ГАЛЕРИЯ

Световноизвестният тенор ФАБИО АРМИЛИАТО, след участието си в Арена ди Верона и „Кармен“, идва във Варна за своя емблематичен „Рецитал Кантанго“ на 27 юли в ММФ "Варненско лято", а на 29 юли ще бъде специален гост на Италианската оперна гала на Паметника Създатели на българската държава в Шумен

27 юли, 21.00, ММФ Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

Маестро Армилиато, Варна Ви очаква с нетърпение!

Генуа и Варна са побратимени градове и като културен посланик на моя роден град по света, за мен е чест и отговорност да допринасям за задълбочаване на италианско-българските културни взаимоотношения. Генуа и Варна имат много общо помежду си - и двата града са красиво разположени на море, гордеят се със забележителна история, привличат туристи от цял свят, център са на много културни събития, обичат красивата музика. За мен е голямо удоволствие да идвам във Варна. Пазя хубав спомен от участието си в оперната гала, с която завърши Опера в Летния театър през миналата година. Радвам се, че сега съм отново тук, за да представя, отново в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“, моя „Рецитал Кантанго“, с който успешно съм гастролирал в много страни.

За какво разказвате в „Рецитал Кантанго“?

„Рецитал Кантанго“ обединява тангото с италианската традиция на белкантото. Създадох този проект преди две години с идеята да покажа хронологията в развитието на модерното танго пеене от Тито Скипа до Карлос Гардел. Живял дълго време в Буенос Айрес, италианският певец и композитор Тито Скипа, е бил влюбен в аржентинското танго. Тази своя любов той предал и на ученика си Карлос Гардел, който мечтаел да стане прочут оперен певец. Поддържал приятелства с оперни величия като Енрико Карузо, Тита Руфо, Артуро Тосканини и т.н., но не успял да стане оперна звезда, не бил надарен със силен глас. Тогава Тито Скипа му предложил да се посвети на тангото и Карлос Гардел наистина започнал да пее танго, но в италианския стил белканто.

И този обрат променя историята на тангото...

При това доста чувствително. До тогава танго музиката, не особено добре приета от знатното общество, била смятана за аморална и дори вредна за жените и децата. С намесата на Тито Скипа и Карлос Гардел тангото от музика за простолюдието се превръща в аристократичен жанр. Певците свалят опърпаното пончо на гаучото и обличат изискан фрак, за да излязат на сцената и да разкрият, при това с подчертан артистизъм, дълбоката поетичност на чувствените танго ритми.

„Кантанго“ – от итал. cantare – пея, проследява именно тази тясна връзка между тангото и оперното пеене. Като на филмова лента рециталът връща назад във времето, когато се заражда тангото. Тангото, което благодарение на операта става такова, каквото днес го познаваме. И обичаме.

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Как се чувстваш на първата си среща с „Княз Игор“?

Както каза и Маестро Иванов, за всеки диригент „Княз Игор“ е предизвикателство. Познавах отчасти заглавието, но не се бях занимавал с цялостен анализ. Сега виждам, че това е наистина шедьовър. Отскоро съм във Варненската опера и за мен е истинска привилегия да бъда асистент на такъв опитен диригент като Маестро Иванов. Следя отблизо как се прави, как се подрежда целият репетиционен процес по класически образец със задължителните 6 седмици преди да излезе премиерата.

Това тук си е истински лукс, защото в много театри напоследък най-голямата липса не е на финанси, а на време. Нещата се правят все по-бързо и от това обикновено страда качеството. В този смисъл при нас всичко върви по утвърдената класическа схема, която дава възможност пиесата да улегне, всеки да научи добре партията си и да се почувства по-близо до образа, който изпълнява. Същото се отнася и за нас, диригентите.

Как ще заинтригува съвременния зрител операта „Княз Игор“ с нейния сюжет от Средновековието?

Ако вникнем в психологическите връзки между героите, ще установим, че няма голяма разлика между епохата, когато е писана творбата и днес. В съвременния свят ще открием същите взаимоотношения, както между персонажите – сложните връзки между сестра и брат (Ярославна –Галицки), изпитанията на любовта (Ярославна – Княз Игор), съперничеството между противници (Княз Игор – Кончак). Победителят Кончак приема победения Княз Игор не като пленник, а като свой гост и си заслужава да поразсъждаваме над това сякаш днес позабравено уважение, което дължим на достойния противник.

Какво е разстоянието от Верди, който дирижира наскоро, до Бородин?

Ще цитирам тук диригента Емил Чакъров, който казва, че на музиканта не е необходимо да му се обяснява как се издигат облаците или как шуми рекичката. Той иска да знае кога, къде, защо и как да изсвири този или онзи пасаж. В този смисъл нашите оркестранти са мултифункционални, за тях е от значение добре да изпълнят това, което в момента им е подадено. Дали ще бъде опера, симфония или мюзикъл, не е съществено. Същественото е, че всяка работа, всяка репетиция усъвършенства майсторството, надгражда и изгражда музиканта като творец.

Това е и професионалният подход във всеки театър, който работи по немски стил на 3 писти - опера, мюзикъл и драматичен театър. Варненският театър е точeн образец на немския Dreispartentheater и на мен ми е приятно да съм част от неговия творчески екип.

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Прочетете още:

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

26 юли 2019, 20.30, пл. „Независимост“

Традиционният Концерт край фонтана, по повод 27 юли - Деня на освобождението на Варна от османско владичество, през тази година ще бъде на 26 юли от 20.30 часа, разбира се край фонтана на площад "Независимост". Концертът се провежда със съдействието на Фонд Култура при Община Варна.

Диригент Стефан Бояджиев   

Солисти: Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Борис Тасков - тенор /гост/, Божидар Бенев – цигулка. 
Оркестър на Държавна опера Варна

В програмата:

1. П. Хаджиев - Танц из операта "Луд Гидия"; 2. П. Хаджиев - Ария на Радойко из "Имало едно време" - изп. Борис Тасков; 3. П. Хаджиев - Ария на Аничка из "Службогонци" - изп. Мария Павлова; 4. Г. Костов - Хабанера из "Казанова" - изп. Михаела Берова; 5. А. Карастоянов - Дует на Иван и Янка из "Българи от старо време" - изп. Мария Павлова и Борис Тасков; 6. П. Владигеров - Песен из "Българска сюита" - солист Божидар Бенев; 7. И. Калман - Дует "Помниш ли ти" из "Царицата на чардаша" - изп. Михаела Берова и Борис Тасков; 8. Д. Шостакович - Валс из "Джаз сюита No.2"; 9. Л. Делиб - Дует на цветята из "Лакме" - изп. Мария Павлова и Михаела Берова; 10. Ж. Бизе - Ария на цветето из "Кармен" - изп. Борис Тасков; 11. А. Дворжак - Славянски танц в ми-минор; 12. Л. Пип

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Какво място заема „Княз Игор“ в твоята дългогодишна и толкова успешна кариера на диригент и мениджър, познат на четири континента? 

Беше голям поход, който изискваше внимателна подготовка, добра логистика и сериозна организация. Всичко трябваше така да се премери по дни и часове, че камионите с декорите да пристигнат в Барселона една вечер преди отпътуването ни със самолет за Палма де Майорка. Декорите бяха натоварени на 3 камиона, а за нас бяха резервирани 2 самолета ТУ 154. Екипът на гастрола се състоеше от 300 души, като се има предвид, че Варненската опера тогава наброяваше 305 души.„Княз Игор“ наистина заема много важно място в моята творческа биография. Свързвам го с първото турне в Палма де Майорка през 1977 г. и с феноменалния успех, който пожъна Варненската опера. След това първо представяне на България в Палма де Майорка, страната ни стана постоянен участник във фестивала в продължение на много години. В мащабното първо турне в Палма де Майорка Варненската опера участва с „Княз Игор“, „Аида“, „Отело“, „Селска чест“, „Палячи“ и „Луд гидия“. Представихме тези 6 заглавия в 6 последователни дни

 За гастрола бях ангажирал най-добрите български оперни певци по онова време, сред тях Гена Димитрова и Александрина Милчева. За Гена това беше първият гастрол в чужбина, след като спечели първия си конкурс на името на Борис Христов. Тя пя Аида в „Аида“ и Ярославна в „Княз Игор“, като в „Княз Игор“ й партнираха Сабин Марков в ролята на Княз Игор, Стоян Попов беше Галицки, Стефан Циганчев – Кончак

Какъв великолепен състав...

Превъзходни солисти, но не само те - целият колектив се представи блестящо и зрителите го възнаградиха подобаващо с аплодисменти и овации.

Една година по-късно, през 1978 г., заведох Варненската опера в Мадрид и Валенсия, където в продължение на цял месец представихме руски опери и една от тях беше „Княз Игор“. Залите отново бяха пълни, публиката ни заливаше с аплодисменти, медиите отразиха нашите спектакли с хвалебствени рецензии, въобще всички говореха за българското оперно чудо. Ние, разбира се, бяхме окрилени и удовлетворени, че допринасяме за славата на българската култура.

Но вместо похвала, като се върнах, ме уволниха... Това беше наказанието ми, задето в последния момент преди отпътуването, отказах да взема с нас партийния секретар. Оказа се, че докато аз работех там за България, те тук подготвяли отстраняването ми (смее се). Но, както казва народът, всяко зло за добро - поканиха ме за главен диригент на Операта в Анкара.

„Княз Игор“, излиза, е преобърнал личната ти съдба.

Може да се каже. Да добавя още, че с „Княз Игор“, постановка на Кузман Попов в Пловдивската опера, имах турнета в Западен Берлин през 1988 и 1992 г.

Всеки гастрол, дори малък, дори само в съседния град, изисква много време и труд, затова още по-голям респект заслужават твоите оперни гастроли с големи оперни екипи по цял свят. Българските оперни гастроли в чужбина – запазена марка на Маестро Борислав Иванов, диригент и мениджър от световен ранг.

В дългогодишната си кариера на диригент и мениджър съм организирал над 130 турнета в чужбина с големи състави, като Софийската, Варненската, Пловдивската и Русенската опера, Софийската филхармония, Хоровата капела „Светослав Обретенов“ и др. Да представям българското оперно изкуство по света – това е мисия, на която съм посветил голяма част от живота си. Отнасям се с голяма отговорност както към творческата подготовка, така и към провеждането на турнетата до най-малките подробности. В това отношение през годините съм изградил много познанства и приятелства в различни страни. За турнетата винаги работя с едни и същи хора, те са коректни към мен и аз съм коректен към тях, коректността е най-добрата база за професионални партньорски взаимоотношения, тя гарантира в голяма степен успеха на гастрола.

И сега за пореден път се срещаш с „Княз Игор“, отново във Варна.

Приятно ми е, че сега поставям „Княз Игор“ на варненската оперна сцена, с екип, който високо ценя - режисьора Кузман Попов и дългогодишния костюмограф на Варненската опера Лора Маринова. С удоволствие работя и с младия колега, диригента Кръстин Настев. „Княз Игор“ винаги е предизвикателство, но съдейки по репетициите, вярвам, че с общи усилия ще създадем много добър спектакъл.

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 Прочетете още:

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея. 

 Прочетете цялото интервю >>>>>

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена – предпремиера
2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ – премиера

„Княз Игор“ се счита в оперната история за изключително произведение в много отношения. Първо - това е гениална музика, второ - тя е дело на творец, чието основно занимание не е музиката. Александър Бородин (1833-1887) е руски медик и химик, доктор по медицина, професор по химия, академик с научни открития, но също така и композитор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен, както и музикант - пианист, виолончелист, флейтист. Трето - Бородин работи 18 години над „Княз Игор“, но не успява да довърши операта и след неговата кончина над увертюрата и оркестрацията работят неговите приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов. Четвърто – Бородин, Корсаков и Глазунов, които често са работили заедно, до такава степен са отстоявали един и същ художествен стил в „Княз Игор“, че днес е невъзможно да се определи кое от чия ръка е написано. Но Корсаков, по повод участието си в „Княз Игор“, изрично подчертава, че авторството на „Княз Игор“ принадлежи само и единствено на Бородин. Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4.11.1890 г.

С произведенията си на историческа тематика, сред които и „Княз Игор“, Бородин разкрива драматичната история на руския народ. „Княз Игор“ е мащабна опера, базирана върху руския средновековен епос „Слово за полка на Игор“ от XII век. В пролога Княз Игор, княз на град Путивъл, се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение, в което народът вижда лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен и твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си. В тази история за героизъм и предателство князът е пленен от врага, но истинската заплаха, която тегне над него, е зет му Галицки – той се възползва от отсъствието на Игор и прави заговор, за да заеме мястото му. Княз Игор успява да избяга, но ще намери ли града си в същото състояние, в което го е оставил след машинациите на Галицки?

Без да използва директни цитати от народни песни, Бородин създава забележително епично платно, в което известните „Половецки танци“ и някои от ариите, като арията на Княз Игор "Ни сън, ни покой за измъчената ми душа", придобиват световна слава. През годините „Половецки танци“ се прославят и като самостоятелно произведение. Те се използват в много постановки на Руския балет на Сергей Дягилев, който завладява Париж през първите десетилетия на ХХ век; звучат в известния бродуейски мюзикъл Kismet, изпълняват се по време на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

„Княз Игор“ се отличава с изкусния начин, по който Бородин съчетава две съвсем различни музикални концепции – едната изразява характера на руснаците чрез мелодии, вдъхновени от фолклорни песни в родината му, докато другата, по-екзотична, характеризира половицките номади чрез гами, асоциирани от европейците с азиатската музика.

В историята на Варненската опера постановката на „Княз Игор“ през 2019 г. е четвърта поред след премиерите през 1952, 1965, 1977 г. След диригентите Йоско Йосифов и Влади Анастасов, сега „Княз Игор“ поставят Маестро Борислав Иванов и младият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисьор на последните две постановки е Кузман Попов, който сега е и сценограф. За костюмите на „Княз Игор“ е привлечена Лора Маринова, дългогодишен художник на Варненската опера. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В солистичния състав са ангажирани солистите на Варненската опера: 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 Прочетете още:

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 Присъствието на Лилия Илиева в афиша на последните мюзикъли на Държавна опера Варна обещава онези артистизъм и прецизност, каквито публиката познава и харесва у теб. Сред Инес в „Зоро, Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“ и Кристин в „Любовта никога не умира“, как изглежда последната ти героиня Рокси Харт от „Чикаго“?

Всяко момиче, обичащо и занимаващо се с мюзикъл, мечтае да играе в класиката "Чикаго". За мен да играя Рокси е още една сбъдната мечта. Хубавото на това да си артист е, че имаш щастието всеки ден да бъдеш различен, да се предизвикваш да влизаш в различни кожи и емоции. Ако Кристин от „Любовта никога не умира“ е нежната, млада и пълна с емоции, тъга, милост и доброта жена, Рокси е точно обратното - момиче, готово на всичко за слава и сцена. Тя изневерява на мъжа си, само защото си мисли, че любовникът й Фред Кейсли ще я направи звезда. След като разбира обаче, че няма нищо такова, тя по същия безапелационен и лишен от всякакви чувства начин, го убива.

Хладнокръвна и пресметлива убийца, която в същото време не е лишена от чар и дори притежава някаква харизма – това си е голямо предизвикателство за една актриса.

За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея.

Самата аз съм изключително емоционална, болката и проблемите на хората не са ми безразлични, любовта е всичко и е само една, там няма място за трети. Уважавам колегите си и никога не бих играла мръсна игра, за да взема някоя роля например. Смятам, че всичко трябва да се постига с труд, усилия и честност. И по всичко това се различаваме с Рокси.

Как тогава тази толкова различна Рокси става част от теб?

Приемам я такава, каквато е и я обичам с всичките й лудости. Обичам я, защото ме предизвиква да я усетя и разбера.

Предпремиерата на „Чикаго“ буквално зашемети зрителите както с режисьорския прочит и артистичните превъплъщения, така и с хореографията, динамиката и общото ансамблово внушение. Каква ли ще бъде премиерата?

Подготвяме още изненади, така че премиерата ще бъде още по-завладяваща. Всяко нещо подлежи на усъвършенстване и на нас тази амбиция ни е присъща. Екипът ни се състои от прекрасни и енергични артисти, които си тежат точно на мястото. Целият репетиционен процес беше като един голям празник, преминал в смях и работа. Сега ни остава да приобщим и зрителите към него. Вярвам, че празникът ще се получи.

ММФ "Варненско лято" 2019

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители: 
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров

С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска. Диригент Дерек Глийсън

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна, непосредствено преди голямото си американско турне 2019. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.

Специално място в програмата е отредено на завладяващата с емоционалността си песен „Viva Italia”, с която четиримата млади се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели.

С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” –Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри.

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/, пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен” /Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/, Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня” /Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

14 май 2019, 19.00, Варненска опера

На 14 май във Варна за пръв път ще дирижира световноизвестният японски маестро Хирофуми Йошида. Завършил Националния университет за музика във Виена и магистърска програма в Музикалната академия „Киджана“ в Сиена, той е носител на редица международни отличия, сред които наградата „Енрико Карузо“, която се присъжда на чужденци, допринесли за популяризирането на италианската опера.

Хирофуми Йошида си е спечелил име на един от най-търсените съвременни японски диригенти. Той е пръв в много отношения: първият японски диригент, който дирижира в Рим - Teatro dell’Opera, първият японски диригент, дирижирал „Аида” в Операта в Кайро, първият японски диригент, дирижирал произведение от Пучини на фестивала „Пучини“и т.н.Той съвместява успешно концертната си и педагогическа дейност с административни ангажименти. Той е професор по музика в колежа „Тоха” в Япония, артистичен директор на  оперния фестивал в Киото и на Филхармоничния оркестър на операта в Болоня, главен гост-диригент на Оперния театър в Болоня идр.

След като преди няколко месеца дирижира „Аида“ в Русе, на 14 май във Варна Маестро Йошида ще дирижира шедьовъра на Бизе „Кармен“.

Операта, в която за пръв път на сцената се появяват герои от простолюдието, бандити и цигани, възмутила изисканата парижка публика на премиерата. „Разпътната циганка”, „безсрамната съблазнителка,” „авантюристката без морални устои” Кармен буквално разбила сърцето на своя създател – Бизе не понесъл провала в парижката „Опера Комик” през 1875 г. и починал 3 месеца по-късно... А само след 7 години операта се завърнала с огромен успех на парижката сцена и оттогава шества триумфално по целия свят.

Под диригентската палка на Маестро Йошида, във варненската постановка на режисьора Кузман Попов, сценографа Иван Савов, костюмографа Лора Маринова и хореографа Боряна Сечанова, в главните роли ще се представят солистите на Варненската опера Михаела Беровав ролята наКармен и Свилен Николов в ролята на Ескамилио. Дон Хозе ще бъде Георги Султанов, а в ролята на Микаела гостува за пръв път нашумялото сопрано Мария Кокарева. Завършила Колежа по изкуства в Държавния културен институт на Тюмен и Консерваторията „Луиджи Керубини“ в Италия, участвала в майсторски класове на изтъкнати вокални педагози, тя вече е натрупала в репертоара си знакови сопранови роли, както и много отличия, сред които специалната награда на фондация „Елена Образцова“, гран при на конкурса „Magic Voices”, специалната награда на конкурса „Риналдо Пелицони“ и др.

Аплодисменти за участието си в „Кармен“ със сигурност ще заслужат, освен солистите, и възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, с художествен ръководител Ганчо Ганчев, които винаги повдигат градуса на настроението.

МАРИАН БАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

С какво ти е интересна ролята на Били Флин, очарователния и безскрупулен адвокат, който може да извади всекиго от затвора, независимо заради какво е попаднал там?

Тази роля е много любопитна за мен, тъй като за първи път играя нещо, което не е чак толкова в комедиен план и публиката ще ме види в една различна светлина.
Във вокално отношение поработихме прекрасно, както винаги, с маестро Страцимир Павлов. Казвам както винаги, макар че всъщност е за втори път. Нали знаеш, срещаш веднъж даден човек и от втората дума разбираш, че сте били заедно много отдавна, но просто не сте се познавали физически. Отдавна не бях пял в мюзикъл на английски със субтитри на български. Но за улеснение на публиката, диалозите на премиерите в Летния театър ще бъдат изцяло на български.

Би ли взел за себе си нещо от характера на Били Флин?

От Били Флин бих взел изобретателността и усета му да се възползва от ситуацията. Мисля, че съм взел и най-главното - да гледам професионално на работата си, а емоциите да ги оставя за друг терен.

Режисьорът Борис Панкин отново е създал не просто екип, а отбор от съзаклятници, които очевидно са се устремили към следващия творчески връх. Имам предвид успеха на „Да пееш под дъжда“, удостоен с Награда ВАРНА.

Сега си давам сметка, че работата ми с Борис Панкин, с когото работя над 20 години и срещата ми с маестро Страцимир Павлов, с когото се познаваме само от две години, върви с лекота. Ценно е да се отбележат и двете прекрасни нежни присъствия в лицето на Десислава Николова и Лилия Илиева, с която вече бяхме заедно в "Да пееш под дъжда''.

Великолепно превъплъщение на Борислав Веженов, който все повече обира симпатиите на варненската публика, но много скоро ще стигне и по-надалеч. Впечатляващата Милена Захариева като Мама Мортън - глас и присъствие, които биха били гордост за всеки мюзикълен театър. Изключителните Сребрина Соколова и Антоанела Петрова, като сестрите Съншайн - дуетът, в който класиката и джазът си подават ръка.

И въобще целият екип на „Чикаго“ е върхът. 
Остава да направим и подходящ хеттрик за идното лято.

Имаш предвид 3 мюзикъла със същия екип?

Точно така. Продукциите „Да пееш под дъжда“ от миналото лято, „Чикаго“ от това лято и третото заглавие през следващата година. Би било страхотен хеттрик за българската столица на мюзикъла Варна, както я нарече Борис Панкин.

ММФ "Варненско лято" 2019

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители: 
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров

С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев

10 май 2019, 19.00, Варненска опера

"ТРАВИАТА"
Опера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Кузман Попов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - Евгения Ралчева
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Галина Великова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

Премиерата на „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на Варненската опера. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

РУСЛАН РАЙЧЕВ (5.05.1919 - 9.01.2006) е роден в Милано, където пее прочутият му баща Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия с дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано - при Емил фон Зауер. Начело на Софийската опера, Пловдивската филхармония и Музикалния театър е гостувал с огромен успех в Европа, САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Работил е с оперни звезди като Доминго, Карерас, Френи, Ричарели, Кабайе, Гяуров. Дирижирал е Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфони оркестър, оркестрите на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Щатсопер в Берлин, Болшой театър... През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. През 2000 г. получава и "Стара планина".

Прочетете повече за забележителния творчески път на Руслан Райчев, описан проникновено от големия наш оперен биограф Огнян Стамболиев:

РУСЛАН РАЙЧЕВ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА

Руслан Райчев беше явление в нашата опера, а и в българската музикална култура. За разлика от повечето свои колеги, които се профилираха на „симфонични”, „оперни” и „оперетни”, той беше „универсален” – просто защото можеше всичко. Беше роден, както за театъра, така и за концертния подиум. Направи забележителна, блестяща кариера не само у нас, но и в чужбина, може би единствена по рода си и по мащабите си за български диригент досега.

Роден е на 5 май 1919, под знака на Телеца в Милано, по време на гастроли на прочутия си баща, тенорът Петър Райчев / 1887- 1960/, първият наш певец със световна слава. Като малък учи пиано при Карло Лопати и завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди”. 14-годишен се завръща в България с родителите си и продължава да учи пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва немското училище в София. През 1944 се дипломира във Виенската консерватория, където учи за диригент при проф. Лудвиг Райхвайн и междувременно е частен ученик на прочутия Карл Бьом, тогава главен диригент на Виенската Щатс опера. Скоро става и негов асистент. Продължава и уроците си по пиано – вече при последния ученик на Франц Лист Емил фон Зауер. Учи и право, завършва го, но никога не по практикува.

През пролетта на 1944 е назначен за диригент на операта в Кьонингсберг /сега Калининград/, но не се задържа за дълго и пристига в София. В Операта му поверяват балета „Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, с който започва българската му кариера. Но скоро напуска София и през 1946 г. заминава за Варна. Там директор и режисьор е баща му. Заедно с него поставя шедьовъра на Сметана „Продадена невеста” и с премиерата й на 10 септември 1947 официално се открива Варненската народна опера. След като изнася много представления и концерти, се връща в София и става главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. На тази сцена работи до 1950 година като поставя няколко класически оперети на Целер, Калман, Щраус-син, Офенбах. Недоволен от условията за работа в Оперетата, решава да я напусне.

23 юли 2019, 21.00, Основна сцена

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за тази вечер, предвиденият в Театър Римски терми концерт "БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ" се измества от Римски терми на Основна сцена със същия начален час - 21.00.

Билетите важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Симфоничен концерт, посветен на Деня на Европа

9 май 2019, 19.00, Варненска опера

Денят на Европа 9 май 2019 г. ще отбележим във Варна с изискан Симфоничен концерт, в който ще аплодираме брилянтния пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов. Носител на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция), популярно име на петте континента, Людмил Ангелов е признат за един от големите съвременни интерпретатори на Фредерик Шопен. Несъмнено майсторското му изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 1 от Шопен ще бъде истински подарък за ценителите както на Шопен, така и на Людмил Ангелов.

В този забележителен концерт варненските филхармоници ще свирят под палката на полския диригент Пьотр Сулковски. Концертмайстор е Анна Фурнаджиева. Програмата на концерта включва още Полонез из музиката към филма „Пан Тадеуш“, реж. Анджей Вайда, от Войчех Килар и Симфония № 9 „Из новия свят“ от Антонин Дворжак.

Концертът се реализира със съдействието на Полския културен институт в България.

ПЬОТР СУЛКОВСКИ

Пьотр Сулковски е генералeн и артистичен директор на филмовата академия Warmia и Masuria от 2011 г. Има голям опит като оперен диригент, бил е художествен ръководител на Оперния театър в Краков (2006-2007), както и музикален директор на Фестивала на операта „Wildwood“ в Литъл Рок, Арканзас. Съосновател на Камерната опера в Краков, заместник-директор на Хора на Полското национално радио (2008-2009), художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Торун (2009-2011). Преподава в Музикалната академия в Краков и Музикалната академия в Бидгошч. Ръководи Оркестъра на Държавното музикално училище „Фр. Шопен“ в Краков, с който пътува във Франция. Продуцира саундтрака с музиката на Б. Чайдецки за историческите филмови сериали „The Time of Honour“. В Памплона, Испания, поставя „Кармен“ от Бизе (2010). През 2011 г. защитава докторска титла, през 2017 г. става доцент по музикални изкуства.

Член е на Програмния съвет на Радио Олщин (2012- 2016), заместник-председател на борда на Полската филхармония. Отличен е с редица награди, сред които: „Св. Джеймс“ в областта на културата (2012), „Warmia и Masuria Business Club (2013), „Най-доброто от най-доброто“ за постиженията и успехите в национален и международен мащаб, за популяризирането на Warmia и Masuria (2013), „Gloria Artis” на министъра на културата и националното наследство (2014), Warmia – Masuria statue of Pegasus (2015), Silver Cross of Merit (2016), “Feliks Nowowiejski Award” за музикално изкуство (2017).

ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

Роден във Варна. Завършва ДМА “Проф. Панчо Владигеров”. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и изключителният педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция).

Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската филхармония, “Музикферайн” във Виена, “Концертгебау” в Амстердам, “Плейел” и “Гаво” в Париж, ”Линкълн Сентър” в Ню-Йорк, “Ла Скала“ в Милано, “Алтеопер“ във Франкфурт, “Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната филхармония във Варшава, KBS в Сеул и много други. Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Негов диск с творби от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат за един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали.

От 1995 г. свири с цигуларя Веско Ешкенази, с когото изнасят многобройни концерти в престижни зали. Тяхното дуо записва 4 компактдиска, като с последния компактдиск „Танго“ двамата отбелязват 20-годишната си съвместна концертна дейност. Във Варна имахме удоволствието да слушаме концерта им от националното турне, на което промотираха „Танго“.

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 г. е награден от Министерството на културата на Полша с медал “Gloria Artis“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Бил е артистичен директор на ММФ "Варненско лято". Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фр. Шопен“ във Варшава през 2010 и 2015 г.

25 юли, 21.00, Финал на Театър Римски терми – Варна 2019

РУСЛАН ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията и новите моменти в мултимедийния концерт "Магията на киното" - Епизод 3, с който завършва XVII издание на Театър Римски терми

Проектът „Магията на киното“ много бързо допадна на публиката и затова така бързо стигна до своя „Епизод 3“. Какво е различното в него, в сравнение с предишните епизоди?

Както в немската поговорка, според която всички хубави неща са 3 или  идват по 3 пъти, така идва и третият ни концерт „Магията на киното – Епизод 3“. В него са включени песни от любими филми, не само от широкия екран, но и от тв сериали, като „Дъщерата на Мистрал“. Въведохме нови заглавия от известни мюзикъли, които са били филмирани, като при това филмите са извоювали дори по-голям успех от самите мюзикъли. Един такъв пример е мюзикълът „Уестсайдска история“, който Театрално-музикален продуцентски център Варна предстои да постави през новия творчески сезон. Ще изпълним една от знаменателните песни в „Уестсайдска история“ „I feel pretty” (Чувствам се красива).

„Магията на киното“ е запазена марка за познатата ни вокална формация „Маджика“...

Да, в „Маджика“ отново ще се изявят Галина Великова – сопран, Филипа Руженова – сопран, Елеонора Христова - мецосопран и Миглена Страдалска – мецосопран. Те са солистки, но умеят да пеят и в ансамбъл и това е тяхно достойнство. Миглена Страдалска дебютира тази година в мюзикъла „Любовта никога не умира“, в който поднесе много интересен образ на Мадам Жири.

Имаме нов член на инструменталния състав. Към Марина Винокурова – цигулка, Олена Мошинска – виолончело и мен на пианото се присъедини Милена Захариева – флейта. Тя е ярък и разностранен талант, дойде само преди една година в хора на Варненската опера, но вече се изявява с изключителен успех като певица и актриса. Забележителна е последната й роля като Мама Мортън в мюзикъла „Чикаго“, а сега в „Магията на киното – Епизод 3“ за пръв път ще се представи и като флейтистка. Любопитно е, че всъщност тя е завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“ именно с флейта.

Забелязвам, че в последно време, ти се занимаваш усилено с аранжименти и оркестрации, без да изоставяш твоя голям свят – пианото.

Да, оказа се, че и това ми харесва. За концерта „Магията на киното – Епизод 3“ направих нови аранжименти и преработки от адаптации, които при предни наши появи не са били аранжирани. Сред новите заглавия, включени в програмата на концерта, обърнах специално внимание на „Искам да прекарам живота си влюбен в теб“ - титулнатата песен от филма-мюзикъл „Маската на Зоро“ с Антонио Бандерас и Катрин Зита Джоунс. Аранжирах песента за 4 женски гласа и четири инструмента, като развих интерпретацията на мелодията от характерни испански, през мексикански, до латиноамерикански ритми. Получи се много интересно звучене.

Ти участва с аранжименти и изпълнение на пиано и в снощния концерт на Георги Христов „Моят път“ в Летния театър, за който зрителите във фейсбук днес не пестят одобрението си.

Благодаря. Георги Христов е изключителен певец, който не обича да се повтаря и пее всеки път различно, така че аз адаптирах моите аранжименти към неговото пеене. За тазгодишното турне с биографичния му концерт „Моят път“ с удоволствие аранжирах по нов начин клавирните партии в неговите песни.

Какво още би добавил за предстоящия Епизод 3 от „Магията на киното“?

Половината от успеха на този формат в трите му издания се дължи на мултимедията на Свилен Николов - оперния певец, чието хоби е заниманието с новите технологии. Тук трябва да отбележа, че сега разполагаме с нов, по-голям екран и с още по-добро озвучаване. Подготвихме се с голяма любов за новата „Магия на киното“ и каним всички да се насладят, заедно с нас, на музикалните шедьоври от великите филми, които всички ние обичаме.

Така „Магията на киното“ ще сложи и една красива удивителна на XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019.

МАГИЯТА НА КИНОТО - ЕПИЗОД 3

25 юли, 21.00, Театър „Римски терми“ – Варна 2019

Мултимедиен концерт

Участват:

Вокална формация „Маджика“: 
Галина Великова - сопран
Филипа Руженова - сопран
Миглена Страдалска - мецосопран
Елеонора Христова - мецосопран Марина Винокурова - цигулка
Милена Захариева - флейта
Олена Мошинска - виолончело
Руслан Павлов - пиано Мултимедия
Свилен Николов Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов В програмата:

1. I FEEL PRETTY, Lenard Bernstain, „Уестсайдска история“ - изп. вокална формация "Маджика";
2. ONCE UPON A DREAM/ към анимационния филм „SLEEPING BEAUTY“ (Спящата красавица), P. I. Tchaikovsky, изп. Галина Великова;
3. UNCHAINED MELODY, Alex North, от филма „Дух“, изп. Елеонора Христова
4. ONLY LOVE, Vladimir Cosma, от сериала „Дъщерята на Мистрал“, изп. Филипа Руженова;
5. JOURNEY TO THE PAST, Stephen Flaherty, от анимационния филм на Walt Disney „Анастасия“, изп. Миглена Страдалска
6. I FINALLY FOUND SOMEONE, Barbara Streisand/Bryan Adams, от филма „Огледалото е с две лица“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
7. I SEE THE LIGHT, Alan Menken, от анимационния филм „Tangled“ (Рапунцел), изп. Филипа Руженова;
8. TOUCH THE SKY, Alex Mandel, от анимационния филм „Brave“, изп. Миглена Страдалска;
9. WHEN I FALL IN LOVE, Victor Young, към анимационния филм „Пепеляшка“, изп. Елеонора Христова;
10. WHEN YOU BELIEVE, Hans Zimmer, от анимационния филм „Принцът на Египет“, изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
11. SO CLOSE, Alan Menken, от филма „Enchanted“ (Омагьосани), изп. Елеонора Христова;
12. Nella Fantasia, Енио Мориконе, от филма "Мисията", изп. Галина Великова;
13. WALKING IN THE AIR, Howard Blake, от анимационния филм „The Snowman“, (Снежният човек), изп. Миглена Страдалска;
14. A WHOLE NEW WORLD, Alan Menken, от анимационния филм „Аладдин“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
15. OVER THE RAINBOW, Harold Arlen, от мюзикъла „Магьосникът от Оз“, изп. формация „Маджика“;
16. LA VIE EN ROSE, Edith Piaff, към автобиографичния филм „Живот в розово“, изп. Филипа Руженова;
17. L'AMORE SEI TU, Dolly Parton, към филма „Бодигард“, изп. Галина Великова;
18. THE PRAYER, David Foster, от анимационния филм „Quest for Camelot“ (В търсене на Камелот), изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
19. I WANT TO SPEND MY LIFETIME LOVING YOU, от филма „Маската на Зоро“, изп. формация „Маджика“
20. I WILL FOLLOW HIM, към филма „SISTER ACT“, изп. формация „Маджика“;
21. The Lion Sleeps Tonight, група Тhe Tokens, към анимационния филм „Lion King“, изп. формация „Маджика“.

Един от забележителните варненски първенци, кметът Иван Церов (1857-1938), вече ще посреща зрителите пред театъра, чийто основен камък самият той полага през 1912 г., тъкмо на рождения си ден 26 март, тогава втория ден на Великден. На 25 април 2019 г. кметът на Варна Иван Порних откри Паметника на Иван Церов, разположен пред сградата на Варненския театър.

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

От 2019 г., паметта за видния варненски обществен и културен деец Иван Церов, наред с улицата, носеща името му, ще съхранява и неговата статуя на площад „Независмост“. Изработена от мед и бронз от скулптора, проф. Пламен Братанов, тя се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.Тук, в центъра на Варна, близо до неговия театър, кметът Иван Церов ще посрещне през 2021 г. и 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна.

АНДРИАНА ЙОРДАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концерта „Белкантовите гласове“  

23 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Участват Андриана Йорданова - сопран, Пламен Димитров – баритон, Валерий Георгиев – тенор и Жанета Бенун - пиано.

Как изглежда малтийското ежедневие на варненското сопрано Андриана Йорданова?

Поддържам своето Оперно студио, преподавам и в единственото Музикално училище на Малта. Не забравям България и Варна и с удоволствие подкрепям дейността на НПО „Малтийско-български кръг“. Разбира се, продължавам да пея в различни спектакли и концерти в Малта, Италия и други страни.

Коя беше последната ти концертна изява?

Щастлива съм, че през тази година ме поканиха да гостувам в юбилейното 50-то издание на Софийски музикални седмици. За мен това е важно признание. С именития пианист, проф. Ростислав Йовчев, изнесохме концерт, посветен на малтийската и българската музика. В първата част на концерта представихме световната премиера на творбата „Бейрут“ от съвременния малтийски композитор Александър Вела Грегъри по текст на Джон Акуилина. Избрахме точно тази творба, не само заради интересния музикален подход и хармониите, а и заради темата за разрухата, която тя интерпретира. Мисля, че всички ние имаме задължението да изразяваме нашата гражданска позиция към света, в който живеем и един от начините да го направим, е чрез музиката. Втората част на концерта беше съставена само от произведения на български композитори, като Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и др.

Във Варна, в концерта „Белкантовите гласове“ на 23 юли в Театър Римски терми, ще участваш с баритона Пламен Димитров, с когото преди време изнесохте запомнящ се концерт, посветен на вашия вокален педагог Георги Койчев.

Да, така беше. С Пламен Димитров винаги ще си останем благодарни възпитаници на нашия незабравим учител Георги Койчев, преподал ни най-добрите уроци за пеенето и живота.

За концерта „Белкантовите гласове“ дължа благодарност на моите приятели Жанета Бенун и Пламен Димитров, които ме поканиха да участвам в проекта. Радвам се, че за пръв път ще пея и с друг солист на Варненската опера, тенора Валерий Георгиев. Отсега чувствам вълнението и отговорността, които винаги изпитвам преди среща с родната българска публика.

Как подбра програмата си за концерта?

Спрях се на трима различни композитори - Росини, Белини и Верди. Избрах една рядко изпълнявана творба от моя любим Росини. Това е Ария на Матилда от операта „Вилхелм Тел“, която ме впечатли още преди години, когато я чух за пръв път. Харесва ми трудният речитатив, в който се предават много различни и противоречиви чувства. Вокалната техника, която изисква големи фрази без дъх и поддържане на линията, би могла да се сравни с прочутата Ария на Норма „Casta Diva” от Белини. Тази каватина е еманация на белкантовата песен, публиката я обича и за мен ще бъде огромно удоволствие да я изпея. Завършвам с Арията на Леонора “Pace, pace mio Dio!” от „Силата на съдбата“ на Верди.

Чудесен избор от любими арии, дуети и терцети са направили и моите колеги Пламен Димитров и Валерий Георгиев. В този концерт ние влагаме цялата си любов и преклонение пред най-красивото, белкантовото пеене, които искаме да предадем и на публиката.

Майска промоция за театър и опера

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

Работно време по празниците:

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

Работно време в останалите дни:

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

„Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров, з.а. на Русия. Диригент Мартин Георгиев. Костюми и сценография Ася Стоименова. Оркестър на Държавна опера Варна. В главните роли: Одета//Одилия - Елена Свинко, Русия; Принц Зигфрид - Андраш Ронай, Унгария; Ротбарт - Павеол Кирчев; Бино - Марко ди Салво, Италия. Балетна трупа на Държавна опера Варна и гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия.

ЕЛЕНА СВИНКО, РУСИЯ – ОДЕТА/ОДИЛИЯ

Имах огромно желание да стана балерина като по-голямата си сестра и без колебание се записах в Хореографското училище в Красноярск. Бях на 11 години и в началото ми беше трудно да свикна с физическото натоварване, но постепенно го преодолях. Попаднах на много добър педагог, участвах в редица конкурси и бих могла да кажа, че доста бързо стигнах до големите роли. В това отношение Варна се оказа важен етап. Спечелих бронзов медал на Международния балетен конкурс през 2016 г., когато и Държавна опера Варна ме отличи със своята награда – главна роля в нейн балетен спектакъл. Участието ми като Китри в „Дон Кихот“ на Варненската опера даде силен тласък на кариерата ми. Навсякъде имам успех с Китри. Неотдавна дебютирах в главната роля в любимия ми балет „Жизел“, танцувам главните роли в „Спящата красавица“, в "Пепеляшка", в „Баядерка“, снощи имахме балетна гала в Летния театър и всичко това ме прави щастлива.

Харесвам Варна, морето, плажа и винаги с удоволствие се връщам на варненска сцена. Чувствам се чудесно сред артистите в балетната трупа, всички тук сме приятели. Радвам се, че заедно с тях ще мога да представя и моята Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, в който мой партньор ще бъде Андраш Ронай от Унгария, също лауреат на Международния балетен конкурс във Варна.

АНДРАШ РОНАЙ, УНГАРИЯ - ПРИНЦ ЗИГФРИД 

На 11 години започнах да тренирам гимнастика, но майка ми настояваше да продължа с балет. Тя искаше това най-напред от по-големия ми брат, но той отказа, а мен не ме беше особено грижа къде ще продължа да уча и така попаднах в Балетното училище. Отначало не ми харесваше, но когато започнахме с подскоците и пируетите, нещата се промениха и постепенно разбрах, че балетът ще бъде моето истинско поприще.

Балетът съчетава спорт и изкуство и тази смесица между физически и художествени умения ми допада. Харесва ми, че в балета днес можеш да бъдеш принц, а утре просяк или герой, но не се стремя към определени роли. Мечтата на майка ми е да играя Ромео и аз всеки път, когато тя заговори за това, й обещавам, че ако имам възможност, ще направя Ромео 

Сега танцувам в Националния балет на Унгария и съм щастлив, че станах лауреат на Международния балетен конкурс във Варна през 2018 г., когато получих и наградата на Държавна опера Варна – възможността да играя главна роля в балетен спектакъл на Опера в Летния театър. Ще бъда Принца в „Лебедово езеро“, а Одета/Одилия ще танцува Елена Свинко от Русия. Запознах се с Елена снощи на Балетната гала в Летния театър и тя ми направи впечатление на много добра и стилна балерина, която може всичко. Ще ми бъде много приятно и леко да танцувам с нея. Аз, разбира се, ще се постаря да дам най-доброто от себе си.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Каса Летен театър, тел. 052 612 803

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА  ЗА СВОЯТА ГЕРОИНЯ КРИСТИН В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.

Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по-късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.

Как изграждаш образа на твоята героиня?

Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по-сложен. Кристин никога не свиква с  мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.

Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?

Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.

Защо любовта никога не умира?

Докато има любов, няма да има край и светът.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО 

21 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Сценарий и режисура Сребрина Соколова
Диригент Стефан Бояджиев
Солисти и Оркестър на Държавна опера Варна

СРЕБРИНА СОКОЛОВА:

ВСЕЛЕНСКАТА ХАРМОНИЯ В МУЗИКАТА НА МОЦАРТ

 Музика и математика в творчеството на Моцарт.

Музиката е математика и математиката е музика. 
Странно ли е или не? Ни най-малко! 
Музиката е хармония, духовно изразяване - да, но по законите на математиката. Математиците още от древни времена са установили и извели тайнствено число, отразяващо божествените пропорции, които са в основата на чудесата, сътворени от природата и човека през вековете. Това загадъчно число е 1.618 и то е дълбоко вкоренено във всичко, което сме възприели като красиво, нещо като Код на красотата. През XIII век италианецът Фибоначи извежда числова поредица - 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… до без край, основана на точно 1.618 съотношение едно от друго. По късно и неговият сънародник Пачоли обявява това съотношение категорично и общовалидно за Златната пропорция. Числото 1.618 е навсякъде около нас, в листенцата на слънчогледовия цвят, в структурата на ананаса, в мидената черупка, в различните части на насекомото, в структурата на ДНК-то и в самото човешко тяло. Това е математическа формула на Твореца, формула на хармонията и красотата, математически стожер на Вселената. Тази формула е приложена от старите велики художници, като Леонардо да Винчи и Микеланджело, древните архитекти и така естествено я намираме и в музиката и по-специално в тази на Моцарт.

Числата на Фибоначи безспорно са част от естествената хармония, която е приятно да се усеща, приятно изглежда и приятно звучи. Музиката е основана на 8-степенна октава, като първата, третата и петата нота създават основата на всички акорди. На пианото октавата е представена от 8 бели клавиши и 5 черни – всичко 13. Не е случайно, че в музикалната хармония, като че ли най-голямо удоволствие носи мажорното тризвучие, което предизвиква приятни колебания в охлюва на вътрешното ухо – орган, който едва ли случайно има форма на логаритмична спирала.

Никак не е случайно и е научно доказано благотворното влияние на музиката на Моцарт върху развитието на живите организми. Учените са изолирали този факт под името Ефектът на Моцарт. По- голяма част от неговите симфонии са в мажорни тоналности. Често в мелодиите опорните точки са основните тонове на тризвучието, които са и част от редицата на Фибоначи, т.е. вибрират в съотношение на Златното сечение. В цялото му творчество - 16 опери, 41 симфонии, в безсмъртния му “Реквием” и във всичките над 600 опуса от невероятната му, неземна, космическа, нечовешка музика, звучи вселенска хармония. С музиката на Моцарт лекуват.

Няма по-пълно и органично въздействие на тази музика от възприеманата на живо, в един концерт, изпълнен от нашите прекрасни солисти и музиканти. Ще прозвучат популярни и любими на публиката арии, дуети, ансамбли и финали от оперите „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“ – доказали се образци в световната оперна съкровищница.
Музиката на Моцарт е космополитна, тя може да се отнесе към най – различни човешки емоции и терзания, времето и пространството са без значение, защото тази музика съдържа в себе си вселенската хармония.

                                              ПРОГРАМА

1. Малка нощна музика – I и II част
2. Madamina - Ария на Лепорело из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков
3. Martern aller Arten - aрия на Констанца из „Отвличане от сарая“ – изп. Илина Михайлова
4. Dalla sua pace - Ария на Дон Отавио из „ Дон Жуан“ – изп. Георги Султанов
5. Voi che sapete – Ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Вяра Железова
6. Non piu andrai – Ария на Фигаро из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Петър Петров
7. Deh vieni Non Tardar – Ария на Сузана из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Мария Павлова
8. Hai gia vinta la causa - Ария на граф Алмавива из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Свилен Николов
9. Менует - „Дон Жуан“, финал на I действие – изп. всички участници
10. La ci darem la mano – Дует на Дон Жуан и Церлина из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков и Илина Михайлова
11. Тамино и Три дами - Въведение из „Вълшебната флейта“ – изп. И. Михайлова, М. Павлова, В. Железова, Г. Султанов
12. Soave sia il vento – Терцетино из „Така правят всички“ – изп. С. Николов, В. Железова, М. Павлова
13. Финал на операта „Така правят всички“ – изп. всички участници

КАЛИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня Мег в „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

24, 25 април, 19.00, Основна сцена

Как се чувстваш в „Любовта никога не умира“?

Изключително благодарна съм да бъда част от екипа на “Любовта никога не умира” и нямам търпение да се превъплътя в ролята на Мег Жири. Интересно е как за разлика от първата част, където Мег не търпи особено развитие като образ, тук Андрю Лойд Уебър щедро я компенсира.

Интересно ти беше да опознаеш Мег...

В “Любовта никога не умира” най-голяма трансформация преживяват Раул и Мег. За съжаление за Мег това развитие далеч не е в позитивна посока,  а за мен като артист беше огромно предизвикателство да вляза в нейния образ, тъй като досега не съм имала възможност да играя роля, в която от позитивен и наивен персонаж стигам до такава дълбока драматичност.

Може би именно затова ми е любима финалната й сцена, в която тя, отхвърлена от Фантома, се опитва да убие себе си и неговия син, но улучва Кристин. Тази неочаквана развръзка, наситена с драматизъм и емоции, намира ярък израз в музиката. За мен в музикално отношение този мюзикъл е съвършен.

Ти беше и една от котките във варненската постановка на „Котки“ от Уебър...

Това е второто ми уебърово заглавие, след участието ми в “Котки”. Беше ми много интересно да открия приликите и разликите, както и самото развитие на композитора. Невероятно е как „Любовта никога не умира“ прилича на съвременна опера, в която композиторътрисува с музиката образи, емоции и картини, като същевременно преплита толкова много стилове.

Едно от любимите ми неща в творчеството на Уебър е тъкмоначинът, по който музиката води действието и рисува сюжета на цялото произведение. В “Любовта никога не умира”, според мен, Уебър е постигнал най-добрия синхрон между сюжет и композиция.

Магнетичното заглавие на този мюзикъл предопределя сякаш въздействието му...

Музиката е толкова завладяваща, че едва ли има човек, на когото тя да не повлияе. Самите ние по време на репетиционния процес често сдържахме сълзите си, така че нямам търпение да покажем на варненската публика този спектакъл, в който целият ни екип вложи толкова много любов. Защото както още заглавието го казва, любовта никога не умира!

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

Поради неблагоприятните метериологични условия ще се  премести мястото за спектакъла "Музиката на Италия, който бе предвиден днес от 21:00 часа на отворената сцена в Римските терми във Варна. Мултимедийният спектакъл "Музиката на Италия", ще бъде представен вместо в Римски терми, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка. Сценарий и режисура Сребрина Соколова Участват: Бойка Василева, Благовеста Статева, Валерий Георгиев, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов В програмата: В програмата: Nella fantasia  Ave Maria- G. Cacchini  Catari – Core’ngrato La Danza  Il Poveretto – G. Verdi  Con te partiro Parlami d’amore Mariu  Il Bacio  Parla piu piano  Non ti scordar di me  Malia- Paolo Tosti  Тиритомба  O’ Sole mio  La spagnola  Травиата – Наздравица – ансамбъл Фуникули Фуникула - ансамбъл Италия - страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко е музика – от храната, през звука на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е един разказ за Италия чрез нейната музика.

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Раул в „Любовта никога не умира“

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

Музиката на „Любовта никога не умира“ близка ли е до теб?

Това е първият мюзикъл, който ми въздейства толкова силно. Тук Сър Андрю Лойд Уебър наистина е надминал себе си. Музиката ме кара да настръхвам и е пълно с момент, които ме разплакват.

С какво те привлича Раул?

Раул е много интересен образ. За първи път ще играя толкова тежък герой. Ако в първата част “Фантомът на операта“, той е красив благородник, усмихнат, сърдечен и влюбен, то тук, в „Любовта никога не умира“ той е в безизходица. Изиграл парите си по казината, изпил всичкото пиене на света, един пример за човек на дъното.

В кой момент усещаш най-силно характера му?

Тъй като съм окрилен и влюбен и всичко около мен е любов, най-силният момент за мен е, когато Раул осъзнава истината и се променя в името на любовта. Той разкрива сърцето си на Кристин, но за жалост твърде късно.

Раул и Фантомът, кой кого превъзхожда?

Раул и Фантомът са в много тежка борба един с друг. Раул е надъхан, но в същото време се страхува от Фантома. Борбата е безпощадна, защото истината излиза наяве и на карта са заложени любовта и семейството. Имено затова борбата е на живот и смърт, а това е много повече от стремежа да доминираш над някого.

Защо любота никога не умира?

Защото любовта е всичко. Любовта променя животи,както промени и моя живот. Любовта никога няма да умре!

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

18 юли, 21.00, Опера в Летния театър

КУЛМИНАЦИЯ НА ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

Музикална драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду. Диригент Михаел Балке. Режисьор Кузман Попов. Сценография и костюми Мария Диманова. В ролите: ФЛОРИЯ ТОСКА - Александрина Пендачанска, КАВАРАДОСИ – Камен Чанев, БАРОН СКАРПИЯ - Пламен Димитров, АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров и др.

Уникалното българско сопрано от световна величина Александрина Пендачанска дебютира преди година и половина като Тоска и превърна изпълнението си в триумф. Варненци и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на това нейно изключително превъплъщение . Суетна, изкусителна, наивна, романтична, но и решителна, оперната примадона Тоска не се поколебава да забие нож в гърдите на коварния полицейски шеф Скарпия, както и да последва в смъртта любимия Каварадоси. Музикалната критика определя шедьовъра на Пучини като „уникален портрет на актрисата”, с лирична кулминация „Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Александрина Пендачанска ще бъде на сцената заедно с прочутия тенор Камен Чанев като Каварадоси и великолепния баритон, солист на Варненската опера, Пламен Димитров като Скарпия. За да дирижира този звезден спектакъл, е поканен Михаел Балке, главен гост-диригент на Театъра и Симфоничния оркестър в Санкт Гален, Швейцария.

Още е жив споменът на варненци за невероятно вълнуващото представяне на АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в миналогодишния й концерт във Фестивалния и конгресен център „Това съм аз“, с който тя отбеляза блестящата си 30-годишна кариера на оперната сцена. Дъщерята на незабравимата оперна певица Валери Попова започва творческия си път през 1988 г. и оттогава досега е изградила репертоар с над 70 роли от предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен). 
С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с изпълнения под палката на най-признатите диригенти на нашето време, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за „Хармония Мунди“, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, две номинации за „Грами” за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на нашето време.

КАМЕН ЧАНЕВ завършва Френска гимназия в родния си град Сливен и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов, когото смята за свой идол. През 1992 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Изявява се в основния теноров репертоар, освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Във Виенската Щатсопера го аплодират в ролите на Де Грийо от „Манон Леско” и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, в Арена ди Верона – в ролята на Калаф от „Турандот”, любимец е на публиката в "Театро ла Фениче", "Deutsche Oper" - Берлин, "Театро Лицео" - Барселона и др.
Разнообразният му репертоар включва над 30 главни роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Селска чест”, “Палячи”, “Трубадур”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, „Риголето”, „Кармен”, както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер и др.
Варненската публика отдавна познава и високо цени Камен Чанев, който е гастролирал тук неведнъж и винаги с огромен успех в главните тенорови партии от„Селска чест“ и „Палячи“, „Трубадур“, „Аида“ и др.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ завършва средно образование в родния си град Варна в ПГСАГ ,,Васил Левски’’ със специалност архитектура и паралелно с това НУИ „Добри Христов” със специалност оперно пеене. По време на обучението си в Музикалното училище е избран от проф. Благовеста Карнобатлова – Добрева, в чийто клас завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2003). От 2005 г. е солист в ,,Teatro Lirico D’Europe’’, където започва неговата солистична кариера със спектакли в най-големите театри на САЩ. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна, чест гост е и на сцената на Софийската опера и балет. Признание жъне и на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Казахстан, Испания, Дания, Малта, Белгия, Холандия, Корея, Турция, Китай и др. В богатия му репертоар присъстват образите на Шонар и Марсел от „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Леско от ,,Манон Леско’’, Фигаро от ,,Севилският бръснар“, Родриго в „Дон Карлос”, Дон Карло от ,,Силата на съдбата’’, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Макбет в ,,Макбет’’, Риголето в „Риголето”, Набуко в ,,Набуко“ , Яго от ,,Отело“, Ецио в ,,Атила”, Жерар от ,,Андре Шение’’, Мазето от „Дон Жуан”, Ескамилио от „Кармен”, Д-р Малатеста от ,,Дон Паскуале’’, Енрико от „Лучия ди Ламермур”, Алфио от „Селска чест”, Тонио и Силвио от „Палячи”, Барнаба от ,,Джоконда’’, Симон Боканегра от „Симон Боканегра’’, Княз Галицки от „Княз Игор’’ и др.

