ГАЛЕРИЯ

Прочутият испански режисьорът и сценограф Игнаси Кристиа поставя в Държавна опера - Варна „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Гостът от Испания отговаря на въпроси за спектакъла в последните дни преди премиерата на 10 септември в Летния театър на морския град. 

Вие имате впечатляваща кариера на многостранен артист. Все пак основното в нея сякаш е работата с пространства. Работили сте за световни музеи и оперни театри, преобразявате изложбени зали. Как се вписва Варна във Вашето творческо многообразие? Какво искате да постигнете тук с постановката на "Бал с маски"?

Работата във Варна за мен е голямо предизвикателство, тук има страхотна оперна традиция. В това предложение за „Бал с маски“ искам да покажа, че операта ни обединява независимо от това, че съм от Барселона. Вярвам, че ценностите, които споделяме и в двата града, и в двете държави, са много сходни. Операта го доказва. Мисля, че може да бъде много обогатяващо да се донесе различна гледна точка във Варна чрез операта и да си види как реагира на това публиката. Сигурен съм, че ще се върна в Барселона, научил много тук. Това е добре за всички.

Световноизвестният тенор ФАБИО АРМИЛИАТО, след участието си в Арена ди Верона и „Кармен“, идва във Варна за своя емблематичен „Рецитал Кантанго“ на 27 юли в ММФ "Варненско лято", а на 29 юли ще бъде специален гост на Италианската оперна гала на Паметника Създатели на българската държава в Шумен

27 юли, 21.00, ММФ Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

Маестро Армилиато, Варна Ви очаква с нетърпение!

Генуа и Варна са побратимени градове и като културен посланик на моя роден град по света, за мен е чест и отговорност да допринасям за задълбочаване на италианско-българските културни взаимоотношения. Генуа и Варна имат много общо помежду си - и двата града са красиво разположени на море, гордеят се със забележителна история, привличат туристи от цял свят, център са на много културни събития, обичат красивата музика. За мен е голямо удоволствие да идвам във Варна. Пазя хубав спомен от участието си в оперната гала, с която завърши Опера в Летния театър през миналата година. Радвам се, че сега съм отново тук, за да представя, отново в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“, моя „Рецитал Кантанго“, с който успешно съм гастролирал в много страни.

За какво разказвате в „Рецитал Кантанго“?

„Рецитал Кантанго“ обединява тангото с италианската традиция на белкантото. Създадох този проект преди две години с идеята да покажа хронологията в развитието на модерното танго пеене от Тито Скипа до Карлос Гардел. Живял дълго време в Буенос Айрес, италианският певец и композитор Тито Скипа, е бил влюбен в аржентинското танго. Тази своя любов той предал и на ученика си Карлос Гардел, който мечтаел да стане прочут оперен певец. Поддържал приятелства с оперни величия като Енрико Карузо, Тита Руфо, Артуро Тосканини и т.н., но не успял да стане оперна звезда, не бил надарен със силен глас. Тогава Тито Скипа му предложил да се посвети на тангото и Карлос Гардел наистина започнал да пее танго, но в италианския стил белканто.

И този обрат променя историята на тангото...

При това доста чувствително. До тогава танго музиката, не особено добре приета от знатното общество, била смятана за аморална и дори вредна за жените и децата. С намесата на Тито Скипа и Карлос Гардел тангото от музика за простолюдието се превръща в аристократичен жанр. Певците свалят опърпаното пончо на гаучото и обличат изискан фрак, за да излязат на сцената и да разкрият, при това с подчертан артистизъм, дълбоката поетичност на чувствените танго ритми.

„Кантанго“ – от итал. cantare – пея, проследява именно тази тясна връзка между тангото и оперното пеене. Като на филмова лента рециталът връща назад във времето, когато се заражда тангото. Тангото, което благодарение на операта става такова, каквото днес го познаваме. И обичаме.

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Маестро, каква е Вашата концепция за "Бал с маски"? Как я приема оркестърът на Варненската опера?

Мисля, че за концепция може да говори режисьорът, сценографът или дизайнерът на костюмите. Диригентът претворява партитурата на базата на традицията и на собствения си опит. Но, ако трябва обаче, наистина да използвам думата концепция, то тогава ще кажа, че моята концепция е базирана на принципа да следвам авторовия замисъл. За мен музикалната идея при поставянето на една опера е част от общата идеята на екипа, който има нелеката задача да осъществи премиерата. Операта е колективно изкуство и най-важното условие за успешен спектакъл е стабилният екип. Ако някой елемент в екипа липсва или не функционира добре, тогава работата става много трудна, тягостна и понякога финалният резултат е незадоволителен.  

Що се отнася до оркестъра на нашия театър, мисля, че колегите свирят музиката на Верди с желание и емоция. Някои от тях си спомнят предишни постановки на операта и затова работата върви по-леко и по-бързо. Надявам се да им е интересно това, което правим. 

Моята задача с тях е да ги накарам да ме следват в търсенето на детайла, в изпълнение на всички нюанси в партитурата и чрез тяхното свирене да подсилим драматургията в заглавието. Всеки образ в „Бал с маски“ има тема с различен характер. Например, заговорниците са изразени с мрачна тема с кратки, накъсани мотиви в минор и гласовете в оркестъра се наслагват полифонично. За тях търся по-отчетлив звук и по-кратък, остър щрих. Темата на Рикардо е лирична - свързана е с любовта му към Амелия. Търся за нея изразителност и по-напевен звук във флейтата и кларинета, когато той се появява. За темата на Амелия, която Верди е възложил на ефирен акомпанимент, наподобяващ едно леко трептение на въздуха в струнните инструменти, едно вълнение в хармонията и една солираща флейта, която се извисява над всички в ре мажор, за да покаже надеждата на Амелия, че ще открие билка срещу любовните страдания, търся по олекотен, по-мек и светъл тон. Мисля в тази посока, когато работя с оркестъра.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 Присъствието на Лилия Илиева в афиша на последните мюзикъли на Държавна опера Варна обещава онези артистизъм и прецизност, каквито публиката познава и харесва у теб. Сред Инес в „Зоро, Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“ и Кристин в „Любовта никога не умира“, как изглежда последната ти героиня Рокси Харт от „Чикаго“?

Всяко момиче, обичащо и занимаващо се с мюзикъл, мечтае да играе в класиката "Чикаго". За мен да играя Рокси е още една сбъдната мечта. Хубавото на това да си артист е, че имаш щастието всеки ден да бъдеш различен, да се предизвикваш да влизаш в различни кожи и емоции. Ако Кристин от „Любовта никога не умира“ е нежната, млада и пълна с емоции, тъга, милост и доброта жена, Рокси е точно обратното - момиче, готово на всичко за слава и сцена. Тя изневерява на мъжа си, само защото си мисли, че любовникът й Фред Кейсли ще я направи звезда. След като разбира обаче, че няма нищо такова, тя по същия безапелационен и лишен от всякакви чувства начин, го убива.

Хладнокръвна и пресметлива убийца, която в същото време не е лишена от чар и дори притежава някаква харизма – това си е голямо предизвикателство за една актриса.

За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея.

Самата аз съм изключително емоционална, болката и проблемите на хората не са ми безразлични, любовта е всичко и е само една, там няма място за трети. Уважавам колегите си и никога не бих играла мръсна игра, за да взема някоя роля например. Смятам, че всичко трябва да се постига с труд, усилия и честност. И по всичко това се различаваме с Рокси.

Как тогава тази толкова различна Рокси става част от теб?

Приемам я такава, каквато е и я обичам с всичките й лудости. Обичам я, защото ме предизвиква да я усетя и разбера.

Предпремиерата на „Чикаго“ буквално зашемети зрителите както с режисьорския прочит и артистичните превъплъщения, така и с хореографията, динамиката и общото ансамблово внушение. Каква ли ще бъде премиерата?

Подготвяме още изненади, така че премиерата ще бъде още по-завладяваща. Всяко нещо подлежи на усъвършенстване и на нас тази амбиция ни е присъща. Екипът ни се състои от прекрасни и енергични артисти, които си тежат точно на мястото. Целият репетиционен процес беше като един голям празник, преминал в смях и работа. Сега ни остава да приобщим и зрителите към него. Вярвам, че празникът ще се получи.

ММФ "Варненско лято" 2019

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители: 
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров

С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев

С Мариан Бачев за предизвикателството да бъдеш Чаплин, за работата с трупата на Държавна опера – Варна, за комедията и драмата, за обмена на енергия с публиката и за това защо е важно да си припомним живота на великия малък човек точно сега.

Какво е да бъдеш Чарли Чаплин? Кои бяха най-големите височини, които трябваше да прескочите по пътя?

Чаплин е една огромна личност, която не знам дали някой някога би могъл да достигне, бих го сравнил с Моцарт в музиката, например. В случая за мен е удоволствие да се потопя в един живот, който наистина е като на кино, в който има и много усмивки, много радост, и много скръб. Всъщност това прави образа благодатен за интерпретация. От друга страна, ако говоря вече от чисто вокална страна – да, има височини, които са много креативно написани във вокално отношение, които благодарение на маестро Страцимир Павлов успяхме, мисля, да направим така, че на български да звучат наистина толкова красиво, както и в оригинал.

МАРИАН БАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

С какво ти е интересна ролята на Били Флин, очарователния и безскрупулен адвокат, който може да извади всекиго от затвора, независимо заради какво е попаднал там?

Тази роля е много любопитна за мен, тъй като за първи път играя нещо, което не е чак толкова в комедиен план и публиката ще ме види в една различна светлина.
Във вокално отношение поработихме прекрасно, както винаги, с маестро Страцимир Павлов. Казвам както винаги, макар че всъщност е за втори път. Нали знаеш, срещаш веднъж даден човек и от втората дума разбираш, че сте били заедно много отдавна, но просто не сте се познавали физически. Отдавна не бях пял в мюзикъл на английски със субтитри на български. Но за улеснение на публиката, диалозите на премиерите в Летния театър ще бъдат изцяло на български.

Би ли взел за себе си нещо от характера на Били Флин?

От Били Флин бих взел изобретателността и усета му да се възползва от ситуацията. Мисля, че съм взел и най-главното - да гледам професионално на работата си, а емоциите да ги оставя за друг терен.

Режисьорът Борис Панкин отново е създал не просто екип, а отбор от съзаклятници, които очевидно са се устремили към следващия творчески връх. Имам предвид успеха на „Да пееш под дъжда“, удостоен с Награда ВАРНА.

Сега си давам сметка, че работата ми с Борис Панкин, с когото работя над 20 години и срещата ми с маестро Страцимир Павлов, с когото се познаваме само от две години, върви с лекота. Ценно е да се отбележат и двете прекрасни нежни присъствия в лицето на Десислава Николова и Лилия Илиева, с която вече бяхме заедно в "Да пееш под дъжда''.

Великолепно превъплъщение на Борислав Веженов, който все повече обира симпатиите на варненската публика, но много скоро ще стигне и по-надалеч. Впечатляващата Милена Захариева като Мама Мортън - глас и присъствие, които биха били гордост за всеки мюзикълен театър. Изключителните Сребрина Соколова и Антоанела Петрова, като сестрите Съншайн - дуетът, в който класиката и джазът си подават ръка.

