ГАЛЕРИЯ

МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА

Моят герой Никлаус, приятел и муза на поета Хофман, е антипод на Хофман, оттам и вторият най-важен персонаж. Като всички поети, Хофман хвърчи в облаците и вижда нещата през розови очила буквално и преносно, а Никлаус го сваля на земята. Той е неговата будна съвест, неговата душа, която му подсказва каква е истината, но Хофман не желае да я приеме и оттам двамата се намират в постоянен конфликт. Никлаус противоречи на Хофман, старае се да го извади от всички бели, в които поетът се забърква, но – както и в живота – невинаги нещата се случват както искаш. Добре е да се вслушваш в съвестта си, дори това да не ти харесва, но го има и другото – като творец Хофман е човек на изкуството, което движи света, а изкуството го движи любовта. За да има изкуство, артистът трябва да е влюбен, още по-добре, ако е нещастно влюбен.

Ролята на Никлаус много ми допада. За да се подготвя, прочетох разказите на Е. Т. А. Хофман, запознах се и с биографията му. Изключителна личност, многостранен творец, мистик, той е смятал, че външни сили влияят на нашия живот, затова навсякъде се появява лошият, злият, този, който спъва очаквания ход на действието. Обикновено човек търси външна причина за неудачите си, а всъщност трябва да потърси причината в себе си и да се вслушва в интуицията си. Всичко това е отразено в операта. Така отново стигаме до моя герой.

Щастлива съм, че съм един мецосопран сред толкова много сопрани – Олимпия, Жулиета, Антония. От вокална гледна точка това е много интересно, защото може да се чуе цялата богата палитра от гласове както женски, така и мъжки. Съпоставката между добре подбраните тембри, които се редуват, е много интересна. Публиката ще се наслади на толкова много тембри на чудесни солисти, каквито - с риск да прозвучи нескромно, мисля, че в друг оперен театър не могат да се чуят.

Изкуството е повод за размисъл върху живота… Напомня ни, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат и че всяка монета има две страни. Двойствеността се среща навсякъде, защото живеем в двоична вселена - до познание стигаме само чрез страдание, а светлината не може да съществува, ако няма мрак. Най-често добротата живее в семплия и необразован човек, а титлата благородник не е свързана непременно с добродетел.

С помощта на някое произведение на изкуството разбираме повече за нас самите и за начина, по който можем погрешно да тълкуваме поведението на другите около нас. Колко пъти сме попадали в капана да надценяваме съмнителни хора или да поставяме материалните пред духовните ценности? Нашите решения могат да накърнят емоциите ни и да втърдят сърцата ни.

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

Очаквайте предпремиерата на "Вълшебната флейта на 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна и премиерата на 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

"Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. Композирана е в две действия, в популярната по онова време форма Singspiel, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт.

След като става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта през септември 1791. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Freihaus Theater”. Оркестърът дирижира самият Моцарт; в образа на Папaгено се превъплъщава Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. „Вълшебната флейта” жъне незапомнен успех. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното представление на операта, но Моцарт не присъства, тъй като умира 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г.

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ НА ВАРНЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ С ДИРИГЕНТ ПАВЕЛ БАЛЕВ

17 април 2021, 19.00 - Държавна опера Варна

28 юни 2021, 19.00, зала "България", "Софийски музикални седмици" 2021

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предстоящия юбилеен концерт на варненските симфоници с варненската премиера на част от музиката на балета „Сътворението на света“, как от карикатурите на Жан Ефел се ражда уникалната музика на Андрей Петров, а балетът печели рекорда на Гинес за най-много постановки на съвременен балет. Още за разликата между позициите минус десет и плюс десет, системата на „чекмеджетата“, погледа към България отвън и отвътре и какво изгражда самочувствието на диригента

Маестро Балев, очакваме с нетърпение симфоничния концерт, посветен на 65-годишнината от създаването на първия държавен симфоничен оркестър във Варна. С какви чувства пристъпвате към концерта, свързан с тази важна за нас годишнина?

Радвам се, че на мен се падна честта да дирижирам този юбилеен концерт, както и че за солист на Концерта за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел е поканен Ивайло Василев. Винаги е хубаво да срещам млади български таланти като него. Ивайло е едно много будно и много музикално момче, което прекрасно владее пианото. Има много добро развитие, неговите преподаватели са му помогнали явно много успешно да изгради прекрасна музикална култура. Това е комплимент за проф. Борислава Танева и за него самия, защото на тази възраст той може да постига вече толкова красиви неща.

Ще прозвучат за пръв път във Варна две сюити от балета на Андрей Петров „Сътворението на света“. С какво Андрей Петров е по-специален за Вас?

Още като студент знаех за Андрей Петров, гледах през 1984 г. постановка на неговата опера “Петър Първи“, която Пловдивската опера представи на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. В студентските години композиторът Петър Петров ми разказваше за „Сътворението на света“. По-късно, когато отидох да работя с Ленинградската филхармония, сега Филхармонията на Санкт Петербург, имах среща с маестро Юрий Темирканов и успях да си закупя излязлата току-що негова биография, в която той споделяше, че една от най-важните личности, които е срещнал в живота си, е Андрей Петров. Според него, ако Андрей Петров се е родил навремето в богата държава като САЩ, щял да стане най-известният филмов композитор в света. По-известен от най-големите съвременни филмови композитори, като Джон Уилямс например. Всъщност няма нищо случайно в това, защото Андрей Петров е пряк наследник на голямата композиторска школа на Шостакович и Прокофиев.

Ето как реших, че трябва непременно да издиря музиката на Андрей Петров. Свързах се със семейството и с основания от него фонд „Андрей Петров“, който е известен с активната си дейност. През 2020 г., когато отбелязахме 90 години от рождението на композитора, амбициозните млади сътрудници от фонда организираха близо 50 авторски концерта на Андрей Петров в около 50 града в Русия. С тези симфонични концерти, подготвени с различни състави във всеки град, те представиха музиката на Андрей Петров почти в цялата руска страна.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

Главният режисьор на Варненския драматичен театър Пламен Марков с Голямата награда на името на Георги Калоянчев;

"Златен Кукерикон" за Мариан Бачев за ролята на Чаплин в едноименния мюзикъл на Държавна опера Варна

"Златен Кукерикон" за режисьора Боян Иванов за "Ако Фройд беше индиец" в Държавен куклен театър Варна;

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

МАЕСТРО ХРИСТО ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първото си работно място като диригент на Варненската филхармония, амбицията, загубите и опита на младостта, за Моцарт като музикален фитнес и повторната среща с варненските оркестранти в премиерната постановка 2021 на „Вълшебната флейта“ от Моцарт, за македонското потекло, фондация „Гоце Делчев“ и свободата, която трябва да се заслужи

Казвате, че Варна е първата Ви любов...

Варна беше първото ми работно място, първата ми любов, това не се забравя. Дойдох във Варна по разпределение в последната година, когато имаше такова разпределение. Пристигнах на 1 септ 1988 г. като възпитаник на Маестро Васил Казанджиев, когото всички ние, неговите студенти, обожавахме. Тъй като бях любимият му ученик, той беше издействал от своя приятел Иван Маринов, тогава главен диригент на Варненската филхармония, да ме вземе като стажант-диригент. Бях млад, амбициозен и спечелих международна награда за диригентство във Франция. Специализирах там около година и в края на 1989-та отново се върнах във Варна.

В унисон с тогавашните демократични промени, а и каквато продължава да е практиката на известните филхармонични оркестри, Варненската филхармония реши да гласува вот на доверие на своите трима диригенти. Междувременно Иван Маринов беше заменен като главен диригент от Андрей Андреев, втори диригент беше Нелко Коларов, с когото като връсници много се сближихме и аз бях третият диригент. Оркестърът гласува вот на доверие на мен и изведнъж аз, едва 27-годишен, се оказах главен диригент на Варненската филхармония, която тогава се състоеше от 112 души, заедно с администрацията. Поста поех на 1 януари 1990 г. Бях много щастлив, но нямах никакъв управленски опит и върху главата ми се струпаха всякакви проблеми. А и времето беше особено, липсваха хранителни продукти, въведоха режим на тока и България заприлича на дискотека... Давах си сметка, че като ръководител съм длъжен да осигуря хляба на хората, независимо от всички трудности и затова реших, че непременно трябва да изведа филхармонията в чужбина. Още повече, че за предходните 12 години тя беше ходила само в Съветския съюз и в Чехословакия. Успях да организирам две големи турнета – едното до Австрия, заедно с диригента Георги Занев, а другото – до Испания. Испанското турне беше много дълго и добре заплатено, така че в онова трудно и бедно време за страната, варненските филхармоници получиха за труда си прилично заплащане.

10 април – 29 април 2021

ФЕСТИВАЛНИ АКЦЕНТИ

Премиера на две сюити от „Сътворението на света“ от Андрей Петров за 75-та годишнина от създаването на Държавен симфоничен оркестър във Варна; премиера на „Вълшебната флейта“ от Моцарт за 74-та годишнина на Варненската опера; премиерни хореографски редакции за Световния ден на балета са само някои от фестивалните акценти.

След отмяна на строгите противоепидемични мерки Държавна опера Варна подновява редовната си програма на 10 април с шедьовъра на Пучини "Тоска" „Тоска“, който поставя и началото на XXI Великденски музикален фестивал. За да представи една от най-хубавите режисьорски трактовки на Кузман Попов, е поканен Маестро Лучано Ди Мартино. Артистичният директор и заместник директор на Държавна опера Пловдив, дирижирал на най-престижните сцени в Германия, Италия, Русия и други страни, отдавна не е гостувал във Варна, така че ценителите очакват с нетърпение срещата с неговото диригентско майсторство. Във великолепно подбрания солистичен състав ще приветстваме изключителни артисти - Габриела Георгиева като Тоска и Иван Момиров като Каварадоси, заедно със солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров като Скарпия и Евгений Станимиров като Анджелоти. Останалите роли изпълняват Гео Чобанов, Христо Ганевски, Людмил Петров, Петър Петров, Благовеста Статева, Георги Корбаков и Милен Митев. 

