French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
ГАЛЕРИЯ
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – АЛБЕРИХ В „ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА“ И СКАРПИЯ В „ТОСКА“
Поздравления най-напред за успешното ти участие в първия Вагнеров фестивал в България!
Безкрайно съм щастлив, че бях част от този мащабен проект, при това в главната роля на нибелунга Алберих от „Пръстенът на нибелунга“, който участва в три от четирите заглавия на тетралогията,като ролята му в първото заглавие „Рейнско злато“ е много голяма и особено сложна. Репетиционният процес беше забележителен, от него можеше да се извлече максимумът. Всички знаят, че маестро Пламен Карталов е взискателен режисьор, който успява да извади най-доброто от артиста. Постановката му е невероятна, във всеки един момент той пресъздава музиката като във филм, в който веднага разпределя нещата по местата им или както самият той обича да казва, да има постоянен диалог между музиката и сцената. Сложността идваше и от DVD записа, който Националната телевизия направи за разпространение в цял свят. Едрите планове изискваха специално внимание.
Казват, че за да преодолееш изпитанието Вагнер, трябва да си много издръжлив и като характер, и като глас...
Наистина е така и сега вече мога да кажа, че съм горд със себе си. Справих се, въпреки трудностите, още повече, че бях разпределен сам в роля, докато другите бяха по двама за роля. Всъщност изпитанието беше тежко за всички, не на последно място за техниците, които за да управляват огромните пръстени трябваше да престояват вътре тях, в продължение на няколко часа, при това в най-големите горещини.
Балетната трупа на Държавна опера Варна е първата балетна формация от България, която танцува в La Seine Musicale - най-новата музикална сцена в Париж, наричана архитектурната икона на XXI век. Под патронажа на съпругата на Президента на Република България Десислава Радева, варненските балетните артисти представят в 3 поредни вечери постановката на хореографа Сергей Бобров „Лебедово езеро“ от Чайковски, с оркестър на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Петър Тулешков. Екипа придружава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.
В най-новата си интерпретация на „балета на балетите“ известният хореограф и режисьор се завръща към оригиналния замисъл на Чайковски, преиначен в придобилата световна популярност първа хореографска версия на Мариус Петипа. Ролята на Одета/Одилия изпълняват не една, а две балерини и това е само един от акцентите в новото „Лебедово езеро“, което възкръсва в своя първоначален замисъл най-напред в Париж.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – АЛБЕРИХ В „ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА“ И СКАРПИЯ В „ТОСКА“
Поздравления най-напред за успешното ти участие в първия Вагнеров фестивал в България!
Безкрайно съм щастлив, че бях част от този мащабен проект, при това в главната роля на нибелунга Алберих от „Пръстенът на нибелунга“, който участва в три от четирите заглавия на тетралогията,като ролята му в първото заглавие „Рейнско злато“ е много голяма и особено сложна. Репетиционният процес беше забележителен, от него можеше да се извлече максимумът. Всички знаят, че маестро Пламен Карталов е взискателен режисьор, който успява да извади най-доброто от артиста. Постановката му е невероятна, във всеки един момент той пресъздава музиката като във филм, в който веднага разпределя нещата по местата им или както самият той обича да казва, да има постоянен диалог между музиката и сцената. Сложността идваше и от DVD записа, който Националната телевизия направи за разпространение в цял свят. Едрите планове изискваха специално внимание.
Казват, че за да преодолееш изпитанието Вагнер, трябва да си много издръжлив и като характер, и като глас...
Наистина е така и сега вече мога да кажа, че съм горд със себе си. Справих се, въпреки трудностите, още повече, че бях разпределен сам в роля, докато другите бяха по двама за роля. Всъщност изпитанието беше тежко за всички, не на последно място за техниците, които за да управляват огромните пръстени трябваше да престояват вътре тях, в продължение на няколко часа, при това в най-големите горещини.
От Duda Tawil (журналист, кореспондент на PTT във Франция, по покана на APE – Association de la Presse Étrangere)
Точно когато решим, че класическият балет вече е дал на света, каквото е могъл, се появява Държавна опера Варна от България с хореограф Сергей Бобров и покорява парижката публика в продължение на три дни с една от най-великите танцови класики – „Лебедово езеро“.
Многонационалната танцова трупа гастролира в Англия и във Франция. Сергей Бобров, който е с над 20–годишен опит на сцената на Болшой театър и е от руски произход, умишлено е избрал да представи оригиналната версия на Чайковски от световната премиера през 1877 г. в Болшой театър в Москва.
МИЛЕН БОЖКОВ – КАВАРАДОСИ В „ТОСКА“
Сюжетът на „Тоска“ е много драматичен, накрая двамата влюбени умират, убит е дори коварният Скарпия и публиката винаги реагира емоционално. Щастлив съм, че след „Аида“ с изключителната Красимира Стоянова отново си партнирам с нея в „Тоска“. За мен това е голяма отговорност, никак не ми е лесно, всеки ден с нея е едно училище. Тя ми показва някои детайли, които ми помагат да изградя още по-добре ролята си и аз съм ѝ много задължен. Смея да кажа, че покрай „Отело“ миналата година, „Аида“ и „Тоска“ тази година, станахме добри приятели. Радвам се, че имам възможността да пея, под диригентската палка на маестро Павел Балев, с прекрасни колеги като Пламен Димитров, Евгений Станимиров и всички артисти и музиканти на оперния театър в родния ми град.
Харесвам моя герой Каварадоси, един достоен герой и една от хубавите тенорови партии. Като всяка роля, така и тази носи предизвикателства за певеца, но за мен те не се състоят в доброто изпяване на един тон от началото до края, а в умението да покажеш всички нюанси, всички бои, които композиторът е заложил в образа. Любимата ми ария е "E lucevan le stelle" (И звездите блестяха), мисля, че тя е любима и на публиката.
ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ „АИДА“ НА ДЗЕФИРЕЛИ
XIV ФЕСТИВАЛНО ИЗДАНИЕ ОТ 16 ЮНИ ДО 31 АВГУСТ С 8 ПРЕМИЕРИ - 4 ОПЕРНИ, 2 МЮЗИКЪЛНИ И 2 БАЛЕТНИ ПРЕМИЕРИ
В пресконференцията за старта на Опера в Летния театър – Варна 2023 участваха Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна, Бойка Василева – арт. директор на Държавна опера Варна, Якопо Сипари ди Пескасероли и Павел Балев – постоянни гост диригенти на Държавна опера Варна, Вера Немирова – постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна, режисьорът на Държавна опера Варна Сребрина Соколова и част от екипа за световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ – режисьорът Петко Бонев, хореографът Анна Пампулова и солистите в титулните роли Ева Перчемлиева и Мариос Андреу.
МИЛЕН БОЖКОВ – КАВАРАДОСИ В „ТОСКА“
Сюжетът на „Тоска“ е много драматичен, накрая двамата влюбени умират, убит е дори коварният Скарпия и публиката винаги реагира емоционално. Щастлив съм, че след „Аида“ с изключителната Красимира Стоянова отново си партнирам с нея в „Тоска“. За мен това е голяма отговорност, никак не ми е лесно, всеки ден с нея е едно училище. Тя ми показва някои детайли, които ми помагат да изградя още по-добре ролята си и аз съм ѝ много задължен. Смея да кажа, че покрай „Отело“ миналата година, „Аида“ и „Тоска“ тази година, станахме добри приятели. Радвам се, че имам възможността да пея, под диригентската палка на маестро Павел Балев, с прекрасни колеги като Пламен Димитров, Евгений Станимиров и всички артисти и музиканти на оперния театър в родния ми град.
Харесвам моя герой Каварадоси, един достоен герой и една от хубавите тенорови партии. Като всяка роля, така и тази носи предизвикателства за певеца, но за мен те не се състоят в доброто изпяване на един тон от началото до края, а в умението да покажеш всички нюанси, всички бои, които композиторът е заложил в образа. Любимата ми ария е "E lucevan le stelle" (И звездите блестяха), мисля, че тя е любима и на публиката.
21 юни 2023, 17.00-18.00, пл. „Независимост“ 1
Държавна опера Варна ще се включи за пореден път в юнския Празник на музиката, организиран от Алианс Франсез Варна и Френския културен инститит в България, с финансовата подкрепа на Община Варна. Традицията тръгва от 1982 година, когато министърът на културата Жак Ланг обявява най-дългият ден в годината 21 юни за Празник на музиката. По повод Европейската година на музиката, през 1985 година събитието се пренася и извън границите на Франция. За по-малко от 15 години повече от 100 държави на 5 континента се присъединяват към тази прекрасна музикална инициатива. Днес празникът събира в над 120 страни от цял свят професионалисти, любители и публика в едно общо съпреживяване на любовта към музиката.
Една от четирите специални сцени на 21 юни т. г. във Варна ще бъде красивият необароков балкон на Варненския театър на пл. „Независимост“, от който четирима водещи солисти на Държавна опера Варна ще поднесат своя празничен музикален комплимент. Тенорът Арсений Арсов ще изпее любимите си песни от репертоара на Едит Пиаф „Живот в розово“ и „За нищо не съжалявам“. След като представи Ария на Маргарита от операта "Фауст" на Гуно, сопраното Жана Костова и мецосопраното Михаела Берова ще изненадат публиката с очарователния „Котешки дует“ на Джоакино Росини. Михаела Берова ще изпълни също „Испанката“ от Винченцо ди Киара, а басът Гео Чобанов ще поднесе „Насладите на любовта“ от Жан-Пол Мартини. Акомпанира украинската пианистка Руслана Шевельова, която вече е част от състава на Държавна опера Варна..
МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на „Тоска“; откъсването от типичния италиански оперен стил и красивото пеене в търсене на по-натурален подход при водене на вокалната линия; постигането на фина нюансировка и прозрачно звучене; изчистването от наложени вредни традиции; изборът да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата.
Как „Тоска“ се вписа в творческата Ви биография?
Първата „Тоска“, която правих, беше през 2001 година и вече повече от 20 години се занимавам периодично с това заглавие, а през 2025 година ми предстои нова постановка във Франция. Развивал съм се с тази творба, с времето осмислям и променям някои неща, на базата на натрупания опит и това, което ме изгражда като диригент. Самата „Тоска“ изгражда нов стандарт в оперния свят. С „Тоска“ Пучини съвсем осъзнато загърбва типичната италианска оперна традиция, дистанцира се от обичайната подредба на соловите номера и ансамблите. „Тоска“ не се ориентира по структурата на Вердиевите опери, както и по белкантовата архитектоника на Белини и Доницети. Срещат се поредица от дуети, което е в пълен противовес на тогавашната оперна традиция.
Държавна Опера Варна, част от Театрално Музикален Продуцентски център Варна обявява кастинг за балетисти – мъже и жени. Балетът се ръководи от главен балетмайстор Сергей Бобров.
Изисквания:
- Автобиография / CV
- Снимки
- Видеа (линк в YouTube, vimeo или друга публична платформа)
Ако желаете да кандидатствате, моля изпратете необходимите документи до 30.06.2023 г. на e-mail: varna.ballet@tmpcvarna.com
Кастингът е с цел временен или постоянен договор. Трупата всяка година пътува на турнета в – Обединеното Кралство, Италия, Франция, Мексико, Южна Кореа и др.
МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на „Тоска“; откъсването от типичния италиански оперен стил и красивото пеене в търсене на по-натурален подход при водене на вокалната линия; постигането на фина нюансировка и прозрачно звучене; изчистването от наложени вредни традиции; изборът да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата.
Как „Тоска“ се вписа в творческата Ви биография?
Първата „Тоска“, която правих, беше през 2001 година и вече повече от 20 години се занимавам периодично с това заглавие, а през 2025 година ми предстои нова постановка във Франция. Развивал съм се с тази творба, с времето осмислям и променям някои неща, на базата на натрупания опит и това, което ме изгражда като диригент. Самата „Тоска“ изгражда нов стандарт в оперния свят. С „Тоска“ Пучини съвсем осъзнато загърбва типичната италианска оперна традиция, дистанцира се от обичайната подредба на соловите номера и ансамблите. „Тоска“ не се ориентира по структурата на Вердиевите опери, както и по белкантовата архитектоника на Белини и Доницети. Срещат се поредица от дуети, което е в пълен противовес на тогавашната оперна традиция.
30 октомври – 2 ноемри 2023, Държавна опера Варна
От 30 октомври до 2 ноември 2023 г. във Варна, България, ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, с участието на оркестър и солисти на Държавна опера Варна. Конкурсът носи името на големия български диригент - ученикът на Херберт фон Караян, аплодиран за диригентското си майсторство на 4 континента, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор и артистичен директор на Варненската опера.
Международният конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна, с любезното съдействие на семейството на именития диригент, си поставя за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си блестящ творчески път.
Програмата на конкурса включва от една страна произведения на български композитори и арии и ансамбли из опери от друга. Допускат се кандидати, родени в периода 1988-2003 г. Подробности за регламента и записване за участие в конкурса на адрес: https://ivanovcompetition.operavarna.com/.
Краен срок за кандидатстване 1 октомври 2023 г.
Участниците в конкурса ще оценява международно жури от изтъкнати творци, с председател проф. д-р Григор Паликаров - Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна и членове: Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; Светослав Борисов – диригент, музикален директор на Опера Магдебург, Германия; Пьотр Сулковски – диригент, директор на Опера Краков, Полша; Алфредо Сорикети – диригент, директор на Чивитанова Опера, Италия. В журито за преселекция на кандидатите, освен проф. д-р Григор Паликаров, влизат Кръстин Настев и Калина Василева – диригент, директор на Симфониета Шумен.
Наградният фонд, осигурен от Държавна опера Варна и наследниците на Маестро Борислав Иванов, включва: Първа награда – 1500 евро, диплом и участие в симфоничен концерт на Държавна опера Варна; Втора награда – 1000 евро, диплом и участие в концерт на Симфоничен оркестър Пазарджик; Трета награда – 600 евро, диплом и участие в концерт на Симфониета Шумен. Всички кандидати ще получат сертификат за участие в конкурса.
Най-новата постановка на Държавна опера Варна – балетът „Ромео и Жулиета“ ще има своята премиера на фестивала „Опера в Летния театър“ на 8 август от 21 часа. Балетмайсторът Сергей Бобров поставя епохална продукция с много артисти и впечатляващи сценични решения като използва ефекти от трагедията и киното. Точно толкова са впечатляващи и костюмите на художничката Ася Стоименова – стилни, попили от цветовете и формите на различни култури, но създадени с мярка и вкус.
