РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.

Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.

Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.

Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.

-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.

На 23 май, в Деня на отворените врати, обявен по повод 75-годишния юбилей на Варненската опера, първи гости бяха ученици от ОУ "Константин Арабаджиев", водени от преподавателките Ивелина Стоянова, Весела Желева и Пламена Фетфаджиева, след тях дойдоха ученици от други класове на същото училище, с преподавателките Касабова и Бонева, а в третия тур на оперната визита се включиха възпитаници на Френската езикова гимназия, с преподавателката Камелия Савова.

Техни гидове в света на операта бяха Виолета Тончева, PR на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Гео Чобанов, солист на Държавна опера Варна. Те запознаха учениците с двете, експонирани във фоайетата на театъра, юбилейни изложби - документалната изложба с автори Виолета Тончева – съставител и Славяна Иванова – дизайнер и костюмографската изложба „Костюмът на варненската оперна сцена 1966-1994“ със селекционер Лора Маринова, дългогодишен художник на оперния театър в морския град.

ОПЕРНАТА ПЕВИЦА И РЕЖИСЬОР ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дейността си като вокален педагог и основател на Детско-юношеския театър и Оперната организация в Кипър, за работата си като сценарист и режисьор на оригиналния спектакъл „Моцарт се забавлява с Бродуей“, търсенето на еквиваленти между операта и мюзикъла, преходите от Моцарт към мюзикъли на Уебър, Лоу, Бърнстейн и радостта от музицирането с колеги от Варненската опера

9 август 2022, 21.00, Лятна сцена зад театъра

След твоите варненски постановки на камерните опери «Орфей и Евридика» и «Дидона и Еней» в Театър «Римски терми», сега представяш на Лятна сцена зад театъра «Моцарт се забавлява с Бродуей». Преди всичко, нека да те поздравя за последователните усилия, с които печелиш приятели на оперното изкуство в Кипър. Твои ученици от Кипър вече следват в Juilliard School в Ню Йорк, Виена, Залцбург, Милано, София. Респект пред твоето наистина пионерско дело.

Благодаря. Когато попаднеш в страна, която няма изградени традиции в оперното изкуство, а не можеш да живееш без него, трябва да направиш нещо.Така аз основах първия Детско-юношески театър в Кипър през 2003 г., а през 2008 г. създадох и Оперната организация, в която продължаваме активно да работим. Започнах с тематични концерти с познати арии и канцонети, включени в интересни сценарии. Вярвам, че мисията на изкуството е „да повдига хората“, както казва Петър Дънов, т.е. изкуството да бъде поднесено с такива средства и в такава форма, че да бъде прието по най-красивия начин. Следвам този принцип и в спектакъла „Моцарт се забавлява с Бродуей“.

7 ОПЕРНИ ПРЕМИЕРИ, 5 СИМФОНИЧНИ КОНЦЕРТА, 3 БАЛЕТНИ И 2 МЮЗИКЪЛНИ ПРЕМИЕРИ ОТ 11 ЮНИ ДО 25 АВГУСТ 2022

Подготвили сме за нашата публика една бляскава Опера в Летния театър с 22 представления от 11 юни до 25 август, които са кулминация сред всички празнични събития в 75-годишния юбилеен сезон на Държавна опера Варна, отбеляза Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна в началото на пресконференцията за XIII издание на Опера в Летния театър. Тя отбеляза, че са запазени традиционните модули – опера, концерт, балет и мюзикъл, сега със 7 оперни премиери, 5 симфонични концерта, 3 балетни и 2 мюзикълни премиери.

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за хоров диригент на 03.10.2022 г. от 15.30 до 16.30 ч.

Конкурсът ще се проведе на два етапа:

1. Подбор по документи и събеседване.

2. Провеждане на прослушване с хоровия състав в Главна репетиционна зала.

Документи за участие: заявление, автобиография (CV), копие от диплом за завършено висше образование, специалност хорово дирижиране, се предават в отдел „Човешки ресурси”, стая 216 или се изпращат на еmail: hr@tmpcvarna.com

Срок за подаване на документи 30.09.2022 г.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЛЪЖНОСТТА:

Диригентът работи по седмична програма на института, участва в репетиции и спектакли за реализация на художествено-творческите задачи на Държавна опера Варна.

ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ:

Съгласува ежедневната си програма с главния художествен ръководител и артистичния секретар. Провежда ежедневно по програма репетиции с хоровия колектив и следи за правилното им протичане. Осъществява непрекъснат и ефективен контрол върху изпълнението на зададените от него задачи. Предлага и разпределя, заедно с главния режисьор задачите, които са необходими за дадената постановка - възстановка, премиера или спектакъл.

Определя хоровия състав за участие в концертите и оперните спектакли, при необходимост извършва частични размествания в отделните хорови партии. Познава целия текущ репертоар - оперен, оперетен и концертен.

ОТГОВОРНОСТИ:

При изпълнение на своите задължения носи отговорност за:

1. Високото ниво на продукцията на Държавна опера Варна.

2. Оптималното и равномерно натоварване на целия хоров състав..

3. Изграждането на високи художествен критерии сред хоровия колектив.

"ТЮТЮН"

Екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна за високия професионализъм при създаване на представлението „Тютюн“ – първа театрална постановка в България по нецензурирания първи вариант на едноименния роман на Димитър Димов по повод 100-годишнината на Варненския драматичен театър, реж. Бина Харалампиева, драматургичен вариант Юрий Дачев;

"ЦАР ЛЪВ"

Екипът на Държавна опера – Варна за реализираната мащабна продукция на мюзикъла „Цар Лъв“ на ТМПЦ-Варна, открояваща се с оригинална режисура, визия и впечатляващи актьорски изпълнения с висока вокална и танцова техника.на Държавна опера Варна, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов;

СТОЯН РАДЕВ

За мощното актьорско превъплъщение и убедителното изграждане на образа на Салиери в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър, реж. Стайко Мурджев.

Всички награди!

https://varnacouncil.bg/nagrada-varna-2022-g/

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

23 май 2022, 10.00-11.00; 14.00-15.00 и 17.00-18.00

По повод своя 75-годишен юбилей Държавна опера Варна обявява Ден на отворените врати на 23 май 2022 г. с покана към варненци да научат повече за миналото на оперния театър и неговата творческа лаборатория.

На 23 май 2022 г. в 3 тура с начален час 10.00, 14.00 и 17.00 часа Виолета Тончева, PR на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще представи двете юбилейни изложби – документалната изложба на Сцена Ротонда и костюмографската изложба, експонирана във фоайетата на театъра. За да се потопят още повече в артистичната атмосфера на операта, посетителите ще могат да си направят селфи с шапки и други аксесоари от богатия гардероб на театъра.

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

21 май 2022, 18.00, Държавна опера Варна

На 21 май 2022, 18.00, на сцената на Държавна опера Варна ще оживее „Аида“ от Джузепе Верди - една от най-красивите и пищни постановки в историята на оперния театър и една от любимите творби на незабравимия маестро Борислав Иванов. Спектакълът в негова памет е забележителен с това, че в него участват същите солисти, с които той дирижира за последен път „Аида“, по време на турне в перлата на Белгия Антверпен през 2017 г.

Както тогава, така и сега драматичната съдба на етиопската принцеса Аида и египетския военачалник Радамес, преплетена с любовта и амбициите на дъщерята на фараона Амнерис, на фона на войната между двете страни, ще представят Димитринка Райчева – Аида, Валерий Георгиев – Радамес, Михаела Берова – Амнерис, Свилен Николов – Амонасро, Деян Вачков – Рамфис, Евгений Станимиров – Цар на Египет, Илина Михайлова – Жрица и Христо Ганевски – Вестител. В мащабната продукция участват хорът, балетът и оркестърът на Варненската опера, под диригентската палка на Кръстин Настев, възпитаник на маестро Борислав Иванов, диригентът, познат на 4 континента, оставил ярка диря в оперната история и на България, и на родния си град,.

За спектакъла на „Аида“ в памет на маестро Борислав Иванов, по повод 4 месеца от неговата кончина, специално пристига от чужбина синът, известният финансист Борислав Иванов, наследил името на бележития си баща.

Режисьорът ДЕЯН ПРОШЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с операта „Ернани“ на сцената на Държавна опера Варна в нейния юбилеен 75-ти сезон; за маестро Борислав Иванов, за постановъчния екип, сценографията и костюмите на художника Денис Иванов; за сложността на масовите сцени, изискванията към солистите и партията на Ернани, сякаш написана за Иван Момиров; за възможността варненската постановка да бъде видяна и на сцената на Националната опера и балет на РС Македония

6 август 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Каква е поредната среща на Деян Прошев с екипа на Държавна опера Варна, този път за постановката на „Ернани“.

За мен е голямо щастие, че точно в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна съм тук и поставям „Ернани“, както разбрах, това е четвърта постановка в историята на оперния театър. Спектакълът е посветен на маестро Борислав Иванов, когото много ценях и който за съжаление не е вече сред нас. На 2 август щеше да има рожден ден, да е светла паметта му.

В какво се състои сложността за режисьора на „Ернани“?

Сложността идва от многото масови сцени, които трябва да бъдат поставени красиво и да отразяват взаимоотношенията между героите. В „Ернани“ има любов, страст, омраза и чест. „Ернани“ е опера на честта с трагичен завършек за главния герой. Това е една от ранните опери на Верди, в която могат да се намерят сходни мотиви с „Набуко“ и „Травиата“. Често пъти композиторът доразвива своите мелодии в няколко произведения.

Режисьорът ДЕЯН ПРОШЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с операта „Ернани“ на сцената на Държавна опера Варна в нейния юбилеен 75-ти сезон; за маестро Борислав Иванов, за постановъчния екип, сценографията и костюмите на художника Денис Иванов; за сложността на масовите сцени, изискванията към солистите и партията на Ернани, сякаш написана за Иван Момиров; за възможността варненската постановка да бъде видяна и на сцената на Националната опера и балет на РС Македония

6 август 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Каква е поредната среща на Деян Прошев с екипа на Държавна опера Варна, този път за постановката на „Ернани“.

