ГАЛЕРИЯ

ВАРНЕНСКОТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ В МЕКСИКО

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

- Какво те впечатли най-много?

- Океанът. Безбрежен, необозрим, вечен. Много красиво.

- Повлия ли ви смяната на климата?

- Мексико е разположено на 2500 м надморска височина, на която кислородът е недостатъчен. Трудно дишаш, а при това трябва и да танцуваш. Затова ни придружаваше дежурен лекар, готов да окаже помощ с кислородна маска и всичко необходимо в подобна ситуация. Атмосферното налягане се понижава с увеличаване на надморската височина и затова на някои от момичетата им потичаше кръв от носа, веднъж дори по време на спектакъл. Преди години, когато аз все още танцувах, пак на турне в Мексико, ми се случи същото, но човек го преодолява.

- Различна ли е публиката в Мексико?

- Мексиканската публика е по-различна от европейската, по-сдържана, ръкопляска например, само когато има поклони. Мексико Cити, Монтерей и други по-големи градове поддържат балетни трупи, но на международната сцена няма балетна звезда от Мексико. Макар и да не съм запозната отвътре с културата на страната, останах с впечатлението, че балетът там не в същата степен част от културния пейзаж, както в Европа. Европейската публика цени високо балетното изкуство, различните му проявления, съхранява и възкресява традициите, търси нови предизвикателства.

Павел Кирчев Клер Мари Гилард Лестан в "Лебедово езеро"

- Успехът на „Лебедово езеро“ в Мексико не може да не е повишил самочувствието ти на хореограф и репетитор.

- Нашето „Лебедово езеро“ наистина има добро ниво. В Мексико, седейки в препълнените зали, изпитвах удоволствие от това, което виждах на сцената и понякога дори се питах, наистина ли аз успях да го направя (засмива се).

- Сега следва още едно дълго турне във Великобритания, където Варненският балет гостува не за пръв път.

- Както обикновено, тръгваме за Великобритания в средата на декември. По време на турнето, което ще трае около 3 месеца, ще представим в различни градове на Обединеното кралство нашите постановки „Копелия“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“ и разбира се „Лебедово езеро“. Преди това, през октомври, в Скопие ще върнем гастрола на Националната опера и балет на РС Македония в тазгодишното издание на Опера в Летния театър, за да покажем и там нашата най-нова постановка „Валпургиева нощ“. Хубаво е, че отново имаме възможност да пътуваме, след като заради пандемията си седяхме у дома цели 2 години.

- Апропо, „Валпургиева нощ“, защо избра да поставиш това произведение?

- Още преди години, когато видях за пръв път Летния театър на Варна, си помислих, че „Валпургиева нощ“ просто е създадена за тази сцена, непременно трябва да бъде поставена и ето че сега това се случи. Разбира се, не е достатъчно само да искаш да поставиш дадено заглавие, трябва да разполагаш и с достатъчно добре подготвена трупа за него. Трупа, която да може да пресъздаде адекватно героите както в техническо, така и в артистично отношение. Познавайки добре способностите на нашите артисти, прецених, че на този етап те отговарят на всички изисквания, за да танцуват във „Валпургиева нощ“.

Изградих хореографската си редакция върху прочутата постановката на Леонид Лавровский, която е създадена преди повече от 50 години и продължава да се играе навсякъде по света. Това е гениална постановка, в която всяка стъпка, всеки жест носи почерка на велик хореограф. Тя е изключително зрелищна, а аз обичам точно това – танцът да не е задължително труден, но непременно да бъде ефектен. Защото и да изградиш някаква сложна хореография, това съвсем не означава, че тя е красива. Съвсем различен изглежда танцът, когато хореографията е непринудена, естествена, ефектна. Едно обръщане на главата, едно леко завъртане, поднесени артистично, въздействат много повече от една претенциозна и преднамерено усложнена хореография.

- Артистите във „Валпургиева нощ“ покориха зрителите на премиерата в Опера в Летния театър с енергията, лекотата и убедителността си. Как успя след изморителното мексиканско турне да изградиш сравнително бързо такъв органичен спектакъл?

- Не беше бързо, нито след, а преди (засмива се). Още преди турнето мислех за „Валпургиева нощ“, още тогава хореографският скелет беше готов и нещата бяха принципно ясни, само трябваше да се доработят. Щастлива съм, че нашите артисти харесват „Валпургиева нощ“, танцуват с удоволствие и то им личи. Това е много важен критерий за качеството на едно балетно представление. Искам тук да поздравя всички балетисти и специално солистите, които се справиха блестящо – Марко ди Салво, Павел Кирчев, трите нимфи Меган Рейд, Полин Фаже и Андреа Никол Конфорти.