НЕЛА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографията и костюмите на „Любовта никога не умира“

Какво означава за теб работата над „Любовта никога не умира“?

„Любовта никога не умира“ е втората постановка, в която работя с проф.Светозар Донев. И в двата случая основна тема е любовта, но „Любовта никога не умира“ е изключително силно и разтърсващо заглавие. Самото действие, а и финалът са много въздействащи и всички сме невероятно въодушевени от тази последна  творба на Андрю Лойд Уебър.

Как зрителят ще влезе в атмосферата на мюзикъла?

10 години след „Фантомът на операта“, чийто сюжет се развива в Париж,  героите в „Любовта никога не умира“ заминават отвъд окена и аз се опитвам с декора да покажа точно това, да пренеса зрителя отвъд океана. В сценографията използвам един основен елемент – фара, който присъства и в Луна парк, фантазма на Фантома, неговия водевилен театър. Със система от завеси и драперии,заедно с маските,подчертава мистичността на случващото се. Празничното внушение е весело, цирково, но и обгърнато с мистерия.

Как твоите костюми говорят за героите?

Винаги, когато създавам костюми, тръгвам от въображението си, но после променям доста неща, в заивисимост от артистите, които ще носят костюмите. Всеки артист привнася нещо от себе сикакто в образа, така и в костюма.Три великолепни и много различни като натюрел певици, Илина Михайлова, Лилия Илиева и Мария Павлова,се превъплъщават в образа на Кристин и за мен е много интересно как те пречупват характера на героинята през своята индивидуалност. А Кристин е сложен образ. Тя е нашата звезда, тя трябва да бъде царствена и феерична, едно  чисто създание, вдъхновение за фантома.Освен тези черти, тя излъчва и особена дистанцираност, резултат от дълбоко спотаените чувства, които носи в себе си. Кристин не е забравила преживяното с Фантома и не е преставала да го обича, но във времето, когато го е смятала за мъртъв, вече се епосветила на любовта си към Раул, а и на любовта към сина си.

Какви материи използваш?

Използвам разнообразни материи и материали, като на костюмите за водевилните артисти придавам по-спектаклов вид. Независимо, че в подобни случаи обикновено доминира червеният цвят, азпредпочитам да съм по-обрана. Концентрирам се върху контраста между черното и бялото, подсказващ категоричността на сблъсъка. С проф. Светозар Донев искаме нашия прочит да е по-изчистен, по-стилизиран,затова търсим във визията на спектакъла символиката на любовта и срещата между тези двама души отново след 10 години.  Надявам се зрителите да видят този наш замисъл, реализиран на сцената.

По определен принцип ли подхождаш към костюмографските задачи или всеки път е различно?

Обожавам работата си. Подходът ми всеки път е един и същ. Най-напред се запознавам максимално добре с всякаква информация, свързана със заглавието, прибирам я в съзнанието си и я оставям там да отлежи. След време идеите сами започват да валят и тогава се заемам да скицирам костюмите. Обикновено правя много скици, така беше и с „Любовта никога не умира“.

Как решаваш кои скици да отхвърлиш?

Изчистих почти60 % от направените скици за „Любовта никога не умира.Отхвърлям тези, които смятам, че ще разсейват зрителя от основната идея. Принципът е да се фокусираме върху една идея и последователно да я изведем. Важно е да разкажем добре една история, без самоцелно да пускаме разни костюми. Например сюжетната линия с цирковите артисти позволява да се вкарат много персонажи,които могат да обогатят, но и да разводнят посланието. В това отношение се водя и от идеята на режисьора, с който непрекъснато разговаряме за това кое е съществено и кое не.

Защо трябва да се гледа „Любовта никога не умира“?

Заради фантастичната музика, страхотните артисти, точния режисьорски прочит и защото всички искаме да се убедим, че любовта никога не умира.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

16 юли 2019, 18.00, Сцена Ротонда

На16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера, режисьорът Петър Райчев ще представи биографичната книга за своя баща „Руслан Райчев“, на която той е съставител, заедно с проф. Румяна Каракостова.  Големият български диригент Руслан Райчев (1919 – 2006) е първият главен диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна през 1946 г. и първият диригент на Варненската опера, основана през 1947 г. от неговия баща Петър Райчев - първата българска оперна легенда със световна слава.

По време на премиерата ще бъде прожектиран филм за живота и делото на Руслан Райчев, чиято 100-годишнина от рождението отбелязваме през тази година. Модератор на събитието Виолета Тончева.

КНИГА ЗА ВИЗИОНЕРА, ТВОРЕЦА И ЧОВЕКА РУСЛАН РАЙЧЕВ

Съставителите на книгата „Руслан Райчев“ Петър Райчев и проф. Румяна Каракостова представят с изключителна вещина и професионализъм в 430 страници богата документация, илюстрирана със снимки от личните архиви на Руслан Райчев и Петър Райчев. На първа страница е изведена мисълта на Руслан Райчев, която дава ключ към един живот, посветен изцяло на изкуството: „Целият ми живот е бил музика и в музиката е целият ми живот!"

Роден в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род), Руслан Райчев израства в артистична атмосфера. Чести гости в дома са личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време. Проявява отрано музикална дарба, свири на пиано от 6-годишен, на 10 години вече учи в детския отдел на Миланската консерватория. След заръщането в България (1932), продължава с уроците по пиано при проф. Панка Пелишек, завършва тогавашното Deutsche Schule и записва право, тъй като в Консерваторията не го приели поради „липса на качества“. По-късно е приет в Kонсерваторията във Виена като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). Великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. След завършване на Консерваторията (1943) съдбата отвежда Руслан Райчев в Кьонигсберг (Калининград), където е първият му дебют. При завръщането си в България, веднага го изпращат на фронта, където извоюва два ордена за храброст.

След българския му дебют във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър (1945), е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Там, още на третия спектакъл на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, се качва на диригентския пулт. Следва знаменитият варненски период, показателен за високите стремежи на Руслан Райчев, диригентът, комуто е отредено през целия си живот да трасира нови пътища в изкуството. На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новоформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на основаната от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. На 7.09.1947 г., с премиерата на "Продадена невеста от Б. Сметана, под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, започва летоброенето на Варненската опера. От Варна тръгва и блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.

Целеустремения си път Руслан Райчев продължава като главен диригент на новооснования Държавен музикален театър в София (1948), главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър (1951), главен диригент на Пловдивската народна опера, която основава, заедно с баща си (1953), главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1956), диригент в Софийската опера (1958), пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина - „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в Белгия (1964). На международен конкурс в тогавашната ФРГ е избран между 45 кандидати още на втория тур за Генералмузикдиректор на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн във Фленсбург (1974). Поканен е да оглави Софийската опера (1978) и с неговото име започва нова ера в българското оперно изкуство. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, вече идват да пеят в родината си, участват и в гастроли на Софийската опера по света. Връхни точки в кариерата на Руслан Райчев през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи (1980), както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов (1981).

И така, Маестро Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал на най-престижните оперни сцени в Европа, като Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, оперните театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и др. Дирижира най-добрите симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската  филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Дирижира най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Елена Образцова и др.

Всички наши големи певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи - рецитали в Балкантон. За Балкантон прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.

Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. За 60-годишнината си получава орден H.P. България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен. През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.

Биографичната книга „Руслан Райчев“, със съставители Петър Райчев и Румяна Каракостова, изд. "Гея Либрис", 2019 г., е написана с респект и прецизност, достойни за висотата на такъв диригент от световна класа, какъвто е Руслан Райчев. Внимателно подбраните и стройно подредени архивни документи, интервюта, отзиви и рецензии от българската и чуждестранната преса, както и споделеното от известни творци и сподвижници на маестрото, обрисуват пълнокръвно и живо визионера, музиканта и човека Руслан Райчев. Един изключителен документ за един изключителен творец, книгата дава навременно свидетелство за живота и творчеството на Руслан Райчев и има подчертан приносен характер за историята на музикалното изкуство в България.

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

В ролята на Мег и като асистент-режисьор на „Любовта никога не умира“

Чувствам се късметлия да съм част от "раждането" на Варненска сцена на този шедьовър "Любовта никога не умира" - от една страна като асистент-режисьор на професор Светозар Донев и от друга като изпълнителка на една от главните роли Мег Жири.

Коя е тя? Госпожица Мег Жири е добре познатата близка приятелка на Кристин от "Фантомът на операта",  първа част. Там нейният образ не се усеща като особено разгърнат и дори трудно запомняш името й. В "Любовта никога не умира" гениалният Сър А.Л. Уебър, се "реваншира" и представя Мег в една по-различна, по-богата в характеристично и драматургично отношение, светлина.

10 години по-късно след пожара на Парижката опера, Мег е звездата на "Фантазма" - водевилен театър в Кони Айлънд, собственост на мистериозният мистър Уай. Но това е първото впечатление. Сцена след сцена, пред публиката ще се разкриват все по-дълбоки и тъмни пластове от нейния образ. За мен, като артист и като асистент - режисьор. Мег е най-пълнокръвният образ, съчетал в себе си и добро и зло, но в крайна сметка не можеш да я мразиш или отричаш, защото всичко, което прави тя, е много човешко и всеки би открил част от Мег в себе си. Много силен е финалният й монолог, който е едновременно предизвикателство, едновременно и творческо отприщване за мен като артист. Този монолог обяснява всичко и отново любовта е в основата. Тази многостранност и драматичност в образа на Мег представяме с диригента Страцимир Павлов, като търсим различни тембри, бленди и техники на звукоизвличане, в синхрон с актьорските и хореографски задачи, поставени от режисьора професор Светозар Донев и хореографа Анна Донева.

Работата ми като артист и като асистент-режисьр в една и съща продукция не е новост за мен. Практиката показва, че двете позиции прекрасно си взаимодействат. Един постановъчен процес, особено в кратки срокове, предполага много бързи решения, в синхрон с комфорта на артиста  по отношение на мизансцен, костюм или декор. Ще видите, че артистите се качват на 3.5 метра височина в действие, което не за всеки е комфортно, но целият екипът работи много професионално и всеотдайно, така че всичко се случва без излишно напрежение. Потънали сме буквално в това заглавие и музиката звучи в главите ни дори на сън. Всеки преживява свой личен момент чрез нея, защото любовта никога не умира - тя е в основата, първопричината и следствието от действията на героите и в крайна сметка на всички нас.

ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“

Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

Мюзикъл от АНАДРЮ ЛОЙД УЕБЪР
Постановка СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМЪТ - Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)
КРИСТИН - Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)
МЕГ - Сребрина Соколова (23, 24.04), Калина Жекова (25.04)
РАУЛ - Нейчо Петров - Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04) 
ЖИРИ - Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04) 
ГУСТАВ - Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев 
ГАНГЪЛ - Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)
СКУЕЛЧ - Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)
ФЛЕК - Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев.
Концертмайстор Анна Фурнаджиева
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Прочетете още:

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата българска постановка на „Любовта никога не умира“, за тенденциите в съвременния музикален театър и Сър Андрю Лойд Уебър като Моцарт на мюзикъла, за символиката в „Любовта никога не умира“ и логичната поява на този мюзикъл на варненска сцена

Проф. Донев, Вие доведохте в България мюзикълите на Сър Андрю Лойд Уебър, които не спират да будят възхищението ни и това повишава очакванията към най-новия му мюзикъл „Любовта никога не умира“.

Сър Андрю Лойд Уебър оправдава твърдението, че неговото творчество очертава бъдещето на световния музикален театър. С всеки нов мюзикъл, с всяко следващо произведение той изкачва още едно стъпало нагоре по стълбата, на която той и без това стои най-високо. Сравнението с него трудно се издържа, да не говорим за онези творби, които само с няколко музикални номера гръмко претендират да се наричат мюзикъл.
Уебър определя посоките в развитието на жанра в световен мащаб. Благодарение на него съвременният мюзикъл вече се доближава до операта, може дори да се каже, че той е съвременна опера.

Оперните шедьоври от миналото принадлежат на друго време и това обяснява защо днес не се създават подобни произведения.

Точно така. А Сър Андрю Лойд Уебър със своя музикален език отразява съвременния човек с неговата чувствителност и неговите мечти. Няма друг композитор като него, който така добре да познава душевността на съвременните хора, затова и те толкова го обичат. Обичат го не заради прекрасните хитови мелодии, тук моментът не е търговски, а чисто художествен. Като композитор той е гениален, заради начина, по който улавя съвременния човек и пресъздава неговото светоусещане чрез музиката. Уебър е музикалният гений на нашето съвремие. Той е Моцарт на мюзикъла.

С какво откроявате „Любовта никога не умира“ сред останалите мюзикъли на Уебър?

„Любовта никога не умира“ е продължение на „Фантомът на операта“ и за мен е многозначително, че Фантомът е композитор, музикант, един от нас. Фантомът живее не къде да е, а в подземието на Парижката опера, където се крие заради недъга си и пише музика. Не са без значение и твърденията, че подобна личност наистина е съществувала.

В „Любовта никога не умира“ героите от „Фантомът на операта“ се срещат 10 години по-късно в Манхатън. Не в Париж, а на съвсем друго място, където Фантомът вече не е долу, в подземието на операта, а на самия връх на изкуството. Той е известен композитор, със свой собствен театър. Оттам и режисьорската ми идея за фара и тази висока кула, откъдето Фантомът наблюдава другите и откъдето се направляват събитията.

В „Любовта никога не умира“ Фантомът среща отново голямата си любов и разбира, че двамата имат син, заченат някога в лодката, в единствената им среща в езерото под Парижката опера. Сега на същото това място се пресичат линиите на метрото, Парижката опера носи името на архитект Гарние, проектирал зданието и на нейната сцена се изнасят само балетни спектакли. Оперните спектакли са се изместили в Операта на Бастилията. Цялата тази символика и това преплитане между реалност и измислица в „Любовта никога не умира“ създават неустоимия чар на мюзикъла.

Наистина въздействието на мюзикъла върху артистите е поразително, всички са влюбени в „Любовта никога не умира“...

Това е така, защото самият Уебър е написал произведението с любов и защото в него той по несравним начин показва силата на това най-красиво човешко чувство. Исторически любовта никога не умира и Уебър го доказва. Аз потърсих в тази връзка още един режисьорски символ - лодката, в която Фантомът и Кристин са прекарали своята първа незабравима нощ. В сценария нямаше лодка, но по моя идея в края на спектакъла именно лодката отново събира Фантомът и Кристин, заедно с рожбата на любовта им - техния син.

Проф. Донев, Варненската опера Ви дължи благодарност за това, че тук поставяте за пръв път в България „Любовта никога не умира“. Защо?

Пристрастен съм към варненската сцена. Във Варненската опера логично се появява българската премиера на „Любовта никога не умира“, втората част на „Фантомът на операта“. Причината е, че тук работи една творческа група със специално отношение към Уебър, а и към мюзикъла въобще. Тук съществува една взаимна любов между Уебър и артистите на Варненската опера. Смея да кажа, че ако премиерата на „Любовта никога не умира“ беше в друг град, това щеше да бъде неестествено.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

В триъгълника Раул – Кристин - Фантомът, Раул не печели Кристин, печели я Фантомът. Това, което моят герой печели, е битката на любовта - осъзнаването на нейната сила над егото.

Всъщност двата най-развиващи се образа в пиесата са на Раул и на Мег Жири. Раул претърпява трансформацията от ревнив, горделив и изгубен в страховете си мъж до помъдрял, благороден и готов на жертва в името на любовта човек. Интересен за пресъздаване обрат. Раул е носител на конфликта в мюзикъла, както и катализатор за развръзката на историята. Неговият противоречив и многопластов образ го прави централен за сюжета и интересен за пресъздаване.

В музикално отношение, партиите му също са носител на контрапункти. От агресия, сурово звучене и твърдост до нежност, любов и покаяние. Смирение в противоречивостта.

Съвършената музика на Уебър е издържана в перфектен баланс между отделните компоненти и роли. "Любовта никога не умира" е връх в мюзикълното изкуство! Една умела и зряла комбинация на сюжет, либрето, музикална композиция, която "отвлича" зрителя в магичния ноар-свят на фантазма Кони Айлънд, където се сблъскват тайни, ревност, съревнования и съдбовни избори... И както става във всички велики истории – всичко това е в името на Нейно Величество Любовта!

10 юли, 21.00, Основна сцена. Премиера на мюзикъла „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 Фантомът ми допада като образ. Много неща в неговия характер са ми близки, затова и ролята ми се удава лесно. Тя ми е удобна, въпреки че в нея се срещат много музикални и текстови трудности. Като натюрел Фантомът ми е близък, защото е музикант, творец. Той е истински мъж, който обича по мъжки и аз мога да го разбера. Ако не разбирам нещо у него, това е може би страхът му да признае любовта си към Кристин още от самото начало. Но пък точно този момент дава завръзката към цялото действие на мюзикъла.

 ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

18 април 2019, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:
Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон-Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон-Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

Маестро Георгиев, с Вашето име свързваме такива духовни концерти, като Концертите за Благовещение, а ето сега и Концерт за Цветница. Как стигнахте до идеята за този концерт?

Идеята за този концерт е на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, която ме покани да направя Концерт за Цветница. Заедно избрахме солистите, а аз се постарах да съставя програма, която да бъде много динамична и контрастна, но с дълбоки вътрешни връзки между отделните теми.

Предложих да включим Менделсон, защото в него се усеща пиетета към бароковата музика и това вглеждане в миналото през една друга епоха в тези дни преди Цветница ми се стори важно.Избрах Увертюрата“Фингалова пещера” от Менделсон, заради нейната дълбока символика с Лазаровден. Христос нарежда на Лазар: „Излез от тази пещера и възкръсни!“Същата символика имаме в темите за великия пост и в двете арии от Хасе и Скарлати. “Mea Tormenra properate” от Хасе възпява страданията на Св. Петър и Св. Мария Магдалина, а “Dormi o fulmine di guerra” от А. Скарлатини представя Юдит, която се подготвя чрез пост да обезглави поробителя на еврейския народ.

В Концерта за пиано и оркестър No.1 и Двойния концерт за цигулка, пиано и оркестър от Менделсон ще чуем Иво и Лъчезар Станкови – нашите двама изявени съграждани от Лондон.В програмата включихме и две исторически арии от Хендел – едната от операта „Флавио“, а другата от операта „Ксеркс“,които създават красиви контрасти с останалите творби.

Като варненци, които живеят и творят в Лондон, сигурно не за пръв път излизате заедно на сцената с братята Станкови...

С братя Станкови поотделно съм правил концерти, но сега запръв път излизаме тримата заедно на сцена и този троен концерт ни дава много емоция и енергия.Произведенията, коитоИво и Лъчезар ще изпълнят като солисти в Концерта за Цветница във Варна, те ще запишат в Лондон през май т.г. с Кралския симфоничен оркестър. Т.е. втората част на нашия концерт всъщност ще бъде техният нов компактдиск, който предстои да бъде записан в Лондон. Всичко това носи особен заряд и ни вдъхновява.

Как вървят репетициите с Оркестъра на Варненската опера?

За нас винаги е голяма радост да се връщаме във Варна. Тук имаме толкова близки приятели в оркестъра, тук се потапяме в една съвсем различна атмосфера, никъде другаде няма такава.

Разбрах, че в Концерт за Цветница ще свирите на клавесин...

По принцип в бароковата музика много се използва клавесин и аз се радвам, че благодарение на реконструирания от Федерико Борландели инструмент, след много дълго време на варненска сцена отново ще звучи клавесин.

Федерико, познаваме те като родственика на Росини, който работи за Почетното консулство на Италия във Варна, закърмен е разбира се с музика, но предпочита да се занимава с бизнес. Сега изглежда музиката отново излиза на преден план...

Музиката винаги е била на преден план при мен. Имам много приятели във Варненската опера, често идвам тук, както знаеш. Веднъж забелязах в един ъгъл занемарен и изоставен клавесин, който ме заинтригува. Предложих на директора Даниела Димова да го ремонтирам и тя се съгласи. В продължение на близо 7 месеца се занимавах с него, възстанових скъсаните струни, смених много части, акордирах го. Щастлив съм, че клавесинът ще започне втори живот и в Концерт за Цветница ще има повторен дебют на варненска сцена. Инструментът не е античен, но е прекрасен класически клавесин, три четвърти, произведен в Германия през 1961 г. Звукът му е силен, така че трябва да се свири много внимателно на него. Зарадвах се, когато Маестро Георгиев ми предложи да се включа в Концерт за Цветница с клавесина, но нямах достатъчно време да се подготвя и със съжаление отказах.

В България едва ли има много от тези предшественици на пианото...

Много не, но се срещат. Със сигурност знам, че има клавесини в Русе, София, Пловдив и сега във Варна. 

Маестро Георгиев, Концерт за Цветница ще бъде забележително събитие, освен с току-що възкръсналия клавесин от миналия век, и с контратенора Джъстин Шюц, когото ще чуем за пръв път във Варна.

Да, ако не се лъжа, въобще за пръв път във Варна ще звучи истински контратенор. Истинско удоволствие е да се слуша такъв рядък теноров глас, уникален и ярък.

Г-н Шюц, какво означава за Вас да изпълнявате толкова трудни партии, недостижими за останалите тенори?

Това е изключително красива музика, която наистина не се изпълнява често. Тя е по-трудна от обикновеното пеене, затова и аз влагам много повече усилия в подготовката си. Харесвам музиката за контратенор, гледам на нея като на предизвикателство, което поставя високи изисквания пред мен.  

Красивата музика винаги ли е трудната музика?

Не непременно. Арията “Rompo i lacci” из операта “Флавио” от Хендел ми е по-лесна в техническо отношение, но пък в нея трябва да се вложи силен драматизъм. А в „Юдит“ трябва повече да се внимава, там има много технически трудности. Но и двете арии са прекрасни.

Как се чувствате във Варна?

За пръв път идвам в България и всичко тук ми е интересно. Иначе имам приятел българин в Амстердам и обичам българско кисело мляко. Най-важното за мен е, че във Варна, в Концерт за Цветница ще бъде моят дебют на оперна сцена. Досега съм пял предимно на църковни и на  различнидруги концерти, но в оперен театър ще пея за пръв път.

Още една новина в Концерта за Цветница. Вярвам, че варненската публика ще Ви хареса и дано варненският дебют  даде старт и на успешната Ви оперна кариера! На добър час на Концерт за Цветница!

10 юли, 21.00, Основна сцена

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00.

Билетите важат без заверка.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" - ПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Текст на песните Глен Слейтър

Допълнителен текст на песните Чарлз Харт

Либрето Бен Елтън

Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт

По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

Хореограф Анна Донева

Сценограф и костюмограф Нела Стоянова

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

ФАНТОМ - Пламен Долапчиев

КРИСТИН - Лилия Илиева

МЕГ - Сребрина Соколова

РАУЛ - Велин Михайлов

ЖИРИ - Вяра Железова

ГУСТАВ - Кристиян Славеев

ГАНГЪЛ - Людмил Петров

СКУЕЛЧ - Николай Димитров

ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев

Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова

Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова

Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

OЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩИЯ ПРЕМИЕРЕН СПЕКТАКЪЛ НА 13 АВГУСТ, 21.00, ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

30 % отстъпка за музикалните спектакли на Държавна опера Варна на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 16, 21, 30, 31 май 2019 г. и 50 % отсъпка за спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров на 2, 3, 4, 22, 23, 31 май 2019 г.

Специалната промоция за Цветница е валидна само при закупуване на билети в трите дни - 19 април, петък; 20 април, събота – Лазаровден и 21 април, неделя – Цветница.

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

ГАСТРОЛЪТ на ТМЦ КЪРДЖАЛИ от РИМСКИ ТЕРМИ на СЦЕНА ФИЛИАЛ

9 юли, 21.15, Сцена Филиал

Уважаеми зрители,

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за довечера, планираният за 9 юли, 21.00, гастрол на Театрално-музикален център Кърджали "Застреляй идиотите" се измества от Театър Римски терми на Сцена Филиал с начален час 21.15.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

ПРИ ДЪЖД „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ от ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР на ОСНОВНА СЦЕНА

10 юли, 21.00, Основна сцена

Уважаеми зрители,

При неблагоприятно време с обилни валежи след 19.30, премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“, планирана за 10 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ще се проведе на Основна сцена в същия ден и в същия час 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

МЮЗИКЪЛЪТ „КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?“ В ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ

12 юли, 21.00, Театър Римски терми

Уважаеми зрители,

Мюзикълът „Кой е Големанов?“, включен в програмата на Театър Римски терми – Варна 2019, няма да се състои по технически причини.

Закупените билети могат да бъдат презаверени за този или за друг спектакъл.  

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

МОЯТА СБЪДНАТА МЕЧТА - ДА ПЕЯ С ХОСЕ КАРЕРАС

Солистката на Варненската опера ИЛИНА МИХАЙЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Кристин в бг премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и за участието си в бенефисния концерт на Хосе Карерас в София

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Варненска опера. Предпремиера на "Любовта никога не умира" от А. Л. Уебър, съвместен проект с ММФ "Варненско лято"

11 май 2019, Арена Армеец, София. Бенефис на Хосе Карерас, концерт от световното му турне 2019

За последния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, казват, че е музикален феномен. Ти как го възприемаш?

С „Любовта никога не умира“ Андрю Лойд Уебър достига един свой личен връх, както сам принава в едно интервю. Тук той използва освен всички музикални похвати, с които си е служил досега, и нови. Всъщност „Любовта никога не умира“ е една истинска модерна опера, с пианисими във височините и огромни красиви фрази, които за пеене и издържане са достойни за една класическа опера. Като сложния квартет между четиримата главни герои, който напомня онзи прочут квинтет в „Кармен“ или дългите фрази, които веднага се асоциират с „Тоска“.

„Любовта никога не умира“ изисква оперна постановка, за да постигнеш филирани тонове пианисими и да изпееш красиво шестте до-та. На места трябва да превключиш на рокаджийско пеене, въобще всички жанрове се синхронизират по уникален начин в това по същество класическо произведение. Бурни страсти и ярки цветове в перфектна комбинация от театър и музика. Когато чух „Любовта никога не умира, още от първия акорд се почувствах като хипнотизирана. И наистина, тази музика въздейства като хипноза.

В българската премиера на "Любовта никога не умира", една от първите в световен мащаб, ти ще бъдеш първата българска Кристин - оперната дива, раздвоена между двама мъже, а може да се каже още - между любовта към мъжа и любовта към сцената. Близка ли ти е тя като персонаж?

