Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ГАЛЕРИЯ

7 август, 19.00, Основна сцена

На 7 август, 19.00, Основна сцена, участниците в Майсторския клас на проф. Ирма Тортора, директор на Солистичния департамент в Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, ще изнесат концерт. Майсторският клас се провежда от 2 до 7 август в рамките на партньорските взаимоотношения между ТМПЦ – Държавна опера Варна и Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, които през януари 2023 г. подписаха Меморандум за културно, академично и артистично сътрудничество.

В заниманията, с акцент върху вокалната техника и изграждането на индивидуален репертоар, участват оперни певци от различни страни, сред които Франческа Сиани, Мария Розария Витале, Дороти Манцо и Гайтано Аморе от Италия и солистите на Държавна опера Варна Мария Павлова, Рейналдо Дроз, Михаела Берова, Артьом Арутюнов и Калина Жекова. Диригентът Стефан Бояджиев ще акомпанира заключителния концерт на майсторския клас.

ИРМА ИРЕНЕ ТОРТОРА е професор по оперно пеене в Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно. Завършва оперно пеене, музикална педагогика и съвременна литература с психопедагогическа насоченост, защитава магистърска степен по артистична вокология към Медицинския университет в Болоня. Нейният богат и гъвкав сопранов глас привлича вниманието на международната оперна сцена. Концертира с престижни оркестри в Канада, САЩ, Франция, Швейцария, Украйна, Русия, Унгария. От 2001 г. се посвещава на педагогическа дейност, член е на Академичния съвет Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно и директор на Солистичния департамент във висшето учебно заведение.

14, 29 март 2023, 19.00, Основна сцена – предпремиерни спектакли
20 юли, 21.00, Летен театър – Премиера на Опера в Летния театър 2023

Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”, „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.

Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г.

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над мюзикъла „Бодигард“; постановъчния екип и преобладаващите млади артисти; срещата между двама професионалисти от различни сцени - Рицаря на мюзикъла в България Орлин Горанов и актрисата от West End Лондон Манал Ел Фейтури в ролите на бодигарда Франк Фармър и певицата Рейчъл Марон; предизвикателството да изпееш 14 хита на Уитни Хюстън един след друг и същевременно да говориш български; благородството да се откажеш от любовта. „Бодигард“ – 22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023. Премиера за България

- Има няколко неща, които със сигурност правят Борис Панкин щастлив – любимите му кучета и мюзикълите, които поставя. Последната му любов е „Бодигард“ – премиера за България във Варна.

- Най-щастлив ме правят децата в Американския колеж, които обучавам, не за да станат непременно артисти, а за да се научат да разбират и обичат изкуството. Да, кучетата са моите деца. И да, „Бодигард“ е последната ми любов, вече двегодишна, като имам предвид всички етапи, през които трябваше да се премине, за да стигнем до постановката. Неочаквано за мен „Бодигард“ се оказа нов етап в творческия ми път. Избрах да работя с хора, с които досега не съм работил - костюмографката Първолета Чавдарова – Летиция и сценографа Денис Иванов. Летиция има дългогодишна практика в балетни постановки, работи в Русенската опера и е главен художник на Националния балет в Косово, в Берлинската опера постави неотдавна опера на Хендел, а „Бодигард“ е първото ѝ участие в мюзикъл. Наред със 150-те великолепни костюма за „Бодигард“, тя изработи за мен специално сако, с което ще се поклоня на премиерата.

Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.

Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?

След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.

И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...

Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над мюзикъла „Бодигард“; постановъчния екип и преобладаващите млади артисти; срещата между двама професионалисти от различни сцени - Рицаря на мюзикъла в България Орлин Горанов и актрисата от West End Лондон Манал Ел Фейтури в ролите на бодигарда Франк Фармър и певицата Рейчъл Марон; предизвикателството да изпееш 14 хита на Уитни Хюстън един след друг и същевременно да говориш български; благородството да се откажеш от любовта. „Бодигард“ – 22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023. Премиера за България

- Има няколко неща, които със сигурност правят Борис Панкин щастлив – любимите му кучета и мюзикълите, които поставя. Последната му любов е „Бодигард“ – премиера за България във Варна.

- Най-щастлив ме правят децата в Американския колеж, които обучавам, не за да станат непременно артисти, а за да се научат да разбират и обичат изкуството. Да, кучетата са моите деца. И да, „Бодигард“ е последната ми любов, вече двегодишна, като имам предвид всички етапи, през които трябваше да се премине, за да стигнем до постановката. Неочаквано за мен „Бодигард“ се оказа нов етап в творческия ми път. Избрах да работя с хора, с които досега не съм работил - костюмографката Първолета Чавдарова – Летиция и сценографа Денис Иванов. Летиция има дългогодишна практика в балетни постановки, работи в Русенската опера и е главен художник на Националния балет в Косово, в Берлинската опера постави неотдавна опера на Хендел, а „Бодигард“ е първото ѝ участие в мюзикъл. Наред със 150-те великолепни костюма за „Бодигард“, тя изработи за мен специално сако, с което ще се поклоня на премиерата.

Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.

Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?

След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.

И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...

Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.

Откъс от анализа на музиковеда Екатерина Дочева за събитията във фестивала „Софийски музикални седмици“ 2023, сред които тя откроява Симфоничния концерт на Държавна опера Варна, с маестро Павел Балев и солист Албена Данаилова, изнесен в зала „България“ на 28.06.2023 г. В програмата: „Ламенто“ от Марин Големинов, Концерт за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова и Нулевата симфония на Антон Брукнер.

16 юни – 31 август 2023

Първа пресконференция - 20 февруари 2023, Сцена Ротонда, Държавна опера Варна

ДАНИЕЛА ДИМОВА – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

В XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023 отбелязваме няколко важни годишнини, които ще придадат концептуален и художествен привкус на програмата. Това са: 210 години от рождението на Джузепе Верди, 100 години от рождението на Мария Калас, 100 години от рождението на Франко Дзефирели, 85 години от рождението на Милчо Левиев и 120 години от установяването на дипломатически взаимоотношения между България и САЩ.

По повод 210 години от рождението на Верди на 16 юни откриваме Опера в Летния театър 2023 с оперна гала „Viva Verdi“, под майсторската палка на нашия постоянен гост-диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, с участието на именити оперни певци.

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

Организира и осъществява цялостната стратегия за създаване на позитивен имидж на ТМПЦ Варна - Държавна опера и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Синхронизира и балансира имиджа на операта и театъра в структурата на ТМПЦ.

Планира, организира и осъществява всички видове връзки с обществеността – pr-кампании, презентации, пресконференции, делови срещи, комуникация с медии и партньори.

Поддържа системно и актуализира при повод информацията за организационната и творческа дейност на ТМПЦ чрез сайтовете на операта www.operavarna.bg и на театъра www.dramavarna.com.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА

1.Образователни изисквания за длъжността, вид и равнище на образованието: завършено висше образование в областта на културата,  журналистика, право, публична администрация или икономика;

2.   Квалификационни изисквания за длъжността -  трудов стаж и професионален опит по специалността

3.   Други изисквания за длъжността:

-     владеене на английски и руски език - препоръчително;

-     компютърна грамотност;

-     висока обща и театрално-музикална култура

 

 

Документи за участие: заявление, автобиография / CV /, копие от диплом за завършено висше образование се подават на еmail: hr@tmpcvarna.com – В. Пенева

Срок за подаване на документи  20.03.2023 г.

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

20 февруари 2023, 13.30, Сцена Ротонда

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представители на варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, посветена на XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023.

Пресконференцията ще се състои на 20 февруари 2023, 13.30, Сцена Ротонда.

Участват: Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна; Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна; Якопо Сипари ди Пескасероли - постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна; диригентите Страцимир Павлов, Ганчо Ганчев и режисьорката Сребрина Соколова.

Ще пеете Дон Паскуале на премиерата в Опера в Летния театър - 2023. Усещате ли се достатъчно творчески зрял, за да се превъплътите в този образ?

Преди години дебютирах в прекрасната постановка на Кузман Попов и ролята ми допада изключително много. За мен това е една от най-комичните роли, в които съм играл, другата е на Дон Базилио.

Какви са вокалните и хореографските предизвикателства на ролята?

В арията трудността ми е във въздуха. Тъй като имам много малки паузи да дишам, а в същото време сценично се движа много, се задъхвам и е много смешно накрая, когато казвам „Son rinato!“ (Преродих се!), а всъщност съм в кислороден дефицит. Ролята е пълна с много комични ситуации и е наистина една от любимите ми, макар все още да не съм я играл достатъчно много.

Чисто комичен ли е образът на стареца, който бленува за млада жена, или има и по-дълбоки нюанси?

Истината е, че ако Ернесто беше приел молбата на чичо си да се ожени за жената, която му е намерил, сюжетът щеше да е различен и със сигурност не така забавен! Дон Паскуале започва да си търси жена с помощта на доктор Малатеста, за да натрие носа на племенника си, но играта му харесва до момента, в който Норина за броени секунди се превръща от жената мечта в жената чудовище. Разбира се, образът на Дон Паскуале е комичен, а след шамара – и тъжно задълбочен.

Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Илина, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?

Когато съм на сцената с Илина, винаги е много забавно (най-вече в комичните опери)! Много е приятно да си около нея, защото е добре подготвена и дава сто процента от себе си. Разбира се, пеем си дуетите заедно, а понякога имаме разногласия, които много рядко се превръщат в спор, но със сигурност не чак толкова ожесточен както в тази творба.

Кое в „Дон Паскуале“ прави творбата актуална и днес?

Сюжетът винаги е бил и ще остане актуален в днешно и бъдеще време, като изключим това, че в реалния живот жената след развода взема половината покъщнина, докато тук играта с нотариуса е фиктивна и всичко е само шега и добре скроен план.

Уважаеми зрители,

Поради технически причини се налага смяна на спектакъла „Дон Карлос“ от Верди, планиран за 22 февруари, с „Набуко“ от Верди, като съставът остава същият. Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, в главните роли: Свилен Николов - Набуко, Йоана Железчева – Абигайл, Деян Вачков – Закария и Гергана Русекова – Фенена. Оркестър и хор на Държавна опера Варна, с диригент на хора Надежда Маккюн.

Закупените билети важат без заверка, но могат също да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл.

Благодарим за разбирането.

Ще пеете Дон Паскуале на премиерата в Опера в Летния театър - 2023. Усещате ли се достатъчно творчески зрял, за да се превъплътите в този образ?

Преди години дебютирах в прекрасната постановка на Кузман Попов и ролята ми допада изключително много. За мен това е една от най-комичните роли, в които съм играл, другата е на Дон Базилио.

Какви са вокалните и хореографските предизвикателства на ролята?

В арията трудността ми е във въздуха. Тъй като имам много малки паузи да дишам, а в същото време сценично се движа много, се задъхвам и е много смешно накрая, когато казвам „Son rinato!“ (Преродих се!), а всъщност съм в кислороден дефицит. Ролята е пълна с много комични ситуации и е наистина една от любимите ми, макар все още да не съм я играл достатъчно много.

Чисто комичен ли е образът на стареца, който бленува за млада жена, или има и по-дълбоки нюанси?

Истината е, че ако Ернесто беше приел молбата на чичо си да се ожени за жената, която му е намерил, сюжетът щеше да е различен и със сигурност не така забавен! Дон Паскуале започва да си търси жена с помощта на доктор Малатеста, за да натрие носа на племенника си, но играта му харесва до момента, в който Норина за броени секунди се превръща от жената мечта в жената чудовище. Разбира се, образът на Дон Паскуале е комичен, а след шамара – и тъжно задълбочен.

Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Илина, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?

Когато съм на сцената с Илина, винаги е много забавно (най-вече в комичните опери)! Много е приятно да си около нея, защото е добре подготвена и дава сто процента от себе си. Разбира се, пеем си дуетите заедно, а понякога имаме разногласия, които много рядко се превръщат в спор, но със сигурност не чак толкова ожесточен както в тази творба.

Кое в „Дон Паскуале“ прави творбата актуална и днес?

Сюжетът винаги е бил и ще остане актуален в днешно и бъдеще време, като изключим това, че в реалния живот жената след развода взема половината покъщнина, докато тук играта с нотариуса е фиктивна и всичко е само шега и добре скроен план.

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за оркестранти -цигулки-2 места за 1 цигулка и 1 място за 2 цигулка, който ще се проведе на 31.03.2023г. в 13,00 ч. ( в главна репетиционна зала ).

Кандидатите да подготвят:

- Й.С.Бах - бавна и бърза част от Сонати или Партити за соло цигулка,

- В.А.Моцарт - Първа част с каденца от Концерт за цигулка N: 3,4, или 5

- Романтичен концерт - Първа част или Пиеса

 

Конкурсът  ще се проведе на два етапа:

1. Подбор по документи и събеседване.

2. Провеждане прослушването с комисия

Документи за участие: заявление, автобиография / CV /, копие от диплом за завършено висше образование се подават на еmail: hr@tmpcvarna.com – В. Пенева

Срок за подаване на документи  24.3.2023 год.

Маестро Светослав Борисов с покана за премиерния спектакъл на 20 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023

„Дон Паскуале“ е оптимистичен и весел остров, на който стъпвам след постановката ми в Германия на „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, която също е комедийна, но изградена по съсем различен начин творба. Винаги се връщам с удоволствие към шедовъра на Доницети, с който излязохме за пръв път на варненска сцена през 2015 г., а след това го поставих и в Германия. С други думи, сегашната ми среща с „Дон Паскуале“ е среща с много добър приятел.

По принцип правя различни диригентски прочити, ориентирани спрямо режисурата. Режисьор на новата варненска постановка е Сребрина Соколова и с нея, както и с целия екип, се стремим да изградим с модерни изразни средства много жива и съвременна интерпретация, за която несъмнено ще допринесе и неповторимата атмосфера на Летният театър. 

14 февруари – мюзикълът „Брилянтин“

15 февруари – операта „Ромео и Жулиета“

18 февруари – мултимедийният спектакъл „Фламенко Кармен“

Двата големи февруарски празника - Трифон Зарезан, покровителя на лозарите и винарите и Свети Валентин, католическия закрилник на влюбените, посрещаме с открити сърца. По темата съществува иначе рядко срещаният по българските земи консенсус. Това за празничния консенсус много по отдавна от нас са разбрали германците, които вярват, че „Празниците трябва да се празнуват, както се случат“, според тяхната известна поговорка „Feste muss man feiern, wie sie fallen”.

И така, в Държавна опера Варна двойният празник на виното и любовта се отбелязва с 3 спектакъла в 3 дни. Стартът дава на самия 14 февруари - Деня на Свети Валентин, мюзикълът „Брилянтин“ на режисьорката Сребрина Соколова и харизматичния маестро Страцимир Павлов, който празнува в същия ден рожден ден. Освен това, в ролите на Санди и Дани ще бъдат неустоимите Лилия Илиева - Михайлова и Велин Михайлов - двамата родени за сцената и един за друг любимци на публиката. Това не е един, а много празници на едно място.

Десет млади музиканти, студенти в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, се присъединяват към оркестъра на Държавна опера Варна за кулминационните спектакли на „Аида“ в Opera в Летния театър на 14 и 15 юли. Правата за постановката на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна, посветени на 210 години от рождението на Верди и 100 години от рождението на Дзефирели, дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна и преподавател в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно.

Гостуването на младите италиански музиканти е резултат от сключения през януари 2023 г. Меморандум за културно, академично и артистично сътрудничество между Музикалната консерватория в Салерно и Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна. Документът предвижда обмен в областта на културата, образованието, художествената продукция и научните изследвания между двата института.

След „Аида“ италианските музиканти, сред които има цигулари, виолончелист, кларинетист, валдхорнист, контрабасист, кларинетист и перкусионист, ще останат във Варна до 15 август, за да участват и в следващите спектакли от XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023.

 

Държавна опера Варна разполага вече с две нови арфи на френската фирма „Камак“ (Camac), един от водещите производители в света на този изискан инструмент, за който казват, че създава мост между земния и небесния свят. На 9 февруари 2023 г. директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова получи двете арфи от представителката на „Камак“ Анжела Маджарова.

Когато преди 10 години започнах да се занимавам с тази дейност, я приех като мисия, разказва известната арфистка, изтъквайки, че за пръв път й се случва да продава два инструмента наведнъж. Арфите „Камак“ притежават великолепни характеристики - те са много звучни, а механиката е не просто безшумна, а възможно най-добрата и това дава наистина криле на музиканта да изрази себе си. Подчертавам го, защото да свириш на стара арфа означава в голяма степен да се фокусираш не толкова върху самото изпълнение, колкото върху необходимостта да скриеш, докото е възможно, дефектите на инструмента. Радвам се за моите колежки Петя и Ели от оркестъра на Варненската опера, които ще свирят на тези два прекрасни нови инструмента, усмихва се Анжела Маджарова и пожелава на Варненската опера вдъхновяващи концерти и представления с арфите „Камак“.

