Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Жестове

Жестове

 

По музика на Росини, Адам, Минкус, Масне, Вагнер, Барбър, Синатра, Пиацола, Ленц, Мей и др.

 

 photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

 

По музика на Джоакино Росини, Адолф Адам, Лудвиг Минкус, Жул Масне, Рихард Вагнер, Самюел Барбър, Астор Пиацола, Николас Ленц, Франк Синатра, Ванеса Мей, Йълдъз Ибрахимова

 

ПРОГРАМА

1. Корен дълбоко в небето – фрагмент, музика Йълдъз Ибрахимова, хореография Маргарита Арнаудова
изп. Юлияна Дякова и Валентина Желязкова с ансамбъл жени
2. Вилхелм Тел – па де дьо, музика Джоакино Росини, хореография Константин Илиев, изп. Елена Кирова и Тодор Тодоров
3. Корсар – па де дьо, музика Адолф Адам, изп. Теодора Друмева и Румен Стефанов
4. По следите на… - музика Самюел Барбър, хореография Олеся Пантикина
изп. Валентина Желязкова, Денко Стоянов, Анна Андреева, Тодор Тодоров
5. Пахита – вариация, музика Лудвиг Минкус, изп. Теодора Друмева
6. Alter ego – адажио – музика Рихард Вагнер, хореография Константин Илиев
изп. Екатерина Чешмеджиева и Румен Стефанов
7. Пътят на болката – хореография Константин Илиев, музика Ванеса Мей
изп. Елена Кирова, Юлияна Дякова и Ансамбъл жени
8. Танго 18 – музика Астор Пиацола, хореография Тарек Ассам
изп. Ансамбъл мъже
9. Корсар – вариация, музика Адолф Адам
изп. Илиана Славова
10. Мечтание – музика Жул Масне, хореография Константин Илиев
изп. Елена Кирова, Юлияна Дякова, Теодора Друмева, Румен Стефанов, Тодор Тодоров, Денко Стоянов
11. Дявол – японска старинна музика
Хореография и изпълнение Аяко Такахаши (Япония)
12. Материя – музика Николас Ленц, хореография Константин Илиев
Изп. Илиана Славова и Тодор Тодоров
13. Сарасфати – музика Николас Ленц
Изп. Теодора Друмева и Ансамбъл жени
14. Синатра сюита (in memoriam) – музика Франк Синатра, хореография Константин Илиев
изп. Екатерина Чешмеджиева, Денко Стоянов, Тодор Тодоров, Румен Стефанов

 
НЯМА ПЕЧЕЛИВШ

Вече е без значение кой е прав и кой греши.
Твърде дълго се наранявахме. Късно е да твърдим
какви всъщност е трябвало да сме.
Свършено е, няма печеливш.

Вярата във вечното превърнахме в лъжа.
И затова вкусът на времето ни е тъжен.
Досадно е да повтаряме грешките си пак и пак.
Свършено е, няма печеливш.

Отдавна, задълго, далеч стигнахме един за друг.
Любовта бе лесна; суров бе самият живот.
Няма смисъл да сме зрители на самия край.
Свършено е, няма печеливш.

 

 
ПУСНАХ ТЕ ПОД КОЖАТА СИ

Пуснах те под кожата си.
Пуснах те надълбоко в сърцето си.
Толкова надълбоко, че си наистина част от мен.
Пуснах те под кожата си.

Опитвах да съм небрежен,
казвах си, че тази работа няма да е на добър край.
Но защо трябва да се съпротивлявам, скъпа,
като знам, че те пуснах под кожата си.

Пожертвал бих цялото си същество,
за да съм притежател на близостта ти.
Въпреки всички среднощни звуци,
които предупредително повтарят в ушите ми:
„Глупако, знаеш, че ще изгубиш,
мисли с главата си, събуди се в реалността!”

Но винаги, щом стане дума за теб,
аз бих млъкнал преди да съм продумал,
защото те пуснах под кожата си.

 

ПО СВОЙ НАЧИН

И тъй, краят е близко; пред финалната завеса стоя.
Приятелю, ясно ще кажа това,
в което съм сигурен.
Пълнокръвен живот живях, пътувах със всички влакове,
но нещо повече – всичко
направих по свой начин.

Имах и малко печал, но почти няма значение.
Трябвало е точно това – и приключвах без всякакво усилие.
Планирах всеки мой ход; за всяка стъпка встрани внимавах,
но нещо повече – всичко
направих по свой начин.

Да, имаше време, когато вземах повече, отколкото можех да нося,
но през всички тези залитания аз ту ги гълтах, ту ги изплювах.
Сега съм високо над тях, защото
направих ги по свой начин.

За какво е човек, какво става той?
Ако няма себе си, той няма нищо.
Да казваш наистина почувствани неща,
а не думи, поставени на колене.
Записът показва как поемах дъх –
направих го по свой начин.

 

НЮ ЙОРК

Новините започват: аз днес напускам.
Искам да съм част от него – Ню Йорк, Ню Йорк.

Копнежът на моите хулигански обувки
води право в сърцето му – Ню Йорк, Ню Йорк.

Искам да будя този безсънен град,
да съм цар на купчина, връх на тълпа.

Отдалеч става нежен моят малък тъжен град.
Ще забия старта си в него – в стария Ню Йорк.

Успея ли в него, навсякъде ще успея –
зависи от теб, Ню Йорк, Ню Йорк.
Ню Йорк, Ню Йорк.

Искам да будя този безсънен град,
пръв да съм в листата, цар на купчина,
номер едно.

Отдалеч става нежен моят малък тъжен град.
Ще забия старта си в него – в стария Ню Йорк.

Успея ли в него, навсякъде ще успея –
зависи от теб, Ню Йорк, Ню Йорк.
Ню Йорк.

 

Превод на песните и дикторски текст: Димитър Калев
Изпълнител на текста: Пламен Георгиев

 

 

Галерия снимки ЖЕСТОВЕ:

 


 

 

TOP