И въобще целият екип на „Чикаго“ е върхът. 
Остава да направим и подходящ хеттрик за идното лято.

Имаш предвид 3 мюзикъла със същия екип?

Точно така. Продукциите „Да пееш под дъжда“ от миналото лято, „Чикаго“ от това лято и третото заглавие през следващата година. Би било страхотен хеттрик за българската столица на мюзикъла Варна, както я нарече Борис Панкин.

ММФ "Варненско лято" 2019

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители: 
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров

С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев

Режисьорът Борис Панкин за постановката, за ентусиазма на трупата и за това, което носи срещата с великия Чаплин на зрителите на един жив спектакъл.

Мюзикълът - премиера за България, ще се играе на 25 юли и 1 август в Летния театър на Варна, а на 3 август в Античния театър в Пловдив

Г-н Панкин, какъв е подходът на създателя на мюзикъла и Вашият подход в представянето на живота на една толкова популярна и обичана историческа личност – великия Чаплин?

Това, което ще види българската публика – една от първите публики на този нов бродуейски мюзикъл, е една необичайна специална адаптация на биографията на един от най-великите артисти на всички времена Чарлз Спенсър Трейси, известен като Чаплин. И това, което ние имаме възможност, благодарение на бързата реакция на Държавна опера – Варна, е да получим правата за представяне на този спектакъл под формата на мюзикъл, с благословението на наследниците на фамилия Чаплин. Тук зрителите няма да видят поредица от дати и години, а много художествени истории, базирани на действителни личности, интерпретирани със силата на музикалния театър. Това предположи да се насочим към възможно най-добрите изпълнители на тези исторически лица. Всички персонажи в „Чаплин“ са действително съществували, а някои от тях, макар и на преклонна възраст, са още сред нас. Винаги, когато трябва да покажеш на сцената историческа личност, независимо дали голяма или малка, но оставила своя уникален отпечатък в историята, това е особено вълнуващо. 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата българска постановка на „Любовта никога не умира“, за тенденциите в съвременния музикален театър и Сър Андрю Лойд Уебър като Моцарт на мюзикъла, за символиката в „Любовта никога не умира“ и логичната поява на този мюзикъл на варненска сцена

Проф. Донев, Вие доведохте в България мюзикълите на Сър Андрю Лойд Уебър, които не спират да будят възхищението ни и това повишава очакванията към най-новия му мюзикъл „Любовта никога не умира“.

Сър Андрю Лойд Уебър оправдава твърдението, че неговото творчество очертава бъдещето на световния музикален театър. С всеки нов мюзикъл, с всяко следващо произведение той изкачва още едно стъпало нагоре по стълбата, на която той и без това стои най-високо. Сравнението с него трудно се издържа, да не говорим за онези творби, които само с няколко музикални номера гръмко претендират да се наричат мюзикъл.
Уебър определя посоките в развитието на жанра в световен мащаб. Благодарение на него съвременният мюзикъл вече се доближава до операта, може дори да се каже, че той е съвременна опера.

Оперните шедьоври от миналото принадлежат на друго време и това обяснява защо днес не се създават подобни произведения.

Точно така. А Сър Андрю Лойд Уебър със своя музикален език отразява съвременния човек с неговата чувствителност и неговите мечти. Няма друг композитор като него, който така добре да познава душевността на съвременните хора, затова и те толкова го обичат. Обичат го не заради прекрасните хитови мелодии, тук моментът не е търговски, а чисто художествен. Като композитор той е гениален, заради начина, по който улавя съвременния човек и пресъздава неговото светоусещане чрез музиката. Уебър е музикалният гений на нашето съвремие. Той е Моцарт на мюзикъла.

С какво откроявате „Любовта никога не умира“ сред останалите мюзикъли на Уебър?

„Любовта никога не умира“ е продължение на „Фантомът на операта“ и за мен е многозначително, че Фантомът е композитор, музикант, един от нас. Фантомът живее не къде да е, а в подземието на Парижката опера, където се крие заради недъга си и пише музика. Не са без значение и твърденията, че подобна личност наистина е съществувала.

В „Любовта никога не умира“ героите от „Фантомът на операта“ се срещат 10 години по-късно в Манхатън. Не в Париж, а на съвсем друго място, където Фантомът вече не е долу, в подземието на операта, а на самия връх на изкуството. Той е известен композитор, със свой собствен театър. Оттам и режисьорската ми идея за фара и тази висока кула, откъдето Фантомът наблюдава другите и откъдето се направляват събитията.

В „Любовта никога не умира“ Фантомът среща отново голямата си любов и разбира, че двамата имат син, заченат някога в лодката, в единствената им среща в езерото под Парижката опера. Сега на същото това място се пресичат линиите на метрото, Парижката опера носи името на архитект Гарние, проектирал зданието и на нейната сцена се изнасят само балетни спектакли. Оперните спектакли са се изместили в Операта на Бастилията. Цялата тази символика и това преплитане между реалност и измислица в „Любовта никога не умира“ създават неустоимия чар на мюзикъла.

Наистина въздействието на мюзикъла върху артистите е поразително, всички са влюбени в „Любовта никога не умира“...

Това е така, защото самият Уебър е написал произведението с любов и защото в него той по несравним начин показва силата на това най-красиво човешко чувство. Исторически любовта никога не умира и Уебър го доказва. Аз потърсих в тази връзка още един режисьорски символ - лодката, в която Фантомът и Кристин са прекарали своята първа незабравима нощ. В сценария нямаше лодка, но по моя идея в края на спектакъла именно лодката отново събира Фантомът и Кристин, заедно с рожбата на любовта им - техния син.

Проф. Донев, Варненската опера Ви дължи благодарност за това, че тук поставяте за пръв път в България „Любовта никога не умира“. Защо?

Пристрастен съм към варненската сцена. Във Варненската опера логично се появява българската премиера на „Любовта никога не умира“, втората част на „Фантомът на операта“. Причината е, че тук работи една творческа група със специално отношение към Уебър, а и към мюзикъла въобще. Тук съществува една взаимна любов между Уебър и артистите на Варненската опера. Смея да кажа, че ако премиерата на „Любовта никога не умира“ беше в друг град, това щеше да бъде неестествено.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

Интервю с творческия екип на иновативната постановка, която ще се играе премиерно на 16 юли в Летния театър на Варна.

Постановката е съвместен проект на фестивала „Опера в Летния театър“ и ММФ „Варненско лято“.

Най-популярната опера, създавана от френски композитор – „Кармен“ от Жорж Бизе, сега е претворена във фламенко формат в Държавна опера – Варна от диригента Страцимир Павлов и режисьора Сребрина Соколова в съвместния проект на ТМПЦ – Варна и ММФ „Варненско лято“. Премиерата в рамките на на фестивала „Опера в Летния театър“ е на 16 юли, четвъртък, от 21:00.

„Фламенко Кармен“ в иновативната фламенко версия стъпва върху нов режисьорски прочит на новелата на Проспер Мериме, а диригентът Страцимир Павлов е автор на съвременния фламенко аранжимент на музиката на Бизе. 

Преди генералната репетиция част от творческия екип сподели мисли за предизвикателствата, които поставя иновативния спектакъл.

Разговаряме с диригента Страцимир Павлов, режисьора Сребрина Соколова и солистите на Държавна опера - Варна Илина Михайлова – Микаела и Деян Вачков – Ескамилио.

ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване

„Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Царица Дидона управлява с държавническа мъдрост основания от нея град Картаген, щастлива е с любовта на героя от Троянската война Еней. Тя има всичко, но слага край на живота си, защо?

Много хубав въпрос, който се отнася не само до Дидона, а също до Клеопатра и другите древни царици, актуален е и в днешни времена. Ако направим съпоставка, в последните години наблюдаваме бум на жени президенти, премиери и на други високи управленски постове. Женската мъдрост, женската гъвкавост и женското мислене работят винаги минимум на три пласта, за разлика от мъжкото мислене. То е обикновено еднопластово със силно активиране на мощна енерия и бързо постигане на целта, но тя е една, а след нея веднага може да дойде друга цел. Приоритет на женското мислене е едновременно да движи повече задачи, било в личния или в обществения живот. Това е женската природа. На жената е дадено да бъде майка, за да може освен за себе си, да мисли за семейството и децата си. Едновременно.

Така че за мен е богатство да се докосна чрез нотния и драматургичния текст на „Дидона и Еней“ до музикалното пресъздаване на тази антична драма. Вълнува ме личната среща с тази велика жена и шанса ми да я пресъздам, да се превъплътя в нейния образ така, както аз го усещам.  

Какво е усещането да си Дидона?

Респект от боговете. Това е може би нещото, което на мен най-много ми харесва. Една стара поговорка гласи, че всеки сахиб си има своя сахиб, над всеки цар стои друг цар, т.е. ти никога не си върха на пирамидата, дори така да изглежда на околните. И точно историята и музикалната градация, която Пърсел по гениален начин разписва в тази драма, показва, че дори и най-красивите, дори и най-щастливите, не могат да имат всичко.

Нека не забравяме, че Дидона, в първия си брак с много по-възрастния от нея финикийски жрец, не е била щастлива. Първата й среща с любовта всъщност е била разминаване с любовта. Останала вдовица, тя успява да стане царица, да поведе воините, да изгради своя Картаген и да защити държавническата си кауза. Дворът край нея е бил в очакване да дойде следващият цар, защото една сама царица е хубаво нещо, но цар и царица е още по-хубаво. С появата на Еней това изглежда напълно възможно. Младостта, силата и харизмата на героя от Троянската война събуждат любовта на Дидона. Но това нейно първо, голямо, истинско влюбване я прави различна. Любовта изведнъж се оказва по-важна от всички спечелени досега от нея управленски битки. Оттам идва и решението й, след като не може да задържи Еней, да сложи край на своя живот.

А Еней ще основе Рим и така ще изпълни предопределената му от боговете съдба. Тази тема за божията намеса е особено предпочитана в оперната литература.

Да, това е любима тема на Верди и не само. А операта на Пърсел наистина е пропита с респект към съдбовната предопределеност. Дидона решава да се самоубие, защото не може да продължи живота си като царица с цар Еней до нея. Това е волята на Зевс, а тя знае, че никой не може да се бори с боговете. Любопитно е, че в хода на действието Пърсел включва и момент на колебание. В опит да пренебрегне предсказанието, Еней се връща от кораба, който ще го отведе към бъдещия Рим, за да остане при любимата, но тя го отблъсква. Щом е имал дори само една мисъл да я напусне, тя вече не го желае до себе си. Решението й показва голямата женска сила, бих казала дори, космическата сила, която е притежавала тази жена. Има още нещо. Допуснала да се влюби и да стане подвластна на други чувства, тя вече не е онази хладнокръвна царица Дидона, каквато е била досега, така че оттук нататък единственият изход за нея остава смъртта.