Много съм благодарна и щастлива, че Варненската опера ни предоставя два такива прекрасни инструмента, които като качество и звук са несравними с над 30-годишните арфи „Луначарски“, на които свирехме досега. Вълнението ме кара да си спомня и моята първа учителкапо музика Йорданка Караджова, която ми каза, че имам талант за арфистка и аз бях очарована още първия път, когато ударих струната на арфата и чух пленителния й звук. Влюбих се в този инструмент, влюбена съм в него и досега, споделя варненската арфистка Петя Филчева.

Радостта си от значимото събитие за Държавна опера Варна документираха в импровизирана фотосесия директорката Даниела Димова, арт-директорката Бойка Василева, режисьорката Сребрина Соколова и разбира се Анжела Маджарова.

Световната прима КРАСИМИРА СТОЯНОВА и великолепният тенор МИЛЕН БОЖКОВ споделят пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА отношението си към Вердиевия шедьовър „Аида“ на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели. Двамата изтъкнати оперни певци изпълняват на 15 юли в XIV Опера в Летния театър  - Варна 2023 ролите на Аида и Радамес. Правата за постановката на Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна.

9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

На 9 февруари 2023 г. Държавна опера Варна ще представи „Норма“ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния театър през 2016 г. Забележителното тук е, че не друг, а именно оперният театър във Варна поставя за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 г. В постановъчния екип са били видните български оперни творци, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев. През 2016 г. втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за предстоящия спектакъл на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия. В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която заедно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 г., а сега със същата роля отбелязва голямото си завръщане на сцената след известно отсъствие. Във великолепния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с чудесни костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта", пише музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „Норма” в авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”.

„Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прекрасни и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да добавя към това и великолепните светлинни решения“, обобщава Елена Хаберман.

„Обичам това, което правя и се чувствам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, споделя за своята Норма през 2016 г. Линка Стоянова.

Известното сопрано разказва в книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва сценична треска, пеенето като физиологичен и мисловен процес, операта като призвание и спасение.

Във връзка с обновяването на уеб сайтовете на Държавна Опера Варна и Драматичен Театър „Стоян Бъчваров“ и създаването на онлайн архив, Театрално-Музикален Продуцентски Център – Варна търси да назначи Уеб Администратор. 

Характеристика на работата:
• Прехвърляне на данни от една на друга уеб платформа
• Публикуване ежедневно на новини, статии, интервюта и др. в двата сайта
• Администриране на системата за онлайн продажби
• Изграждане на онлайн видео и фото архив и периодичното му обновяване
• Обработка на снимки и изображения
• Публикуване на информация в социалните мрежи на театъра и операта
• Отговаряне на клиентски запитвания
• Администриране на e-mail сървър – създаване на нови пощенски кутии, мониторинг и конфигуриране на e-mail клиент

Изисквани:
• Добри компютърни умения – работа с офис пакет и др. текстообработващи програми
• Добра езикова култура
• Добри комуникативни умения и работа в екип
• Опит в администрирането на сайтове с Joomla
• Основни познания за обработка на изображения
• Работа със cPanel
• Опит на същата или подобна позиция – минимум 1 година

Предимства:
• Владеене на програмните езици HTML и CSS
• Владеене на английски език – писмено и говоримо
• Работа с Photoshop или друга програма за обработка на изображения

Кандидатствайте онлайн - https://www.jobs.bg/en/job/6953615

9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

На 9 февруари 2023 г. Държавна опера Варна ще представи „Норма“ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния театър през 2016 г. Забележителното тук е, че не друг, а именно оперният театър във Варна поставя за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 г. В постановъчния екип са били видните български оперни творци, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев. През 2016 г. втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за предстоящия спектакъл на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия. В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която заедно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 г., а сега със същата роля отбелязва голямото си завръщане на сцената след известно отсъствие. Във великолепния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с чудесни костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта", пише музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „Норма” в авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”.

„Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прекрасни и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да добавя към това и великолепните светлинни решения“, обобщава Елена Хаберман.

„Обичам това, което правя и се чувствам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, споделя за своята Норма през 2016 г. Линка Стоянова.

Известното сопрано разказва в книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва сценична треска, пеенето като физиологичен и мисловен процес, операта като призвание и спасение.

На 25.07.2023 г. Летният театър на Варна ще се изпълни „С музиката на Енио Мориконе“, в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Бенедетто Монтебелло, с режисурата на Сребрина Соколова и солистите Франческо Барбаджелата – пиано и Мария Павлова – сопран.

Слушайте цялото интервю от сайта на Дарик Радио

„Базата е от основно значение, защото за да имаме добър художествен продукт, той трябва да бъде произведен качествено и според всички стандарти”

Предвижда се обновената Сцена „Филиал” да бъде открита в началото на 2024 г. с премиерен спектакъл на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза в интервю за Дарик директорът на Театрално-музикален продуцентски център (ТМПЦ)-Варна Даниела Димова. Тя посочи, че ремонтните дейности на Филиала трябва да приключат до края на ноември. Сцена „Филиал” не е била реновирана в продължение на 57 години. От две години сградата бе освободена и очакваше старта на ремонта. В обновяването на Филиала се инвестират над 5,3 млн. лева по Оперативна програма „Региони в растеж”. Помощта на Община Варна е за над 3 млн. лв., изтъкна шефът на ТМПЦ-Варна. Ремонтът включва изцяло обновление на механизацията, салона и прилежащите пространства. Предстои изграждане на нова репетиционна и нова камерна сцена. Предвижда се увеличаване на полезната площ в задната част на сградата.  Отоплението на сградата ще бъде осигурено с нови и по-икономични котли. „Базата е от основно значение, защото за да имаме добър художествен продукт, той трябва да бъде произведен качествено и според всички стандарти”, отбеляза Даниела Димова. Директорът на ТМПЦ-Варна заяви, че приема „с огромна надежда и възторг” назначаването на  директора на Софийската филхармония Найден Тодоров за служебен министър на културата. „Считам, че той е един много грамотен и добър администратор. При срещите ни с различни министри винаги е давал много добри насоки, в които трябва да се развиват сценичните изкуства. Вярвам, че цялото си умение ще приложи сега, за да се „отлепим” от този кръговрат да ползваме 1/12 от миналогодишния бюджет, защото няма нов, както и за изясняване на много финансови въпроси, които влияят на творческите”, изтъкна Димова. За новите заглавия в оперния и театрален афиш на Варна, чуйте от разговора с Даниела Димова

За пръв път в България, единствено във Варна на 14 и 15 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър 2023, ще бъдат показани два спектакъла на култовата постановка „Аида“ от Верди на режисьора, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели (1923-2021), по повод 100 години от рождението на великия оперен творец през 2023 г. Под диригентската палка на Якопо Сипари ди Пескасероли в ролята на Аида ще се преобразят Красимира Стоянова и Йоана Железчева. 

“КРАСИМИРА СТОЯНОВА – ИСТИНСКАТА ДИВА НА ВОКАЛНОТО ИЗКУСТВО“

Оперната прима Красимира Стоянова ще блести в XIV Опера в Летния театър – Варна 2023 като Аида в „Аида“ от Верди (15.07) и като Тоска в „Тоска“ от Пучини (16.08), под палката на постояните гост-диригенти на Държавна опера Варна, съответно Якопо Сипари ди Пескасероли и Павел Балев. 

Аида е една от коронните роли на световноизвестната певица, макар че тя превръща всяка своя роля в безценна перла от богатия си репертоар. Като Аида триумфира в Театро Реал Мадрид (2022), във възстановената грандиозна постановка отпреди 24 години на Уго де Ана. „След успешните изяви на Красимира Стоянова в образа на етиопската принцеса в Метрополитън опера, Миланската скала, Земперопер Дрезден, Баварската опера в Мюнхен и на други престижни сцени, нейният дългоочакван дебют в Театро Реал Мадрид покори публиката с изразителния глас, финеса и възхитителните пианисими на певицата“, отбелязва изданието за класическа музика „Ritmo.es“, което публикува обширно интервю със примата, озаглавено “Красимира Стоянова – истинската дива на вокалното изкуство“. След премиерата вестник “La Vanguardia“ написа: „Красимира Стоянова извая образа на Аида с възхитително вокално благородство и изящност“, а вестник “El Mundo“ подчерта: “В своята интерпретация Красимира Стоянова разкрива цялата сила и дълбочина на централната сопранова роля“. 

Историята на балета „Ромео и Жулиета“ е не по-малко интересна от историята на двамата влюбени от Верона. През 1935 г. Сергей Прокофиев композира музиката и написва либретото, в съавторство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски. Версията предвижда щастлив край, за разлика от оригиналната драма на Шекспир. Но сталинистката цензура отхвърля новаторската музика на Рахманинов като „нетанцувална“, поради което първо Лениградският театър „Киров“, а след това и Болшой театър в Москва отказват да поставят балета. Разстрелът на Адриан Пиотровски през 1937 г. допълнително усложнява положението.

Прокофиев преработва музиката в отделни сюити и пиеси за пиано, които се изпълняват през 1936 и 1937 г., а през 1938 г. самият Прокофиев гастролира с тях в различни градове на Европа. Диригентът на оперния театър в Бърно (Чехословакия) присъства на концерта на Прокофиев в Париж, харесва сюитите и иска клавира. На базата на тези сюити балетмайсторът Иво Ваня Псота създава първия едноактен балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“, чиято световна премиера в Бърно на 30 декември 1938 г., 3 години след написването на музиката, жъне огромен успех. В ролята на Ромео е самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова.

Забранен в Съветския съюз чак до 1940 г., балетът, с трагичен финал, редица допълнения в музикалната партитура от Прокофиев и с нова, различна от оригинала хореографска идея на Леонид Лавровски, най-сетне излиза и на сцената на театър „Киров“. Постановката, с Галина Уланова в партията на Жулиета, получава Сталинска награда.

В Болшой театър балетът „Ромео и Жулиета“, в редакцията на Лавровски от 1946 г., със звездите Галина Уланова и Мая Плисецкая, достига повече от 200 представления. Филмът-балет „Ромео и Жулиета“, с участието на Лавровски, е отличен на филмовия фестивал в Кан през 1954 г. Балетът шества по световните сцени в постановки на хореографи от ранга на Джон Кранко, Кенет Макмилън, Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер.

Първоначалният замисъл на авторите на балета се реализира едва през 2008 г. в САЩ. Музикалният историк, проф. Саймън Морисън от Принстънския университет, възстановява оригиналното либрето. Балетмайсторът Марк Морис следва основната партитура на Прокофиев, нейния състав, драматургична структура и щастлив финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на Bard Music Festival в Ню Йорк (САЩ). 

 

В България особено популярна е балетната версия на „Ромео и Жулиета“ на Маргарита Арнаудова от 1972 г., а балет „Арабеск“ отбелязва своята 50-годишнина през 2017 г. със същото заглавие, в хореографската редакция на Боряна Сечанова.

Варненската премиера на „Ромео и Жулиета“, състояла се на 28.06.1978 г., е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, художник Лора Маринова.

През 2015 г., на Първия международен балетен форум, иницииран от Държавна опера Варна, в памет на Мая Плисецкая, балетът „Ромео и Жулиета“, хореографска редакция на Сергей Бобров, един от партньорите на Мая Плисецкая, се играе в рамките на Опера в Летния театър на 29.07.2015 г., с участието на балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна.

На 8.02.2023 г. във Варна предстои следващата премиера на „Ромео и Жулиета“, танцов прочит на Сабрина Боско, сценографска идея Сергей Бобров, художник Ася Стоименова, в главните роли с Мартина Префетто и Федерико Мелла.

 

Виолета Тончева

English text below

02 и 03 октомври 2023 г.,16:00 ч. ,Основана сцена - ТМПЦ Варна

1. ЦИГУЛКА ТУТИСТ - 2 свободни позиции
Материал за конкурс:
- Бах-бавна и бърза част от Партити и Сюити за соло цигулка
- Моцарт -Концерт за цигулка N: 3,4 или 5 -1 част с каденца
- 1-ва част на романтичен концерт или пиеса по избор

2. ЦИГУЛКА ТУТИСТ - 2 свободни позиции
Материал за конкурс:
- Бах-бавна и бърза част от Партити или Сюити за соло цигулка
- Моцарт -Концерт за цигулка N: 3,4 или 5 -1 част с каденца

ВИОЛА ТУТИСТ - 2 свободни позиции
водач на група - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
тутист:
- Бах-бавна и бърза част от Партити и Сюити за соло цигулка или от Сюити за соло виолончело
- Концерт по избор:Щамиц или Хофмайстер-1-ва част
водач:
- Бах-бавна и бърза част от Партити и Сюити за соло цигулка или от Сюити за соло виолончело
- Концерт по избор:Щамиц или Хофмайстер-1-ва част с каденца
- Солата от балетите "Жизел" и "Копелия"

ВИОЛОНЧЕЛО ТУТИСТ-1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Бах-бавна и бърза част от Сюити за соло виолончело
- Концерт по избор-1 част

КОНТРАБАС ТУТИСТ - 1 свободна позиция
Материал за конкурс;
- Бах-бавна и бърза част от Сюити за соло виолончело
- 1 част от Концерт по избор:Д.Драгонети,Й.ванхал,Дж.Ботезимни
- оркестрови трудности:
- Бетовен-9 симфония-4 част речитативи
- Верди "Отело" 4 действие-Soli

КЛАРИНЕТ - 2 свободни позиции
- Моцарт-концерт 1 част
- Пиеса по избор
- Прима виста
Кандидатите трябва да могат да свирят на бас-кларинет

ФАГОТ - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Моцарт -Концерт за фагот К91 1 част с каденца
- Пиеса по избор

ВАЛДХОРНА
първа корна-1 свободна позиция
ниска корна - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
1 корна:
 -Моцарт-Концерт N:4 -1 част с каденца
- Рихард Щраус-Концерт N:1 1 част
- Пиеса по избор
- Оркестрови трудности:Чайковски-5 Симфония-2 чат,Малер -5 Симфония-3 част,Верди-"Дон Карлос",Бизе-"Кармен"
ниска корна:
- Моцарт -Концерт N: 1,2 или 3-1 част
- Пиеса по избор
- Прима виста

ТРОМПЕТ - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Хайдн- Концерт за тромпет ми бемол мажор  1 част с каденца,2 и 3 част-изсвирен на тромпет Bb
- оркестрови трудности:Бетовен-ув."Леонора N:2,Малер-5 симфония,Чайковски-балет "Лебедово езеро",Прокофиев-балет "Ромео и Жулиета",Шостакович 5 симфония,Верди-"Аида",Брамс-2 симфония
При подаване на документите кандидатите ще получат e-mail с нотния материал

ТЕНОР ТРОМБОН - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Фердинанд Давид-Концерт 1 част
- Оркестрова труднист:Моцарт-Реквием "Tuba mirum"

ТУБА - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Алексей Лебедев-Концерт
- Оркестрова трудност;Р.Вагнер-ув. към операта "Нюрнбергските майстори певци"

УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
-Тимпани: Пиеса по избор
- Малък барабан- Жак Делеклюз - етюд 1,2 или 3

КСИЛОФОН - концертна пиеса по избор
-Оркестрови трудности - ксилофон - "Порги и Бес",увертюра,малък барабан-"Шехерезада" - 3 и 4 ч.Прима виста.

First Violin /Tutti/ - 2 free positions

Audition repertoire:
- Bach-slow and fast movements from partitas and suites for solo violin
- Mozart -Concerto for violin No: 3,4 or 5 -First part with cadenza
- First movement of a romantic concerto or piece of free choice

Second Violin /Tutti/ - 2 free positions
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from Partitas and Suites for solo violin
- Mozart -Concerto for Violin No: 3,4 or 5 – First parts with cadenza

Principal Viola -1 free position
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from Partitas and Suites for solo violin or from Suites for solo cello
- First movement of one concerto of choice with cadenza: Stamitz or Hofmeister
- Solos from the ballets Giselle and Copelia

Viola /Tutti/ - 2 free positions
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from Partitas and Suites for solo violin or from Suites for solo cello
- First movement of one concerto of choice: Stamitz or Hofmeister

Cello /Tutti/ - 1 free position
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from suites for solo cello
- First movement of one concerto of free choice 

Double bass /Tutti/ - 1 free position
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from Suites for Solo Cello
- First part from the following concertos of free choice: D. Dragonetti, J. Vanhal, J. Bottesini

Orchestral Excerpts:
- Beethoven- Beethoven: Symphony No. 9 – mvt. 4
- Verdi "Otelo" from the IV act-Soli

Clarinet - 2 free positions
Audition repertoire:
- Mozart Concerto /First movement/
- Piece by free choice
- Prima vista
NB: Candidates must be able to play on bass clarinet!