17 април, 19.00, Държавна опера Варна

Варненските симфоници отбелязват през 2021 г. 75-годишен юбилей. Началото е поставено на 1 април 1946 г., когато се създава Държавният симфоничен оркестър. Неговата история започва през 1913 г. с любителския симфоничен оркестър, който под диригентството на Асен Найденов участва с успех в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“. Любителски формации продължават да изнасят симфонични концерти до 1945 г., когато известният диригент, проф. Саша Попов е командирован във Варна, за да организира към Радио Варна професионален състав.

http://kultura.bg/web/%d0%be%d1%80%d0%ba%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%85%d0%b0-%d0%b2%d0%b8/?fbclid=IwAR3_AvI9XvIhzOj606FTbxvX_wVS3gMAUXCDRyd_j6bIqoz42xGZEiNyZXY

На 1 април 1946 г. е създаден Държавният симфоничен оркестър във Варна с диригент Руслан Райчев. По-късно прераства в Държавна филхармония Варна, след което влиза в състава на Оперно-филхармонично дружество Варна. От 2010 г. негов правоприемник е Оркестърът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна.

По повод 75-годишния юбилей на варненските симфоници през 2021 г. , концертмайсторите на Оркестъра на Варненската опера АННА ФУРНАДЖИЕВА И КРАСИМИР ЩЕРЕВ разказват ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за тънкостите в деликатната позиция на концертмайстора между диригента и оркестъра, дългия път от първия прочит на произведението до излизането на сцена, умението да реагираш по грешката и как трябва да звучи добрият оркестър. Също за любимите композитори, творби, диригенти и какво мислят един за друг. Има и още...

Едно дълго интервю за любителите на дълги четива!

25 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ НА БРИЛЯНТНИЯ ТЕНОР ИВАН МОМИРОВ

14 юли, 21.00 – Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

14 юли, Националният празник на Франция, е премиерната дата за операта „Хофманови разкази“ от френския композитор Жак Офенбах, втора постановка в историята на Варненската опера след тази от 1968 г. В тази класическа творба, елегантно съчетание от най-хубавите страни на френската лирична опера с немската романтична опера, композиторът се изявява като проникновен изследовател на човешката душевност и творческите пориви на артиста. Взел повод от пиесата на Жул Барбие и Мишел Каре „Фантастичните разкази на Хофман“, Офенбах се вдъхновява от вкуса към фантастичното и мистичното у германския писател, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман.

В операта Хофман е прототип на главния герой със същото име - поетът Хофман, който в една весела нощ с приятели разказва три невероятни истории, случили се може би само в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на „Хофманови разкази“, играе някъде другаде в операта „Дон Жуан“....

1 април 1946 - 1 април 2021

Варненските симфоници отбелязват през 2021 г. 75-годишен юбилей. Началото е поставено на 1 април 1946 г., когато се създава Държавният симфоничен оркестър. Неговата предистория датира от 1913 г. и любителския симфоничен оркестър, който под диригентството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“. Любителски формации продължават да изнасят симфонични концерти до 1945 г., когато известният диригент, проф. Саша Попов е командирован във Варна, за да организира към Радио Варна професионален симфоничен състав. Първият концерт е на 11 февруари 1946 г. под диригентството на Васил Стефанов, който за кратко остава и ръководител на състава.

Съобразно новите противоепидемични мерки, въведени от 22 март 2021 г., екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна отмени, както вече бе обявено, всички мартенски спектакли и гастроли на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Представленията ще бъдат възобновени през април с 5 театрални и 7 оперни спектакъла. 

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

Уважаеми зрители,

Във връзка с въвеждането на извънредни ограничителни мерки заради Covid, спектаклите и всички събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, планирани в периода 22 март - 31 март 2021 г., няма да се състоят.

Закупените билети остават валидни за следващите дати, които ще бъдат обявени в понеделник, 22 март 2021 г.

Благодарим за разбирането!

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

23 март, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

На 23 март, 19.00, Основна сцена, балетната трупа на Варненската опера ще представи „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус, едно от най-ярките класически балетни заглавия. Макар и вдъхновен от прочутия роман на Сервантес, балетът се фокусира не толкова върху испанския идалго и неговия верен оръженосец Санчо Панса, колкото върху историята на двамата влюбени Китри и Базил. В техните роли през лятото на миналата година успешно дебютираха солистите на балетната трупа Илияна Славова и Марко Ди Салво, които ще танцуват и сега в спектакъла на 23 март.

Илияна Славова с удоволствие разказва за своята героиня: „Танцувах амурче в балета „Дон Кихот“ като ученичка в пети клас на Балетното училище, по хореография на Калина Богоева. Оттогава датира и мечтата ми да изиграя Китри на професионална сцена. Щастлива съм, че мечтата ми се осъществи, макар и в нелеките условия на ковидно лято. За мен това беше двоен успех, защото Китри е първата ми главна роля след близо 3-годишна пауза по майчинство. Репетирах с много желание и амбиция и мисля, че с Китри достойно се върнах на балетната сцена. Партията е красива, много испанска, жива, технична. Марко ди Салво в ролята на Базил е чудесен партньор, на когото мога да разчитам във всяко отношение. 

5 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021

Срещите с балетното изкуство под звездите на Летния театър са неизменна част от вече 12-годишната традиция на фестивала Опера в Летния театър. Сред романтиката на обвитите в зеленина естествени кулиси динамиката на деня отстъпва и сетивата се насищат с красота и хармония. Всеки, който го е преживял, иска отново да му се случи.

Балетната гала 2021 очаква почитателите на балетното изкуство в Летния театър на 5 юли. „Представяме различни видове хореография. Съвременният танц със свободата на движенията и възможността да изразиш себе си, е в съседство с класическия танц, в който трябва да съблюдаваш традицията и стила. Надявам се, че нашата Балетна гала няма да остави зрителите равнодушни и ще им донесе много приятни моменти“, разказва режисьорът на концерта, дългогодишната солистка на Кремълския балет, сега репетитор на варненската балетна трупа Светлана Тоншева.

Тя е автор на класическата хореография, а премиерсолистът Павел Кирчев се представя със съвременна хореография. В програмата са включени: Па Дьо Дьо от “Корсар”, Па Дьо Троа от “Куклената фея”, “Половецки танци” от “Княз Игор”, "Руски танц" от "Лебедово езеро" и други. Танцуват солистите Павел Кирчев, Илияна Славова, Марко Ди Салво, Меган Рейд, Клер-Мари Лестан, Полин Фаже, Галина Велчева, Франческо Капасо, Алба Идалго и цялата балетна трупа на Държавна опера Варна

Солистът на Държавна опера Варна СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Набуко, характеристиките на персонажа, как да бъдеш верен на автора и същевременно различен, също за респекта към Кузман Попов и неговата постановка 

18 март, 19.00, Основна сцена

Към богатия си репертоар добавяш поредната значима роля – Набуко...

Харесвам ролята на Набуко. Тя е от централните, знакови роли в баритоновия репертоар. Още с първите си стъпки на сцената, всеки баритон мечтае за тази роля. Всички най-големи баритони са оставили своята интерпретация на Набуко. Виждайки дори само името на Верди в афиша, публиката вече знае, че я очаква истинско преживяване. Тя познава и „Набуко“ с прекрасните арии на солистите и на хора, който също е основно действащо лице в творбата.

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

Днес 12.03 влезе в сила изменение на вчерашната заповед на директора на РЗИ - Варна, с което се възобновява провеждането на културни и развлекателни мероприятия на територията на Област Варна. Въз основа на това изменение, Държавна опера Варна продължава да работи по мартенския афиш, като отпада само "Севислкият бръснар" предвиден за 16.03.2021 г. Закупените билети могат да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл от афиша на Държавна опера – Варна.

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

16 март, 19.00, Основна сцена

ДИРИГЕНТЪТ ДИМИТЪР КОСЕВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отношението си към предстоящия спектакъл на „Севилският бръснар“ и връзката си с Варна

Оперният Ви дебют във Варна ще бъде със „Севилският бръснар“, това заглавие допада ли Ви?

О, да. Обичам оперите с щастлив край, те са ми любими, защото ни развличат, а ние имаме нужда от това, особено в трудни времена като сегашните. Един хубав забавен спектакъл с много хумор винаги може да повдигне духа на човека.

„Севилският бръснар“ е трудна опера и изключително предизвикателство за оперните оркестри и състави. За нея с пълна сила важи правилото, колкото по-лесно се възприема една опера, толкова по-трудно се изпълнява.

Да, това е оперният ми дебют във Варна. Обичам Варна. Имам специално отношение към „Траката“, където съм прекарал детството си. В моя род половината са музиканти, а другата половина – капитани далечно плаване. Всички братовчеди на баща ми живеят във Варна. Пристигнат ли родителите ми от Виена, преспиват в Русе и на следващия ден веднага тръгват за Варна. И аз не пропускам варненското лято.

СТРАЦИМИР ПАВЛОВ -диригент на премиерния мюзикъл „Коса“ и музикален ръководител в новата бакалавърска програма „Актьорско майсторство за мюзикъл“ във Варна предВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Какво е вдъхновението на „Коса“?

„Коса“ е шоу, създадено преди доста години с основна тема Ерата на Водолея, така и започва спектакълът. Ерата на Водолея предразполага към отприщване на съзнанието, разчупване на оковите, били те морални, икономически или социални. Тези норми стигат етап, в който започват да задушават едно прогресивно за годините си общество, каквото е било американското и оттам тази нагласа за промяна се прехвърля глобално върху западния свят. Хипи движението и неговите философски идеи, проповядвани тогава от младите хора, оказват огромно влияние върху всички. Аз всъщност съм дете на родители от това поколение, така че съм закърмен с идеите на Ерата на Водолея и „Коса“.

16 март, 19.00, Основна сцена

СОЛИСТИТЕ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, МАРИЯ ПАВЛОВА, ХРИСИМИР ДАМЯНОВ И ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОИТЕ ПЕРСОНАЖИ

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ - ФИГАРО

Фигаро е най-новата роля в моя репертоар. Щастлив съм, че дебютът ми като Фигаро беше във Варна миналото лято, защото имам контракт за участие с тази роля във фестивал в Германия.