Прочетете цялата публикация на Искра Сотирова в artvarna.net
С прискърбие съобщаваме, че на 1 юни 2023 г., едва на 38 години, внезапно почина тенорът Христо Ганевски, солист на Държавна опера Варна. Поклонението ще бъде на 3 юни от 11.00 часа в Ритуалната зала на Централните гробища.
Роден във Варна, завършил НУИ „Добри Христов“ и Музикална педагогика в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", той извървява целия си творчески път във Варненската опера. Постъпва като хорист през 2009 г., а след блестящото му превъплъщение в ролята на Граф Монте Кристо в световната премиера на едноименния мюзикъл през 2016 г. е назначен за солист.
На оперната сцена Христо Ганевски изгради забележителни образи като Абдало в „Набуко“, Император в „Турандот“, Принц Ямодоро в „Мадам Бътерфлай“, Вестител в „Аида“, Улдино в „Атила“, Артуро в „Лучия ди Ламермур“, Бенволио в „Ромео и Жулиета“ и др. Аплодирахме го на сцената и в редица оперни и оперетни концерти, сред които „С музиката на Щраус“, „Латино страсти“ и др.
Христо Ганевски трябваше да участва и в гала концерта „Tutto Verdi”, който на 16 юни ще открие XIV издание на Опера в Летния театър.
Вместо това, ще го изпратим с болка и тъга във вечния му път...
Почивай в мир, приятелю!
Съболезнования на близките!
От екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна
Сергей Бобров даде нов живот на „Катерина или Дъщерята на разбойника“. Фрагменти от него ще видим на Балетната гала на 7 август в Летния театър.
Прочетете цялата публикация на Искра Сотирова в artvarna.net
Откривам процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 2 /две/ години представляващ: „Касово помещение" - с обща площ от 4 /четири/ кв.м., съгласно АДС № 890/13.04.1998 г., допълнен със Заповед № РД-1-7706(57)/04.03.2003 г. на Областния управител на Варненска област. Предназначение на имота, за което същият да се ползва за периода на наема – обменно бюро.
Имотът се намира вдясно от официалния вход на основна сграда на ТМПЦ, с вход от страната на площад „Независимост“ и с вътрешна врата към стълбището за втория етаж на основната сграда на ТМПЦ – Варна.
Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 322/29.05.2023 г.
Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, е 635.00лв. (шестстотин тридесет и пет) лв. без ДДС. Депозитът за участие в търга е в размер на 60 лева.
Закупуване на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 209 на ТМПЦ - Варна - Каса, всеки ден от 13.30 часа до 17.00 часа, от 05.06.2023 г. до 05.07.2023 г.
Заявления за участие се приемат от 05.06.2023 г. до 06.07.2023 г., до 13.00ч. За справки : 052/ 66 50 12.
Оглед на имота се извършва след закупуването на тръжни книжа, с предварителна заявка, от 05.06.2023 г. до 05.07.2023 г.
Търгът ще се проведе на 07.07.2023 г. от 14.00 часа в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна.
Поредната премиера в програмата на Опера в Летния театър зарадва публиката на 29 юли. Под диригентството на маестро Григор Паликаров и режисурата на Нина Найденова публиката преживя виртуозен „Фалстаф“ с участието на Кирил Манолов, Мариана Пенчева и водещи солисти на Варненската опера, оркестър и балет.
Прочетете целия текст на Юлияна Караатанасова - тук
Балетмайсторът Сергей Бобров разгръща сценичния разказ с филмови и хореографски ефекти и с енергията на младите артисти
Прочетете цялата публикация на Искра Сотирова тук.
1. Характеристика на работата:
Осъществява художественото осветление на постановките, съобразно изискванията на режисьор-постановчика и художник-проектанта. Работи на сцената и местата с точки на окачване на осветителна техника. Работи на сцената и местата с точки на окачване на осветителна техника.
Осъществява осветителния план според изискванията на художника на осветлението. Участва в поддръжката и ремонта на ел. инсталациите и осветителните съоръжения. Изработва сценичния осветителен реквизит според изискванията на режисьора и сценографа. Обслужване и водене на спектакли, когато е възложено от оператор пулт, художествено осветление.
2. Изисквания:
2.1. завършено средно образование /предимство – електротехническо/
2.2. умение за работа в екип, дисциплинираност, инициативност, прецизност, отговорност;
2.3. трудов опит - минимум 1 г.
3. Документи: автобиография - европейски формат /СV/
Дни преди концерта „Соната ‘57”, с който ще отбележим 85 години от рождението на големия джазмен Милчо Левиев, Вики Алмазиду разказва за музиката по общия им път и за мащабния проект, който събира над 40 изпълнители от цял свят. Заедно с нея на 11 август на варненска сцена ще излязат изключителни музиканти, за да съчетаят класика и джаз и да подарят на публиката едно близко до нирвана преживяване.
На 11 август идвате във Варна заедно с впечатляваща група музиканти за концерта „Соната ’57“.
Варна ми е любим град, като дете двете ми лели живееха във Варна и аз бях решила, че искам да стана капитан на кораб. Тогава обаче във Военното училище приемаха само момчета и това, че няма да стана капитан, е първата голяма травма в живота ми. Оттогава ми остана желанието да живея в град край море, което сбъднах със Солун.
Вече са в продажба ВИП билети за летния гастрол във Варна на световноизвестното българско сопрано Соня Йончева. Почитателите на оперната дива, които закупят ВИП билети от 180 лева за нейната оперна гала на 31 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023, ще имат достъп до коктейла след концерта, на който тя ще представи книгата си „15 огледала”, новия си албум „Куртизанката” и ще раздава автографи.
“Албумът „Куртизанката“ е разказ за куртизанките в оперния репертоар, които винаги са били важна част от мен, а новата ми книга „15 огледала” говори за моя вътрешен свят - за моя свят като артист, не толкова като автобиография”, споделя Соня Йончева.
ВИП билетите в ограничено количество може да намерите само на касата на ТМПЦ – Държавна опера Варна, пл. "Независимост" №1. За допълнителна информация и резервации: тел. 052 66 50 20, каса: 052 66 50 22
Нови свидетелства за началото на Варненската областна народна опера предостави за архива на институцията Пенка Личева. При последното си завръщане в България варненката, която отдавна живее със семейството си в Швейцария, открива албум със снимки от премиерни спектакли на Варненската опера, принадлежал на неин роднина.
В албума са документирани моменти от постановки на "Мадам Бътерфлай", "Севилският бръснар", "Княз Игор", "Отвличане от сарая" и други заглавия от репертоара на Варненската опера от началото на нейното създаване до 1956 г. Дарението, за което дължим огромна благодарност на Пенка Личева, допълва и обогатява оперната история на Варна.
28 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна На 28 април 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна кани почитателите на симфоничното изкуство на концерт с емблематичните творби Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър от В. А. Моцарт, със солисти Красимир Щерев – цигулка и Румяна Петрова – виола, и Симфония №6 «Патетична» от П. И. Чайковски.
Във Варна за пръв път посрещаме изтъкнатия египетски диригент и композитор Хишам Габр, постоянен диригент на Каирската опера и директор на Художествения център „Библиотека Александрина“, който е част от прочутата Александрийска библиотека. Тук е мястото да припомним и един паметен исторически факт за изначалната връзка между оперните театри във Варна и Кайро. ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА КАИРСКАТА ОПЕРА През 1988 г. именно Варненската опера е поканена да открие Каирската опера с постановка на „Аида“ от Верди, дир. Иван Филев, реж. Кузман Попов. През 1990 г. отново екип на Варненската опера, отново с диригент Иван Филев, режисьора Кузман Попов и художниците Мария Диманова и Лора Маринова, с успех поставя на оперната сцена в Кайро „Бохеми“ от Пучини и „Трубадур“ от Верди. В този смисъл, на предстоящия симфоничен концерт, под палката на сегашния диригент на Каирската опера Хишам Габр, може да гледаме и като на естествено продължение на отдавнашните приятелски връзки между оперните театри във Варна и Кайро.
11 август, 21:00 часа, Опера в Летния театър – Варна 2023
Със „Соната ‘57“ – концерта, носещ името на последния албум на великия джазмен – Варненската опера ще почете 85-ата годишнина от рождението на Милчо Левиев. На сцената на Летния театър на 11 август ще се събере изключителен отбор от музиканти, които ще представят класически откъси с джаз аранжименти на Маестрото. Концерта ще дирижира Ганчо Ганчев, който тази година празнува 40 години творчески юбилей.
„Соната ‘57“ е албум, създаден след смъртта на Милчо Левиев и представлява мащабен проект, в който се включват над 40 музиканти от цял свят. Приживе Маестрото записва теми от големи класически произведения, като ги адаптира за вокални изпълнения в джазов аранжимент и прави студийни записи със семплирани инструменти. Намерението му е да изпрати тези записи до свои приятели, музиканти от цял свят, които да запишат мелодиите с истински инструменти. Скоро след това Милчо Левиев напуска този свят, но това намерение е реализирано от Вики Алмазиду, Валери Костов и Иван Минчев заедно с внушителен брой участници, които в продължение на година записват про боно. „Всички казваха, че имат усещането, че свирят заедно с Милчо. За мен това е лебедовата песен на Милчо и мисля, че направихме този албум точно както би му харесало“, споделя джаз певицата Вики Алмазиду, спътник на Милчо Левиев в живота и в музиката.
В албума са включени творби на Чайковски, Шопен, Бела Барток, Равел, Рахманинов, както и авторската пиеса на Левиев, „Соната ‘57“, завършена през 1957 година, когато той е бил едва двайсетгодишен. Смесването на музикални стилове е негов почерк от ранна възраст и той вярва, че с него могат да се достигнат много по-високи върхове, че няма „чиста“ музика и даже най-големите класически композитори са повлияни от своя национален фолклор.
За да почетат Милчо Левиев и да потопят публиката в необятната му музикална вселена, на варненска сцена пристигат Антони Дончев, който на всяко представяне на този проект „влиза в обувките“ на Милчо Левиев; Братя Владигерови; Human Touch – фюжън трио от Атина, което свири музика, повлияна от класика, етно и джаз; Васил Хаджигрудев и Тодор Бакърджиев – любими ученици на Милчо Левиев; Димитър Семов, Вики Алмазиду, Валерия Василенко. Очакват ни виртуозни изпълнители и много естетична музика, съвсем в духа на човека-епоха, какъвто е Милчо Левиев за джаза.
Концертът се реализира в партньорство с ММФ „Варненско лято“.
НАДЕЖДА МАККЮН, диригент на хора на Варненската опера, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за същността на католическата литургия и особеностите в Реквием на Моцарт; разликата между оперното и кантатно-ораториалното пеене; приниципите на хоровото дирижиране като комуникационен мениджмънт; личният пример; ключовият момент да погледнеш отвъд себе си; дирижирането като визия и привилегията да се срещаш всеки ден с музиката, която извисява
13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.
В програмата на Великденския концерт ще звучи Реквием от Моцарт, едно произведение с основна роля на хора, който изпълнява 11 от общо 14 музикални номера. Това означава много работа за хоровия диригент.
Моята работа по Реквиема всъщност приключи и мога да кажа, че съм доволна. В сравнение с това, с което започнахме, постигнахме наистина много. Генезисът на реквиема, като католическа литургия, по начало е свързан повече с хорови и по-малко със солови изпълнения. В същността си реквиемът е кантатно-ораториална творба, необичайна за един оперен хор, който изпълнява предимно оперни творби. При Реквием на Моцарт трудността идва от различния стил на пеене, различната традиция и култура, от които се ражда този жанр. Пеенето предполага друга нагласа, по-инструментален подход, самата фактура на музиката се различава от операта, където и самата функция на хора е и драматургична, освен музикална. Полифонията, която е една от основните характеристики на кантатно-ораториалния жанр, не е присъща на хоровете в повечето опери. Трудно е за оперен хор да навлезе в света на фугата, като най-сложна форма на полифоничната музика и затова положих усилия най-вече в тази посока.
Маестро Давид Хименес Карерас е диригент със световна кариера, специализирал във Виена при Карл Остерхайер и в Лондон при сър Колин Дейвис. Работи с някои от най-известните солисти и оркестри в света. Дирижирал е Виенската, Мюнхенската и Лондонската филхармония, Оркестъра на Париж и Оркестъра на Миланската скала. Племенник е на звездния тенор Хосе Карерас. На 9 август във Варна ще дирижира концерта „Испански страсти“, който включва микс от сарсуела и класически испански романси.
Музиката заема важно място в семейната Ви история. Беше ли предначертан професионалният Ви път в известна степен или сам се насочихте към кариерата на диригент?
Може би по малко и от двете. Човек не избира семейството, в което да се роди, но аз съм имал късмета да се родя в музикално семейство, израснах сред музика, майка ми свиреше на пиано, чичо ми пееше и съм сигурен, че това ми оказа много силно влияние още докато бях дете. Имаше един момент, в който започнах да уча икономика, но спрях, за да се посветя изцяло на музиката.
Как работехте заедно с чичо си Хосе Карерас, помагаше ли Ви роднинската връзка или се случваше да Ви пречи?
Работата с него винаги е била удоволствие за мен и мисля, че мога да кажа същото и от негово име. Смятам, че ключът на успешните ни професионални отношения е фактът, че винаги сме били в състояние да разделяме нещата. На сцената не сме роднини, а професионалисти. Успявахме да се насладим и на двата аспекта, докато пътувахме по света – на сцената като професионалисти, които се сработват добре, и извън сцената като семейство, което се наслаждава на ситуациите, в които попада.
13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано. ...
В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен има редица трудности за пианиста, но аз обичам трудностите и съзнателно ги търся. Трудностите са интересни, а за мен е много важно, това, което свиря, да ми бъде интересно. Винаги гоня някакво следващо предизвикателство, понякога дори не знам какво точно искам да намеря, но когато го намеря, съм щастлив.
В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен търся ведрото и слънчево настроение, с което това произведение се отличава от повечето творби в досегашния ми репертоар. Усещам смесицата от много различни настроения, но все пак в него преобладава радостната и оптимистична нотка. Очевидно това е замисълът на целия Великденски концерт, който започва с разтърсващия Реквием на Моцарт и завършва със светлината в Бетовеновия концерт за пиано и оркестър №4. Двете произведения наистина са добра комбинация и поднесени в цикъл извеждат едно общо духовно послание.
На 29 юли 2023 г. балетната трупа на Държавна опера Варна взе участие в откриването на 39-ото издание на Международния летен фестивал в Талякоцо, Италия. Балетният състав се представи фантастично със спектакъла „Лебедово езеро“ в хореография на Сергей Бобров. Участието във фестивала е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПАМЕТТА НА ЗДРАВКО ГАЙДАРОВ
ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти: Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас. Хор и Оркестър на Държавна опера Варна; Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.
