Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ГАЛЕРИЯ

 

12 февруари, 18.00

Два дни преди свети Валентин, поканете, когото трябва, на Една любовна вечер в операта :) И ще се потопите в обаятелна амалгама от изкуства - музика, опера, поезия, танц и живопис.

Всичко това под магнетичния знак на Астор Пиацола. Със струнен квартет «Арте» и още с Григор Джанев - контрабас, Руслан Павлов - пиано, Даниела Димова - сопран, Станислава Марчева - мецосопран, Арсений Арсов - тенор, Борис Луков - тенор, Веселина Михалкова – актриса, шампионите по спортни танци Полина Кимова и Станимир Стоянов (ще танцуват, разбира се, аржентинско танго) и художничката Тереза Зиковска, която ще рисува своята емоция от концерта.

Всички артисти не просто харесват Пиацола, те са обсебени от него и със сигурност ще предадат това свое усещане на зрителите. Страстите в любовната вечер включат впрочем и чаша шампанско след спектакъла.
Заедно с артистите, които с удоволствие ще ви дадат автограф.

 

 

 

 

 

 

 


 

Афиш Ноември 2015

 

 

Дебюти на Ирина Жекова и Свилен Николов

Интересът на публиката към това заглавие винаги е много голям, заради прекрасната и много популярна музика на Жорж Бизе. За тези, които не са гледали варненската постановка на операта «Кармен», както и на тези, които отново искат да видят своята любима опера и да й се насладят е представлението

 

Елена Чавдарова-ИсаНа 30 октомври от 19 часа, под диригентството на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, варненските меломани ще аплодират Елена Чавдарова-Иса – един от най-добрите съвременни български мецосопранови гласове, в ролята на своенравната циганка Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе.

Варна познава и обича тази оперна певица, която впечатлява с перфектната си вокална техника и силно сценично присъствие.

Солистката на Пловдивската опера води със себе си и своя колега, Ивайло Михайлов, когото за пръв път ще видим в ролята на Дон Хозе. Ученик на именития тенор Калуди Калудов, завършил оперно пеене и музикално-сценична режисура в НМА «Панчо Владигеров» и в НБУ, специализацирал в Италия, младият тенор има вече над 30 роли в репертоара си и многобройни успехи като певец и режисьор у нас и в чужбина.

 

Ние помним успешния му дебют като Ернани в постановката на едноименната опера, с която Държавна опера Варна гастролира успешно на сцената на Софийската опера и балет през 2012 г. Дебютът му в Букурещката национална опера и балет е следващата година като Фауст от едноименната опера на Шарл Гуно.

Ивайло Михайлов Следват Дон Хозе в Колизео до Порто през май на 2014 г. и главната роля на Вакула в приказната операта „Черевички” на Чайковски в операта в Каляри, която беше излъчена по телевизия RAI през януари 2015 г.

През 2013-2014 той е наставник и съдия в първото издание на “Pop star to opera star” - Виетнам и вокален педагог в X-фактор. Ивайло Михайлов има множество записи за Българското национално радио и телевизия. Работи с диригентите Donato Renzetti, Adrian Morar, Михаил Ангелов, Борислав Иванов и др.

Останалите роли в «Кармен» са поверени на солисти на Държавна опера Варна - Ирина Жекова ще направи своя дебют като Микаела на варненска сцена, Свилен Николов пък ще дебютира като Ескамилио.

В другите роли ще се представят Евгений Станимиров като Цунига, ПламенДолапчиев – Ремендадо, а двете красавици Фраскита и Мерцедес се изпълняват съответно от Галина Великова и Силвия Ангелова. Режисьор на постановката е Кузман Попов.

 

С примабалерината на Софийска опера и балет Катерина Петрова - Жизел и премиерсолистите на Софийска опера и балет Цецо Иванов – Алберт и Кирил Иванов - Ханс

Катерина Петрова

Примабалерината на Софийска опера и балет Катерина Райчева Петрова е родена на 27.11.1986 г. в София. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2005 г. в класа на Милена Симеонова. През същата година постъпва в състава на Софийска опера и балет. Участва в целия класически и съвременен репертоар на трупата. Удостоeна е с отличие трета степен-младша възраст през 2004 г. и втора награда-старша възраст през 2006 г. на балетния конкурс "Анастас Петров". Взима участие в международния балетен конкурс във Варна. Богатият й репертоар включва "Лебедово езеро"- Одета-Одилия, "Баядерка" – Никия, "Спящата красавица" - принцеса Аврора, "Жизел" - Жизел, Мирта, Двойка вилиси, "Кармен" - Кармен, Съдба, "Зорба гъркът" - Марина, "Дон Кихот" - Мерседес, Карменсита, Повелителница, Червена пачка, "Шехерезада" - Шехерезада, „По средата леко издигнат" – Уилям Форсайт.

Катерина Петрова танцува в балетите на Баланчин "Аполо", "Дивертименто Брилянте", "Ла Сурс", "Кончерто Бароко", "Класическо па де дьо", "Серенада" - соло. Тя изпълнява Антигона в "Антигона", Клитемнестра в "Електра", Индийска кукла в "Лешникотрошачката", соло в "Степинг Стоунс" – соло, Зора в "Копелия"-Зора, Сиеста в „Сюита в бяло”. Участва в съвместна продукция с холандската трупа INTRO DANS в спектакъла "Жил". През 2013 г. е гост в италианската трупа "Balletto del sud", където танцува в „Лешникотрошачката" Мари, в "Жар Птица" - Жар птица, в "Едип" - Антигона. През 2014 г. примабалерината на Софийска опера и балет е поканена в Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия за ролята на Одилия в "Ле.

Цецо Иванов

Премиерсолистът на Софийска опера и балет Цецо Георгиев Иванов е роден на 5 октомври 1991 г. във Варна. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2010 г. в класа на Бойко Неделчев.

В същата година постъпва в състава на Софийска опера и балет. Участва във всички класически и съвременни спектакли на трупата. През 2008 г. участва в балетния конкурс "Анастас Петров" и е удостоен с отличие трета степен, а през 2010 г. - с отличие първа степен. През 2014 г. завършва АТМИИ в Пловдив със специалност Балетна педагогика.

През 2014 г. Цецо Иванов гостува на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск - Русия в ролята на принц Зигфрид в "Лебедово езеро".

В репертоара му присъстват творби като "Лебедово езеро" - принц Зигфрид, па де троа, "Баядерка" – Солор, "Спящата красавица" – принц Дезире, Синя птица, "Жизел"- принц Алберт, "Силфида"-Джеймс, "Кармен" – Ескамилио, "Дон Кихот" - Еспада, двойка приятели, "Шехерезада" - Лунен принц, "По средата леко издигнат" - Уилям Форсайт. Цецо Иванов танцува в балетите на Баланчин "Дивертименто Брилянте", "Ла Сурс", изпълнява ролята на Егист в „Електра” и на Принц Лешникотрошач в „Лешникотрошачката”.

 

На 28 октомври от 19 часа, под палката на маестро Борислав Иванов, ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на именития италиански оперен майстор Джузепе Верди. Тази пета по ред постановка в историята на Варненската опера, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора, е авторски прочит на Кузман Попов - режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла.

 

Своя дебют в ролята на Виолета Валери ще направи великолепното сопрано Ирина Жекова.

Ирина Жекова - Сопран | Irina Jekova - Soprano

Талантливата варненка завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град и магистърска степен по специалността класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Специализира при Мирела Паруто и Антонио Боайе в Рим през 2009 и 2010 година, а в периода 2014-2015- и в престижната Академия „Санта Чечилия” в Рим при световната оперна прима Рената Ското, както и при Клаудио Дездери, Анна Ванди и Чезаре Скартон.

През 2010 година Ирина Жекова дебютира на сцената на Национална опера и балет в София, в ролята на Воглинде от операта „Рейнско злато” на Р. Вагнер. От 2011 година Ирина Жекова става артист-солист в Държавна опера – Варна. В репертоара й са включени ролите на Джилда („Риголето”)Оскар („Бал с маски”)Нанета („Фалстаф”) на Дж. ВердиАдина от „Любовен еликсир” и Норина от „Дон Паскуале” на Г. Доницети, Микаела и Фраскита от „Кармен” на Ж. Бизе, Мюзета от „Бохеми” на Дж. Пучини, Ортлинде от „Валкюра” и Воглинде от „Залезът на боговете” на Р. Вагнер, Зорница от „Луд гидия” на П. Хаджиев, Норина от „Дон Паскуале” на Доницети, сопрановите сола от „Кармина Бурана” и „Катули Кармина” на К.Орф, Церлина („Дон Жуан”), Адела („Граф Ори”), както и Клоринда в «Пепеляшка» на Росини и други роли, представени на сцените на Национална опера и балет в София и Държавна опера Варна.

 

През 2013 година, по повод 200 години от рождението на Рихард Вагнер, за първи път в България Софийска опера и балет поднесе на публиката тетралогията „Пръстенът на Нибелунга”. Ирина Жекова се представя в три от четирите фестивални вечери в ролите на Воглинде от „Рейнско злато”, Ортлинде от „Валкюра” и Воглинде от „Залезът на боговете”.

През 2014 година, по повод 100 години от рождението на големия български бас Борис Христов, Ирина Жекова изпълни партията на Ксения от

„Борис Годунов” на Модест Мусоргски – грандиозна постановка пред храм-паметника „Св. Александър Невски” в София, постановка на акад. Пламен Карталов.

За периода 2010–2015 Ирина Жекова изгражда репертоар от над 20 солови оперни роли, участва в повече от 150 представления и концерти в страната и чужбина. Само преди няколко дни, в октомврийския гастрол на Варненската опера в София, Ирина Жекова заслужи безапелационните адмирации на публиката в „Дон Паскуале”. По този повод оперната прима и вокален педагог Дарина Такова сподели във фейсбок профила си своето: „Специално възхищение от Ирина Жекова като Норина!”.

 

В «Травиата» ще се изявят солисти, точно каквито харесва взискателният оперен свят през XXI век – талантливи, красиви, на възрастта на героите, които пресъздават. В Алфред Жермон ще се превъплъти тенорът Борис Луков, най-младият солист на сцената на Държавна опера Варна, която пази скъпи спомени за именитата му баба – народната артистка Лиляна Анастасова – една от емблематичните солистки на нашия оперен театър.

Образът на Жорж Жермон отново ще пресъздаде един друг харесван варненски солист Свилен Николов. Истинско удоволствие е да се слуша този перфектен в интонационно отношение баритон с мека, задушевна звучност на гласа и талантливо сценично присъствие.

 

Останалите роли са поверени на Ина Петрова (Флора), Благовеста Статева (Анина), Димитър Илиев (Гастон), Гео Чобанов (Барон Дюфол), Людмил Петров (Маркиз Д`Обини), Петър Петров (Д-р Гренвил) и др.

 

 

 

За пръв път в оперната история се разкрива тайната на Любовния еликсир!

 

В програмата на Държавна опера Варна от 1 до 10 февруари влизат заглавия, адресирани към зрители на различна възраст и с различни интереси към музикално-сценичното творчество.

 

 

Любимият на децата „Мечо Пух” на 1 февруари, 18.00

На 1 февруари децата са поканени да съпреживеят, заедно с любимия си герой Мечо Пух, какви ли не приключения.

Приключения, които никога не омръзват. Най-малко защото младите таланти от Детско-юношеската опера при ОДК Варна представят с неустоим ентусиазъм забавния мюзикъл на Александър Йосифов. Под диригентството на своя художествен ръководител Ганчо Ганчев. 

 

 


 

«Царицата на чардаша» пристига на 3 февруари, 18.00

 

3 февруари е денят за оперета и то не коя да е, а «Царицата на чардаша» от Имре Калман. След постановките на Бохос Афеян (1957) и Видин Даскалов (1996) това е третата версия на прочутата творба на варненска сцена, с автор Николай Априлов.

Режисьорът, известен с пристрастието си към жанра, обогатява и осъвременява оригинала, създавайки един изключително динамичен и завладяващ спектакъл, който публиката винаги възнаграждава с продължителни аплодисменти. С малко повече въображение може дори да разпознаете гримирания до неузнаваемост режисьор в ролята на Вайлерсхайм.

Силва ще бъде чаровната Ина Петрова, тенорът от триото «Уникалните гласове»  Борис Луков ще пресъздаде образа на Едвин, Велин Михайлов ще бъде  Бони, Бойка Василева - Цецилия, Сребрина Соколова - Щаси, Людмил Петров - Фери Бачи, Закар Гостанян – Генерал Ронсдорф, Петър Петров – нотариус. В чудесния екип няма как да не забележите и яркия комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев в малката, но не маловажна роля на Мишка. Дирижира Ганчо Ганчев.

 


 

 «Жизел» със звездни балетисти на 5 февруари, 18.00

 

На 5 февруари предстои изключителна вечер с романтичния балет на Адолф Адам «Жизел» и със солистите на Софийска опера и балет Катерина Петрова, Цецо Иванов (роден впрочем във Варна) и Кирил Иванов.

Ще аплодираме примабалерината на софийската трупа Катерина Петрова в ролята на прелестната Жизел, премиер-солистът Цецо Иванов ще пресъздаде образа на нейния любим Алберт, другият премиер-солист Кирил Иванов ще бъде лесничеят Ханс, който напразно ще се опитва да предупреди Жизел за любовното разочарование, което я очаква.

Солистката на Варненската балетна трупа Юрика Аоки ще танцува в своята коронна роля – Мирта. В авторския спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, участва целият балетен състав. Репетитори са Сергей Антонов от Болшой театър и Гергана Георгиева. 

 Прочетете повече за солистите: „Жизел” на 5 февруари 2016, 18.00 ч.


 

Mузикални откровения от Италия на 6 февр, 11.00

 

Концертно матине на камерния ансамбъл „Колегиум Варна” и сопраното  Даниела Димова

Камерният ансамбъл „Колегиум Варна” с ръководител Ангел Василев съществува отдавна и има богата творческа биография. През тази година, в  партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна, той ще осъществи серия от концерти, които влизат в афиша на Държавна опера Варна. В отговор на големия интерес на публиката към камерната музика, „Колегиум Варна” ще предложи срещи както с познати, така и с непознати камерни творби, ще кани български и чуждестранни солисти. Вече е сигурно участието на дуото Ангел Станков и Йосиф Радионов, Ростислав Йовчев, младите братя Зайрянови и други. И за да се създаде още по-близък контакт между сцената и залата, Ангел Василев ще модерира музикалните събития.

Първият от серията концерти на „Колегиум Варна”  ще се състои на 6 февруари от 11 часа. Програмата на матинето включва творби от предкласиката в първата и съвременна музика във втората част. В първата част ще прозвучат инструментални пиеси от Арканджело Корели, сред които Кончерто гросо, опус 6, № 7, също две песни със солистка сопраното Даниела Димова. Тя ще изпълни „Искам да ти кажа” от Перголези и „Циганката от Ганг” на Скарлати.

Втората част на матинето, посветена на съвременната музика, ще премине под знака на Оторино Респиги и Джакомо Пучини – през 2016-та музикалният свят отбелязва 80 години от кончината на двамата велики композитори. По този повод за пръв път във Варна ще чуем лиричните песни „Мъгла” и „Последна тръпка” от Респиги, в изпълнение на Даниела Димова.

Специален акцент ще бъде поднесен с „Антична сюита” в 4 части, която заедно с „Римски пинии” е емблематична за творчеството на Респиги. Ангел Василев особено харесва произведението заради начина, по който композиторът вгражда в старинната форма на сюитата съвременен музикален език. Концертът ще завърши с още една варненска премиера – инструменталната лирико-драматична пиеса „Хризантеми” от Джакомо Пучини.

 


 

 

«Любовен еликсир» с Малиново вино «Трастена» на 10 февруари, 18.00

За пръв път в оперната история се разкрива тайната на Любовния еликсир!

Влюбеният феруари започва още на 10-ти с операта «Любовен еликсир» от Гаетано Доницети, един прекрасен съвременен режисьорски прочит на Нина Найденова, в който виждаме влюбения в Адина Неморино като контрабасист.

Неговата Адина, както и повечето от участничките в спектакъла пък имат визията и излъчването на Мерлин Монро. Те са «мерлинки», както умилително и с любов ги нарича самата режисьорка.

Несъмнено ще бъде един много красив и забавен спектакъл, за което може да се съди и от великолепния солистичен състав: Илина Михайлова - Адина, Валерий Георгиев - Неморино, Свилен Николов - Белкоре, Деян Вачков - Доктор Дулкамара, Силвия Ангелова – Джанета. Активно ще участват, както винаги хорът, балетът и разбира се, оркестърът на Държавна опера Варна, със своя главен диригент Светослав Борисов.

 

Особено важно! Точно в този спектакъл, за пръв път в оперната история, ще бъде разкрита тайната на Любовния еликсир. Зрителите ще разберат как се нарича и какво всъщност представлява това прочуто любовно биле. То вече си има собствено име и то е, запомнете - «Трастена».

Абсолютен еко продукт от 100 % ферментирали био малини със сладък вкус и наситен плодов аромат, без изкуствени оцветители, аромати и консерванти.

Заради месеца на любовта, спонсорите от фирма „Трастена” ще предложат на зрителите да дегустират прекрасното малиново вино, а също и да си закупят от него. Защото как иначе би могъл да въздейства един „Любовен еликсир”, ако не бъде опитан J Същото би ви посъветвал и Доницети!

 

Отзвук от октомврийските спектакли на „Андре Шение”, Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” в Софийска опера и балет

 

 

 „Андре Шение”

Росица Кавалджиева – музикална журналистка

Много хубаво начало на турнето на Варненската опера в София с „Андре Шение”. Бойко Цветанов е в прекрасна форма, Димитринка Райчева е много добра, Венцеслав Анастасов същo. Oчаквам с нетърпение и „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале”. На добър час, приятели!

 

Петър Пламенов – музикален критик

Радвам се, че Варненската опера идва в София, това е добра традиция, която трябва да се защити. В „Андре Шение” оркестърът и хорът са стабилни, младата диригентка прави добро впечатление. Допада ми Димитринка Райчева, Бойко Цветанов респектира с творческото си дълголетие. Хубаво би било освен класическите режисьорски решения да се търси и по-модерен изказ. Ръководството на Варненската опера заслужава похвала за това, че поставя редки заглавия. Това е вярна посока. Ако искаме да бъдем истинска оперна държава, трябва да развиваме собствена политика, да излезем от коловоза на класиката, тип „Травиата”, да се обърнем към красиви и редки творби от руската и италианската оперна литература. Това би могло да привлече и музикални критици и оперни почитатели от цял свят.

 

Регина Койчева – Институт за литература, БАН

И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

 

Калина Захова – Институт за литература, БАН

Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам "Андре Шение", тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

 

Евгения Здравкова – оперна певица

Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

 

Рени Пенкова – оперна певица, вокален педагог

Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени! 

 

 

„Адриана Лекуврьор”

 

Анета Радославова - учителка

Редовно прекарвам лятната си ваканция във Варна, не на последно място заради романтиката на Опера в Летния театър. Ето и в Софийската опера си нося вашето рекламно ветрило J. Във Варна вече гледах това лято и „Андре Шение”, и „Адриана Лекуврьор”, и „Дон Паскуале”. Радвам се, че мога да ги видя още веднъж на софийска сцена. Допадат ми и трите постановки, но ако ме питате за предпочитанията ми, те са за „Адриана Лекуврьор” и за Цветелина Василева. Оперна дива в истинския смисъл!

 

Чавдар Христов - мениджър

За пръв път гледам „Адриана Лекуврьор”, при това не с кого да е, а с Цветелина Василева. Превъзходна и в най-малките детайли. Даниела Дякова и Иво Йорданов също са убедителни. Хубава сценография, но костюмите можеха да бъдат още по-пищни. Впечатлява и младата диригентка Вилиана Вълчева, която владее оркестъра и постига добра звучност.

 

Даниела Димова - сопрано

 

6 февруари 2016, 11.00

 

Концертно матине на камерния ансамбъл „Колегиум Варна” и сопраното  Даниела Димова

Камерният ансамбъл „Колегиум Варна” с ръководител Ангел Василев съществува отдавна и има богата творческа биография. През тази година, в  партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна, той ще осъществи серия от концерти, които влизат в афиша на Държавна опера Варна.

 

В отговор на големия интерес на публиката към камерната музика, „Колегиум Варна” ще предложи срещи както с познати, така и с непознати камерни творби, ще кани български и чуждестранни солисти.

Вече е сигурно участието на дуото Ангел Станков и Йосиф Радионов, Ростислав Йовчев, младите братя Зайрянови и други. И за да се създаде още по-близък контакт между сцената и залата, Ангел Василев ще модерира музикалните събития.

Първият от серията концерти на „Колегиум Варна”  ще се състои на 6 февруари от 11 часа. Програмата на матинето включва творби от предкласиката в първата и съвременна музика във втората част.

 

В първата част ще прозвучат инструментални пиеси от Арканджело Корели, сред които Кончерто гросо, опус 6, № 7, също две песни със солистка сопраното Даниела Димова. Тя ще изпълни „Искам да ти кажа” от Перголези и „Циганката от Ганг” на Скарлати.

Втората част на матинето, посветена на съвременната музика, ще премине под знака на Оторино Респиги и Джакомо Пучини – през 2016-та музикалният свят отбелязва 80 години от кончината на двамата велики композитори.

По този повод за пръв път във Варна ще чуем лиричните песни „Мъгла” и „Последна тръпка” от Респиги, в изпълнение на Даниела Димова.

Специален акцент ще бъде поднесен с „Антична сюита” в 4 части, която заедно с „Римски пинии” е емблематична за творчеството на Респиги.

 

Ангел Василев особено харесва произведението заради начина, по който композиторът вгражда в старинната форма на сюитата съвременен музикален език. Концертът ще завърши с още една варненска премиера – инструменталната лирико-драматична пиеса „Хризантеми” от Джакомо Пучини.

 

 


 

 

Отзвук от октомврийските спектакли на „Андре Шение”, Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” в Софийска опера и балет

 

 

 „Андре Шение”

Росица Кавалджиева – музикална журналистка

Много хубаво начало на турнето на Варненската опера в София с „Андре Шение”. Бойко Цветанов е в прекрасна форма, Димитринка Райчева е много добра, Венцеслав Анастасов същo. Oчаквам с нетърпение и „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале”. На добър час, приятели!

 

Петър Пламенов – музикален критик

Радвам се, че Варненската опера идва в София, това е добра традиция, която трябва да се защити. В „Андре Шение” оркестърът и хорът са стабилни, младата диригентка прави добро впечатление. Допада ми Димитринка Райчева, Бойко Цветанов респектира с творческото си дълголетие. Хубаво би било освен класическите режисьорски решения да се търси и по-модерен изказ. Ръководството на Варненската опера заслужава похвала за това, че поставя редки заглавия. Това е вярна посока. Ако искаме да бъдем истинска оперна държава, трябва да развиваме собствена политика, да излезем от коловоза на класиката, тип „Травиата”, да се обърнем към красиви и редки творби от руската и италианската оперна литература. Това би могло да привлече и музикални критици и оперни почитатели от цял свят.

 

Регина Койчева – Институт за литература, БАН

И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

 

Калина Захова – Институт за литература, БАН

Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам "Андре Шение", тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

 

Евгения Здравкова – оперна певица

Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

 

Рени Пенкова – оперна певица, вокален педагог

Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени! 

 

 

„Адриана Лекуврьор”

 

Анета Радославова - учителка

Редовно прекарвам лятната си ваканция във Варна, не на последно място заради романтиката на Опера в Летния театър. Ето и в Софийската опера си нося вашето рекламно ветрило J. Във Варна вече гледах това лято и „Андре Шение”, и „Адриана Лекуврьор”, и „Дон Паскуале”. Радвам се, че мога да ги видя още веднъж на софийска сцена. Допадат ми и трите постановки, но ако ме питате за предпочитанията ми, те са за „Адриана Лекуврьор” и за Цветелина Василева. Оперна дива в истинския смисъл!

 

Чавдар Христов - мениджър

За пръв път гледам „Адриана Лекуврьор”, при това не с кого да е, а с Цветелина Василева. Превъзходна и в най-малките детайли. Даниела Дякова и Иво Йорданов също са убедителни. Хубава сценография, но костюмите можеха да бъдат още по-пищни. Впечатлява и младата диригентка Вилиана Вълчева, която владее оркестъра и постига добра звучност.

 

 


 

В ролята на Мирта отново ще аплодираме Юрика Аоки.

 

Прима балерината на Софийска опера и балет Катерина Петрова и премиер солистът на Софийска опера и балет Цецо Иванов ще поднесат на варненската публика своите интерпретации на Жизел и Алберт в спектакъла на "Жизел" на 21 октомври.

В ролята на Мирта отново ще аплодираме Юрика Аоки, Ханс  ще пресъздаде Мартин Чикалов, Вилфред ще бъде Даниел Обрешков, двойката Вилиси ще танцуват Галина Велчева и Евгения Минкова, Херцога ще бъде Румен Стефанов, Батилда – Християна Ламбрева, Берта – Гергана Георгиева.

Постановката и хореографията на балета „Жизел” по музика на Адолф Адам, най-новата постановка на главния балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров - з.а. на Русия, спечели сърцата на зрителите още на лятната премиера с красотата на класическата хореография и майсторството на балетните артисти.

От голямо значение за цялостното възприятие на спектакъла е и фактът, че музиката се изпълнява на живо от Оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Още снимки:

 

 

Проф. Боянка Арнаудова за сп. "Музикални хоризонти", бр. 9, 2015 г.

 

 

Изтеглете цялата статия: кликнете тук

 

 

Впечатляващата история за младата гейша Чо-Чо-Сан, наречена още Пеперуда (Мадам Бътерфлай) и американският офицер от морския флот на САЩ Ф. Б. Пинкертон е една от любимите опери на поколения зрители.

 

 

На 26 октомври от 19 часа операта “Мадам Бътерфлай” ще възкръсне на сцената с участието на водещата солистка на Букурещката национална опера и балет Ирина Йордакеску в ролята на Чо-Чо-Сан.

 

Диригент на спектакъла ще бъде младата диригентка на Държавна опера – Варна Вилиана Вълчева.

 

В ролята на Пинкертон варненци за първи път ще се срещнат с изкуството на тенора Мирослав Христов. Третият гастрол в този спектакъл ще бъде мецосопраното Елена Чавдарова-Иса в ролята на Сузуки, която варненци много харесват и са аплодирали като Кармен, Принцеса Еболи, Азучена, Амнерис, Фенена и други знакови мецосопранови роли.

В ролята на консула Шарплес ще се превъплъти солистът на Държавна опера – Варна Пламен Димитров. Останалите роли също са поверени на варненски солисти: Пламен Долапчиев (Горо), Гео Чобанов (Гонзо), Стоян Финджиков (Ямадори) и др.

Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна ще ни върнат към вечния въпрос на Пучиниевия шедьовър струва ли си да живееш един живот без любов.

 

Ирина Йордакеску

 

Ирина Йордакеску, един от най-успешните сопранови гласове на своето поколение, е родена в Букурещ в семейството на известния румънски баритон Дан Йордакеску.

От 2001 тя изпълнява водещите роли в оперни продукции и концерти в Teatro alla Scala, Ravenna Festival, Teatro Comunale Piacenza, Carnegie Hall-New York, Sankt Margarethen Festival Austria, Glyndebourne Opera Festival England, ''Чайковски'' Concert Hall Moscow, Sankt Petersburg Philharmonic Hall, Abay State Opera Almata and Astana Festival Kazakhstan, Национална опера и балет в София, Държавна опера Варна, с диригенти от ранга на Riccardo Muti, Борислав Иванов, Михаил Татарников, Roberto Abbado, Найден Тодоров, Paul Nadler, Marco Boemi, Юлиан Ковачев.

Тя печели престижни награди на редица международни конкурси.

От 2005 е солистка на Букурещката опера, на чиято сцена изпълнява главните роли в оперите „Травиата”, „Бохеми”, „Лучия ди Ламермур”, „Турандот”, „Риголето”, „Дон Паскуале”, „Любовен еликсир”, „Така правят всички”, „Сватбата на Фигаро” и др. Миналата година тя участва за първи път в представление в Kioi Concert Hall в Токио и дебютира в ролята на Графинята в „Сватбата на Фигаро“ в Букурещката опера.