За мен е голямо щастие, че точно в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна съм тук и поставям „Ернани“, както разбрах, това е четвърта постановка в историята на оперния театър. Спектакълът е посветен на маестро Борислав Иванов, когото много ценях и който за съжаление не е вече сред нас. На 2 август щеше да има рожден ден, да е светла паметта му.

В какво се състои сложността за режисьора на „Ернани“?

Сложността идва от многото масови сцени, които трябва да бъдат поставени красиво и да отразяват взаимоотношенията между героите. В „Ернани“ има любов, страст, омраза и чест. „Ернани“ е опера на честта с трагичен завършек за главния герой. Това е една от ранните опери на Верди, в която могат да се намерят сходни мотиви с „Набуко“ и „Травиата“. Често пъти композиторът доразвива своите мелодии в няколко произведения.

20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда

На 20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда ръководството на ТМПЦ – Държавна опера Варна кани варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, посветена на Опера в Летния театър 2022.  

XIII издание на Опера в Летния театър от 11 юни до 25 август е замислено като кулминация на творческата продукция в 75-ия юбилеен сезон на оперния театър.

На пресконференцията ще присъстват Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна и солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Гео Чобанов.

Маестро Григор Паликаров за работата над предстоящата премиера на „Ернани“, предизвикателствата в музикалната драматургия, необходимата креативност от солистите и достойнствата на ранния, но пълнокръвен Верди в „Ернани“.

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

Маестро Паликаров, преди началото на днешната, да попитам бързо как завърши снощната репетиция на „Ернани“?

Събрахме вече всички музикални компоненти на операта, които включват солисти, хор и оркестър и трябва да кажа, че се получава много добре. Вървим към една, вярвам, хубава премиера с тази много красива опера на Верди.

Какво е особеното в тази творба?

Персонажите не са еднопланови и търпят развитие. Сюжетът е с много обрати, като някои от тях се случват изключително бързо, буквално в няколко реплики на героите. В текста обратите присъстват ясно, но работата на диригента е така да ги изведе, че дори когато чете субтитрите, публиката да ги усети и в музикално-драматургичен план.

В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието. Тази ранна музикална драматургия на Верди е предизвикателство за диригента и солистите, с което се надявам ние да се справим по възможно най-добрия начин.

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

Маестро Григор Паликаров за работата над предстоящата премиера на „Ернани“, предизвикателствата в музикалната драматургия, необходимата креативност от солистите и достойнствата на ранния, но пълнокръвен Верди в „Ернани“.

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

Маестро Паликаров, преди началото на днешната, да попитам бързо как завърши снощната репетиция на „Ернани“?

Събрахме вече всички музикални компоненти на операта, които включват солисти, хор и оркестър и трябва да кажа, че се получава много добре. Вървим към една, вярвам, хубава премиера с тази много красива опера на Верди.

Какво е особеното в тази творба?

Персонажите не са еднопланови и търпят развитие. Сюжетът е с много обрати, като някои от тях се случват изключително бързо, буквално в няколко реплики на героите. В текста обратите присъстват ясно, но работата на диригента е така да ги изведе, че дори когато чете субтитрите, публиката да ги усети и в музикално-драматургичен план.

В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието. Тази ранна музикална драматургия на Верди е предизвикателство за диригента и солистите, с което се надявам ние да се справим по възможно най-добрия начин.

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

В операта „Ернани“ са заложени принципите на романтичния театър, с неговите ярко обагрени, сложни и често противоречиви характери. Джузепе Верди композира операта по либретото на Франческо Мария Пиаве, което следва сюжета в едноименната драма на Виктор Юго. Избраник на красивата Елвира е бунтовникът Ернани, който всъщност е благородник, но тя е сгодена за Гомес да Силва – неин чичо, а и кралят на Испания Дон Карлос претендира за сърцето й. В любовния четириъгълник бушуват страсти, героите се борят за своята любов, но и за своята чест и Верди дава блестящ музикален израз на този сложен емоционален възел.

Представена за пръв път на 9.03.1844 г. във Венеция, операта „Ернани“ се превръща в един от бисерите в творчеството на великия композитор. В 75-годишната история на Държавна опера Варна постановката на „Ернани“ 2022 е четвърта поред след сценичните реализации през 1960, 1989 и 2010 г.

Диригентската трактовка в най-новата варненска постановка на "Ернани" е на маестро Григор Паликаров, един от най-големите съвременни диригенти с международно признание, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. Режисьорът от Националната опера и балет на РС Македония Деян Прошев, който вече е поставял няколко пъти на варненска сцена, е поканен да направи сега първия си прочит на "Ернани". Автор на сценографията и костюмите на солистите е Денис Иванов, останалите костюми са дело на Лора Маринова и Мария Трендафилова. Хореографията на „Ернани“ поставя Светлана Тоншева, балетмайстор на Държавна опера Варна.

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

На 2 август 2022 година щеше да навърши 91 години. Днес си припомняме с признание и обич за Маестро Борислав Иванов и неговия изключителен 90-годишен юбилей, когато на Оперната гала в негова чест артисти и зрители в препълнения Летен театър засвидетелстваха почитта си към огромното му творчество и заслугите му към съвременното оперно изкуство.

Премиерата на "Ернани" в Опера в Летния театър на 6 август 2022 екипът на Държавна опера Варна посвещава In Memoriam на големия диригент! Вечна памет!

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

Балетната трупа на Държавна опера Варна представи България в Балетната гала на 38-ия Международен фестивал Mezza Estate Tagliacozzo в Италия. Участието на българския балет бе отразено в италианската преса, която следи фестивалните събития.

Фестивалът Mezza Estate Tagliacozzo, под ръководството на маестро Jacopo Sipari di Pescaseroli, който наред с фестивалния си ангажимент, е и постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, се радва на имиджа на един от 30-те най-престижни от общо 150-те подобни форума в Италия. Гост на откриването е бил Посланикът за Ватикана и Малтийския орден на Република България Н. Пр. Богдан Паташев и съпругата му Леда Паташева, разказва директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

„Изключително силно представяне и бурни аплодисменти след всеки номер за балетните ни артисти. Tutti bravi!“ даде тя своята възторжена оценка за варненските балетни артисти, които в Балетната гала на 1 август танцуваха по хореография на балетмайстора на Държавна опера Варна Светлана Тоншева.

Сред имената на Международния фестивал Mezza Estate Tagliacozzo 2022 са световноизвестнoто трио Ill Volo и отличената с награда „Пучини“ Доната Д`Анунцио Ломбарди, една от солистките в „Жените на Пучини“, първия концерт на Опера в Летния театър – Варна 2022.

1. Характеристика на работата:

Осъществява художественото осветление на постановките, съобразно изискванията на режисьор-постановчика и художник-проектанта. Работи на сцената и местата с точки на окачване на осветителна техника. Участва в поддръжката и ремонта на ел. инсталациите и осветителните съоръжения. Изработва сценичния осветителен реквизит според изискванията на инженера по осветителна техника.

2. Изисквания:

2.1. завършено средно или висше образование /предимство – електротехническо/

2.2. умение за работа в екип, дисциплинираност, инициативност, прецизност, отговорност;

2.3.творчески усет към цветовете;

2.4. трудов стаж по специалността - 3 години.

3. Документи: автобиография - европейски формат /СV/, квалификационни документи.

Документите се изпращат в отдел Човешки ресурси на e-mail: hr@tmpcvarna.com.

Справки на тел.: 052/66 50 17

Вера Немирова и Павел Балев в първи творчески тандем, в Държавна опера – Варна

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ

Дългогодишните солисти на Варненската балетна трупа РУМЯНА МАЛЧЕВА и ДЕНКО СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за партньорството в балетната двойка и израстването заедно; за отношението към класическата и съременната хореография; за екзерсисите и уроците на хореографите Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова и една забавна история около 24 май с Калина Богоева; за важните роли и лошите погледи; за любовта, безкрайното търпение и избора да живееш балета като свой единствен живот.

- ВТ: Какво предопредели дълголетието на вашата балетна двойка?

- РМ: С Денко винаги се чувствах много комфортно и много сигурна, имах му доверие и бях щастлива да танцувам с него.

- ДС: След като постъпих в операта, първоначално танцувах в ансамбли, после започнах да получавам сола и така постепенно се оформихме като балетна двойка с Руми. Тя дойде от Държавното хореографско училище в София, а аз завърших във във Варна, но си допаднахме и повече от 10 години танцувахме заедно.

- РМ: Желка Табакова ръководеше балета, тя ни събра за пръв път в двойка за „Порги и Бес“ на Гершуин през 1987 г.

- ВТ: Биографията ви на балетна двойка заочва със съвременна хореография, нещо необичайно за онова време. Сигурно ви е било интересно...

- РМ: О, да. Тогава съвременната хореография въобще беше непозната у нас. Аз съм випуск 1969 г. и ние нищо не знаехме за съвременна хореография, тя навлезе години по-късно в балетното образование.

30 юли, Баден Баден, Philharmonische Parknacht, Lichtentaler Alee

Голямата „Филхармонична нощ в парка“ (Philharmonische Parknacht), най-забележителната музикална проява на открито в Баден Баден, Lichtentaler Alee, тази година е посветена на именития диригент с международно признание Павел Балев. Това е прощалният му концерт, с който той се сбогува като дългогодишен главен диригент на Филхармония Баден Баден.

Единственият солист на това забележително събитие, за което се очакват около 10 хиляди зрители, е големият български баритон Кирил Манолов. В програмата са предвидени творби от Росини („Севилският бръснар“) и Верди („Отело“, „Набуко“, Макбет“, „Фалстаф“, „Аида“).

Павел Балев ръководи Филхармония Баден Баден от 2007 г. в продължение на 15 години. Междувременно застава на пулта на Виенската държавна опера, води майсторски класове в Германия, дирижира концерти и прави постановки в престижни европейски оперни театри в Германия, Франция, Австрия, Швейцария. От този сезон заема позицията главен диригент на два оперни театъра в две страни - оперните театри в Лимож (Франция) и Нордхаузен (Германия). За Държавна опера Варна е чест, че творец от такъв ранг е неин постоянен гост диригент.

