НОВИНИ

 

Екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна, с директор Даниела Димова, се включват в благотворителните акции за пострадалите от бедствието в Аспарухово.

Хитовата постановка „Канкун” на Варненския драматичен театър, отличена с ИКАР, АСКЕЕР и 2 награди ВАРНА, която ще се играе тази вечер на Сцена Филиал, ще започне с едноминутно мълчание в памет на жертвите, а приходите от спектакъла изцяло ще бъдат дарени на нуждаещите се.

С благотворителна цел ще бъде представена и Оперетната гала от петото издание на Опера в Летния театър утре вечер, 24 юни от 21.00 ч. в Летния театър. Във фонда за бедстващо Аспарухово ще бъдат приведени всички приходи, които остават след изплащане на дължимия към Двореца на културата и спорта наем за Летния театър и покриване на останалите режийни разходи.

 

 

 

5 август, 21.00 – Сцена на вековете, Царевец

6 август, 21.00 – Сцена Двореца Балчик

Елена Свинко в  

Държавна опера Варна гостува на две от най-хубавите летни сцени в България – „Сцена на вековете” във Велико Търново на 5 август и Сцена Двореца Балчик на 6 август. В най-новата постановка  на главния балетмайстор на оперния театър, з.а. на Русия, Сергей Бобров участват водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия и на Държавна опера Варна.

Публиката ще има възможността да се възхити на майсторството на Елена Свинко и Юрий Кудрявцев – лауреати на завършилия само преди дни Международен балетен конкурс във Варна, първия и признат за най-престижен балетен форум в света. Като постоянни гост-солисти на Държавна опера Варна, двамата руски балетисти се състезаваха от името на България, спечелиха званието Лауреат на Международния балетен конкурс и бронзови медали. Елена Свинко бе отличена и с Диплом на Държавна опера Варна, придружен с покана за участие с главна роля в класически балетен спектакъл през летния сезон 2017 година.

 

В спектакъла на „Дон Кихот” Елена Свинко ще танцува вариации, а Юрий Кудрявцев ще изпълни партията на тореадора Еспада. В останалите роли: Румен Стефанов – Дон Кихот, Даниел Христов – Санчо Панса, Екатерина Булгутова - Китри, Георгий Болсуновски - Базил, Демид Зиков – Лоренцо, Юрика Аоки – Улична танцорка и др.

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично, непрекъснато се развива и обогатява. Романът е просто повод да се представи една забавна и интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър. В моята пверсия, която се основава върху прочита на Горский, аз също съм внесъл свои хореографски решения както в ролята на Базил, така и в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век”, разказва авторът на постановката Сергей Бобров – з.а. на Русия.

 

 

 

РАЗКАЗВА СВЕТЛАНА ТОНШЕВА - БАЛЕТЕН РЕЖИСЬОР НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

 

29 април, 19.00, Основна сцена

 Светлана Тоншева

С много любов подготвяме за Международния ден на балета нашия гала концерт, в който има много премиерни изпълнения, както и се полага за такъв ден. Наред с балетните артисти на Държавна опера Варна, участват и ученици от НУИ „Добри Христов“, така че на сцената ще излязат общо около 30 души.

 

Програмата сме разделили на две части - съвременна и класическа хореография. Началото със „Стълба от думи“, музика на Майкъл Нюман и хореографияна  Ангелина Гаврилова, в изпълнение на Миляна Ношкова от последния клас на НУИ „Добри Христов“, непременно ще заинтригува зрителите. Рубен Томас от нашия балет също е направил интересна хореография по „Спартак“ на Арам Хачатурян, в която ще се изявят нашите артисти Силвия Христова и Мартин Чикалов.

 

Класическият блок започва много романтично с „Виденията на розата“ по музика на Вебер, премиерно изпълнение за Варна. Тази красива едноактна миниатюра Михаел Фокин поставя през 1911 година в Монте Карлос трупата на Дягилев за балетните легенди Вацлав Нежински и Тамара Карсавина. Нашите артисти Галина Велчева и Франческо Бруни танцуват не по-малко вдъхновено от тях.

Кулминацията идва със„Спящата красавица“ по приказката на Шарл Перо, музиката на П. И. Чайковски и хореографията на Мариус Петипа. Балетът се прочува още с премиерата в Мариинския театър през 1890 година.Радвам се, че сега ние ще представим за пръв път в историята на Варненската опера този балет, макар и не целия. Публиката ще се наслади на вариация от първо действие и на цялото второ действие, в което митическите нереиди охраняват съня на „Спящата красавица“. В главните роли ще бъдат: примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева - Принцеса Аврора, премиерсолистът на Държавна опера Варна Павел Кирчев- Принц Дезире и Венета Гочева - Фея Люляк.

А за финал сме подготвили един много свеж номер по музика на Росини с всички участници и това ще бъде един празничен завършек на нашата балетна гала в Международния ден на балета.

 

Още: БАЛЕТНА ГАЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БАЛЕТА


 

 

Зарадвайте своите близки и приятели с образците на оперетата и мюзикъла на специална цена от 20 лева за два спектакъла във ВИП зоната на залата!  Местата са ограничени и важат до изчерпването им!

 

Царицата на чардаша4 май 2016

19:00 – 22:00 – Основна сцена

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША (Повече информация > тук)

оперета от Имре Калман

Режисьор Николай Априлов

Диригент Стефан Бояджиев

Участват: Николай Априлов, Бойка Василева, Пламен Долапчиев, Сребрина Соколова Велин Михайлов, Ина Петрова, Закар Гостанян, Людмил Петров, Петър Петров, Пламен Георгиев

„Нашето единство винаги е проникнато от своеобразно опиянение на духа и мисълта. Любовта ме откъсва от прозаичния делничен ден, от шума и хаоса, от страданието на хората и безверието. Покорени, омагьосани, възхитени и просълзени–виждал съм такива хора, които заедно с артистите припяват и гениалния дует „Помниш ли ти...” Ако сте пропуснали срещата си с нея, направете го! Ще се влюбите от пръв поглед! Повярвайте!“ (Николай Априлов).

>> Вижте видео тук

 

 

„Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”

 

5 май 2016

19:00 – 21:00 ч. – Основна сцена

ЙОСИФ И ФАНТАСТИЧНАТА МУ ПЪСТРА ДРЕХА
(повече информация тук)

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър по либрето на Тим Райс

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

В главните роли: Борис Луков, Вяра Железова, Пламен Георгиев, Георги Ханджиев, Свилен Николов

Спектакълът акцентира върху посланието младите хора да се борят за своите мечти и великодушно да прощават грешките на ближните, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив. Историята на Йосиф кореспондира с всички епохи. Затова, също като днешните хора, артистите танцуват рок, танго, кънтри, street dance. „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” зарежда с положителна енергия. Възрастните го гледат със същия интерес като децата, по лицата на всички греят усмивки. И това е естествено, защото хората обичат да съпреживяват доброто.

>> Вижте видео тук          

 

 

 

Вижте репортажа на Мартин Николов за БНТ 1, "Денят започва с култура", отразяващ Международния балетен форум, в памет на Мая Плисецкая - Варна 2015, както и предстоящата на 6 и 7 август премиера на балета "Жизел.

Участват Сергей Бобров - главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия и Наталия Боброва, негова съпруга и асистентка.  

 
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-zhizel-va-v-varna

14 април – петък 11:00-16:00

15 април - събота – почивен ден

16 април – неделя – почивен ден

17 април – понеделник 11:00-16:00

 

28 юли, 18.00, Сценa Ротонда, Алея на книгата – Варна 2017 – ПЪРВА ПРЕМИЕРА

Харизматичната поетеса, писателка и издателка Божана Апостолова ще представи в рамките на Алея на книгата - Варна 2017 най-новия си роман "Нощта е също слънце", изд. "Жанет 45", 2017, който с изчерпания си само за няколко дни първи тираж се превърна в хубав прецедент за българското книгоиздаване. Премиерата ще бъде на 28 юли от 18.00 часа. Сцена Ротонда все още помни вълнението от срещата с Божана Апостолова преди две години.

Поканата към Божана Апостолова за гостуване на Сцена Ротонда както преди, така и сега е отправена от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура в Общински съвет Варна.

ЖЕСТОК И ИСТИНСКИ РОМАН

Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години. С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.

За мен беше важно да напиша роман за любовта – онази голямата, истинската, защото любовта все повече ще изчезва в нашето съвременно материализирано общество. А мен (надявам се и вас) любовта ни е държала будни, живи, изправени, дори в случаите, когато съдбата ни е заключвала с катинар в орбита, различна от желаната – тема на романа.

Написах този роман със сърцето си. До няколко седмици той ще излезе с марката на Жанет 45. Реших, че е демагогия да ви го предлагам от името на друго издателство.

„Нощта е също слънце“ е роман за любовта, за човешките взаимоотношения в едно оръфано оскърбително време, на което всички принадлежим. Жесток и истински роман.

Приятно четене, скъпи приятели!

Божана Апостолова

 

РОМАН ЗА ЛЮБОВТА, КОЯТО МОЖЕ ВСИЧКО

В новия си роман „Нощта е също слънце“ Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни – талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време – времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой.

Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ни – все въпроси, които авторката не просто маркира, а талантливо „разисква“ с нас върху 186-те страници на тази книга. И отговорът е винаги един: любовта. 

Ако вярвате в това, вие сигурно ще си купите тази книга. А ако сте загубили вяра – тогава задължително си я купете! Ще ви подейства целебно.     

---

Не е лесно да рисуваш като Пиер Сулаж – черно върху черно. Както и да напишеш такъв роман. Да потънеш до дъното на човешките мрачини, а да се озовеш в клоните на дърво, където се гонят слънчеви зайчета. Но любовта може всичко.

Любовта на Божана към човека – всеки един отделен човек – също може всичко. Може дори да разплаче и такъв „обръгнал“ професионален читател като мен. Благодаря й за тези сълзи. А нека литературоведите кажат дали това може да стане без талант.

София Несторова 

 

Чуйте интервю с Божана Апостолова за романа:

http://bnr.bg/plovdiv/post/100797534/noshtta-e-sashto-slance-novata-kniga-na-bojana-apostolova

 

 

На 29 октомври ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на Джузепе Верди.
Най-новата постановка на Варненската опера, посветена на 200-годишнината от рождението на великия италиански майстор, е авторски прочит на Кузман Попов, който се изявява като режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла.

Премиерата на "Травиата" бе посрещната с възторг от публиката на Опера в Летния театър през юли т.г., а сега, през новия 67-ми творчески сезон на оперния театър, заживява своя пълноценен живот, като основна част от репертоара.

В сегашния спектакъл на «Травиата» ще се изявят великолепни солисти, точно каквито харесва взискателният оперен свят през XXI век – талантливи, красиви, на възрастта на героите, които пресъздават.

 

Радвам се, че ще представя моя Калаф и пред варненската публика. Пял съм тази роля повече от 200 пъти на 3 континента – Европа, Азия и Америка. Разбира се всеки спектакъл е различен, доколкото артистът винаги трябва да бъде адекватен и да съобразява интерпретацията си с тази на диригента, на режисьора, на партньорката. Спомням си гастрола на Софийската опера в Япония през 2001 г., с Гена Димитрова в ролята на Турандот, който постигна феноменален успех. Получихме дори специална покана за аудиенция при японския император, който се оказа, че за пръв път нарушил протокола, за да гледа тъкмо нашата оперна постановка.

Дълго мога да говоря за „Турандот”, моя любима опера. Тя е съчетание между приказност и реалност, при това приказният сюжет завършва с щастлив край, което не се случва често в оперното изкуство. „Турандот” е една красива приказка за любов, в която Калаф минава през всякакви изпитания, за да постигне своята любов. Най-важното е, че неговото постоянство и силната му любов успяват да събудят любов и в сърцето на ледената кралица. Ако разтълкуваме поведението на Калаф и го пренесем в днешно време, рецептата да спечелиш сърцето на любимата би била същата. Трябва наистина да излъчваш безкрайна любов и да не се отказваш от чувствата си, за да предизвикаш взаимност у другия.    
Разбира се всички тези послания не биха стигнали до публиката без безкрайно красивата музика на Пучини.
 

Прочете още:

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна

 

Венцеслав Анастасов - "Риголето"

 

 

На 17 октомври Държавна опера Варна ще представи Вердиевия шедьовър «Риголето» с прекрасния български баритон Венцеслав Анастасов в главната роля.

Роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов, той завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при професор Асен Селимски.

Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция.

Венцеслав Анастасов работи с едни от най-големите имена в света на операта като Лорин Маазел, под чието диригентсво  пее Родриго от „Дон Карлос” и Ескамилио в „Кармен”, режисьор на постановката е Карлос Саура.

С маестро Зубин Мета участва в „Турандот” и записва DVD, пее в продукцията на Метрополитен опера „Ифигения в Таврида” и с Пласидо Доминго в Палау де Лас Артс – Валенсия. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени като Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др.

 

 

18 февруари 2016, 18.00

На 18 февруари Държавна опера Варна ще представи най-новата си постановка на операта «Отело» - шедьовъра на Джузепе Верди, създаден по шедьовъра на Уилям Шекспир. Премиерата на 2 август 2014 г., в прочит на френската режисьорка Емануел Кордолиани и италианския диригент Стефано Сегедони, спечели одобрението на международната публика на Опера в Летния театър.

Пламен Димиторв в "Отело"Сценографията е дело на Алис Лалуа и Емили Руа, костюмите - на Жули Скобелцин (Франция), диригент на хора Стефан Бояджиев. В историята на Варненската опера това е четвърта постановка, след сценичните версии от 1967, 1977 и 1995 г.

Маестро Сегедони сега отново ще дирижира тази своя любима опера. Отново ще имаме удоволствието да чуем и солиста на Държавна опера Варна Пламен Димитров, който през 2014 г. направи блестящ дебют в ролята на Яго.

Спектакълът на „Отело” ще бъде наистина много специален, защото в главната роля ще се насладим на певческото майсторство на Бойко Цветанов - един от плеядата световнизвестни български тенори. Още повече, че това ще бъде дебют. Изглежда невероятно, че този певец, обиколил света с богатия си репертоар, не е пял Отело. Но ето че това ще се случи сега именно във Варна. Има и още един дебют - Дездемона ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, великолепнто сопрано Линка Стоянова, която впечатлява със съвършено изработените си партии и лекотата, с която преодолява всякакви вокални трудности.

Младият тенор на Варненската опера Борис Луков, в ролята на Касио, за пръв път ще излезе на оперната сцена, заедно със своя любим учител Бойко Цветанов. Несъмнено ни очаква един вълнуващ музикален празник. Несъмнено ни очаква един вълнуващ музикален празник.

 

Бойко Цветанов

Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, ученик на Борис Христов, има изключително богат репертоар – над 60 централни тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Доницети, Росини, Чайковски, Белини и други, в кантатно-ораториални произведения, както и редица опуси на български композитори. Гастролира по целия свят, пее е в прочути театри, с известни певци и диригенти, гастролира на оперните сцени в Германия, Австрия, Италия, Швейцария, Холандия, Франция, Испания, Португалия и др.

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

Вера Стойкова – директор на Държавен куклен театър Варна

Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили  много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме. Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект.

 

Илина Михайлова

 

Илина Михайлова – солистка на Държавна опера Варна

Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Това е едно прекрасно, много интензивно куклено-музикално представление с оригинални интермедии. Вярвам, че ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, така че „Влюбеният Моцарт” е едно много богато и много забавно представление.

Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Особеното тук е, че нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха :)

 

Диана Цолевска

 

 

Диана Цолевска – актриса на Държавен куклен театър Варна

Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме взаимно и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина.

 

Записа Виолета Тончева

 

 Прочетете още:

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

 

 

 

 

 

 

Кармен

 

 

Както знаете вече, уважаеми зрители, поради неблагоприятната метеорологична прогноза, тази вечер премиерата на мюзикъла "Зоро" ще бъде не в Летния театър, както беше предвидено, а в зала "Конгресна" на ДКС.

Часът остава същият - 21.00. Разпоредителите ще се погрижат да заемете места, съответстващи на стойността на билетите ви.

Въпреки че времето не зависи от нас, се извиняваме за причиненото неудобство и благодарим за вашето разбиране!

По този повод предлагаме специален бонус за зрителите на "Зоро". В антракта ще ви предложим билети на половин цена за следващото представление на Опера в Летния театър - "Кармен", 2 юли, 21.00 :)

 

 

 

 

 

 

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Опера в Летния театър - Варна 2013

 

На 30 юли 2013 г. от 21.00 ч. в Летния театър на Варна ще прозвучи едно от най-прекрасните произведения, създадени в областта на музикалното изкуство – Реквием от Верди.

Държавна опера Варна подготви представянето му по повод 200-годишнината от рождението на големия италиански композитор. В рамките на ММФ „Варненско лято” и четвъртото издание на Опера в Летния театър, в изпълнението на Реквием от Верди ще вземат участие оркестърът и хорът при Държавна опера Варна, както и смесеният  хор „Морски звуци”.

Диригентът Вито Кристофаро от Италия, в сътрудничество с диригентите на хоровете Стефан Бояджиев и Росица Щерева, ще направи публиката съпричастна към това сакрално произведение.

