ГАЛЕРИЯ

Диригент

Кръстин Настев е роден през 1980 г. в Пловдив. Първите си уроци по музика получава в Хора на пловдивските момчета, завършва Музикалното училище в родния си град и е един от последните ученици на Маестро Крикор Четинян в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.

Завършва с отличие и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София, в класовете по хорово и оркестрово дирижиране на Мирослав Попсавов и Пламен Джуров (2005). Специализира дирижиране в Музикалнатаакадемия – Базел, Швейцария (2016).
Участва в майсторските класове на: Frieder Bernius (2014), Lutz Köhler, Gianluigi Gelmetti(2013), Donato Renzetti, Marc Shanahan (2012), BrunoAprea (2011), Георги Димитров (2006), Васил Казанджиев (2004), Alain Haseldine (2003).

Отличен е със Специална награда от конкурса за млади диригенти “Europa Cantat“ в Санкт Петербург (2013) и с Трета награда от Академичния конкурс за изпълнение на творби от „Й. С. Бах“ в АМТИИ Пловдив (2001).

Дирижира Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор (2018), прави записи със Симфоничния оркестър на БНР (2017), гост-диригент е на Държавна опера Пловдив и на Плевенската филхармония (2017). Ръководи, заедно с Крикор Четинян, майсторски класове по дирижиране в Пловдив   (2015, 2016, 2017), дебютира с операта „Селска чест“ в Софийската опера и балет (2016).

Журира Международния хоров фестивал в Хонг Конг (2015) и Международния хоров фестивал в Санкт Петербург (2014). Музикален ръководител е в Teater del Cercle – Барселона (2012-2013) и на London Chamber Opera на турне в Азия (2012).

Работи като диригент на Операта в Анталия –Турция (2008- 2011), гост-диригент е на Симфоничните оркестри в Бурса, Анталия, Ескишехир (2008-2011), дирижира Пловдивска филхармония на турне в Италия (2007) и е диригент на Оперно-филхармоничното дружество Пловдив (2005-2008).

От януари 2019 г. Кръстин Настев е диригент на Държавна опера Варна.

Милен Апостолов е роден е в Добрич през 1991 г. Учи музика в родния си град, приет е в НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 2010 г. в класа по оперно – симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и класа по композиция при проф. Атанас Атанасов.

През май 2015 г. с отличен успех се дипломира и по двете дисциплини. От 2012 г. до сега е дирижирал десетки концерти с Академичния симфоничен оркестър, като много от творбите са били премиерни за България. В периода ноември 2013 – февруари 2014 е помощник-диригент в НМБЦ "Стефан Македонски”.

През септември 2015 е поканен да открие музикалния сезон 2015-2016 на Български камерен оркестър Добрич, където дирижира и своя композиция, посветена на оркестъра и приета изключително радушно от публиката на родния му град. През 2012 учредява неправителствената организация “Ренесанс България”, чиято цел е да подпомага развитието и популяризирането на културата и изкуството сред младите хора. Композира редица камерни произведения, като едно от тях е включено в програмата на престижния фестивал за съвременна клавирна музика – „ppIANISIMO – Фестивал», а Сонатата му за трио се съхранява в библиотеката на Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия.

Негова композиция звучи на откриването на Mузея на София в Нощта на музеите 2015. През същата година завършва и своята първа симфония и няколко камерни композиции. Милен Апостолов успешно съчетава дейността си на композитор и диригент, които го утвърждават като активен, иновативен и последователен музикант. На един от неговите концерти е забелязан от Почетния австрийски канцлер и получава покана за съвместни проекти.

Избран е от списание «Форбс» за един от 30-те млади влиятелни българи под 30 години в сферата на изкуството.

От сезон 2016-2017 Милен Апостолов е назначен за диригент в Държавна опера Варна.

Завършва Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив, в класа по цигулка на Елена Дойкова, а след това бакалавърска и магистърска степен в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив при проф. Неделчо Тодоров.

През 1990 г. основава Студентски струнен квартет „Форте“, на който е ръководител до 1993 г. С квартета има многобройни концерти както в страната, така и в Англия, Франция, Швейцария, Германия.

От 1993 до 1996 г. работи като артист-оркестрант в Държавна филхармония – Пловдив.

От 2003 до 2006 г. е в състава на Австрийския „Виена Валцер Оркестра“, от 2004 г. работи в Оперно-филхармонично дружество – Варна, като участва във Варненския камерен оркестър и оркестър „Симфониета“, на които е концертмайстор.

От 2009 г. е концертмайстор на Държавна опера  Варна, от 2012 е концертмайстор и на камерен оркестър „Камерата Орфика“ с диригент Марио Хосен към НБУ.

Родена в Добрич през 1989 г. Завършва Икономически университет - Варна със специалност "Мениджмънт". Магистър по "Журналистика и медии" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Стажувала е във вестник "Черно море", Алфа радио и Дарик радио. Работила е като новинар, радиоводещ и репортер в Информационна агенция и национална радиоверига "Фокус".

През 2018 г. става част от екипа на Театрално-музикален продуцентски център - Варна на длъжността експерт маркетинг и реклама. От февруари 2019 г. е мениджър маркетинг и реклама.

Роденият във Варна музикант започва да учи виолончело от дете и завършва Музикалното училище в родния си град.

След това продължава образованието си в Музикалната академия при проф. Здравко Йорданов. Специализира при Морис Жандрони и Ален Мьоние (Франция) и при Робер Бекс.

Свирил е в различни оркестри и камерни формации – Варненски камерен оркестър, Български камерен оркестър (основан от проф. Емил Камиларов и проф. Дина Шнайдерман), Софийска опера, Симф. оркестър на БНР, Ансамбъл на Армията, камерен оркестър – Добрич и Варненската филхармония.

В периода 1979 – 1984 г. е преподавател по виолончело, камерна музика и оркестрово свирене в Консерваториите на Рабат и Казабланка (Мароко). 

Постоянен член в състава на Варненската филхармония, Варненски фестивален камерен оркестър (от основаването му), Фестивален симфоничен оркестър – София.

От 2002 г. е постоянен член на Фестивален симфоничен оркестър на гр. Тенерифе (Канарски острови).

СЕРГЕЙ БОБРОВ

Главен балетмайстор на TMПЦ - Държавна опера Варна

Сергей Бобров завършва Московското хореографско училище и веднага го приемат в трупата на Болшой театър. Танцува главни и солови партии в класически и съвременни балети, сред които Конферансие и Ротбарт („Златен век” и „Лебедово езеро”, хореография и постановка Юрий Григорович), Бирбанто („Корсар”), Ханс („Жизел”), Принц Лимон („Чиполино”), Тореадор („Дон Кихот”), Салиери, Дон Хуан („Моцарт и Салиери” и Любов за любов”, хореография Вера Боккадоро), Орест („Електра”) и др.   