Марко ди Салво, Нерея Асторя, Пердита Джейн Ланкастър, Лукас де Конинг и др. Във Варненската балетна трупа сега танцуват артисти от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Англия, Русия и България

След Галина и Стефан Йорданови други известни български творци оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Анна Пампулова и др. От 2015 г. изтъкнатият балетен артист, хореограф и режисьор, з.а. на Русия Сергей Бобров, заедно с репетитора и хореограф Светлана Тоншева, внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар, разширява с кастинги международния състав на трупата и поставя традицията на Международния балетен форум на Варненската опера (от 2015).

29 юли, 21.00, XIII Опера в Летния театър - Варна 2022

Оперната дива Александрина Пендачанса, дала първия урок по оперно пеене на талантливата цигуларка Ралица Богданова, е поканила младата и вече с международно признание, варненка, за участие в своя Оперен концерт на 29 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър. Под диригентството на маестро Найден Тодоров, двете ще представят разнообразен репертоар от „Кармен“ на Бизе, през Моцарт и Росини, Маскани и Леонкавало до апотеозния финал с Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

„Блестящ виртуоз“, така определя Карл Готвалд от „Süddeutsche Zeitung“ младата цигуларка РАЛИЦА БОГДАНОВА, която на 6 години започва да свири на цигулка. Завършва НУИ „Добри Христов“ Варна и класа по цигулка на проф. Марио Хосен към НБУ.

На 22 и 23 април 2022 г. в Торино, Италия, се проведе IV издание на Европейския оперен конкурс "Turin in the world". В журито участваха известни творци като Sebastian Schwarz – артистичен директор на Teatro Regio в Торино - председател на журито; Francisco Araiza – тенор; Sonia Franzese – директор на хора и оркестъра на Accademia della Voce del Piemonte; Marcello Rota – диригент. В работата на журито онлайн от България се включиха Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Давиде ла Болита – артистичен консултант на Държавна опера Варна.

29 юли, 21.00, XIII Опера в Летния театър - Варна 2022

Оперната дива Александрина Пендачанса, покорила със своите над 70 главни сопранови роли най-изисканите оперни театри по света, пяла под палката на диригенти като Рикардо Шайи, Йезус Лопос-Кобос, Адам Фишер, Бруно Бартолети, Рене Якобс; с режисьори като Сър Джонатан Милър, Лука Ронкони, Ханс Нойнфелс, Кристоф Лой, Дамиано Микелето, отново е във Варна. За да ни издигне отново до висотите на оперното изкуство.

Незабравим остава нейният биографичен концерт от 2018 г. "Това съм аз", както и дебютът й в ролята на Лейди Макбет в „Макбет“ от Дж. Верди в Опера в Летния театър през 2020 г., който прави чест на Варна. Сега, под диригентството на Маестро Найден Тодоров, тя е избрала да пее в дует с друг сопран – младата и много талантлива Ралица Богданова. Двете ще представят разнообразен репертоар от „Кармен“ на Бизе, през Моцарт и Росини, Маскани и Леонкавало до апотеозния финал с Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

Театрално – музикален продуцентски център гр. Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 5 /пет/ години представляващ:

- 4 бр. клетки с площ от по 72 кв. метра всяка една, с обща площ 288 кв. м., представляващи обособена част от сграда с идентификатор 10135.3514.244.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–18–64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляваща хале, с предназначение: складова база, склад,

- открита площ 48 кв. м., обозначена в приложена скица на поземлен имот с идентификатор 10135.3514.244 по гореописаните КККР, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, Западна промишлена зона, с площ от 5356 кв. метра,

описани подробно в АЧДС № 9466/27.03.2018 г. на Областния управител на Варненска област.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 209/27.04.2022 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, e в размер на 1925.00 лв. (хиляда деветстотин двадесет и пет) лв. без включен ДДС.

Търгът с тайно наддаване ще се проведе на 06.06.2022 г. от 15.00 часа  в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна. Цена на тръжните книжа– 20.00/двадесет/ лева. Закупуването на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206 на ТМПЦ-Варна - Каса, всеки работен ден от 13.30 часа до 17.00 часа, от 03.05.2022 г. до 02.06.2022 г.

Заповед за определяне на спечелил търг № 285/07.06.2022

KULTURA.BG

Театрално – музикален продуцентски център гр. Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 5 /пет/ години представляващ:

- 2 бр. клетки с площ от 72 кв. м. всяка една, с обща площ 144 кв. м., представляващи обособена част от сграда с идентификатор 10135.3514.243.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–18–64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляваща хале, с предназначение: складова база, склад, както и сервизно помещение до сградата, с площ 12 кв. м., представляващо сграда с идентификатор 10135.3514.243.4 по гореописаните КККР,

- открита площ 150 кв. м., обозначена в приложена скица на поземлен имот с идентификатор 10135.3514.243 по гореописаните КККР, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, Западна промишлена зона, с площ от 4088 кв. метра, с НТП „за складова база“,

описани подробно в АЧДС № 9467/27.03.2018 год. на Областния управител на Варненска област.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 208/27.04.2022 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, e в размер на 1195.00 лв. (хиляда сто деветдесет и пет) лв. без ДДС.

Търгът с тайно наддаване ще се проведе на 06.06.2022 г. от 13.00 часа  в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна. Цена на тръжните книжа– 20.00/двадесет/ лева. Закупуването на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206 на ТМПЦ-Варна - Каса, всеки работен ден от 13.30 часа до 17.00 часа, от 03.05.2022 г. до 02.06.2022 г.

Заповед за определяне на спечелил търг № 286/07.06.2022

От Центъра за кариерно развитие днес деца от различни възрасти и различни варненски училища посетиха на 22 юли 2022 г. Театрално-музикален продуцентски център Варна, за да се запознаят с жанра на мюзикъла. Основна тема беше мюзикълът "Красавицата и звяра", чиято премиера предстои в Опера в Летния театър. Режисьорът Петко Бонев, хореографката Анна Пампулова и треньорът по сценични бойни техники Николай Дериволков разказаха увлекателно за света на мюзикъла. Заедно с Лев Караван, Мария и Георги от солистичния състав на "Красавицата и звяра", те отговаряха на въпроси и дори демонстрираха някои моменти от спектакъла.

Оказа се, че повечето деца са гледали вече мюзикъла "Цар Лъв" със същия състав, а останалите проявиха интерес към следващото представление на този мюзикъл на 27 юли в Летния театър. Всички решиха да дойдат на премиерата на "Красавицата и звяра" на 12 и 13 август. Неколцина от младите посетители дори възнамеряват да се запишат за следващия кастинг за мюзикъл на Варненската опера.

След това младите посетители разгледаха с Виолета Тончева, PR на институцията, двете документални изложби - театралната за 100-годишния юбилей на Варненския театър и оперната за 75-годишния юбилей на Варненската опера, снимаха се с някои от експонатите в оперната костюмографска изложба и дори видяха малко от репетицията на Основна сцена на балета "Копелия", който утре вечер ще се играе в Летния театър.

75 години Варненска опера

ОПЕРНА ГАЛА с диригент Стефан Бояджиев, режисьор Сребрина Соколова, оперни и балетни солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна. СПЕЦИАЛЕН ГОСТ ОКСАНА ТЕРЕЩЕНКО ОТ НАЦИОНАЛНАТА ОПЕРА НА УКРАЙНА

28 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Оперната гала на 28 април 2022 г. е един от априлските акценти в богатата програма за 75-годишния юбилей на Варненската опера през 2022 г. Насловът „Без граници в изкуството“ насочва към необятния свят на красивата музика, която докосва и вълнува почитателите на операта през всички епохи. В заглавието е заложен и подтекстът за приемствеността между творческите поколения и емблематичните постановки на Варненската опера, които оставят ярка диря в нейната история, имат дълъг сценичен живот, арии от тях продължават да се изпълняват и днес. Да не забравяме и многобройните именити чуждестранни творци – солисти, диригенти и режисьори, които са гостували през годините в спектакли на Варненската опера.

27 юли 2022, 20.30, пл.‘Независимост“

И през тази година Държавна опера Варна поднася празничен концерт на своите съграждани на 27 юли - паметната дата, на която се отбелязва Освобождението на Варна от османско владичество.

Концертът ще бъде изнесен, по традиция, на площад „Независимост“ пред сградата на театъра. За пръв път пред оркестъра на Държавна опера Варна ще застане младият диригент Петър Тулешков. Завършил НМУ „Любомир Пипков“ в София (2009) с цигулка и НМА „Проф. П. Владигеров“ със специалност оперно-симфонично дирижиране (2014), той е назначен като цигулар в оркестъра на оперния театър в началото на 2021 г. Петър Тулешков е дирижирал Академичния симфоничен оркестър на НМА, Симфониета Видин и други български оркестри. Работил е с постоянните гост диригенти на Държавна опера Варна Павел Балев и Григор Паликаров и следвайки политиката си за поощряване на млади творци, ръководството на ТМПЦ – Държавна опера Варна му предоставя шанс за изява в този специален за варненци концерт.

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75

2021 - ВАРНЕНСКИЯТ ТЕАТЪР НА 100

По повод 100-годишния юбилей на ДТ "Стоян Бъчваров" през 2021 г. и 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна през 2022 г. в партерната зала на театъра са отредени 16 почетни кресла, брандирани с имената на бележити творци, свързали творческия си път с варненската театрална и оперна сцена, сред които основателят на Драматичния театър Стоян Бъчваров, основателите на Варненската опера Петър Райчев и Руслан Райчев, режисьорите Станчо Станчев и Кузман Попов, маестро Борислав Иванов, актьорите Христо Динев, Катя Динева, певците Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева и др.

Проектът за почетните кресла е дело на Лора Маринова - дългогодишна художничка на Варненската опера и Калина Андонова - тапицер на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Прочит на маестро Павел Балев и Вера Немирова за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. 26 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2022

На 26 юли 2022, 21.00, XIII Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“, Държавна опера Варна ще поднесе на почитателите на оперното изкуство премиерата на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, в забележителната интерпретация на двама български творци от световната оперна сцена маестро Павел Балев и Вера Немирова. Режисьорските търсения, насочени към психологическата драма, извеждат на преден план разкъсаната между две страсти личност на Герман - невъзможната любов към Лиза и страстта към хазартната игра. „Меридианът, който едновременно ги свързва и дели, е съдбата на старата Графиня. Бившата "Московска Венера", известна светска дама и страстна картоиграчка, среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като в холограма. Любовният триъгълник на Ерос и смърт оплита Герман, Графинята и Лиза и води до фатален край на тримата“, изтъква Вера Немирова, постоянен гост режисьор на оперния театър във Варна.