Подборът на солистите за Вердиевия шедьовър е изключително важен, а в този случай той обединява четирима брилятни творци. Това са водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова, солистката на Виенската Щатсопер - мецосопраното Надя Кръстева, покорила с красотата и таланта си най-престижните оперни сцени в света, солиста на операта в Цюрих Бойко Цветанов, обявен за един от петимата най-значими тенори на съвремието и баса Апостол Миленков, който живее и твори в Австрия.

 

 

 

История на творбата

Реквием е музикална композиция, създадена върху основата на текстове от римокатолическата заупокойна литургия. Верди замисля своя Реквием в края на 1868 г., в знак на почит към личността и творчеството на Росини. Идеята е най-талантливите композитори по това време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на „най-уважавания италиански композитор”. По жребий, на Верди се пада заключителната част Libera me.

 

Борис Панкин завършва Английска езикова гимназия и магистратура по Театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (1985). Има много специализации, сред които Уъркшоп в Ню Йорк за преподаватели по музикален театър от гимназии и колежи в САЩ, с лектори - професионалисти от Бродуей; Майсторски клас на проф. Георги Дюлгеров по кино и тв режисура в НБУ; Уъркшоп по мениджмънт на изкуствата с ръководител доктор Денис Рич – САЩв Американския културен център и Посолството на САЩ; Театрално ателие "Acting Shakespeare In The Globe" в Британския съвет и Гьоте институт; специализация по Театрална режисура в Националната театрална академия "Силвио Д'Амико" – Рим; Международно ателие за театрални режисьори в Deutsches Theater и Berliner Ensemble в Берлин.

От 1985 г. досега е режисьор на многобройни музикални и театрални спектакли на сцените на НТ „Иван Вазов, „Театър 199“, „Сълза и смях“, Младежки театър, Сатиричен театър, Театър „София“, също във Варна, Пловдив, Русе, Благоевград и др. Освен в България поставя и на чуждестранни сцени. Занимава се с мениджмънт на театралното производство в "ТееsriDunya" - Монреал, "Strange Fish Productions", "Geordie Theatre Productions" и "Centaur" - Монреал, Канада (1994-1996).

Преподавател е по актьорско майсторство и театрална режисура в НАТФИЗ и Театрален колеж „Любен Гройс (2000-2002), режисьор в БНР (2004-2013) и главен художествен ръководител на „Мюзикъл ООД“ (2006-2010); Съветник на министъра по музикално-сценичните изкуства (2010-2011); Артистичен директор в Академията за сценични изкуства за деца от 4 до 19 годинив LIPA – България (2011). От 2007 година и в момента е Артистичен директор и ръководител на програмите за "Английска драма" и "Мюзикъл" в Американския колеж в София.От август 2017 година е член на професионалната Асоциация на преподавателите по музикален театър в колежи и училища в САЩ Broadway Teaching Group.

 

Прочетете още:

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

Мюзикъл с Орлин Горанов открива деветото издание на “Опера в Летния театър”

 

 


 

 

Примабалерината ВЕСА ТОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за балета като страст и житейска философия, за сложността да танцуваш Одета/Одилия и постоянното търсене на нови дълбочини, за руската балетна школа и сантимента към варненската публика

 

Премиера на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00

 

Музика Чайковски, диригент Мартин Георгиев, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

 

 

Веса Тонова и Павел Кирчев - Изящество и перфекционизъм! Как Веса Тонова, една от големите звезди на българския балет, поддържа тези качества?

 

За мен балетът е въпрос на страст и житейска философия. Ако човек успее да съхрани любопитството си за света, той се развива и остава по-дълго време млад в изкуството. Младостта се корени в любопитството, за изкуството няма възраст. Кой беше казал, че смисълът на човешкия живот е да обереш до минимум заложените у теб недостатъци и да увеличиш до максимум това, което ти е дадено от бога като дар. Това е принципът на еволюцията, който ни подсказва, че трябва да вървим напред, да не спираме.

 

Твоите героини те следват в блестящия ти творчески път. Как общуваш с тях? Изградила веднъж образите им, добавяш ли нещо ново към тях?

 

Аз обожавам това, което правя. Обичам да пътувам в действието и в героите, обичам да влизам в тяхната психика. С времето, колкото повече узрявам, те все повече започват да ми разкриват своята същност. Това допълнително ме мотивира да търся нови дълбочини в спектакли, които съм изпълнявала 200 или дори 300 пъти.

 

Какво намираш в сегашната си среща с „Лебедово езеро“ по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов, с редакция на Светлана Тоншева - дългогодишна солистка на Кремълския балет, сега балетен педагог в Държавна опера Варна?

 

За мен винаги е приятно да работя с руски балетни педагози, защото те имат хубав вкус и принципно с тях говоря на един език. Аз съм възпитана в традицията на руската школа, така че за мен е удоволствие с нейните художествени способи сега да извадя още и още нюанси от образа на Одета/Одилия в този гениален балет. 
Чайковски написва най-напред балетна сюита по една народна песен за лебед-девойка и подарява музиката на своите племенници, а чак по-късно развива сюитата като „Лебедово езеро“, което познаваме сега. Сравнявайки женския образ с птица, балетът провокира публиката по един елегантен и приказен начин. Известно е, че техниката, с която балерините изобразяват маховете на крилете, е довела до абсолютна революция в балетното изкуство. Тази танцова техника, характерна не само за „Лебедово езеро“, но и за „Жизел“, предопределя огромното развитие на балетното изкуство през епохата на романтизма.

 

Веса ТоноваОдета/Одилия – бяло и черно, плюс и минус - два полюсни образа в една балерина и огромно предизвикателство към собствените граници... Как се постига?

 

Трудно. За да го постигнеш, трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка. Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни.
Много пъти съм се превъплъщавала в Одета/Одилия и всеки спектакъл е бил различен. Влагах различна енергия в двата образа. Понякога давах повече любов и мощ на белия лебед и всичко като че ли ми помагаше да го направя, а в другия образ нещо малко не ми достигаше, за да издигна черния лебед на висотата на белия. Обикновено се смята, че е много трудно Одета и Одилия да се представят на еднакво равнище, така че да бъдат еднакво силни и еднакво интересни.

 

 

Как се отнасяш към схващането, че отрицателните образи са по-въздействащи за публиката и по-интересни за артиста?

 

Не знам защо публиката смята отрицателните образи за по-въздействащи. Може би красотата и белотата в белия лебед са по-скучни, защото в този положителен образ няма развитие. Той седи като една константа, докато черният лебед търпи развитие, т.е. лошото винаги може да изненадва. Аз обаче смятам, че трябва да търсим развитие и в положителните образи. В добротата също има дълбочина. Точно затова се опитвам да направя белия лебед по-силен, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.

 

Нашият водещ солист Павел Кирчев е щастлив, че ще дебютира в ролята на Зигфрид, партнирайки си именно с теб. Как се чувстваш ти до него?

 

Павел Кирчев е много талантлив и в същото време много трудолюбив артист. Откакто започна да танцува преди няколко години е претърпял голямо развитие. Прекрасен и чувствителен творец, той със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Павел е надарен с красиви качества като танцьор, излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ. Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.

 

Веса ТоноваВ навечерието на Коледа и Нова година, с какво пожелание ще се обърнеш към публиката на „Лебедово езеро“?

 

Моята кариера е стартирала тук в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже. С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.

Заради всичко това изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета. Искам да й пожелая много щастие и хубави срещи с балетното изкуство през новата година. Искам да й благодаря за това, че ни зарежда с такава чиста и искрена любов и ни дава сила да продължим напред, независимо от тежестта на нашата професия.


Прочетете още:

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

 

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

 

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

 

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

 

 

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

 

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

 

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

 

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

 

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

 

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

 

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

 

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

 

 

Обичаният варненец със световна кариера ще излезе на фестивалната сцена със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на Станислав Ушев в събота, 14 април от 19 ч.

11.04.2018

Един обичан и силно отдаден на музиката варненец със световна кариера – Веселин Станев, ще сложи финалната точка на Европейския музикален фестивал Варна. В събота, 14 април от 19 часа той ще излезе на сцената на Варненската опера заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на маестро Станислав Ушев. Познавачите на руската класика ще оценят блестящата програма от произведения на Рахманинов, Шостакович и Чайковски.

С посвещение на Сергей Рахманинов и 145-та годишнина от рождението му ще бъде изпълнението на една от знаковите за всеки виртуозен пианист творби на великия руски композитор - Концерт за пиано и оркестър №3. Изключително трудният, но в същото време мелодично богат и завладяващ концерт на Рахманинов е една от емблемите на композиторското му творчество, оставило ярка следа в музикалната история на ХХ век. В програмата на концертната вечер са включени още Празнична увертюра на Дмитрий Шостакович и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

С  участието на Веселин Станев Европейският музикален фестивал, който сега празнува 15-та си годишнина, продължава линията да връща на родна сцена успешни варненски музиканти, които градят световна кариера.

Веселин Станев завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” – София  и Московската консерватория  „П. И. Чайковски” при прочутия педагог проф. Дмитрий Башкиров. Продължава обучението си в Conservatoire National Superieur de Musique в Париж в класа на  Алексис Вайсенберг. По-късно негов ментор става Петер Фойхтвангер.

Успешният път на пианиста стартира с отличия от Международния конкурс „Чайковски“ в Москва и  конкурса  „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж. Започва да изнася концерти в най-реномираните зали в Европа, сред които: Wigmore Hall – Лондон, “Alte Oper” – Франкфурт, залата на Берлинската филхармония, „Salle Gaveau” – Париж, „Gewandhaus” – Лайпциг, Академия Санта Чечилия, както и в Скандинавските страни, Югоизточна Европа, Русия и Япония.  Веселин Станев е свирил под палката на някои от най-известните съвременни диригенти като Пол Даниел, Армин Джордан, Александър Лазарев, Давид Зингман. Изявява се редовно и като камерен музикант заедно с Екатерина Фролова, цигулка и Ева Оертле, флейта.

Майсторството на пианиста е документирано в записи за БНТ и БНР. Има реализирани шест компакт диска за Гега Ню с произведения от Шуман, Брамс, Лист, Шопен и Рахманинов, както и два за Sony Classical с работи на Лист.

Концертът на Веселин Станев в съботната вечер обещава да бъде отличен финален емоционален акорд на Европейския музикален фестивал, който тази година започна със световния виртуоз на цигулката Найджъл Кенеди, продължи с филигранните изяви на Ивона Недева и Анжела Маджарова на флейта и арфа, премина с атрактивния и много оригинален джаз-концерт на Дуо Герасимец и разпали страстите с майсторското танго на международния проект Tanguarda.

Билетите за концерта са на цени от 10 до 25 лв. и могат да се закупят от касата на Държавна опера Варна.

 

Европейският музикален фестивал се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна и със съдействието на International Hotel Casino & Tower Suites, комплекс Топола Скайс, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Grand Mall, медицински център Надежда и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Радио 1 и Moreto.net. 

 

 

 

 

Режисьорът Боян Иванов пред Виолета Тончева за уникалния проект „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът” с премиери на Моцартовите празници в Правец и в Театър Римски терми - Варна 

Ти си може би единственият български режисьор, който работи с успех и с драматични, и с куклени и с оперни артисти. Обичаш да правиш нови неща.

Да, в това виждам смисъла, да се правят нови неща.

 

В територията на експеримента несъмнено попада и „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”. Идеята дойде може би от „Влюбеният Шекспир”?

Не, идеята е на Маестра Христина Ангелакова, която ме кани за втори път да участвам в Моцартовите празници в Правец. Много съм благодарен за това признание. Миналата година започнахме много силно със „Севилският бръснар”, надявам се сега също да имаме успех с „Влюбеният Моцарт”. Проектът е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец.

Премиерите ще бъдат в Правец на 13 юли и във Варна, в Театър Римски терми на 5 август.

 

Артистите не крият въодушевлението си, те са, може да се каже, първите влюбени във „Влюбеният Моцарт”...

Радвам се да го чуя. „Влюбеният Моцарт” е странно представление, един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във всички случаи заниманието е любопитно както за оперните солисти, така и за куклените актьори. Оперните солисти, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на движенческия театър, сега усъвършестват актьорското си майсторство, куклените актьори пък имат възможността отблизо да оценят сложността на оперното изкуство. Искаме да направим нещо различно, нещо свежо. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове, в най-хубавия смисъл на думата скечове. И моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции.

 

Отхвърляте остарялото схващане, че артистичното майсторство не е задължително условие за оперната сцена.

Винаги е много индивидуално. Има оперни артисти, които са по-артистични и други, коите не са толкова артистични и се фокусират върху вокалното изпълнение. За мен смисълът е в баланса между двете неща, защото не бива да забравяме, че става дума за сценично изкуство. Винаги е много хубаво, когато видиш едно изключително добро вокално изпълнение,  подплатено с точна, искрена и вярна игра.

 

Енигмата на красивата и съвършена музика на Моцарт се търси напоследък и в лечебното й въздействие. Като добавим любовта, „Влюбеният Моцарт” сигурно ще се отрази добре на зрителите... 

Аз лично не се наемам с ангажимента да лекувам, но във всеки случай няма да разболея никого. Разчитам публиката да се забавлява.

 

Варна, 11 юли 2017 г.

 

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

 

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

Прочетете още:

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”

 

 

Една емоционална среща с тенорите Валерий Георгиев, Стоян Финджиков, Пламен Долапчиев и пианиста Руслан Павлов

Форматът Трима тенори, превърнат от Павароти, Доминго и Карерас в апотеоз на красивата оперна музика, има успех в цял свят. Хората харесват трима тенори. И въобще тенорите. Вероятно защото човешката природа е така устроена, че се стреми към високото, към трудно постижимото. Другите гласове също имат високи тонове, но в това отношение тенорите си остават най-впечатляващи. Дори в родината на операта Италия, вместо „Отиваме на опера”, често казват: „Отиваме да чуем тенора”.
Във Варненската опера тенорите са повече от трима, но само трима от тях, най-добрите, естествено, ще чуем на 11 септември от 18 часа в Градската художествена галерия. Солистите на оперния театър в морския град Валерий Георгиев, Стоян Финджиков и Пламен Долапчиев ще ни предложат едно емоционално преживяване, с кодовото название

ВЕЧЕР НА ТРИМАТА ВАРНЕНСКИ ТЕНОРИ.

Пианистът РУСЛАН ПАВЛОВ не само ще акомпанира на тенорите, но ще се изяви и като солист. Талантливият варненец с европейска кариера се завърна неотдавна в родния си град, за да покори с изящния си стил и родните ценители на класическата музика. Незабравима остава онази наша първа среща с изключителната му интерпретация на Концерт за пиано и оркестър номер 1 от Брамс.
Двигател на музикалния проект Вечер на Тримата варненски тенори, спечелил подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна, е СТОЯН ФИНДЖИКОВ. Последното му артистично превъплъщение в ролята на Император Алтум от „Турандот” в Опера в Летния театър бе оценено високо от Хелене Хаберман, специалната кореспондентка на „Der neue Merker - списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Освен успешен оперен певец, Стоян Финджиков е и композитор на оригинална съвременна музика. Публиката изпрати с аплодисменти неговите произведения, прозвучали премиерно през есента на миналата година. Със сигурност такава ще бъде нейната реакция и сега, на 11 септември, когато Руслан Павлов ще представи композициите на Стоян Финджиков „Тъга” и „Чаша уиски”.

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ, завършил НМА „Панчо Владигеров” първоначално с валдхорна, а след това и с оперно пеене, определено предпочита втората си специалност. Като солист на Държавна опера Варна амбициозният певец бързо натрупа богат репертоар с главните тенорови партии в редица постановки, сред които „Кармина Бурана”, „Трубадур”, „Риголето”, „Травиата”, „Веселата вдовица” и други. Валерий Георгиев записа името си в българската оперна история и като първият Граф Ори в първата постановка у нас на едноименната комична опера.

ПЛАМЕН ДОЛАПЧИЕВ харесва ролята си на Едвин в „Царицата на чардаша”, защото тя експонира неговите вокални и артистични качества. Зрителите ценят умението му да пресъздава характерни персонажи в толкова различни призведения като „Исус Христос суперзвезда”, „Андре Шение”, „Турандот” и т.н. Витален и динамичен е Пламен Долапчиев не само на сцената, а и на пътя, където буквално се сраства с любимия си мотоциклет. Опера и мотори – светът на Пламен Долапчиев. Ако ви трябва, търсете го на едно от двете места – операта или мото базата Smile

И така. Трима тенори. Различни като тембър, характер и темперамент. Тримата варненски тенори с техните и вашите любими арии и ансамбли от опери на Верди, Пучини, Леонкавало. Разбира се и с онези безсмъртни любовни канцонети, които ни връщат усещането за романтика и ни карат да погледнем с други очи на човека до нас...

Станете и вие част от това вълнуващо събитие!

ВХОД СВОБОДЕН

 

Както се очакваше, концертът на Държавна опера Варна в Международния ден на музиката 21 юни, бе много емоционален. Водещите солисти на оперния театър Арсений Арсов, Бойка Василева, Вяра Железова и Даниела Димова, акомпанирани на пиано от Жанета Бенун, изпълниха с удоволствие и артистизъм свои любими творби. Те спечелиха публиката най-напред с кратките си обяснения защо харесват произведенията, които поднасят. Френският език доминираше и това не беше случайно, тъй като идеята за споделяне на удоволствието от музиката в различни жанрове в един и същи ден от хората в различни страни тръгва преди години именно от Франция.