Варненската публика помни силния образ на Виолета Валери, който Ирина Йордакеску пресъздаде в операта «Травиата» от Верди през 2013 година, а в Опера в Летния театър – Варна 2014 Ирина Йордакеску бе една от звездите в Оперната гала на 18 август.

 

 

 

 

Тенорът Мирослав Христов е завършил оперно пеене в НМА «Проф. Панчо Владигеров» през 1995 година в класа на Асен Селимски.

Още като студент дебютира на сцената на Софийска опера и балет, както и в спектакли на Русенска и Пловдивска опери, участва в различни концерти в страната и чужбина под диригентството на Борис Хинчев, Емил Табаков и др.

През 1995 г. получава Първа награда и става лауреат на Първия международен оперен конкурс «Георги Златев-Черкин» в София. През 1995/1996 г. специализира в Оперното студио за млади оперни певци към Операта в Цюрих и от сезон 1996/1997 г. до днес е солист на ансамбъла.

В репертоара му присъстват ролите на Алфред («Травиата»), Херцог («Риголето»), Макдъф («Макбет»), Измаел («Набуко»), Едгард («Лучия ди Ламермур»), Рудолф («Бохеми»), Каварадоси («Тоска»), Ленски («Евгений Онегин»), Владимир Игоревич («Княз Игор»), теноровата солова партия в Реквием на Верди.

През юли 2011 година има успешно турне в различни летни музикални фестивали като Алфред («Травиата») в Германия, през 2012 година – като Херцог от «Риголето», през 2013 година дебютира като Дон Хозе («Кармен»), а през 2014 година – като Пинкертон, също в Германия. Мирослав Христов е работил със световно известните диригенти Нело Санти, Рикардо Шайи, Кристоф фон Дохнаньи, Владимир Федосеев и др.

 


 

 

 

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна, бе отличена с Кристално огърлие 2015 на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос в развитието на българската музикална култура.

Наградата, придружена с диплом, връчи лично председателят на СБМТД Станислав Почекански минути преди началото на „Дон Паскуале” от Доницети – последния от трите октомврийски спектакъла, с които Държавна опера Варна блестящо се представи на сцената на Софийска опера и балет.

Г-жа Димова, която получи наградата в деня на 50-годишния си юбилей, благодари за високата чест, оказана й от съюза на музикалната общност в България.

Тя отправи думи на признание към всички екипи от Варненската опера за техния професионализъм и вдъхновение, благодари и на публиката за подкрепата и любовта към високото изкуство на операта.

Още снимки:

 

 
 

 

29 януари 2016, 18.00

Не се ли изиграе, ролята губи смисъла си

Бързо интервю между две репетиции с Димитринка Райчева, новата Кармен на варненската оперна сцена

 

Как се съотнася Кармен към досегашните ти героини?

Възприемам „Кармен” като най-голямото предизвикателство в моя творчески път. Независимо, че аз приемам всички роли, които съм изпяла, като предизвикателство: Тоска от едноименната опера, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Абигайл от „Набуко”, Аида от едноименната опера, Сантуца от „Селска чест”, Мадалена от „Андре Шение”, също „Реквием” от Верди. Като вокално и артистично майсторство това са все големи и тежки роли, но Кармен е нещо съвсем, съвсем различно. Разбира се, че трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен. Това беше първата ми мисъл, когато започнах да репетирам.

Мнозина твои почитатели се учудиха, че ще пееш Кармен. Труден ли е  преходът от сопранов към мецосопранов регистър?

Това е второто преизвикателство, което стои пред мен. В тази, девета поред, главна роля в моя репертоар аз като драматичен сопран за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, като Амнерис от „Аида”, Еболи от „Дон Карлос” и т.н., но при мен така се получи. Ръководството на ТМПЦ и Варненската опера настоя да поема ролята и аз съм благодарна за доверието, което ми гласуваха. Дължа особена благодарност на нашия главен диригент Светослав Борисов и на нашия главен режисьор Кузман Попов, с които заедно изграждаме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване говори за Кармен. Защото, както вече споменах, ако не се изиграе, ролята губи смисъла си.

Намираш ли черти от Кармен у себе си?

Мисля, че всяка жена би могла да открие част от себе си в Кармен. В живота аз съм весел човек, но досега на сцената съм представяла само сериозни персонажи, предимно кралици. А Кармен е просто жена, истинска, обичаща, ревнива, силна, непокорна, огнена. Където и да се появи, всички онемяват пред красотата и свободолюбивия й дух. Дали е влюбена в Дон Хозе или в Ескамилио, тя гордо и смело носи любовта си, дори ако това ще й струва живота.

Певицата, на чиято Кармен се възхищаваш...

Възхищавам се на Надя Кръстева – нейната визитна картичка е Кармен. Но аз търся моята Кармен и вярвам, че ще намеря.

 

Виолета Тончева, 26 януари 2016

 

 

Танго” – концерт-спектакъл по музика на Астор Пиацола на 13 октомври от 19 часа в ГХГ. Със струнен квартет „Арте”, Григор Джанев – контрабас, Руслан Павлов – пиано, Станислава Марчева – мецосопран и специалното участие на Веселина Михалкова и Тереза Зиковска.

 
Тангото! Аржентинското, истинското танго. Онова, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота!

 
Духа и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола, ще поднесе уникален концерт-спектакъл в ГХГ на 13 октомври от 19 часа.
В синтез от музика, театър и живопис ще прозвучат 11 емблематични творби на аржентинския композитор.

 
Идеята е на цигуларката Анна Фурнаджиева от струнен квартет „Арте”, в който тя музицира заедно с Галина Ледлова – виола, Марина Винокурова – цигулка и Кремена Христова – виолончело. За участие са поканени още Григор Джанев – контрабас, Руслан Павлов – пиано, оперната певица Станислава Марчева, драматичната актриса Веселина Михалкова и художничката Тереза Зиковска.

 
Първо по рода си в нашия град, изисканото събитие, подкрепено от фонд „Култура” на Община Варна, обединява представители на изпълнителското, оперното, драматичното и изобразителното изкуство в един общ замисъл, вдъхновен от Пиацола.

 
„Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола, в който влизаш все повече с всяко произведение”, разказва Анна Фурнаджиева. Тя съставя програмата, специално подбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет. Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят също специални аранжименти за този концерт-спектакъл, от който артистите отдавна са завладени.

 
„За пръв път ще пея танго. Разбира се то е различно от операта, но сякаш винаги съм била готова за това. Харесвам Пиацола, той докосва моята душевност”, вълнува се Станислава Марчева. Тя ще изпълни „Аз съм Мария” от едноименната опера на композитора, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за финал „Какво танго, какво!”

 
Още по-силен драматичен нюанс внася Веселина Михалкова, която ще представи между песните и инструменталните произведения лирика от аржентински и български автори. Но не само това. Тя ще изпее и познатото „Прераждане” (Ринашеро) на Пиацола. „Тангото е страст, болка, кръв, сливане. Всичко това го има в музиката на Пиацола. За мен е изключително преживяване, че имам възможността да изпълня тази пиеса, която разказва, че е трудно е да се родиш, но още по-трудно е да е преродиш. Вярвам, че ще залеем със страст публиката”, обобщава усмихната актрисата.

На целия този артистичен фон, по време на спектакъла, художничката Тереза Зиковска ще рисува върху платно своята емоция от това, което се случва на сцената.

И тъй като на аржентинското танго върви аржентинска вино, всеки зрител ще бъде посрещнат с чаша аржентинско вино. Червено, разбира се.
Входът е свободен, местата са ограничени, така че не закъснявайте Smile

 

 

29 януари 2016, 18.00

Не се ли изиграе, ролята губи смисъла си

Бързо интервю между две репетиции с Димитринка Райчева, новата Кармен на варненската оперна сцена

 

Как се съотнася Кармен към досегашните ти героини?

Възприемам „Кармен” като най-голямото предизвикателство в моя творчески път. Независимо, че аз приемам всички роли, които съм изпяла, като предизвикателство: Тоска от едноименната опера, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Абигайл от „Набуко”, Аида от едноименната опера, Сантуца от „Селска чест”, Мадалена от „Андре Шение”, също „Реквием” от Верди. Като вокално и артистично майсторство това са все големи и тежки роли, но Кармен е нещо съвсем, съвсем различно. Разбира се, че трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен. Това беше първата ми мисъл, когато започнах да репетирам.

Мнозина твои почитатели се учудиха, че ще пееш Кармен. Труден ли е  преходът от сопранов към мецосопранов регистър?

Това е второто преизвикателство, което стои пред мен. В тази, девета поред, главна роля в моя репертоар аз като драматичен сопран за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, като Амнерис от „Аида”, Еболи от „Дон Карлос” и т.н., но при мен така се получи. Ръководството на ТМПЦ и Варненската опера настоя да поема ролята и аз съм благодарна за доверието, което ми гласуваха. Дължа особена благодарност на нашия главен диригент Светослав Борисов и на нашия главен режисьор Кузман Попов, с които заедно изграждаме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване говори за Кармен. Защото, както вече споменах, ако не се изиграе, ролята губи смисъла си.

Намираш ли черти от Кармен у себе си?

Мисля, че всяка жена би могла да открие част от себе си в Кармен. В живота аз съм весел човек, но досега на сцената съм представяла само сериозни персонажи, предимно кралици. А Кармен е просто жена, истинска, обичаща, ревнива, силна, непокорна, огнена. Където и да се появи, всички онемяват пред красотата и свободолюбивия й дух. Дали е влюбена в Дон Хозе или в Ескамилио, тя гордо и смело носи любовта си, дори ако това ще й струва живота.

Певицата, на чиято Кармен се възхищаваш...

Възхищавам се на Надя Кръстева – нейната визитна картичка е Кармен. Но аз търся моята Кармен и вярвам, че ще намеря.

 

Виолета Тончева, 26 януари 2016

 

 

Opera Last Minute

3 спектакъла за 30 лв !

Варненски оперен маратон в София !

  • "Андре Шение" - 15 октомври

  • "Адриана Лекуврьор" - 16 октомври

  • "Дон Паскуале" - 17 октомври

Промоцията е валидна от 12 часа на 12 октомври до 18 часа на 15 октомври !

Билети на касата на Софийска опера и балет.


Повече за постановките може да прочетете тук:

Тридневен столичен маратон на Варненската опера през октомври

 

 


 

 

Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов в интрига срещу стария жених

„Дон Паскуале” – 17 октомври, 19.00

Гаетано Доницети, прочут с бързината и лекотата, с които композира, създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура с единна драматургична концепция и богата мелодика в стил опера-буфо, която публиката бурно одобрява на премиерата на 3 януари 1843 г. в Париж.

В интригата срещу самодоволния стар ерген Дон Паскуале, решил да се ожени, при това непременно за млада дама, се включват водещи солисти от екипа на Държавна опера Варна, заедно с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов като Ернесто. Далеч по-младият от своя персонаж Евгений Станимиров: «много хубав бас, който младият певец гъвкаво използва в местата, изискващи бърза артикулация», според Елена Хаберман от Списанието за опера и балет в цял свят «Der neue Merker”, се превъплъщава артистично в Дон Паскуале. Музикалната наблюдателка се впечатлява още от Ирина Жекова в ролята на палавата Норина – „лиричен сопран с добре школуван глас и богат диапазон”, както и от „отличния в музикално отношение хор” и „завладяващата с динамиката си трактовка” на диригента Светослав Борисов. Свилен Николов също е много убедителен като Доктор Малатеста и забърква с очевидно удоволствие цялата интрига, за да я доведе до успешен край.

Импониращ акцент в изключително динамичния режисьорски прочит на Кузман Попов внасят костюмите на Елена Иванова, които предлагат своеобразно модно шоу от няколко епохи - Паскуале идва от барока, Ернесто - от края на миналия век, а Малатеста и Норина са някъде между барока и новото време.

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

 

26 януари 2016, 18.00

 

Лауреати на I межд. конкурс „ArtStars” Варна – 2015 и солисти на Държавна опера Варна

 

На 26 януари от 18 часа предстои интересна Оперна гала, в която ще си дадат среща млади таланти и утвърдени солисти. Участват лауреатите на I межд. конкурс „Art Stars” Варна – 2015 Александрина Михайлова – сопран, Мирела Ябанджиева – сопран, Весела Янева – мецосопран, Олга Куличева – мецосопран, Венера Мелеки – сопран и солистите на Държавна опера Варна Силвия Ангелова– мецосопран, Пламен Димитров– баритон, Валерий Георгиев – тенор. Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира Стефан Бояджиев.

 

 

Александрина Михайлова – сопран е от Шумен и е само на 17 години. Тя е голямото откритие и носителката на  GRAND PRIX в Първия международен музикален конкурс “Art stars” (Звезди на изкуството), Варна -2015. Започва да свири на пиано от 7-годишна възраст при Здравка Христова в Обединена школа по изкуствата „Анастас Стоянов” – Шумен. На 10 г. вече пее в хор „Бодра песен” – Шумен, един от най-известните български детски хорове. От 2012 г. започва сериозни занимания по класическо пеене при Недка Телбизова в Шумен. Като пианистка има участния и награди от национални и международни фестивали и конкурси.

Като певица е носител на следните отличия:

  • 2013 - ІХ Международен конкурс „Франц Шуберт”, Русе – първа награда и специална награда – участие в концерт в Дом „Витгенщайн” във Виена.
  • 2013 - Международен фестивал „Слънце, радост, красота”, Несебър – І награда.
  • 2013 - VІ регионален конкурс „Децата на България пеят, танцуват и рисуват”, Шумен – специална награда и участие в концерти на Държавна филхармония – Шумен.
  • 2015 - Първи международен музикален конкурс “Art stars”, Варна - Grand prix за оперни певци  
  • 2015 - Международен конкурс за певци „Otto Edelman”, Виена - награда за най-добър подрастващ талант
  • 2015 - Международен конкурс „Viva voce” – специална награда на името на Гена Димитрова.

 

Мирела Ябанджиева – сопран е носителка на Първа награда в Първия международен музикален конкурс “Art stars”, Варна – 2015, Варна, 2015. Тя е родена през 1992 г. в гр.Велико Търново. Завършила е НМА “Проф. Панчо Владигеров“ – бакалавър и в момента се обучава за придобиване на магистърска степен в класа на доц. Иванка Нинова.

Участвала е в майсторските класове на Елена Филипова (2011) и Анна Томова-Синтова (2014). От 2013 г. датират първите й роли в Учебния театър на НМА и ДМБЦ „Стефан Македонски” – в оп. „Вълшебната флейта” (Моцарт), „Червената шапчица” (Цезар Кюи), Телефонът” (Карло Меноти), „Оперният директор” (Доменико Чимароза), „Звънецът” (Гаетано Доницети), „Бастиен и Бастиена” (Моцарт). Мариела Ябанджиева има участия в концерти със Софийската филхармония, Симфониета София, Симфониета Видин, Симфониета Враца, Държавна опера Варна. В периода 2009-2011 участва и в постановки на МДТ “Константин Кисимов“ – Велико Търново. Работила е с диригентите Григор Паликаров, Ивайло Кринчев, Атанас Варадинов, Христо Игнатов, Свилен Симеонов, Стефан Бояджиев, Светослав Лазаров.

 

Весела Янева – мецосопран е на 21 години от Варна. Първите си стъпки на сцената на ТМПЦ – Варна прави още като ученичка в постановки на Варненска детско-юношеска опера с главен художествен ръководител Ганчо Ганчев. Завършва НУИ „Добри Христов“ – Варна и в момента следва в НМА “Панчо Владигеров“ със специалност „класическо пеене“ при доц. Иванка Нинова.

Весела Янева е позната на варненци с прекрасните си солови превъплъщения в спектаклите на Варненската детско-юношеска опера. Съчетанието на ярко артистично присъствие с добре нюансиран и красив глас я прави любимка на младежката публика във Варна.

 

Олга Куличева

 

Олга Куличева – мецосопран е родена в Москва. През 1998 г. завършва Висшето музикално училище „Иполитов-Иванов” със специалност хорово дирижиране, а през 2006 г. Московския държавен университет по култура и изкуство със специалност класическо пеене.

Специализирала е оперно пеене при Рафаел Сирикян (тенор), н. а. на Русия Людмила Магомедова (сопран), н. а. на РСФСР Евгения Алтухова (меццо-сопран). Олга Куличева е участвала в различни майсторски класове в Италия: при доц. Марчело Липпи – баритон от Оперната академия на Сицилия, при оперния режисьор Алберто Палошия, при Джованна Ломацци – вице президент на A.S.L.I.C.O и при артистичния директор на оперния театър в Агридженто Клаудио Онофрио, при тенора Джиоакино Джитто, при композитора и диригент Анджело Инглезе и др.

Участвала е в оперен фестивал в Норвегия и в постановката на  Моцарт «Дон Жуан» под режисурата на Джонатан Миллер във Великобритания, пяла е под палката на диригента Марк Сустро във Франция и Ролф Гупта в Норвегия.
Лауреат е на музикални фестивали в Италия и Русия.

Солистка на ГБУК – Москва (Държавно бюджетно учреждение по култура) и на концертното филхармонично обединение «Москонцерт». Певицата развива активна концертна дейност в Росия и извън пределите на родината си.

 

На оперната сцена в различни градове на Италия има реализирани соловите партии на Азучена от оп. ”Трубадур” на Верди, Роза Мамаи от оп. „Арлезианката” на Чилеа и Амнерис от оп. „Аида” на Верди.

 

Венера МелекиСопраното Венера Мелеки е родена през 1988 г. в София.

През 2011 г. завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специалност оперно пеене и вокална педагогика в класа на Людмила Хаджиева. Венера Мелеки има в кариерата си реализирани солови камерни концерти в Москва, Петербург, Магнитогорската опера, Уфа и концертни участия в България, Кипър, Италия (Торино), Австрия (Виена), Македония (Битоля). Участвала е в международни фестивали като „Звездите на Планетата” в Ялта-Русия (2009), „Фестивал на класическа музика” в Ларнака Кипър (2012, 2013), „Битоля Фест” в Македония (2014) и в Първия оперен солунски фестивал в оп. ”Кармен”, изпълнявайки ролята на Фраскита (2015). Лауреат е на международни конкурси: GRAND PRIX във фестивал-конкурс за вокално изкуство „Ф. Шаляпин” в Ялта- Русия (2009);

Първа награда и награда за най-добро изпълнение на творба от Франц Шуберт в конкурса „Франц Шуберт“ в Русе (2013);

Участвала е в майсторски класове на Шерман Лоуи (Торино – 2014), Анете Гъорес (Пловдив – 2015), Лариса Гергиева (София – 2015) и др. Ученичка е на маестро Михаил Ангелов. Венера Мелеки е част от състава на вокалния квартет „Le Contesse Quattro”, който развива активна дейност от 2015 г.

 

 

Цветелина Василева, Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов в операта за френската театрална дива Адриана Лекуврьор

"Адриана Лекуврьор" - 16 октомври, 19.00

Франческо Чилеа композира през 1902 г. „Адриана Лекуврьор” – операта, с която става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава обречената любов на френската театрална дива Адриана Лекуврьор (1692–1730), поставяйки въпроса възможен ли е истинският живот на артиста извън сцената. По думите на македонския режисьор Деян Прошев, възпитаник на НМА „Панчо Владигеров”, „Ако се премахне пеенето, „Адриана Лекуврьор” с успех би могла да се възприеме и като симфонична, и като балетна музика.”
В България тази оригинална творба е поставяна само три пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София. Варненската „Адриана Лекуврьор” от 2015 г., с Цветелина Василева в главната роля, е четвърта постановка в историята на българското оперно изкуство. „Бях студентка, когато гледах софийската постановка на „Адриана Лекуврьор” с Райна Кабаиванска и си спомням колко дълбоко ме впечатлиха нейният глас, красотата и драматизмът, които тя вложи в образа. Втората ми среща с Чилеа беше по време на международния конкурс за оперни певци „Франческо Чилеа” в Италия. Тогава намерих на сцената една иконка на Исус Христос. Спечелих конкурса, пред мен се откриха много творчески възможности и оттогава иконката е неразделна част от моя свят. И ето сега Франческо Чилеа ме доведе от Ню Йорк в България. Щастлива съм, че г-жа Даниела Димова ме покани да дебютирам в ролята на Адриана Лекуврьор”, споделя примата.

Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” през 1902 г., сега в тази роля аплодираме брилянтния Иван Момиров. Прекрасни образи в останалите две главни роли изграждат Даниела Дякова - Принцеса ди Буйон и Иво Йорданов - Мишоне. Останалите персонажи пресъздават Арсений Арсов, Гео Чобанов, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова, Людмил Петров.
Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

 

22 януари 2016, 18.00

 На 22 януари от 18.00 ч., под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, зрителите ще видят италианския прочит на популярната комична творба.

Постановката е дело на режисьора Антонио Петрис, сценографката Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Оригиналният замисъл представя Фигаро като режисьор на марионетен театър.

В ролята на Фигаро публиката ще се срещне с майсторството и харизмата на един от най-талантливите български баритони Венцеслав Анастасов. Великолепния състав на «севилският бръснар» допълват тенорът Арсений Арсов – Граф Алмавива, Силвия Ангелова – Розина, Деян Вачков – Дон Базилио и Гео Чобанов – Доктор Бартоло, а като Берта ще видим за пръв път младата певица Аделина Попова.

 

 

Бойко Цветанов – един идеален Андре Шение

„Андре Шение” – 15 октомври, 19.00

„Андре Шение" е заглавие, което не се среща често в афиша на оперните театри не само у нас, а и по света, независимо, че се счита за една от най-добрите италиански опери на XIX век. В основата на либретото стои историятa на френския поет Андре Шение, който е осъден на смърт като застъпник на краля и дори брат му, един от водачите на френската революция, не успява да го спаси. Към тези исторически събития либретистът Луиджи Илика прибавя романтичната любовна връзка на Шение с младата аристократка Мадалена дьо Коани, която избира смъртта пред живот без любимия и отива, заедно с него, на ешафода.

Прочитът на главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката, съчетава традицията със съвременното светоусещане. „Подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и режисура, делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очаква да бъде”, отбелязва Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Ласкава е нейната оценка и за ефектните костюми на млатата Ася Стоименова, които „много добре визуализират както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и щурма на народните маси, напомнящи мъртвешки танц.”

В световното оперно наследство най-впечатляващите образи на Андре Шение са пресъздали великите тенори Франко Корели, Марио дел Монако, Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Сега в тази роля ще се насладим на изключителното превъплъщение на Бойко Цветанов, „искрящ както винаги глас, който уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение”, по думите на Елена Хаберман.  

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

 

 „Жизел” с Илияна Славова и Павел Кирчев

21 януари 2016, 18.00

Романтичният балет „Жизел” по музика на Адолф Адам е най-новата балетна постановка на сцената на Варненската опера, авторски спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров, който намери изключителен отзвук сред почитателите на балетното изкуство още на августовската премиера миналата година. Като репетитор с нашите балетни артисти работи забележителният балетен артист от Болшой театър Сергей Антонов.

 

В главните роли на 21 януари от 18 часа ще танцуват водещите балетни солисти Илияна Славова, Павел Кирчев, Юрика Аоки, Мартин Чикалов, Румен Стефанов, Галина Велчева, Евгения Минкова и др.

Спектакълът ще бъде с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството наБорис Спасов – диригент на Софийска опера и балет.

 

 

 


 

 

„Андре Шение”, „Адриана Лекуиврьор” и „Дон Паскуале” на сцената на Софийската опера – 15, 16, 17 октомври

 

Борислав ИвановДоайенът Борислав Иванов дирижира „Андре Шение”

Варненската опера идва в София не само с нови, но и много силни заглавия. 3-дневният маратон започва на 15 октомври с „Андре Шение” от Умберто Джордано, под диригентскта палка на артистичния директор на оперния театър Борислав Иванов. Доайенът на българските диригенти откри тазгодишното издание на Международния музикален фестивал в Античния театър „Аспендос” в Турция в началото на септември, а само преди броени дни откри с Девета симфония на Бетовен и новия оперен сезон в Истанбулската опера.
„За мен е удоволствие да представя на сцената на Софийската опера „Андре Шение”. Партитурата на тази историческа драма е изпълнена с контрасти и изисква много тънък баланс между вокалните партии и оркестъра. Също така е важно последователното изграждане на музикалната драматургия до силна кулминация във финала. Вярвам, че всичко това ще се случи, благодарение на отработения синхрон между оркестъра, хора и солистите Бойко Цветанов, Димитринка Райчева и Венцеслав Анастасов – един великолепен екип”, споделя Борислав Иванов.

 

 

 

Вилиана Вълчева Младата Вилиана Вълчева дирижира „Адриана Лекуврьор”

Младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева е завършила висшето си образование в Швейцария с няколко специалности, вкл. оперно-симфонично дирижиране. Работи като репетитор и асистент в операта на Люцерн. На варненска сцена вече е поставила няколко оперни творби, сред които „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа – операта, която столичани ще видят на 16 октомври.

„Най-голямото ми вълнение е, че за пръв път ще дирижирам пред софийска публика и то такова необикновено заглавие като „Адриана Лекуврьор”, което представя трагичната житейска съдба на прочутата френска театрална актриса Адриана Лекуврьор. Музикалните трудности са много, тоналностите и темпата бързо се сменят, от оркестъра и певците се изискват огромна концентрация и издръжливост. Неслучайно тази оригинална веристична творба не се поставя често. Нашата варненска интерпретация от 2015 г. е четвъртата в историята на българското оперно изкуство, след постановките в София (1933), Пловдив (1971) и отново София (1988). Всичко това ме кара да се чувствам изключително отговорна към предстоящия спектакъл. Възхищавам се на изключителните солисти Цветелина Василева, Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов, разчитам на оркестъра и много бих искала да се представим в София така добре, както беше на премиерата в Опера в Летния театър това лято,” усмихва се Вилиана Вълчева.

 

 Светослав БорисовГлавният диригент Светослав Борисов дирижира „Дон Паскуале”

 

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще завърши тридневния гастрол на морския оперен театър в столицата на 17 октомври с комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, на която той е диригент-постановчик. Спектакълът се вписва между октомврийските концерти във Виена на неговия Камерен оркестър „Con Fuoco” с Интеграл от симфониите на Моцарт и поредица от симфонични концерти в австрийската столица, вкл. в прочутата Златна зала на Musikverein. На 23 и 24 ноември пък му предстои да дирижира с Филхармоничния оркестър на Грац австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки.

“За мен е огромна чест да поема концерт, който трябваше да дирижира самият Пендерецки, oще повече, че в програмата е залегнало негово произведение и това ще бъде първото му представяне в Австрия. Но не по-малко се вълнувам от възможността да покажем на знаещата и претенциозна софийска публика нашия „Дон Паскуале”. Това е един свеж, много лек, но не лековато поднесен прочит. Либретото и музикалният  текст носят в себе си вица и провокацията, които ние като интерпретатори сме длъжни да поднесем убедително. За да звучи всичко дантелено и брилянтно, с тази ефирност, която изисква естетиката на Доницети. Солистите Eвгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо”, обобщава Светослав Борисов.

 

20 януари 2016, 18.00

 

 

С фееричната балетна приказка „Лешникотрошачката” от Чайковски  Държавна опера Варна завърши 2015 година, с нея започва и новата 2016 година. Нима има по-подходящо време от зимата за тази притча за мечтите, която се играе в цял свят, особено в дните около Рождество Христово. Варненската публика също я обича и пълни залите за всяко нейно представление.

 

Основната заслуга е на хореографа Сергей Бобров, дългогодишен солист на Болшой театър и главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия. Както и на неговия асистент, забележителния балетен артист, играл 22 години на сцената на Болшой театър, Сергей Антонов.

 

Сценография Гендони. Зрителите ще се потопят в една вълшебна атмосфера с прекрасни танци и костюми, създадениа в копродукция между Сибирски държавен балет и балетнта трупа при Държавна опера Варна.

 

Балетните солисти Илияна Славова - Мари и Павел Кирчев – Принц Лешникотрошач се превърнаха във варненската звездна двойка на «Лешникотрошачката».

 

На 20 януари от 18 часа отново ще ги аплодираме, заедно с Румен Стефанов в ролята на Дроселмайер, Евгения Минкова, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Екатерина Шопова, Николай Димитров, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Даниел Обрешков, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Илияна Божкова, Венета Гочева, Мартин Чикалов, Юрика Аоки, Веселина Иванова, Сандра Дотова, Елена Димитрова, Паола Матеева, Аделина Бояджиева.

