Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ГАЛЕРИЯ

Източник: http://bnr.bg/

 

 

 

 

 

Гастрол на Варненската опера в София

 След гастрола през 2012 с Вердиевите „Аида”, „Ернани” и рядката „Граф Ори” на Росини, трупата на Варненската опера отново се представя в София с продукцията си от последния сезон - „Андре Шение” от Джордано, „Адриана Лекуврьор” от Чилеа и „Дон Паскуале” от Доницети. Съвсем основателно е търсенето на по-рядък и любопитен репертоар, който да очертае образа и характера на трупата и да привлече повече ценители, като същевременно подпомогне и личното развитие на артистите. Тъкмо тази гъвкавост и излизането от клишето могат да обогатят стагнираната оперна стилистика у нас, която се е ограничила до няколко заглавия по всички сцени на страната. През последните сезони се подмлади и съставът на оркестъра и това се отразява на енергията и качеството на звукоизвличането. Не на последно място, постоянната политика да се привличат известни наши солисти от световните сцени прави възможно постигането и на чувствително по-високо художествено ниво.

 

Терминът веризъм се използва като название за художествените търсения в литературата и музиката от края на ХІХ век. От една страна, веризмът се родее с натурализма и се противопоставя на високия романтизъм, а от друга, има своите корени именно в романтическото усещане за живота-роман, в който страстите и съдбата се преплитат в сложна екзистенциална амалгама. Веристичната естетика е ориентирана както към изобличаването на жестоката социална истина, съчувствие и състрадание към „унижените и оскърбените”, така и към психологическа достоверност. Веризмът на Маскани и Леонкавало обаче е преобразен от Джордано и Чилея.

„Андре Шение” (1896) на талантливия Умберто Джордано (1867-1948) е затъмнила всичките му последващи творби и е останала най-популярна сред 12-те му опери и редицата симфонични, камерни, хорови, песенни и пианистични работи. Преди успеха й, 27-годишният Джордано, вече автор на три опери, толкова бил разколебан от поредицата неудачи и липса на признание, че за малко не станал учител по фехтовка, която владеел до съвършенство.

В центъра на операта е реалната съдба на френския поет Андре Шение по време Великата френска революция и изстраданата истината, че всяка революция изяжда децата си. Операта, четвърта подред, не може да се побере в нормите на чистия веризъм, въпреки острия драматизъм, опита да се наподобява реалността и отчетливата тенденция към илюстративност и натуралистични елементи. Все пак, на преден план тук е късно романтическа версия на фигурата на поета гений, който може да изрази и защити с живота си истината. Но остава водеща оригиналността на мелодичната инвенция. Лирико-драматичното начало личи най-силно при изграждането на музикалния портрет на персонажите. В партитурата лесно може да се долови влиянието на Пучиниевата „Манон”, но също и дълбокото единство с южноиталианската традиция на Меркаданте и спонтанната народна кантиленност. Джордано никога не преекспонира, а с естествена оперно-театрална интуиция долавя психологическата достоверност и я превежда на богат мелодичен език. Като че ли именно тази елегантност и спонтанност най-вече отсъстваше в оркестъра под палката на Борислав Иванов. Непревзетостта и спонтанността, стремежът към оркестрова чистота се тълкува повече като сила, отколкото като изразителност, деликатност или нюансираност.

Най-сполучливият, драматургично многоизмерен и нееднозначен образ на Джордано Жерар получи внушителна и плътна интерпретация от Венцислав Атанасов. Баритонът отлично познава гласа си и го ръководи безупречно; в него клокочат мощни героически интонации, сурови и смътни тембри до горчивина и разкаяние – неочаквано обединили се в знаменития монолог от ІІІ действие, в който Атанасов променя изцяло тембровата си оцветеност и постига особена съкровеност с отсянка на трагизъм. Венцислав Атанасов е модерен оперен изпълнител, с изострена чувствителност и рефлексивност, което изгражда умението му за стилистична премереност и артистична убедителност.

Вокално изряден е и Шение на Бойко Цветанов – като изключително умел вокалист, той успява да преодолее капаните в партията и дори отсъствието на известна плътност в ниските тонове не може да помрачи майсторството на Цветанов при извайването на фразите. Забележителна е интерпретацията му на може би най-известната ария-импровизация от творбата – „Un di al’azzurro spazio” („Обръщам взор към свода небесен, лазурен ,чист”), в която лирично и героично се преплитат. Като Мадалена се представя Димитринка Райчева – една от големите надежди на оперната ни сцена. Присъствието й е все по-убедително и органично. Тук тя отлично се справя с множеството серии от елегантни и бързи преходи от ниски към високи тонове. Изработена и много добре постигната е арията-изповед „La mamma morta”, изградена на принципа на острия контраст, който Райчева уверено овладява. Бойка Василева в двете партии на Графиня дьо Коани и Мадлон е много цветна и радва с умението си да долови вокално характерността на образа.  

Постановката е дело на Кузман Попов и не се отличава с ярки сценични решения, въпреки опита за създаване на втори план с иронично представяне на аристократическата върхушка.

Втората вечер бе представено още по-рядкото заглавие „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа (1866-1950). Спектакълът е копродукция с Македонската национална опера – Скопие. Чилеа е бил съученик с Леонкавало и Джордано и той, подобно на тях, дължи славата си на един шедьовър, но Чилеа, въпреки веристичния стремеж за придържане към действителността и изобразяване на реалността, като че ли по-смело върви към зараждащия се музикален модернизъм – с особеното инкорпориране на декламационни елементи вместо речитативи, неочаквани оркестрови съчетания и търсене на по-особена психологическа експресивност. Макар и представител на южноиталианската композиторска школа, създава свой разпознаваем почерк, който кулминира тъкмо в тази четвърта подред опера след преминалите с успех „Джина”, „Тилда” и „Арлезианката”, посветена на прословутата френска актриса, знаменита изпълнителка на Расин от времето на Луи ХV, издъхнала в ръцете на самия Волтер. Композиторското своеобразие на Чилеа е поетическият тон на композициите му и особената мелодична лекота. В „Адриана Лекуврьор” (1902) обаче мелодраматичното начало е по-интензивно, подчертано от оригинална оркестрация, в която личи вкус към търсене на нетипични, силно експресивни звукови образи и хармонични съчетания.

Навярно поради това младата диригентка Вилиана Вълчева налага някак прекомерно елегантно оцветен характер на интерпретацията си. В прочита личи стремеж към прецизност, на който обаче липсва цялостна визия за характера на творбата, за нейното общо сценично внушение, на което се дължат и затрудненията в комуникацията с певците.

В пълния си блясък като красавицата Лекуврьор се представи Цветелина Василева. В нейното превъплъщение актрисата е достолепна жена, надарена както с грация, така и със сила и ненакърнимо достойнство. Не само артистично, но най-вече вокално Василева е покоряваща. Богатството от тембри и нюанси е подкрепено от неочаквана сила и мощ, които са мобилизирани да се справят с виртуозната партия, наситена с резки темпови обрати и сложни вокални преходи. В моментите на драматична експресивност гласът е тъмен и сочен, а в лиричните е надарен с окриляваща чистота и някаква меланхолична нега. Така е в особено красивата ария от І действие с акомпанимент на английски рок „Io son l’umile ancella”, („Аз скромна съм служителка на Троица”), където вокална и мелодична линия се преплитат с неочаквано изящество, а сдържаните пианисими говорят за особена скрита мощ. Мощ, която ще се разлее във въздействаща предсмъртната ария „Poveri fiori” („Бедни цветя”), където предиханията ще прераснат в трагични прозрения. Тук вокалното майсторство е в стихията си - Василева намира както болезнена носталгия за пропуснатото, така и достолепно надмогване на страданието с много красиви паузи и резки преходи от дълбоки тъмни и гърлени тонове до остри бляскави височини.

 

DERNEUEMERKERСП. ЗА ОПЕРА И БАЛЕТ ВЪВ ВИЕНА И ЦЯЛ СВЯТ „DERNEUEMERKER”, брой 08+09/2018

 

12. 7. „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

След като Ян ван Маанен се отказа да дирижира „Летящият холандец“, ръководството на Варненската опера покани Ерих Биндер, бивш първи концертмайстор на Виенските филхармоници и диригент на Виенската Щатсопер, да спаси ситуацията. И се случи чудо. С много малко репетиции той успя да постигне максимума и да отбележи също свой личен, много голям успех. Нито един друг диригент оркестърът не беше аплодирал толкова емоционално.

В главната роля се превъплъти Гео Чобанов, който за пореден път демонстрира добрите си певчески данни. Той изпълни впечатляващо големия монолог, в артистично отношение също беше убедителен като изтерзания от съдбата грешник.

Линка Стоянова ни поднесе една изключителнаСента. Тя интерпретира по възможно най-прецизния начин не само прочутата балада, но и дуета с Холандеца, в сцените с Ерик също бе водеща.

В ролята на Ерик чухме Мирослав Христов, добър теноров глас, идеален за тази партия, за която обикновено трудно се намират гласове, но на някои места той си позволяваше малко повече музикална свобода.

Много точен беше Людмил Петров, чийто характерен тембър допълнително открояваше фигурата на пресметливия Даланд. Бойка Василева стоеше добре в ролята на Мари, Арсений Арсов бе пияният кормчия.

Хорът даде всичко от себе си, не само по отношение на музиката, но и на немския език, за което всячески му съдействаха диригентът на хора Цветан Крумов и естествено Ерих Биндер.

 

4. 7. „ПЕПЕЛЯШКА“

За Росини отново Николета Конти застана на пулта. Специалист по белканто, Маестра Конти ни подари една хубава вечер в Летния театър, която повтори успеха й с „Лучия ди Ламермур“ от предходната година.

В забавната постановка на Йекта Кара мъжкият хор под диригентството на Цветан Крумов присъстваше с много настроение. Като Дон Рамиро Пабло Камесеийе отново пожъна успех. С опита си от Пезаро, аржентинският тенор с италиански и испански корени заслужи овациите на публиката. С перфектно школувания си белкантов глас - Tenore di Grazia – той изцяло покрива изискванията на Росини.

Свилен Николов бе много забавен като Дандини, както и Делян Славов в ролята на глупавия хитрец на дребно Дон Манифико. Евгений Станимиров изпълнидобродушният Алидоро. Остроумни и добри бяха двете дъщери, ужасните Клоринда и Тисба, в които се преобразиха Ирина Жекова и Вяра Железова.

 

7. 8. „ДЖОКОНДА“

В хубавата постановка на Кузман Попов, издържана в духа на традицията, ярко се открояваха прекрасните костюми на Ася Стоименова. В главната роля чухме, вместо разболялата се Димитринка Райчева, оперната прима Габриела Георгиева, която е била ангажирана в Метрополитън опера като дубльор на Анна Нетребко за Турандот. В ролята на Сляпата Чека Бойка Василева направи силно впечатление. Лаура представи Даниела Дякова. Валерий Георгиев демонстрира добри височини като Енцо Грималди. Неговият опонент Барнаба бе Венцеслав Анастасов. Ролята на Алвизо, строгия старичък съпруг на Лаура, изпълни Евгений Станимиров. Диригент беше Григор Паликаров.

 

 

Отзвук в Литернет от октомврийския гастрол 2015 в София на Държавна опера Варна

Вижте линка към публикацията: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22184&sid=64

 

https://onlinemerker.com/varna-sommerarena-la-traviata/

 

 

Отзвук от октомврийските спектакли на „Андре Шение”, Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” в Софийска опера и балет

 

 

 „Андре Шение”

Росица Кавалджиева – музикална журналистка

Много хубаво начало на турнето на Варненската опера в София с „Андре Шение”. Бойко Цветанов е в прекрасна форма, Димитринка Райчева е много добра, Венцеслав Анастасов същo. Oчаквам с нетърпение и „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале”. На добър час, приятели!

 

Петър Пламенов – музикален критик

Радвам се, че Варненската опера идва в София, това е добра традиция, която трябва да се защити. В „Андре Шение” оркестърът и хорът са стабилни, младата диригентка прави добро впечатление. Допада ми Димитринка Райчева, Бойко Цветанов респектира с творческото си дълголетие. Хубаво би било освен класическите режисьорски решения да се търси и по-модерен изказ. Ръководството на Варненската опера заслужава похвала за това, че поставя редки заглавия. Това е вярна посока. Ако искаме да бъдем истинска оперна държава, трябва да развиваме собствена политика, да излезем от коловоза на класиката, тип „Травиата”, да се обърнем към красиви и редки творби от руската и италианската оперна литература. Това би могло да привлече и музикални критици и оперни почитатели от цял свят.

 

Регина Койчева – Институт за литература, БАН

И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

 

Калина Захова – Институт за литература, БАН

Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам "Андре Шение", тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

 

Евгения Здравкова – оперна певица

Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

 

Рени Пенкова – оперна певица, вокален педагог

Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени! 

 

 

„Адриана Лекуврьор”

 

Анета Радославова - учителка

Редовно прекарвам лятната си ваканция във Варна, не на последно място заради романтиката на Опера в Летния театър. Ето и в Софийската опера си нося вашето рекламно ветрило J. Във Варна вече гледах това лято и „Андре Шение”, и „Адриана Лекуврьор”, и „Дон Паскуале”. Радвам се, че мога да ги видя още веднъж на софийска сцена. Допадат ми и трите постановки, но ако ме питате за предпочитанията ми, те са за „Адриана Лекуврьор” и за Цветелина Василева. Оперна дива в истинския смисъл!

 

Чавдар Христов - мениджър

За пръв път гледам „Адриана Лекуврьор”, при това не с кого да е, а с Цветелина Василева. Превъзходна и в най-малките детайли. Даниела Дякова и Иво Йорданов също са убедителни. Хубава сценография, но костюмите можеха да бъдат още по-пищни. Впечатлява и младата диригентка Вилиана Вълчева, която владее оркестъра и постига добра звучност.

 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за заключителната Оперна гала

http://www.der-neue-merker.eu/musiktheater


VARNA/ Bulgarien: OPERNGALA – beinahe szenisch

VARNA: OPERNGALA am 25.8.2015

Оперна гала в почти сценичен вариант

Оперната гала, програмирана в края на тазгодишния летен творчески сезон, се състоя в „амфитеатъра” на Варна. Амфитеатърът не е римски, а е изграден в прекрасната варненска Морска градина на Черно море през 20-те години на миналия век.

Този концерт, резултат от съвместната работа между оперите в Анкара и Варна, ще бъде повторен съвсем скоро и в големия римски театър Аспендос в Турция. Варненската опера участва с оркестър и хор, а диригентът и трима от солистите дойдоха от Анкара. В Аспендос ще стане размяна с диригент, хор и оркестър и трима варненски солисти, които ще летят за Турция.

Никога досега не бях преживявала гала концерт с мизансцен и сценични костюми, като на балетната музика наистина се танцуваше!

Вечерта, под палката на Маестро Селман Ада от Анкара, който е и добър оперен композитор, беше пропита с емоция. Една истински хубава оперна гала, предшествана от минимум репетиции.

Турските гости бяха сопран, тенор и бас. Тенорът Unusan Turkuglu, който вече е гастролирал в Германия и Байройт с Вагнер, импонираше с мощния си глас, специално в ролята на Отело, безутешно страдащ и ридаещ, убедителен при пиано динамиките. Колоратурното сопрано Görkem Ezki Yildirim притежава не само красотата на Жулиета, а и интерпретира великолепно партията със силен глас и блестяща техника. Басът Tuncay Turkurtoglu поднесе най-напред един великолепен Гремин, последван от един разтърсващ Филип II.

В пърата част чухме нещо изключително рядко, две арии от операта „Али Баба и 40-те разбойника” на диригента Селман Ада. Първата ария сопраното представи танцувайки, а втората ария басът изпя, наподобявайки орган. Подчертано мелодично композирана, операта е лесна за възприемане.  

Българските колеги по нищо не отстъпваха. Димитринка Райчева беше една себеотвержено бореща се за Ернани Елвира и свръхчувствителна Аида в дуета с Елена Чавдарова-Иса като Амнерис. Младото мецосопрано въздейства силно с темпераментната Хабанера от „Кармен”. Солистът на Варненската опера Пламен Димитров, в стихията си като Ескамилио, със сигурност беше кулминацията или поне една от кулминациите на вечерта. След още много изпълнения от „Травиата”, „Риголето” и други опери, гала концертът завърши с майсторски съкратена сцена от „Аида”, при това с балет!, в която пяха почти всички участници. Хорът и оркестърът отново бяха много добре подготвени.   

Аудиторията беше много впечатлена и храбро понесе настъпващия вечерен хлад. Един  радостен факт: Много млади хора редовно посещават тези спектакли, бихме могли да завидим.  

Превод Виолета Тончева

 

https://onlinemerker.com/varna-sommerarena-singin-in-the-rain/

 

Опера в Летния театър - Варна 2015 в списание "Der neue Merker" - списание за опера и балет във Виена и цял свят

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Дон Паскуале"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-don-pasquale-don-pasquale-muss-umziehen

VARNA: DON PASQUALE- Don Pasquale muss umziehen
  SOMMER OPER VARNA 20. und 21.8. 2015

Дон Паскуале трябва да се премести

 Колко променливо може да бъде времето дори и тук на юг, никога не бях забелязвала толкова драстично. Но ето че и на Черно море има черни облаци. На 18 август, докато гледахме „Аида”, бяхме още в шок от горещините, а само два дни по-късно дойде дъждът и студената вълна от запад. И така на 20 август ние седяхме в Летния театър под дърветата в очакване на „Дон Паскуале”, когато точно в 21 часа, вместо да започне увертюрата, започна да вали. Метеорологичната прогноза не предвещаваше подобрение за следващите 48 часа и гостите бяха върнати. Със същите билетите можеха да идат на оперната гала на 25 август или да посетят „Дон Паксуале” в операта, чиято зала едва побира 500 души, докато лятната арена разполага с около 2500 места.   

Но пък беше интересно да присъстваме и на спектакъл в оперния театър. С малки изключения, спектаклите, които могат да се видят в Летния театър, са предимно постановки на Варненската опера, адаптирани за лятната сцена.