 

Тон на музикалното събитие дадоха Даниела Димова и Бойка Василева с красивата „Баркарола” от „Хофманови разкази” на Офенбах. Двете заслужиха аплодисменти и поотделно - Бойка Василева с „Хабанера” от „Кармен” на Бизе, Даниела Димова с „Аве, Мария” от Шуберт. Вяра Железова предизвика слушателите да се включат в „Циганска песен” от „Кармен”, като отмерват такта с ръкопляскане. Арсений Арсов внесе френска романтика с прочутите щансони на Едит Пиаф „Животът в розово” и „За нищо не съжалявам”.

Специални гости на бутиковия концерт бяха дипломатът Ерик Перотел, представител на Френския културен институт във Варна и Милена Ангелова – директор на Франкофонски център Варна. Известната социоложка Мира Янова бе очарована да сподели общото настроение от Международния ден на музиката в операта, с която е свързано детството й. Сред публиката имаше, разбира се, почитатели на Варненската опера и – което беше особено хубаво - много деца. Нали любовта към красивата музика обикновено започва от детството.

 

 

 

 

 

Концерт на Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, на пианото – Руслан Павлов

Никулден, 6 декември, ГХГ, 18 часа, вход свободен

 

Със сигурност има варненци, които помнят онази вълнуваща септемврийска среща с тримата тенори Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, която не остави празно място в ГХГ. Концертът зареди за дълго време зрителите с красивата си музика и великолепните гласове на тримата солисти във Варненския оперен театър.

Преживяването беше силно не само за публиката, но и за певците, затова те решиха да повторят своя магнетичен спектакъл. Ще го направят точно на Никулден, 6 декември, неделя, от 18 часа, отново в ГХГ.

Различни като тембър, характер и темперамент, но допълващи се по един чудесен начин, Валерий, Стоян и Пламен отново ще поднесат на публиката емоцията на любовта. Нежната и сладка болка в италианските канцонети, любовта във всичките й превъплъщения, вградена в безсмъртни арии и ансамбли от Верди, Пучини, Леонкавало...

Трима тенори се обясняват в любов! Концерт, в който любовта е умножена по 3! Не всяка вечер се случва. Затова си подарете на Никулден една интригуваща Вечер с трима тенори! При това с вход свободен!

 

Още за тенорите

 Двигател на музикалния проект, спечелил подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна, е Стоян Финджиков. Превъплъщението му в ролята на Император Алтум от „Турандот” в Опера в Летния театър бе оценено високо от Хелене Хаберман, специалната кореспондентка на „Der neue Merker - списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Освен оперен певец, Стоян Финджиков е и композитор на оригинална съвременна музика.

Валерий Георгиев, завършил НМА „Панчо Владигеров” първоначално с  валдхорна , а след това и с оперно пеене, определено предпочита втората си специалност. Като солист на Държавна опера Варна амбициозният певец бързо натрупа богат репертоар с главните тенорови партии в редица постановки, сред които „Кармина Бурана”, „Трубадур”, „Риголето”, „Травиата”, „Веселата вдовица” и други. Валерий Георгиев записа името си в българската оперна история и като първият Граф Ори в първата постановка у нас на едноименната комична опера. В сценичната версия, създадена във Варна, той за пръв път очарова публиката с възможностите на гласа си във високия регистър.

Пламен Долапчиев обича ролята си на Едвин в „Царицата на чардаша”, защото тя добре експонира неговите вокални и артистични качества. Зрителите особено ценят умението му да пресъздава характерни персонажи в толкова различни призведения като „Исус Христос суперзвезда”, „Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор”, „Турандот” и т.н.

Пианистът Руслан Павлов не само ще акомпанира на тенорите, но ще се изяви и като солист. Талантливият варненец с европейска кариера се завърна неотдавна в родния си град, за да покори с изящния си стил и родните ценители на класическата музика.

 

 

 

 

 

Eлена Хаберман за „Българи от старо време” в Опера в Летния театър – Варна 2016

Списание “Der neue Merker – Oper und Ballet in Wien und aller Welt”, 08+09/2016, Nr 316/317

Bulgaren zu goldenen alten Zeiten

Elena Habermann

 

В спектакъла става дума за две семейства, които не са точно приятелски, тъй като завистта към по-доброто благосъстояние на другия непрекъснато проваля всеки опит за хармония. И разбира се единствените деца на тези семейства са влюбени помежду си, така че се получава ситуация а la Ромео и Жулиета, но с happy end. Двамата, подвластни на виното бащи, очевидно са манипулирани от своите съпруги.

Музиката, изведена в голяма степен от фолклорната традиция, прозвуча много хубаво, приповдигнато и забавно. Стефан Бояджиев дирижираше сигурно оркестъра, като намираше точните темпа и за многото фолклорни танцови номера. Особено смешен беше „балетът” на циганките, начело със силното мецосопрано Антоанета Маринова. Не по-малко забавни бяха импровизациите на Анатолий Романов като „главната клюкарка”, казано по виенски едно истинско „дрънкало” (Bassentratschen – австр., идиом, жаргон, остар., от Bassena - общ водопровод за входа на жилищен блок).  Смях будеха дори само кълбовидната външност и комичният му костюм.

Семейството на младоженеца: Дядо Либен, добродушната му съпруга Дела и синът Павлин представиха Стефан Рядков – известен актьор, любимец на публиката, Петя Петкова – хубава зряла жена и Пламен Долапчиев с истинския чар на оперетен тенор. Семейството на младоженката: бащата Хаджи Генчо е Пламен Георгиев – един стар и глупав самохвалко, който е бил на поклонение в Йерусалим и затова се смята за нещо повече от останалите. Неговата подчертано доминантна съпруга Цона пресъздава много добре Благовеста Статева. Очарователна е лиричната субретка Ина Петрова като Лила. Великолепна е буфо-двойката от слугите в съответните господарски домове – Лилия Илиева като Янка, слугинята на Лила – една отлична в танцово и вокално отношение субретка; Иван – слугата в дома на Хаджи Генчо е брилятният Велин Михайлов, който еднакво добре пее и танцува.

 

 

25 февруари 2017, 15.00, Сцена Ротонда

С това неустоимо заглавие артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Елеонора Христова, Галина Великова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Атанас Атанасов и Петър Петров канят варненци на поредната музикална среща на Сцена Ротонда. В екипа влизат още пианистите Жанета Бенун и Руслан Павлов, а точно този концерт на 25-ия ден от любовния месец февруари, от 15.00, е със специалното участие на Олена Мошинска – виолончело.

Събитията в интимното пространство на Сцена Ротонда, под артистичното покровителство на красивия стенопис на Милко Божков, винаги са вълнуващи, но този концерт наистина е специален. В него артистите ще изпеят своята представа за най-хубавото човешко чувство – любовта. Любовта, пресъздадена в най-красивите, вечни мелодии, като „Fly me to the moon”, „The man I love”, „Il Mondo”, „Strangеrs in the night”, „Besame mucho”, „Historia de un amor”, „Dream a little dream”, „Tango d'amour”, „Delilah” и още... Една завладяваща програма, в която непременно ще разпознаете и песента на своята любов!

Дрескодът на стилния концерт е в цветовете червено-черно. Апропо, вие също имате нещо подобно в гардероба си :)

 

 

 

 

Атанас СребревНа 12 и 13 февруари 2019 година, на варненската публика й предстои първа предпремиерна среща с бродуейския мюзикъл „Моя прекрасна лейди” в оригиналната оркестрация на Фредерик Лоу. Ще прозвучат вечни хитове като „Как чудесно би било” (Wouldn’t It Be Lovely), „С мъничко късмет” (With a Little Bit Of Luck), „Бих пяла във нощта” (I Could Have Danced All Night) и много други. Режисьор на копродукцията между Държавна опера Варна и Държавна опера Пловдив е директорът на Пловдивския оперен театър доц. Нина Найденова. В постановъчния екип са диригентът на Варненската опера Цветан Крумов, хореографът и директор на балет „Арабеск“ Боряна Сечанова, сценографът Елица Георгиева, костюмографът Николина Костова – Богданова. Асистент режисьор Сребрина Соколова, концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, репетитор на балета Гергана Георгиева-Караиванова . 

Мюзикълът следва сюжета на пиесата „Пигмалион” от Дж. Б. Шоу (1912). Заглавието е превърнато в мюзикъл на Бродуей под името "Моя прекрасна лейди" от сценариста Алън Лернер и композитора Фредерик Лоу. Филмираният мюзикъл с участието на Одри Хепбърн (1964) печели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.  Самият Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература през 1925 година.

Авторът използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Така и  професор Хигинс обучава бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана лейди. Сюжетът отприщва домино ефект от комични приключения, в които Илайза Дулитъл едновременно вбесява и очарова своите компаньони, докато „влиза“ и „излиза“ от ролята, която професорът й е вменил.

„С майсторската драматургия на Джордж Бърнард Шоу и световноизвестните музикални номера на Лернер и Лоу, успехът на всяка сценична адаптация е почти сигурен. Основното предизвикателството е да се намерят най-подходящите изпълнители за ролите,” споделя Нина Найденова.

И тя ги е намерила. В пловдивската, както и във варненската постановка образа на проф. Хенри Хигинс пресъздава актьорът Атанас Сребрев, участвал в над 80 холивудски филма.

Ролята на Илайза Дулитъл изпълняват солистките на Пловдивската опера Станислава Момекова,  Симона Кодева и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова. Важната роля на бащата на Илайза Алфред Дулитъл е поверена на актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев; ролята на Мисис Хингиз пресъздават оперната певица Благовеста Статева и драматичната актриса Даниела Викторова. Участват още: Галина Великова, Милена Захариева; Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; Бойка Василева, Нина Пенкова; Людмил Петров, Вяра Железова, Филипа Руженова; Пламен Долапчиев и Илко Захариев.

В мюзикъла с много настроение танцуват варненските балетни артисти, а балетът, по думите на хореографа Боряна Сечанова, е много важен персонаж в „Моя прекрасна лейди“.

 

Прочетете още:

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

 

 

 

 

                                                                                                                                                      

3 октомври, 19.00, Основна сцена

 

Концерт българска авторска музика, на основата на автентичен български фолклор.

Режисьор Сребрина Соколова.

Участват: Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Алексей Енчев – гайда, Божидар Бенев – цигулка, Надежда Енчева – обой, Соси Чифчиян – пиано, Пламен Георгиев – водещ

 

11 април 2018, 19.00

 Ивана Албрехт

На 11 април, 19.00, Варненската опера ще представи последната творба на Джакомо Пучини „Турандот“, под палката на известния сръбски диригент и директор на Народно позорище – Белград, националната опера и балет на Сърбия. С този престижен културен институт с над 140-годишна история, Варненската опера поддържа тесни партньорски взаимоотношения, в рамките на Балканската оперна мрежа. Резултат от творческите контакти е продукцията на операта „Атила“ от Джузепе Верди в миналогодишното издание на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър, както и гастролът през март тази година в Белград на Маестро Борислав Иванов и нашите солисти Димитринка Райчева, Даниела Дякова и Валерий Георгиев с главните роли в спектакъл на операта „Аида“ от Джузепе Верди. В приятелските взаимоотношения се вписва и сегашното гостуване на Маестро Савич за представлението на „Турандот“, режисьорски прочит на Кузман Попов.

 
Тук има още една интересна българо-сръбска връзка и това е сопраното Ивана Албрехт, съпруга на Наско от известната българска рок група Б.Т.Р., която ще изпълни ролята на вярната робиня на Калаф.

Ивана Албрехт е родена в Ниш, където завършва паралелно Mузикално училище и Математическа гимназия. Изучава оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където се дипломира със степен магистър. Още като студентка прави оперния си дебют в Старозагорската опера с ролята на Сестра Анжелика от едноименната опера на Пучини. Следва ролята на Венера в „Il ballo delle ingrate“ на Монтеверди. През 2014 г. дебютира в Белградската опера в ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Същата година пее и сопрановата партия в Реквием на Моцарт, заедно със солисти от Белградската опера. Изпълнява ролите на Лиу от „Турандот“ и Памина от „Вълшебната флейта“ в Русенската опера. През 2017 г. се изявява на сцената на фестивала ‘’Софийски музикални седмици” с творби на Димитър Ненов. Участва в редица концерти с филхармонични оркестри в Сърбия, България, Словения и Турция.

 

В представлението на „Турандот“ на 11 април във Варна в образа на китайската принцеса Турандот ще се превъплъти великолепната Димитринка Райчева, а Валерий Георгиев ще поднесе коронната си роля Калаф. В добре сработения солистичен състав влизат още Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Евгений Станимиров – Тимур и Христо Ганевски – Император. Участват оркестърът и хорът на Държавна опера Варна с хоров диригент Цветан Крумов, както и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

 

 

 

Димитринка Райчева  Валерий Георгиев

 

 

 

 

 

 

Първият спектакъл на Опера в Летния театър - Варна 2014, е отложен заради проливния дъжд, от 20 за 21 юни, 19.00, Основна сцена. Билетите важат без заверка.

Дирижира Вилиана Вълчева. Прочетете биографията й: кликнете тук

Прочетете повече за "Дон Жуан": кликнете тук > Петото издание на Oпера в Летния театър започва на 21 юни 2014

 

19 юли 2016, 21 часа – Театър Римски терми 2016

 

„Българска магия” ще омагьоса, както обещава заглавието, зрителите на Театър Римски терми на 19 юли от 21 часа. Струнен квинтет "Арте",  пианистът Руслан Павлов, сопраното Даниела Димова, мецосопраното Станислава Марчева, Вокална група "Ваяна", балерината Сандра Дотова, драматичната актриса Веселина Михалкова и неподражаемата Адриана Николова – Печенката ще поднесат един свой любим проект, с който доказват, че бг ритмите със своите неравноделни тактове 7/8  или 9/16 могат да се вплетат успешно и в бийтбокс импровизациите.

 

Бийтбокс, да припомним, се нарича вокално изпълнение, имитация най-често на ударни инструменти, различни музикални ефекти и звуци. Атрактивното изпълнение изисква сериозен музикален, имитаторски и импровизационен талант, перфектно владеене на говорния апарат с безупречна артикулация и бързина. Всички тези качества постепенно превръщат бийтбокса, всъщност най-стария елемент в хип-хоп културата, в сложно изкуство, съчетаващо различни звуци и техники. Чаровната Адриана Николова – Печенката, която следва оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров”, изуми с възможностите си почитателите на бийтбокса през 2012 г., когато в Берлин стана първият български световен шампион в тази категория. Сега и варненци ще се запознаят с нейното изкуство.

 

В програмата на концерта ще чуем още квинтет „Арте” с „Адажио” от Красимир  Кюркчийски и Даниела Димова с народните песни „Чудила се й мила мама” и „Бре Стояне”. Даниела Димова и Станислава Марчева ще изпълнят в дует народната песен „Я, разтуряй”, обработка на Любомир Пипков. По-нататък Станислава Марчева и квинтет „Арте” ще поднесат закачливата народна песен „Калиманку Денку”, а Вокална група "Ваяна" ще ни въведе в шопския фолкор с „Рекох ти, Цоне” и „Дай ми, Боже”, като солист на втората песен ще бъде Станислава Марчева.

 

Интересен момент в емоцията на вечерта ще внесе драматичната актриса Веселина Михалкова, която ще изпълни поемата „Божура”, с балетно соло на Сандра Дотова.

А ако зрителите са достатъчно упорити в аплодисментите, ги очаква бис с „Танц” от Димитър Ненов, в изпълнение на Струнен квинтет „Арте” и Печенката.

 

 

 

 

 

 

26 – 31 март 2016

 

Вилиана Вълчева дирижира оставащите 4 спектакъла до края на март – симфоничен концерт със солисти от НУИ „Добри Христов”, операта „Тоска”, балета „Лешникотрошачката” и операта-балет „Carmen Dance”.

Младата диригентка на Държавна опера Варна, чиято кариера протича едновеменно в България и Швейцария, вече си извоюва сериозно име сред музикалните среди у нас. „Нейният прочит говори за безспорен професионализъм, съчетан с категоричен диригентски жест”, пише музикалната критичка Юлияна Караатанасова по повод премиерата на „Андре Шение” в Опера в Летния театър 2014.

 

Поздравления за младата и талантлива диригентка Вилиана Вълчева - сигурен и красив жест, динамика, която позволи на певците да "избродират" вокалните си образи”, отбелязва оперната прима Христина Ангелакова след гастрола на „Адриана Лекуврьор” в София през 2015 г.

 

 

 

На 26 март, 19 часа, солисти от  НУИ „Добри Христов”, преминали специален кастинг, ще изнесат концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна.

 

 

 

 

 

 

 

На 28 март, 19 часа, ще имаме удоволствието да се възхитим на един от най-големите тенори на нашето съвремие Калуди Калудов, който ще се превъплъти в образа на Марио Каварадоси от операта „Тоска” на Джакомо Пучини.