РЕКВИЕМ в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт е един от шедьоврите в кантатно-ораториалната музика и емблематичен пример за траурна заупокойна литургия в духа на католическия канон. Моцарт започва да пише своето последно произведение през 1791 г., когато излиза и последната му опера – „Вълшебната флейта”. Убеден, че няма да живее дълго, тежко болният Моцарт споделя със съпругата си Констанце, че всъщност композира Реквием за собствената си смърт.
Този факт е художествено преиначен от Милош Форман в прочутия му филм „Амадеус“ (1984), в който смъртният враг на Моцарт, придворният композитор Салиери, предлага да напише Реквиема под диктовката на умиращия композитор. Сценарист на филма е големият драматург Питър Шафър, чиято пиеса „Амадеус“ Стайко Мурждев превърна в една от най-въздействащите постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, с Ненчо Костов в ролята на Амадеус и Стоян Радев в ролята на Салиери.
Уважаеми почитатели на балетното изкуство,
Поради неблагоприятните климатични условия и продължаващите валежи спектакълът „Гранд Балет Гала“ на Държавна опера Варна, обявен за днес, 27 юли, се отлага за 7 август от 21 часа, отново в Летния театър.
Закупените билети важат без заверка.
Съжаляваме за прчиненото неудобство и Ви благодарим за разбирането!
Закръгляйки 75-годишния си юбилей, Държавна опера Варна, учредена на 6 април 1947 г., раздаде своите награди „Феникс“ на 8 април 2023 г. преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайстор на Виенската филхармония. Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна връчиха наградите – статуетка „Феникс“ и грамота на 7 творци с ярък принос в равитието и утвърждаването на Държавна опера Варна на българската и международната сцена.
Отзвук от медийната среща с екипа на „Фалстаф“ на 26 юли преди премиерата на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023
Нина Найденова, режисьор
„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по-усмихнат, ако просто използваме тази формула. Верди и комедия са най-прекрасното съчетание, което можем да предложим на публиката в днешно време. Изключително сложно е да правиш комедия, защото първо трябва да се надсмееш на собствените си недъзи, за да можеш да отправиш този критичен поглед така, че хем да говори и да изпраща послания, хем да може да усмихне всички. Надсмиваме се над егото, над онова, което губи мярка. Всеки трябва да може да покаже собствените си недостатъци, да ги признае пред света и да върви напред. Непосредствената близост между публика и изпълнители в едно такова пространство като сцената на Летния театър е много по-голяма и много по възторжена. Вече е традиция с Варненската опера да правим заедно концепции, смели планове и да поставяме доказали се, но трудни заглавия, като обединяваме усилия, за да ги покажем на колкото се може повече публика.
Григор Паликаров, диригент
Драматургията и музикалната фактура в тази опера са доста сложни. Нина Найденова е поставила операта много музикално, с пълно съобразяване на трудността за изпълнителите и за оркестъра, така че режисьорските задачи, колкото са интересни и впечатляващи, толкова са съобразени с музиката. Верди прави един много голям мост между първите си опери и последната. Дълго време критикуват Верди, че оркестърът му представлява една голяма китара, с която се съпровождат певците, т.е. че не е достатъчно добре развит. Верди пише „Фалстаф“ в епоха, когато започват да творят по-младите композитори като Леонкавало, Маскали, Пучини. Усеща се неговото желание да надрасне това, което е писал, да не изостава, не да бъде просто модерен, а да бъде в съзвучие с времето. „Фалстаф“ драматургично и архитектонично е изграден по един съвършен начин – една опера, в която не се маха нито една нота, не се правят съкращения. Щастлив съм, че имам възможността да работя с певци на световно ниво в постановка, която е само в помощ на Вердиевата драматургия и сама по себе си е много красива и интересна. Летният театър във Варна е естествен декор и тази уникална зеленина ще се върже много добре със сценографията и режисурата. Бих поканил всеки, който още не си е купил билет, да го направи максимално бързо – ще е нещо, което си струва.
АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.
- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?
- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.
- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?
- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.
- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.
- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.
27 юли 2023, 20.30, Основна сцена
Поради нестабилното време днешният Празничен концерт по повод Овобождението на Варна, ще бъде изнесен, вместо на площада, както беше предвидено, на Основна сцена със същия начален час - 20.30. Входът е свободен.
Концертът, под диригентството на маестро Григор Паликаров, с водещи солисти на Държавна опера Варна, се осъществява с финансовата подкрепа на Община Варна. В програмата са включени арии, дуети, ансамбли и пиеси от В. А. Моцарт, Дж. Верди, Ж. Бизе, Г. Доницети, Дж. Росини, К. Сен-Санс, А. Лара, Жак Офенбах, Румен Бояджиев-син и други композитори.
АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.
- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?
- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.
- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?
- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.
- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.
- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.
Марк Фаулър е от Мелбърн, но негов дом е България. Част от екипа на Пловдивската опера от 2014 г., тенорът – ученик на Райна Кабаиванска – участва в концертни и оперни спектакли, а напоследък активно работи и като асистент-режисьор. Каузата за привличане на все по-млада публика към оперната аудитория му е особено важна. Марк е дясната ръка на режисьора Нина Найденова в постановката на „Фалстаф“ в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2023. Ето какво споделя той пред Пламена Александрова.
- Рядкост е чужденец да говори такъв чудесен български. Личи си, че в България сте у дома си, от колко време сте тук и кое Ви задържа най-силно?
- Благодаря за милите думи, може би преувеличавате малко, не знам дали е чудесен, но се старая хората да ме разбират. Тук съм от 17 години, обичам българския език, но повече обичам как хората се смеят, когато говоря. Българите подкрепят чужденците, които опитват да говорят езика, което е фантастично. Освен семейството ми, в България ме задържа прекрасният Пловдив, където животът ми е айляче, обичам природата тук, плодородната земя, времето.
ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.
– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.
– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.
– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?
– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.
Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.
„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.
Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.
ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.
– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.
– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.
– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?
– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.
Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.
„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.
Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.
В началото на април 2023 Държавна опера Варна загръгля 75-годишния си юбилей с връчването на своята награда „Феникс“ на творци със заслуги за развитието на оперния театър. На 8 април, преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайсторт на Виенската филхармония, Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите „Феникс“ – статуетка и грамота, на 7 именити творци, свързали артистичната си биография с Варненската опера. Статуетката "Феникс" е изработена по проект на арх. Христо Топчиев от НПО "Варна Дизайн Форум".
В поредицата от празнични събития излиза и двуезичен Юбилеен пощенски плик „75 години Опера Варна“ в лимитирана серия от 150 броя, с автор изтъкнатия филателист Борис Калинков. Върху плика са отпечатани афишът на първата постановка, операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана и антикварна пощенска марка с основателя на Варненската опера Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини. Кръгъл печат посочва датата 07.09.1947 г., когато с премиерата на „Продадена невеста“ започва летоброенето на Варненската опера и 07.09.2022 г., когато се изпълва 75-годишния юбилей.
Ролята на Ники Марон, сестрата на звездата Рейчъл Марон, е голямо предизвикателство за мен, защото като певица рядко съм се сблъсквала с актьорската професия. Сега Борис Панкин ме предизвиква в тази посока и аз съм му много благодарна за това. Образът на Ники е драматичен и труден, но в същото време и близък до всеки от нас. Кой ли не се е чувствал недооценен или не е успял да прескочи летвата, която си е поставил, или пък не е постигал големите си мечти. Като Ники аз се отказвам от любовта си, претърпявам и други сериозни лични крахове, а накрая ме убиват. За да пресъздам всичко това, разчитам на интуицията си. Следвам себе си и първото усещане, което обикновено остава най-вярно. Съобразявам се с всички указания и корекции на режисьора и съм открита за всякакви препоръки, защото искам да натрупам опит в актьорската игра. Чувствам се прекрасно в екипа на „Бодигард“ и този мюзикъл ще остане завинаги в сърцето ми.
Проф. д-р Марио Милков, председател на „Алумни клуб и приятели“ при Медицински университет Варна, ще връчи награда „Верди“ на творци от Държавна опера Варна на 5 април 2023 г. Церемонията е предвидена непосредствено преди спектакъла от XXII Великденския музикален фестивал на операта „Дама Пика“ от Чайковски, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев.
„Алумни“ произхожда от лат.”alumnus”, което означава възпитаник на висше учебно заведение, но днес понятието включва освен завършилите университет, колеж, училище, също и бивши служители на компания, членове на сродни организации, съмишленици и пр. Основната цел на Алумни клубовете е да се поддържа жива връзката с Алма Матер, да се утвърждава престижа на университета, да се разширяват партньорствата и бизнес контактите между неговите членове, да се работи за различни каузи в полза на обществото и културата, обяснява проф. д-р Марио Милков.
Ролята на Ники Марон, сестрата на звездата Рейчъл Марон, е голямо предизвикателство за мен, защото като певица рядко съм се сблъсквала с актьорската професия. Сега Борис Панкин ме предизвиква в тази посока и аз съм му много благодарна за това. Образът на Ники е драматичен и труден, но в същото време и близък до всеки от нас. Кой ли не се е чувствал недооценен или не е успял да прескочи летвата, която си е поставил, или пък не е постигал големите си мечти. Като Ники аз се отказвам от любовта си, претърпявам и други сериозни лични крахове, а накрая ме убиват. За да пресъздам всичко това, разчитам на интуицията си. Следвам себе си и първото усещане, което обикновено остава най-вярно. Съобразявам се с всички указания и корекции на режисьора и съм открита за всякакви препоръки, защото искам да натрупам опит в актьорската игра. Чувствам се прекрасно в екипа на „Бодигард“ и този мюзикъл ще остане завинаги в сърцето ми.
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ ДИРИГЕНТ ДОБРИН ПЕТКОВ (1923-1987)
ЮБИЛЕЙНИ НАГРАДИ „ФЕНИКС“ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА
8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
XXII Великденски музикален фестивал – Варна 2023
На 8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои вълнуваща среща със симфоничното изкуство. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на големия диригент Добрин Петков, ще дирижира маестро Павел Балев. Генерален музикален директор на оперните театри в Лимож, Франция и Нордхаузен в Германия, изтъкнатият творец е и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от 2022 г. Под неговата безкомпромисна палка Оркестърът на Държавна опера ще представи Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 от Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова – първата жена, спечелила високата позиция концертмайстор на престижната Виенска филхармония. Тя гостува във Варна в рамките на дългосрочния цикъл „Концертмайсторите“, в който досега аплодирахме виртуозните български цигулари със световна кариера Мариан Краев, Веселин Демирев и Светлин Русев.
В концерта, наред с посветената на Добрин Петков творба „Ламенто“ от Марин Големинов, ще прозвучи и Симфония в ре минор №0 от Антон Брукнер.
По повод закръглянето на юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна (6 април 2022-6 април 2023), преди началото на музикалното събитие Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи юбилейните награди на Държавна опера Варна „ФЕНИКС“ на творци със заслуги към Варненската опера.
АКТРИСАТА ОТ УЕСТ ЕНД ЛОНДОН МАНАЛ ЕЛ ФЕЙТУРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в мюзикъла „Бодигард“; подготовката за срещата с музиката на великата Уитни Хюстън със специален фитнес и хранителен режим; решението да научи ролята си на български, един от шестте най-трудни езика за нея и защо в България е по-хубаво от Америка; още за емоцията на момента в театъра и удоволствието да се развива като артист в екипа на „Бодигард“.
Защо харесвате музиката на Уитни Хюстън?
Израснала съм с нея, всяка песен е свързана със спомен. Но сега трябваше да науча песните ѝ за ролята на Рейчъл Марон в „Бодигард“. След като Уитни Хюстън приема ролята, Кевин Костнър я чака година и половина да се освободи за участие в продукцията. Първоначално една афроамериканка отказва ролята, след което Костнър кани Уитни да се яви на прослушването, впечатлен от последния ѝ филм. Всяка песен е свързана с нещо, което се случва в живота на Уитни, макар че не тя е писала песните. Но подборът е неин и това е от съществено значение. На мен като актриса тази роля много ми допада. Старая се да развия героинята си, макар че никой не може да се сравнява с Уитни Хюстън. Тя е като Елвис Пресли, една от световните икони. Ще звучи смешно, ако кажа, че искам да съм като нея. Така че аз не играя Уитни Хюстън, аз играя ролята на Рейчъл Марон, която изпълняваше Уитни Хюстън.
Маестро Светослав Борисов
„Дон Паскуале“ е едно много приятно и свежо заглавие, което изисква пълна отдаденост. Както в театъра, така и в операта, е много трудно да се направи комедия, така че да се намери границата и да не стане eфтино. Това е предизвикателството от драматургична гледна точка, а предизвикателството в музикално отношение е да създадем една ефирна, лека, дантелена, пулсираща младежки, комедия. Необходима е сериозна подготовка и със солистите, и с оркестъра. Защото оркестърът един ден свири „Тоска“, утре „Дама Пика“, а след след много кратък период му се налага да се пренастрои за нещо такова, като „Дон Паскуале“, което трябва да звънти. Търсим малките детайли, които спомагат да се получат леки иронични закачки както в музиката, така и в играта на артистите. Мисля, че „Дон Паскуале“ е като магнит, в който всеки би намерил нещо за себе си. Надявам се да привлечем и млада публика.
АКТРИСАТА ОТ УЕСТ ЕНД ЛОНДОН МАНАЛ ЕЛ ФЕЙТУРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в мюзикъла „Бодигард“; подготовката за срещата с музиката на великата Уитни Хюстън със специален фитнес и хранителен режим; решението да научи ролята си на български, един от шестте най-трудни езика за нея и защо в България е по-хубаво от Америка; още за емоцията на момента в театъра и удоволствието да се развива като артист в екипа на „Бодигард“.
Защо харесвате музиката на Уитни Хюстън?
Израснала съм с нея, всяка песен е свързана със спомен. Но сега трябваше да науча песните ѝ за ролята на Рейчъл Марон в „Бодигард“. След като Уитни Хюстън приема ролята, Кевин Костнър я чака година и половина да се освободи за участие в продукцията. Първоначално една афроамериканка отказва ролята, след което Костнър кани Уитни да се яви на прослушването, впечатлен от последния ѝ филм. Всяка песен е свързана с нещо, което се случва в живота на Уитни, макар че не тя е писала песните. Но подборът е неин и това е от съществено значение. На мен като актриса тази роля много ми допада. Старая се да развия героинята си, макар че никой не може да се сравнява с Уитни Хюстън. Тя е като Елвис Пресли, една от световните икони. Ще звучи смешно, ако кажа, че искам да съм като нея. Така че аз не играя Уитни Хюстън, аз играя ролята на Рейчъл Марон, която изпълняваше Уитни Хюстън.