Заради „наситената със симфонични напластявания, силна, но и технически сложна звукова картина, „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски. Образите са изградени с типичната за него и руската музика музикална символика, както и с въвеждането на лайттеми, като темите за любовта и злото, темите на Графинята и Герман. Те пронизват цялата опера, като фокусират и насищат в същото време музикалната характеристика и на останалите персонажи“, анализира произведението маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна.

21 април 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1

Диригент Емил Табаков. Солисти - Габриела Георгиева (сопран), Гергана Русекова (мецосопран), Джани Лечезе (тенор), Деян Вачков (бас). Оркестър и Хор на Държавна опера Варна.

През 1869 г., по повод годишнината от смъртта на Джоакино Росини, най-добрите италиански композитори решават заедно да напишат траурна меса, а жребият отрежда на Верди заключителната част Libera me. Но общият „Реквием” така и не бива изпълнен. По-късно Верди създава свой собствен „Реквием” в памет, освен на Джоакино Росини, и на писателя Алесандро Мандзони, когото композиторът високо цени, като „образец на добродетелта и патриотизма“. Под диригентството на самия Верди, неговият „Реквием“ прозвучава за пръв път в миланската катедрала „Сан Марко” на 22 май 1874 г. за първата годишнина от смъртта на Мандзони. Верди дирижира и триумфалните премиери на своя „Реквием“ в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

На 23 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, балетната трупа на Държавна опера Варна ще поднесе своята интерпретация на комичния балет „Копелия“ по музика на Лео Делиб, в хореографската редакция на Сергей Бобров от 2019 г.

Сюжетът, както е известно, разказва за интереса на Франц към Копелия, непознатото момиче, което всяка сутрин излиза на балкона в къщата на странния доктор Копелиус. Момичето е всъщност механична кукла с човешки размери, която може да се движи и да танцува. Докторът замисля чрез магия да вземе душата на момчето, за да превърне Копелия в живо същество, но годеницата на Франц Сванилда и приятелките й успяват да попречат на дяволския му план.

Премиерата на балета в „Гран Опера“ в Париж, хореография Артюр Сен-Леон, на 25 май 1870 г., в присъствието на император Наполеон III, жъне огромен успех. Оттогава до днес балетът се радва на изключителна популярност. „Копелия“ заема ключово място в налагането на балетното изкуство като самостоятелен музикално-сценичен жанр. С постановката на „Копелия“ през 1928 г. в Народния театър, София, хореографът Анастас Петров полага основите на професионалния балет в България. В историята на Варненската опера „Копелия“ има 3 постановки – първата през 1959 г. на Анастас Петров, втората през 1979 г. на Галина и Стефан Йорданови и третата през 2019 г. на Сергей Бобров, с асистент хореограф Иван Карнаухов, репетитор Светлана Тоншева и художник Лора Маринова.

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

Разсъждения на Ивайло Спасов по повод премиерата на „Набуко“ в Опера в Летния театър – Варна 2022

От всички десетки и стотици любими опери, които мога да изброя, “Набуко” е тази, която за мен има най-голяма смислова натовареност във времената, в които живеем. Когато миналата година гледах Вердиевия шедьовър на Арена ди Верона, където действието с преследването и прокуждането на евреите (народа на израилтяните) бе пренесено от библейските времена в нацистка Германия (за по-голяма релевантност и близост със съвремието ни), никога не съм си представял, че през 2022 животът ще ни поднесе още по-близка среща с реалния сюжет - народ в сърцето на Европа да бъде разселен от родината си… За пореден път изкуството е критичен и артистичен филтър, който ни помага да осмислим бруталната действителност. А фактът, че операта се поставя във Варна - градът, който е на по-малко от 300 км. от войната и е приютил най-голямата украинска бежанска общност в България, само направи за мен съпреживяването още по-сюрреалистично и значимо.

Операта е страст, без нея тя е мъртва. И обратното - когато в самия процес на раждане на вечната музика е инжектирана силна страст, операта е по-жива от всякога. Стилът на дирижиране на маестро Якопо Сипари ди Пескасероли ме привлича и ми въздейств, той прави отделен спектакъл сам по себе си. Енергията му е много чиста, сурова и позитивна. Окуражаващите му жестове към музикантите и певците говорят на подкрепяща среда, а интерпретативните му умения свидетелстват за дълбоки познаване на тези толкова сложни и любими произведения. Адмирации за Варненската опера, че го е привлякла за постоянен гост-диригент.

В миналогодишната “Тоска” на Пловдивската опера гледахме Карлос Алмагер като барон Скарпия. Направи ни впечатление и тогава гостуващият мексикански баритон със световна кариера, но сега в титулния персонаж на вавилонския цар Набуко той ни впечатли още повече, по-негов е, по-силен образ изгради, по-запомняща се роля направи. Вярвах му, което е важно условие за мен дали някой е успял истински да се превъплъти - матаморфозите му бяха правдоподобни, гласът му бе драматичен и чувствен, актьорската му игра бе динамична и въздействаща. Бе достоен за висотата да е титулен образ - Навуходоносор II (поробителят на израилтяните, създателят на Нововавилонското (новосирийско) царство и на едно от античните чудеса на света - Висящите градини на Семирамида). Казвам го, защото невинаги, когато съм гледал “Набуко” - в България или в чужбина - съм знаел или помнил кой е в централната роля (просто защото за мен тя винаги е била другаде - в образа на Абигаиле), а тук ще го запомня!

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

20 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022

Именитата българска певица Виолета Радомирска, възпитаничка на примата Александрина Милчева, свързала досегашния си творчески път предимно с швейцарската и германската оперна сцена, пяла също в Миланската скала, ще гостува през 2022 г. за пръв път във Варна. Под диригентската палка на маестро Григор Паликаров, в XIII издание на Опера в Летния театър тя ще представи на 20.07.2022 г. своята Кармен, една от любимите роли в богатия й репертоар. С образа на пламената, свободолюбива и своенравна циганка Виолета Радомирска жъне аплодисменти в Опера Цюрих, също в оперните театри на Люцерн и Бил, с Кармен гостува и на сцената на Софийска опера и балет.

В ролята на Дон Хозе ще се превъплъти великолепният тенор, режисьор и вокален педагог Ивайло Михайлов, възпитаник на Валери Попова и Калуди Калудов. Ивайло Михайлов, подобно на Виолета Радомирска, също е пристрастен към своя герой, влюбения войник, готов на всички заради Кармен. Тази своя коронна роля той изпълнява в Coliseo do Porto през 2014 г., Сполето, Перуджа, Орвието, Италия през 2017 г. и на още много други сцени у нас и в чужбина. Ивайло Михайлов е познат на варненската публика от участията му с централните тенорови партии в редица спектакли на Варненската опера, като „Ернани“, „Кармен“, „Набуко“, „Травиата“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

В спектакъла на „Кармен“ на 20.07.2022 г., с режисьор Сребрина Соколова, любовната връзка между Кармен – Виолета Радомирска и Дон Хозе – Ивайло Михайлов ще взриви неустоимият тореадор Ескамилио, в изпълнение на солиста на Държавна опера Варна с международна кариера Свилен Николов. Сложната интрига ще подчертае с всеотдайността си влюбената в Дон Хозе Микаела, представена във вълнуващата интерпретация на сопраното Ирина Жекова. Цунига ще бъде басът Евгений Станимиров, Моралес – баритонът Иво Йорданов. Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна, заедно с хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА - текст и съставителство, СЛАВЯНА ИВАНОВА – дизайн.

Откриване – 15 април 2022, 18.00, Сцена Ротонда

В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на "Дама Пика", дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби - документалната изложба "2022 - Варненската опера на 75" - текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба "Костюмът на варненската оперна сцена (1966-1994)" със селекционер Лора Маринова.

„Набуко“ - 14 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

“Радвам се, че първият ми гастрол във Варна е с операта „Набуко“. Това е една от първите опери в кариерата ми и вече не помня колко пъти съм пял в нея. Набуко е най-често изпълняваната роля от мен, една от коронните роли в моя репертоар. Пресъздавал съм този персонаж многократно в Мексико, Германия, Белгия, Холандия, Румъния, Италия, Испания, Полша и други страни, ето сега ми предстои да пея Набуко и в България.

Набуко е библейски образ, който търпи развитие в хода на сюжетното действие. Ако в началото герият е агресивен, преследва евреите и дори се обявява за бог, впоследствие се променя, обръща се към истинската вяра, освобождава евреите и обещава да построи храм на техния бог. Набуко е противоречив, сложен и много силен образ, носител на вечни послания за мисията на владетеля и бащата, отговорността пред обществото и духовното наследство, което оставяш след себе си. В партията на Набуко Верди е вложил енергия и мощ, които упражняват силно въздействие дори върху певеца и самият аз понякога се улавям, че увлечен от музиката забравям да се щадя. Да се пресъздаде характера на Набуко както във вокален, така и в артистичен план, не е лесно, неслучайно Верди е озаглавил своя шедьовър с неговото име. Харесвам моя герой, той заслужава да бъде харесван, надявам се и зрителите на Опера в Летния театър да го харесат.”

Костюмографска изложба със селекционер ЛОРА МАРИНОВА

Първо издание (1966 – 1994). Откриване 15.04.2022, 18.00.

В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на "Дама Пика" от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби - документалната изложба "2022 - Варненската опера на 75" - текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба "Костюмът на варненската оперна сцена (1966-1994)" със селекционер Лора Маринова.

ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА – АБИГАИЛ

„Набуко“ - 14 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

“Обичам Абигаил. Ролята е емблематична за всички нас, българските сопранови певици. С тази роля великата Гена Димитрова триумфира по света, тя задава и еталона за Абигаил, който ние се опитваме да достигнем. Това е героична роля на жената воин, която в даден момент показва и своята женствена страна, но пречупена през желанието за власт. Темата за властлюбието и борбата за надмощие винаги е актуална. Жените воини като Абигаил се раждат във всяко време, а днес всяка жена по някакъв начин е воин, било то в ежедневието или на сцената.