 

В ролята на Тоска ще му партнира великолепната Анна Дитри, негова партньорка на сцената и в живота, майка на няколкомесечния им син Калоян. Световноизвестният баритон Венцеслав Анастасов, който винаги покорява публиката с яркото си вокално и драматично  присъствие, ще се представи като Барон Скарпия, една от коронните роли в богатия му репертоар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

 

На 29 март, 19.00, изящната Илияна Славова и роденият сякаш да играе роли на принцове Павел Кирчев ще пресъздадат главните персонажи на Мари и Принц Лешникотрошач в „Лешникотрошачката”. Балетната приказка по Е.Т.А. Хофман и музиката на Чайковски в постановката на главния балетмайстор на Държавна опера Варна з.а. на Русия Сергей Бобров, е развита в стила на класическата хореография, с разкошни костюмографски решения.

Публиката винаги пълни салона за това заглавие, поради което то се играе не само по Коледа, както обикновено в други театри, а продължава да присъства в афиша на Варненската опера чак до пролетта.

 

Така е и през тази година – на 29 март „Лешникотрошачката” ще танцува за последен път през този сезон.

На сцената ще бъдат почти всички балетни артисти от трупата: Румен Стефанов, Евгения Минкова, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Николай Димитров, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Аделина Бояджиева, Венета Гочева, Юрика Аоки, Сандра Дотова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Елена Димитрова.

Те, както и диригентката Вилиана Вълчева, също са пристрастни към вълшебството на «Лешникотрошачката».

 

 

 

 

 

„Carmen Dance”

Месецът завършва на 31 март, 19 часа, с Carmen Dance” на Сергей Бобров, автор на либретото, хореографията и цялата уникална постановка по музиката на Жорж Бизе. Спектакълът извежда в акценти най-популярните моменти от знаменитата опера, за да ги интерпретира едновременно с художествените средства на две изкуства. Синхронният паралел между опера и балет, заедно с вдъхновеното преплитане на класическа и съвременна балетна техника, създава неповторимото очарование на страстния „Танц на Кармен”.

Оперни солисти: Вяра Железова - Кармен, Валерий Георгиев – Дон Хосе, Пламен Димитров – Ескамилио, Ирина Жекова - Микаела

Балетни солисти: Евгения Минкова – Кармен, Павел Кирчев - Дон Хосе, Румен Стефанов – Ескамилио, Илияна Славова - Микаела, Ренета Михайлова – бандитка, Мартин Чикалов – Данкайро, Николай Димитров – Цунига.

 

 

 

 

В ролята на Мирта отново ще аплодираме Юрика Аоки.

 

Прима балерината на Софийска опера и балет Катерина Петрова и премиер солистът на Софийска опера и балет Цецо Иванов ще поднесат на варненската публика своите интерпретации на Жизел и Алберт в спектакъла на "Жизел" на 21 октомври.

В ролята на Мирта отново ще аплодираме Юрика Аоки, Ханс  ще пресъздаде Мартин Чикалов, Вилфред ще бъде Даниел Обрешков, двойката Вилиси ще танцуват Галина Велчева и Евгения Минкова, Херцога ще бъде Румен Стефанов, Батилда – Християна Ламбрева, Берта – Гергана Георгиева.

Постановката и хореографията на балета „Жизел” по музика на Адолф Адам, най-новата постановка на главния балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров - з.а. на Русия, спечели сърцата на зрителите още на лятната премиера с красотата на класическата хореография и майсторството на балетните артисти.

От голямо значение за цялостното възприятие на спектакъла е и фактът, че музиката се изпълнява на живо от Оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Още снимки:

 

 

На 12 февруари от 18 часа младата варненка Вилиана Вълчева ще дирижира операта „Трубадур” от Джузепе Верди. Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” в  родния си град и печели редица награди от национални конкурси по пиано. Дипломира се във Висшето музикално училище в Берн (Швейцария) със специалност пиано.
Образованието си продължава в Консерваторията на Нюшател, а във Висшето музикално училище на Люцерн се дипломира с магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт, дългогодишен General Musik Direktor на Цюрихската опера.

 

Маестро ПАОЛО ОЛМИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с България, Черно море и Варна, за „Травиата“ и за мястото на културата в съвременния живот

 

Добре дошъл, Маестро Олми! За пръв път ли идвате в България?

 

Да, това е първото ми посещение в България. Имам много приятели от Вашата страна, като Гена Димитрова, Светла Василева и още толкова други. Те са ми разказвали много за България и затова се радвам, че най-сетне имам възможността да я опозная отблизо.

 

Вие сте толкова зает диригент, как намерихте време за Варна?

 

Да, наистина, зает съм, но през лятото нямам много ангажименти, така че успях да вместя Варна в графика си. А а и харесвам „Травиата“.

 

Какво означава „Травиата“ за Вас?

 

Травиата е много модерна опера, всъщност първата творба, в която Вердипредставя своята епоха, средата на ХІХ век. Тогава, както и днес,силата и парите управляват,а и често те са по-силни от любовта. Мисля, че и днес има млади жени със съдба, сходна съссъдбата на красивата куртизанка Виолета Валери.

 

Кое е най-важното, което искате да постигнете, когато дирижирате?

Най-важно е да постигна добро звучене при оркестъра и при певците. С оркестъра трябва да изваем всяка музикална фраза, а с певеца да озвучим красиво и разбираемо думата, защото добрата артикулация е част от добрата вокална техника. В този смисъл диригентът трябва да излезе с ясна концепция пред оркестъра и певците, той трябва да знае какво иска от тях.

Как им го обяснявате?

Диригентите трябва да се ограничават в колкото може по-малко приказки. Да, винаги може да обясниш нещо с думи, но истинската комуникация между диригента, оркестъра и певците става чрез музиката.

 

Видяхте ли вече Летния театър?

Още не, днес пристигнах, настаних се и веднага дойдох на първата репетиция. В Летния театър ще отида по-късно вечерта или утре.

 

Но имате вече първи впечатления от града.

 

Варна е красив град, харесвам морето, никога друг път не съм виждал Черно море. Разходих се из центъра и видях един светъл и жизнен град, с ведри и спокойни хора, и което е изключително важно за мен – град с много културни, с много музикални събития. Убеден съм, че в живота всичко е въпрос на култура. Културата е на първо място, после идват политиката и икономиката, но за съжаление този естествен ред е нарушен и това, според мен, определено крие опасност за бъдещото развитие на съвременното общество. 

 

Обещавате ли да дойдете отново във Варна?

О, да, дори вече съм решил следващия път да взема и съпругата си.

 

Паоло Олми

Диригентската кариера на Паоло Олми започва през 1979 г., а след оперният му дебют в Teatro Comunale в Болоня той се превръща в един от най-търсените съвременни диригенти на престижни сцени като Teatro dell'Opera в Рим, Баварската Щатсопера в Мюнхен, Ковънг Гардън в Лондон, Theatre de Champs Elysees в Париж, Teatro Colon в Буенос Айрес, Арена ди Верона, Chicago Lyric Opera, Deutsche Oper в Берлин, Opéra National в Лион, New National Theatre в Токио и др. В репертара му влизат най-известните творби от световната оперна съкровищница, сред които „Набуко“, „Аида“, „Турандот“, „Манон Леско“, „Дон Карлос“, „Травиата“, „Тоска“, „Трубадур“, „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“, „Джоконда“, „Адриана Лекуврьор“ и др.

 

Вилиана Вълчева

 

Музикалните критици определят операта „Трубадур” на Джузепе Верди като противоречиво произведение, заради малко неясния и нелогичен сюжет, но пък прекрасната музика е най-яркото й качество.

Тази привлекателност се дължи на красотата на мелодиката, вярната музикална характеристика на героите и сполучливото пресъздаване на острите сблъсъци между тях.

Иначе сюжетът, знаят оперните почитатели, е мелодраматичен. Граф ди Луна и Манрико са съперници за сърцето на Леонора, но всъщност са кръвни братя. Едва в края на операта това ставa ясно, след като Графът смъртно е ранил своя брат Манрико.

На 24 ноември младата диригентка Вилиана Вълчева ще застане на пулта за спектакъла на „Трубадур”, режисьорска интерпретация на Кузман Попов, със солисти от състава на нашия оперен театър.

Прекрасният баритон Пламен Димитров, който има вече в репертоара си 30 централни баритонови партии, ще се превъплъти в Граф ди Луна, една от най-успешните си роли. Участието на великолепното сопрано Линка Стоянова в ролята на Леонора е гаранция за успеха на спектакъла.  

Образа на Манрико ще представи тенорът Валерий Георгиев, който за четирите години, откакто е солист на Варненската опера, направи поредица от впечатляващи роли.

Към тези имена добавяме запомнящата се Азучена на мецосопраното Бойка Василева, Гео Чобанов в ролята на Ферандо и Галина Великова като Инес.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МИЛЕН БОЖКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА преди спектакъла на „Тоска“, в който възпитаникът на Красимира Стоянова ще изпълни за пръв път в родния си град ролята на Марио Каварадоси
 

7 юли, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

 

МИЛЕН БОЖКОВСлед завършването на вокалния факултет в НМА “Проф. Панчо Владигеров”, варненецът специализира в Университета за музика и изкуства в Грац при проф. Йоана Боровска и при световната оперна прима Красимира Стоянова, негов незаменим ментор. В периода 2007-2009 е назначен на постоянен договор в оперния театър в Марибор, след което е назначен в Landestheater Кобург на постоянен договор. Паралелно с това има концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения, Хърватия, Латвия и др.

 

След успешното участие в заключителната оперна гала на Опера в Летния театър 2017, през 2018 година отново си тук. Как се вписа Варна сред многобройните ти ангажименти в Централна Европа и особено в Германия?

 

Последният ми ангажимент беше в „Русалка“ в Кобург, където съм живял 5 години и имам над 300 спектакъла, преди да изляза на свободна практика. През този сезон участвам в 3 големи постановки - „Тоска“, „В страната на усмивките“ и „Русалка“, като едната продукция на „Русалка“ е на чешки, а другата на немски език, тъкмо сега се подготвям за представлението на немски език в Хаген, близо до Дортмунд в Нордрайн-Вестфалия. Междувременно бях на фестивал в Северна Тюрингия с „Травиата“. Следва Верди Реквием в Швебише Гмюнт и от февруари догодина съм отново в Кобург за подготовка на премиерата на „Neues vom Tage”, едно много интересно произведение от Хиндемит, нещо средно между оперета и опера, както и за продукцията на „Кармен“. Радвам се, че сред тези участия се откри възможност да изпълня за пръв път в родния си град ролята на Каварадоси.

 

Каква беше първата ти среща с Марио Каварадоси?

 

Пях за пръв път Каварадоси през септември миналата година в Кобург. Тази роля е мечта за всеки тенор, защото с нея винаги печелиш. Публиката обича Каварадоси, защото той е всеотдаен, обича Тоска, верен е на убежденията си, а накрая го убиват. Той съчетава много положителни качества в себе си, докато повечето тенорови роли пресъздават нерешителни герои, които обикновено губят. Определено предпочитам Каварадоси.

 

Как се чувстваш в Кобург, колко силна е все още българската следа там?

 

В Кобург много добре знаят историята си, познават добре и България. Там съм се чувствал за пръв път не като чужденец. Бил съм в Австрия, Словения и други страни, но никъде не съм се чувствал така, както в Кобург. Хората ме обичат, това е градът, в който бих се върнал и в който бих живял постоянно. Трябваше обаче да го напусна понеже съпругата ми Нина Андреева - Божков получи постоянен договор в отдалечения на 400 км Хаген. Харесвам Кобург, защото той е един от най-красивите германски градове с богато архитектурно наследство.

В замъка Кобург съм пял на много концерти, също и в Нощта на отворените врати, която се провежда всяка година през есента. Пял съм и пред бившия ни министър-председател Н. В. Симеон преди няколко години, когато се отбелязваше годишнина от кончината на българския Цар Фердинанд. Да, в Кобург се чувствам добре като българин.

 

Прочетете още:

ОПЕРНИЯТ ЮЛИ В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР НА ВАРНА ЗАПОЧВА С „КАРМЕН“, „ПЕПЕЛЯШКА“ И „ТОСКА“

 

Пловдивското сопрано ЕВГЕНИЯ РАЛЧЕВАпред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза варненския си дебют в „Травиата“,  срещата с Маестро Борислав Иванов, изискванията към партньора на сцената и атмосферата в Европейската столица на културата

 

22 януари, 19.00, Варненска опера

„ТРАВИАТА“ от Верди, диригент Маестро Борислав Иванов, режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов, диригент на хора Цветан Крумов, балетмайстор Желка Табакова. В ролите: ВИОЛЕТА – Евгения Ралчева; АЛФРЕД ЖЕРМОН – Валерий Георгиев; ЖОРЖ ЖЕРМОН – Венцеслав Анастасов; АНИНА - Благовеста Статева; ФЛОРА - Марина Иванова; ГАСТОН - Христо Ганевски; БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов; МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров; ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров; ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Откога „познавате“ Виолета Валери?

С ролята на Виолета дебютирах на 21 години. Това въобще беше моят дебют на оперната сцена. Сега с Виолета дебютирам и на варненска сцена. Смело мога да кажа, че Виолета остава не само моята първа, но и моята последна любов.

Да започнеш оперната си кариера с Виолета, това е прекрасно, но и задължаващо предизвикателство.

Да, наистина  е така. Партията на Виолета е мечта за всички сопрани. Това е красива, това е коронна роля, която дава възможност да покажеш най-добрите си качества. 

Какво бихте искали от партньораси на сцената? В „Травиата“, а и не само.

Много е важно да се получи между нас химията, която ни вдъхновява. Да съвпаднат вкусовете ни към музиката, да имаме сходно отношение към всичко, което правим заедно на сцената. Също визуално и чисто човешки да си подхождаме. Когато тези условия са налице, нещата изглеждат истински и въздействащи. Всичко това проличава особено в любовните сцени. Тогава хората вярват на любовта, коятовиждат на сцената.

Как се получи на репетицята днес с Валерий Георгиев, който Ви партнира като Алфред Жермон?

Репетицията беше много успешна. Нещата станаха веднага и много лесно. Гласовете ни си подхождат много добре. Чувствам се спокойна и щастлива за предстоящия спектакъл.

Идвате от Пловдивската опера, с която нашият Маестро Борислав Иванов е бил свързан в продължение на много години.

Да, Маестро Борислав Иванов е допринесъл много за развитието не само на Пловдивската и на Варненската опера, а на българското оперно изкуство въобще. Не съм работила досега с него, но много се развълнувах, когато преди един от моите спектакли в Пловдив на „Травиата“ той ми се обади и ме предупреди, че ще ме слуша. Така всъщност дойде и поканата от него да пея на варненска сцена.

Какво е настроението в Европейската столица на културата? Как се представи Пловдивската опера с най-новата си постановка, единствената танго опера „Мария от Буенос Айрес“ от Пиацола?

За съжаление, точно по време на премиерата, бях на гастрол в Китай, но ми разказаха, че спектакълът бил изключително добре посрещнат от публиката. Ние, пловдивчани, се чувствамепривилегировани и крайни поласкани да бъдем домакини на такова мега начинание, каквото е Европейската столица на културата 2019. Планирани са много разнообразни събития през цялата година, сред тях много неща, които не са случвали досега в Пловдив. Атмосферата е приповдигната, чудесно е да сме част от всичко това.

 

EВГЕНИЯ РАЛЧЕВА е ученичка на световноизвестната певица Александрина Милчева. Дебютира с Виолета в "Травиата''. Втора награда на международния конкурс за оперни певци ''Борис Христов''. Печели конкурса ''Млади оперни гласове'' към Софийската опера и балет.
Била е солист на Русенската опера, а от 2014 е солист на Пловдивската опера. Печели награда "Пловдив'' за ролята на Анджелика от "Сестра Анджелика''.
Участвала е във всички музикални фестивали. Под палката на Маестро Емил Табаков изпява цикъла на Рихард Щраус ''Четири последни песни'', отличен с наградата ''Златна лира''. Пяла е с диригенти като Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Методи Матакиев, Найден Тодоров и др.
Репертоарът й влючва още Мими от ''Бохеми'', Лиу от "Турандот", Дездемона от "Отело'', Графиня от "Сватбата на Фигаро'', Микаела от 'Кармен'', Маргарита от ''Фауст" и др.

 

 

ЛАНА ТРОТОВШЕК,  ДАНИЕЛА ДИМОВА, ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

 

26 септември 2017, Градска художествена галерия, 19.00

 

Трима известни музиканти се събират, за да отдадат почитта си към творчеството на Едуард Направник –чешки и руски композитор и диригент, превърнал се в емблема за Мариинския театър в Санкт Петербург, чийто диригент е бил в продължение на близо 50 години. В изискан камерен концерт в ГХГ на 26 септември, 19.00, своите интерпретации на музиката на Направник ще поднесат словенската цигуларка Лана Тротовшек, сопраното Даниела Димова и пианистът Людмил Ангелов.

 

Едуард Направник (1839 - 1916) е роден в Прага, отрано проявява музикалния си талант, учи пиано, орган и теоретични предмети. Заради смъртта на баща си е принуден да изкарва прехраната си като органист в църквата. Усъвършенства уменията си в органовото изкуство под ръководството на Франтишек Блажек и по пиано при Петер Мейдлия, учи оркестрация в Пражката консерватория. През 1861 г. получава предложение от руския меценат княз Юсупов за капелмайстор и така Русия се превръща в негова втора родина .

