1948 - 2022

Първите балетни събития във Варна са свързани с един от пионерите на това изкуство у нас, възпитаника на немската балетна школа, Тошко Иванов (1912-1995), който създава първите малки хореографии във Варна (1929), а в новосформираната Варненска народна опера (1947) е назначен за солист. Хореограф на първата постановка „Продадена невеста“ от Сметана (1947) е Асен Манолов.

 1948 година, в която балетната трупа изнася първия си самостоятелен балетен спектакъл, с едноактните балети „Шехерезада” и „Болеро”, постановки на Асен Манолов, се приема за начало на професионалния балет във Варна. Живко Бисеров жъне успех с хореографията на «Половецки танци» в „Княз Игор” от Бородин (1952), също с балетите «Бахчисарайски фонтан» от Асафиев (1953), «Червеният мак» от Глиер (1954), „Копелия“ от Делиб носи почерка на основоположника на българското балетно изкуство Анастас Петров (1959).

Шанс за варненския балет е срещата в московския ГИТИС между балерината Галина Худа Кули от Баку (1933) и юриста Стефан Йорданов, завършил Хореографското училище в София (1924-1994), които превръщат балета и балетното образование във Варна в своя житейска кауза. В продължение на 25 години (1960-1985) те формират облика на трупата, поставят над 35 нови  заглавия и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, сред които: „По пътя на гърма“ от К. Караев (1960), „Шопениана“ от М. Фокин (1963), „Жизел“ от Адам (1965, 1976), „Ромео и Жулиета“ от Чайковски (1966), „Лешникотрошачката“ от Чайковски (1969), „Спартак“ от Хачатурян – премиера за България (1977),“Ecce Homo” по музика на Бетовен и Пиацола (1980) и др.

Галина и Стефан Йорданови извеждат балетния състав на Варненската опера на международната сцена в Русия, Италия, Испания, Чехия, Полша и др. Двамата въвеждат първото извънстолично професионално образование по балет във Варна и инициират създаването на първия в света международен балетен конкурс – Варненския (1964).

На балетната сцена във Варна танцуват: Данка Янакиева, Мария Халачева, Здравко Халачев, Ирка Малчева, Хасан Ахмедов, Лиляна Зидарова, Диди Каменова, Людмил Бубов, Георги Нейков и др. Любомир Кацаров и Екатерина Илиева участват в Международния балетен конкурс, в който тя получава III награда и бронзов медал (1965). В следващото поколение се открояват: Светломира Михайлова – примабалерина, Татяна Венциславова, Румяна Малчева, Денко Стоянов, Екатерина Чешмеджиева - примабалерина, Константин Илиев, Румен Стефанов, Евгения Минкова, Илияна Славова, Галина Велчева, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Силвия Христова, Марко ди Салво, Нерея Асторя, Пердита Джейн Ланкастър, Лукас де Конинг и др. Във Варненската балетна трупа сега танцуват артисти от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Англия, Русия и България

 

След Галина и Стефан Йорданови други известни български творци оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Анна Пампулова и др. От 2015 г. изтъкнатият балетен артист, хореограф и режисьор Сергей Бобров, заедно с репетитора и хореограф Светлана Тоншева, внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар, разширява с кастинги международния състав на трупата и поставя традицията на Международния балетен форум на Варненската опера (от 2015).

На варненската балетна сцена, привлекателна с високото художествено ниво на своите спектакли, както и с Международния балетен конкурс, се изявяват артисти с блестяща кариера от различни страни: Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Катерина Петрова и Цецо Иванов от Националната опера и балет на България; Марчело Пелицони от Италия, Франциско Руиз от Испания, Елена Свинко от Русия, Мария Кичевска от РС Македония и др.

В момента балетната трупа на Държавна опера Варна е на дълго турне в Мексико, където представя успешно „Лебедово езеро“ от Чайковски, хореография Сергей Бобров.

 „Корсар“ от А. Адам, хореография Галина и Стефан Йорданови, със Светломира Михайлова и Георги Нейков. 1968 г.

 

 „Спартак“ от А. Хачатурян, хореография Галина и Стефан Йорданови, с Екатерина Чешмеджива и Константин Илиев. 1977 г. За първи път в България.

„Рахманинов“ по музика на С. Рахманинов, хореография Калина Богоева, с Румяна Малчева и Денко Стоянов. 1993 г.