 

Спектакълът е с участието на  Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна с гост-диригент Борис Спасов, диригент на Софийска опера и балет.

 

 


 

 

Държава опера Варна с три нови постановки в София през октомври

„Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” на сцената на Софийска опера на 15, 16 и 17 октомври

В средата на октомври екипът на Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет с трите си най-нови постановки, представени от трима диригенти и именити солисти. Медиен партньор на гастрола е БНР.

На 15 октомври от 19 часа столичани ще могат да видят историческата драма „Андре Шение” от Умберто Джордано с Бойко Цветанов в ролятана на Андре Шение. Партнират му Венцеслав Анастасов – Жерар и Димитринка Райчева – Мадалена. Диригент Борислав Иванов, режисьор и художник Кузман Попов, костюмограф Ася Стоименова.

На 16 октомври следва романтичната драма „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа с Цветелина Василева и Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов в главните роли. Диригент Вилиана Вълчева, режисьор Деян Прошев, копродукция с Македонска опера и балет.

Гастролът ще завърши на 17 октомври с комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, в главните роли с Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов. Диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, костюмограф Елена Иванова, копродукция с Театро Комунале – Модена.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

 

 

Уважаеми почитатели на операта,

Поради заболяване на артист спектакълът на Държавна опера Варна "Андре Шение", предвиден за 9 октомври, се отлага.

Закупените билети могат да се презаверят или да се върнат на касата.

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652

 

 

Наградите на ТМПЦ - Държавна опера Варна ФЕНИКС 2015 станаха известни на заключителния спектакъл от XVI Коледен музикален фестивал "Лешникотрошачката" на 23 декември. На кратка тържествена церемония г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи пред публиката отличията, с които се удостояват за втора поредна година творци, журналисти и партньори с принос към творческата дейност на културната институция.

 

Автор на проекта с кристалната статуетка, изобразяваща криле, е младият варненски архитект Христо Топчиев.

Своя кристален ФЕНИКС 2015 получи най-напред Росица Кавалджиева - водеща на предаването за опера, оперета, мюзикъл и балет „Каста Дива” на БНР, програма „Хоризонт”. Наградата се дава за журналистически рефлекс и висок професионализъм при отразяване на фестивалите, премиерите, гастролите и цялостната творческа продукция на Държавна опера Варна.

 

 

 

 

Още една награда ФЕНИКС 2015 отива в БНР, програма „Хоризонт”. За партньорство и медийна подкрепа при отразяване на творческите събития в Държавна опера Варна се отличава екипът на предаването „Вива ла Музика”, начело с водещите Румяна Карадимчева и Владо Джамбазов.

 

Първият ФЕНИКС за варненски журналист стана притежание на Кирил Аспарухов от ТВ „Черно море” за неговия висок професионализъм, иновативност и последователност при отразяване на Опера в Летния

театър, Великденския музикален фестивал, Коледния музикален фестивал и цялостната творческа продукция на Държавна опера Варна.

 

 

 

Екатерина Чешмеджиева получи кристалната статуетка за високи творчески постижения като примабалерина и за цялостен принос като дългогодишен художествен ръководител на балетната трупа при Държавна опера Варна.

 

С награда ФЕНИКС 2015 за високи художествени постижения като дългогодишен артист-хорист при Държавна опера Варна и за цялостен принос към творческата дейност на институцията бе удостоена Светла Димитрова.

 

 

 

 


 

 

 

«Андре Шение» е заглавие, което не се среща често в афиша на оперните театри не само у нас, а и по света, въпреки че творбата е считана за една от най-добрите италиански опери на XIX век.

В премиерните спектакли миналата година до доайена в оперната режисура Кузман Попов, който е и сценограф, плътно застанаха младите и много талантливи Вилиана Вълчева – диригент на спектакъла, Стефан Бояджиев – диригент на хора и художничката на костюми Ася Стоименова. Заедно с опитната хореографка Румяна Малчева те сътвориха един пълнокръвен спектакъл, който завладя сърцата на публиката. Този път на диригентския пулт ще застане доайенът на българското диригентско изкуство маестро Борислав Иванов.

В главната роля на Андре Шение варненската публика на 9 октомври и софийската – на 15 октомври ще имат удоволствието да се срещнат с тенора със световна оперна кариера Бойко Цветанов. В ролята на Жерар ще му партнира друг артист със звездна оперна кариера – баритонът Венцеслав Анастасов, а солистката на Варненската опера Димитринка Райчева отново ще покаже певческото си и артистично присъствие в ролята на Мадалена. Останалите персонажи в тази творба, в която се преплитат борба за власт, жестокост, патриотизъм и възвишена любов, ще пресъздадат Бойка Василева, Вяра Железова, Евгений Станимиров, Людмил Петров, Пламен Долапчиев, Гео Чобанов, Христо Ганевски и др.

 

 

 

С благодарност за подкрепата и съпричастието

към творческите усилия и постижения на ТМПЦ – Държавна опера - Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”

Ви желая

съкровено посрещане на Рождество Христово

и

една щастлива 2016 година,

изпълнена с креативност и успешни културни каузи за нашия град Варна!

***

Thank you sincerely for supporting the creative endeavors and achievements

of Theater and Music Production Center - Varna - Drama Theater "St. Bachvarov"- Varna and State Opera - Varna!

Wishing you a Joyous Holiday Season

and a Happy New Year

full of creativeness and successful cultural causes for Varna!

 

Даниела Димова

Директор на Театрално-музикален продуцентски център - Варна |

Daniela Dimova

Director of Theater and Music Production Center - Varna

 

 

 

 

Тази година Държавна опера Варна постави за трети път в своята история комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети. Темата за възрастния мъж, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte, актуална е и днес. Новата постановка на „Дон Паскуале” е част от политиката на Държавна опера Варна да обогатява репертоара си с комични опери, които са любими на публиката и привлекателни, както за възрастните, така и за младата аудитория – ученици и студенти.

Режисурата е дело на главния режисьор на Държавна опера – Варна Кузман Попов, който умело и с много вкус е внесъл модерно звучене на спектакъла, съобразявайки се както с епохата на създаване на произведението, така и със съвременното светоусещане на обществото. За успеха на операта  допринасят младите и талантливи солисти. Декорите специално бяха предоставени от Италия - Teatro Comunale di Modena, костюмите са дело на художничката Елена Иванова, а диригент на хора е Стефан Бояджиев.
Спектакълът се игра предпремиерно през м. април т. г., премиерата се състоя през август и обра овациите на публиката, която искрено се забавляваше на комичните ситуации и щастливата развръзка.

На 7 октомври от 19 часа ще се състои спектакълът във Варна, а на 17 октомври в София под диригентската палка на Главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.
Солистичният състав е подбран от солистите на Държавна опера – Варна, допълнен от тенора Георги Султанов, внук на големия български актьор Петър Слабаков. В ролята на Дон Паскуале ще се представи басът Евгений Станимиров. Младата и палава Норина се изпълнява от сопраното Ирина Жекова, а в двигателя на събитията – Доктор Малатеста ще се превъплъти баритонът Свилен Николов. Въпреки, че режисьорът постави доста високи изисквания към сценичното поведение на изпълнителите, всички с удоволствие играят в тази постановка, заразени от комичния сюжет и забавните ситуации.  
    

 

Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала  

Интeрвю на Виолета Тончева с Орлин Анастасов преди оперната гала "Орлин Анастасов и приятели" - голямото събитие на XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна - 22 декември 2015, зала 1, ФКЦ

 

Дължим вероятно на Коледа и Нова година завръщането Ви в България и удоволствието да Ви чуем с оперния гала концерт „Орлин Анастасов и приятели”...

 

 

Да се връщам в България, е едно по-различно усещане. За съжаление не мога да пея толкова често тук, поради многото си ангажименти. Всеки театър, в който съм направил добра роля, е важен за мен. Преди 22 години дебютирах в Миланската скала със „Севилският бръснар” и обичам да се връщам там. Сега всеки сезон пея по 13 заглавия в Миланската скала. Преди 5 години изпълних във Варна ролята на Гомес да Силва в "Ернани" и ето сега съм отново тук.

 

Какви участия имате в графика си преди и след „Орлин Анастасов и приятели” в София и във Варна?

 

Участвах в откриването на сезона в Билбао с френската версия на „Дон Карлос”, почти сходна с оригинала, в 5 действия и с балет. В началото на януари ми предстои „Хованщина” в Амстердам.

 

 

Италиански или руски репертоар предпочитате?

 

Бих пял повече руски опери, но за съжаление те не се поставят често. Те са много трудни, включат понякога по 20 солисти, така че е практически невъзможно да намериш толкова много добри солисти само за една постановка. Изисква се освен това и по-дълъг репетиционен процес. „Хованщина” например репетирахме месец и половина.

 

Как изглежда Вашият добър партньор на сцената?

 

Приятно ми е да пея с всички певци, които не мислят за пеенето, а играят своя герой на сцената. Това рядко се среща. Малцина са певците, които не мислят на първо място за вокалната техника. Те забравят, че гласът е просто изразното средство, необходимо за да стане един спектакъл добър.

 

Какъвто е всеки спектакъл, в който излизате заедно с Венцеслав Анастасов...

 

С брат ми сме били заедно в концерти, но също и в „Дон Кихот”, „Атила”, „Ернани”, „Турандот”. Обичам да пея с него, мизансценът става по-естествен.

 

Какво цените у Венцеслав Анастасов?

 

Ние си имаме доверие един на друг. Обсъждаме, анализираме и тази комуникация е полезна за нашето изкуство. Всеки певец има своята лична гледна точка, но общуването може да я промени. Много често се случва твоята представа да се разминава с възприятието на другия.

Венци има богат спинтов баритон – един рядко срещан глас, който той  води много хубаво. С лекота овладява високия регистър. С малко движения и жестове успява да предаде напълно характера на героя. Малцина певци го могат.    

 

Вие започнахте кариерата си с изключително висок старт. Когато си тръгнал от върха, какво по-нагоре?

 

Винаги има по-висок връх. Борис Христов говори за това, че непрекъснато трябва да търсиш съвършенството. Специално за ролята си на Борис Годунов той изтъква, че независимо колко пъти я изпълнява, винаги открива в нея нещо ново, нещо, с което да я обогати. 20 години след дебюта ми в тази роля, аз изцяло споделям мнението му.  

 

Запълнихте вече репертоара си с всички знакови басови партии...

 

Не съм изпял още само Иван Сусанин.

 

Какъв човек е Орлин Анастасов извън сцената?

 

Вярвам, че съм един доста затворен човек. Предпочитам уединението пред шумната компания. Обичам риболова, нали съм израсъл на Дунава.

 

За Коледа и Нова година пожелавате...

 

Всички знаем, че здравето е най-важното, но нека не забравяме, че има и други неща, които изграждат същността на живота ни.

За Коледа и Нова година пожелавам на всички българи здраве, любов и смирение. 

 

 

 

Трите най-нови постановки «Адриана Лекуврьор» от Франческо Чилеа, «Дон Паскуале» от Гаетано Доницети и „Андре Шение” от Умберто Джордано ще бъдат представени на 6, 7 и 9 октомври във Варна, а след това и на сцената на Софийска опера и балет.

 „Адриана Лекуврьор” с Георги Цуцковски, Линка Стоянова, Бойка Василева и Иво Йорданов на 6 октомври

След успешната юлска премиера в Опера в Летния театър т. г., вторият спектакъл на „Адриана Лекуврьор" ще се състои на 6 октомври от 19 часа на Основна сцена във Варна, а на 16 октомври  ще бъде показан и на сцената на Софийска опера и балет. Копродукция с Македонската национална опера, първата в историята на Варненската опера постановка на тази творба е  режисьорски прочит на Деян Прошев - директор на Националната опера и балет в Скопие, възпитаник на НМА „Панчо Владигеров”. Диригент е Вилиана Вълчева, която гради успешна творческа кариера в България и Швейцария, асистент-режисьор Люпка Якимовска (Македония), сценограф Александър Златович (Сърбия), костюмограф Весна Радович (Сърбия), диригент на хора Стефан Бояджиев, хореография Олга Панго (Македония).

Шедьовърът на Франческо Чилеа, който пресъздава последната година от живота на прочутата френска драматична актриса Адриана Лекуврьор (1692–1730), е образец на веристична музикална драма, близка до естетиката на Маскани, Леонкавало и Пучини. В тази опера Франческо Чилеа се проявява като тънък психолог, обаятелен лирик и драматург, с особено силно чувство за сцената. В премиерата на 6 ноември 1902 г. в „Театро Лирико”, Милано Енрико Карузо жъне успех в ролята на Маурицио. На 6 октомври във Варна Маурицио ще представи Георги Цуцковски - водещ тенор и Артистичен директор на Скопската опера. Завършил Факултета по музика в Университета на Скопие, той специализира във Виена и върви последователно по творческия си път на оперен артист. В репертоара му присъстват ролите на Херцога («Риголето»), Рикардо («Бал с маски»), Алфред («Травиата»), Рудолф («Бохеми»), Дон Хозе («Кармен»), Неморино («Любовен еликсир»), Тамино («Вълшебната флейта»), Едвин («Царицата на чардаша»), Калаф («Турандот») и др. Гастролира на сцените в Италия, Португалия, Сърбия, Русия, Япония, Германия, Босна, Албания, България.

Останалите роли са поверени на солистите на Държавна опера Варна, начело със сопраното Линка Стоянова и мецосопраното Бойка Василева, които ще дебютират в главните, знакови в биографията на всяка оперна певица роли на Адриана Лекуврьор и Принцеса ди Буйон. Удоволствие ще бъде за нас отново да  аплодираме варнененския баритон с международна кариера Иво Йорданов, който завладя сърцата на публиката в Опера в Летния театър с великолепно изградения образ на влюбения всеотдайно в Адриана Мишоне. В останалите роли: Арсений Арсов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова и Лиляна Кондова.

Театрално – музикален продуцентски център  - Варна съобщава, че е публикувана публична покана на сайта на Агенцията по обществени поръчки - www.aop.bg, раздел "ПУБЛИЧНА ПОКАНА" под уникален код № 9049194 от 22.12.2015 г., където може да се получи допълнителна информация относно изискванията за участие и спецификата на поръчката.

Възложител: Театрално –музикален продуцентски център - Варна

Обект на поръчката: Доставки и услуги Предмет на поръчката:

“Изработка и тиражиране на рекламно-информационни материали
за нуждите на Театрално-музикален продуцентски център Варна”

 

Документи за изтегляне:

 

ПУБЛИЧНА ПОКАНА 

ПРЕДМЕТ  “ИЗРАБОТКА И ТИРАЖИРАНЕ НА РЕКЛАМНО-ИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ ЗА НУЖДИТЕ НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА”

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

ОБРАЗЦИ НА ДОКУМЕНТИ


ПРОТОКОЛ

 


Opera Last Minute

3 спектакъла за 30 лв !

Варненски оперен маратон в София !

  • "Андре Шение" - 15 октомври

  • "Адриана Лекуврьор" - 16 октомври

  • "Дон Паскуале" - 17 октомври

Промоцията е валидна от 12 часа на 12 октомври до 18 часа на 15 октомври !

Билети на касата на Софийска опера и балет.

 

Държава опера Варна с три нови постановки в София през октомври


„Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” на сцената на Софийска опера на 15, 16 и 17 октомври.

Медиен партньор на гастрола е БНР.

В средата на октомври екипът на Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет с трите си най-нови постановки, представени от трима диригенти и именити солисти.

На 15 октомври от 19 часа столичани ще могат да видят историческата драма „Андре Шение” от Умберто Джордано, с Бойко Цветанов в ролята на Андре Шение.. Партнират му Венцеслав Анастасов – Жерар и Димитринка Райчева – Мадалена. Диригент Борислав Иванов, режисьор и художник Кузман Попов, костюмограф Ася Стоименова.

На 16 октомври следва романтичната драма „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа с Цветелина Василева и Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов в главните роли. Диригент Вилиана Вълчева, режисьор Деян Прошев, копродукция с Македонска опера и балет.

Гастролът ще завърши на 17 октомври с комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, в главните роли с Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов. Диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, костюмограф Елена Иванова, копродукция с Театро Комунале – Модена.

Видео трейлър може да видите тук:
   https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

 

Андре Шение – поетът на ешафода

Бойко Цветанов – един идеален Андре Шение

„Андре Шение” – 15 октомври, 19.00

„Андре Шение" е заглавие, което не се среща често в афиша на оперните театри не само у нас, а и по света, независимо, че се счита за една от най-добрите италиански опери на XIX век. В основата на либретото стои действителната история на френския поет Андре Шение, който е осъден на смърт като застъпник на краля и дори брат му, един от водачите на френската революция, не успява да го спаси. Към тези исторически събития либретистът Луиджи Илика прибавя романтичната любоввна връзка на Шение с младата аристократка Мадалена дьо Коани, която избира смъртта пред живот без любимия и отива, заедно с него, на ешафода.

Прочитът на главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката, съчетава традицията със съвременното светоусещане. „Подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и режисура, делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очаква да бъде”, отбелязва Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Ласкава е нейната оценка и за ефектните костюми на млатата Ася Стоименова, които „много добре визуализират както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и щурма на народните маси, напомнящи мъртвешки танц.”

В световното оперно наследство най-впечатляващите образи на Андре Шение са пресъздали великите тенори Франко Корели, Марио дел Монако, Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Сега в тази роля ще се насладим на изключителното превъплъщение на Бойко Цветанов, „искрящ както винаги глас, който уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение”, по думите на Елена Хаберман. 

Във великолепния солистичен състав на „Андре Шение” са ангажирани солистите на Държавна опера Варна Венцеслав Анастасов - Жерар, Димитринка Райчева – Мадалена, „истинска представителка на веристичния оперен стил”, Вяра Железова – Берси, „красив и светъл мецосопран”, Бойка Василева – Графинята и Мадлон, „истинско откритие, особено завладяваща с изпълнението си на Мадлон”, по думите на Елена Хаберман. В останалите роли - Евгений Станимиров, Свилен Николов, Гео Чобанов, Людмил Петров, Пламен Долапчиев и др.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Фотография Росен Донев

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

 

"Адриана Лекуврьор"  - обречената любов на една театрална дива

Цветелина Василева, Иван Момиров, Даниела Дякова и Иво Йорданов в операта за френската театрална дива Адриана Лекуврьор

"Адриана Лекуврьор" - 16 октомври, 19.00

 Франческо Чилеа композира през 1902 г. „Адриана Лекуврьор” – операта, с която става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава обречената любов на френската театрална дива Адриана Лекуврьор (1692–1730), поставяйки въпроса възможен ли е истинският живот на артиста извън сцената. По думите на македонския режисьор Деян Прошев, възпитаник на НМА „Панчо Владигеров”, „Ако се премахне пеенето, „Адриана Лекуврьор” с успех би могла да се възприеме и като симфонична, и като балетна музика.”

В България тази оригинална творба е поставяна само три пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София. Варненската „Адриана Лекуврьор” от 2015 г., с Цветелина Василева в главната роля, е четвърта постановка в историята на българското оперно изкуство. „Бях студентка, когато гледах софийската постановка на „Адриана Лекуврьор” с Райна Кабаиванска и си спомням колко дълбоко ме впечатлиха нейният глас, красотата и драматизмът, които тя вложи в образа. Втората ми среща с Чилеа беше по време на международния конкурс за оперни певци „Франческо Чилеа” в Италия. Тогава намерих на сцената една иконка на Исус Христос. Спечелих конкурса, пред мен се откриха много творчески възможности и оттогава иконката е неразделна част от моя свят. И ето сега Франческо Чилеа ме доведе от Ню Йорк в България. Щастлива съм, че г-жа Даниела Димова ме покани да дебютирам в ролята на Адриана Лекуврьор”, споделя примата.

Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” през 1902 г., сега в тази роля аплодираме брилянтния Иван Момиров. Прекрасни образи в останалите две главни роли изграждат Даниела Дякова - Принцеса ди Буйон и Иво Йорданов - Мишоне. Останалите персонажи пресъздават Арсений Арсов, Гео Чобанов, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Силвия Ангелова, Людмил Петров.

 Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

 Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Фотография Росен Донев, Опера в Летния театър

 

„Дон Паскуале” – шегите на възрастта

Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов в интрига срещу стария жених „Дон Паскуале” – 17 октомври, 19.00

Гаетано Доницети, прочут с бързината и лекотата, с които композира, създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура с единна драматургична концепция и богата мелодика в стил опера-буфо, която публиката бурно одобрява на премиерата на 3 януари 1843 г. в Париж.

В интригата срещу самодоволния стар ерген Дон Паскуале, решил да се ожени, при това непременно за млада дама, се включват водещи солисти от екипа на Държавна опера Варна, заедно с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов като Ернесто. Далеч по-младият от своя персонаж Евгений Станимиров: «много хубав бас, който младият певец гъвкаво използва в местата, изискващи бърза артикулация», според Елена Хаберман от Списанието за опера и балет в цял свят «Der neue Merker”, се превъплъщава артистично в Дон Паскуале. Музикалната наблюдателка се впечатлява още от Ирина Жекова в ролята на палавата Норина – „лиричен сопран с добре школуван глас и богат диапазон”, както и от „отличния в музикално отношение хор” и „завладяващата с динамиката си трактовка” на диригента Светослав Борисов. Свилен Николов също е много убедителен като Доктор Малатеста и забърква с очевидно удоволствие цялата интрига, за да я доведе до успешен край.

Импониращ акцент в изключително динамичния режисьорски прочит на Кузман Попов внасят костюмите на Елена Иванова, които предлагат своеобразно модно шоу от няколко епохи - Паскуале идва от барока, Ернесто - от края на миналия век, а Малатеста и Норина са някъде между барока и новото време.

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

Фотография Росен Донев

Театрално – музикален продуцентски център  - Варна съобщава, че е публикувана публична покана на сайта на Агенцията по обществени поръчки - www.aop.bg, раздел "ПУБЛИЧНА ПОКАНА" под уникален код № 9049194 от 22.12.2015 г., където може да се получи допълнителна информация относно изискванията за участие и спецификата на поръчката.

Възложител: Театрално –музикален продуцентски център - Варна

Обект на поръчката: Доставки и услуги Предмет на поръчката:

“Изработка и тиражиране на рекламно-информационни материали
за нуждите на Театрално-музикален продуцентски център Варна”

 

Документи за изтегляне:

 

ПУБЛИЧНА ПОКАНА 

ПРЕДМЕТ  “ИЗРАБОТКА И ТИРАЖИРАНЕ НА РЕКЛАМНО-ИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ ЗА НУЖДИТЕ НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА”

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

ОБРАЗЦИ НА ДОКУМЕНТИ


ПРОТОКОЛ

 

 

Два фестивални концерта в памет на Дмитрий Шостакович

На 1 октомври, Световния ден на музиката, Варна за пъв път ще бъде домакин на „Piano Extravaganza” - уникалния международен фестивал, който издирва и представя произведения с висока художествена стойност.

Създавайки този специален форум през 2011 г., световноизвестният пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов постига отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на ярки, но малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения. Провеждан досега само в София, сега фестивалът „Piano Extravaganza” – Варна 2015 носи имената на прочути изпълнители като Людмил Ангелов (пиано), Димитър Буров (цигулка и виола), Христо Танев (виолончело), Атанас Кръстев (виолончело), Струнен квартет “Димов” и Даниела Димова (сопран).
 

Двата фестивални концерта на 1 и 2 октомври, посветени на големия руски композитор Дмитрий Шостакович (1906–1975), ще представят пълна панорама с всички негови камерни произведения, включващи пиано.

В програмата на 1 октомври от 19 часа в ГХГ меломаните ще чуят: Трио №1 в до мажор опус 8 от 1923 г., Соната за цигулка и пиано опус 134 от 1968 г., Соната за виолончело и пиано в ре минор, опус 40 от 1934 г. и Трио № 2 в ми минор, опус 67 от 1944 т.  

В концерта на 2 октомври от 19 часа на Основна сцена на Държавна опера Варна, са залегнали следните творби: Соната за виола и пиано, оп. 147 от 1975 г., в изпълнение на Людмил Ангелов и Димитър Буров; Седем романса по поеми от Александър Блок, за сопран, цигулка, виолончело и пиано, оп. 127 от 1967 г., в изпълнение на Даниела Димова, Димитър Буров, Христо Танев и Людмил Ангелов и Клавирен квинтет в сол минор, оп. 57 от 1940 г., в изпълнение на Квартет „Димов” и Людмил Ангелов.
        

Людмил Ангелов

Людмил АнгеловНосител на всички престижни награди за пианисти, сред тях и първа награда в най-значимия пианистичен форум в света Piano Masters в Монте Карло, постоянно ангажиран с концерти на няколко континента, Людмил Ангелов живее и работи в Испания, където е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата.
Въпреки огромната си заетост на артист от световна величина, той намира време за концерти в България и родния си град. Гостува в почти всички издания на Фестивала на изкуствата „Аполония и е първият носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония, избран е за почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове. През последните години се връща у нас с Интеграл от шест концерта с музика на Шопен, свири на „Fortissimo Fest”, а през 2011 г. става основател и артистичен директор на своя втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена.

Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, Людмил Ангелов завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” при Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалния пианист и педагог Константин Станкович. Изключителният пианист е отличен с награди от редица международни конкурси. Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов изнася рецитали, концерти c камерна музика и е солист на всички български и и много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на творци от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Педро Халфтер, Руслан Райчев, Емил Табаков, Росен Миланов и др.

Невероятен отзвук предизвикват неговите рецитали през 2000 г. на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. Пианистът има записи за RСА, Gega New, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио- и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с ронда и вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. На Международния музикален фестивал в Толедо през 2006 г. Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин.

През същата година, заедно с цигуларя Веско Ешкенази, осъществява интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Людмил Ангелов участва в няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на петте клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Дисковете му са удостоени с най-високите отличия в класическата музика.

Даниела Димова

Даниела ДимоваДаниела Димова (сопран) завършва през 1990 г. оперно пеене в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” София, в класа на проф. Реса Колева, специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, в курса по оперно пеене на проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано. През 1990 г. дебютира на сцената на Русенската опера, а от 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера.

От декември 2009 г., след спечелен конкурс, заема длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество Варна. През декември 2010 г. спечелва и конкурса за директор на новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна, в който от средата на 2010 г. са обединени Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Завършила през 2014 г. магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност, като с поредния спечелен конкурс през 2015 г. пое следващия си мандат като директор на ТМПЦ Варна.

В творческата биография на Даниела Димова има около 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус и др., както и голям репертоар от областта на кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни от Бах, Перголези, Вивалди, Моцарт, Шуберт, Росини, Верди, Р. Щраус, Шьонберг, Карл Орф, Б. Бритън и др. Певицата се представя с успех и в жанра на мюзикъла с проектите на Опера в Летния театър "Хелоу, Бродуей" (2012), "Супер Стар Гала" (2013) и рок операта „Исус Христос суперзвезда” (2014). Участва многократно в почти всички български оперни театри и музикални фестивали: “Варненско лято”, “Софийски музикални седмици”, “Европейски музикален фестивал”, изпълнявайки както оперен, така и кантатно-ораториален и камерен репертоар от Ренесанса до съвременни творби.

Гастролира на редица европейски и световни сцени: Испания – Auditorio de Madrid, Teatro Principal di Alicante, Международен музикален фестивал в Севиля, Gran Teatro “Manuel de Falla”-Cadiz; Португалия – Teatro “San Carlo’ of Lisabon; Белгия – Opera Hause of Antverpen, Palais des beaux arts – Brussel; Швейцария - Opera Hause of Vevey, Оперен фестивал в Аванж; Италия – Тоскански оперен фестивал, Норвегия – Oslo Konzerthus; Австрия – Wiener Konzerthaus; Египет – Национална опера – Кайро и др. Има издадени компактдискове със Сефарадски, Ешкеназки песни и и песни от Курт Вайл. Наред с изпълнителската си дейност, Даниела Димова развива активна обществена и културна дейност. Организира и реализира редица интересни проекти в областта на музиката за изпълнение на по-неизвестни и рядко изпълнявани в България музикални произведения. През 2007 г. основава и управлява дружество “Проект Музика”, създадено с цел реализиране на проекти в областта на музикалната култура и осигуряване на допълнителни творчески ангажименти на варненски музиканти в България и чужбина. С операта “Дидона и Еней” от Х. Пърсел варненци са гостували в Ларнака и Никозия, Гърция, а с операта на Моцарт „Асканио в Алба” – във Варезе, Италия. Даниела Димова е съучредител на сдружение “Варна – културна столица” (2004) за реализация на амбициозния проект Варна да стане културна столица на Европа през 2019 година, а през 2011 г. е избрана за председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Даниела Димова е носител на редица престижни награди: І награда за оперно пеене от Националния фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1989) за Царица на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт; І награда от Международния фестивал на изкуствата в Корея (1992); Две номинации от Организацията на евреите в България „Шалом” за годишните награди „Шофар” (2006 и 2009); Награда “Варна” (2007) за принос в развитието на оперната и камерната музика; “Кристална лира” (2007) на Съюза на българските музикални и танцови дейци за принос в оперното изкуство;  “Златно перо” (2011) на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010; Златен медал "100 години Борис Христов" (2014) от Министерство на културата за концерт "Bassissimo" с най-големия Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на 28 май 2014 г.

