Набуко

от Джузепе Верди

Лирична драма в четири действия

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент – постановчик  ХРИСТО ИГНАТОВ
Режисьор – постановчик КУЗМАН ПОПОВ
Художник на декора        БОРИС СТОЙНОВ
Художник на костюмите  ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА-СТОЙНОВА
Диригент на хора             МАЛИНА ХУБЧЕВА
Хореография                    КАЛИНА БОГОЕВА

Концертмайстор БОРИСЛАВ ДОНЧЕВ
Отговорен корепетитор ЖАНЕТА БЕНУН
Корепетитори ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА, ДИМИТЪР ФУРНАДЖИЕВ
Помощник – режисьор СИРМА ПАНЕВА
Репетитор на балета РУМЯНА МАЛЧЕВА
Суфльор МАЛИНА ХУБЧЕВА

Сътрудници в постановката: Зав.постановъчна част – Димитър Бонев; театър-майстор – Кръстю Петров;
Ръководител художествено осветление – Агоп Карамфилов; художник – Димитър Борисов; скулптор – Петър Пенев;
Ръководители на шивални: Величка Дамянова, Иван Колев;
Ръководители гардероб – Пенка Карамфилова, Галина Ганева;
Ръководител перукерско ателие – Добринка Панева;
Ръководител дърводелско ателие – Николай Гугушев; кашор – Гинка Николова;
Зав. служба “Реклама и организация” – Румяна Петрова; съставител на програмата – Мария Кондова

Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

НАБУКО, цар на Вавилон
ИЗМАЕЛ, племенник на еврейския цар
ЗАКАРИЯ, върховен жрец на евреите
АБИГАИЛ, незаконна дъщеря на Набуко от негова робиня
ФЕНЕНА, дъщеря на Набуко
ВЕЛИКИЯТ ЖРЕЦ НА БААЛ
АБДАЛО, военоначалник на вавилонския цар
АННА, сестра на Закария Вавилонски и еврейски войници, левити и еврейски девойки, вавилонски жени, жреци и благородници, народ и роби.
Действието се развива в Ерусалим и Вавилон през VІ в. пр. н.е. Операта и изпълнена за първи път на 9 март 1842 година в “Театро Ла Скала” в Милано.

Лирична драма в четири действия от Темистокле Солера (по френската драма “Навуходоносор” от Огюст Анеси-Буржоа и Франсис Корню).

Премиерата на настоящата постановка на Варненската опера е била на 16 юли 1996 година.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ - "Ерусалим"

Първа картина

В храма на Соломон в Ерусалим цари смут. Изплашеният народ търси тук спасение от връхлитащата към града вавилонска войска, предвождана от Набуко. Всички отправят горещи молби за помощ към Бог Йехова – единствената надежда на евреите в този тежък за тях час. В храма влиза върховният жрец Закария, който води със себе си Фенена – по-малката дъщеря на Набуко. Тя е избягала от лагера на вавилонците и се е предала на евреите, за да предизвести своя любим Измаел за грозящата го опасност. Двамата млади се обичат тайно отдавна, още от времето, когато Измаел – племенникът на еврейския цар е бил пратеник във Вавилон. Разчитайки на тази любов и на това, че сега Фенена е заложница, Закария се надява да постигне така необходимото примирие между двата народа.
В този момент се появява Измаел с новината за наближаващата към храма вавилонска армия. Закария окуражава евреите и вдъхвайки им вяра в божията помощ ги повежда в бой с врага. На Измаел поверява Фенена.

Измаел желае да спаси любимата си. Той й напомня как тя е издействала неговото освобождаване от затвора, когато той е бил пратеник във Вавилон. Сега могат да избягат заедно и да бъдат щастливи.
За съжаление е твърде късно. Храмът е превзет от вавилонски войници начело с Абигаил – по-голямата сестра на Фенена. Разкрила любовта между двамата, Абигаил, която също е влюбена Измаел е обхваната от непреодолима ревност. Нейното женско достойнство е накърнено дълбоко. Тя желае Измаел да се откаже от чувствата си към Фенена. В противен случай за тях и за Ерусалим спасение няма. Нахлува народ, гонен от предвожданите от Набуко вавилонски войски. Закария вдига нож и заплашва, че ще убие Фенена. Измаел го спира, и с това си навлича гнева на евреите, които го проклинат като изменник.