През 1993 г. завършва балетмайсторския факултет на Московския хореографски институт в класа на народния артист на СССР Юрий Григорович. Сергей Бобров поставя „Електра” (1992, съвместно с А. Меланин, трупа „Григорович-балет”), „Антигона” (1995), „Инфанта и шут” (1996, Сан Франциско, в Международния фестивал, посветен на 50-годишнината на ООН) и още много други заглавия, както и многобройни хореографски миниатюри.

Творческата му биография в Държавния театър за опера и балет в Красноярск започва с постановката „Цар-риба” (световна премиера, 1999), следват „КонТУРданс” (2000), „Дъщерята на Едип” (2000), „Лешникотрошачката” (2001), „Кармен” (2002), „Лебедово езеро” (2002), „Дон Кихор” и „Спящата красавица” (2003), „Баядерка” (2004), „Ромео и Жулиета” (2005), „Жизел” (2006), „Золушка” (2007), „Инфанта и шут” (2008), „Пролет свещена” (2010), „Хусарска балада” (2011), „Електра” (2012). В момента Сергей Бобров е артистичен директор на театъра.

Сред режисьорските му постижения са също така сценичните версии на оперите на М. Мусоргски „Борис Годунов” и „Хованщина” (2007), пърформанс-феерията «Lumen Magicus» (2008), „Дама Пика” на Чайковски (2009), операта-балет „Кармен” (2013). Автор е на новата сценична редакция на спектакъла на Б. А. Покровски „Садко” (2012) и куратор на оперната постановка „Борис Годунов” в първата редакция на Мусоргски (2014).   

Сергей Бобров е организатор и художествен ръководител на руския форум «Балетът на  XXI век», който ежегодно се провежда в Красноярск от 2010 г. На форума, посветен на 85-годишнината на Юрий Григорович танцува в премиерата на балета „Каменното цвете” (2012). Инициатор е на ежегодния международен оперен фестивал «Парад на звездите в операта”, който се провежда в Крансоярск.

Лауреат на престижни конкурси, сред които първа награда на Междурегионалния конкурс на балетмайсторите и балетните артисти (1991), втора награда на межд. конкурс „Серж Лифар” (Киев, 1994), втора награда на IX Межд. балетен конкурс в Москва (2001).

През 2006 г. неговата балетна постановка „Ромео и Жулиета” на С. Прокофиев бе отличена на фестивала „Златна маска” с 3 номинации - за Най-добро постижение на хореограф-постановчик, Най-добър балетен спектакъл и Най-добра главна женска роля. През 2014 г. нашумя и най-новата постановка на Сергей Бобров на „Лебедово езеро” от П. И. Чайковски на сцената в Красноярск. Негови спектакли са гастролирали неведнъж в много страни на Европа, в САЩ, Япония, Кипър, Тайван, както и в много страни на Латинска Америка.

За цялостната си творческа дейност като балетист и хореограф-постановчик Сергей Бобров е удостоен със званието Заслужил артист на Русия.

В България Сергей Бобров поставя на сцената на Софийска опера и балет „Електра” и «Антигона» (2013). През сезон 2014-2015, откакто е главен балетмайстор на ТМПЦ – Държавна опера Варна, той поставя в морския град уникалната oпера-балет „Carmen Dance” (2014) и балета „Лешникотрошачката (2015), пожънали успех както във Варна, така и пред международната аудитория на ски курорта Банско.

Специално за Опера в Летния театър – Варна 2016 поставя  балета „Дон Кихот” от Минкус и Балетна гала, с участието на примабалерината на Болшой театър до 2015 г., з.а. на Русия Елена Андриенко, солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна.

Завършва Хореографското училище във Воронеж през 1987 г. От 1987 до 1990 г. работи в Държавния театър за опера и балет на Воронеж, а от 1990 до 2012 г. е балерина в Кремълския балет. Танцува водещите партии в балетите „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Пепеляшка“, „Ромео и Жулиета“, „Дон Кихот“, „Силфида“ „Жизел“, „Корсар“, „Шопениана“, „Макбет“, „Иван Грозни“, „1001 нощ“. „Есмералда“, „Чиполино“, „Сътворението на света“, „Раймонда“, „Баядерка“ и др.

Участва в проекти и постановки на Григорович, Петров, Василиев, Максимова, Лиепа и др. Гастролира в повече от 30 страни.

През 2008 г. завършва Държавната хореографска академия в Москва със специалност история и теория на изпълнителското изкуство. От 2016 г. работи като балетмайстор в Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Светлана Тоншева е отличена с награда „Варна“ и наградата на СБМТД „Златна муза“ 2018.

Роден през 1985, Якопо Сипари ди Пескасероли завършва пиано, композиция и пеене в "A. Casella" Conservatory of L'Aquila. Специализира при много именити творци в Италия и други страни. Отличен е с редица награди, сред които "Young Italy" award by the CNEL, the "Chimera d'Oro" - Международна награда за иновации в музиката, "Почетен гражданин на  Abruzzo" и др. През 2020 г. получава „Golden Opera Special Prize for the New Generation of the Oscars“.

Преподавател в Националната консерватория на Mexico City и ръководител на департамента "Singing And Pop Music Class“ в Консерватория „Чайковски“ в Италия. Дирижирал е Istanbul National Symphony Orchestra, National Theatre Orchestra of Serbia, Puccini Philharmonic Orchestra, National Radio and Tv Symphony Orchestra of Serbia (RTS), Symphony Orchestra of Zapopan (Mexico), National Symphony Orchestra of Radio and Televison of Ukraine, National Symphony Orchestra of Thessalonika – Greece, National Symphony Orchestra of Mexico, Philharmonic Orchestra of Benevento, National Philharmonic Orchestra of Mongolian State, Marco dall'Aquila Symphony Orchestra, Symphony Orchestra of Salerno “Claudio Abbado”, Pompei Opera Festival Symphony Orchestra, Bellini Opera Festival Symphony Orchestra и др.

През 2010 записва за ZDF с Чечилия Бартоли музиката за филма „Жертва и прелъстител – съдбата на кастрата“. Дирижира оперите „Норма“ в Сиракуза - Гърция;  „Севилският бръснар“ в Taromina Ancient Theater; „Набуко“ в Pompei Ancient Theater, “Бохеми“ с режисьор Еторе Скола в  Great Puccini Open Air Theatre в Торе дел Лаго; "Турандот“ за 90-годишнината от първото представление в Great Puccini Open Air Theatre в Торе дел Лаго; "Tравиата“ в Massimo Theatre Pescara, "Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“ за фондация „Пучини“ в National Theatre of Managua – Никарагуа,“Набуко“ и „Аида“ в Белградския национален театър, „Мадам Бътерфлай“ в Пловдивската опера; „Бохеми“ в Старозагорската опера; „Трубадур“ в Националния театър на Грузия и др.