 

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов препоръча на публиката на празничните декемврийски коледни концерти рецепта за Коледа и Нова година от Катарина Елизабет Гьоте – майката на великия Гьоте.

 

Рецепта за Коледа и Нова година от Катарина Елизабет Гьоте


Вземаме 12 месеца и много старателно ги изчистваме от горчивина, завист, педантизъм и страх, разпределяме ги по 30 или 31 части всеки месец, така че наличното количество да стигне за една година.

 

Ястието се приготвя всеки ден от 1 част работа и 2 части радост и хумор.

Добавят се 3 пълни супени лъжици оптимизъм, една чаена лъжичка толераннтност, зрънце ирония и щипка такт.

 

След това всичко се полива обилно с любов.

 

Готовото ястие се украсява с букетче мили нежности и се сервира всеки ден, с гарнитура от бодрост и живителна чаша чай. 

 

Опитайте и Вие :)

 

Новата сценична версия на на балета „Жизел” ще се играе на 29 септември от 19 часа за пръв път през новия 69-ти творчески сезон на Държавна опера Варна и за пръв път след изключително успешната премиера в началото на август т.г. Постановката и хореографията на известната творба на Адолф Адам са дело на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров и неговите асистенти - солистите на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Олеся Алдонина, Демид Зиков, Наталия Боброва, както и на репетитора на Болшой театър Сергей Антонов. Фотограф Веселин Василев.

Спектакълът се изпълнява с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството на Вилиана Вълчева. В главните роли ще танцуват водещите балетни артисти Илияна Славова – Жизел, Павел Кирчев – Алберт, Юрика Аоки – Мирта и Мартин Чикалов – Ханс. Участват още Даниел Обрешков – Вилфред, Галина Велчева и Евгения Минкова – двойка вилиси, Румен Стефанов – Херцогът, Лиляна Георгиева – Батилда и Гергана Георгиева – Берта.

Идеята за балета „Жизел” идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

В историята на Варненската опера „Жизел” се поставя отново след една доста продължителна пауза от 39 години. Дългогодишните балетмайстори на оперния театър Стефан и Галина Йорданови са автори на предишните две постановки от 1965 и 1976 г. “Жизел” 2015 вълнува както с красивата класическа хореография на Сергей Бобров, така и с балетните умения и подчертаната ансамбловост на екипа, за който „Жизел” е последната, най-голямата любов.

 

Сара Гьош

 

 

Солистката на Виенската народна опера Сара Гьош пред Виолета Тончева

 

Въодушевена съм от първата си среща с българските зрители, които са емоционални, открити и компeтентни. Благодаря за сърдечната реакция, за топлината и съучастието, които се предаваха от залата към сцената по време на нашите три празнични коледни концерта. Усещането беше прекрасно и вдъхновяващо.

 

Всъщност винаги се чувствам добре, когато работя с великолепния диригент Светослав Борисов, с когото имаме общи изяви в Музикферайн, с Хофбург Оркестър и Моцарт Оркестър. Радвам се, че имах възможността  да пея във Варненския оперен театър с неговия чудесен оркестър и със страхотните солисти Пламен Димитров и Валерий Георгиев. Българските оперни гласове по принцип са едно изключително явление и навсякъде ги ценят.

Питате ме какво означава за мен да съм солистка на Виенската народна опера в един град, толкова влюбен в музиката. Виена действително е музикална столица на света с много взискателна публика, която изисква от артиста непрекъснато да се доказва. Затова ще бъде недостатъчно, ако кажа, че съм щастлива да пея на виенска сцена. Това, което изпитвам, е много повече. Аз живея моята мечта. 

Благодаря още веднъж на варненци за съпреживянето. Ще отнеса красив спомен оттук и се надявам да се видим в скоро време отново! На всички пожелавам щастливо посрещане на Рождество Христово и една благодатна, изпълнена със здраве и обич 2016 година!

 

19 декември 2015 г.

 

 

XVI Коледен музикален  фестивал – Варна 2015

 

Държавна опера Варна предлага в рамките на XVI Коледен музикален фестивал още една елегантна камерна проява. На 20 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе първи балкон), зрителите са поканени на концерт под наслов „Коледен музикален венец”. В него Вилиана Вълчева, която освен диригентка е и великолепна пианистка, ще музицира заедно с кларинетиста Пламен Павлов и фаготиста Светослав Славчев.

 

Тримата са включили много интересни творби в програмата на концерта: Сонатина за кларинет и пиано от Йозеф Хоровиц, Романс оп. 36 за фагот и пиано от Камий Сен-Санс, Бразилиера за фагот и пиано от Дариус Мийо, Патетично трио за кларинет, фагот и пиано от Михаил Глинка и Концертни пиеси оп. 113 и 114 за кларинет, фагот и пиано от Феликс Менделсон Бартолди.

 

Родена във Варна, ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА завършва НУИ „Добри Христов” с пиано, Висшето музикално училище в Берн, Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент, Висшето музикално училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфоничнo дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф.Ахим Фидлер, проф.Блетлер. Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт във Висшето музикално училище в Люцерн и изучава музикология и история на изкуството в Университета на Берн. Работи и с големите диригенти Бернард Хайтинк, Зубин Мета и Пиер Булез. В периода (2008-2010) Вилиана Вълчева е стипендиант на Zeno Karl Foundation Schindler (Женева), а през 2014 на фондация „Рихард Вагнер” (Байроит).
Паралелно с ангажиментите си в Швейцария и други европейски страни, от 2014, по покана на маестро Борислав Иванов и директорката на ТМПЦ- Варна Даниела Димова, Вилиана Вълчева вече е и част от състава на Държавна опера Варна.

СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ - фагот завършва СМУ „Добри Христов” – Варна и ДМА "Панчо Владигеров" – София. Работи като инструменталист в различни български оркестри и камерни формации. От 2002 до 2012 г. е в състава на оркестъра на Държавна Опера Варна. Гостува като солист на оркестрите в Габрово, Шумен, Пазарджик, Разград, Варна, Симфониета София и др, както и на фестивали като „Варненско лято“, „Европейски Музикален Фестивал“ и Камерна сцена София. Като артист на свободна практика работи в сътрудничество с много утвърдени и именити български и чуждестранни музиканти в различни проекти. Осъществява записи за iTunes, Amazon, Spotifyи др.

ПЛАМЕН ПАВЛОВ – кларинет е роден през 1986 във Враца. Изучава кларинет при своя баща Пламен Павлов-старши. През 2010 защитава магистърска степен в класа по кларинет на академик Петко Радев в НМА “Панчо Владигеров”. Посещава майсторски класове в България и чужбина при Никола Балдеру, Е.Петеркова и др. Носител на награди от национални и международни конкурси. Работил в Софийски духов оркестър, Симфониета Враца, Държавна опера Русе. В периода 2013-2015 е солист-оркестрант към Държавна опера Варна, а от декември 2015 свири в Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

Билети на цена от 10 лв може да закупите от касите на Държавна опера Варна и от сайта bgbileti.com.

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 

 

 

Оперетна гала с участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера  Варна ще бъде представена на 25 септември от 19 часа на Основна сцена.  
В програмата: откъси от оперети на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар,
Ж. Офенбах, Ф. Супе, и др. Солисти са звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и водещите солисти на Държавна Опера Варна Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Силвия Ангелова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др.

В началото на новия 69-ти творчески сезон екипът с диригент Ганчо Ганчев и режисьор Кузман Попов поднася своя, подготвен с много любов, оперетен гала концерт на многобройните ценители на любимия забавен жанр, в който доброто настроение идва както от известни мелодии и талантливи артисти, така и от сценичните решения.

Диригентът Ганчо Ганчев е художествен ръководител и диригент на Варненската детско-юношеска опера, диригент на Варненски камерен оркестър Ganchev – Bend и Смесена вокална формация „ИУ-фория” към ИУ Варна, артистичен секретар на Международния майски хоров конкурс „Проф. Георги Димитров”, гл. експерт Оркестри и ансамбли в дирекция Култура и духовно развитие на Община  Варна. Завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалностите музикална педагогика и оркестрово дирижиране, Ганчо Ганчев е един от творците, които възстановяват традициите на детската опера в града. Диригент е на Варненската детско-юношеска опера от 1993 г. и неин главен художествен ръководител от 1998 г. През 2004 г., под егидата на Дирекция Култура и духовно развитие на Община Варна, създава Варненски камерен оркестър от професионални музиканти от Държавна опера Варна, който ръководи и в момента. С него участва активно в културния живот на града. Осъществил е над 90 концерта със симфонична, оперна, салонна и модерна музика със световно известни наши и чужди изпълнители - певци и инструменталисти. През 2012 г. създава и ръководи Смесена вокална формация „ИУ-фория” към Икономически университет Варна.

В творческата си биография Ганчо Ганчев има осъществени над 1500 изяви - концерти, спектакли и разнородни музикални и музикално-сценични продукции. Оркестрира и аранжира театрална и симфонична музика, камерни пиеси за различни инструментални състави и песни. Има 7 пълни оркестрации на мюзикъли и е диригент – постановчик на повече от 15 мюзикъла. Работи съвместно с Държавна опера Варна, Държавна опера Русе, Американски университет Благоевград и други институции, с които има осъществени много копродукции. През 2009 г. инициира музикалните презентации в рамките на Международен театрален фестивал „Варненско лято”. Участва многократно с концерти и спектакли в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, Националния фестивал на оперните театри в Стара Загора, Международния фестивал „Моцартови празници” в Правец и др.

Концертирал с различни музикални състави в България, Германия, Австрия, Гърция, Русия, Украйна, Белгия, Холандия, Италия, Канада и други. Има осъществени записи в Българско национално радио, Радио Варна и Радио CBS – Канада. Многократно е канен за член на жури на международни и национални конкурси.

Носител е на награда „Шофар” за 2010 г. в категорията "За етническата толерантност", връчена му от Организация на евреите в България „Шалом”. Носител е на „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, връчена му през 2013 г., по повод 30 години творческа дейност и 20 години от създаването на Варненската детско-юношеска опера.

 

Празничен коледен концерт

XVIКоледен музикален фестивал – Варна 2015

18 декември, 19 часа; 19 декември, 11 часа; 19 декември, 19 часа

 

От всички събития в Коледния музикален фестивал варненската публика всяка година проявява предпочитанията си към традиционния Празничен концерт. Веднъж - заради жизнерадостната музика на Щраус, която носи в себе си приповдигнатото очакване на Коледа и Нова година.

И още - заради възможността зрителите също да се включват в концера, като в определени творби отброяват музикалните тактове по даден знак от диригента.
На нито един друг концерт не се случва диригентът да дирижира оркестър и публика едновременно J и това създава едно прекрасно усещане за съобщност и съпричастие. Варненци приличат в това отношение на виенчани, които започват първия ден на Новата година с подобен концерт, излъчван по телевизията в цял свят.

Концертът във Варна, поради големия интерес, ще има тази година 3 издания – на 18 и 19 декември от 19 часа и още веднъж – като матине на 19 декември от 11 часа. И трите концерта ще бъдат изнесени в залата на Варненската опера.

Специален виенски привкус обещава главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Определено може да му се вярва, защото той е австрийски възпитаник и творческата му кариера протича с непрекъснати ангажименти както във Варна, така и в Австрия.   

„С музиката на Щраус и не само”, така Светослав Борисов обобщава духа на специално подбраната от него концертна програма. Под знака на Щраус, Лехар и Калман ще прозвучат някои от най-популярните и мелодични арии и дуети от оперетите „Прилепът”, „Страната на усмивките”, „Джудита”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, „Цигански барон”. Голямата изненада на концерта ще бъде солистката на Виенската народна опера (Wiener Volksoper), сопраното Сара Гьош, която веднага след варненските концерти заминава на дълго празнично турне в САЩ. Заедно с нея на сцената ще бъдат и солистите на Държавна опера Варна – тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Във втората част на концерта от сцената ще се изсипят празнични искри с известните Щраусови валсове: „Кайзервалс”, “Виенска кръв”, „Рози от юг”, полката „На лов” и разбира се – „На хубавия син Дунав”. Бисът, още отсега се знае, ще бъде онзи бравурен „Радецки марш”, написан от Йохан Щраус – баща.

 

 

П Р О Г Р А М А

 

ПРИЛЕПЪТ – оперета от Йохан Щраус

–     Увертюра

–     Ария на Розалинда – изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

–     Кайзервалс

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Данило – изп. Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

–     На лов – бърза полка

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Дует на Хана и Данило – изп. Сара Гьош иВалерий Георгиев

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША – оперета от Имре Калман

            – Ария на Силва – изп. Сара Гьош   

ЦИГАНСКИ БАРОН – оперета от Йохан Щраус

–     Встъпителен марш

ДЖУДИТА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Октавио изп. Валерий Георгиев

–     Ария на Джудита изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

            –  Рози от юг – валс

ВИЕНСКА КРЪВ – оперета от Йохан Щраус

Дует на Граф и Графия – изп. Сара Гьош и Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

                – На хубавия син Дунав – валс

 

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна от 2013 г., принадлежи към генерацията талантливи и динамични  творци на новото време. След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент и на Бохумските симфоници, продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Така Светослав Борисов открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент.

С голям успех гостува многократно на сцената на Софийска опера и балет със спектакли на „Дон Карлос” от Верди, който непосредствено след това представя и на фестивала „Филипи” в Гърция. През декември 2014 г. дирижира премиерата на „Царицата на чардаша” от Калман в Музикалния театъра на Гелзенкирхен. През декември 2015 гостува в операта на Магдебург, а през 2016 предстои и дебютът му в Истанбулската опера. 

Ценно е партньорството му с оркестри от ранга на Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Бранденбург, Новата филхармония на Вестфалия, Камерния оркестър на Лозана, Датския национален оркестър и др. Дирижирал е концерти в Златната зала на Музикферайн - Виена, Щефаниензал - Грац, Бетовен Хале - Бон, Концертхаус - Дортмунд, Поли Театър - Пекин и др. Гастролира в Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния, Чехия и Швейцария. Постоянни контакти го свързват не само с Виенския Моцарт Оркестър, но и с Гьотингските симфоници, където през 2016 ще гостува за трета поредна година с два концерта и запис на компактдиск.

Австрийската премиера през ноември 2015 г. на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Шестата симфония на Шостакович с Филхармониците на Грац и солист Габор Болдоцки се превърна в събитието на сезона, отразено с ласкави рецензии от музикалната критика (вж цитат от „Кроненцайтунг” в края на текста).

Сред солистите, с които Светослав Борисов концентира на различни престижни сцени, са Джон Марк Ейнсли, Лидия Баич, Карло Коломбара, Себастиан Холичек, Ямина Маамар, Лилия Зилберщайн и Лайпцигския струнен квартет. През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац камерния оркестър “Con Fuoco”, с който осъществява многобройни концерти в Австрия и турнета в други страни, вкл. с оперни постановки, а през 2015 г. стартира голям проект с Интеграл от всички симфонии на Моцарт. Важен отпечатък в развитието на Светослав Борисов оставят специализациите в майсторски класове при световно известни диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур . През 2010 участва и в Международната академия за диригенти в Бохум, под ръководството на Стивън Слоан, Роджер Норингтън и Силвян Камбрелян.

Светослав Борисов и неговият екип са удостоени с Награда ВАРНА 2015 за уникалната опера-балет „Carmen Dance” по Бизе, на която той е диригент-постановчик. През 2015 г. той постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите и на софийската публика.

По този повод музикалният критик Петър Пламенов пише в броя на в. „Култура” от 4 декември 2015: „Светослав Борисов демонстрира разбирането си за бляскавия виртуозен ранно-романтичен стил на Доницети и го налага върху оркестъра, който следва с вдъхновение интерпретаторската му стратегия. Борисов търси подвижността и блясъка на звука, но не жертва изяществото на музикалната структура и изначално танцовия й характер на мазурка, валс и дори галоп. Доницети в оперите си буфа следва откритията на Чимароза и Росини и класическото равновесие в музикалната структура, но ги допълва със съвременното си усещане за темпо, танцувалност и психологизъм. Долавянето на тази вътрешна съразмерност от диригента е своеобразно постигане на самия дух на Доницети”.

Отразявайки австрийската премиера на последното произведение на Пендерецки и изпълнението на Шестата симфония от Шостакович от Филхармонията на Грац, под диригентството на Светослав Борисов, вестник „Кроненцайтунг” от 24 ноември 2015 г. изтъква „брилянтното изпълнение на Концерта за тромпет и оркестър от Пендерецки и грандиозната интерпретация на Шестата симфония от Шостакович”.

По-нататък в статията се говори за „широко разгърнатото елегично въведение на Шестата симфония от Шостакович, което прелива в Брукнерови дълбини и сакралност, за да утихне в трептяща, сумрачна самота. А как само Борисов поднесе въведението, прозвучало без ни най-малка следа от патос, затова пък безкрайно чисто, задушевно, и спокойно – един изключителен момент! Последва компактно пронизителното Скерцо, докато задъханото Престо обрисува мистична и контрастна картина с демонично въздействие, вместо обичайното оглушително еднообразие.”    

 

САРА ГЬОШ – сопранСАРА ГЬОШ – сопран е родена в Истанбул. Завършва Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и продължава образованието си във Виенската консерватория, където се дипломира през 2011 година. Дебютът й е в ролята на Лейла от оп. „Ловци на бисери” (Жорж Бизе) в Общинския театър на родния си град, а с оркестъра на Билкент (Турция) и с Истанбулския симфоничен оркестър изпълнява соловата сопранова партия на „Фантазия за пиано, хор и оркестър” в до минор, опус 80 на Лудвиг ван Бетовен.

Пее сопрановите солови партии в ораториални произведения на Хендел и Й. С. Бах във Виена, Бон и Рим с оркестрите Bach Collegium (Щутгарт) и Gaechinger Kontorei. Изпълнява ролята на Констанца от оп. „Отвличане от сарая” (Моцарт) в различни оперни театри – Люксембург, Антверпен, Манхайм, на турне с Виенската държавна опера в Тайван и Южна Корея, където освен като Констанца се представя и в ролята на Адела от „Прилепът” на Й. Щраус.

Ангажиментите й в следващите няколко години включват ежегодни концерти в Златната зала на Музикферайн – Виена, Концертхаус – Виена и Виенската държавна опера като солистка на Виенския Моцарт оркестър и Виенския Хофбург Оркестър. Участва в Празника на пролетта в Израел с част от хора на Виенската държавна опера.

От сезон 2012 до днес е солистка на Виенската народна опера. През януари 2014 година пее на новогодишните концерти в Торонто и Хамилтън с оперния оркестър на Канада. През април и ноември 2014 година има два концерта в Москва в Междунардния център за сценични изкуства, където изпълнява арии и дуети от опери на Моцарт.

През декември 2014 и януари 2015 година има успешни концерти в Ню Йорк в престижната зала Lincoln Center, както и във Вашингтон и Филаделфия.

През май 2015 Сара Гьош изпълнява сопрановата партия в „Лулу – сюита” на Албан Берг с Филхармонията на Словакия под диригентството на Кери-Лин Уилсън.

Годината 2015 е заредена с много ангажименти за младата певица – многобройни концерти във Виена в най-престижните концертни зали, в Грац, сега – във Варна, а за Новата 2016 година я очакват нови предизвикателства с Бостънския симфоничен оркестър и оркестъра на Ванкувър – Канада. Отсега има покана за май 2017 година за Любляна със Словенската филхармония.

 

 

За спектакъла на «Риголето» на 24 септември от 19 часа на диригентския пулт ще застане aртистичният директор на Варненската опера маестро Борислав Иванов. Режисурата е дело на главния режисьор Кузман Попов, всички солисти са от състава на Държавна опера Варна.

В ролята на Риголето публиката ще има удоволствието да се наслади на изкуството на един от талантливите български баритони Пламен Димитров. В последните години той се представя блестящо в нови роли – само преди два месеца той направи своя дебют в ролята на Макбет от едноименната опера на Джузепе Верди и така представи на сцената своята 30 по ред солистична роля – своеобразен рекорд за един 38-годишен оперен артист.   
 

В ролята на безнравствения Херцог ще се превъплъти един от любимците на варненската публика – тенорът с над 30-годишна успешна оперна кариера Арсений Арсов. В ролята на красивата и отстояваща докрай любовта си Джилда ще аплодираме младото сопрано Ирина Жекова. В последните години Ирина Жекова също гради роля след роля, попълвайки своя репертоар с все по-трудни за изпълнение и отговорни солови партии. Ирина Жекова завладява публиката с прекрасен глас, перфектна музикална интерпретация и ярко артистично присъствие. От 2011 г. тя е солистка на Държавна опера Варна, а от 2010 г. е предпочитана солистка в Софийската опера и балет за спектакли от тетралогията „Пръстенът на Нибелунга” от Рихард Вагнер.

В останалите роли ще видим Евгений Станимиров (Спарафучил), Силвия Ангелова (Мадалена), Гео Чобанов (Монтероне), Свилен Николов (Маруло), Вяра Железова (Джована) и др.

 

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

 

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

 

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.


Старт на 69-ия творчески сезон на Държавна опера Варна с премиерната постановка «Царицата на чардаша» и изложба на Жолт Сабоки
 
На 15 септември от 18 часа, един час преди спектакъла на „Царицата на чардаша”, в експозиционното пространство на партерното фоайе зрителите ще бъдат посрещнати от изложбата „Крепости в Карпатския басейн – Х-ХVІІІ век” на известния унгарски фотограф Жолт Сабоки. Изложбата, която е предоставена от Унгарския културен институт в София, ще бъде открита лично от директора на института, г-жа Дьорди Димитров и ще съпътства спектаклите на Основна сцена в продължение на един месец.

  На територията на Унгарското кралство са построени повече от петстотин крепости, предимно върху антични и ранно-средновековни основи. Много от тях са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век, но по-късните епохи значително ги променят, а през ХVІІІ век, след края на войните с турците и австрийците, настъпва бавната им разруха. Фотоизложбата „Крепости в Карпатския басейн – Х-ХVІІІ век” от Жолт Сабоки дава възможност на зрителите да опознаят това огромно културно-историческо богатство.

Жолт Сабоки (1941–2009) завършва журналистика, работи като стругар, занимава се активно с фотография. Става прочут с поредица самостоятелни изложби в Унгария и други европейски страни. Още от 1974 година се насочва към фотографско изследване на отделни културни центрове и пояси, с което става основоположник на жанра научно-историческа фотографска книга в Унгария.
В резултат от неговите пътешествия се раждат многобройните му фотографски албуми с монографичен характер, съдържащи съответните научно-исторически студии. Два от тях са пряко свързани с България – “Книга за иконите” (1981) и “Български манастири” (1983). През 1988 година Жолт Сабоки получава заслужено признание за своя талант – удостоен е с наградите “Бела Балаж” и “За унгарското изкуство”.
 След откриване на изложбата старт на новия оперен сезон ще даде най-новата варненска постановка на „Царицата на чардаша” от Имре Калман - една динамична, елегантна и подчертано танцувална версия с много препратки към съвремието на Николай Априлов. Негови съмишленици в постановъчния екип са художниците Радина Близнакова и Лилия Бабунова, заедно с хореографите Татяна Янева и Иво Адов.
 „Царицата на чардаша” може и да навършва 100 години през 2015-та, но те никак не й личат», твърди известният с пристрастието си към оперетния жанр режисьор. Колко прав е той доказа по блестящ начин юлската премиера на Царицата в Опера в Летния театър. Спектакълът впечатлява както с изключителната мелодика на музикалната партитура, така и с драматургията и пълнокръвно изградените характери. В единството между музика и драматургия се крие и изключителното въздействие на „Царицата на чардаша”.

«Това може едновременно да бъде пиеса, която да се играе в драматичен театър, може да се изпълнява и концертно със солисти и оркестър, и разбира се, да се постави като спектакъл. В нито една от тези три различни сценични форми „Царицата на чардаша” няма да загуби от силата и очарованието си. Надявам се зрителите, също като мен, да бъдат привлечени от енергично раздвижените гледки на балета, на унгарския чардаш, на мащабното хорово присъствие. Изисква се широк замах, който да подведе и подчини всички тези компоненти на основната идея на спектакъла, а тя е простичка - любов, любов и пак любов!», обобщава концепцията си Николай Априлов.

На диригентският пулт на 15 септември ще застане гост-диригентът Атанас Варадинов. В главните роли ще повторят успеха си от лятната премиера Олга Михайлова-Динова (Силва), Борис Луков (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Веселин Вачев (Едвин), Лиляна Кондова (Щаси) и в останалите роли - Людмил Петров, Владислав Владимиров, Петър Петров, Закар Гостанян и познатият с комедийния си талант актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев.

 

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

 

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

 

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.

 

Силвия АнгеловаВече повече от година на голям интерес се радва «Carmen Dance” -  уникалната опера-балет, авторски прочит на прочутия сюжет на едно от  най-големите имена в съвременния руски и световен балет Сергей Бобров, з. а. на Русия. Това е мащабен спектакъл, в който, освен балетни артисти, под палката на главния диригент Светослав Борисов, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, с режисьор на оперните сцени Кузман Попов.
 

В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден от музиката на Жорж Бизе, ще чуем солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела). В ролята на страстната циганка този път ще се превъплъти солистката на Държавна опера Варна мецосопраното Силвия Ангелова.

В същите главни роли ще танцуват варненските балетни артисти Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка). Пресъздавайки своите персонажи, те следват веруюто на Сергей Бобров за хореографията като слово, което изразяваш не с дума, а с танц. А паралелът между оперните и балетни изпълнения удвоява емоцията и силата на въздействието, превръщайки «Carmen Dance” в истински магнетичен спектакъл.  

 

 

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

 

Надежда Панфилова

 

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

 

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

 

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

 

 

Кирил Буличев

 

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

 

 

Свилен НиколовНа 17 септември от 19.00 ч., под диригентството на Светослав Борисов, своите умения да се справя с всякакви заплетени житейски ситуации ще покаже «Севилският бръснар». Завладяващата постановка на комичната творба от Джоакино Росини е дело на изтъкнатите италиански творци - режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Различното в режисьорския прочит е обогатяването на сценичното действие с марионетен театър, чийто директор и режисьор е, разбира се, Фигаро. Този похват предоставя допълнителни възможности за изява на артистите.

В главната роля публиката ще аплодира любимия си Фигаро Свилен Николов, Граф Алмавива ще бъде прецизният във всяко отношение Асений Арсов, а Ирина Жекова ще представи красивата и умна кокетка Розина. В този великолепен солистичен състав се вписват и старият мърморко, домогващ се до любовта на Розина, Доктор Бартоло, в изпълнение на Гео Чобанов, и интригантът Дон Базилио – знакова партия за всеки бас, в която Евгений Станимиров показва най-добрите си качества. За артистичното внушение на целия спектакъл специален принос има и Бойка Василева в ролята на Берта.

 

 

 

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

С участието на Струнен квартет „Арте”, Руслан Павлов – пиано, Григор Джанев – контрабас, оперните певици Станислава Марчева и Даниела Димова, драматичната актриса Веселина Михалкова, балетните артисти Сандра Дотова и Константинус Каравос и художничката Тереза Зиковска.

 

На 12 декември от 19 часа XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде завладян от ритъма на "Танго с Пиацола".

 

Тангото! Истинското! Аржентинското! Тангото, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота! Духът и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола.

 

 „Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола”,

разказва първата цигулка на Струнен квартет “ARTE” Анна Фурнаджиева.