Абигаил, чиято несподелена любов към Измаел сега се превръща в омраза, се зарича да изтрие еврейското племе от лицето на земята. Набуко заповядва на войските си да разграбят и опожарят храма, а евреите отвеждат в робство.

Второ действие – “Безбожникът”

Втора картина

В покоите на вавилонския цар. Абигаил е научила истината за своя произход – тя е незаконна дъщеря на Набуко от негова бивша робиня. Двойно ограбена, без правото на наследство на трона и без обичта на Измаел, жаждата й за мъст се разгаря.
Огромна е яростта й към Набуко, който все още въвлечен във войната с евреите е оставил временно на трона по-малката си дъщеря Фенена. Абигаил не може да се примири с това. Тя желае короната на Вавилон за себе си и тази мисъл не й дава покой. При нея идва Великият жрец на Баал и съобщава, че Фенена е решила да освободи евреите от робство.
За да предотвратят това, жреците ще й помогнат да завземе трона като разпространят мълвата , че Набуко е загинал в битката. Абигаил не се двоуми – часът на нейната разплата е настъпил.

Трета картина

Зала в двореца. Левитите и върховният жрец Закария тайно се събират за молитва и съвет. Закария се отправя към покоите на Фенена. Той възнамерява да убеди дъщерята на Набуко да приеме еврейската вяра.
Идва Измаел, който отправя към левитите молба за прошка, но те са непреклонни и отново го проклинат за неговото предателство. В залата се връща Закария, придружен  от Фенена и сестра си Анна.
Анна съобщава, че Фенена е приела еврейската вяра и Измаел е невинен, защото е спасил еврейка. Една след друга се сипят вести. Абдало, верният военоначалник на вавилонския цар съобщава на Фенена за смъртта на Набуко, за заграбването на властта от Абигаил и жреците и за това, че е осъдена от сестра си заедно с всички евреи на смърт.

Проявява се Абигаил, съпроводена от Великия жрец. Тя настоява Фенена да й отстъпи короната, но в този момент внезапно се завръща Набуко, отново победител. Разкрил заговора срещу себе си, той заплашва изменниците жреци и Абигаил със смърт и проклинайки вавилонския бог Баал обявява себе си за единствен Бог. Изричайки тези слова, безбожникът е покосен от мълния.

Трето действие – “Пророчеството”

Четвърта картина

В храма на Баал. Абигаил, която се е възкачила на вавилонския трон приема почести от благородниците и народа. Великият жрец на Баал я моли да подпише незабавно заповедта за смъртното наказание на евреите и Фенена.
Абигаил не иска да поеме сама отговорността за това дело. Идва Набуко, чийто блуждаещ поглед разкрива слабостта на обърканото му съзнание. Абигаил ловко го подвежда и той лично подписва смъртната присъда.
В миг на прозрение обаче Набуко осъзнава, че заедно с евреите ще загине и дъщеря му Фенена. Но вече е твърде късно. Нито отчаяните му протести, нито молбата му за милост достигат до Абигаил. Тя е непреклонна в отмъщението си.

Пета картина

Поробените евреи мечтаят за своята родина. С тях е и върховният жрец Закария. Като истински духовен вожд на своя народ той призовава всички да вярват в скорошното избавление. Гняв и воля за разплата се крият в неговите пророчески слова: скоро царството на поробителя ще рухне – иде заветният час на свободата.

Четвърто действие – “Рухналият идол”

Шеста картина

В покоите на вавилонския цар. Кошмарни видения преследват Набуко. Постепенно мислите му се проясняват и той с ужас осъзнава страшната истина – дъщеря му я очаква смърт, а той, пленник в собствения си дворец е безсилен да я спаси. Разкайвайки се за своите грехове, Набуко отправя молитви към бог Йехова за помощ. Пристига верният Абдало и част от войниците.
С тяхна помощ Набуко се надява да спаси от смърт евреите и Фенена.