Кристин като персонаж ме привлича много, защото и аз като нея съм певица, влюбена безрезервно в музиката и сцената. Фантомът за Кристин е ангелът вдъхновител, композиторът, който пише за нея най-красивата музика и това й дава възможността да бъде на сцената - нейното призвание, нейното щастие. От друга страна Кристин обича и съпруга си Раул, приятел от детството, когото среща години по-късно в операта, където той всяка вечер й хвърля по една роза на сцената. Раздвоена между двамата, тя докрая се колебае дали да изпее песента на Фантома и да бъде негова или да се обърне назад и да се върне към спокойния си живот с Раул.

Това е голямата професионална и лична драма на Кристин, с която аз напълно се идентифицирам. Да бъдеш всеотдайна майка и съпруга или да се посветиш на ангела на музиката, който живее в душата на артиста... Две отговорности, които е трудно да бъдат подведени под общ знаменател. Как да устоиш на любовта към сцената и хилядите вперени в теб очи, които очакват, настояват да заслужиш аплодисментите им... Познавам тази дилема, тя ми е безкрайно близка. От друга страна - да, трудно е да имаш всичко, но човек е създаден да търси, да се стреми, да постига.

2019-а е една благодатна артистична година за теб. Имаш привилегията да участваш и в прощалното световно турне на един от най-големите тенори на всички времена Хосе Карерас. Концертът в София ще бъде на 11 май в „Арена Армеец“.

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

◊ СЪБИТИЕТО На 8 и 16 юли, 21.00 ч., предстои първата премиера в XVII издание на Театър Римски терми - Варна 2019 - операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей. Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов.

Прочетете още :

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29982&sid=3

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Варненска опера - Предпремиера. Премиерата предстои в Опера в Летния театър - Варна 2019

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за българската премиера на най-новата творба на Сър Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, за романтичната любов между Фантома и Кристин, за артистите и излъчването на оперната дива, за музикалната конструкция и стилизираните оперни образи, които превръщат „Любовта никога не умира“ в апотеоз на операта през мюзикъла, за холивудския филмов подход, за красивата и обсебваща музика, в която гениалният Уебър е надраснал себе си

 „Любовта никога не умира“ продължава историята от „Фантомът на операта“, героите са същите, но в друг контекст. Какво точно се случва?

Ако тръгнем от началото, Фантомът е гениален музикант, който носи маска, а да скрие обезобразеното си, залято с киселина лице. Заради недъга си страни от хората и тъй като е меломан се нанася да живее в подземието на Парижката опера. Оттам гледа всяка вечер спектаклите, харесва хористката Кристин и решава с цената на всичко да я направи солистка. Двамата се влюбват и преживяват една прекрасна вечер в лодка в езерото под операта (където сега минава метрото). Но обвиняват Фантома за избухналия пожар в операта и той избягва в Америка, където отваря свой водевилен театър на „Кони Айлънд“, близо до Манхатън.

Междувременно Кристин, която смята Фантома за мъртъв, се омъжва за богатия виконт Раул, нейн обожател и благодетел на операта, но синът й Густав всъщност е син на Фантома.10 години по-късно Фантомът кани прочутата вече оперна певица Кристин в Америка, за да изпее в неговия театър в Манхатън една единствена, най-хубавата негова песен, композирана специално за нея. Тя пристига със съпруга и сина си – апропо, това е изключително трудна детска роля, за която, за наше щастие, намерихме прекрасни млади таланти от Варненската детско-юношеска опера.

Направихте много сериозен национален кастинг за „Любовта никога не умира“, с труден регламент за участие.

Да, така беше. Явиха се много кандидати и имахме добър избор. Освен момчетата Кристиян Славеев и Николай Бояджиев, които играят сина на Кристин, с тази роля се справя и малката чаровница Белла Петрова, която има вече няколко роли в мюзикъли и опери на нашата сцена. Ролята на Фантома спечелиха солистът от Варненската опера Пламен Долапчиев и Момчил Караиванов от Пловдив. Пламен Долапчиев така дълбоко е влязъл в образа, че по всяка вероятност Фантомът ще се превърне в коронната му роля.

Що се отнася до ролята на Кристин, едва ли бихме могли да намерим по-подходящи изпълнителки от Илина Михайлова и Лилия Илиева. И двете са доказали неведнъж многостранния си артистичен талант - и което е особено важно – и двете носят задължителното за всяка оперна дива харизматично излъчване. А Кристин е точно това – оперна дива. Ако в началото на кариерата си е само оперна хористка, 10 години по-късно тя е вече световна дива, която при пристигането си в Америка посрещат тълпа обожатели, репортери и духова музика.

Как би характеризирал музиката на „Любовта никога не умира“, доколкото става дума за продължение на една, вече толкова известна творба като „Фантомът на операта“.

Музиката е много красива, изградена е със съвременни похвати и толкова въздействаща, че всеки, който я е чул, става подвластен на нейната магия. За разлика от „Фантомът на операта“, който е много характерен мюзикъл, „Любовта никога не умира“ е като един оперен апотеоз на красивата музика. Най-красивото от операта, синтезирано през таланта на гениалния съвременен композитор Андрю Лойд Уебър, който същевременно е и най-богатият музикант на планетата, по-богат от Майкъл Джексън, от Бийтълс, от Ерик Клептън и всички останали.

Ще открехнеш ли още малко завесата за романтичната история на Кристин и Фантома?

Няма да разкрия всичко, само ще обърна внимание върху някои от драматичните моменти, като срещата между Кристин и Фантома, която ги връща към незабравимата нощ в езерото или като прозрението на Фантома, който в изпълнението на пиано на Густав разпознава своя гениален наследник. Точно на това място Фантомът и Кристин пеят един от най-прекрасните дуети, макар че в цялото произведение непрекъснато звучи невероятна музика.

Друг ключов момент с хазартен привкус е облогът между Фантома и Раул, който трябва да предложи изход от любовния триъгълник. В единия случай ако Кристин избере Ню Йорк и Фантома, той ще изплати дълговете на обеднелия виконт, а ако Кристин предпочете съпруга си, Раул ще се върне в Париж сам и с дълговете си.

Има и една друга паралелна история за приятелката на Кристин, която също е влюбена във Фантома и в Америка споделя с него всички трудности, докато той се озове на върха на славата. Но Фантомът обявява, че ще завещае цялото си богатство на Густав и тогава тя решава да погуби детето и себе си, но в суматохата убива Кристин. Тук спирам да разказвам, за да могат зрителите сами да преживеят кулминацията на емоционалната развръзка.

Апотеоз на операта през мюзикъла – това твое определение за „Любовта никога не умира“ е много интересно...

Мюзикълните елементи са много малко. По-малко, отколкото в която и да е друга творба на Уебър. На практика „Любовта никога не умира“ е опера, без да е обявена като такава. Това проличава по музикалната конструкция, по начина, по който са изградени мелодиите и акомпаниментите, по всеки един елемент от партитурата. „Любовта никога не умира“ е пропита с романтика като при Рахманинов, другаде напомня за Пучини, на моменти прилича на „Тоска“.

ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

Прочетете цялото интервю: https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2532-interviu-s-daniela-dimova-kogato-caricite-se-vlubvat

Прочетете още : 

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2533-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot-didona-i-enei

18 април, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

ИВО СТАНКОВ – цигулка

Иво Станков е един от талантливите български изпълнители с международно признание. Музикалните критици във Великобритания и редица другиеЕвропейски страни го определят като “блестящ виртуоз”, който приковава вниманието на публиката със своя “впечатляващ“ музикален стил и “въодушевяващи” изпълнения.

Изявява се като солист, камерен музикант, концертмайстор и преподавател във Великобритания и в редица другиеЕвропейски страни. Свирил е като солист с Английски камерен оркестър и с оркестри във Великобритания, САЩ, Бразилия, Италия, както и с повечето български оркестри под диригентството на Григор Паликаров, Йордан Камджалов, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Георгиев, Джузепе Ланцета и други. Концертира в Англия и има многобройни участия във всички известни лондонски зали като Royal Albert Hall, The Barbican Centre, Cadogan Hall, King’s Place, The Southbank Centre и WigmoreHall.

В България участва със „Станков ансамбъл“, който основава заедно с брат си Лъчезар Станков, в международните фестивали „Варненско лято“, „Софийски музикални седмици“, „Дни на музиката в Балабановата къща“ и „АмБул“, като специално за ансамбъла композират Георги Арнаудов, Мартин Георгиев, Добринка Табакова и Гуин Причард. Иво Станков изпълнява в Лондон и световната премиера на Концерта за цигулка и оркестър „Фантасмагории“ от Георги Арнаудов.

Изявите му включват участия със световно известни музиканти като Марк Кнопфлър от състава Dire Straits, филмовия композитор Йохан Йохансон (Теория на всичкото), „Чилингирян квартет“, цигуларя Светлин Русев и виолончелиста Стефан Попов.

Иво Станков е концертмайстор на Оркестъра на Уестминстър в Лондон. Заема длъжността професор по цигулка в училищата „Гилдхол“ и „Уитгифт“ и е канен като жури на межународни конкурси за млади талантливи музиканти.

Неговият дебютен компакт диск със Сонати за цигулка и пиано от Бетовен заедно с пианиста Иван Дончев, е номиниран с пет звезди като „отличен запис“, получил суперлативи в рецензиите на международната преса.

Иво Станков е основател и артистичен директор на Лондонския фестивал на българската култура. За неговите заслуги за популяризиране на българската култура във Великобритания е удостоен със Златен медал „Борис Христов“ и „Сребърен почетен знак“ от Министерството на външните работи на България.

Свири на цигулка „Галиано“ от 1787 г.

ОТЗИВИ: „Имах удоволствието да свиря с Иво Станков на концерт през септември 2009 г. Изпълнението му беше отлично и за мен беше удоволствие да работя с него.“Марк Кнопфлър – Dire Straits

“Изключително интересна програма. Наистина много добро изпълнение. Рапсодия "Вардар" беше един внушителен завършек на концерта.”

“Изпълнението на цигулковата соната на Яначек отрази блестящо  неспокойствието и особените настроения на творбата. Испанският танц от Фая беше изпълнен с жар, солото в началото на „Циганкат“ от Равел беше най-доброто изпълнение на Станков от концерта, завладяващо с интензитета и „циганската“ спонтанност.“Musical Opinion

ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ - пиано

Лъчезар Станков е роден във Варна, започва да учи пиано на 9-годишна възраст и година по-късно е приет в Музикалното училище „Добри Христов“, където се дипломира с отличиe в класа по пиано на Станислава Ставрева.

Лауреат е на редица национални и международни конкурси, сред които „Димитър Ненов” през 1999 г.и „Pro Arte” в Букурещ през 2000 г. Печели Grande Prix” на Конкурса за чешка и словашка музика в Прага през 2003 г. и специалната награда „Presto” през 2002 г.

Прави концертния си дебют на голямата сцена на 12 години в Холандия, където участва в концерти в град Утрехт и в конгресния център RAI в Амстердам. На 16 години след конкурс е избран да изпълни Концерт за пиано и оркестър № 1 от Едвард Григ с Варненската филхармония. След успешния дебют е поканен отново като солист на Варненската и Шуменската филхармония, с които през следващия концертен сезон изпълнява „Рапсодия в синьо“ от Джордж Гершуин.

През 2005 г. спечелва, измежду 150 кандидати, пълната стипендия на Кралските музикални училища (ABRSM), за да учи в Кралския колеж по музика в Лондон в класа на проф. Андрю Бол, както и стипендия, отпусната от Flame Trust. През 2008 г. е финалист в конкурса за солист на Оркестъра на Кралския колеж.

Участва в многобройни изяви и концерти в България и чужбина, в залите на НДК - София и Фестивален и конгресен център - Варна, също в международните музикални фестивали “Варненско лято“, „Софийски новогодишен фестивал“ в НДК, „Дни на музиката в Балабановата къща“ и „АмБул“. През 2008 г. изпълнява като солист с Оркестър North London „Вариации на тема от Паганини“ от Сергей Рахманинов. Солира с „Чилингирян квартет“ в зала Kings Place през 2012 г. Година по-късно прави своя дебют в залите “Уигмор Хол” и “Сейнт Джон Смит” в Англия, а в България изпълнява Концерт за пиано и оркестър №1 от Едвард Григ със Сливенската филхармония.

Заедно с брат си Иво Станков участва в „Станков ансамбъл”, за който специално аранжират и композират редица творби български и английски композитори като Мартин Георгиев, Георги Арнаудов, Добринка Табакова и Гуин Причард.

Лъчезар Станков завършва магистратура с най-високата степен Distinction,  в Trinity Laban Conservatoire в Лондон, където съчетава активните си концертни изяви с преподавателска дейност в училищата JASSPA, Univercity College School, Cumnor House и Whitgift.

 Прочетете още:

МАРТИН ГЕОРГИЕВ - ДИРИГЕНТЪТ НА КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

КОНТРАТЕНОРЪТ ДЖЪСТИН ШЮЦ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на дуалистичната борба у човека

Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции.  

Прочетете цялото интервю: https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2531-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot

18 април, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

МАРТИН ГЕОРГИЕВ е роден през 1983 г. във Варна. На 6-годишна възраст започва да изучава музика. Завършва с пълно отличие Музикалното училище „Добри Христов“ през 2002 г. с две специалности - ударни инструменти при Далила Неделчева и композиция и дирижиране при проф. Милко Коларов. Получава Специална награда от Областния управител на Варна и Национална диплома от Министерството на образованието, присъдена за постижения в областта на музиката. Завършва с пълно отличие и НМА  "Проф. Панчо Владигеров" в София с дирижиране при проф. Пламен Джуров, композиция при проф. Красимир Тасков и ударни инструменти при проф. Татяна Кърпарова.

По програма на ABRSM завършва дирижиране и при проф. Васил Казанджиев, за което му е присъдена престижната международна стипендия за магистратура в Лондон. Завършва магистратура по дирижиране и в Кралската академия за музика в Лондон при Колин Метърс, Сър Колин Дейвис и Джордж Хърст, за която му е присъдена мемориалната награда „Фред Саутхол“ от Кралската академия, както и престижни стипендии от ABRSM; Кралската академия, Лодон; Национален фонд "Култура"; Община Варна и Международна фондация "Св.Св. Кирил и Методий".

Защитава докторат по композиция в Кралската академия за музика и Университета на Лондон. Има много отличия, сред които: Голямата награда за симфонична композиция по случай 75-годишнината на Софийската филхармония, Международния композиторски форум в Брюксел, Белгия, през 2004, 2008 и 2011 г. , наградата „В памет на Сър Хенри Ууд“ на Кралската академия в Лондон. Става финалист в конкурса за наградата „Хиндемит“ в Германия, а като перкусионист е лауреат и на 15 награди от национални и международни конкурси.

Премиерата на първата му опера „Огледалото” в Лондон е под патронажа на Лейди Шолти, Сър Чарлз Маккерас и Ендрю Ричи през 2009 г.Обявен е за «Композитор на Хайделберг 2012-13», където дирижира премиерата на симфоничната си творба «Тайната», поръчана от Симфоничнияоркестър на Хайделберг. От 2013 г. е асистент-диригент на Кралския балет в Кралската опера „Ковънт Гардън“, Лондон. През 2010-11 г. е поканен по резидентска програма от Симфоничния оркестър на БиБиСи, Лондон.Като композитор и диригент работи с водещи международни формации, негови композиции са изпълнявани във Великобритания, България, САЩ, Франция, Белгия, Холандия, Япония, Мексико, Канада, Гърция, Италия, Израел.

 Прочетете още:

ЦИГУЛАРЯТ ИВО СТАНКОВ И ПИАНИСТЪТ ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

КОНТРАТЕНОРЪТ ДЖЪСТИН ШЮЦ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване

„Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Царица Дидона управлява с държавническа мъдрост основания от нея град Картаген, щастлива е с любовта на героя от Троянската война Еней. Тя има всичко, но слага край на живота си, защо?

Много хубав въпрос, който се отнася не само до Дидона, а също до Клеопатра и другите древни царици, актуален е и в днешни времена. Ако направим съпоставка, в последните години наблюдаваме бум на жени президенти, премиери и на други високи управленски постове. Женската мъдрост, женската гъвкавост и женското мислене работят винаги минимум на три пласта, за разлика от мъжкото мислене. То е обикновено еднопластово със силно активиране на мощна енерия и бързо постигане на целта, но тя е една, а след нея веднага може да дойде друга цел. Приоритет на женското мислене е едновременно да движи повече задачи, било в личния или в обществения живот. Това е женската природа. На жената е дадено да бъде майка, за да може освен за себе си, да мисли за семейството и децата си. Едновременно.

Така че за мен е богатство да се докосна чрез нотния и драматургичния текст на „Дидона и Еней“ до музикалното пресъздаване на тази антична драма. Вълнува ме личната среща с тази велика жена и шанса ми да я пресъздам, да се превъплътя в нейния образ така, както аз го усещам.  

Какво е усещането да си Дидона?

Респект от боговете. Това е може би нещото, което на мен най-много ми харесва. Една стара поговорка гласи, че всеки сахиб си има своя сахиб, над всеки цар стои друг цар, т.е. ти никога не си върха на пирамидата, дори така да изглежда на околните. И точно историята и музикалната градация, която Пърсел по гениален начин разписва в тази драма, показва, че дори и най-красивите, дори и най-щастливите, не могат да имат всичко.

Нека не забравяме, че Дидона, в първия си брак с много по-възрастния от нея финикийски жрец, не е била щастлива. Първата й среща с любовта всъщност е била разминаване с любовта. Останала вдовица, тя успява да стане царица, да поведе воините, да изгради своя Картаген и да защити държавническата си кауза. Дворът край нея е бил в очакване да дойде следващият цар, защото една сама царица е хубаво нещо, но цар и царица е още по-хубаво. С появата на Еней това изглежда напълно възможно. Младостта, силата и харизмата на героя от Троянската война събуждат любовта на Дидона. Но това нейно първо, голямо, истинско влюбване я прави различна. Любовта изведнъж се оказва по-важна от всички спечелени досега от нея управленски битки. Оттам идва и решението й, след като не може да задържи Еней, да сложи край на своя живот.

А Еней ще основе Рим и така ще изпълни предопределената му от боговете съдба. Тази тема за божията намеса е особено предпочитана в оперната литература.

Да, това е любима тема на Верди и не само. А операта на Пърсел наистина е пропита с респект към съдбовната предопределеност. Дидона решава да се самоубие, защото не може да продължи живота си като царица с цар Еней до нея. Това е волята на Зевс, а тя знае, че никой не може да се бори с боговете. Любопитно е, че в хода на действието Пърсел включва и момент на колебание. В опит да пренебрегне предсказанието, Еней се връща от кораба, който ще го отведе към бъдещия Рим, за да остане при любимата, но тя го отблъсква. Щом е имал дори само една мисъл да я напусне, тя вече не го желае до себе си. Решението й показва голямата женска сила, бих казала дори, космическата сила, която е притежавала тази жена. Има още нещо. Допуснала да се влюби и да стане подвластна на други чувства, тя вече не е онази хладнокръвна царица Дидона, каквато е била досега, така че оттук нататък единственият изход за нея остава смъртта.

Другата възможна интерпретация на този сюжет е, че любовта е истинска, само когато е 100-процентова. Тя е много силна за кратко време, след това се превръща в приятелство, сближаване на характери и преминава в други измерения. Силната и страстна любов живее кратко време. Дидона, завладяна от това всепобеждаващо чувство, прави своя избор, който в крайна сметка съвпада с волята на боговете.

Или пък нейната любов е толкова голяма, че може да освободи другия от себе си...

И това го има.

Какви послания изпраща Дидона към съвременните жени?

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

Другата препратка от тази древна история е, че в крайна сметка над всеки един, колкото и той да е на върха, над него стои дали Зевс, дали Йехова, дали Исус, дали космическият разум, над него стои някой друг. Независимо как ще го наречем, той размества пластовете на живота и ако човек не успее да усети тези размествания свише, ако влезе в противоречие с тях, единственият начин да се спаси, е като се оттегли. Да развиват сетивността си за тези процеси е качество, еднакво важно за древните и за съвременните хора.

Прочетете още : 

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2531-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

18 април 2019, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

Роден в Кавазаки, Япония, швейцарско-австралийскиятконтратенор Джъстин Шюц получава бакалавърска степен по опернопеене в Ню Орлиънс през 2013 г. и магистърска степен по ранна музика от Консерваторията в Амстердам през 2018 г. Специализира при световно признати певци и педагози като Бежун Мехта, Майкъл Чанс, Андреас Шол, Кай Весел, Кларон Макфадън, Джулиан Бейрд, Клаудия Едер и Маргрет Хониг.

Работи в New Orleans Opera Company и Barock Vokal, участва във Фестивала за ранна музика в Амхърст с „Приказната фея“ от Хенри Пърсел, изпълняваАрналта в „Коронацията на Попея“, Арсамене в „Ксеркс“ и главната роля в „Риналдо“. В репертоара му влизат също партии от съвременни творби, сред които Оберон в „Сън в лятна нощ“ иСебастиен в„Сълзите на Жаклин“.

Изявява се под диригентската палка на Питър Дийкстра, Гари Тор Веуууд, Етиен Зибенс, Алфредо Бернардини, Шунсуке Сато и Робърт Лайл, работи с оркестри и ансамбли като Orchestra B'Rock, Il Fondamento и Neumeyer Consort.

Джъстин Шюц е носител на наградите на Euregio Vocalistenconcours за 2016 г., удостоен е и с наградата „Margot Kaftal“ за 2018 година. Той е стипендиант на фондация „Stichting Musici van Morgen“, а по време на следването си в университета „Лойола“ е отличен и с двете престижни стипендии Dean’s Scholarship и Music Remission Scholarship.

 Прочетете още:

ЦИГУЛАРЯТ ИВО СТАНКОВ И ПИАНИСТЪТ ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

МАРТИН ГЕОРГИЕВ - ДИРИГЕНТЪТ НА КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

  ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за       бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на  дуалистичната борба у човека

Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Поздравления за постановката на „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, чиято премиера предстои на 8 и 16 юли в тазгодишното издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Как премина премиерата в Кипър, която предшестваше варненската?

Премиерата в Кипър мина при небивал успех. Имаме покана за 18 октомври тази година в Никозия, а през май 2020 г. ще представим „Дидона и Еней“ в Ларнака, Лимасол и Пафос.

Навсякъде по света летните спектакли на открито привличат публиката и в това като че ли предварително е заложен успехът на представлението.

Несъмнено в спектаклите на открито има неописуема магия, чар и мистичност, това всеки без колебание ще признае - от организаторите и участниците до самата публика. Може би тези усещания се крият далече във времената при възникването на античния театър. Старогръцката култура, наричана още „култура на празника“, е известна със своите мистериални празници от неелински произход. Привнесени в Гърция от културата на древните балкански народи, тези празници целят преобразяване на действителността, откъсване от делника и доближаване до отвъдния, нематериалния свят. Те изразяват и една носталгия по времето, когато некомерсиализиран театърът е изпълнявал основните си функции - да възпитава и лекува чрез κάθαρσης (от гр. катарзис, пречистване), в случая чрез съпреживяване, т.е. чрез състрадание и страх душата да се пречисти и да стигне до духовно изцеление. Раждането на античния театър изконно е свързано с траките и орфизма.

Може ли да се прецени в каква степен тези атавистични възприятия са останали в съзнанието на съвременния човек?

Ние живеем в затвора на нашите възприятия - човек чува вибрации в диапазон от около 16-20 000 Hz и вижда в честота от 400-790 Hz. Всичко извън тези честоти е тъма, която се опитваме да опознаем със спектрограф и то пак в рамките на научно-техническото ни развитие. Попаднали под звездите в съприкосновение с Божествения космос, ние може би интуитивно усещаме тайнството, съхранено в космогонията на нашите праотци – траките. Така ставаме участници в ритуал, чрез който всеки звук създава материя и нова вселена, ритуал, в който дори и непосветените усещат сливането с природните сили на сътворението и съзнават, че могат да разрушат затвора на собствените си възприятия.

Защо избра да режисираш именно „Дидона и Еней“ от Пърсел? С какво свързваш това свое творческо решение?

Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции. Оперите на Пери „Дафне“ и „Евридика“, които се опитват да възродят класическата древногръцка драма, както и ораторията на Кавалиери “Представление за душата и тялото “ очертават мелодраматичната реформа от 1600 г., която бележи рязък поврат и проправя пътя на нов стил, утвърждаващ във всичко максимата "Музиката е театър, целият свят е театър".

Този стил се вписва в бароковата естетика (1600-1750), вселена на промени, на движение и представления. Изкуство на илюзията, барокът разкрива света, не в неговата обективна действителност, а като нещо видяно. В този смисъл, цялото бароково творчество носи в себе си представлението и театъра. В своята „Поетика” Аристотел казва, че всеки вид поезия (епическа, трагическа, комедийна, дитирамбическа и др.) е вид подражание (от гр. mimesis), като различните видове подражание се различават по това, на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.

Как тези естетически принципи се транспонират в музиката на барока?

Бароковото изкуство изисква от музиката ново измерение - изобразяване и изразяване. И тъй като в природата на барока е заложено да представя света като театър, музиката ще трябва също да показва нещата не в тяхната природа, а такива, каквито те изглеждат. Внушението на привидното чрез музиката минава през изключително тънки умения, родени от търсенето на мощна експресивност на звуковия език. Исторически бароковата естетика намира своя пълен разцвет в големите драматически форми опера, оратория, мотет и кантата. Може да се каже, че операта е истинският бароков жанр: „Тя е посветена на големи теми (любов, живот, смърт) и на сцената се появяват герои в обстановка на силна екзалтация. Желанието за изразност задейства всички музикални средства - дисонанси, хроматика, смели модулации, подчертаващи страстта и болката” (Д. Патиер, „Музиката на барока“).

Именно силното желание за изразност ражда новите музикални барокови средства - basso continuo (инструментална партия в баса, съпровождаща задължително и непрекъснато горните партии) и речитатива – „точната среда между декламацията на трагедията и музикалния рисунък” (Л. дьо ла Вивил). Basso continuo и речитативът са двете завоевания на XVII век, които са истинска революция, една от най-значимите в цялата история на музикалния език.

И в операта „Дидона и Еней“ от Пърсел тези характеристики се разпознават...

След толкова прочетени митове между всичките общи неща неизменно присъства Горе - светът на боговете и Долу - подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята - или както се нарича в българския епос, белият свят. На нас се пада най-тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго - много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) - живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.

Прочетете още : 

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2532-interviu-s-daniela-dimova-kogato-caricite-se-vlubvat

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

10 април 2019, 19.00, Варненска опера

Имам богат опит с операта „Трубадур“. Последният път, когато я дирижирах, беше в Токио с голямата италианска прима Фиоренца Косото. Брилянтната музика на Верди може да бъде интерпретирана от диригента по много различни начини.

За мен най-важното е да постигна баланс и елегантност в цялостното звучене. Познавам добре оркестъра на Варненската опера и винаги ми е приятно отново да застана пред него.

Надявам се в спектакъла на 10 април между нас да се получи онази мистична творческа енергия, която превръща „Трубадур“ в шедьовър. Разчитам за това и на великолепните солисти – Пламен Димитров, Иван Момиров, Линка Стоянова, Даниела Дякова.