През 1867 г. получава мястото на втори диригент, а през 1869 г. става главен диригент в Мариинския театър в Санкт Петербург – пост, който заема до смъртта си. Едуард Направник има голяма роля в създаването на професионални стандарти в един от елитните световни музикални институти днес.

По време на работата си в Мариинския театър дирижира около 3 000 оперни спектакъла, включително премиерите на оперите на Мусоргски "Борис Годунов", "Орлеанската дева", "Мазепа", "Дама Пика", Йоланта” от Чайковски и много други.

Автор е на редица камерни произведения и четири опери, чиито премиери се изпълняват на сцената на Мариинския театър - "Нижни Новгород" (1868), "Харолд" (1886), "Дубровски" (1894)и "Франческа де Римини" (1902). 

 

Лана ТротовшекЛана Тротовшек, родена през 1983 година в Словения, е възпитаничка на Кралския музикален колеж в Лондон и за близо десетина години е свирила и с Джанандреа Носеда, и с Гергиев, и с Башмет, и с Тан Дун. Разпределя времето си между гастроли и преподаване.

От дебюта си през 2012 с Оркестъра на Мариинския театър под палката на Валери Гергиев, Лана Тротовшек се изявява с някои от най-добрите оркестри в света. Концертира в най-престижните зали и участва в реномирани международни фестивали.

След блестящия си камерен концерт с Людмил Ангелов през изминалото лято в ММФ „Варненско лято“, сега тя за втори път ще се представи пред варненската публика.

 

Людмил Ангелов

Световноизвестният пианист Людмил Ангелов, роден във Варна, е авторитет в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонконг, Корея,Тайван.

Изнася рецитали, концерти c камерна музика, участва като солист на всички български и множество чужди оркестри под палката на диригенти като Жан-Бернар Помие, Марк Андре,  Жозеф Понс, Педро Халфтер,  Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Георги Димитров, Владимир Гяуров, Росен Миланов и много други.

Людмил Ангелов притежава богат фестивален опит, основател е на международния фестивал в Толедо, на българския фестивал „Пиано Екстраваганца“, а откакто е консултант на ММФ „Варненско лято“, допринася за имиджа на това голямо музикално събитиене само като изпълнител, но и като организатор.

 

 Даниела Димова

 

Сопраното Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, рядко си позволява участия в спектакли или концерти.
Прави го, само когато музикалните събития особено я вълнуват, какъвто е случаят с концерта, посветен на Едуард Направник.Даниела Димова завършва през 1990 г. ДМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Реса Колева, специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, също при проф. Маргарита Лилова и при проф. Ида Фарина в Милано.

След дебюта си в Русе, става солист на Варненската опера, гастролира на редица сцени в Европа, получава високи музикални награди. Завършва през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

В творческата си биография има над 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус, Глук и други, представя се с успех в кантатно-ораториалния жанр и в мюзикъла с "Хелоу, Бродуей", „Исус Христос суперзвезда”, „Котките“.

 

 Вижте програмата тук >>

 

С „Набуко” на 1 декември Варненската опера отбелязва 45 творчески години на виолончелиста Атанас Даскалов

Атанас Даскалов

С «Набуко» на 1 декември 2014 г. Държавна опера Варна отбелязва 45-годишната творческа дейност и 70-годишнината на концертмастора Атанас Даскалов.

Роден на 31 януари 1944 год. в гр. Шипка, през 1954 г. след конкурс той е приет в Интерната за даровити деца и юноши музиканти в София, където учи три години до закриването му при Кирил Вапорджиев – един от водещите български виолончелисти и концертмайстор на Софийската филхармония.

Средното си образование получава в Музикалното училище в София и веднага след завършването му е приет в Инструменталния факултет на Музикалната академия, където учи при проф. Константин Попов.

През 1966 г. специализира при проф. Бохуш Херан в Прага. Дипломира се на 26 юни 1967 г. и от 1 юли с. г. след конкурс е назначен в оркестъра на Варненската опера. През 1971 г. отново печели конкурс – този път за първи водещ виолончелист-концертмайстор на Варненската опера и на това престижно място е неизменно до пенсионирането си през 2012 г.

В продължение на 27 години изтъкнатият инструменталист е лектор по виолончело в Музикалното училище във Варна и над 15 години е репетитор на Симфоничния оркестър на училището. Концертмайстор е на камерен оркестър “Симфониета” с диригент Милко Коларов. По-известни негови ученици са Весела Пандинова, Стилиана Ковачева – преподавателки в НУИ – София, Катерина Генчева – специализант при Патрик Деменга в Швейцария, синовете му – Георги и Ивайло Даскалови. По-големият – Георги след специализация при Клаус Марк в Майнц, Германия, сега е водач на групата виолончели в Държавна опера  Пловдив. По-малкият му син Ивайло Даскалов е специализирал и е бил асистент на проф. Роберт Коен в Швейцария. Дипломира се като солист и работи като помощник-концертмайстор на Катарската филхармония. Майсторството на българския инструменталист е забелязано от специалистите и Ивайло често получава покани за участие в интересни проекти с оркестъра на Миланската Скала.

Изкуството на Атанас Даскалов е високо ценено и от други български музикални състави, които го канят като концертмайстор при свои турнета или по-отговорни участия с различни професионални състави от София, Пловдив, Русе, Шумен и др. Атанас Даскалов е основател и ръководител и на Струнен квартет „Концертмайсторите”. Квартетът има изнесени много концерти във Варна и София, както и записи в Радио Варна. Като дългогодишен член на трупата на Варненската опера е участвал във всички задгранични турнета в Австрия, Германия, Гърция, Египет, Индия, Испания, Италия, Кипър, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Югославия.

  Благодарение на съхраненото си здраве и днес той често застава отново на концертмайсторското си място, канен специално от диригентите, заради своето прекрасно и вдъхновено музициране. Със своя висок професионализъм и всеотдайност към нелеката професия на артист – оркестрант, дългогодишният виолончелист е пример за младите колеги и се ползва с авторитет сред всички, с които работи. Въпреки, че е „скрит” в оркестрината на операта, публиката с по-изтънчен слух лесно разпознава кога именно Атанас Даскалов изпълнява известните солови откъси от оперите. Казват, че виолончелото е най-любовният и емоционален инструмент, чийто тембър е най-близо до човешкия глас и Атанас Даскалов наистина умее да го постига!

На талантливия музикант и колега Атанас Даскалов пожелаваме много здраве и още дълго да ни радва с вдъхновеното си музициране!

На многая лета!
    
Вижте още>> Поздравителен адрес от СБМТД за вилончелиста Атанас Даскалов

Силвия Ангелова

 

Дебют на Силвия Ангелова в ролята на Фенена

Още един повод за вълнение предстои на 1 декември. В ролята на Фенена, дъщерята на Набуко, ще дебютира Силвия Ангелова.  “Щастлива съм, че ще пея тази роля. Фенена е много нежна, лирична, чувствена - една от най-красивите роли в мецосопрановия репертоар”, споделя солистката на Държавна опера Варна, която спечели преди време престижната стипендия Росини. 

Родена в Добрич, Силвия Ангелова завършва НМА „Панчо Владигеров”, развива вокалната си техника с изтъкнатия български диригент Михаил Ангелов. След успешна специализация в майсторския клас на Райна Кабаиванска става стипендиант на фондация „Райна Кабаиванска”. През 2009 и 2010 г. участва в майсторските класове на Дарина Такова. Има няколко специализации в Италия, вкл. в „Опера студио” на римската академия „Санта Чечилия” в класовете на Рената Скотто, Анна Ванди и проф. Чезаре Скартон през 2008 г. В Италия учи и при известните вокални специалисти Мирела Паруто и Антонио Боае.

От 2012 г. Силвия Ангелова е солистка на Държавна опера Варна. В репертоара на младата певица присъстват ролите на Изолие („Граф Ори”), Розина („Севилският бръснар”), Мадалена („Риголето”), Мерцедес („Кармен”), Куна („Луд гидия”), Мария Магдалена („Исус Христос суперзвезда”) и др.

 

 

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

 

Театралният февруари започва на 1-ви, четвъртък, Основна сцена, 19.00, с „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. В познатата комедия на Добри Войников режисьорът  Стоян Радев Ге. К. е привнесъл романтиката  от живота на пътуващи артисти, отдадени докрай на своето изкуство. Едно любимо представление, в което участва почти цялата трупа на Варненския театър, начело с  Гергана Арнаудова, отличена с награда ВАРНА за великолепното си превъплъщение в ролята на Мадам Злата.

 

 

 

 

 

РИГОЛЕТО

 

На 2 февруари, петък, Основна сцена, 19.00, ще се играе постановката на Кузман Попов „РИГОЛЕТО“ пошедьовъра на Верди за тъжната съдба на шута, когото освен дъщеря му Джилда, никой в двора не обича.

В ролята на шута ще аплодираме перфектния Венцеслав Анастасов, Валерий Георгиев ще се преобрази в Херцога на Мантуа, една от любимите му роли, а изящната Мария Павлова се готви с вълнение за дебюта си като Джилда.

На диригентския пулт този път ще застане Маестро Страцимир Павлов.

 

 

 

 

КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

 

В същия ден, 2 февруари, петък, но на Сцена Филиал, 19.00, зрителите ще проследят „КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“. Верен на автора Пиер Корней, Васил Дуев режисира с много въображение и елегантност театъра като спасение. Театърът едновременно като метафорично и реално пространство, където проблемите намират разрешение, а греховете изглеждат простени. Впечатляващо артистично присъстие на дебютантите Ненчо Костов, Ивайло Иванов и Сабина Коен, както и на Цветина Петрова, Константин Соколов, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Николай Кенаров.

 

 

 

 

СЪННа 3 февруари, Сцена Филиал, 16.00, е време за Семейния театър в събота, който ще увлече деца и родители, заедно с момчето Тони в „СЪН“,една приказна смесица от фентъзи и символизъм. Приключенията с феи и митични същества, придружени разбира се с поука, са замислени от авторката Магда Борисова, за да вдъхновят след това художничката Даниела Николчова, режисьора Стоян Радев Ге. К. и актьорите за това много искрено и много вълнуващо театрално преживяване.

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

 

 

 

Станислав Ушев2 юни 2016, ФКЦ, 19:00 – 21:00

На 2 юни от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център виртуозните пианисти от световната сцена Пламена Мангова и Станислав Юденич – САЩ ще представят в концерт с варненските филхармоници интригуваща програма, в която са включени Концерт за две пиана и оркестър на Пуленк и „Картини от една изложба” на Мусоргски-Равел. Дирижира Станислав Ушев.

 

В Концерта за две пиана и оркестър на Пуленк се съчетават градската популярна музика с интонации от парижкия мюзикхол от 30-те години на ХХ век. Пуленк блестящо стилизира фрагменти от популярни концерти на Моцарт, Равел, темброви съчетания от „Класическа симфония" на Прокофиев, от балета „Петрушка" и „Симфония на псалмите" на Стравински".

 

Цикълът „Картини от една изложба” от Мусоргски е един от най-съвършените, писани за пиано и впоследствие оркестрирани не по-малко гениално от Морис Равел.

 

Пламена Мангова печели втора награда на престижния международен конкурс „Кралица Елизабет” в Брюксел през 2007 г. След този успех, нейната кариера се развива много активно. След обучението си при Марина Капацинская в НМА „Панчо Владигеров”, учи във Висшето музикално училище „Кралица София” в Мадрид при Дмитрий Башкиров и с Абдел Рахман Ел Баша в музикалния колеж „Кралица Елизабет” в Белгия. Лауреат е на международните конкурси “Paloma O’Shea” в Сантандер (Испания) и „Vittorio Gui” във Флоренция (Италия) и фестивала „Juventus” в Камбре (Франция).

Работи с редица големи оркестри и диригенти. Изнася концерти в престижни зали като Международен форум (Токио), Концертгебау (Амстердам), Гевандхауз (Лайпциг), Моцартеум (Залцбург), Голямата зала на Филхармонията в Санкт-Петербург, Люксембургска филхармония, Центъра за изкуствата Bozar (Брюксел), Театър Шатле (Париж), Де Сингел (Антверпен), Център Кенеди (Вашингтон), Комише опер (Берлин), Берлинска филхармония и фестивалите във Вербие, Токио, Нант, Южна Корея, Сантандер, Монпелие, Ментон, “Бах академия” в Щутгарт.

Записва пълния интеграл от творби за цигулка и пиано на Сергей Прокофиев с Татяна Самуил, прави съвместен диск с Татяна Мелниченко, Наталия Пришчепенко и Себастиян Клингер на камерни творби от Шостакович за фирмата Fuga Libera, който получава наградата на списание „Пицикато” Люксембург. Запис на рецитала й с творби от Бетовен и „Бурлеска” от Рихард Щраус с Националния оркестър на Белгия получават най-високата оценка на списание “Диапазон”. Участва в две издания на проекта „Hand in Hand” (2007 г. и 2009 г.), подкрепен от известната пианистка Марта Аргерих, води майсторски класове в Испания, ЮАР, Япония, България и Белгия.

 

Станислав ЮденичСтанислав Юденич е изградил репутация в цял свят като пианист с ярка индивидуалност и виртуозност. Роден през 1971 г. в Ташкент, Узбекистан, студент е на Дмитрий Башкиров. Работил е и с Леон Флайшер, Мъри Перайа, Карл Улрих Шнабел, Уйлям Грант Наборе, Розалин Тюрек в Международната клавирна фондация в Комо, Италия (настоящата Международна клавирна академия на езерото Комо).

Впоследствие става най-младият преподавател, който някога е бил поканен да води майсторски класове в Академията. Носител е на Златен медал на XI Международен конкурс Ван Клайнбърн през 2001 г.

Следват покани от престижни оркестри и концертни зали като Карнеги Хол, Кенеди център, Гащайг в Мюнхен, Голямата зала на Московската консерватория, Мариинската концертна зала, Голямата зала на Санкт-Петербургската филхармония, залите на Консерваторията „Джузепе Верди” в Милано, Театър дю Шатле в Париж, Арт център Ориентал в Шанхай и "Забранения град" в Пекин. Юденич свири с диригенти като Джеймс Конлън, Валерий Гергиев, Михаил Плетньов, Гюнтер Хербиг, Стефан Зандерлинг, Майкъл Стърн, Павел Коган, Юстус Франц, както и с такива оркестри като Мюнхенската Филхармония, Националният симфоничен оркестър на Вашингтон, Мариинския оркестър, Филхармонията на Рочестър Националната филхармония на Русия и др.

Наред с активната концертна дейност, Станислав Юденич е страстно отдаден на преподаването. Част от неговите ученици вече градят международна кариера. Той е професор по пиано и артистичен директор на Международния център за музика в Park University. Сред бившите и настоящите му студенти и участници в майсторските му класове са лауреати на големи международни конкурси и артисти с впечатляващи кариери като Behzod Abduraimov, Франсоа Дюмон, Бениямин Мозер и Северин фон Екардщайн.

 

 

Станислав Ушев е роден в Плевен. Завършва Средното музикално училище в родния си град със специалност пиано. От 1980 до 1985 г. следва оперно и симфонично дирижиране в Консерваторията "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург в класа на професорите Арвид и Марис Янсонс.

От 1985 до 1993 г. е диригент и артистичен директор на Плевенската филхармония, като през това време дирижира и в Плевенската опера спектакли на "Дон Карлос", "Травиата" и "Сватбата на Фигаро". От 1993 до 1996 год. работи като диригент на свободна практика. От 1996 г. до момента е главен диригент на Шуменския симфоничен оркестър, а от 2000 до 2010 г. е бил музикален директор и на Оперно-филхармонично дружество - Варна.

По време на своята кариера Станислав Ушев е гостувал в Русия, Испания, Франция, Румъния, Гърция, Корея и Италия. Неговият репертоар включва над 500 творби от различни стилове и епохи. Съпровождал е известни солисти като Д. Башкиров, М. Биешу, М. Петухов, Г. Бадев, М. Минчев и много други. Регистрирал е записи с Варненска и Шуменска филхармония в БНР, БНТ, някои от които са издадени и на CD.

 

 

XIV  Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019

Мюзикълът “Джекил” в присъствието на автора Джон Мур на 1 декември

„Джекил” в присъствието на диригента Джон Мур

Българската премиера на мюзикъла „Джекил” по сценарий и текстове на песните на Алекс Уейн и музика на Джон Мур се състоя във Варна на 7 май 2013 г. Създадено по известния роман на Робърт Луис Стивънсън „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” (Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde), произведението разказва историята за добрия доктор Джекил, чийто експерименти със самия него го превръщат в жестокия и садистичен мистър Хайд.

Диригент-постановчик Ганчо Ганчев, режисьор-постановчик Костадин Бандутов, сценография и костюми Тодор Игнатов, хореография Денко Стоянов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, вокален педагог Галина Станишева, театрален педагог Петя Петкова, балетен педагог Бистра Бъчварова.

В постановката участват около 60 актьори, като някои от основните роли се изпълняват от солистите на Държавна опера Варна Ростислав Байрактаров в ролята на Джекил и Лиляна Кондова в ролята на Ани. Участва и актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Пламен Георгиев. Останалите основни персонажи са поверени на талантливите възпитаници на Варненската детско-юношеска опера.