Седма картина

Мигове делят от смъртта на Фенена, Закария и всички евреи. Неочаквано пристига Набуко със своите войници и ги спасява. Той заповядва да бъде сринат вавилонският идол и дава свобода на евреите. Идва Абигаил. Тя е взела отрова и в предсмъртния си час моли Фенена да й прости. Закария провъзгласява Набуко за цар на евреи и вавилонци.

История на създаването:

Историята около създаването и триумфа на операта “Набуко” е една от най-вълнуващите страници не само в блестящата, продължила почти седем десетилетия артистична кариера на Джузепе Верди, но и в живота на италианския ХІХ век въобще. Тя се е превърнала в неразделна част от митологията на Ризорджименто – духовната квинтесенция на италианското национално-освободително движение.

В края на 1840 година 27-годишният Верди е на път да сложи край на своята творческа кариера. Няколко месеца преди това, за кратко време той погребва двете си деца и съпругата си Маргарита. Следва провалът на комичната опера “Мнимият Станислав, или крал за един ден”.

Ето какво споделя Маестрото в своята Автобиография: “Измъчен от връхлетялото ме нещастие и огорчен от фиаското на моето произведение, бях убеден, че в творчеството не бих могъл да намеря утеха и реших да не композирам повече".

Но Съдбата е решила друго! През зимата 1941 година Верди се среща със своя стар познат Бартоломео Мерели – антрепреньор на Ла Скала. Той предлага на композитора на напише опера по прекрасното според него либрето на младия и талантлив поет Темистокле Солера.

Верди с неохота приема да прегледа стиховете, но да пише музика и дума да не става. “Прибрах се в къщи и захвърлих ръкописа на “Набуко” на масата" – разказва Верди.
Падайки, той се разтвори и погледа ми попадна на думите: “Лети мисъл на златни крила”. Аз прочетох стиховете и те дълбоко ме развълнуваха. От тях лъхаше Библията, която винаги съм обичал да чета. Прочетох откъс, после друг, но твърдо решен да не пиша повече, аз затворих тетрадката и легнах да спя. Напразно – “Набуко” не ми излизаше от главата. Сънят не идваше…Станах и прочетох поемата не веднъж, не два пъти, а толкова, че сутринта знаех цялото либрето на Солера наизуст.

Въпреки това, нямах намерение да променям взетото решение и отидох в театъра, за да върна ръкописа на Мерели.  – Нали е хубаво! – каза той.
            – Прекрасно е!
            – Тогава напиши музиката.
            – Не бих си и помислил – отвърнах. – Просто не я усещам.
            – Напиши музиката ти казвам. Пиши!
         След това Мерели взе либретото и го пъхна в джоба на палтото ми. Хвана ме за раменете и не само, че ме изтика от кабинета си, но хлопна вратата под носа ми и я заключи. Какво да правя? Върнах се в къщи с “Набуко” в джоба. И така – днес строфа, утре – друга, малко по малко операта беше написана”.

През есента на 1841 година Мерели получава завършената опера. След известни колебания поради финансовите затруднения на театъра, той решава зда включи “Набуко” в афиша за текущия сезон.

В края на февруари 1842 година започват репетициите, а само дванадесе дни след това на 9 март се състои премиерата, която се превръща в истински триумф за Верди. За успеха на операта допринася и великолепното изпълнение на прочутите певци – сопраното Джузепина Стрепони (Абигаил) и баритона Джорджо Ронкони (Набуко).

На спектакъла присъства и Доницети, който след това възкликва възторжено: “Та той е истински гений!”. За своеобразната “набуковизация”, обхванала Милано след премиерата на операта четем в биографичното есе за Верди от Мекеле Лесона: “Тази вечер градът не заспа, а на следващия ден новият шедьовър беше основна тема на всички разговори. Името на Верди звучеше от всяка уста, дори моделиери и готвачи го използваха като изработваха шапки alla Verdi, шалове alla Verdi, и сосове alla Verdi.