НАДЯ ДИМОКОВА – хореограф на „Дон Паскуале“
„Дон Паскуале“ е комична опера и моята цел е да направя не просто някаква хореография, а хореография, която е изразителна, динамична, ефектна и забавна. Богато поле за хореографска изява предоставя трето действие, в което участват близо 40 артисти и много предмети. Това е действието, в което Норина, младата съпруга на Дон Паскуале, безцеремонно се разпорежда в къщата на доскорошния стар ерген, изхвърля всичко старо, купува нови мебели, дрехи и всякакви вещи, назначава още слуги, въобще внася пълен хаос в обстановката. Едни правят ремонт, други готвят, а в последната картина преди финала имаме дори градина с танцуващи дървета. Да се пресъздаде целия този замисъл със средствата на хореографията е предизвикателно и същевременно забавно.
В масовите сцени особено важни са усещането за пространство и работата с партньора. В този смисъл режисьорката Сребрина Соколова много добре разясни творческите задачи на екипа, така че всеки знае какво точно и как трябва да го направи. Прекрасно работя със солистите от трите състава, които са изключителни професионалисти. Приятно ми е и с артистите от хора, чиято емоционална нагласа и вдъхновение са заразяващи, особено когато увлечени в заниманието те започват да добавят към хореографията по нещо от себе си. Крайният продукт се изгражда именно от енергията и отдадеността на всички участници. Всичко това присъства в нашия „Дон Паскуале“ – една много приятна за слушане и гледане опера, която изобилства както с комични, така и с драматични моменти, завладява с прекрасна музика и създава добро настроение, а то непременно ще оттърси зрителя от ежедневието.
ОРЛИН ГОРАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с едносрични и иронични, но важни отговори за ролята си в мюзикъла „Бодигард“
- Орлин Горанов с още една роля в „короната“, този път на самия Бодигард...
- Благодаря за този въпрос (иронично). Ей така, събудих се една сутрин и се видях щастлив като Бодигард. Но не като Кевин Костнър, защото той не е играл в мюзикъл, което му пожелавам от сърце.
- Освен в телевизионният формат „Последният печели“, за Вас няма тайни на поп сцената, в операта и в мюзикъла. Кой жанр все пак предпочитате?
- Харесвам мюзикъла, защото той е квинтесенция на всичко, което правя. Като всяка една роля и ролята на Бодигард има своята специфика и трябва да бъде добре отработена, така че гледам максимално да вляза в кожата на моя герой, за да се получи добър образ. Такъв, какъвто трябва да бъде. Ролята е доста широкопластова и аз ще се опитам да направя един такъв бодигард, който е верен.
- И се влюбвате в Уитни Хюстън...
- Моята Уитни Хюстън – Манал ел Фейтури, е много емоционална, красива, изключителна актриса и добър колега. Мисля, че ще стане страхотен спектакъл. Не звезден, защото звездите са на небето и още не сме ги видели да ходят по земята. Но пак казвам, оставам с надеждата, че ще се получи едно добро шоу.
- С ирония и самоирония поддържате сякаш лека дистанция...
Защото, както обикновено, съм сам, винаги много сам... (придобова тъжен вид, после се разсмива) Не ми вярвайте, това беше реплика на моя герой.
Вашият Франк Фармър излъчва, освен всичко останало, и едно особено благородство. То, благородството Ви е „присъщо“ още от Дон Кихот и Дон Ликууд, ако се върнем към онези хубави варненски мюзикъли „Човекът от Ла Манча“ и „Да пееш под дъжда“. Как „съжителствате“ с толкова благородници?
Елате на премиерата на „Бодигард“ и ще разберете (засмива се).
ИВАН ТОКАДЖИЕВ - сценограф на „Дон Паскуале“
Операта „Дон Паскуале“, освен прекрасната музика на Доницети, има една банална сюжетна линия, която не ми е правила особено добро впечатление. До момента, в който получих предложението за участие в проекта на Варненската опера. Тогава разбрах, че зад този банален сюжет, толкова често използван в световната литература, музикално-сценичните изкуства, дори в киното, се крие една много деликатна и интересна за преосмисляне идея. Това е затворената малка стъклена менажерия на човек, който е решил да изживее живота си без да се влияе от бурите на ежедневието, като се изолира от света. Но подходът обикновено се оказва неуспешен. Или обществото помита героя или го заплита в интриги, които променят не само живота му, но и мирогледа му и отношението му към хората около него.
По този път намерихме ключа към спектакъла. Много съм впечатлен от бързото вникване в неговата същност от изпълнителския състав, в който всеки по своему прави превъзходен прочит. Радвам се, че отново имам възможност да работя с прекрасната трупа на Варненската опера, с режисьорката Сребрина Соколова и колегите от постановъчната част. Резултатът е обещаващ. Вярвам, че публиката ще разгадае заложеното послание - не се затваряй в малката си стъклена менажерия, тя рано или късно ще се отвори.
ОРЛИН ГОРАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с едносрични и иронични, но важни отговори за ролята си в мюзикъла „Бодигард“
- Орлин Горанов с още една роля в „короната“, този път на самия Бодигард...
- Благодаря за този въпрос (иронично). Ей така, събудих се една сутрин и се видях щастлив като Бодигард. Но не като Кевин Костнър, защото той не е играл в мюзикъл, което му пожелавам от сърце.
- Освен в телевизионният формат „Последният печели“, за Вас няма тайни на поп сцената, в операта и в мюзикъла. Кой жанр все пак предпочитате?
- Харесвам мюзикъла, защото той е квинтесенция на всичко, което правя. Като всяка една роля и ролята на Бодигард има своята специфика и трябва да бъде добре отработена, така че гледам максимално да вляза в кожата на моя герой, за да се получи добър образ. Такъв, какъвто трябва да бъде. Ролята е доста широкопластова и аз ще се опитам да направя един такъв бодигард, който е верен.
- И се влюбвате в Уитни Хюстън...
- Моята Уитни Хюстън – Манал ел Фейтури, е много емоционална, красива, изключителна актриса и добър колега. Мисля, че ще стане страхотен спектакъл. Не звезден, защото звездите са на небето и още не сме ги видели да ходят по земята. Но пак казвам, оставам с надеждата, че ще се получи едно добро шоу.
- С ирония и самоирония поддържате сякаш лека дистанция...
Защото, както обикновено, съм сам, винаги много сам... (придобова тъжен вид, после се разсмива) Не ми вярвайте, това беше реплика на моя герой.
Вашият Франк Фармър излъчва, освен всичко останало, и едно особено благородство. То, благородството Ви е „присъщо“ още от Дон Кихот и Дон Ликууд, ако се върнем към онези хубави варненски мюзикъли „Човекът от Ла Манча“ и „Да пееш под дъжда“. Как „съжителствате“ с толкова благородници?
Елате на премиерата на „Бодигард“ и ще разберете (засмива се).
ТМПЦ Варна обявява конкурс за хористи за всички партии, както следва:
1 място за втори сопран
1 място за алт
1 място за първи тенор
2 места за втори тенор
2 места за бас
Конкурсът ще се проведе на 31 март от 18,00ч., 1 април от 11,00ч. и 12 април 2023 г, от 15,00 ч., в стая 108. Кандидатите трябва да подготвят:
- Ария по избор
- Прима виста за учене вкъщи
- Прима виста по време на конкурса
Документи за участие: заявление и автобиография
AUDITION FOR CHORISTERS
State Opera Varna is hiring new choristers for its opera chorus as follows:
1 spot for second soprano
1 spot for alto
1 spot for first tenor
2 spots for second tenor
2 spots for bass
The audition will take place on the 31th of March at 6 pm, on 1st of April at 11 am and on 12th of April 2023, at 3pm in room 108. Candidates are kindly asked to prepare:
- Aria of choice
- Prepared selection (will be sent in advance)
- Prima vista on the spot
Както знаят почитателите на Опера в Летния театър, които присъстваха снощи, 20 юли, на премиерата на "Дон Паскуале" от Доницети, спектакълът бе прекъснат заради проливния дъжд. Добрата новина е, че "Дон Паскуале" ще се играе отново на 23 юли, неделя, на същото място и по същото време, като закупените билети важат без заверка. Очакваме ви на втора среща с премиерния спектакъл на Държавна опера Варна "Дон Паскуале" на 23 юли от 21.00 ч. в Летния театър.
РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА ПРЕДСТАВЯ СВОЯ ПРОЧИТ НА “ДОН ПАКСУАЛЕ” ОТ ДОНИЦЕТИ
Първото представление на операта „Дон Паскуале“ от Доницети е през 1843 г. на сцената на Ла Скала в Милано. Днес – 180 години по-късно, този оперен шедьовър стъпва с поредната си интерпретация на сцената на Държавна опера Варна, със същата сила на въздействието и съвременно звучене. Този успех сред публиката през поколенията, в миналото и настоящето, се крие във вечната тема на любовния триъгълник, представен в стил опера-буфа. Не може да не забележим, че тази опера се родее с принципите на изграждане на комедия дел‘арте, където образите са ясни и добре очертани. Но това не е всичко. Много бързо нашите персонажи разкриват пред публиката и други свои характеристики, привнасящи съвременност на прочита и пълнокръвност на образите. Макар че нашите представи за света се основават на дуалистичния двуполюсен принцип за добро и зло, за тъжно и смешно, тук нищо не е само черно или само бяло.
7 август, 19.00, Основна сцена
На 7 август, 19.00, Основна сцена, участниците в Майсторския клас на проф. Ирма Тортора, директор на Солистичния департамент в Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, ще изнесат концерт. Майсторският клас се провежда от 2 до 7 август в рамките на партньорските взаимоотношения между ТМПЦ – Държавна опера Варна и Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, които през януари 2023 г. подписаха Меморандум за културно, академично и артистично сътрудничество.
В заниманията, с акцент върху вокалната техника и изграждането на индивидуален репертоар, участват оперни певци от различни страни, сред които Франческа Сиани, Мария Розария Витале, Дороти Манцо и Гайтано Аморе от Италия и солистите на Държавна опера Варна Мария Павлова, Рейналдо Дроз, Михаела Берова, Артьом Арутюнов и Калина Жекова. Диригентът Стефан Бояджиев ще акомпанира заключителния концерт на майсторския клас.
ИРМА ИРЕНЕ ТОРТОРА е професор по оперно пеене в Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно. Завършва оперно пеене, музикална педагогика и съвременна литература с психопедагогическа насоченост, защитава магистърска степен по артистична вокология към Медицинския университет в Болоня. Нейният богат и гъвкав сопранов глас привлича вниманието на международната оперна сцена. Концертира с престижни оркестри в Канада, САЩ, Франция, Швейцария, Украйна, Русия, Унгария. От 2001 г. се посвещава на педагогическа дейност, член е на Академичния съвет Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно и директор на Солистичния департамент във висшето учебно заведение.
14, 29 март 2023, 19.00, Основна сцена – предпремиерни спектакли
20 юли, 21.00, Летен театър – Премиера на Опера в Летния театър 2023
Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”, „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.
Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г.
РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над мюзикъла „Бодигард“; постановъчния екип и преобладаващите млади артисти; срещата между двама професионалисти от различни сцени - Рицаря на мюзикъла в България Орлин Горанов и актрисата от West End Лондон Манал Ел Фейтури в ролите на бодигарда Франк Фармър и певицата Рейчъл Марон; предизвикателството да изпееш 14 хита на Уитни Хюстън един след друг и същевременно да говориш български; благородството да се откажеш от любовта. „Бодигард“ – 22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023. Премиера за България
- Има няколко неща, които със сигурност правят Борис Панкин щастлив – любимите му кучета и мюзикълите, които поставя. Последната му любов е „Бодигард“ – премиера за България във Варна.
- Най-щастлив ме правят децата в Американския колеж, които обучавам, не за да станат непременно артисти, а за да се научат да разбират и обичат изкуството. Да, кучетата са моите деца. И да, „Бодигард“ е последната ми любов, вече двегодишна, като имам предвид всички етапи, през които трябваше да се премине, за да стигнем до постановката. Неочаквано за мен „Бодигард“ се оказа нов етап в творческия ми път. Избрах да работя с хора, с които досега не съм работил - костюмографката Първолета Чавдарова – Летиция и сценографа Денис Иванов. Летиция има дългогодишна практика в балетни постановки, работи в Русенската опера и е главен художник на Националния балет в Косово, в Берлинската опера постави неотдавна опера на Хендел, а „Бодигард“ е първото ѝ участие в мюзикъл. Наред със 150-те великолепни костюма за „Бодигард“, тя изработи за мен специално сако, с което ще се поклоня на премиерата.
Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.
Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?
След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.
И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...
Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.
РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над мюзикъла „Бодигард“; постановъчния екип и преобладаващите млади артисти; срещата между двама професионалисти от различни сцени - Рицаря на мюзикъла в България Орлин Горанов и актрисата от West End Лондон Манал Ел Фейтури в ролите на бодигарда Франк Фармър и певицата Рейчъл Марон; предизвикателството да изпееш 14 хита на Уитни Хюстън един след друг и същевременно да говориш български; благородството да се откажеш от любовта. „Бодигард“ – 22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023. Премиера за България
- Има няколко неща, които със сигурност правят Борис Панкин щастлив – любимите му кучета и мюзикълите, които поставя. Последната му любов е „Бодигард“ – премиера за България във Варна.
- Най-щастлив ме правят децата в Американския колеж, които обучавам, не за да станат непременно артисти, а за да се научат да разбират и обичат изкуството. Да, кучетата са моите деца. И да, „Бодигард“ е последната ми любов, вече двегодишна, като имам предвид всички етапи, през които трябваше да се премине, за да стигнем до постановката. Неочаквано за мен „Бодигард“ се оказа нов етап в творческия ми път. Избрах да работя с хора, с които досега не съм работил - костюмографката Първолета Чавдарова – Летиция и сценографа Денис Иванов. Летиция има дългогодишна практика в балетни постановки, работи в Русенската опера и е главен художник на Националния балет в Косово, в Берлинската опера постави неотдавна опера на Хендел, а „Бодигард“ е първото ѝ участие в мюзикъл. Наред със 150-те великолепни костюма за „Бодигард“, тя изработи за мен специално сако, с което ще се поклоня на премиерата.
Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.
Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?
След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.
И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...
Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.
Откъс от анализа на музиковеда Екатерина Дочева за събитията във фестивала „Софийски музикални седмици“ 2023, сред които тя откроява Симфоничния концерт на Държавна опера Варна, с маестро Павел Балев и солист Албена Данаилова, изнесен в зала „България“ на 28.06.2023 г. В програмата: „Ламенто“ от Марин Големинов, Концерт за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова и Нулевата симфония на Антон Брукнер.