Тя съставя програмата, специалноподбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет, а Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят аранжиментите за този многочакван концерт-спектакъл.

 

 

Особеното в първия по рода си за Варна проект, съфинансиран от общината, е синтезът между изпълнителското, оперното, драматичното, танцовото и изобразителното изкуство. 

„За пръв път пея танго. Разбира се, то е различно от операта, но винаги съм била готова за него”,

признава мецосопраното Станислава Марчева, която щe изпълнi „Аз съм Мария” от едноименната опера на Пиацола, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за високосен финал „Какво танго, какво!”

Актрисата Веселина Михалкова ще рецитира интимна лирика от аржентински и български автори, след което в драматичен контрапункт ще поднесе онова разтърсващо „Rinashero”: „Трудно е да се родиш, но още по-трудно е да се преродиш”.

В нажежената от съдбовност атмосфера ще се включи сопраното Даниела Димова с „Violetas Populares”, посветени на първата звезда на съвременната чилийска музика Виолета Пара. Харизматична, страстна и дълбоко трагична натура, Виолета Пара претворява страданието си в песни, картини, пана и пластики, превъщайки се в арт емблема, подобно на Фрида Кало.

В изпълнение на Даниела Димова ще прозвучат още „Adios Nonino” и „Аve Maria”, а балетните артисти на Държавна опера Варна Сандра Дотова и Константинус Каравос ще танцуват хореография по Пиацола.

И за да бъде още по-пълноценно усещането за магьосника на аржентинското танго, пред очите на публиката, художничката Тереза Зиковска ще рисува своята емоция, породена от „Танго с Пиацола”.

 

Една емоционална среща с тенорите Валерий Георгиев, Стоян Финджиков, Пламен Долапчиев и пианиста Руслан Павлов

Форматът Трима тенори, превърнат от Павароти, Доминго и Карерас в апотеоз на красивата оперна музика, има успех в цял свят. Хората харесват трима тенори. И въобще тенорите. Вероятно защото човешката природа е така устроена, че се стреми към високото, към трудно постижимото. Другите гласове също имат високи тонове, но в това отношение тенорите си остават най-впечатляващи. Дори в родината на операта Италия, вместо „Отиваме на опера”, често казват: „Отиваме да чуем тенора”.
Във Варненската опера тенорите са повече от трима, но само трима от тях, най-добрите, естествено, ще чуем на 11 септември от 18 часа в Градската художествена галерия. Солистите на оперния театър в морския град Валерий Георгиев, Стоян Финджиков и Пламен Долапчиев ще ни предложат едно емоционално преживяване, с кодовото название

ВЕЧЕР НА ТРИМАТА ВАРНЕНСКИ ТЕНОРИ.

Пианистът РУСЛАН ПАВЛОВ не само ще акомпанира на тенорите, но ще се изяви и като солист. Талантливият варненец с европейска кариера се завърна неотдавна в родния си град, за да покори с изящния си стил и родните ценители на класическата музика. Незабравима остава онази наша първа среща с изключителната му интерпретация на Концерт за пиано и оркестър номер 1 от Брамс.
Двигател на музикалния проект Вечер на Тримата варненски тенори, спечелил подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна, е СТОЯН ФИНДЖИКОВ. Последното му артистично превъплъщение в ролята на Император Алтум от „Турандот” в Опера в Летния театър бе оценено високо от Хелене Хаберман, специалната кореспондентка на „Der neue Merker - списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Освен успешен оперен певец, Стоян Финджиков е и композитор на оригинална съвременна музика. Публиката изпрати с аплодисменти неговите произведения, прозвучали премиерно през есента на миналата година. Със сигурност такава ще бъде нейната реакция и сега, на 11 септември, когато Руслан Павлов ще представи композициите на Стоян Финджиков „Тъга” и „Чаша уиски”.

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ, завършил НМА „Панчо Владигеров” първоначално с валдхорна, а след това и с оперно пеене, определено предпочита втората си специалност. Като солист на Държавна опера Варна амбициозният певец бързо натрупа богат репертоар с главните тенорови партии в редица постановки, сред които „Кармина Бурана”, „Трубадур”, „Риголето”, „Травиата”, „Веселата вдовица” и други. Валерий Георгиев записа името си в българската оперна история и като първият Граф Ори в първата постановка у нас на едноименната комична опера.

ПЛАМЕН ДОЛАПЧИЕВ харесва ролята си на Едвин в „Царицата на чардаша”, защото тя експонира неговите вокални и артистични качества. Зрителите ценят умението му да пресъздава характерни персонажи в толкова различни призведения като „Исус Христос суперзвезда”, „Андре Шение”, „Турандот” и т.н. Витален и динамичен е Пламен Долапчиев не само на сцената, а и на пътя, където буквално се сраства с любимия си мотоциклет. Опера и мотори – светът на Пламен Долапчиев. Ако ви трябва, търсете го на едно от двете места – операта или мото базата Smile

И така. Трима тенори. Различни като тембър, характер и темперамент. Тримата варненски тенори с техните и вашите любими арии и ансамбли от опери на Верди, Пучини, Леонкавало. Разбира се и с онези безсмъртни любовни канцонети, които ни връщат усещането за романтика и ни карат да погледнем с други очи на човека до нас...

Станете и вие част от това вълнуващо събитие!

ВХОД СВОБОДЕН

 

За четвърта поредна година, което си е вече една добра традиция, във Варна ще се проведе Бал на артиста. Събитието, зад което отново стоят Дружеството на архитектите и Театрално-музикалният продуцентски център, ще събере на 20 декември от 20.30 до полунощ във фоайетата на първи и втори балкон творците на Варна и техните почитатели. Хората, които умеят да придават артистичен привкус на живота.

Както в предишните издания на бала, така и сега не артистите, а техните почитатели ще дефилират в сценични костюми от гардероба на ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна. Освен костюми, ще има перуки и грим - срещу заплащане, разбира се.

За ястията и напитките ще се погрижи ресторантът в Дома на архитекта. Нещо повече! Архитектите са амбицирани да демонстрират своите кулинарни способности и смятат да ни изненадат с произведения на кулинарното изкуство с архитектурни форми.

Това ми напомня основателя на буржоазната кухня Антонен Карем, който измисля кулинарни, подобно на архитектурните, ордери и така се сдобива с напълно заслуженото звание „Паладио на френското сладкарство”.

Любопитно - кой варненски архитект какъв кулинарен шедьовър ще измайстори и каква е варненската връзка между архитектурното и кулинарното изкуство J

Ще има естествено музика, танци и още забавления, които с голямо удоволствие ще направлява церемониалмайсторът на бала Кирил Аспарухов.

Куверт по 15 лв

Търсете арх. Димитър Стефанов 052 63 22 57, арх. Станчо Веков 052 - 303 224 и Виолета Тончева тел 052 - 66 96 43

 

 

 

Във Варна за пръв път се провежда Майсторски клас по оперно пеене и дирижиране с прочутия американски баритон Густаво Хименес и италианския белкантов диригент Стефано Сегедони, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

Международният проект е резултат от партньорството между Държавна опера Варна, Международния фестивал за камерна музика „Three Bridges” в Минесота, Mo-Mus - Modena Musica от Италия и американската фондация S.O.L.A. от Лос Анжелис.

Заедно със студенти от Германия, САЩ, Франция и Русия, шанс да работят с маестро Хименес и маестро Сегедони получават и солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев – тенор и Силвия Ангелова – мецосопран.

Майсторският клас ще завърши със специален концерт на участниците в двете програми – по оперно пеене и дирижиране , за който е ангажиран и  Оркестърът на Държавна опера Варна.

Концертът ще се проведе на 5 септември от 19 до 20.30 часа на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна. В програмата са включени арии, дуети и оркестрови творби от италиански и френски опери - „Травиата”, „Риголето”, Бохеми”, „Тоска”, „Кармен”, „Норма”, „Италианката в Алжир” и „Севилският бръснар”.

Вход за това интересно музикално събитие е свободен.

 

XVI Kоледен музикален фестивал – Варна 2015

Държавна опера Варна, Основна сцена, 15 и 16 декември, 18.00 ч.

Коледните и новогодишни празници в целия християнски свят няма да са истински без балета “Лешникотрошачката”. Създаден по музика на П. И. Чайковски върху приказката на Е. Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, балетът се възприема като едно от духовните завещания на Чайковски да съхраним чистите пориви на детството. Съжетът разказва за малката Мари, която мечтае за истински коледен подарък, но вместо него получава лешникотрошачка с формата на войник в красива униформа. Мечтата все пак се сбъдва – сънят отвежда Мари в едно вълшебно царство и там тя танцува в обятията на своя Принц Лешникотрошач. Тя преживява чудни приключения, среща крал и кралица, мишки и цяла армия от оловни войници. Куклите й показват очарователни танци от Испания, Китай, Русия, Франция, а накрая всички се завъртат в един щастлив финален валс. В XVI Kоледен музикален фестивал на Държавна опера Варна историята за сбъднатата коледна мечта ще оживее, под диригентската палка на Вилиана Вълчева, на 15 и 16 декември от 18 часа в най-новата версия на „Лешникотрошачката”.

 

Автор на либретото, постановката и хореографията е з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър в морския град Сергей Бобров, сценография Гендони, костюми Държавен театър за опера и балет Красноярск. В спектакъла на 15 декември солисти ще бъдат гостите от Държавния театър за опера и балет в Красноярск Надежда Панфилова (Мари) и Кирил Буличев (Принц Лешникотрошач), а на 16 декември в главните роли ще танцуват Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц Лешникотрошач).

На сцената ще видим още Румен Стефанов, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Юрика Аоки, Галина Велчева, Николай Димитров, Екатерина Шопова, Денко Стоянов, Даниел Обрешков, Евения Минкова, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Венета Гочева, Сандра Дотова, Силвия Христова, Паола Матеева, Аделина Бояджиева, Елена Димитрова. Репетитори на балета са Гергана Георгиева и репетиторът на Болшой театър Сергей Антонов.


 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за заключителната Оперна гала

http://www.der-neue-merker.eu/musiktheater


VARNA/ Bulgarien: OPERNGALA – beinahe szenisch

VARNA: OPERNGALA am 25.8.2015

Оперна гала в почти сценичен вариант

Оперната гала, програмирана в края на тазгодишния летен творчески сезон, се състоя в „амфитеатъра” на Варна. Амфитеатърът не е римски, а е изграден в прекрасната варненска Морска градина на Черно море през 20-те години на миналия век.

Този концерт, резултат от съвместната работа между оперите в Анкара и Варна, ще бъде повторен съвсем скоро и в големия римски театър Аспендос в Турция. Варненската опера участва с оркестър и хор, а диригентът и трима от солистите дойдоха от Анкара. В Аспендос ще стане размяна с диригент, хор и оркестър и трима варненски солисти, които ще летят за Турция.

Никога досега не бях преживявала гала концерт с мизансцен и сценични костюми, като на балетната музика наистина се танцуваше!

Вечерта, под палката на Маестро Селман Ада от Анкара, който е и добър оперен композитор, беше пропита с емоция. Една истински хубава оперна гала, предшествана от минимум репетиции.

Турските гости бяха сопран, тенор и бас. Тенорът Unusan Turkuglu, който вече е гастролирал в Германия и Байройт с Вагнер, импонираше с мощния си глас, специално в ролята на Отело, безутешно страдащ и ридаещ, убедителен при пиано динамиките. Колоратурното сопрано Görkem Ezki Yildirim притежава не само красотата на Жулиета, а и интерпретира великолепно партията със силен глас и блестяща техника. Басът Tuncay Turkurtoglu поднесе най-напред един великолепен Гремин, последван от един разтърсващ Филип II.

В пърата част чухме нещо изключително рядко, две арии от операта „Али Баба и 40-те разбойника” на диригента Селман Ада. Първата ария сопраното представи танцувайки, а втората ария басът изпя, наподобявайки орган. Подчертано мелодично композирана, операта е лесна за възприемане.  

Българските колеги по нищо не отстъпваха. Димитринка Райчева беше една себеотвержено бореща се за Ернани Елвира и свръхчувствителна Аида в дуета с Елена Чавдарова-Иса като Амнерис. Младото мецосопрано въздейства силно с темпераментната Хабанера от „Кармен”. Солистът на Варненската опера Пламен Димитров, в стихията си като Ескамилио, със сигурност беше кулминацията или поне една от кулминациите на вечерта. След още много изпълнения от „Травиата”, „Риголето” и други опери, гала концертът завърши с майсторски съкратена сцена от „Аида”, при това с балет!, в която пяха почти всички участници. Хорът и оркестърът отново бяха много добре подготвени.   

Аудиторията беше много впечатлена и храбро понесе настъпващия вечерен хлад. Един  радостен факт: Много млади хора редовно посещават тези спектакли, бихме могли да завидим.  

Превод Виолета Тончева

 
Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала 

 

Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА, диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

Солисти: ОРЛИН АНАСТАСОВ – бас, ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ – баритон, МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия), ДИМИТЪР СТАНЧЕВ – бас

Варна за втори път ще има възможността да се възхити на изкуството на световноизвестния български бас Орлин Анастасов в Коледната оперна гала "Орлин Анастасов и приятели" на 22 декември от 19 часа във ФКЦ – безспорна кулминация на XVI издание на Коледния музикален фестивал.

 

Незабравимо остава първото гостуване на Орлин Анастасов в нашия град през 2010 г., когато в първото издание на Опера в Летния театър той блестящо се представи в ролята на Гомес да Силва от операта "Ернани" на Джузепе Верди.

Това всъщност беше и първото му голямо завръщане в България след шеметната му световна кариера. 

 

Сега ще го аплодираме, заедно с брат му - великолепния баритон Венцеслав Анастасов, грузинския тенор Михаил Шешаберидзе, лауреат на конкурса на фонд Павароти в Италия и изтъкнатия бас Димитър Станчев.
Тази престижна мъжка компания и Оркестъра на Държавна опера Варна ще има честта да дирижира младата диригентка Вилиана Вълчева

Орлин Анастасов триумфално шества в най-големите оперни театри по света, сравняват го със Самуел Рейми и други големи оперни гласове, но винаги изтъкват и славянската "нотка" в гласа му, често говорят за него като за «наследника на Николай Гяуров».

Орлин и Венцеслав Анастасови в Ернани

Орлин Анастасов е международно признат оперен певец – бас № 1 в света. Изпълнява централни роли на всички световни оперни сцени, а в настоящия момент е първи солист в театър Скала ди Милано. Успехът му се дължи на невероятното съчетание от поразителен глас, магнетично сценично присъствие и ярка индивидуалност.

 

Роден през 1976 г. в Русе, в семейството на оперните певци, именитите солисти на Русенската опера Мария Венциславова и Анастас Анастасов, завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, в класа на Георги Делиганев, дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”.

Печели първа награда от конкурса за млади оперни певци „Христо Бръмбаров” в София (1998), първа награда от международния конкурс на Пласидо Доминго „Опералия” в Пуерто Рико (1999), след което веднага дебютира в Миланската скала в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар”.

Следват покани за всички големи оперни сцени: Ковънт Гардън – Лондон (дебютът му с Атила пожънва небивал успех), Гранд Опера - Париж, Миланската скала, Арена ди Верона, Метрополитън Опера – Ню Йорк, Римската опера, Кралския театър в Мадрид, Дойче опер – Берлин, още във Вашингтон, Барселона, Дюселдорф, Карлсруе, Тулуза, Амстердам, Триест, Палма де Майорка, Пуерто Рико, Лима - Перу, Палермо… Невъзможно е да се изброят всички опрени театри и градове, в които е гостувал певецът.

 

Само на 34 години, Орлин Анастасов вече е пресъздал големите оперни образи на Рамфис от "Аида", Филип ІІ от "Дон Карлос", Базилио от "Севилският бръснар", Ферандо от "Трубадур" и т.н. - все тежки басови партии, които са по силите на малцина съвременни певци. Репертоарът му включва общо повече от 40 роли, сред тях 20 от опери на Верди, с което си спечелва славата на най-търсения в момента Вердиев бас в света.

 

Творческата му палитра се простира от белкантовата опера („Пуритани”, „Сомнамбула”,, „Норма, „Лучия ди Ламермур”) и Вердиевите „Дон Карлос”, „Атила”, „Ернани”, „Макбет”, „Сицилиански вечерни”, „Луиза Милер”, „Набуко”, през руската оперна класика („Борис Годунов”, „Княз Игор”) до френския репертоар („Фауст”, „Ромео и Жулиета”, „Дон Кихот”).

 

 

Орлин Анастасов работи с най-големите диригенти на нашето съвремие като сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шаи, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, П. Л. Пици, Х. де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. Участва в редица международни фестивали, сред които Музикалните седмици в Куенка със „Стабат Матер” от Росини, Залцбургския фестивал със „Самсон и Далила” от Сен-Санс, фестивала в Сполето с Реквием от Верди, многократно във фестивала Арена ди Верона, изпълнява и православните песнопения, подобно на предишните големи български баси Борис Христов и Николай Гяуров.

 

България никога няма да има нещо по-значимо и по-конвертируемо в световен план от своите оперни гласове

 

„Да си оперен певец в Италия означава да си повече от президент, разпознават те навсякъде и непрекъснато засвидетелстват уважението си. България също трябва да оцени своето най-голямо богатство - оперните гласове.

Никъде другаде не се раждат такива таланти. Повече от половин век - от Борис Христов до Гена Димитрова и днес - българските оперни певци продължават да са водещи в света.

Би било прекрасно операта у нас да се превърне в приоритетна държавна политика, защото България никога няма да има нещо по-значимо и по-конвертируемо в световен план от своите оперни гласове”.

 

Орлин Анастасов по време на пресконференцията за „Ернани” в Опера в Летния театър – Варна 2010

 

 

МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия) е добре известно име сред европейските специалисти и меломани. Едва 31-годишен, музикалните критици му предричат бляскава оперна кариера, особено след спечелването на оперния конкурс на фонд "Лучано Павароти" в Италия.

Завършил Консерваторията в Тбилиси, в последните години живее и работи основно в Италия. Голяма роля за успешната му оперна кариера изиграва известната американска оперна певица Лелла Куберли (сопран), председател на журито в Международния конкурс за млади изпълнители в Барселона преди 10 години. Именно тя оценява по достойнство таланта на младия грузинец, кани го в Италия за да учи при нея в продължение на три години вокално майсторство.

Още в детството си талантливото грузинско момче мечтае да пее заедно с Лучано Павароти, но тази мечта, за съжаление така и не се осъществява.

 

Съдбата обаче му дава шанс да се докосне до големия Павароти с лауреатското звание от конкурса на негово име и с поканата на вдовицата на Павароти – Николета Мантовани да вземе участие в концерта, организиран от фонд "Лучано Павароти" в Модена – града, където е роден и където живее до края на дните си големият оперен артист.

От няколко години младият тенор успешно се представя в Италия и други европейски оперни сцени с централните тенорови роли като Пинкертон („Мадам Бътерфлай”), Дон Хосе („Кармен”), Клавдий („Забрана на любовта” – Вагнер), Измаел („Набуко”), Полионе („Норма”) и др. Участва в различни музикални фестивали, както и в гала – концерти в Мюнхен, Верона и др.

 

На снимките (отляво надясно): Орлин Анастасов в "Ернани", диригентката  Вилиана Вълчева:

 

Опера в Летния театър - Варна 2015 в списание "Der neue Merker" - списание за опера и балет във Виена и цял свят

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Дон Паскуале"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-don-pasquale-don-pasquale-muss-umziehen

VARNA: DON PASQUALE- Don Pasquale muss umziehen
  SOMMER OPER VARNA 20. und 21.8. 2015

Дон Паскуале трябва да се премести

 Колко променливо може да бъде времето дори и тук на юг, никога не бях забелязвала толкова драстично. Но ето че и на Черно море има черни облаци. На 18 август, докато гледахме „Аида”, бяхме още в шок от горещините, а само два дни по-късно дойде дъждът и студената вълна от запад. И така на 20 август ние седяхме в Летния театър под дърветата в очакване на „Дон Паскуале”, когато точно в 21 часа, вместо да започне увертюрата, започна да вали. Метеорологичната прогноза не предвещаваше подобрение за следващите 48 часа и гостите бяха върнати. Със същите билетите можеха да идат на оперната гала на 25 август или да посетят „Дон Паксуале” в операта, чиято зала едва побира 500 души, докато лятната арена разполага с около 2500 места.   

Но пък беше интересно да присъстваме и на спектакъл в оперния театър. С малки изключения, спектаклите, които могат да се видят в Летния театър, са предимно постановки на Варненската опера, адаптирани за лятната сцена.

Продукцията на „Дон Паскуале” е имала премиера през април същата година. Декорът идва от Театро Комунале в Модена. Едно много умно решение на директорката Даниела Димова да си партнира с други оперни театри. Сценографията е опростена, има фон с хубав изглед към Рим и елегантни леснопреносими мебели, които не затрудняват смяната на декора. Костюмите на Елена Иванова бяха истинско модно шоу от няколко епохи. Паксуале - издържан в барок, Ернесто – на границата между XIX и XX век, Данило и Малатеста – някъде между тези две епохи. По подобен начин беше облечена и безгрижната прислуга.

След „Турандот” и „Аида” оркестърът засвири живо и с вдъхновение, под диригентската палка на своя главен диригент Светослав Борисов, който уверено водеше спектакъла. Специална похвала заслужава хорът, усвоил перфектно партиите си, под ръководството на Стефан Бояджиев. Хористите като прислуга наистина се справиха отлично, а и работата на режисьора Кузман Попов с тях беше добра. Неговият забавен прочит напълно отговаря на очакванията от това репертоарно заглавие. Солистите поднесоха добро качество на изпълнението, заедно с някои изненади, като Ирина Жекова в ролята на Норина.   

Лирично сопрано с добри гласови предпоставки и широк среден диапазон. Не субретката Норина, както понякога се случва, а почти Лучия. Младата певица се оказа и амбициозна артистка, която - заедно с колегите си, ни осигури една много забавна оперна вечер. В главната роля чухме Евгений Станимиров, който също впечатли с артистичното си превъплъщение. Млад бас с много красив, но неособено голям глас, който той гъвкаво използваше в говорните фрагменти. След като не е 70-годишен старчок, като своя герой, защо да не може добре да изиграе Дон Паскуале, както преди години го направи и Оскар Червенка, тогава още млад солист на Виенската Щастопера.

В образа на Доктор Малатеста с голямо пристрастие се вживя Свилен Николов, баритон с прекрасен тембър. При Верди той сигурно би звучал по-добре, защото гласът му вече е доста зрял за комичния Доницети. С удоволствие бих го чула в ролята на Маркиз Поза. Малко откритие за мен беше Ернесто на Георги Султанов, който подобно на всички свои колеги, се хвърля с жар в действието. Лек, но въпреки това много интересен глас, сигурни височини, които сигурно би могъл да вземе още по-освободено. Понякога имаш чувството, че ей сега ще се подхлъзне в спинтовата област, но после всичко отново се пее почти в стил Росини. Младият певец би трябвало да работи над това. Нотариуса представи един от хористите.

PS. В дъждовната привечер, напускайки Варненския театър, дочух виенски гласове и разпознах сред посетителите почитатели на „Der neue Merker”.

Превод Виолета Тончева

 

ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Премиерата на новата опера на Жорж Бизе „Кармен” (3 март 1875) е истински провал. Публиката на „Опера комик” в Париж е възмутена, критиката намира сюжета за „неморален”, музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и само след три месеца умира, едва навършил 37 години.

Жестока съдба за автора на такъв шедьовър! Всъщност „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена за пръв път се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Сбъдва се пророчеството на Чайковски, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” И наистина - днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.

Сюжетът вдъхновява и з. а. артист на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров за създаването на уникалната опера-балет в 2 действия „Carmen Dance”. За високите си художествени качества постановката бе отличена с престижната Награда Варна 2014.

Освен във Варна, изящния спектакълбе посрещнат възторжено в Банско и Търговище, предстоят му гастроли и в други градове. 

 

На 7 декември за последен път през тази година на варненска сцена сержантът Дон Хосе и тореадорът Ескамилио ще си оспорват любовта на непокорната циганка. Във вихъра на „Carmen Dance” Кармен оново ще защити свободата и правото си на избор, дори това да й коства живота. В главните роли ще аплодираме най-добрите балетни артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хосе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

 

 

 


 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман
за "Аида"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-aida

 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман
за "Аида"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-aida

VARNA/ Bulgarien: AIDA

В една, оптически добре решена, традиционна постановка на Кузман Попов, с костюми, създадени с много вкус, преживяхме на моменти истински музикални върхове.

 

Agunda Kulaeva

На първо място трябва да отбележим Амнерис на Агунда Кулаева. Младата артистка от Болшой театър в Москва доминираше тази вечер. Хубавата млада жена притежава обемен мецосопранов глас с блестящи височини, великолепен среден регистър и безкрайна дълбочина с онази черна плътност, необходима за съдебната сцена. Тя беше най-добрата, макар че всички сцени с участието на Агунда Кулаева се превърнаха в абсолютни кулминации на спектакъла. На певицата й предстоят гастроли в Берлин, Париж и Верона.

В главната роля чухме младото многообещаващо сопрано Таня Иванова, която е започнала кариерата си като мецосопрано. Тя има силен и добре овладян глас. И тя е много добра в средния регистър, лирично взетите й височини са много звучни, но би трябвало да се откаже от склонността си към форсиране - няма нужда да го прави, гласът й е достатъчно силен.

 

Kamen Chanev

В ролята на Радамес се представи Камен Чанев – световноизвестен тенор с мощен глас, който бе възхитителен във високия регистър. Както се казва, който го може, го може и винаги печели точки с това. Че може хубаво да пее и пиано, Камен Чанев за съжаление показа едва в заключителния дует. Жалко, че отдавна не сме го слушали във Виена.

Много интересен глас демонстрира Пламен Димитров в ролята на Амонасро. Драматичен баритон, превъзходно воден технически на местата с легато, склонен да форсира в драматичните моменти, може би защото тук наблегна повече на актьорското превъплъщение. Басът Гео Чобанов като Първожреца изненада с добрия си нисък регистър и ни се прииска да беше заменил в ролята на Рамфис Ангел Христов, чийто глас изглеждаше поизносен. 

Впечатляващо добра бе Галина Великова като Жрицата, на която в този режисьорски прочит бе отдадено голямо внимание, почти колкото при Норма. В ролята на Вестоносеца чухме много красивия тенор Борис Луков. На диригентския пулт уверено свещенодействаше доайенът Борислав Иванов, хорът както обикновено показа силни гласове.

Публиката ликуваше, а Амнерис пожъна най-много овации.

В заключение: Запомнете името Агунда Кулаева.

 

Elena Habermann

 

 

Гастрол на Варненската опера в София

 След гастрола през 2012 с Вердиевите „Аида”, „Ернани” и рядката „Граф Ори” на Росини, трупата на Варненската опера отново се представя в София с продукцията си от последния сезон - „Андре Шение” от Джордано, „Адриана Лекуврьор” от Чилеа и „Дон Паскуале” от Доницети. Съвсем основателно е търсенето на по-рядък и любопитен репертоар, който да очертае образа и характера на трупата и да привлече повече ценители, като същевременно подпомогне и личното развитие на артистите. Тъкмо тази гъвкавост и излизането от клишето могат да обогатят стагнираната оперна стилистика у нас, която се е ограничила до няколко заглавия по всички сцени на страната. През последните сезони се подмлади и съставът на оркестъра и това се отразява на енергията и качеството на звукоизвличането. Не на последно място, постоянната политика да се привличат известни наши солисти от световните сцени прави възможно постигането и на чувствително по-високо художествено ниво.

 

Терминът веризъм се използва като название за художествените търсения в литературата и музиката от края на ХІХ век. От една страна, веризмът се родее с натурализма и се противопоставя на високия романтизъм, а от друга, има своите корени именно в романтическото усещане за живота-роман, в който страстите и съдбата се преплитат в сложна екзистенциална амалгама. Веристичната естетика е ориентирана както към изобличаването на жестоката социална истина, съчувствие и състрадание към „унижените и оскърбените”, така и към психологическа достоверност. Веризмът на Маскани и Леонкавало обаче е преобразен от Джордано и Чилея.

