СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ, „РОМЕО и ЖУЛИЕТА“

Историята на балета „Ромео и Жулиета“ е не по-малко интересна от историята на двамата влюбени от Верона. През 1935 г. Сергей Прокофиев композира музиката и написва либретото, в съавторство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски. Версията предвижда щастлив край, за разлика от оригиналната драма на Шекспир. Но сталинистката цензура отхвърля новаторската музика на Рахманинов като „нетанцувална“, поради което първо Лениградският театър „Киров“, а след това и Болшой театър в Москва отказват да поставят балета. Разстрелът на Адриан Пиотровски през 1937 г. допълнително усложнява положението.

Прокофиев преработва музиката в отделни сюити и пиеси за пиано, които се изпълняват през 1936 и 1937 г., а през 1938 г. самият Прокофиев гастролира с тях в различни градове на Европа. Диригентът на оперния театър в Бърно (Чехословакия) присъства на концерта на Прокофиев в Париж, харесва сюитите и иска клавира. На базата на тези сюити балетмайсторът Иво Ваня Псота създава първия едноактен балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“, чиято световна премиера в Бърно на 30 декември 1938 г., 3 години след написването на музиката, жъне огромен успех. В ролята на Ромео е самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова.

Забранен в Съветския съюз чак до 1940 г., балетът, с трагичен финал, редица допълнения в музикалната партитура от Прокофиев и с нова, различна от оригинала хореографска идея на Леонид Лавровски, най-сетне излиза и на сцената на театър „Киров“. Постановката, с Галина Уланова в партията на Жулиета, получава Сталинска награда.

В Болшой театър балетът „Ромео и Жулиета“, в редакцията на Лавровски от 1946 г., със звездите Галина Уланова и Мая Плисецкая, достига повече от 200 представления. Филмът-балет „Ромео и Жулиета“, с участието на Лавровски, е отличен на филмовия фестивал в Кан през 1954 г. Балетът шества по световните сцени в постановки на хореографи от ранга на Джон Кранко, Кенет Макмилън, Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер.

Първоначалният замисъл на авторите на балета се реализира едва през 2008 г. в САЩ. Музикалният историк, проф. Саймън Морисън от Принстънския университет, възстановява оригиналното либрето. Балетмайсторът Марк Морис следва основната партитура на Прокофиев, нейния състав, драматургична структура и щастлив финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на Bard Music Festival в Ню Йорк (САЩ). 

В България особено популярна е балетната версия на „Ромео и Жулиета“ на Маргарита Арнаудова от 1972 г., а балет „Арабеск“ отбелязва своята 50-годишнина през 2017 г. със същото заглавие, в хореографската редакция на Боряна Сечанова.

Варненската премиера на „Ромео и Жулиета“, състояла се на 28.06.1978 г., е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, художник Лора Маринова.

През 2015 г., на Първия международен балетен форум, иницииран от Държавна опера Варна, в памет на Мая Плисецкая, балетът „Ромео и Жулиета“, хореографска редакция на Сергей Бобров, един от партньорите на Мая Плисецкая, се играе в рамките на Опера в Летния театър на 29.07.2015 г., с участието на балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна.

На 8.02.2023 г. във Варна предстои следващата премиера на „Ромео и Жулиета“, танцов прочит на Сабрина Боско, сценографска идея Сергей Бобров, художник Ася Стоименова, в главните роли с Мартина Префетто и Федерико Мелла.

Виолета Тончева

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО В ХОРЕОГРАФИЯТА Е ЧУВСТВОТО

Световноизвестната примабалерина и хореограф САБРИНА БОСКО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя танцов прочит на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев;  ролята на съвременната хореография, чувството и свободата на тялото в нейния хореографски стил; работата с Мартина Префетто – Жулиета и Федерико Мелла – Ромео и самите балетни артисти за своите герои; балетът като разказ и начин на живот.

Все още усещаме енергията на миналогодишното „Либертанго“ в запълнения до последното място Летен театър, първата ни среща във Варна с вълнуващата хореография на световноизвестната примабалерина и балетен педагог Сабрина Боско. Вълнението продължава и сега, през зимата, с февруарската премиера 2023 на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. В творческата Ви биография това заглавие заема специално място.