16 юни – 31 август 2023
Първа пресконференция - 20 февруари 2023, Сцена Ротонда, Държавна опера Варна
ДАНИЕЛА ДИМОВА – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна
В XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023 отбелязваме няколко важни годишнини, които ще придадат концептуален и художествен привкус на програмата. Това са: 210 години от рождението на Джузепе Верди, 100 години от рождението на Мария Калас, 100 години от рождението на Франко Дзефирели, 85 години от рождението на Милчо Левиев и 120 години от установяването на дипломатически взаимоотношения между България и САЩ.
По повод 210 години от рождението на Верди на 16 юни откриваме Опера в Летния театър 2023 с оперна гала „Viva Verdi“, под майсторската палка на нашия постоянен гост-диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, с участието на именити оперни певци.
Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?
Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.
Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?
Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.
Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?
Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.
Организира и осъществява цялостната стратегия за създаване на позитивен имидж на ТМПЦ Варна - Държавна опера и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Синхронизира и балансира имиджа на операта и театъра в структурата на ТМПЦ.
Планира, организира и осъществява всички видове връзки с обществеността – pr-кампании, презентации, пресконференции, делови срещи, комуникация с медии и партньори.
Поддържа системно и актуализира при повод информацията за организационната и творческа дейност на ТМПЦ чрез сайтовете на операта www.operavarna.bg и на театъра www.dramavarna.com.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА
1.Образователни изисквания за длъжността, вид и равнище на образованието: завършено висше образование в областта на културата, журналистика, право, публична администрация или икономика;
2. Квалификационни изисквания за длъжността - трудов стаж и професионален опит по специалността
3. Други изисквания за длъжността:
- владеене на английски и руски език - препоръчително;
- компютърна грамотност;
- висока обща и театрално-музикална култура
Документи за участие: заявление, автобиография / CV /, копие от диплом за завършено висше образование се подават на еmail: hr@tmpcvarna.com – В. Пенева
Срок за подаване на документи 20.03.2023 г.
Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?
Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.
Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?
Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.
Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?
Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.
20 февруари 2023, 13.30, Сцена Ротонда
Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представители на варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, посветена на XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023.
Пресконференцията ще се състои на 20 февруари 2023, 13.30, Сцена Ротонда.
Участват: Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна; Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна; Якопо Сипари ди Пескасероли - постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна; диригентите Страцимир Павлов, Ганчо Ганчев и режисьорката Сребрина Соколова.
Ще пеете Дон Паскуале на премиерата в Опера в Летния театър - 2023. Усещате ли се достатъчно творчески зрял, за да се превъплътите в този образ?
Преди години дебютирах в прекрасната постановка на Кузман Попов и ролята ми допада изключително много. За мен това е една от най-комичните роли, в които съм играл, другата е на Дон Базилио.
Какви са вокалните и хореографските предизвикателства на ролята?
В арията трудността ми е във въздуха. Тъй като имам много малки паузи да дишам, а в същото време сценично се движа много, се задъхвам и е много смешно накрая, когато казвам „Son rinato!“ (Преродих се!), а всъщност съм в кислороден дефицит. Ролята е пълна с много комични ситуации и е наистина една от любимите ми, макар все още да не съм я играл достатъчно много.
Чисто комичен ли е образът на стареца, който бленува за млада жена, или има и по-дълбоки нюанси?
Истината е, че ако Ернесто беше приел молбата на чичо си да се ожени за жената, която му е намерил, сюжетът щеше да е различен и със сигурност не така забавен! Дон Паскуале започва да си търси жена с помощта на доктор Малатеста, за да натрие носа на племенника си, но играта му харесва до момента, в който Норина за броени секунди се превръща от жената мечта в жената чудовище. Разбира се, образът на Дон Паскуале е комичен, а след шамара – и тъжно задълбочен.
Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Илина, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?
Когато съм на сцената с Илина, винаги е много забавно (най-вече в комичните опери)! Много е приятно да си около нея, защото е добре подготвена и дава сто процента от себе си. Разбира се, пеем си дуетите заедно, а понякога имаме разногласия, които много рядко се превръщат в спор, но със сигурност не чак толкова ожесточен както в тази творба.
Кое в „Дон Паскуале“ прави творбата актуална и днес?
Сюжетът винаги е бил и ще остане актуален в днешно и бъдеще време, като изключим това, че в реалния живот жената след развода взема половината покъщнина, докато тук играта с нотариуса е фиктивна и всичко е само шега и добре скроен план.
Уважаеми зрители,
Поради технически причини се налага смяна на спектакъла „Дон Карлос“ от Верди, планиран за 22 февруари, с „Набуко“ от Верди, като съставът остава същият. Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, в главните роли: Свилен Николов - Набуко, Йоана Железчева – Абигайл, Деян Вачков – Закария и Гергана Русекова – Фенена. Оркестър и хор на Държавна опера Варна, с диригент на хора Надежда Маккюн.
Закупените билети важат без заверка, но могат също да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл.
Благодарим за разбирането.
Ще пеете Дон Паскуале на премиерата в Опера в Летния театър - 2023. Усещате ли се достатъчно творчески зрял, за да се превъплътите в този образ?
Преди години дебютирах в прекрасната постановка на Кузман Попов и ролята ми допада изключително много. За мен това е една от най-комичните роли, в които съм играл, другата е на Дон Базилио.
Какви са вокалните и хореографските предизвикателства на ролята?
В арията трудността ми е във въздуха. Тъй като имам много малки паузи да дишам, а в същото време сценично се движа много, се задъхвам и е много смешно накрая, когато казвам „Son rinato!“ (Преродих се!), а всъщност съм в кислороден дефицит. Ролята е пълна с много комични ситуации и е наистина една от любимите ми, макар все още да не съм я играл достатъчно много.
Чисто комичен ли е образът на стареца, който бленува за млада жена, или има и по-дълбоки нюанси?
Истината е, че ако Ернесто беше приел молбата на чичо си да се ожени за жената, която му е намерил, сюжетът щеше да е различен и със сигурност не така забавен! Дон Паскуале започва да си търси жена с помощта на доктор Малатеста, за да натрие носа на племенника си, но играта му харесва до момента, в който Норина за броени секунди се превръща от жената мечта в жената чудовище. Разбира се, образът на Дон Паскуале е комичен, а след шамара – и тъжно задълбочен.
Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Илина, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?
Когато съм на сцената с Илина, винаги е много забавно (най-вече в комичните опери)! Много е приятно да си около нея, защото е добре подготвена и дава сто процента от себе си. Разбира се, пеем си дуетите заедно, а понякога имаме разногласия, които много рядко се превръщат в спор, но със сигурност не чак толкова ожесточен както в тази творба.
Кое в „Дон Паскуале“ прави творбата актуална и днес?
Сюжетът винаги е бил и ще остане актуален в днешно и бъдеще време, като изключим това, че в реалния живот жената след развода взема половината покъщнина, докато тук играта с нотариуса е фиктивна и всичко е само шега и добре скроен план.
Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за оркестранти -цигулки-2 места за 1 цигулка и 1 място за 2 цигулка, който ще се проведе на 31.03.2023г. в 13,00 ч. ( в главна репетиционна зала ).
Кандидатите да подготвят:
- Й.С.Бах - бавна и бърза част от Сонати или Партити за соло цигулка,
- В.А.Моцарт - Първа част с каденца от Концерт за цигулка N: 3,4, или 5
- Романтичен концерт - Първа част или Пиеса
Конкурсът ще се проведе на два етапа:
1. Подбор по документи и събеседване.
2. Провеждане прослушването с комисия
Документи за участие: заявление, автобиография / CV /, копие от диплом за завършено висше образование се подават на еmail: hr@tmpcvarna.com – В. Пенева
Срок за подаване на документи 24.3.2023 год.
Маестро Светослав Борисов с покана за премиерния спектакъл на 20 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023
„Дон Паскуале“ е оптимистичен и весел остров, на който стъпвам след постановката ми в Германия на „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, която също е комедийна, но изградена по съсем различен начин творба. Винаги се връщам с удоволствие към шедовъра на Доницети, с който излязохме за пръв път на варненска сцена през 2015 г., а след това го поставих и в Германия. С други думи, сегашната ми среща с „Дон Паскуале“ е среща с много добър приятел.
По принцип правя различни диригентски прочити, ориентирани спрямо режисурата. Режисьор на новата варненска постановка е Сребрина Соколова и с нея, както и с целия екип, се стремим да изградим с модерни изразни средства много жива и съвременна интерпретация, за която несъмнено ще допринесе и неповторимата атмосфера на Летният театър.
14 февруари – мюзикълът „Брилянтин“
15 февруари – операта „Ромео и Жулиета“
18 февруари – мултимедийният спектакъл „Фламенко Кармен“
Двата големи февруарски празника - Трифон Зарезан, покровителя на лозарите и винарите и Свети Валентин, католическия закрилник на влюбените, посрещаме с открити сърца. По темата съществува иначе рядко срещаният по българските земи консенсус. Това за празничния консенсус много по отдавна от нас са разбрали германците, които вярват, че „Празниците трябва да се празнуват, както се случат“, според тяхната известна поговорка „Feste muss man feiern, wie sie fallen”.
И така, в Държавна опера Варна двойният празник на виното и любовта се отбелязва с 3 спектакъла в 3 дни. Стартът дава на самия 14 февруари - Деня на Свети Валентин, мюзикълът „Брилянтин“ на режисьорката Сребрина Соколова и харизматичния маестро Страцимир Павлов, който празнува в същия ден рожден ден. Освен това, в ролите на Санди и Дани ще бъдат неустоимите Лилия Илиева - Михайлова и Велин Михайлов - двамата родени за сцената и един за друг любимци на публиката. Това не е един, а много празници на едно място.
Десет млади музиканти, студенти в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, се присъединяват към оркестъра на Държавна опера Варна за кулминационните спектакли на „Аида“ в Opera в Летния театър на 14 и 15 юли. Правата за постановката на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна, посветени на 210 години от рождението на Верди и 100 години от рождението на Дзефирели, дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна и преподавател в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно.
Гостуването на младите италиански музиканти е резултат от сключения през януари 2023 г. Меморандум за културно, академично и артистично сътрудничество между Музикалната консерватория в Салерно и Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна. Документът предвижда обмен в областта на културата, образованието, художествената продукция и научните изследвания между двата института.
След „Аида“ италианските музиканти, сред които има цигулари, виолончелист, кларинетист, валдхорнист, контрабасист, кларинетист и перкусионист, ще останат във Варна до 15 август, за да участват и в следващите спектакли от XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023.
Държавна опера Варна разполага вече с две нови арфи на френската фирма „Камак“ (Camac), един от водещите производители в света на този изискан инструмент, за който казват, че създава мост между земния и небесния свят. На 9 февруари 2023 г. директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова получи двете арфи от представителката на „Камак“ Анжела Маджарова.
Когато преди 10 години започнах да се занимавам с тази дейност, я приех като мисия, разказва известната арфистка, изтъквайки, че за пръв път й се случва да продава два инструмента наведнъж. Арфите „Камак“ притежават великолепни характеристики - те са много звучни, а механиката е не просто безшумна, а възможно най-добрата и това дава наистина криле на музиканта да изрази себе си. Подчертавам го, защото да свириш на стара арфа означава в голяма степен да се фокусираш не толкова върху самото изпълнение, колкото върху необходимостта да скриеш, докото е възможно, дефектите на инструмента. Радвам се за моите колежки Петя и Ели от оркестъра на Варненската опера, които ще свирят на тези два прекрасни нови инструмента, усмихва се Анжела Маджарова и пожелава на Варненската опера вдъхновяващи концерти и представления с арфите „Камак“.
Много съм благодарна и щастлива, че Варненската опера ни предоставя два такива прекрасни инструмента, които като качество и звук са несравними с над 30-годишните арфи „Луначарски“, на които свирехме досега. Вълнението ме кара да си спомня и моята първа учителкапо музика Йорданка Караджова, която ми каза, че имам талант за арфистка и аз бях очарована още първия път, когато ударих струната на арфата и чух пленителния й звук. Влюбих се в този инструмент, влюбена съм в него и досега, споделя варненската арфистка Петя Филчева.
Радостта си от значимото събитие за Държавна опера Варна документираха в импровизирана фотосесия директорката Даниела Димова, арт-директорката Бойка Василева, режисьорката Сребрина Соколова и разбира се Анжела Маджарова.
Световната прима КРАСИМИРА СТОЯНОВА и великолепният тенор МИЛЕН БОЖКОВ споделят пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА отношението си към Вердиевия шедьовър „Аида“ на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели. Двамата изтъкнати оперни певци изпълняват на 15 юли в XIV Опера в Летния театър - Варна 2023 ролите на Аида и Радамес. Правата за постановката на Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна.
9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна
На 9 февруари 2023 г. Държавна опера Варна ще представи „Норма“ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния театър през 2016 г. Забележителното тук е, че не друг, а именно оперният театър във Варна поставя за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 г. В постановъчния екип са били видните български оперни творци, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев. През 2016 г. втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за предстоящия спектакъл на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия. В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която заедно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 г., а сега със същата роля отбелязва голямото си завръщане на сцената след известно отсъствие. Във великолепния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.
"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с чудесни костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта", пише музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „Норма” в авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”.
„Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прекрасни и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да добавя към това и великолепните светлинни решения“, обобщава Елена Хаберман.
„Обичам това, което правя и се чувствам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, споделя за своята Норма през 2016 г. Линка Стоянова.
Известното сопрано разказва в книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва сценична треска, пеенето като физиологичен и мисловен процес, операта като призвание и спасение.
Във връзка с обновяването на уеб сайтовете на Държавна Опера Варна и Драматичен Театър „Стоян Бъчваров“ и създаването на онлайн архив, Театрално-Музикален Продуцентски Център – Варна търси да назначи Уеб Администратор.
Характеристика на работата:
• Прехвърляне на данни от една на друга уеб платформа
• Публикуване ежедневно на новини, статии, интервюта и др. в двата сайта
• Администриране на системата за онлайн продажби
• Изграждане на онлайн видео и фото архив и периодичното му обновяване
• Обработка на снимки и изображения
• Публикуване на информация в социалните мрежи на театъра и операта
• Отговаряне на клиентски запитвания
• Администриране на e-mail сървър – създаване на нови пощенски кутии, мониторинг и конфигуриране на e-mail клиент
Изисквани:
• Добри компютърни умения – работа с офис пакет и др. текстообработващи програми
• Добра езикова култура
• Добри комуникативни умения и работа в екип
• Опит в администрирането на сайтове с Joomla
• Основни познания за обработка на изображения
• Работа със cPanel
• Опит на същата или подобна позиция – минимум 1 година
Предимства:
• Владеене на програмните езици HTML и CSS
• Владеене на английски език – писмено и говоримо
• Работа с Photoshop или друга програма за обработка на изображения
Кандидатствайте онлайн - https://www.jobs.bg/en/job/6953615
9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна
На 9 февруари 2023 г. Държавна опера Варна ще представи „Норма“ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния театър през 2016 г. Забележителното тук е, че не друг, а именно оперният театър във Варна поставя за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 г. В постановъчния екип са били видните български оперни творци, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев. През 2016 г. втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за предстоящия спектакъл на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия. В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която заедно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 г., а сега със същата роля отбелязва голямото си завръщане на сцената след известно отсъствие. Във великолепния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.