Другата възможна интерпретация на този сюжет е, че любовта е истинска, само когато е 100-процентова. Тя е много силна за кратко време, след това се превръща в приятелство, сближаване на характери и преминава в други измерения. Силната и страстна любов живее кратко време. Дидона, завладяна от това всепобеждаващо чувство, прави своя избор, който в крайна сметка съвпада с волята на боговете.

Или пък нейната любов е толкова голяма, че може да освободи другия от себе си...

И това го има.

Какви послания изпраща Дидона към съвременните жени?

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

Другата препратка от тази древна история е, че в крайна сметка над всеки един, колкото и той да е на върха, над него стои дали Зевс, дали Йехова, дали Исус, дали космическият разум, над него стои някой друг. Независимо как ще го наречем, той размества пластовете на живота и ако човек не успее да усети тези размествания свише, ако влезе в противоречие с тях, единственият начин да се спаси, е като се оттегли. Да развиват сетивността си за тези процеси е качество, еднакво важно за древните и за съвременните хора.

Прочетете още : 

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2531-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новата си постановка на „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах във Варна. Премиерният спектакъл на Държавна опера Варна ще бъде игран на 19 март 2020, 19.00, Основна сцена, без публика, съобразно отмяната на спектакли във връзка с коронавирус (COVID- 19), но почитателите на оперетата ще могат да го проследят с Live Streaming в интернет.

  ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за       бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на  дуалистичната борба у човека

Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Поздравления за постановката на „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, чиято премиера предстои на 8 и 16 юли в тазгодишното издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Как премина премиерата в Кипър, която предшестваше варненската?

Премиерата в Кипър мина при небивал успех. Имаме покана за 18 октомври тази година в Никозия, а през май 2020 г. ще представим „Дидона и Еней“ в Ларнака, Лимасол и Пафос.

Навсякъде по света летните спектакли на открито привличат публиката и в това като че ли предварително е заложен успехът на представлението.

Несъмнено в спектаклите на открито има неописуема магия, чар и мистичност, това всеки без колебание ще признае - от организаторите и участниците до самата публика. Може би тези усещания се крият далече във времената при възникването на античния театър. Старогръцката култура, наричана още „култура на празника“, е известна със своите мистериални празници от неелински произход. Привнесени в Гърция от културата на древните балкански народи, тези празници целят преобразяване на действителността, откъсване от делника и доближаване до отвъдния, нематериалния свят. Те изразяват и една носталгия по времето, когато некомерсиализиран театърът е изпълнявал основните си функции - да възпитава и лекува чрез κάθαρσης (от гр. катарзис, пречистване), в случая чрез съпреживяване, т.е. чрез състрадание и страх душата да се пречисти и да стигне до духовно изцеление. Раждането на античния театър изконно е свързано с траките и орфизма.

Може ли да се прецени в каква степен тези атавистични възприятия са останали в съзнанието на съвременния човек?

Ние живеем в затвора на нашите възприятия - човек чува вибрации в диапазон от около 16-20 000 Hz и вижда в честота от 400-790 Hz. Всичко извън тези честоти е тъма, която се опитваме да опознаем със спектрограф и то пак в рамките на научно-техническото ни развитие. Попаднали под звездите в съприкосновение с Божествения космос, ние може би интуитивно усещаме тайнството, съхранено в космогонията на нашите праотци – траките. Така ставаме участници в ритуал, чрез който всеки звук създава материя и нова вселена, ритуал, в който дори и непосветените усещат сливането с природните сили на сътворението и съзнават, че могат да разрушат затвора на собствените си възприятия.

Защо избра да режисираш именно „Дидона и Еней“ от Пърсел? С какво свързваш това свое творческо решение?

Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции. Оперите на Пери „Дафне“ и „Евридика“, които се опитват да възродят класическата древногръцка драма, както и ораторията на Кавалиери “Представление за душата и тялото “ очертават мелодраматичната реформа от 1600 г., която бележи рязък поврат и проправя пътя на нов стил, утвърждаващ във всичко максимата "Музиката е театър, целият свят е театър".

Този стил се вписва в бароковата естетика (1600-1750), вселена на промени, на движение и представления. Изкуство на илюзията, барокът разкрива света, не в неговата обективна действителност, а като нещо видяно. В този смисъл, цялото бароково творчество носи в себе си представлението и театъра. В своята „Поетика” Аристотел казва, че всеки вид поезия (епическа, трагическа, комедийна, дитирамбическа и др.) е вид подражание (от гр. mimesis), като различните видове подражание се различават по това, на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.

Как тези естетически принципи се транспонират в музиката на барока?

Бароковото изкуство изисква от музиката ново измерение - изобразяване и изразяване. И тъй като в природата на барока е заложено да представя света като театър, музиката ще трябва също да показва нещата не в тяхната природа, а такива, каквито те изглеждат. Внушението на привидното чрез музиката минава през изключително тънки умения, родени от търсенето на мощна експресивност на звуковия език. Исторически бароковата естетика намира своя пълен разцвет в големите драматически форми опера, оратория, мотет и кантата. Може да се каже, че операта е истинският бароков жанр: „Тя е посветена на големи теми (любов, живот, смърт) и на сцената се появяват герои в обстановка на силна екзалтация. Желанието за изразност задейства всички музикални средства - дисонанси, хроматика, смели модулации, подчертаващи страстта и болката” (Д. Патиер, „Музиката на барока“).

Именно силното желание за изразност ражда новите музикални барокови средства - basso continuo (инструментална партия в баса, съпровождаща задължително и непрекъснато горните партии) и речитатива – „точната среда между декламацията на трагедията и музикалния рисунък” (Л. дьо ла Вивил). Basso continuo и речитативът са двете завоевания на XVII век, които са истинска революция, една от най-значимите в цялата история на музикалния език.

И в операта „Дидона и Еней“ от Пърсел тези характеристики се разпознават...

След толкова прочетени митове между всичките общи неща неизменно присъства Горе - светът на боговете и Долу - подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята - или както се нарича в българския епос, белият свят. На нас се пада най-тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго - много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) - живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.

Прочетете още : 

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2532-interviu-s-daniela-dimova-kogato-caricite-se-vlubvat

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

http://bnr.bg/varna/post/101011108/zvezdniat-tenor-fabio-armiliato

МАЕСТРА ДЖАННА ФРАТТА И ЦИГУЛАРЯТ ДИНО ДЕ ПАЛМА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОЯ ПРОЕКТ „4 Х 4. ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧЕТИРИМА КОМПОЗИТОРИ“

13 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

Как се роди вашият толкова оригинален проект „Четирите годишни времена от четирима композитори“?

Джанна Фратта: От самото начало нашият проект е замислен като комбинация между музика и технология. Слушаш музиката, но в същото време, чрез 3 D Mapping влизаш в света на музиката и тя оживява във визията. Излизаме извън схемата на класическите симфонични концерти, така че не става дума за обикновен концерт, а за оригинален спектакъл. Нашето шоу допада особено на младите зрители, които живеят със съвременните технологии.

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

Какво мисли Мария Павлова за Мария от „Уестсайдска история“?

Приятно съвпадение е, че с героинята в „Уестсайдска история“ носим едно и също име. Беше много странно по време на репетициите отвсякъде да чувам името си - Мария, Мария. Героинята ми претърпява голямо развитие и пораства по време на цялата история, в която тя се сблъсква с много неща, с любовта, за съжаление и със смъртта. Тя е пуерториканка, млада, невинна, едва навлиза в светския живот. В началото виждаме Мария как се вълнува за първите си танци, на които се запознава с Тони и двамата се влюбват от пръв поглед. После идва сцената с балкона, която веднага напомня за Ромео и Жулиета. Също като тях, Мария и Тони стават жертва, в случая на етническите различия и конфронтацията между американци и пуерторикански имигранти в Манхатън.

Източник: http://yep.bg/izkustvo/Stracimir-Pavlov/#.Wrnw138uCiN

Интервю на Емилиян Ялъмов

"Уестсайдска история" - 6 декември, 19.00, Основна сцена

Въпреки че неотдавна се присъедини към хора на Варненската опера, вече имаш забележителни солистични изяви на сцената, а тази вечер отново ще те аплодираме в ролята на Анита, приятелката на Мария от „Уестсайдска история“.

Да бъда артист хорист в операта е моята професия – мечта. Но съм много щастлива, че ми повериха и самостоятелни роли. Започнах с Баба Гицка в мюзикъла „Големанов“, продължих с Мисис Айнсфорд - Хил в мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ и с Флек в мюзикъла „Любовта никога не умира“. Така стигнах до Мама Мортън, една от важните роли в мюзикъла „Чикаго“. За пръв път се явих на кастинг за този мюзикъл и още от първия миг на прослушването имах чувството, сякаш винаги съм била с тези хора. Мюзикълът се получи, но сега пък репетициите с Борис Панкин и хореографката Анастасия Неделчева ми липсват.

Вижте тук>>

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

Примабалерината ВЕСА ТОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за балета като страст и житейска философия, за сложността да танцуваш Одета/Одилия и постоянното търсене на нови дълбочини, за руската балетна школа и сантимента към варненската публика

Премиера на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00

Музика Чайковски, диригент Мартин Георгиев, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

Изящество и перфекционизъм! Как Веса Тонова, една от големите звезди на българския балет, поддържа тези качества?

За мен балетът е въпрос на страст и житейска философия. Ако човек успее да съхрани любопитството си за света, той се развива и остава по-дълго време млад в изкуството. Младостта се корени в любопитството, за изкуството няма възраст. Кой беше казал, че смисълът на човешкия живот е да обереш до минимум заложените у теб недостатъци и да увеличиш до максимум това, което ти е дадено от бога като дар. Това е принципът на еволюцията, който ни подсказва, че трябва да вървим напред, да не спираме.

Твоите героини те следват в блестящия ти творчески път. Как общуваш с тях? Изградила веднъж образите им, добавяш ли нещо ново към тях?

Аз обожавам това, което правя. Обичам да пътувам в действието и в героите, обичам да влизам в тяхната психика. С времето, колкото повече узрявам, те все повече започват да ми разкриват своята същност. Това допълнително ме мотивира да търся нови дълбочини в спектакли, които съм изпълнявала 200 или дори 300 пъти.

Какво намираш в сегашната си среща с „Лебедово езеро“ по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов, с редакция на Светлана Тоншева - дългогодишна солистка на Кремълския балет, сега балетен педагог в Държавна опера Варна?

За мен винаги е приятно да работя с руски балетни педагози, защото те имат хубав вкус и принципно с тях говоря на един език. Аз съм възпитана в традицията на руската школа, така че за мен е удоволствие с нейните художествени способи сега да извадя още и още нюанси от образа на Одета/Одилия в този гениален балет. 
Чайковски написва най-напред балетна сюита по една народна песен за лебед-девойка и подарява музиката на своите племенници, а чак по-късно развива сюитата като „Лебедово езеро“, което познаваме сега. Сравнявайки женския образ с птица, балетът провокира публиката по един елегантен и приказен начин. Известно е, че техниката, с която балерините изобразяват маховете на крилете, е довела до абсолютна революция в балетното изкуство. Тази танцова техника, характерна не само за „Лебедово езеро“, но и за „Жизел“, предопределя огромното развитие на балетното изкуство през епохата на романтизма.