Ролята е интересна, тъй като Фигаро е връзката между всички персонажи. Той е и бръснар, и търговец, и душеприказчик, граф Алмавива търси помощта му за да се обясни в любов на Розина и т.н. „Аз съм големият фактор в града“, както пее Фигаро в прочутата си ария.

Повечето ми роли са драматични и наситени с негативна енергия. А Фигаро е лиричен герой, с него се отърсвам от отрицателните емоции и потъвам в съвсем различна, забавна и приятна атмосфера. Фигаро ме зарежда с хубаво настроение

МАРИЯ ПАВЛОВА – РОЗИНА

Розина, наред с Фигаро, е основен двигател на действието. Тя е хитра, комбинативна, искрена и непосредствена, веднага й личи дали харесва или не харесва някого. Един много интересен образ, който дава възможност за добра изява както във вокално, така и в артистично отношение. Партията предразполага към елегантно водене на гласа с красиви бленди. Бързите пасажи, които изискват сериозна подготовка и силна концентрация, освежават цялата техника. В този смисъл ролята на Розина е крайно полезна за сопраното. Радвам се, че след прекрасния ни Коледен концерт с Маестро Димитър Косев, сега ще минем с него и през операта „Севилският бръснар“.

СТРАЦИМИР ПАВЛОВ -диригент на премиерния мюзикъл „Коса“ и музикален ръководител в новата бакалавърска програма „Актьорско майсторство за мюзикъл“ във Варна предВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Какво е вдъхновението на „Коса“?

„Коса“ е шоу, създадено преди доста години с основна тема Ерата на Водолея, така и започва спектакълът. Ерата на Водолея предразполага към отприщване на съзнанието, разчупване на оковите, били те морални, икономически или социални. Тези норми стигат етап, в който започват да задушават едно прогресивно за годините си общество, каквото е било американското и оттам тази нагласа за промяна се прехвърля глобално върху западния свят. Хипи движението и неговите философски идеи, проповядвани тогава от младите хора, оказват огромно влияние върху всички. Аз всъщност съм дете на родители от това поколение, така че съм закърмен с идеите на Ерата на Водолея и „Коса“.

2 март 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Държавна опера Варна по традиция отбелязва 3 март, Националния празник на България, със специален симфоничен концерт. През тази година концертът ще бъде на 2 март, под диригентството на именития Маестро Григор Паликаров, когото неведнъж сме аплодирали в концерти и оперни спектакли, както на сцената на Държавна опера Варна, така и в Летния театър. За празничната програма на концерта той е избрал забележителни български творби - „Дивертименто“ от Панчо Владигеров и Концерт за виолончело и оркестър от Марин Големинов със солист известната виолончелистка Лиляна Кехайова, която за пръв път имахме удовослтвието да чуем във Варна преди две години. Концертът, посветен на Националния ни празник, ще завърши с Увертюра фантазия "Ромео и Жулиета" от П. И. Чайковски.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър
Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

КАТО КЛОД ВЪВ ВАРНА СЕ ЧУВСТВАМ ЕДНОВРЕМЕННО НА РАБОТА И НА МОРЕ
Как се чувстваш като Клод, онзи може би най-запомнящ се образ от прочутия филм на Милош Форман?

Клод показва проблемите на средностатистическия американец и въобще на средностатистическия човек, който е изправен срещу машината на държавата и политиката, срещу войната и интереси, които нямат нищо общо с него. Още с излизането си мюзикълът предизвиква бурна реакция от страна на правителството, така че той е провокативен. Както всеки мюзикъл, така и „Коса“ трябва да забавлява. Но накрая в него има и една горчивина, която е важна и която се надяваме да успеем да предадем на зрителите.
Иначе като Клод във Варна се чувствам едновременно на работа и на море, слънцето грее днес и - както каза Нора преди малко, екипът е чудесен, репетираме сериозно и очакваме хубава премиера.

ОРЛИН ГОРАНОВ, МАРИАН БАЧЕВ И ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА преди премиерата на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ – 12, 20 февруари, 19.00, Държавна опера Варна

Как Орлин Горанов, като сеньор Алонсо Кехана, който предпочита да бъде наричан Дон Кихот, съвместява двата образа в едно?

С удоволствие ги съвместявам, дето се казва. Това даже са три образа, като вземем предвид и Сервантес. Изключително предизвикателство е да се докоснеш до Дон Кихот, този велик човек. Благодаря на Борис Панкин, на Мариан Бачев и на прекрасната ми Дулсинея – Лилия Илиева, както и на всички останали, с които сме заедно в този мюзикъл. Изкуство се прави с много хора.

Според режисьора Борис Панкин, Орлин Горанов е най-достойният за рицарската шпага сред българските артисти, имайки предвид успехите ти на оперната, поп и джаз сцената, мюзикъла, киното и телевизията. Апропо, знаеш ли всички отговори на „Последният печели“?

Изместваме центъра на разговора. Задаваш въпрос с повишена трудност, както би казал Петър Вучков. Никой не би могъл да знае всичко. Опитвам се да подхождам професионално към всичко, което правя, а дали се получава, публиката ще прецени.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър
Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

КАТО КЛОД ВЪВ ВАРНА СЕ ЧУВСТВАМ ЕДНОВРЕМЕННО НА РАБОТА И НА МОРЕ
Как се чувстваш като Клод, онзи може би най-запомнящ се образ от прочутия филм на Милош Форман?

Клод показва проблемите на средностатистическия американец и въобще на средностатистическия човек, който е изправен срещу машината на държавата и политиката, срещу войната и интереси, които нямат нищо общо с него. Още с излизането си мюзикълът предизвиква бурна реакция от страна на правителството, така че той е провокативен. Както всеки мюзикъл, така и „Коса“ трябва да забавлява. Но накрая в него има и една горчивина, която е важна и която се надяваме да успеем да предадем на зрителите.
Иначе като Клод във Варна се чувствам едновременно на работа и на море, слънцето грее днес и - както каза Нора преди малко, екипът е чудесен, репетираме сериозно и очакваме хубава премиера.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър

Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

ЦВЕТНОСТТА И СВОБОДАТА НА ДУХА В МЮЗИКЪЛА "КОСА"

С каква визия ще ни изненада „Коса“?

За мен беше голямо предизвикателство да поставим „Коса“ по един преосмислен начин. Има моменти, които са значително променени, в сравнение с първоначалния замисъл. Да си призная, бях решил след края на април да кажа стоп и да не се занимавам със сценография в продължение на една година. Предстои ми юбилей и трябва да се подготвя за него. Имам зад гърба си 120 постановки и сега, поглеждайки назад, не знам как съм успял да направя толкова много сценографии. За сметка на сценографията обаче съм занемарил другата си голяма страст – живописта. След голямото турне в Берлин, Париж, Барселона, нищо не е останало. Живописните ми творби са разпилени по света и не мога да ги събера за една ретроспективна изложба, като тази на моя приятел Тони Игнатов в ГХГ на Варна. 

Сценографът Иван Токаджиев няма време да рисува.

Да, искам да си дам пауза, за да мога да рисувам, но не можах да устоя на предложението на Борис Панкин и направих изключение за „Коса“. 

Художникът ИВАН ТОКАДЖИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за двата сценографски плана в „Човекът от Ла Манча“ и микса между реалното и имагинерното, за особения жанр театър в театъра и  потребността от хуманистични идеали днес  

Скакво те вдъхновява образът на Дон Кихот?

С това, с което вдъхновява човечеството от 200 г. насам, аз не правя изключение. Имах щастието, преди да се заема с мюзикъла, да работя за балета „Дон Кихот“. Постановката, предназначена за арабския свят, поставяше много сериозни предизвикателства, но ме подготви за срещата с мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Имах и добра среща с литературната първооснова, великия роман на Сервантес. Дългогодишните контакти с дипломатическото тяло на Кралство Испания в България ми помогнаха да навляза в народопсихологията, довела до този връх в световната литература. Получи се и добра колаборация в екипа на мюзикъла - режисьора Борис Панкин, хореографа Боряна Сечанова, костюмографа Петър Митев и моята скромна особа. За всички нас е удоволствие да работим за тази постановка, която обикаля българските сцени и ще намери, надявам се, нови почитатели и във Варна.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър

Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

ЦВЕТНОСТТА И СВОБОДАТА НА ДУХА В МЮЗИКЪЛА "КОСА"

С каква визия ще ни изненада „Коса“?

За мен беше голямо предизвикателство да поставим „Коса“ по един преосмислен начин. Има моменти, които са значително променени, в сравнение с първоначалния замисъл. Да си призная, бях решил след края на април да кажа стоп и да не се занимавам със сценография в продължение на една година. Предстои ми юбилей и трябва да се подготвя за него. Имам зад гърба си 120 постановки и сега, поглеждайки назад, не знам как съм успял да направя толкова много сценографии. За сметка на сценографията обаче съм занемарил другата си голяма страст – живописта. След голямото турне в Берлин, Париж, Барселона, нищо не е останало. Живописните ми творби са разпилени по света и не мога да ги събера за една ретроспективна изложба, като тази на моя приятел Тони Игнатов в ГХГ на Варна. 

Сценографът Иван Токаджиев няма време да рисува.

Да, искам да си дам пауза, за да мога да рисувам, но не можах да устоя на предложението на Борис Панкин и направих изключение за „Коса“. 

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята премиерна постановка на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ във Варна, за любовта отвъд физическата обвивка и вятърните мелници, за Алонсо Кехана и за Сервантес, който два пъти е бил съден от Великата инквизиция, за най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти и въобще за рицарството като въпрос на избор

„Човекът от Ла Манча“ - 19, 20 февруари, 19.00, Варненска опера

Честит Св Валентин на Борис Панкин! В какво е влюбен днес режисьорът на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“?