"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с чудесни костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта", пише музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „Норма” в авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”.
„Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прекрасни и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да добавя към това и великолепните светлинни решения“, обобщава Елена Хаберман.
„Обичам това, което правя и се чувствам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, споделя за своята Норма през 2016 г. Линка Стоянова.
Известното сопрано разказва в книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва сценична треска, пеенето като физиологичен и мисловен процес, операта като призвание и спасение.
На 25.07.2023 г. Летният театър на Варна ще се изпълни „С музиката на Енио Мориконе“, в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Бенедетто Монтебелло, с режисурата на Сребрина Соколова и солистите Франческо Барбаджелата – пиано и Мария Павлова – сопран.
Слушайте цялото интервю от сайта на Дарик Радио
„Базата е от основно значение, защото за да имаме добър художествен продукт, той трябва да бъде произведен качествено и според всички стандарти”
Предвижда се обновената Сцена „Филиал” да бъде открита в началото на 2024 г. с премиерен спектакъл на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза в интервю за Дарик директорът на Театрално-музикален продуцентски център (ТМПЦ)-Варна Даниела Димова. Тя посочи, че ремонтните дейности на Филиала трябва да приключат до края на ноември. Сцена „Филиал” не е била реновирана в продължение на 57 години. От две години сградата бе освободена и очакваше старта на ремонта. В обновяването на Филиала се инвестират над 5,3 млн. лева по Оперативна програма „Региони в растеж”. Помощта на Община Варна е за над 3 млн. лв., изтъкна шефът на ТМПЦ-Варна. Ремонтът включва изцяло обновление на механизацията, салона и прилежащите пространства. Предстои изграждане на нова репетиционна и нова камерна сцена. Предвижда се увеличаване на полезната площ в задната част на сградата. Отоплението на сградата ще бъде осигурено с нови и по-икономични котли. „Базата е от основно значение, защото за да имаме добър художествен продукт, той трябва да бъде произведен качествено и според всички стандарти”, отбеляза Даниела Димова. Директорът на ТМПЦ-Варна заяви, че приема „с огромна надежда и възторг” назначаването на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров за служебен министър на културата. „Считам, че той е един много грамотен и добър администратор. При срещите ни с различни министри винаги е давал много добри насоки, в които трябва да се развиват сценичните изкуства. Вярвам, че цялото си умение ще приложи сега, за да се „отлепим” от този кръговрат да ползваме 1/12 от миналогодишния бюджет, защото няма нов, както и за изясняване на много финансови въпроси, които влияят на творческите”, изтъкна Димова. За новите заглавия в оперния и театрален афиш на Варна, чуйте от разговора с Даниела Димова
За пръв път в България, единствено във Варна на 14 и 15 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър 2023, ще бъдат показани два спектакъла на култовата постановка „Аида“ от Верди на режисьора, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели (1923-2021), по повод 100 години от рождението на великия оперен творец през 2023 г. Под диригентската палка на Якопо Сипари ди Пескасероли в ролята на Аида ще се преобразят Красимира Стоянова и Йоана Железчева.
“КРАСИМИРА СТОЯНОВА – ИСТИНСКАТА ДИВА НА ВОКАЛНОТО ИЗКУСТВО“
Оперната прима Красимира Стоянова ще блести в XIV Опера в Летния театър – Варна 2023 като Аида в „Аида“ от Верди (15.07) и като Тоска в „Тоска“ от Пучини (16.08), под палката на постояните гост-диригенти на Държавна опера Варна, съответно Якопо Сипари ди Пескасероли и Павел Балев.
Аида е една от коронните роли на световноизвестната певица, макар че тя превръща всяка своя роля в безценна перла от богатия си репертоар. Като Аида триумфира в Театро Реал Мадрид (2022), във възстановената грандиозна постановка отпреди 24 години на Уго де Ана. „След успешните изяви на Красимира Стоянова в образа на етиопската принцеса в Метрополитън опера, Миланската скала, Земперопер Дрезден, Баварската опера в Мюнхен и на други престижни сцени, нейният дългоочакван дебют в Театро Реал Мадрид покори публиката с изразителния глас, финеса и възхитителните пианисими на певицата“, отбелязва изданието за класическа музика „Ritmo.es“, което публикува обширно интервю със примата, озаглавено “Красимира Стоянова – истинската дива на вокалното изкуство“. След премиерата вестник “La Vanguardia“ написа: „Красимира Стоянова извая образа на Аида с възхитително вокално благородство и изящност“, а вестник “El Mundo“ подчерта: “В своята интерпретация Красимира Стоянова разкрива цялата сила и дълбочина на централната сопранова роля“.
Историята на балета „Ромео и Жулиета“ е не по-малко интересна от историята на двамата влюбени от Верона. През 1935 г. Сергей Прокофиев композира музиката и написва либретото, в съавторство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски. Версията предвижда щастлив край, за разлика от оригиналната драма на Шекспир. Но сталинистката цензура отхвърля новаторската музика на Рахманинов като „нетанцувална“, поради което първо Лениградският театър „Киров“, а след това и Болшой театър в Москва отказват да поставят балета. Разстрелът на Адриан Пиотровски през 1937 г. допълнително усложнява положението.
Прокофиев преработва музиката в отделни сюити и пиеси за пиано, които се изпълняват през 1936 и 1937 г., а през 1938 г. самият Прокофиев гастролира с тях в различни градове на Европа. Диригентът на оперния театър в Бърно (Чехословакия) присъства на концерта на Прокофиев в Париж, харесва сюитите и иска клавира. На базата на тези сюити балетмайсторът Иво Ваня Псота създава първия едноактен балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“, чиято световна премиера в Бърно на 30 декември 1938 г., 3 години след написването на музиката, жъне огромен успех. В ролята на Ромео е самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова.
Забранен в Съветския съюз чак до 1940 г., балетът, с трагичен финал, редица допълнения в музикалната партитура от Прокофиев и с нова, различна от оригинала хореографска идея на Леонид Лавровски, най-сетне излиза и на сцената на театър „Киров“. Постановката, с Галина Уланова в партията на Жулиета, получава Сталинска награда.
В Болшой театър балетът „Ромео и Жулиета“, в редакцията на Лавровски от 1946 г., със звездите Галина Уланова и Мая Плисецкая, достига повече от 200 представления. Филмът-балет „Ромео и Жулиета“, с участието на Лавровски, е отличен на филмовия фестивал в Кан през 1954 г. Балетът шества по световните сцени в постановки на хореографи от ранга на Джон Кранко, Кенет Макмилън, Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер.
Първоначалният замисъл на авторите на балета се реализира едва през 2008 г. в САЩ. Музикалният историк, проф. Саймън Морисън от Принстънския университет, възстановява оригиналното либрето. Балетмайсторът Марк Морис следва основната партитура на Прокофиев, нейния състав, драматургична структура и щастлив финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на Bard Music Festival в Ню Йорк (САЩ).
В България особено популярна е балетната версия на „Ромео и Жулиета“ на Маргарита Арнаудова от 1972 г., а балет „Арабеск“ отбелязва своята 50-годишнина през 2017 г. със същото заглавие, в хореографската редакция на Боряна Сечанова.
Варненската премиера на „Ромео и Жулиета“, състояла се на 28.06.1978 г., е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, художник Лора Маринова.
През 2015 г., на Първия международен балетен форум, иницииран от Държавна опера Варна, в памет на Мая Плисецкая, балетът „Ромео и Жулиета“, хореографска редакция на Сергей Бобров, един от партньорите на Мая Плисецкая, се играе в рамките на Опера в Летния театър на 29.07.2015 г., с участието на балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна.
На 8.02.2023 г. във Варна предстои следващата премиера на „Ромео и Жулиета“, танцов прочит на Сабрина Боско, сценографска идея Сергей Бобров, художник Ася Стоименова, в главните роли с Мартина Префетто и Федерико Мелла.
Виолета Тончева
02 и 03 октомври 2023 г.,16:00 ч. ,Основана сцена - ТМПЦ Варна
1. ЦИГУЛКА ТУТИСТ - 2 свободни позиции
Материал за конкурс:
- Бах-бавна и бърза част от Партити и Сюити за соло цигулка
- Моцарт -Концерт за цигулка N: 3,4 или 5 -1 част с каденца
- 1-ва част на романтичен концерт или пиеса по избор
2. ЦИГУЛКА ТУТИСТ - 2 свободни позиции
Материал за конкурс:
- Бах-бавна и бърза част от Партити или Сюити за соло цигулка
- Моцарт -Концерт за цигулка N: 3,4 или 5 -1 част с каденца
ВИОЛА ТУТИСТ - 2 свободни позиции
водач на група - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
тутист:
- Бах-бавна и бърза част от Партити и Сюити за соло цигулка или от Сюити за соло виолончело
- Концерт по избор:Щамиц или Хофмайстер-1-ва част
водач:
- Бах-бавна и бърза част от Партити и Сюити за соло цигулка или от Сюити за соло виолончело
- Концерт по избор:Щамиц или Хофмайстер-1-ва част с каденца
- Солата от балетите "Жизел" и "Копелия"
ВИОЛОНЧЕЛО ТУТИСТ-1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Бах-бавна и бърза част от Сюити за соло виолончело
- Концерт по избор-1 част
КОНТРАБАС ТУТИСТ - 1 свободна позиция
Материал за конкурс;
- Бах-бавна и бърза част от Сюити за соло виолончело
- 1 част от Концерт по избор:Д.Драгонети,Й.ванхал,Дж.Ботезимни
- оркестрови трудности:
- Бетовен-9 симфония-4 част речитативи
- Верди "Отело" 4 действие-Soli
КЛАРИНЕТ - 2 свободни позиции
- Моцарт-концерт 1 част
- Пиеса по избор
- Прима виста
Кандидатите трябва да могат да свирят на бас-кларинет
ФАГОТ - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Моцарт -Концерт за фагот К91 1 част с каденца
- Пиеса по избор
ВАЛДХОРНА
първа корна-1 свободна позиция
ниска корна - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
1 корна:
-Моцарт-Концерт N:4 -1 част с каденца
- Рихард Щраус-Концерт N:1 1 част
- Пиеса по избор
- Оркестрови трудности:Чайковски-5 Симфония-2 чат,Малер -5 Симфония-3 част,Верди-"Дон Карлос",Бизе-"Кармен"
ниска корна:
- Моцарт -Концерт N: 1,2 или 3-1 част
- Пиеса по избор
- Прима виста
ТРОМПЕТ - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Хайдн- Концерт за тромпет ми бемол мажор 1 част с каденца,2 и 3 част-изсвирен на тромпет Bb
- оркестрови трудности:Бетовен-ув."Леонора N:2,Малер-5 симфония,Чайковски-балет "Лебедово езеро",Прокофиев-балет "Ромео и Жулиета",Шостакович 5 симфония,Верди-"Аида",Брамс-2 симфония
При подаване на документите кандидатите ще получат e-mail с нотния материал
ТЕНОР ТРОМБОН - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Фердинанд Давид-Концерт 1 част
- Оркестрова труднист:Моцарт-Реквием "Tuba mirum"
ТУБА - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
- Алексей Лебедев-Концерт
- Оркестрова трудност;Р.Вагнер-ув. към операта "Нюрнбергските майстори певци"
УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ - 1 свободна позиция
Материал за конкурс:
-Тимпани: Пиеса по избор
- Малък барабан- Жак Делеклюз - етюд 1,2 или 3
КСИЛОФОН - концертна пиеса по избор
-Оркестрови трудности - ксилофон - "Порги и Бес",увертюра,малък барабан-"Шехерезада" - 3 и 4 ч.Прима виста.
First Violin /Tutti/ - 2 free positions
Audition repertoire:
- Bach-slow and fast movements from partitas and suites for solo violin
- Mozart -Concerto for violin No: 3,4 or 5 -First part with cadenza
- First movement of a romantic concerto or piece of free choice
Second Violin /Tutti/ - 2 free positions
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from Partitas and Suites for solo violin
- Mozart -Concerto for Violin No: 3,4 or 5 – First parts with cadenza
Principal Viola -1 free position
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from Partitas and Suites for solo violin or from Suites for solo cello
- First movement of one concerto of choice with cadenza: Stamitz or Hofmeister
- Solos from the ballets Giselle and Copelia
Viola /Tutti/ - 2 free positions
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from Partitas and Suites for solo violin or from Suites for solo cello
- First movement of one concerto of choice: Stamitz or Hofmeister
Cello /Tutti/ - 1 free position
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from suites for solo cello
- First movement of one concerto of free choice
Double bass /Tutti/ - 1 free position
Audition repertoire:
- Bach- slow and fast part from Suites for Solo Cello
- First part from the following concertos of free choice: D. Dragonetti, J. Vanhal, J. Bottesini
Orchestral Excerpts:
- Beethoven- Beethoven: Symphony No. 9 – mvt. 4
- Verdi "Otelo" from the IV act-Soli
Clarinet - 2 free positions
Audition repertoire:
- Mozart Concerto /First movement/
- Piece by free choice
- Prima vista
NB: Candidates must be able to play on bass clarinet!
Bassoon 1 free position
Audition repertoire:
- Mozart: Concerto for bassoon K91 First part with cadenza
- Piece by free choice
Principal horn - 1 free position
Audition repertoire:
- Mozart-Concerto N:4 -First part with cadenza
- Richard Strauss -Concerto N:1 part
- Piece by choice
Orchestral excerpts: Tchaikovsky -Fifth Symphony 2 part, Mahler –Fifth Symphony 3 part, Verdi - "Don Carlos", Bizet - "Carmen".
Horn /Tutti/ - 1 free position
Audition repertoire:
- Mozart -Concerto N: 1,2 or 3-1 parts
- Piece by choice
- Prima Vista
Trumpet - 1 free position
Audition repertoire:
- Haydn- Concerto for trumpet in E flat major first part with cadenza, 2 and 3 parts must be played on trumpet Bb
Orchestral excerpts: Beethoven-"Leonora N:2", Mahler-5th Symphony, Tchaikovsky-Ballet "Swan Lake", Prokofiev-Ballet "Romeo and Julieta", Shostakovich-5th Symphony, Verdi-"Aida", Brahms-2nd Symphony
NB: When submitting their documents, the candidates will receive an e-mail with the scores.