Продукцията на „Дон Паскуале” е имала премиера през април същата година. Декорът идва от Театро Комунале в Модена. Едно много умно решение на директорката Даниела Димова да си партнира с други оперни театри. Сценографията е опростена, има фон с хубав изглед към Рим и елегантни леснопреносими мебели, които не затрудняват смяната на декора. Костюмите на Елена Иванова бяха истинско модно шоу от няколко епохи. Паксуале - издържан в барок, Ернесто – на границата между XIX и XX век, Данило и Малатеста – някъде между тези две епохи. По подобен начин беше облечена и безгрижната прислуга.

След „Турандот” и „Аида” оркестърът засвири живо и с вдъхновение, под диригентската палка на своя главен диригент Светослав Борисов, който уверено водеше спектакъла. Специална похвала заслужава хорът, усвоил перфектно партиите си, под ръководството на Стефан Бояджиев. Хористите като прислуга наистина се справиха отлично, а и работата на режисьора Кузман Попов с тях беше добра. Неговият забавен прочит напълно отговаря на очакванията от това репертоарно заглавие. Солистите поднесоха добро качество на изпълнението, заедно с някои изненади, като Ирина Жекова в ролята на Норина.   

Лирично сопрано с добри гласови предпоставки и широк среден диапазон. Не субретката Норина, както понякога се случва, а почти Лучия. Младата певица се оказа и амбициозна артистка, която - заедно с колегите си, ни осигури една много забавна оперна вечер. В главната роля чухме Евгений Станимиров, който също впечатли с артистичното си превъплъщение. Млад бас с много красив, но неособено голям глас, който той гъвкаво използваше в говорните фрагменти. След като не е 70-годишен старчок, като своя герой, защо да не може добре да изиграе Дон Паскуале, както преди години го направи и Оскар Червенка, тогава още млад солист на Виенската Щастопера.

В образа на Доктор Малатеста с голямо пристрастие се вживя Свилен Николов, баритон с прекрасен тембър. При Верди той сигурно би звучал по-добре, защото гласът му вече е доста зрял за комичния Доницети. С удоволствие бих го чула в ролята на Маркиз Поза. Малко откритие за мен беше Ернесто на Георги Султанов, който подобно на всички свои колеги, се хвърля с жар в действието. Лек, но въпреки това много интересен глас, сигурни височини, които сигурно би могъл да вземе още по-освободено. Понякога имаш чувството, че ей сега ще се подхлъзне в спинтовата област, но после всичко отново се пее почти в стил Росини. Младият певец би трябвало да работи над това. Нотариуса представи един от хористите.

PS. В дъждовната привечер, напускайки Варненския театър, дочух виенски гласове и разпознах сред посетителите почитатели на „Der neue Merker”.

Превод Виолета Тончева

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-sommerarena-opera-gala/

 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман
за "Аида"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-aida

 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман
за "Аида"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-aida

VARNA/ Bulgarien: AIDA

В една, оптически добре решена, традиционна постановка на Кузман Попов, с костюми, създадени с много вкус, преживяхме на моменти истински музикални върхове.

 

Agunda Kulaeva

На първо място трябва да отбележим Амнерис на Агунда Кулаева. Младата артистка от Болшой театър в Москва доминираше тази вечер. Хубавата млада жена притежава обемен мецосопранов глас с блестящи височини, великолепен среден регистър и безкрайна дълбочина с онази черна плътност, необходима за съдебната сцена. Тя беше най-добрата, макар че всички сцени с участието на Агунда Кулаева се превърнаха в абсолютни кулминации на спектакъла. На певицата й предстоят гастроли в Берлин, Париж и Верона.

В главната роля чухме младото многообещаващо сопрано Таня Иванова, която е започнала кариерата си като мецосопрано. Тя има силен и добре овладян глас. И тя е много добра в средния регистър, лирично взетите й височини са много звучни, но би трябвало да се откаже от склонността си към форсиране - няма нужда да го прави, гласът й е достатъчно силен.

 

Kamen Chanev

В ролята на Радамес се представи Камен Чанев – световноизвестен тенор с мощен глас, който бе възхитителен във високия регистър. Както се казва, който го може, го може и винаги печели точки с това. Че може хубаво да пее и пиано, Камен Чанев за съжаление показа едва в заключителния дует. Жалко, че отдавна не сме го слушали във Виена.

Много интересен глас демонстрира Пламен Димитров в ролята на Амонасро. Драматичен баритон, превъзходно воден технически на местата с легато, склонен да форсира в драматичните моменти, може би защото тук наблегна повече на актьорското превъплъщение. Басът Гео Чобанов като Първожреца изненада с добрия си нисък регистър и ни се прииска да беше заменил в ролята на Рамфис Ангел Христов, чийто глас изглеждаше поизносен. 

Впечатляващо добра бе Галина Великова като Жрицата, на която в този режисьорски прочит бе отдадено голямо внимание, почти колкото при Норма. В ролята на Вестоносеца чухме много красивия тенор Борис Луков. На диригентския пулт уверено свещенодействаше доайенът Борислав Иванов, хорът както обикновено показа силни гласове.

Публиката ликуваше, а Амнерис пожъна най-много овации.

В заключение: Запомнете името Агунда Кулаева.

 

Elena Habermann

 

 

Публикувано от: ТАТЯНА КАПРИЧЕВА/ Дата: понеделник, юли 16, 2018

Премиерата на операта „Летящият холандец“ се състоя на 12.07.2018 г. от 21.00 ч. на сцената на Летния театър в морската столица. Това бе  едно значимо и важно културно събитие в музикалния живот на град Варна, като част от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2018 и модула Опера в Летния театър. Премиерата на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер бе смел акт в репертоара на Държавна опера Варна, изпълнен с вещина, ентусиазъм и полет към професионално израстване.

Сериозната партитура бе осъществена от екип в състав: маестро Ерих Биндер, диригент на Виенската Щатсопера, режисьор Ивана Драгутинович Маричич, която следва режисьорската концепция на Деян Миладинович, костюми Катарина Гърчич Николич, диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли варненската публика имаше възможността да гледа солистите на Държавна опера Варна:  Гео Чобанов в образа на  Холандеца, Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщеря на Даланд, Людмил Петров като Даланд, Мирослав Христов в образа на ловеца Ерик, Бойка Василева в ролята на Мари и Арсений Арсов в образа на Кормчия на кораба на Даланд.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ бе представена на оригиналния за творбата немски език.За уважаемата публика на това сложно музикално-сценично изкуство в двата края вървяха двуезични субтитри на български и английски език. След съвсем лек толеранс от пет минути започна знаменателното събитие – премиерата за Варна на уникалната Вагнерова опера „Летящият холандец“.

В ръцете на Маестро Ерих Биндер, симфоничният оркестър на Държавна опера Варна възхити присъстващите с великолепното си свирене. Увертюрата  на операта звучеше прекрасно, релефно и приказно под открито небе и бе сърдечно адмирирана от фестивалната публика. Хорът на моряците с прекрасен мизансцен въведе слушателите в първо действие.Авторитетната ария на Даланд прозвуча драматично и ангажиращо на фона на проектираното бурно море на своеобразния екран  –  бялото платно на фрегатата, част от декора, който се третираше мултифункционално. Много колоритно беше представен и образа на Кормчията, който пееше и танцуваше характерно и въздействащо, мечтаейки за скорошен пристан.

Изключително остър и мрачен контраст внесе с появата си Холандеца, чиято сложна партия първоначално речитативна се разгърна в развълнувано-героична много дълга и изтощителна ария със сложни интервали и голяма кулминация. Последваха дуетите между него и Даланд, както и изразителния речитатив между Холандеца и капитана.

Втората ария на прокълнатия Холандец, разчувства и развълнувано сугестира публиката.В по-светли краски бе решен, мелодично и с валсова пулсация вокалният ансамбъл между Даланд и Холандеца, които се договориха за предстоящата сватба със Сента.

Независимо от различните интонационни профили на вокалните им партии, певците имаха отлична комуникация и баланс, а оркестърът красиво ги подкрепяше, доизяснявайки чувствата им. Радост и неподправена емоция бликна и от веселата мелодика в партията на хора на моряците, които доизградиха заедно със солистите финалната сцена на първото действие.

Второ действие започна след антракта с още по жизнеутвърждаваща музика с хора на предачките. Бодро, закачливо и простонародно звучаха женските гласове с изключително прецизно пеене и изпълниха вокално-цветно пространството. В контраст на тези звуци бяха разтревожените реплики на Мари и красивата, но драматично- фантастична балада на Сента. Фразите на солистката с хора звучаха извисено и хорално, а в края на арията Сента възхити публиката с брилянтно вибрато, филирани тонове и изразителни тихи динамики.

Бравурен женски хор, с много текст и различни линии в гласовете в бързо темпо контрастира с появата на обезпокоения ловец Ерик. Неговата ария бе поетична, с лиричен порив и полет на любовта и звучеше завладяващо като част от мюзикъл. Красива бленда перфектни портаменти и пълно вживяване в образа бяха само част от достойнствата на изявата на певеца. Напрегнатият диалог между него и Сента прерастна в проникновена и искрена ария на младата девойка. Срещата между Сента и Холандеца  и техните дълбоки чувства бяха изобразени със средствата на симфоничния оркестър.

Свежо прозвуча арията на Даланд по сватосването, а последвалият дует между главните герои – Сента и Холандеца се отличи с разгърнати силуети на вокалните партии. Заключителният за действието дует с маршова стъпка и възторжени интонации изрази радостта на Холандеца и жертвоготовността на младата девойка.

Трето действие започна с пиршество и жизнерадостния хор на норвежките моряци. Към тях се присъединиха и момичетата, а развеселеният и подпийнал Кормчия отново атрактивно потанцува, потропвайки весело с ботуши. Светкавиците и драматичният дует между Сента и Ерик, чието сърце бе разбито от този годеж, внесе известно напрежение, което бързо премина в красива лирична ария на ловеца, с чудни височини и приказно пеене. Оформилото се трио в любовния триъгълник Сента, Ерик и Холандеца предопредели трагичната развръзка. Особено силно и с мощна експресия, великолепно пя Линка Стоянова в ролята на Сента, преди саможертвата на героинята.

Оркестърът дообрисува симфонично за пореден път състоянието на ситуацията и персонажите и завесата отбеляза край на операта.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ приключи малко преди полунощ с озарените лица на публика и артисти, които взаимно се аплодираха. Бяха поднесени цветя от Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, която уважи и подкрепи с присъствието си цяла вечер невероятните солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и прекрасния екип на премиерата на операта „Летящият холандец“ от Р. Вагнер.

http://tatyanakapricheva.eu/

Татяна Капричева, учителка от НУИ "Добри Христов"

 

 

 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Турандот"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgariensommer-oper-turandot

VARNA/ Bulgarien/Sommer Oper: TURANDOT

SOMMER OPER VARNA, 14. 8. 2015 “TURANDOT”

 

Това беше вечерта на Бойко Цветанов, на чиято 60-годишнина беше посветено представлението. Юбилярът, в очевидно добра кондиция, изпя един перфектен Калаф с всички подробности около ролята. Гласът е все така силен и непокътнат, певческата култура при фините лирически фрагменти е станала още по-изтънчена. Публиката с основание приветства своя любимец.

Едно от най-добрите постижения поднесе в ролята на Лиу младата неаполтанка Валерия Сепе, на която й предстои изява в Палермо в „Бохеми”. Чудесен спинтов глас с онези особени тихи обертонове. Тя със сигурност беше откритието на вечерта. Габриела Георгиева в главната роля има огромен глас. Ученичката на Гена Димитрова очевидно й подражава, макар че на места е доста спонтанна. В големия дует с Калаф беше убедителна, особено на местата, обозначени с пиано

Тримата министри Пинг, Панг и Понг впечатлиха с изискан комичен етюд. Баритонът Иван Кабамитов замени като Пинг в последния момент поканения във Верона Венцеслав Анастасов и се справи много добре. Колегите му, тенорите Марк Фаулър (Австралия) и и Пламен Долапчиев, по нищо не му отстъпваха.

В ролята на Тимур Евгений Станимиров, чудесен топъл бас, старателно извайваше фразите. Свилен Николов като Мандарин демонстрира силен баритонов глас. Алтум беше Стоян Финджиков от хора.

На диригентския пулт видяхме Григор Паликаров, който въпреки малкото репетиции постигна отлично музикално изпълнение на „Турандот”.

Режисурата принадлежи на утвърдения творец Кузман Попов, който е поставил „Турандот” в нормалния традиционен смисъл, всичко ясно и разбираемо. Адекватната сценография и изключително красивите костюми допринесоха за успеха на спектакъла.

Хоровият диригент Стефан Бояджиев имаше много работа с детския хор (Voci bianchi), с хора на сцената и хора зад кулисите.

Интересен опит: Гледах „Турнадот” в разстояние на 3 седмици веднъж край Бодензее и венъж на Черно море. По-различни двете постановки не можеха да бъдат.

 

Превод Виолета Тончева

 

 

 

Вижте репортажа тук: https://www.bnt.bg/bg/a/pepelyashka-ot-rosini-na-varnensko-lyato

 

 

 

 

 

 

Вижте репортажа на Мартин Николов за БНТ 1, "Денят започва с култура", отразяващ Международния балетен форум, в памет на Мая Плисецкая - Варна 2015, както и предстоящата на 6 и 7 август премиера на балета "Жизел.

Участват Сергей Бобров - главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия и Наталия Боброва, негова съпруга и асистентка.  

 
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-zhizel-va-v-varna

 

Източник:https://bnt1.bnt.bg/bg/a/myuziklt-zoro-na-varnenskiya-muzikalen-festival

 

 

 

 

6. Юни 2015 , брой: 127   80   0

"Дон Карлос" с участието на Агунда Кулаева

Снимка Държавна опера Варна

"Опера в Летния театър 2015" (3 юли-25 август) представят ТМПЦ - Държавна опера Варна, община Варна и Дворецът на културата и спорта. Новината тази година е свързана с първия Международен балетен форум, посветен на великата Мая Плисецкая. Идеята идва от главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров. Зрителите ще видят две негови постановки, копродукция между Сибирския държавен балет и Балета при ДО Варна - "Carmen Dance" на 27 юли, и премиерата на "Ромео и Жулиета" по музика на Прокофиев на 29 юли, научи ДУМА от Виолета Тончева.
Гала концертът от ММФ "Варненско лято" на 29 юни в зала 1 на ФКЦ "Звездите на италианското белканто" ще срещне публиката с признатия за най-добър Вердиев бас в света Карло Коломбара, сопраното Дариа Масиеро и маестро Марко Боеми.

Първата премиера в шестото издание на фестивала ще бъде "Царицата на чардаша" от Калман на 3 юли - красив и забавен прочит на популярната творба от режисьора Николай Априлов и диригента Стефан Бояджиев. На 9 юли следва премиерата на Вердиевия шедьовър "Макбет" - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на Нина Найденова и постоянния гост-диригент на ДО Варна от Италия Стефано Сегедони.
За втори път Карло Коломбара ще се изяви на 17 юли, когато под диригентсвото на Светослав Борисов ще изпълни ролята на Крал Филип в "Дон Карлос" от Верди. Още една премиера в рамките и на "Опера в Летния театър", и на ММФ "Варненско лято" предстои на 21 юли - "Адриана Лекуврьор" от Чилеа, копродукция на ДО Варна и Македонската опера и балет в Скопие с режисьор нейния директор Деян Прошев и диригентка Вилиана Вълчева.

Елегантният "Любовен еликсир" на Доницети ще бъде поднесен на 31 юли, в копродукция между оперните театри във Варна и Пловдив, с диригент Светослав Борисов, режисьорка Нина Найденова, солистите Марк Фаулър (Австралия), Деян Вачков, Свилен Николов и др.
Спектакълът на "Турандот" от Пучини на 14 август се посвещава на 60-годишнината на Бойко Цветанов. Под диригентството на Григор Паликаров на световноизвестния наш тенор ще партнира солистката на Софийската опера и балет Габриела Георгиева. Маестро Борислав Иванов ще дирижира на 18 август вечната Вердиева "Аида", с превъзходен солистичен състав - един от най-търсените съвременни тенори Камен Чанев и солистката на Болшой театър Агунда Кулаева.
Премиерното за тази година заглавие "Дон Паскуале" от Доницети, режисьорски прочит на Кузман Попов, ще бъде изнесено за пръв път на открито на 20 август. В тази копродукция между ДО Варна и Teatro Comunale di Modena, с диригент Светослав Борисов, наред с Деян Вачков, Ирина Жекова и Свилен Николов ще чуем руския тенор Алексей Татаринцев.

Шестата "Опера в Летния театър" традиционно ще бъде закрита с Оперна гала на 25 август, с участието на трима солисти от ДО Варна и трима гости от Истанбул и Анкара. Заслугата за това е на артистичния директор на ДО Варна маестро Борислав Иванов. Със същата програма и същите солисти на 5 септември ще бъде открит поредният фестивал в Аспендос - най-големия античен театър в Европа. Гала концерта във Варна ще дирижира маестро Селман Ада, а в Аспендос - маестро Борислав Иванов.

Прочетете материала във в. „Дума”, 6 юни 2015 .http://www.duma.bg/node/102096
 

 Светослав Борисов

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му Smile

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

 

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

 

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специална кореспондентка на „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

БАЛЕТНА ГАЛА на ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

29.04.2018

 

Балетната гала бе поднесена в Международния ден на балета, който се отбелязва на 29 април, рождения ден на Жан-Жорж Новер (1727-1812), създателя на действения балет, който извежда танца от пантомимата на големите барокови опери и установява принципите на съвременното танцово изкуство.

 

Гала концертът, посетен от много зрители, започна с няколко изпълнения на съвременна хореография, в които участваха и възпитаници на НУИ „Добри Христов“ във Варна. Особено добре се представи едно от момичетата. Впечатляващи бяха двете дванайсетокласнички Ванина Йорданова и Лора Антонова, които танцуваха „Peculiar“, хореография на Barbatugues, със завидна координация в синхронните движения при много бързо темпо.