„Андре Шение” (1896) на талантливия Умберто Джордано (1867-1948) е затъмнила всичките му последващи творби и е останала най-популярна сред 12-те му опери и редицата симфонични, камерни, хорови, песенни и пианистични работи. Преди успеха й, 27-годишният Джордано, вече автор на три опери, толкова бил разколебан от поредицата неудачи и липса на признание, че за малко не станал учител по фехтовка, която владеел до съвършенство.

В центъра на операта е реалната съдба на френския поет Андре Шение по време Великата френска революция и изстраданата истината, че всяка революция изяжда децата си. Операта, четвърта подред, не може да се побере в нормите на чистия веризъм, въпреки острия драматизъм, опита да се наподобява реалността и отчетливата тенденция към илюстративност и натуралистични елементи. Все пак, на преден план тук е късно романтическа версия на фигурата на поета гений, който може да изрази и защити с живота си истината. Но остава водеща оригиналността на мелодичната инвенция. Лирико-драматичното начало личи най-силно при изграждането на музикалния портрет на персонажите. В партитурата лесно може да се долови влиянието на Пучиниевата „Манон”, но също и дълбокото единство с южноиталианската традиция на Меркаданте и спонтанната народна кантиленност. Джордано никога не преекспонира, а с естествена оперно-театрална интуиция долавя психологическата достоверност и я превежда на богат мелодичен език. Като че ли именно тази елегантност и спонтанност най-вече отсъстваше в оркестъра под палката на Борислав Иванов. Непревзетостта и спонтанността, стремежът към оркестрова чистота се тълкува повече като сила, отколкото като изразителност, деликатност или нюансираност.

Най-сполучливият, драматургично многоизмерен и нееднозначен образ на Джордано Жерар получи внушителна и плътна интерпретация от Венцислав Атанасов. Баритонът отлично познава гласа си и го ръководи безупречно; в него клокочат мощни героически интонации, сурови и смътни тембри до горчивина и разкаяние – неочаквано обединили се в знаменития монолог от ІІІ действие, в който Атанасов променя изцяло тембровата си оцветеност и постига особена съкровеност с отсянка на трагизъм. Венцислав Атанасов е модерен оперен изпълнител, с изострена чувствителност и рефлексивност, което изгражда умението му за стилистична премереност и артистична убедителност.

Вокално изряден е и Шение на Бойко Цветанов – като изключително умел вокалист, той успява да преодолее капаните в партията и дори отсъствието на известна плътност в ниските тонове не може да помрачи майсторството на Цветанов при извайването на фразите. Забележителна е интерпретацията му на може би най-известната ария-импровизация от творбата – „Un di al’azzurro spazio” („Обръщам взор към свода небесен, лазурен ,чист”), в която лирично и героично се преплитат. Като Мадалена се представя Димитринка Райчева – една от големите надежди на оперната ни сцена. Присъствието й е все по-убедително и органично. Тук тя отлично се справя с множеството серии от елегантни и бързи преходи от ниски към високи тонове. Изработена и много добре постигната е арията-изповед „La mamma morta”, изградена на принципа на острия контраст, който Райчева уверено овладява. Бойка Василева в двете партии на Графиня дьо Коани и Мадлон е много цветна и радва с умението си да долови вокално характерността на образа.  

Постановката е дело на Кузман Попов и не се отличава с ярки сценични решения, въпреки опита за създаване на втори план с иронично представяне на аристократическата върхушка.

Втората вечер бе представено още по-рядкото заглавие „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа (1866-1950). Спектакълът е копродукция с Македонската национална опера – Скопие. Чилеа е бил съученик с Леонкавало и Джордано и той, подобно на тях, дължи славата си на един шедьовър, но Чилеа, въпреки веристичния стремеж за придържане към действителността и изобразяване на реалността, като че ли по-смело върви към зараждащия се музикален модернизъм – с особеното инкорпориране на декламационни елементи вместо речитативи, неочаквани оркестрови съчетания и търсене на по-особена психологическа експресивност. Макар и представител на южноиталианската композиторска школа, създава свой разпознаваем почерк, който кулминира тъкмо в тази четвърта подред опера след преминалите с успех „Джина”, „Тилда” и „Арлезианката”, посветена на прословутата френска актриса, знаменита изпълнителка на Расин от времето на Луи ХV, издъхнала в ръцете на самия Волтер. Композиторското своеобразие на Чилеа е поетическият тон на композициите му и особената мелодична лекота. В „Адриана Лекуврьор” (1902) обаче мелодраматичното начало е по-интензивно, подчертано от оригинална оркестрация, в която личи вкус към търсене на нетипични, силно експресивни звукови образи и хармонични съчетания.

Навярно поради това младата диригентка Вилиана Вълчева налага някак прекомерно елегантно оцветен характер на интерпретацията си. В прочита личи стремеж към прецизност, на който обаче липсва цялостна визия за характера на творбата, за нейното общо сценично внушение, на което се дължат и затрудненията в комуникацията с певците.

В пълния си блясък като красавицата Лекуврьор се представи Цветелина Василева. В нейното превъплъщение актрисата е достолепна жена, надарена както с грация, така и със сила и ненакърнимо достойнство. Не само артистично, но най-вече вокално Василева е покоряваща. Богатството от тембри и нюанси е подкрепено от неочаквана сила и мощ, които са мобилизирани да се справят с виртуозната партия, наситена с резки темпови обрати и сложни вокални преходи. В моментите на драматична експресивност гласът е тъмен и сочен, а в лиричните е надарен с окриляваща чистота и някаква меланхолична нега. Така е в особено красивата ария от І действие с акомпанимент на английски рок „Io son l’umile ancella”, („Аз скромна съм служителка на Троица”), където вокална и мелодична линия се преплитат с неочаквано изящество, а сдържаните пианисими говорят за особена скрита мощ. Мощ, която ще се разлее във въздействаща предсмъртната ария „Poveri fiori” („Бедни цветя”), където предиханията ще прераснат в трагични прозрения. Тук вокалното майсторство е в стихията си - Василева намира както болезнена носталгия за пропуснатото, така и достолепно надмогване на страданието с много красиви паузи и резки преходи от дълбоки тъмни и гърлени тонове до остри бляскави височини.

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Турандот"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgariensommer-oper-turandot

VARNA/ Bulgarien/Sommer Oper: TURANDOT

SOMMER OPER VARNA, 14. 8. 2015 “TURANDOT”

 

Това беше вечерта на Бойко Цветанов, на чиято 60-годишнина беше посветено представлението. Юбилярът, в очевидно добра кондиция, изпя един перфектен Калаф с всички подробности около ролята. Гласът е все така силен и непокътнат, певческата култура при фините лирически фрагменти е станала още по-изтънчена. Публиката с основание приветства своя любимец.

Едно от най-добрите постижения поднесе в ролята на Лиу младата неаполтанка Валерия Сепе, на която й предстои изява в Палермо в „Бохеми”. Чудесен спинтов глас с онези особени тихи обертонове. Тя със сигурност беше откритието на вечерта. Габриела Георгиева в главната роля има огромен глас. Ученичката на Гена Димитрова очевидно й подражава, макар че на места е доста спонтанна. В големия дует с Калаф беше убедителна, особено на местата, обозначени с пиано

Тримата министри Пинг, Панг и Понг впечатлиха с изискан комичен етюд. Баритонът Иван Кабамитов замени като Пинг в последния момент поканения във Верона Венцеслав Анастасов и се справи много добре. Колегите му, тенорите Марк Фаулър (Австралия) и и Пламен Долапчиев, по нищо не му отстъпваха.

В ролята на Тимур Евгений Станимиров, чудесен топъл бас, старателно извайваше фразите. Свилен Николов като Мандарин демонстрира силен баритонов глас. Алтум беше Стоян Финджиков от хора.

На диригентския пулт видяхме Григор Паликаров, който въпреки малкото репетиции постигна отлично музикално изпълнение на „Турандот”.

Режисурата принадлежи на утвърдения творец Кузман Попов, който е поставил „Турандот” в нормалния традиционен смисъл, всичко ясно и разбираемо. Адекватната сценография и изключително красивите костюми допринесоха за успеха на спектакъла.

Хоровият диригент Стефан Бояджиев имаше много работа с детския хор (Voci bianchi), с хора на сцената и хора зад кулисите.

Интересен опит: Гледах „Турнадот” в разстояние на 3 седмици веднъж край Бодензее и венъж на Черно море. По-различни двете постановки не можеха да бъдат.

 

Превод Виолета Тончева

 

 

 

Концерт на Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, на пианото – Руслан Павлов

Никулден, 6 декември, ГХГ, 18 часа, вход свободен

 

Със сигурност има варненци, които помнят онази вълнуваща септемврийска среща с тримата тенори Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, която не остави празно място в ГХГ. Концертът зареди за дълго време зрителите с красивата си музика и великолепните гласове на тримата солисти във Варненския оперен театър.

Преживяването беше силно не само за публиката, но и за певците, затова те решиха да повторят своя магнетичен спектакъл. Ще го направят точно на Никулден, 6 декември, неделя, от 18 часа, отново в ГХГ.

Различни като тембър, характер и темперамент, но допълващи се по един чудесен начин, Валерий, Стоян и Пламен отново ще поднесат на публиката емоцията на любовта. Нежната и сладка болка в италианските канцонети, любовта във всичките й превъплъщения, вградена в безсмъртни арии и ансамбли от Верди, Пучини, Леонкавало...

Трима тенори се обясняват в любов! Концерт, в който любовта е умножена по 3! Не всяка вечер се случва. Затова си подарете на Никулден една интригуваща Вечер с трима тенори! При това с вход свободен!

 

Още за тенорите

 Двигател на музикалния проект, спечелил подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна, е Стоян Финджиков. Превъплъщението му в ролята на Император Алтум от „Турандот” в Опера в Летния театър бе оценено високо от Хелене Хаберман, специалната кореспондентка на „Der neue Merker - списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Освен оперен певец, Стоян Финджиков е и композитор на оригинална съвременна музика.

Валерий Георгиев, завършил НМА „Панчо Владигеров” първоначално с  валдхорна , а след това и с оперно пеене, определено предпочита втората си специалност. Като солист на Държавна опера Варна амбициозният певец бързо натрупа богат репертоар с главните тенорови партии в редица постановки, сред които „Кармина Бурана”, „Трубадур”, „Риголето”, „Травиата”, „Веселата вдовица” и други. Валерий Георгиев записа името си в българската оперна история и като първият Граф Ори в първата постановка у нас на едноименната комична опера. В сценичната версия, създадена във Варна, той за пръв път очарова публиката с възможностите на гласа си във високия регистър.

Пламен Долапчиев обича ролята си на Едвин в „Царицата на чардаша”, защото тя добре експонира неговите вокални и артистични качества. Зрителите особено ценят умението му да пресъздава характерни персонажи в толкова различни призведения като „Исус Христос суперзвезда”, „Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор”, „Турандот” и т.н.

Пианистът Руслан Павлов не само ще акомпанира на тенорите, но ще се изяви и като солист. Талантливият варненец с европейска кариера се завърна неотдавна в родния си град, за да покори с изящния си стил и родните ценители на класическата музика.

 

 

 

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за оркестранти: цигулка, виола, контрабас, флейта, обой, корна, туба и ударни инструменти.

Kонкурсът ще се проведе на 07.10.2015 г. от 10.00 часа в сградата на оперния театър в три тура. В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса, а във втория пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности. Конкурсът предвижда и проверка на нотно четене на прима виста. Задължителната пиеса и оркестровите трудности за отделните инструменти ще бъдат обявени допълнително.

Документите за участие - заявление, автобиография и копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси”, стая  216  или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ  – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1,  Конкурс за оркестранти.

Срок за подаване на документи 02.10.2015 г.
Подробности на тел. 052 66 50 17; 0882 520 352
Експерт ЧР Радка Николова
 

 

 На 5 и 12 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) ще грейнат „Коледни искри”- един музикален фоерверк с красиви арии из оперети, мюзикъли и италиански канцонети, които несъмнено ще повишат коледното настроение. Поднасят ги артистите на Държавна опера Варна

Антоанета Маринова, Благовеста Статева, Боряна Равноустова, Борислав Донев, Вяра Железова, Марина Иванова, Димитър Илиев, Надежда Радкова, Илко Захариев, Красимира Митева, Филипа Руженова, Петър Петров, Христиана Христова, Стоян Финджиков и Юлка Жекова. Благодарение на доброто си музикално образование, а и на приятелството помежду си, те изграждат един стабилен хоров ансамбъл. Той стои в основата на оперния хор, чийто професионализъм винаги прави впечатление на публиката, независимо дали става дума за редови спектакъл или гастрол в страната и чужбина. След изявите в София през октомври, турнето в Палма де Майорка и Белгия през ноември, само преди няколко дни хорът на Варненската опера спечели сърцата на публиката и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

 

Идеята за „Коледни искри”, както и за „Майски многоцвет” –изключително успешния концерт на групата от пролетта на тази година, е на неуморната Антоанета Маринова. Тя сглобява тъканта на концерта от 21 любими на участниците музикални номера, които ще акомпанират на пиано Жанета Бенун и Руслан Павлов.

 

Основния тон задава Княз Орлофски от оперетата „Прилепът” на Йохан Щраус, който ще покани зрителите на парти във виенския си дворец. Следват дует на Долорес и Пиар  от оперетата „Андалусия” от Франсис Лопес, ария на Джудита из едноименната оперета на Франц Лехар, дует на Хана и Данило из „Веселата вдовица” на Франц Лехар, ария на Анна-Елиза из оперетата „Паганини” на Франц Лехар и ария на Перикола от „Перикола” на Жак Офенбах.

 

След оперетата идва ред на мюзикълас прочутото„Willkommen” oт „Кабаре” на Уебър, песен на Илайза Дулитъл от „Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, „Някой ме обича” от Гершуин, ария на Мария Магдалена от „Исус Христос Суперзвезда” на Уебър, ария на Стария еврейн из „Цигулар на покрива” от Джери Бок и Шелдън Харник, ария на Мария из „Уестсайдска история” от Уебър, ария на Тенардие из „Клетниците” от Шьонберг, ария на Кристин из „Фантомът на операта” от Уебър и ария на Гризабелла из „Котките” на Уебър. Специално тази последна творба Антоанета Маринова ще изпълни на български език, за да стигне красивото послание до всекиго: „Погледни към луната, паметта ще те води, довери й се ти. Щом откриеш какво за теб е щастие, знай – нов живот ти избери!”

 

И тъй като един концерт не е истински без италиански канцонети, „Коледни искри” ще завърши с популярните заглавия „Не тъгувай за мен”, „Да се завърнеш в Соренто”, „Испанката”, „Мама” и бравурното „Фуникули - Фуникула”.

 

 

 

 

 
ТМПЦ – ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

69-ти творчески сезон (2015-2016)

СЕПТЕМВРИ 2015

15 септември, вторник, 19 часа Основна сцена
ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША

  • Оперета от Имре Калман
  • Диригент АТАНАС ВАРАДИНОВ
  • Сценична версия и режисура НИКОЛАЙ АПРИЛОВ
  • Художници РАДИНА БЛИЗНАКОВА и ЛИЛИЯ БАБУНОВА
  • Хореография ТАТЯНА ЯНЕВА, ИВО АДОВ
  • С ВЛАДИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ, БОЙКА ВАСИЛЕВА, БОРИС ЛУКОВ, ЛИЛЯНА КОНДОВА, ВЕСЕЛИН ВАЧЕВ, ОЛГА МИХАЙЛОВА-ДИНОВА, ЗАКАР ГОСТАНЯН,
  • ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ, ПЕТЪР ПЕТРОВ, ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ

 

17 септември, четвъртък, 19 часа
СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

  • Опера от Джоакино Росини
  • Диригент СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ
  • Режисьор АНТОНИО ПЕТРИС (Италия)
  • Сценография и костюми САЛВАТОРЕ РУССО (Италия)
  • Хореограф ДЖУЗЕПЕ ПАРЕНТЕ (Италия)
  • Диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
  • С участието на АРСЕНИЙ АРСОВ, ГЕО ЧОБАНОВ, ИРИНА ЖЕКОВА, СВИЛЕН НИКОЛОВ, ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ, СТОЯН ФИНДЖИКОВ, БОЙКА ВАСИЛЕВА, РОСЕН РАНГЕЛОВ

 

18 септември, петък, 19 часа
КАРМЕН ДАНС

  • Опера-балет по музика на Жорж Бизе
  • Постановка СЕРГЕЙ БОБРОВ – з. а. на Русия
  • Диригент СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ
  • Режисьор на оперните сцени КУЗМАН ПОПОВ
  • Диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
  • Балетни солисти ЕВГЕНИЯ МИНКОВА, ПАВЕЛ КИРЧЕВ, РУМЕН СТЕФАНОВ, ИЛИЯНА СЛАВОВА, МАРТИН ЧИКАЛОВ, РЕНЕТА МИХАЙЛОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ и др.
  • Оперни солисти СИЛВИЯ АНГЕЛОВА, ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ, ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, ЛИНКА СТОЯНОВА

24 септември, четвъртък, 19 часа
РИГОЛЕТО

  • Опера от Джузепе Верди
  • Диригент БОРИСЛАВ ИВАНОВ
  • Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
  • Художник МАРИЯ ДИМАНОВА
  • Диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
  • С участието на АРСЕНИЙ АРСОВ, ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, ИРИНА ЖЕКОВА, ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ, СИЛВИЯ АНГЕЛОВА, ВЯРА ЖЕЛЕЗОВА, ГЕО ЧОБАНОВ, СВИЛЕН НИКОЛОВ, СТОЯН ФИНДЖИКОВ, ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ, БЛАГОВЕСТА СТАТЕВА, ЙОРДАН КОЦЕВ, КРАСИМИРА МИТЕВА

25 септември, петък, 19 часа

  • ОПЕРEТНА ГАЛА     
  • Симфоничен оркестър, хор и балет на Държавна опера – Варна
  • Диригент ГАНЧО ГАНЧЕВ
  • Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
  • Солисти ОЛГА МИХАЙЛОВА-ДИНОВА, ДАНИЕЛА ДИМОВА, ПЕНЬО ПИРОЗОВ, ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, ЛИЛЯНА КОНДОВА, СИЛВИЯ АНГЕЛОВА и др.

28 септември, понеделник, 18 часа
МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ

  • Мюзикъл от Х. Арлън
  • Диригент ГАНЧО ГАНЧЕВ
  • Режисьор КОСТАДИН БАНДУТОВ
  • Хормайстор и корепетитор МИГЛЕНА ШИШЕВА
  • Сценограф ТОДОР ИГНАТОВ
  • Хореограф КОНСТАНТИН ИЛИЕВ
  • Балетмайстор БИСТРА БЪЧВАРОВА
  • Театрален педагог ПЕТЯ ПЕТКОВА
  • Вокален педагог ГАЛИНА СТАНИШЕВА
  • Спектакъл с участието на Варненската детско-юнoшеска опера

29 септември, вторник, 19 часа
ЖИЗЕЛ

  • Балет по музика на Адолф Адам
  • Постановка и хореография СЕРГЕЙ БОБРОВ - з.а. на Русия
  • Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА
  • Асистент-хореографи ОЛЕСЯ АЛДОНИНА, ДЕМИД ЗИКОВ
  • Худ. ръководител на балета ЕКАТЕРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА
  • Солисти ИЛИЯНА СЛАВОВА, ПАВЕЛ КИРЧЕВ, ЮРИКА АОКИ,
  • МАРТИН ЧИКАЛОВ, ДАНИЕЛ ОБРЕШКОВ, ГАЛИНА ВЕЛЧЕВА, ЕВГЕНИЯ МИНКОВА, РУМЕН СТЕФАНОВ, ЛИЛЯНА ГЕОРГИЕВА, ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА

STATE OPERA VARNA

SAISON 2015-2016

SEPTEMBER 2015


15  September, 7 pm

CZARDAS QUEEN

  • Operetta by Emmerich Kalman
  • Conductor ATANAS VARADINOV
  • Director NIKOLAY APRILOV
  • Stage&Costume design RADINA BLIZNAKOVA, LILIYA BABUNOVA  
  • Choreography TATYANA YANEVA, IVO ADOV
  • Starring VLADISLAV VLADIMIROV, BOYKA VASSILEVA, BORIS LUKOV, LILYANA KONDOVA, VESSELIN VATCHEV, OLGA MIHAYLOVA-DINOVA, LYUDMIL PETROV, PLAMEN GEORGIEV, and others

17  September, 7 pm
IL BARBIERE DI SIVIGLIA

  • Opera by Gioachino Rossini
  • Conductor SVETOSLAV BORISOV
  • Director ANTONIO PETRIS (Italy)
  • Stage&Costume designer SALVATORE RUSSO (Italy)
  • Choreographer GIUSEPPE PARENTE (Italy)
  • Choir Conductor STEFAN BOYADZHIEV
  • Starring ARSENIY ARSOV, GEO CHOBANOV, IRINA ZHEKOVA, SVILEN NIKOLOV, EUGENIY STANIMIROV, STOYAN FINDZHIKOV, BOYKA VASILEVA, ROSSEN RANGELOV

18  September, 7 pm
CARMEN DANCE

  • Оpera-Ballet by George Bizet
  • Director and Choreographer SERGEY BOBROV - Russia
  • Conductor SVETOSLAV BORISOV
  • Director KUZMAN POPOV
  • Choir Conductor STEFAN BOYADJIEV
  • Ballet – Soloists EYGENIA MINKOVA, PAVEL KIRCHEV, RUMEN STEFANOV, ILIYANA SLAVOVA, MARTIN CHIKALOV, RENETA MIHAYLOVA, NIKOLAY DIDMITROV
  • Opera – Soloists SILVIYA ANGELOVA, VALERIY GEORGIEV, PLAMEN DIMITROV, LINKA STOYANOVA

24  September, 7 pm
RIGOLETTO

  • Opera by Giuseppe Verdi
  • Conductor BORISLAV IVANOV
  • Director KUZMAN POPOV
  • Stage&Costume designer MARIA DIMANOVA
  • Choir Conductor STEFAN BOYADZHIEV
  • Starring ARSENIY ARSOV, PLAMEN DIMITROV, IRINA ZHEKOVA, EUGENIY STANIMIROV, SILVIYA ANGELOVA, VYARA ZHELEZOVA, GEO CHOBANOV, SVILEN NIKOLOV, STOYAN FINDZHIKOV, LYUDMIL PETROV and others

25  September, 7 pm
OPERETTA GALA

  • Conductor GANCHO GANCHEV
  • Director KUZMAN POPOV
  • Orchestra, choir and ballet by State Opera Varna
  • Soloists OLGA MIHAYLOVA-DINOVA, DANIELA DIMOVA, PENYO PIROZOV,  PLAMEN DIMITROV, LILYANA KONDOVA, SILVIYA ANGELOVA and others

28  September, 6 pm
THE WIZARD OF OZ

  • Musical by Harold Arlen
  • Conducting and staging GANCHO GANCHEV
  • Director KOSTADIN BANDUTOV
  • Stage Design TODOR IGNATOV
  • Choreography KONSTANTIN ILIEV
  • With the participation of Varna Youth Opera

29  September, 7 pm
GISELLE

  • Ballet by Adolphe Adam
  • Director and Choreographer SERGEY BOBROV - Russia
  • Conductor VILIANA VALTCHEVA
  • Soloists ILIYANA SLAVOVA, PAVEL KIRCHEV, IURIKA AOKI, MARTIN CHIKALOV, DANIEL OBRESHKOV, GALINA VELTCHEVA, EYGENIA MINKOVA, RUMEN STEFANOV, LILYANA GEORGIEVA, GERGANA GEORGIEVA

 

ХVІ Коледен музикален фестивал – 3 декември 2015

Дора ДелийскаВ рамките на ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015, на 3 декември от 19 часа на Основна сцена, Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на своя главен диригент Светослав Борисов, ще изнесе празничен симфоничен концерт. В програмата са включени две произведения от Морис Равел – „Гробът на Купрен” и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор със солист Дора Делийска и две произведения от Джордж Гершуин - Кубинска увертюра и Рапсодияв синьо, отново със солист Дора Делийска.

 

Творческата дейност на Светослав Борисов и Дора Делийска е пряко свързана с музикалния живот на Австрия. И двамата са завършили висшето си образование в тази страна, работили са и продължават да работят във Виена и други градове на Австрия, успоредно не прекъсват и връзките си с България и българския музикален живот.

 

Светослав Борисов дирижира концерт с творби на Равел и Гершуин, солист Дора ДелийскаСветослав Борисов принадлежи към генерацията талантливи и динамични диригенти на новото време. След първите си уроци по пиано на 5-годишна възраст, завършва Музикалното училище във Варна със специалност тромпет. Следва една година в Националната музикалната академия в София, а през 1999 г. е приет в Университета за музика и театрално изкуство в Грац – Австрия. Паралелно с инструменталното обучение, музикалните му интереси го насочват към диригентското поприще и през 2010 г. защитава с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на професор Мартин Зигхарт. След това се квалифицира в майсторски класове при именити диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, Сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и др.

Открива любовта си към оперното изкуство и още като студент е поканен за асистент-диригент в оперния театър на Клагенфурт - Австрия. Непосредствено след дипломирането си гостува и на Държавна опера Варна, където от 2012 г. е назначен за диригент. По повод гастрола на Варненския оперен театър на сцената на Софийска опера и балет с операта “Ернани” (2012), проф.Боянка Арнаудова пише във вестник „Култура“:

"Откритието на вечерта беше диригентът Светослав Борисов - млад, динамичен, с красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска. Веднага си пролича немският маниер - в точност, елегантност, в поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър".

 

Голямо предизвикателство и успех е участието му в спектакли на столична сцена и в международния фестивал „Филипи” в Гърция с ансамбъла на Софийската опера и балет през лятото на 2013 г. Репертоарът му включва заглавия, между които „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Летящият холандец”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело” и др., както и множество симфонични творби от класически и съвременни композитори.

Важни моменти от възходящото му развитие са позициите главен художествен ръководител на Симфоничния духов оркестър в Грац и главен диригент на оркестъра към Техническия университет във Виена, които получава след успешни конкурси още като студент, а по-късно става и постоянен диригент на оркестъра към двореца Шьонбрун (2009-2013).

През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац своя Камерен оркестър „Сon Fuoco”, с  който осъществява многобройни проекти в Австрия и турнета в други страни с концерти и оперни постановки.

През 2013 г. Светослав Борисов спечелва конкурсите за главен диригент на ТМПЦ – Държавна опера Варна и за диригент на Бохумския симфоничен оркестър в Германия. Той съвместява двете длъжности, като продължава да работи с Камерния оркестър „Сon Fuoco” и да реализира други проекти, запълвайки творческия си календар за години напред.

Екипът на операта-балет „Carmen Dance” по Бизе, с диригент-постановчик Светослав Борисов, бе удостоен с Награда ВАРНА 2014.

През 2015 г. Светослав Борисов постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите на публиката във Варна, София и Стара Загора. През октомври т.г. Светослав Борисов изнесе във Виена със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” Интеграл от симфониите на Моцарт, както и поредица от симфонични концерти, вкл. в прочутата Златна зала на Musikverein.

През ноември бе поканен да дирижира с Филхармоничния оркестър на Грац австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки, която се превърна в едно от музикалните събития на сезона.

Пианистката Дора Делийска е родена в Плевен. На 5 години взима първите си уроци по пиано.

Завършва Средното музикално училище „Панайот  Пипков“ в родния си град, в класа по пиано на Елеонора Карамишева. През 2000 г. е приета във Виенската академия (Universitaеt fuerMusik und darstellende Kunst). Там посещава уроци при проф. Юрг фон Венчгер, проф. Щефан Владар и проф. Ноел Флорес. Работи и с проф. Марина Капацинска в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ – София.

Като солист на оркестри и камерен музикант Дора Делийска концертира в почти всички страни в Европа, както и по целия свят. Има редовни изяви в прочутата виенска зала Мusikverein и във виенската Коnzerthaus. Носителка е на множество награди от международни конкурси.

Дора Делийска привлича вниманието на международната публика и критиците не само с концертните си изяви на пиано, но и с аудио и видео дисковете си. Благодарение на нейните записи на творбите на Ференц Лист, тя се счита за един от най-изявените и талантливи интерпретатори на Лист от съвременното поколение млади музиканти. Нейното CD с произведения на Шуберт, издадено през 2013 г. (Gramola), бе удостоено с престижната награда Supersonic Award на списанието за класическата музика “Пицикато”. През октомври 2015 г. Дора Делийска издаде поредния си шести компактдиск, съвместен проект с певицата Надя Кръстева и актрисата Деси Урумова с песни от П. И. Чайковски. От 15 години Дора Делийска живее във Виена.