Силно ме докосва първата поява на Абигаил, когато тя за пръв път показва и отношението си към Измаел. Нейният начин на съблазняване е особен, това не е обикновена женска съблазън, а добре обмислена властова стратегия. „Ще направя всичко, ще спася твоя народ, ти само ме обичай“, казва тя на Измаел и това звучи почти като ултиматум, но ето така съблазняват жените воини. Другото ми любимо място е последната й ария, когато специално в сегашната варненска постановка режисьорката Сребрина Соколова набляга върху прошката, смирението и осъзнаването на грешките, като една последна житейска равносметка преди смъртта. Арията е кратка, но изключително съдържателна и концентрирана като послание.”

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за вълнуващата творческа среща с режисьорката Вера Немирова, диригента Павел Балев и художника Юлиян Табаков при постановката на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски в Държавна опера Варна; за изследването на нови територии в търсене на автентичното и необходимия компромис в диалога между костюмографа и хореографа, удоволствието да борави с детайлите в характеристиките на героите и общия стремеж на екипа към една екстравагантна, но и органична „Дама Пика“, в чиято хореография всичко минава през пластиката и жестовите закони на езика на тялото; за влюбването във всеки репетиционен процес и шарения творчески сезон, донесъл й номинация „Икар“ и награда „Кристална лира“.

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

След „Омагьосани картини“ и „Цар Лъв“ във Варна поставяш хореографията и на „Дама Пика“. Казваш, че това е желано заглавие за теб, защо?.

Артистът е в постоянно търсене и изследване на нови сценични изразни форми и послания.  Или добре познати, но с нов прочит. Срещата ми с Вера Немирова е ценна за мен именно с тази изключителна откровеност, с която тя борави, спрямо изграждане на физическото действие. Тя изхожда от естествените движения, усещания и е вярна на автентичното поведение, свързано с драматургичните изисквания на персонажите, което вълнува и мен като артист, оформящ образите през езика на тялото и сценично движение. „Дама Пика” е произведение, което ме докосва с музиката, вълнуващата история, срещата с Вера и Юлиян, с всеки един артист и не на последно място с маестро Павел Балев. През работните и следработни срещи творческите разговори не спират. Живеем във, със и чрез „Дама Пика“.

14 юли 2022, 21.00, Опера в Летния тетър. Премиера на „Набуко“ от Верди, продукция на Държавна опера Варна

На 14 юли 2022 г, 21.00, Опера в Летния тетър ще предложи на своята международна публика премиерата на „Набуко“ от Джузепе Верди. Третата опера на Верди жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и му носи славата на голям композитор. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню (1836). Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Най-новата трактовка е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. След нейната великолепна сценична реализации на „Риголето“ в Опера в Летния театър 2021 и бравурната премиера на мюзикъла „Брилянтин“ – премиера за България в Опера в Летния театър 2022, сега Сребрина Соколова изненадва с нов прочит на „Набуко“. Талантливата режисьорка и дългогодишна асистентка на знаковия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

14 юли 2022, 21.00, Опера в Летния тетър. Премиера на „Набуко“ от Верди, продукция на Държавна опера Варна

На 14 юли 2022 г, 21.00, Опера в Летния тетър ще предложи на своята международна публика премиерата на „Набуко“ от Джузепе Верди. Третата опера на Верди жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и му носи славата на голям композитор. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню (1836). Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Най-новата трактовка е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. След нейната великолепна сценична реализации на „Риголето“ в Опера в Летния театър 2021 и бравурната премиера на мюзикъла „Брилянтин“ – премиера за България в Опера в Летния театър 2022, сега Сребрина Соколова изненадва с нов прочит на „Набуко“. Талантливата режисьорка и дългогодишна асистентка на знаковия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

С „ДАМА ПИКА“ ЗАПОЧВА ЮБИЛЕЙНАТА ПРОГРАМА ЗА 75-ГОДИШНИНАТА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Предпремиера - 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера - 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022

ПОСТАНОВКАТА

Предпремиерните спектакли на операта „Дама Пика“ от П. И. Чайковски на 15,16 април 2022 поставят началото на юбилейните събития, посветени на 75-годишнината на Варненската опера (1947-2022). В постановъчния екип влизат именити български творци, известни с изкуството си на голямата оперна сцена - постоянният гост диригент на Държавна опера Варна Павел Балев, който освен гост диригент на Виенската Щатсопера и Опера Цюрих, от тази година е Главен диригент и на Опера Лимож – Франция, постоянният гост режисьор на Държавна опера Варна Вера Немирова, която по покана на Виенската Щатсопера в началото на тази година възстанови своята постановка от 2007 г. на „Дама Пика“ на нейната сцена, а 3 месеца по-късно във Варна прави съвсем нов прочит на творбата. Сценографията и костюмографията са дело на художника с международно портфолио Юлиян Табаков, който в София привлече вниманието с изложбата си „Портрет на умиращ титан“. Хореографията за „Дама Пика“ носи почерка на Анна Пампулова, доц. д-р в департамент „Театър“ на НБУ, един от най-интересните съвременни български хореографи, създала за Варна хореографиите на „Омагьосани картини“ по музика на Нелко Коларов и на мюзикъла „Цар Лъв“.

На двете предпремиерни дати 15 и 16 април ще се изявят солистите от двата състава, а премиерата предстои на 26 юли в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър.

„Дама Пика“ 2022 е третата постановка на това заглавие в историята на Варненската опера. След първата сценична реализация през 1961 г. с дир. Емил Главанаков, реж. Николай Николов, худ. Мариана Попова, балетмайстор Фео Мустакова, през 1973 г. с трактовката на „Дама Пика“ се заемат дир. Недялко Недялков, реж. Емил Бошнаков, худ. Константин Радев и двама балетмайстори – Анастас Петров и Калина Богоева. Хорови диригенти на трите версии са съответно Петко Мечков, Кръстан Мисирков и сега Цветан Кръстев.

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

ВАРНЕНСКИЯТ ОПЕРЕН ТЕАТЪР ОТБЕЛЯЗВА 75-ГОДИШНИЯ СИ ЮБИЛЕЙ С БОГАТА ПРОГРАМА 

Своя 75-годишен юбилей през 2022 г. отбелязва Държавна опера Варна, наследник на Варненската областна народна опера, регистрирана на 06.04.1947 г. Неслучайно за пръв гл. худ. рък. е назначен Петър Райчев (1887-1960) - първият български световноизвестен белкантов тенор, варненецът, завладял оперната сцена на 3 континента, режисьор, проф. в Музикалната академия, с изключителен принос за развитието на българското оперно изкуство. Той подбира певците на национален конкурс в София, който се провежда в 3 тура, сформира оркестъра с главен диригент Руслан Райчев и диригент Христо Манолов, хоровия състав с диригент Димитър Младенов и балетната трупа с балетмайстор Асен Манолов. На 07.09.1947 г. варненци аплодират възторжено първата премиера на своя оперен театър – „Продадена невеста“ от Б. Сметана, в главната роля с Добринка Влахова.

Специалната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна започна с учредяването на 14.01.2022 г. на Инициативен юбилеен комитет от видни общественици, творци, журналисти, почитатели на изкуството. В Пресклуба на БТА, след сключването на Договор за партньорство между ТМПЦ Варна и БТА, пръв сред учредителите на Инициативния комитет положи своя подпис генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

НА 6 АПРИЛ 2022 ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НАВЪРШВА 75 ГОДИНИ

На днешния ден преди 75 години във Варна е регистрирана Народна опера Варна

Варненската публика се среща за пръв път с оперното изкуство през 1894 г., когато трупата на Енрико Масини изнася спектакли на “Травиата” и “Трубадур” от Верди и “Лучия ди Ламермур” от Доницети. С респект към миналото, дължим почит към всички онези творци, състави и събития, които допринасят за развитието на музикалната култура и създаването на п          рофесионален оперен театър в града. Сред тях Варненската общинска опера (1929), Симфоничният оркестър към Радио Варна с диригент Саша Попов (1945) и обособилият се от него първи Държавен симфоничен оркестър с главен диригент Руслан Райчев (1946) са най-добри предпоставки за създаването на Варненската областна народна опера, както точно е посочено в Учредителния протокола от 6.04.1947 г.

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

1946 г. Първият Варненски държавен симфоничен оркестър с гл. дир. Руслан Райчев;

Оркестърът на Държавна опера Варна, правоприемник на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна, отбелязва своя 76-ти рожден ден на 1 април 2022 г. Предисторията започва още в началото на миналия век (1913) с основаването на любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества (1926), предшественици на ММФ „Варненско лято“. През 1935 г. музикалните сили в града се обединяват и създават Варненската градска филхармония с диригенти Първан Николов, Димитър Младенов, Пресиян Дюгмеджиеев, Васил Попов. През 1944 г. се открива Държавното музикално училище, а през 1945 г. по идея на проф. Саша Попов се сформира Симфоничен оркестър при Радио Варна, който на 1 април 1946 г. се обособява като първият Държавен симфоничен оркестър във Варна с главен диригент Руслан Райчев.

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в първата българска постановка на мюзикъла „Брилянтин“, предизвикателството да изграждаш два различни характера в едно представление и режисьорските изненади на Сребрина Соколова; още за диригента Страцимир Павлов и неговите музиканти, хореографията на Надя Димокова, кънките и уроците на „Брилянтин“.

Предпремиера – 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в първата българска постановка на мюзикъла „Брилянтин“, предизвикателството да изграждаш два различни характера в едно представление и режисьорските изненади на Сребрина Соколова; още за диригента Страцимир Павлов и неговите музиканти, хореографията на Надя Димокова, кънките и уроците на „Брилянтин“.

Предпремиера – 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.

2022 – Варненската опера на 75

Именитата Вера Немирова, най-търсената българска режисьорка в чужбина, постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна, представи на Сцена Ротонда концепцията си за „Дама Пика“, втората й постановка на варненска сцена след „Графиня Марица“ през миналата година.