Одета/Одилия – бяло и черно, плюс и минус - два полюсни образа в една балерина и огромно предизвикателство към собствените граници... Как се постига?

Трудно. За да го постигнеш, трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка. Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни.
Много пъти съм се превъплъщавала в Одета/Одилия и всеки спектакъл е бил различен. Влагах различна енергия в двата образа. Понякога давах повече любов и мощ на белия лебед и всичко като че ли ми помагаше да го направя, а в другия образ нещо малко не ми достигаше, за да издигна черния лебед на висотата на белия. Обикновено се смята, че е много трудно Одета и Одилия да се представят на еднакво равнище, така че да бъдат еднакво силни и еднакво интересни.

Как се отнасяш към схващането, че отрицателните образи са по-въздействащи за публиката и по-интересни за артиста?

Не знам защо публиката смята отрицателните образи за по-въздействащи. Може би красотата и белотата в белия лебед са по-скучни, защото в този положителен образ няма развитие. Той седи като една константа, докато черният лебед търпи развитие, т.е. лошото винаги може да изненадва. Аз обаче смятам, че трябва да търсим развитие и в положителните образи. В добротата също има дълбочина. Точно затова се опитвам да направя белия лебед по-силен, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.

Нашият водещ солист Павел Кирчев е щастлив, че ще дебютира в ролята на Зигфрид, партнирайки си именно с теб. Как се чувстваш ти до него?

Павел Кирчев е много талантлив и в същото време много трудолюбив артист. Откакто започна да танцува преди няколко години е претърпял голямо развитие. Прекрасен и чувствителен творец, той със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Павел е надарен с красиви качества като танцьор, излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ. Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.

В навечерието на Коледа и Нова година, с какво пожелание ще се обърнеш към публиката на „Лебедово езеро“?

Моята кариера е стартирала тук в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже. С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.

Заради всичко това изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета. Искам да й пожелая много щастие и хубави срещи с балетното изкуство през новата година. Искам да й благодаря за това, че ни зарежда с такава чиста и искрена любов и ни дава сила да продължим напред, независимо от тежестта на нашата професия.

Прочетете още:

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с водещия балетен артист на Държавна опера Варна преди премиерата на „Лебедово езеро“

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

9 декември 2017, 19.00

Музика Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

С какви чувства очакваш премиерата на „Лебедово езеро“?

Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля. Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.

Защо „Лебедово езеро“ е труден балет?

Това наистина е изключително труден балет. Първо, защото си през цялото време в роля и задачата ти е да „вкараш публиката във филма“, да я насочиш към същността на приказкатата. Второ, защото трябва да изпълниш многото па дьо дьо-та и всички технически упражнения, така че тяхната сложност да не си личи. И трето, защото на сцената никога не мислиш само за себе си, а и за другия артист до теб. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам сега в „Лебедово езеро“ с примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.

Това, че харесваш „Лебедово езеро“, улеснява ли те в пресъздаването на твоя герой?

„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително. Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство.  Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват,  може да се получи нещо много, много хубаво.

Твоят Принц, колкото и да е влюбен, не разпознава първоначално любимата и допуска фаталната грешка да избере черния вместо белия лебед. Как такива фини човешки състояния се пресъздават само с движения? 

С много репетиции, трудно и изморително. Затова пък с нищо несравнимо е удоволствието, когато постигнеш това, което целиш. Когато си млад танцьор, мислиш само за забележките на хореографа и работиш непрекъснато върху слабите места, но с годините преодоляваш все по-лесно задължителното техническо ниво и започваш да разсъждаваш върху образа, да го интерпретираш и усъвършенстваш.

Виждаш ли публиката, представяш ли си някого, за когото танцуваш?

На сцената за мен най-важното е да се представя добре и затова се  абстрахирам от всякакви странични мисли. Фокусирам се максимално върху танца и задачите, които имам да изпълнявам. Не мисля за публиката, но така или иначе правим всичко за нея.

Кога усещаш щастието от танца? По време на спектакъла или след него?

След спектакъла. Когато всичко е отминало, тогава се отпускаш, прибираш се, обмисляш всеки детайл на представлението, връщаш лентата назад и съпреживяваш наново всички емоции, целия стрес и адреналин, през които си минал. Изкуството не може без  адреналин. Както казват големите артисти, липсва ли тази тръпка, е по-добре да се откажеш.

Танцувал си на престижни сцени в Русия, САЩ, Южна Корея, обиколил си почти цяла Европа. Къде се чувстваш най-добре?

В Русия, защото там балетът има най-дълбоки традиции. Гледат на балета като на нещо свещено, балетът за тях е религия. Достатъчно е само да разберат, че си балетен артист и веднага ти засвидетелстват огромна почит. Щастлив съм, че във Варненската опера имам шанса да работя с руски балетни творци от най-висока класа и така да черпя вдъхновение от самия извор.

Прочетете още:

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                                   ПАВЕЛ КИРЧЕВ

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

Виолета Тончева: Артистът се вживява като че ли най-силно в съдбата на последния герой, който трябва да изиграе...

Павел Кирчев: Аз съм танцувал Фея Карабос и друг път, също в Русия и в Англия, така че за мен това не е дебют. Ролята е отрицателна, много характерна и необходима като контрапункт на доброто, без злото не може да оцениш хубавото. Чудесно е, че нашата балетна премиера съвпада с премиерата по кината на втората част от филма на Дисни по същия сюжет „Господарката на злото“, с Анджелина Джоли в ролята на злата фея.

Мириам Рока Круз: Мисля много над моята дебютна роля като Фея Люляк, една от важните роли в „Спящата красавица“. Фея Люляк е двигател на действието и създава връзките в сюжета. Тя притежава силата да накара някого да заспи за 1000 години, може да направлява също и действията на принца. Фея Люляк е интересен образ, който ме привлича и ме предизвиква да покажа всичко, на което съм способна. Щастлива съм да танцувам в един толкова красив и труден балет като „Спящата красавица“.

Виолета Тончева: Как се чувствате във варненската балетна трупа?

Анастасия Белоногова: Чувствам се много комфортно, всички са дружелюбни и целеустремени.
Мириам Рока Круз: В трупата се разбираме и подкрепяме, работим заедно за общия успех.
Франциско Руиз: Харесвам трупата и варненската публика, която има вкус към балетното изкуство. Очаквам с нетърпение нейната реакция за „Спящата красавица“.

Виолета Тончева: „Спящата красавица“ е балет за...

Анастасия Белоногова: За любовта.
Франциско Руиз: За магията, за фантазията.
Мириам Рока Круз: За победата на доброто над злото и разбира се за любовта.
Павел Кирчев: Изключителен балет за много добри професионалисти. „Спящата красавица“ е един от най-известните балети на Чайковски и аз се радвам, че вече ще имаме и това заглавие в нашия балетен репертоар.

Още за солистите:

АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА е родена в Красноярск, занимава се с балет от 5-годишна, от 8-годишна посещава балетното студио на Красноярския музикален театър. Завършва с отличие Хореографския колеж в Красноярск през 2017 г. и веднага става солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Участва в майсторски класове на именити балетни педагози. Отличена е с много награди, сред които Гран При Сибир, стипендия от фондация „Галина Уланова“ и др. В репертоара й влизат главните роли в „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и др. Анастасия Белоногова жъне успехи и извън Русия, варненската публика също познава и високо цени нейното балетно изкуство.

МИРИАМ РОКА КРУЗ е родена в Луго, Испания, завършва с отличие класическа и съвременна хореография в Professional Conservatory of Dance родния си град. Продължава обучението си в Maria de Avila’s Studio, под ръководството на Lola de Avila, в Сарагоса. Работи с балетния педагог Татяна Севастиянова и е солист в Russian Masters Stars Gala в Аликанте 2017. През март 2018 се присъединява към балетната трупа на Варненската опера, на чиято сцена танцува Големия лебед и Испански танц в „Лебедово езеро“, Фея в „Пепеляшка“, Мирта в „Жизел“, Френски танц в „Лешникотрошачката“, Мерседес в „Дон Кихот“ и Фея Люляк в „Спящата красавица“. Участва в 3-месечното турне на трупата в Англия. От 2019 Мириам Рока Круз е солистка на варненския балет.

ФРАНЦИСКО РУИЗ е роден в Алмериа, Испания. Завършва с отличие Conservatorio Profesional de Danza „Kina Jimenez“ през 2014 и Visual Arts and Dance в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид. Солист на Madrid Chamber Ballet от 2014 до 2018 и на балета на Държавна опера Варна от 2018. Репертоарът му включва ролите на Базил в „Дон Кихот“, Принца в „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“, Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“, Джеймс в „Силфида“, Gennaro в „Неапол“, Colas в „La Fille mal gardée“, Jean de Brienne в „Раймонда“, Албрехт в „Жизел“, Принц Дезире в „Спящата красавица“.

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

Върху кой образ поставяш специален акцент?

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

Да съпреживееш Бетовен винаги е валиден аргумент.

Така е, но имаме и новина. Увертюрата „Освещаването на дома“, която е напълно непозната за Варна, сега ще прозвучи за пръв път. Неслучайно посвещаваме концерта на християнския празник на семейството 21 ноември. Четвъртата симфония на Бетовен не е изпълнявана поне от 15 години тук, а Тройният концерт за цигулка, виолончело и пиано винаги е добре да се чуе в различни интерпретации.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Диригент Винченцо Мариоци. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, Франческо Мариоци - виолончело, Тодор Петров - пиано. Програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор от Лудвиг ван Бетовен

Още по темата :

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2642-edin-vupros-kum-dvamata-profesori  

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

Хореограф-постановчикът АННА ДОНЕВА за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

За мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се  знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ.

Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем.

Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува.

Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :)

За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!

Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

Душата им танцува. Искрено.

Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?
Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.

15 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

БОХЕМИ

Опера от Джакомо Пучини. Диригент Жан Ангелов. Режисьор Кузман Попов. В ролите: РОДОЛФО - Педро Аройо, МИМИ - Зеня Ардженти, МАРСЕЛ - Свилен Николов, ШОНАР - Пламен Димитров, КОЛИН – Божидар Божкилов, МЮЗЕТА - Ирина Жекова, БЕНОА - Илко Захариев, АЛСИНДОР - Гео Чобанов, ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски, МИТНИЧАР - Емил Симидов, СЕРЖАНТ - Людмил Петров. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 За втори път във Варна свързваме „Бохеми“ с Маестро Жан Ангелов. След запомнящия се спектакъл в началото на годината, сега отново ще дирижирате шедьовъра на Пучини.

„Бохеми“ има особено значение в моя творчески път. Началото на диригентската ми кариера е свързано с Маестро Борислав Иванов, който сега е артистичен директор на Варненската опера. Преди години именно той ми даде възможност да работя в Пловдивската опера. Там дирижирах най-напред „Албена“, с неговата съпруга, незабравимата София Иванова, в ролята на Албена. В Пловдив дирижирах за пръв път и „Бохеми“.