Диригент постановчик на балетите „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“ в Белградския национален театър. Постоянно е канен да дирижира концерти за Ватикана и световни телевизии, сред които: VII и IX симфония на Бетовен, V симфония на Чайковски, Верди Реквием, Моцарт Реквием, Стабат Матер от Росини и Messe Solennelle в най-важната папска базилика в Рим. Paramax Film засне за фондация „Пучини“ „Турандот“ под негово диригентство по повод 90-годишнината от първото представление на операта.

Якопо Сипари ди Пескасероли,  качеството си на юрист, доктор по криминално право, граждански дела и канонично право, е най-младият адвокат на Roman Rota Apostolic Tribunal.

Тодорка Колева започва да учи цигулка от 5-годишна възраст под ръководството на своя баща.

През 1967 г. завършва Музикалното училище “Добри Христов” – Варна и постъпва в Музикалната Академия – София, където учи при проф. Леон Суружон и проф. Боян Данаилов.

След завършване на висшето си образование веднага е приета на работа като артист – оркестрант в Държавна филхармония – Варна (1972 г.).

От 2002 г. е концертмайстор на Оперно-филхармонично дружество – Варна.

диригент на хора

В ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР 2014 ДИРИГЕНТ-ПОСТАНОВЧИК НА "ОТЕЛО", ДИРИЖИРА И "РИГОЛЕТО"

Роден в Модена (1970), дипломира се със специалност композиция в Консерваторията в Модена (1997) и дирижиране в Консерваторията в Болоня (1999). Започва артистичната си кариера като помощник-диригент в редица италиански театри, работи с Мирела Френи, Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Никола Мартинучи, Франс Бруген, Енцо Дара, Масимо де’ Бернар, Ричард Бонинг и др.

Преподавател по оперен репертоар и други дисциплини в “Accademia Verdi – Toscanini” в Парма, “Accademia Opera Festival” в Болоня, Модена и др. Концертира като акомпанятор в Италия, Япония, Германия, Швейцария, Южна Корея и Бразилия.

Получва признание като композитор на престижни фестивали и конкурси. Автор е на оперите “La corista” (1990) за Националния оперен театър на Марсилия, „Una Storia da raccontare” (2001) за Оперния театър в Анкона, „Alice” (2005) за Операта в Торино и др. Подготвя с “Orchestra Sinfonica Italiana” концерта за 40-годишната творческа дейност на Лучано Павароти.

През 2003 г. прави своя дебют като диригент в Modena Town Hall Theater, дирижирайки световната премиера на “La famosa invasione degli orsi in Sicilia” от Марко Бискарини. След тези изпълнения е поканен от Modena Town Hall Theater да дирижира “Набуко” на Верди, “The little sweep” на Бритън и голям симфоничен концерт.

През 2005 г. е поканен в Перуджа да дирижира италианската премиера на “Mandragora” от Симановски в нова постановка на Михаел Заниески. През юни 2006 г. фондация “Артуро Тосканини” го ангажира за диригент на нейния симфоничен оркестър.

Стефано Сегедони е търсен диригент в Европа, Русия и Южна Корея, като само в Италия участва в постановъчните екипи на „Севилският бръснар” в 11 оперни театри. Партньорски взаимоотношения свързват Стефано Сегедони и с Държавна опера Варна – той е диригент-постановчик на „Севилският бръснар” от Джоакино Росини (2012) и на последната Вердиева опера „Фалстаф” (2013), а по време на XIV Коледен музикален фестивал във Варна дирижира бляскав оперен концерт, на който присъства и министърът на културата д-р Петър Стоянович. Маестро Сегедони е диригент-постановчик и на операта „Отело” от Джузепе Верди, съвместна продукция между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс, чиято премиера, в рамките на ММФ „Варненско лято”, предстои в Летния театър на 2 август 2014 г.

В петото издание на Опера в Летния театър постоянният гост-диригент на Държавна опера Варна ще дирижира и спектакъла на „Риголето” от Джузепе Верди на 8 август 2014 г.

(30 октомври 1942 - 29 октомври 2020)

Роден в София, Кузман Попов завършва театрална режисура във ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов (1966). През 1966 – 1967 г. е режисьор в Драматичен театър «Йордан Йовков» - Добрич. През 1967 – 1969 г. работи като режисьор в музикалната редакция на БНТ. През 1971-1972 г. специализира оперна режисура в Комише опер в Берлин при професорите В.Фелзенщайн и Г.Фридрих. След завръщането си в България е назначен за режисьор във Варненската опера. Реализирал е 10 драматични и над 150 оперни произведения, а също така редица музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида и др., Варненската опера е участвала в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство – Ст. Загора. Поставя операта "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро (1988). Гостува с Пловдивска опера на сцената на Дойчес опер в Берлин с постановки на оперите "Княз Игор" от Бородин и "Ернани" (1997), поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара (1998). Реализирал е свои постановки на сцените на оперите в България, Русия, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и др. Участва в програмите на ММФ “Варненско лято”; ММФ на остров Корфу - Гърция; ММФ в гр. Аспендос, Анталия – Турция; Европейски месец на културата – Пловдив (1999); Международен коледен фестивал на изкуствата в Новосибирск – Русия; “Салон на изкуствата” – НДК-София (2003); Новогодишен музикален фестивал” – НДК (2004); Опера на площада – София (2004).

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите постижения на Кузман Попов се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда „Варна“ - за постановката на операта “Дон Карлос” (2003) и за постановката на сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф (2004 ).

За заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му СБМТД го удостоява със „Златна лира“, а Министерството на културата - с Грамота и Плакет по повод неговата 70-годишнина. През 2017 г.,  по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност, е удостоен с най-високата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци "Кристално огърлие", както и с наградата на Държавна опера Варна „Кристален Феникс“. През същата година е отличен с Почетен знак на кмета на Варна с лента и Почетен знак "50 години Фестивал на оперното и балетното изкуство" за режисьорското и сценографско решение на операта "Норма" от Белини. За режисьорската си и сценографска интерпретация на „Макбет“ от Джузепе Верди, неговата последна постановка (2020), Кузман Попов бе удостоен посмъртно с „Кристален Феникс“ на Варненския оперен театър. Театърът, на който той посвети целия си творчески път и на чиято сцена създаде забележителни постановки на най-великите творби от световната оперна съкровищница. 