В юбилейния 75-ти сезон на Варненската опера предпремиерните спектакли на „Дама Пика“ са планирани за 15 и 16 април, а премиерата предстои на 26 юли в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър - Варна 2022.

Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

Предпремиерни спектакли - 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

2022 – Варненската опера на 75

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Брилянтин“, като симбиоза между театралната и филмова версия, първа сценична реализация в България; за контракултурата на „грийзърите“, вдъхновила създаването на мюзикъла; за проблемите на тийнейджърите и конфликта им със социума; за цветните персонажи и емпатията, също за подбора на екипа с най-добрите Дани и Санди – Велин Михайлов и Лилия Илиева.

„Брилянтин“ идва най-сетне и в България.

Да, имаме щастието нашият театър, с нашата гледна точка и нашия каст, да представи за пръв път този прекрасен мюзикъл на българска сцена. Нека да уточня, че сега на 18 и 19 март предстоят предпремиерните спектакли на „Брилянтин“, а премиерата на мюзикъла ще бъде на 23 юни в Опера в Летния театър 2022.

Тенорът АРТУР ЕСПИРИТУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си на българска сцена с Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно; Ромео и Жулиета като символ; предизвикателството да се слееш с героя, но и да се дистанцираш от самия себе си; възможностите за изява на певеца и операта на Гуно като перфектна комбинация между музика и драма, усещане за мажор и минор, постигане на дълбочина и баланс.

В първата варненска постановка на „Ромео и Жулиета“ от Гуно посрещаме Артур Еспириту като Ромео.

За мен е голямо удоволствие да изпълня ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, продукция на Държавна опера Варна. Харесва ми вашият красив град и особено сърдечните хора, които срещнах тук. Ромео е моят дебют на българска оперна сцена. За мен е чест да бъда първият Ромео в тази първа варненска постановка на операта на Гуно. Пял съм вече ролята, така че за мен сега е много интересно да я изпълня отново, под диригентството на маестро Светослав Борисов и режисурата на Урсула Хорнер, с нашите две Жулиети Илина Михайлова и Мария Павлова, както и с останалите колеги. Радвам се, че за пръв път имам възможността да работя с този екип.

Живеят ли Ромео и Жулиета в нашата съвременност?

Историята на Ромео и Жулиета е универсална, така че може веднага да бъде пренесена в нашето общество. Това е вечна история, независима от епохи и граници, история за първата любов. Нейната романтика кореспондира със съвременната представа за истинската любов, която изисква да обичаш някого безкористно, с цялото си същество. Малцина достигат това ниво на любовта. Ромео е един от тях. Влюбвайки се в Жулиета, той усеща, че животът му ще бъде неразделен от нейния, дори когато обстоятелствата не го позволяват. Двамата са готови на всичко в името на това да бъдат заедно. Трагичната смърт придава ореол на саможертвата им и я превръща в романтичен символ на любовта.

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

Предпремиерни спектакли - 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

2022 – Варненската опера на 75

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Брилянтин“, като симбиоза между театралната и филмова версия, първа сценична реализация в България; за контракултурата на „грийзърите“, вдъхновила създаването на мюзикъла; за проблемите на тийнейджърите и конфликта им със социума; за цветните персонажи и емпатията, също за подбора на екипа с най-добрите Дани и Санди – Велин Михайлов и Лилия Илиева.

„Брилянтин“ идва най-сетне и в България.

Да, имаме щастието нашият театър, с нашата гледна точка и нашия каст, да представи за пръв път този прекрасен мюзикъл на българска сцена. Нека да уточня, че сега на 18 и 19 март предстоят предпремиерните спектакли на „Брилянтин“, а премиерата на мюзикъла ще бъде на 23 юни в Опера в Летния театър 2022.

Тенорът АРТУР ЕСПИРИТУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си на българска сцена с Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно; Ромео и Жулиета като символ; предизвикателството да се слееш с героя, но и да се дистанцираш от самия себе си; възможностите за изява на певеца и операта на Гуно като перфектна комбинация между музика и драма, усещане за мажор и минор, постигане на дълбочина и баланс.

В първата варненска постановка на „Ромео и Жулиета“ от Гуно посрещаме Артур Еспириту като Ромео.

За мен е голямо удоволствие да изпълня ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, продукция на Държавна опера Варна. Харесва ми вашият красив град и особено сърдечните хора, които срещнах тук. Ромео е моят дебют на българска оперна сцена. За мен е чест да бъда първият Ромео в тази първа варненска постановка на операта на Гуно. Пял съм вече ролята, така че за мен сега е много интересно да я изпълня отново, под диригентството на маестро Светослав Борисов и режисурата на Урсула Хорнер, с нашите две Жулиети Илина Михайлова и Мария Павлова, както и с останалите колеги. Радвам се, че за пръв път имам възможността да работя с този екип.

Живеят ли Ромео и Жулиета в нашата съвременност?

Историята на Ромео и Жулиета е универсална, така че може веднага да бъде пренесена в нашето общество. Това е вечна история, независима от епохи и граници, история за първата любов. Нейната романтика кореспондира със съвременната представа за истинската любов, която изисква да обичаш някого безкористно, с цялото си същество. Малцина достигат това ниво на любовта. Ромео е един от тях. Влюбвайки се в Жулиета, той усеща, че животът му ще бъде неразделен от нейния, дори когато обстоятелствата не го позволяват. Двамата са готови на всичко в името на това да бъдат заедно. Трагичната смърт придава ореол на саможертвата им и я превръща в романтичен символ на любовта.

11 март 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

На 11 март 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна, ще бъде представена летописната книга „Кондиката на град Варна“ от Николай Савов, изд. Стено, 2021. Модератор Виолета Тончева

Художник и писател, известен с интересите си в областта на историята и краезнанието, Николай Савов е автор на книгите "Паметниците на Варна", "Руските паметници във Варна", "Чешмата на султана“, романа „Параклисът“, книгата с разкази „Любов“. Последната му книга „Кондиката на Варна“ представлява обемна хроника на Варна, която на 485 страници проследява с текст и снимки историческите сведения за града от създаването му до днес. За събирането, подреждането и написването на този изключителен летопис, единствен по рода си в България, авторът е ползвал личния си архив, периодиката, събрана в Регионалния отдел на РБ „Пенчо Славейков“, както и архивни единици от Държавен архив Варна, Централния военен архив във Велико Търново, документи от Националния военноисторически музей в София и от Военноморския музей във Варна, лични архиви на съмишленици. „Кондика на град Варна“ е луксозно издание с кожена подвързия, отпечатано в изд. „Стено“, 2021, с финансовата подкрепа на щедри варненци, на които авторът поднася своята благодарност.

Варна - 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Балчик - 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик

Радвам се на възможността да работя във Варненската опера, още повече че за мен това е първа постановка в оперния театър въобще. Предизвикателството е голямо и аз много се вълнувам. Трябва да кажа най-напред, че харесвам Гуно като композитор, музиката на „Ромео и Жулиета“ е невероятно красива и докосваща. С Ромео и Жулиета всички сме добре запознати от пиесата на Шекспир, която в някаква степен затруднява намирането на нови решения. Но Урсула Хорнер ни предожи много интересен режисьорски подход, така че целият екип вибрира на една и съща честота.

Моята сценография се състои от 6 раздвижени елемента, които са транспарентни, но поставени в определена констелация, изглеждат компактно и доста внушително. Декорът съчетава метал и дърво и мисля, че тази симбиоза между двата материала се получи добре. Тя създава приятна топлота в дизайна, който в хода на действието се променя с оригинални светлинни решения.

По принцип в моите сценографии се старая не да налагам своя личен вкус, а по-скоро да чета между редовете и адекватно да пресъздавам света на сцената спрямо това, което изисква текстът и предполага режисьорската концепция.

Нашата версия на „Ромео и Жулиета“ ще бъде, вярвам, освен възхвала на любовта, и една неочаквана, динамична, една различна постановка.

9 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В своя юбилеен 75-ти сезон, със спектакъла на операта „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини на 9 март 2022 г., Държавна опера Варна поднася признанието си към своя първосъздател Петър Райчев. Повод за събитието е 135-годишнината от рождението на нашия велик съгражданин, първия от плеядата звездни български гласове, първия наш тенор, триумфирал в най-престижните оперни театри по света, певец, режисьор и педагог с огромни заслуги към българското оперно изкуство.

Назначен за главен художествен ръководител на Варненската народна опера, регистрирана на 6.04.1947 г., Петър Райчев провежда в София първия конкурс за оперни солисти в 3 тура и сформира първия професионален екип на оперния театър, с който на 7.09.1947 г. представя пред възторжените варненци премиерата на първата постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Дирижира синът му, младият Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера, който от 1946 г. е и главен диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна. Така синът поема на свой ред по пътя към световната сцена именно от Варна.

Варна - 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Балчик - 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик

Радвам се на възможността да работя във Варненската опера, още повече че за мен това е първа постановка в оперния театър въобще. Предизвикателството е голямо и аз много се вълнувам. Трябва да кажа най-напред, че харесвам Гуно като композитор, музиката на „Ромео и Жулиета“ е невероятно красива и докосваща. С Ромео и Жулиета всички сме добре запознати от пиесата на Шекспир, която в някаква степен затруднява намирането на нови решения. Но Урсула Хорнер ни предожи много интересен режисьорски подход, така че целият екип вибрира на една и съща честота.

Моята сценография се състои от 6 раздвижени елемента, които са транспарентни, но поставени в определена констелация, изглеждат компактно и доста внушително. Декорът съчетава метал и дърво и мисля, че тази симбиоза между двата материала се получи добре. Тя създава приятна топлота в дизайна, който в хода на действието се променя с оригинални светлинни решения.

По принцип в моите сценографии се старая не да налагам своя личен вкус, а по-скоро да чета между редовете и адекватно да пресъздавам света на сцената спрямо това, което изисква текстът и предполага режисьорската концепция.

Нашата версия на „Ромео и Жулиета“ ще бъде, вярвам, освен възхвала на любовта, и една неочаквана, динамична, една различна постановка.