Сантимент...

Обичам да дирижирам „Бохеми“. Това е една от най-красивите опери на XX век, дълбоко емоционална, много веристична. В „Бохеми“ всичко е истинско и вълнуващо. Това е обяснението защо тази творба е толкова обичана от солистите и от публиката.

Какъв е опитът Ви с варненските „Бохеми“?

Много приятен. Солистите, оркестърът, хорът, всички колеги са много отзивчиви. С нетърпение очаквам спектакъла.

Какво се стремите да извлечете от това произведение?

Стремя се да вляза в чувствителността и в състоянието на героите, а в „Бохеми“ всеки един от младите хора е завършен персонаж сам за себе си. В този смисъл драматургичната връзка в „Бохеми“ за мен като диригент е най-важната.

Усещате ли публиката, когато дирижирате?

О, да. Всъщност ние винаги правим всичко за публиката. Това не бива да се забравя. Нашата цел е винаги една и съща – да пренесем чувствата на героите отвъд рампата и да ги предадем на зрителите.

След Варна какво предстои?

Много неща. Знаете, че от 40 години съм извън България, живея и работя в Берлин, дирижирам по целия свят. След Варна съм ангажиран в Щутгарт и Кралската опера в Копенхаген. Следват още много други ангажименти, но да не ги изброявам.

Позволете ми накрая още няколко думи. Много съм впечатлен, че Варненската опера се е развила толкова силно през последните години. Поднася разнообразен репертоар, разполага с толкова добри певци, кани и интересни творци от чужбина. Намирам, че Варненската опера води много гъвкава и много съвременна управленска политика.

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

ЖАН АНГЕЛОВ

Възпитаник на Музикалната академия в София и впоследствие специализирал в Русия, Франция и Германия, Маестро Жан Ангелов е добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

От 40 години Жан Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.

Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

През далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

Изпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В ЕДИН И СЪЩ ФЕСТИВАЛ С ЛАРА ФАБИАН

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието на Варненската опера в Международния музикален фестивал в Крайова

Г-жо Димова, да започнем този разговор за представянето на Варненската опера на румънската фестивална сцена с предисторията.

За пръв път Държавна опера Варна участва в международния музикален фестивал в Крайова, Румъния. Носещ името на голямата румънска оперна певица Елена Теодорини, родена в Крайова, този фестивал, който има биенален характер, през тази година се провежда за 16-ти път. В сравнение с ММФ „Варненско лято“, който датира от 1926 г., той е много млад фестивал, но също като нашия се радва на многобройна публика.  Директорът на операта в Крайова Антониу Замфир и артистичният съветник Кристиян Франческони ни поканиха да участваме с две постановки от нашия репертоар - едно класическо оперно заглавие,  спряха се върху „Норма“ от Белини, и една съвременна продукция - мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, който подготвихме в копродукция с Операта в Крайова. Още през юни месец направихме кастинг за мюзикъла тук във Варна и заедно с директора на оперния театър в Крайова Антониу Замфир избрахме артисти за представлението. Веднага след варненската премиера на „Уестсайдска история“ в края на откомври заминахме за Крайова, за да се представим и на тяхната фестивална сцена. Бяхме радушно приети от публиката и на двата спектакъла. Особено ме впечатлиха младите хора в препълнената зала на Националния театър „Марин Сореску“, където играхме „Уестсайдска история“.

Какво впечатление Ви направи фестивалната програма?

Оперният фестивал „Елена Теодорини“ предлага много сериозна програма, която, наред с операта „Джани Скики“, нашата „Норма“, Оперна гала, мюзикъла „Уестсайдска история“ и други интересни събития, включва и премиера на „Травиата“, новото им заглавие. Фестивалът завършва на 17 ноември с попоперен концерт с Лара Фабиан, солисти, хор и оркестър на Операта в Крайова. Много ми беше приятно да установя, че Варненската опера участва в един и същ фестивал с Лара Фабиан.

Как експертите оцениха варненските продукции?

Посрещнахме ВИП гост за представлението на „Уестсайдска история“, за което специално пристигна от САЩ Майкъл Бърнстейн, племенник на великия композитор. Той познава всички по-големи постановки в света на този мюзикъл, така че приех оценката му “Great Show”за нашия прочит като едно високо признание. Анализирайки в детайли видяното, той отправи препоръки за някои дребни детайли, с които ние, разбира се, ще се съобразим. Получихме похвала от него за общото звучене на оркестъра, за добрия английски на артистите в подготвения от нас изцяло на английски език мюзикъл, както и за динамиката на музикалното построяване с драматични и лирични моменти. Екипът постигна върхови точки в изпълнението си, публиката го забеляза и възнагради нашата „Уестсайдска история“ с 15-минутни аплаузи. Специални поздравления получихме от Майкъл Бърнстейн и за удачния каст, според който няма нито един артист, който да не е бил разпределен точно за ролята, която му подхожда. Много комплименти заслужи Маестро Александър Фрай, чиято превъзходна работа стоеше в центъра на всички коментари. Висока оценка дадоха за представлението и италиански експерти, гости на фестивала.  

До какви творческите перспективи доведоха работните Ви срещи?

На работната среща с директора на Националния театър в Крайова Александру Буреану обсъдихме възможности за творческа колаборация с Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Споделих, че нашият театър се готви да посрещне 100-годишния си юбилей през 2021 г, а той разказа, че техният театър има още по-дълголетна история, основан е преди 170 години. Националният театър „Марин Сореску“ се ползва със славата на един от най-реномираните румънски театри, в който са поставяли световноизвестни режисьори като Питър Брук. Екипът организира международен Шекспиров фестивал, също биенале. 12-то издание на фестивала предстои в края на април, началото на май 2020 година и програмата му отдавна е готова. Аз поканих румънските колеги да видят нашето Шекспирово заглавие „Отело“ на режисьора Пламен Марков, чиято премиера ще излезе в края на януари. Надявам се Варненският драматичен театър да получи своята изява с хубаво Шекспирово представление в изданието на Международния Шекспиров фестивал в Крайова през 2022 година. Да припомня тук, че Националният театър „Марин Сореску“ е гостувал с „Бурята“ от Шекспир“ преди няколко години на нашата сцена, в рамките на МТФ „Варненско лято“.

Творческите контакти между Варна и Крайова продължават и може би ще се стигне до размяна на театрални продукции още преди Шекспировия фестивал през 2022 година.

След всичко това мога с удовлетворение да кажа, че в Крайова Варна е вече известен партньор, който защити името си с най-високи стандарти и качество.

Източник: Кафене.Бг

Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за  предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива   

Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.

Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?

Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.

Спомняте ли си детството във Варна?

Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.

В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.

Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.

Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...

Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.

Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?

Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.

Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...  

О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.

Както и вие двамата се допълвате.

Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни  формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.

Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?

ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година.  Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.

МАЕСТРО АЛЕКСАНДЪР ФРАЙ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за приятелството си с композитора Ленард Бърнстейн, създаването на мюзикъла „Уестсайдска история“ и неговите особености, метода на Станиславски, чувството за хумор и още за племенника на Бърнстейн и сина на първия продуцент на мюзикъла, които се очакват за премиерата на 24, 25 октомври 2019

Маестро Александър Фрай, Вие сте нашият VIP, нашият много специален човек за премиерната постановка на „Уестсайдска история“, личен приятел на композитора, великия Ленард Бърнстейн.

Имах прекрасно приятелство с Лени Бърнстейн, той беше много мил и щедър с мен. Водихме безкрайни разговори за музика, научих много от него. Щастлив съм, че той е един от моите учители. Дълбоко съм свързан с неговия мюзикъл „Уестсайдска история“, едно невероятно произведение, което се отличава от всички предишни мюзикъли в редица отношения - невероятно труден за дирижиране, за танцуване и пеене, с много бързи темпа и уникална хореография. Това е първият мюзикъл, в който пеенето и танците са напълно равностойни и първият, в който всеки герой, който излиза на сцената, има своето име и своя характер.

Интервю с г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

- Г-жо Димова, ако съдим по афиша на Театрално-музикален продуцентски център Варна, лятото за екипите на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” е изпълено с ангажименти и за ваканция сякаш не остава много време...

- За повечето хора лятото е време за ваканция, за пътуване и нови преживявания, а за нас, артистите, то е прекрасен повод да покажем нашето изкуство на открито, пред по-голяма аудитория и пред нова публика. Tова е и политиката, която аз като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна следвам.  

За седма поредна година традиционна лятна сцена за Държавна опера Варна е Летният театър, чийто уникален естествен зелен декор и романтична атмосфера предразполагат към красиви срещи с оперното и балетно изкуство. Опера в Летния театър 2016 привлича международна публика със звездни имена като диригентите Марко Боеми, Йордан Камджалов, режисьорите Пламен Карталов, Мария Елена Мексия, солистите Карло Коломбара, Цветелина Василева, Дария Масиеро и още много други. От 24 юни до 25 август предлагаме 11 специални събития, от които шест премиери.

Световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” на едно от големите имена на Холивуд Ив Деска премина с изключителен успех и ние няма да запазим това удоволствие само за себе си. След няколкократни срещи с кмета на Велико Търново Даниел Панов и организаторите на „Сцена на вековете” приехме да открием NA 15 \LI летния сезон на историческата сцена на хълма Царевец с мегапродукцията на Варна „Граф Монте Кристо”. Tя впечатли жителите и гостите на старопрестолния град както с музиката, режисьорските, сценографски и хореографски решения, така и с оригиналното 3D изображение.

Договорили сме още едно участие на „Сцена на вековете”, където на 5 август ТМПЦ Варна ще представи премиерната ни балетна постановка „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус. В прочита на нашия главен балетмайстор, з.а. на Русия Сергей Бобров, историята на знаменития испански идалго е само повод да се развие интересна класическа хореография с много забавни сюжети, в които своето танцово и актьорско майсторство демонстрират водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на Държавна опера Варна. С яркото си присъствие се открояват най-вече премиерсолистът Георгий Болсуновский в ролята на Базил и Екатерина Булгутова в ролята на Китри.

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

Борис Луков - Йосиф

Интервю на Виолета Тончева със солиста на Държавна опера Варна Борис Луков – Йосиф в мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от А. Л. Уебър по текст на Тим Райс. Режисьор Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов.

Премиерни спектакли на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна - във Варна на 19 април, в Горна Оряховица на 20 април и във Велико Търново на 21 април.

Опозна ли вече достатъчно добре Йосиф?

Както в библейската притча, така и в мюзикъла, Йосиф е олицетворение на добротата и чистотата. Точно заради тези си добродетели, той става жертва на завистта и алчността. Братята му го продават в робство, но той им прощава. Символично е, е че премиерата на този прекрасен мюзикъл излиза точно по Великден. Трябва да се научим да прощаваме на  враговете си и да се старем да бъдем по-добри, колкото и да ни е трудно понякога. В това виждам посланието на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”.

Не те ли смущава прехвърлянето в друг жанр?