Bassoon 1 free position
Audition repertoire:
- Mozart: Concerto for bassoon K91 First part with cadenza
- Piece by free choice

Principal horn - 1 free position
Audition repertoire:
- Mozart-Concerto N:4 -First part with cadenza
- Richard Strauss -Concerto N:1 part
- Piece by choice
Orchestral excerpts: Tchaikovsky -Fifth Symphony 2 part, Mahler –Fifth Symphony 3 part, Verdi - "Don Carlos", Bizet - "Carmen".

Horn /Tutti/ - 1 free position
Audition repertoire:
- Mozart -Concerto N: 1,2 or 3-1 parts
- Piece by choice
- Prima Vista

Trumpet - 1 free position
Audition repertoire:
- Haydn- Concerto for trumpet in E flat major first part with cadenza, 2 and 3 parts must be played on trumpet Bb

Orchestral excerpts: Beethoven-"Leonora N:2", Mahler-5th Symphony, Tchaikovsky-Ballet "Swan Lake", Prokofiev-Ballet "Romeo and Julieta", Shostakovich-5th Symphony, Verdi-"Aida", Brahms-2nd Symphony

NB: When submitting their documents, the candidates will receive an e-mail with the scores.

Tenor trombone -1 position
Audition repertoire:
- Ferdinand David - Concerto First part
Orchestral excerpts: Mozart-Requiem "Tuba mirum"

Tuba 1 free position
Audition repertoire:
- Alexei Lebedev-Concerto
Orchestral excerpts: Wagner- ov. "Die Meistersinger von Nürnberg"

Percussion instruments - 1 free position
Audition repertoire:
- Timbals: Piece by choice
- Small Drum -Jacques Delecluse- Etude 1,2 or 3
- Xylophone - concert piece by choice

Orchestral excerpts:
Xylophone - "Porgy and the Bess", overture,
Snare drum - "Scheherazade" - III and IV parts. Prima vista.

First Violin /Tutti/ - 2 free positions

Световноизвестната примабалерина и хореограф САБРИНА БОСКО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя танцов прочит на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев;  ролята на съвременната хореография, чувството и свободата на тялото в нейния хореографски стил; работата с Мартина Префетто – Жулиета и Федерико Мелла – Ромео и самите балетни артисти за своите герои; балетът като разказ и начин на живот.

Все още усещаме енергията на миналогодишното „Либертанго“ в запълнения до последното място Летен театър, първата ни среща във Варна с вълнуващата хореография на световноизвестната примабалерина и балетен педагог Сабрина Боско. Вълнението продължава и сега, през зимата, с февруарската премиера 2023 на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. В творческата Ви биография това заглавие заема специално място.

Да, наистина е така. През 2006 г. бях поканена от Карла Фрачи, една от най-великите балерини на нашето съвремие, за постановка на балета „Ромео и Жулиета“. Тогава за пръв път открих този прекрасен балет, чиято премиера в „Термите на Каракала“ беше много успешна, а за мен остава незабравима. Сега във Варна за втори път поставям „Ромео и Жулиета“, като следвайки сценографската идея на Сергей Бобров, влагам моите стъпки, моята хореография и моята представа за Ромео и Жулиета.  

С годините сте обогатили виждането си за балета, така че сегашните „Ромео и Жулиета“ навярно са по-различни от онези през 2006 г.

След завършване на балетното си образование в Куба и Италия, танцувах и поставях в различни театри в Германия, Виена и на много други места по света. Продължавам да го правя и сега. Постановките ми винаги се различават, най-малко, защото работя с различни балетни трупи. Но има и едно нещо, по което те си приличат. Където и да се намирам, аз влагам, наред с опита, и цялата си душа. Според мен, най-същественото в хореографията е чувството. По този начин създадох „Либертанго“, по същия начин изграждам сега и танцовата партитура на „Ромео и Жулиета“.

7 юли, 21.00, Варненска опера, Основна сцена

Заради неблагоприятната метеорологична прогноза за 7 юли, премиерата на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек в ММФ „Варненско лято“, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, се измества от Летния театър във Варненската опера, Основна сцена.

Началният час на спектакъла остава 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

Световноизвестната примабалерина и хореограф САБРИНА БОСКО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя танцов прочит на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев;  ролята на съвременната хореография, чувството и свободата на тялото в нейния хореографски стил; работата с Мартина Префетто – Жулиета и Федерико Мелла – Ромео и самите балетни артисти за своите герои; балетът като разказ и начин на живот.

Все още усещаме енергията на миналогодишното „Либертанго“ в запълнения до последното място Летен театър, първата ни среща във Варна с вълнуващата хореография на световноизвестната примабалерина и балетен педагог Сабрина Боско. Вълнението продължава и сега, през зимата, с февруарската премиера 2023 на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. В творческата Ви биография това заглавие заема специално място.

Да, наистина е така. През 2006 г. бях поканена от Карла Фрачи, една от най-великите балерини на нашето съвремие, за постановка на балета „Ромео и Жулиета“. Тогава за пръв път открих този прекрасен балет, чиято премиера в „Термите на Каракала“ беше много успешна, а за мен остава незабравима. Сега във Варна за втори път поставям „Ромео и Жулиета“, като следвайки сценографската идея на Сергей Бобров, влагам моите стъпки, моята хореография и моята представа за Ромео и Жулиета.  

С годините сте обогатили виждането си за балета, така че сегашните „Ромео и Жулиета“ навярно са по-различни от онези през 2006 г.

След завършване на балетното си образование в Куба и Италия, танцувах и поставях в различни театри в Германия, Виена и на много други места по света. Продължавам да го правя и сега. Постановките ми винаги се различават, най-малко, защото работя с различни балетни трупи. Но има и едно нещо, по което те си приличат. Където и да се намирам, аз влагам, наред с опита, и цялата си душа. Според мен, най-същественото в хореографията е чувството. По този начин създадох „Либертанго“, по същия начин изграждам сега и танцовата партитура на „Ромео и Жулиета“.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ, диригент-постановчик на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превода на оперното либрето от чешкия оригинал, спецификата на структурата и интонационната среда в музиката на Яначек, завладяващата и същевременно непретенциозна поетичност в одухотворяването на природата, която пречиства и извисява. Към всяка своя постановка Вие винаги подхождате много задълбочено, проучвате и изследвате контекста на творбата, а за „Хитрата лисичка“ направихте още повече - преведохте либретото, в тандем с режисьорката Вера Немирова.

Задачата се оказа много трудна, посветихме много време на превода, търсихме всевъзможни варианти, като решението кой вариант да остане вземахме двамата с Вера Немирова. На базата на своя режисьорси опит с „Хитрата лисичка“, тя даде редица ценни идеи, "пречисти" и полира" със своя опит и вкус детайлите, така изградихме обща концепция на този нелесен превод. Разполагахме с няколко варианта на немския превод, но аз превеждах от оригиналния чешки език. Тъй като обикновен преводач не би могъл да се съобрази с музикалната линия, сричките, необходими за отделни тонове и т.н., той трябва да работи в плътно сътрудничество с диригента.

Без съмнение преводът на оперно либрето изисква не само езикова, но и музикална култура.

Да, още повече, че Яначек е изключително педантичен при представяне на чешкия текст в нотите. Това е неговият специалитет – да намери най-чистата и най-естествена музикална интонация, която да съответства на говорната интонация. Отказах да използваме преводач, който щеще да превежда от немския клавир, защото това би означавало да правим копие на копието и да променяме вече промененото. Това щеше да ни отдалечи от оригинала, тъй като чешкият и немският език имат различна специфика. Чешкият и българският език също са изградени по различен начин, но преводът от оригиналния език по принцип е правилният подход.

Като човек, който владее френски, немски, руски, италиански, английски и естествено български, Вие всъщност сте най-подходящият преводач в случая.

Наистина, поради липсата на време и невъзможността да намерим специалист в тази толкова специфична област, се наложи аз да започна тази работа, която щастливо завършихме с Вера. Неволята учи, както казва народът. Освен това, когото и да бяхме наели, той трябваше ежедневно да се консултира с мен, така че си казах "мечка страх, мен не страх", което после влезе буквално и в либретото (усмихва се). Аз съм правил „Русалка“ на Дворжак“ на оригинален чешки език във Франция, имаме дори запис за националната телевизията там и работата на чешки не ми е непозната. Работил съм дълго с чешки пианист - корепетитор, който репетираше 5 седмици с певците и с мен. Това ми даде импулс да се заема с превода на либретото на „Хитрата лисичка“. Следвайки ценните идеи на Вера, нанесохме някои промени на базата не само на текста, а и на подтекста. Изискваха се фини малки редакции къде тонът да бъде удължен или скъсен, къде да падне ударението на българската дума, къде мотивът или фразата да получи ауфтакт, какъв вокал да изпеят певците на височините. Не е без значение дали певецът ще пее в най-високия си регистър на „и“, „а“, „у“ или „о“, затова търсехме най-удобния вариант за пеене , също и в ниския регистър. Думата, която освен всичко останало трябва да се чуе и разбере. Неизбежните промени не трябва да променят същността и достоверността на текста. Много са изискванията, дори само в рамките на една фраза, които трябва да се спазят в подобен превод. Знаех това, но го осъзнах още по-ясно в самия процес на превода.

1 февруари 2023, 19.00, Концертно студио, БНР – Радио Варна

Камерен концерт в партньорство с Алианс Франсез Варна

В Концертното студио на Радио Варна на 1 февруари от 19.00 часа солисти на Държавна опера Варна канят варненци на специален камерен концерт, под наслов „Магията на френската музика“. Тъй като в репертоара на Държавна опера Варна делът на френската музика става все по-голям, решихме, по идея на артистичния директор Бойка Василева да инициирам този концерт с камерни творби от френски композитори. Събрахме се колеги с пиетет към френската култура, заложена и в музиката на френските композитори, споделя басът Гео Чобанов. Той е в компания със съмишленици - сопраните Димитринка Райчева, Мария Павлова и Жана Костова, мецосопраното Михаела Берова, баса Евгений Станимиров, цигуларката Марина Винокурова и пианиста Руслан Павлов.

За Руслан Павлов връзката с френската музика датира още от Музикалното училище и неговата преподавателка Мила Михайлова - френски възпитаник и изключителен педагог, на чието име отскоро във Варна се провежда национален конкурс за пианисти. Самият Руслан Павлов, още като ученик, спечелва с интерпретацията си на творби от френски композитори 4 международни отличия - два пъти на конкурса «Албер Рушел» и два пъти на конкурса «Музиката и Земята». Харесвам френската музика, заради нейната изтънченост, колористика, игра на тембри и ярък звукопис. В нашия концерт се постарахме да включим точно такива творби от различни композитори, които покриват различни епохи от XVII век до наши дни и носят в себе си ясно разпознаваемия дух и стил на френската музикална култура, уточнява пианистът.

 Именитата оперна режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек - премиера за Варна и първо цялостно представление в България; философската подплата и автобиографичният характер на творбата; стремежът към свобода и любов, нарушената връзка с природата; пътят на „Хитрата лисичка“ от Балтийско до Черно море; спецификата в музиката на Яначек; морето като полет на душата.

„Хитрата лисичка“ от Л. Яначек, диригент-постановчик Павел Балев, режисьор Вера Немирова, продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Rostock, съвместен проект с ММФ „Варненско лято - 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023

- Ако започнем разговора още от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, която поставя началото в летоброенето на Варненската опера (1947), в нейната история има още няколко постановки на същото заглавие. Следва премиерата за България на балета „Кача и дяволът“ от Антонин Дворжак (1971) и „Хитрата лисичка“ (2023), която се оказва третото произведение от чешки композитор във варненската оперна история и първата среща с Леош Яначек. Какво е мястото на „Хитрата лисичка“ в целия български оперен контекст?

- Това е първото цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. В София е играна съкратена детска версия, без философските сцени. „Хитрата лисичка“ обаче не е детска опера, тя е за цялото семейство. Това е универсална творба с дълбока философска подплата, която се обръща към зрителите от всички поколения. Нейната философия за природата и за нашето отношение към нея, за първичните инстинкти, които ни зоват, и най вече стремежът към свобода - всичко това са теми за съвременния човек.

- Зелена опера...

- Да, Даниела Димова го каза на пресконференцията и наистина тази формулировка е много подходяща, защото нашата интерпретация насочва към екологичната тема и опасностите пред природата. В описанията на красивата природа е заложено посланието, че в нея всичко подлежи на цикличност, на смърт и раждане, на нов живот и ние, като обитатели на природата, сме длъжни да я пазим. Вместо да изсичаме горите, да замърсяваме реките и моретата, да избиваме дивите животни за трофеи, трябва да осъзнаем, че сме част от всичко това и че застрашавайки природата, ние застрашаваме съществуването си на планетата, нашия дом.

„Хитрата лисичка“, може също да се каже, е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Лесничеят разпознава в очите й своята несподелена любов към една красавица, която му се е изплъзнала на младини, точно по същия начин като лисичката. Винаги, когато се появи, лисичката събужда подобни асоциации – дали у застаряващия учител, впиянчения свещеник или пък у лесничея, който според мен е най-близо до образа на самия композитор. Яначек също е преживял една такава несподелена любов с много по-младата от него, при това щастливо омъжена, Камила Щьослова.

Инцидентът в Театрално-музикален продуцентски център Варна, възникнал при късо съединение с кабел, захранващ осветлението на сцената, към края на спектакъла „Красавицата и Звяра“ в събота, 28 януари 2023 г., е овладян своевременно. Дежурните осветители и сценичната група са използвали наличните пожарогасители за да потушат огъня, още преди пристигането на автомобилите на пожарната. Присътвалите на спектакъла 400 зрители са изведени от залата, съгласно предписанията на евакуационния план. Няма пострадали, нито щети в театралната зала.

На 30 януари, понеделник, директорът на ТМПЦ Варна, Даниела Димова, свика заседание на ръководството с техническите служби, на което бе направен подробен анализ на ситуацията. Бяха взети още мерки за повишаване на превантивния контрол, сред които въвеждане на профилактика на осветителните тела и осветителната инсталация на 6 месеца, вместо на 1 година, както изискваха досегашните вътрешни правила на ТМПЦ, и изготване на проект за допълнително захранване на сценичното електротехническо оборудване. Ще се следи още по-стриктно за спазване на светлинната партитура за всяко представление, подчерта г-жа Димова.

Няма промени в програмата на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Предвиденият за днес гастрол на Плевенския драматичен театър с „Опашката“ по романа на Захари Карабашлиев, както и всички следващи спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна ще се състоят на обявените в афиша дати.

 

Празникът на музиката, който ежегодно се организира на 21 юни от Алианс Франсез Варна/ Alliance Française de Varna и Френския културен институт, с финансовата подкрепа на Община Варна, тази година бе почетен от Н. Пр. Жоел Мейер - посланик на Република Франция в България и Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България.

На специална церемония предната вечер посланикът връчи високата държавна награда „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ на Франция на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В Празника на музиката, преди програмата на Държавна опера Варна с арии на водещи солисти от балкона на оперния театър, Милена Ангелова, директор на Алианс Франсез Варна, поздрави варненци, като изтъкна, че екипът, вече за 11 път поднася с голяма радост разнообразните събития в Празника на музиката на своите съграждани. Мосю Пиер Колио също отправи поздравления за празника към варненци и благодари на Варненската опера за партньорската подкрепа. Той припомни, че Празникът на музиката, възникнал преди 40 години във Франция, вече се чества в над сто държави по цял свят, обединявайки професионалисти, любители и възторжена публика в най-дългия ден от годината.

Под аплодисментите на гостите и жителите на града тенорът Арсений Арсов изпълни любими песни от репертоара на Едит Пиаф. Прекрасният „Котешки дует“ на Росини прозвуча в изпълнение на сопраното Жана Костова и мецосопраното Михаела Берова, а басът Гео Чобанов подари на публиката „Насладите на любовта“ от Жан-Пол Мартини. На певците акомпанираше пианистката Руслана Шевельова.

Тъкмо на 21 юни, Празника на музиката с френски привкус, Държавна опера Варна поднесе на меломаните световната премиера на операта-мюзикъл "Калас и Онасис", на която присъстваха и висшите френски дипломати.