Действително, от времето на героичната “Норма” на Белини, поставена на сцената на Ла Скала в началото  на 30-те години, миланци не били посрещали нито една опера с такъв възторг, както “Набуко”.
Заложената в либретото на Солера библейска легенда за страданията на поробените евреи и тяхната борба за освобождение от вавилонския гнет била възприета от слушателите като парабола на стремежа на италианския народ за национална независимост.
Именно актуалното звучене на сюжета събужда и творческия интерес на Верди, който като човек и гражданин е страстно отдаден на каузата на своя народ.

За първи път в досегашната си кариера Маестрото открива тема, която го разтърсва до дълбините на душата му. Израз на неговата съпричастност към материала е и фактът, че той приема критично текста на Солера, който е изпълнен с обичайните за това време условности и неоправдани драматични ситуации. Така, една от най-впечатляващите сцени в операта – пророчеството на Закария е създадена по изричното настояване на Верди и замества любовния дует на Фенена и Измаел, който по думите на композитора “би намалил библейската възвишеност, представляваща същността на тази драма”.

В “Набуко” бушуват силни страсти, въвлечени в една изключително сложна сценична интрига: страстната любов и изпепеляваща ревност в триъгълника Фенена-Измаел-Абигаил, преплетени с домогванията на коварната Абигаил до трона на своя баща; драматизма в раздвоеното съзнание на Набуко – тиранина и богохулника, но и любящия баща; справедливия гняв срещу братята, които предават собствените си братя. Но в тази опера, пропита от атмосферата на библейския епос и изпълнена със завладяващ патос за свобода, същинският герой е еврейският народ.
Това обяснява огромното значение, което Верди отрежда на хора – нещо нетипично за италианската опера до този момент.

Гръбнакът на “Набуко” са мощните, изпълнени със сакрална тържественост широкообхватни хорови сцени. Акцентът върху тях е толкова силен, че значението на свързващото действие значително намалява.
Явно, решавайки творческата задача, за Верди е било по-важно впечатляващото оформление на въздействащите почти статично хорови “пана”, отколкото интензивното драматично развитие.

Освен този тип хорови сцени, които са особено ярки в началото на операта, в “Набуко” има и друг, съвсем нов вид третиране на хора. Той може да бъде определен като “хорова ария” и намира синтезиран израз в известния “Хор на пленените евреи” (ІІІ д.). Тук в потока на една прекрасна, плавно разгръщаща се песенна мелодия е разкрит колективният порив на народа за свобода. Не случайно този хор има най-голям успех сред публиката. Извикан три пъти на сцената по време на премиерата, при следващите представления той се запява от цялата зала и се превръща в борчески химн на Ризорджименто.

Самият Верди посочва “Набуко” като преломна творба по пътя към създаване на индивидуален композиционен стил. Въпреки долавящото се влияние на предшествениците му, и най-вече на Белини, тук се набелязват характерните черти на един оригинален авторски почерк. Това се усеща най-ярко при оформянето на мелодиите. Характерната за тях обемност, в съчетание с подчертано автивната ритмика създават страстно завладяващия характер на творбата, който въздейства на слушателите изключително силно.
В това отношение един от най-значителните моменти в пратитурата на “Набуко” е Пророчеството на Закария (края на ІІІ д.), където след впечатляващото, хроматично обагрено описание на разрушения Вавилон, бликва мелодия, изпълнена с невероятна страст.

Талантът на Верди – драматурга е особено ярко изразен в соловите сцени. В известния дует на Абигаил и Набуко той за първи път достига до форма, прерастнала изцяло от драматичната ситуация. Тук, както и в други подобни моменти от партитурата, Верди се разкрива като гениален театрал, използващ целия арсенал от изразни средства за адекватна, психологически нюансирана характеристика на своите герои.

В творческата биография на Верди, операта “Набуко” се превръща в най-важното стъпало към формирането на собствен композиционен стил.

В следващите си творби, Маестрото обогатява и задълбочава този стил, но в основни черти той остава определящ за неговото цялостно творчество. Знаменателно е, че Верди открива своето верую едва, когато отваря изкуството си към великата идея на Ризорджименто – онова постоянно разрастващо се движение, което слага отпечатък върху значителна част от неговото оперно творчество.

Галерия снимки НАБУКО: