за да изградя представление, което звучи логично, като използва в същото време мощта на величествената и много енергетична музика на Вагнер.

Това не е обикновена проблематична творба, това е творба на гений. Никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера.

Тъмните краски в неговата музика ми напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Тази толкова завладяваща и хипнотизираща атмосфера направо те кара да забравиш, че си в театъра.

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова бил осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

Хрониките разказват, че наистина съществувал човек на име Бернард Фок, търговец в Холандската източно-индийска компания и капитан на изключителен кораб, заради който се смятало, че бил продал душата си на дявола.

Така се родила легендата за „Летящият холандец“, най-бързия кораб на света. Любопитно е, какво отношение имат съвременните холандци към „Летящият холандец”?

Не мисля, че холандците имат някакво отношение към „Летящият холандец”, освен може би рибарите, каквито все още срещаме край Северно море и Ijsselmeer.

Повечето от тях са много религиозни, така че за тях „Летящият холандец” би могъл да бъде предупреждение за това, което ги очаква, ако не съблюдават божите заповеди.

Останалата част от холандците асоциират в днешни дни „Летящият холандец” по-скоро с развлечението в стил „влакчето на ужасите” в нашия известен тематичен парк „De Efteling”.

Разбира се, за мен като холандец, е специален момент и чест да дирижирам „Летящият холандец” във Варна. Ще вложа най-доброто от себе си, за да пресъздам въздействащо тази трагична история.

Всеки път, когато летя за Варна, предвкусвам удоволствието от поредната среща с прекрасните артисти на Варненската опера. И ако след спектакъла някои от тях ме нарекат „Летящият холандец”, не бих имал нищо против. Дори бих се зарадвал на това прозвище.

 Прочетете още:

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

На 27 април, 19.00, на сцената на Държавна опера Варна предстои предпремиерата на романтичната опера "Летящият холандец" от Рихард Вагнер.

Очаквайте премиерата на 12 юли в ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2018

Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Концертмайстори - Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент-режисьор - Сребрина Соколова. Помощник-режисьор - Мариана Григорова. Корепетитори - Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор - Димитър Фурнаджиев

Със своите музикални драми и дръзки търсения Рихард Вагнер остава в музикалната история като един от най-големите реформатори на оперното изкуство. Целият живот на гениалния композитор, също поет и писател, преминава в отстояване на идеите за едно по-различно изкуство. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес предизвикват интерес.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В автобиографията си Вагнер разказва, че за „Летящият холандец” са го вдъхновили лично преживяно бурно морско пътешествие и новела на Хайне. Младият композитор се увлича по широко разпространените в крайморските страни митове за кораба-призрак и моряка-скитник. Следвайки легендата за Летящия холандец, която разказва за кораб, осъден да плава до деня на Страшния съд, Вагнер създава своята опера за кратко време и сам дирижира премиерата в Дрезден през 1834 г.

ВЪРХОВО ПОСТИЖЕНИЕ НА НЕМСКАТА РОМАНТИЧНА ОПЕРА

„Летящият холандец” е едно от върховите постижения на немската романтична опера след Карл Мария фон Вебер. Основна тема в операта е изкуплението чрез любовта, към което Вагнер се връща в много от следващите си творби. В „Летящият холандец” са съчетани битово-реалистични и фантастични сцени и в тяхното редуване се разкрива драмата на главните герои Холандеца и Сента. Музикалният образ на Холандеца с неговите душевни терзания представлява истинско художествено достижение в оперното творчество. Романтична, мечтателна и възвишена, Сента е олицетворение на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена. Оттук-нататък композиторът ще обогатява този образ в следващите си опери – Елизабет в „Танхойзер”, Елза в „Лоенгрин” и др.

Най-важната роля в „Летящият холандец” е поверена на оркестъра, който трябва да пренесе цялото психологическо въздействие, заложено в оркестровата партитура. Увертюрата на „Летящият холандец”, както и увертюрите на почти всички Вагнерови опери, е изключително симфонично произведение, в което конспективно е пресъздадена цялата драма. Изведени са главните теми от операта, обрисувани са картините на бурното море и на веселия празник. Релефно са пресъздадени и чувствата на двамата главни герои – вечното неспокойствие на Холандеца и силната любов на Сента. Музиката на „Летящият холандец” интригува със своя баладичен характер, с драматизма и в същото време с народностния си облик. Наред с младежките пориви, тя отразява оригиналното мислене на автора и съдържа онази специфична сила на внушението, която ще стане типична за цялото творчество на Вагнер.