Снимки: Яков Шустов и Алианс Франсез Варна

Наситена с много пътувания е била 2022 година за Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, отчете директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова. По думите ѝ за първи път в историята си трупата е провела толкова много пътувания. Над 40 спектакъла са играни в турне. Гледали са ги около 19 000 зрители, както в големите, така и в по-малки български градове. Заслугата е на маркетинговия отдел, рекламата и разгласата, но най-важното е, че има интерес към заглавията ни, отбеляза Димова.

 

Друг рекорд в над стогодишната история на Варненския театър, според нея, е посещаемостта при представянето на спектакъла „Тютюн“ в Летния театър, където са били заети всички 2 400 места. Сто и три представления са изиграни в салона на Варненския театър през изминалата година с над 30 000 зрители, отчете още Димова.

Н. Пр. Жоел Мейер, посланик на Република Франция в България, връчи отличието „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ и Грамота с подпис от министъра на културата на Франция, на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. На церемонията, състояла се на 20 юни 2023 г. на Сцена Ротонда в Държавна опера Варна, присъстваха: Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България, Иван Портних – кмет на Община Варна, Недялко Неделчев - Почетен консул на Франция и Германия във Варна, Добрич и Бургас, Евгени Станимиров – ректор на Икономически университет Варна, Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна, представители от Община Варна и публични личности от различни сфери на обществения и културен живот в града.

„За мен е истинско удоволствие да бъда днес сред вас във Варна, за да удостоя с престижното звание „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ директора на ТМПЦ Варна г-жа Даниела Димова, още повече, че балетната трупа на Варненската опера току-що се завърна след три успешни спектакъла на „Лебедово езеро“ на великолепната „La Seine Musicale“ в Париж, под патронажа на Първата дама на България. Свикнали сме да казваме, че Варненската опера е франкофонска и франкофилска опера. Едва ли е изненадващо, че Париж я посрещна толкова топло и че имаме големи планове за съвместна работа в бъдеще”, отбеляза посланикът.

Галопиращите цени на строителните материали причиниха забавянето на ремонта на Сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза пред журналисти кметът на Варна Иван Портних, който направи оглед на започналите на обекта дейности. В момента се прави демонтаж на всичко в сградата, след което тя ще бъде изцяло обновена, съобщи той.

Щастлив съм, че въпреки всички трудности, които изживяхме през последните години, началото е факт, отбеляза Портних и благодари на екипа на театъра, който е положил усилия проектът да бъде одобрен за финансиране с европейски средства. Той припомни, че след като бе избран изпълнител през 2019 г., последва период, в който всичко спря заради пандемията от Ковид-19. „Междувременно дойде инфлацията и галопиращите цени на строителните материали. Това доведе до невъзможност да бъде реализиран проектът при първоначалните разчети и започнаха мъките“, каза кметът. Друга причина за забавянето, по думите му, е безпрецедентното връщане на средства на стойност около петдесет милиона лева в държавния бюджет от страна на Министерството на културата през миналата година. „Това също попречи на проекта ни, който беше готов с разрешително за строеж и избран изпълнител“, обясни Портних и добави, че след това е имало и период на надлъгване по темата индексации в целия Европейски съюз, с отчитане на поскъпването на материалите. „Сега приключихме с индексацията. Радвам се, че изпълнителят пое ангажимент да спази крайния срок, защото Оперативната програма, по която е проектът - „Региони в растеж“ 2014-2020, изтича, а би било грехота да изгубим европейското финансиране“, каза кметът и добави, че Община Варна осигурява допълнително около милион и половина лева, за да се случи в срок и качествено този важен за града ремонт.

Засега всичко върви по график, съобщи Стефан Соколов от фирмата-изпълнител и уточни, че до края на годината трябва сградата да влезе в експлоатация. Материалите са осигурени, подписани са договори с доставчиците и нямаме притеснения при ново увеличение на цените, добави той.

Сцена „Филиал“ не е ремонтирана от 55 години, посочи директорката на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна Даниела Димова и изрази надежда, че в обекта няма да бъдат открити изненади като подпочвени води. Сцената ще бъде буквално изкопана и построена наново с въртящ кръг, съобщи тя и припомни, че сградата се ползва освен от варненските и гостуващите театрали, така и от международния фестивал „Варненско лято“. По думите ѝ досега заради затворения филиал много спектакли не са гостували поради техническата невъзможност да се представят в оригиналния им вид.

Ще имаме една нова сцена, оборудвана по всички модерни стандарти, както и достатъчно репетиционни, за да не се налага да ползваме под наем, каза Димова. Ще се купи ново сценично оборудване и обзавеждане - горна и долна механизация за сцената, съвременно осветление и озвучаване, модерна апаратура. Капацитетът на голямата зала с 330 места ще се запази, а камерната е за сто и двадесет зрители, каза още тя.

ЕВА ПЕРЧЕМЛИЕВА и МАРИОС АНДРЕУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за емоционалната си среща с великата любовна двойка Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу. Продукция на Държавна опера Варна, световна премиера 21 юни, 12 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023

- Какво означава за Ева Перчемлиева да пресъздаде образа на божествената Мария Калас?

- Ева Перчемлиева: Още в началото ме грабна самата идея, че е написана съвременна творба за Мария Калас, която всички сопрани по света обожават. Малко е да кажа, че за мен е чест да бъда първата Мария Калас в световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, това е повече от чест. Когато започнах да се подготвям за прослушването, се задълбочих в нейната биография и бях разтърсена от трагичната й съдба. Хората я познават предимно като певица, най-великата певица на всички времена, но знаят малко за нея като човек. Тя е имала нерадостно детство, израсла е без ласката на родителите си, които очаквали момче, а се родило момиче. Нямала избор за нищо, наложили й дори заниманията с пеене. Амбициозната й майка се интересувала единствено от кариерата на дъщеря си и не я дарила с любовта, от която всяко дете има нужда. Всичко това белязало характера и живота на Мария. Посветила се на операта, тя достига неземни висоти в изкуството, но пропуска личното си щастие.

- Защо една оперна дива се оставя на мъж да погуби живота й?

- Ева Перчемлиева: Отговорът е лесен. Мария, свикнала да я харесват като певица, изведнъж среща мъж, който я харесва като жена. Разбира се, тя и за него е великата Калас, но това не е от първостепенно значение. С този естествен, весел и забавен човек, със силно развито чувство за хумор, тя се е чувствала като дете.

- Хм, весел и забавен човек... Имаме сякаш различна представа за Онасис - егоцентричен и високомерен финансов магнат, преследващ единствено личните си интереси. Какво мисли Мариос за своя герой?

- Мариос Андреу: Това, което казваш, е вярно и не съвсем. Онасис наистина е бил доминантен, целеустремен, решителен. Човек на действието, той сам определя правилата, не се съобразява с нищо и никого, никому не дава обяснение, винаги взима и получава това, което иска – от любовта до убийството. Той стига до край във всяко свое начинание и на мен ми беше трудно да пресъздам точно тази негова същност. Да настроя съзнанието и чувствителността си така, че докато изпълнявам ролята, да не се отклонявам нито за миг от основното в характера му. А срещата с Мария за него е била като магия, той няма какво да вземе от нея, той просто силно се влюбва.

- Трябва ли да питам тогава, чия любов е по-силна – неговата или нейната?

- Мариос Андреу: Нейната, разбира се (усмихва се). Мария вижда в Онасис повече от това, което другите виждат в него и му подарява своята най-голямата и истинска любов, каквато той не получава от никоя друга жена.

Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Фулвио Мафиа - директор на Консерватория "Джузепе Мартучи" в Салерно подписаха на 20 януари 2023 г. Протокол за сътрудничество, в който се предвижда размяна на музиканти и майсторски класове. Документът бе подписан в присъствието на Ирене Тортора - директор на Солистичния департамент във висшето учебно заведение и Якопо Сипари ди Песласерпли - постоянен гост- диригент на Държавна опера Варна, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, където е експонирана документалната изложба, посветена на 75-годишния юбилей на Варненската опера. Партньорите си направиха снимка и пред скулптурния портрет на основателя на Варненската опера Петър Райчев.

ДАНИЕЛА ДИМОВА - ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

За пръв път ТМПЦ – Държавна опера Варна сключва Протокол за сътрудничество с висше музикално учебно заведение – Консерваторията по музика „Джузепе Мартучи“ в Салерно, една от най-известните и уважавани държавни консерватории в Италия. Предвиждаме обмяна на музиканти и майсторски класове с акцент върху следдипломното развитие на възпитаниците на консерваторията. Благодарение на този протокол ние ще имаме възможност по различни проекти да приемаме талантливи млади музиканти от различни групи – духови, струнни и всички инструменти, застъпени в оркестъра. Италианската страна поема транспорта и възнаграждението на младите музиканти, а ние се ангажираме с настаняването им за репетиционния период и участието им в наши представления.

ЕВА ПЕРЧЕМЛИЕВА и МАРИОС АНДРЕУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за емоционалната си среща с великата любовна двойка Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу. Продукция на Държавна опера Варна, световна премиера 21 юни, 12 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023

- Какво означава за Ева Перчемлиева да пресъздаде образа на божествената Мария Калас?

- Ева Перчемлиева: Още в началото ме грабна самата идея, че е написана съвременна творба за Мария Калас, която всички сопрани по света обожават. Малко е да кажа, че за мен е чест да бъда първата Мария Калас в световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, това е повече от чест. Когато започнах да се подготвям за прослушването, се задълбочих в нейната биография и бях разтърсена от трагичната й съдба. Хората я познават предимно като певица, най-великата певица на всички времена, но знаят малко за нея като човек. Тя е имала нерадостно детство, израсла е без ласката на родителите си, които очаквали момче, а се родило момиче. Нямала избор за нищо, наложили й дори заниманията с пеене. Амбициозната й майка се интересувала единствено от кариерата на дъщеря си и не я дарила с любовта, от която всяко дете има нужда. Всичко това белязало характера и живота на Мария. Посветила се на операта, тя достига неземни висоти в изкуството, но пропуска личното си щастие.

- Защо една оперна дива се оставя на мъж да погуби живота й?

- Ева Перчемлиева: Отговорът е лесен. Мария, свикнала да я харесват като певица, изведнъж среща мъж, който я харесва като жена. Разбира се, тя и за него е великата Калас, но това не е от първостепенно значение. С този естествен, весел и забавен човек, със силно развито чувство за хумор, тя се е чувствала като дете.

- Хм, весел и забавен човек... Имаме сякаш различна представа за Онасис - егоцентричен и високомерен финансов магнат, преследващ единствено личните си интереси. Какво мисли Мариос за своя герой?

- Мариос Андреу: Това, което казваш, е вярно и не съвсем. Онасис наистина е бил доминантен, целеустремен, решителен. Човек на действието, той сам определя правилата, не се съобразява с нищо и никого, никому не дава обяснение, винаги взима и получава това, което иска – от любовта до убийството. Той стига до край във всяко свое начинание и на мен ми беше трудно да пресъздам точно тази негова същност. Да настроя съзнанието и чувствителността си така, че докато изпълнявам ролята, да не се отклонявам нито за миг от основното в характера му. А срещата с Мария за него е била като магия, той няма какво да вземе от нея, той просто силно се влюбва.

СОПРАНОТО ИРИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, 20 януари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

След Виолета, Норина, Адина, Джилда, Графиня Марица, Лиза, за да изброя само някои от главните оперни героини, които влизат в твоя богат репертоар, идва ред и на такава знакова сопранова роля като Мими от „Бохеми“ на Пучини.

Мими е 25-та роля в репертоара ми.

Хубаво число! Нежна и ранима, романтична и влюбена, Мими като характер е напълно противоположна на виталната Мюзета, която ти вече познаваш и на която си изградила един запомнящ се образ. Тръгваш ли към Мими от гледната точка на Мюзета?

Обикновено Мюзета се представя като противоположност на Мими. За мен двете са както много различни в някои отношения, така и еднакви в други. Основната разлика е, че Мюзета е екстроверт, а Мими - интроверт. Но и двете се борят за щастие, любов, за по-добър живот, само начините им за постигане на тези желани неща са различни. Изборът на всяка от тях води до своите последствия и те трябва да се справят с трудностите, всяка по своему.

Какво още е Мими за теб?

Мими е една от „малките жени” на Пучини – така самият композитор нарича женските образи в своите опери. Обрисувани с голяма любов от него, крехките външно жени са носителки на огромна вътрешна сила, дълбоки чувства, желание за борба за по-добро, а понякога и за самия си живот. На пътя им винаги застават сериозни препятствия, които подлагат на изпитание любовта им, избора им и това, какво са готови да жертват.

В „Бохеми” на пътя на любовта между Мими и Родолфо застава болестта.

И тази любов е толкова голяма, че е успяла да преодолее различията и дребните неразбирателства между тях. Но Родолфо разбира, че Мими е много болна и в студената им стая състоянието й се влошава с всеки изминал ден. Както самият Родолфо се изразява: „Любовта не е достатъчна, за да я върне към живота. Мими е обречена.” За съжаление наистина е така. За силата на духа, на любовта говори желанието, в последните минути от живота си Мими да се върне при Родолфо – там, в неговата стая, където любовта им е разцъфнала. Тя иска за последно да говори с него: „Има толкова много неща, които бих искала да ти кажа или само едно, но огромно като морето. Като морето дълбоко и безкрайно – ти си моята любов и целият ми живот!” Какво признание!

Към какво се стремиш в изграждането на образа във вокално отношение?

Според мен, за оперите на Пучини е нужен богат глас, защото освен лиричната линия трябва да има и истински драматична такава. Оркестърът е много плътен на моменти, не е с акомпанираща функция. За Пучини са характерни големи динамични амплитуди, много чести отклонения от темпата, забавяния, забързвания, както и една пластичност, произлизаща от самата италианска реч. Това бе основното, което исках да намеря за себе си, за гласа си и за моята Мими. Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли изключително помага именно в тази насока - оркестър, хор и солисти да представим операта във верния за Пучини стил.

Балетната трупа на Държавна опера Варна е първата балетна формация от България, която танцува в La Seine Musicale - най-новата музикална сцена в Париж, наричана архитектурната икона на XXI век. Под патронажа на съпругата на Президента на Република България Десислава Радева, варненските балетните артисти представят в 3 поредни вечери постановката на хореографа Сергей Бобров „Лебедово езеро“ от Чайковски, с оркестър на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Петър Тулешков. Екипа придружава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В най-новата си интерпретация на „балета на балетите“ известният хореограф и режисьор се завръща към оригиналния замисъл на Чайковски, преиначен в придобилата световна популярност първа хореографска версия на Мариус Петипа. Ролята на Одета/Одилия изпълняват не една, а две балерини и това е само един от акцентите в новото „Лебедово езеро“, което възкръсва в своя първоначален замисъл най-напред в Париж.

СОПРАНОТО ИРИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, 20 януари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

След Виолета, Норина, Адина, Джилда, Графиня Марица, Лиза, за да изброя само някои от главните оперни героини, които влизат в твоя богат репертоар, идва ред и на такава знакова сопранова роля като Мими от „Бохеми“ на Пучини.

Мими е 25-та роля в репертоара ми.

Хубаво число! Нежна и ранима, романтична и влюбена, Мими като характер е напълно противоположна на виталната Мюзета, която ти вече познаваш и на която си изградила един запомнящ се образ. Тръгваш ли към Мими от гледната точка на Мюзета?

Обикновено Мюзета се представя като противоположност на Мими. За мен двете са както много различни в някои отношения, така и еднакви в други. Основната разлика е, че Мюзета е екстроверт, а Мими - интроверт. Но и двете се борят за щастие, любов, за по-добър живот, само начините им за постигане на тези желани неща са различни. Изборът на всяка от тях води до своите последствия и те трябва да се справят с трудностите, всяка по своему.

Какво още е Мими за теб?

Мими е една от „малките жени” на Пучини – така самият композитор нарича женските образи в своите опери. Обрисувани с голяма любов от него, крехките външно жени са носителки на огромна вътрешна сила, дълбоки чувства, желание за борба за по-добро, а понякога и за самия си живот. На пътя им винаги застават сериозни препятствия, които подлагат на изпитание любовта им, избора им и това, какво са готови да жертват.

В „Бохеми” на пътя на любовта между Мими и Родолфо застава болестта.

