ГАЛЕРИЯ

ЕСМЕРАЛДА И КВАЗИМОДО ALIAS ЛИЛИЯ И ВЕЛИН В „ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА“

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА и ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за силната им емоционална връзка с Есмералда и Квазимодо от мюзикъла „Парижката Света Богородица“, за намесата на героите в живота им и за изкуството по време на Covid

Лилия и Велин, неразделни в живота и на сцената, влюбени в живота и в мюзикъла, в „Парижката Света Богородица“ се чувствате съвсем в своя територия.

Лилия: Точно така. За мен този мюзикъл е поредната мечта, малко са думите, за да опиша какво чувствам. „Парижката Света Богородица“ е един от най красивите мюзикъли, създавани някога и аз съм невероятно щастлива, че играя ролята на Есмералда.

Велин: И аз изпитвам същите чувства. Да играеш в мюзикъла „Парижката Света Богородица“, това е истински шанс. Мисля, че няма артист, който не би искал да изиграе Квазимодо.

Как виждате вашите герои Есмералда и Квазимодо?

Лилия: Страшно много обичам това момиче, което жадува да опознае света и любовта, но срещата с нея й коства живота. Изляза ли на сцената, аз не съм Лилия, аз съм Есмералда, живея като Есмералда и изпитвам всички емоции на моята Есмералда.

Велин: Не лесно да пресъздадеш образа на Квазимодо, един добър човек с тяло на урод – особеност, която създава допълнителни проблеми за певеца при движението на сцената. Трудна и неудобна за пеене, тази роля дойде в един труден житейски момент за мен, така че влагам в нея максимума от себе си.

Няма как да не сте гледали френския мюзикъл, чието DVD изпреварва по продажби блокбастъри като "Батман" и "Игра на тронове". Но дали познавате филмите по същия сюжет с Антъни Куин и Джина Лолобриджида или с Антъни Хопкинс и Салма Хайек?

Лилия: По принцип, винаги в началото на репетиционния процес се запознавам с възможно най-много материали по темата. Но след това се дистанцирам, за да работя самостойно и да създам свой образ на героинята.

Велин: По същия начин подхождам и аз. Не бих си помислил дори да се сравнявам с такива велики и неповторими артисти, каквито виждаме на филмовия екран, а също и във френската версия на мюзикъла „Парижката Света Богородица“. Ние предлагаме нашата интерпретация и се надяваме, че тя ще допадне на публиката.

Героите намесват ли се в личните ви взаимоотношения?

Лилия: В репетиционния процес често се появяват шеги, които пренасяме в живота. Това е естествено, защото ти толкова добре познаваш персонажа, той се е сраснал с теб, така че няма как да не го припознаваш в себе си и обратно. Ако се различавам от героинята си по много неща,то откривам и други неща, по които си приличаме. Но независимо от приликите и разликите, аз я обиквам безрезервно и влагам целия си опит и всичките си умения, за да стане тя истинска. Когато съм цял ден на репетиция и живея непрекъснато с образа, сляза ли от сцената, особено след премиера, трудно се откъсвам, трудно излизам от чуждия живот. Часове след спектакъла се чувствам толкова емоционално изхабена, че не мога да реагирам адекватно и ми отнема известно време, за да се върна към действителността и отново да съм си аз.

Велин: В подкрепа на казаното от Лилия, бих добавил, че емоционалната ни връзка с „Парижката Света Богородица“ е особено силна. Сюжетът по романа на Виктор Юго и този мюзикъл докосват най-дълбоките струни на човешката душа и ако понякога отронваме сълзи на сцената, те са истински.

На премиерата видях сълзи и в очите на зрителите. Дали изкуството по време на Covid е по-различно?

Лилия: Осъзнавам все по-ясно, че изкуството е начин на живот, начин на съществуване. То дава привилегията да живееш в едно по-добро място, да бъдеш по-емоционален, да раздаваш себе си. Covid ни показа, че можем да преодоляваме трудностите по-лесно с изкуство. То е животоспасяващо не по-малко от всички лекарства. Имаме нужда от изкуство, защото то ни прави щастливи, а ние имаме нужда от щастие.

Велин: От историята знаем, че по време на най-големи кризи, дори на война, хората са намирали време за изкуство. То е с нас и в Ковид пандемията, за да ни направи по-разбиращи, по-толерантни, по-добри хора.

ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

21 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

Музика Рикардо Кочанте

Оркестрация Данко Йорданов

Текст Люк Пламондон

Превод Лилия Бонева

Режисьор Петко Бонев

Диригент Страцимир Павлов

Сценография и костюми Ася Стоименова

Хореография Станислава Томова

3D mapping Elektrick.Me

В ролите:

ЕСМЕРАЛДА - Лилия Илиева

КВАЗИМОДО - Велин Михайлов

ФЕБ ДЬО ШАТОПЕР - Борислав Веженов

ФЛЬОР ДЬО ЛИС ДЬО ГОНДЕЛЬОР - Мария Павлова

КЛОПЕН ТРУЙФЛУ - Николай Колев

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

БИЛЕТНИ КАСИ:

ТМПЦ Варна, пл. „Независимост” 1:

пон-пет 10:30-13:30 и 14:30-17:30. В дни със спектакли пон-пет 11:00–13:30 и 14:30-19:00; съб-нед 11:00-16:00. В дни със спектакли съб-нед 14:00.-19:00. Тел. 052 665 022; Заявки тел. 052 665 020

Фестивален и конгресен център:

Всеки ден 10:00-21:00, почивка 14.00-14,30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214.

Билети и в онлайн мрежите на:

EVENTIM: https://www.eventim.bg/bg/ и ФКЦ: https://fccvarna.bg/