Маестра Николета Конти

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

Министерството на културата оповести резултатите от комплексната оценка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018 г.

Отлична оценка получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, който се нарежда веднага след Софийска опера и балет и Държавен музикален и балетен център – София.

С отлична оценка е и Държавен куклен театър Варна.

Повече:

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=84&t=0&z=0

л;ефж,фвж,рфж,;фрвф,жф,жфж

О Б Я В А

            Откривам процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 2/две/ години представляващ: „Касово помещение" - с обща площ от 4 /четири/  кв.м., съгласно АДС № 890/13.04.1998 г., допълнен със Заповед № РД-1-7706(57)/04.03.2003 г. Предназначение на имота, за което същият да се ползва за периода на наема – обменно бюро.

Имотът се намира вдясно от официалния вход на основна сграда на ТМПЦ, с вход от страната на площад „Независимост“ и с вътрешна врата към стълбището за втория етаж на основната сграда на ТМПЦ – Варна.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 221 /03.04.2019 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, е 600.00лв. (шестстотин) лв. без ДДС. Депозитът за участие в търга е в размер на 60.00 лева.

Закупуваненатръжнитекнижа и получаваненадокументацията - в стая № 209на ТМПЦ-Варна - Каса, всекиденот13.30часадо17.30часа, от 05.04.2019 г. до07.05.2019 г.

Заявления за участие се приемат от05.04.2019 г. до 07.05.2019 г., до 13.00ч. За справки : 052/ 66 50 12.

Огледнаимотасеизвършваследзакупуванетонатръжникнижа, с предварителназаявка, от05.04.2019 г. до07.05.2019г.

Търгът ще се проведе на 09.05.2019 г. от 14.00 часа в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна.

Заповед

СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Княз Игор в "Княз Игор" от Бородин

Да си Княз Игор в "Княз Игор" е завидна позиция...

„Княз Игор“ е знакова творба за руската оперна литература с главен персонаж баритон, оттам и желана роля за всеки баритон. Има случаи, в които и бас баритони пеят Княз Игор. 
За пръв път изпълнявам тази роля и се надявам да съм влязъл подобаващо в образа на Княз Игор, един уважаван владетел и верен съпруг, донякъде идеализиран, но достоен за подражание. Тук е мястото да благодаря и на моите руски приятели, които ми помагаха за правилното произношение на руски език.

Коя от ариите на Княз Игор го представя най-добре?

Арията, която най-вече характеризира Княз Игор е „Дайте мне свободу“. Войската му е разбита, той е попаднал в плен, но не се отказва от мисията си да освободи Русия: „Дайте ми свободата и аз ще изтрия своя позор, ще върна на руснаците славата, ще върна на Русия славата“. Свободата му е необходима не заради самия него, а за да избави родината си.

Може ли да се каже, че "Княз Игор" е нещо като програмно произведение за руския манталитет?

Предполагам, да. Както е известно, Бородин е писал тази опера цели 18 години, тя е делото на целия му живот, независимо че Глазунов и Корсаков довършват произведението. Партитурата е впечатляваща и визуално много добре подредена, от всяка гледна точка „Княз Игор“ е ценно заглавие.

Руските опери по принцип са пищни, изискват голям състав и сериозен бюджет. Те правят чест на всеки театър и в този смисъл постановката на „Княз Игор“ е важно постижение за нашия театър и за Варна.

Прочетете още:

ГАЛИЦКИ - ПРИВЪРЖЕНИК НА НИЗКИТЕ СТРАСТИ

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ

 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

На пресконференция на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда, която бе открита за любопитна публика, именитият цигулар и професор в Държавната консерватория в Пилзен Роман Федчук представи изключително рядката цигулка "Гуарнери", с която ще свири на Симфоничния концерт на 5 април, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019.

Цигулката е произведена от Андреа Гуарнери, родоначалник на прочутата лютиерска династия „Гуарнери“, чийто струнни инструменти се отличават с мек звук и богат резонанс. Майсторите от Кремонската школа („Амати“, „Гуарнери“, „Страдивари“, XVI-XVIII век) са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за изработването на корпуса на своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура, като пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това се разбира дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Според проф. Федчук, главната тайна не е в лака, както се смята обикновено, а в импрегнацията. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили.

Цигулката „Гуарнери“, която е част от колекцията на брата на Роман Федчук, би получила на търг на „Сотби“ евентуална начална цена от 700 000 евро, а при наддаването крайната цена никога не може да се предвиди.

На пресконференцията учениците от майсторския клас на проф. Федчук изнесоха кратък концерт и получиха своите грамоти от фондация „Европейска музикална академия“. Проф. Федчук оповести, че Свилена Иванова и Камелия Билалова са отличени със стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага тази година, а Елица Кръстева получава покана да се присъедини към неговия клас по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

* Фотография Росен Донев

Отправяме поглед към музикалния фестивал "Варненско лято". Включваме директно нашето изнесено студио, за да разберем повече за фестивалната програма и някои от акцентите в атрактивния модул "Опера в летния театър".

Вижте всички подробности във видеото.

Към видеото :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/drugite-za-nas/2522-bnt-za-muzikalniqt-festival-varnensko-lqto

Именитият цигулар РОМАН ФЕДЧУК пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дългата история на ценната цигулка „Гуарнери“ от XVI век, с която ще свири на XX Великденски музикален фестивал във Варна, за звуковите характеристики и българската връзка в прочутата Кремонска школа, за алхимията и „Ромео и Жулиета“, за тайните на легендарните струнни инструменти, които остават неразгадани до днес

5 април 2019, 19.00, Варненска опера. Симфоничен концерт с диригент Станислав Ушев. В програмата: Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски. Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт със солист Роман Федчук. Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов. Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

По покана на Европейската музикална академия, с изп. директор Теодора Димитрова, Роман Федчук, професор в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия, провежда във Варна майсторски клас с млади цигулари от 3 до 7 април 2019 г.

Oчакваме с нетърпение да чуем брилянтния звук на Вашата „Гуарнери“ от XVI век. Разкажете историята й.

Това е дълга история. Цигулката е изработена от Андреа Гуарнери, който е основател на големия лютиерски род Гуарнери. Той е първият Гуарнери, който е бил ученик на Николо Амати и е усвоил от своя учител модела за изработване на цигулките. Всички знаят колко красив е звукът на „Амати“.

Самият Паганини е свирил на „Гуарнери“.

Паганини е свирил на различни инструменти, но особено е харесвал звука на Гуарнери и по-точно на „Гуарнери дел Джезу“, която е създадена от потомък на Гуарнери, има друга форма, по-дълбок и конкретен звук. Ценното на моята цигулка е, че тя е един от автентичните модели на Андреа Гуарнери, родоначалник на лютиерската династия Гуарнери.

Как ще опишете звука?

Сложно е да се опише звука, по-добре е да го слушаш. Цигулките „Амати“ се отличават по принцип от всички останали с това, че звукът им предизвиква богат резонанс. Заради този красив и обемен звук, цигулките „Амати“ са предпочитани за изпълнение на камерна музика.

Школата „Гуарнери“ развива други характеристики, с по-открит и може би малко по-суров звук. Школата „Страдивари“ пък е била еталон във всичко - както заради красивата изработка на инструмента, така и заради звука, който притежава наистина блестящи качества.

В какво се състои тайната на прочутата Кремонска школа? Наистина ли нейните майстори са използвали български смърч за своите струнни инструменти?

Да, майсторите от Кремонската школа задължително са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура. Пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това например винаги може да разбереш дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Има ли още неразкрити тайни?

Главната тайна не е в лака, както се смята обикновено. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Тайната е в нанасянето на пластовете. Разказват история за клиент, написал гневно писмо на Страдивари заради забавянето на поръчаната от него цигулка повече от година. Страдивари любезно отговорил: „Аз отдавна съм направил инструмента, господине, но за да придобие той необходимия звук, ми трябва още време.“ Т.е. италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. Дори японците, които - както е известно, се опитват всичко да разсекретят, не са успели да го направят.

Дори с дигиталните технологии?

С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили. С други думи, възстановката е възможна, но само донякъде.

Какво означава за Вас да свирите на такава изключителна цигулка?

Сложен въпрос. На първо място, че с такава цигулка мога да постигна звука, който си представям, който звучи в главата ми. Мога да направя това, което искам, това е най-главното. Подобно нещо няма как да се случи с модерните струнни инструменти. Те могат да имат прекрасно звукоизвличане, но са като всяка нова машина, която - да, прекрасна е, пътуваш с нея навсякъде, тя се справя чудесно и... толкова. Въпросът е в това, че в модерните цигулки няма звуково многообразие, няма цветове. Трудно е да се каже дали се дължи само на грунда. Грундът променя структурата на дървото, превръща го в нещо като стъкло.

Ето още една история. Тя разказва за лютиер, който закупил бившето ателие на Страдивари, изследвал стриктно целия процес по изработката и стигнал до заключението, че Страдивари постигал „стъкления“ ефект с помощта на хвощ, на растението хвощ. Все пак това си остава само една възможна, но не и доказана теория.

Страдивари е обработвал цигулките си не само отвън, но и отвътре. И затова, ако видите един струнен инструмент, примерно от 1675 г., ще се учудите, че той изглежда, сякаш е направен вчера. Срещат се инструменти на 100, 150 години, които изглеждат много по-стари, отколкото предшествениците им от XVII век.

Отправяме поглед към музикалния фестивал "Варненско лято". Включваме директно нашето изнесено студио, за да разберем повече за фестивалната програма и някои от акцентите в атрактивния модул "Опера в летния театър".

Вижте всички подробности във видеото.

Към видеото :

https://www.bnt.bg/bg/a/muzikalniyat-festival-varnensko-lyato

Симфоничен концерт - 5 април 2019, 19.00, Варненска опера

XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019

Това е голямата изненада, която поднася на варненските меломани именитият цигулар Роман Федчук, проф. по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Очаквахме да го чуем с цигулка „Гуаданини“ от XVIII век, но вместо това той идва във Варна с още по-голям уникат, изработен цели два века по-рано от Джузепе Гуарнери в Златния век на лютиерството, както наричат XVI век.

Самият Николо Паганини, "Цигуларят на дявола", е покорил света с "Гуарнери". А сред бългapите, които свирят на безценни инструменти от голямата Кремонска школа (Hиĸoлo Aмaти, Джyзeпe Гyapнepи и Aнтoниo Cтpaдивapи), са Mинчo Mинчeв и Mилa Гeopгиeвa със „Cтpaдивapиyc“, Васко Василев с „Амати“ и Becĸo Eшĸeнaзи с „Гyapнepи дeл Джeзy“.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера ще имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

РОМАН ФЕДЧУК ПРЕДСТАВЯ ЦИГУЛКАТА „ГУАРНЕРИ" НА ОТКРИТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ - 3 АПРИЛ, 13.00, СЦЕНА РОТОНДА

Преди концерта, проф. Роман Федчук ще представи ценната цигулка "Гуарнери" на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция, открита и за любопитна публика.  Ще разберем каква е историята на тази цигулка, на която той има привилегията да свири, чие притежание е тя, колко висока е цената и застраховката й и каква всъщност е тайната на нейния вълшебен глас. Дали наистина майсторите лютиери от Кремонската школа са използвали изчезнала порода смърч от България за специалната лакировъчна смес на своите уникални инструменти...

На срещата, на която ще присъстват учениците от неговия майсторски клас, той ще разкаже за работата си по проекта на фондация „Европейска музикална академия“, ще обяви стипендиантите, избрани от него за участие в Летния музикален фестивал – Прага 2019, обещава и музикални изненади.

ФОНДАЦИЯ „ЕМА“ КАНИ ПРОФ. РОМАН ФЕДЧУК ЗА МАЙСТОРСКИ КЛАС ВЪВ ВАРНА

Присъствието на Роман Федчук във Варна дължим на фондация "Европейска музикална академия" с изп. директор Теодора Димитрова. Тя представя във Варна своя нов проект „Университет за теб“, насочен изцяло към млади цигулари във възрастова група до 18 години – ученици, на които предстои да направят избор как да продължат обучението си. Всяка година фондацията ще кани във Варна професор от чуждестранен университет, който провежда майсторски класове, организира конкурси, фестивали и същевременно развива успешна концертна дейност. За екипа е от особено значение именно личност от такъв висок ранг да предаде многостранния си опит на младите хора, тръгнали по пътя на трудното изпълнителско изкуство.

Изборът на Фондация "ЕМА" за 2019 г. e известният цигулар Роман Федчук от Украйна, професор по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Още по време на обучението си в Музикалното училище „С. Крушелница” в Лвов, той е смятан за един от най-обещаващите таланти на неговото поколение. На 11 години вече свири с Лвовската филхармония, а първия си голям успех постига на Международния музикален конкурс „Ян Коциан” в Чехия през 1985 г. Продължава обучението си в легендарната консерватория „Чайковски” в Москва, специализира при световноизвестните цигулари Д. Циганов и И. Щерн. През 1991 г. става лауреат на големия международен конкурс "Vianna da Motta" в Лисабон, печели награди на редица международни музикални конкурси като F. Kreisler 1992, Пражка пролет 1992, V. Huml 1993, IV музикален конкурс Gernbach 1996.

Концертира като солист на филхармониите в Киев, Загреб, Западнобохемския симфоничен оркестър, Virtuosi Pragensis, Чешката камерна филхармония, и е чест гост на европейски музикални фестивали Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsischer Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танци в Убеда, Испания, Международните музикални фестивали в Москва, в Бохемия и др.

Свири в различни европейски камерни формации в Италия, Германия и Русия, бил е концертмайстор на прочутите „Московски солисти“ с ръководител Юрий Башмет.

След като се премества да живее в Прага, основава Международния ансамбъл на солистите "Concertino", в чийто състав влизат само млади хора и успешно концертира с него не само в Чехия, но и в други европейски страни. В сътрудничество с арфистката Стания Рамешова създава дуета „Ренесанс“, който се радва на голяма популярност в Прага, други чешки градове, също в Генуа, Милано, Убеда, Оренсе, Москва. Концертира на сцената на Volksoper във Виена, заедно със сопраното Режина Ренцова, с която записва CD "Masters of Romanticism", издава и други компактдискове. Изявява многостранния си талант и като пианист в клавирния квартет "Лудвигски пиано квартет".

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Театрално-музикален продуцентски център Варна търси чистачка на постоянен трудов договор.

За справка ТМПЦ Варна, пл. "Независимост" 1, отдел Човешки ресурси, тел 052 60 50 17

„Аида", 29 март 2019, 19.00, Варненска опера

На 29 март 2019 г. в спектакъла на „Аида“, знакова постановка на Кузман Попов, под диригентството на Маестро Борислав Иванов, варненската публика за пръв път ще посрещне в ролята на Амнерис Лиза Хубен. Позната на оперните почитатели в цял свят, певицата с холандско-американски корени и характерен лирико-спинтов сопран започва международната си кариера с Тоска, следват Манон Леско, Лейди Макбет, Аида, Амнерис, Принцеса Еболи и т.н. Триумфира в „Кавалерът на розата“ от Щраус в Рим (2008), „Адиана Лекуврьор“ в Палермо (2009), „Силата на съдбата“ в Брюксел (2010), „Макбет“, „Ивон и Електра“ в Нюрнберг (2011), „Джуджето“ в Лион и „Стабат Матер“ в Палермо (2012), в Сплит дебютира в „Набуко“ (2018), в Ротердам се представя в „Джована Д`Арко“ (2018), в „Дон Карлос“ (2019) и др.

Участва в концерти и фестивали, богатата й дискография включва световната премиера на „Заза“ от Леонкавало и „Инес де Кастро“ от Персиани, както и рядко изпълнявани италиански варианти на „Аве Мария“.

Варна ще влезе в репертоара на Лиза Хубен с дебюта й в ролята на Амнерис: „Aмнерис е невероятно вълнуващ образ и колкото повече мисля за нея, толкова повече тя ми въздейства. Пяла съм толкова много пъти Аида на различни сцени навсякъде по света и едва сега, когато развитието на гласа ми вече позволява да пея Амнерис, си давам сметка, че всъщност никога не съм разсъждавала от нейната гледна точка.
А тя е съвсем различна от Аида, тя олицетворява жената, готова на всичко заради любовта.  Двете са влюбени в един и същи мъж, но докато Амнерис разполага със средствата на властта, Аида е робиня.

Независимо че в началото Амнерис се опитва да бъде приятелка с Аида, между тях няма как да съществува приятелство, те са съпернички за сърцето на Радамес. Амнерис ми допада заради волята, решимостта да стигне докрай и жертвоготовността си. Тя е много силен характер и това ми харесва. Харесва ми и партията на Амнерис, обичам тази ярка и многопластова музика, едновременно топла и драматична, нежна и силна и толкова подходяща за моя сопран с богат диапазон.“
Това разказва Лиза Хубен, чийто първи впечатления от България са свързани със слънцето, морето, чайките и котките на Варна, в очакване на срещата си и с варненската публика.

В „Аида“ ще покажат своето високо вокално и артистично майсторство и солистите на Варненската опера с международна кариера: Димитринка Райчева – Аида, Валерий Георгиев – Радамес, Евгений Станимиров – Рамфис, Свилен Николов – Амонасро, Гео Чобанов – Цар на Египет. Христо Ганевски – Вестител и Галина Великова – Жрица допълват умело ансамбъла. Великолепният солистичен състав, хорът под диригентството на Цветан Крумов, оркестърът и балетът  на Варненската опера ще превърнат спектакъла на Вердиевия шедьовър на 29 март във вълнуващ  музикален празник.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 Проф. д-р Румяна Каракостова за биографичната книга „Руслан Райчев“, 2019. Книгата ще бъде представена от нейния автор, режисьора Петър Райчев, син на Маестро Руслан Райчев, на 16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

 Незабравими сред музикантството ни остават само       големите личности – онази рядка категория на озарените свише и с предопределена     творческа       мисия.       Отминаващото време за тях – създателите на вечни стойности, е имагинерна величина, с която се измерват не дните–       месеците–годините         от житейския цикъл, а сътворените на сцената паметни събития.

РУСЛАН РАЙЧЕВ е сред най-значимите, свещенодействащи на диригентския пулт фигури от едно забележително поколение, оставило незаличима следа в националната ни музикална култура през втората половина на отминалия ХХ век. Стремителният му диригентски път в българския оперен театър и на концертния подиум – в продължение на цели 60 години, е белязан със знака на пълното себеотдаване на съзидателната мисия: отново и отново да претвори шедьоврите на музикалната класика; отново и отново да извиси българското изпълнителско майсторство до върховете на световното признание.

 В наситената със събития биография на оперния диригент Руслан Райчев, екстремно се открояват два изключителни спектакъла на „Борис Годунов“ – в Парижката Гранд опера и в театър „Лисеу“ в Барселона – буквално спасени от неговата палка, броени часове преди вдигането на завесата. И заедно с емблематичните му спектакли на „Хованщина“ в Миланската скала, на „Война и мир“ в Гранд опера, на „Дама пика“ във Виенската Щатсопера, както и с неизброимите тук, осъществени на различни сцени оперни и балетни премиери от традиционния италиански, френски, немско-австрийски, славянски и по-съвременен репертоар – всички те увенчават българския Маестро с ореола на един от големите оперни диригенти на своето време. Към тях следва да се добавят: уникалните рецитали на знаменити оперни артисти – с изведената от диригентския жест брилянтна белкантова линия, както и гастролните оперетни спектакли и гала-концерти, които под палката на Руслан Райчев редовно се превръщат във върхово преживяване и за самите певци, и за международната публика и специализираната музикална критика.

Универсален по музикантската си природа, интерпретаторът Руслан Райчев – с присъщия си емоционален заряд разкрива и най-грандиозните, и най-съкровените композиционни идеи на десетки симфонични, кантатно-ораториални и камерни партитури от различни епохи и национални школи. Лаконичният, еднозначен и пределно експресивен диригентски жест не позволява никакво отклонение от чистотата на стила и предварително осмисления музикален образ, така че при живото изпълнение за Маестро Райчев изобщо не съществуват случайни грешки или постижения. Разчетени детайлно, с безкомпромисна звукова прецизност и без излишни външни ефекти, музикалната мисъл и емоция на всяка творба импулсивно преминават от диригентската палка към оркестрантите и солистите, а чрез тях – и към публиката, подвластна единствено на дълбокото, искрено творческо вълнение.

Третата доминанта в многостранната артистична изява на Руслан Райчев, е звукозаписната му дейност, белязана с такива качествени регистрации, че само те са достатъчни да го представят пред света. Многобройните му студийни и документални записи на цели оперни спектакли, на симфонична музика и инструментални концерти с блестящи солисти, на вокално-симфонични и хорови творби, са още едно доказателство за мощния диригентски талант и неизчерпаемата му креативна енергия. Европеец по дух и възпитание, той несъмнено е щастлив да твори в свят без граници и не изпитва никаква необходимост да хвърля страничен поглед в панорамното огледало на отминаващото време. Понесен от неудържимия си артистичен полет, Руслан Райчев и до последния си дъх не успява да забави каданса на творческата си продуктивност, преминала отвъд предела на обичайните психофизически диригентски възможности.

                                                                           ***         

При подобна, респектабилна с артистичното си внушение фигура – с нестандартна жизнена и творческа биография, е напълно разбираемо тя да не може да бъде представена и по общоприетия описателен начин. Формално погледнато, книгата, посветена на кръглата 100-годишнина на големия български диригент, е с документален характер – доколкото конструкцията ѝ се основава на множество прецизно издирени и хронологично систематизирани архивни и снимкови документи, медийни публикации и звукозаписи. Но независимо от последователността в подредбата на конкретните биографични факти и периоди – главно от творческата му биография, съдържанието на текста логично се разгръща в няколко основни раздела, с относително самостоятелна функция („60 години на диригентския пул“, „Свидетелства на времето“, „Приложения“), които взаимно се допълват като информация и по този начин калейдоскопично изграждат пълнокръвната персонална представа за личността и делото на Руслан Райчев.

Прочететe още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/home-bg/istoria/2519-maestro-ruslan-raychev-zapchnal-blestyashtata-si-karirera-ot-varna

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за успеха на балетното турне в Англия

Варненската балетна трупа се завърна от 3-месечното си турне в Англия, най-дългото турне в историята на Варненския балет. Как протече то?

Турнето обхвана периода от 17 декември 2018 до 17 март 2019 година. Аз присъствах на последните спектакли в Оксфорд на „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“ и споделям със задоволство прекрасните си впечатления от представянето на нашите балетни артисти.

Турнето беше копродукция, една ползотворна форма на работа навсякъде по света, между Държавна опера Варна и Сибирския балет от Красноярск в Русия. Сибирският балет отдавна се е утвърдил на английския пазар като разпознаваме марка и за нас е шанс да работим с техния главен балетмайстор з.а. на Русия Сергей Бобров, който от няколко години е и наш главен балетмайстор.

Чувствам се изключително горда, че в английското турне участваха 24 балетни артисти от Варна и 12 от Русия, т.е. две трети от състава беше български и една трета – руски. Считам, че това е голямо признание за Варненския балет. Чух го лично и от Сергей Селиванов, мениджъра, който представлява една от най-големите английски агенции за разпространение на различни спектакли и концерти в Англия. Преди той е отговарял за чуждестранните връзки на Болшой театър, а от 15 години работи в Англия – един безспорен професионалист с контакти в цял свят и изключителни възможности за менажиране на трупи.

Какви бяха параметрите на турнето?

За 3 месеца изнесохме общо 120 представления в Кардиф, Бъкстон, Манчестър, Ливерпул, Блекпул, Дарлингтън, Уимбълдън, Кентърбъри, Брайтън, Оксдорд, Халифакс, Шефилд, Единбург и Лондон. Оркестърът и техническите служби – реквизит, гардероб, бяха от Русия, а сред балетистите варненци, както вече споделих, имаха преимущество.

В програмата на турнето влизаха общо 6 заглавия: „Лешникотрошачката“, „Снежанка“, „Пепеляшка“, „Зле опазнеото момиче“, „Жизел“ и „Лебедово езеро“. Съобразявайки се с нагласата на публиката, през декември и януари предлагахме предимно „Лешникотрошачката“ и „Снежанка“, а през следващите месеци – „Зле опазеното момиче“, „Жизел“, „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“.

Колко време продължи организацията от българска страна за това очевидно много сложно турне?

Преди година и половина проведохме международен кастинг, в който подбрахме много добри балетисти, сред които Марчело Пелицони и Франсиско Руис. В Англия те, както и нашият водещ солист Павел Кирчев, привлякоха вниманието с блестящите си изпълнения.

Подобно мащабно турне е пробен камък за издръжливостта на която и да е трупа. В нашия случай накрая аз видях една консолидирана и удовлетворена от постиженията си трупа, което личи и от настроението на последната снимка, която си направихме заедно с г-н Селиванов на летище Хийтроу.

Точно в този вид трупата замина вече за Банско, за да изиграе „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“. Оттам се връща във Варна и след малка почивка продължава с балетните изяви пред родна публика.Каня почитателите на балета на 12 април на „Жизел“, за да видят една много израснала балетна трупа – варненската балетна трупа, която за 3 месеца и 120 представления събра овациите на цяла Англия.

На 36-то Международното туристическо изложение „Ваканция&СПА експо“ 2019 в София Театрално-музикален продуцентски център Варна бе удостоен с наградата ЗЛАТЕН ПРИЗ на сп. „Туризъм и отих“.

Отличието се дава за утвърждаване имиджа на Варна като международна оперна дестинациячрез изданията на Опера в Летния театър.

Това е единствената награда, с която сп. „Туризъм и отдих“ откроява постиженията на културна институция в България през тази година.

Популярният италиански портал TG Music е отскоро медиен партньор на Държавна опера Варна. Порталът, който отразява събития от цял свят, свързани с операта и други музикални жанрове, ще публикува анонси и ревюта от X юбилейно издание на Опера в Летния театър - Варна 2019.

https://www.tgmusic.it/tgmusic-it-media-partner-del-teatro-dellopera-di-varna-presentata-la-stagione-estiva/?fbclid=IwAR16nzULqNTBC12UTO4j1tkO--bbTRPD9iXFmbYdnitj5aZSJLTeEqSjB9k

Варна, 19 март – 30 април 2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019 започва с премиерата на най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ (19 март), музика Георги Костов, текст Иво Сиромахов, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюми Анна Мария Токаджиева. Мюзикълът бе приет повече от радушно още на първата си среща с публиката в началото на март. „Кой е Големанов?“ е злободневна музикална сатира, която визира стремежа към власт на всяка цена. Мюзикълът следва тази сюжетна линия в класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, но не се придържа строго към нея, за да изгради един обобщен образ на съвременната политическа конюнктура в България. В главната роля варненската публика посреща един от своите любимци, актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев

В XX Великденски музикален фестивал са включени още мюзикъли, сред които „Зоро“ за пръв път ще бъде представен с говорни диалози на български език, а песните ще се изпълняват, както и досега, в оригинал на английски и испански език (22 март). Три предпремиерни спектакъла (23, 24, 25 април), преди летните премиери, ще има „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър. Мюзикълът, който е продължение на „Фантомът на операта“със същите действащи лица в друг контекст, ще се играе за пръв път в България на варненска сцена, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов. В образа на главната героиня Кристин ще се превъплътят Илина Михайлова и Лилия Илиева - и двете познати с изключителните си изпълнения в мюзикълите на Варненската опера от последните години.