Очарователен бе и детският кордебалет на учениците от шести клас, които облечени в национални носии, представиха българско хоро, също съвременна хореография. Разбира се, когато става дума за балета на XX век, не може да липсва „Спартак“ от Арам Хачатурян, pax de deux от който изпълниха с висок професионализъм Силвия Христова и Мартин Чикалов.

 

Класическата част започна с „Видението на розата“ по известната „Покана за танц“ от Карл Мария фон Вебер с вариации на Хектор Берлиоз. Михаил Фокин (1880-1942) създава хореографията специално за Вацлав Нижински, който тогава танцувал в Балета на Сергей Дягилев.

 

Галина Велчева и Франческо Бруни пресъздадоха с подчертан финес тази пропита с романтична мечтателност хореография. Публиката особено хареса ефектните скокове на Франческо Бруни, италиански балетист, който сега е част от състава на варненската балетна трупа.

 

По-нататък можахме да се насладим на премиерното изпълнение на „Спящата красавица“ от Чайковски. Не целия балет, разбира се, а вариации от първо действие и цялото второ действие. Красива хореография на Мариус Петипа. Ще се получи хубав спектакъл, когато бъде представено цялото произведение. Фея Люляк бе Венета Гочева. Възхищение предизвика Принцеса Аврора, в изпълнение на Весела Василева, примабалерина на Русенската опера. За високите си и мощни скокове бе аплодиран и Павел Кирчев, премиерсолист на Варненския балет, който се превъплъти в образа на Принц Дезире. Заключителните овации събра темпераментната част от увертюрата към операта на Росини „Вилхелм Тел“.

 

Музиката за балетната вечер бе излъчена на запис и това определено улесни артистите да покажат най-доброто от себе си. Режисьор на спектакъла бе руската хореографка Светлана Тоншева. Балерината е танцувала в Московския Кремълски балет, а сега живее и твори в България. Нейният гала концерт се открои с много вкус и силна изразителност. Изпълнението на кордебалета на Държавна опера Варна също бе точно и добро.

С други думи - „Златната муза“ е напълно заслужена. Браво!

 

Превод ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-ballett-gala-der-oper-varna/

 

 Прочетете още:

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

 

 


 

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Георги СултановКак живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

 

 

На 11 февруари 2015 г. станахме свидетели на прекрасния спектакъл на Държавна опера Варна „Шехерезада” и изкуството на балетистите, превърнали оригиналния замисъл на хореографката Боряна Сечанова в действителност. Боряна Сечанова е възпитаничка на НУТИ в София и примабалерина в Софийската опера в началото на 90-те години на миналия век; дипломиран балетен режисьор в Москва; директор на балет „Арабеск”; автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли в София, Варна, Русе, Стара Загора и др; университетски преподавател в София, Благоевград и Сеул; член на журито на Международния балетен конкурс във Варна; с много награди за съвременна хореография.

С „Шехеразада” балетните танцьори ни пренесоха във вълшебния свят на „Хиляда и една нощ” и вълнуващата музика на Николай Римски Корсаков. В арабската приказка, да си припомним, цар Шахраир разбира за изневярата на любимата си първа жена и в озлоблението си решава да отмъсти на всички лукави и измамни жени. Планът му е да се жени всеки ден за красива млада жена, а на следващата сутрин да я убива, за да не бъде накърнена мъжката му гордост от нейната бъдеща измяна. Но колко глупав е мъжът в яростта си. Шехерезада – дъщерята на най-приближения му везир, го кара да слуша всяка вечер нейните омайни приказки и така хиляда и една нощ тя се разминава на косъм от смъртта. Дори одалиските изпълняват с неприкрит ужас царските заповеди, очаквайки изблика на владетелския гняв и омразата му към жените. Накрая, както във всички приказки, надделява любовта. Шехеразада успява да преобрази Шахраир, той се влюбва в нея и двамата заживяват щастливо.

В либретото на Боряна Сечанова историята изглежда малко по-различна. Героинята е съвременна млада жена, която напуска дома си, защото иска да избяга от сивото ежедневие и да потърси нови приключения, с надеждата да срещне истинската любов. В странстванията си тя попада в град-затвор, с богат и многолюден ориенталски пазар, с красиви площади и в дворци, преживява какви ли не приключения, но навсякъде я преследва образът на съпруга й Шахрияр. Осъзнавайки накрая, че нейното щастие е у дома, тя се връща при Шахрияр и при истинската любов.
Мисля, че Боряна Сечанова е ползвала превода на „Шехерезада” от арабиста Киряк Цонев, чийто гагаузки род е от с. Нейково и с. Българево. Самият той   е споделял в нашия вестник, че повече от десетилетие е работил върху този шедьовър на арабското народно творчество. Според него, етимологически думата „Шехерезада” (Шахразад, шахр зад, от арабски) означава „месецът стана дълъг”, т.е. удоволствието на мъжа от присъствието на тази жена е дълговременно.

Боряна Сечанова всъщност прави един успешен съвременен вариант на това, което зрителят винаги иска да види – щастливия приказен край, в който доброто побеждава злото. Солистката Евгения Минкова танцува изящно романтичното Па де дьо с Румен Стефанов – присъствието на двамата доминира в целия спектакъл. Впечатляват още Илияна Славова с танцувалната си техника и Денко Стоянов с неговата мистериозно-артистична интерпретация на образа на Духа от Вълшебната лампа. С експресивния си танц Мартин Чикалов е убедителен като Синдбад Мореплавателя.
Сцената става арена на красиви скокове и боеве, допълнително съчетани с пантомима. Движенията на тялото хармонират с изящната пластика на ръцете в ориенталски стил, като модерната танцувална техника се преплита с етнозвученето на Buddha Bar. Емоционално въздействат и четирите балерини, облечени в разкошни арабски одежди. Очевидно реквизитът на Варненската опера е богат. Оригиналните и в същото време семпли декори на Борис Стойнов, както и дизайнерските костюми на Цветанка Петкова Стойнова заслужават безрезервно възхищение.

На 17 март 2015 г. ще се навърши една година от премиерата на „Шехерезада”. Интересът към балетната постановка със сигурност няма да стихне бързо, защото тя се базира, както вече стана дума, на връзката с вечните „Приказки на Шехерезада”: „Аладин и Вълшебната лампа”,” Слепецът, въжарят и халифът”; „Рибарят и страшния дух”; „Нурадин и брат му Шамзадин”; „Вълшебният кон”; „Синбад Мореплавателят”; „Абу-Кир и Абу-Сир”; „Али Баба и четиридесетте разбойника; „Маруф обущарят” и др.

Ако още не сте гледали балетната „Шехерезада”, просто следете афиша. До края на февруари може да видите още два балетни спектакъла – „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски на 17 февруари от 18 ч. и на 19 февруари, също от 18 ч., операта-балет „Carmen Dance” от Жорж Бизе две постановки на з. а. на Русия и главен балетмайстъор на Държавна опера Варна Сергей Бобров.

Искам да завърша с думите на Киряк Цонев: „Хиляда и една нощ” в нейния автентичен вид не е приказка. Тя е книга за възрастни, за хора, търсещи мъдрост или изгубили мъдрост, търсещи облекчение от ежедневието, но и готови да товарят върху разсъдъка си нови мисли и разсъждения за живота. Създадена преди векове, “Хиляда и една нощ” е книга и за съвременността с нейните противоречия, мъдри, смешни, умни и глупави герои от всички слоеве на обществото от властимащите до най-глупавите мъдреци. Тя показва, че мътилката на обществото винаги изплува отгоре, че тя се вижда, но малцина са готови да поемат риска да я пречистят. Чрез приказката онези неизвестни разказвачи край бедуинския огън са търсили истината за себе си и за хората около себе си. Истината, която не се влияе от ежедневието и скучния бит, която раздава без жалост себе си, за да станат хората по-мъдри и по-добри.”
 
Пленителни в изпълненията си бяха солистите Евгения Минкова, Румен Стефанов и Денко Стоянов.                          
Фото: М. КОСТОВА
 
Една година след премиерата на “Шехерезада”, балетът продължава да събира публика и почитатели. Худ. ръководител е Екатерина Чешмедиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, муз. оформление Румен Димитров, пом. режисьор Сирма Панева.                             
Маруся Костова, в. "Балчишки телеграф", брой 6, 2015 г.

http://www.balchiktelegraph.com/archives/10372

 
 

Интервю на Даниела Димова за БНР:

 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

 

 

 

 

 

  Хасан и Ибрахим Игнатови

Денис Игнатов: Ако имаме подкрепата на държавата, до 2020 г. най-добрите пианисти в света ще са от България

Среща със семейство Игнатови: виртуозните пианисти, близнаците Хасан и Ибрахим, бащата Денис и сестрите Мерлин и Нермин, също близначки

Денис Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които, заедно с малката Крисия, завоюваха престижното второ място на Международния конкурс „Евровизия”.  Срещнахме се с цялото семейство, по повод гостуването им в морската  столица. Децата-чудо, както ги наричат, бяха солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна, под диригентството на Станислав Ушев.

„Един за всички, всички за един“ е мотото на семейство Игнатови. Изпълнен с достойнство, бащата сподели, че подкрепата е основна връзка във взаимоотношенията им: „Затова успяваме – с любов и подкрепа.” „Понякога сме слуги един на друг, така си помагаме“, допълниха сестрите на Хасан и Ибрахим, също близначки – Нермин и Мерлин.

Панчо Владигеров, Моцарт, Рахманинов – това са само някои от любимите композитори на младите виртуозни пианисти Хасан и Ибрахим Игнатови. Важна роля в развитието им има музикалният педагог Маринела Маринова, която открива таланта им и ги насочва в развитието им. Именно затова те остават при нея, въпреки че мнозина педагози проявяват интерес към тях.

Талантливите братя  успяват добре да съчетаят училището и подготовката си, въпреки че отделят по 4-5 часа дневно за репетиции. От бащата научаваме още, че както другите деца, така и те понякога правят пакости, развалят техниката например, но приоритет над всичко е музиката и именно там те влагат най-много време и усилия. „Двамата свирят по различен начин, случва се понякога да си правят забележки един на друг и дори да стигат до караници“, усмихва се бащата.

Предстои им много важно събитие – участието на Хасан и Ибрахим в известния международен конкурс „Панчо Владигеров“, който събира на едно място пианисти и цигулари без възрастова граница и през тази година ще се проведе в периода от 29 април до 10 май в Шумен.

Хасан и Ибрахим ще бъдат най-младите участници в престижния конкурс, за който се подготвят много сериозно. Програмата на конкурса предвижда три състезателни тура за всяка специалност. Първият тур има селективен характер, вторият представлява самостоятелен рецитал, а на финалния  трети тур предстоят инструментални концерти със съпровод на симфоничен оркестър. Денис Игнатов обясни, че програмата е много тежка и че за конкурса са се записали изпълнители от Япония, Корея, Китай, САЩ, Франция, Русия, Латвия. Въпреки това, бащата е обнадежден: „На родна земя сме, трябва да ги победим“.

На въпроса „Как се става гений?“, Хасан и Ибрахим отговарят: „Когато се трудиш много, имаш голямо желание и има кой да те насочва в правилната посока. Щастливи сме, че сбъдваме мечтите си! ”

Талантливите близнаци често са сравнявани с едни други знакови български личности – близнаците Панчо и Любен Владигерови. Развълнуван, Денис Игнатов разказва как след като семейството се преместило да живее в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелили първия си конкурс, спонтанно прегърнали паметника на Панчо Владигеров, а бащата си пожелал децата му да имат духа на композитора.

И това определено се случва.

Междувременно на чаровните близнаци, изключително талантливи пианисти и лауреати на Детската Евровизия, заедно с не по-малко талантливата от тях Крисия, им предстои да запишат албум.  Евгени Димитров – Маестрото, композитор на отличената в Малта песен „Планетата на децата”, им е обещал да създаде още песни, посветени на уникалното трио, с което се гордее цяла България.

По материала работиха Габриела Димкова и Роланда Стефанов

Кои са любимите ви композитори?

Панчо Владигеров, Рахманинов, Лист, Ал. Владигеров,  Моцарт,  Бетховен и др.

Какви конкурси Ви предстоят?


Бащата Денис Игнатов: ”В момента за тях от най-голямо значение е конкурсът  „Панчо Владигеров“. Това е международен конкурс без възрастова граница – ще се проведе от 29 април до 10 май в гр. Шумен. Хасан и Ибрахим са най-малките участници в този сериозен конкурс. Основната им подготовка е свързана с туровете, които са три на брой. На третия тур ще се свирят два концерта. Програмата е много тежка. На конкурса ще има много представители от държави като Япония, Корея, Китай, Русия. На родна земя сме, трябва да ги победим”.

    Сравняват Хасан и Ибрахим с Панчо и Любен Владигерови, също близнаци, свързани с Шумен. Баща им разказва как преди време, когато са се преместили да живеят в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелват първия си конкурс тъкмо в този град. Когато те прегърнали паметника на Панчо Владигеров, Денис Игнатов си пожелава децата му да носят духа на този голям композитор.

Бащата: „Вярвам, че духът на този велик българин и музикант е някъде там и той е завладял душите и сърцата на моите дечица”.

    Мерлин (сестрата) казва, че семейството се подкрепя непрекъснато. Ключът към успеха, според нея е подкрепата.

Бащата: „Във всеки момент, всеки от тях може да стане слуга на другия. Зависи от ситуацията. В последно време всички сме слуги на близнаците”.

    Какви са като деца Хасан и Ибрахим? Всичко ли правят заедно?

Бащата: „Като всички деца са – обичат игрите, правят бели”.

    Разкажете някоя интересна случка?

Децата са предупредили баща си да не издава много тайни. ”Развалят техниката вкъщи. Най-вече инструментите, за да видят какво има вътре. Нямат много време – станали са роби на пианото и рояла. Свирят всеки ден по 4-5 часа, а ако имат повече за учене по 3-4 часа.

    Как се справят в училище?

Бащата: „ Отлично се справят и с учебния материал. ”

    Как учат сложните композитори, примерно като Владигеров. За колко време ги научават?

Бащата: „Краят на 2014 г. е началото на сериозните неща.  Хасан представи България в Русия на Международен Ротари конкурс, а Ибрахим се подготвяше да стори същото в Австрия. Това са и първите концерти, с които стартират в клавирната музика. Варненският концерт бе един от първите самостоятелни симфонични концерти за близнаците, с което Варненската опера е много горда.

Искам да кажа нещо много важно! Ако зад моите деца стои България, ако имат подкрепата на държавата – обещавам до 2020 г., да сме живи и здрави, най-добрите пианисти в света ще са българи!”

    Ще правят ли албум с Крисия?

Хасан и Ибрахим: „Г-н Евгени Димитров – Маестрото е обещал да ни направи още няколко песни”.

Бащата: „Липсата на време и натовареният му график с ангажименти, са причина за закъснението. ”

    Как се разделят децата, когато са на конкурси в различни държави?

Бащата: „Трудно им е! Дори природата не ги е разделила.”

Ибрахим: „Свирим различно. Понякога си правим и забележки. Трудно се разделяме обаче!”

 

Източник: http://novavarna.net/2015/02/15/hasan-ibrahim-varna/

 

Прочетете цялата статия тук: http://bnr.bg/post/100878836/70-godini-ot-sazdavaneto-na-varnenskata-opera

 

 

 

 

 

Прочетете статията >> кликнете тук

 

http://bnr.bg/horizont/post/100872398

Росица Кавалджиева
БНР, 27.08.17 в 22:30


 

 

 

Оперативна програма “Регионално развитие”: Варненският театър

Вижте видеото на адрес: http://bnt.bg/part-of-show/operativna-programa-regiovalno-razvitie-varnenskiyat-teata-r

Варненският театър “Стоян Бъчваров” вече близо век пази духовността в града край морето.

Строителството на уникалната барокова сграда започва през далечната 1909 година от арх. Никола Лазаров, но заради войните, които води България първото представление е едва през 1920 година.

Устоял на ветровете на времето и на поривите на епохата, театърът приютява под покрива си Варненската опера и балет и симфоничния оркестър.

Годините обаче оставят отпечатък върху сградата. Последният ремонт е бил през 1989 година, но въпреки обновяването е липсвала акустика, заради развалянето на глинени гърнета в старите ложи и разширяването на партера. Решението е радикално – кандидатстване с проект по оперативна програма “Регионална развитие”.

 

 

Илина Михайлова
ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 17.08.2017, „Лучия ди Ламермур“

 

Сред традиционната сценография на Димо Костадинов, напомняща повече Шекспир, Огнян Драганов бе развил своите режисьорски виждания. С доста странни, невинаги с добър вкус идеи и без никакво доверие към музиката на Доницети. С поукрасен пролог сме свикнали, но така да развалиш Torre di Wolferag, е само по себе си постижение. Вместо една събрана картина, се виждат двама певци, единият отляво, другият отдясно в края на сцената, възседнали два бутафорни коня, като две нещастни статуи –  акустично това въобще не проработи.

Илина МихайловаПоднасям голямото си възхищение на Маестра Николета Конти на диригентския пулт. Не само че всичко бе инсценирано крайно неблагоприятно за пеене, ами се развали и димната машина, която непрекъснато произвеждаше излишен пушек, дразнеше с шума си и никой от сценичните работници не се осмели да изключи съоръжението. Маестра Конти поднесе една фино стилизирана интерпретация и спаси честта на Доницети инеговата музика.

Като Лучия видяхме сопраното Илина Михайлова. Добре воден лиричен глас с добри колоратури. Тя не е сладка субретна Лучия, а глас с много плът и въпреки това леки височини. В артистично отношение със сигурност би могла да направи много повече, отколкото й беше позволено от тази режисура. Същото се отнася и за Едгардо.  

Михаил Михайлов всъщност не е Tenore di grazia, гласът отива вече в Spinto. Би се представил добре в дуета с Енрико, но заради режисурата нищо не се получи. Накрая Едгардо също изпълни голямата си ария в неудобна позиция и се опитваше да направи най-доброто. Гласът има приятен тембър, технически би могъл да подобри това или онова, при една нормална режисура определено би пожънал успех.   