Прочетете още: ФУРОР ЗА „ЕРНАНИ” В ИСТАНБУЛСКАТА ОПЕРА С ВАРНЕНСКИ ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

"КРИСТАЛНО ОГЪРЛИЕ" ЗА КУЗМАН ПОПОВ

ОПЕРНИЯТ РЕЖИСЬОР КУЗМАН ПОПОВ НА 75

ПОЧЕТЕН ЗНАК НА КМЕТА С ЛЕНТА ЗА КУЗМАН ПОПОВ

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”

Изложби:

Награди:

Избрани самостоятелни изложби:

Избрани общи и колективни изложби:

Произведенията на автора се намират в:

Професионален статус

Понастоящем живее и работи във Варна.

Има реализирани:

Райничка Попова (род.1951 г.) е завършила Музикалното училище в гр. Варна със специалност пиано през 1970 г. Същата година е приета в Държавната музикална академия – София в Теоретико-композиторски факултет.
През 1976 г. завършва магистърска степен по специалността МУЗИКОЗНАНИЕ. В периода 1976-1992 г. работи като методист по музикална самодейност в Центъра за художествена самодейност – Варна. Работата й е свързана основно с организацията на фестивали и конкурси и дирижиране на различни хорови формации – женски хорове.
През целия период работи активно по подготовката и организацията на ММХК “Проф. Г. Димитров”. Лауреат е на V, VІ и VІІ Републикански фестивали на художествената самодейност. От 1992 г. до 2000 г. работи в Община Варна на длъжността  “Артистичен секретар на Международния майски хоров конкурс”. От 1 ноември 2000 г. до днес работи като драматург на Варненската опера. Има множество публикации в регионални и национални медии. Член е на ръководството на Дружеството на хоровите диригенти – Варна при СБМТД. Сред основателите е на Музикално общество “Борис Христов” – Варна, а от 1999 г. до настоящия момент и негов Председател.    

Роден във Варна, Борислав Иванов завършва Първа мъжка гимназия, едновременно с това e извънреден ученик и в новосформираното Музикално училище в морския град. Открил за себе си веднъж завинаги света на класическата музика, той свири на цигулка, но неговото истинско призвание се оказва съдбата на диригента. Дебютът му е през 1949 г., когато още като ученик в 7 клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да ръководи хора и оркестъра на училището. След завършване на средното си образование, в продължение на една година, сам спечелва средства за следването си в Музикалната академия, където влиза през 1951 г. с изпит по цигулка и пиано (на което впрочем се научава да свири сам). Професор Георги Златев-Черкин, композитор, педагог в българската Музикална академия и във Виенската консерватория забелязва таланта на Борислав Иванов и го записва в новосформирания, първи български хорово-диригентски клас на бъдещият професор Георги Димитров, известен като Класът на професорите.  След завършване на Консерваторията със специалност оркестрово дирижиране при Влади Симеонов, той работи в ДМТ „Стефан Македонски”, ръководи хорове, оркестри и опери в различни градове, в тандем с най-плодовития български оперен композитор Парашкев Хаджиев, осъществява премиери на най-известните му опери. И във Варна дебютът му като диригент е свързан с Парашкев Хаджиев и неговата опера „Имало едно време”. Тук той натрупва богат диригентски, организационен и импресарски опит, включително като директор на Варненската опера и на ММФ „Варненско лято”. За неговото майсторство ласкаво се изказват световни музикални авторитети като композиторът Арам Хачатурян и диригентът Курт Мазур, а режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в Комише Опер в Берлин (1963). Следват първите концерти в Ерфурт и Майнинген, участие в международен диригентски конкурс в Ливърпул (1964), където Борислав Иванов е единственият участник отвъд „желязната завеса” и единственият, който дирижира без партитура. 32-годишният българин заслужава най-високите оценки на британската музикална критика.

Вторият тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов идва след срещата с великия Херберт фон Караян, който характеризира дарбата на младия българин с думите: „Борислав Иванов притежава голяма музикалност. Неговата мануална техника се отличава с прецизност, яснота, сигурност и рутина и това му позволява да интерпретира с голяма изразна сила”. Един от малцината щастливци, Борислав Иванов е допуснат до творческата лаборатория на може би най-големия диригент на XX век, при който усъвършенства своето майсторство, заслужавайки признанието Ученик на Херберт фон Караян. По препоръка на Караян Борислав Иванов е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, на който впоследствие става и Генерален музикален директор – престижен пост, който заема цели 40 сезона.

Независимо от чуждестранните си ангажименти, Борислав Иванов работи и в родината си като директор в продължение на общо 30 години на оперите във Варна, Пловдив и София. Организира стотици турнета, по време на които за пръв път звучи българска музика и за пръв път се представят български инструменталисти и певци в Германия, Франция, Дания, Белгия, Холандия, Португалия, Египет, Испания, Китай, Япония, Южна Корея, Мароко, Малта и др. Представя и подпомага международната кариера на оперни певци като Юлия Винер, Никола Николов, Гена Димитрова, Димитър Петков, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, София Иванова, Орлин Горанов и др. С тях и с други изявени български солисти и музикални състави гастролира многократно в Испания, Италия, Германия, Полша, Русия, Египет, Франция, Белгия, Турция и др.

Борислав Иванов поставя началото на традицията на Вердиевия фестивал в Античния театър на Пловдив; в продължение на 30 години е арт-директор на Оперния фестивал в Палма де Майорка, ръководи Оперния фестивал в Севиля, стои начело на Оперния фестивал на остров Родос, Гърция, участва също в оперните фестивали в Солотурн, Картуха, Естепона и др., журира международни конкурси в Италия, Германия, Гърция.

През 2021 г. оперните театри във Варна, Пловдив и София честват тържествено 90-годишния юбилей на Борислав Иванов и неговите ненадминати 70 сезона на диригентския пулт. Той е дирижирал над 4500 спектакъла на 4 континента, от тях 2500 спектакъла и концерти в България и 2000 концерти и спектакли по света. Само с Берлинската филхармония има около 700 концерта и около 380 представления и концерти в Испания. Доказан творец от световен ранг, доайен на българските диригенти с най-много изяви на световните сцени, той има безспорен принос към българската и световната музикална култура. В момента е Артистичен консултант на Държавната опера в родния си град.

Награди: Орден за заслуги Първа степен на президента на Германия Рихард фон Вайцзекер; Златен медал за пропагандиране на италианската музика по света; Почетна Златна значка на „Аудиториум” в Палма де Майорка; „Златна лира” на СБМТД за изключителен принос в развитието и популяризирането на българското музикално изкуство. Почетен гражданин на Пловдив; Почетен гражданин на Варна; „Златен век“ на Министерството на културата за изключителен принос към българската култура; „Златно перо“ на Радио Класик ФБ и Галерия „Макта“ и др.