Публиката ще види още веднъж преди премиерата в Опера в Летния театър „Моя прекрасна лейди“от Фредерик Лоу, реж. Нина Найденова, дир. Цветан Крумов (2 април), както и спектаклите с участието на Варненската Детско-юношеска опера, с дир. Ганчо Ганчев:„Ани“ (8 април), „Сън в лятна нощ“ (15 април) и „Пук. Лили на морското дъно“ (30 април).

Великденският афиш включва 4 оперни шедьовъра, в режисьорския прочит на Кузман Попов: „Турандот“ от Пучини, дир. Григор Паликаров (20 март), „Аида“ от Верди, дир. Борислав Иванов, (29 март), „Трубадур“ от Верди, дир. Николета Конти (10 април) и най-новата постановка на оперния театър „Джоконда“ от Понкиели, дир. Григор Паликаров (16 април). Не е пропусната и любимата оперета „Царицата на чардаша“ от Калман, режисьорска версия на Александър Мутафчийски по Видин Даскалов (4 април)

В концертната програма, след мултимедийния концерт „Музиката на Италия“, реж. Сребрина Соколова (26 март) предстои интересен Симфоничен концерт (5 април) със солист проф. Роман Федчук от Държавната музикална академия в Пилзен, Чехия. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт на своята изключително ценна цигулка от XVIII век. Под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучат още Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов и увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

В Концерт за Цветница (18 април) ще посрещнем за пръв път във Варна известния контратенор Джъстин Шюц. Българските изпълнители със световна кариера Иво Станков - цигулка и Лъчезар Станков – пиано също ще музицират с варненските филхармоници, под палката на Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

Освен балета „Жизел“ от Адам, хореографска редакция Сергей Бобров (12 април), във Великденския фестивал са включени и два концерта на  младите балетни надежди от НУИ „Добри Христов“ ( 30, 31 март).

Във Великденското време ще пътуват из страната продукциите на Държавна опера Варна „Да пееш под дъжда“ (Пловдив, 2 април) и „Моят път“, концерт спектакъл на Георги Христов (София, 23 април).

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

През 2019 г. Държавна опера Варна организира два юбилейни фестивала - XX Великденски музикален фестивал (19 март – 30 април) и X Опера в летния театър (13 юни – 28 август). В пресконференцията, дадена по този повод на 6 март 2019 г., участваха Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, режисьорът проф. Светозар Донев и актьорът Пламен Георгиев. Г-жа Димова представи двата фестивала, проф. Светозар Донев се спря върху постановката на мюзикъла „Кой е Големанов?“, а Пламен Георгиев щрихира образа на своя герой Големанов.

XX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ (19 март – 30 април)започва на 19 март с премиерата на най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“, музика Георги Костов, текст Иво Сиромахов, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюми Анна Мария Токаджиева. Мюзикълът ще се срещне за пръв път с публиката на 7 март.

„Когато говорим за “Кой е Големанов?“ като за най-новия български мюзикъл, трябва да се има предвид, че в последните 20 години българските театри рядко играят и въобще не поставят нови български произведения. В този смисъл поздравявам ръководството на Държавна опера Варна за поетата отговорност да вдъхне живот на съвсем нова българска творба, при това мюзикъл. А мюзикълът е сложен жанр, който изисква органична актьорска игра с умело владеене на трите компонента – пеене, диалог и танц. В хода на репетиционния процес получихме този синтез и затова вярвам в дългия сценичен живот на „Кой е Големанов?“, изтъкна проф. Светозар Донев.
Като инициатор за създаването и на мюзикъла „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, той си спомни неприятностите, които е имал с тоталитарната власт в далечната 1976 г.„Кой е Големанов?“ той определи като музикална сатира, която не визира конкретна партия или човек, а Бай Ганьовщината в българския политически живот.

„Аз съм голям щастливец, защото имам редкия късмет да играя ролята на Големанов и защото в последните 6-7 години мога да влагам актьорската си енергия и в постановки на Варненската опера. За 40 години в театъра не намерих нито един приятел, докато за 7 години във Варненската опера спечелих 101 приятели, всички от Варненската опера са ми приятели. Работата с проф. Донев, с който сме заедно вече в трети мюзикъл, много ме обогатява. Той изисква от нас да играем „Кой е Големанов?“ не като комедия, а като гротеска и това е доста по-трудно, но и по-интересно“, обобщава актьорът от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, комуто е поверена ролята на Големанов.

В XX Великденски музикален фестивал са включени още 6 мюзикъла, сред които „Зоро“ за пръв път ще бъде представен с говорни диалози на български език, а песните ще се изпълняват, както и досега, в оригинал на английски и испански език (22 март). Публиката ще види още веднъж преди премиерата в Опера в Летния театър „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, дир. Цветан Крумов (2 април), както и спектаклите с участието на Варненската Детско-юношеска опера, с дир. Ганчо Ганчев: „Ани“ (8 април), „Сън в лятна нощ“ (15 април) и „Пук. Лили на морското дъно“ (30 април).

Великденският афиш включва 4 оперни шедьовъра, в режисьорския прочит на Кузман Попов: „Турандот“ от Пучини, дир. Григор Паликаров (20 март), „Аида“ от Верди, дир. Борислав Иванов, (29 март), „Трубадур“ от Верди, дир. Николета Конти (10 април) и най-новата постановка на оперния театър „ Джоконда“ от Понкиели, дир. Григор Паликаров (16 април). Не е пропусната и любимата оперета „Царицата на чардаша“ от Калман, режисьорска версия на Александър Мутафчийски по Видин Даскалов (4 април).

В концертната програма, след мултимедийния концерт „Музиката на Италия“, реж. Сребрина Соколова (26 март) предстои интересен Симфоничен концерт (5 април) със солист проф. Роман Федчук от Държавната музикална академия в Пилзен, Чехия. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт на своята изключително ценна цигулка от XVIII век. Под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучат още Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов и увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.
В Концерта за Цветница (18 април) ще посрещнем за пръв път във Варна известния контратенор Джъстин Шюц. Българските изпълнители със световна кариера Иво Станков - цигулка и Лъчезар Станков – пиано също ще музицират с варненските филхармоници, под палката на Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

По традиция през пролетта Държавна опера Варна предлага своята сцена на балетните надежди от НУИ „Добри Христов“, които в този Великденски фестивал ще изнесат 2 концерта ( 30, 31 март).

Във Великденското време ще пътуват из страната продукциите на Държавна опера Варна „Да пееш под дъжда“ (Пловдив, 2 април) и „Моят път“, концерт спектакъл на Георги Христов (София, 23 април).

X ИЗДАНИЕ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР (13 юни – 28 август) ще започне с Концерт на Четиримата италиански тенори Федерико Паризи, Алесандро Дакриса, Роберто Креска и Федерико Сера (13 юни), под диригентството на Дерек Глийсън. Любопитното за италиански тенори е, че те са излъчени след специален кастинг в Рим за голямо турне в САЩ с програма, която ще изнесат най-напред във Варна.

Младите италиански тенори вървят по стъпките на своя съотечественик, звездния тенор Фабио Армилиато, който блесна и в Оперната гала миналото лято във Варна – побратимен град на родната му Генуа, на която той е културен посланик по света. Сега Фабио Армилиато ще представи своя рецитал „Cantango“, с песни и танга „От Скипа до Гардел“, в аранжимент на Фабрицио Моката, в компанията на танцовия дует „Лос Гуардиола“ (27 юли).

Премиерите на оперното лято 2019 ще бъдат „Княз Игор“ от Бородин, дир. Борислав Иванов, реж. Кузман Попов (2 юли) и „Симон Боканегра“ от Верди (8 август). Следвайки традиционната колаборация с балкански оперни театри, Варненската опера е поканила да режисира тази постановка Деян Прошев от Македония, когото познаваме от неговите варненски интерпретации на „Адриана Лекуврьор“ и „Силата съдбата“. На диригентския пулт ще посрещнем обичаната от варненци Николета Конти от Италия. В главната роля ще аплодираме Кирил Манолов, най-големия съвременен изпълнител на Симон Боканегра, заедно с великолепните Цветелина Василева и Иван Момиров.

21 юни 2019, 18.00

Наближава Международният ден на музиката, който се празнува, с решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, на границата между пролетта и лятото 21 юни. Празникът тръгва от Франция през 1982 г., за да завладее и петте континента на планетата. На този ден хората в над 120 държави, включително България, излизат на улицата или в парка, където могат свободно, без специална покана и билет, да се включат в спонтанния празник. Да изпълняваш или слушаш музика без жанрови ограничения, да общуваш чрез универсалния език на музиката и да се насладиш на изкуството, което идва от сърцето – в това е заложен простичкият, но дълбок смисъл на празника.

 Театрално-музикален продуцентски цВарна за поредна година се присъединява към непринудената атмосфера на 21 юни и кани варненци да се отбият към 18.00 часа при Рибаря със Златната рибка, прекрасната пластика на Венелин Божидаров на бул. „Княз Борис Първи“, площад „България“. Това романтично място избраха, за да споделят своята любима музика, солистът на Държавна опера Варна, бас-баритонът Гео Чобанов и пианистката Жанета Бенун. В програмата си, пъстра като летен букет, те са подбрали Арията на Фигаро "Non piu andrai" из операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, песента "Ни лъх не дъхва над полени" по текст на Пенчо Славейков музика на Тодор Попов, "Отцвели хризантемьi" от Николай Харитонов, вечната неаполитанска канцонета "Фуникули,  фуникула" 

7 април 2019, 16.00, Главна репетиционна зала

Държавна опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за участие в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър, Фред Еб, Боб Фоси, режисьор Борис Панкин. Кастингът ще се проведе на 07.04.2019 г. от 16.00 часа в Главна репетиционна зала на ТМПЦ Варна

Търсят се артисти за ролите:

● Рокси Харт: Главна женска роля. Глас: Mezzo. Възраст: 20-35. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Funny Honey, Roxie;

● Велма Кели: Главна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 25-40. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: All That Jazz, Class –дует с Мама Мортън;

● Мама Мортън: Основна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 30-50. 
Произведения: “When You're Good to Mama”, Class - дует с Велма Кели;

● Еймъс Харт: Главна мъжка роля. Глас: Baritone. Възраст: 30-40).
Произведения: Mr. Celllophane + песен по избор от мюзикъл;

● Мери Съншайн: Поддържаща мъжка роля. Глас: Tenor. Възраст: 25-40.
Произведения: Little Bit of Good + песен по избор от мюзикъл;

● Лиз: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Ани: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Джун: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Унгарката: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Мона: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Конферансие: Поддържаща мъжка роля. Глас: Всички. Възраст: 30-40. Произведения: Песен по избор от мюзикъл;

● Ансамбъл: Жени и мъже. Гласове: Всички. Възраст: 18-30. Изпълняват различни епизодични роли. Изявени вокални и танцови умения в в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителите в описаната светлина.

Кандидатите трябва да се представят с произведения от мюзикъла и соло по свой избор от друг мюзикъл. 
Нотите на произведенията за посочената от тях роля в “Чикаго” ще им бъде изпратена по електронен път, след като се регистрират за участие в кастинга.
Кандидатите сами осигуряват клавир или инструментал на солото си по избор.

Кандидатите за ролите на Рокси Харт, Велма Кели, Унгарката, Джун, Ани, Лиз, Мона, и Ансамбъл-жени задължително се представят в съответния костюм: майо, трико, клин и обувки с висок ток, подходящи за танц. Ще бъдат осигурени гримьорни за преобличане.

Необходимите документи: автобиография, европейски формат и мотивационно писмо се подават на E-mail: artsecretary@tmpcvarna.com до 5.04.2019. За информация: Бойка Василева, артсекретар на Държавна опера Варна, тел. 052 – 66 50 30

 XVII ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ – ВАРНА 2019

2 – 25 юли 2019

Община Варна

Регионален исторически музей Варна
Театрално-музикален продуцентски център Варна

2, 18 юли, 21.00
„ДВУБОЙ“ ОТ ИВАН ВАЗОВ – ПРЕМИЕРА
Постановка Стоян Радев Ге. К. Сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите:
ЧУШКАРОВ - Станислав Кондов, ДРАГАЛЕВСКИ - Ненчо Костов, АМАЛИЯ - Цветина
Петрова, РАЙНА - Полина Недкова, Г-ЖА ТРИФКОВИЧ - Гергана Арнаудова, ЦОЧЕВ -
Валери Вълчев, ВЕСЕЛИНОВ - Ивайло Иванов, КАРАКАЛПАКОВ - Константин Соколов,
ДЕМИРА - Милена Кънева, ВЕЛА - Биляна Стоева, ГЕЛА - Веселина Михалкова, ДЕЛА -
Даниела Викторова, ЕВРЕЙН - Николай Божков. Асистент режисьор Ели Пенчева.
Плакат Славяна Иванова. Фотограф Тони Перец

3, 14 юли, 21.00

MУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ

Мултимедиен концерт със солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, Бойка Василева, Благовеста Статева, Вяра Железова, Свилен Николов и Деян Вачков. Сценарий и режисура Сребрина Соколова. Клавирен съпровод Жанета Бенун

5, 22 юли, 21.00
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
Комедиен трилър по „Без резерви“ от Жорди Галсеран. Постановка Георги
Михалков. Сценография и костюми Петър Митев. В ролите: ВИСЕНТА/МАРТА – Яна
Маринова, ИЗИДРЕ - Симеон Лютаков, МАРИАНО - Валентин Митев, МАНОЛО -
Николай Кенаров, ЙОЛАНДА - Розалия Абгарян

8, 16 юли, 21.00 - ПРЕМИЕРА

ДИДОНА И ЕНЕЙ

Опера от Хенри Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. Оркестър на Държавна опера Варна. На пианото Жанета Бенун. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

9 юли, 21.00
ЗАСТРЕЛЯЙ ИДИОТИТЕ!
Комедия от Емил Йотовски. Режисьор Рада Абрашева. Сценография и костюми Анна
Боянова. Участват: Елен Колева, Русалина Майналовска, Ивайло Калоянчев, Веселин
Цанев. Гастрол на ДТ Кърджали

11 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Постановка Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

12 юли, 21.00
"КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?"
Мюзикъл от Георги Костов. Текст Иво Сиромахов. Диригент Страцимир Павлов
Режисьор Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ана-Мария Токаджиева. Асистент режисьор Сребрина Соколова. Оркестър, хор
и балет на Държавна опера Варна. В ролите: ГОЛЕМАНОВ - Пламен Георгиев,
ГОЛЕМАНОВА - Благовеста Статева, НЕВЕНА - Валерия Пейчева, ЛЮБОМИР - Велин
Михайлов, ГОРИЛКОВ - Людмил Петров, ИЛИЕВА - Вяра Железова, ЧАВДАРОВ - Закар
Гостанян, МИКИ - Велин Михайлов, БАБА ГИЦКА - Милена Захариева, ПОПОВСКА -
Сребрина Соколова, ДВАМА СОЦИОЛОЗИ - Анатоли Романов, Лев Караван

13 юли, 21.00

НЕПОПРАВИМО
Киомедия от Щефан Фьогел. Режисьор Владлен Александров. Сценография и костюми
Иван Карев. Участват: Емил Марков, Албена Павлова, Таня Йоргова и Августин
Демерджиев. Гастрол на ДТ Сливен

15 юли, 21.00
ЙОАН, СИНЪТ НА АСЕН
Драматическа историческа хроника от Иван Митев. Режисьор Александър Илинденов.
Сценография и костюми Лидия Къркеланова. Музика Петър Анастасчев. Участват: Милен
Иванов, Иван Митев, Виктор Терзийски, Детелин Кандев, Силвия Шекилова и др.

19 юли, 21.00
БРАК ПО ПРИНУДА
Комедия по фарсове на Молиер. Режисьор Пламен Марков. Сценография и
костюми Даниела Николчова. Музика Петя Диманова. В ролите: СГАНАРЕЛ, ТЪСТЪТ -
Николай Божков; МАРФУРИУС, СГАНАРЕЛ – Адриан Филипов; ПАНКРАС, ВАЛЕР - Николай
Кенаров; ДОРИМЕНА, СЕЛИ – Цветина Петрова; ЖЕРОНИМА, ДОРИНА – Веселина
Михалкова; АЛСИД, ЛЕЛИ – Стефан Додуров; ЛИКОСТ, ЛАГРАНЖ – Валери Вълчев;
ЦИГАНКА, ЖЕНАТА НА СГАНАРЕЛ – Гергана Арнаудова; ЦИГАНКА, АЛИС – Милена Кънева;
БАЩАТА НА СЕЛИ – Пламен Димитров

21 юли, 21.00
МОЦАРТ ГАЛА
Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Сребрина Соколова. Солисти: Илина Михайлова,
Мария Павлова, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов, Георги Султанов, Петър
Петров. В програмата: “Малка нощна музика“, арии, дуети и терцети из оперите
“Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“, „Отвличане от сарая“ и др.

23 юли, 21.00
БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ
Концерт на Андриана Йорданова – сопран, Валерий Георгиев – тенор и Пламен
Димитров – баритон. На пианото Жанета Бенун. В програмата най-прочутите арии,
дуети и терцети от „Риголето“, „Трубадур“, „Аида“, „Бал с маски“ на Верди, „Норма“

на Белини; „Турандот“ на Пучини; „Кармен“ на Бизе, „Вилхем Тел“ и „Севилският
бръснар“ на Росини др.

24 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Режисьор Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

25 юли, 21.00
МАГИЯТА НА КИНОТО – ЕПИЗОД 3
Мултимедиен концерт с участието на вокална формация „Маджика“: Галина Великова -
сопран, Елеонора Христова - мецосопран, Миглена Страдалска – мецосопран и Стилияна
Стоянова - сопран; Олена Мошинска – виолончело, Галина Винокурова – цигулка, Милена
Захариева – флейта и Руслан Павлов – пиано. Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов. Мултимедия Свилен Николов. Хитове от филмовата класика, сред които
„Маската на Зоро“, „Дъщерята на Мистрал“, „Спящата красавица“, „Аладин“, Робин Худ –
кралят на крадците“, „Снежният човек“, „Пепеляшка“ и др.

Театър Римски терми 2019

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

7 април 2019, 16.00, Главна репетиционна зала

Държавна опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за участие в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър, Фред Еб, Боб Фоси, режисьор Борис Панкин. Кастингът ще се проведе на 07.04.2019 г. от 16.00 часа в Главна репетиционна зала на ТМПЦ Варна

Търсят се артисти за ролите:

● Рокси Харт: Главна женска роля. Глас: Mezzo. Възраст: 20-35. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Funny Honey, Roxie;

● Велма Кели: Главна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 25-40. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: All That Jazz, Class –дует с Мама Мортън;

● Мама Мортън: Основна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 30-50. 
Произведения: “When You're Good to Mama”, Class - дует с Велма Кели;

● Еймъс Харт: Главна мъжка роля. Глас: Baritone. Възраст: 30-40).
Произведения: Mr. Celllophane + песен по избор от мюзикъл;

● Мери Съншайн: Поддържаща мъжка роля. Глас: Tenor. Възраст: 25-40.
Произведения: Little Bit of Good + песен по избор от мюзикъл;

● Лиз: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Ани: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Джун: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Унгарката: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Мона: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Конферансие: Поддържаща мъжка роля. Глас: Всички. Възраст: 30-40. Произведения: Песен по избор от мюзикъл;

● Ансамбъл: Жени и мъже. Гласове: Всички. Възраст: 18-30. Изпълняват различни епизодични роли. Изявени вокални и танцови умения в в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителите в описаната светлина.

Кандидатите трябва да се представят с произведения от мюзикъла и соло по свой избор от друг мюзикъл. 
Нотите на произведенията за посочената от тях роля в “Чикаго” ще им бъде изпратена по електронен път, след като се регистрират за участие в кастинга.
Кандидатите сами осигуряват клавир или инструментал на солото си по избор.

Кандидатите за ролите на Рокси Харт, Велма Кели, Унгарката, Джун, Ани, Лиз, Мона, и Ансамбъл-жени задължително се представят в съответния костюм: майо, трико, клин и обувки с висок ток, подходящи за танц. Ще бъдат осигурени гримьорни за преобличане.

Необходимите документи: автобиография, европейски формат и мотивационно писмо се подават на E-mail: artsecretary@tmpcvarna.com до 5.04.2019. За информация: Бойка Василева, артсекретар на Държавна опера Варна, тел. 052 – 66 50 30

18 юни, 19.00, Основна сцена

В спектакъла на "Норма" от Белини, режисьорски прочит на Кузман Попов,
под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, отново ще имаме
удоволствието да чуем великолепната Дария Масиеро, която дебютира в
ролята на Норма във Варна, в Опера в Летния театър 2016. Тя спечели
овациите на публиката и в концерта "Звезди на белкантото" във ФКЦ. В
лиричната трагедия от Винченцо Белини на 18 юни 2019, 19.00, Основна
сцена, Дария Масиеро ще си партнира с Валерий Георгиев - ПОЛИОНЕ,
Евгений Станимиров - ОРОВЕЗО и Либузе Санторизова – АДАЛДЖИЗА.

ДАРИЯ МАСИЕРО е един на от най-значимите съвременни италиански
сопранови гласове. Тя завършва с отличие вокално пеене в
Консерваторията в Александрия и усъвършенства вокалното си
майсторство в Академията на Миланската скала при Мирела Френи.
Дария Масиеро е желан гост на престижните оперни сцени: Scala in Milano,
Regio in Torino, Carlo Felice in Genova, Filarmonico in Verona, Festival Torre
del Lago Puccini, Comunale in Bologna, Massimo in Palermo, Donizetti and
Sociale in Bergamo, Regio and Auditorium in Parma, Bellini in Catania,
Salzburger Festspiele, L'Opera in Nice, Liceu in Barcelona, Festival in Savolinna,
Art Center in Seoul, Concert Hall in Beijing, National in Tokyo, Belles Art in
Bogotà, Opera House in Melbourne, Opera House in Macau, Festival of
Wexford, Sydney Opera House, Arts Center Melbourne, Rudolfinum in Prague.
Нейни партньори са най-именитите певци на планетата като Пласидо
Доминго, Хосе Карерас, Ренато Брузон и др. Участва в престижни оперни
фестивали под диригентството на Muti, Palumbo, Pappano, Noseda, Luisotti,
Conlon, Bartoletti, Pidò, Campanella, Ceccato, Auguin, Puggelli, DeAna, Gieleta,
Murphy, Ponnelle, Kaegi, Pier’Alli, Maestrini, Stein, Placido, Alagna,
DeTommasi, Stefanutti, Kokkos, Zambello, DeLuca.
Дария Масиеро изпълнява знаковите сопранови партии в световната
оперна литература, като следващите й ангажименти са в ролите на
Маргарита в „Мефистофел“ на Бойто в Savonlinna Festival, Магда в „La

Rondine“ в Операта в Ница, Дона Елвира в „Дон Жуан“ в Иралндската
опера, Контесата в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Macau International
Music Festival, Тоска в „Тоска“ от Пучини“ в Парма, Дездемона в „Отело“,
Адриана в „Адриана Лекуврьор“ и Амелия в „Бал с маски“ в Circuito Lirico
Lombardo, Лиу в „Турандот“, Леонора в „Трубадур“, Аида в „Аида“ и
„Турандот“ в Sidney Opera House и др.

ЛИБУЗЕ САНТОРИЗОВА е родена в Прага през 1984 г. От детска възраст учи
цигулка, флейта и пиано в Музикалното училище в Милевско, след което
завършва Музикалната консерватория в Чешке Будьовице (2000-2007).
Оперния си дебют прави съвсем млада в ролята на Белинда от „Дидона и
Еней“ на Пърсел (2002). Усъвършенства вокалното си майсторство в
различни майсторски класове, като след завършването на майсторския
клас при Мирела Френи (2004) продължава обучението си в Италия, Teatro
dell’Opera di Roma (2004-2008). Участва в Оперното студио на Рената Ското
към Accademia di Santa Cecilia в Рим (2013-2015). В момента работи с
вокалния педагог Барбара Бони.
Пее знаковите партии за мецосопран на оперните сцени в Рим, Москва,
Йерусалим, Тимишоара, Карнеги Хол, New York Lyric Opera и др. Изнася
концерти и рецитали в Париж, Франкфурт, Хановер, Мюнхен, Скопие,
Бусето и др. Печели редица конкурси и награди, като шоуто“Work in talent”
(Рим, 2014), конкурса „Верди“ в Модена (2013), конкурса на Римския
фестивал (2009), конкурса „Д. Чимароза“ (2007, 2009), Лондонския
музикален конкурс (2007), UFAM (Париж, 2007) и др.

            Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за оркестранти: цигулка, виола и кларинет, който ще се проведе на 12.04.2019 г. от 11.00 часа.

             Конкурсът ще се проведе в сградата на оперния театър в три тура.

В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса, а във втория пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности. Конкурсът включва и проверка на нотно четене на прима виста.

Задължителната пиеса и оркестровите трудности ще се обявят по инструменти допълнително.

            Документи за участие: заявление, автобиография / CV /, копие от диплом за завършено образование  се предават в отдел „Човешки ресурси” стая  216  или се изпращат на еmail: hr@tmpcvarna.com, както и по пощата до: ТМПЦ  – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1,  Конкурс за оркестранти.

Срок за подаване на документи:  31.03.2019 год.

Допълнителна информация на тел: 052/ 66-50- 17 и 0882 520 352, 0885412525 Експерт ЧР

21 юни 2019, 19.00, Основна сцена

На 21 юни 2019 в балетния спектакъл "Дон Кихот“ от Л. Минкус, хореографска редакция на Сергей Бобров, в главните роли на Китри и Базил варненската публика ще види за пръв път младитесолисти на балетната трупа при Държавна опера Варна Нерея Асторя от Испания и Марко ди Салво от Италия.

         НЕРЕЯ АСТОРЯ

е родена в Мадрид (1999), завършва Carmina Ocana, Pablo Savoye School и Victor Ullsate School, посещава майсторски клaсове на видни балетни педагози от English National Ballet School, Dance Intеrnational Meeting Spain – France и др. Участва в Dance International Day Gala в Сан Себастиан (2015, 2016, 2017), била е солистка на Ballet Joven Impulsa (2017), а от 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара й влизат ролите на Клара, Коломбина, Китайски танц в „Лешникотрошачката“, „Пепеляшка“ в „Пепеляшка“, Вилис в „Жизел“, Лебед в „Лебедово езеро“ и др. Танцува също в „Who cares“ от Баланчин и се снима във филма „Юли“, посветен на известния кубински балетист Карлос Акоста.

„За пръв път ще танцувам Китри и този дебют е изключително преживяване за мен. „Дон Кихот“ е класисчески испански сюжет и аз като испанка се чувствам особено отговорна да пресъздам образа на Китри по възможно най-автентичния начин. Всичко това прави вълнението ми още по-голямо“, споделя Нерея.

    МАРКО ДИ САЛВО

ще бъде нейн партньор в ролята на Базил. Роден в Палермо (1999), италианецът започва да учи класически балет в родния си град, завършва Балетната академия на Виенската Щатсопер (2013-2018) и участва – освен в нейните майсторски класове, също в майсторски класове на Royal Ballet School, Staatliche Balletschule Berlin, Hamburg State Ballet School, Tanzakademie Zuerich, Balletakademie Hochschule fuer Musik und Theater Muenchen и др. От 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара му влизат ролите на Бено в „Лебедово езеро“, Арлекин, Китайски танц, Руски танц в „Лешникотрошачката“, танцува също в балетите „Пепеляшка“, “Ромео и Жулиета“, „Самсон и Далила“, „Историята на Пулчинела“, „The little Sweep”, Оперния бал на Виенската Щатсопер (2017, 2018), Нуреев Гала във Виена (2018).  Във Варна Марко ди Салво танцува, освен в балетни постановки, в мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и особено се откроява със соловото си участие в Половецките танци на операта "Княз Игор" от Бородин.

