Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ГАЛЕРИЯ

ПЛАМЕНА ГИРГИНОВА: РОЛИ КАТО ЦАРИЦАТА НА НОЩТА СА ЕКСТРЕМЕН СПОРТ

 Сопраното Пламена Гиргинова идва във Варна, за да се превърне в Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на 14 декември. Докато репетира, ни разказва за хобито си на диджей, тъщата на Моцарт и оперното пеене като екстремен спорт.

Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ е много любима на публиката, но и трудна партия за така нареченото колоратурно сопрано – бляскав и силен глас във високия регистър. Нужна ли е някаква по-специална подготовка на гласа за тази конкретна роля?

Подготовката за всяка една роля, разбира се, изисква нужната отдаденост, концентрация, базисни неща като достатъчно количество сън и добра почивка на гласните струни в дните преди представлението, но не прекалено – нужно е да се уцели точното разпределение между това гласът да звучи свеж, да не е преуморен, но да е отпочинал и в пълния си блясък. В същото време изпълнението на роли като тази може да бъде сравнено с даден вид екстремен спорт. Ако не „тренираш“ достатъчно често и не поддържаш форма, резултатите няма да са задоволителни.

Това е партия, която трябва да се репетира изключително внимателно и да не се „препява“, защото в противен случай може да бъде постигнат обратен ефект. Несъмнено помага, ако крайните височини в ариите на Царица на нощта, които са така впечатляващи за публиката, присъстват природно в гласа на певеца и той не прибягва до неестествени усилия, за да ги достига. Дадени пасажи от ариите съм репетирала десетки и стотици пъти октава долу (или транспонирани с няколко тона надолу) и смятам, че този вариант на самоподготовка е интелигентен и успешен. С две думи, опасно е да се репетират арии с подобна трудност и виртуозност, като се повтаря всичко много пъти с цял глас. Обичам също да отварям клавира и да произнасям немския текст само говорно, в ритмика. Психологическата настройка за персонажа се отразява после и в самото изпълнение на сцена – в присъствието ти, във въздействието върху публиката, в цвета на гласа.

 

Какво би казала на героинята си, ако я срещнеш на живо?

Че съм изключително щастлива, че мога да се предизвикам като артист, да се обърна с „хастара навън“ и да пречупя мекия си характер, за да вляза в обувките на абсолютното зло, каквато е Царицата (дори това да е в рамките на два-три часа). Казват, че прототип на нейния образ всъщност е била тъщата на самия Моцарт. Ами, чудесно го е вдъхновила! Както се казва – обичам  професията си. ????

Сигурно много помага, че си завършила немска гимназия, за да пееш на немски, Моцарт например?

За всеки оперен певец е много важно и полезно да говори няколко езика или поне да може да чете и изговаря правилно думите. Италиански на първо място, но и немски и френски, разбира се. Не само като помощно средство за самия превод на ролята, но и за да има артистът представа от прозодията на текста, от начина, по който композиторът е положил текста във вокалната композиция. Важно е да бъдат поставяни правилните смислови ударения в думите, дори и когато музикалната фраза върви с различна пулсация. Конкретно за „Вълшебната флейта“ владеенето и познаването на немски език ми помага изключително много, тъй като доброто произношение подпомага изграждането на характера на героинята и засилва невероятното влияние на ариите на Царицата върху публиката. За мен винаги немският език е бил изключително красив, мелодичен, въздействащ. Намирам го и за много удобен за пеене, особено така наречените умлаути – тесните, затворени вокали в немския език, които насочват звукоизвличането по един много комфортен за певеца начин.

Накъде клонят личните ти пристрастия по отношение на великата четворка Верди-Пучини-Моцарт-Вагнер?

Смятам, че досегът до всеки различен композитор те обогатява и ти дава нещо уникално и безценно в израстването в пътя ти на артист. Барокът и Моцарт са фундамент, на който съм изградила своето музикално развитие и смятам, че никой млад певец не бива да прескача тези стъпала, които спомагат за едно качествено наслагване както в интерпретацията, така и във вокалната техника и в себеусещането на певеца на сцена. Каквато и роля да готвя, винаги обичам да се връщам към Моцарт  с цел „сверяване на часовника“ – който се научи да изпълнява правилно Моцарт, си постила път съответно към белкантото, Верди и Пучини. В рамките на една година дебютирах в ролята на Виолета от „Травиата“ на Верди на  фестивала „Златна Диана“ в Ямбол, после и в Плевен заедно с Плевенска филхармония, а сега ми предстои дебют в първата ми Пучиниева партия – Мими в „Бохеми“ на сцената на Държавна опера Пловдив, с италианския диригент Матео Кастели. Паралелно с тези две роли не спирам да изпълнявам любимата си Царица на нощта от „Вълшебната флейта“ във Варненския оперен театър. Опитът ми с Рихард Вагнер се свежда до участие с малка роля в операта „Парсифал“ на сцената на Софийска опера и балет преди години, както и няколко концерта с Вагнеровото песенно творчество – „Wesendonck Lieder”, заедно с Маестро Йордан Камджалов и страхотните Genesis Orchestra. През идната 2024 година подготвям така дълго мечтания от мен камерен концерт заедно с пианистката Лилия Жекова, с репертоар от късния Романтизъм – Малер, Рихард Щраус, Йоханес Брамс. Щастлива и благословена се чувствам, че имам възможността и шанса да участвам в толкова разнообразни заглавия!