Злият, всъщност честолюбив брат на Лучия, Енрико е Свилен Николов. Много стабилен и красив баритон с голяма издръжливост, той също би се представил по-добре, ако му беше дадена тази възможност. Гласът му хармонираше много добре с тенора на Едгардо, ако не беше... Недолюбваният годеник Артуро бе Христо Ганевски, можеш да се осланяш на него, но и той не е виновен, че беше въвлечен във всичко това. В ролята на Раймндо Евгений Станимиров излъчваше бащинска топлота и спокойствие, той единствен от всички беше освободен от режисьорски глупости. Като Алиса и Нормано екипа допълниха Вяра Железова и Пламен Долапчиев.

Хорът, с диригент Цветан Крумов, се представи много добре. Костюмите на Салваторе Русо съвпадаха с епохата, макар и в някои случаи да бяха прекален разкошни.

Публиката недоволстваше от странните смущаващи шумове и някои дори си тръгнаха след антракта.

Накрая имаше големи овации за тримата протагонисти и Маестра Конти.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-lucia-di-lammermoor

Превод Виолета Тончева

 

Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов

Борислав Иванов

Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.

Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?

- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините

ставам все по-взискателен към себе си

все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 9.08.2017, „Манон Леско“

 

Пучини иска емоции! Те трябва да намерят още по-ярък израз, споделя мнението си изпълнителката на главната роля Радостина Николаева, която замести в последния момент Валерия Сепе. Младата певица, солистка на Софийската опера, демонстрира красив топъл тембър, в техническо отношение гласът е перфектно школуван. В артистично отношение тя абсолютно убедително пресъздава любовта си към Де Грийо, още повече й вярваш, когато богатството и луксът се превръщат в за нея в злощастна съдба.

Нейната голяма ария в четвърто действие несъмнено бе кулминацията на представлението. Не може да се каже същото за Ефе Кислали в ролята на Де Грийо. Всъщност той изпълни добре само сцената  (guardarte, pazzo son), която явно добре познаваше, може би я е пял често. Гласът на младия турски певец е тъмен или съзнателно потъмнен, почти до баритон, недостатъчно гъвкав, интерпретацията му крайно неизразителна. Понякога създаваше усещането, че се концентрира само върху нотите.  

Много положително впечатление остави Пламен Димитров в неособено симпатичната роля на Леско. Баритон с много цветове в тембъра и много  убедителен в артистичното си превъплъщение. Евгений Станимиров в ролята на Жеронт бе приятен за слушане, представи достоверно стария сластолюбец, Христо Ганевски привлече вниманието като Едмондо.

Много красиво прозвуча първото Arioso с хора. Пияният фенерджия на Владислав Владимиров също допадна на зрителите. Обещание за бъдещето дава мецосопраното Силвия Ангелова в ролята на музиканта. Добри думи могат да се кажат и за останалите малки роли.

Изпълненията на хора, ръководен от Цветан Крумов, прозвучаха адекватно и добре школувани, което се отнася и за хора на Детско-юношеската опера с художествен ръководител Ганчо Ганчев.

На пулта Ян ван Маанен дирижираше доста лежерно. Пучини има нужда от емоции! Без бавни темпа. Неясно защо интермецото преди трета картина, което съвсем точно пресъздава настроението на ситуацията, бе изсвирено преди четвърта картина. Малко повече темперамент за следващи представления на тази опера със сигурност ще се отрази добре.  

Режисурата, дело на директора на Бургаската опера Александър Текелиев, беше консервативна и навсякъде прецизно изградена. Далеч от т.нар. режисьорски театър. Много приятно. Съответно съобразена с режисурата бе и сценографията на Владимир Топенчаров.

Представлението бе много добре посетено и много хареса на публиката, която аплодираше силно и продължително.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-sommeroper-manon-lescaut

Превод Виолета Тончева

 

Стотици в Летния театър аплодираха на крака великолепните музиканти

Марина Чертова за vsekiden.com

Стотици меломани от цял свят получиха невероятен интелектуален подарък в Летния театър във Варна. В понеделник, в приятната августовска вечер, те се насладиха на Оперната гала, с която ги зарадва операта в морската столица.

Ценители на класиката от цяла България, от Русия, Израел, Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Франция аплодираха с възхищение всички изпълнители на сцената - световноизвестния български баритон Кирил Манолов, първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Борис Луков, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостенката Олга Михайлова-Динова.

Диригентът на Оперната гала - маестро Борислав Иванов съвсем заслужено бе посрещнат и изпратен от публиката с дълги ръкопляскания и поклон. 82-годишният ученик на големия Херберт фон Караян неслучайно е определян като аристократа на родното диригентско изкуство. Повече от два часа маестро Иванов демонстрира класа и финес, които не останаха незабелязани от пъстроцветната публика.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/ България/ Опера в Летния театър, 19.08.2017, „Атила“

 

Тъй като „Атила” е голяма хорова опера, бих искала да започна с хора, който поднесе много хубаво изпълнение. Хоровият състав не е особено голям, но гласовете – много красиви и силни, звучаха добре и в piano. Младият диригент Цветан Крумов заслужава сериозна похвала.

Диригентът Алдо Сизилло поднесе блестяща интерпретация на това произведение от т. нар. „затворнически години” на Верди. Оркестърът свиреше прецизно и хубаво, координацията със сцената функционираше отлично. Маестро Алдо Сизилло, един великолепен диригент от Неапол, не се опитваше да изглежда като звезда на диригентския пулт. Това определено допадаше на музикантите и способства музикалната хармония да се получи съвсем естествено.

 

Режисурата е дело на Деян Миладинович, сценографията на Александър Златович, костюмите на Миланка Берберович – всички те идват от Белград. Става дума за сътрудничество между театри от балкански страни, което функционира безупречно, защото във финансово трудни времена като сегашните само по този начин може да се съхрани жив един фестивал. Декорите, издържани в историческата традиция, бяха всичко друго, но не и новаторски, което ги прави много удобни за размяна. Асистент-режисьорката Сребрина Соколова своевременно го беше разбрала.

 

Съставът беше изключителен. Карло Коломбара дойде за да пресъздаде Атила - една роля, която той особено обича и която неотдавна записа на компакддиск за 30-годишния си сценичен юбилей. Коломбара спечели Оперния Оскар за бас (Oscar della Lirico), заедно с Luciana D’Intino, Jose Maria Siri и John Osborn. Неговият Атила е превъзходна интерпретация на Вердиевата музика, съчетана с перфектно артистично майсторство - всъщност той е един от най-добрите съвременни изпълнители на тази роля. Коломбара се изявява с подчертано удоволствие в ММФ „Варненско лято” и заради почитта си към своите велики образци Борис Христов и Николай Гяуров. Тук вече са го гледали като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос”.

 

В неговия опонент, честолюбивия Ецио, се превъплъти със силния си баритонов глас Владимир Стоянов. Стоянов направи кариера в Италия, където пее във всички оперни театри. Той присъства и в споменатия компактдиск с Карло Коломбара.

 

Бойко Цветанов като Форесто винаги е сензация. Невероятно е как той продължава да владее гласа си, който не е загубил нищо от цвета и силата си. Цветанов има зад гърба си дългогодишна кариера, Цюрихската опера е била основната му сцена до края на ерата Перейра. Във Виенската опера сме го слушали няколко пъти като италианския певец в „Кавалерът на розата”. В Rossauerkaserne, бързо изчезналата, за съжаление, виенска лятна сцена (не Виенската Щатсопера), също сме го гледали като Форесто и още тогава той беше много впечатляващ. Още тогава будеха възхищение богатата му певческа култура и финото му чувство за стил.

 

Солистката на Варненската опера Линка Стоянова е изключително добър избор за ролята на Одабела. Тя пее с правилните драматични акценти, въпреки това гласът й е мек, гъвкав и постига възхитителни пианисими. Може абсолютно да й повярваш, че отмъщава за убития си баща.

 

Улдино изпълни Христо Ганевски. Музикална изненада бе хубавият глас на Петър Петров като Леоне.

 

Фестивалът Опера в Летния театър съществува от 2010 година, откакто Даниела Димова заема директорския пост в Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя работи неуморно за да намира все нови и нови продукции, така че 2018 година още отсега буди любопитство. Г-жа Димова е оперна певица, но никога няма да направи програмата така, че постоянно да присъства в нея, както често постъпват други директори. Напоследък тя участва само в една постановка - мюзикъла „Котките“, в който пресъздава очарователно образа на Гризабела.

 

Варненската опера, един малък красив театър с 450 места, работи през зимата, докато Летният театър посреща 2500 зрители.

Нека да пожелаем на българските музикални театри всичко добро занапред, защото не само София, но също Варна, Пловдив, Бургас и другите опери в тази малка страна предлагат летни спектакли на открито. Та нали България е дала на света толкова великолепни певци. Да назовем само споменатите Борис Христов и Николай Гяуров, също Димитър Узунов, Николай Гюзелев, братята Венко и Спас Венкови, Гена Димитрова или Маргарита Лилова, която е излизала на сцената на Виенската Щатсопера в повече от 1100 представления.

 

PS. Българското сопрано Марена Балинова-Райхл, която живее във Виена, заслужи овациите на публиката в оперната гала в Летния театър на 24 август. Скоро във Варна й предстои да пее Норма.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-attila-ein-fest-fuer-verdi

Превод Виолета Тончева

 

 


 

Отзив на Юлияна Караатанасова във в. „Дума”, 5 септ. 2014

 

Кирил Манолов и Сорина Мунтеану  в НАБУКО

Кирил Манолов (Набуко) и Сорина Мунтеану (Абигайл)

 Карло Коломбара в ролята на Закария

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Карло Коломбара в ролята на Закария

Борис Луков като Измаел

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Борис Луков като Измаел  

Заключителният акорд на тазгодишното, пето издание на фестивала "Опера в Летния театър - Варна 2014" бе поставен от любимо на публиката заглавие - операта "Набуко" от Джузепе Верди. На 23 август, въпреки нестабилната прогноза за времето, заредени с чадъри и връхни дрехи, меломаните изпълниха до краен предел местата в Летния театър, нетърпеливи да чуят любимите си арии и хорове. Тази енергия на очакване и празничност зареди като с токов удар участниците в спектакъла, които още в първо действие започнаха със силен апломб и отдаване на артисти, изпитващи радост от музицирането.

Карло Коломбара е признат на международната сцена за един от най-добрите съвременни Вердиеви баси. Рядко виждаме у нас такъв перфектен артист, който представя един по-различен Верди от обичайните интерпретации на българските баси, повечето от които наблягат на силова гласова изява, без постигане на необходимата значимост и задълбоченост на този образ, който често остава блед на фона на останалите.

Коломбара вдъхна благороден респект на сцената, а неговият Закария е еталон за младите певци. Той показа дълбоко стилово познание, актьорска сдържаност и достолепие в изграждане на образа, изящно оформени вокални фрази, безупречно изравнени регистри и балансирано нюансиране особено в спектъра на по-тихите динамики, където проличава майсторството на всеки певец.

Не по-малко впечатляваща като Абигайл бе румънката Сорина Мунтеану - прима на Националната опера в Букурещ.
Румънската певческа школа е с крачки напред (сравнена с българската в последно време) и дава изключителна стабилност на певците по отношение на развитие на техника, вокалообразуване и стилова яснота. С безапелационно присъствие на сцената, Сорина Мунтеану представи излъскан до блясък образ, с максималното богатство на тембри в рамките на драматичния сопранов диапазон и зашеметяваща вокална техника. С лекота и презицност тя изпя най-виртуозните моменти от партията на Абигайл, а драматичните нотки в гласа й смразяваха със своята изразителност и внушение.

Интервю на Вилиана Семерджиева с диригентката Вилиана Вълчева

В. „Дума”, 3 септември 2014, Снимки Росен Донев

 

Дисциплина, концентрация, подкрепа от концертмайстора и положителна енергия са най-важни при работата ми с оркестъра, казва младата диригентка, която от 15 години живее и работи в Берн.

Вилиана Вълчева - диригент

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА е родена през 1980 г. във Варна. Завършва НУИ "Добри Христов" със специалност пиано (1999), след което продължава висшето си образование в Швейцария. Завършва Музикалното висше училище в Берн - клавирна катедра (2001), Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент (2004), Музикалното висше училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфонично дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф. Ахим Фидлер, проф. Беат Блетлер (2008). Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт в Музикалното висше училище в Люцерн (2010), дипломира се и като музиколог в Университет Берн (2011).

В периода 2004-2014 г. има ангажименти като диригент на Люцернския симфоничен оркестър, корепетитор и асистент на Вагнеровия фестивал във Велс, Австрия, диригент на Бранденбургския симфоничен оркестър, Хайдн симфониета Виена, Филхармоничен оркестър Фаенца, оркестър Хохдорф Люцерн, Филхармоничен оркестър Йоханесбург, Концертен оркестър Берн.

В сезона 2013-2014 е репетитор/асистент на първия капелмайстор в Театър Люцерн, в края на 2013 г. има практика по дирижиране при Фабио Луизи в Национална опера Цюрих, след което става корепетитор/асистент на музикалното ръководство на Национална опера Цюрих.

От февруари 2014 г. е чест гост-диригент на ТМПЦ - Държавна опера Варна, в родния си град, където е поканена за диригент-постановчик на оперите "Дон Жуан" от Моцарт и "Андре Шение" от Умберто Джордано, дирижира и знаковия концерт "Басисимо" по повод 100 години от рождението на Борис Христов, с участието на най-големия съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия) и български баси.

 

ДАРИНА ТАКОВА, Facebook, 10 декември 2016

Държавна опера Варна, гост на ФОБИ в Стара Загора с "Борис Годунов"

Първа моя среща с гениалната опера. Интересът ми бе повишен най-вече от присъствието на Карло Коломбара и неговия дебют като Борис. Бях пряк свидетел на вълнението му по време на дългия процес на подготовка на ролята. Роля мечта за всеки бас, нещо като "Травиата" за сопраните. Но докато Виолета е роля на красотата, виртуозността и младостта, то Борис е върха на пирамидата в кариерата на басите. Не бива да се заиграват с нея младоци, не е роля за дебют, или пилотна роля за изстрелване в орбита. Борис е крайната цел на една голяма кариера, короната на басовите роли. До нея се стига плавно, бавно и закономерно, ако стълбата на големите постижения е изкачвана с разум и интелект.. Освен точния глас, чисто като вокална характеристика, този глас трябва да е доведен до съвършенството на инструмент който може да пресъздаде сложния рисунък на един наистина грандиозен персонаж. Житейският и професионален опит са абсолютно задължителни, за да се изгради този изключително предизвикателен психологически и философски образ. Ние, като неразривно свързани с руската култура, душевност, специфика и дори да не владеем до перфектност, сме близки до езика, едва ли бихме могли да разберем сложността на партитурата за един западен европеец.

Карло е сюблимен артист със значима кариера, перфектна вокална техника и огромен опит. Покрай приятелството и общите ни проекти, бях свидетел на затрудненията му най-вече с езика. Справи се блестящо, но разбирам напълно коментара му след спектакъла, че се чувства обезкостен.
Италианските белкантисти не са много по вкуса на българина. Често рафинираността им се счита за безгласие. Това, разбира се е глупаво и повърхностно мнение.

Да, ние сме дали изпълнители на Борис Годунов, останали в историята като най-големите монументи на тази роля: Христов, Гяуров, Гюзелев. От интерпретацията на Борис Христов като Годунов ще продължат да се учат и вдъхновяват поколения и поколения, докато съществуват светът и операта в него. Колоси, еталони, гении. Както Гласът на нашата Гена, или ненадминатите артистизъм и каризма на Райна Кабаиванска. Имаме ЕТАЛОНИ! И гласове! Артисти, продиктували световни стандарти, благодарение на което, трудно приемаме нещо друго и различно. Както казвам често за роли като Турандот, Абигаиле, Лейди Макбет, Джоконда и много, много други "Имам гласа на Гена в ушите си". Или "след Тоска на Райна трудно мога да възприема друга".
Всичко това не отнема нито грам от качествата и значимостта на Коломбара. Висока каратура във всяко едно отношение- култура, психология, музикална линия, интерпретация на огромен артист! Пожелавам му да продължава да надгражда и претворява своя мечтан Борис по много сцени!

Моят голям възторг, обаче, дойде и от много, много други фактори!
Всичи останали бяха перфектни!

Великолепен Пимен на Деян Вачков. Това момче ме изненада и възхити! Страхотна фрма, новозавоювана техника, красив и мощен глас, изравнен в целия регистър. Интелект и точност в прочита на ролята- сложна и за доста по-зрял като възраст и опит артист. Не можех да повярвам, че това младо момче се превъплъщава и интерпретира по този перфектен начин образа на стария монах. Мноооого високо ниво! Браво, Деяне!

Страхотен Варлаам на Гео Чобанов!
Артисти, които непрекъснато се развиват и не спират да инвестират в своето артистично израстване, което при нас, оперните певци е за цял живот, ме правят истински щастлива. Гео премина през няколко майсторски класа на нашата фондация и взе ценни формули от Коломбара и Скандиуци, които веднага е адаптирал към професионалните си изяви! Браво, Гео!

Черешката на тортата за мен бе Арсений Арсов.
Радвам се на всичко, което той споделя с нас тук във Фейсбук, а на живо ме хвърли в изумление. Арсений скоро навърши 60, споменавам го , защото това специално го слага направо в категория "феномен". Изключителна, чак поразителна вокална свежест, което е признак за перфектна техника, каквато, смело мога да заявя, че почти никой в днешно време на притежава. Освен всичко това, зарядът и енергията, с които Арсений пее, са наистина недостижими, на фона на вялото и безсмислено пеене на повечето съвременни певци, които са на светлинни години от техниката на дихание и опора. Каква дикция и артикулация на текста, каква дълбочина и психологическа концентрация в образа на Григорий!
Арсений! Възхищавам ти се, приятелю!

 

 автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

Даниела Димова - Директор ТМПЦ-Варна- Как оценявате току-що завършилото пето издание на „Опера в Летния театър”?