В красотата, в музиката, в театъра, в приятелите, в природата. Няма ни на йота промяна от това, в което съм бил влюбен вчера и ще бъда влюбен утре.

„Човекът от Ла Манча“ принадлежи към евъргрийните, онези любими вечнозелени мюзъкъли, защо?

Да, това е „Вечната Амбър“ сред мюзикълите. Създаден по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман, един от най-добрите автори на мюзикъли през 60-те години, и стихове на Джон Дариън, основан върху изконното произведение на Сервантес „Приключенията на Дон Кихот де ла Манча и неговия оръженосец Санчо Панса“, обявен за роман на всички времена, „Човекът от Ла Манча“ наистина е евъргрийн. Той е един майсторски направен мюзикъл, който се опира на такива вечни стойности като любовта и изкуството, благородството и свободата. Това са четирите стълба, на които човешкият живот е стъпил и които никой не може да отмести.

Най-голямата изненада на премиерната „Графиня Марица“ на 18 юни 2021 във Варненската опера поднесе Велин Михайлов – Коломан Жупан, който пред препълнената зала на Основна сцена коленичи пред любимата си Лилия Илиева – Лиза и я помоли да  се омъжи за него. Трябва да й се признае, че макар и не по-малко учудена от всички останали, на нея не й трябваше много време, за да каже заветното „Да“.

Така към емоцията от великолепното представление се добавиха аплодисментите, овациите и усмивките на присъстващите, които с очевидно удоволствие станаха свидетели на щастливия обрат в живота на Лилия и Велин, повторили съдбата на своите герои от „Графиня Марица“. И не само на тях.

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята премиерна постановка на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ във Варна, за любовта отвъд физическата обвивка и вятърните мелници, за Алонсо Кехана и за Сервантес, който два пъти е бил съден от Великата инквизиция, за най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти и въобще за рицарството като въпрос на избор

„Човекът от Ла Манча“ - 19, 20 февруари, 19.00, Варненска опера

Честит Св Валентин на Борис Панкин! В какво е влюбен днес режисьорът на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“?

В красотата, в музиката, в театъра, в приятелите, в природата. Няма ни на йота промяна от това, в което съм бил влюбен вчера и ще бъда влюбен утре.

„Човекът от Ла Манча“ принадлежи към евъргрийните, онези любими вечнозелени мюзъкъли, защо?

Да, това е „Вечната Амбър“ сред мюзикълите. Създаден по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман, един от най-добрите автори на мюзикъли през 60-те години, и стихове на Джон Дариън, основан върху изконното произведение на Сервантес „Приключенията на Дон Кихот де ла Манча и неговия оръженосец Санчо Панса“, обявен за роман на всички времена, „Човекът от Ла Манча“ наистина е евъргрийн. Той е един майсторски направен мюзикъл, който се опира на такива вечни стойности като любовта и изкуството, благородството и свободата. Това са четирите стълба, на които човешкият живот е стъпил и които никой не може да отмести.

Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021
18 юни, 21.00, ОСНОВНА, СЦЕНА

Илина Михайлова – Графиня Марица

В „Графиня Марица“ сме великолепен ансамбъл от колеги и приятели, всички заедно живеем в темата. Отговорността е огромна, защото честваме и юбилейната постановка на Вера Немирова. Тя намира винаги начин да накара артиста да надскочи себе си, да направи крачка напред и да се завърне в къщи след репетициите обогатен. Емоционално и с наострени сетива виждаш света по различен начин. Огромно благодаря за това, че си с нас, Вера, ние имаме нужда от теб. Радвам се, че години наред съм част от оперния театър в моя роден град, който обожавам. С нашата „Графиня Марица“ казваме една много важна истина за живота – „Любов, къде си?“, както пее Марица. В днешно време, когато изразяваме любовта си пред компютри и телефони, е важно да осъзнаем, че любовта означава нещо съвсем друго. Означава да си заедно с някого и да го правиш щастлив.

Примабалерината от Скопие Мария Кичевска, лауреат на Международния балетен конкурс, пред Виоолета Тончева за емоционалните си срещи с Варна

Поздравления за Вашата великолепна Клара в „Лешникотрошачката“ на 30 януари! Как се чувствате на сцената сред балетните артисти на Варненската опера?

Много ми е драго, че след участието ми като състезател в Международния балетен конкурс през 2006 г. и след гала концерта през 2012 г., в който бях поканена като гост, лауреат на конкурса, сега съм отново във Варна.

Варненските артисти от балетната трупа ме накараха да се почувствам като у дома си. Много се радвам, че заедно с тях, участвах в нова, за мен трета поредна, хореографска версия на „Лешникотрошачката“, в която си партнирах с Павел Кирчев, премиер солист на варненския балет.

Музикално-историческа разходка в концерт, посветен на 100-годишнината от обявяването на Варна за курортен град

25 юни 2021, 12.30, ВСУ „Черноризец Храбър“

На 25 юни 2021, 12.30, на откритата сцена във ВСУ „Черноризец Храбър“ ще бъде изнесен интересен концерт с интригуващото заглавие „Варна, музиката и морето“. Концертът, организиран от Клуб Юнеско Варна, с подкрепата на Фонд Култура при Община Варна, е посветен на 100-годишнината от обявяването на Варна за курортен град. С мисълта за забележителното събитие, което поставя Варна на туристическата карта на света, е изградена и програмата на концерта, разказва инициаторът Гео Чобанов. Основен фокус на проекта, който предвижда още няколко концерта, са композиторите, свързани трайно с духовния живот на Варна. В това първо издание ще бъдат представени Александър Кръстев, Добри Христов и Милко Коларов.

На 19, 20 февруари, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна поднася втората си премиера за 2021 г. „Човекът от Ла Манча“, мюзикъл по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман и стихове на Джон Дариън. Зад това заглавие стои великолепният тандем - режисьорът на хитови мюзикъли Борис Панкин и диригентът Страцимир Павлов. Сценографията е дело на  Иван Токаджиев, костюмите са на Петър Митев. Автор на хореографията е Боряна Сечанова, с асистент хореограф Гергана Караиванова. За мултимедията отговаря Константин Гарнизов, а за художественото осветление Лальо Христов.

21 юни, 18.00, Сцена Раковина – Международен ден на музиката, Варна 2021

Идеята за Fête de la Musique, Деня на музиката принадлежи на френския министър на културата Джак Ланг, който  през 1982 г. инициира празника като публичен музикален фестивал, който да се провежда ежегодно на 21 юни в различни градове на различни сцени. Посланието в един и същи ден да се сподели удоволствието от музиката в непринудена атмосфера, предимно в открити и нетрадиционни пространства, бързо намира последователи и в други страни. Днес Международният ден на музиката, тръгнал от Франция, се отбелязва в над 120 държави и над 1000 града по света. България също е част от географската карта на празника, към който Варна се присъединява и през тази година с различни прояви. 

Емил Табаков дирижира концерт с любими арии и хорове от опери на Верди

5 февруари, 19.00, Фестивален и конгресен център - Варна, зала 1

На 5 февруари, 19.00, зала 1, ФКЦ, Маестро Емил Табаков ще застане на диригентския пулт за своя традиционен февруарски концерт, очакван винаги с нетърпение от варненските му почитатели. За разлика от досегашните си концерти, посветени на симфоничната музика, този път той ще поднесе програма с любими арии и хорове от опери на Верди.  

18 юни, 21.00, зала 1, ФКЦ

Поради неблагоприятните метеорологични условия, вместо в Летния театър, премиерата на юбилейната "Графиня Марица" от Имре Калман, с режисьор Вера Немирова, ще се състои в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Запазват се обявените предварително дата и начален час на постановката - 18 юни, 21.00. Закупените билети важат без заверка.

„Лешникотрошачката“ - 30 януари, 19.00, Основна сцена;

„Лебедово езеро“ – 6 февруари, 19.00, Основна сцена

Както обявихме преди време, спектаклите на „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, в главните роли с Мария Кичевска, примабалерина на Националнатата опера и балет на Република Северна Македония, предвидени през декември, се отложиха, заради Covid, за 2021 г. Двата спектакъла са част от V Международен балетен форум, който се реализира с финансовата подкрепа на Фонд Култура при Община Варна.

И така, в края на януари и началото на февруари 2021 г. примабалерината от Скопие Мария Кичевска ще гостува за пръв път във Варна. Тя ще танцува, заедно с артистите от балетната трупа на Варненската опера, в чийто състав влизат танцьори както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новия живот на мюзикъла «Коса» на варненска сцена, 20 години след първата българска версия с патрон американския посланик Джеймс Пардю и за филма на Милош Форман. За хората от племето, останали 22 от 106 претенденти за ролите, за “dance power” и за посланието на феноменалния мюзикъл.

Как изглежда две седмици преди премиерата „Коса“?

Шармантно.

Какво по-точно означава това?

Чудесно, възхитително, превъзходно, завладяващо – идва от френското „charmant“.

Защо е завладяващо?

Заради артистите, артистите правят харизмата. Нашите артисти са 22, избрани от 106 кандидати в един голям кастинг, който проведохме online по време на пандемията.

23 януари, 17.00, Основна сцена

Идеята за среща на велики представители на руската музикална и словесна култура в един бутиков концерт-спектакъл е на солиста на Държавна опера Варна, баритона Иво Йорданов. Негови съмишленици и съавтори в оригиналния проект „Между поезията и музиката“ са актрисата Биляна Стоева от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и столичният актьор Калоян Лулчев, който участва успешно в няколко мюзикъла на Държавна опера Варна, както и пианистката Соси Чифчиян. Общото между тези артисти, посветили се на различни жанрове от сценичните изкуства, е пиететът им към големите постижения на руската култура, които са част и от световната духовна съкровищница.

В поетично-музикален порядък четиримата ще търсят пресечните точки между Избрани песни от Сергей Рахманинов и песенния цикъл “Песни и танци на Смъртта” от Модест Мусоргски с поезия и проза от руските класици Пушкин, Чехов, Тютчев, Толстой и др. Ще бъде едно красиво извисяване от ежедневието на делника към духовните стойности, които задават смисъла на живота. Като това стихотворение на Фьодор Тютчев:

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новия живот на мюзикъла «Коса» на варненска сцена, 20 години след първата българска версия с патрон американския посланик Джеймс Пардю и за филма на Милош Форман. За хората от племето, останали 22 от 106 претенденти за ролите, за “dance power” и за посланието на феноменалния мюзикъл.