И тази любов е толкова голяма, че е успяла да преодолее различията и дребните неразбирателства между тях. Но Родолфо разбира, че Мими е много болна и в студената им стая състоянието й се влошава с всеки изминал ден. Както самият Родолфо се изразява: „Любовта не е достатъчна, за да я върне към живота. Мими е обречена.” За съжаление наистина е така. За силата на духа, на любовта говори желанието, в последните минути от живота си Мими да се върне при Родолфо – там, в неговата стая, където любовта им е разцъфнала. Тя иска за последно да говори с него: „Има толкова много неща, които бих искала да ти кажа или само едно, но огромно като морето. Като морето дълбоко и безкрайно – ти си моята любов и целият ми живот!” Какво признание!

Към какво се стремиш в изграждането на образа във вокално отношение?

Според мен, за оперите на Пучини е нужен богат глас, защото освен лиричната линия трябва да има и истински драматична такава. Оркестърът е много плътен на моменти, не е с акомпанираща функция. За Пучини са характерни големи динамични амплитуди, много чести отклонения от темпата, забавяния, забързвания, както и една пластичност, произлизаща от самата италианска реч. Това бе основното, което исках да намеря за себе си, за гласа си и за моята Мими. Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли изключително помага именно в тази насока - оркестър, хор и солисти да представим операта във верния за Пучини стил.

От Duda Tawil (журналист, кореспондент на PTT във Франция,  по покана на APE – Association de la Presse Étrangere)

Точно когато решим, че класическият балет вече е дал на света, каквото е могъл, се появява Държавна опера Варна от България с хореограф Сергей Бобров и покорява парижката публика в продължение на три дни с една от най-великите танцови класики – „Лебедово езеро“.

Многонационалната танцова трупа гастролира в Англия и във Франция. Сергей Бобров, който е с над 20–годишен опит на сцената на Болшой театър и е от руски произход, умишлено е избрал да представи оригиналната версия на Чайковски от световната премиера през 1877 г. в Болшой театър в Москва.

28 декември 2022 г. от Майк Смит

 

Коледа нямаше да е същата в Кардиф без балетите в St David’s Hall. През изминалата година видяхме множество трупи предимно от Русия, но след ужасната инвазия в Украйна това изглежда вече не е възможно. Руският държавен балет на Сибир трябваше да прекъсне сезона си в St David’s Hall, поради наложената от COVID-19, абсурдна отмяна на развлеченията за Бъдни вечер и планираните представления на „Лебедово езеро“ през 2021 г. не се състояха.

 

Тази година руснаците направиха път на българите и Варненската интернационална балетна трупа, която гастролира във Великобритания и Кардиф с четири балета, между които и "Лебедово езеро".

Пропуснах и затова не мога да коментирам "Лешникотрошачката" на руснаците миналата година и "Лешникотрошачката" на българите тази година. Но успях да проследя руското "Лебедово езеро" през януари миналата година в Оксфорд. Мога само да предположа, че промоутърите и на руснаците, и на българите оптимизират ресурсите, тъй като, ако не греша, в спектакъла на Варненския балет, ръководен от директора на оперния театър Даниела Димова, са използвани същият декор и същите костюми.

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ „АИДА“ НА ДЗЕФИРЕЛИ

XIV ФЕСТИВАЛНО ИЗДАНИЕ ОТ 16 ЮНИ ДО 31 АВГУСТ С 8 ПРЕМИЕРИ - 4 ОПЕРНИ, 2 МЮЗИКЪЛНИ И 2 БАЛЕТНИ ПРЕМИЕРИ

В пресконференцията за старта на Опера в Летния театър – Варна 2023 участваха Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна, Бойка Василева – арт. директор на Държавна опера Варна, Якопо Сипари ди Пескасероли и Павел Балев – постоянни гост диригенти на Държавна опера Варна, Вера Немирова – постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна, режисьорът на Държавна опера Варна Сребрина Соколова и част от екипа за световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ – режисьорът Петко Бонев, хореографът Анна Пампулова и солистите в титулните роли Ева Перчемлиева и Мариос Андреу. 

28 декември 2022 г. от Майк Смит

 

Коледа нямаше да е същата в Кардиф без балетите в St David’s Hall. През изминалата година видяхме множество трупи предимно от Русия, но след ужасната инвазия в Украйна това изглежда вече не е възможно. Руският държавен балет на Сибир трябваше да прекъсне сезона си в St David’s Hall, поради наложената от COVID-19, абсурдна отмяна на развлеченията за Бъдни вечер и планираните представления на „Лебедово езеро“ през 2021 г. не се състояха.

 

Тази година руснаците направиха път на българите и Варненската интернационална балетна трупа, която гастролира във Великобритания и Кардиф с четири балета, между които и "Лебедово езеро".

Пропуснах и затова не мога да коментирам "Лешникотрошачката" на руснаците миналата година и "Лешникотрошачката" на българите тази година. Но успях да проследя руското "Лебедово езеро" през януари миналата година в Оксфорд. Мога само да предположа, че промоутърите и на руснаците, и на българите оптимизират ресурсите, тъй като, ако не греша, в спектакъла на Варненския балет, ръководен от директора на оперния театър Даниела Димова, са използвани същият декор и същите костюми.

21 юни 2023, 17.00-18.00, пл. „Независимост“ 1

Държавна опера Варна ще се включи за пореден път в юнския Празник на музиката, организиран от Алианс Франсез Варна и Френския културен инститит в България, с финансовата подкрепа на Община Варна. Традицията тръгва от 1982 година, когато министърът на културата Жак Ланг обявява най-дългият ден в годината 21 юни за Празник на музиката. По повод Европейската година на музиката, през 1985 година събитието се пренася и извън границите на Франция. За по-малко от 15 години повече от 100 държави на 5 континента се присъединяват към тази прекрасна музикална инициатива. Днес празникът събира в над 120 страни от цял свят професионалисти, любители и публика в едно общо съпреживяване на любовта към музиката.

Една от четирите специални сцени на 21 юни т. г. във Варна ще бъде красивият необароков балкон на Варненския театър на пл. „Независимост“, от който четирима водещи солисти на Държавна опера Варна ще поднесат своя празничен музикален комплимент. Тенорът Арсений Арсов ще изпее любимите си песни от репертоара на Едит Пиаф „Живот в розово“ и „За нищо не съжалявам“. След като представи Ария на Маргарита от операта "Фауст" на Гуно, сопраното Жана Костова и мецосопраното Михаела Берова ще изненадат публиката с очарователния „Котешки дует“ на Джоакино Росини. Михаела Берова ще изпълни също „Испанката“ от Винченцо ди Киара, а басът Гео Чобанов ще поднесе „Насладите на любовта“ от Жан-Пол Мартини. Акомпанира украинската пианистка Руслана Шевельова, която вече е част от състава на Държавна опера Варна..

 

В празничното време около коледните и новогодишни празници интернационалната балетна трупа на Държавна опера Варна гастролира едновременно на 3 континента - Северна Америка, Азия и Европа. След големия си успех миналата година в Мексико, Варненският балет отново е поканен там. От ноември до Коледа част от състава, начело с репетитора Светлана Тоншева, представя в различни градове на страната, включително в световния курорт Канкун, „Лешникотрошачката“, редакция на известния хореограф Сергей Бобров, в главните роли с премиер солиста на Държавна опера Варна Павел Кирчев и примабалерината от Скопие Мария Кичевска. От 5 декември, пак до Коледа, втори балетен екип гастролира на различни сцени в Южна Корея с близо 20 представления на „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, хореографска редакция на Йордан Кръстев. За чудесния прием, най-напред в Сеул, говорят кратките видеа, които артистите  споделят след всеки спектакъл в социалните мрежи.

Държавна Опера Варна, част от Театрално Музикален Продуцентски център Варна обявява кастинг за балетисти – мъже и жени. Балетът се ръководи от главен балетмайстор Сергей Бобров.

Изисквания:
- Автобиография / CV
- Снимки
- Видеа (линк в YouTube, vimeo или друга публична платформа)

Ако желаете да кандидатствате, моля изпратете необходимите документи до 30.06.2023 г. на e-mail: varna.ballet@tmpcvarna.com

Кастингът е с цел временен или постоянен договор. Трупата всяка година пътува на турнета в – Обединеното Кралство, Италия, Франция, Мексико, Южна Кореа и др.

„В ОЧАКВАНЕ НА КОЛЕДА“ С МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022

23 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Празничен концерт с диригент Григор Паликаров.

Солисти: Габриела Георгиева – сопран; Бойка Василева – мецосопран; Валерий Георгиев – тенор; Гео Чобанов – бас.

Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Концертмайстор Анна Фурнаджиева. Диригент на хора Надежда Маккюн. Хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева.

В програмата:

Лудвиг ван Бетовен – Увертюра „Леонора“ № 3;

Лудвиг ван Бетовен - Меса в до мажор, оп. 86.

В концерта на 23 декември „В очакване на Коледа“ - празнична кулминация на XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022, маестро Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, ще дирижира две творби от титана на класическата музика Лудвиг ван Бетовен - Увертюра „Леонора“ №3 и Меса в до мажор, op. 86. Участват солистите на оперния театър: Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Валерий Георгиев – тенор и Гео Чобанов – бас;

Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Концертмайстор Анна Фурнаджиева. Диригент на хора Надежда Маккюн. Хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева.

Известно е, че Лудвиг ван Бетовен (1770-1827) изминава трънлив път, докато получи признание. Момчето, малтретирано от алкохолизиран баща, е принудено насила да се занимава с музика: „Гледах да впрегна цялото си внимание в музиката. Но не от страст. Да, не от страст. В онези години за мен музиката беше път към собственото ми оцеляване”, признава с горчивина години по-късно Бетовен. Но жестоките наказания и лишения, редом с трескавата работа, упоритостта и таланта, превръщат момчето във виртуозен пианист и органист, а след това и в най-великия композитор в историята на музиката. Своенравен и с непредвидим характер, прочутият вече Бетовен поставя сам себе си близо до Бог: „Вибрациите във въздуха – това е диханието на Господ. Той говори с душата ми. Музиката – това е езикът на Бог. А аз съм толкова близо до Бог, колкото изобщо е по силите на човека.“

Напълно оправдано самочувствие за творец, когото 30 000 съвременници изпращат във вечния му път и чиято недостижима в съвършенството си музика светът продължава да слуша и днес с благоговение. Можем да си представим как музиката на Бетовен, преодоляла земната орбита, се устремява към астероида, носещ неговото име, носи се към кратера „Бетовен“ на планетата Меркурий, или лети с космическия кораб „Вояджър“, като висше послание към други цивилизации във вселената.

30 октомври – 2 ноемри 2023, Държавна опера Варна

От 30 октомври до 2 ноември 2023 г. във Варна, България, ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, с участието на оркестър и солисти на Държавна опера Варна. Конкурсът носи името на големия български диригент - ученикът на Херберт фон Караян, аплодиран за диригентското си майсторство на 4 континента, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор и артистичен директор на Варненската опера.

Международният конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна, с любезното съдействие на семейството на именития диригент, си поставя за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си блестящ творчески път.

Програмата на конкурса включва от една страна произведения на български композитори и арии и ансамбли из опери от друга. Допускат се кандидати, родени в периода 1988-2003 г. Подробности за регламента и записване за участие в конкурса на адрес: https://ivanovcompetition.operavarna.com/.

Краен срок за кандидатстване 1 октомври 2023 г.

Участниците в конкурса ще оценява международно жури от изтъкнати творци, с председател проф. д-р Григор Паликаров - Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна и членове: Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; Светослав Борисов – диригент, музикален директор на Опера Магдебург, Германия; Пьотр Сулковски – диригент, директор на Опера Краков, Полша; Алфредо Сорикети – диригент, директор на Чивитанова Опера, Италия. В журито за преселекция на кандидатите, освен проф. д-р Григор Паликаров, влизат Кръстин Настев и Калина Василева – диригент, директор на Симфониета Шумен. 

Наградният фонд, осигурен от Държавна опера Варна и наследниците на Маестро Борислав Иванов, включва: Първа награда – 1500 евро, диплом и участие в симфоничен концерт на Държавна опера Варна; Втора награда – 1000 евро, диплом и участие в концерт на Симфоничен оркестър Пазарджик; Трета награда – 600 евро, диплом и участие в концерт на Симфониета Шумен. Всички кандидати ще получат сертификат за участие в конкурса. 

ЦИГУЛАРЯТ ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за традиционния в края на всяка година варненски концерт „С музиката на Щраус“, в който той ще се изяви като диригент и солист.

След Вашата солова изява миналата година сега отново се завръщате в родния град като солист и диригент на концерта „С музиката на Щраус“. За пореден път това любимо на варненци събитие ще има 3 издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине на 17 декември от 11.00 ч.

Надявам се нашият концерт да излъчва настроението, което носи всяка година новогодишният концерт на Виенската филхармония. Ние ще свирим също много от нещата, които тя свири. Преди концерта се чувствам – как да кажа - приятно притеснен, защото ще бъда диригент и солист, обикновено съм само солист (усмихва се). Да дирижирам е чудесно предизвикателство, правил съм го и друг път, но сега ми предстои варненски дебют в тези две роли едновременно. Вълнувам се, защото срещата с родна публика, колеги и приятели, с които съм израснал, е отговорна.

В какво се състои предизвикателството?

Предизвикателството се състои в това да направя музиката такава, каквато аз искам да прозвучи. Ако си само солист или само концертмайстор, винаги зависиш донякъде от диригента, а когато самият ти си и диригент, можеш сам да избереш начина на интерпретация.

На какво държите в професията?

Във всеки концерт номер едно за мен винаги е качеството, то е водещо. На второ място поставям цялостното отношение, което трябва да вложа в изпълнението. Определено не обичам показността на сцената, която понякога се превръща дори в палячовщина. Но нашият Щраусов концерт е различен, все пак не е Малерова симфония, примерно (усмихва се). Сега целта ни е да заразим публиката с празнично настроение и аз съм убеден, че това ще стане, защото става дума за популярни творби от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини, които хората обичат да слушат, а ние обичаме да свирим. Още повече, че солистка на концерта ще бъде обаятелната и изключително талантлива Илина Михайлова, също варненка.

С прискърбие съобщаваме, че на 1 юни 2023 г., едва на 38 години, внезапно почина тенорът Христо Ганевски, солист на Държавна опера Варна. Поклонението ще бъде на 3 юни от 11.00 часа в Ритуалната зала на Централните гробища.

Роден във Варна, завършил НУИ „Добри Христов“ и Музикална педагогика в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", той извървява целия си творчески път във Варненската опера. Постъпва като хорист през 2009 г., а след блестящото му превъплъщение в ролята на Граф Монте Кристо в световната премиера на едноименния мюзикъл през 2016 г. е назначен за солист.

На оперната сцена Христо Ганевски изгради забележителни образи като Абдало в „Набуко“, Император в „Турандот“, Принц Ямодоро в „Мадам Бътерфлай“, Вестител в „Аида“, Улдино в „Атила“, Артуро в „Лучия ди Ламермур“, Бенволио в „Ромео и Жулиета“ и др. Аплодирахме го на сцената и в редица оперни и оперетни концерти, сред които „С музиката на Щраус“, „Латино страсти“ и др.

Христо Ганевски трябваше да участва и в гала концерта „Tutto Verdi”, който на 16 юни ще открие XIV издание на Опера в Летния театър.

Вместо това, ще го изпратим с болка и тъга във вечния му път...

Почивай в мир, приятелю!

Съболезнования на близките!

От екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна

ЦИГУЛАРЯТ ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за традиционния в края на всяка година варненски концерт „С музиката на Щраус“, в който той ще се изяви като диригент и солист.

След Вашата солова изява миналата година сега отново се завръщате в родния град като солист и диригент на концерта „С музиката на Щраус“. За пореден път това любимо на варненци събитие ще има 3 издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине на 17 декември от 11.00 ч.

Надявам се нашият концерт да излъчва настроението, което носи всяка година новогодишният концерт на Виенската филхармония. Ние ще свирим също много от нещата, които тя свири. Преди концерта се чувствам – как да кажа - приятно притеснен, защото ще бъда диригент и солист, обикновено съм само солист (усмихва се). Да дирижирам е чудесно предизвикателство, правил съм го и друг път, но сега ми предстои варненски дебют в тези две роли едновременно. Вълнувам се, защото срещата с родна публика, колеги и приятели, с които съм израснал, е отговорна.

В какво се състои предизвикателството?

Предизвикателството се състои в това да направя музиката такава, каквато аз искам да прозвучи. Ако си само солист или само концертмайстор, винаги зависиш донякъде от диригента, а когато самият ти си и диригент, можеш сам да избереш начина на интерпретация.

На какво държите в професията?