- Петото издание бе по-особено, защото започна нестандартно - с порой и в деня преди откриването се случи трагедията в Аспарухово. Това наложи да изместим датата на откриването, след това преместихме и една оперетна гала на закрита сцена. Слава богу, обаче останалите спектакли успяхме да ги изиграем на обявените дати. С голям апломб преминаха двете премиерни заглавия. „Андре Шение” е високо предизвикателство към всеки оперен театър в света. Изцяло нова продукция, много красива, направена с разкош. С още по-разкошни солисти. С филигранно изпълнение на оркестъра и на младата диригентка Вилиана Вълчева. Тази нова продукция успяхме да направим като подарък за празника на Варна – 15 август.

Другата премиера бе на „Отело” - много сериозно заглавие, копродукция с Лимож и Реймс, останалите заглавия бяха нови премери от 2014 г. - „Исус Христос Суперзвезда”, „Дон Жуан”, „Травиата” също е ново представление.

Традиционно имахме мюзикъл и опера гала с нашите солисти и със звезди - Ирина Йордакеску и Кирил Манолов. Този път противно на златното правило, че кулминацията трябва да е на две трети от програмата, ние я сложихме на финала и това е „Набуко” от Джузепе Верди.

Всеки, който види неговият състав, ще разбере, че само опери от „А” категория могат да си го позволят да го имат. На 22 август Карло Коломбара имаше премиера на „Фаворитката” в Залцбург и на другия ден летя за Варна, за да закрие с „Набуко” „Опера в летния театър”. Това вече говори само по себе си не само за това какви артисти искаме да имаме на наша сцена, но и за едно отношение на артистите към нас. Подобен жест не се прави за всеки театър.

- Какви изненади подготвяте за следващото издание?

- Целта ни беше тази година да направим шик заглавие като „Андре Шение”. Следващата година сме подготвили подобна веристична опера - „Адриана Лекуврьор”. Това е мащабна продукция на Белградската опера, която ще се копродуцира със Скопие и през лятото ще стигне и до Варна. Със звезден състав – Иван Момеров, италианското сопрано от първа величина – Джована Касолла, мецосопраното Надя Кръстева. Пак ще имаме два спектакъла през юли и август. Диригент-постановчикът - италианецът Валерий Огали, ще дирижира поне единия спектакъл. Другият проект е иновативно представление на „Макбет” от Джузепе Верди с нашия традиционен гост-диригент Стефано Сегедони. Имаме предложение да направим спектакъла с Енрико Стинкели – много интересен режисьор и журналист, който ежедневно прави предаване за опера по радио Тре - националното радио на Италия. Това ще бъде спектакъл 3D – предимно със светлини и с минимум сценография, ще бъде все едно филмирано представление. Подобно нещо не е правено в България и се надявам да успеем всичко да осигурим, за да имаме такъв „Макбет”.

 

 Проф. д-р Румяна Каракостова

 

8 декември 2016, в. „КУЛТУРА”

http://www.kultura.bg/bg/article/view/25455

 

Софийският гастрол (в Зала 1 на НДК) на Държавната опера при Театрално-музикален продуцентски център – Варна, с мегапродукцията на мюзикъла „Граф Монте Кристо” предварително фокусира вниманието на специалисти и публика с масираната си и отлично проведена PR кампания. Ритмично излъчваният месеци наред от различни медии анонс за осъществената за първи път у нас световна премиера на мащабно зрелищно шоу с триизмерно сценографско изображение (3D Mapping) по едноименния роман на Александър Дюма-баща – с музика, либрето и текстове за песните на известния холивудски автор от френски произход Ив Деска, окончателно се превърна в медийно събитие с неговото пристигане и официално присъствие на спектакъла.

 

Градирането в представянето на трите поредни премиерни представления: първото (28 юни 2016) в рамките на ММФ „Варненско лято” и VІІ издание на Опера в Летния театър, второто (15 юли) – с което се откри Великотърновският летен фестивал „Сцена на вековете” на крепостта Царевец, и финалното (17 октомври) – на най-престижната столична сцена за гастролни продукции, несъмнено е пример за далновидно разработена мениджърска стратегия. Но самата сценична реализация на амбициозния проект от специално сформиран постановъчен екип (режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, хореографи Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, сценограф Ася Стоименова, виджей (vision jockey) Полина Герасимова, диригент на хора Петър Бояджиев, фехтовка Детелина Желязкова, фотограф Росен Донев) с участието на солисти, хор, балет и оркестър на Варненската опера, в действителност има повече от едногодишна предистория, достойно съперничеща на криминално заплетената интрига от прочутия роман на Дюма.

Идеята за световна премиера на не поставяния мюзикъл от Ив Деска – студийно записан и издаден в многомилионен тираж като пилотен албум през 2013, успешно продаван главно в САЩ, е предложена на режисьора Петко Бонев от импресариото Максимилиано Назели (собственик на агенция „Сердика мюзик”) въз основа на сключен договор с автора за световното му разпространение. Предварителното условие за стартиране на проекта по постановката обаче е доста шокиращо: да се възстанови (тоест, да се нотира по звукозаписа) мистериозно изчезналата оригинална музикална партитура – нелека задача, с която се нагърбва младият перкусионист и диригент Никола Петров (бивш студент от класа на проф. Пламен Джуров в НМА). Същевременно се оказва, че текстът на либретото е написан като киносценарий – с непрекъснати времеви ретроспекции, множество промени на мястото на действието и рекорден брой (46) действащи лица, които Петко Бонев успява да сведе до 26 в чувствително съкратения сценичен вариант на фабулата, поместен в рамките и на допустимите за мюзикълно шоу два часа и половина. И след поетия продуцентско-изпълнителски ангажимент от страна на Варненската опера, и след проведения кастинг за възможно най-добър подбор на оперни певци и драматични артисти (в двоен солистичен състав), реално се задвижва механизмът и на целия постановъчен процес.

 

 

Бойко Цветанов в "АНДРЕ ШЕНИЕ"

 

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

 

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

 

Кузман ПоповКУЗМАН ПОПОВ ПОСТАВИ „ЕРНАНИ” В ИСТАНБУЛ С 4 СЪСТАВА

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Кузман Попов

Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов се завърна въодушевен от бравурната премиера на Вердиевия шедьовър „Ернани” на оперната сцена в Истанбул на 26 ноември 2016. Българската постановка на „Ернани” в Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi), реализирана от постановъчен екип на Държавна опера Варна в състав Борислав Иванов - диригент, Кузман Попов – режисьор и художник, Румяна Малчева – хореограф, предизвика истински фурор сред културната общественост на Истанбул.

- Поздравления за този огромен успех, г-н Попов! Как се стигна до него?

- Най-напред бих искал да подчертая, че това е резултат от добрите партньорски взаимоотношения между Държавна опера Варна и Истанбулска опера и балет, които поддържаме от няколко години. Така се стигна и до идеята за наша постановка там. В постановъчния екип бяхме поканени Маестро Борислав Иванов като диригент, аз като режисьор и сценограф и Румяна Малчева като хореограф. Предложението за „Ернани” дойде най-напред от Маестро Борислав Иванов, след това се появиха и други варианти. Маестро Селман Ада, генерален директор на всички оперни театри в Турция, познат и на варненската публика, предложи „Отело”, обсъждаха се „Селска чест” и „Палячи”, докато накрая домакините окончателно се спряха на „Ернани”.

- Как Ви подейства мащабът, присъщ на такъв мегаполис като Истанбул?

- Разликата е огромна. Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi) разполага с 800 души персонал и всички необходими ателиета – шивашки, тапицерски, дърводелски, обущарски и пр. Но и те, като нас, използват световната практика за обмен на декори и костюми, така че съгласно договора Варненската опера предостави на турската страна своите готови декори и костюми. Ето тук се появи проблемът с мащаба. Ако нашият варненски хор се състои от 40 души, техният наброява много повече, солистите и балетните артисти също са повече и аз като художник на постановката имах много повече работа, отколкото си представях първоначално. Наложи се да рисувам нови скици за костюми, шапки, диадеми и дори обувки, както и да контролирам изработването им.

- Това в каква степен умножи обичайното предпремиерно творческо напрежение...

- Многократно. Ако не репетирах на сцената, бях в ателиетата и това от 11.00 до 20.00 вечерта, понякога и по-дълго, всеки божи ден с изключение на неделя. Като добавим още по 1 часа на отиване и на връщане за предоляване на пътния трафик между операта и хотела, в работния ми график нямаше време за нищо друго, освен за постановката на „Ернани”.
Заминах на рождения си ден, 30 октомври, незабавно се потопих в този Истанбулски режим и излязох от него след премиерата на 26 ноември. Едва тогава си дадох сметка за умората. Натоварването наистина беше огромно, но удовлетворението също е огромно и „Ернани” определено си струваше усилията. Радвам се, че в дългогодишната си артистична кариера имам подобно преживяване.

- Какво впечатление Ви направиха турските оперни певци?

- Турските гласове ми направиха изключително добро впечатление. С Маестро Борислав Иванов споделяме мнението, че Efe Kislali e тенор от световна класа, сопраното Burcin Savigne е изумително, за баса Zafer Erdas е малко да се каже, че е чудесен. Истинско удоволствие беше да работим с тях и колегите им от четирите състава на „Ернани”. Да, ние поставихме „Ернани” в Истанбул с 4 солистични състава – подготвихме 4 сопранистки за Елвира, 4, дори 5 тенора за Ернани, 3 баса за Силва, 3 баритона за Дон Карло! Те, както и повечето турски изпълнители, са учили оперно пеене в Италия или в Турция, където са преподавали много италиански педагози.

- Репетиционният процес отличаваше ли се с нещо различно?

- Забележително беше отношението на екипа към предстоящата премиера. На всички репетиции присъстваха всички състави, всеки наблюдаваше как работи неговият колега, певците не маркираха с глас и се стараеха да влизат изцяло в образа по време на мизансцен, никой не отказа да направи каквото и да било, свързано с нашите изисквания. Всички солисти, хористи и балетисти неотлъчно бяха там, тримата ми асистенти също не се отделяха от мен. Разбирахме се на няколко езика, но най-вече на световния език на музиката и там не срещахме никакви затруднения. Това беше един невероятен работен процес, който ме срещна с хора, жадни да творят. В Турция на оперните певци обикновено им липсва сценичен опит, тъй като при тях преобладават балетни постановки и концертни изпълнения, оперни заглавия се поставят по-рядко. Голямата мотивация на участниците в „Ернани” и желанието им да съдействат всячески на българския постановъчен екип ангажира и нас да дадем най-доброто от себе си.

Всъщност презумцията беше да включим в главните роли наши солисти, но като се сблъскахме с такива великолепни гласове и такъв огромен потенциал за творчество, решихме да изоставим първия си замисъл и да предоставим на домакините възможност за максимална изява.

 

- И това е било печеливш ход...

- О, да. Удоволствието от творческата среща беше взаимно и то пролича в премиерния спектакъл, който организаторите, участниците и музикалните критици определиха като фурор. Това беше думата, която се чуваше навсякъде. Такива възторжени и продължителни аплаузи отдавна не бяхме получавали - и аз, и Борислав, и целият екип. Не бих могъл да изброя колко много хора дойдоха лично да ни поздравят - сред тях личности от най-високо ниво, представители на различни институции, артисти, колеги, почитатели на операта и приятели на България.

- Несъмнено партньорството между Варненската опера и Истанбулската опера и балет ще продължи.

- Вярвам в бъдещето на това хубаво сътрудничество, вече имаме набелязани проекти за следващата година. Предстои нашата постановка на „Ернани” да бъде показана на международния фестивал в Аспендос, там вече ще включим и български солисти. Ще представим в Турция наше заглавие, може би „Норма”. Във Варна очакваме гастрол с постановка на най-известната турска оперна режисьорка, непременно ще поканим на варненска сцена и някои от турските солисти в „Ернани”. Съществуват различни възможности за колаборация и съвместни проекти, които биха били от взаимна полза за двете страни.

 

 

Фестивалът в морската столица счупи рекордите по посещаемост

„Андре Шение” стана хит във Варна заради големите гласове, пищната сценография и великолепните костюми.

автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

 

 Сцена от “Набуко” с Карло Коломбара (Италия) и Елена Чавдарова и хора на Варненската опера.

Сцена от “Набуко” с Карло Коломбара (Италия) и Елена Чавдарова и хора на Варненската опера.

 В епохата на Луи ХIV ни пренесе „Андре Шение”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 В епохата на Луи ХIV ни пренесе „Андре Шение”.

Кирил Манолов и Сорина Мунтеану  в НАБУКО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Големият Кирил Манолов и румънската звезда Сорина Мунтеану в „Набуко”

 

 Политици, които сменят господарите си като носни кърпички. Идеалисти, които не се обръщат като фурнаджийска лопата и стават жертва на новите властници. Това не е сводка от нашия преход, а сюжетът на операта „Андре Шение”, която имаше своята премиера на „Опера в Летния театър” във Варна (20 август).

Италианската опера на Умберто Джордано се оказа попадение в десетката за Варненската опера, тъй като тя сякаш разказваше за нашата нестабилна политически ситуация. Може би, защото става дума за революционно време - за Френската революция (1789-1794), когато новите идеи помитат стария строй. Но не само актуалността, а пищната сценография и красивите костюми спечелиха сърцата на публиката.
Режисьорът Кузман Попов се беше постарал да направи от операта почти театрално представление.

Така „Андре Шение”се оказа голямата приятна изненада в тазгодишното издание на „Опера в Летния театър” във Варна.

Другата перла в афиша бе „Набуко” на Джузепе Верди, събрала изключителен звезден състав на 23 август - Кирил Манолов, Карло Коломбара (Италия) и Сорина Мунтеану (Румъния). В петото издание „Опера в Летния театър” направо надмина себе си като предложи изключителна програма, съчетание на най-трудните опери и атрактивни галавечери.

17 456 хиляди бяха продадените билети, но зрителите бяха значително повече, тъй като имаше и пропуски за гостите.

Тези показатели са отлични като се има предвид, че представленията бяха по-малко от миналата година заради провеждащия се на същата сцена Международен балетен конкурс и пренасянето на някои от спектаклите на основна сцена заради лошото време.

Истинско украшение беше гостуването на двете румънски оперни диви – опитната и стабилна Сорина Мунтеану и първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, която покори българската публика с изключителна артистичност на оперната гала.

Големите звезди на този фест обаче бяха изключителните български гласове. Варна успя да събере на едно място някои от най-големите ни имена, което знаем, не е никак лесно. Това важи преди всичко за „Андре Шение”, в която всички вокални партии бяха поверени на българи, „Това за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна”, по думите на австрийската критичка Елена Хаберман за Der neue Merker.

“В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие. Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил”, пише в своята рецензия г-жа Хаберман.

С бурни аплодисменти премина „Набуко” под диригентската палка на маестро Борислав Иванов. Напълно оправда очакванията най-големият съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия), както и Сорина Мунтеану и Кирил Манолов, като не им отстъпваше и по-младата Елена Чавдарова.

Източник: в-к МОНИТОР - http://www.monitor.bg/article?id=440901

 

Eлена Хаберман за „Българи от старо време” в Опера в Летния театър – Варна 2016

Списание “Der neue Merker – Oper und Ballet in Wien und aller Welt”, 08+09/2016, Nr 316/317

Bulgaren zu goldenen alten Zeiten

Elena Habermann

 

В спектакъла става дума за две семейства, които не са точно приятелски, тъй като завистта към по-доброто благосъстояние на другия непрекъснато проваля всеки опит за хармония. И разбира се единствените деца на тези семейства са влюбени помежду си, така че се получава ситуация а la Ромео и Жулиета, но с happy end. Двамата, подвластни на виното бащи, очевидно са манипулирани от своите съпруги.

Музиката, изведена в голяма степен от фолклорната традиция, прозвуча много хубаво, приповдигнато и забавно. Стефан Бояджиев дирижираше сигурно оркестъра, като намираше точните темпа и за многото фолклорни танцови номера. Особено смешен беше „балетът” на циганките, начело със силното мецосопрано Антоанета Маринова. Не по-малко забавни бяха импровизациите на Анатолий Романов като „главната клюкарка”, казано по виенски едно истинско „дрънкало” (Bassentratschen – австр., идиом, жаргон, остар., от Bassena - общ водопровод за входа на жилищен блок).  Смях будеха дори само кълбовидната външност и комичният му костюм.

Семейството на младоженеца: Дядо Либен, добродушната му съпруга Дела и синът Павлин представиха Стефан Рядков – известен актьор, любимец на публиката, Петя Петкова – хубава зряла жена и Пламен Долапчиев с истинския чар на оперетен тенор. Семейството на младоженката: бащата Хаджи Генчо е Пламен Георгиев – един стар и глупав самохвалко, който е бил на поклонение в Йерусалим и затова се смята за нещо повече от останалите. Неговата подчертано доминантна съпруга Цона пресъздава много добре Благовеста Статева. Очарователна е лиричната субретка Ина Петрова като Лила. Великолепна е буфо-двойката от слугите в съответните господарски домове – Лилия Илиева като Янка, слугинята на Лила – една отлична в танцово и вокално отношение субретка; Иван – слугата в дома на Хаджи Генчо е брилятният Велин Михайлов, който еднакво добре пее и танцува.

 

 

„Набуко” в Опера в Летния театър – Варна 2014

Елена Хаберман – специален пратеник на „Der neue Merker” – Zeitschrift fur Opera und Ballet in Wien und der ganzen Welt (списание за опера и балет във Виена и цял свят)

23 август 2014

 

Кирил Манолов и Сорина Мунтеану  в НАБУКО

 Метеорологичната обстановка тази вечер беше малко напрегната - дали отново ще вали или ще гледаме „Набуко”, в крайна сметка небето отсъди за „Набуко”.

Звездният гост Карло Коломбара, поканен за ролята на Закария, пристигна едва по обяд във Варна, директно от Залцбург, където участва предната вечер в премиерата на операта „Фаворитката” от Доницети.