Как изглежда две седмици преди премиерата „Коса“?

Шармантно.

Какво по-точно означава това?

Чудесно, възхитително, превъзходно, завладяващо – идва от френското „charmant“.

Защо е завладяващо?

Заради артистите, артистите правят харизмата. Нашите артисти са 22, избрани от 106 кандидати в един голям кастинг, който проведохме online по време на пандемията.

Днес водещият на предаването "Вечната музика" по БНТ 1 Марио Николов връчи на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, наградата за Музикално събитие на декември 2020. Отличието спечели с 43% от гласовете на зрителите Коледният концерт на Държавна опера Варна пред номинираните също Коледни концерти на Софийската и Старозагорската опера. В Коледния концерт на Варненската опера, под палката на Маестро Димитър Косев и режисурата на Сребрина Соколова, участваха солистите Ирина Жакова, Мария Павлова, Иван Момиров, Иво Йорданов и Оркестърът на оперния театър с концертмайстор Анна Фурнаджиева. 

С тази награда на "Вечната музика" Коледният концерт на Държавна опера Варна се включва в годишната класация на предаването за Музикално събитие на 2020 година.

Интервюто на Марио Николов с Даниела Димова ще бъде излъчено на 6 февруари 2021, 17.00, БНТ 1.

11 юни, 21.00 – XII Опера в Летния театър – Варна

Световноизвестният тенор Фабио Армилиато, културен посланик на Генуа по света, участва в гала концерта, посветен на 100-годишнината от смъртта навеликия Енрико Карузо, с който на 11 юни, 21.00, стартира XII издание на фестивала Опера в Летния театър – Варна 2021. С „Карузо Гала“ се възстановяват и прекъснатите заради пандемията културни връзки между побратимените градове Варна и Генуа. По този повод Фабио Армилиато ще прочете на гала концертa специално послание от културната общественост на Генуа.

В прослава на ненадминатия първи сред тенорите, най-популярните арии и канцонети от репертоара му ще прозвучат в изпълнение на петима именити тенори – Фабио Армилиато и Анджело Фиоре от Италия и Иван Момиров, Валерий Георгиев и Даниел Дамянов от България. На диригентския пулт пред оркестъра на Държавна опера Варна ще застане Маестро Лоренцо Бизари от Парма. Грандиозната „Карузо Гала“, която се реализира от Държавна опера Варна в партньорство с агенция Music Art New Imagine – Италия, ще гостува на 12 юни и на сцената на Античния театър в Пловдив.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна пред списание ”Offline”

Г-жо Димова, получихте поредното признание от нашите читатели за най-добра реализирана културна програма през  изминалата година. Белязана от Covid, кризисна за целия свят, 2020 изправи мениджърите на сценични изкуства пред неочаквани предизвикателства, с които Вие се справихте блестящо и сега със същата амбиция продължавате напред. Кой ще бъде фокусът през новата 2021 година?

Най-голямото събитие в културния живот на Варна през 2021 година ще бъде отбелязването на 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Инициативите за тази забележителна годишнина започнаха преди 3 години с учредяването на Инициативен комитет, в който влязоха изтъкнати личности, свързали творческия си път с Варненския театър, режисьори, драматурзи, актьори, както и видни общественици от Варна и страната, почитатели на театралното изкуство. С поглед към рождения ден на театъра на 12 март 2021 година и Международния ден на театъра на 27 март 2021 година, ние поставихме едно много силно начало на юбилейния 100-тен сезон на театъра през септември 2020 година. То е свързано с новия rebranding на театъра и извеждането в публичното пространство на една съвсем нова визия на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, която започна своя 74-ти творчески сезон. Изграждането на новата визуална идентичност възложихме след конкурс преди една година на младата, но вече утвърдена дизайнерка Радослава Боор, която се радва на професионално признание не само в България. Тя подходи с внимание и респект към нашата институция и след задълбочено проучване, анализ и обсъждане с артистите на театъра и операта, ние се спряхме на единия от трите предложени от нея варианти. Той се оказа най-подходящ  за новата визия и новите послания, които нашият театър отправя в новото време. 100 години за един театър са много, но и не толкова много, ако се върнем назад към театъра в Древна Гърция. Да защитаваш вечните духовни стойности, които никога не се променят, да бъдеш близо до публиката, като същевременно търсиш нови естетически територии, ето върху тези основни послания се съсредоточават творческите стремежи на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в неговия 100-тен сезон и на Държавна опера Варна в нейния 74-ти сезон.

Карузо Гала - Варна, 11 юни, 21.00, Старт на Опера в Летния театър

Карузо Гала - Пловдив, 12 юни, 21.00, Античен театър

МАЕСТРО ЛОРЕНЦО БИЗАРРИ

Kарузо Гала е спектакъл, съставен от различни елементи. Започваме от класическите арии през неаполитанската песен до камерните арии и това прави този спектакъл уникален. Нашите петима тенори са великолепни певци, така че удоволствието ще бъде петорно.

“Jazz Cats Symphony” – 20 януари 2021 г., 19.00, Основна сцена, ТМПЦ Варна

ХРИСТО ЙОЦОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на неговата “Jazz Cats Symphony” като един любовен Crossover между джазовата и симфоничната музика; за котките в живота и джаза; за зрителите, които макар и една трета от залата, носят енергията на всички зрители; за изкуството като духовна притовоотрова и усилията да се противопоставяме на Covid с култура.

22 юни, 2021, 21.00 - Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

За 22 юни, 21.00, в XII издание на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021 е насрочена премиерната среща с операта-завещание на В. А. Моцарт "Вълшебната флейта", която не е поставяна от 32 години на варненска сцена. Посветен на 230 години от кончината на великия композитор, прочитът на диригента Христо Христов и режисьора Антониу Замфир от Опера Крайова в Румъния впечатлява с мащабния режисьорски замисъл, костюмите и сценографията на Ася Стоименова, атрактивно доразвита с мултимедията на Лора Руневска от Elektrick.me. Премиерата се реализира със съдействието на фонд „Култура“ при Община Варна.

Последната си опера „Вълшебната флейта” Моцарт изгражда като Singspiel – говорни диалози с пеене, по сюжета на приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум, „Вълшебната флейта” е наситена и с масонска символика - Моцарт и либретистът Шиканедер са били масони. Историята пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието - от хаоса, през суеверието, до разума, като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този куплет се повтаря във финала и на двете действия. Премиерата във „Freihaus Theater” край Виена на 30.09.1791 г., под диригентската палка на самия Моцарт, жъне незапомнен успех. Една година по-късно вече се играе 100-тното представление, но Моцарт не го доживява.

24 януари 2021, 10.00-17.00, Театрално-музикален продуцентски център Варна

На втори тур за мюзикъла „Цар Лъв“, продукция 2021 на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера  Варна, реж. Петко Бонев, се явяват кандидати, преминали успешно първия тур на кастинга. Те трябва да изпълнят по една или две песни от ролите, в които са разпределени и басня или кратък монолог от пиеса (на български език). Децата трябва да поднесат кратка част от приказка, басня или детска пиеса. Прослушването ще протече, подобно на първия тур, по график.

Изпълнители, по азбучен ред, класирали се за втори тур:

Симба (дете)– Васил Желев, Максим Ялнъзов – 24.01, 10:00;

Нала (дете)- Бриана Петрова, Ивайла Иванова, (Бела Петрова, Никол Симеонова) - 24.01, 10:00;

Муфаса – Пламен Добрев, (Ивайло Добрев, Тихомир Трифонов, Нейчо Петров-Реджи) - 24.01, 10:30;

Симба – Борислав Веженов, Велин Михайлов, Димитър Димитров, (Михаил Въчев, Пламен Добрев) - 24.01, 11:00;

Нала – Димитрина Германова, Моника Иванова, Лилия Илиева,       (Лилия Стоянова, Яница Халачева) - 24.01, 11:30;

Скар – Димитър Ялнъзов, Ивайло Добрев, Тихомир Трифонов  (Георги Иванов, Нейчо Петров-Реджи) - 24.01, 12:00;

Рафики - Розалия Желязкова, София Треймън, Христина Джурова, (Моника Иванова, София Рухова, Сребрина Соколова) - 24.01, 12:30;

Тимон – Йоан Попов, Ненчо Костов, Сара Георгиева, (Мойра Янкова) - 24.01, 13:00;

Пумба – Даниел Добрев, Лев Караван, Серджио Авакян, (Мойра Янкова) - 24.01, 13:30;

                                    почивка

Зазу – Калоян Лулчев, Стилиян Радев, (Георги Иванов, Йоан Попов, Ненчо Костов)  - 24.01, 14:30;

Шензи – Кристалена Стоянова, Радинела Тотева, Русита Боева,(Надя Станоева, Балена Ланджева) - 24.01, 15:00;

Банзай – Ненчо Костов, Стилиян Радев, (Нейчо Петров-Реджи) - 24.01, 15:30;

Сараби – Антонела Петрова, Калина Жекова, Елин Стоянова (да се явят с песента "Shadowland") - 24.01, 16:00;

Желателно е да се явят също:

Теодора Върбанова  с "Shadowland" - 24.01, 16:30;

Ясен Неделчев с „Endless Night“ - 24.01, 16:40;

Зои Бошнакова с "Shadowland" - 24.01, 16:50;

Ксстингът ще се проведе на 24 януари 2020 година от 10.00 до 17.00в сградата на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пл. „Независимост“ 1.