 Прочетете още:

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

ПОЛЕТ КЪМ МЕЧТИТЕ - 25 ГОДИНИ КАТО МИГ

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

21 април 2018, 19.00

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

При това не става дума само само за мюзикъли.

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

За нея ми обещаваш друго интервю.

Разбира се.

Веселин Станев свири Рахманинов на финала на Европейския музикален фестивал

Детайли

Главна категория: НОВИНИ

Категория: Актуални новини

Обичаният варненец със световна кариера ще излезе на фестивалната сцена със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на Станислав Ушев в събота, 14 април от 19 ч.

11.04.2018

Един обичан и силно отдаден на музиката варненец със световна кариера – Веселин Станев, ще сложи финалната точка на Европейския музикален фестивал Варна. В събота, 14 април от 19 часа той ще излезе на сцената на Варненската опера заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на маестро Станислав Ушев. Познавачите на руската класика ще оценят блестящата програма от произведения на Рахманинов, Шостакович и Чайковски.

С посвещение на Сергей Рахманинов и 145-та годишнина от рождението му ще бъде изпълнението на една от знаковите за всеки виртуозен пианист творби на великия руски композитор - Концерт за пиано и оркестър №3. Изключително трудният, но в същото време мелодично богат и завладяващ концерт на Рахманинов е една от емблемите на композиторското му творчество, оставило ярка следа в музикалната история на ХХ век. В програмата на концертната вечер са включени още Празнична увертюра на Дмитрий Шостакович и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

С  участието на Веселин Станев Европейският музикален фестивал, който сега празнува 15-та си годишнина, продължава линията да връща на родна сцена успешни варненски музиканти, които градят световна кариера.

Веселин Станев завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” – София  и Московската консерватория  „П. И. Чайковски” при прочутия педагог проф. Дмитрий Башкиров. Продължава обучението си в Conservatoire National Superieur de Musique в Париж в класа на  Алексис Вайсенберг. По-късно негов ментор става Петер Фойхтвангер.

Успешният път на пианиста стартира с отличия от Международния конкурс „Чайковски“ в Москва и  конкурса  „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж. Започва да изнася концерти в най-реномираните зали в Европа, сред които: Wigmore Hall – Лондон, “Alte Oper” – Франкфурт, залата на Берлинската филхармония, „Salle Gaveau” – Париж, „Gewandhaus” – Лайпциг, Академия Санта Чечилия, както и в Скандинавските страни, Югоизточна Европа, Русия и Япония.  Веселин Станев е свирил под палката на някои от най-известните съвременни диригенти като Пол Даниел, Армин Джордан, Александър Лазарев, Давид Зингман. Изявява се редовно и като камерен музикант заедно с Екатерина Фролова, цигулка и Ева Оертле, флейта.

Майсторството на пианиста е документирано в записи за БНТ и БНР. Има реализирани шест компакт диска за Гега Ню с произведения от Шуман, Брамс, Лист, Шопен и Рахманинов, както и два за Sony Classical с работи на Лист.

Концертът на Веселин Станев в съботната вечер обещава да бъде отличен финален емоционален акорд на Европейския музикален фестивал, който тази година започна със световния виртуоз на цигулката Найджъл Кенеди, продължи с филигранните изяви на Ивона Недева и Анжела Маджарова на флейта и арфа, премина с атрактивния и много оригинален джаз-концерт на Дуо Герасимец и разпали страстите с майсторското танго на международния проект Tanguarda.

Билетите за концерта са на цени от 10 до 25 лв. и могат да се закупят от касата на Държавна опера Варна.

Европейският музикален фестивал се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна и със съдействието на International Hotel Casino & Tower Suites, комплекс Топола Скайс, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Grand Mall, медицински център Надежда и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Радио 1 и Moreto.net.