Това обаче не му попречи да пресъздаде с изключително майсторство образа на Върховния жрец на Йехова. Великолепният му кадифен бас струеше завладяващо във всички регистри и покори напълно публиката.

В главната роля имахме удоволствието да чуем Кирил Манолов с неговия най-мощен глас.

Набуко точно, какъвто трябва да бъде – първо агресивен и обсебен от желанието да победи врага, после разтърсен горчиво от извършеното светотатство, много убедителен във всичките си превъплъщения.
Певецът често пее в Италия, обикновено под диригентската палка на Рикардо Мути и този италиански привкус на неговата интерпретация осезателно се усети както в музиката, така и в езика.

 

ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА И БОРИС ЛУКОВ В НАБУКО

 

Много голяма изненада (с каквито не сме свикнали във Виена) поднесе младият тенор Борис Луков. Той направи изключително  впечатление с издръжливия си и силен спинтов глас с приятен тембър, подходящ за Измаел!

 

Истинско сензационно откритие бе Сорина Мунтеану като Абигайл.

Огромен глас без никакви колебания, толкова сигурно и красиво поставен, никога писклив, забележителен в пианисимите от нейната голяма заключителна сцена.

Направо превъзходна. Препоръчвам я. Певицата има твърд ангажимент с Букурещката опера, но сигурно би гостувала с удоволствие в най-престижните оперни театри. Гласът й го заслужава.  

 

 

 

Източник: http://www.duma.bg/print/134579

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Вестник „Дума”, 27. Октомври 2016 , брой: 244   1017   0

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Юлияна Караатанасова

Красиво, дълбоко разтърсващо преживяване бе столичната премиера на мюзикъла "Граф Монте Кристо" по музика, либрето и текстове на песните на холивудския композитор Ив Деска. След световната премиера, състояла се на 28 юни в Летния театър във Варна, на 17 октомври зала 1 на НДК гостоприемно приюти вдъхновените солисти, оркестър, хор и балет на Варненската опера, които сътвориха режисьорските идеи на Петко Бонев. Мюзикълът прозвуча под диригентството на Страцимир Павлов.

Музиката на "Граф Монте Кристо" на Ив Деска е в рамките на обичайното звучене за традиционния мюзикъл, като красивите мелодии "в общ тон", особено в любовните дуети, се вписват в стандартите на Холувуд и популярната музика. Интонации, познати от "Евита" и "Фантомът на операта" на Ендрю Лойд Уебър, както и такива, напомнящи на откъси от "Кандид" на Бърнстейн, дават на публиката онова, което тя очаква от жанра, гарантират нейното удовлетворение и касов успех на творбата. Красивите, широко разгърнати мелодични линии в партиите на персонажите, представящи влюбени двойки (Едмон Дантес и Мерседес) - Христо Ганевски и Илина Михайлова, (Валантин и Максимилиан Морел) - Християна Христова и Велин Михайлов, на фона на вълнуваща визия, реализирана със средствата на 3D мапинга на Полина Герасимова (като красивото звездно небе - фон на любовния дует на Едмон Дантес и Мерседес в началото и на последния им във финала на спектакъла), извеждат основната нишка в драматургията - несправедливо изгубените живот, любов и щастие.

Около нея се разгръща сюжетът, рисуващ сложните взаимоотношения на многобройните герои от романа на Александър Дюма, поставени в разнообразни ситуации, борба на его, победи, падения, унижения, ревност, алчност, властолюбие, възмездие, водещи до финала, разкриващ пред публиката цената на отмъщението.

Рецензия на Юлияна Караатанасова за в. „Дума”

В последните години операта в морската столица се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. 

П"Андре Шение" - поредният амбициозен проект във Варна

Като част от оперния маратон от 11 спектакъла на Варненската опера в рамките на фестивалите "Варненско лято" и "Опера в Летния театър - Варна 2014", вторият от двата премиерни спектакъла на "Андре Шение" от Джордано, Варненската опера представи на 20 август. Това е амбициозен проект - заглавие, което едва за втори път в своята история театърът се наема да реализира. Изключително трудна опера във всяко отношение - музикално, вокално, режисьорско, сценографско. И най-вече - за намиране на равностойни и силни солисти за главните партии на Андре Шение, Мадалена и Жерар. Тук заявката бе силна в лицето на Бойко Цветанов, Димитринка Райчева и Кирил Манолов.

В последните години Варненската опера се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. В партията на поета-революционер тенорът Бойко Цветанов за пореден път изяви своя вокален виртуозитет, стабилност във височините и актьорска опитност. Силният му глас, както обикновено, се открояваше с бляскавия си тембър и осмислени вокално фрази. В тази любима за тенора роля той се чувства в свои води, което значително подпомага останалите певци в спектакъла.

В дуетите, особено в последното действие, сопраното Димитринка Райчева получи допълнителна подкрепа и увереност в лицето на Цветанов. Младата певица, трупайки опит на варненска сцена, става все по-впечатляваща и убедителна в своите изяви.

Партията на Мадалена, изискваща много сериозна вокална техника, певицата покри в най-висока степен. Все пак в нея има тънки нюанси, като например в арията от трето действие, където по-тихите динамики бяха малко пренебрегнати. Лекота и липса на драматични нотки в първо действие, повече разнообразие и контрасти в следващите, във вокално отношение биха обогатили образа и довели до естественото му възходящо изграждане в синхрон с общата драматургия.

Още по-сполучлив бе образът на Жерар, който изгради баритонът Кирил Манолов. Стабилен на сцената, с внушително присъствие - вокално и актьорски, той бе безупречен в арията от трето действие, извикала спонтанни аплодисменти от страна на публиката. Все по-зрял във вокалния прочит на своите партии, Манолов бе един от основните стълбове на спектакъла.

 

Анкета на Виолета Тончева с участници и зрители по повод спектакъла на 17 октомври 2016 г. в София, НДК

Фотография Петър Ризов

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската операИв Деска – автор на либретото, текстовете на песните и музиката на „Граф Монте Кристо”:

Прекрасен спектакъл! Изключително съм впечатлен от постановката и цялата организация на моя мюзикъл „Граф Монте Кристо” от Варненската опера. Моите адмирации към директора Даниела Димова, режисьора Петко Бонев, диригента Страцимир Павлов и целия екип! В софийския спектакъл блестяха в главните роли Илина Михайлова и Христо Ганевски. Впечатлиха ме и останалите солисти с по-големи или по-малки роли. А 3 D мапингът на Полина Герасимова, както и сценографията и костюмите на Ася Стоименова, са достойни да бъдат представени във всеки един от 40-те театъра на Бродуей.

Росица Кавалджиева – музикален журналист, БНР:

С 10-минутни аплодисменти публиката в зала 1 на НДК заслужено възнагради спектакъла на Варненската опера, в който оживяха героите на знаменития приключенски роман на Александър Дюма. Мюзикълът „Граф Монте Кристо“ вече пожъна огромен успех на световната си премиера на ММФ „Варненско лято“ и след това на откриването на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново. Но на 17 октомври голямото предизвикателство беше присъствието на самия автор! Много висока оценка даде в разговора ни холивудският композитор от френски произход Ив Деска, създател на хитове за Мишел Сарду, Силви Вартан, Клод Франсоа, Франс Гал и други известни имена, автор на песните – победителки на Евровизия през 1971 и 1972 г., продуцент на първото американско турне на Тримата тенори.

Ето какво сподели Ив Деска за предаването „Каста Дива” на Програма „Хоризонт”, веднага след спектакъла: "Блестящо! Наистина много ми хареса начинът, по който е направено всичко. Постановката на Петко Бонев е чудесна. Полина Герасимова, авторката на 3 D мапинга, е изключително талантлив арист. Кастът е отличен – и певците, и балетистите. Много съм доволен! Премиерата на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ се осъществи в България по една щастлива случайност. Но аз бях заинтригуван от Вашата страна още преди много години, когато написах първия си хит за Силви Вартан. Оттогава винаги ми се е искало да посетя България, особено откакто тя стана демократична държава. И ето че сега моят мюзикъл „Граф Монте Кристо“ беше поставен първо тук, дори преди Ню Йорк. Това е удивително! Имам големи очаквания за бъдещето на спектакъла, трупата на Варненската опера и нейния директор Даниела Димова”.

Граф Монте Кристо в СофияПроф. Светозар Донев:

Много оригинален и интересен спектакъл, какъвто безспорно се прави за пръв път в България. Интригуващи сценични решения с прожекция и бърза смяна на кадрите – авангарден подход за поставяне на мюзикъл у нас. С него авторката на 3D мапинга Полина Герасимова адекватно пренася динамиката от живота на сцената. Силно ме впечатлиха постиженията на художничката Ася Стоименова и на диригента Страцимир Павлов, който очевидно плува в свои води. Оперните артисти обикновено трудно се приспособят към спецификата на мюзикъла, но тук случаят е различен. И това не е учудващо, защото преди „Граф Монте Кристо” Варненската опера вече има два други мюзикъла в репертоара си. Това са „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, които аз имах удоволствието да поставя. Поздравления за режисьора Петко Бонев и хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева. „Граф Монте Кристо” е голям успех за България и за Варненската опера.

Проф. Павел Герджиков:

Искам да поздравя цялата трупа на Варненската опера за хубавата постановка на мюзикъла „Граф Монте Кристо”. Едно високо професионално и комплексно постижение, за което заслуга имат най-напред режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов. За пръв път виждам този млад диригент и пианист и съм силно впечатлен от способността му да владее във всеки един момент спектакъла, като умело направлява връзката между музиканти, солисти, хористи и балет. Много добър музикант и много добър артист! Да добавя тук и балансирания звук. Във всичките си компоненти „Граф Монте Кристо” е един завършен и органичен спектакъл, който създава положителни емоции. Не крия и личното си пристрастие към солистите, повечето от които са мои студенти от Музикалната академия.

 

 

КАРЛО КОЛОМБАРА (Италия)

 

Да изпее Борис на сцената е най-голямата му мечта

 
Интервю на Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

 

В антракта на „Набуко” в Опера в Летния театър във Варна Карло Коломбара ме покани на разговор. Роденият в Болоня бас смята за радост и чест да гастролира в „Страната на басите”, както нарича България.

Той е голям почитател на Борис Христов, както и на Николай Гяуров, с когото го свързвало голямо приятелство. Така успял да опознае Варна като курортен център. За него не представлявало никакъв проблем, на сутринта, веднага след бравурната „Фаворитка” в Залцбург, да вземе самолета за Варна, а вечерта, в пълна кондиция, да представи своя Закария.

Той вече е пял в София, а във Варна е участвал в голям концерт, само с баси, по повод 100-годишнината на великия Борис Христов. Певецът разказва, че е завършил Музикалната академия в родната Болоня при Париде Вентури - певец, който се е изявявал предимно в Италия, но е бил изключителен педагог. 

Карло Коломбара поддържа вече около 22 години световна кариера, започнала с конкурса ASLICO и арията от операта на Доницети „Линда ди Шамуни”. Тогавашният директор на Миланската скала Рикардо Мути харесал талантливия певец и му оказал изключителна подкрепа.

Постоянната им съвместна работа продължава около 20 години. Кариерата на Карло Коломбара стартира на международната сцена във всички континенти. Изявите му в Австрия досега са редки, няколко в ерата на Холендер и в Залцбург по време на фестивала в „Бохеми”, а сега го чухме в концертното изпълнение на „Фаворитката”.

Последното му виенско изпълнение в Konzerthaus като Фиеско от „Симоне Боканегра” е записано на компактдиск. Крайно време всичко това да се промени! Такъв глас и да го няма във Wiener Staatsoper, подобно нещо не бива повече да се случва.   

Вижте интервюто: кликнете тук

 

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

 

Елена Хаберман, специален пратеник на “Der neue Merker”- списание за опера и балет във Виена и цял свят

20 август 2014

„Андре Шение” в Опера в Летния театър – Варна,  България

 

Горещият летен ден завърши с оперна вечер, изпълнена с много настроение. На пулта застана младата диригентка Вилиана Вълчева от Варна. Тя е изучавала първоначално пиано и корепетиция в Швейцария, тогава открила любовта си към диригентското изкуство и веднага продължила следването си, завършвайки и дирижиране. Tя въведе спектакъла с подчертано внимание към певците, но впоследствие поднесе силни драматични моменти с много стройно звучащия оркестър.

Режисьорът Кузман Попов е създал една подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и просторно кръгово пространство като фон, които подсигуриха добра акустика. Хорът, който в тази опера е много важен, звучеше, направляван от своя диригент Стефан Бояджиев, не само силно, но и хомогенно и убедително.     

Разпределенито на ролите бе само с български певци, което за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна.

В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие.

Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил – във вокално и артистично отношение тя много напомня за легендарната (вече 105-годишна) Магда Оливеро.

Вярната съмишленичка на Мадалена, Берси, представи с красивия си и светъл мецосопран Вяра Железова. Плътен глас демонстрира Евгений Станимиров като Руше, верния приятел на Шение. Истинско откритие бе Бойка Василева в ролите на Графинята и Мадлон, особено завладяваща с изпълнението си на Мадлон. Похвални думи заслужават и останалите солисти.

Режисурата бе делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очакваше да бъде, което предопредели и нейния голям успех.
Костюмите на Ася Стоименова много добре визуализираха както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и нахлуването на народните маси, напомнящо мъртвешки танц. В останалите действия също видяхме обичайните персонажи от френската революция, също много добре изразени чрез костюмите.

За следващия сезон на Опера в Летния театър отново се планират интересени заглавия, между другото и премиера на „Адриана Лекуврьор” с Надя Кръстева като Принцеса ди Буйон.

Елена Хаберман за “Der neue Merker”, Wien http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-andrea-chenier

Изчезнала партитура и възстановяването ѝ по запис е само един от интересните моменти по пътя на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ към българската сцена. Очаква се авторът и други вип гости да посетят спектакъла в Зала 1 на НДК на 17 октомври. Желанието на Ив Деска е този мюзикъл да гостува в Америка.

Вижте повече: кликнете тук

 

 

Прочетете повече:

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

 

 

Истински подвиг постигна съставът на Варненската опера с четвъртата в историята на театъра постановка на знаменитата Вердиева творба

Юлияна КАРААТАНАСОВА
Източник: в-к "Дума" 12 август 2014 г. > http://duma.bg/node/83264

Отело 2014 - Държавна опера - Варна
Горе: Една от сцените на спектакъла. Снимки Росен ДОНЕВ

В рамките на тазгодишното издание на ММФ "Варненско лято", след премиерата на "Андре Шение" на 9 юли, "Отело" е втората премиера, състояла се на 2 август на сцената на Летния театър. Пет години Верди работи над тази творба и я завършва на 75-годишна възраст. Либретото на Ариго Бойто е доста удачно - действието е сбито, съкратени са много детайли от драмата на Шекспир, което дава възможност на Верди да се концентрира в изграждането на образите, до голяма степен отговарящи на първоизточника. Успешната премиера в "Ла Скала" - Милано, през февруари 1887 г., бележи едно от най-високите постижения на италианския маестро.

СТЕФАНО СЕГЕДОНИ - ИТАЛИЯ- ПОСТОЯНЕН ГОСТ-ДИРИГЕНТ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНАИстински подвиг постигна съставът на Държавна опера - Варна с това предизвикателно заглавие, с тази четвърта в историята на театъра премиера (предишните са през 1967, 1977 и 1995 г.). С голям ентусиазъм и много работа бе изграден спектакълът със съдействието на френските оперни театри в Лимож и Ремс, с участието на международен екип в лицето на диригента Стефано Сегедони от Италия, режисьорката Емаунел Кордолиани от Франция, сценографите Алис Лалуа и Емилия Руа, както ДУМА писа.

Костюмите, също дело на френски творец - Жули Скобелцин, изградиха визията на спектакъла, която в някои отношения бе смущаваща за традиционния вкус на българската публика.

 

Известно разностилие и преобладаващи мрачни тонове подсилваха тъмната гама в настроението - явно търсени нарочно, особено в режисьорските решения. Необичайна бе почти пълната липса на осветление в началото на първо действие и в някои от възловите моменти на спектакъла - като "Кредо" на Яго, когато визията на героя бе почти напълно изгубена за публиката и това отне значително от пълноценното възприятие на драматичния момент.

Емануел Кордолиани - Режисьор на "Отело"

Въпреки амбицията на сценографа и режисьорката да бъде обособено едно шекспирово пространство, напомнящо на Театър Глобус - закръглено, празно пространство, което да се "преосмисля" постоянно с участието на зрителя, целта като че ли не бе постигната на 100 процента. Да се активизира въображението е похвално, но дали българските меломани са готови да бъдат в крак с налагащите се модерни тенденции в европейските театри и дали това е необходимо? Като че ли у голяма част от международната публика, присъствала на премиерата на "Отело" на 2 август в Летния театър във Варна, остана по-скоро усещане за неразбиране и неудовлетвореност от тази режисьорска концепция.

 

VARNA/ Sommeroper: GROSSE OPERNGALA zum 85. Geburtstag von Borislav Ivanov. 25.8.2016

Елена Хаберман, специален пратеник на “DerneueMerker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

Варна/Опера в Летния театър: Голяма Оперна гала за 85-ия рожден ден на Борислав Иванов

25 август 2016

 

За празника се събраха много сподвижници от годините назад, но също и млади хора на изкуството, чиято кариера Борислав Иванов подкрепя безкористно с всички възможни средстава. 

Откриването бе с Увертюрата към „Набуко” от Верди, ефектно поднесена от майстора на диригентската палка. Пристигналият от Италия Мауро Аугустини, който провежда тук Майсторски клас, изпя убедително и добре фразирано арията „Dio di Giudo”. Аугустино е световноизвестен баритон, който се е изявявал няколко пъти и във Виена, в рамките на продукциите на „„Amici del Belcanto”, като Барнаба и Макбет. Положително впечатление, също както и преди в „Норма”, направи младият Христо Ганевски.