 

 

 

 

Фотоизложба на Жолт Сабоки преди „Царицата на чардаша” на 15 септември

Унгарският културен институт ще гостува на Държавна опера Варна в началото на нейния 69-ти творчески сезон. На 15 септември от 18 часа, един час преди спектакъла на „Царицата на чардаша”, в експозиционното пространство на партерното фоайе зрителите ще бъдат посрещнати от изложбата „Крепости в Карпатския басейн – Х-ХVІІІ век” на известния унгарски фотограф Жолт Сабоки. Изложбата, предоставена от Унгарския културен институт в София, ще съпътства спектаклите на Основна сцена в продължение на един месец.

На територията на Унгарското кралство са построени повече от петстотин крепости, предимно върху антични и ранно-средновековни основи. Много от тях са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век, но по-късните епохи значително ги променят, а през ХVІІІ век, след края на войните с турците и австрийците, настъпва бавната им разруха. Фотоизложбата „Крепости в Карпатския басейн – Х-ХVІІІ век” от Жолт Сабоки дава възможност на зрителите да опознаят това огромно културно-историческо богатство.

 Жолт Сабоки (1941–2009) завършва журналистика, работи като стругар, занимава се активно с фотография. Става прочут с поредица самостоятелни изложби в Унгария и други европейски страни. Още от 1974 година се насочва към фотографско изследване на отделни културни центрове и пояси, с което става основоположник на жанра научно-историческа фотографска книга в Унгария.
В резултат от неговите пътешествия се раждат многобройните му фотографски албуми с монографичен характер, съдържащи съответните научно-исторически студии. Два от тях са пряко свързани с България – “Книга за иконите” (1981) и “Български манастири” (1983). През 1988 година Жолт Сабоки получава заслужено признание за своя талант – удостоен е с наградите “Бела Балаж” и “За унгарското изкуство”.

 След откриване на изложбата старт на новия оперен сезон ще даде най-новата варненска постановка на „Царицата на чардаша” с режисьор Николай Априлов. Диригент Атанас Варадинова. Художници Радина Близнакова и Лилия Бабунова, хореография Татяна Янева и Иво Адов.
В главните роли ще видим Олга Михайлова-Динова, Веселин Вачев, Бойка Василева, Борис Луков и Лиляна Кондова. В екипа, заслужил аплодисментите на премиерния юлски спектакъл в Опера в Летния театър, участват още Людмил Петров, Пламен Георгиев, Закар Гостанян и Пламен Петров.

 

XVI Коледен музикален фестивал с най-новите постановки, специални концерти и Оперна гала „Орлин Анастасов и приятели”

 

Промоционални продажби за всички спектакли само за уикенда 28, 29 ноември

 

В Коледната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна на 26 ноевмри оперните акценти изведе Даниела Димова – директор на културната институция. Тя подчерта, че празничният афиш на XVI Коледен музикален фестивал включва най-добрите заглавия в репертоара на Държавна опера Варна, сред които премиерните постановки от тази година на балета „Жизел” (1 декември) на з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър Сергей Бобров, операта „Травиата” (9 декември) на главния режисьор Кузман Попов и артистичния директор, маестро Борислав Иванов, с великолепната Ирина Жекова в главната роля.

Приоритетно място в програмата заема задължителната за коледните празници и радваща се на изключителен успех балетна приказка „Лешникотрошачката” (15, 16, 23 декември) на Сергей Бобров, както и уникалната опера-балет „Carmen Dance” (7 декември) – дело на главния диригент Светослав Борисов и Сергей Бобров.

Светослав Борисов ще дирижира Симфоничния концерт с творби на Равел и Гершуин на 3 декември, в който за пръв път във Варна ще посрещнем изключителната пианистка Дора Делийска, която живее и твори в Австрия, и жъне аплодисменти на най-добрите световни сцени.

Коледният фестивал няма да мине без традиционния концерт с онези жизнерадостни валсове и полки от Щраус, които повишават градуса на настроението и радват зрителите във Виена и по цял свят в навечерието на всяка нова година. Това е Коледният концерт „С музиката на Щраус” (18, 19 декември), който тази година ще дирижира маестро Светослав Борисов, току-що завърнал се от последните си, отбелязани ласкаво от критиката,  концерти в Австрия. Заради огромния интерес, концертът ще има още едно, трето издание – коледно матине на 19 декември от 11 часа.

 

Заредени с емоцията на празника са концертите „Коледни музикални искри” (5, 12 декември) и „Коледен музикален венец” (20 декември) с диригент Вилиана Вълчева, а романтичният спектакъл „Танго с Пиацола” (12 декември), оригинално синтезирал различни изкуства - музика, опера, драма, живопис – непременно ще докосне най-тънките душевни струни.

Безспорното събитие на XVI Koледен музикален фестивал във Варна ще бъде Оперната гала (22 декември, ФКЦ, зала 1) „Орлин Анастасов и приятели”, в която един от най-големите баси на планетата Орлин Анастасов ще пее в отбрана компания от солисти с международна кариера - брат му Венцеслав Анастасов, грузинеца Михаил Шешаберидзе и Димитър Станчев. Звездният концерт с мъже-солисти ще се подчини на диригентската палка на младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

Маестро Борислав Иванов, който заведе Варненската опера в Испания и Белгия, разказа за изключителното посрещане, което публиката в Палма де Майорка и няколко града на Белгия е оказала на нашите спектакли „Травиата”, „Тоска”, „Кармен” и „Мадам Бътерфлай”.

Въпреки проблемите с терористичните атаки по това време в Белгия, залите са били препълнени, което е безспорен знак за отношението към българското оперно изкуство и специално към творческата продукция на Варненската опера, която не за пръв път гостува в тази страна.

Доказват го и поканите за нови гастроли през следващата година – отново в прочутата зала „Аудиториум” в Палма де Майорка и отново в Белгия, този път за по-дълъг период от време и с повече заглавия. Маестро Иванов не пропусна да благодари за доброто представяне на оркестъра, солистите Ирина Жекова, Свилен Николов, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, госта Ивайло Михайлов и хористите.

Той изрази съжаление, че в чужбина оценяват по-високо постиженията на българското оперно изкуство, отколкото в България. „От позицията на своята дългогодишна кариера имам право да заявя, че в България се прави опера на световно ниво и ние трябва да съхраним това национално богатство”, завърши доайенът на българските диригенти.

 

В продължение на темата, Даниела Димова сподели впечатления от работните си срещи по време на турнето. Тя разказа за тъжните последици от закриването на театри в Холандия и призова медиите, когато отразяват театрални събития, да не забравят, че за наша обща радост в България все още има много действащи театри, които не спират да творят. „Изкуството създава и култивира духовни и естетически ценности и една държава като България, в която се раждат толкова прекрасни творци, не може да не цени, подкрепя и стимулира изкуството”, обобщи г-жа Димова.

Рекламният мениджър Милена Иванова обяви коледни промоции – само тази събота и неделя, 28 и 29 ноември, всички спектакли от XVI Коледен музикален фестивал на Основна сцена се продават на цена 10 лв - партер и балкон. 15 лв е промоционалната цена за партерните места във ФКЦ за Оперната гала „Орлин Анастасов и приятели” на 22 декември. И тази промоция е валидна само през уикенда – 28, 29 ноември.

 


 

 

Шестото издание на Опера в Летния театър – Варна 2015 завършва на 25 август с голяма Оперна гала, под диригентството на известния турски диригент Селман Ада, с водещи солисти на Държавна опера Анкара и Държавна опера Варна. Участват Симфоничен оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. В концерта ще чуем гостите от Турция Гьоркем Езги Йълдъръм - сопран, Юнюшан Кулолу – тенор, Тинджай Куртолу - бас и Димитринка Райчева - сопран, Елена Чавдарова-Иса – мецосопран и Пламен Димитров – баритон. В програмата са включени арии и ансамбли из опери на Верди, Бизе, Пучини, Чайковски, Селман Ада. През есента екипът ще представи същия гала концерт, вече под диригентството на артистичния директор на Държавна опера Варна Борислав Иванов, на Международния фестивал в Аспендос – Турция.

СОЛИСТИТЕ

Басът ТУНДЖАЙ КУРТОЛУ е роден през 1970 г. в Анкара.
Завършва висше музикално образование в родния си град. Едва 19-годишен се присъединява към екипа на Държавната опера в Анкара като артист-солист. Представя се последователно като Дон Базилио („Севилският бръснар”,Росини), Тимур („Турандот”,Пучини), Спарафучил („Риголето”, Верди), Филип и Великият Инквизитор („Дон Карлос”, Верди), Зарастро („Вълшебната флейта”, Моцарт), Княз Гремин („Евгений Онегин”, Чайковски), Атила от едноименната опера на Верди, Фигаро и Доктор Бартоло („Сватбата на Фигаро”, Моцарт), Командора („Дон Жуан”, Моцарт), Закария („Набуко”, Верди). Участва в Международните музикални фестивали в Аспендос и Истанбул, изпълнявайки ролите на Рамфис и Цар от „Аида”, Спарафучил от „Риголето”, Закария от „Набуко”, Осмин в „Отвличане от сарая”, Атила, Тимур, Ландграф от „Танхойзер” на Вагнер и др. Ролята на Осмин от оп. "Отвличане от сарая" на Моцарт изпълнява в продължение на 15 сезона в Южна Корея, Китай, Италия, Екатеринбург - Естония. През 1996 г. по повод XI конкурс на името на Борис Христов, Тунджай Куртолу участва в специален концерт в Консерваторията „Джузепе Верди”. В следващите години излиза на различни фестивали и печели много престижни награди от конкурси, гастролира в Хърватия, Дания, Австрия, Русия, Белгия, Италия и др. Пее в най-престижоните оперни театри и концертни зали в света, вкл. Линкълн център в Ню Йорк,  Вашингтон, Кралската академия в Брюксел, Щатсопер в Хамбург и др.
В последните години се занимава и с педагогическа дейност, преподава в Башкент и Ескишехир, както и в Анадолския държавен университет.

Роденият в Истанбул тенор ЮНЮШАН КУЛОЛУ е завършил Държавната консерватория към Университета по изкуства „Мимар Синан”. Специализирал при проф. Том Краузе, проф. Криста Лудвиг и Биргит Нилсон. Ю. Кулолу е носител на множество награди от престижни международни конкурс като ХІ Межд. конкурс ”Чайковски” в Москва, „Кралица Соня” в Осло, оперните конкурси в Дрезден и други градове на Германия, Хелзинки и др. Дебютът му на оперната сцена е в ролята на Ерик от оп. „Летящият холандец” на Вагнер в Регенсбург – Германия. Следват ролите на Зигмунд от „Валкюра” на Вагнер, Княз в „Русалка” (Дворжак), Каварадоси от „Тоска” (Пучини), Измаел от „Набуко”, Самсон от „Самсон и Далила”, Канио от „Палячи”, Флорестан от „Фиделио” на Бетовен, няколко знакови тенорови роли от опери на Вагнер и др. Тенорът се изявава главно по оперните сцени на Турция Германия, Швейцария, Испания, Ирландия, САЩ, Хонг Конг и др. През 2011 година печели наградата „Доницети” като най-добър млад певец на Турция.   
Юнюшан Кулолу е известен с интерпретацията си на Али Баба в оп. „Али Баба и четиридесетте разбойници” от Селман Ада. Той е изпълнител на ролята, освен в родината си и във Вупертал - Германия, където пее на немски език. Освен като оперен солист се изявява и като солист в симфоничния и кантатно-ораториалния репертор, в соловите тенорови партии в Осма симфония на Малер, Девета симфония на Бетовен, „Кармина Бурана” на Карл Орф и др. Във връзка с 200 години от рождението на Вагнер представя на фестивала в Байройт соловите тенорови партии от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” с Истанбулската филхармония „Борусан” и участва в концерт в City Hall на Байройт. В репертоара му присъстват немски, френски, руски, английски, шведски и финландски песни. Получава покани за концертни изпълнения с песенен репертоар и е награден с престижната награда „Лъвът на Финландия” за принос към популяризирането на финландската музика.
Бъдещите му ангажименти включват ролите на Герман от „Дама Пика” на Чайковски в Mittelsächisches Theater (Германия), Форесто от „Атила” и Айзенщайн от „Прилепът” на сцената на Националната опера и балет в Анкара, Бакхус в „Ариадна от Наксос” (Р. Щраус) в Истанбулската опера и др.

ГЬОРКЕМ ЕЗГИ ЙЪЛДЪРЪМсопран е солистка на Държавната опера и балет в Анкара. Родена пре 1981 г. в Анкара, тя започва музикалните си занимания с пиано и виолончело в музикалния отдел на Анадоската художествена гимназия в Анкара. През 1999 г. постъпва  в Държавна консерватория «Хаджетепе» и се дипломира през 2006 г. първа по успех. В следващите години специализира във Виенската музикална академия (метода Feldenkreis), както и в Дюселдорф, Германия при проф. Х. Дорч. След дипломирането си Гьоркен Езги Йълдърм пее в различни оперни театри на Австрия, Люксембург, Белгия, Германия. От края на 2006 г. е солистка на Държавната опера и балет в Анкара. Изпълнява ролята на Блонда от оп. «Отвличане от сарая» на Моцарт и гастролира с Операта на Анкара в Русия, Южна Корея, Естония, Китай, Италия. Пее в Токио с Президентския симфоничен оркестър на Турция. Участва в престижни фестивали в Турция, Австрия, Швейцария, в концерти със симфоничните оркестри на Ескишехир, Измир, Бурса, Билкент, Президентския симфоничен оркестър и оркестърът на Анталия.

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – сопран е родена в Добрич. Завършва НУИ „Любомир Пипков” и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София. През 1994 г. участва в Първия национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава наградата, учредена от проф. Павел Герджиков за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда, учредена от г-жа Валери Попова. През септември 1996 г. участва в Международния младежки фестивал “Бряг на надеждата” (Добрич) и за  отличното си изпълнение във финалния кръг е удостоена с Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин. През 1998 г. завършва висшето си образование  и взема участие в студентския спектакъл  “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на акад. Пламен Карталов. Следват участия в концерти и спектакли в България и чужбина. През септември 2008 г. е финалистка на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия, а през октомври същата година е наградена със специално отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия. Там получава и покана за участие в няколко курса на известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес.

На XIV-тия Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” (2009 г.) след успешен сценичен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Дж. Верди е удостоена с Трета награда, бронзов медал и диплом. От 2010 г. започват участията й в постановките „Рейнско злато”, „Пръстенът на нибелунга” и „Валкюри” на Рихард Вагнер на сцената на Националната опера и балет. През юли 2011 г. с успех изпълнява ролята на Амелия от оп. „Бал с маски” на Верди в премиерен спектакъл в рамките на ММФ „Варненско лято” – копродукция на Националната опера и балет и Държавна опера Варна. От октомври 2011 г. е част от постоянния солистичен състав на Държавна опера Варна. През месец май 2013 участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Р. Вагнер, постановка на Националната опера и балет София, където изпълнява три роли под режисурата на акад. Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия). Следва участието й през месец юни в „Рейнско злато”, „Валкюри” и „Залезът на боговете”, като част от цялостното представяне на тетралогията „Пръстенът на нибелунга” по повод честванията на 200 годишнината от рождението на Р. Вагнер.

В репертоара й присъстват ролите на Аида от едноименната опера на Верди, Леонора от „Трубадур”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска от едноименната опера на Пучини, Абигайл от „Набуко”, Мадалена от «Андре Шение» и др.

ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА – мецосопран е родена в семейство на музиканти. Завършила е Пловдивското музикално училище и Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София в класа на доц.Ирена Бръмбарова. Специализирала е в Студия за млади оперни певци към Софийската опера. През сезон 1992/93 г. дебютира в ролята на Мадалена от оп. “Риголето” на Верди в Пловдивската опера, където е солистка и до днес. От 1997 г. е постоянен гост на Софийската опера. Елена Чавдарова е лауреат и носител на награди от три престижни международни  оперни конкурси: ІІІ награда от Конкурса за млади оперни певци “Борис Христов” (1996), Първа специална награда от конкурса в Билбао (Испания – 1996) и поощрителна награда от конкурса в Токио през 1997 г. В репертоара на певицата са почти всички най-известни мецосопранови главни солистични роли от оперите на Джузепе Верди: Амнерис (Аида), Еболи (Дон Карлос), Азучена (Трубадур), Фенена (Набуко), Мадалена (Риголето), Реквием;
Сузуки (Мадам Бътерфлай) на Джакомо Пучини, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, Лола от Селска чест на Пиетро Маскани, Олга от Евгений Онегин на Чайковски, Кончаковна от Княз Игор на Ал. Бородин и др. Елена Чавдарова-Иса гастролира в най-реномираните оперни театри на Европа, Азия и Латинска Америка. Пяла е с Миланската филхармония под диригентството на Рикардо Шайи, участвала е в постановка на оп. “Княз Игор” на сцената на Дойче опер в Берлин. Певицата е гостувала на сцената на Националната опера в Лисабон, Рио де Жанейро, в Театро Ариага – Билбао, “Аудиторио” – Мадрид, и др. испански театри, Нов национален театър – Токио, “Елизабет хол”, “Мюзикхале” – Хамбург и др. театри и концертни зали. Партнирала е на известни оперни певци като Луис Лима, Николай Геда, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Бойко Цветанов, Кармела Римиджо и др.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – баритон е роден през 1977 г. във Варна. Завършва през 2002 г.  НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева.
Младият певец изгражда десетки централни баритонови роли, които му донасят признание на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Испания, Гватемала, Дания, Япония, САЩ и др. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера – Варна. Репертоарът му включва образите на Шонар и Марсел в „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”,  Шарплес от „Мадам Бътерфлай” и Пинг от „Турандот” на Джакомо Пучини; Рембо в „Граф Ори” от Джоакино Росини; Родриго в „Дон Карлос”, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Риголето в „Риголето” и Ренато в „Бал с маски” от Джузепе Верди; всички баритонови сола в „Кармина Бурана” от Карл Орф, Папагено от „Вълшебната флейта”, Мазетто от „Дон Жуан” от В. А. Моцарт; Ескамилио от „Кармен” от Жорж Бизе, Енрико от „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети, Алфио от „Селска чест” на Пиетро Маскани, Тонио и Силвио от „Палячи” на Руджиеро Леонкавало, Осман Бей от ‘”Луд Гидия” на Парашкев Хаджиев, Гунтер и Алберт от „Залезът на Боговете”, Алберих от „Рейнско злато” на Рихард Вагнер, Яго от „Отело”, Ренато от „Андре Шение”, а последната му великолепна интерпретация на Макбет от едноименната опера на Верди е 30-та в неговата творческа биография.


ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА

Първа част

1. Увертюра към оп. „Травиата“ – Верди

2. Хор и балет от ІІІ д. на оп. „Травиата” - Верди

3. Дует на Джилда и Риголето от ІІІ д. на оп. „Риголето“ – Верди
    изпълняват Гьоркем Езги Йълдъръм и Пламен Димитров

4. Ария на Каварадоси от оп. „Тоска“ – Пучини
    изпълнява Юнюшан Кулолу (E lucevan le stelle... )

5. Дует на Дездемона и Отело от І д. на оп. „Отело“ – Верди
    изпълняват Димитринка Райчева и Юнюшан Кулолу (Già nella notte densa)

6.    Ария на Княз Гремин от ІІІ д. на оп. „Евгений Онегин” – Чайковски
    изпълнява Тинджай Куртолу

7. Ария от оп. „Али Баба и четиридесетте разбойници” – музика Селман     Ада
    изпълнява Гьоркем Езги Йълдъръм

8. Ария от оп. „Забранена любов” – музика Селман Ада
    изпълнява Тинджай Куртолу

9. Ария на Елвира и мъжки хор от оп. „Ернани” – Верди
    изпълнява Димитринка Райчева

9. Мъжки хор от І д. на оп. „Ернани” – Верди


Втора част

1. Хор и Ария на Азучена от оп. „Трубадур” – Верди
изпълнява Елена Чавдарова-Иса

2. Ария на Отело от ІІІ д. на оп. „Отело“ – Верди  
изпълнява Юнюшан Кулолу (Dio! Mi potevi scagliar...)

3. Ария на Филип ІІ от оп. „Дон Карлос” – Верди
изпълнява Тинджай Куртолу

4. Увертюра към оп. „Кармен“ – Бизе

5. Хабанера на Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе
изпълнява Елена Чавдарова-Иса

6. Ария на Ескамилио от оп. „Кармен” – Бизе
изпълнява Пламен Димитров с хор

7. Ария на Герман от оп. „Дама Пика” – Чайковски   
изпълнява Тинджай Куртолу (Що наша жизнь – игра!)

8. Дует на Аида и Амнерис от оп. „Аида” – Верди
изпълняват Димитринка Райчева и Елена Чавдарова-Иса

9. Триумфална сцена от оп. „Аида” – Верди
    изпълняват Димитринка Райчева, Елена Чавдарова-Иса, Юнюшан Кулолу, Пламен Димитров, Тинджай Куртолу, хор и балет

 

 

Прочутият балет на Адолф Адам „Жизел” поставя романтично начало на XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015. На 1 декември Държавна опера Варна, с диригент на оркестъра Вилиана Вълчева, кани своите почитатели да съпреживеят непреходната любов на Жизел и Алберт.

Хореографският прочит на Сергей Бобров, з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър във Варна, превърна премиерата на „Жизел” в голямото балетно събитие на лятото. Публиката оцени по достойнство качествено много по-високото ниво на балетната трупа, разширена с нови попълнения след международен кастинг.

Техническите и естетически критерии, заложени в класическата хореография на Сергей Бобров, се оказаха едно дългоочаквано предизвикателство за балетните артисти. С любов, амбиция и последователност, под ръководството на асистент-хореографите Олеся Алдонина, Демид Зиков и репетитора на Болошой театър Сергей Антонов, те постигнаха онази красота и онова изящество, с които балетното изкуство доставя истинска наслада за сетивата.

Това очаква зрителите и на 1 декември, когато на сцената ще аплодираме Илияна Славова в ролята на Жизел, Павел Кирчев в ролята на Албрехт, Мартин Чикалов в ролята на лесничея Ханс, Юрика Аоки в ролята на Мирта и целия добре сработен ансамбъл на Варненския балетен състав.

Ето и сюжетът:

Първо действие

Жизел е влюбена в неотдавна появилия се в селото Алберт. Лесничеят Ханс, влюбен също в Жизел, подозира Алберт в неискреност и предупреждава девойката, но тя му вярва. Алберт всъщност има благородническо потекло. Това става ясно с пристигането на знатни ловци, в чиято свита са херцогът и дъщеря му Батилда, бъдещата годеница на граф Алберт. Жизел не може да понесе измамата, полудява и умира.

 

Второ действие

Неутешимият в скръбта си Ханс идва на гроба на Жизел през нощта. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс, който не може да се откъсне от хоровода и загива. И Алберт дълбоко тъгува за Жизел и също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

 

Заради дъждовното време снощният спектакъл на "Дон Паскуале" в Летния театър се отлага за днес - 21 август от 19 часа на сцената на Варненската опера.

Билетите важат без заверка, могат да се презаверят и за Оперната гала на 25 август от 21 часа в Летния театър.

XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна

Уважаеми колеги и приятели,

Очакваме медиите на Коледната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна!

На 26 ноември, четвъртък, от 13.30 часа,

в познатата ви Ротонда (фоайето на първи балкон, Основна сцена),

ви каним на специална пресконференция, посветена на

XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна и

VI Коледни театрални седмици на ДТ "Стоян Бъчваров".

С благодарност за партньорството и отношението Ви към творческата дейност на операта и театъра в нашия град, разчитаме и сега на Вашето присъствие и отразяване на предстоящите коледни програми на ТМПЦ Варна. На които Вие, разбира се, сте сърдечно поканени.

Коледа наближава!

Нека да направим и този празник незабравим!

 


 

 

Държавна опера Варна поставя за трети път в своята история комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети. Темата за възрастния мъж, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte, не отстъпва по актуалност и в наши дни.

Главният режисьор на оперния театър Кузман Попов умело и с много вкус е внесъл в спектакъла съвременно звучене, адекватно на XXI век. За успеха на операта допринасят младите и талантливи диригенти на Държавна опера Варна Светослав Борисов и Стефан Бояджиев, както и отличните солисти, оркестърът и хорът. Декорите пристигнаха от Teatro Comunale di Modena в Италия, а костюмите са дело на художничката Елена Иванова.

Брилянтната музика на Доницети, комичните ситуации и щастливата развръзка заслужиха овациите на публиката на зимната сцена още през април. А на 20 август от 21 часа, на откритата сцена на Летния театър във Варна, в рамките на ММФ „Варненско лято”, ще се състои и официалната премиера на „Дон Паскуале”. Солистичният състав е подбран от екипа на Държавна опера Варна, допълнен с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов в ролята на Ернесто. Дебют в образа на Дон Паскуале ще направи великолепният бас Евгений Станимиров. Палавата Норина ще изпълни очарователното сопрано Ирина Жекова, а в Доктор Малатеста - двигател на събитията, ще се превъплъти баритонът Свилен Николов.

Особеното в тази постановка е, че режисьорът Кузман Попов е отредил еднакво важна роля и за солистите, и за хористите, и това се оказва една добра предпоставка за хомогенността и плътността на целия спектакъл. Еднакво забавен за участници и зрители, «Дон Паскуале» несъмнено ще завладее и международната публика на Опера в Летния театър.

 

 

 

 

Вилиана Вълчева

 

Музикалните критици определят операта „Трубадур” на Джузепе Верди като противоречиво произведение, заради малко неясния и нелогичен сюжет, но пък прекрасната музика е най-яркото й качество.

Тази привлекателност се дължи на красотата на мелодиката, вярната музикална характеристика на героите и сполучливото пресъздаване на острите сблъсъци между тях.

Иначе сюжетът, знаят оперните почитатели, е мелодраматичен. Граф ди Луна и Манрико са съперници за сърцето на Леонора, но всъщност са кръвни братя. Едва в края на операта това ставa ясно, след като Графът смъртно е ранил своя брат Манрико.

На 24 ноември младата диригентка Вилиана Вълчева ще застане на пулта за спектакъла на „Трубадур”, режисьорска интерпретация на Кузман Попов, със солисти от състава на нашия оперен театър.

Прекрасният баритон Пламен Димитров, който има вече в репертоара си 30 централни баритонови партии, ще се превъплъти в Граф ди Луна, една от най-успешните си роли. Участието на великолепното сопрано Линка Стоянова в ролята на Леонора е гаранция за успеха на спектакъла.  

Образа на Манрико ще представи тенорът Валерий Георгиев, който за четирите години, откакто е солист на Варненската опера, направи поредица от впечатляващи роли.

Към тези имена добавяме запомнящата се Азучена на мецосопраното Бойка Василева, Гео Чобанов в ролята на Ферандо и Галина Великова като Инес.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за контрабасисти, който ще се проведе на 17.09.2015 г. от 10.00 часа. Конкурсът ще се проведе в сградата на оперния театър в 3 тура. В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса - I част oт Концерта за контрабас на Д. Драгонети в Ла мажор, а във втория - пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности от следните творби: Увертюра към операта "Сватбата на Фигаро" на Моцарт; Poco piu mosso Solo от IV действие на операта "Отело" от Верди и Речитатив от IV част нa Симфония N 9 от Бетовен. Конкурсът включва и проверка на нотно четене на прима виста.

Документи за участие: заявление, автобиография и копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси” стая 216  или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ Варна – Държавна опера Варна, Варна 9000, пл. „Независимост” 1.
Нотният материал се предоставя на кандидатите pри поискване.

Срок за подаване на документи 16.09.2015 г.
Подробности на тел. 052 66 50 17; 0882 520 352
Експерт ЧР Радка Николова

 

Царицата на Чардаша

Моята Силва ме прави щастлива

След блестящото си турне в Испания и Белгия, Държавна опера Варна ще вдигне завесата си у дома на 19 ноември от 19 часа за най-новата постановка на оперетата «Царицата на чардаша». Това емблематично заглавие не слиза от сцените на театрите от цял свят вече 100 години след създаването си. «Дължи се най-вече на изключителната мелодика на музикалната партитура - мелодиите се запомнят при първото чуване. Драматургията с пълнокръвно изградените характери и интригуващите ситуации, в които изпадат действащите лица, също впечатлява. В единството между музика и драматургия се крие и изключителното въздействие на „Царицата на чардаша”, обяснява авторът на постановката, известният наш режисьор Николай Априлов.