28 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В навечерието на Националния празник на България, на 28.02.2022 г. екип на Държавна опера Варна поднася концерт спектакъл с творби от Д. Христов, П. Владигеров, Д. Ненов, Ф. Кутев, Т. Попов, М. Големинов, Г. Костов, А. Йосифов и други български композитори, които влизат в емоционален диалог със стихове от български поети и писатели. Участват Ирина Жекова – сопран, Михаела Берова – мецосопран, Пламен Райков – тенор, Пламен Георгиев – актьор, Стефан Бояджиев – пиано, Руслан Павлов – пиано и Радостин Златинов – кларинет. В този специален концерт те ще вложат енергията на българското светоусещане и своите размисли за свободата. 

Премиер солистът на Държавна опера Варна Павел Кирчев бе отличен с извънредната награда "Импулс" 2022, която се връчва за изключително артистични постижения

25 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка. Той беше щастлив да съпреживее премиерата й в ММФ „Варненско лято“ 202О, под диригентството на Найден Тодоров, със звездното участие на Александрина Пендачанска – дебют в ролята на Лейди Макбет и Кирил Манолов – Макбет. Сега диригент на спектакъла ще бъде Маестро Якопо Сипари Ди Пескасерели от Италия, а в главните роли ще видим също прекрасни артисти с техни коронни превъплъщения - Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров - Макбет, Иван Момиров – Макдъф и Гео Чобанов - Банко.

КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика. Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми",  "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др.

Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.

Режисьорка УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Ромео и Жулиета“; романтичната музика и контрастът като режисьорски принцип; динамиката като провокация; знакът за равенство между актьорското превъплъщение и вокалното майсторство; градацията в неустоимите 4 дуета; Жулиета и Виолета („Травиата“); светлинният дизайн като възлов елемент; костюмите в стил Steampunk, модулната сценография...  

За пръв път в своята 75-годишна история, при това тъкмо в юбилейната година, Държавна опера Варна поставя операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. Премиерата на 7 юли 2022 г.  ще бъде наистина специално събитие.

И за мен това събитие е специално, аз също за пръв път поставям операта на Шарл Гуно и въобще за пръв път се сблъсквам с тематиката на Ромео и Жулиета. Mакар и драматургията да следва пиесата, в операта липсват сюжетни нишки от творбата на Шекспир, които според мен са важни за изясняване на целия контекст. Музиката е много красива и много романтична, но следвайки непрекъснато все същия емоционален стил, тя не позволява да излязат на преден план други силни драматични моменти. Ето защо се налага понякога да работим „против“ музиката, за да получим различни амплитуди, били те забавни или някакви други. 

25 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка. Той беше щастлив да съпреживее премиерата й в ММФ „Варненско лято“ 202О, под диригентството на Найден Тодоров, със звездното участие на Александрина Пендачанска – дебют в ролята на Лейди Макбет и Кирил Манолов – Макбет. Сега диригент на спектакъла ще бъде Маестро Якопо Сипари Ди Пескасерели от Италия, а в главните роли ще видим също прекрасни артисти с техни коронни превъплъщения - Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров - Макбет, Иван Момиров – Макдъф и Гео Чобанов - Банко.

КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика. Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми",  "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др.

Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.

Режисьорка УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Ромео и Жулиета“; романтичната музика и контрастът като режисьорски принцип; динамиката като провокация; знакът за равенство между актьорското превъплъщение и вокалното майсторство; градацията в неустоимите 4 дуета; Жулиета и Виолета („Травиата“); светлинният дизайн като възлов елемент; костюмите в стил Steampunk, модулната сценография...  

За пръв път в своята 75-годишна история, при това тъкмо в юбилейната година, Държавна опера Варна поставя операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. Премиерата на 7 юли 2022 г.  ще бъде наистина специално събитие.

И за мен това събитие е специално, аз също за пръв път поставям операта на Шарл Гуно и въобще за пръв път се сблъсквам с тематиката на Ромео и Жулиета. Mакар и драматургията да следва пиесата, в операта липсват сюжетни нишки от творбата на Шекспир, които според мен са важни за изясняване на целия контекст. Музиката е много красива и много романтична, но следвайки непрекъснато все същия емоционален стил, тя не позволява да излязат на преден план други силни драматични моменти. Ето защо се налага понякога да работим „против“ музиката, за да получим различни амплитуди, били те забавни или някакви други. 

Джакомо Бианки (цигулка) и Амедео Чикезе (виолончело) - солисти на Концерта за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, представят творбата и уникалните инструменти, на които имат привилегията да свирят

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ - Симфоничен концерт под диригентството на Маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В програмата: Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп.102 от Йоханес Брамс, солисти Джакомо Бианки и Амедео Чикезе. Премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс, солист Боян Бъчваров. Оркестър на Държавна опера Варна.

Варна - 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Балчик - 8 юли, 21.00, Двореца Балчик

Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, отдавна превърнали се в архетипни образи на двама влюбени, които предпочитат смъртта пред живот без другия. Трагедията „Ромео и Жулиета“, въпреки че е една от ранните пиеси на Шекспир, се нарежда сред неговите най-известни, най-често изпълнявани и най-често адаптирани в други сценични жанрове, творби. Съществуват над 150 филмови и телевизионни версии на „Ромео и Жулиета“, като за най-добра се приема екранизацията на Франко Дзефирели с Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси в главните роли (1968), следвана от филма на Баз Лурман, с Леонардо ди Каприо и Клеър Дейнс (1996).

Сред оперните композитори, които също се вдъхновяват от романтичните персонажи на английския бард, заслужават да бъдат споменати Винченцо Белини с операта „Капулети и Монтеки“ и Хектор Берлиоз с драматичната симфония „Ромео и Жулиета“, която самият автор нарича „опера без думи“. За най-сполучлива от всичките 40 оперни адаптации на „Ромео и Жулиета“ се смята операта на Шарл Гуно (1890-1893). Тя е последното му непреходно художествено достижение, което жъне триуф на премиерата в Париж на 27.04.1867 г., с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари-Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер-Жюл Мишо. През следващите две години операта има 900 представления в различни театри.

Докато пиесата на Шекспир започва с пролог във форма на сонет, който се изпълнява от един актьор, наречен Хор, в операта на Гуно партията на Хор се изпълнява действително от оперния хор. „Два рода равно знатни от Верона, / чиято красота е тук пред вас, отново нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от злоба / обикват се под гибелна звезда / и таз любов, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната вражда...”.

Джакомо Бианки (цигулка) и Амедео Чикезе (виолончело) - солисти на Концерта за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, представят творбата и уникалните инструменти, на които имат привилегията да свирят

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ - Симфоничен концерт под диригентството на Маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В програмата: Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп.102 от Йоханес Брамс, солисти Джакомо Бианки и Амедео Чикезе. Премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс, солист Боян Бъчваров. Оркестър на Държавна опера Варна.

21 юни 2022, 18.00, Сцена Раковина, Морската градина

Във Франция 21 юни се празнува като Ден на музиката вече 30 години. Идеята е на Жак Ланг от времето, когато заема поста министър на културата. Той едва ли е предполагал, че предложението му по-късно ще вдъхнови още 120 държави по света да се включат в този празник, чиято идея е споделянето на радостта от музиката в различни жанрове, от професионалисти и любители, в срещи на открито и в нетрадиционни пространства.

Държавна опера Варна по традиция подкрепя Световния ден на музиката 21 юни, организиран от Франкофонския учебен център и Алианс Франсез Варна. В рамките на юбилейното XXX издание на празника oт 18.00 часа на Сцена Раковина в Морската градина ще изнесат специална програма солистите на Държавна опера Варна (по азбучен ред): Арсений Арсов - тенор, Гео Чобанов - бас, Михаела Берова - мецосопран и Жана Костова - сопран, акомпанирани от пианиста Руслан Павлов.

Арсений Арсов ще изпее любимите си песни на Едит Пиаф „Животът в розово“ и „За нищо не съжалявам“, Жана Костова ще поднесе Ария на Микаела от операта „Кармен“ на Бизе, а Михаела Берова ще изпълни прочутата Хабанера от същата опера. Двете певици ще представят и красивата Баркарола от „Хофманови разкази“ на Офенбах. Гео Чобанов ще изненада публиката с "Plaisir d'amour“ от Жан Пол Мартини и една от вечните песни на Жо Дасен.

БОЯН БЪЧВАРОВ - СОЛИСТ НА ПРЕМИЕРАТА НА СИМФОНИЯ №3 "ОРГАНОВА" ОТ КАМИЙ СЕН САНС

Симфоничен концерт - 18 февр. 2022, 19.00, ФКЦ

Диригент Григор Паликаров. Солисти: Джакомо Бианки (цигулка), Амедео Чикезе (виолончело), Боян Бъчваров (орган). Програма: Й. Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп. 102 и премиера на К. Сен Санс – Симфония №3 «Органова». Оркестър на Държавна опера Варна

"Животът и творчеството на Сен-Санс са свързани с органа през целия му живот. Още първата му работа след завършването на Парижката консерватория е като органист в една парижка църква. Но третата симфония е връх в творчеството му, където се съединява симфоничното му майсторство с използването на пиано и орган. Тук органът не е толкова солов инструмент, а по-скоро се вплита в звуковата тъкан на оркестъра, като допълва и обогатява звучността на оркестъра.

МАЩАБНА КОПРОДУКЦИЯ между НАЦИОНАЛНАТА ОПЕРА И БАЛЕТ на РС МАКЕДОНИЯ и ТМПЦ - ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

29 юни, 21.00, Опера в Летния театър - Варна 2022

Дългогодишното творческо партньорство между Националната опера и балет на Република Северна Македония и Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна, следвайки Меморандума между двата театъра за сътрудничество и размяна на гостувания, намира особено силен израз в XIII издание на Опера в Летния театър 2022.

На 29 юни от 21.00 часа двете културни институции ще представят две балетни премиери – „Шехеразада“ по музика на Николай Римски-Корсаков, хореография Михаил Фокин, редакция Олга Панго, режисьор Деян Прошев – продукция на Скопие и „Валпургиева нощ“ по музика на Шарл Гуно, хореография Леонид Лавровский, хореографска редакция и режисура Светлана Тоншева – продукция на Варна. Танцуват най-добрите балетни артисти от интернационалните балетни трупи на РС Македония и Държавна опера Варна, а оркестъра на Държавна опера Варна дирижира маестра Бисера Чадловска от РС Македония.