Младата Димитринка Райчева възхити публиката като Абигайл. Един не изяло драматичен, но великолепно воден спинтов глас, който е еднакво добър във всички регистри и никога не звучи пронизително или пресилено. В ролята на Жреца имахме възможността да чуем хубавия копринен глас на недостатъчно ангажирания в този концерт бас Гео Чобанов. Преди две седмици той пожъна голям успех като Варлаам.

 

Бойка Василева, почти контраалт, поднесе с това кадифе в гласа си, обаятелно красиво арията на Далила. В премиерата на „Борис Годунов” тя направи впечатление като Кръчмарката.

След блока от „Кармен” последва изпълнената със замах Полонеза от „Евгений Онегин”. 

Арията на Ленски Арсений Арсов поднесе с чудесна техника и фин лиричен глас. В „Борис Годунов” той бе Самозванецът. 

По-малко въздействаше Елена Чавдарова с Хабанера на Кармен. Хубав глас, но ролята предполага много повече страст в изпълнението.

Много радостна бе поредната среща с тенора Калуди Калудов, който изпълни доста роли не само при „Amici del Belcanto”, но и във Виенската Щатсопера през 90-те години. Слушахме го като Форесто. В ролята на Касио пя на премиерата, редом с Пласидо Доминго, Владимир Атлантов и Ренато Брузон. Няколко пъти Калуди Калудов изпълни и ролята на италианския певец в „Кавалерът на розата”. Също така участва в един бенефисен концерт за детската болница „Света Анна”, заедно с Руджеро Раймонди и Илдико Раймонди, която точно тогава се появи за пръв път пред виенската публика. На Оперната гала във Варна Калуди Калудов владееше абсолютно гласа си като Дон Хозе. В премиерния спектакъл на „Силата на съдбата” няколко дни преди това поднесе един забележителен Алваро.

Преди антракта чухме малък блок от „Трубадур”, откъдето дойде изненадата на вечерта. Като Манрико се представи сравнително младият тенор Валерий Георгиев, започнал кариерата си като оркестрант – валдхорнист. Певец с подчертан музикален усет, той притежава изключително богат спинтов глас с впечатляващо висок регистър и изпълни с лекота Стретата на Манрико. Истински суров диамант! В „Борис Годунов” той пресъздаде Шуйски.

 

Преди това имаше Терцет на Леонора, Манрико и Граф ди Луна от втора картина с великолепната Елена Баръмова и убедителния баритон Венцеслав Анастасов като Граф ди Луна. Този блок дирижираше със сигурна ръка и добри темпа Стефан Бояджиев.

Втората част бе открита с Увертюра към „Силата на съдбата”. На диригентския пулт излезе младата Вилиана Вълчева, която дирижираше и „Норма”. Всичко точно, но звучеше някак по военному, без галещата Вердиева ласка. Солото на кларинета за съжаление също не бе откроено подобаващо.

Последва дуетът на Маркиз Поза и Дон Карлос с изпълнителя на Полионе в „Норма”  Борис Луков като Дон Карлос – той сигурно би защитил чудесно цялата роля. Като Маркиз Поза чухме отново баритона Венцеслав Анастасов и отново всичко звучеше едновременно поетично и революционно.

Като Джилда се представи Ирина Жекова с красивия си лиричен сопран, който е вече малко по-зрял за тази колоратурна ария.

Орлин Горанов, тенор от Пловдивската опера, изпълни прочувствено Арията на Макдъф, влагайки голяма изразителна сила при пресъздаването на страданията на фамилията и народа в „Макбет”.

Програмата завърши с мощния блок от „Аида”. Камен Чанев порази със силата на гласа си, както и при успешните си изяви във Виенската Щатсопера. Неговата „Celeste Aida” щеше да бъде още по-хубава с pianissimo, но публиката особено се радваше на дълго задържаното му fortissimo.

Последва „Триумфалната сцена”. Евгений Станимиров като Рамфис звучеше жречески, както и преди в ролята на Оровезо. Гео Чобанов чухме като Царя. Димитринка Райчева бе прекрасна Аида, Амонасро пресъздаде Венцеслав Анастасов, а Елена Чавдарова бе Амнерис.

Хорът, подготвен от Стефан Бояджиев, бе в отлична кондиция.

След блока от „Силата на съдбата” на диригентския пулт отново застана Маестро Борислав Иванов, който умее съпричастно да съпровожда певците, според мотото на Караян: Те пеят, аз ги съпровождам”.

Борислав Иванов

 

Борислав Иванов е роден във Варна, но изгражда международната си кариера в Берлин, където привлича вниманието не само на Курт Мазур, но и на Херберт фон Караян.

Бил е дълги години шеф на Берлинския Симфоничен оркестър. Мнобройните му турнета го извеждат и на сцената на Виенската Щатсопера в ерата на Зеефелнер. Дирижирал е няколко представления на „Отвличане от сарая”, „Борис Годунов” във великолепната постановка на Шенк и „Селска чест” и „Палячи” с Джон Викерс в ролята на Канио.

Бил е също директор на оперите в София, Варна и Пловдив, където основава Вердиевия фестивал в Античния театър. На 85 години той е все още млад, продължава да работи и е изпълнен с планове, най-вече за да улесни старта на младите артисти към сцената. Сега той е Артистичен директор на Варненската опера и Почетен Генералмузикдиректор на Операта в Истанбул.

 

Преди концерта на Местрото бе връчено високото българско отличие „Златен век”, видяхме и документален филм за дългогодишния му творчески път. 

Участниците в галаконцерта пяха с грим и сценични костюми, така че между дамите нямаше „съревнование” за вечерните тоалети.

Elena Habermann  

„Der neue Merker” – Zeitschrift fuer Oper und Ballet in Wien und der ganzen Welt

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-grosse-operngala-zum-85-geburtstag-von-borislav-ivanov

Превод Виолета Тончева

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Оперна гала за 85-ия юбилей на Маестро Борислав Иванов

Юбилейна оперна гала в чест на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

 

 

 

Даниела Димова - директор на ТМПЦ Варна и диригентите Стефано Сегедони и Страцимир Павлов разказват за най-важните събития в Опера в Летния театър - Варна 2014, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019

Вижте предаването "Денят започва с култура", излъчено директно от входа на Морската градина във Варна на 5 август 2014 г., с водещ Георги Ангелов.

 

 

 

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-norma

 

Дария МасиероЕлена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят за премиерата

ВАРНА. ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР; „НОРМА”

VARNA / Sommeroper: „NORMA“ 22.8.2016

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася  един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са  произведение на истински майстор в своята област.

Музикалната интерпретация бе поверена на младата Вилиана Вълчева. Благодарение на корепетиторската си практика, тя има сериозен принос и за постиженията на солистите. Маестра Вълчева дирижираше ясно и сигурно, но можеше да се желае и още малко прозрачност. Диригентите имат нужда от голям опит, за да проникнат в тези белкантови опери, които мнозина с лекота подценяват. Специално Белини се смята от компетентните професионални кръгове за много труден.   

В главната роля дебютира младата италианка Дария Масиеро, родена в Алесандрия край Торино. Това беше нейният дебют като Норма не само във Варна, а и в творческата й биография. Въпреки малкото репетиции тя поднесе едно много добро постижение. Много красив сопранов глас с богата piano-култура. Нейното рiano в „Casta Diva” поразяваше с красотата си. Учудващо зряло пресъздаване на ролята. По-малко вибрато в местата с forte щеше да направи всичко перфектно. 

Адалджиза беше Даниела Дякова. Много светъл мецосопран, всъщност втори сопран. Не се различаваше съществено от гласа на Норма, само звучеше по-лирично, което в крайна сметка създаде добър контраст. В солистичния състав Дякова беше единствената, която е гастролирала с ролята си в различни страни. Дуетите на двете певици със сигурност бяха кулминационните върхове на вечерта.

Борис Луков имаше неприятната задача да изпълни ролята на Полионе. Никак не е лесно да се пее тази роля, защото за белкантова опера тя е написана доста необичайно. Един тенор di Grazia ще се задави, на спинтовия тенор също няма да му е леко, а един силно драматичен тенор няма да бъде в хармония нито с оркестъра, нито с дамските гласове. Луков има добър спинтов глас, който при добра постановка нямаше така да потъмнява. Арията прозвуча в началото доста несигурно, което вероятно се дължеше на нервното напрежение, но впоследствие певецът надмогна вълнението и на финала звучеше наистина много добре.

 

Същото може да се каже и за Евгений Станимиров като Оровезо. Прекрасен глас, но и тук работата с диригент не би била излишна. Ако в първото действие се усещаше известна нервност, във второто действие тя вече бе овладяна.

В най-малките роли положително впечатление направиха Вяра Железова като Клотилда и Христо Ганевски като Флавио.

Възхищение събудиха двете деца на Норма – в ролята на дъщеричката очарователната, вече със собствено излъчване, макар и леко неуверена Белла Петрова и Борис Обрешков в ролята на сина.

Хоровите партии, точно изработени от Стефан Бояджиев, имаха силно въздействие.

Много голяма похвала заслужават гримьорите, които особено сполучливо бяха състарили Оровезо.

Спектакълът се радваше на огромен зрителски интерес, всички билети бяха продадени!!! Жалко, че „Норма”, както и другите оперни представления, се играят само веднъж. Такава обаче е традицията на оперното лято във Варна, на брега на Черно море, в красивия Летен театър, където музицирането е пълновластен господар, смущаван само понякога от бръмченето на самолет или от музиката в съседния Детски кът.

 

Елена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят

Превод Виолета Тончева

23. August 2016 13:32

Прочетете още:

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

„Норма” – шеста премиера на ММФ „Варненско лято” 2016

ТМПЦ Варна с отлична оценка от Министерството на културата

 

 

В класацията на Министерството на културата, отразяваща творческите и финансови резултати от дейността на културните институти в България,  ТМПЦ Варна получава отлична оценка и се нарежда на второ място след Софийска опера и балет.

Вижте цялата класация:

http://ploshtadslaveikov.com/?p=4835

 

Сергей Бобров и Вилиана Вълчева  Сергей Бобров е главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, заслужил артист на Русия. Удостоен със званието за цялостната си творческа дейност като балетист и хореограф-постановчик. Сергей Бобров гастролира със свои постановки в цял свят, а през 2010 г. основава и организира ежегодния международен форум „Балетът на ХХI век” в Красноярск.

Възпитаник е на Московското хореографско училище, а след завършването веднага го приемат в трупата на Болшой театър. В България Бобров поставя на сцената на Софийската опера и балет „Електра” и „Антигона” (2013 г.)

От сезон 2014/2015 е главен балетмайстор на Театрално-музикалния продуцентски център-Варна. Във Велико Търново трупата на културната институция гостува с балетния спектакъл „Дон Кихот”, чийто автор е Сергей Бобров.

Представлението, което е част от фестивалната програма на „Сцена на вековете”, ще бъде поставено на открита сцена на крепостта „Царевец” от 21 часа на 5 август, петък.
 
 
С какво се различава „Дон Кихот”, който ще видим сред естествения декор на средновековната крепост „Царевец”, от първите разработки на балета, г-н Бобров?
 
Това е моята версия на „Дон Кихот”. „Дон Кихот” има историческо значение за развитието на балетното изкуство. Първата постановка на балета се прави от Мариус Петипа и неговия малък екип при Мариинския театър, последвана от версията на Александър Горский  в началото на XX в. в Болшой театър. Тогава балетът се променя много, като включва в себе си много различни танци, изпълнявани от актьори. Моята версия за операта във Варна включва още повече танци и хумор от предходните варианти.
 
Участниците в балетното произведение, което ще гледаме на открита сцена на крепостта „Царевец”, са лауреати на завършилия съвсем скоро Международен балетен конкурс във Варна.
 
Да, наистина, в продукцията на Варненския театър участва Елена Свинко, която се нареди на третото място в конкурса. Другият лауреат от  конкурса е  Юрий Кудрявцев , който в „Дон Кихот” танцува партията на тореадора – той също има диплом от Варненския конкурс.Кудрявцев е носител и на златен медал от Московския конкурс за съвременна хореография. Екатерина Булгутова също има златен медал. Всички участници са медалисти от много конкурси.
 
Какво е мнението ви за развитието на балета в България, г-н Бобров?
 
Балетът е изкуство, в което винаги е необходимо да се работи. Аз винаги съм казвал, че когато високи професионалисти работят в един добър екип – в частност балета в България – само това може да даде добрите резултати. Българите като нация в исторически план винаги са били добри изпълнители. Смятам, че това е едно отлично начало и по този начин –  с много работа, българската трупа във Варна може да се превърне в състав от високо световно ниво.
 

Източник: КУЛТУРА http://www.kultura.bg/bg/article/view/22426

Международен музикален фестивал Варненско лято

За втора поредна година Варненската филхармония открива ММФ „Варненско лято“ под диригентството на младия Светослав Борисов. И отново демонстрира възходящото си развитие – като ансамбъл и като звучност. Своя ренесанс отбелязва убедително и самият фестивал: в рамките на почти 6 седмици предлага амбициозни програми, идеи, акценти, имена, визии за бъдещо развитие. Всеки фестивален модул предполага своя публика, но и отвореност към целия проект.

Една от основните отлики на тазгодишния фестивал е младостта: изобилие от млади и вече с голям международен опит и перспективи музиканти. Началото беше самото откриване с блестящото присъствие на цигуларката Александра Сум – изключително интересна личност, родена в Москва, израснала в Париж, учи (все още) във Виена. За себе си с благодарност към съдбата твърди, че просто е попаднала на точното място в добри ръце и в точното време. Подчертано публична личност, отворена към света, съвсем млада е решила да го преобрази с музика.

И се е захванала с благотворителност – свири на места, където красотата трудно прониква: в болници, затвори, пред деца в неравностойно положение, обучава, издирва и подпомага таланти... Подобно послание като неутолима жажда за контакт излъчва и нейният Концерт за цигулка от Чайковски – не сантиментално-виртуозен, а поднесен с подчертана театралност, с „изиграване“ на всеки детайл: така, както актьор би обагрил отделното слово.

27.04.2014
Източник: http://petel.bg/Daniela-Dimova--direktor-na-TMPTS---Varna--Povishihme-zaplatite-na-tvortsite-v-usloviya-na-kriza__69956

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар.

По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка.

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим.

След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха.

Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв.

 

 

Прочетете статията > кликнете тук

от СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

 

 

До
Г-жа Даниела Димова
и екипа на
Варненска опера

Поздравителен адрес

Уважаема госпожо Димова,
Скъпи колеги,

Ръководството на Съюза на българските музикални и танцови дейци Ви поздравява най-сърдечно по повод представянето на операта „Кармен” на сцената на НДК – София. Това е прекрасен подарък за публиката и без съмнение ще се превърне в един от акцентите на Културния календар на столицата.

Осъществяването на постановката с изтъкнатите солисти Иван Момиров и Агунда Кулаева е поредната оценка на Вашия висок професионализъм и на умението Ви да отправяте духовни послания чрез изкуството си.

Желаем на целия артистичен състав на Варненска опера и всички Ваши почитатели творчески устрем, вдъхновение и успех!

 

Ръководство на СБМТД
с председател проф. д-р Петя Бъговска

 

Прочетете статията > кликнете тук

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

До ръководството и творческия екип на Държавна опера Варна

 

Скъпи колеги,

Национален музикален театър „Стефан Македонски” и лично г-н Марио Николов, поздравява г-жа Даниела Димова, гостите проф. Светозар Донев, Юли Дамянов, Иван Токаджиев, Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев, както и целия колектив на Държавна опера Варна по повод премиерата на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс „Исус Христос суперзвезда”.

Този ярък и емблематичен спектакъл на Андрю Лойд Уебър, представен от професионалисти като вас, с високи изпълнителски стандарти, емоционален заряд и певческа култура, е залог за изключителни постижения и успехи.

Безспорно, това ще бъде един от акцентите в културния календар на Варна за 2014 и нейната кандидатура за европейска столица на културата 2019.

Пожелаваме на целият творчески екип, ръководство и администрация здраве, вдъхновение и сили за осъществяването на нови творчески проекти.

На добър час и успехи!

Марио Николов

Директор на Държавен музикален и балетен център София

15 април 2014 г.

 

Вижте още за „Исус Христос суперзвезда” > Исус Христос възкръсва във Варна

Интрервю на Виолета Цветкова, в-к "Труд"

На 26 април зала 1 на НДК отново ще вдигне завеса за оперен спектакъл. След гастрола на Русенската опера преди Коледа, дни след Великден, тук ще бъде трупата на Държавната опера-Варна с "Кармен" от Бизе.

Спектакълът идва по покана на продуцентите от "Артишок" с участието на известното руско мецосопрано Агунда Кулаева, нашумелия в чужбина български тенор Иван Момиров като дон Хосе, румънката Дияна Тургуй като Микаела и Венцислав Анастасов като Ескамилио. Режисьор е Кузман Попов, а диригент - Светослав Борисов.

 

Агунда Кулаева

 

Кариерата на Агунда Кулаева тръгва стремително нагоре от... София, след като през 2009-а става лауреат на международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

За Кармен, за детството и родителите си, за сценичното партньорство със своя съпруг оперната певица разказва пред "Труд".

- Агунда Елкановна, очакваме ви скоро в София - вълнувате ли се?

- Да, винаги с радост идвам в София, защото този град е свързан с големи и добри промени в живота ми! Въобще в България ми е комфортно!

- Ще пеете Кармен - с какво ви провокира тя?

- Много я обичам! Това е единственият образ, където мога да полудувам на сцената. Вокално не е трудна, затова нищо не сковава актьорската игра! Можеш да импровизираш. Винаги е интересно. Да пея Кармен е празник! Като бонус след напрегнат месец! Като отдъхване е.

Примата на Болшой Елена Андриенко гостува в балетната гала утре

 

В. "Стандарт" за Балетните събития на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято" 2016

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-07-11&article=258041
  11 юли 2016

 

от Елица ИВАНОВА | Интервюта

http://light.standartnews.com/mneniya-intervyuta/gena_kritikuvashe_s_lyubov-232578.html

в-к СТАНДАРТ,  3 април 2014

Иван Момиров

 

Оперният певец Иван Момиров е поредният български глас, който звучи по-често на европейските сцени, отколкото на родните.
Сред учителите му са Гена Димитрова, Атанас Атанасов, Франциско Лазаро. След Димитър Узунов и Николай Николов той е третият български тенор, пял в "Ковънт гардън".