Родена във Варна.

Завършва средното си образование в СМУ „Добри Христов”-Варна със специалност пиано в класа на Румена Пенкова. Учи и получава дипломата си за висше образование, специалност музикална педагогика в АМТИ – Пловдив.

Първите години работи като преподавател по музика, пиано и солфеж.

Работила е във Варненска опера през периода 1997-98 в отдел „Реклама и организация”.

Любител на приложните изкуства. Обича предизвикателствата!

От октомври 2010 година до 2015 г. е артистичен секретар в ТМПЦ – Варна, Държавна опера Варна. От 2016 г изпълнява длъжността Секретар.

Стефан Бояджиев е роден във Варна, свири на пиано от шестгодишна възраст. През 1998 г. завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, специалност пиано. През 1998 г. е приет в НМА „Панчо Владигеров” - София в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, където през 2000 г. профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още: Пазарджишки симфоничен оркестър (2002), Софийски духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорска опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ – София при Деян Павлов. През 2013 г. завършва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров.

Във Варненската работи най-напред с хора, а след това и с оркестъра и солистите, като реализира редица премиерни заглавия. Поставя мюзикъла за деца «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов, дирижира кантатата «Кармина Бурана», оперетите «Луд гидия”, «Хубавата Елена», «Графиня Марица», оперетни гала концерти, оперите „Любовен еликсир”, „Трубадур”, „Макбет“, «Вълшебната флейта», камерния концерт «Испанска феерия» и др. Изявява се и като блестящ пианист с изпълнението на Втория концерт за пиано и оркестър от Рахманинов с Варненската филхармония.

Евгения Стефанова започва да свири на пиано от 5-годишна възраст, завършва Седно Музикално училище „П. Пипков“ – гр. Плевен със специалност виола. Продължава образованието си в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ - гр. Пловдив. След завършването си, работи в чужбина.

От 2004 г. е част от оркестъра на Държавна опера Варна, а от 2018 г. изпълнява длъжността драматург на ТМПЦ - Опера Варна.

Диригент

 Цветан Крумов е роден през 1986 г. в София. През 2006 г. е приет в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, гр. София. През 2012 година завършва оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и хорово дирижиране при проф. Мирослав Попсавов. От 2012 до 2015 е редовен докторант и асистент в класа по оперно - симфонично дирижиране на проф. Пламен Джуров. Като част от докторската му дисертация Цветан Крумов възстановява и изпълнява непознатото симфонично творчество на Никола Атанасов. Дирижирал е различни хорови формации. От 2015 г. работи като диригент на Младежкия симфоничен оркестър и лектор по музикален анализ в Чукурова Университет, град Адана, Турция.

Още като студент дирижира премиерните заглавия за България: П. Линдпайнтнер – Симфония концертанте за духов квинтет и оркестър, Х. Ариага – Симфония в ре минор, Р. Калеске – концерт за валдхорна и оркестър, Н. Атанасов – Симфония N3.

Цветан Крумов концертира с различни музикални състави в България и Турция. Композирани от него творби са изпълнявани в Турция.  През септември 2015, след щателна селекция на кандидати от цял свят, Цветан Крумов е избран да участва във финалните рундове на 54-то издание на един от най-престижните конкурси за диригенти - конкурса за млади диригенти в град Безансон, Франция. От 2017 година е диригент на хора в ТМПЦ Варна, дирижира също симфонични концерти и оперни спектакли.

Именитият диригент Григор Паликаров, родeн в Пловдив (1971), завършва НУМТИ „Добрин Петков” в родния си град със специалност пиано с отличие и златна значка (1990) и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при акад. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе, композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция в Австрия при проф. Ерих Урбанер от Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство.

Дебютира на оперна сцена още като студент на 22 години, когато дирижира „Риголето“ в оперните театри на Плевен и Стара Загора. Професионалната си кариера като диригент започва в Симфоничния оркестър на Ансамбъла на Българската армия (1995-1997), на който става и главен диригент (1997-1999). Междувременно поема и длъжността диригент и главен художествен ръководител на Младежка филхармония „Пионер“ (1998-2003). Дебютира в Софийската националната опера и балет, като дирижира Гала концерт на Гена Димитрова по нейна лична покана през 1998 г., а от 2001 до 2019 г. е щатен диригент на операта, където неговият репертоар включва повече от 50 оперни и балетни заглавия. От сезон 2005/2006 Григор Паликаров поема поста на главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество „Маестро Г. Атанасов“ в Пазарджик, а от 2008 г. е и постоянен диригент на Класик ФМ оркестър - София.

В момента Григор Паликаров е щатен доцент по оперно-симфонично дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, където успешно защитава и докторска дисертация през 2017 г.

Маестро Паликаров е чест гост-диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Симфоничен оркестър на БНР, Софийска филхармония, Фестивален оркестър – София, Държавните опери във Варна, Пловдив, Бургас, Русе и Стара Загора, Плевенска филхармония и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на БНР, както и участията му в престижни национални и международни музикални фестивали като „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“ – Русе, „Европейски музикален фестивал“ – София, „Аполония“, „Варненско лято“, Лауреатски дни „Катя Попова“ – Плевен, „Австрийски музикални седмици“, „Нова българска музика“, „Зимни музикални вечери“ – Пазарджик, Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора, Фестивал за съвременна музика – Пула, Хърватска, „Майски оперни вечери“ – Скопие, Македония, Фестивал „Дюни“ – Матера, Италия и мн. др. През месец октомври 2014 г. Григор Паликаров изнася два концерта с Оркестъра на Класик ФМ Радио в престижната Стара опера във Франкфурт на Майн от програмата на фестивала „Европейски културни дни“, организиран от Европейската централна банка.

Григор Паликаров редовно осъществява и множество гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Русия, САЩ, Словения, Гърция, Полша, Украйна, Тайван, Холандия, Великобритания, Мексико, Корея, Япония, Уругвай, Испания, Португалия и др. Той е заставал на пулта на Кралската Белгийска филхармония – Брюксел, Националната опера и балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл „Нов Тон“, Симфоничния оркестър „Сенчъри“ – Тайпе, Компания Опера Съркъл – Кливланд, където неговият дебют е отбелязан като едно от най-важните музикални събития за 2009 г. за щата Охайо, Красноярската опера и балет – Русия, Филхармония „Яначек” – Чехия, Ченстоховска филхармония – Полша, Симфоничен оркестър – Бари, Симфоничен оркестър Санремо, Варминско-Мазурска филхармония – Полша, Националния оркестър (СОДРЕ) и националния хор на Уругвай, оркестър „Магна Греча“ – Италия, Днепропетровската филхармония, Симфоничен оркестър – Юкатан и Симфоничен оркестър – Монтерей, Мексико, Симфоничен оркестър – Солун и много други.

Наред с диригентската си дейност, Григор Паликаров композира и концертира като пианист. Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно. За успешните си изяви като композитор и пианист е удостояван с редица престижни национални и международни награди от конкурсите „Светослав Обретенов“, „Албер Русел“, „Музиката и Земята“ и др. Трикратен носител е на отличието „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2001, 2012 и 2017 г.), както и на наградата „Златно перо“ на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта“, наградата „Емил Чакъров“ (2019) и др. В рамките на два мандата Григор Паликаров е избиран за председател на „Менса България“ – клон на световната организация на хора с висок коефициент на интелигентност.

От сезон 2021/22 Маестро Паликаров е постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

Кремена Христова - концертмайстор

От 2022 г. е Главен диригент на Опера Лимож – Франция, Генерален Музикален Директор на Театър Нордхаузен - Германия, а от 2021/2022 е постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. Получава многократно покани като гост диригент на Виенската Щатсопера ( 2016-2020) и Опера Цюрих ( 2012 - 2021). Работи с много оркестри по цял свят, като многократно гостува на Оркестъра на Датското Национално Радио Копенхаген, Национален Академичен Симфоничен Оркестър Санкт Петербург, Национална Опера и Оркестър Монтпелие, Национален Оркестър на Сингапур, Токийска филхармония, Студио Оркестър Уолт Дисни, Лос Анжелис, Словашкия национален оркестър и др. Павел Балев изнася концерти със световни изпълнители като Анн Софи Мутер, Едита Груберова, Tомас Хемпсън, Kрасимира Стоянова, Веселина Кацарова, Лука Пизарони, Рамон Варгас, Диана Дамрау, Никола Тестé, Пьотр Бечала, Анна Нетребко. Рециталите на Красимира Стоянова „Славянски оперни арии”, “Верди Арии“ и „Веризмо“ под музикалното ръководство на Павел Балев получават „Международната класическа музикална награда 2012“, годишната награда на германската музикална критика за 2012 година, както и наградата на германската музикална критика за 2014 и 2017 година. През 1995 година Павел Балев сe дипломирa в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класовете по дирижиране на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев. През 1995-1998 специализира във Ваймар, Германия. Носител е на Първа награда на Международния конкурс за диригенти „Карл Мария фон Вебер” (1996) в Мюнхен, Първа награда на националния конкурс на висшите музикални училища в Германия (1999) във Ваймар, наградата „Херберт фон Караян”, представителната награда за диригенти на град Бад Хомбург (2003). Павел Балев e ръководил Камерната опера в Дрезден, бил е първи диригент и музикален ръководител на Оперните театри в Рощок (1999-2002) и Хале (2002-2008), Oт 2007 до 2022 е Главен диригент на Филхармония Баден-Баден и гГавен художествен ръководител на Международната лятна академия „Карл Флеш“ в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Гост-диригент е на Хамбургската Щатсопер, Комише Опер Берлин, Земперопер Дрезден, Oпер Щутгарт, Опер Лайпциг, Опер Хановер, Oпер Бремен и на над 60 оркестри в Германия. През 2021 г. дирижира във Варна и в МФ „Софийски музикални седмици“ юбилейните концерти за 75-годишнината от създаването на Държавния симфоничен оркестър във Варна, както и премиерата на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в ММФ „Варненско лято“. През 2022 г. е диригент постановчик на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, първото заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на Оперния театър във Варна. 

Завършва немска филология и журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”, специализира радиожурналистика в Berliner Rundfunk, завършва радиомениджмънт и PR в квалификационния център на Deutsche Welle Koeln, специализира обществени медии в НБУ София и в BBC London; творчески продукт в дигитална среда в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и др.

В БНР - Радио Варна работи като автор и водещ на информационно-музикални, културни и публицистични предавания на немски и български език, PR мениджър, автор и модератор на премиери, изложби и други интерактивни културни събития в Концертното студио. Заема длъжностите отг. редактор, зам.-гл. редактор, зав. връзки с обществеността, наблюдател на БНР (2009).

PR мениджър на Оперно-филхармонично дружество Варна (2010), PR мениджър на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна § Драматичен театър „Стоян Бъчваров” (от 2011).

Германист, преводач на книги и разкази от немски език, лектор по радиомениджмънт във ВСУ “Черноризец Храбър”.

Представя книги на издателствата „Славена”, „Жанет 45”, „Сиела”, „Фабер”, „Ателие 89”, „Колибри”, „Рива”, „Морски свят” и др., както и изложби в галериите „Алфа Арт”, „Актив Арт”, „Ларго”, Арт салона на Радио Варна, Дома на архитекта (Варна, София), в рамките на международното биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството”, фестивала на изкуствата „Аполония” (Созопол), националната кампания на САБ „Наследство в риск” и др.

Автор на книги, критически студии и публицистични текстове в областта на медиите, литературата, архитектурата, изобразителното, оперното и театралното изкуство.

Автор на историко-изследователската студия в 2 части „Книга за Радио Варна. Традицията задължава” и „Книга за Радио Варна. Традицията е модерна”, изд. „Славена”, 2004, 2007 и сборника с литературна критика „Разказването на света. Литературни рефлексии”, изд „ФИЛ”, 2015, "Пристрастно. Театърът на Варна", изд. ФИЛ, 2018..

Публикува критически студии и публицистични текстове в областта на медиите, литературата, архитектурата, изобразителното, оперното и театралното изкуство във вестниците: „Литературен вестник”, в. „Култура”, списанията “ЛИК”, “Mузикални хоризонти”, „Архитектура”, „Знаци”, алманаха „Света гора”, портал за култура Kultura.bg, портал за литература, критика и хуманитаристика Liternet.bg и др. Представя книги на издателстватa “Жанет 45”, „Сиела”, "Хермес", „Колибри”, „Агата-А”, „Славена”, „ФИЛ” и др.

