Мадам Бътерфлай

от Джакомо Пучини

Японска трагедия в три действия

Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
Сценография и костюми АНГЕЛ АТАНАСОВ
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ЧО-ЧО-САН, наречена Бътерфлай   сопран
СУЗУКИ, прислужница на Чо-Чо-Сан   мецосопран
КЕЙТ ПИНКЕРТОН     мецосопран
Ф. Б. ПИНКЕРТОН      тенор
ШАРПЛЕС, консул на САЩ в Нагазаки баритон
ГОРО, посредник      тенор
ПРИНЦ ЯМАДОРИ,      тенор
БОНЗО, свещенослужител, чичо на Чо-Чо-Сан бас
ЯКУСИДЕ, чичо на Чо-Чо-Сан    бас
КОМИСАР       бас
ЧИНОВНИК ОТ РЕГИСТРАТУРАТА   бас
МАЙКА НА Чо-Чо-Сан     мецосопран
БРАТОВЧЕДКА      сопран

Роднини и приятелки на Чо-Чо-Сан, прислуга.

Действието се развива в Нагазаки (Япония) в началото на ХХ век.

Премиерата се състояла на 17 февруари 1904 г. в “Театро Ла Скала” – Милано. Премиера на настоящата постановка на Варненската опера – 4 юли 1997 г.

Либрето – Луиджи Илика и Джузепе Джакоза (по Джон Лонг и Дейвид Беласко).

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Малка къща в околностите на Нагазаки.
Лейтенантът от флотата на САЩ Пинкертон я е наел за бъдещата си съпруга – младата японска девойка Чо-Чо-Сан, наречена Бътерфлай (пеперуда). Напразно консулът Шарплес се опитва да го предпази от това увлечение – Пинкертон не иска да чуе никакви увещания.
За него този брак е едно от редицата краткотрайни любовни приключения. “Късай цветята, където можеш” – това е неговата не много сложна философия за живота. А Чо-Чо-Сан е обикнала с цялата си душа красивия лейтенант.
Заради него тя дори е готова да приеме християнската вяра и да се откаже от роднините си. Повиканият от Пинкертон чиновник набързо оформя брака.
Узнали за вероотстъпничеството на Чо-Чо-Сан, роднините и свещенослужителят Бонзо я проклинат. Настъпва нощ. Слушайки любовните слова на Пинкертон, Бътерфлай се опитва да забрави проклятията, преодолява моминската си свенливост и нежно се отдава на любимия си.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Стая в къщичката на Чо-Чо-Сан.
Изминали са три години, откакто Пинкертон е оставил младата си жена и е заминал за Америка.
Той е обещал, че ще се върне, “когато дойде пролетта и червеношийките отново свиват гнездата си”. Станала майка, Чо-Чо-Сан е изпаднала в затруднение. Тя твърдо вярва, че любимият й ще се завърне и с нетърпение го очаква.

Без да се замисля, Бътерфлай отхвърля предложението на богатия японски принц Ямадори. Възмутено и гневно спори с прислужницата си Сузуки, която смята, че “съпрузите американци не се връщат обратно”.

До консула Шарплес е пристигнало писмо от Пинкертон. Лейтенантът моли “постепенно, предпазливо да подготвят Бътерфлай за удара”. Но Шарплес не успява да изпълни това поръчение: Чо-Чо-Сан е убедена, че любимият й мъж ще се върне.

Най-после настъпва дългоочакваният час – американският кораб “Абрахам Линкълн” наближава пристанището. С него трябва да пристигне и Пинкертон. Чо-Чо-Сан украсява стаята с цветя и облича сватбената си рокля. Заедно с малкия си син и вярната Сузуки тя се взира в нощната далечина в очакване на своя мъж.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Изгрява слънцето.
Чо-Чо-Сан все още стои неподвижна. После взема на ръце заспалото детенце и пеейки приспивна песен го отнася в съседната стая. Пристига Пинкертон, придружен от Шарплес.

Той е дошъл с жена си – американката Кейт. Съпрузите са решили да вземат детето и да го отведат със себе си. Чо-Чо-Сан предава момчето – волята на бащата за нея е свещена.
Но самата тя не може и не иска да преживее нещастието и безчестието си. Простила се нежно със сина си, Чо-Чо-Сан се самоубива.

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

Джузепе Верди умира през 1901 г. и Пучини някак естествено вече е смятан за най-големия съвременен италиански оперен композитор. По време на едно посещение в Лондон композиторът вижда в един от лондонските театри драмата „Гейша“ от Дейвид Беласко (1853–1931), написана по новелата на американския писател Джон Л. Лонг.
Той е завладян от личната драма на нещастната японска девойка и решава да композира опера на този сюжет. Сега отново неговите литературни сътрудници Луиджи Илика (1859 – 1919) и Джузепе Джакоза (1847–1906) се залавят с либретото и скоро Пучини написва първото действие, преди окончателно да е готов текстът на цялата опера.

При писането на музиката Пучини изучава японските народни песни. Освен многото трудове, които проучва, той се запознава и с живата японска песен. Композиторът записва много японски напеви от жената на японския посланик в Рим Окияма, някои от които използува в музиката си. В тази си творба, както и в предишните си опери, Пучини отново акцентира на образа на главната героиня.

За разлика от драмата на Беласко, в операта Пинкертон не е отрицателен герой, а е създаден в духа на традиционния оперен любовник. Партитурата на „Мадам Бътерфлай“ е завършена в края на 1903 г., а премиерата е на 17 февруари 1904 г. в миланския театър „Ла Скала“.
За голяма изненада на поклонниците на Почини, новата му опера се проваля. На първото представление се чуват свирки и негодувание. Пучини се съгласява с предложението на издателя си да преработи операта от две в три действия, като прибавя някои нови музикални епизоди — арията на Пинкертон и др. В новата си редакция „Мадам Бътерфлай“ се изнася в град Бреша, но този път с огромен успех и скоро завладява всички оперни сцени.

Да не разбуждаме заспалите бури, защото под тях мърда хаосът.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

През 1867 г. вкопчената във феодалната традиция островна държава преживява революция, която превръща страната в конституционна монархия. Отсега нататък Япония ще иска да навакса, да настигне и да изпревари останалия свят.
Тази Япония от края на 19 век, люлееща се, колебаеща се между средновековния начин на живот и представи за ред на самурайската каста и мнимото щастие в янки-рая, е историческата предпоставка за раждането на “Трагедията на една японка”, както е подзаглавието на произведението.

ТВОРЧЕСКО КРЕДО

“Да заинтересоваш, да поразиш и трогнеш...” – така Пучини и веристите определят художествената си задача. Да! Бътерфлай става жертва на желанието си да промени живота си на гейша! Да! Стремежът й към мъничко щастие се оказва непостижим! Да! Животът й се оказва илюзия, една красива лъжа, която би могла да бъде истина! И тя умира с чест, щом като не може без чест да живее!... По много начини може да се изкаже и докаже Пучиниевото кредо...

СЪБУЖДАМ БУРИТЕ

Всъщност конфликтът и днес е между новото и старото, между “доброто вярно старо” и “изменчивото ново” (и като маска, и като същност). И в хаоса след бурята, в подкрепа на историята, въпреки пролетите истински сълзи по миналото, с надежда гледам напред, защото вярвам, че последният стон и вик на Пинкертон е човешки: “Бътерфлай! Бътерфлай! Бътерфлай!...” така завършва тази опера.

КУЗМАН ПОПОВ – режисьор

Не признавам само една “истина”!