Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Лучия ди Ламермур

Лучия ди Ламермур

от Гаетано Доницети

Опера в три действия

Либрето Салваторе Камарано по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница”

Диригент – постановчик ХРИСТО ИГНАТОВ
Режисьор – постановчик КУЗМАН ПОПОВ
Художник на декора КУЗМАН ПОПОВ
Художник на костюмите ЕВГЕНИЯ РАЕВА
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА
Хореография РУМЯНА МАЛЧЕВА

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ЛОРД ХЕНРИ АСТОН - баритон
ЛУЧИЯ, негова сестра - сопран
СЪР ЕДГАРД РАВЕНСВУД - тенор
ЛОРД АРТУР БЪКЛОУ -  тенор        
РАЙМОНД БАЙДБЕНД, възпитател на Лучия - бас
НОРМАН, началник на караула - тенор    
АЛИСА, приятелка на Лучия - мецосопран
Жители на Ламермур – придворни дами, рицари и привърженици на лорд Астон.

 

Действието се развива в Шотландия около 1700 година.

Трета постановка на сцената на ОФД – Варна. Първа постановка: 13. 11. 1956 г. Диригент: Борис Черпански, Режисьор: Драган Мицов, Художник: Евгений Ващенко, Балетмайстор: Пенка Стойчева Втора постановка: 29 март 1986 г. Диригент: Христо Игнатов, Режисьор: Емил Бошнаков, Сценография: Константин Радев, Художник на костюмите: Евгения Раева, Диригенти на хора: Елена Пушкова, Любомира Александрова, Хореография: Емилия Кирова

Настояща премиера – 16 и 19 декември 2005 година

Концертмайстор БОРИСЛАВ ДОНЧЕВ
Отговорен корепетитор КАТЯ ХРИСТОМАНОВА
Корепетитори: ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА, ЖАНЕТА БЕНУН, ДИМИТЪР ФУРНАДЖИЕВ Помощник – режисьор СИРМА ПАНЕВА, Суфльор МАЛИНА ХУБЧЕВА

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Първа картина

В околностите на замъка Равенсвуд. Привърженици на лорд Астон, начело с началника на стражата – Норман търсят тайнствения рицар, който  обикаля в последно време наоколо. Появява се загриженият лорд Хенри Астон. Макар че е излязъл победител във вековната вражда между родовете Астон и Равенсвуд, това не му е донесло спокойствие. В борбата лорд Равенсвуд е бил убит и сега замъкът му е завладян от лорд Астон. Но синът на Равенсвуд – Едгард, е останал жив и вероятно ще иска отмъщение.

Освен това Астон е изпаднал в немилост пред новия крал, а има и тежки финансови затруднения. Единствен изход от това положение е брак между сестра му Лучия и силния, богат и приближен до краля лорд Артур Бъклоу. Но Лучия не желае да даде съгласието си за тази женитба. Раймонд, възпитателят на девойката, се старае да успокои лорд Астон, като му обяснява отказа на Лучия със скръбта, която тя изпитва по наскоро починалата си майка. Идва  Норман и съобщава, че Лучия тайно се среща с непознат рицар. Има съмнение, че този непознат е самият Едгард Равенсвуд. Лорд Хенри е поразен – родната му сестра да се влюби в най-злия му враг!
Той незабавно заповядва на стражите да търсят Едгард, докато го хванат и убият.

Втора картина

В парка на замъка е дошла Лучия с приятелката си Алиса. Девойката неспокойно очаква срещата със своя любим Едгард.  Тя разказва тъжната история на един от рода Равесвуд, който в момент на ревност убил жена си точно на това място. Веднъж и пред нея тук се явил призракът на убитата. Алиса, разтревожена, съветва Лучия да се откаже от любовта си към Едгард, но младото момиче твърде силно обича и това е напълно невъзможно. Идва Едгард и съобщава, че  трябва спешно да замине за Франция.
Но преди да тръгне е взел решение да помоли лорд Астон за мир и да поиска ръката на сестра му. Лучия е силно разтревожена. Тя добре знае омразата на брат си към Едгард и притеснена от грозящата го опасност моли да пазят още в тайна чувствата си. Едгард е засегнат, тъй като заради любовта си към Лучия е пренебрегнал клетвата за отмъщение дадена пред гроба на своя баща. Любовта на Лучия постепенно го успокоява и влюбените се заклеват във вечна вярност, разменяйки пръстените си.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Трета картина