Награди за:

• превод на научно-фантастична литература, СПБ (1988 );
• радиопублицистика, СБЖ (1998);
• превод и авторство на критически текстове в сферата на културата, Художествен музей “Георги Велчев” (2003);
• номинация за годишната награда “Сирак Скитник” на БНР (2005);
• награда „Златното перо” на СБЖ за „Книга за Радио Варна” „Традицията задължава” и „Традицията е модерна” (2004, 2007);
• награда на Съюза на архитектите в България за архитектурна публицистика и PR дейност в подкрепа на националната кампания „Наследство в риск" (2008);
• почетен знак и диплом от БНР за утвърждаване на Радио Варна като медиен и културен център (2009);
• Награда на Галерия „Буларт” за публикации на тема съвременно изкуство (2009).
• Независима награда за култура Media AwARTs 2018 за книгата "Пристрастно. Театърът на Варна", изд. ФИЛ, 2018
• Награда ВАРНА 2019 за високи постижения в журналистиката, публикациии книги в областта на литературата и сценичните изкуства
• Награда „Златна маска“ 2019 на ДТ „Стоян Бъчваров“ за издигане имиджа на театъра през последните 10 години, провеждането на специални
  събития и книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ, 2018

E-mail: varnatheatre.pr [@] gmail.com

Родена във Варна, възпитаничка на Варненската детско-юношеска опера, тя учи класическо пеене при Мария Бохачек. Завършва Детска педагогика със специализация Музика в Шуменския университет „К. Преславски”. През 2007 се дипломира като бакалавър по Вокална педагогика – класическо пеене при Мария Коровешова-Рокас във ВСУ „Черноризец Храбър” с пълно отличие и награда златен пръстен. През 2014 защитава магистърска степен по Режисура за музикален театър със специалност „Оперна режисура“ към НБУ – София при доц. Нина Найденова и Симеон Симеонов с пълно отличие.

Художествен ръководител на Музикален театър „Арлекин” към частен Арт център за работа с деца „Арлекин”. През 2014, в рамките на Националния фестивал за детски театрални формации в Поморие „Сцена край морето“, е удостоена с почетна грамота за принос в развитието на мюзикъла за деца в България. На “International Festival of Performing Art“ Малта 2016 музикалният театър печели Grand Prix с фестивална версия за деца на мюзикъла „Красавицата и звяра“. В ежегодните летни арт академии на център „Арлекин” работи с проф. Надежда Сейкова, Мими Иванова, Валерия Кардашева и др. Две поредни години (2011-2012) е член на журитата на Международния музикално -театрален фестивал „Роза Мира” – Варна.

В периода 2007-2012 участва в професионални трупи, представящи мюзикъл програми. От 2013 до 2019 работи като първи асистент режисьор в ТМПЦ – Държавна опера Варна за всички музикално сценични постановки от афиша на оперния театър. Асистира на главния режисьор Кузман Попов в оперния жанр и на професор Светозар Донев в жанра мюзикъл. Дебютира като режисьор на варненска сцена със своя дипломен спектакъл – мюзикъла „Алиса в страната на чудесата“ от Александър Йосифов (2014). Следващият режисьорски проект е авторският образователен спектакъл „В ритъма на музиката“ (2016), в който интерактивно и със средствата на съвременни аудио-визуални средства, децата се запознават с музикалните инструменти в класическия симфоничен оркестър.

Сребрина Соколова е втори режисьор на професор Светозар Донев за мюзикълите „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ и „Любовта никога не умира“ на А. Л. Уебър, Втори режисьор на мюзикъла „Чикаго“ в постановката на Борис Панкин и част от постановъчния екип, реализирал световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска с режисьор Петко Бонев.Редом с развитието си като режисьор, тя влиза в артистичния състав на повечето от мюзикълите, поставени на варненска сцена – Деметра в „Котки“, Лина в „Да пееш под дъжда“, Поповска в „Кой е Големанов“, Мег Жири в „Любовта никога не умира“, г-ца Съншайн в „Чикаго“.

От 2020 Сребрина Соколова е назначена за режисьор в ТМПЦ – Държавна опера Варна с постановката „Фламенко Кармен“ – новаторски експериментален оперен спектакъл по музика на Ж. Бизе, в рамките на ММФ „Варненско лято“ 2020. Тя е автор на мултимедийната режисура на редица официални и тематични концерти на ТМПЦ Варна за Опера в Летния театър, Коледния музикален фестивал, Свети Валентин, „Най-доброто от А.Л. Уебър“, „Музиката на Холивуд“, „С музиката на Бийтълс“ и др. През 2021 прави успешен режисьорски прочит на „Риголето“ от Верди.

Атанас Даскалов е възпитаник на Интерната за даровити деца и юноши музиканти в гр. София, където учи три години до закриването му.

Завършва Музикалното училище в София и Инструменталния факултет на Музикалната академия с отличие.

През 1966 г. специализира при проф. Бохуш Херан в Прага, Чехия.

От 1 юли 1967 г. с конкурс е назначен във Варненската опера, а от 1971 г. е водещ виолончелист на състава.

В продължение на 27 години изтъкнатият инструменталист е лектор по виолончело в Националното училище по изкуствата във Варна и над 15 години е репетитор (помощник-диригент) на Симфоничния оркестър към същото.

Директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Даниела Димова (сопран) завършва през 1990 г. оперно пеене в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” София, в класа на проф. Реса Колева.
Завършва през 2014 г. магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

През декември 2009 г., след спечелен конкурс, заема длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество Варна. През декември 2010 г. спечелва и конкурса за директор на новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна, в който от средата на 2010 г. са обединени Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност, като с поредния спечелен конкурс през 2015 г. поема следващия си мандат като директор на ТМПЦ Варна.

През 2011 и 2015 г. е избрана за два мандата общински съветник и председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Даниела Димова спечели трети мандат като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна в проведения на 27.10.2020 конкурс, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти.