На 1 декември сред публиката ще бъде и авторът на музиката на „Джекил” – известният английски композитор и диригент Джон Мур. Той не можа да присъства на българската премиера през май, защото по същото време подготвяше китайската премиера на „Джекил”. Сега обаче Джон Мур е гост на България и Варна, а преди три дни го аплодираме и като диригент на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна на сцената на Фестивалния и конгресен център.

 
Коледно вълшебство с „Лешникотрошачката” - 3 и 16 декември

На 3 декември от 18.00 ч. на коледната сцена ще се се случи чудото, което очакваме от всяка завладяваща приказка, особено ако тя се казва „Лешникотрошачката”. Без нея Коледата не е истинска. „Лешникотрошачката” бе поставена от известната българска балетна режисьорка доц. д-р Желка Табакова за Коледа 2011 и оттогава се превърна в любим спектакъл на публиката.

 

На 6 февруари от 19 часа ще имаме удоволствието да се срещнем с изкуството на нашия световноизвестен съгражданин, невероятния виртуоз на пианото Людмил Ангелов. Със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Маестро Борислав Иванов, той ще представи Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски и рядко изпълняваната, но невероятно красива Първа симфония „Зимни мечти”, също от Чайковски.

Носител на всички престижни награди за пианисти, сред тях и първа награда в най-значимия пианистичен конкурс в света Piano Masters в Монте Карло, постоянно ангажиран с концерти на няколко континента, Людмил Ангелов живее и работи в Испания, където е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата.

Въпреки огромната си заетост на артист от световна величина, той намира време за концерти в България и родния си град. Гостува в почти всички издания на Фестивала на изкуствата „Аполония и е първият носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония, избран е за почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове. През последните години се връща у нас с Интеграл от шест концерта с музика на Шопен, свири на „Fortissimo Fest”, а през 2011 г. става основател и артистичен директор на своя втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена.

Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, Людмил Ангелов завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” при Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалния пианист и педагог Константин Станкович. Изключителният пианист е отличен с награди от редица международни конкурси. Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов изнася рецитали, концерти c камерна музика и е солист на всички български и и много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на творци от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Педро Халфтер, Руслан Райчев, Емил Табаков, Росен Миланов и др.

Невероятен отзвук предизвикват неговите рецитали през 2000 г. на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. Пианистът има записи за RСА, Gega New, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио- и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с ронда и вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. На Международния музикален фестивал в Толедо през 2006 г. Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин.

През същата година заедно с цигуларя Веско Ешкенази осъществява интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Людмил Ангелов участва в няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на петте клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Дисковете му са удостоени с най-високите отличия в класическата музика.

 Проф. д-р Румяна Каракостова за биографичната книга „Руслан Райчев“, 2019. Книгата ще бъде представена от нейния автор, режисьора Петър Райчев, син на Маестро Руслан Райчев, на 16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

  

 

 

 Незабравими сред музикантството ни остават само       големите личности – онази рядка категория на озарените свише и с предопределена     творческа       мисия.       Отминаващото време за тях – създателите на вечни стойности, е имагинерна величина, с която се измерват не дните–       месеците–годините         от житейския цикъл, а сътворените на сцената паметни събития.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ е сред най-значимите, свещенодействащи на диригентския пулт фигури от едно забележително поколение, оставило незаличима следа в националната ни музикална култура през втората половина на отминалия ХХ век. Стремителният му диригентски път в българския оперен театър и на концертния подиум – в продължение на цели 60 години, е белязан със знака на пълното себеотдаване на съзидателната мисия: отново и отново да претвори шедьоврите на музикалната класика; отново и отново да извиси българското изпълнителско майсторство до върховете на световното признание.

 

 

 

 

 В наситената със събития биография на оперния диригент Руслан Райчев, екстремно се открояват два изключителни спектакъла на „Борис Годунов“ – в Парижката Гранд опера и в театър „Лисеу“ в Барселона – буквално спасени от неговата палка, броени часове преди вдигането на завесата. И заедно с емблематичните му спектакли на „Хованщина“ в Миланската скала, на „Война и мир“ в Гранд опера, на „Дама пика“ във Виенската Щатсопера, както и с неизброимите тук, осъществени на различни сцени оперни и балетни премиери от традиционния италиански, френски, немско-австрийски, славянски и по-съвременен репертоар – всички те увенчават българския Маестро с ореола на един от големите оперни диригенти на своето време. Към тях следва да се добавят: уникалните рецитали на знаменити оперни артисти – с изведената от диригентския жест брилянтна белкантова линия, както и гастролните оперетни спектакли и гала-концерти, които под палката на Руслан Райчев редовно се превръщат във върхово преживяване и за самите певци, и за международната публика и специализираната музикална критика.

 

Универсален по музикантската си природа, интерпретаторът Руслан Райчев – с присъщия си емоционален заряд разкрива и най-грандиозните, и най-съкровените композиционни идеи на десетки симфонични, кантатно-ораториални и камерни партитури от различни епохи и национални школи. Лаконичният, еднозначен и пределно експресивен диригентски жест не позволява никакво отклонение от чистотата на стила и предварително осмисления музикален образ, така че при живото изпълнение за Маестро Райчев изобщо не съществуват случайни грешки или постижения. Разчетени детайлно, с безкомпромисна звукова прецизност и без излишни външни ефекти, музикалната мисъл и емоция на всяка творба импулсивно преминават от диригентската палка към оркестрантите и солистите, а чрез тях – и към публиката, подвластна единствено на дълбокото, искрено творческо вълнение.

 

Третата доминанта в многостранната артистична изява на Руслан Райчев, е звукозаписната му дейност, белязана с такива качествени регистрации, че само те са достатъчни да го представят пред света. Многобройните му студийни и документални записи на цели оперни спектакли, на симфонична музика и инструментални концерти с блестящи солисти, на вокално-симфонични и хорови творби, са още едно доказателство за мощния диригентски талант и неизчерпаемата му креативна енергия. Европеец по дух и възпитание, той несъмнено е щастлив да твори в свят без граници и не изпитва никаква необходимост да хвърля страничен поглед в панорамното огледало на отминаващото време. Понесен от неудържимия си артистичен полет, Руслан Райчев и до последния си дъх не успява да забави каданса на творческата си продуктивност, преминала отвъд предела на обичайните психофизически диригентски възможности.

                                                                           ***         

При подобна, респектабилна с артистичното си внушение фигура – с нестандартна жизнена и творческа биография, е напълно разбираемо тя да не може да бъде представена и по общоприетия описателен начин. Формално погледнато, книгата, посветена на кръглата 100-годишнина на големия български диригент, е с документален характер – доколкото конструкцията ѝ се основава на множество прецизно издирени и хронологично систематизирани архивни и снимкови документи, медийни публикации и звукозаписи. Но независимо от последователността в подредбата на конкретните биографични факти и периоди – главно от творческата му биография, съдържанието на текста логично се разгръща в няколко основни раздела, с относително самостоятелна функция („60 години на диригентския пул“, „Свидетелства на времето“, „Приложения“), които взаимно се допълват като информация и по този начин калейдоскопично изграждат пълнокръвната персонална представа за личността и делото на Руслан Райчев.

Прочететe още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/home-bg/istoria/2519-maestro-ruslan-raychev-zapchnal-blestyashtata-si-karirera-ot-varna

 

XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014

На 15 март от 19 часа варненската публика ще се срещне с виртуозния цигулар Светлин Русев, който ще бъде солист в Симфоничен концерт под диригентството на Амори дьо Клозел (Франция).
Клавирното дуо Милко Милков и Ваня Пешева също ще бъдат солисти в това очаквано музикално събитие, с което се откриват XV Великденски музикален фестивал и Европейския музикален фестивал – Варна 2014.
В програмата са включени творби от Сен-Санс, Равел, Шосон и Пуленк.

Роден през 1976 в Русе, Светлин Русев започва да свири на цигулка на петгодишна възраст в НУИ “Проф. Веселин Стоянов”. През 1991 постъпва във Висшата национална консерватория за музика и балет в Париж, в класа на Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан Жак Канторов.

През 1994 журитo на Висшата национална консерватория за музика и балет единодушно го награждава с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика. Светлин Русев е носител е на множество международни награди, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн, “Маргарита Лонг – Жак Тибо”. През 2001 е награден с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония.

 

29 юли 2016, 19.30 часа, Основна сцена

 

Това горещо заглавие носи концертът на 29 юли, 19.30 часа, Основна сцена, в който участват водещи инструменталисти, солисти и разбира се  оркестърът на Държавна опера Варна. На диригентския пулт ще застане Вилиана Вълчева, а другият диригент Стефан Бояджиев ще се изяви в амплоато си на пианист. Специален е този концерт, защото екипът го посвещава на своята колежка Станка Стоева, която отбелязва 25-годишната си творческа дейност като фаготистка в оркестъра на Варненския оперен театър.

 

В програмата са включени популярни песни, фрагменти от опери и филми и това разнообразие от жанрове е продуктивана единствено от пристрастието на изпълнителите към творбите и композиторите, които те самите са избрали да представят. Ето как в една компания се събират Пиацола, Мартинез, Арлън, Пиаф, Албенис, Пучини, Бизе, Делиб, Мусоргски, Бизе, Якоби.

 

В този концерт всичко е много истинско и много приятелско, споделят фаготистите Светослав Славчев и Атанас Гайдаров, Трио Фаготисимо, струнен квартет Колегиум Варна, Струнен квартет Арте, сопраните Линка Стоянова и Лиляна Кондова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенорът Стоян Финджиков, басът Гео Чобанов и Пламен Георгиев, който като водещ ще събере отделните елементи в едно цяло.  

 

Такъв концерт наистина не бива да се пропуска!

 

 

На 30 май от 19 часа предстои един много специален концерт с австрийска музика, в който варненската публика ще има удоволствието да се докосне до изкуството на известното мецосопрано Терезе Малер - внучка на великия композитор Густав Малер.

Заедно с пианиста Джонатан Флорил, когото критиците наричат „невероятно чудо” и Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, те ще представят Симфония № 5 в до диез минор – ІV част  - Adagietto от Густав Малер, Концерт за пиано и оркестър №20 KV 466 от В. А. Моцарт и Песни за мъртвите деца от Густав Малер.

Концерт с диригент Божидар Абрашев на 30 май 2014Диригентът Божидар Абрашев е роден в София в семейство на музиканти. Син е на известния български композитор Божидар Абрашев, професор в НМА „Проф. Панчо Владигеров” и министър на културата в периода 2001-2005 г. Завършил е НМА, където е защитил и докторска дисертация. Негови преподаватели по композиция са проф. Александър Райчев и проф. Георги Костов, по оперно-симфонично дирижиране проф. Иван Маринов, проф. Борис Хинчев и доц. Атанас Варадинов и по хорово дирижиране – проф. Лилия Гюлева и проф. Крум Максимов.

Защитава докторантура към Univeritat fur Musik und darstellende Kunst във Виена. Успоредно завършва Приложна психология към УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив, както и I и II ниво по хипноза и хипнотерапия към БАХ, София, както и практически курс по хипноза и хипнотерапия при проф. Соломонович.

Работил е като диригент в ОФД Пловдив. Като диригент е гастролирал на различни сцени в Прага, Будапеща, Брюксел, Антверпен, Виена, Москва, Тула, Охрид, Битоля, както и в България. От 2012 г. дирижира концерти с Mahler Philharmoniker във Виена.

От 1996 досега, в качеството си на пианист, органист и чембалист, реализира множество концерти, включително и на своя авторска музика.

Носител е на Специална награда от конкурс по реторика към СУ “Св.Климент Охридски” (1998), Специална награда на конкурс за млади композитори в град Шимоносеки, Япония (1987), Първа награда на СБК на конкурс по композиция в Ловеч (1986), Носител на почетен знак, медал от Славянски фонд – Русия, за изключителен принос в отношенията между България и Руската Федерация. От 2004 г. членува в СБМТД, а от 2010 и в Съюза на българските композитори.

От 2012 участва в ръководството на  Mahler Philharmoniker Виена. От 2012 е член на Австрийския съюз на композиторите. В момента работи като диригент на Градския хор в Баден.

 

Най-известният севилски бръснар, обезсмъртен в музиката на Джоакино Росини, ви кани в салона си на 9 октомври от 19 часа. Постановката на италиански екип с режисьор Антонио Петрис, сценограф Грета Подеста, костюмограф Салваторе Русо и хореограф Джузепе Парента преживя своята емоционална премиера през 2012 г. и досега запазва мястото си в челните репертоарни заглавия на Варненския оперен театър.

Това е петата варненска постановка на великата творба, а историческата справка сочи, че  за пръв път във Варна „Севилският бръснар” се играе през 1950 г. под режисурата на Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера.

 
„Севилският бръснар” на 9 октомври ще бъде вълнуващо преживяване и заради талантливите солисти: Свилен Николов – един забавен Фигаро и очарователната Илина Михайлова – Розина, в перфектната компания на Арсений Арсов – Граф Алмавива и Евгений Станимиров – Дон Базилио, без да забравяме артистичните Гео Чобанов – Доктор Бартоло и Бойка Василева – Берта. Непременно трябва да споменем и балетните артисти Галина Велчева, Павел Кирчев, Илияна Славова и Лиляна Георгиева, които  обогатяват сценичното възприятие със своите танци. Случващото се със «Севилският бръснар» ще направлява с изящната си диригентска техника главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.

Внушителният гардероб на варненската „Кармен”
Държавна опера Варна ще представи на 24 април във Варна и на 26 април в НДК една от своите най-успешни постановки - „Кармен” от Жорж Бизе, режисьор Кузман Попов, художник Иван Савов, хореография Боряна Сечанова. Спектакъла ще дирижира главният диригент на оперния театър Светослав Борисов, диригент на хора на Детско-юношеската опера Ганчо Ганчев.

Звездният тенор, варненецът Иван Момиров, покорил световните оперни сцени, специално пристига от Италия, за да се превъплъти в образа на ревнивеца Дон Хозе. Непокорната Кармен, един от най-очарователните образи в световната оперна литература, ще представи солистката на Новая опера в Москва Агунда Кулаева.

Тя ще спори за сърцето на Дон Хозе с румънската звезда Диана Тугуй, която ще гостува в ролята на Микаела. Този великолепен солистичен състав ще допълни с една от корониите си роли като неустоимия тореадор Ескамилио солистът на Варненската опера Пламен Димитров. Останалите знакови герои в „Кармен” ще изпълнят също водещи солисти на операта в морския град - Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Силвия Ангелова, Свилен Николов, Пламен Дoлапчиев.

Като всяка суетна дама, и варненската „Кармен” може да се похвали с внушителен гардероб. Той включва най-напред 11 сценични костюма за солистките Кармен, Микаела, Фраскита и Мерцедес, като по време на спектакъла красавицата Кармен се преоблича 4 пъти, приятелките й Мерцедес и Фраскита 3 пъти, а скромната Микаела само веднъж.

В дамския гардероб влизат освен това 36 сценични костюма за 18 хористки с 2 преобличания, 7 рокли за балерините и 24 шала - основен аксесоар, когато става за цигански сюжет.

За София ще пътуват още 15 мъжки сценични костюма за солистите, като за Дон Хозе са подготвени 2 костюма, за Ескамилио – 3 и т.н.

Мъжкият хор от 24 души разполага с общо 48 сценични костюма за 2 преобличания. 30 пелерини, 24 шапки, 30 чифта обувки и 15 чифта ботуши допълват мъжкия гардероб на „Кармен”.

Да не забравяме и 12 костюма за малките хористи от екипа на Варненската детско-юношеска опера, единствената подобна формация в България.    

Виолета Тончева

 

 

 

Авторът на „Граф Монте Кристо” Ив Деска  идва в България заедно с наследник на Наполеон III и Цар Николай II

 

За Държавна опера Варна третата октомврийска седмица започва на 17 октомври с гастрола на мюзикъла „Граф Монте Кристо” в НДК. Мюзикълът, както е известно” имаше своята световна премиера в ММФ „Варненско лято” 2016. За столичния спектакъл специално пристига в България авторът на мюзикъла Ив Деска.
С френски произход и бродуейски имидж, той е създал световни хитове още през 1970-те години: в репертоара на Северин – Пейка, дърво, улица, с голяма награда от Евровизия – 1971 г., Вики Леандрос – След теб, спечелила голямата награда на Евровизия през 1972 г., Мишел Сарду - Болка от Любов, Жак Дютрон - Джентълменът - крадец и други.

Към днешна дата над 60 милиона записи на неговите композиции и продукции са продадени в световен мащаб. Отличаван е с редица престижни награди, включително и от Асоциацията за защита на авторските права (BMI). През 1980-те години е в управлението на американския телевизионен канал Си Би Ес. Като продуцент в италианската телевизия подпомага първата изява на Тримата тенори Павароти, Доминго и Карерас по време на Световното футболно първенство в Италия през 1990 г.

 

Любопитно е, че Ив Деска води със себе си в България и една крайно интересна личност с аристократично потекло - принц Александър дьо Боарне-Романовски. Внук на Наполеон Трети, далечен родственик на последния руски цар Николай II и на още няколко европейски кралски фамилии, той е един от дългогодишните партньори на Ив Деска в света на филмовия и развлекателен бизнес, медиите, визуалните изкуства и дигиталните  технологии.