Tenor trombone -1 position
Audition repertoire:
- Ferdinand David - Concerto First part
Orchestral excerpts: Mozart-Requiem "Tuba mirum"
Tuba 1 free position
Audition repertoire:
- Alexei Lebedev-Concerto
Orchestral excerpts: Wagner- ov. "Die Meistersinger von Nürnberg"
Percussion instruments - 1 free position
Audition repertoire:
- Timbals: Piece by choice
- Small Drum -Jacques Delecluse- Etude 1,2 or 3
- Xylophone - concert piece by choice
Orchestral excerpts:
Xylophone - "Porgy and the Bess", overture,
Snare drum - "Scheherazade" - III and IV parts. Prima vista.
First Violin /Tutti/ - 2 free positions
Световноизвестната примабалерина и хореограф САБРИНА БОСКО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя танцов прочит на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев; ролята на съвременната хореография, чувството и свободата на тялото в нейния хореографски стил; работата с Мартина Префетто – Жулиета и Федерико Мелла – Ромео и самите балетни артисти за своите герои; балетът като разказ и начин на живот.
Все още усещаме енергията на миналогодишното „Либертанго“ в запълнения до последното място Летен театър, първата ни среща във Варна с вълнуващата хореография на световноизвестната примабалерина и балетен педагог Сабрина Боско. Вълнението продължава и сега, през зимата, с февруарската премиера 2023 на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. В творческата Ви биография това заглавие заема специално място.
Да, наистина е така. През 2006 г. бях поканена от Карла Фрачи, една от най-великите балерини на нашето съвремие, за постановка на балета „Ромео и Жулиета“. Тогава за пръв път открих този прекрасен балет, чиято премиера в „Термите на Каракала“ беше много успешна, а за мен остава незабравима. Сега във Варна за втори път поставям „Ромео и Жулиета“, като следвайки сценографската идея на Сергей Бобров, влагам моите стъпки, моята хореография и моята представа за Ромео и Жулиета.
С годините сте обогатили виждането си за балета, така че сегашните „Ромео и Жулиета“ навярно са по-различни от онези през 2006 г.
След завършване на балетното си образование в Куба и Италия, танцувах и поставях в различни театри в Германия, Виена и на много други места по света. Продължавам да го правя и сега. Постановките ми винаги се различават, най-малко, защото работя с различни балетни трупи. Но има и едно нещо, по което те си приличат. Където и да се намирам, аз влагам, наред с опита, и цялата си душа. Според мен, най-същественото в хореографията е чувството. По този начин създадох „Либертанго“, по същия начин изграждам сега и танцовата партитура на „Ромео и Жулиета“.
7 юли, 21.00, Варненска опера, Основна сцена
Заради неблагоприятната метеорологична прогноза за 7 юли, премиерата на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек в ММФ „Варненско лято“, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, се измества от Летния театър във Варненската опера, Основна сцена.
Началният час на спектакъла остава 21.00.
Закупените билети важат без заверка.
Световноизвестната примабалерина и хореограф САБРИНА БОСКО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя танцов прочит на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев; ролята на съвременната хореография, чувството и свободата на тялото в нейния хореографски стил; работата с Мартина Префетто – Жулиета и Федерико Мелла – Ромео и самите балетни артисти за своите герои; балетът като разказ и начин на живот.
Все още усещаме енергията на миналогодишното „Либертанго“ в запълнения до последното място Летен театър, първата ни среща във Варна с вълнуващата хореография на световноизвестната примабалерина и балетен педагог Сабрина Боско. Вълнението продължава и сега, през зимата, с февруарската премиера 2023 на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев. В творческата Ви биография това заглавие заема специално място.
Да, наистина е така. През 2006 г. бях поканена от Карла Фрачи, една от най-великите балерини на нашето съвремие, за постановка на балета „Ромео и Жулиета“. Тогава за пръв път открих този прекрасен балет, чиято премиера в „Термите на Каракала“ беше много успешна, а за мен остава незабравима. Сега във Варна за втори път поставям „Ромео и Жулиета“, като следвайки сценографската идея на Сергей Бобров, влагам моите стъпки, моята хореография и моята представа за Ромео и Жулиета.
С годините сте обогатили виждането си за балета, така че сегашните „Ромео и Жулиета“ навярно са по-различни от онези през 2006 г.
След завършване на балетното си образование в Куба и Италия, танцувах и поставях в различни театри в Германия, Виена и на много други места по света. Продължавам да го правя и сега. Постановките ми винаги се различават, най-малко, защото работя с различни балетни трупи. Но има и едно нещо, по което те си приличат. Където и да се намирам, аз влагам, наред с опита, и цялата си душа. Според мен, най-същественото в хореографията е чувството. По този начин създадох „Либертанго“, по същия начин изграждам сега и танцовата партитура на „Ромео и Жулиета“.
МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ, диригент-постановчик на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превода на оперното либрето от чешкия оригинал, спецификата на структурата и интонационната среда в музиката на Яначек, завладяващата и същевременно непретенциозна поетичност в одухотворяването на природата, която пречиства и извисява. Към всяка своя постановка Вие винаги подхождате много задълбочено, проучвате и изследвате контекста на творбата, а за „Хитрата лисичка“ направихте още повече - преведохте либретото, в тандем с режисьорката Вера Немирова.
Задачата се оказа много трудна, посветихме много време на превода, търсихме всевъзможни варианти, като решението кой вариант да остане вземахме двамата с Вера Немирова. На базата на своя режисьорси опит с „Хитрата лисичка“, тя даде редица ценни идеи, "пречисти" и полира" със своя опит и вкус детайлите, така изградихме обща концепция на този нелесен превод. Разполагахме с няколко варианта на немския превод, но аз превеждах от оригиналния чешки език. Тъй като обикновен преводач не би могъл да се съобрази с музикалната линия, сричките, необходими за отделни тонове и т.н., той трябва да работи в плътно сътрудничество с диригента.
Без съмнение преводът на оперно либрето изисква не само езикова, но и музикална култура.
Да, още повече, че Яначек е изключително педантичен при представяне на чешкия текст в нотите. Това е неговият специалитет – да намери най-чистата и най-естествена музикална интонация, която да съответства на говорната интонация. Отказах да използваме преводач, който щеще да превежда от немския клавир, защото това би означавало да правим копие на копието и да променяме вече промененото. Това щеше да ни отдалечи от оригинала, тъй като чешкият и немският език имат различна специфика. Чешкият и българският език също са изградени по различен начин, но преводът от оригиналния език по принцип е правилният подход.
Като човек, който владее френски, немски, руски, италиански, английски и естествено български, Вие всъщност сте най-подходящият преводач в случая.
Наистина, поради липсата на време и невъзможността да намерим специалист в тази толкова специфична област, се наложи аз да започна тази работа, която щастливо завършихме с Вера. Неволята учи, както казва народът. Освен това, когото и да бяхме наели, той трябваше ежедневно да се консултира с мен, така че си казах "мечка страх, мен не страх", което после влезе буквално и в либретото (усмихва се). Аз съм правил „Русалка“ на Дворжак“ на оригинален чешки език във Франция, имаме дори запис за националната телевизията там и работата на чешки не ми е непозната. Работил съм дълго с чешки пианист - корепетитор, който репетираше 5 седмици с певците и с мен. Това ми даде импулс да се заема с превода на либретото на „Хитрата лисичка“. Следвайки ценните идеи на Вера, нанесохме някои промени на базата не само на текста, а и на подтекста. Изискваха се фини малки редакции къде тонът да бъде удължен или скъсен, къде да падне ударението на българската дума, къде мотивът или фразата да получи ауфтакт, какъв вокал да изпеят певците на височините. Не е без значение дали певецът ще пее в най-високия си регистър на „и“, „а“, „у“ или „о“, затова търсехме най-удобния вариант за пеене , също и в ниския регистър. Думата, която освен всичко останало трябва да се чуе и разбере. Неизбежните промени не трябва да променят същността и достоверността на текста. Много са изискванията, дори само в рамките на една фраза, които трябва да се спазят в подобен превод. Знаех това, но го осъзнах още по-ясно в самия процес на превода.
1 февруари 2023, 19.00, Концертно студио, БНР – Радио Варна
Камерен концерт в партньорство с Алианс Франсез Варна
В Концертното студио на Радио Варна на 1 февруари от 19.00 часа солисти на Държавна опера Варна канят варненци на специален камерен концерт, под наслов „Магията на френската музика“. Тъй като в репертоара на Държавна опера Варна делът на френската музика става все по-голям, решихме, по идея на артистичния директор Бойка Василева да инициирам този концерт с камерни творби от френски композитори. Събрахме се колеги с пиетет към френската култура, заложена и в музиката на френските композитори, споделя басът Гео Чобанов. Той е в компания със съмишленици - сопраните Димитринка Райчева, Мария Павлова и Жана Костова, мецосопраното Михаела Берова, баса Евгений Станимиров, цигуларката Марина Винокурова и пианиста Руслан Павлов.
За Руслан Павлов връзката с френската музика датира още от Музикалното училище и неговата преподавателка Мила Михайлова - френски възпитаник и изключителен педагог, на чието име отскоро във Варна се провежда национален конкурс за пианисти. Самият Руслан Павлов, още като ученик, спечелва с интерпретацията си на творби от френски композитори 4 международни отличия - два пъти на конкурса «Албер Рушел» и два пъти на конкурса «Музиката и Земята». Харесвам френската музика, заради нейната изтънченост, колористика, игра на тембри и ярък звукопис. В нашия концерт се постарахме да включим точно такива творби от различни композитори, които покриват различни епохи от XVII век до наши дни и носят в себе си ясно разпознаваемия дух и стил на френската музикална култура, уточнява пианистът.
Именитата оперна режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек - премиера за Варна и първо цялостно представление в България; философската подплата и автобиографичният характер на творбата; стремежът към свобода и любов, нарушената връзка с природата; пътят на „Хитрата лисичка“ от Балтийско до Черно море; спецификата в музиката на Яначек; морето като полет на душата.
„Хитрата лисичка“ от Л. Яначек, диригент-постановчик Павел Балев, режисьор Вера Немирова, продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Rostock, съвместен проект с ММФ „Варненско лято - 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023
- Ако започнем разговора още от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, която поставя началото в летоброенето на Варненската опера (1947), в нейната история има още няколко постановки на същото заглавие. Следва премиерата за България на балета „Кача и дяволът“ от Антонин Дворжак (1971) и „Хитрата лисичка“ (2023), която се оказва третото произведение от чешки композитор във варненската оперна история и първата среща с Леош Яначек. Какво е мястото на „Хитрата лисичка“ в целия български оперен контекст?
- Това е първото цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. В София е играна съкратена детска версия, без философските сцени. „Хитрата лисичка“ обаче не е детска опера, тя е за цялото семейство. Това е универсална творба с дълбока философска подплата, която се обръща към зрителите от всички поколения. Нейната философия за природата и за нашето отношение към нея, за първичните инстинкти, които ни зоват, и най вече стремежът към свобода - всичко това са теми за съвременния човек.
- Зелена опера...
- Да, Даниела Димова го каза на пресконференцията и наистина тази формулировка е много подходяща, защото нашата интерпретация насочва към екологичната тема и опасностите пред природата. В описанията на красивата природа е заложено посланието, че в нея всичко подлежи на цикличност, на смърт и раждане, на нов живот и ние, като обитатели на природата, сме длъжни да я пазим. Вместо да изсичаме горите, да замърсяваме реките и моретата, да избиваме дивите животни за трофеи, трябва да осъзнаем, че сме част от всичко това и че застрашавайки природата, ние застрашаваме съществуването си на планетата, нашия дом.
„Хитрата лисичка“, може също да се каже, е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Лесничеят разпознава в очите й своята несподелена любов към една красавица, която му се е изплъзнала на младини, точно по същия начин като лисичката. Винаги, когато се появи, лисичката събужда подобни асоциации – дали у застаряващия учител, впиянчения свещеник или пък у лесничея, който според мен е най-близо до образа на самия композитор. Яначек също е преживял една такава несподелена любов с много по-младата от него, при това щастливо омъжена, Камила Щьослова.
Инцидентът в Театрално-музикален продуцентски център Варна, възникнал при късо съединение с кабел, захранващ осветлението на сцената, към края на спектакъла „Красавицата и Звяра“ в събота, 28 януари 2023 г., е овладян своевременно. Дежурните осветители и сценичната група са използвали наличните пожарогасители за да потушат огъня, още преди пристигането на автомобилите на пожарната. Присътвалите на спектакъла 400 зрители са изведени от залата, съгласно предписанията на евакуационния план. Няма пострадали, нито щети в театралната зала.
На 30 януари, понеделник, директорът на ТМПЦ Варна, Даниела Димова, свика заседание на ръководството с техническите служби, на което бе направен подробен анализ на ситуацията. Бяха взети още мерки за повишаване на превантивния контрол, сред които въвеждане на профилактика на осветителните тела и осветителната инсталация на 6 месеца, вместо на 1 година, както изискваха досегашните вътрешни правила на ТМПЦ, и изготване на проект за допълнително захранване на сценичното електротехническо оборудване. Ще се следи още по-стриктно за спазване на светлинната партитура за всяко представление, подчерта г-жа Димова.
Няма промени в програмата на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Предвиденият за днес гастрол на Плевенския драматичен театър с „Опашката“ по романа на Захари Карабашлиев, както и всички следващи спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна ще се състоят на обявените в афиша дати.
Празникът на музиката, който ежегодно се организира на 21 юни от Алианс Франсез Варна/ Alliance Française de Varna и Френския културен институт, с финансовата подкрепа на Община Варна, тази година бе почетен от Н. Пр. Жоел Мейер - посланик на Република Франция в България и Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България.
На специална церемония предната вечер посланикът връчи високата държавна награда „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ на Франция на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.
В Празника на музиката, преди програмата на Държавна опера Варна с арии на водещи солисти от балкона на оперния театър, Милена Ангелова, директор на Алианс Франсез Варна, поздрави варненци, като изтъкна, че екипът, вече за 11 път поднася с голяма радост разнообразните събития в Празника на музиката на своите съграждани. Мосю Пиер Колио също отправи поздравления за празника към варненци и благодари на Варненската опера за партньорската подкрепа. Той припомни, че Празникът на музиката, възникнал преди 40 години във Франция, вече се чества в над сто държави по цял свят, обединявайки професионалисти, любители и възторжена публика в най-дългия ден от годината.