Във всеки концерт номер едно за мен винаги е качеството, то е водещо. На второ място поставям цялостното отношение, което трябва да вложа в изпълнението. Определено не обичам показността на сцената, която понякога се превръща дори в палячовщина. Но нашият Щраусов концерт е различен, все пак не е Малерова симфония, примерно (усмихва се). Сега целта ни е да заразим публиката с празнично настроение и аз съм убеден, че това ще стане, защото става дума за популярни творби от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини, които хората обичат да слушат, а ние обичаме да свирим. Още повече, че солистка на концерта ще бъде обаятелната и изключително талантлива Илина Михайлова, също варненка.

Откривам процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 2 /две/ години представляващ: „Касово помещение" - с обща площ от 4 /четири/  кв.м., съгласно АДС № 890/13.04.1998 г., допълнен със Заповед № РД-1-7706(57)/04.03.2003 г. на Областния управител на Варненска област. Предназначение на имота, за което същият да се ползва за периода на наема – обменно бюро.

Имотът се намира вдясно от официалния вход на основна сграда на ТМПЦ, с вход от страната на площад „Независимост“ и с вътрешна врата към стълбището за втория етаж на основната сграда на ТМПЦ – Варна.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 322/29.05.2023 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, е 635.00лв. (шестстотин тридесет и пет) лв. без ДДС. Депозитът за участие в търга е в размер на 60 лева.

Закупуване на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 209 на ТМПЦ - Варна - Каса, всеки ден от 13.30 часа до 17.00 часа, от 05.06.2023 г. до 05.07.2023 г.

Заявления за участие се приемат от 05.06.2023 г. до 06.07.2023 г., до 13.00ч. За справки : 052/ 66 50 12.

Оглед на имота се извършва след закупуването на тръжни книжа, с предварителна заявка, от 05.06.2023 г. до 05.07.2023 г.

Търгът ще се проведе на 07.07.2023 г. от 14.00 часа в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна.

Песенно-поетичен спектакъл с представяне на поетичната книга на тенор Арсений Арсов "Театрален антракт"

12 декември 2022, 19.00, Концертно студио на БНР - Радио Варна

Когато един известен тенор влиза в необичайно амплоа на поет, това наистина е специално събитие. Поздравления за първата ти стихосбирка, с пожелание да ни събираш и на следващи литературни премиери, Арсений!

Благодаря, Вили! Моята поетична книга „Театрален антракт“ отдавна беше готова за печат, но пандемията забави излизането й. Щастлив съм, че ръководството на Варненската опера откликна на моето предложение да представим официално книгата на 12 декември от 19.00 часа в Концертното студио на Радио Варна. Всъщност това няма да бъде само литературна премиера, а песенно-поетичен спектакъл, който съм озаглавил „Омая в сърцето лей“, цитат от едно мое стихотворение.

Не беше трудно, вярвам, да намериш толкова приятели и съмишленици за тази първа твоя поетична среща с публиката.

Радвам се, че много колеги откликнаха на поканата ми да участват спектакъла – сопраното Ирина Жекова, басът Гео Чобанов и баритонът Георги Петков, мой колега от самото начало на певческата ми кариера, който идва от София специално за събититието. Известно време той също беше в редовете на Варненската опера, много роли сме направили заедно. Благодарен съм също на концертмайстора Красимир Щерев, който ще има солова изява и на пианиста Стефан Бояджиев, който ще акомпанира на солистите. Аз също ще се включа, разбира се. Режисьор на спектакъла е театроведът Сия Папазова, едно голямо име в културния живот на града, дългогодишен драматург на Варненския театър, сега художествен ръководител на Детско-юношеския театър „Златното ключе“. Нейните възпитаници Дариан Генков и Невяна Петкова, лауреати на национални рецитаторски конкурси, ще изпълнят творби от книгата. С тези млади хора се получава онази приемственост между поколенията, на която аз винаги съм държал - преди, когато израстнах като певец, благодарение на моите учители и сега, когато самият аз се занимавам с вокална педагогика.

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подбора и същността на музикалните произведения, включени в Симфоничния концерт от XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022 на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1.

XXIII Коледен музикален фестивал 2022 на Държавна опера Варна включва два стилни симфонични концерта, които определят високото ниво на целия фестивал. След фестивалния старт със Симфоничния концерт на 21 ноември, в който аплодирахме варненската премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия композитор, със солист виртуозния Светлин Русев, за когото е писано произведението, на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1, предстои нова среща с високия симфонизъм. Под диригентството на Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, проф. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и носител на „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще прозвучат „Симфонични танци“, оп. 45 от С. Рахманинов; „Вариации «Рококо» за виолончело и симфоничен оркестър“ от П. И. Чайковски със солист Разван Сума, един от най-известните румънски виолончелисти, проф. в Университета по музика в Букурещ; и „Sursum corda за орган и оркестър“ от Е. Елгар, със солист Боян Бъчваров. Свири Оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

1. Характеристика на работата:
Осъществява художественото осветление на постановките, съобразно изискванията на режисьор-постановчика и художник-проектанта. Работи на сцената и местата с точки на окачване на осветителна техника. Работи на сцената и местата с точки на окачване на осветителна техника.

Осъществява осветителния план според изискванията на художника на осветлението. Участва в поддръжката и ремонта на ел. инсталациите и осветителните съоръжения. Изработва сценичния осветителен реквизит според изискванията на режисьора и сценографа. Обслужване и водене на спектакли, когато е възложено от  оператор пулт, художествено осветление.

2. Изисквания:
2.1. завършено средно образование /предимство – електротехническо/
2.2. умение за работа в екип, дисциплинираност, инициативност, прецизност, отговорност;
2.3. трудов опит - минимум 1 г.

3. Документи: автобиография - европейски формат /СV/

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подбора и същността на музикалните произведения, включени в Симфоничния концерт от XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022 на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1.

XXIII Коледен музикален фестивал 2022 на Държавна опера Варна включва два стилни симфонични концерта, които определят високото ниво на целия фестивал. След фестивалния старт със Симфоничния концерт на 21 ноември, в който аплодирахме варненската премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия композитор, със солист виртуозния Светлин Русев, за когото е писано произведението, на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1, предстои нова среща с високия симфонизъм. Под диригентството на Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, проф. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и носител на „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще прозвучат „Симфонични танци“, оп. 45 от С. Рахманинов; „Вариации «Рококо» за виолончело и симфоничен оркестър“ от П. И. Чайковски със солист Разван Сума, един от най-известните румънски виолончелисти, проф. в Университета по музика в Букурещ; и „Sursum corda за орган и оркестър“ от Е. Елгар, със солист Боян Бъчваров. Свири Оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

Вече са в продажба ВИП билети за летния гастрол във Варна на световноизвестното българско сопрано Соня Йончева. Почитателите на оперната дива, които закупят ВИП билети от 180 лева за нейната оперна гала на 31 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023, ще имат достъп до коктейла след концерта, на който тя ще представи книгата си „15 огледала”, новия си албум „Куртизанката” и ще раздава автографи.

“Албумът „Куртизанката“ е разказ за куртизанките в оперния репертоар, които винаги са били важна част от мен, а новата ми книга „15 огледала” говори за моя вътрешен свят - за моя свят като артист, не толкова като автобиография”, споделя Соня Йончева.

ВИП билетите в ограничено количество може да намерите само на касата на ТМПЦ – Държавна опера Варна, пл. "Независимост" №1. За допълнителна информация и резервации: тел. 052 66 50 20, каса: 052 66 50 22

21 януари 2023 г. от 10 до 18 часа в Главна репетиционна зала, Държавна опера Варна.

22 януари 2023 г. от 10 до 15 часа в Главна репетиционна зала, Държавна опера Варна.

 

THE BODYGUARD – THE MUSICAL

 

Текст Alexander Dinelaris

По филмовия сценарий на Lawrence Kasdan

Продукция на David Ian Productions

30 години след премиерата на световния филмов блокбъстър „Тhe Bodyguard” с Уитни Хюстън и Кевин Костнър и с хитовете от албума на Уитни Хюстън, отличен с Grammy за най-добър албум, ТМПЦ - Държавна опера Варна обявява кастинг за актриси и актьори за премиерната постановка на мюзикъла.

Мюзикълът „Бодигард“ е създаден през 2012 г. като романтичен трилър по сценария и със саундтрака на филма, най-продавания филмов саундтрак за всички времена.

 

Премиерата предстои на 21 юли 2023, 21.00, Летен театър, Варна.

Постановъчен екип:

Страцимир Павлов – музикален директор и диригент

Анастасия Неделчева – хореограф

Първолета Чавдарова - Летиция – художник костюми

Денис Иванов - сценограф

Борис Панкин – режисьор

 

Кастингът ще се проведе на 21 януари 2023 г. от 10 до 18 часа и на 22 януари 2023 г.  година от 10 до 15 часа в Главна репетиционна зала на Държавна опера Варна, пл.“Независимост“ 1.

 

Всички кандидати мъже и жени за ролите в шоуто на Рейчъл се представят задължително в съответното облекло: майо, трико, клин и обувки с висок ток – за жените и подходящи за танц обувки за мъжете. Ще бъдат осигурени гримьорни за преобличане.

 

Необходимите документи: автобиография, европейски формат и мотивационно писмо, както и заявки за нотните материали се подават до 20 януари 2023 г. на имейл: artsecretary@tmpcvarna.com

Нотните материали можете да получите след заявка на имейл b.pankin@acsbg.org.

 

Всички участници жени се явяват с:

MY LOVE IS YOUR LOVE

I WANNA DANCE WITH SOMEBODY

 

Всички участници мъже се явяват с:

I WILL ALWAYS LOVE YOU

I WANNA DANCE WITH SOMEBODY

 

Всички кандидати ще преминат през:

1. Вокален кръг.

Всички кандидати могат да добавят към вокалното си представяне и трета песен от мюзикъл по свой избор, което ще се счита за бонус при определянето на каста.

Клавирът на избраната песен, моля изпратете най-късно до 15 януари, 2023 само на b.pankin@acsbg.org.

2. Хореографски кръг

В хореографския кръг Анастасия Неделчева ще задава комбинации по две от трите песни зададени за вокалното представяне: MY LOVE IS YOUR LOVE, I WANNA DANCE WITH SOMEBODY, I WILL ALWAYS LOVE YOU.

3. Актьорски кръг - не е задължителен и е по преценка на постановъчния екип за всеки участник. Актьорските задачи ще са върху диалози от либретото на мюзикъла.

За допълнителна информация – Борис Панкин -Reda 0898474846, email:b.pankin@acsbg.org

 

РОЛИ (жени):

 

РЕЙЧЪЛ МАРОН – музикална и филмова звезда (централна роля)

НИКИ МАРОН – нейна сестра (главна роля)

РОРИ – хореограф на Рейчъл (главна роля)

Шоуто на Рейчъл (жени) - АЛИСЪН, ЕЛИЗАБЕТ, ВИКИ, ДЖУДИ, КРИСТИН - певици и танцьори в шоуто на Рейчъл (основни роли)

МАРАЯ, МОНИК, ЕЙНДЖИ - пеещи колежанки (епизодични роли).

 

РОЛИ (мъже).

 

ФРАНК ФАРМЪР – бодигард на частна практика, бивш телохранител на Президента на САЩ (централна роля)

ФЛЕТЧЪР - син на Рейчъл, между 10 и 13-годишен (главна роля)

TОНИ СКИБЕЛИ – настоящ бодигард на Рейчъл (епизодична роля)

БИЛ ДИВЕЙНИ – мениджър на Рейчъл (основна роля)

САЙ СПЕКТЪР – PR на Рейчъл (главна роля)

ДЪГЛАС – негов асистент (епизодична роля)

РЕЙ КОРТ – специален агент на ФБР (основна роля)

ПРЕСЛЕДВАЧА – маниакален убиец (основна роля)

ДЖИМИ – DJ (епизодична роля)

 

Шоуто на Рейчъл (мъже) РОЙ, БУЧ, ТОМ, ЗАК, МАРК - певци и танцьори в шоуто на Рейчъл (основни роли)

28 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна На 28 април 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна кани почитателите на симфоничното изкуство на концерт с емблематичните творби Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър от В. А. Моцарт, със солисти Красимир Щерев – цигулка и Румяна Петрова – виола, и Симфония №6 «Патетична» от П. И. Чайковски.

Във Варна за пръв път посрещаме изтъкнатия египетски диригент и композитор Хишам Габр, постоянен диригент на Каирската опера и директор на Художествения център „Библиотека Александрина“, който е част от прочутата Александрийска библиотека. Тук е мястото да припомним и един паметен исторически факт за изначалната връзка между оперните театри във Варна и Кайро. ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА КАИРСКАТА ОПЕРА През 1988 г. именно Варненската опера е поканена да открие Каирската опера с постановка на „Аида“ от Верди, дир. Иван Филев, реж. Кузман Попов. През 1990 г. отново екип на Варненската опера, отново с диригент Иван Филев, режисьора Кузман Попов и художниците Мария Диманова и Лора Маринова, с успех поставя на оперната сцена в Кайро „Бохеми“ от Пучини и „Трубадур“ от Верди. В този смисъл, на предстоящия симфоничен концерт, под палката на сегашния диригент на Каирската опера Хишам Габр, може да гледаме и като на естествено продължение на отдавнашните приятелски връзки между оперните театри във Варна и Кайро.

Именитият тенор ЕМИЛ ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за влиянието на географската ширина върху височината на гласа, любимия си герой Отело, клакьорството в Италия и майсторските класове в ММФ „Варненско лято“; за първата си любов астрономията, докторската си дисертация и астрофотографските снимки, заради които построява своя обсерватория на връх Рожен; още за слънчевото затъмнение в Чили, изследването на Бягащите сенки, звездата, която открива и мечтите, които осмислят живота.

„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора? Задавам този въпрос на тенора Емил Иванов, един от елитните певци, аплодирани в четирите най-престижни оперни театри в света и - за чест на Варненската опера, също неин солист за няколко години.

Предполагам (засмива се), че публиката има пристрастие към високи тонове и изпитва болезнена необходимост да чува високи гласове, в очакване на това дали тенорът ще се справи с високите ноти или не. От позицията си на певец, но и на физик съм добре запознат с честотните характеристики на тенора и на всички гласове, но не смятам, че това има значение. По-важно е как е поставен гласът, колко добре пее и какво изразява най-вече.

НАДЕЖДА МАККЮН, диригент на хора на Варненската опера, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за същността на католическата литургия и особеностите в Реквием на Моцарт; разликата между оперното и кантатно-ораториалното пеене; приниципите на хоровото дирижиране като комуникационен мениджмънт; личният пример; ключовият момент да погледнеш отвъд себе си; дирижирането като визия и привилегията да се срещаш всеки ден с музиката, която извисява 

 

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

В програмата на Великденския концерт ще звучи Реквием от Моцарт, едно произведение с основна роля на хора, който изпълнява 11 от общо 14 музикални номера. Това означава много работа за хоровия диригент.

Моята работа по Реквиема всъщност приключи и мога да кажа, че съм доволна. В сравнение с това, с което започнахме, постигнахме наистина много. Генезисът на реквиема, като католическа литургия, по начало е свързан повече с хорови и по-малко със солови изпълнения. В същността си реквиемът е кантатно-ораториална творба, необичайна за един оперен хор, който изпълнява предимно оперни творби. При Реквием на Моцарт трудността идва от различния стил на пеене, различната традиция и култура, от които се ражда този жанр. Пеенето предполага друга нагласа, по-инструментален подход, самата фактура на музиката се различава от операта, където и самата функция на хора е и драматургична, освен музикална. Полифонията, която е една от основните характеристики на кантатно-ораториалния жанр, не е присъща на хоровете в повечето опери. Трудно е за оперен хор да навлезе в света на фугата, като най-сложна форма на полифоничната музика и затова положих усилия най-вече в тази посока.  

Именитият тенор ЕМИЛ ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за влиянието на географската ширина върху височината на гласа, любимия си герой Отело, клакьорството в Италия и майсторските класове в ММФ „Варненско лято“; за първата си любов астрономията, докторската си дисертация и астрофотографските снимки, заради които построява своя обсерватория на връх Рожен; още за слънчевото затъмнение в Чили, изследването на Бягащите сенки, звездата, която открива и мечтите, които осмислят живота.

„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора? Задавам този въпрос на тенора Емил Иванов, един от елитните певци, аплодирани в четирите най-престижни оперни театри в света и - за чест на Варненската опера, също неин солист за няколко години.

Предполагам (засмива се), че публиката има пристрастие към високи тонове и изпитва болезнена необходимост да чува високи гласове, в очакване на това дали тенорът ще се справи с високите ноти или не. От позицията си на певец, но и на физик съм добре запознат с честотните характеристики на тенора и на всички гласове, но не смятам, че това има значение. По-важно е как е поставен гласът, колко добре пее и какво изразява най-вече.