 

Звездите на Софийска опера и балет Марта Попова и Никола Хаджитанев танцуват във варненския „Дон Кихот”

 

 

На 19 октомври варненската публика ще се наслади на танцовото изкуство на примабалерината на Софийска опера и балет Марта Петкова  и на премиерсолиста на националния ни оперен и балетен театър  Никола Хаджитанев. В ролите на Китри и Базил двамата ще гостуват в постановката „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус на з. а. на Русия Сергей Бобров.

Дон КихотВ тореадора Еспада ще се преобрази водещият варненски балетен солист Павел Кирчев, Дон Кихот и Санчо Панса ще представят Румен Стефанов и Елена Димитрова. Участват още Галина Велчева, Денко Стефанов, Мона Христова, Николай Димитров, Салваторе Лаудини, Даниел Христов, Илияна Божкова и др.

Въздействието от балетното изкуство ще бъде още по-силно чрез изпълнението на музиката от Оркестъра на Държавна опера Варна под палката на Маестра Вилиана Вълчева. Талантливата варненска диригентка, възпитаничка на НУИ „Добри Христов”, завършва висшето си музикално образование в Швейцария със специаностите пиано, оперно-симфонично  дирижиране, фагот и музикология, квалифицира се в редица майсторски класове, лауреат е на национални и международни конкурси по пиано. Освен в България, дирижира в Швейцария, Германия и Австрия.

 

 

Пламен Димитров в една коронните си роли като Набуко

 Набуко

На 21 октомври екипът на Държавна опера Варна ще пресъздаде, под диригентството на доайена на българските диригенти, Пламен ДимитровПочетния гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов, Вердиевата драма „Набуко”, постановка на главния режисьор Кузман Попов.

 

В ролята на Вавилонския цар Набуко ще доминира солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров. Познат с превъплъщенията си в централни баритонови партии като Набуко, Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, Мазето, Яго, Макбет и други, той винаги впечатлява със силните си и проникновени интерпретации.

 

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева (сопран) и Бойка Василева (мецосопран) ще защитят образите на Абигайл и Фенена, които също са сред най-добрите роли в техния репертоар.

Тенорът Борис Луков – Измаел заслужи ласкавата оценка на критиците още с дебюта си в тази роля в едно от изданията на Опера в Летния театър. Закария ще изпълни басът Светозар Рангелов.

Върховния жрец ще пресъздаде другият варненски бас – също солист на оперния театър, Гео Чобанов. Галина Великова ще бъде Анна, а в ролята на Абдало ще чуем Христо Ганевски, който след великолепното си представяне като Граф Монте Кристо от хорист се издигна до солист на Варненската опера.

 

 

За това колко добър е хорът на Държавна опера Варна свидетелства и оценката на Маестро Йордан Камджалов, който след работата си с хора в «Борис Годунов» това лято, го характеризира като «най-добрият оперен хор в България». Това е повече от добра препоръка за Музикалното соаре, което артистите от хора ще поднесат в Ротондата на Основна сцена на 22 октомври от 16 часа. Програмата ще очарова публиката с любими оперни арии, дуети и ансамбли.

 

 

 

 

„Кавказкият тебеширен кръг” – пътуване в мъдростта и вярата в доброто

В средата на октомври Драматичен театър „Стоян Бъчваров” предлага две от своите най-добри заглавия. На 18 октомври на Основна сцена ще се играе „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, едно великолепно театрално пътуване в мъдростта, опита и вярата в доброто. Едно светло откровение на режисьорката Маргарита Младенова с екип от съмишленици, като Гергана Плетньова, Стоян Радев, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров и Георги Богданов. Интересни сценографски и костюмографски решения на Ивайло Николов, Ива Гикова, красива музика на Асен Аврамов. Задължителен спектакъл за ценители.

 

„Канкун” - мечтата на човека да бъде друг и да бъде другаде

На 19 октомври театралното предизвикателство се нарича „Канкун” от модерния каталунски автор Жорди Галсеран - прочит на един от най-интелектуалните български режисьори Стилиян Петров, в творческо партньорство със сценографа Венелин Шурелов, костюмографката Елица Георгиева и композиторката Петя Диманова. Един задъхан спектакъл за мечтата на човека да бъде друг и да бъде другаде, с всеотдайните актьори Биляна Стоева – Награда ВАРНА за ролята на Ремей, Стоян Радев, Даниела Викторова, Пламен Димитров и Гергана Арнаудова.

„Харесвам този театър, той продължава да е уникално и смислено място за правене на съществен театър.

Бих го определил като усещане за кауза, надхвърляща идеята за поредното заглавие в собственото CV или афиш”, обяснява Стилиян Петров отношението си към Варненския драматичен театър.

И театърът му отвръща с взаимност.

 

На 18 октомври почитателите на Мелпомена ще имат възможността да се забавляват с комедията на Гогол „Женитба” – гастрол на един от театралните и филмови любимцие на българската публика Николай Урумов, когото ще видим и в главната роля. Участват още Камелия Хатиб, Мариета Калъпова, Генадий Николов, Мариян Стефанов, Петьо Кръстев и др. Сценография и костюми Кирил Наумов.

 

 

Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов

Борислав Иванов

Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.

Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?

- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините

ставам все по-взискателен към себе си

все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.

 

В Театрално-музикалния продуцентски център Варна творческите екипи усилено репетират за един много сериозен февруари.

Държавна опера Варна подготвя премиерата на операта "Дон Жуан" от В. А. Моцарт, постановка на режисьора Александър Текелиев.

Първата премиера на 21 февруари, 18.00 ч., Основна сцена, ще бъде под диригентството на маестро Борислав Иванов, гл. худ. ръководител на Държавна опера Варна, а втората премиера на 24 февруари, 18.00 ч., Основна сцена, ще дирижира младата варненка с международна кариера Вилиана Вълчева.

Солисти в двата състава на «Дон Жуан» са Венцеслав Анастасов, Деян Вачков, Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Арсений Арсов, Даниела Димова, Ина Петрова, Евгений Станимиров, Пламен Димитров, Свилен Николов, Илина Михайлова, Ирина Жекова.

През февруари няма как да забравим Деня на влюбените, който ще отбележим с една цяла промоционална Седмица на влюбените в драматичния театър и с традиционната Една любовна вечер в операта - тази година с изключителния Васил Петров.

Изберете още отсега какво ще гледате и си вземете билети!

 

17 февруари 2018, Основна сцена, 16.00-18.30

 

Заради големия интерес на публиката, празничният концерт за Деня на любовта и виното от 14 февруари, ще бъде повторен на 17 февруари, Основна сцена, 16.00-18.30.

Под диригентството на Ян ван Маанен, обичани любовни оперни хитове ще изпълнят оркестърът и солистите на Държавна опера Варна Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Михаела Берова, Сивия Ангелова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостът Михаил Михайлов.

Междувремено мултимедията на Сребрина Соколова, режисьор на любовното събитие в операта, ще пренася и оживява картините от екрана на сцената.

В програмата ще чуете творби от Л. Бърнстейн, Дж. Верди, Р. Щраус, Дж. Пучини, Ж. Бизе, П.И. Чайковски, К. Сен-Санс, а балетната двойка Ариана Грифини и Рубен Томас, ще танцуват Адажио от балета „Спартак“ на А. Хачатурян. Фотосесия с двамата балетни артисти засне Веселин Василев.

 

Апропо, преди концерта ще може да се снимате в специално монтираното във фоайето на първи балкон „огнено“ сърце, както и да си поръчате напитка от барчето. Нали става дума за двойния празник на Свети Валентин и Свети Трифон 

БИЛЕТНА КАСА: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

 

 

 

 

 

Основното действащо лице в празничната вечер на 14 февруари от 19 часа ще бъде Българският Франк Синатра Васил Петров.

Вечните любовни мелодии, шансони и танга ще разнежат публиката в традиционната Една любовна вечер в операта, в която наред с Васил Петров, ще пеят солистите на Държавна опера Варна Бойка Василева, Даниела Димова и Арсений Арсов.

Оркестърът, хорът и балетът на оперния театър, под диригентството на всепризнатия маестро Юли Дамянов, ще повишат градуса на настроението и хубавите чувства, които изпълват сърцата на този празник. Една любовна вечер в операта със сигурност ще ни пренесе в един по-добър свят!

 

Държавна опера Варна, 6 март 2018, 14.30 ч., стая 108

 

Поради големия интерес към февруарския кастинг за артисти в мюзикъла „Зоро“ по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън, текст Стивън Кларк, постановка Петко Бонев, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява втори етап на кастинга.

 

Припомняме, че кастингът е за ролите на:

Диего де ла Вега - ЗОРО

Луиза Пулидо - млада жена

Инес - млада жена

Рамон - мъж

Рамон - дете, момче на 7-9 години

Луиза - дете, момиче на 7-9 години

Диего - дете, момче на 7-9 години

 

Песни от мюзикъла „Зоро“, препоръчителни за прослушването:

- "Baila Me“, „Bamboleo“,“Djobi Djoba“ - за ролите на Диего де ла Вега и Инес;

- "Hope“ за ролята на Диего де ла Вега;

- „Falling“ за ролята на Луиза;

- „Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон;

- „Young Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон.

Кандидатите за детските роли могат също да се явят с басня и песен по избор.

 

Вторият етап на кастинга за мюзикъла „Зоро“ ще се проведе на 6 март 2018 година от 14.30 часа в сградата на ТМПЦ - Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, 9000 Варна

Освен кандидатите от първия етап, които сега ще се явят с поставените им от режисьора задачи, във втория етап на кастинга могат да участват и нови кандидати.

Желаещите да подадат молба и автобиография в отдел "Човешки ресурси" на ТМПЦ Варна, стая 216 или да изпратят документите си на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Кастинг за мюзикъла "Зоро". За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

 

 

 

На 27 април, 19.00, на сцената на Държавна опера Варна предстои предпремиерата на романтичната опера "Летящият холандец" от Рихард Вагнер.

Очаквайте премиерата на 12 юли в ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2018

Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Концертмайстори - Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент-режисьор - Сребрина Соколова. Помощник-режисьор - Мариана Григорова. Корепетитори - Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор - Димитър Фурнаджиев

Със своите музикални драми и дръзки търсения Рихард Вагнер остава в музикалната история като един от най-големите реформатори на оперното изкуство. Целият живот на гениалния композитор, също поет и писател, преминава в отстояване на идеите за едно по-различно изкуство. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес предизвикват интерес.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В автобиографията си Вагнер разказва, че за „Летящият холандец” са го вдъхновили лично преживяно бурно морско пътешествие и новела на Хайне. Младият композитор се увлича по широко разпространените в крайморските страни митове за кораба-призрак и моряка-скитник. Следвайки легендата за Летящия холандец, която разказва за кораб, осъден да плава до деня на Страшния съд, Вагнер създава своята опера за кратко време и сам дирижира премиерата в Дрезден през 1834 г.

ВЪРХОВО ПОСТИЖЕНИЕ НА НЕМСКАТА РОМАНТИЧНА ОПЕРА

„Летящият холандец” е едно от върховите постижения на немската романтична опера след Карл Мария фон Вебер. Основна тема в операта е изкуплението чрез любовта, към което Вагнер се връща в много от следващите си творби. В „Летящият холандец” са съчетани битово-реалистични и фантастични сцени и в тяхното редуване се разкрива драмата на главните герои Холандеца и Сента. Музикалният образ на Холандеца с неговите душевни терзания представлява истинско художествено достижение в оперното творчество. Романтична, мечтателна и възвишена, Сента е олицетворение на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена. Оттук-нататък композиторът ще обогатява този образ в следващите си опери – Елизабет в „Танхойзер”, Елза в „Лоенгрин” и др.

Най-важната роля в „Летящият холандец” е поверена на оркестъра, който трябва да пренесе цялото психологическо въздействие, заложено в оркестровата партитура. Увертюрата на „Летящият холандец”, както и увертюрите на почти всички Вагнерови опери, е изключително симфонично произведение, в което конспективно е пресъздадена цялата драма. Изведени са главните теми от операта, обрисувани са картините на бурното море и на веселия празник. Релефно са пресъздадени и чувствата на двамата главни герои – вечното неспокойствие на Холандеца и силната любов на Сента. Музиката на „Летящият холандец” интригува със своя баладичен характер, с драматизма и в същото време с народностния си облик. Наред с младежките пориви, тя отразява оригиналното мислене на автора и съдържа онази специфична сила на внушението, която ще стане типична за цялото творчество на Вагнер.

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

Маестро Лоренцо Бизари – музикален директор на Парма ОперАрт

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

  

За пръв път съм в България и във Варна се почувствах почти като у дома. Климатът, хората, атмосферата ми допадат. Във Варненската опера има    професионалисти на високо ниво, с които не беше трудно да намеря общ език. Колаборацията между Парма ОперАрт и Варненската опера започна      обещаващо.

 

 

 

Италианската премиера на нашата първа съвместна продукция „Турандот“ в Reggia di Colorno предизвика голям интерес, за което може      да се съди от разпродадените още месец преди представлението билети, от многото правостоящи и от аплодсисментите, естествено. Варненските        солисти Илина Михайлова в ролята на Лиу и Валерий Георгиев в ролята на Калаф се вписаха много добре в италианския екип.

  Доволен съм от проведените репетиции във Варна с тях и с останалите български солисти, с оркестъра и хора на Варненската опера. Убеден съм, че ще поднесем и на публиката на ММФ „Варненско лято“ хубав премиерен спектакъл. „Турандот“ е романтична и емоционална творба, с резки промени в ритъма, които изискват неотслабващо внимание от страна на диригента и на всички участници. Това стимулира участниците да докажат най-добрите си качества като професионалисти и тази вечер ние ще направим точно това.

В Парма ОперАрт работя от 2013 г. в тандем с режисьорката Еди Ловальо, с която сме поставяли „Травиата“, „Набуко“, „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“ и редица други заглавия. Установяването на партньорски контакти с Варненската опера ни радва и вярваме, че творческите взаимоотношения между нас ще продължат и в бъдеще.

 

„ТУРАНДОТ“

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ – Пламен Димитров

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетете още по темата :

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

 

ЗАРАДИ МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР - ВАРНА 2014 СЕ ОТЛАГА ОТ 20 ЗА 21 ЮНИ

Началото на Опера в Летния театър, предвидено за днес, 20 юни, 21.00 ч., в Летния театър, се отлага.

Каним зрителите, закупили билети за първия фестивален спектакъл "Дон Жуан" от Моцарт, утре, 21 юни, събота, от 19.00 ч. на Основна сцена на ТМПЦ.

Билетите важат без заверка.

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР - ВАРНА 2014 ЗАПОЧВА НЕ НА 20, А НА 21 ЮНИ, НЕ В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР, А  НА ОСНОВНА СЦЕНА НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИЯ ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ОТ 19.00 Ч.

 

 

 

ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Премиерата на новата опера на Жорж Бизе „Кармен” (3 март 1875) е истински провал. Публиката на „Опера комик” в Париж е възмутена, критиката намира сюжета за „неморален”, музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и само след три месеца умира, едва навършил 37 години.

Жестока съдба за автора на такъв шедьовър! Всъщност „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена за пръв път се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Сбъдва се пророчеството на Чайковски, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” И наистина - днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.

Сюжетът вдъхновява и з. а. артист на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров за създаването на уникалната опера-балет в 2 действия „Carmen Dance”. За високите си художествени качества постановката бе отличена с престижната Награда Варна 2014.

Освен във Варна, изящния спектакълбе посрещнат възторжено в Банско и Търговище, предстоят му гастроли и в други градове. 

 

На 7 декември за последен път през тази година на варненска сцена сержантът Дон Хосе и тореадорът Ескамилио ще си оспорват любовта на непокорната циганка. Във вихъра на „Carmen Dance” Кармен оново ще защити свободата и правото си на избор, дори това да й коства живота. В главните роли ще аплодираме най-добрите балетни артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хосе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

 

 

 


 

 

Под вещата диригентска палка на Маестро Юли Дамянов февруари ще поведе неподвластната на времето оперета от Имре Калман „Царицата на чардаша”.

В книгата си “Звездни мигове на оперетата”, изд. „Музика”, 1975 г., Алла Владимирска се връща към премиерата на творбата, състояла се на 17 ноември 1915 г. във виенския “Йохан Щраус-театър”: „Успехът е триумфален!

Днес е трудно да си представим впечатлението на зрителите от премиерата, когато този единствен по рода си водопад от шлагери се изсипва върху тях за пръв път и изведнъж. В следващите 2 години всяка вечер виенчани щурмуват касата на театъра и сякаш пламенните любовни мелодии на Силва и Едвин заглушават топовните гърмежи на Първата световна война. Такава е силата на “Царицата на чардаша”, която и до ден днешен е посещавана винаги и навсякъде.

 

XVI Kоледен музикален фестивал – Варна 2015

Държавна опера Варна, Основна сцена, 15 и 16 декември, 18.00 ч.