Под аплодисментите на гостите и жителите на града тенорът Арсений Арсов изпълни любими песни от репертоара на Едит Пиаф. Прекрасният „Котешки дует“ на Росини прозвуча в изпълнение на сопраното Жана Костова и мецосопраното Михаела Берова, а басът Гео Чобанов подари на публиката „Насладите на любовта“ от Жан-Пол Мартини. На певците акомпанираше пианистката Руслана Шевельова.
Тъкмо на 21 юни, Празника на музиката с френски привкус, Държавна опера Варна поднесе на меломаните световната премиера на операта-мюзикъл "Калас и Онасис", на която присъстваха и висшите френски дипломати.
Снимки: Яков Шустов и Алианс Франсез Варна
Наситена с много пътувания е била 2022 година за Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, отчете директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова. По думите ѝ за първи път в историята си трупата е провела толкова много пътувания. Над 40 спектакъла са играни в турне. Гледали са ги около 19 000 зрители, както в големите, така и в по-малки български градове. Заслугата е на маркетинговия отдел, рекламата и разгласата, но най-важното е, че има интерес към заглавията ни, отбеляза Димова.
Друг рекорд в над стогодишната история на Варненския театър, според нея, е посещаемостта при представянето на спектакъла „Тютюн“ в Летния театър, където са били заети всички 2 400 места. Сто и три представления са изиграни в салона на Варненския театър през изминалата година с над 30 000 зрители, отчете още Димова.
Н. Пр. Жоел Мейер, посланик на Република Франция в България, връчи отличието „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ и Грамота с подпис от министъра на културата на Франция, на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. На церемонията, състояла се на 20 юни 2023 г. на Сцена Ротонда в Държавна опера Варна, присъстваха: Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България, Иван Портних – кмет на Община Варна, Недялко Неделчев - Почетен консул на Франция и Германия във Варна, Добрич и Бургас, Евгени Станимиров – ректор на Икономически университет Варна, Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна, представители от Община Варна и публични личности от различни сфери на обществения и културен живот в града.
„За мен е истинско удоволствие да бъда днес сред вас във Варна, за да удостоя с престижното звание „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ директора на ТМПЦ Варна г-жа Даниела Димова, още повече, че балетната трупа на Варненската опера току-що се завърна след три успешни спектакъла на „Лебедово езеро“ на великолепната „La Seine Musicale“ в Париж, под патронажа на Първата дама на България. Свикнали сме да казваме, че Варненската опера е франкофонска и франкофилска опера. Едва ли е изненадващо, че Париж я посрещна толкова топло и че имаме големи планове за съвместна работа в бъдеще”, отбеляза посланикът.
Галопиращите цени на строителните материали причиниха забавянето на ремонта на Сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза пред журналисти кметът на Варна Иван Портних, който направи оглед на започналите на обекта дейности. В момента се прави демонтаж на всичко в сградата, след което тя ще бъде изцяло обновена, съобщи той.
Щастлив съм, че въпреки всички трудности, които изживяхме през последните години, началото е факт, отбеляза Портних и благодари на екипа на театъра, който е положил усилия проектът да бъде одобрен за финансиране с европейски средства. Той припомни, че след като бе избран изпълнител през 2019 г., последва период, в който всичко спря заради пандемията от Ковид-19. „Междувременно дойде инфлацията и галопиращите цени на строителните материали. Това доведе до невъзможност да бъде реализиран проектът при първоначалните разчети и започнаха мъките“, каза кметът. Друга причина за забавянето, по думите му, е безпрецедентното връщане на средства на стойност около петдесет милиона лева в държавния бюджет от страна на Министерството на културата през миналата година. „Това също попречи на проекта ни, който беше готов с разрешително за строеж и избран изпълнител“, обясни Портних и добави, че след това е имало и период на надлъгване по темата индексации в целия Европейски съюз, с отчитане на поскъпването на материалите. „Сега приключихме с индексацията. Радвам се, че изпълнителят пое ангажимент да спази крайния срок, защото Оперативната програма, по която е проектът - „Региони в растеж“ 2014-2020, изтича, а би било грехота да изгубим европейското финансиране“, каза кметът и добави, че Община Варна осигурява допълнително около милион и половина лева, за да се случи в срок и качествено този важен за града ремонт.
Засега всичко върви по график, съобщи Стефан Соколов от фирмата-изпълнител и уточни, че до края на годината трябва сградата да влезе в експлоатация. Материалите са осигурени, подписани са договори с доставчиците и нямаме притеснения при ново увеличение на цените, добави той.
Сцена „Филиал“ не е ремонтирана от 55 години, посочи директорката на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна Даниела Димова и изрази надежда, че в обекта няма да бъдат открити изненади като подпочвени води. Сцената ще бъде буквално изкопана и построена наново с въртящ кръг, съобщи тя и припомни, че сградата се ползва освен от варненските и гостуващите театрали, така и от международния фестивал „Варненско лято“. По думите ѝ досега заради затворения филиал много спектакли не са гостували поради техническата невъзможност да се представят в оригиналния им вид.
Ще имаме една нова сцена, оборудвана по всички модерни стандарти, както и достатъчно репетиционни, за да не се налага да ползваме под наем, каза Димова. Ще се купи ново сценично оборудване и обзавеждане - горна и долна механизация за сцената, съвременно осветление и озвучаване, модерна апаратура. Капацитетът на голямата зала с 330 места ще се запази, а камерната е за сто и двадесет зрители, каза още тя.
ЕВА ПЕРЧЕМЛИЕВА и МАРИОС АНДРЕУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за емоционалната си среща с великата любовна двойка Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу. Продукция на Държавна опера Варна, световна премиера 21 юни, 12 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023
- Какво означава за Ева Перчемлиева да пресъздаде образа на божествената Мария Калас?
- Ева Перчемлиева: Още в началото ме грабна самата идея, че е написана съвременна творба за Мария Калас, която всички сопрани по света обожават. Малко е да кажа, че за мен е чест да бъда първата Мария Калас в световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, това е повече от чест. Когато започнах да се подготвям за прослушването, се задълбочих в нейната биография и бях разтърсена от трагичната й съдба. Хората я познават предимно като певица, най-великата певица на всички времена, но знаят малко за нея като човек. Тя е имала нерадостно детство, израсла е без ласката на родителите си, които очаквали момче, а се родило момиче. Нямала избор за нищо, наложили й дори заниманията с пеене. Амбициозната й майка се интересувала единствено от кариерата на дъщеря си и не я дарила с любовта, от която всяко дете има нужда. Всичко това белязало характера и живота на Мария. Посветила се на операта, тя достига неземни висоти в изкуството, но пропуска личното си щастие.
- Защо една оперна дива се оставя на мъж да погуби живота й?
- Ева Перчемлиева: Отговорът е лесен. Мария, свикнала да я харесват като певица, изведнъж среща мъж, който я харесва като жена. Разбира се, тя и за него е великата Калас, но това не е от първостепенно значение. С този естествен, весел и забавен човек, със силно развито чувство за хумор, тя се е чувствала като дете.
- Хм, весел и забавен човек... Имаме сякаш различна представа за Онасис - егоцентричен и високомерен финансов магнат, преследващ единствено личните си интереси. Какво мисли Мариос за своя герой?
- Мариос Андреу: Това, което казваш, е вярно и не съвсем. Онасис наистина е бил доминантен, целеустремен, решителен. Човек на действието, той сам определя правилата, не се съобразява с нищо и никого, никому не дава обяснение, винаги взима и получава това, което иска – от любовта до убийството. Той стига до край във всяко свое начинание и на мен ми беше трудно да пресъздам точно тази негова същност. Да настроя съзнанието и чувствителността си така, че докато изпълнявам ролята, да не се отклонявам нито за миг от основното в характера му. А срещата с Мария за него е била като магия, той няма какво да вземе от нея, той просто силно се влюбва.
- Трябва ли да питам тогава, чия любов е по-силна – неговата или нейната?
- Мариос Андреу: Нейната, разбира се (усмихва се). Мария вижда в Онасис повече от това, което другите виждат в него и му подарява своята най-голямата и истинска любов, каквато той не получава от никоя друга жена.
Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Фулвио Мафиа - директор на Консерватория "Джузепе Мартучи" в Салерно подписаха на 20 януари 2023 г. Протокол за сътрудничество, в който се предвижда размяна на музиканти и майсторски класове. Документът бе подписан в присъствието на Ирене Тортора - директор на Солистичния департамент във висшето учебно заведение и Якопо Сипари ди Песласерпли - постоянен гост- диригент на Държавна опера Варна, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, където е експонирана документалната изложба, посветена на 75-годишния юбилей на Варненската опера. Партньорите си направиха снимка и пред скулптурния портрет на основателя на Варненската опера Петър Райчев.
ДАНИЕЛА ДИМОВА - ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА
За пръв път ТМПЦ – Държавна опера Варна сключва Протокол за сътрудничество с висше музикално учебно заведение – Консерваторията по музика „Джузепе Мартучи“ в Салерно, една от най-известните и уважавани държавни консерватории в Италия. Предвиждаме обмяна на музиканти и майсторски класове с акцент върху следдипломното развитие на възпитаниците на консерваторията. Благодарение на този протокол ние ще имаме възможност по различни проекти да приемаме талантливи млади музиканти от различни групи – духови, струнни и всички инструменти, застъпени в оркестъра. Италианската страна поема транспорта и възнаграждението на младите музиканти, а ние се ангажираме с настаняването им за репетиционния период и участието им в наши представления.
ЕВА ПЕРЧЕМЛИЕВА и МАРИОС АНДРЕУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за емоционалната си среща с великата любовна двойка Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу. Продукция на Държавна опера Варна, световна премиера 21 юни, 12 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023
- Какво означава за Ева Перчемлиева да пресъздаде образа на божествената Мария Калас?
- Ева Перчемлиева: Още в началото ме грабна самата идея, че е написана съвременна творба за Мария Калас, която всички сопрани по света обожават. Малко е да кажа, че за мен е чест да бъда първата Мария Калас в световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, това е повече от чест. Когато започнах да се подготвям за прослушването, се задълбочих в нейната биография и бях разтърсена от трагичната й съдба. Хората я познават предимно като певица, най-великата певица на всички времена, но знаят малко за нея като човек. Тя е имала нерадостно детство, израсла е без ласката на родителите си, които очаквали момче, а се родило момиче. Нямала избор за нищо, наложили й дори заниманията с пеене. Амбициозната й майка се интересувала единствено от кариерата на дъщеря си и не я дарила с любовта, от която всяко дете има нужда. Всичко това белязало характера и живота на Мария. Посветила се на операта, тя достига неземни висоти в изкуството, но пропуска личното си щастие.
- Защо една оперна дива се оставя на мъж да погуби живота й?
- Ева Перчемлиева: Отговорът е лесен. Мария, свикнала да я харесват като певица, изведнъж среща мъж, който я харесва като жена. Разбира се, тя и за него е великата Калас, но това не е от първостепенно значение. С този естествен, весел и забавен човек, със силно развито чувство за хумор, тя се е чувствала като дете.
- Хм, весел и забавен човек... Имаме сякаш различна представа за Онасис - егоцентричен и високомерен финансов магнат, преследващ единствено личните си интереси. Какво мисли Мариос за своя герой?
- Мариос Андреу: Това, което казваш, е вярно и не съвсем. Онасис наистина е бил доминантен, целеустремен, решителен. Човек на действието, той сам определя правилата, не се съобразява с нищо и никого, никому не дава обяснение, винаги взима и получава това, което иска – от любовта до убийството. Той стига до край във всяко свое начинание и на мен ми беше трудно да пресъздам точно тази негова същност. Да настроя съзнанието и чувствителността си така, че докато изпълнявам ролята, да не се отклонявам нито за миг от основното в характера му. А срещата с Мария за него е била като магия, той няма какво да вземе от нея, той просто силно се влюбва.
СОПРАНОТО ИРИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, 20 януари 2023, 19.00, Държавна опера Варна
След Виолета, Норина, Адина, Джилда, Графиня Марица, Лиза, за да изброя само някои от главните оперни героини, които влизат в твоя богат репертоар, идва ред и на такава знакова сопранова роля като Мими от „Бохеми“ на Пучини.
Мими е 25-та роля в репертоара ми.
Хубаво число! Нежна и ранима, романтична и влюбена, Мими като характер е напълно противоположна на виталната Мюзета, която ти вече познаваш и на която си изградила един запомнящ се образ. Тръгваш ли към Мими от гледната точка на Мюзета?
Обикновено Мюзета се представя като противоположност на Мими. За мен двете са както много различни в някои отношения, така и еднакви в други. Основната разлика е, че Мюзета е екстроверт, а Мими - интроверт. Но и двете се борят за щастие, любов, за по-добър живот, само начините им за постигане на тези желани неща са различни. Изборът на всяка от тях води до своите последствия и те трябва да се справят с трудностите, всяка по своему.
Какво още е Мими за теб?
Мими е една от „малките жени” на Пучини – така самият композитор нарича женските образи в своите опери. Обрисувани с голяма любов от него, крехките външно жени са носителки на огромна вътрешна сила, дълбоки чувства, желание за борба за по-добро, а понякога и за самия си живот. На пътя им винаги застават сериозни препятствия, които подлагат на изпитание любовта им, избора им и това, какво са готови да жертват.
В „Бохеми” на пътя на любовта между Мими и Родолфо застава болестта.
И тази любов е толкова голяма, че е успяла да преодолее различията и дребните неразбирателства между тях. Но Родолфо разбира, че Мими е много болна и в студената им стая състоянието й се влошава с всеки изминал ден. Както самият Родолфо се изразява: „Любовта не е достатъчна, за да я върне към живота. Мими е обречена.” За съжаление наистина е така. За силата на духа, на любовта говори желанието, в последните минути от живота си Мими да се върне при Родолфо – там, в неговата стая, където любовта им е разцъфнала. Тя иска за последно да говори с него: „Има толкова много неща, които бих искала да ти кажа или само едно, но огромно като морето. Като морето дълбоко и безкрайно – ти си моята любов и целият ми живот!” Какво признание!
Към какво се стремиш в изграждането на образа във вокално отношение?
Според мен, за оперите на Пучини е нужен богат глас, защото освен лиричната линия трябва да има и истински драматична такава. Оркестърът е много плътен на моменти, не е с акомпанираща функция. За Пучини са характерни големи динамични амплитуди, много чести отклонения от темпата, забавяния, забързвания, както и една пластичност, произлизаща от самата италианска реч. Това бе основното, което исках да намеря за себе си, за гласа си и за моята Мими. Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли изключително помага именно в тази насока - оркестър, хор и солисти да представим операта във верния за Пучини стил.