Прадядо му е Яков Прудкин - руският емигрант, който строи някои от най-забележителните сгради във Варна - "Роял", Северните морски бани, училище "Димчо Дебелянов".

Момиров ще пристигне от Италия тези дни, за да блесне в "Кармен" на Варненската опера.

На 26 април в зала 1 на НДК ще му партнира Агунда Кулаева от Русия. Продуцент на събитието е "Артишок".

 

- Господин Момиров, успяват ли българските певци да запазят достойното място на световните сцени?

- Да. Това е вън от съмнение. Единственото, което не е било отричано през годините, е неоспоримата класа на българските оперни артисти. През времето не се отстъпи от постигнатото, а се надграждаше. За съжаление България няма хора като диригента Валерий Гергиев, на когото повечето руски оперни звезди дължат кариерата си. Днес се изискват повече умения, които не са свързани с моженето и дарбата.
Затова е важно да има хора като Гергиев, който менажира таланта и го превръща в сияние. Имах щастието да пея много пъти под неговата палка. Може би най-вълнуващо беше участието ми на фестивала на белите нощи в Мариинския театър, където предишната вечер пя Пласидо Доминго.

Италианците казват: "Ако е българин, значи пее добре". Само преди няколко години в първото издание на най-италианския оперен фестивал за Верди в Парма във всяко заглавие фигурираше българско име - Дарина Такова, Юлиян Константинов, Орлин Анастасов...

Наред с най-големите титани, между които бяха Доминго и Карерас. В следващите фестивали гостуваха Владимир Стоянов, Светла Василева, Марияна Пенчева.

Разговор с Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Варна за програмата на VII-то издание на „Опера в летния театър“

"Щрихи от утрото" (15.06.2016) - "Минути за култура" по ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов > вижте видео:

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Даниела Димова, председател на комисията по култура в община Варна пред в. „Черно море”:

Даниела Димова - председател на комисията по култура в община Варна - Г-жо Димова, знаем, че крайният срок за подаване на апликационната форма, с която Варна ще кандидатства за Европейска столица на културата през 2019 г., е 18 октомври. Като председател на комисията по култура в община Варна можете ли да кажете какво е свършено до момента за тази кандидатура?

- Много ценно за Варна е, че от осемте български града, заявили желание да получат премията Европейска столица на културата, тя го направи първа. Това бе още през 2005 г. Много отдавна зрее това желание и основата бе поставена за първи път тук, при нас. След това ни последваха Пловдив, Русе, в последните две години се присъедини и София, но пък с много големи обороти за сметка на това. Решителната работа през всичките тези години включва основаването на Обществен съвет по култура, на клуб „Варна 2019“...

Много инициативи се проведоха, за да се оформи сериозно ядро от интелектуалци, артисти, хора, свързани с науката, които да застанат зад тази кандидатура. Това се случваше поетапно през годините. Но основната и най-голяма работа по изписването на апликационната форма се извърши в последната календарна година. Важно е да се знае, че ние обединихме усилия на кмет, на Общински съвет и на държавата – защото с нас в Лондон бе и Даниела Петрова, тогава председател на комисията по култура в парламента.

С обединението на усилията се стигна до поканата към сър Робърт Скот да приеме да бъде международен консултант по този проект.
Това стана през ноември 2012 г. Оттогава в продължение на една година, с работата на секретариата и с привличането на артистичния съветник на кандидатурата Младен Алексиев, работата върви към своя финал. Какво представлява тази книга – тя е 70 – 80 страници изписан материал за кандидатурата на Варна. Тя не се афишира, преди да бъде подадена официално, тъй като не е тайна, че в последните месеци всички градове са в много усилена конкуренция и е възможно да се активира заемането на интересни идеи. Затова всеки град си пази, така да се каже, интелектуалната собственост.
Това, което Варна си позволи да обяви, бе мотото „Port of inspiration”.
Казвам го на английски, защото интересното е, че оригиналният документ се представя на английски език и в по-умален вариант на роден език.
Тук ние печелим с това, че имаме за консултант сър Робърт Скот, тъй като е много важно цялата документация от 70 – 80 страници да бъде не просто преведена на английски, а да бъде на „роден“ английски.
Защото по малко по-различен начин изглежда, когато се редактира тази книга, и се погледне от човек, за когото английският език е майчин. А за нас това е основен документ, с който кандидатстваме. Датата е ясна – 18 октомври в София. Изборът е в ръцете на 13-членно жури. 7 негови членове са от международни институции, а другите 6-има са българи, които все още не знам кои ще бъдат. Изборът се прави от министъра на културата. От особено значение освен журито е самото представяне на кандидатурата. Ние очакваме, че лично кметът на община Варна Иван Портних ще представи съвместно с може би 6 или 7 души още нашата документация. Това ще се случи през декември. Още няма дата за това официалното представяне. И след това сме в очакване на селекцията.

- Сър Робърт Скот наскоро бе на поредното си посещение във Варна. Какво е неговото мнение за апликационната форма?

- Най-важното, е че този документ вече е на финал. Тоест в момента предстои отпечатването й. В проценти преобладава текстът, по-малко са снимките и диаграмите. Неговото мнение е, че това е един много сериозен и добре представящ града ни в пълен спектър труд. Лично той е много доволен. Пред мен е изказвал задоволството си от работата на секретариата.

Баритонът Венцеслав Анастасов и диригентът Светослав Борисов за "Петел.бг" и в. "Народно дело"


Източник: http://petel.bg/m/index.php?action=view&id=156231&opinion

Специално за "Петел"! Диригент и солист от "Силата на съдбата" тази вечер: Съдбата зависи от избора, който правим - и в държавата, и в живота си

Дата: 13/05, 10:16
 

 

Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13, съобщават от там.

В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет. Завършил НМА „Панчо Владигеров”, той дебютира като режисьор в България в миналогодишното издание на Опера в Летния театър с „Адриана Лекуврьор” от Умберто Джордано. Спектакълът бе посрещнат изключително ласкаво както във Варна, така и в София.

За сегашната постановка е поканен още един македонски творец – сценографа Живойн Траянович. Костюмограф е дългогодишната художничка на Варненската опера Кина Петрова, диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореограф - Гергана Георгиева-Караиванова.

В главните роли ще видим Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др. 

Ето какво разкриват за работата и възгледите си пред "Петел" двама представители на творческия колектив в първия спектакъл тази вечер от 19 часа в операта - Главният диригент Светослав Борисов и баритонът Венцеслав Анастасов.

 

Светослав Борисов, главен диригент в Държавна опера - Варна

Вкус към хубавата музика се изгражда още в детска възраст

 

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц.

След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент на Бохумските симфоници, Светослав Борисов продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.
Открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент. През лятото на 2016-та започва работа и в Магдебургската опера. 
Тази вечер ще дирижира премиерния спектакъл в Държавна опера – Варна „Силата на съдбата“ от Верди.

- Как оценявате работата си по новата премиера на Варненска опера „Силата на съдбата”?

- С този екип, оркестър, хор и голяма част от солистите работя вече 3 години. Изградили сме хубава връзка, знаем какво можем да получим един от друг и това прави работата още по-ползотворна и хармонична. "Силата на съдбата" е рядко поставяна творба. Тя е много сложна, драматична и мащабна във всеки смисъл на думата. Всяко ново заглавие е предизвикателство и когато се прави отново, прочитът е различен. Преди да започна, имам генерална концепция, която търпи промени в процеса на работа, но има яснота от къде се започва и до къде се стига като градация, кулминация и цялостна линия на музиката. 
Всяко нещо е трудно, когато трябва да се направи хубаво и качествено. В това се крие изкуството – да внушиш всичко на музиканти, артисти и публика. 

- Кой е любимият Ви образ от „Силата на съдбата”?

- На Съдбата! Тая съдба, която има такава „сила“. Не случайно избрахме и петък 13-ти за премиерата. Акцентът пада върху „силата”, защото знаем колко е важна тя! Определяме ли ние съдбите си или тя определя нашия път. Човек се пита винаги. Акцентът е в „силата”, защото едно стечение на обстоятелствата, дори да е наивно и глуповато, едно хвърляне на оръжие, което гръмва, убива бащата на Леонора – този съдбоносен момент, обърква много животи след това и се стига до смърт. Това показва каква е силата. Че ние сме безпомощни пред тази сила. 

- Вярвате ли, че съдбата изцяло определя нашия човешки живот, или всичко зависи от нас самите?

- Не съм толкова самонадеян да кажа, че всичко зависи от нас, но се опитвам да правя това, което зависи от мен, да правя нещата, в които вярвам, да се стремя към тях, да бъда честен към себе си, към това, в което съм убеден. 

- Каква е ролята на публиката в целия творчески процес?

- Всичко е в момента. Живото изкуство – случва се на момента и не можем да го повторим. И това е чарът. По-хубаво е, отколкото да си пуснеш диска вкъщи и той да е един и същ. Въздействието е различно според това дали човек е имал хубав или лош ден. Тези емоции въздействат по различен начин. Вкусът на човека е различен, а вкус се изгражда. 

- Всяка публика ли може да възприеме такъв тип произведения?

- Хубаво е публиката да бъде научена да изгражда вкус към качественото. Важно е да се започне от детска възраст. Малко сме изпуснали влака в последно време и не знам как да го хванем отново, но вкус се изгражда най-вече в семейната среда. Семейството е много важен фактор. Какво да очакваме от деца, чиито родители чакат да стане петък, за да отидат в чалга клуб? Децата не са виновни. И се завъртаме в един омагьосан кръг. 

- Вашият международен опит е не малък. В него се открива нова страница съвсем скоро. Каква е тя?

- Моята германска одисея продължава. Там започвам четвърта година работа от есента. Аз съм австрийски възпитаник. Учих, живях и работих във Виена. 2012-та -2013-та година спечелих конкурс и подписах договор с Бохумските симфоници, паралелно с това спечелих конкурса и във Варна. Съчетавах двете длъжности. 3-годишният ми договор в Бохум изтича сега, в края на този сезон и февруари спечелих в Магдебург 3- годишен договор. Той започва от август 2016-та до 2019-та. Това е ново предизвикателство, защото от симфоничен оркестър отивам в оперен. Не мога да кажа кое от двете ми харесва повече, но откакто се занимавам с опера, се влюбих много в нея. 

- Всеки пита къде е по-добре? У нас или в чужбина? И всеки знае отговора за себе си. При вас как е?

- Това е много болезнен въпрос. Първо трябва да уточним коя чужбина. Защото от чужбина до чужбина има разлика от земята до небето. Ако можем да вземем от там доброто, ако можем да го адаптираме тук, ще е добре. А самото изкуство в държавите се поддържа много различно. Навсякъде се говори, че има криза. Но можем да кажем, че в България нещата са генерално сбъркани от най-високо ниво. И то не от вчера и онзи ден. Въпрос е на държавна политика, която я няма нито за култура, нито за образование. Говорим за семейната среда, която е следствие на това объркване последните 20 години. Ако не се промени нещо генерално и да се започне отнякъде с дългосрочна визия къде сме, какво трябва да се направи, къде искаме да отидем, няма как да стане. Трябва да се работи с деца, да се дава на тези деца качество, да се възпитават в идеали, в ценности и култура. 

 

Венцеслав Анастасов: 

Съдбата зависи от избора, който правим всеки миг от живота си

 

   Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов.

Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Постепенно се издига до най-високите нива на оперното изкуство.

Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Италия, Испания,Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция .

Ще го видим тази вечер в една от главните роли в новата премиера на Варненската опера „Силата на съдбата” от Верди.

 

За първи път варненските музиканти с хвалебствия в австрийско списание

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

С осем акцента ще се погрижат за сетивата на публиката през октомври творците от Варненската опера. Първият е мюзикълът „Мечо Пух” на Александър Йосифов, вторият - най-новата постановка с участието на Варненската детско-юношеска опера при Общинския детски комплекс - „Джекил” от Джон Мур на 21 октомври.
Програмата ще продължи на 17 октомври с операта „Риголето” на Джузепе Верди.
Останалите акценти са „Мадам Бътерфлай” на Пучини, оперетата „Царицата на чардаша” и комичната творба „Севилският бръснар“.

Деня на музиката част от трупата посреща на път към поредната доза европейски аплодисменти, съобщават от ръководството.

С няколко нови попълнения стартира сезонът на Варненската опера – това са Гео Чобанов (бас), Илина Михайлова (сопран), Деян Вачков (бас) - новият Борис Христов и Венцислав Анастасов (баритон).

С още един успех се гордее трупата през последните месеци. Това е хвалебствена публикация в австрийското издание за опера и балет „Der neue Merker”. Списанието, което е специализирано за опера и балет и се тиражира в целия свят, отрази в броя си от август и септември 2013 г. оперното лято във Варна.

 

 

Готов е проектът по ОП "Региони в растеж" за ремонта на сцена "Филиал"

С 266 000 лв. ще финансират общината и министерството на културата варненската опера и театър през тази година. Договорът беше подписан по време на срещата на министъра Вежди Рашидов с кмета Иван Портних в сградата на община Варна. „Това е едната добра новина в сферата на културата, която касае морския град. Другата е, че преразгледахме решението си, с което в хода на реформата бяхме ощетили варненската опера и театър, приемайки ги като единен субект, с което те получаваха общо финансиране, а не по отделно, както останалите опери и театри в страната. След корекцията, направена с решение на Министерски съвет, операта ще получава по 6 лв. на билет, а не 4,50 лв. както до момента, а театърът 2,50 лв., вместо 1,50 лв. Извиняваме се за грешката, която сме допуснали, но реформата на един жив организъм, какъвто са оперите и театрите не е лесна работа, може и един човешки живот да не е достатъчен, за да се направи окончателно“ – подчерта Вежди Рашидов.<p"> 

По време на гостуването си във Варна министърът посети и обновената сграда на операта и сподели, че е доволен от състоянието й след ремонта. Предстои да бъде реновирана и сцена „Филиал“ на театъра. Вече е готово проектното предложение на община Варна за 6 млн. лв., с което ще се кандидатства по оперативна програма „Региони в растеж“. То ще бъде съгласувано с Министерството на културата. 

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов

Източник: http://www.chernomore.bg/kultura/2016-05-16/s-266-000-finansirat-obshtinata-i-ministerstvoto-na-kulturata-varnenskata-opera-i-teatar

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Гео Чобанов – бас Автор: ЕЛЕНА ХАБЕРМАН
Списание „Der neue Merker”, 30 юли 2013

ВАРНА/България: РЕКВИЕМ от Джузепе Верди

След 20-годишна пауза, в Летния театър на българския град Варна на Черно море, се провежда за четвърти път музикален фестивал.
Логично през тази година Вагнер и Верди са основно застъпени в разнообразната програма.

В съставите фигурират много български артисти, които се радват на международно признание и през лятото с удоволствие се представят в родината си. Така бе и при Вердиевия Реквием.

Тенорът в този спектакъл Бойко Цветанов е ангажиран от много години в Цюрих, но е излизал и на сцената във Виена (като илатиански певец в Капричио и “Кавалерът на розата”). Той изпя едно прекрасно “Ingemisco”, изнесе силния си и красив глас и в големите ансамбли, доказвайки, че не е забравил пианистичната култура.

 

 

 

 

 
 
 
Солистите на Държавна опера - Варна Димитринка Райчева и Арсений Арсов гостуват в "Минути за култура" на ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Интервю на Виолета Тончева със световноизвестния български тенор Иван Момиров, който живее в Италия и за пръв път от 8 години отново се появи на  сцената в родния си град за Опера в Летния театър – Варна 2011

- Г-н Момиров, спектакълът на „Кармен” от Опера в Летния театър – Варна 2011 с Вас като Дон Хозе и Надя Кръстева като Кармен (8 август) запълни до последния стол партера и балкона на Летния театър, имаше и правостоящи. Получихте щедри аплодисменти, още повече че от осем години не бяхте пели в родния си град. Защо?

Иван Момиров
- Причината не бива да търсите в мен, а в предишното ръководство на операта. Но не искам да говоря за това. Искам да благодаря на моите съграждани и да им кажа, че и аз ги обичам. Познавам историята на Варненския оперен театър в детайли, израсъл съм в него и това определи бъдещето ми на оперен артист. Най-напред пеех в Детската опера на Герги Занев, за чийто конкурси се явяваха много варненски деца, защото през 1980-те години да си част от екипа на тази опера беше изключителен престиж. Играехме в Дома на транспортните работници, за чиято сцена се правеха специални постановки.

Там представяхме „Бастиен и Бастиена” от Моцарт, „Малкият коминочистач” от Бритън и редица други творби, които са част от образователните програми на всички големи оперни театри по света. Няма по-добър начин за възпитаване на младежката аудитория от приобщаването й към изкуството още в ранна възраст. От редиците на Детската опера във Варна израснаха оперни артисти като Юри Николов, Андриана Йорданова, Цвета Христофору, Малина Хубчева, за да изброя само някои от моето поколение. По същия начин от „Златното ключе” на Катя Папазова поеха по своите творчески пътища и много драматични актьори като Мариус Куркински.

Дълбоко се трогнах, когато сега, още на първата репетиция за „Кармен” при мен дойдоха оркестранти от Варненската филхармония, за да ми кажат, че си спомнят участието ми  в спектакъла на Детската опера „Благодаря ти, Шарл” от Жул Леви, диригент Нелко Коларов. Гостувахме и на софийска сцена. А „Едно почти пингвинско приключение” от Георги Занев, режисьор Рада Абрашева представихме с голям успех тук на български език, в Германия и Австрия на немски език. За произношението с нас работеха преподаватели от Немската езикова гимназия. В онези златни времена за Детската опера във Варна се грижеха най-добрите професионалисти.

 

Проф. Боянка Арнаудова за сп. "Музикални хоризонти", бр. 9, 2015 г.

 

 

Изтеглете цялата статия: кликнете тук

 

TOP