18 юни 2021, 21.00. Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“

„Графиня Марица“ 2021 е юбилейно заглавие за Вера Немирова и Варненската опера. Най-известната българска режисьорка в Европа, е потомка на прочутия род Немирови - писателя Добри Немиров и режисьора Евгений Немиров. Вървейки в стъпките на баща си Евгений Немиров, половин век след неговата постановка, сега тя прави в същия театър своя завладяващ съвременен прочит на „Графиня Марица“. Като драматург на спектакъла я придружава майка й – оперната певица Соня Немирова, която в премиерата на 15 март 1970 г. е дебютирала като Соня Дойчинова във варненската постановка на своя бъдещ съпруг в ролята на Графиня Марица. На 3 юни 2021 г. се навършват 101 години от рождението на бащата на Вера, Евгений Немиров. В допълнение към всичко това, тъкмо с прочутата оперета на Имре Калман започва блестящата режисьорска кариера на Вера Немирова във Volksoper, Виена през 2002 г. Както тогава, така и сега прочутият оркестър Karandila Gipsy Brass Orchestra е част от голямото приключение „Графиня Марица“.

Целият този емоционален подтекст придава допълнителен артистизъм на постановката, още повече, че тя се фокусира върху самия театър. Концепцията на Вера Немирова пренася действието от порутеното имение, където по либрето се развива действието, в театъра. Нейната Графиня Марица е звезда, която след като се е наложила на големи световни сцени, се завръща в западналия театър на родния си град, за да го възроди, като птицата Феникс от пепелта. В този смисъл „Графиня Марица“ от 2021 година носи своето послание за театъра, който загуби връзката със своите зрители заради Covid. И ако първата „Графиня Марица“ се появява в кризисните времена след Първата световна война, за да изрази непомръкващия човешки порив към споделеност, любов и щастие, днес тя има същата мисия.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА и ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за силната им емоционална връзка с Есмералда и Квазимодо от мюзикъла „Парижката Света Богородица“, за намесата на героите в живота им и за изкуството по време на Covid

Лилия и Велин, неразделни в живота и на сцената, влюбени в живота и в мюзикъла, в „Парижката Света Богородица“ се чувствате съвсем в своя територия. 

Лилия: Точно така. За мен този мюзикъл е поредната мечта, малко са думите, за да опиша какво чувствам. „Парижката Света Богородица“ е един от най красивите мюзикъли, създавани някога и аз съм невероятно щастлива, че играя ролята на Есмералда.

Велин: И аз изпитвам същите чувства. Да играеш в мюзикъла „Парижката Света Богородица“, това е истински шанс. Мисля, че няма артист, който не би искал да изиграе Квазимодо.

11 юни 2021, 21.00 - Варна, Опера в Летния театър

12 юни 2021, 21.00 – Пловдив, Античен театър

Гала концерти, посветени на 100-годишнината от кончината навеликия Енрико Карузо, събират на откритите сцени във Варна и Пловдив звезди от италианската и българската оперна сцена 

Италианските тенори Фабио Армилиато и Анджело Фиоре пристигат в България в началото на юни за два гала-концерта, посветени на един от най-бележитите тенори в историята на операта Енрико Карузо. На 11 юни с „Карузо Опера Гала“ ще бъде открит XII сезон на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна, а на 12 юни грандиозното събитие ще се премести на сцената на Античния театър в Пловдив. Мащабните прояви се осъществяват от Държавна опера Варна в партньорство с агенция Music Art New Imagine – Италия.

ИРИНА ЖЕКОВА, МАРИЯ ПАВЛОВА, ИВАН МОМИРОВ  И ИВО ЙОРДАНОВ СА СОЛИСТИ НА КОЛЕДНИЯ КОНЦЕРТ 2020

22, 23 декември, 19.00, Основна сцена

В любимия традиционен Коледен концерт, тази година под палката на нашумелия млад диригент Димитър Косев, ще посрещнем първокласните солисти Ирина Жекова, Мария Павлова, Иван Момиров и Иво Йорданов. Те ще изпълнят, заедно с оркестъра на Държавна опера Варна, завладяващи арии от оперети на Йохан Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Руджиеро Леонкавало и други композитори.

 Концертът носи допълнителен емоционален привкус заради Иван Момиров, именития варненски тенор, един от плеядата звездни български гласове, роден в навечерието на Рождество Христово 23 декември. Ще аплодираме рожденика в двете издания на Коледния концерт на 22 и 23 декември, 19.00, Основна сцена.

ВЕРА НЕМИРОВА Е НОВИЯТ ПОСТОЯНЕН ГОСТ-РЕЖИСЬОР НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

От пресконференцията за премиерата на юбилейната постановка на „Графиня Марица“ и акцентите на Опера в Летния театър – Варна 2021

Голямата новина от днешната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна, посветена на юбилейната премиерна постановка „Графиня Марица“ с режисьор Вера Немирова, и акцентите в XII издание на Опера в Летния театър, е, че от юни 2021 година най-известната българска оперна режисьорка в Европа е постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна. Новината съобщи директорката на ТМПЦ Даниела Димова, която благодари на Вера Немирова за постановката на „Графиня Марица“ - рубинът, по нейните думи, в репертоара на Варненската опера - и изрази надеждата си, че с Вера Немирова екипът ще работи в същия съзидателен дух, както сега.

Държавна опера Варна, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна, подготвя за почитателите на балетното изкуство специална Коледна Балетна Гала на 19 декември, 19.00, Основна сцена с най-добрите балетни артисти на България – примабалерината Марта Петкова и и премиерсолиста Никола Хаджитанев. Освен гостите от Софийска опера и балет ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова, Павел Кирчев, Илиана Славова, Марко ди Салво, София Еремина и Лукас де Конинг. В празничната програма са включени откъси от постановките на известния хореограф Сергей Бобров „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“ и „Carmen Dance”, както и други любими заглавия от репертоара на варненската балетна трупа.

Маестро ЕРАЛДО САЛМИЕРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Имре Калман, Вера Немирова и юбилейната „Графиня Марица“ във Варна, както и за Херберт фон Караян, който препоръчва оперетата, какво означава чувството за оперета. За перфекционизма на Барбара Хендрикс и Николай Гяуров, който репетира 45 минути 2 такта. За фантазията и креативността, които правят човека такъв, за музиката като приказка и акт на сътворението... 

- Във Вашата впечатляваща творческа кариера дирижирате творби от много и различни композитори, но Имре Калман като че ли сега се появява за пръв път в репертоара Ви?

- С оперета през последните 10 години се занимавах само в концерти. Спомням си в Прага един прекрасен концерт с Eva Lind, известна като „Царицата на нощта“ („Вълшебната флейта“, Моцарт), но в същото време тя беше и великолепна „Графиня Марица“. Сега във Варна за пръв път правя цялото произведение. 

Предвидените в декемврийския афиш балетни спектакли ще се играят в началото на следващата година. Двете издания на „Лешникотрошачката“ се изместват на 28 януари, 19.00, Основна сцена и на 30 януари, 18.00, Основна сцена, а „Лебедово езеро“ ще бъде на 6 февруари, 19.00, Основна сцена.

Гостува за пръв път във Варна Мария Кичевска, примабалерина на Националната опера и балет на Република  Северна Македония. Тя ще изпълни ролите на Клара в „Лешникотрошачката“ на 30 януари и на Одета/Одилия в „Лебедово езеро“ на 6 февруари.

В първото представление на „Лешникотрошачката“ на 28 януари ще видим Илиана Славова в ролята на Клара, една от коронните роли в нейния репертоар.

ХОРЕОГРАФКАТА СИЛВИЯ ТОМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката на „Графиня Марица“ във Варна, модела на общуване в екипа, колективната душа на балета и йерархичната структура в изкуството. Също за Международния балетен конкурс във Варна, Академия „Ваганова“ и как една примабалерина открива таланта си на педагог.

Какво е отношението Ви към хореографията, която поставяте за свой авторски спектакъл и хореографията, която поставяте за дадена творба? Как се разделяте между едното и другото?

Двете нямат нищо общо. Ако поставяш балетна хореография върху музика, която си избрал за свое авторско произведение, можеш неограничено да твориш. В една постановка за „Лебедово езеро“ например, също влагаш много от себе си, но си длъжен да се придържаш към някакви класически образци. Постановката на хореография за опера или оперета, какъвто е случаят с „Графиня Марица“, разбира се, е различна.

На 30 ноември 2020 г. трябваше да аплодираме на сцената на Държавна опера Варна световната премиера на "Jazz Cats Symphony", юбилейния авторски проект за 60-годишнината на големия български перкусионист и композитор Христо Йоцов. Събитието бе отменено, заради последните мерки за ограничаване на Covid, но вече е насрочена нова дата за премиерата - 20 януари 2021 г. Закупените билети важат без заверка.

И така, ако не можахме да завършим старата, то ще започнем Новата година със световната премиера на "Jazz Cats Symphony"! С което несъмнено ще удължим и личния празник на Маестрото!

Кметът на Варна Иван Портних и зам.-председателят на Общинския съвет д-р Лидия Маринова връчиха днес награди „Варна“ 2021 за постижения в областите на културата, науката и образованието. С награда “Варна” за ярки постижения в областта на културата бяха отличени екипът на постановката "Поразените" на ДТ "Стоян Бъчваров" и екипът на постановката "Макбет" на Държавна опера Варна. Наградата за екипа на "Поразените" получи актрисата Даниела Викторова, а наградата за екипа на "Макбет" взе диригентът Стефан Бояджиев.

Всички награди вижте тук:

V Международен балетен  форум - Варна 2020

След периода на ограничителните мерки заради Covid екипът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна, кани своята публика няколко дни преди Коледа за спектакъла на балета „Лебедово езеро“ (17 декември, 19.00, Основна сцена) с примабалерината от Националната опера и балет на Северна Македония Мария Кичевска в ролята на Одета/Одилия. Изтъкнатата балерина гостува за пръв път във Варна. На сцената ще й партнират в ролята на Принц Зигфрид Франциско Руиз, солист на Държавна опера Варна, а в ролята на Ротбарт Павел Кирчев, премиер солист на Държавна опера Варна

22 май 2021, 19.00, ФКЦ, зала 1

ХОРЕОГРАФЪТ БОРЯНА СЕЧАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преображенията на „Човекът от Ла Манча“, срещата й с новия варненски балетен състав и Лилия Илиева, която силно я впечатлява: „Не съм срещала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл“. За Маестро Страцимир Павлов, който прави мюзикъл, различен от другите и още - за професионализма в хореографията и движението, в което няма второ тълкуване

Радвам се, че Боряна Сечанова, човекът, който стои зад големия балетен бранд „Арабеск“, работи за „Човекът от Ла Манча“ във Варна.