„Аз също като Нерея съм щастлив да танцувам Базил, главната роля в „Дон Кихот“ от Минкус. В тази интересна и многостранна партия трябва да покажа различни характеристики на образа. Да играя пантомима, да проявя чувство за хумор, след което да превключа на романтично паде дьо и сериозна хореография. „Дон Кихот“ наистина е предизвикателство, но желано предизвикателство. „За Нерея и за мен „Дон Кихот“ е не просто шанс, а сбъдната мечта, за която сме благодарни на главния балтмайстор на Варненската опера Сергей Бобров и на Светлана Тоншева, с която подготвяме партиите си.

Всъщност Варненската опера е първото ни истинско работно място в професионална балетна трупа. Научихме много, откакто танцуваме във Варна и особено по време на гастрола ни със Сибирския балет в Обединеното кралство. В края на миналата и началото на тази година, в продължение на 3 месеца всеки ден имахме спектакли, всеки ден трябваше да бъдем в кондиция и на всеки спектакъл да показваме най-доброто от себе си пред публиката в различни градове. В това незабравимо преживяване събрахме много опит и определено си заслужихме аплодисментите. Нерея и аз и сега ще се постараем да отговорим на доверието, което ни гласува Сергей Бобров, като ни повери партиите на Китри и Базил в „Дон Кихот“. Пожелаваме си публиката да ни хареса“, разказва Марко ди Салво.      

6 март 2019, 13.30, Сцена Ротонда

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии в града на пресконференция, която ще се състои на 6.03.2019, 13.30, Сцена Ротонда.

Теми на пресконференцията:

Българска премиера на мюзикъла „Кой е Големанов?“ - 
7, 19.03.2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019

XI Опера в Летния театър – Варна 2019. Акценти

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ Музика проф. Георги Костов, либрето Иво Сиромахов, режисьор проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, хореография Анна Донва, сценография Иван Токаджиев, костюми Ана-Мария Токаджиева, асистент-режисьор Сребрина Соколова. Премиера 7, 19 март 2019, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Държавна опера Варна

Пламен Георгиев, най-добрият комик на Варненския драматичен театър, превзе след оперетата и мюзикъла. Минава през жанровете с лекота, създава органични образи и не крие удоволствието, което изпитва от новите си превъплъщения. Публиката пък не закъснява да го възнагради с аплодисменти. Това се случи и на февруарската предпремиера на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, в която неговият Алфред Дулитъл привлече вниманието. А сега ще бъде самият Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ За толкова кратко време, откакто се занимаваш с мюзикъл, да стигнеш толкова бързо до главна роля, това си е направо прецедент, нали, Пламене?

Щом казваш... (смее се) Но ти благодаря за хубавите думи! Наистина ми доставя голямо удоволствие, да откривам нови светове на сцената, след като толкова години съм играл в драматичния театър. Срещата ми в „Моя прекрасна лейди“ с режисьорката Нина Найденова, диригента Цветан Крумов, хореографката Боряна Сечанова и такива професионалисти като актьора Атанас Сребрев и оперната певица Станислава Момекова, беше много задължаваща за мен. Отнесох се с голяма отговорност към ролята и вложих най-доброто от себе си.

Кой е сега твоят Големанов? Това не е съвсем онзи Големанов, когото познаваме от комедията на Ст. Л. Костов...

Не е, макар че либретото на мюзикъла има общи черти със сюжета на пиесата. В театралната постановка „Големанов“ играх кметът, но тук задачата ми е по-сложна. Сценарият е фрагментарен с отделни скечове, в които Иво Сиромахов е майстор. Ако трябва да характеризирам с едно изречение моя Големанов, той е съвременният простак, който бързо се е опаричил, събрал е капитал и се домогва всячески до властта, без да има необходимата култура за нея.

Нарицателно за Големанов е желанието му да стане министър...

Да, целта му е да се изкачи до министерско кресло, няма значение кое точно. И понеже това е висока цел, сценографът Иван Токаджиев е проектирал висок, направо огромен стол, под него с врата, която се отваря. Строежът на цялото изделие изисква усилия от страна на сценичните работници. С усилие се докопва до стола и Големанов, но столът е толкова висок, че Големанов изглежда в него съвсем малък и незначителен. Отвсякъде става видимо, че е неподходящ за този пост.

Трон, който не му е по мярка, в буквален и преносен смисъл.

Да.

Персонажите имат ли разпознаваеми прототипи?

Мюзикълът не визира определен политик или партия, а дава обобщен образ на съвременната политическа конюнктура. Осмива корупцията, шуробаджанащината, която Големанов нарича „лобизъм“, двойните стандарти, манипулативните подходи и т.н. По-разпознаваем е може би прототипът на журналистката, но това е все пак само намек. Основно става дума за овластените политици, които не се различават в стремежа си към забогатяване. 
В това отношение има много хубав момент с Големанов, който във важно изявление допуска една след друга две грешки – и двете показателни за „политическата му философия“. „Министрите трябва да са богати, за да крадат“, казва той и веднага „се поправя“: „Министрите трябва да крадат, за да са богати“ :)

Как в този контекст Големанов се вписва в Ефекта на отчуждението по Брехт, който използва в режисьорския си прочит проф. Светозар Донев?

Актьорът излиза от образ, когато говорът се сменя с пеене. След като Големанов произнася „коронния“ си монолог, според който „Докато богатите не влязат в управлението, таз държава няма да се оправи“, аз се обръщам към публиката с песен. Ето цитат от нея: „Готов съм незабавно да оправя таз наша бедна изостанала държава / и съм достоен тук да съм министър. / Мен всички важни хора ме познават, / те Йовчо Големанов уважават. /Богат съм, честен съм и със разум бистър. / Ще бъда най-достойния министър.“

Нищо друго не ми остава да кажа, освен „Да живее министър Големанов / Георгиев! :)

 Източник : http://www.chernomore.bg/kultura/2019-06-10/chetirimata-italianski-tenori-otkrivat-x-opera-v-letniya-teatar?fbclid=IwAR0CSCok57CzwjAyQBUvPekQBNGeWXhtcbkc7yi6I7KMTWbuiEtqFltduig

Перкусионистът МИРОСЛАВ ДИМОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си като солист в Концерта за маримба, вибрафон и тъпан от Емил Табаков на 1 март 2019 г.

Какво означава за Мирослав Димов да бъде солист във варненската премиера на Концерт за маримба, вибрафон и тъпан от Емил Табаков?

Това е едно завладяващо с българския си дух произведение, богато, трудно и виртуозно, композирано в познатия висок симфоничен стил на Емил Табаков. За мен е чест да бъда солист на неговия Концерт за маримба, вибрафон и тъпан. Приятно ми е, че това се случва във Варна, един различен град, който харесвам и с който се чувствам свързан.

Концертът сега ще бъде изпълнен във Варна за втори път след премиерата му през миналата година в Габрово, която е била под въпрос, преди твоето включване.

Да, имало е някакви проблеми със солиста, преди да поканят мен. Приех с благодарност, веднага сеподготвих и помолих Маестро Табаков да чуе предварително изпълнението ми. Изпитвам огромен респект към него и се притеснявах от първата ни среща, но опасенията ми бяха напразни. Той е не само изключителен творец и перфекционист, но умееда амбицира и другитеда се усъвършенстват. Аз също съм взискателен към себе си и това лесно ме приобщи към привилегирования свят на Емил Табаков.

С какво те вълнуват перкусиите?

Живеем близо до Музикалното училище в Стара Загора и стана някак естествено, без родителска принуда. Родителите ми са лекари, брат ми е инженер, а аз избрах съвсем различно поприще. Първите 5 години учих пиано, но после без колебание избрах ударните. Тази енергия, която носят ударните инструменти, е неустоима. Тя събужда сетивата, провокира спонтанността, носи виталност, чувство за свобода и радост. А когато ударните инструменти се обединят с български фолкор, се получава истинска взривна смес от емоции.

Освен че си докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, имаш вече много награди, сред тях първа награда от Международния конкурс за ударни инструменти в Италия. Изграждаш стремителна кариера на изпълнител, особено след концерта през миналата година с Филхармонията на Страсбург. Всъщност какво те привлича повече - академичната кариера или творческите пътища на изпълнител и композитор?

Щастлив съм, че по повод българското европредседателство, България бе представена в Страсбург именно с нашата композиция „Необятни светове“ за маримба, ударни инструменти, пиано и струнен оркестър, която написахме заедно с Емелина Горчева.Незабравимо събитие.Още повече, че целият Страсбург беше буквално превзет от българския национален флаг и други български знаци. Нашият концерт също беше част от визиятана Страсбург, коятосе променя на всеки шест месеца, в зависимост от страната, която в момента упражнява европредседателството.

Що се отнася до предпочитанията ми, интересно ми е да се занимавам с много неща и смятам да продължа в този дух.С Емелина сега работим върху ново произведение, което пресъздава мистичното у българина, изследваме Странджа и нейните древни тайни.Използвам възможността да благодаря на многобройните почитатели на моите изпълнения в you tube. http://youtube.com/mpercussion

 Прочетете още:

ОТ АДАЖИО ЗА СТРУНЕН ОРКЕСТЪР ДО КОНЦЕРТ ЗА МАРИМБА, ВИБРАФОН И ТЪПАН

СВЕТОВНА, БЪЛГАРСКА И ВАРНЕНСКА ПРЕМИЕРА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 „VIVA ITALIA”

13 юни, четвъртък, 21.00,  Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

Концертът „Viva Italia” на Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска с любими арии и канцонети, под диригентството на Дерек Глийсън, е поклон пред четиримата велики италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева.

ДИРИГЕНТЪТ ДЕРЕК ГЛИЙСЪН

Дерек Глийсън е ирландскo-американски музикант, роден в Дъблин, Ирландия, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония (от 1997 г.) и диригент на Международния оперен фестивал в Анна Ливия, Дъблин. От 2012 г. Глийсън е музикален директор и диригент на Фестивалния оркестър на Рахманинов. От януари 2016 г. е главен гостуващ диригент и на Симфоничния оркестър на Харбин, Китай. Той също така композира музикални партитури за филмови и телевизионни продукции, както и симфонична музика.

На 12-годишна възраст Глийсън е тимпанист на Ирландския младежки оркестър. На 15 години се присъединява към Младежкия оркестър на Европейския съюз /EUYO/ като перкусионист и тимпанист, където има възможност да работи под палката на великите диригентски майстори на деня, включително Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Ленард Бърнстейн, сър Джордж Солти и Даниел Баренбойм. Успоредно с това той е бил и член на "EuroJazz", Младежки джаз оркестър на Европейската общност и NYJO, Националния младежки джаз оркестър на Великобритания, работи с концертния и симфоничния оркестър на RTÉ. През 1984 г. е удостоен с награда и стипендия Shell/London Symphony Orchestra Music Scholarship. Глийсън учи перкусии в Кралската музикална академия в Лондон, както и композиция и филмово оркестриране в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. След това завършва дирижиране в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. От 1989 г. живее в САЩ, където завършва обучението си по композиция и филмово оркестриране в Университета UCLA в Лос Анжелис.

Глийсън дирижира Дъблинската и Лондонската филхармонии, концертния оркестър на RTÉ, Националния симфоничен оркестър на Ирландия, оркестър Da Camera Fiorentina в Италия, филхармония Бохуслав Мартин, Симфоничния оркестър на Карлови Вари, RTL Orchestra, NOS Nederlandse Оркестър Омроп Стихтинг и др. През 2009 г. с Дъблинската филхармония Глийсън прави най-голямата оркестрова обиколка на САЩ за годината - в над 49 града, под егидата на Columbia Artists Management. През 2010 г. Глийсън и DPO обикалят Китай, като участват в Световната Експо програма на Великия театър в Шанхай, както и в два концерта, откриващи Пекинския летен фестивал "Бродят за класиката" от Националния център за сценични изкуства (NCPA) в Операта, предавани по телевизията в Китай на над 400 милиона души.

                                         Програма

I част

Фр. Чилеа – il Lamento от „Арлезианката”

Дж. Пучини – Che gelida manina от „Бохеми”

Г. Доницети – Una Furtiva Lagrima от „Любовен елексир”

Р. Леонкавало – Recitar. Ridi Pagliaccio от „Палячи”

Л. Далла – Caruso

Винченцо ди Чиара – La Spagnola

Ч. А. Биксио – Mamma

Дж. Верди – Questa o quella от „Риголето”

Д. Модуньо – Volare

Де Куртис – Non ti Scordar di me

Дж. Росини – La Danza

II част

Кортез – Cielito Lindo

Дж. Верди – La Donna e Mobile от „Риголето”

Де Куртис – Torna a Surriento

Фр. Шуберт – Ave Maria

Луиджи Денца – Funiculi, Funicula

Р. Леонкавало - Mattinata

С. Кардило – Core Ngrato

Ч. А. Биксио – Parlami d’amore Mariu

A. Лара - Granada

Ди Капуа – O Sole Mio

Дж. Пучини – Nessun Dorma от „Турандот”

Театрално-музикален продуцентски център Варна търси:

ОСВЕТИТЕЛ

1. Характеристика на работата:

Осъществява художественото осветление на постановките, съобразно изискванията на режисьор-постановчика и художник-проектанта. Работи на сцената и местата с точки на окачване на осветителна техника. Участва в поддръжката и ремонта на ел. инсталациите и осветителните съоръжения. Изработва сценичния осветителен реквизит според изискванията на инженера по осветителна техника.

2. Изисквания:

2.1. завършено средно или висше образование /предимство – електротехническо/

2.2. умение за работа в екип, дисциплинираност, инициативност, прецизност, отговорност

2.3. творчески усет към цветовете

2.4. отношение към оперното, театралното и балетното изкуство

За информациятел. 052 66 50 17 ; 0882 520 352

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса,

Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска.

Диригент Дерек
Глийсън

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във
Варна преди световното си турне. В първия си български концерт,
Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска
ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с
романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.
С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата
големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти
и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват..
С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна
Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската
филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

       АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно
пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата
„Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”
от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi
Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела
„Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от
„Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят
пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен
елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в
шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика
в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в
състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна
възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с
преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико
Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в

Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с
Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през
следващите години в различни театри. Може би най-интересното за
Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна
възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”,
връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано.
Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти
в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que
vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014
г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в
Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в
изпълненията на популярни италиански песни.

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в
Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в
„Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la
Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/,
пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен”
/Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/,
Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня”
/Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели
64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в
Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия
– в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD
„Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел.
052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052
685 214

Театрално-музикален продуцентски център Варна търси:

СЦЕНИЧЕН РАБОТНИК

1. Характеристика на работата:

Подготвя сцената за репетиции и спектакли, като участва в построяването, укрепването и подреждането на декора, съобразно изискванията на режисьора. След завършване на репетициите и представленията освобождава сцената, като пренася декора в складова база

 ИЗИСКВАНИЯ:

2.1. завършено средно образование

2.2. умение за работа в екип, дисциплинираност, прецизност и отговорност

2.3. отношение към оперното, театрално и балетно изкуства

ДОКУМЕНТИ:

Автобиография - европейски формат /СV/, диплом за завършено образование, мотивационно писмо се предават лично в отдел Човешки ресурси на адрес:

Варна, пл. Независимост -1, ет. 2, офис 216

СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ - 20.03.2019 г.

За информация тел. 052 66 50 17 ; 0885412525

06.06.2019 | Интервю | Дарик Варна | Наталия Господинова

Основният ремонт на сцена „Филиал” трябва да приключи до 2021г., когато

Варненският театър ще чества вековен юбилей. Това заяви в предаването „Зала Пленарна” по Дарик общинският съветник и директор на ТМПЦ Даниела Димова.

Снимки: Росен Донев

ЕМИЛ ТАБАКОВ пред Виолета Тончева за своите творби в Симфоничния концерт на 1 март 2019 във Варненската опера

Маестро Табаков, очакваме с нетърпение Симфоничния концерт на 1 март, под Вашата диригентска палка, с Ваши премиерни произведения. Концерт, който със сигурност ще бъде едно от големите симфонични събития във Варна за годината. Дължим Ви благодарност за това, че именно във Варна ще се състои световната премиера на Вашето Адажио за струнен оркестър, кактои варненската премиера на Вашия Концерт за маримба, вибрафон и тъпан.

Да започнем с Адажиото за струнен оркестър. Какво Ви накара да го напишете?

Написах го през 2016 г. в някакво моментно лирично настроение. Реших да експериментирам и опитах с игра на минорни тризвучия, от които излиза темата. Включих соло цигулка, три соло виоли и дадох възможност за изява на оркестъра. Така се оформи адажиото - бавно, тихо, навяващо лирично настроение, разтоварващо.

Как композирате всъщност, под знака на вдъхновението или си налагате някаква дисциплина?

Зависи от ситуацията и нагласата, от обкръжениетои мислите, които ме занимават. Конкретните обстоятелства винаги оказват влияние. Важно е също дали става дума за поръчка и за кого трябва да пиша. Но обикновено сядам и работя, докато започна да чувам музиката. Ако пък се случи вдъхновението да ме осени изведнъж, още по-добре. По принцип вярвам в максимата, че за успеха в изкуството са необходими 95% труд и 5 % талант, както още Чайковски е казал.

На пианото ли пишете?

Не, рядко пробвам само някои акорди. Не съм пианист.

И цялата партитура звучи само в главата ви?

Да.

Така ли стана и с Концерта за маримба, вибрафон и тъпан, който на 1 март ще бъде изпълнен за пръв във Варна?

Да. Това ще бъде второто изпълнение на това произведениеслед премиерата с Габровския камерен оркестър през миналата година. Тогава се колебаех дали да не отложа концерта, защото нямах подходящ солист. Но за моя радост се появиМирослав Димов, който се оказа много добър професионалист. Сега във Варна концертът ще прозвучи за пръв път с голям симфоничен оркестър, отново със солист Мирослав Димов.

В този концерт сте заложили подчертано българско звучене...

Да. Концертът за маримба, вибрафон и тъпан е изграден върху интонации и ритми, които без да са цитати, стоят близо до народната музика. Построен е върху триделна форма с бърза, бавна и бърза част. Използвам оригинален прийом с характерни солиращи инструменти в движение. Първата част е написана за маримба, въпреки че започва с S - кларинет. Втората част е за соло вибрафон, като в оркестъра се включва и флейта – пиколо. Третата част е за тъпан, но важна роля изпълняваи тромпетът. Наред със солиращите перкусионни инструменти,са включени и духови инструменти, за да се предаде,със средствата на симфоничната музика, характерната ритмика на българския фолклор.

Спомням си, след миналогодишния Ви февруарски концерт във Варна със Симфония №6 от Шостакович, оркестрантите се подредиха на опашка, за да ви благодарят лично за удоволствието да свирят под Вашата диригентска палка. Това беше не по-малко впечатляващо от самия концерт.

Те се справиха чудесно с тази трудна симфония на Шостакович. За мен е удоволствие да дирижирам Варненския симфоничен оркестър. След концерта тук продължавам със Софийската филхармония, с която ни предстои световна премиера на моята Симфония №10.

Март 2019 със световни премиери на две творби от Емил Табаков, под неговата диригентска палка! Какъв висок стил! На добър час, Маестро!

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Галицки в „Княз Игор“ от Бородин

Твоят герой Галицки е доста характерен персонаж?

Много интересен персонаж наистина. Той също като Игор е княз, но от съвсем друго естество. Мирогледът му е съвсем друг, той е привърженик на низките страсти. Когато всички отиват на война, той почти единствен остава в двореца, налага навсякъде волята си и се опитва да узурпира властта, за да измести Игор. В голямата си ария Галицки обещава: „Ако заема мястото на Игор, война няма да има, ще има само ядене, пиене и жени.“ В общи линии, това представлява Галицки.

И както често се случва, Галицки и Ярославна, брат и сестра, са коренно различни...

Отношенията със сестра му,  жената на Княз Игор, са доста сложни. Като персонаж, тя е негов антипод. Докато Ярославна е хрисима, вярна, добра, Галицки се държи непристойно, отвлича девойки, възползва се от тях и т.н. Ярославна се опитва да го вкара в правия път и да го вразуми, но без успех. Галицки дори я заплашва, че ако съпругът й Княз Игор не се върне от война, нещата в кралството коренно ще се променят. С други думи, Галицки не си взема поука, няма промяна, няма развитие в образа му.

Еднопланов отрицателен образ, необходим, за да се открои противоположният образ на Княз Игор.

Определено. Операта започва с една „мъжка“ сцена, в която Галицки изпълнява много типична за него ария. От описанията му какво би направил, ако той царува, публиката веднага може да си направи извода, че всъщност той има много поддръжници.

Ефективна „предизборна“ кампания за определена „таргет“ група, ако трябва да използваме съвременна терминология

Е, нещата днес не са чак толкова откровени, по-завоалирани са Но що се отнася до операта на Бородин, да  - мнозина са готови да последват Галицки и да го провъзгласят за господар, само и само да получат  обещания от него разгулен  живот. Интересна роля, в която има какво да се покаже както в драматургично, така и във вокално отношение.

"КНЯЗ ИГОР"

 30 май, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА

Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ

Режисьор и сценограф КУЗМАН ПОПОВ

Костюмограф ЛОРА МАРИНОВА

Хореограф СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Асистент-режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА.

Фотограф РОСЕН ДОНЕВ

Действащи лица и изпълнители:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева

ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров

КОНЧАК - Гео Чобанов

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев

ЕРОШКА - Владислав Владимиров

СКУЛА - Людмил Петров

НЯНЯ - Бойка Василева

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Концертмайстор Анна Фурнаджиева 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ

 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

1 март, 19.00, Основна сцена - Симфоничен концерт с диригент и композитор Емил Табаков. Световна премиера на Адажио за струнен оркестър и Варненска премиера на Концерт за маримба, вибрафон и оркестър от Емил Табаков

7 март, 19.00, Основна сцена - "Кой е Големанов", мюзикъл от Г. Костов и И. Сиромахов. Премиера за България

В дните около Националния празник на България Театрално-музикален продуцентски център Варна ще поднесе на своите зрители интересни творби от български автори, сред тях световна, българска и варненска премиера.

Държавна опера Варна кани още в първия мартенски ден на специален симфоничен концерт под знака на големия български диригент и композитор Емил Табаков. Варненската публика ще има честта да аплодира, под неговата диригентска палка, световната премиера на неговото „Адажио за струнен оркестър“, написано през 2015 година. Премиерно за Варна ще прозвучи „Концерт за маримба, вибрафон и тъпан“, композиран от Емил Табаков през 2016 г. Маестро Табаков е дирижирал този концерт за пръв път миналата година в Габрово, но сега той ще бъде представен в целия си блясък с голям симфоничен оркестър и солист нашумелия млад перкусионист Мирослав Димов

Сюитата из балета „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски също е част от този концерт, който несъмнено ще бъде едно от големите симфонични събития за варненската музикална сцена през годината.

В очакване на концерта, няма как да не си припомним овациите и продължителните аплодисменти, с които завърши миналогодишният февруарски концерт на Маестро Табаков във Варна. А оркестрантите се подредиха на опашка, за да му благодаря лично за удоволствието да музицират под неговото диригентство.

На 7 март идва ред за българската премиера. И това е първата премиера за 2019 година на Държавна опера Варна с най-новия български мюзикъл „Кой е „Големанов?“, създаден по поръчка на ТМПЦ Варна, с препоръка от Министерството на културата. Музиката е дело на проф. Георги Костов, либретото е написал Иво Сиромахов, сценарист в „Шоуто на Слави“. Действието следва сюжета на популярната комедия „Големанов“ от Ст. Л. Костов, но използва и много злободневни препратки към съвременната българска действителност. Режисьорският прочит на „Кой е Големанов?“ е на проф. Светозар Донев, който работи в постановъчен екип с диригента Страцимир Павлов, хореографа Анна Донева, сценографа Иван Токаджиев и костюмографката Анна-Мария Токаджиева. В ролята на Големанов ще посрещнем известния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, който през последните години ни радва с превъплъщенията си и в редица оперети и мюзикъли.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня
Ярославна в „Княз Игор“ от Александър Бородин

30 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

Как се сприятели с Ярославна, поредната важна роля в твоя репертоар?

Аз съм на принципа, че всички роли, дори и най-малките, са важни.
Щастлива съм, че правя поредната си роля, за което благодаря на
ръководството на Държавна опера Варна. 
Давам си сметка, че за първи път героинята ми не завършва трагично.
Обикновено драматичната участ на моите героини, като Тоска, Джоконда,
Турандот, Кармен, е свързана с проливане на кръв и смърт. Сега за пръв
път пея в опера, в чийто край моята героиня не само не умира, а е дори по-
щастлива, отколкото в началото.
Ярославна е княгиня, едно истинско съкровище, много чиста и обичаща
жена. Основен детайл в нейния характер е голямата й любов към Княз
Игор. През цялата опера това е нейната драма, тя го изпраща в битка с
враговете и изплаква по него очите си. „Плачът на Ярославна“ е една от
най-известните й арии, наситена с лирични нюанси. Като вокален образ
Ярославна изисква висш пилотаж, който съчетава едновременно много
техника и нежност. От друга страна, Ярославна рязко контрастира с образа
на нейния брат Галицки, който я влудява с разпасаното си поведение. Тук
вече намирам малко себе си, защото по принцип съм по-емоционална и
на репетициите още от първия път се получи интересен дует с Галицки.

Усещам, че този драматургичен контекст, в който жената е
олицетворение на любов и вярност към съпруга – герой, ти допада...

Допада ми, да. Допада ми и това, че Ярославна е княгиня. Ярославна и
Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, която също съм пяла, са различни, но
позицията им в обществото е важен детайл от техния образ. Имам
предвид, че при изграждане на ролята трябва да се държи сметка за
жестовете, положението на тялото и за всеки аспект от визията на
персонажа.

Как се получава прехода от Верди и Пучини към Бородин?

Много голям контраст. Така се случи, че миналия месец пях в „Набуко“,
„Турандот“, „Аида“ и „Джоконда“ и сега изведнъж тази прекрасна и нежна
героиня. Радвам се, че Ярославна е първата ми роля в руската класика.
Руската музика е абсолютно различна от италианската, изисква различно
певческо гърло и въобще е съвсем различна от това, което съм пяла до
този момент. Надявам се да се справя с това предизвикателство.

Пеенето на руски език трудно ли е за българските певци?

Обичам нещата да се изработват в най-големи детайли, отнася се и до
езика, на който трябва да пеем. Руският език предполага друг начин на
звукоизвличане в музиката и по отношение на артикулацията нашият
колега Руслан Павлов ни оказа безценна помощ, за което всички сме му
благодарни.
Искам да благодаря също на Пламен Димитров и Валерий Георгиев, с
които освен в „Джоконда“, пеем и в „Княз Игор“. Чудесно се чувствам в
компанията на Свилен Николов, Иво Йорданов и всички останали колеги, с
които сме се потопили изцяло в атмосферата на такова красиво
произведение от руската класика, като „Княз Игор“.