Проф. Светозар Донев, признат майстор на мюзикъла, е направил една много раздвижена постановка, в която всичко се пречупва през призмата на хумора. Жанрът ми е интересен, защото обединявайки пеене, танц и хумор, позволява по-голямо разгръщане на артиста. Това много помага после в оперните постановки.

Напоследък все ти се пада да играеш добрия герой...

Така излиза. Йосиф също е позитивен образ, приляга ми и аз нямам никакви - нито певчески, нито актьорски затруднения с ролята.

И си добър човек като Йосиф...

Да, добър човек съм.

Но не можеш да тълкуваш сънища като него...

Е, това наистина не го мога. Аз самият рядко сънувам, както впрочем  всички хора с чиста съвест. Но за мен, колкото по-странен и по-интересен е един сън, толкова повече истини има в него. „Дали човек сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е човек”, както гласи една източна поговорка.

Най-важното е...

Казах го вече. Да се опитаме да станем по-добри. И не само за Великден.

Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

Режисьорът КРИС КАТЕНА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на мюзикъла „Уестсайдска история“ и работата си над варненската постановка

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. „Уестсайдска история“ - Премиера на Държавна опера Варна, 73-ти творчески сезон (2019-2020). Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс.Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова.

Интересът към „Уестсайдска история“, вдъхновена от шедьовъра на Шекспир „Ромео и Жулиета“, не престава, откакто мюзикълът на Ленард Бърнстейн се поставя за пръв път на Бродуей (1959). Едноименният филм на Джером Робинс с Натали Ууд печели 10 награди „Оскар“ и 3 награди „Златен глобус“ (1961). Филмът, получил статут на културно наследство, се съхранява в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ (1997). Съвсем наскоро и Стивън Спилбърг завърши своята „Уестсайдска история“, първия си филм по мюзикъл, с латино актьори в главните роли, премиерата се очаква през 2020.

29 януари 2016, 18.00

Не се ли изиграе, ролята губи смисъла си

Бързо интервю между две репетиции с Димитринка Райчева, новата Кармен на варненската оперна сцена

Как се съотнася Кармен към досегашните ти героини?

Възприемам „Кармен” като най-голямото предизвикателство в моя творчески път. Независимо, че аз приемам всички роли, които съм изпяла, като предизвикателство: Тоска от едноименната опера, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Абигайл от „Набуко”, Аида от едноименната опера, Сантуца от „Селска чест”, Мадалена от „Андре Шение”, също „Реквием” от Верди. Като вокално и артистично майсторство това са все големи и тежки роли, но Кармен е нещо съвсем, съвсем различно. Разбира се, че трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен. Това беше първата ми мисъл, когато започнах да репетирам.

Мнозина твои почитатели се учудиха, че ще пееш Кармен. Труден ли е  преходът от сопранов към мецосопранов регистър?

Това е второто преизвикателство, което стои пред мен. В тази, девета поред, главна роля в моя репертоар аз като драматичен сопран за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, като Амнерис от „Аида”, Еболи от „Дон Карлос” и т.н., но при мен така се получи. Ръководството на ТМПЦ и Варненската опера настоя да поема ролята и аз съм благодарна за доверието, което ми гласуваха. Дължа особена благодарност на нашия главен диригент Светослав Борисов и на нашия главен режисьор Кузман Попов, с които заедно изграждаме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване говори за Кармен. Защото, както вече споменах, ако не се изиграе, ролята губи смисъла си.

Намираш ли черти от Кармен у себе си?

Мисля, че всяка жена би могла да открие част от себе си в Кармен. В живота аз съм весел човек, но досега на сцената съм представяла само сериозни персонажи, предимно кралици. А Кармен е просто жена, истинска, обичаща, ревнива, силна, непокорна, огнена. Където и да се появи, всички онемяват пред красотата и свободолюбивия й дух. Дали е влюбена в Дон Хозе или в Ескамилио, тя гордо и смело носи любовта си, дори ако това ще й струва живота.

Певицата, на чиято Кармен се възхищаваш...

Възхищавам се на Надя Кръстева – нейната визитна картичка е Кармен. Но аз търся моята Кармен и вярвам, че ще намеря.

Виолета Тончева, 26 януари 2016

„Палячи“ - 21 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

Маестро Бизари, имате вече натрупан варненски опит, след като през лятото дирижирахте премиерата на „Турандот“ в Опера в Летния театър и сега „Любовен еликсир“ в майсторските класове на Opera Studio, предстои Ви и представление на „Палячи“...

Наистина, мога да кажа, че във Варна се чувствам вече почти като у дома. Бях много впечатлен от професионализма на оркестъра, хора и солистите на Варненската опера, които вложиха най-доброто от себе си в подготовката и представянето на „Турандот“ през лятото. След тази първа среща с Варненската опера много ме зарадва поканата да водя майсторски клас в рамките на първото варненско Opera Studio. 

Как оценявате работата си с младите хора над „Любовен еликсир“?

Участниците в майсторския клас бяха много мотивирани и ентусиазирани, с огромно желание и любов подготвяха и усъвършенстваха своите интерпретации, докато се доближат до нивото на истинския Доницети. Точно това беше и нашата задача – да ги насочим към верния музикален стил, отговарящ на естетиката на съответния композитор. Високият емоционален градус по време на целия репетиционен процес и на самото представление бяха отличителен знак за нашия „Любовен еликсир“, така че приехме аплодисментите на публиката като заслужена награда. Удовлетворен от свършената работа, си стегнах куфара и тръгнах за летището. Но се оказа, че трябва да дирижирам и „Палячи“ – последния спектакъл на варненското Opera Studio 2019. Да се върна толкова бързо и отново да се потопя в познатата творческа атмосфера, станала през последните седмици част от мен, това беше приятна изненада.. Отсега вярвам в успеха и на „Палячи“.  

Солистката на Виенската народна опера Сара Гьош пред Виолета Тончева

Въодушевена съм от първата си среща с българските зрители, които са емоционални, открити и компeтентни. Благодаря за сърдечната реакция, за топлината и съучастието, които се предаваха от залата към сцената по време на нашите три празнични коледни концерта. Усещането беше прекрасно и вдъхновяващо.

Всъщност винаги се чувствам добре, когато работя с великолепния диригент Светослав Борисов, с когото имаме общи изяви в Музикферайн, с Хофбург Оркестър и Моцарт Оркестър. Радвам се, че имах възможността  да пея във Варненския оперен театър с неговия чудесен оркестър и със страхотните солисти Пламен Димитров и Валерий Георгиев. Българските оперни гласове по принцип са едно изключително явление и навсякъде ги ценят.

Питате ме какво означава за мен да съм солистка на Виенската народна опера в един град, толкова влюбен в музиката. Виена действително е музикална столица на света с много взискателна публика, която изисква от артиста непрекъснато да се доказва. Затова ще бъде недостатъчно, ако кажа, че съм щастлива да пея на виенска сцена. Това, което изпитвам, е много повече. Аз живея моята мечта. 

Благодаря още веднъж на варненци за съпреживянето. Ще отнеса красив спомен оттук и се надявам да се видим в скоро време отново! На всички пожелавам щастливо посрещане на Рождество Христово и една благодатна, изпълнена със здраве и обич 2016 година!

19 декември 2015 г.

„Селска чест“ от П. Максани – 21 септември, 11.00, 19.00, Оpera Studio - Varna 2019

Идвате от Ерусалим във Варна...

За пръв път съм във Варна, но вече съм бил в България като участник в конкурс за диригенти. Много съм впечатлен от вашия град, от архитектурата и морето, макар че нямах много време за плаж. Репетициите в майсторския клас вървят всеки ден една след друга, първо с пиано, после с оркестър, хор и солисти, непрекъснато сме в репетиции.

Как изглежда отвътре тази динамична музикална вселена, говореща световния език на музиката?

Оркестърът на Варненската опера е великолепен, в хора има много хубави гласове и мисля, че заедно с нашите млади солисти ще направим добър спектакъл. Участниците в майсторския клас идват от различни краища на света, цяла група от Мексико, също от Русия, Италия, Грузия, Израел, Америка, Япония, Китай, Южна Корея.

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.

МАЕСТРО МАУРИЦИО БАРБАЧИНИ ОТ МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА OPERA STUDIO – VARNA 2019 И СЪВРЕМЕННИТЕ ПЪТИЩА НА ОПЕРАТА

„Севилският бръснар“  - 20 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

Маестро Барбачини, за нас е привилегия диригент от Метрополитън опера да води майсторски клас в първото Opera Studio във Варна. Каква е Вашата оценка за него?

Моите поздравления за чудесната идея на Варненската опера да съберете млади хора и добри оперни педагози от цял свят за майсторски класове. Участвал съм в майсторски класове и в други страни, но тук подходът е по-различен. Да подготвиш и представиш за кратко време 5 оперни заглавия, това е много впечатляващо. Още повече, че не става дума просто за обучение, а за изграждането на истински оперни спектакли с много добри оркестър и хор, със сериозно подготвени солисти. Като диригент, който от 15 години дирижира в Метрополитън опера, Чикаго, Сан Франциско и навсякъде в Америка, определено мога да кажа, че добрите критерии в оперното изкуство се задават най-напред от добрите учители и техните високи изисквания.

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

Какво предстои след Варна, какви са най-близките Ви планове?

След Варна отивам в Русе, където организирам Лятна международна академия с млади оперни певци. Продължавам да посвещавам време и на учредената от мен фондация „Борис Христов”. Много важен за мен бе концертът в началото на годината в София, в който, заедно с други български певци, почетохме 100-годишнината от рождението на моя учител, най-великия бас на планетата, Борис Христов.

А догодина, на 14 януари 2015, на самия мен ми предстои да отбележа 35-годишната си сценична дейност. Надявам се това да стане с премиерата на операта „Сирена”, която хърватският композитор и диригент на Филхармонията в Дубровник Перо Шиша Pero Sisa написа специално за мен.
Поздравления! Не за всеки оперен певец се композират специални творби.

Така е и аз съм много благодарен. Има още 2 творби, създадени за мен. Театралният и оперен режисьор Бойко Богданов ми посвети операта си „Алгара”, а американски композитор и диригент с български произход Алекс Зографов Alex Zografov написа за мен операта „Орфей”, с която се надявам да отпразнувам своята 60-годишнина.

С Алекс, който е работил и на Бродуей с имена като А. Л. Уебър, Дюк Елингтън, Нана Мускури, Джо Кокър, имахме много хубави джаз концерти в Банско. Обичам чистия джаз, но операта си остава за мен най-великото и с нищо несравнимо изкуство.

Варна, 20 август 2014

17 септември, 11.00 и 19.00, Основна сцена

„Дон Жуан“ от Моцарт, диригент Айрат Кашаев, режисьор Донгми Лий, финалисти на Opera Studio – Varna 2019, Оркестър на Държавна опера Варна

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Щастливи сме, че в първото Оперно студио – Варна 2019 свой майсторски клас води диригент от Болшой театър. Как се чувствате във Варна, Маестро Кашаев?