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано. ...

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен има редица трудности за пианиста, но аз обичам трудностите и съзнателно ги търся. Трудностите са интересни, а за мен е много важно, това, което свиря, да ми бъде интересно. Винаги гоня някакво следващо предизвикателство, понякога дори не знам какво точно искам да намеря, но когато го намеря, съм щастлив.

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен търся ведрото и слънчево настроение, с което това произведение се отличава от повечето творби в досегашния ми репертоар. Усещам смесицата от много различни настроения, но все пак в него преобладава радостната и оптимистична нотка. Очевидно това е замисълът на целия Великденски концерт, който започва с разтърсващия Реквием на Моцарт и завършва със светлината в Бетовеновия концерт за пиано и оркестър №4. Двете произведения наистина са добра комбинация и поднесени в цикъл извеждат едно общо духовно послание.

Паметна плоча в чест на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови бе поставена край Летния театър в навечерието на  XXIII издание на Коледния музикален фестивал на Държавна опера-Варна. Той се открива утре, 25 ноември, със симфоничен концерт под палката на маестро Емил Табаков, а на 26-ти ноември е балетното представление „Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски. Плочата е изработена по проект на художник Венцеслав Антонов и е част от  програмата на Община Варна за скулптурни композиции и пластични елементи за 2022 г. , съобщиха от дирекция "Култура и духовно развитие". 

В историята на варненския балет Галина и Стефан Йорданови са първите, които създават извън столицата професионални класове /1966 г./, както и студия по класически танц. Те са съставяли богатия репертоарен афиш на варненската трупа, която получава високи оценки и награди на прегледите на българското оперно и балетно изкуство. Стефан Йорданов е гастролирал с варненския балет в Испания, Италия, Чехословакия, Югославия, Германия и други страни. Поставил е над 40 балетни постановки и десетки танци за оперните спектакли ”По пътя на гърма” – муз. Кара Караев, “Сребърните пантофки” – муз. П. Хаджиев, “Хайдушка песен” и “Изворът на Белоногата” – Ал. Райчев, “Брегът на надеждата” – муз. А. Петров, класическите балети “Жизел” (1965 и 1974), “Шопениана”, ”Корсар” на А. Адам, “Лешникотрошачката” – П.И. Чайковски, “Раймонда” – А.К. Глазунов, “Ромео и Жулиета” – Чайковски и на Прокофиев (за първи път в България на софийска сцена), оригинални хореографии на “Спартак” – муз. А. Хачатурян (за първи път в страната) и други. Последната балетна постановка на Стефан Йорданов е за спектакъла „Айседора Дънкан“ на театрална група «Вълна» (реж. П. Тодоров, В., 1988 г.), посочват от дирекция „Култура и духовно развитие“.

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна 

ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПАМЕТТА НА ЗДРАВКО ГАЙДАРОВ

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти: Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас. Хор и Оркестър на Държавна опера Варна; Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

РЕКВИЕМ в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт е един от шедьоврите в кантатно-ораториалната музика и емблематичен пример за траурна заупокойна литургия в духа на католическия канон. Моцарт започва да пише своето последно произведение през 1791 г., когато излиза и последната му опера – „Вълшебната флейта”. Убеден, че няма да живее дълго, тежко болният Моцарт споделя със съпругата си Констанце, че всъщност композира Реквием за собствената си смърт.
Този факт е художествено преиначен от Милош Форман в прочутия му филм „Амадеус“ (1984), в който смъртният враг на Моцарт, придворният композитор Салиери, предлага да напише Реквиема под диктовката на умиращия композитор. Сценарист на филма е големият драматург Питър Шафър, чиято пиеса „Амадеус“ Стайко Мурждев превърна в една от най-въздействащите постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, с Ненчо Костов в ролята на Амадеус и Стоян Радев в ролята на Салиери.

Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Искам да композирам и нова музика, затрупан съм с поръчки

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за варненската премиера на своя Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1; виртуозността на солиста и оркестъра, формулата за добър оркестър и творческите намерения. Диригентът и композиторът Емил Табаков през погледа на другите - анкета.

Маестро Табаков, за екипа на Държавна опера Варна е чест и радост, че с варненската премиера на Вашия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев ще отбележим 75-годишния Ви юбилей. Защо от голямото си творчество избрахте това произведение?

Не го избрах аз. Концертът за цигулка и оркестър беше предложен от Светлин Русев на госпожа Даниела Димова и аз, разбира се, нямах нищо против (усмихва се). Написах този концерт за Русенския фестивален оркестър и специално за Светлин Русев, който беше солист на премиерите в Русе, София, сега и във Варна. Във всичките ми концерти за различни инструменти, съм заложил драматургия, която изисква виртуозност не само от солиста, но и от оркестъра. Оркестърът за мен никога не е акомпаниращ, така че и в Концерта за цигулка и оркестър той също е равнопоставен и изпълнява отговорни задачи.

Според диригент с дългогодишен опит и световно признание като Вас, какъв трябва да бъде добрият оркестър?

Моето най-важно изискване за един добър оркестър е да знае как се свири Бетовен, как се свири Брамс, как се свири Моцарт. Да знае как се интонира, как се фразира в дадения случай. Добрите оркестри го могат, тогава диригентът няма нужда да обяснява разликите в интерпретацията на различните композитори и нещата стават по-лесни. Оркестрите в цяла България станаха оперни и макар че добрите оркестри могат да изпълняват и оперна, и симфонична музика, подготовката на един симфоничен концерт предполага повече време, докато се навлезе в спецификата му. Обратно, един симфоничен оркестър също би имал нужда да се настрои на оперно свирене. И в двата случая диригентът има какво да върши (усмихва се).

Закръгляйки 75-годишния си юбилей, Държавна опера Варна, учредена на 6 април 1947 г., раздаде своите награди „Феникс“ на 8 април 2023 г. преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайстор на Виенската филхармония. Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна връчиха наградите – статуетка „Феникс“ и грамота на 7 творци с ярък принос в равитието и утвърждаването на Държавна опера Варна на българската и международната сцена.

Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Искам да композирам и нова музика, затрупан съм с поръчки

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за варненската премиера на своя Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1; виртуозността на солиста и оркестъра, формулата за добър оркестър и творческите намерения. Диригентът и композиторът Емил Табаков през погледа на другите - анкета.

Маестро Табаков, за екипа на Държавна опера Варна е чест и радост, че с варненската премиера на Вашия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев ще отбележим 75-годишния Ви юбилей. Защо от голямото си творчество избрахте това произведение?

Не го избрах аз. Концертът за цигулка и оркестър беше предложен от Светлин Русев на госпожа Даниела Димова и аз, разбира се, нямах нищо против (усмихва се). Написах този концерт за Русенския фестивален оркестър и специално за Светлин Русев, който беше солист на премиерите в Русе, София, сега и във Варна. Във всичките ми концерти за различни инструменти, съм заложил драматургия, която изисква виртуозност не само от солиста, но и от оркестъра. Оркестърът за мен никога не е акомпаниращ, така че и в Концерта за цигулка и оркестър той също е равнопоставен и изпълнява отговорни задачи.

Според диригент с дългогодишен опит и световно признание като Вас, какъв трябва да бъде добрият оркестър?

Моето най-важно изискване за един добър оркестър е да знае как се свири Бетовен, как се свири Брамс, как се свири Моцарт. Да знае как се интонира, как се фразира в дадения случай. Добрите оркестри го могат, тогава диригентът няма нужда да обяснява разликите в интерпретацията на различните композитори и нещата стават по-лесни. Оркестрите в цяла България станаха оперни и макар че добрите оркестри могат да изпълняват и оперна, и симфонична музика, подготовката на един симфоничен концерт предполага повече време, докато се навлезе в спецификата му. Обратно, един симфоничен оркестър също би имал нужда да се настрои на оперно свирене. И в двата случая диригентът има какво да върши (усмихва се).

АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.

- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?

- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.

- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?

- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.

- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.

- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.

БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.

Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли.  Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…

АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.

- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?

- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.

- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?

- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.

- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.

- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.

БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.

Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли.  Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…

ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.

– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.

– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги  печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща  вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.

– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?

– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.

ТЕНОРЪТ ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Каварадоси, един от тримата в личната му класация с герои на Пучини, за живота, който често го сблъсква с нещо, което вече е изиграл на сцената, за съдбата на артиста и щастието да работиш това, което обичаш.

"Тоска" от Пучини в XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Защо Каварадоси украсява репертоара на тенора?

Каварадоси е знакова роля за всеки тенор. Изпях я за пръв път в концертно изпълнение на „Тоска“ в "Konzerthaus" Виена преди 4 години. В моята лична класация с герои на Пучини, бих поставил Каварадоси в Топ 3, заедно с Калаф от „Турандот“ и Де Грийо от „Манон Леско“. Музиката на Пучини винаги е красива, но ако все пак трябва да посоча конкретна ария в „Тоска“, то това е арията на Каварадоси от трето действие „E lucevan le stelle”.

Щастлив съм да пея отново „Тоска“, при това с такъв прекрасен солистичен състав - Йоана Железчева, която ще дебютира в ролята на Тоска и Пламен Димитров с неговия чудесен Барон Скарпия. И след като на диригентския пулт ще бъде носителят на „Кристална лира“ 2022 маестро Григор Паликаров, вярвам, че „Тоска“ ще стане музикален празник, нашият коледен подарък за варненската публика.

ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.

– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.

– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги  печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща  вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.

– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?

– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.

ТЕНОРЪТ ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Каварадоси, един от тримата в личната му класация с герои на Пучини, за живота, който често го сблъсква с нещо, което вече е изиграл на сцената, за съдбата на артиста и щастието да работиш това, което обичаш.

"Тоска" от Пучини в XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Защо Каварадоси украсява репертоара на тенора?

Каварадоси е знакова роля за всеки тенор. Изпях я за пръв път в концертно изпълнение на „Тоска“ в "Konzerthaus" Виена преди 4 години. В моята лична класация с герои на Пучини, бих поставил Каварадоси в Топ 3, заедно с Калаф от „Турандот“ и Де Грийо от „Манон Леско“. Музиката на Пучини винаги е красива, но ако все пак трябва да посоча конкретна ария в „Тоска“, то това е арията на Каварадоси от трето действие „E lucevan le stelle”.

Щастлив съм да пея отново „Тоска“, при това с такъв прекрасен солистичен състав - Йоана Железчева, която ще дебютира в ролята на Тоска и Пламен Димитров с неговия чудесен Барон Скарпия. И след като на диригентския пулт ще бъде носителят на „Кристална лира“ 2022 маестро Григор Паликаров, вярвам, че „Тоска“ ще стане музикален празник, нашият коледен подарък за варненската публика.

В началото на април 2023 Държавна опера Варна загръгля 75-годишния си юбилей с връчването на своята награда „Феникс“ на творци със заслуги за развитието на оперния театър. На 8 април, преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайсторт на Виенската филхармония, Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите „Феникс“ – статуетка и грамота, на 7 именити творци, свързали артистичната си биография с Варненската опера. Статуетката "Феникс" е изработена по проект на арх. Христо Топчиев от НПО "Варна Дизайн Форум".

В поредицата от празнични събития излиза и двуезичен Юбилеен пощенски плик „75 години Опера Варна“ в лимитирана серия от 150 броя, с автор изтъкнатия филателист Борис Калинков. Върху плика са отпечатани афишът на първата постановка, операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана и антикварна пощенска марка с основателя на Варненската опера Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини. Кръгъл печат посочва датата 07.09.1947 г., когато с премиерата на „Продадена невеста“ започва летоброенето на Варненската опера и 07.09.2022 г., когато се изпълва 75-годишния юбилей.

В рамките на VII Международен балетен форум - Варна 2022, който се реализира съвместно с Община Варна и Фонд Култура при Община Варна, почитателите на балетното изкуство могат да видят още 2 балетни спектакъла. На 26 ноември, 11.00, Основна сцена, предстои балетно матине на нова версия на „Лешникотрошачката“, в хореографската редакция на Йордан Кръстев, художник Вероника Илиева, в главните роли с Кристина Чочанова – Мари, Даниел Тичков – Принц и Румен Бонев – Дроселмайер. Музиката е на запис.

Ето какво споделя Йордан Кръстев за работата си над „Лешникотрошачката“: „Хореографията на Мариус Петипа и Юрий Григорович е в основата на нашия спектакъл. Запазил съм изцяло тяхната съвършена хореография в па де дьотата на солистите и дуета във финала на първо действие, но във всичко останало внасям нова хореография, издържана в стила на класическата балетна традиция. Приятно ми е да работя за Варненската опера, на чиято сцена преди години самият аз съм танцувал в продължение на няколко сезона. Специално искам да благодаря на директора на ТМПЦ Даниела Димова за чудесните условия за репетиции, които са ни предоставени в МОЛ „Двете кули“.

Проф. д-р Марио Милков, председател на „Алумни клуб и приятели“ при Медицински университет Варна, ще връчи награда „Верди“ на творци от Държавна опера Варна на 5 април 2023 г. Церемонията е предвидена непосредствено преди спектакъла от XXII Великденския музикален фестивал на операта „Дама Пика“ от Чайковски, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев.

„Алумни“ произхожда от лат.”alumnus”, което означава възпитаник на висше учебно заведение, но днес понятието включва освен завършилите университет, колеж, училище, също и бивши служители на компания, членове на сродни организации, съмишленици и пр. Основната цел на Алумни клубовете е да се поддържа жива връзката с Алма Матер, да се утвърждава престижа на университета, да се разширяват партньорствата и бизнес контактите между неговите членове, да се работи за различни каузи в полза на обществото и културата, обяснява проф. д-р Марио Милков. 

25 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Симфоничен концерт с диригент Емил Табаков и солист Светлин Русев – цигулка. В програмата: Емил Табаков – Концерт за цигулка и оркестър и Лудвиг ван Бетовен – Симфония №7. Оркестър на Държавна опера Варна.

Най-новата творба на големия български диригент и композитор Емил Табаков – Концерт за цигулка и оркестър ще прозвучи за пръв път във Варна на 25 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, със солист виртуозния цигулар Светлин Русев. След световната премиера на произведението в Русе през 2021 г. и столичната премиера в началото на 2022 г., сега идва ред и на варненската премиера. За оркестъра на Държавна опера Варна е чест и радост да представи за пръв път в града Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия автор, при това в годината на неговия 75-годишен юбилей.

Емил Табаков създава своя Kонцерт за цигулка и оркестър специално за Светлин Русев и за Фестивалния оркестър на "Мартенски музикални дни" през 2019 г.: “Този концерт за цигулка и оркестър бях написал за Фестивалния оркестър, с който свирим всяка година в Русе. Там има много мои съученици, както и много други възпитаници на Русенското музикално училище. Събираме се прекрасен оркестър, атмосферата е много хубава и когато пишех концерта, мислех за Светлин Русев, който винаги е наш солист“, обяснява композиторът и допълва: „Това е първият ми инструментален концерт, който е в четири части. Разбира се, че концертът е много виртуозен за цигулката, но както във всички мои инструментални концерти солиращата партия не е единствено изявена. Искал съм винаги да се получи равностойна игра между солиста и оркестъра. Във всичките ми концерти е така. За мен оркестърът е много важен инструмент. Така че, независимо, че концертът е за определен инструмент, оркестърът винаги е равностоен партньор, а не просто акомпаниращ солиста“.

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ ДИРИГЕНТ ДОБРИН ПЕТКОВ (1923-1987)

ЮБИЛЕЙНИ НАГРАДИ „ФЕНИКС“ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
XXII Великденски музикален фестивал – Варна 2023

На 8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои вълнуваща среща със симфоничното изкуство. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на големия диригент Добрин Петков, ще дирижира маестро Павел Балев. Генерален музикален директор на оперните театри в Лимож, Франция и Нордхаузен в Германия, изтъкнатият творец е и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от 2022 г. Под неговата безкомпромисна палка Оркестърът на Държавна опера ще представи Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 от Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова – първата жена, спечелила високата позиция концертмайстор на престижната Виенска филхармония. Тя гостува във Варна в рамките на дългосрочния цикъл „Концертмайсторите“, в който досега аплодирахме виртуозните български цигулари със световна кариера Мариан Краев, Веселин Демирев и Светлин Русев.

В концерта, наред с посветената на Добрин Петков творба „Ламенто“ от Марин Големинов, ще прозвучи и Симфония в ре минор №0 от Антон Брукнер.

По повод закръглянето на юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна (6 април 2022-6 април 2023), преди началото на музикалното събитие Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи юбилейните награди на Държавна опера Варна „ФЕНИКС“ на творци със заслуги към Варненската опера.