 

Една ръка, едно сърце“ от Л. Бърнстейн. хореография Боряна Сечанова, с Евгения Минкова и Румен Стефанов. 2013 г.

„Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, с Илияна Славова и Павел Кирчев. 2015 г.

 

Лебедово езеро" от Чайковски, хореография Сергей Бобров, с Клер Мари Гилард Лестан и Павел Кирчев. 2018 г. Снимка 2021 г. 

 

 

Личности

Награди за Държавна опера Варна

2005

КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД за цялостна дейност на Държавна опера Варна;

2007

КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД за постановъчния екип на оп. “Атила”;

 

2011

 

ЗЛАТНО ПЕРО на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” на Даниела Димова за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010;

 

КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД за Държавна опера Варна за реализацията на „Проклятието на Фауст” от Хектор Берлиоз в рамките на ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2011. Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна със солисти Даниела Димова, Арсений Арсов, Пиер-Ив Прюво (Франция) и Евгений Станимиров. Диригент Амори дьо Клозел (Франция);

 

2012

 

Награда ВАРНА за Желка Табакова за постановката и хореографията на балета „Лешникотрошачката” на сцената на Държавна опера Варна и по повод 25-годишната й творческа дейност;

 

Награда ВАРНА за Иван Филев, дирижирал с успех многобройни спектакли на Държавна опера Варна и по повод неговата 70-годишнина;

 

ПОЧЕТЕН ЗНАК С ЛЕНТА на кмета на Община Варна за Тодор Игнатов, сценограф на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за високи постижения в областта на художествената култура, за популяризиране на драматичното и оперното изкуство във Варна, страната и чужбина, за дългогодишната му сценографска дейност и по повод неговата 60-годишнина;

 

ЗЛАТНА ЛИРА на СБМТД за Арсений Арсов, солист на Държавна опера Варна, за високи художествени постижения, популяризиране на българското оперно изкуство у нас и по света и дългогодишната му творческа дейност;

 

ГРАМОТА И ПЛАКЕТ НА МИН. НА КУЛТУРАТА за главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов за изключителни творчески постижения, по повод 40-годишната му творческа дейност на варненската оперна сцена и 70-та му годишнина;

 

Награда ВРЕМЕ за ТМПЦ – Държавна опера Варна за Симфоничния концерт, с който оркестърът на Държавна опера Варна откри второто издание на Лондонския фестивал на българската култура и представи в световния културен мегаполис кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019. Наградата е резултат от мащабно социологическо проучване, осъществявано всяка година от Община Варна и Икономически университет Варна;

 

 

2013

 

ЗЛАТНА ЛИРА на СБМТД посмъртно за Малина Хубчева, дългогодишна диригентка на хора на Държавна опера Варна, за изключителния й принос за утвърждаване на оперния театър като една от водещите музикални институции в страната;

 

Награда ВАРНА посмъртно на Малина Хубчева за дългогодишната й диригентска дейност в Държавна опера Варна и в знак на признание за цялостния й творчески принос за развитие на оперното изкуство във Варна;

 

КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД и Радио Класик ФМ – Награда на публиката за Държавна опера Варна за Опера в Летния театър – Варна 2013;

 

КРИСТАЛНА ЛИРАна СБМТД за диригента Юли Дамянов за спектакъла на Държавна опера Варна „Super Star Gala“ в Опера в Летния театър – Варна 2013;

 

 

2014

 

Златен медал "100 ГОДИНИ БОРИС ХРИСТОВ" от Министерство на културата на Даниела Димова за организацията на концерт "BASSISSIMO" с най-големия италиански Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на 28.05.2014 г.;

 

КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД – Награда на публиката за Нейчо Петров-Реджи за образа на Исус Христос суперзвезда в премиерната постановка на рок операта „Исус Христос суперзвезда”;

 

Награда ВАРНА за Държавна опера Варна за разширяване на аудиторията и привличане на млади хора в оперния театър;

 

 

2015

 

ГОЛЯМАТА НАГРАДА ВАРНА за Людмил Ангелов, варненскимузикант от световна величина, носител на престижни световни награди за пианисти, основател на ММФ в Толедо, член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата в Испания, почетен професор в НБУ, основател и артистичен директор на ММФ „Piano Extravaganza” в България, консултант на ММФ „Варненско лято“;

 

Награда ВАРНА за Държавна опера Варна и екипа на „Carmen Dance”, уникален оперно-балетен спектакъл по Жорж Бизе, дир. Светослав Борисов, хореограф Сергей Бобров, с участието на български оперни солисти и балетни солисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск;

 

КРИСТАЛНО ОГЪРЛИЕ и Диплом на СБМТД за Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за изключителен принос в развитието на българската музикална култура;

 

 

2016

 

Награда ВАРНА за Хора на Държавна опера Варна с диригент Стефан Бояджиев, за високи художествено-творчески резултати в премиерните постановки в Опера в Летния театър на "Макбет" от Верди, "Дон Паскуале"  и "Любовен еликсир" от Доницети, "Адриана Лекуврьор" от Чилеа и "Царицата на чардаша" от Имре Калман;

 

ПОЧЕТЕН ЗНАК ЗА ЗАСЛУГИ - Златен от кмета на Община Варна за тенора Арсений Арсов за заслуги към оперното изкуство, както и по повод 60-та му годишнина;

 

С титлата ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ВАРНА се удостоява Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти, за огромните му заслуги към Варненската опера в качеството на неин директор, главен художествен ръководител, артистичен директор и диригент, както и по повод неговата 85-годишнина. Ученик на Херберт фон Караян, диригент в продължение на 40 години на Берлинския симфоничен оркестър, Маестро Иванов е дирижирал на 4 континента, но винаги остава свързан с родния град. Във Варненската опера е дирижирал над 2000 спектакъла, организирал е многобройни турнета, с които разнася славата на българското оперно изкуство по света, подпомага и днес израстването на млади оперни певци и музиканти;

 

Награда ЗЛАТНА ЛИРА и Диплом на Съюза на музикалните дейци на Македония за Държавна опера Варна за световната премиера на мюзикъла "Граф Монте Кристо" от Ив Деска, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3 D Mapping Полина Герасимова, в гл. роля Христо Ганевски, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна;

 

 

2017

 

ПЛАКЕТ от ФОБИ, 50-и Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, за успешното представяне на Държавна опера Варна с операта „Норма“ от Белини с диригент Ян ван Маанен, режисьор и сценограф Кузман Попов, костюмограф Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова и солистите Линка Стоянова, Даниела Дякова, Бойко Цветанов, Гео Чобанов, Вяра Железова и Христо Ганевски. Оркестър и хор на Държавна опера Варна, диригент на хора Цветан Крумов;

 

Отличие от I love Bulgaria за ТМПЦ Варна - бронзова статуетка с автор Пламен Братанов и Диплом за интелигентно промотиране на спектаклите на ТМПЦ Варна чрез мобилното приложение I love Bulgariа;

 

Награда Media AwARTsна независимите варненски журналисти за Държавна опера Варна за високи творчески постижения и по повод 70-годишнината на оперния театър;

 

Награда Media AwARTs на независимите варненски журналисти за артистичното превъплъщение на солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова в ролята на кралица Анна Австрийска в мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски, реж. Николай Априлов, диригент Страцимир Павлов;

 

2019 

 

Награда ВАРНА за мюзикъла „Да пееш под дъжда“ по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, сценография Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева, с Орлин Горанов, Сребрина Соколова, Мариан Бачев, Лилия Илиева и др. Солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера Варна;

 

Награда Media AwARTs на независимите варненски журналисти за Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, по повод 10-годишнината на Опера в Летния театър;

 

Награда ВАРНА за Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ, за високи постижения в журналистиката, публикации и книги в областта на сценичните изкуства;

Награда ВАРНА за Любомир Кацаров, ветеран, един от първите солист-балетисти на Варненската опера, танцувал в първото издание на първия Международен балетен конкурс във Варна (1964)

 

 

 

ОСНОВНА СЦЕНА

 

 

 

ПРОЕКТ "Модернизация на основна сцена на Драматичен театър „СТОЯН БЪЧВАРОВ”  - гр. Варна"

Проект Модернизация на основна сцена на Драматичен театър „СТОЯН БЪЧВАРОВ”  - гр. Варна

Договор: BG161РО001/1.1-05/2008
Бенефициент: Министерство на Културата
Стойност на проекта: 4 278 696,06 лева
Съфинансиране от ЕФРР: 3 636 891,65 леваКрай на проекта: 15.11.2012 г.

Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България
www.bgregio.eu

Европейски съюз

Европейски фонд за регионално развитие

Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013

 

ОБЩАТА ЦЕЛ НА ПРОЕКТА:

След 1947 г., с разширяването на дейността на двата културни института, се чувства постоянен недостиг на служебни помещения, репетиционни зали и хранилища за реквизити.

Общата цел на проектното предложение е да допринесе за посрещане на нарастващите нужди на Варна и агломерационния ареал от модерна, привлекателна и достъпна държавна културна инфраструктура.

 

 Кликнете тук, за да видите е-брошурата  

 СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА:

  • Подобряване на цялостния облик на основна сцена на Варненския театър;
  • Осигуряване на конкурентни условия за труд и достъпна архитектурна среда за хора с увреждания.

ЗАДАЧИ

  • Обновяване   модернизиране на основна сцена на Варненския театър чрез извършване на ремонтни дейности по фасадата, покрива, залата и помещенията на театъра;
  • Модернизация на сцената и сценичната техника;
  • Осигуряване на достъп до театралните и оперни спектакли на основна сцена за хора с уреждания чрез изграждане на специална рампа и санитарен възел.

 

ИНВЕСТИЦИОННИ ДЕЙНОСТИ

 

Извършените инвестиционни дейности ще повишат зрителския комфорт и ще подобрят условията за работа както на творческия, така и на административния състав чрез:

  • Реконструирани и обновени столове и настилки в зрителната зала, включително преработка на подиуми на първи и втори балкон;
  • Реконструирана сценична техника с нова въртяща се сцена и покрита оркестрина;
  • Реконструирана и нова осветителна техника;
  • Модернизирани ел.табла и ел.оборудване;
  • Модернизирани видео система и електроакустично озвучаване;
  • Автоматизация и монтаж на пулт за управление;
  • Подобрена акустика на залата;
  • Реконструирана система за подаване на климатизиран въздух в зрителната зала;
  • Осигурен достъп и условия за пребиваване на зрители с проблеми в опорно-двигателния апарат;
  • Освежена визия на фасадата, залата и обслужващите помещения на сградата.

ЦЕЛЕВИ ГРУПИ

  1. Служители на ТМПЦ Варна (към 2011 г.):
  • На трудов договор – 251 души в това число: извънщатни – 23; по програми – 3; ръководители – 2; специалисти – 184; техници и приложни специалисти – 32; помощен административен персона – 19; на граждански договор – 12;
  • На граждански договор – 209.
  1. Зрители – общо 48 217 (за 2011 г.)

БЕНЕФИЦИЕНТИ

  • Населението на град Варна – 360 423 души;
  • Младежка и студентска аудитория от Варна и региона: университети, училища, читалища – за организиране на културни събития от регионален, национален и международен характер, най-вече постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера – Варна, в рамките на ТМПЦ Варна; също гастроли, лектории и прояви на любителското творчество;
  • Обществени организации и фирми от държавния и частния сектор – за провеждане на форуми, изложения, семинари, изложби и др.;
  • Туристи и гости на Варна;
  • Малцинствени групи, в съответствие с принципа за равни възможности и защита от дискриминация. При положение, че 7,44 % от населението на Варна се самоопределя като принадлежащо към малцинствена етническа група, след приключване на реконструкцията и модернизацията, потенциалният брой на тези зрители ще нарасне до 26 420 души;
  • На територията на града са регистрирани 17 717 лица с увреждания на опорно-двигателния апарат, в това число 1 798 деца. За тях ще бъде осигурен достъп чрез изграждане на специална рампа за влизане, обособяване на специални зрителски места и санитарен възел.

В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ПРОЕКТЪТ ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА:

  • Повишаване посещаемостта и удовлетвореността на зрителите;
  • Повишаване качеството на спектаклите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера – Варна в рамките на ТМПЦ Варна и в града като цяло;
  • Подобряване на качеството на живот на гражданите на Варна, в това число и на хората с увреждания;
  • Повишаване на привлекателността на градската среда.

Ремонтът и рехабилитацията оказват влияние върху икономиката (чрез подобрена привлекателност на региона) и социалната сфера.

 

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” § Държавна опера Варна

 
Стоян Бъчваров и Петър Райчев – двамата големи в началото на варненската театрална и оперна история 

1921 – Варненски общински театър

Първата варненска театрална трупа, Варненски общински театър, е създадена през 1921 г. от големия български актьор Стоян Бъчваров (1878-1949). Като директор-режисьор (с прекъсвания 1921-1935), той успява да създаде един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. На 12 март 1921 г. с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер се открива първият сезон. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, дървена пристройка към Часовниковата кула, реконструирана по-късно в Сцена Филиал.

През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за истински театрален дом, като подпомага финансово започнатия още през 1912 г., но изоставен заради войните, строеж. Безпрецедентната дарителска кампания, с която фондовите марки за доизграждане на театралната сграда се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж, остава в най-добрите страници от варненската история. За по-малко от месец се събират 1 милион лева, вземат се заеми и строежът потръгва.

В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на спечелилия национален конкурс проект на архитект Никола Лазаров. Именитият творец проектира резиденция Евксиноград (съвместно с Херман Майер), Търговската гимназия (Икономически университет), Министерство на земеделието и още много други знакови сгради в столицата и страната, към които безспорно принадлежи и Варненският драматичен театър.
Една от архитектурните забележителности на града, зданието е типичен представител на неостиловете, с барокова фасада, орнаментирана с колони, корнизи и скулптурни изображения, сецесионов вестибюл и удачни решения за богатия театрален интериор. На 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската театрална трупа открива новия сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. 

1947 – Варненска народна опера

През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера. Регистрирана на 6 април, официално открита на 1 август същата година, Варненската народна опера е основана от великия варненски тенор Петър Райчев (1887-1960).
Той е първият от плеядата звездни български гласове, разнесъл за пръв път славата на българското оперно чудо по света. Изключително надарен творец, той следва литература и живопис, завършва с отличие Московската консерватория, усъвършенства вокалното си майсторство в Италия.
Изгражда блестяща световна кариера в Русия, Италия, Австрия, САЩ, покорявайки такива престижни оперни сцени като Миланската скала, Виенската Щатсопер, Метрополитън опера и др. Петър Райчев е първият художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон на Варненската опера. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г. от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.
2010 – Театрално-музикален продуцентски център Варна

Варненският драматичен театър и Варненската опера следват във времето своето възходящо развитие и отстояват себе си като едни от водещите творчески формации в България. От 2010 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна са обединени в Театрално-музикален продуцентски център Варна, чиито спектакли се играят на две сцени - Основна сцена и Сцена Филиал. След основната реконструкция и модернизация през 2012 г. Основна сцена предлага съвременни условия за творческа работа и зрителски комфорт, съобразно най-добрите  европейски стандарти.

В общата организационна структура и двата културни института защитават разнообразен репертоар от българската и световна класика с емблематични постановки и творци, които пишат историята на българското изкуство и печелят признанието на публиката у нас и в чужбина. Те са носители на най-високите отличия за сценични изкуства у нас - ИКАР, АСКЕЕР, КРИСТАЛНА ЛИРА, Награда Варна и много други. За успехите говори и отличната оценка на Министерството на културата, в чиято класация за творческите и финансови постижения на всички културни институти в България през 2014 г. Театрално-музикалният продуцентски център Варна заема второ място след Софийска опера и балет.

Немислими без участието на Варненската опера и Варненския драматичен театър са големите културни традиции на града - Международен музикален фестивал „Варненско лято” (от 1926), Международен театрален фестивал „Варненско лято” (от 1993), Опера в Летния театър (от 2010), Великденски и Коледен музикален фестивал (от 2000), Великденски и Коледни театрални седмици (от 2011).

 
Кратка творческа биография на Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център – Варна обединява двата държавни културни института Държавна опера и Драматичен театър “Стоян Бъчваров”.

Варненският симфоничен оркестър е основан на 1 април 1946 г. с диригент Руслан Райчев, а Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. като Варненска народна областна опера и е официално открита на 1 август същата година. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен художествен ръководител е поканен първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев.

За кратко време той подбира за солистичния състав 15 млади и талантливи певци, оркестър, хор и балетна трупа, които репетират под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов и балетмайстора Асен Манолов. За по-малко от месец творческият екип, в който влизат още художниците Асен Попов и Владимир Мисин, подготвя първата си постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.

Равносметката на Варненската опера за изминалите години са реализираните над 200 постановки, близо 8000 спектакли, изнесени пред почти три и половина милиона зрители.

Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни творби. Редица оперни заглавия се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са «Така правят всички» от В. А. Моцарт (1960), «Кача и дяволът» от А. Дворжак (1961), «Годеж в манастира» от С. Прокофиев (1962), «Алберт Херинг» (1964) и «Просяшка опера» от Б. Бритън (1982), «Норма» от В. Белини (1972), «Златното петле» от Н. Римски-Корсаков (1973), «Ариадна на Наксос» от Р. Щраус (1975), «Брачната полица» (1977) и «Турчинът в Италия» от Дж. Росини (1988), «Едип цар» от И. Стравински (1995), балетите «Спартак» от А. Хачатурян (1977), «1001 нощ» от Ф. Амиров (1983), «Граф Ори» от Росини (2011) и много други други. 

Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Варненската опера се обръща многократно и към оперетни творби,  предимно от класиците на жанра Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман, Асен Карастоянов. Поставят се също съвременни мюзикъли, рок операта "Исус Христос суперзвезда" и много детски спектакли.

Варненската опера организира ежегоден Коледен и Великденски музикален фестивал (от 2000), Опера в Летния театър (от 2010) и е ак¬ти¬вен участник в Международния му¬зи¬ка¬лен фес¬ти¬вал "Вар¬нен¬с¬ко лято", както и в ре¬ди¬ца дру¬ги художествени форуми. Изкуството на Варненската опера и филхармония е добре познато и в чужбина - многобройни са гастролите в Европа, Русия, САЩ, Египет, Индия, о-в Мартиника, Абу Даби.

Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити български и чуждестранни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Цветелина Василева, Красимира Стоянова, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Иван Консулов, Калуди Калудов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Бойко Цветанов, Надя Кръстева, Камен Чанев, Карло Коломбара и много други.

За високи постижения са присъдена награди "Варна" на творческите колективи, реализирали постановките на оперите "Сватбата на Фигаро" (1975) от Моцарт, "Макбет" (1986) и "Дон Карлос" (2002) от Верди, "Кармина Бурана" от Карл Орф (2003), балета “Дневникът на един съблазнител” (2004); Специалните награди за представянето на оперите “Турандот” (2003) и “Аида” (2005) в Салона на изкуствата – Национален дворец на културата, София. На Националните прегледи в Стара Загора, Варненската опера получава награди за оперните постановки "Симоне Боканегра" (1974), "Княз Игор" (1978), "Летящият холандец" (1980). През 1995 г. първата сценична реализация на операта оратория "Едип цар" от Игор Стравински получава наградата за най-добра премиера на годината в класацията на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио.

В последните години Варненският музикален културен институт е носител на редица престижни награди:

•        “Кристална лира” 2005 за цялостна дейност;
•        “Кристална лира” 2007 за постановъчния екип на оп. “Атила”;
•        “Златно перо” 2010 на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010.
•        “Кристална лира” 2011 за премиерното концертно изпълнение на “Проклятието на Фауст” от Х. Берлиоз;
•        Грамота и Плакет на Мин. на културата за режисьора Кузман Попов по повод 40-годишната му творческа дейност, свързана с Варненската опера и 70 годищния му юбилей (2012);
•        “Кристална лира” 2013 - Награда на публиката за фестивала Опера в Летния театър;
Лични награди “Кристална лира" и “Златна лира” на СБМТД на творци, свързани с продукции на Държавна опера – Варна, лични и колективни награди “Варна” за творци и отделни постановки. 

През 2010 г. конкурса за директор на Оперно-филхармонично дружество Варна спечелва Даниела Димова. След проведен конкурс от декември 2010 г. тя е утвърдена за директор на ТМПЦ Варна. От началото на 2010 г. главен художествен ръководител на Държавна опера Варна е Борислав Иванов, който от 2013 г. заема длъжността артистичен директор. През същата година след конкурс за главен диригент е назначен Светослав Борисов.

Райничка Попова

 

 

Повече за Варненската опера можете да прочетете в историческата студия на д-р Любомир Кутин „Варна – култура, традиции”, публикувана в поредицата „Книги за Варна”, изд. Морски свят”, 2008 г.

TOP