Чувствам се прекрасно. Бил съм в много страни в Европа, но в България съм за пръв път. Съпругата ми, която неотдавна посети с детския си хор Варна, разказваше с възторг за вашия град, така че аз се отзовах с голямо удоволствие на поканата да водя майсторски клас тук. Предвкусвах наслаждението от срещата с вашия хубав град, с морето и прекрасния колектив на Варненската опера.

Защо се фокусирате върху „Дон Жуан“ от Моцарт?

Музиката на Моцарт е като лакмус, върху който всичко се вижда. Дали пееш добре или не, дали играеш добре или не, то това ще забележи всеки човек, дори да не е музикант. В този смисъл Моцарт изисква особено отношение и уважение. Номер едно сред всички световни композитори, Моцарт е създал сакрална музика, която предполага същото благоговение, както когато влизаш в храм, за да разговаряш с бог. Намирам „Дон Жуан“ за изключителна творба и за мен е огромна чест да работя във Варна именно върху Моцарт.

Как постигате баланс между различните нива на участниците в майсторския клас?

Много трудно. Няма да кажа, че всичко веднага се получава, защото хората са дошли от различни страни, имат различно образование и различен маниер на пеене. Нашата задача е да приведем всичко това под един общ знаменател и заедно да постигнем най-доброто.

Не се стремите към една единствена, предварително зададена интерпретация?

Не мисля, че трябва да се стремим към една единствена интерпретация, колкото и тя да е добра. Нужно е да работим в необходимия стил, докато достигнем едно добро ниво. В крайна сметка ние сме академия и в нашия майсторски клас се учим как да се усъвършенстваме. Сред участниците има например певци, които никога досега не са изпълнявали Моцарт и ето сега те получават възможността да се докоснат за пръв път до неговата вълшебна музика. Ние се стараем да се доближим до Моцарт или както казва руската поговорка за подобни случаи: “Я не волшебник, я только учусь.“ (Аз не съм вълшебник, аз само се уча).

Кои са опорните точки на Вашата диригентска методика?

При всяко музикално изпълнение пред диригента стоят няколко задачи - от задача минимум до задача максимум. Задача максимум е да се доближим максимално до Моцарт, до слънцето Моцарт, като се пазим то да не ни изгори. Да се приближаваме все по-близо и колкото може по-близо до слънцето, за да може то да ни огрее. Важно е също да им е удобно на певците да пеят, важно е те да пеят заедно, важно е заедно да постигаме хубави темпа, оттам и хубави ансамбли. Разбира се, държим и на добрия италиански език. Не бива да си поставяме свръхзадачи, за които не разполагаме с достатъчно репетиционно време. Стараем се да направим всичко, което зависи от нас, за да ни харесат зрителите.

Екипът на „Дон Жуан“, забелязва се веднага, е много ентусиазиран преди утрешния пръв спектакъл на Оперно студио – Варна 2019. На какъв Моцарт каните варненската публика?

Предлагам на уважаемата варненска публика да дойде и да чуе нашия международен Моцарт. Това няма да е Моцарт, какъвто го познават в Мексико, Азия или Русия, това ще бъде един международен Моцарт с руски диригент и с великолепния Оркестър на Варненската опера.

Да завършим със спомените Ви за Вашия учител, Маестро Генадий Рождественски, един от най-големите диригенти на нашата съвременност.

Така се случи, че работих с Маестро Генадий Рождественски точно 10 години. Първо учих в неговия клас по дирижиране, после работих заедно с него в оперния театър. Знаете ли, той никога не казваше, ти си длъжен да направиш това или онова. Никога не използваше изрази, като трябва или не трябва, само внимателно ни предлагаше да опитаме. В същото време с поведението си и всеки свой спектакъл той ни показваше как би било добре да го направим. Така неусетно той ни учеше как да се отнасяме към творческата си работа като към мисия.

Маестро Генадий Рождественски беше знаменита личност и за мен беше истинско щастие да го познавам. Той владееше няколко езика, спектаклите и световните оперни премиери, които е дирижирал, не биха могли да се изброят. През 10-те години, в които бях с него, всеки път при появата му в класа, в Консерваторията или в оперния театър, осъзнавах, че сега, в този момент, се твори история...

Този велик човек ни напусна преди година и това е загуба не само за Русия и хората, които лично го познаваха, това е загуба за целия музикален свят. Личности като Маестро Генадий Рождественски вече рядко се срещат. Трябва да пазим паметта за него и уроците, които той ни завеща. Това е наш дълг. Какъвто е дългът ни към родителите, към предците, към родината, такъв е и дългът ни към учителя. И аз се старая да следвам този дълг.

АЙРАТ КАШАЕВ е роден през 1984 г. в Казан, Република Татарстан. Завършва с отличие както Казанското музикално училище „И. В. Аухадеева“, така  и Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ със специалностите хорово и оперно-симфонично дирижиране. Спечелва първа премия на Всерусийския конкурс на хоровите диригенти (2009). Дирижира Симфоничния оркестър на Московската консерватория, Симфоничния оркестър „Рахманинов“, Московския оперетен театър, Оркестъра на Московския музикален театър „Геликон-Опера“ и др.

Като художествен ръководител на Академичния хор на Руската академия по музика имени Гнесиных, Държавния хор на Татарстан и и на други хорове печели престижни награди на различни фестивали.

Диригент е на Московския камерен оркестър „П. Слободкин“, а от 2018 г.,  по покана на худ. рък на Болшой театър Генадий Рождественски, и на Камерната сцена на Болшой театър „Б. А. Покровский“.

Айрат Кашаев е диригент и асистент на Маестро Генадий Рождественски в спектаклите «Блудният син» от Б. Бритън, «Лазар или Торжеството на Възкресение“ от Ф. Шуберт и др. Диригент-постановчик е на оперите «Stabat Mater» от Дж. Б. Перголези,  «Тит Безупречният» от А. Маноцков и др. В творческата му биография влизат балетите „Пулчинела“, „Лешникотрошачката“, оперите „Дидона и Еней“, „Евгений Онегин“ и др.     

Интервю на Виолета Тончева с известния италиански тенор Франческо Медда

Публиката на ММФ „Варненско лято” очаква да чуе Франческо Медда, който ще изпълни ролята на Отело в премиерата на едноименната Вердиева творба в Опера в Летния театър на 2 август 2014 от 21.00 ч.

Постановката е съвместна продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа (Франция), костюми Жули Скобелцин (Франция).

В главните роли Франческо Медда (Италия), Радостина Николаева (Софийска опера и балет), Пламен Димитров (Държавна опера Варна), Жером Били (Франция) и др.

Г-н Медда, Отело е една от коронните Ви роли, но може ли да кажете, че знаете всичко за своя герой? Кой е Отело за Вас?

За мен образът на Отело е свързан с темата за интеграцията и трудността да се впишеш в различни общества и цивилизации. Това понякога създава комплекси и провокира неадекватно поведение от страна на силните личности, какъвто е главнокомандващият на венецианския флот, мавърът Отело. Отело се опасява, че не разбира достатъчно добре особения свят на венецианския двор и оттам идват страховете му, че няма да се впише в аристократичното общество. От друга страна при интерпретацията на всеки образ певецът неминуемо се влияе от собствения си опит, така че от житейските натрупвания зависи доколко артистът ще проникне в характера на персонажа.

Как се подготвяте за ролята? Как постигате баланса между певческо и артистично майсторство?

Всъщност аз се запознах най-напред с Яго и известно време пеех неговата баритонова партия. Първият ми подход към Яго беше да му припиша всички възможни злини, за да изоблича коварството му спрямо Отело. Яго се представя за най-добрия приятел на Отело, а всъщност е най-големият му враг. Верди специално е настоявал пред сценографа Доменико Морели да изобрази Яго като много приближен до Отело, като изповедник, комуто мавърът напълно се доверява. Т.е. трагичните събития, които се случват в „Отело”, не са защото Отело е наивен, а защото Яго изглежда напълно благонадежден. В тази посока развивам образа на Отело.

Що се отнася до баланса между музика и актьорство, като композитор Верди винаги е имал предвид пеещия актьор, и винаги е разбирал музиката като функция на театъра.

Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт. Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno - Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър ММФ „Варненско лято“ 2019

Какви особености характеризират Вашата постановка на „Турандот“?

Щастлива съм да бъда във Варна с моята постановка на „Турандот“, която е съвместна продукция на Парма ОперАрт с Държавна опера Варна. В режисьорската си концепция следвам класическите оперни образци, като се отнасям с респект към китайската културна традиция, толкова различна от европейската.

Пучини умира след като композира предсмъртната ария на Лиу и не успява да довърши „Турандот“. Известно е, че на премиерата Артуро Тосканини дирижира точно до там, докъдето е спряло перото на великия композитор. Съществуват няколко продължения на операта от различни композитори, но ние работим с версията на ученика на Пучини Алфано, която най-често се изпълнява.

Операта разказва притчата за жестоката китайска принцеса, която погубва кандидатите за женихи, не успели да разгадаят гатанките й. В асоциация с леденото сърце на Турандот, замъкът й също е обвит с лед и въобще цялата сценографска визия на постановката е решена в леден синкаво-бял оттенък. Друг специален акцент поставихме върху хореографията, за да подчертаем иконографското значение на източния танц.

Наложи ли се да внасяте промени в постановката, предназначена за две различни открити пространства, за Парма и Варна?

Откритата сцена на Летния оперен фестивал в Парма, в Замъка Reggia di Colorno, е голяма, но сцената на Летния театър във Варна е още по-голяма и предлага повече възможности. Различията между двете пространства изискват съответна адаптация. Вероятно “варненският замък” на китайската принцеса ще стане по-просторен, ще се наложат и други леки промени, но това няма да се отрази на вече взетите, основни постановъчни решения.

Как бе посрещната премиерата на „Турандот“ в Парма?

Италианската премиера, която се състоя на 10 юли в нашия Летен оперен фестивал Reggia di Colorno, премина с огромен успех. Всички билети бяха разпродадени месец по-рано, а на самата премиера имаше много правостоящи. Публиката много хареса и дълго аплодираше варненските солисти – сопраното Илина Михайлова в ролята на Лиу и тенора Валерий Георгиев в ролята на Калаф. Двамата ще пеят и на варненската премиера, в която образа на Турандот ще пресъздаде Димитринка Райчева. Разпределението на ролите е много добро и аз се надявам, че успехът на Турандот в Италия ще се повтори и във Варна.

Какво място заема Пучини във Вашата лична оперна йерархия?

Музиката на Пучини звучи много модерно, а „Турандот“ е неговото оперно завещание. С „Турандот“, а също и с „Мадам Бътерфлай“, той въвежда нов етап в развитието на оперната музика и променя бъдещето й. След Пучини опера се пише по различен начин. Много обичам „Турандот“ както заради прекрасната музика, така и заради великолепно изградените женски характери. При Пучини жената е много важна, тя винаги е централен персонаж.

Как една жена режисьор се справя в днешния, доминиран предимно от мъже режисьори, оперен свят?