Певческа кариера

Певческата си кариера Даниела Димова започва с дебют на сцената на Русенската опера, а от 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера. Специализира оперно пеене в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим и в класа по оперно пеене на проф. Маргарита Лилова, както и белканто при проф. Ида Фарина в Милано. Репертоарът й включва около 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус и др., както и голям репертоар от областта на кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни от Бах, Перголези, Вивалди, Моцарт, Шуберт, Росини, Верди, Р. Щраус, Шьонберг, Карл Орф, Б. Бритън и др.
Даниела Димова се представя с успех и в жанра на мюзикъла с проектите на Опера в Летния театър "Хелоу, Бродуей" (2012), "Супер Стар Гала" (2013), рокоперата „Исус Христос суперзвезда” (2014) и мюзикъла „Котки“ (2017).
Участва многократно в най-значимите български музикални фестивали: “Варненско лято”, “Софийски музикални седмици”, “Европейски музикален фестивал”, изпълнявайки както оперен, така и кантатно-ораториален и камерен репертоар от Ренесанса до съвременни творби.
Гастролира на редица европейски и световни сцени в Испания, Португалия, Белгия, Италия, Швейцария, Австрия и др.Участва в оперни спектакли, камерни концерти и рецитали в Германия, Австрия, Дания, Холандия, Русия, Норвегия, Египет, Гърция, Чехия, Китай, Корея, Хонг-Конг и др. Пяла е под палката на диригентите Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Васил Казанджиев, Йордан Дафов, Иван Филев, Милен Начев, Борислав Иванов, Христо Игнатов, Станислав Ушев, Нело Санти, Роланд Зайфарт, Даниел Инбал, Маркус Хубер и др.
През януари 2007 г. издава компакт диск за Гега Ню със Сефарадски песни – транскрипция на Жул Леви и Кабаретни песни от Арнолд Шьонберг. През май 2008 г. със съдействието на Министерството на културата, излиза втори компакт диск с Ешкеназки песни, обработени от акад. Николай Кауфман и песни от Курт Вайл. Наред с изпълнителската си дейност, Даниела Димова развива активна обществена и културна дейност. Организира и реализира редица интересни проекти в областта на музиката за изпълнение на по-неизвестни и рядко изпълнявани в България музикални произведения. През 2007 г. основава и управлява дружество “Проект Музика”, създадено с цел реализиране на проекти в областта на музикалната култура и осигуряване на допълнителни творчески ангажименти на варненски музиканти в България и чужбина. С операта “Дидона и Еней” от Х. Пърсел варненци гостуват в Ларнака и Никозия - Гърция, а с операта на Моцарт „Асканио в Алба” – във Варезе, Италия.
 

Награди

Даниела Димова е носител на редица престижни награди: Първа награда за оперно пеене от Националния фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1989) за Царица на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт; Първа награда от Международния фестивал на изкуствата в Корея (1992); Награда “Варна” (2007) за принос в развитието на оперната и камерната музика; “Кристална лира” (2007) на Съюза на българските музикални и танцови дейци за принос в оперното изкуство; “Златно перо” (2011) на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010; Златен медал "100 години Борис Христов" (2014) от Министерство на културата за концерт "Bаssissimo" с големия италиански Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на на 28 май 2014 г.; Кристално огърлие (2015) на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос в развитието на българската музикална култура и по повод кръгла годишнина.

Анна Фурнаджиева е родена в Бургас. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст в класа на видния педагог Лазар Гавалюгов. Още на 10 години става лауреат на Националния конкурс "Светослав Обретенов". На 18 години вече е солист на Бургаската филхармония с Концерта за цигулка и оркестър на Камий Сен-Санс N 3.

Завършва с отличие Средно музикално училище "Панчо Владигеров" в Бургас. През следващите 5 години се обучава в Националната музикална Академия в София в класовете по цигулка на проф. Стойка Миланова и проф. Ели Казакова и камерна музика при проф. Димо Димов и проф. Жени Захариева.

Била е солист на Академичния оркестър на НМА със "Симфония концертанте" от В. А. Моцарт. Завършва с отличие магистратура през 19991 г. Работи 2 год. като оркестрант в оркестър "Симфониета" на БНР. От есента на 1993 г. е в оркестъра на Държавна опера Варна, а от 1994 г. е помощник-концертмайстор. От 1997 г., след спечелен конкурс работи 3 години в оркестъра на "L'avant scene opera" в Швейцария.

В края на 2002 г. печели конкурса за концертмайстор на Държавна опера Варна. Анна Фурнаджиева е канен музикант като концертмайстор и солист в много градове в България и задгранични турнета. Била е солист на "Камерен оркестър" - Добрич, Камерен състав в Бургас. През годините е концертмайстор на оркестър "Симфониета" – Варна, камерен оркестър "Проект музика", оркестъра на летния фестивал "Опероса", като гост на оркестрите в Русе, Плевен, Бургас и др.

Свирила е под ръководството на световноизвестни диригенти като Джанлуиджи Джелмети (Италия), Милен Начев, Росен Миланов, Камен Големинов, Иван Маринов, Георги Димитров, Аркадий Лейтуш, Ералдо Салмиери и др. През 2009 г. Анна Фурнаджиева, заедно с едни от най-добрите музиканти на Държавна опера Варна, основава струнен квартет "Арте".

С квартета е изнесла над 40 концерта във Варна. На 27.02.2015 г. Анна Фурнаджиева е солист на Варненските симфоници, под диригенството на Маестро Стефано Сегедони (Италия) и изпълни Концерт за цигулка и оркестър оп. 77 от Йоханес Брамс, един от най-тежките цигулкови концерти.

Творческото  сътрудничество с пианиста Тодор Петров датира от  десет години, заедно са изнесли редица концерти, сред които Сонатен концерт, посветен на творчеството на Брамс и Моцарт на 7.09.2016 г. в залата на Градска художествена галерия, Шедьоври на класическата музика с премиерни за България и Варна изпълнения на творби от Хумел и Бизе.

Заместник-директор по производствено-техническата дейност на ТМПЦ Варна

Роден в Балчик (1945), завършва ВМЕИ (1974) със специалност Технология на машиностроенето и металите, работи в Института по химическо машиностроене във Варна като конструктор, ръководител направление, заместник-директор по конструкторската и развойна дейност (1974-1993).

Управител на проектантска фирма (1993-2000), заместник-директор по производствено-техническата дейност в ДТ „Стоян Бъчваров” (2000-2010) и в Театрално-музикален продуцентски център Варна (от 2010).

Отговаря, ръководи, възлага, координира и контролира работата на производствено-техническите служби и ателиетата, отговаря за техническата безопасност и охраната на труда, противопожарната сигурност и изправността на всички технически съоръжения, машини и инсталации, ръководи поддържането, ремонта и реконструкциите, участва в разработването на технически решения за сценографията на постановките.

Инж. Костадинов има специални заслуги за сложните технически решения по сценографията на театралните постановки „Бастард” (сценография Никола Тороманов), „Хотел между този и онзи свят” (сценограф Мира Каланова), „Мяра за мяра” (сценограф Марина Райчинова), „Хамлет” (сценограф Вили Цанков), „Рондо” (сценограф Мира Каланова), „Развратникът” (сценограф Марина Райчинова), "Марат Сад” (сценограф Никола Тороманов, „Пухеният” (сценограф Никола Тороманов), „Крум” (сценограф Никола Тороманов, „Калигула” (сценограф Никола Тороманов) и др.

За майсторско техническо осъществяване на спектакъла „Калигула” на ДТ „Стоян Бъчваров” Варна, постановката „Калигула” е отличена с наградата ИКАР на САБ за 2009 г.

За сложната техническа реализация на сценографията на първата българска постановка на „Фауст” (сценограф Васил Абаджиев) техническите служби на ДТ „Стоян Бъчваров”, начело с инж. Коста Костадинов, отново получиха номинация за наградата ИКАР на САБ за 2010 г.