Началото

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” § Държавна опера Варна

 
Стоян Бъчваров и Петър Райчев – двамата големи в началото на варненската театрална и оперна история 

1921 – Варненски общински театър

Първата варненска театрална трупа, Варненски общински театър, е създадена през 1921 г. от големия български актьор Стоян Бъчваров (1878-1949). Като директор-режисьор (с прекъсвания 1921-1935), той успява да създаде един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. На 12 март 1921 г. с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер се открива първият сезон. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, дървена пристройка към Часовниковата кула, реконструирана по-късно в Сцена Филиал.

През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за истински театрален дом, като подпомага финансово започнатия още през 1912 г., но изоставен заради войните, строеж. Безпрецедентната дарителска кампания, с която фондовите марки за доизграждане на театралната сграда се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж, остава в най-добрите страници от варненската история. За по-малко от месец се събират 1 милион лева, вземат се заеми и строежът потръгва.

В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на спечелилия национален конкурс проект на архитект Никола Лазаров. Именитият творец проектира резиденция Евксиноград (съвместно с Херман Майер), Търговската гимназия (Икономически университет), Министерство на земеделието и още много други знакови сгради в столицата и страната, към които безспорно принадлежи и Варненският драматичен театър.
Една от архитектурните забележителности на града, зданието е типичен представител на неостиловете, с барокова фасада, орнаментирана с колони, корнизи и скулптурни изображения, сецесионов вестибюл и удачни решения за богатия театрален интериор. На 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската театрална трупа открива новия сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. 

1947 – Варненска народна опера

През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера. Регистрирана на 6 април, официално открита на 1 август същата година, Варненската народна опера е основана от великия варненски тенор Петър Райчев (1887-1960).
Той е първият от плеядата звездни български гласове, разнесъл за пръв път славата на българското оперно чудо по света. Изключително надарен творец, той следва литература и живопис, завършва с отличие Московската консерватория, усъвършенства вокалното си майсторство в Италия.
Изгражда блестяща световна кариера в Русия, Италия, Австрия, САЩ, покорявайки такива престижни оперни сцени като Миланската скала, Виенската Щатсопер, Метрополитън опера и др. Петър Райчев е първият художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон на Варненската опера. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г. от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.
2010 – Театрално-музикален продуцентски център Варна

Варненският драматичен театър и Варненската опера следват във времето своето възходящо развитие и отстояват себе си като едни от водещите творчески формации в България. От 2010 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна са обединени в Театрално-музикален продуцентски център Варна, чиито спектакли се играят на две сцени - Основна сцена и Сцена Филиал. След основната реконструкция и модернизация през 2012 г. Основна сцена предлага съвременни условия за творческа работа и зрителски комфорт, съобразно най-добрите  европейски стандарти.

В общата организационна структура и двата културни института защитават разнообразен репертоар от българската и световна класика с емблематични постановки и творци, които пишат историята на българското изкуство и печелят признанието на публиката у нас и в чужбина. Те са носители на най-високите отличия за сценични изкуства у нас - ИКАР, АСКЕЕР, КРИСТАЛНА ЛИРА, Награда Варна и много други. За успехите говори и отличната оценка на Министерството на културата, в чиято класация за творческите и финансови постижения на всички културни институти в България през 2014 г. Театрално-музикалният продуцентски център Варна заема второ място след Софийска опера и балет.

Немислими без участието на Варненската опера и Варненския драматичен театър са големите културни традиции на града - Международен музикален фестивал „Варненско лято” (от 1926), Международен театрален фестивал „Варненско лято” (от 1993), Опера в Летния театър (от 2010), Великденски и Коледен музикален фестивал (от 2000), Великденски и Коледни театрални седмици (от 2011).

 
Кратка творческа биография на Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център – Варна обединява двата държавни културни института Държавна опера и Драматичен театър “Стоян Бъчваров”.

Варненският симфоничен оркестър е основан на 1 април 1946 г. с диригент Руслан Райчев, а Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. като Варненска народна областна опера и е официално открита на 1 август същата година. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен художествен ръководител е поканен първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев.

За кратко време той подбира за солистичния състав 15 млади и талантливи певци, оркестър, хор и балетна трупа, които репетират под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов и балетмайстора Асен Манолов. За по-малко от месец творческият екип, в който влизат още художниците Асен Попов и Владимир Мисин, подготвя първата си постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.

Равносметката на Варненската опера за изминалите години са реализираните над 200 постановки, близо 8000 спектакли, изнесени пред почти три и половина милиона зрители.

Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни творби. Редица оперни заглавия се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са «Така правят всички» от В. А. Моцарт (1960), «Кача и дяволът» от А. Дворжак (1961), «Годеж в манастира» от С. Прокофиев (1962), «Алберт Херинг» (1964) и «Просяшка опера» от Б. Бритън (1982), «Норма» от В. Белини (1972), «Златното петле» от Н. Римски-Корсаков (1973), «Ариадна на Наксос» от Р. Щраус (1975), «Брачната полица» (1977) и «Турчинът в Италия» от Дж. Росини (1988), «Едип цар» от И. Стравински (1995), балетите «Спартак» от А. Хачатурян (1977), «1001 нощ» от Ф. Амиров (1983), «Граф Ори» от Росини (2011) и много други други. 

Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Варненската опера се обръща многократно и към оперетни творби,  предимно от класиците на жанра Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман, Асен Карастоянов. Поставят се също съвременни мюзикъли, рок операта "Исус Христос суперзвезда" и много детски спектакли.

Варненската опера организира ежегоден Коледен и Великденски музикален фестивал (от 2000), Опера в Летния театър (от 2010) и е ак¬ти¬вен участник в Международния му¬зи¬ка¬лен фес¬ти¬вал "Вар¬нен¬с¬ко лято", както и в ре¬ди¬ца дру¬ги художествени форуми. Изкуството на Варненската опера и филхармония е добре познато и в чужбина - многобройни са гастролите в Европа, Русия, САЩ, Египет, Индия, о-в Мартиника, Абу Даби.

Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити български и чуждестранни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Цветелина Василева, Красимира Стоянова, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Иван Консулов, Калуди Калудов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Бойко Цветанов, Надя Кръстева, Камен Чанев, Карло Коломбара и много други.

За високи постижения са присъдена награди "Варна" на творческите колективи, реализирали постановките на оперите "Сватбата на Фигаро" (1975) от Моцарт, "Макбет" (1986) и "Дон Карлос" (2002) от Верди, "Кармина Бурана" от Карл Орф (2003), балета “Дневникът на един съблазнител” (2004); Специалните награди за представянето на оперите “Турандот” (2003) и “Аида” (2005) в Салона на изкуствата – Национален дворец на културата, София. На Националните прегледи в Стара Загора, Варненската опера получава награди за оперните постановки "Симоне Боканегра" (1974), "Княз Игор" (1978), "Летящият холандец" (1980). През 1995 г. първата сценична реализация на операта оратория "Едип цар" от Игор Стравински получава наградата за най-добра премиера на годината в класацията на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио.

В последните години Варненският музикален културен институт е носител на редица престижни награди:

•        “Кристална лира” 2005 за цялостна дейност;
•        “Кристална лира” 2007 за постановъчния екип на оп. “Атила”;
•        “Златно перо” 2010 на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010.
•        “Кристална лира” 2011 за премиерното концертно изпълнение на “Проклятието на Фауст” от Х. Берлиоз;
•        Грамота и Плакет на Мин. на културата за режисьора Кузман Попов по повод 40-годишната му творческа дейност, свързана с Варненската опера и 70 годищния му юбилей (2012);
•        “Кристална лира” 2013 - Награда на публиката за фестивала Опера в Летния театър;
Лични награди “Кристална лира" и “Златна лира” на СБМТД на творци, свързани с продукции на Държавна опера – Варна, лични и колективни награди “Варна” за творци и отделни постановки. 

През 2010 г. конкурса за директор на Оперно-филхармонично дружество Варна спечелва Даниела Димова. След проведен конкурс от декември 2010 г. тя е утвърдена за директор на ТМПЦ Варна. От началото на 2010 г. главен художествен ръководител на Държавна опера Варна е Борислав Иванов, който от 2013 г. заема длъжността артистичен директор. През същата година след конкурс за главен диригент е назначен Светослав Борисов.

Райничка Попова

Повече за Варненската опера можете да прочетете в историческата студия на д-р Любомир Кутин „Варна – култура, традиции”, публикувана в поредицата „Книги за Варна”, изд. Морски свят”, 2008 г.