ГАЛЕРИЯ
АЛБЕНА ДАНИЛОВА: КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА ПО СЪКРАТЕНИ ФОРМУЛИ Е ОБЕДНЯВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ
АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; удобно написаната солова партия; типичните „панчови модулации“; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните формации като реклама; поуката от ковид пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият интелект срещу вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който трябва да се извърви.
- Чудесно е, че след като Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, сега я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е усещането от първите репетиции?
- Във Варна не съм за пръв път, но наистина за пръв път свиря с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с когото имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с обигран диригентски жест, който събира нещата заедно, е вълнуващо. Да, развълнувана съм, защото съм на родна сцена и ми предстои премиера.
- Предполагам, че рядко свирите български творби, но когато има такъв случай, подхождате ли по различен начин към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?
- И едното и другото. Отношението трябва да бъде професионално, но у мен всеки път нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от миналото и ме застигат мелодии, които напомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има такъв български елемент, но специално в този концерт той почти липсва, като изключим последната част.
- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в много отношения - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско участие в Залцбургския фестивал. И ето сега първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата гледна точка на цигулар, как е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал предвид мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.
- Концертът е написан много удобно за цигулка, като изключим типичните „панчови модулации“, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и наистина удобна за ръцете, което показва, освен намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза между двамата братя.
- Първите рецензии за концерта през 1921 г. говорят за мощни енергии и силно излъчване...
- Всеки има своята интерпретация, но действително този концерт е зареден с много младежка енергия. Усеща се също влиянието на всички симфонии, които по това време Панчо Владигеров е изучавал и изследвал в Германия. В този смисъл концертът, създаден в началото на новия век, въобще не е чужд на западноевропейската музика, той е по-скоро чужд за българина, отколкото за западноевропееца. И въпреки тези особености произведението притежава собствен облик.
- Като професор по цигулка в Университета за музика във Виена, кои, според Вас, са най-удачните пътища за приобщаване на младите хора към високото изкуство? Модерни аранжименти, осъвременяване, необичайни визии и т.н.
- Това е основен проблем на класическата музика и на оперните театри днес. Класическите произведения не могат да се подмладят, освен ако ги съкратим, но лично аз не желая да свиря музика по съкратени формули, защото това е обедняване на човешкия дух и принизяване на човешката интелигентност. Не трябва да отиваме в тази посока. Смятам, че не бихме постигнали нищо с всякакви съкращения, компилации и други заместители. Съжалявам, ако мнението ми по този въпрос изглежда радикално. Убедена съм, че ако желаем дълбоко изкуство, трябва да се стремим към него, трябва да се стремим към дълбокото, не към плиткото. Плиткото е повърхностно. А за да се справим с проблема, че високото изкуство го няма или не е достатъчно като присъствие, трябва самите ние, музикантите, повече да го рекламираме. Имам предвид камерни формации, с които да се тръгне по училища, да се свири в приятни места, където се събират не повече от 50 души. Аз също участвам в много такива камерни формации и знам от опит, че това е добра реклама. Най-хубаво би било, естествено, музикалното възпитание да започва още в детска възраст със свирене на инструмент, посещения на симфонични концерти, оперни и балетни спектакли.
- Заплашена ли е класическата музика от изкуствения интелект? Научихме, че изкуствен интелект вече е дописал Десетата симфония на Бетовен, дори Дрезденската Земперопер ще постави творба по текст и музика на изкуствен интелект.
- Не знам какво да очакваме. Това, което разбрах в годините на ковид пандемията е, че livestreem излъчванията по internet на симфонични концерти и оперни спектакли, за да получат всички достъп до изкуството и поне глътка класическа музика, не са достатъчни. Живото преживяване е незаменимо. То наистина е безценно. Ето защо предполагам, че в бъдеще именно това преживяване ще се търси и оскъпява, защото ще става все по-рядко. А останалото ще бъде изложено на показ за по-голямата маса чрез уеднаквяване и дигитализация. Музиката е сътворена, за да направи една съкровена връзка между слушателя, изпълнителя и автора и този вертикал може да се осъзнае само от туптящи сърца и живи, а не изкуствени мозъци.
- Има ли нещо, което все още не знаете за класическата музика?
- С всяко ново произведение, което свиря, откривам нови неща и много се надявам това да остане винаги така. Всяко произведение е едно ново начало и нов път, който трябва да се извърви.
АЛБЕНА ДАНАИЛОВА
е родена в София в семейство на цигуларя Боян Данаилов и пианистката Виолета Попова. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София при Нели Желева и проф. Дора Иванова. Носителка е на награди от конкурсите „Светослав Обретенов“, „Млади музикални дарования“, „Ян Коциан“ и „Концертино Прага“ – Чехия, в Клостер Шьонтал – Германия, „Тибор Варга“ – Швейцария, „Виторио Гуи“ – Италия. През 2001 завършва Висшето училище за музика и театър в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану и продължава образованието си в майсторските класове на Ида Хендел, Херман Креберс и др. Същата година е назначена на поста втори цигулар в Баварския държавен оркестър, където през 2003 става първи цигулар, а през 2006 – концертмайстор. През сезона 2003/2004 свири и в Лондонския филхармоничен оркестър.
Албена Данаилова е първата жена, която става концертмайстор на познатия със своя консерватизъм оркестър на Виенската филхармония. Тя се явява и печели мястото след тежък конкурс през 2008, а след двугодишен пробен период е назначена официално на престижната позиция. От 2011 е водач на „Ensemble Wien“. Безспорен талант и изключителен професионалист, освен като концертмайстор, Албена Данаилова има успешна кариера и като солист, камерен музикант и професор по цигулка в Университета за музика във Виена.
Концертира редовно в България, Германия, Израел и САЩ. Има записи за немското радио „Kultur“, Северогерманското радио, БНР и БНТ. Свири на цигулка Страдивариус „Ex-Haemmerle” от колекцията на Австрийската Национална Банка.