Да, наистина е така. През 2006 г. бях поканена от Карла Фрачи, една от най-великите балерини на нашето съвремие, за постановка на балета „Ромео и Жулиета“. Тогава за пръв път открих този прекрасен балет, чиято премиера в „Термите на Каракала“ беше много успешна, а за мен остава незабравима. Сега във Варна за втори път поставям „Ромео и Жулиета“, като следвайки сценографската идея на Сергей Бобров, влагам моите стъпки, моята хореография и моята представа за Ромео и Жулиета.  

С годините сте обогатили виждането си за балета, така че сегашните „Ромео и Жулиета“ навярно са по-различни от онези през 2006 г.

След завършване на балетното си образование в Куба и Италия, танцувах и поставях в различни театри в Германия, Виена и на много други места по света. Продължавам да го правя и сега. Постановките ми винаги се различават, най-малко, защото работя с различни балетни трупи. Но има и едно нещо, по което те си приличат. Където и да се намирам, аз влагам, наред с опита, и цялата си душа. Според мен, най-същественото в хореографията е чувството. По този начин създадох „Либертанго“, по същия начин изграждам сега и танцовата партитура на „Ромео и Жулиета“.

Прочети още: НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО В ХОРЕОГРАФИЯТА Е ЧУВСТВОТО

ОТКЪДЕ ИДВА «МАГИЯТА НА ФРЕНСКАТА МУЗИКА»

1 февруари 2023, 19.00, Концертно студио, БНР – Радио Варна

Камерен концерт в партньорство с Алианс Франсез Варна

В Концертното студио на Радио Варна на 1 февруари от 19.00 часа солисти на Държавна опера Варна канят варненци на специален камерен концерт, под наслов „Магията на френската музика“. Тъй като в репертоара на Държавна опера Варна делът на френската музика става все по-голям, решихме, по идея на артистичния директор Бойка Василева да инициирам този концерт с камерни творби от френски композитори. Събрахме се колеги с пиетет към френската култура, заложена и в музиката на френските композитори, споделя басът Гео Чобанов. Той е в компания със съмишленици - сопраните Димитринка Райчева, Мария Павлова и Жана Костова, мецосопраното Михаела Берова, баса Евгений Станимиров, цигуларката Марина Винокурова и пианиста Руслан Павлов.

За Руслан Павлов връзката с френската музика датира още от Музикалното училище и неговата преподавателка Мила Михайлова - френски възпитаник и изключителен педагог, на чието име отскоро във Варна се провежда национален конкурс за пианисти. Самият Руслан Павлов, още като ученик, спечелва с интерпретацията си на творби от френски композитори 4 международни отличия - два пъти на конкурса «Албер Рушел» и два пъти на конкурса «Музиката и Земята». Харесвам френската музика, заради нейната изтънченост, колористика, игра на тембри и ярък звукопис. В нашия концерт се постарахме да включим точно такива творби от различни композитори, които покриват различни епохи от XVII век до наши дни и носят в себе си ясно разпознаваемия дух и стил на френската музикална култура, уточнява пианистът.

Прочети още: ОТКЪДЕ ИДВА «МАГИЯТА НА ФРЕНСКАТА МУЗИКА»

НЯМА ПРОМЕНИ В АФИША НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

Инцидентът в Театрално-музикален продуцентски център Варна, възникнал при късо съединение с кабел, захранващ осветлението на сцената, към края на спектакъла „Красавицата и Звяра“ в събота, 28 януари 2023 г., е овладян своевременно. Дежурните осветители и сценичната група са използвали наличните пожарогасители за да потушат огъня, още преди пристигането на автомобилите на пожарната. Присътвалите на спектакъла 400 зрители са изведени от залата, съгласно предписанията на евакуационния план. Няма пострадали, нито щети в театралната зала.

На 30 януари, понеделник, директорът на ТМПЦ Варна, Даниела Димова, свика заседание на ръководството с техническите служби, на което бе направен подробен анализ на ситуацията. Бяха взети още мерки за повишаване на превантивния контрол, сред които въвеждане на профилактика на осветителните тела и осветителната инсталация на 6 месеца, вместо на 1 година, както изискваха досегашните вътрешни правила на ТМПЦ, и изготване на проект за допълнително захранване на сценичното електротехническо оборудване. Ще се следи още по-стриктно за спазване на светлинната партитура за всяко представление, подчерта г-жа Димова.

Няма промени в програмата на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Предвиденият за днес гастрол на Плевенския драматичен театър с „Опашката“ по романа на Захари Карабашлиев, както и всички следващи спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна ще се състоят на обявените в афиша дати.