 

Оркестъра и драматичните обрати в спектакъла на 19 ноември ще направлява диригентът Ганчо Ганчев. В главната роля ще се представи любимката на варненската (и не само) публика Олга Михайлова-Динова (Силва). „Обичам всичките си роли, но ролята на Силва в „Царицата на чардаша” на варненска сцена ми е особено скъпа. Допада ми  различният, подчертано театрализиран прочит, който прави Николай Априлов. Той изисква драматичното превъплъщение да бъде на висотата на вокалното майсторство и аз приемам това като едно чудесно предизвикателство. Харесвам динамиката и актуалността на постановката с препратки към днешния живот, чувствам се добре с партньорите си на сцената. Да, моята Силва ме прави щастлива”, потвърждава с усмивка Царицата на чардаша Олга Михайлова-Динова.

 

Нейни партньори са Борис Луков (Едвин), Бойка Василева (Цилика), Велин Михайлов (Бони), Сребрина Соколова (Щаси), Людмил Петров (Фери Бачи), Владислав Владимиров (Вайлерсхайм), Петър Петров (Нотариус), Закар Гостанян (Генерал Ронсдорф) и познатият с комедийния си талант актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев в ролята на Мишка.

 

 

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за контрабасисти, който ще се проведе на 17.09.2015 г. от 10.00 часа. Конкурсът ще се проведе в сградата на оперния театър в 3 тура. В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса - I част oт Концерта за контрабас на Д. Драгонети в Ла мажор, а във втория - пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности от следните творби: Увертюра към операта "Сватбата на Фигаро" на Моцарт; Poco piu mosso Solo от IV действие на операта "Отело" от Верди и Речитатив от IV част нa Симфония N 9 от Бетовен. Конкурсът включва и проверка на нотно четене на прима виста.

Документи за участие: заявление, автобиография и копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси” стая 216  или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ Варна – Държавна опера Варна, Варна 9000, пл. „Независимост” 1.
Нотният материал се предоставя на кандидатите pри поискване.

Срок за подаване на документи 16.09.2015 г.
Подробности на тел. 052 66 50 17; 0882 520 352
Експерт ЧР Радка Николова

 

 

В Деня на Варна, Свето Успение Богородично 15 август 2015 г., Оркестърът на Държавна опера Варна бе заедно с варненци и гостите на Варна на площад "Независимост".

Изцяло обновеното пространство на площада пред операта и съдебната палата трудно побра хилядното множество, любопитно да види откриването на единствения в България фонтан със специална програма от звук и светлина.

Под вдъхновената палка на своя главен диригент Светослав Борисов музикантите изпълниха популярни творби, които допълнително повишиха и без това високия градус на настроението. Светослав Борисов с очевидно удоволствие дирижираше както музикантите, така и участието на публиката.

По-късно пред оркестъра застана и Страцимир Павлов за "Аве, Мария" на Сара Брайтмън, под чиято мелодия фонтанът извиси за пръв път своя 41 м висок воден стълб, съчетавайки в една невероятна феерия звук, вода и светлина.Тази искряща премиера на водното шоу с музика на живо бе кулминацията на емоционалния ден, завършил към полунощ с празнични илюминации!

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява кастинг за участие на балетни артисти /балетисти-мъже/ в „Дон Кихот” – по музика на Лудвиг Минкус - първата постановка за сезон 2015-2016 на главния балетмайстор на оперния театър, з. а. на Русия Сергей Бобров.

Кастингът ще се състои на 23 ноември 2015 г. от 10 часа в главна репетиционна зала „Малина Хубчева”. Кандидатите ще бъдат оценени според подготвена по техен избор вариация и екзерсис от експертна комисия, начело с г-н Бобров.

Молби за участие в кастинга и автобиография се подават до 20 октомври включително на Е-mail nikolova.radka@gmail.com

За контакт: тел. +359 52 665 017, 0882 520 352 - отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна.

 

На 18 август от 21 часа в Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна ще представи своята емблематична «Аида». С нея оперният театър достойно се е представял на престижни сцени в България и по света. Заслугата е както на стилната режисура на Кузман Попов, впечатляващата сценография и костюми на Лора Маринова и красивата хореография на Калина Богоева, така и на солистите.

Под диригентската палка на маестро Борислав Иванов, доайена на българските диригенти, познат на 4 континента, сега в «Аида» ще аплодираме великолепните Камен Чанев, Агунда Кулаева, Пламен Димитров и Таня Иванова. Камен Чанев, един от най-големите съвременни тенори, разнасящи славата на българското оперно чудо по света, ще изпълни, разбира се, ролята на Радамес. 

В ролята на Аида ще му партнира сопраното Таня Иванова, с нейния овладян, еднакво въздействащ както в ниския, така и във високия регистър, глас. В ролята на нейната съперница Амнерис ще гостува Агунда Кулаева,   солистка на Новая Опера Москва и на Болшой театър, една от най-ярките и търсени мецосопрани в последните години. Публиката на Опера в Летния театър я познава като Кармен от едноименната опера на Бизе и като Еболи от „Дон Карлос” на Верди. Като Амнерис тя спечели сърцата и на столичани във варненския гастрол на «Аида» в София през 2012 г.

Образите на върховния жрец Рамфис и на Амонасро ще пресъздат водещите солисти на оперните театри в София и Варна Ангел Христов и Пламен  Димитров. В останалите роли ще видим още варненски солисти - Гео Чобанов като Царя на Египет, Галина Великова като Жрицата и Борис Луков като Вестителя.

 

След триумфален успех в Испания Варненската опера получи покана за гастрол и през 2016 година. Спектаклите на „Травиата” и „Тоска” на 6 и 7 ноември, под диригентството на доайена на българските диригенти маестро Борислав Иванов, вдигнаха на крака прочутата зала “Auditorium”  в Палма де Майорка.

 

Дълго не стихваха аплодисментите за солистите на Варненската опера Ирина Жекова - Травиата и Свилен Николов - Жорж Жермон, за Димитринка Райчева – Тоска и Венцеслав Анастасов – Барон Скарпия, както и за госта Ивайло Михайлов – Алфред Жермон.

 

Блестящото представяне на българския оперен театър бе последвано от покана за нов гастрол в Палма де Майорка през ноември следващата година.

 

 

Другата артистична дестинация от европейското турне на Държавна опера Варна е Белгия. От 11 до 15 ноември в Capitol Theatre – Гент, Ethias Arena в Хаселт и Stadsschowburg в Антверпен, маестро Иванов отново ще дирижира  „Травиата”, а главният диригент на оперния театър Светослав Борисов и диригентката Вилиана Вълчева ще изведат на белгийска сцена още две варненски постановки - „Кармен” и „Мадам Бътерфлай”.

 

За тези спектакли към солистичния състав ще се присъединят сопраното Ирина Йордакеску от Румъния и мецосопраното Даниела Дякова. Амбицията на екипа, който не за пръв път гостува в Белгия, е да спечели още много нови приятели на българското оперно изкуство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Промоция партер 20% само на 15 и 16 август

На 22 август от 20 часа, втората филмова вечер от ММФ „Любовта е лудост”, ФКЦ и ТМПЦ - Държавна опера Варна ще предложат на публиката оригинален концерт под наслов „100 години българско кино”. Симфоничният оркестър на оперния театър с концертмайстор Красимир Щерев ще дирижира Нелко Коларов, който ще бъде и на пианото. Известният варненски творец е подбрал знакови музикални творби от най-популярните филми в историята на българското кино, направил им е нови аранжименти и ги е вписал в една изключително емоционална програма с известни изпълнители.

Началния тон ще даде Дони с песента „Нашият град” на Борис Карадимчев, която в култовия филм „Оркестър без име” (1982) изпълняват Чочо Владовски и група „Тангра”.

Следват Мариана Попова и Орлин Горанов с песента „Закъснели срещи” на Петър Ступел, записана за филма „Мъже в командировка” (1969) от Мария Нейкова и Михаил Белчев. Мариана Попова и Орлин Горанов ще представят и онази обичана песен на Борис Карадимчев „Хора и улици”, която помним в интерпретацията на Мими Иванова и Борис Годжунов от филма „Момчето си отива” (1972).
По-нататък към Мариана Попова ще се присъедини Иван Лечев, за да изпеят „Вървят ли двама” – прекрасната песен на Мария Нейкова от изключителния филм на Методи Андонов „Козият рог” (1972).

Нети ще повтори на живо изпълнението си на „Луната спи”, композиция на Дони за филма „Емигранти” (2001). Творческият и семеен тандем Дони и Нети ще представи още „Замълчи, замълчи” - доста по-стара, но не по-малко популярна песен на Петър Ступел, която звучи в една от първите легенди на българското кино „Любимец 13” (1958).

Мултимедия с откъси от филмите ще придружава концерта, на който водещи ще бъдат Искра Радева и Любен Чаталов. Той ще бъде и солистът в песента „Тече, всичко тече”, създадена от Симеон Пиронков за „Васко да Гама от село Рупча”, приключенския филм, с който са израстнали поколения български деца. На сцената ще посрещнем и младите таланти  от детската вокална група „Весели щурчета”.

„Клетва” на Кирил Маричков и култовата група „Щурците” от не по-малко култовия филм „Вчера” (1988) ще ни припомни Валди Тотев.

Людмил Дончев – Лъки ще изпълни две творби, които свързваме с Васил Найденов - „След края на света” на Стефан Димитров за едноименния филм (1998) и „Адаптация” от Митко Щерев, също за едноименния филм (1981). В дует с Маргарита Хранова, Лъки ще представи и музикалната емблема на филма „Оркестър без име” (1982) „Оставаме”, по музика на Борис Карадмичев.

Концертът с българска филмова музика не може да мине без магнетичната инструментална тема от филма „Осъдени души” (1975), бею „Приятелство” от Александър Бръзицов с тромпета на Михаил Йосифов, както и без „Замириса на море” - една песен на Стефан Димитров, отдавна надживяла своя филм „Забранено за възрастни” (1987) и повече от подходяща за завършек на музикалната вечер от МФФ „Любовта е лудост”.     

Билети: Билети за концерта „100 години БГ кино” по 10, 15, 20 и 25 лв ще намерите на касата на ФКЦ.
Weekend Promo: Не пропускайте да се възползвате от промоцията, валидна единствено за уикенда. Само на 15 и 16 август партерните билети за концерта „100 години БГ кино” ще се продават с 20% отстъпка.
 

 

На Гала концерт на 7 ноември публиката избира „Най-харизматичен финалист”

На 7 ноември от 19 часа на сцената на Държавна опера Варна публиката ще има привилегията да аплодира излъчените трима лауреати - финалисти и да избере с вот на зрителите „Най-харизматичен цигулар”.

Предстоящият „Международен конкурс за цигулари Варна” е най-новият музикален форум на културната карта на Европа. Амбицирани сме да докажем за пореден път, че България и град като Варна са уникално и неповторимо място за провеждане на международни събития от най-висок ранг. Очакваната класа и значимост на конкурса се предопределят от няколко основни фактора – от състава на журито, от нивото на участниците и не на последно място от наградния фонд.

Журито ще бъде под председателството на проф. д-р Михаел Фришеншлагер - президент на конкурса „Фриц Крайслер“ – Виена, вицепрезидент на Световната федерация на международните музикални конкурси (WFIMC), президент на Европейската асоциация на преподавателите по струнни инструменти (ESTA) и бивш ректор на Виенския университет по изкуства. В състава си журито включва още: професори от водещите музикални университети в света /Виена, Париж, Токио/, солисти от световната сцена на цигулковото майсторство като обичания от българската публика професор Марио Хосен, както и концертмайстори, президенти и директори на най-големите международни цигулкови конкурси - „Фриц Крайслер“ Виена, „Чайковски“ Москва, „Кралица Елизабет“ Брюксел, „Тибо“ Франция, Монреал, Сеул, Хановер, Китай, Токио.

Участниците в конкурса, които вече са заявили присъствие, са солисти - виртуози от световна величина. Сред конкурентите ще чуем и видим лауреати от цял свят, сред които:
- Паул Кропфич – Австрия, лауреат на конкурсите „Хиндемит”, „Прима ла музика” Виена, концертирал със Софийска филхармония, с концерти във Венеция, Милано, Виена и др.;
- Дайчи Накамура – Япония, лауреат на конкурсите „Арам Хачатурян”, „Нагоя”, „Брамс”;
- Филип Крилов – Русия, лауреат на конкурси в Италия, Русия и Австрия;
- Чанг-Янг – Китай, лауреат на конкурси в Китай, Япония, Америка, Испания.

Сред българските имена на подиума ще очакваме:
- Мартин Зайранов – лауреат на конкурсите "Жинет Невъо" Авиньон, "Млади виртуози” София, "Недялка Симеонова", Токио;
- Александър Зайранов – лауреат на конкурсите "Музикална младеж" в Букурещ, Токио, "Недялка Симеонова", "Андреа Постачини" Фермо, "Млади виртуози" София;
- Зорница Иларионова – лауреат на конкурсите „Панчо Владигеров”, „Васко Абаджиев”, „Канети”, „Хенрих Виенявски” и „Рудолфо Липицер”;
- Кристина Хинова – лауреат на конкурсите „Недялка Симеонова”, „Концертино Прага”, „Млади виртуози”;
- Жаклин Прейс – лауреат на конкурси „Добрин Петков”, „Недялка Симеонова”, "Стефани Хол" Виена.

 

"Преди спектакъл моля Гена Димитрова да бъде с мен"


Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева – Турандот в  „Турандот” на 14 август в Опера в Летния театър

Какво място заема Турандот във Вашия репертоар?

Пея Турандот от 2009 година и тя е една от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото харесвам силни жени, а Турандот е изключително силен и в началото дори отрицателен образ. Самата аз никога не съм била такава и за мен е предизвикателство да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на този образ.

Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше една невероятна Турандот. Влияе ли Ви това?

Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски в творческата си кариера, си остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл на „Турандот”. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация на Турандот, винаги си казвам, изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори и всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше: „Не ме слушай, избягвай да ме имитираш, ти си различен глас”. За съжаление тя почина през 2005 година, когато аз все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.

Липсва Ви...

О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо, всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни т.г. в София, когато по повод 10 години от кончината й, пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава богу, успях да се събера.

Арията на Турандот е кратка, но много тежка, интензивна, напрегната. Турандот влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано”, признава по този повод самият Пучини.

Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...

Всички мислят, че Турандот е само силната и властна жена, но се оказва, че освен ледената принцеса, тя е и истинска жена, жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах”, казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.

С какви впечатления идвате от Метрополитън опера, където работихте като дубльор на Анна Нетребко?

Да, бях cover на Нетребко за Лейди Макбет и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен оперен театър. Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и артистично майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист - един асистент-диригент, един суфльор, който също е диригент, както и един езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а” например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е едно много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката, което натоварва, но и помага неимоверно за израстването на артиста.

Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко” в последния момент, без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме, попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на добър час. За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски” и за други спектакли.

Защо някой твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?

България продължава да ражда прекрасни гласове, знам го и от опита си като асистент в НМА „Панчо Владигеров”. А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас не се работи достатъчно дълго над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват. Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Във всички случаи не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен, но от друга страна - единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

 В ритъма на музиката

 

Премиера  - 4 ноември, 18 часа, Основна сцена

 

Светът на изкуството в една различна компютърна игра - образователен спектакъл за деца на режисьорката Сребрина Соколова, в която освен знания за музикалните инструменти и за различните жанрове в музикалното изкуство, децата ще изживеят вълнуващо приключение.

 

Mузикални оркестрации, аранжименти, диригент Ганчо Ганчев, сценарий Пламен Георгиев, костюми Ася Стоименова, сценография и мултимедия Красимир Янев, хореография Румяна Малчева. С участието на оркестър и солисти и на Държавна опера Варна, Детско-юношеска опера Варна, Арт-център „Арлекин”.

 

 

Сребрина Соколова: Елате, деца, да играем заедно „В ритъма на музиката“ – една различна компютърна игра, която непременно ще ви хареса!

 

 

Компютърните технологии и глобалната мрежа отдавна са част от нашето ежедневие и всички ние приемаме това за даденост. А  за нашите деца това се превръща в самия живот.

Ето защо, ако искаме някаква информация да стигне до тях, то тя непременно трябва да се каже през дигиталния свят.

„В ритъма на музиката“ е една различна компютърна игра, която разкрива на децата прекрасния свят на изкуството. Игра в която освен знания за музикалните инструменти в симфоничния оркестър, за различните жанрове в музикалното изкуство, те ще изживеят и едно вълнуващо приключение, което ще ги научи да играят като един отбор.  

 

 

Сребрина СоколоваСкрити зад анонимността на електронното общуване, доста често агресията и грубостта  между децата се пренася и в ежедневното им общуване „очи в очи“. Героите на нашия спектакъл са деца като всички останали , които може да срещнем във всяко училище, с нищо по-лоши или по-добри от останалите. Тяхното пътешествие в света на музиката ще покаже на връстниците им в залата, че ритъмът на музиката е ритъмът на живота. Защото музиката не само отразява и изобразява реалния свят, но сочи и пътя за интелектуално обогатяване и развитие.

Децата попадат в игра - капан, от която няма излизане, докато не се изиграе до край. Подложени на изпитание, в крайна сметка те разбират, че винаги ще бъдат по-успешни, ако са заедно в екип, ако не са груби индивидуалисти и егоисти. Играта в екип винаги е печеливша.

„В ритъма на музиката“ в своята същност е образователен спектакъл за деца. Музикалните примери и показаните музикални инструменти ще въздействат и ще се запомнят по-ярко, ако са представени чрез история, вплетена в симулирана компютърна игра. Това е история, в която всяко дете би припознало себе си или съученика си от съседния чин. Спектакълът е изграден върху постоянното редуване на сцени от съвременния начин на общуване на децата, през цялото време звучи безкрайно красива музика и всичко това достига до аудиторията със съвременни аудио-визуални средства и ефекти. Музикалната палитра обхваща образци както на класическата инструментална и вокална музика, така и на балета и мюзикъла. 

 

Елате, деца, да играем заедно „В ритъма на музиката“ – eдна различна компютърна игра, която непременно ще ви хареса!

 

„Турандот” е истинска перла в короната на Опера в Летния театър – Варна 2015. И това е така най-малко по 3 причини. „Турандот” не е представяна във Варна от няколко години, а това е лебедовата песен на Пучини, неговата най-прекрасна творба със сложни хармонии, в които прозира новият XX век. Много пъти съм дирижирал „Турандот”, включително с великолепните Бойко Цветанов и Габриела Георгиева – за мен най-зрялата „Турандот”. Всички тези обстоятелства, вярвам, ще превърнат спектакъла на „Турандот” в незабравимо преживяване, на което аз ще се наслаждавам не по-малко от публиката на Опера в Летния театър.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна

 

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира на 23 и 24 ноември 2015 г. Филхармоничния оркестър на Грац за австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки. “За мен е огромна чест”, подчертава Светослав Борисов, „да поема концерт, който трябваше да дирижира самият Пендерецки, oще повече, че в програмата е залегнало негово произведение и това ще бъде първото му представяне в Австрия.”

Ето какво видео интервю със Светослав Борисов публикува по този повод на страницата си Musikverein Graz:

https://www.facebook.com/musikverein.graz/videos/vb.301076630045601/542736245879637/?type=2&theater

 

 

Радвам се, че ще представя моя Калаф и пред варненската публика. Пял съм тази роля повече от 200 пъти на 3 континента – Европа, Азия и Америка. Разбира се всеки спектакъл е различен, доколкото артистът винаги трябва да бъде адекватен и да съобразява интерпретацията си с тази на диригента, на режисьора, на партньорката. Спомням си гастрола на Софийската опера в Япония през 2001 г., с Гена Димитрова в ролята на Турандот, който постигна феноменален успех. Получихме дори специална покана за аудиенция при японския император, който се оказа, че за пръв път нарушил протокола, за да гледа тъкмо нашата оперна постановка.

Дълго мога да говоря за „Турандот”, моя любима опера. Тя е съчетание между приказност и реалност, при това приказният сюжет завършва с щастлив край, което не се случва често в оперното изкуство. „Турандот” е една красива приказка за любов, в която Калаф минава през всякакви изпитания, за да постигне своята любов. Най-важното е, че неговото постоянство и силната му любов успяват да събудят любов и в сърцето на ледената кралица. Ако разтълкуваме поведението на Калаф и го пренесем в днешно време, рецептата да спечелиш сърцето на любимата би била същата. Трябва наистина да излъчваш безкрайна любов и да не се отказваш от чувствата си, за да предизвикаш взаимност у другия.    
Разбира се всички тези послания не биха стигнали до публиката без безкрайно красивата музика на Пучини.
 

Прочете още:

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна

 

 

 

Уважаема г-жо Милчева,

За мен и моите колеги от Варненската опера е много вълнуващо, че блестящият творчески път на Александрина Милчева започва от Варна. От нашата сцена, на която бъдещата оперна прима изгражда първите си солистични роли и получава първото голямо признание от Международния конкурс в Тулуза, за да покори след това световните сцени.

Александрина Милчева се превръща в синоним за вокално съвършенство и артистично обаяние, което аплодират Виенската Щатсопера, Миланската Скала, Арена ди Верона, Гранд Опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Болшой театър в Москва, Метрополитън опера в Ню Йорк. Името й носи престиж - за театрите, в които пее и разбира се за България.

И както постъпва всеки велик артист, достигнал върха на световната слава, и Александрина Милчева създава своя педагогическа школа – известната Международна оперна академия “Сакра”.

Думите са недостатъчни, за да изразя огромното си възхищение и преклонение пред изкуството и харизмата на оперната прима, на вокалния педагог, на прекрасния човек Александрина Милчева!

Бъдете здрава! Бъдете щастлива! Ние се осланяме на Вас!

Даниела Димова

Директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна Варна, 27.10.2015

 

„Турандот” с Габриела Георгиева и Бойко Цветанов на 14 август

В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър, на 14 август от 21 часа Държавна опера Варна ще представи лиричната драма "Турандот" от Джакомо Пучини, едно от най-красивите и популярни произведения в оперната литература. Незабравим за варненци остава споменът от първата постановка с голямата Гена Димитрова през 1994 г.

Спектакълът на „Турандот” от Джакомо Пучини, в навечерието на Празника на Варна, се посвещава на 60-годишнината на световноизвестния тенор Бойко Цветанов, когото ще чуем в ролята на Калаф.

В ролята на Турандот ще аплодираме прекрасната солистка на Софийска опера и балет Габриела Георгиева, завърнала се наскоро от Метрополитън опера, където дублира Анна Нетребко в драматичните сопранови партии.
В любимата си роля на Лиу  ще гостува Валерия Сепе, една от най-обещаващите млади италиански сопрани.
Неотдавна тя се представи блестящо на Фестивала на оперното пеене, носещ името на Марио дел Монако, в Сплит, Хърватия.

Останалите персонажи ще пресъздадат солистите на Държавна опера Варна Евгений Станимиров (Тимур), Пламен Димитров (Пинг), Пламен Долапчиев (Понг), Свилен Николов (Мандарин), Стоян Финджиков (Алтум). За ролята на Панг ще гостува тенорът Марк Фаулър, който спечели сърцата на публиката в Опера в Летния театър със своя Неморино от премиерния спектакъл на „Любовен еликсир”. Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов ще представи постановката в своя нова версия, а на диригентския пулт на „Турандот” ще приветстваме големия български диригент Григор Паликаров.


Сюжетът

Жестоката китайска принцеса Турандот нареждала да убият всички женихи, не успели да отговорят правилно на измислените от нея три гатанки. Така Турандот, която притежавала неземна красота и коравосърдечно сърце, отмъщавала за поруганата чест на своя прародителка. Безчет достойни и знатни мъже намерили смъртта си в състезанието. Явил се нов кандидат – принц  Калаф. Твърдо решен да спечели Турандот, той не се вслушал в предупрежденията на влюбената в него робиня Лиу и на болния си и сляп баща Тимур. Състезанието се състояло и Калаф наистина познал трите правилни отговора – Надежда, Кръв и Турандот. Принцесата трудно понесла поражението и помолила своя баща – императора да не я дава за жена на принца. Тогава Калаф предложил ново състезание – ако до сутринта Турандот разкрие името му, той ще се признае за победен. Цяла нощ никой не заспал в Пекин, всички търсели начин да научат как се казва непознатият мъж, единственият, разгадал трудните гатанки на Турандот. Стражата заловила и измъчвала баща му и вярната робиня Лиу, която страхувайки се да не издаде името по време на мъченията, слага край на живота си. В края на нощта Калаф нежно и настойчиво взима Турандот в прегръдките си и когато целувката започва да разтапя леда в сърцето на красавицата, той най-сетне й разкрива тайната си. Турандот разбира, че името му означава Любов!


История на създаването

„Турандот” завършва дългия творчески път на Джакомо Пучини.  Произведението е вдъхновено от екзотичната приказка на Карло Гоци, чийто сюжет възпламенява творческото въображение на композитора.

Идеята за тази опера възниква още през 1919 г. Пучини активно участва в работата над либретото заедно с драматурга Адами и поета Симони, а от април 1921 г. започва да пише музиката, бързайки, сякаш в смътно предчувствие да завърши произведението. Но работата на либретистите продължава до 1924 г. и последните страници от партитурата остават недописани. По желание на самия Пучини, след смъртта му по неговите скици операта е довършена от неговия ученик Франко Алфано. Става въпрос за заключителния дует и финала.

Премиерата на операта „Турандот” се състояла в Миланската скала на 25 април 1926 г. под диригентството на Артуро Тосканини. След като отзвучава последният акорд, написан от Пучини, Тосканини пуска палката и казва: „Тук смъртта изтръгна перото от ръката на композитора”. Певците, оркестърът и публиката в дълбоко мълчание напускат залата. Едва след тази вечер операта се изпълнява изцяло с допълнителните страници, дописани от Франко Алфано.

 

Прочетете още:


Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна 

 

Отзвук в Литернет от октомврийския гастрол 2015 в София на Държавна опера Варна

Вижте линка към публикацията: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22184&sid=64

 

ПОЕТИЧЕН РЕЦИТАЛ НА БОЖАНА АПОСТОЛОВА 

с оперни солисти на 6 август във Варненската опера

Кулминация в Алея на книгата – Варна 2015

6 АВГУСТ, 17.00, Ротонда (фоайе първи балкон), 17.00

Поетичният рецитал на голямата българска поетеса Божана Апостолова, по повод нейната 70-годишнина, който предстои на 6 август от 17 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) на Държавна опера Варна, ще бъде очакваната кулминация в Алея на книгата – Варна 2015. Вход свободен.

Рециталът, събрал интелектуалния елит на България в Пловдив и НДК, София, ще бъде изнесен и във Варна, по специалната покана на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Вместо Теодоси Спасов, който обикновено съпровожда с кавала си поетичните четения на Божана Апостолова, този път музикалната атмосфера на лиричното събитие ще създадат солистите на Варненския оперен театър Гео Чобанов, Вяра Железова и пианистът Руслан Павлов.

Освен като една от най-добрите български поетеси, Божана Апостолова има огромни заслуги за утвърждаването на качествената съвременна българска литература и като издател. Нейното издателство "Жанет 45", в което излизат творбите на най-изтъкнатите съвременни български писатели и поети като Георги Господинов, Милен Русков, Аксиния Михайлова, Стефан Цанев, Захари Карабашлиев, Вера Мутафчиева и други, задава критериите за висок художествен вкус в литературата и книгоиздаването. Неслучайно наричат Божана Апостолова Майка Тереза на българската литература.  

 

Почти библейско

С усмивка на дете човекът слиза
в наивните пространства на страстта.
Да беше Бог, би предвидял, че близо
е кръстът с гвоздеи на любовта.

Днес, 17 юли 2006

Побеляха косите ми, сине.
Годините ми се протриха от носене,
а се катерят все по-нагоре.
С едната си ръка докосвам вече небето,
а с другата се стискам за тебе.
О, Боже,
Каква канара е обичта ми –
страховито надвесена,
едва я задържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти...

Из „... едва я задържам”, Божана Апостолова, ИК „Стигмати”, 2008

 

TOP