Три сестри оперни певици – звучи почти като начало на приказка. Предполагам, че много си помагате, но има ли моменти на конкуренция помежду ви?

И трите сме сопрани (родени в семейството на двама архитекти, които нямат нищо общо с музиката, факт). Понякога се е случвало да пеем един и същи репертоар, но като цяло сме доста различни като вид глас, като темперамент, натюрел, вокална техника, като подход към интерпретация. Голямата ми сестра се е специализирала почти изцяло върху музиката от Бароковата епоха, кантатно-ораториални произведения и духовна музика. Тя вече е и преподавател по пеене и асистент в Музикалната академия в София. Средната ми сестра е изключителна, например, в репертоар като „Севилският бръснар“ на Росини, „Любовен еликсир“ на Доницети, „Милосърдието на Тит“ на Моцарт – бих определила гласа ѝ като лирико-спинтов. Аз съм най-високият глас във фамилията, лирико-колоратурен сопран, силата ми е в роли като Лакме, Джилда, Царица на нощта, Куклата Олимпия от „Хофманови разкази“. Трите сестри винаги се подкрепяме и сме най-градивните критици една за друга. Посещаваме изявите си, а после споделяме мнения, обменяме опит, даваме си съвети и си казваме истината право в очите. Това ни помага да растем, да се развиваме, да ставаме по-добри и да се самоусъвършенстваме. Няма конкуренция помежду ни, има сестринска подкрепа, любов и вяра в най-добрите качества на другата, които я правят различна и специална.

Професор Мила Дюлгерова от Националната музикална академия в София, при която и трите сме завършили, казваше, че трите се допълваме перфектно и сме разновидности на един и същи глас. Винаги се сещам за това и мечтая да ни се случва трите да пеем заедно на една сцена, защото смятам, че така сме най-силни и въздействащи. Много се гордея с Вера и Гиргина и, колкото и нескромно да звучи, сестри Гиргинови сме явление за нашите среди.

Повечето хора имат една класическа представа за оперните певици, която ти тотално разчупваш. Какви са оперните диви от ново поколение?

Мога да кажа за себе си, че в работата си знам как и кога да се забавлявам и кога е време за сериозно съсредоточаване. Изпитвам истинско удоволствие и наслада от репетиционните процеси в подготовката преди спектакъл/концерт. Повечето ми колеги знаят, че много обичам да се шегувам и да разчупвам сериозната „работна“ атмосфера. Разбира се, още от школовката в Детския хор на Българското национално радио съм научена винаги да подхождам сериозно и отговорно към поставените ми задачи, да съм винаги навреме, с научена партия и с всички сили да работя за колективното „благо“, защото нашето изкуство е отборна „игра“.

Дълги години хобито ми, извън оперната сцена, беше да съм диджей и дори все още понякога пускам музика в клубове за удоволствие. Това ми носи различен тип преживяване и хората ме виждат в тотално друга светлина. Извън класиката слушам и харесвам други стилове музика и смея да твърдя, че музикалната ми култура е изключително широка и всеобхватна. С две думи, модерните оперни певици сме свободни, жизнерадостни хора, които обичат живота, обичат веселите компании, обичат изкуството и го превръщат във вълнуващо приключение за себе си и за публиката.

Как се чувстваш на варненска сцена, как се сработвате с оркестъра и солистите от Варненската опера?

Винаги се чувствам у дома си в Държавна Опера Варна. Досега съм участвала в няколко продукции тук и за мен винаги е удоволствие и чест да гостувам на този театър. Нивото на професионализъм е наистина високо, между колегите солисти, хористи и оркестър цари прекрасна и приятелска атмосферата и винаги съм усещала позитивно и уважително отношение към себе си. Всеки нов репетиционен период и нова роля тук ми носят вдъхновение, щастие, вълнение и истинска радост, че успяваме да работим в сплотен колектив с основната цел да създадем нещо красиво, истинско, вълнуващо, което да поднесем на публиката.

В каква посока гледаш на прага на новата година и какво си пожелаваш за Коледа?

Пожелавам си винаги да съм здрава и в добра физическа кондиция, за да мога да правя това, което най-много обичам и което чувствам като свое призвание. Развитието на един оперен певец продължава по време на целия му творчески път и в този ред на мисли мечтая за предизвикателства в лицето на нови оперни роли, пожелавам си да работя с идейни, талантливи и изискващи режисьори и диригенти, да пътувам и да участвам в продукции извън страната ни и да срещам вдъхновяващи хора от този бранш, с които да създаваме красиво изкуство и да споделяме обичта си към сцената и операта!

TOP