За пръв път направихме „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и това беше първият спектакъл на Нина Найденова като директор. Пловдив нямаше сцена, използвахме залата на филхармонията, с която  декорът на Иван Токаджиев трябваше да се съобрази. Но самият мюзикъл е много красив, много поетичен. Някак всички живеехме до този момент с невероятната адаптация на телевизионния мюзикъл, с Коста Цонев, Никола Анастасов и Жоржета Чакърова в ролите на Дон Кихот, Санчо Панса и Дулсинея. Въпреки всичко сценичният вариант е различен. Още повече, че живата музика придава един допълнителен професионален облик на спектакъла.

Сега, при постановката на „Човекът от Ла Манча“ във Варна, аз съм приятно изненадана от новите артисти, които участват в екипа. Освен основното ядро с Орлин Горанов и Мариан Бачев, всички останали в състава са нови. Държа да кажа, че съм невероятно впечатлена от Лилия Илиева. Не съм виждала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл. Знаете, че почти навсякъде съм поставяла в България, но артист като Лилия с такава изключителна вокална и танцова техника, толкова професионална в областта на мюзикъла, аз не съм срещала. Вие трябва да сте много горди, че разполагате с такъв артист.

19 и 20 декември 2020, 12:00, Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център, Държавна опера Варна обявява кастинг за мюзикъла „Цар лъв“, музика Елтън Джон, текст Тим Райс, оркестрация Данко Йорданов, режисьор Петко Бонев.

ЕВГЕНИЯ ВАСИЛЕВА И БОЯН СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преживяванията си с „Човекът от Ла Манча“, семейната роля, чувството за хумор, как да бъдеш повече от това, което си и как да го предадеш нататък

Жени и Боян, за радост на всички нас, „прескачате“ за малко от Кукления театър до Варненската опера, за да станете, след успешния кастинг, част от екипа на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Вярно ли е, че за пръв път сте на сцената като семейство?

Боян: Да, първоначално не сме семейство, но после продължаваме с ролите на ханджията и ханджийката, които стават нещо като семейство.

Жени: Според историята на мюзикъла ние трябва да играем ролята не просто на семейство, а на добро семейство.

Боян: Досега в Кукления театър винаги сме били Принцът и Принцесата, т.е. прелюдията към семейство.

Във връзка с последните разпореждания на министъра на здравеопазването и препоръките за ограничаване на разпространението на Covid 19, бяха направени промени в коледните програми на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна.

В рамките на XXI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна отпадат всички оперни спектакли, както и всички концерти, планирани в периода 28 ноември – 16 декември.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ И СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

19 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски. Солист Людмил Ангелов;

"Гогол сюита" от Алфред Шнитке - ПРЕМИЕРА ЗА ВАРНА;

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева

Във връзка с последните разпореждания на министъра на здравеопазването и препоръките за ограничаване на разпространението на Covid 19, от програмата на Коледния музикален фестивал и Международния балетен форум – Варна 2020,  организиран със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. отпадат 2 оперни спектакъла и 2 гала концерта.

Това са планираните през декември представления на оперите „Макбет“ от Джузепе Верди (4 декември, 19.00, Основна сцена) и „Норма“ от Винценцо Белини (10 декември, 19.00, Основна сцена), както и концертите Мюзикъл Гала (8 декември, 19.00, Основна сцена) и Балетна Гала (15 декември, 19.00, Основна сцена).

Всички събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна се провеждат при 30% запълнена зала, съгласно изискванията за носене на предпазни маски и съблюдаване на необходимата дистанция,

Откривам процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 2 /две/ години представляващ: „Касово помещение" - с обща площ от 4 /четири/  кв.м., съгласно АДС № 890/13.04.1998 г., допълнен със Заповед № РД-1-7706(57)/04.03.2003 г. Предназначение на имота, за което същият да се ползва за периода на наема – обменно бюро.

Имотът се намира вдясно от официалния вход на основна сграда на ТМПЦ, с вход от страната на площад „Независимост“ и с вътрешна врата към стълбището за втория етаж на основната сграда на ТМПЦ – Варна.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 208 /12.05.2021 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, е 600.00лв. (шестстотин) лв. без ДДС. Депозитът за участие в търга е в размер на 60.00 лева.

Закупуване на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206 на ТМПЦ - Варна - Каса, всеки ден от 13.30 часа до 17.00 часа, от 14.05.2021 г. до 14.06.2021 г.

Заявления за участие се приемат от 14.05.2021 г. до 14.06.2021г., до 13.00 ч. За справки : 052/ 66 50 12.

Оглед на имота се извършва след закупуването на тръжни книжа, с предварителна заявка, от 14.05.2021 г. до 14.06.2021 г.

Търгът ще се проведе на 15.06.2021 г. от 14.00 часа в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна.

Заповед спечелил търг - Касово помещение

23 ноември – 19 декември 2020

Предстоят срещи с „Жизел“, „Лебедово езеро“, Балетна гала и коледната класика „Лешникотрошачката“

Магията на балета е задължителна част от коледното настроение и от Международния балетен форум, който Държавна опера Варна организира за пети път, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. В продължение на един месец, от 23 ноември до 19 декември 2020, на балетната сцена шестват нови и утвърдени заглавия от репертоара на театъра. С балетното си и артистично майсторство радват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят балетисти както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

Театрално – музикален продуцентски център гр.Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 3 /три/ години представляващ:

Помещение „КЛУБ НА АКТЬОРА”, съгласно АДС № 890/98 г., вписан в СВ-Варна под № 82, том 16, вх. рег. № 5319, дело № 3741/06.03.2007г., поправен със Заповед № РД-1-7706/57/04.03.2003 г. на Областния управител на Варненска област, с обща площ от 57 кв.м, съставляващо  самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.39.4.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Варна, с предназначение на самостоятелния обект по схема: за обществено хранене и при граници: на същия етаж – имот с идентификатор 10135.1506.39.4.1, без данни за граници под и над обекта и без данни за площ на обекта по схема.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 209 /12.05.2021 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, e 920.00 лв. (деветстотин и двадесет) лв. без ДДС.

Търгът с тайно наддаване ще се проведе на 15.06.2021 г. от 15.00 часа  в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна. Цена на тръжните книжа– 5.00/пет/ лева. Закупуването на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206 на ТМПЦ-Варна - Каса, всеки ден от 14.05.2021 г. до 14.06.2021 г. от 13.30 часа до 16.00 часа.

Заповед спечелил търг - Клуб на актьора

19 ноември – 29 декември 2020

Посрещаме световна премиера на “Jazz Cats Simphony”, премиерни  заглавия от тази година на опери и мюзикъли, камерни и коледни концерти

XXI КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2020 започна на 19 ноември със събитие, посветено на250-годишнината от рождението на Бетовен, в което виртуозният пианист Людмил Ангелов ни поднесе проникновената си интерпретация на Концерт за пиано и окестър № 5 от великия композитор. След мюзикъла „Любовта никога не умира“, фестивалната програма продължава на 30 ноември, 19.00, Основна сцена, не с какво да е, а със световна премиера. Това е „Jazz Cats Symphony”, юбилеен авторски проект на Христо Йоцов, перкусионист, композитор, професор, една от големите фигури на съвременната джаз сцена. Освен неговите барабани, в „Jazz Cats Symphony” ще чуем Арнау Гароффе – тенор, саксофон, Любо Цанев – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас и Оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентството на Маестро Ганчо Ганчев. Проектът се реализира с подкрепата на Министeрството на културата. Да припомним тук, че Христо Йоцов направи във Варна и световната премиера на своя мюзикъл „Сън в лятна нощ“ (2018).

„Европейски музикален фестивал“ награждава изявени български дейци на изкуството и културата с отличието „Златно перо“

В навечерието на 24 май – Празника на българската азбука, просвета и култура „Европейски музикален фестивал“ - Кантус Фирмус, Галерия Макта и Класик ФМ радио - се обръща с признание към хората, които създават и поддържат жива искрата на българския творчески гений. В рамките на фестивалната програма 24-ма изтъкнати наши музиканти, артисти, писатели, журналисти, художници и преподаватели ще бъдат отличени с наградата „Златно перо“ за техния принос към изкуството и културата на страната. 

Сред лауреатитена приза са Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ по повод 100-годишния юбилей и Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, по повод 90-годишния му юбилей.

Отличието „Златно перо“ 2021 се присъжда също на оперната прима Соня Йончева, кинорежисьора Людмил Стайков, художничката Анастасия Панайотова, поета текстописец Найден Вълчев, цигуларката Стойка Миланова и други.

19 ноември, 19.00, Основна сцена, Старт на XXI Коледен музикален фестивал - Варна 2020

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ СЪС СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

С мисълта за наближаващите коледни празници, който носят със себе си надежда и глътка въздух в Covid ежедневието, на 19 ноември, 19.00, Основна сцена, започва XXI Коледен музикален фестивал на Варненската опера. Посветен на 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен, в симфоничния концерт ще прозвучи Бетовеновият Концерт за пиано и оркестър №5, наричан още „Императорски“. Солист е Людмил Ангелов, един от най-големите пианисти на нашата съвременност. Увертюра „Риенци“ от Рихард Вагнер и Недовършена симфония №8 от Франц Шуберт оформят празничната рамка на забележителното събитие.

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка й дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.

Докато Ви наблюдавах как репетирате, си помислих, че премиерата едва ли ще Ви вълнува така, както репетицията...

Естествено. На премиерата вече нищо не можем да правим, само гледаме, като обикновени зрители.

Моят свят е репетицията, както казваше Димитър Гочев.

Да, аз обожавам Митко Гочев, той ми е голям пример в изкуството и мога да се подпиша под това изречение.