Мисля, че като оперни режисьори жените имат по-всеобхватна визия за нещата от мъжете. В самата природа на жените е заложено умението да се справят с много неща в едно и също време, а това е изключително важно качество за един режисьор. Що се отнася до Пучини, една жена режисьор най-добре би разбрала неговите толкова емоционални, едновременно силни и крехки женски характери. Пучини разкрива същността на жената в едни от най-красивите арии в световната оперна съкровищница.

ЕДИ ЛОВАЛЬО е завършила Conservatorio di Musica "A.Boito" в Парма, работи като оперен режисьор в Парма ОперАрт, основател и директор е на Летния оперен фестивал Reggia di Colorno - Парма. Разположен в околностите на Парма, Замъкът на Дука, известен още като Замъкът на Колорно, е построен в началото на XVIII век от дука на Парма Франческо Фарнезе

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини

Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетет още по темата :

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

Интервю на Виолета Тончева с диригентката Вилиана Вълчева

Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” в  родния си град и печели редица награди от национални конкурси по пиано. Дипломира се във Висшето музикално училище в Берн (Швейцария) със специалност пиано. Образованието си продължава в Консерваторията на Нюшател, а във Висшето музикално училище на Люцерн се дипломира с магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт, дългогодишен General Musik Direktor на Цюрихската опера.

Завършва също специалностите фагот и музикология. Квалифицира се в майсторски класoве на Манфред Хус във Виена, Бернард Хайтинг в Люцерн и Das Kritische Orchester в Берлин. Участва в диригентски конкурси в Берлин и Кадагес (Испания), дирижира Haydn-Sinfonietta Wien, филхармонични оркестри от Берн, Люцерн, Баден-Баден, Йоханесбург, Русе и др. Стипендиант е на фондация „Zeno Karl Schindler”.
От началото на тази година работи като репетитор и асистент на първия капелмайстер в Люцерн и в Народен театър Цюрих, Volksoper Цюрих.

Във Варна, след  спектакъла на „Трубадур” на 12 февруари 2014, Вилиана Вълчева се включи в подготовката на премиерата на „Дон Жуан” от Моцарт с диригент-постановчик Борислав Иванов и режисьор-постановчик Александър Текелиев. Премиерата предстои на 24 февруари, 18.00 ч.

Защо между специалностите, които сте завършила - пиано, фагот, музикология и оперно-симфонично дирижиране, избрахте професията на диригента?

Още докато следвах, започнах да си изкарвам прехраната в Швейцария като хоров диригент, имах успех и така тръгнах по този път. Да дирижираш опера е нещо много хубаво. То не може да се опише с думи, човек може да го усети само на пулта.

Прекрасно е да знаеш цялата партитура и какво става всеки един момент, а когато всичко това зазвучи, то е нещо свише. Не може да се опише.

„Rock Symphony“ - 29 август, 19.30, ФКЦ, зала 1, МФФ „Любовта е лудост“ - Варна 2019

 Главният диригент на Симфониета София СВИЛЕН СИМЕОНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първия си концерт във Варна

 Разбрах, че имате сантимент към варненския концерт на “Rock Symphony”…

Благодарен съм за възможността да гостувам за пръв път във Варна, където завърших НУИ „Добри Христов“ в класа по кларинет на Иван Германов през 1981 г. Така се случи, че животът ме отвя в София, после в чужбина и само минавах през Варна. И ето сега, близо 40 години по-късно, за пръв път ще се появя на варненска сцена. В този смисъл концертът “Rock Symphony” на 29 август във ФКЦ, освен в професионално отношение, като част от МФФ „Любовта е лудост“, ще бъде и много емоционален за мен.

Как се съчетават рок и симфония?

През 2015 г. се зароди идеята за Symphony Rock“, съвместен проект между Симфониета София и Денс Формация София с нейната рок група. Точно този пръв проект с мои аранжименти за симфоничен оркестър и рок група ще чуят варненци. Обявяваме го като „Rock Symphony“, за да обхванем по-широк спектър от меломани, но при аранжирането и адаптацията от клавир за пиано към симфоничен оркестър аз отдавам приоритет на гласоводенето, а при оркестрирането - на симфоничния оркестър, не толкова на рок групата. Затова и някои от песните съм аранжирал само за симфоничен оркестър, без рок група и вокал. В концерта ще предложим интересна симбиоза между симфоничен оркестър, рок група и вокали с електрическа цигулка и саксофони.

Освен инригуващото преплитане на жанровете, ще има ли други предизвикателства в концерта?

Всичко това ще бъде поднесено по атрактивен и достъпен за публиката начин, с кратки обяснения от мен около историята на създаването на всяка от песните, със закачки и въпроси към публиката, дори с награди за верните отговори.
Този проект вече пожъна аплодисменти в България и чужбина и аз се радвам, че мога най-сетне да го представя и във Варна. Успехът на „Rock Symphony“ ме мотивира да разработя още 5 подобни проекта – „АBBA Mania“, „Queen Тоpia“, „Broadway“ с евъргрийни, аранжирани от мен отново за симфоничен оркестър, рок група, вокали и саксофон и „Le grand Tango” с най-известните танга на Карлос Гардел, Астор Пиацола и др. Надявам се в бъдеще да имаме възможност за гастрол във Варна и с тези проекти.

За начало ще дойдем на „Rock Symphony“...

Разчитам на това. Искам сърдечно да поканя варненци и гостите на града да станат част от общото музициране в емоционалната „Rock Symphony“ с емблематични рок парчета, в изпълнение на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна и Джаз Формация София. Очакваме ви на 29 август в зала 1 на Фестивалния и конгресен център.

СВИЛЕН СИМЕОНОВ завършва НУИ „Добри Христов“ във Варна и ДМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност кларинет. Учи дирижиране в АМТИИ в Пловдив и специализира във Виена при проф. Салватор Конде. Диригентската му кариера преминава през Оперно-филхармоничното дружество в Бургас, където е музикален мениджър и диригент. От 2003 г. е главен диригент на оркестър Симфониета София и втори диригент на Operettenbühne Heinz Helberg във Виена. Маестро Симеонов дирижира на най-престижните съвременни сцени в Европа и света, сред които Берлинската филхармония, Musikverein Wien, Konzertgebau Amsterdam, Victoria Hall Geneva, Suntory Hall Tokio, също в Барселона, Мадрид, Кливланд и др. Едновременно с диригентската си работа преподава и води курсове и майсторски класове в София, Сеул – Република Корея, Ханой – Виетнам, Солун и Птолемейда – Гърция, Янгстаун – САЩ

Интервю на Виолета Тончева със световноизвестния български тенор Иван Момиров, който живее в Италия и за пръв път от 8 години отново се появи на  сцената в родния си град за Опера в Летния театър – Варна 2011

- Г-н Момиров, спектакълът на „Кармен” от Опера в Летния театър – Варна 2011 с Вас като Дон Хозе и Надя Кръстева като Кармен (8 август) запълни до последния стол партера и балкона на Летния театър, имаше и правостоящи. Получихте щедри аплодисменти, още повече че от осем години не бяхте пели в родния си град. Защо?

- Причината не бива да търсите в мен, а в предишното ръководство на операта. Но не искам да говоря за това. Искам да благодаря на моите съграждани и да им кажа, че и аз ги обичам. Познавам историята на Варненския оперен театър в детайли, израсъл съм в него и това определи бъдещето ми на оперен артист. Най-напред пеех в Детската опера на Герги Занев, за чийто конкурси се явяваха много варненски деца, защото през 1980-те години да си част от екипа на тази опера беше изключителен престиж. Играехме в Дома на транспортните работници, за чиято сцена се правеха специални постановки.

Там представяхме „Бастиен и Бастиена” от Моцарт, „Малкият коминочистач” от Бритън и редица други творби, които са част от образователните програми на всички големи оперни театри по света. Няма по-добър начин за възпитаване на младежката аудитория от приобщаването й към изкуството още в ранна възраст. От редиците на Детската опера във Варна израснаха оперни артисти като Юри Николов, Андриана Йорданова, Цвета Христофору, Малина Хубчева, за да изброя само някои от моето поколение. По същия начин от „Златното ключе” на Катя Папазова поеха по своите творчески пътища и много драматични актьори като Мариус Куркински.

Дълбоко се трогнах, когато сега, още на първата репетиция за „Кармен” при мен дойдоха оркестранти от Варненската филхармония, за да ми кажат, че си спомнят участието ми  в спектакъла на Детската опера „Благодаря ти, Шарл” от Жул Леви, диригент Нелко Коларов. Гостувахме и на софийска сцена. А „Едно почти пингвинско приключение” от Георги Занев, режисьор Рада Абрашева представихме с голям успех тук на български език, в Германия и Австрия на немски език. За произношението с нас работеха преподаватели от Немската езикова гимназия. В онези златни времена за Детската опера във Варна се грижеха най-добрите професионалисти.

8 агуст, 21.00, Премиера на ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2019

ЧОВЕК, ИЗРАСНАЛ КРАЙ МОРЕТО, УСЕЩА ПО-РАЗЛИЧНО СИЛАТА НА СТИХИИТЕ

На базата на реални, макар и отдалечени във времето исторически събития, а именно борбата между патриции и плебеи за управлението на Генуа, Верди създава шедьовър. И генуезкият дож Симон Боканегра, и моят герой Габриеле Адорно са реални и познати исторически фигури. Пречупени през майсторството на гениалния композитор, те са пресъздадени като достойни мъже, които отстояват с чест своята кауза. Борят се в тази братоубийствена война, като се опитват да запазят и личното си щастие.
Верди винаги е бил знаме в борбите за обединението на Италия. Свидетел съм, как на представление в Италия, в големия ансамбъл във финала на първо действие, където дожът призовава за мир, смирение и обединение, аплаузите продължават с минути.
Макар и по-рядко представяна в България, тази опера, според мен, е една от най-красивите творби на Верди и особено близка до италианската чувствителност. 
Операта е специфична и с това, че основен мотив е образът на морето. Не просто фон, а протагонист. Мисля, че за нашия град Варна, за варненци, това е особено разбираемо и вълнуващо. Човек, израснал край морето, усеща по-различно силата на стихиите.

На една от репетициите ми в Пиза, в последно действие, диригентът прекъсна оркестъра. Каза, че със сигурност много от музикиантите имат лодки и ходят на сутрешен риболов. И поиска от тях да свирят така, както когато морето сутрин е в покой, когато е част от тяхната душа. Ефектът беше поразителен!
За мен е чест да съм част от екипа на „Симон Боканегра“, заедно с моите колеги, великолепните певци и актьори от двата солистични състава, също с безупречно подготвените хористи. Благодаря на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, г-жа Даниела Димова, както и на режисьора г-н Деян Прошев за усилията им по реализацията на този проект.
Пожелавам си да сме достойни наследници на варненската оперна традиция, на големите имена от златното време на театъра в постановката отпреди 40 години с Кирил Кръстев, Стефан Циганчев и Мари Крикорян.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019
8 август, 21.00, Опера в Летния театър
"СИМОН БОКАНЕГРА" - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ
Сценография АЛЕСАНДРА ПОЛИМЕНО
Костюми АЛЕКСАНДЪР НОШПАЛ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетете още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2561-simon-bokanegra-na-scena-leten-teatar