В замъка се подготвят за бляскавото посрещане на лорд Артур. Пристига Лучия. Тя е взела твърдо решение да бъде вярна на любимия Едгард и моли брат си да не я омъжва за друг. Лорд Астон показва на Лучия едно подправено любовно писмо на Едгард до друга жена. Лучия не може да повярва как е възможно нейният любим да бъде толкова коварен! Съкрушена, девойката приема саможертвата и от съжаление към брат си, застрашен от разорение се съгласява на омразния й брак.

Четвърта картина

В парадната зала на замъка са се събрали придворни дами, рицари и приближени на лорд Астон, видни хора на Ламермур, за да присъстват на сватбата между Лучия и лорд Артур. Гостите възторжено приветстват пристигането на младоженеца. Лорд Хенри Астон предупреждава Бъклоу да не се учудва от тъжния вид на булката, защото тя още скърби за наскоро почината си майка. Раймонд и Алиса довеждат отчаяната Лучия, която почти в несвяст  подписва брачния договор. Внезапно в залата се втурва Едгард. Появата му предизвиква смут сред гостите. Узнал, че Лучия е подписала брачния контракт, Едгард хвърля в краката й подарения му пръстен и я проклина заедно с целия й род.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Пета картина

Парадна зала в замъка. Сватбеният пир е в разгара си. В залата се втурва Раймонд и съобщава, че в пристъп на безумие Лучия е убила своя нежелан съпруг. Влиза самата Лучия. Тя наистина е полудяла, струва й се че е годеница на Едгард. Пред очите на покъртените гости Лучия припада безчувствена на пода.

Шеста картина

Едгард чака своя противник пред гроба на баща си. От дошлите придворни младежът узнава страшната вест за лудостта на Лучия. Едгард се спуска към замъка, за да види любимата си, но Раймонд го спира. В това време камбаните известяват смъртта на Лучия. Едгард не може да живее без нея и в порив на безнадеждно отчаяние се самоубива.

История на създаването:

За литературна основа на “Лучия ди Ламермур” е послужил романът на Уолтър Скот “Ламермурската годеница”. Либретото е написано от талантливия италиански поет Салваторе Камарано, върху текстовете на когото са писали много видни композитори, включително Верди (“Трубадур”). В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия. Той го съобразява с изискванията на оперната драматургия.

Доницети проявявал  предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, макар и пропито с дълбока трагедийност, му допаднало  много и той се съгласил да напише музиката. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери. Сега обаче “Маестрото от Бергамо”, както бил наричан Доницети, се съсредоточил по-внимателно върху това си произведение, взимайки си поука от пропадането на някои негови опери поради прибързаното им написване. Освен това Доницети вече бил загубил съревнованието с Винченцо Белини за написване на най-хубава музикално-сценична творба. Операта на Белини “Пуритани”  била приета много добре от публиката и критиката, а неговата “Марино Фалиери” претърпяла провал.

Операта “Лучия ди Ламермур” е едно от връхните постижения в творчеството на Гаетано Доницети.
В нея са изявени по най-ярък начин характерните черти на музиката му: сърдечност, задушевна топлота, искреност и изящна мелодичност, наситена с дълбока емоционалност. Ариите, ансамблите и големите масови сцени в “Лучия ди Ламермур” принадлежат към най-високите достижения в цялото творчество на композитора и представляват едни от връхните завоевания на стила “бел канто”.

Музиката излъчва някакво романтично очарование, което напълно подхожда на сюжета. В “Лучия ди Ламермур” Доницети е постигнал нещо извънредно ценно. Без да се отказва от принципа на виртуозния блясък на вокалните партии, той не е допуснал да се наруши драматургичното единство. Музикалните характеристики са дадени с пределна яснота. Образите на отделните герои са издържани праволинейни с пластична релефност.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур” се състояла на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол и преминала с шумен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет. Само след една година и половина “Лучия ди Ламермур” била поставена в Париж, Виена и други големи музикални центрове с голям успех.

Оттогава до днес тази опера се играе във всички театри на света, а партията на Лучия е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.

Галерия снимки ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР:

 

 

TOP