Предисторията на Вашата „Графиня Марица“ във Варненската опера води назад към постановката на Вашия баща Евгени Немиров през 1970 г., с диригент Влади Анастасов и художник Мариана Попова, майката на нашия дългогодишен главен режисьор Кузман Попов. Половин век по-късно, съвсем точно след 51 години, Вие поставяте във Варненската опера същото заглавие, вървейки в стъпките на баща си. Излиза, че „Графиня Марица“ е нещо като семейно заглавие.

Точно така, още повече че тогава във Варна главната роля е изпълнявала майка ми. Баща ми и майка ми се запознават, благодарение на варненската постановка на „Графиня Марица“.

Всичко това изглежда като едно добро предзнаменование за премиерата на Вашата „Графиня Марица“.

Дано. Надявам се да е бъде така.

Разкажете, освен заради семейните препратки, защо Ви привлича тази оперета на Калман?

Харесвам това заглавие. Правила съм го през 2002 г. във Виена, където то възбуди много критични гласове, защото докарах истински ромски оркестър от България - „Карандила“. Макар и първоначално скептично настроени, виенчани харесаха “Карандила“, веднага след като музикантите излязоха на сцената и засвириха. „Карандила“ стана любимец на публиката.

18 ноември, 19.00, Основна сцена

За „Риголето“ на Верди казват, че дори само тази опера да беше написал, щеше да бъде достатъчно, за да го направи толкова велик, колкото е. Основана върху пиесата „Кралят се забавлява“ от Виктор Юго, Верди, заедно с либретиста Франчско Пария Пиаве, създава съвършена творба. Тя притежава всички качества, за да бъде шедьовър – драматична история, която завършва с дълбока човешка трагедия, съпътствана от поквара и похот, нежност и душевна чистота, предадени с прекрасна музика.

80 години от рождението на великата певица

7 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Стефан Бояджиев, постановка и сценография Кузман Попов, режисьор Сребрина Соколова, с Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров – Макбет, Иван Момиров – Макдъф, Евгений Станимиров – Банко и др. Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

23 ноември – 19 декември 2020

Нови и утвърдени заглавия, сред които коледната класика „Лешникотрошачката“

Магията на балета е задължителна част от коледното настроение и от Международния балетен форум, който Държавна опера Варна организира за пети път, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. В продължение на един месец, от 23 ноември до 19 декември 2020, на балетната сцена ще шестват нови и утвърдени заглавия от репертоара на театъра. С балетното си и артистично майсторство ще радват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят балетисти както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

На 29 април 2021 г. отбелязваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера.

В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава забележителни образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев. Дошъл от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България, Петър Райчев полага най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но „другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на „буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

19 ноември – 29 декември 2020

Премиерни заглавия, мюзикъли, опери, симфонични концерти и световна джаз премиера

Наближава XXI Коледен музикален фестивал 2020 и V Международен балетен форум 2020 на Държавна опера Варна, в които заедно ще докажем, че животът не може без изкуство. То ни е необходимо, за да надмогнем страха от Covid и да продължим напред. При всички културни събития се спазват стриктно противоепидемичните мерки с редуциран брой на зрителите до 30% от капацитета на Основна сцена. За да се осигури необходимата дистанция между оркестрантите, те излизат от оркестрината на сцената, включително и при оперните спектакли, които се предлагат като концертни изпълнения с костюми. Covid ограниченията не са непременно и само рестриктивни. Те могат да бъдат и креативни, мотивирайки солистите, хористите, балетистите и музикантите да се раздават докрай във вече по-редките, затова и по-стойностни срещи с любимата публика.

11 юни – 25 август 2021, 21.00, XII Опера в Летния театър

21 представления през 2021 година

Карузо Опера Гала, Verdi Hattrick, премиери на „Графиня Марица“, „Вълшебната флейта“, „Коса“, „Хофманови разкази“, „Раймонда“ и „Цар Лъв“, бенефис за 90-годишния юбилей на Маестро Борислав Иванов, Концерт на оперната дива Красимира Стоянов, Оперна галаи още...

XII издание на Опера в Летния театър – Варна 2021 е най-голямото събитие в годината на Държавна опера Варна, за което екипът се готви усилено, с грижа за публиката и при съблюдаване на всички противоепидемични мерки. В 12-то издание през 21-ва година са планирни 21 представления. Стартът е на 11 юни с Карузо Опера Гала, в памет на 100-годишнината от кончината на великия тенор Енрико Карузо, под диригентството на Маестро Лоренцо Бизарри от Италия. Поканени са петима брилянтни тенори - двама италианци и трима българи – звездният Фабио Армилиато, познат от Миланската скала до Метрополитън опера; Анджело Фиоре, който гради кариера в първокласни оперни театри и златните български гласове Иван Момиров, Валерий Георгиев и Даниел Дамянов. На 12 юни същият концерт ще бъде изнесен и в Античния театър на Пловдив.

На 18 юни идва ред, след двете предпремиерни представления през май, за премиерата на „Графиня Марица“ от Имре Калман, която от много години не е поставяна във Варна. Режисурата е дело на голямото име от съвременната театрална сцена режисьорката Вера Немирова и диригент постановчика Ералдо Салмиери. Освен сериозната подготовка с двоен солистичен състав, се очаква в ромската сватба на сцената да се включат Ицхак Финци и други известни артистични фигури, както и част от оркестър „Карандила“. Със съдействието на Вера Немирова, като специален гост на събитието, ще бъде посрещната дъщерята на великия композитор Ивон Калман. 

Под палката на Маестро Григор Паликаров, на 11 ноември 2020, 19.00, Основна сцена, ще се възроди магията на „Набуко“ - операта, с чиято триумфална премиера през 1842 г. Джузепе Верди влиза в световната оперна съкровищница, за да остане там завинаги.

29 април 2021, 19:00, Държавна опера Варна

Световният ден на танца (World Dance Day) е жест на признание към най-популярната личност в света на балета Жан-Жорж Новер. Роден на 29 април 1727 г. , той остава в историята на изкуството със своята основополагаща творба “Писма върху танца и балета”. Претърпяла десетки издания, книгата притежава актуална стойност и днес. В нея Новер излага възгледите си за балета като самостоятелен спектакъл със своя сюжетна интрига, чиито герои са носители на силни страсти. Забележителен майстор на танца, Новер развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов, като превръща балетната пантомима в пластична кантилена от движения, пози и ансамбли под музикален съпровод. В танцовите си интерпретации той заменя обичайната изобразителност с хореографски подход, който отрежда водеща роля на действието и води до появата на първите многоактни балетни спектакли. Най-големият реформатор в света на балета внася в естетиката на танца и философските достижения на времето, залегнали в трудовете на такива велики мислители като Дидро, Волтер, Русо. Заради всички тези заслуги историята отрежда на Жан-Жорж Новер почетното звание «Баща на съвременния балет» и отбелязва рождената му дата като Световен ден на танца. На този ден своя празник отбелязват балетни трупи и танцови състави за съвременна хореография, народни танци и други. Отвъд всякакви политически, културни или етнически бариери, всички артисти, посветили живота си на танца, професионалисти и самодейци, се обединяват на този ден, за да припомнят универсалната същност на изкуството и да отправят своето послание за мир и творчество.

И балетната трупа на Държавна опера Варна не пропуска да поднесе своята празнична балетна гала на 29 април. Програмата през 2021 г., наред с популярни балетни номера от различни произведения, ще изненада зрителите и с 3 нови авторски хореографии, дело на премиерсолистите Павел Кирчев и Франциско Руиз, както и на балетния педагог Светлана Тоншева, която е и режисьор на гала концерта.

Даниела Димова спечели третия си мандат като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна в проведения на 27.10.2020 конкурс, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти.

Според регламента, за успешно издържал конкурса се счита кандидат, който е събрал не по-малко от 2/3 от максималния брой точки по оценъчните карти по чл. 11, ал. 4, т. 10.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Посланичката на Република Франция в Република България, Флоранс Робин, проведе приятелска среща с директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Даниела Димова. Като домакин тя благодари за посещението на високата гостенка, накратко я запозна с историята на театралната сграда и представи своята мениджърска политика за развитие на сценичните изкуства в актуалната COVID ситуация. Нейно превъзходителство отправи поздравления за решимостта в ТМПЦ да се поддържа жива връзката с публиката, в условията на COVID. „В тези трудни за всички нас времена, ние сме длъжни да покажем, колко съществено е значението на културния сектор“, подчерта г-жа Робин.

РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна и къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт; символиката на Просвещението и масонството и трудността на свободния избор; особеностите в работата с няколко солистични състава, непредубедеността на режисьора и въпросите, които остават след края на представлението.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

Г-н Замфир, „Вълшебната флейта“ според мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично въздействие както върху познавачите и ценителите, така и върху различни поколения. За Вас в какво се състои вълшебството на „Вълшебната флейта“?

Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, най-малко защото е немислимо да се сравняват произведенията на Моцарт. И „Вълшебната флейта“, и „Дон Жуан, „Сватбата на Фигаро“ и „Така правят всички“ се поставят и играят с огромен успях в цял свят. Със сигурност обаче знаем, че „Вълшебната флейта“ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди смъртта му, както и че то е построено по различен начин. За мен вълшебството на тази опера, за да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и начина, по който певците представят героите, от съпоставката между фантастичното, приказното от една страна и реалното от друга страна. „Вълшебната флейта“ използва символи, познати в оперната литература, така че магията на „Вълшебната флейта“ идва не от самото произведение, а от начина, по който то се изпълнява и възприема.

Във „Вълшебната флейта“, освен идеите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като например числото 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е необходимо за разбирането на смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“?

Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението. Има една непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца.

В София, на 31 октомври 2020 година, след инфаркт, почина голямата българска оперна певица Ваня Кокошарова. Тя е един от забележителните  сопранови гласове на оперния театър във Варна от средата на миналия век. Публиката дълго говори за нейните сценични изяви, колегите й солисти, хористи и музиканти помнят красотата, таланта и отдадеността й на изкуството.