30 май 2019, 19.00, Основна сцена
"КНЯЗ ИГОР"
Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА
Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ
Фотография РОСЕН ДОНЕВ
Действащи лица и изпълнители:
КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов
ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева
ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев
КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров
КОНЧАК - Гео Чобанов
КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев
ЕРОШКА - Владислав Владимиров
СКУЛА - Людмил Петров
НЯНЯ - Бойка Василева
ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Анна Фурнаджиева 
Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева
Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев,
Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

Прочетете още:

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ

 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Даниела Димова,  директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, се завърна от Италия, където бе поканена да участва в журито на XV Международен конкурс за млади оперни певци„Флавиано Лабо“ в Пиаченца. Тя бе единственият представител от България в престижното 9-членно жури, редом с Джовани Гавацени - музикален критик, внук на Джанандреа Гавацени - прочутия диригент, композитор, пианист и дългогодишен директор на Миланската скала; Джани Тангучи – артистичен директор на Майския музикален фестивал във Флоренция, едно от най-големите музикалнисъбития в света; Джована Ломаци – кастинг мениджър на Операта в Комо, известна с книгите си за операта и личното си приятелство с оперната дива Мария Калас и др.

Конкурсът, който носи името на големия италиански тенор, роден в Пиаченца, Флавиано Лабо, се организира от Оперния и драматичен театър в Пиаченца с подкрепата на Асоциация „Приятели на Операта в Пиаченца“. На конкурса, проведен  от 13 до 17 февруари, се явиха 120 кандидати от цял свят. Според регламента на конкурса,жирито ги оценяваше по критериите за тембър, музикалност, фразиране, диапазон, вокална техника, артикулация и артистично присъствие.

От 15-те финалисти с първа, втора и трета награда бяха отличени 3 певици, а веднага след тях на четвърто място се класира младият български бас Божидар Божкилов, ученик на изтъкнатия наш баритон Стоян Попов.

Божидар Божкилов и румънското мецосопрано Фиорентина Соаре, която получи втора награда на конкурса, бяха избрани от г-жа Димова за участие в спектакли на Държавна опера Варна. През сезон 2019/20 ще чуем  Божидар Божкилов в Оперна гала, а Фиорентина Соаре ще изпълни ролята на Кармен в „Кармен“ от Бизе.

Всички 15 финалисти на тазгодишния конкурс „Флавиано Лабо“ в Пиаченца са достойни да участват в спектакли на най-добрите оперни театри. Именно в това се състои и ползата от подобни конкурси. Те дават възможност на мениджърите, съобразно нуждите от гласове на своя театър и нагласите на публиката, да направят своя директен избор сред най-добрите млади таланти на съвременната международна сцена, разказва г-жа Димова.

КУЗМАН ПОПОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя режисьорски и
сценографски прочит на „Княз Игор“ от Бородин

30, 31 май, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА
2 юли, 21.00, )пера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 

ПРЕМИЕРА

 Поставяш не за пръв път „Княз Игор“ от Бородин, с какво продължава да те вълнува това заглавие?

„Княз Игор“ е прекрасно заглавие, деликатес за всеки театър, който може
да си позволи средствата, певците и костюмите, необходими за такава
мащабна постановка. Операта е привлекателна и с това, че звучи съвсем
съвременно. В нея има редица неща, които са адекватни на нашето време,
има много политика, има любов, коварство, агресия и патриотизъм.
Високият патриотизъм в името на отечеството е основното чувство,
основното послание, което Бородин е искал да отправи към своите
съотечественици.

Действието се основава върху исторически факти, изложени в
древноруския героичен епос „Слово за полка на Игор“.
Представяме си далечния XII век, когато Русия е разпокъсана държава,
изложена на постоянни набези от татарите. Княз Игор не може да търпи
повече това положение и събира голяма войска за поход срещу врага. Но в
уречения ден се случва слънчево затъмнение и тази лоша поличба всява
смут сред народа. Всички увещават Игор да се откаже от похода, но той е
категоричен. За да спаси родината си, той е готов да тръгне срещу всякакви
природни знамения, ако се налага, дори срещу Бог.
Нещата се развиват зле и Игор попада в плен при Кончак. Хитрият източен
владетел прави всичко възможно, за да измами Игор, дори не го държи
като пленник, а го оставя свободно да се разхожда из стана, макар че
съгледвачите не изпускат от око всяко негово движение. Целта на Кончак е
да сключи примирие в своя изгода, но Игор не се поддава на нито една от
съблазните на Кончак, включително на интригата с дъщерята на Кончак,
влюбена в сина на Игор Владимир. В крайна сметка Игор успява да избяга

и да се върне в своето княжество, при своите хора и при любимата си

съпруга с надеждата, че отново ще събере войска и отново ще тръгне на
поход срещу татарите.

С таланта на режисьор и художник, ти притежаваш и привилегията да
вложиш двойно повече авторство в своите постановки.

Как визията на „Княз Игор“ кореспондира с режисьорския ти прочит?

Най-напред имах идея да представя визията на едно стройно подредено
княжество, което в резултат на набезите да остане оглозгано като скелет, а
в края на спектакъла да върнем обратно на сцената спасените икони и
иконостасти, за да се възроди Русия като феникс от пепелта.
По-късно се спрях на друга, по-различна визия, защото намерих
великолепен иконопис от XII век, точно от мястото, в което се развива
действието. Цялата сцена ще бъде една такава среда като манускрипти,
като свитъци от онова време, от които героите сякаш излизат и оживяват.

Хубава идея. Какво още трябва да знаем за „Княз Игор“?

За „Княз Игор“ трябва голяма сцена, голям хор, голям балет. За толкова
много действащи лица, особено при половецките танци, нашата зимна
сцена не е съвсем достатъчна, но успяхме да намерим решение.
И което е най-важно – разполагаме с чудесни певци за главните роли, като
Свилен Николов и Иво Йорданов – Княз Игор, Димитринка Райчева и
Линка Стоянова – Ярославна и всички останали. Репетираме, солисти, хор,
балет, всички дават най-доброто от себе си в очакване на предпремиерата
в края на май и премиерата в началото на юли в Опера в Летния театър и
ММФ „Варненско лято“ 2019.

Прочетете още:

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Спектакълът на „Бохеми“ от Пучини на 21 февруари 2019 г. събира за пръв път във Варна интересни творци. На диригентския пулт ще застане Маестро Иван Ангелов, име от европейската и световнатаоперна сцена. В ролята на Мими ще чуем за пръв път талантливото гръцко сопрано Зеня Ардженти, а варненският тенор Валерий Георгиев ще дебютира в ролята на Родолфо. В останалите роли ще се превъплътят солистите на Държавна опера Варна: Марсел - Свилен Николов; Шонар - Пламен Димитров; Колин - Евгений Станимиров; Мюзета - Мария Павлова; Беноа - Илко Захариев.

Маестро ИВАН АНГЕЛОВ е възпитаник на Музикалната академия в София, специализирал в Русия, Франция и Германия, добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

В последните години Иван Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като Главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.

ЗЕНЯ АРДЖЕНТИ е родом от Трикала - Гърция, където започва още в ранна възраст занимания по пиано в тамошната Консерватория. Следва оперно пеене при проф. Дина Гудиоти в Националната Консерватория в Атина, която завършва с отличие през 2010 г. Специализира в Академия „Санта Чечилия“ като една от последните ученички на знаменитата Рената Ското. Участва в спектакли на Асоциация „Марио дел Монако“ в Италия с партиите наНеда от „Палячи“, Дона Анна от „Дон Жуан“, Фиордилиджи от „Така правят всички“, Микаела от „Кармен“, Mими от „Бохеми“ и др. Усъвършенства вокалното си майстортво при Алберта Валентини в Рим, в майсторските класове на Бруно Пратико и Дафне Евангелатос, както и в семинарите на Анна Томова -Синтова, Димитри Кавракос, Жанет Пилу, Жюл Дениз. Специализира актьорско майсторство при проф. Кармен Якоби. Дебютира на сцената на Националната опера в Атина с ролята на Силва във „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, след което е ангажирана и за Неда от „Палячи“. В Аthenс Concert Hall „Megaron” изпълнява ролята на Криньо в световната премиера на операта “The Murderess” от Giorgos Koumentakis.

29 май, 17.30, Основна сцена

Каним представителите на електронните и печатни медии във Варна, както
и кореспондентите на националните издания във Варна на 29 май, 17.30,
Основна сцена, на медийна среща с екипа на новата постановка на
Държавна опера Варна "Княз Игор" от Александър Бородин.
Непосредствено преди генералната репетиция журналистите ще имат
възможност да направят своите интервюта и репортажи, както и да
заснемат началото на постановката.

Проф. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на най-новия български мюзикъл, създаден по поръчка на Държавна опера Варна

7, 19 март 2019, 19.00, Варненска опера

Мюзикъл от Георги Костов. Либрето Иво Сиромахов. Постановка Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев. Костюми Ана –Мария Токаджиева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент режисьор Сребрина Соколова.В ролите: Големанов – Пламен Георгиев; Големанова – Благовеста Статева; Невена – Валерия Пейчева, Лилия Илиева; Любомир – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Горилков – Пламен Долапчиев; Илиева – Вяра Железова; Чавдаров – Людмил Петров; Мики – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Баба Гицка – Марилла Гьонги, Милена Захариева; Поповска – Сребрина Соколова; Двама социолози – Анатоли Романов, Лев Караван. Компаньонки, охранители.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Репетитор на балета Гергана Георгиева – Караиванова. Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян

Кой е Големанов, проф. Донев?

Мюзикълът „Кой е Големанов?“ е поръчан от Държавна опера Варна, по препоръка на Министерството на културата и това е голям актив за оперния театър. България разполага с достатъчно добри композитори и текстописци, но те рядко получават възможност за изява, поради което и нямаме много съвременни български творби. Тъкмо в това се състои заслугата на г-жа Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Държавна опера Варна, която пое ангажимента и риска за създаването на едно съвсем ново съвременно българско заглавие, при това мюзикъл. Автор на музиката е композиторът Георги Костов, а либретото е дело на Иво Сиромахов, познат от „Шоуто на Слави“.

Освен че се базира върху класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, какво друго важно тряб ва да знаем за мюзикъла?

В „Кой е Големанов?“ има много съвременни препратки. Самото заглавие носи хумористичен заряд. Става дума за сатира, която е насочена не срещу отделна партия – това е важно да се подчертае, а срещу цялата Бай-Ганьовщина в българския политически живот. Иво Сиромахов прави съвременна версия на Ст. Л. Костовия „Големанов“, подплатена със злободневна тематика. Една от основните сюжетни линиинапример е желанието на Големанов да стане министър, министър на каквото и да е. А като разменна корупционна монета служине какво да е, а...суджук и товаведнага насочва към неотдавнашния скандалв публичното пространство с т.нар. суджук - гейт.

Благодатен ли се оказа този злободневен материал за режисьорскипрочит?

Мисля, че интересно се получи режисьорското ми решение за разделянето на персонажите от артистите. В определен момент, обикновено при музикалните номера, актьорите излизат от образ и се обръщат към публиката от свое име. След като изпяват песента, те отново влизат в ролята си и товараздвоение създава една интересна дистанция, в стила на Брехтовия Ефект на отчуждението. Подчертаваме гои със специални технически средства. Артистите възприеха идеята като възможност да изкажат себе си на сцената и това определено им допадна.

След „Кой е Големанов?“ във Варна очакваме и „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Люйд Уебър, Вашия личен приятел, за чийто български постановки притежавате правата.

Много голяма разлика има между двата мюзикъла и това е съвсем естествено. В „Любовта никога не умира“ са използвани същите действащи лица, както във „Фантомът на операта“, но в друг времеви и географски контекст. Независимо от тези прилики, „Любовта никога не умира“ се разглежда като съвсем самостоятелно произведение, носещо всички характеристики на стила Уебър. Но за него ще говорим по-нататък. Сега сме на вълна български мюзикъл и търсим отговор на въпроса „Кой е Големанов?“

И не само ще „намерим“ Големанов, а и ще се забавляваме, това отсега е сигурно :) Благодаря за интервюто!

На 22 май 2019 г., в навечерието на Празника на българската култура и
славянската писменост, кметът на Община Варна Иван Портних и
председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов връчиха на
тържествена церемония в Пленарната зала Награда ВАРНА на 40 личности
и колективи с постижения в областта на културата, науката и
образованието.
С Голямата награда ВАРНА бяха отличени фотографът Гаро Кешишиян и
Хора на варненските момчета и младежи при Хорова школа „Проф. Марин
Чонев“ – Община Варна с диригент Дарина Кроснева.
В категория Театър колективна награда ВАРНА получи екипът на
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” при ТМПЦ Варна за постановката
„Драконът“ от Евгений Шварц в изключителния режисьорски прочит на
Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова, музика Калин
Николов, с Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес
Торосян, Ненчо Костов и др. За отличието на сцената излязоха най-
младите участници в „Драконът“ – 7-годишният Здравко Кънчев и 16-
годишната Александра Златева.
Веселина Михалкова взе Награда ВАРНА за блестящите си превълъщения в
ролите на Аркадина от „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов и
на г-жа Готлиб в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.
Актьорът Пламен Георгиев също получи Награда ВАРНА за великолепно
изградените образи на Р. Ф. (Ар Еф) Симпсън в мюзикъла на Държавна
опера Варна „Да пееш под дъжда“ и на Бил Лезли в постановката на
Варненския драматичен театър „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни.

В категория Опера колективна награда ВАРНА бе присъдена на Държавна
опера при ТМПЦ Варна, постановъчен екип, симфоничен оркестър,
солисти, хор и балет на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ по сценарий на
Бети Комдън и Адолф Грийн. Режисьор Борис Панкин, диригент Страцимир
Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, сценография
Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева. С Орлин Горанов,

Сребрина Соколова, Мариан Бачев, Лилия Илиева, Борислав Веженов,
Нейчо Петров Реджи и др.
 
Александър Мутафчийски взе Награда ВАРНА за режисурата на оперетата
“Царицата на чардаша“ от Имре Калман по легендарната постановка на
Видин Даскалов и за превъплъщението му в ролята на Бони.
За принос в развитието на балетното изкуство и педагогическата му
дейност с Награда ВАРНА бе отличен Любомир Кацаров, един от първите
солист-балетисти на Варненската опера, танцувал заедно с Екатерина
Илиева в първото издание на първия в света Балетен конкурс във
Варна.

За постиженията си като журналист и автор на изследвания, критически
текстове и книги за медии, литература, визуални изкуства и архитектура
Награда ВАРНА получи също Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

23 февруари, 19.00, Варненска опера

Високосно балетно събитие с „Кармина Бурана и „Болеро“ - емблемите на „Арабеск“

От своето създаване през 1967 г. до днес балет „Арабеск“ се утвърждава като най-престижната съвременна танцова трупа в България. В 50-годишната му история са поставени над 200 заглавия с различна стилистика – от неокласика до дързък експеримент. Под ръководството на хореографа Боряна Сечанова, която от 2000 г. е директор на трупата, днес „Арабеск“ е не просто трупа от световна класа, но и своеобразна школа за изпълнители и хореографи, генератор на идеи, източник на информация за случващото се в света на съвременния танц.

Своята 50-годишнина Балет „Арабеск“ отбеляза с впечатляващ юбилеен сезон, в който наред с премиерите, всеки месец бе посветен на отделна тема – съвременни прочити на класиката, творчеството на Маргарита Арнаудова, Мила Искренова и Боряна Сечанова, българския фолкор, младите и др. Фотоизложба, юбилеен албум, среща на поколенията също бяха част от балетните празници .

За радост на варненските ценители на балета, „Арабеск“ ще представи и във Варна своята Гала вечер „50 години Балет „Арабеск“. Високосното балетно събитие ще ни срещне на 23 февруари, 19.00, Основна сцена с два от най-успешните и най-много играни спектакли, балетните емблеми „Кармина Бурана“ и „Болеро“.

„КАРМИНА БУРАНА“от Карл Орф носи хореографския почерк на Боряна Сечанова, костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. Поставен специално за турнето на Балет „Арабеск” в САЩ, спектакълът изправи на крака четири хилядните задокеански зали със своето изпълнение. С цялото богатство на своята съвременна чувствителност танцьорите улавят с телата си ироничността на ситуацията, в която човекът живее с вярата, че е господар на живота си, докато е направляван и манипулиран от прищевките на Съдбата. Съдбата, която ту издига, ту убива, утешава с напразни надежди и върти колелото на човешкия живот. Солисти: Даниела Иванова, Васил Дипчиков, Петя Колева, Стефан Вучов.

„БОЛЕРО“от Морис Равел е другият емблематичен спектакъл на балет «Арабеск», останал в наследство от големия хореограф и дългогодишен директор на трупата Маргарита Арнаудова. Костюмограф Цветанка Петкова-Стойнова.„Болеро” въздейства със силно изразената си програмност истилистика в ритъма на испанския танц. Заслуга за експресивната колоритност има и полифоничността в хореографията на Маргарита Арнаудова. Солисти: Константина Ханджиева, Асен Наков, Васил Дипчиков, Стефан Вучов.

Повече: http://www.arabesque.bg

Последният основен ремонт на Сцена Филиал е бил преди повече от половин век

Кметът на Община Варна Иван Портних връчи в следобеда на 21 май 2019 г. документите за дългоочаквания основен ремонт на Сцена Филиал на Веселина Михалкова, артистичен директор на ДТ „Стоян Бъчваров“. На събитието пред сградата на Сцена Филиал присъстваха Мария Габриел – еврокомисар от ГЕРБ, кандидатите за евродепутати от ГЕРБ Лиляна Павлова и Емил Радев, Антония Йовчева – директор на дирекция Култура“, представители на Община Варна, както и на Театрално-музикален продуцентски център Варна, сред тях - техническият Стоян Стоянов, финансовият директор Димитричка Ефтимова, хора от техническите служби и администрацията, артисти.

Г-н Иван Портних изтъкна, че реконструкцията и модернизацията на Сцена Филиал, както преди няколко години и на Основна сцена, не биха били възможни без подкрепата на Европейския съюз. Сегашното Споразумение за реконструкция и модернизация на Сцена Филиал се сключва между Министерство на културата, Община Варна като бенефициент и Театрално-музикален продуцентски център Варна като партньор, в рамките на инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура“ на Община Варна и Оперативна програма „Региони в растеж“. Предвижда се цялостен вътрешен ремонт на зрителната зала с нови зрителски кресла, балкон и ложи; реконструкция и модернизация на сценичното пространство с въвеждане на нова механизация – въртящ кръг и повдигащи съоръжения; изграждане на нова камерна сцена; ремонт, разширяване и модернизация на репетиционната зала, пълна подмяна на вик мрежата и др. Финансирането на стойност 7 млн. лв. се обезпечава със средства от еврофондовете и заем от Община Варна.   

Историческата справка сочи, че основен ремонт на сградата не е извършван повече от половин век. При предишния основен ремонт (1965), арх. Камен Горанов прави сериозно преустройство на тогавашната зала „Съединение“ (1890), сега Сцена Филиал, като добавя новия обем със сценичната кутия. Известни подобрения внасят следващите ремонти (1996 и 2006), но те са частични, докато с предстоящата реконструкция и модернизация, се очаква Сцена Филиал да придобие съвсем нов облик.

Веселина Михалкова благодари на кмета на Община Варна и на всички, които са съдействали за процедурата по ремонта на Сцена Филиал, като изтъкна, че основна заслуга за извършеното дотук има директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова. На изразената от нея надежда, че Варненският драматичен театър ще посрещне своята 100-годишнина през 2021 г. с изцяло обновена Сцена Филиал, кметът Иван Портних отговори, че ремонтните работи ще приключат навреме, за да се отбележи по достоен начин вековния юбилей на Варненския театър.

На 12 и 13 февруари 2019 година, на варненската публика й предстои първа предпремиерна среща с бродуейския мюзикъл „Моя прекрасна лейди” в оригиналната оркестрация на Фредерик Лоу. Ще прозвучат вечни хитове като „Как чудесно би било” (Wouldn’t It Be Lovely), „С мъничко късмет” (With a Little Bit Of Luck), „Бих пяла във нощта” (I Could Have Danced All Night) и много други. Режисьор на копродукцията между Държавна опера Варна и Държавна опера Пловдив е директорът на Пловдивския оперен театър доц. Нина Найденова. В постановъчния екип са диригентът на Варненската опера Цветан Крумов, хореографът и директор на балет „Арабеск“ Боряна Сечанова, сценографът Елица Георгиева, костюмографът Николина Костова – Богданова. Асистент режисьор Сребрина Соколова, концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, репетитор на балета Гергана Георгиева-Караиванова . 

Мюзикълът следва сюжета на пиесата „Пигмалион” от Дж. Б. Шоу (1912). Заглавието е превърнато в мюзикъл на Бродуей под името "Моя прекрасна лейди" от сценариста Алън Лернер и композитора Фредерик Лоу. Филмираният мюзикъл с участието на Одри Хепбърн (1964) печели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.  Самият Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература през 1925 година.

Авторът използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Така и  професор Хигинс обучава бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана лейди. Сюжетът отприщва домино ефект от комични приключения, в които Илайза Дулитъл едновременно вбесява и очарова своите компаньони, докато „влиза“ и „излиза“ от ролята, която професорът й е вменил.

„С майсторската драматургия на Джордж Бърнард Шоу и световноизвестните музикални номера на Лернер и Лоу, успехът на всяка сценична адаптация е почти сигурен. Основното предизвикателството е да се намерят най-подходящите изпълнители за ролите,” споделя Нина Найденова.

И тя ги е намерила. В пловдивската, както и във варненската постановка образа на проф. Хенри Хигинс пресъздава актьорът Атанас Сребрев, участвал в над 80 холивудски филма.

Ролята на Илайза Дулитъл изпълняват солистките на Пловдивската опера Станислава Момекова,  Симона Кодева и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова. Важната роля на бащата на Илайза Алфред Дулитъл е поверена на актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев; ролята на Мисис Хингиз пресъздават оперната певица Благовеста Статева и драматичната актриса Даниела Викторова. Участват още: Галина Великова, Милена Захариева; Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; Бойка Василева, Нина Пенкова; Людмил Петров, Вяра Железова, Филипа Руженова; Пламен Долапчиев и Илко Захариев.

В мюзикъла с много настроение танцуват варненските балетни артисти, а балетът, по думите на хореографа Боряна Сечанова, е много важен персонаж в „Моя прекрасна лейди“.

Прочетете още:

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

12 юни 2019, 14.00, ТМПЦ - Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна
обявява кастинг за всички роли в мюзикъла „Уестсайдска история“ от
Бърнстейн. Продукцията е в колаборация с Опера Крайова – Румъния.
В състава на журито влизат: Даниела Димова – директор на Театрално-
музикален продуцентски център Варна, Антониу Замфир – директор на
Опера Крайова, Александър Фрей – диригент, Кристиян Франческони –
импресарио и Давиде ла Болита – консултант.
Кастингът ще се проведе на 12 юни, 14.00, в Държавна опера Варна.
Кандидатите трябва да се представят с песен от мюзикъла и с песен по
свой избор.
Документи за участие: мотивационно писмо, в което да се посочват
песните, с които се кандидатства, автобиография, европейски образец и
диплома за завършено музикално или актьорско образование.
Документите се подават до 10 юни включително в отдел „Човешки
ресурси“ на ТМПЦ Варна на E-Mail: hr@tmpcvarna.com или по пощата на
адрес ТМПЦ – Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, Варна 9 000.
Справки на тел. 052 66 50 17, 0885 412525, ЧР Валентина Пенева.

През 2019 г. Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна организира 10-то издание на Опера в Летния театър, една културна традиция, утвърждаваща имиджа на нашия град като международна оперна дестинация. И през тази година варненци и гостите на града ще имат възможността да съпреживеят срещата с оперни шедьоври и солисти от най-висок ранг в романтичната атмосфера на Летния театър. С подкрепата на Община Варна, 7 събития от Опера в Летния театър са включени в програмата на ММФ „Варненско лято“ 2019 - 3 оперни представления, от тях 2 премиери, 2 премиери на мюзикъла и 2 концерта, от които единият балетен.

Световната оперна прима Александрина Пендачанска ще бъде звездата в операта „Тоска“ от Пучини (18 юли). Веднага след поредица от участия като Тоска в Италия, тя ще представи и във Варна тази бравурна и сравнително нова роля в нейния репертоар. В ролята на Каварадоси ще аплодираме не друг, а великолепния Камен Чанев - също един от плеядата световни български оперни гласове. "Тоска" определено ще бъде изключително преживяване.

Премиерата на операта „Княз Игор“ от Бородин (2 юли) следва политиката на оперния театър да поднася всяко лято заглавия от световната оперна съкровищница, които поради трудността си не се играят толкова често. Диригент-постановчици са доайенът Маестро Борислав Иванов и новият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисурата е дело на Кузман Попов, в главните роли ще чуем най-добрите певци на Варненската опера.

Другото премиерно оперно заглавие „Симон Боканегра“ (8 август) от Верди. Следвайки традиционната колаборация с балкански оперни театри, Варненската опера е поканила да режисира тази постановка Деян Прошев от Македония, когото познаваме от неговите варненски интерпретации на „Адриана Лекуврьор“ и „Силата съдбата“. На диригентския пулт ще посрещнем обичаната от варненци Маестра Николета Конти от Италия, а в главните роли ще гостуват български певци със световна кариера – баритонът Кирил Манолов и нашият съгражданин Иван Момиров.

Нови мюзикъли ще зарадват публиката и това лято. Варненската опера успя да откупи авторските права за „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Лойд Уебър, продължение на мюзикъла „Фантомът на операта“, който сега се играе в Музикалния театър в София. „Любовта никога не умира“, постановка на режисьора проф. Светозар Донев, диригента Страцимир Павлов и хореографа Анна Донева, ще бъде премиера за България (10 юли). Скоро ще излязат и резултатите от проведения на 6 февруари национален кастинг за мюзикъла.

Варненската премиера на мюзикъла „Чикаго“ (5 юли) е по хореография на Боб Фос, един от най-големите американски хореографи и режисьори, комуто дължим и онези прекрасни филми-мюзикъли „Кабаре” и „Ах, този джаз”. А филмът "Чикаго" по едноименния мюзикъл с Катрин Зита-Джоунс, Рене Зелуегър и Ричард Гиър е отличен с 6 награди "Оскар”. „Чикаго“ във Варна ще поставят режисьорът Борис Панкин и Маестро Страцимир Павлов, които след великолепната си постановка на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ отново ще работят заедно.

Андраш Ронай от Унгария, лауреат на Международния балетен конкурс – Варна 2018, бе отличен и с наградата на Държавна опера Варна, която му даде право на участие в Опера в Летния театър 2019. Той ще бъде специален гост в балетния гала концерт (17 юли), в който ще танцуват балетни артисти от Русия и разбира се балетната трупа на Варненската опера.

Със сигурност голям интерес ще предизвика рециталът „Cantango” на Фабио Армилиато (27 юли). Световноизвестният тенор с първостепенни роли на най-престижните оперни сцени, заслужи дълго нестихващи овации в оперната гала миналото лято и във Варна – побратимен град на родната му Генуа, на която той е културен посланик по света. Сега ще го аплодираме с песни и танга „От Скипа до Гардел“, в аранжимент на Фабрицио Моката и с танцовия дует „Лос Гуардиола“.