Награда „Златна лира“ на СБМТД за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

Няма по-голяма награда за артиста от пълния театрален салон и изправените на крака зрители, които аплодират представлението. Тази награда получиха за своето артистично майсторство екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна, които в средата на ноември гастролираха с най-новите си заглавия в столицата. В Театър „Театро“ одобрението на публиката заслужиха най-напред постановките на ДТ „Ст. Бъчваров“ „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов на 12 ноември и „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К. на 13 ноември. На 14 ноември изкуството с варненски знак триумфира в две от най-престижните столични зали – НТ „Иван Вазов“ и НДК. В НТ „Иван Вазов“ се игра постановката на Маргарита Мачева „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, а в зала 1 на НДК Държавна опера Варна представи българската премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, реж. Петко Бонев. Преди спектакъла на „Красавицата и Звяра“ председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи награда „Златна лира“ 2022 на Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за високи художествени постижения и по повод 75-годишния юбилей на  Държавна опера Варна.

 

Маестро Светослав Борисов

„Дон Паскуале“ е едно много приятно и свежо заглавие, което изисква пълна отдаденост. Както в театъра, така и в операта, е много трудно да се направи комедия, така че да се намери  границата и да не стане eфтино. Това е предизвикателството от драматургична гледна точка, а предизвикателството в музикално отношение е да създадем една ефирна, лека, дантелена, пулсираща младежки, комедия. Необходима е сериозна подготовка и със солистите, и с оркестъра. Защото оркестърът един ден свири „Тоска“, утре „Дама Пика“, а след след много кратък период му се налага да се пренастрои за нещо такова, като „Дон Паскуале“, което трябва да звънти. Търсим малките детайли, които спомагат да се получат леки иронични закачки както в музиката, така и в играта на артистите. Мисля, че „Дон Паскуале“ е като магнит, в който всеки би намерил нещо за себе си. Надявам се да привлечем и млада публика.  

18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Диригент Паскуал Оса

Солист Людмил Ангелов - пиано

Оркестър на Държавна опера Варна

В програмата:

Фр. Шопен – Концерт за пиано и оркестър №1

Р. Шуман – Симфония №4

 

На 18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, варненската публика отново ще се наслади на музицирането на родения във Варна, световноизвестен пианист Людмил Ангелов, към когото тя изпитва обясним сантимент. Неговото изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №1 от Фредерик Шопен със сигурност ще превърне вечерта в поредния музикален празник. Перфекционизмът и проникновеният прочит, отличителни белези в интерпретаторския стил на Людмил Ангелов, се открояват във висша степен в творбите на Шопен, един от любимите или дори може би най-любимия му композитор: „Шопен е бил винаги до мен. Това е автор, когото много обичам и който винаги е бил близък до моя натюрел".

 

НАДЯ ДИМОКОВА – хореограф на „Дон Паскуале“

„Дон Паскуале“ е комична опера и моята цел е да направя не просто някаква хореография, а хореография, която е изразителна, динамична, ефектна и забавна. Богато поле за хореографска изява предоставя трето действие, в което участват близо 40 артисти и много предмети. Това е действието, в което Норина, младата съпруга на Дон Паскуале, безцеремонно се разпорежда в къщата на доскорошния стар ерген, изхвърля всичко старо, купува нови мебели, дрехи и всякакви вещи, назначава още слуги, въобще внася пълен хаос в обстановката. Едни правят ремонт, други готвят, а в последната картина преди финала имаме дори градина с танцуващи дървета. Да се пресъздаде целия този замисъл със средствата на хореографията е предизвикателно и същевременно забавно.

В масовите сцени особено важни са усещането за пространство и работата с партньора. В този смисъл режисьорката Сребрина Соколова много добре разясни творческите задачи на екипа, така че всеки знае какво точно и как трябва да го направи. Прекрасно работя със солистите от трите състава, които са изключителни професионалисти. Приятно ми е и с артистите от хора, чиято емоционална нагласа и вдъхновение са заразяващи, особено когато увлечени в заниманието те започват да добавят към хореографията по нещо от себе си. Крайният продукт се изгражда именно от енергията и отдадеността на всички участници. Всичко това присъства в нашия „Дон Паскуале“ – една много приятна за слушане и гледане опера, която изобилства както с комични, така и с драматични моменти, завладява с прекрасна музика и създава добро настроение, а то непременно ще оттърси зрителя от ежедневието.

 

Юбилейно издание, посветено на 75-годишнината на Варненската опера

На 10 ноември 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, консултант проф. Боянка Арнаудова, редактор Антоанета Добрева, коректор Габриела Каменова, графичен дизайн Георги Филипов, изд. ФИЛ 2022. Това специално издание, част от програмата за отбелязване на 75-годишнината на оперния театър във Варна, и предишната книга на авторката с аналогично заглавие „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ 2018, посветена на 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, оформят своеобразен двутомник с фокус върху сценичните изкуства във Варна.

„Пристрастно. Операта на Варна“ документира естетическите стремежи и художествените постижения на Държавна опера Варна на базата на интервюта, които известната журналистка е правила с диригенти, режисьори, художници, хореографи, оперни и балетни артисти, оставили през последните 10 години своя авторски знак в историята на оперния театър. Трите раздела „Творците“, „Творческата лаборатория“ и „Рефлексии“ обговарят творческия процес от различни страни, за да го срещнат накрая и с аудиторията, заради която изкуството съществува.

Автентично и емоционално свидетелство

Встъпителни думи към книгата от проф. Боянка Арнаудова, Doctor Honoris Causa на НМА „Проф. Панчо Владигеров“

ИВАН ТОКАДЖИЕВ - сценограф на „Дон Паскуале“

Операта „Дон Паскуале“, освен прекрасната музика на Доницети, има една банална сюжетна линия, която не ми е правила особено добро впечатление. До момента, в който получих предложението за участие в проекта на Варненската опера. Тогава разбрах, че зад този банален сюжет, толкова често използван в световната литература, музикално-сценичните изкуства, дори в киното, се крие една много деликатна и интересна за преосмисляне идея. Това е затворената малка стъклена менажерия на човек, който е решил да изживее живота си без да се влияе от бурите на ежедневието, като се изолира от света. Но подходът обикновено се оказва неуспешен. Или обществото помита героя или го заплита в интриги, които променят не само живота му, но и мирогледа му и отношението му към хората около него.

По този път намерихме ключа към спектакъла. Много съм впечатлен от бързото вникване в неговата същност от изпълнителския състав, в който всеки по своему прави превъзходен прочит. Радвам се, че отново имам възможност да работя с прекрасната трупа на Варненската опера, с режисьорката Сребрина Соколова и колегите от постановъчната част. Резултатът е обещаващ. Вярвам, че публиката ще разгадае заложеното послание - не се затваряй в малката си стъклена менажерия, тя рано или късно ще се отвори.

Младият диригент Петър Тулешков възприема предстоящият концерт за свой дебют на диригентския пулт, тъй като тези две произведения са сериозно предизвикателство. Това не е първата му изява - вече го познаваме от концерта на площада с оркестъра и солистите на Варненска опера на 27 юли по случай Освобождението на Варна, той дирижира също и балета „Копелия“ на 21 октомври т. г. Преди това, като студент, е дирижирал Академичния симфоничен оркестър и Симфониета София отново със сериозна програма. В концерта през ноември, обаче, предизвикателството за него е този тежък симфонизъм – две мащабни и равностойни по трудност произведения.

Все пак Менделсон пише тази последна за него симфония в продължение на повече от 10 години. Той е един от първите, които възстановяват и популяризират музиката на Бах – 80 години след смъртта му, Менделсон дирижира неговата оратория „Матеус пасион“ с огромен успех и поставя началото на истински ренесанс на Баховата музика в европейската музикална култура.

Бил е силно повлиян и от синът му - Карл Филип Емануел Бах в Берлин – неговият симфонизъм и творчество са били вдъхновение за младия Менделсон в неговите ранни симфонии за струнен оркестър. Огромно е било и влиянието на Бетовен и неговата 9та симфония, коятосе явява като шок за композиторите по това време – един връх в симфоничното творчество, към който няма какво повече да се добави. Повлиян от него, в кодата на 4 част на своята Шотландска симфония, Менделсон пресъздава звученето на мъжки хор – химнова мелодия, която се развива на степени и нараства, за да се излее в пищен финал, позитивен и светъл мажорен апотеоз.

Всъщност, конфликт се заявява още в началото – в 1-ва част след излагането на 1 тема изведнъж влиза ново темпо и създава контраст с последвалата минорна 2 тема. Този конфликт се завръща и в 4-та част, като един разказ за битка и победоносно шествие.

Менделсон е бил изключителен познавач на бароковата музика, което го довежда до неговите новаторски решения – например той използва бароковият похват „пикардийска терца“ – минорното произведение (каквато е неговата Шотландска симфония), завършва в позитивен и светъл мажор. Похватът всички части да се изпълняват без прекъсване, не е бил приет радушно, дори бил критикуван дълго време, но в последствие, композитори катоЛист и Щраус го използват в своите симфонични поеми. Шуман е бил силно повлиян от произведението, което личи в неговите симфонии №1 и №2.

Не по-малко сложен за изпълнение е и цигулковия концерт на Бетовен. В него много силно се изразява характера и темперамента на композитора, неговата чиста, пламенна любов, за която става ясно от писмата му към Елеонора фон Бройнинг, дъщеря на неговият първи меценат. Тази искреност и обич струи в семплите, кристално чисти и светли линии на музиката в този концерт, остър хумор и ирония и най-висшия смисъл на абсолютната любов.

Цигулковият концерт е сред най-монументалните произведения на Бетовен, форма със сложни развития. Втора и трета част се изпълняват без пауза между тях, а първата част е изключително дълга, написана като симфония със соло цигулка.

ТМПЦ Варна обявява конкурс за хористи за всички партии, както следва:

1 място за втори сопран
1 място за алт
1 място за първи тенор
2 места за втори тенор
2 места за бас

Конкурсът ще се проведе на 31 март от 18,00ч., 1 април от 11,00ч.  и 12 април 2023 г, от 15,00 ч., в стая 108. Кандидатите трябва да подготвят:

  1. Ария по избор
  2. Прима виста за учене вкъщи
  3. Прима виста по време на конкурса

Документи за участие: заявление и автобиография

AUDITION FOR CHORISTERS

 

State Opera Varna is hiring new choristers for its opera chorus as follows:

1 spot for second soprano
1 spot for alto
1 spot for first tenor
2 spots for second tenor
2 spots for bass 

The audition will take place on the 31th of March at 6 pm, on 1st of April at 11 am and on 12th of April 2023, at 3pm in room 108. Candidates are kindly asked to prepare:

  1. Aria of choice
  2. Prepared selection (will be sent in advance)
  3. Prima vista on the spot
Маестро Алфредо Сорикети преди три дни дирижира в Австрия концерти в историческата зала на Моцартеум в Залцбург с виолончелиста Микаел Балас, победител в международния конкурс в Дубай. Дирижира с огромен успех и във Виена цигулковия концерт на Сибелиус и Шотландска симфония на Менделсон. Последните му ангажименти включват концерти в Италия и постановките на „Севилският бръснар“ и „Селска чест“ в операта на Чивитанова, Италия, където е музикален директор, в която постановка взима участие и баритона на Държавна опера Варна Пламен Димитров.
 
Алфредо Сорикети е художествен и музикален директор на Stagione Lirica Civitanova all’Opera и на Симфоничния оркестър «Пучини». Музикалното му обучение започва в Консерватория «Джоакино Росини» в Пезаро, където завършва с отличие пиано под ръководството на Джовани Валентини. Посещава майсторски класове при Серджо Фиорентино, учи композиция при Чезаре Челси и дирижиране при Донато Ренцети в Музикалната академия в Пескара и в Сиена - при Иля Мусин и Мюнг-Вун Чунг.
 
Преподава оркестрово дирижиране в различни майсторски класове, както симфоничен, така и оперен репертоар.
Дирижирал е в над двадесет страни в Америка, Европа и Азия в престижни концертни зали като: Златната зала в Musikverein във Виена, залите „Сметана“ и „Дворжак“ в Прага, la Herkulessaal di Monaco в Бавария, Академия Лист в Будапеща, Концертна зала Хачатурян в Ереван, Концертните зали в Пекин, Шанхай и Мексико Сити. Работи с филхармоничните оркестри на Франция, Южна Корея, Мексико, Унгария, Чехия, Мюнхен, Трир – Германия, Будапеща и други.
В Италия Алфредо Сорикети дирижира в Зала Верди в Милано, на Фестивала Nuova Consonanza в Рим, където записва за RAI 3, в оперните и симфоничните сезони на Международния оркестър на Италия, оркестър Magna – Гърция, оркестър Марке, Сан Ремо. През 2020 г. открива фестивала Armonie della Sera в Удине с Roma Tre оркестър, записвайки за RAI 3.
През 2009 г. основава „l’Orchestra e Coro del ’700 Italiano“, на който е художествен и музикален директор и с който се явява на множество фестивали и прави много записи. Тази успешна формация от музиканти през 2017 г., след необходимостта от разширяване на репертоара, променя името си, давайки живот на Orchestra Sinfonica Puccini.
През 2011 г. Сорикети основава Международния оперен конкурс „Анита Черкети“, на който е художествен ръководител, а през 2018 г. създава „Lirica Civitanova all’Opera“, с който преобръща музикалния живот в Civitanova Marche, Централна Италия.

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА ПРЕДСТАВЯ СВОЯ ПРОЧИТ НА “ДОН ПАКСУАЛЕ” ОТ ДОНИЦЕТИ

Първото представление на операта „Дон Паскуале“ от Доницети е през 1843 г. на сцената на Ла Скала в Милано. Днес – 180 години по-късно, този оперен шедьовър стъпва с поредната си интерпретация на сцената на Държавна опера Варна, със същата сила на въздействието и съвременно звучене. Този успех сред публиката през поколенията, в миналото и настоящето, се крие във вечната тема на любовния триъгълник, представен в стил опера-буфа. Не може да не забележим, че тази опера се родее с принципите на изграждане на комедия дел‘арте, където образите са ясни и добре очертани. Но това не е всичко. Много бързо нашите персонажи разкриват пред публиката и други свои характеристики, привнасящи съвременност на прочита и пълнокръвност на образите. Макар че нашите представи за света се основават на дуалистичния двуполюсен принцип за добро и зло, за тъжно и смешно, тук нищо не е само черно или само бяло.

Кастинг на 17-ти и 18-ти декември 2022 г. от 12:00ч. в Държавна опера Варна
за ролите:
Maria Callas(soprano), Aristo Onassis(baritone),
Tina Livanos(pop soprano), Batista Meneghini(tenor)
Stavros Niarchos (baritone/tenor), Jackie Kennedy(pop soprano),
Young Maria(girl soprano), Fiona von Thyssen (soprano/рор soprano)
Alexander(tenor/pop tenor), Kostas Gratsos(tenor - actor)
Sir Winston Churchill (bass/baritone), Prince Rainier (actor)
от операта-мюзикъл „Callas & Onassis“
Music, Book and Lyrics by Christos Papageorgiou

За предстоящата световна премиера на Държавна опера - Варна за прослушването е необходимо представянето на английски език на една или две солови арии-песни,дует, ансамбъл, диалог от прeдложените:
Maria Callas -Audition Aria; „It's just a semitone!“ „Assassino!“
Aristo Onassis -"If you Consider","The Jeddah Situation", „I can do this“
Tina Livanos –„My dignity…", "If you Consider"
Batista Meneghini – Quartet "Just name the price!"
Stavros Niarchos – The Jeddah Situation"
Young Maria – "Tonight I'll dream"
Jackie Kennedy - "Some Greek God"
Alexander - „Now Is the Time!“
Fiona von Thyssen – „Now Is the Time“
Kostas Gratsos – „I can do this“ с диалог на английски и български език
Sir Winston Churchill - „Byron’s quote“
Prince Rainier (actor)-диалог на английски и български език от 1во д-вие
Maria,Aristo,Tina,Batista - quartet "Just name the price!"
Ma Аristo, Kostas -„I can do this“; „Cool Calculation“
Aristo, Stavros - „The Jeddah Situation"
Maria, Aristo – „Love at last“
Aristo, Tina - "If you Consider"
Alexander, Fiona - Now Is the Time!“

Нотните материали са на разположение в нототеката на операта
Диалозите са на разположение при артистичния секретар

Справки и записвания:
Артистичен секретар: 0882 993263
email: artsecretary@tmpcvarna.com

 

TOP