В реципрочния гастрол на Държавна опера Варна в Скопие на 7 октомври т.г. отново ще бъдат представени „Шехеразада“ и „Валпургиева нощ“, но тогава пред оркестъра на Националната опера и балет на РС Македония на диригентския пулт ще застане маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна.

18 февруари 2022, 19.00, ФКЦ

Диригент Григор Паликаров. Солисти: Джакомо Бианки (цигулка), Амедео Чикезе (виолончело), Боян Бъчваров (орган). Програма: Й.Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в Ла минор, оп.102, К.Сен-Санс – Симфония №3 «Органова». Оркестър на Държавна опера Варна.

ДЖАКОМО БИАНКИ започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст и две години по-късно вече учи в консерваторията "Дж. Верди" в Комо под ръководството на Маестра Ливия Балди. През февруари 2008 г. завършва с пълно отличие консерваторията, а през февруари 2011 г., също с отличие завършва и двегодишен майсторски курс при маестро Алесандро Перпич във Ферара. Посещава тригодишния курс на Маестро Роберто Ранфалди в Академията за висша специализация Перози в Биела. По време на обучението си участва в майсторски класове на изтъкнати цигулари като Роланд Балдини, Крищоф Вегржин, Стефано Монтанари, Марко Роляно, Стефано Паляни, Мариана Сирбу, Оливие Чарли, а през 2008 г. в Академията Chigiana в Сиена е ученик на Giuliano Carmignola.

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза спектакълът се измества на Основна сцена, Държавна опера Варна. Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли - главен диригент на Puccini Philharmonic Orchestra, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, режисьор Сребрина Соколова, с участието на Доната Д`Анунцио Ломбарди - награда Пучини 2019, Илина Михайлова, Ирина Жекова, Рейналдо Дроз, Валерий Георгиев, Пламен Димитров. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

11 юни, 21.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ

Диригент Григор Паликаров. Солисти: Джакомо Бианки (цигулка), Амедео Чикезе (виолончело), Боян Бъчваров (орган). Програма: Й.Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в Ла минор, оп.102, К.Сен-Санс – Симфония №3 «Органова». Оркестър на Държавна опера Варна.

Когато неотдавна стана известно, че Григор Паликаров ще бъде постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, именитият маестро обеща, че в началото на 2022 година ще направи варненска премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс. И спази обещанието си: „Варна разполага с прекрасен инструмент във Фестивалния и конгресен център и чудесен органист в лицето на Боян Бъчваров, така че аз отдавна търся подходящ момент за реализация на моята идея за Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс. Всъщност идеалният момент никога не настъпва, освен ако човек не си го направи сам. С оглед на постиженията, които имаме с оркестъра на Държавна опера Варна, особено при последния концерт, когато изпълнихме премиера на симфоничната поема „Смърт и просветление“ от Рихард Щраус, сметнах, че „Органова симфония“ ще бъде една естествена следваща стъпка. Самият Сен Санс казва, че в тази симфония е вложил цялото си майсторство и наистина тази творба е изключително интересна, богато оркестрирана, предизвикателство за оркестър и диригент и в този ред на мисли тя е прекрасна част от една симфонична програма“, обяснява Маестро Паликаров.

Емоционално премина срещата на 7 юни, Сцена Ротонда, Държавна опера Варна, с маестро Павел Герджиков по повод премиерата на книгата "Камерният свят на Павел Герджиков" от Боряна Ламбрева. В началото гостите разгледаха документалната изложба, посветена на 75-годишния юбилей на Варненската опера, след което бе представено огромното творчество на изключителния певец с над 100 роли от световната оперна съкровищница, с акцент върху неговото пристрастие към камерната музика.

Световноизвестният артист, триумфирал на най-престижните сцени в света, има огромни заслуги за развитието на българското оперно изкуство не само като певец, а и като педагог и режисьор. Богатата му ерудиция, умението да общува, чувството за хумор и ненакърнения от 84-те му години дух предизвикаха възхищението на варненските оперни артисти, повечето от които се оказаха студенти на професора, вкл. директорката на ТМПЦ Даниела Димова. Всичко това отприщи много спомени.

Прозвуча специална селекция от студийни записи с камерни изпълнения на именития творец, след което солистите на Варненската опера Гео Чобанов, Иво Йорданов, Арсений Арсов и Ирина Жекова поднесоха изящен камерен концерт, в акомпанимент на пианиста Руслан Павлов.

Yважаеми зрители,

Балетния спектакъл "Вечер на съвременната хореография" предвиден за 08.02.2022 г. се отменя.

Зрителите могат да презаверят билетите си за друг спектакъл на касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР – ВАРНА / ДЪРЖАВНА ОПЕРА, ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТ. БЪЧВАРОВ” /  ТЪРСИ

“СЦЕНИЧЕН РАБОТНИК”

1. Характеристика на работата:

Подготвя сцената за репетиции и спектакли, като участва в построяването, укрепването и подреждането на декора, съобразно изискванията на режисьора. След завършване на репетициите и представленията освобождава сцената, като пренася, комплектова и подрежда в складовете и в складовата база  декора, сценичната тапицерия и тежкия реквизит.

2. Изисквания:

2.1. завършено средно образование.

2.2. умение за работа в екип, комуникативност, дисциплинираност,                  

инициативност, прецизност, отговорност.

          3. Документи: 

          АВТОБИОГРАФИЯ - европейски формат, предава се лично в отдел  Човешки ресурси или на Технически директор – Стоян Стоянов. 

Актьорът от Народния театър „Иван Вазов“ МИХАИЛ ПЕТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Оркестър без име“ като един от петте най-добри български филми; за мюзикъла „Оркестър без име“ като достойно продължение на филма с други средства; за колоритния образ на Миташки и негативните черти в характера на българина, които за съжаление се задълбочават; за мюзикъла като синтетично изкуство и свеж полъх във време на изпитания. 

-Сигурно харесвате филма „Оркестър без име“...

-Ако подберем най-добрите български филми, „Оркестър без име“ във всеки случай ще бъде в петицата на тази класация. Във филма участват прекрасни млади актьори, които по-късно, благодарение и на този филм, се развиха и получиха голяма популярност. Сега се срещаме с този материал на Станислав Стратиев, вече в сценичен вариант на Борис Панкин. Постановката не отразява точно филма, защото междувременно изминаха 40 години, нещата се менят, животът се променя, а с него се променят и хората. Има детайли, които са осъвременени и според мен звучат по-актуално. Мисля, че се получи едно достойно продължение на филма „Оркестър без име“, вече в жанра на мюзикъла.

Рецензия на "Дама Пика" - премиера 2022 на Държавна опера Варна с дир. Павел Балев и реж. Вера Немирова в престижното музикално списание "Das Opernglas", Германия.

DAS LEBEN - EIN SPIEL

Tschaikowskis PIQUE DAME inszeniert von Vera Nemirova und dirigiert von Pavel Baleff –das neue kreative Tandem als ständige Gäste an der Staatsoper Varna.

Die Schwarzmeer-Metropole Varna ist eine faszinierende Stadt mit einem opernbegeisterten internationalen Publikum. Die urbane Kulturszene und die Gastfreundlichkeit der maritimen Landschaft, mit viel Sonne, dem Strand und seiner langen Promenade, Parks, vielen Restaurants, Cafés und Bars ist nicht nur einladend, sondern auch bezahlbar. Viele internationale Besucher tummeln sich vor allem im Sommer hier und der internationale renommierte Ballettwettbewerb hat schon vielen Tanzbegabten zu einem Sprung in die große Karriere verholfen.

Am 6. April 1947 wurde das Opernensemble unter der künstlerischen Leitung des Sängers und Regisseurs Peter Raycheff gegründet. Es ist seitdem in dem 1912 erbauten Stadttheater beheimatet, das wie ein Schmuckstück im barocken Stil wirkt. Durch diese Institution bekam das europäische Musiktheater am Schwarzen Meer, in Bulgarien, eine neue Heimat. Das wurde damals schon euphorisch gefeiert und auch heute noch wird das Musiktheater dort liebevoll gepflegt. In den vergangenen 75 Jahren wurde das Opernhaus zu einer der führenden Kulturinstitutionen des Landes. Dort fanden über 40 Uraufführungen von Opern, Balletten und Musicals statt. Heute leitet Daniela Dimova das Haus und sie hat mit ihrem Team für das Jubiläumsjahr eine Buchsonderausgabe, Ausstellungen und viele Neuproduktionen geplant.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО „ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“, 40 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Как Мариан Бачев, Николай Дограмаджиев, Борислав Веженов, Волена Апостолова, Димитрина Германова и Йоан Попов виждат своите герои в мюзикъла „Оркестър без име“ и как се отнасят към актьорите, пресъздали същите герои преди 40 години в култовия филм „Оркестър без име“.

МУЛТИМЕДИЕН КОНЦЕРТ С ГЛ. ДИР. НА ФЕСТИВАЛ „ПУЧИНИ“ ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ И СОПРАНОTO ДОНАТА Д‘АНУНЦИО ЛОМБАРДИ - НАГРАДА „ПУЧИНИ“ 2019

11 юни, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022

XIII издание на Опера в Летния театър 2022 на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна, започва емоционално с „Жените на Пучини“. Мултимедийният концерт на 11 юни от 21.00 часа, е замислен като проникновен и дълбоко интимен разказ за героините и музите на великия композитор. Увенчали с имената си всички негови опери, деликатната Мими, жизнерадостната Мюзета, ревнивата Тоска, студената Турандот, доверчивата, но горда Бътерфлай ще разкрият различни страни от многопластовата женска природа. Влюбен във всяка една от героините си, Пучини е вложил цялата си душа в разтърсваща музика с пълнокръвни и дълбоко вълнуващи образи.

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла „Оркестър без име“, вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на „Оркестър без име“, също за поговорката „Музикант къща не храни“, в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

„Оркестър без име“ – филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла?

 „Оркестър без име“ е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е „Оставаме“ по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.