Коледните и новогодишни празници в целия християнски свят няма да са истински без балета “Лешникотрошачката”. Създаден по музика на П. И. Чайковски върху приказката на Е. Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, балетът се възприема като едно от духовните завещания на Чайковски да съхраним чистите пориви на детството. Съжетът разказва за малката Мари, която мечтае за истински коледен подарък, но вместо него получава лешникотрошачка с формата на войник в красива униформа. Мечтата все пак се сбъдва – сънят отвежда Мари в едно вълшебно царство и там тя танцува в обятията на своя Принц Лешникотрошач. Тя преживява чудни приключения, среща крал и кралица, мишки и цяла армия от оловни войници. Куклите й показват очарователни танци от Испания, Китай, Русия, Франция, а накрая всички се завъртат в един щастлив финален валс. В XVI Kоледен музикален фестивал на Държавна опера Варна историята за сбъднатата коледна мечта ще оживее, под диригентската палка на Вилиана Вълчева, на 15 и 16 декември от 18 часа в най-новата версия на „Лешникотрошачката”.

 

Автор на либретото, постановката и хореографията е з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър в морския град Сергей Бобров, сценография Гендони, костюми Държавен театър за опера и балет Красноярск. В спектакъла на 15 декември солисти ще бъдат гостите от Държавния театър за опера и балет в Красноярск Надежда Панфилова (Мари) и Кирил Буличев (Принц Лешникотрошач), а на 16 декември в главните роли ще танцуват Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц Лешникотрошач).

На сцената ще видим още Румен Стефанов, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Юрика Аоки, Галина Велчева, Николай Димитров, Екатерина Шопова, Денко Стоянов, Даниел Обрешков, Евения Минкова, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Венета Гочева, Сандра Дотова, Силвия Христова, Паола Матеева, Аделина Бояджиева, Елена Димитрова. Репетитори на балета са Гергана Георгиева и репетиторът на Болшой театър Сергей Антонов.


 

Валерий Георгиев 

Солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, който ще изпълни ролята на Калаф в „Турандот” от Пучини на 24 юни, първия спектакъл на Опера в Летния театър – Варна 2016, е поканен за същата роля в оперния фестивал в Белинзона, Италия. Селекционер на тазгодишното издание на фестивала е световната оперна прима Катя Ричарели.

В спектакъла на 9 юли, под диригентството на Маестро Стефано Сегедони, Валерий Георгиев ще си партнира с известното италианско сопрано Мадалена Калдерони в ролята на Турандот.

 

„Калаф е най-характерният персонаж в „Турандот” както в музикално, така и в драматургично отношение, а прочутата „Nessun Dorma” е най-красивата и знакова тенорова ария в световната оперна литература. Тя дава възможност на певеца да покаже всичко най-добро, на което е способен”, разказва Валерий Георгиев. Той е щастлив, че през юли ще пее Калаф в родината на операта Италия, при това два пъти – освен в Белинзона на 9 юли и на фестивала „Tones on the Stones” във Вербания нa 28 юли. Между тези две дати варненският тенор има ангажимент в Германия, където ще представи Туриду в „Селска чест” от Маскани.

 

 Прочетете повече:

„ТУРАНДОТ" за 75-ГОДИШНИНАТА на ГЕНА ДИМИТРОВА

Маестро Григор Паликаров - пристрастно за „Турандот”, Гена Димитрова и Варна

Димитринка Райчева с покана за Турандот в "Сплитско лято"

 

 

 

 

 

 

 

 

Вяра Железова„Моята Разказвачка е особен образ, който стои малко встрани от всички останали герои в мюзикъла. Според режисьорския замисъл тя трябва да прехвърли мост между епохите, като приближи действието колкото може по-близо до съвременността и специално до младите хора.

Неслучайно нейният сценичен костюм е тийнейджърски, в цялото й поведение се чувства една младежка лекота, подсказана и чрез музиката в стиловете рок, рокендрол и суинг, характерни за Андрю Лойд Уебър.

 

Да не забравяме, че той създава този мюзикъл най-напред за празника на един колеж. Така че ако зрителите усетят, че в даден момент между Разказвачката и Йосиф прехвърчат искри, то това привличане между двамата също е част от целия жизнерадостен контекст на мюзикъла.

 

Всъщност Разказвачката изпълнява ролята на режисьор, който елегантно представя събитията, въвежда или извежда дадени персонажи, въобще направлява случващото се в „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Ролята не е сложна, но е много приятна и ме зарежда с хубави емоции.” 

 

Прочетете повече:

Авторите на "Йосиф и неговата пъстра дреха"

Да се опитаме да станем по-добри

Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

 

 

 

   

 

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

 

 

 

Ролята на Калаф е не само трудна, но и дълга, операта спокойно би могла да се казва „Калаф“, не „Турандот“. Красивата ария “Nessun Dorma” е може би най-известната ария за тенор в света. Партията като цяло е написана много интересно, в нея няма фрази, които постепенно да те подготвят за височините, а мълчиш, мълчиш и изведнъж трябва да изпееш някаква пределна височина. Тези резки обрати са предизвикателство за всеки тенор, но аз обичам ролята на Калаф, пея я не за пръв път и се надявам, че съм успял да я овладея в цялата й сложност.

Радвам се, че заедно с Илина Михайлова – тя като Лиу, аз като Калаф, представихме достойно Варненската опера на премиерата на „Турандот“ в Парма. Чакам с нетърпение и срещата на „Турандот“ с публиката на ММФ „Варненско лято“.

 

 

 

 

 

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетет още по темата :

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

 

"Преди спектакъл моля Гена Димитрова да бъде с мен"


Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева – Турандот в  „Турандот” на 14 август в Опера в Летния театър

Какво място заема Турандот във Вашия репертоар?

Пея Турандот от 2009 година и тя е една от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото харесвам силни жени, а Турандот е изключително силен и в началото дори отрицателен образ. Самата аз никога не съм била такава и за мен е предизвикателство да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на този образ.

Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше една невероятна Турандот. Влияе ли Ви това?

Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски в творческата си кариера, си остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл на „Турандот”. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация на Турандот, винаги си казвам, изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори и всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше: „Не ме слушай, избягвай да ме имитираш, ти си различен глас”. За съжаление тя почина през 2005 година, когато аз все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.

Липсва Ви...

О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо, всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни т.г. в София, когато по повод 10 години от кончината й, пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава богу, успях да се събера.

Арията на Турандот е кратка, но много тежка, интензивна, напрегната. Турандот влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано”, признава по този повод самият Пучини.

Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...

Всички мислят, че Турандот е само силната и властна жена, но се оказва, че освен ледената принцеса, тя е и истинска жена, жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах”, казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.

С какви впечатления идвате от Метрополитън опера, където работихте като дубльор на Анна Нетребко?

Да, бях cover на Нетребко за Лейди Макбет и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен оперен театър. Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и артистично майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист - един асистент-диригент, един суфльор, който също е диригент, както и един езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а” например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е едно много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката, което натоварва, но и помага неимоверно за израстването на артиста.

Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко” в последния момент, без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме, попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на добър час. За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски” и за други спектакли.

Защо някой твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?

България продължава да ражда прекрасни гласове, знам го и от опита си като асистент в НМА „Панчо Владигеров”. А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас не се работи достатъчно дълго над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват. Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Във всички случаи не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен, но от друга страна - единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

 

Симфоничен концерт на музиканти от побратимените градове Варна и Нинбо – Китай

 

28 септември, 19.00, ГХГ

Във Варна вече пристигнаха музикантите от Симфоничния оркестър на Нинбо, побратимения град на Варна в Китай за съвместен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна.  Днес ръководството на китайските гости имаше приятелска среща с ръководството на Държавна опера Варна – директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова и Маестро Борислав Иванов.

Концертът, който ще бъде изнесен на 28 септември от 19.00 часа в Градската художествена галерия, е под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних. На диригентския пулт ще се сменят китайският диригент Чън Хао и варненският диригент Цветан Крумов. В програмата са включени „Жасмин“, Концерт за цигулка „Пеперудените любовници“, традиционни китайски произведения и Симфония №1 от Йоханес Брамс.

 

 

 

 

23 февруари, 19.00, Варненска опера

Високосно балетно събитие с „Кармина Бурана и „Болеро“ - емблемите на „Арабеск“

 

От своето създаване през 1967 г. до днес балет „Арабеск“ се утвърждава като най-престижната съвременна танцова трупа в България. В 50-годишната му история са поставени над 200 заглавия с различна стилистика – от неокласика до дързък експеримент. Под ръководството на хореографа Боряна Сечанова, която от 2000 г. е директор на трупата, днес „Арабеск“ е не просто трупа от световна класа, но и своеобразна школа за изпълнители и хореографи, генератор на идеи, източник на информация за случващото се в света на съвременния танц.

Своята 50-годишнина Балет „Арабеск“ отбеляза с впечатляващ юбилеен сезон, в който наред с премиерите, всеки месец бе посветен на отделна тема – съвременни прочити на класиката, творчеството на Маргарита Арнаудова, Мила Искренова и Боряна Сечанова, българския фолкор, младите и др. Фотоизложба, юбилеен албум, среща на поколенията също бяха част от балетните празници .

За радост на варненските ценители на балета, „Арабеск“ ще представи и във Варна своята Гала вечер „50 години Балет „Арабеск“. Високосното балетно събитие ще ни срещне на 23 февруари, 19.00, Основна сцена с два от най-успешните и най-много играни спектакли, балетните емблеми „Кармина Бурана“ и „Болеро“.

 

„КАРМИНА БУРАНА“от Карл Орф носи хореографския почерк на Боряна Сечанова, костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. Поставен специално за турнето на Балет „Арабеск” в САЩ, спектакълът изправи на крака четири хилядните задокеански зали със своето изпълнение. С цялото богатство на своята съвременна чувствителност танцьорите улавят с телата си ироничността на ситуацията, в която човекът живее с вярата, че е господар на живота си, докато е направляван и манипулиран от прищевките на Съдбата. Съдбата, която ту издига, ту убива, утешава с напразни надежди и върти колелото на човешкия живот. Солисти: Даниела Иванова, Васил Дипчиков, Петя Колева, Стефан Вучов.

„БОЛЕРО“от Морис Равел е другият емблематичен спектакъл на балет «Арабеск», останал в наследство от големия хореограф и дългогодишен директор на трупата Маргарита Арнаудова. Костюмограф Цветанка Петкова-Стойнова.„Болеро” въздейства със силно изразената си програмност истилистика в ритъма на испанския танц. Заслуга за експресивната колоритност има и полифоничността в хореографията на Маргарита Арнаудова. Солисти: Константина Ханджиева, Асен Наков, Васил Дипчиков, Стефан Вучов.

Повече: http://www.arabesque.bg

 

 

Гостувания на солистични състави и размяна на цели продукции между Държавна опера Варна и Народно позорище Белград са част от политиката на колаборация в рамките на Балканската оперна мрежа.

След първото партньорство между двете институции за премиерната постановка на "Атила" от Верди в миналогодишното издание на Опера в Летния театър във Варна, през март 2018 г. в спектакъл на операта "Аида" в Белград с изключителен успех се представиха Маестро Борислав Иванов на диригентския пулт и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева - Аида, Даниела Дякова - Амнерис и Валерий Георгиев - Радамес.

https://www.narodnopozoriste.rs/troje-bugarskih-solista-predvodjeni-maestrom-borislavom-ivanovim-16-marta-gostuju-u-verdijevoj-aidi

 

 

 


 

 

„Мадам Бътерфлай“, 23 февруари 2018, петък, Основна сцена, 19.00-21.00

 

Бътерфлай е моята любима героиня, която предизвиква да опознаеш един различен, екзотичен свят на японската гейша. Свят на цветя и върби зад маската на желязна дисциплина, трудности и лишения.

 

Предизвикателство е и изпълнението на тази роля. От певеца се изискват добри вокални и интерпретационни умения. Пучини подлага своята героиня на цялостна психологизация. Оттук произтича и трудността в изпълнението, в намирането на различни бои и нюанси при работа над образа. За да се вникне в него са необходими две неща - опознаване на японската култура и разбира се дълбоко разбиране на музиката на Пучини. Липсва ли едно от двете, няма да се постигне достоверност. Аз търся в характера на своята героиня именно тази достоверност, точно както го е искал Пучини - простота и целомъдрие, характерни особености за японската душевност: “Ние сме хора, свикнали с малките неща, скромни и тихи...”, пее Чо-чо-сан на Пинкертон в известния дует от първо действие.

 

Моята героиня страда мълчаливо, почти липсва свободен израз на чувствата. Според японеца подтиснатото чувство е по-чисто. Възпява се подтиснатата любов, която болката усилва още повече. Трагедията на Бътерфлай идва от сблъсъка на два различни свята, този на конфуцианските нрави, културата на смирение и спиритуализъм, и света на чуждоземеца-гайджин, лишен от задръжки и отговорност, решил на всяка цена да опознае съкровеното.

 

ГАЛИНА СТОЯНОВА - сопран

Галина Стоянова e родена във Варна, където започва музикалното си образование в НУИ” Добри Христов” със специалност класическо пеене. Паралелно с това е възпитаник и на Френската гимназия. Завършва музикалното си академично образование в класа на доц. Констанца Вачкова през 2002 г. с бакалавърска степен и магистратура през 2003 г. През 2012 г. получава втора магистърска степен – педагогика на предучилищното и началното образование към ШУ” Константин Преславски”.

 

Взема участие в майсторските класове на артисти със световна слава като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лучана Д’ Интино и Роберто Скандиуци. През 2003 г. e поканена след специална селекция на млади оперни таланти от цял свят да участва в организирания от Пласидо Доминго конкурс “Operalia”. Носителка e на стипендия за обучение в САЩ от Международния конкурс за млади оперни певци “ Пълдин” 2005. Взима участие в много международни фестивали, от които Classic Open Аir Festiva в Швейцария, Новогодишен музикален фестивал в София, ММФ „Варненско лято“, фестивали в Испания и Италия.

 

Репертоарът й съдържа оперните роли на Донна Анна, Дона Елвира от „Дон Жуан“, Розина от „Сватбата на Фигаро“, Елизабет от „Дон Карлос“, Аида от едноименната опера, Леонора от „Трубадур“, Мими от „Бохеми“, Тоска и Бътерфлай от едноименните опери, Микаела от „Кармен“, изпяти на наши и международни сцени.

 

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
Опера от Джакомо Пучини

Режисьор Кузман Попов
Диригент  Лучано ди Мартино

 

Действащи лица и изпълнители:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Галина Стоянова
СУЗУКИ - Бойка Василева
ПИНКЕРТОН - Ивайло Михайлов
КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова
ШАРПЛЕС - Свилен Николов
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО - Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ - Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА - Иринка Николова
ДЕТЕ - Белла Петрова

 

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв с кетъринг

 

 

 

 

7 октомври 2018, 19.00, Основна сцена

 

В памет на трагично загиналия при пътен инцидент балетен артист Мартин Чикалов, неговите колеги и приятели от Варна Денс Театър ще представят за втори път след изключително успешната премиера своя танцов спектакъл „Зад обявите“, съвременна хореография на Надя Димокова по стихове на Ралица Генчева.

„Вярваме, че Марти e на едно по-добро място и че дори да не може да танцува с нас, ще ни гледа. Посвещаваме този спектакъл на теб, Марти!

Надяваме се, че и Вие — нашата чудесна публика, ще гледате отново Varna Dance Theater на 7 октомври на сцената на Държавна опера Варна със спектакъла "Зад обявите", направен с много любов“, споделят балетните артисти и предупреждават: „Бъдете мъдри! Внимавайте на пътя!“

 

Повече:

https://www.facebook.com/events/292444731347205/.

 

 

 

 

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Галицки в „Княз Игор“ от Бородин

 

 

 

Твоят герой Галицки е доста характерен персонаж?

Много интересен персонаж наистина. Той също като Игор е княз, но от съвсем друго естество. Мирогледът му е съвсем друг, той е привърженик на низките страсти. Когато всички отиват на война, той почти единствен остава в двореца, налага навсякъде волята си и се опитва да узурпира властта, за да измести Игор. В голямата си ария Галицки обещава: „Ако заема мястото на Игор, война няма да има, ще има само ядене, пиене и жени.“ В общи линии, това представлява Галицки.

И както често се случва, Галицки и Ярославна, брат и сестра, са коренно различни...

Отношенията със сестра му,  жената на Княз Игор, са доста сложни. Като персонаж, тя е негов антипод. Докато Ярославна е хрисима, вярна, добра, Галицки се държи непристойно, отвлича девойки, възползва се от тях и т.н. Ярославна се опитва да го вкара в правия път и да го вразуми, но без успех. Галицки дори я заплашва, че ако съпругът й Княз Игор не се върне от война, нещата в кралството коренно ще се променят. С други думи, Галицки не си взема поука, няма промяна, няма развитие в образа му.

Еднопланов отрицателен образ, необходим, за да се открои противоположният образ на Княз Игор.

Определено. Операта започва с една „мъжка“ сцена, в която Галицки изпълнява много типична за него ария. От описанията му какво би направил, ако той царува, публиката веднага може да си направи извода, че всъщност той има много поддръжници.

Ефективна „предизборна“ кампания за определена „таргет“ група, ако трябва да използваме съвременна терминология

Е, нещата днес не са чак толкова откровени, по-завоалирани са Но що се отнася до операта на Бородин, да  - мнозина са готови да последват Галицки и да го провъзгласят за господар, само и само да получат  обещания от него разгулен  живот. Интересна роля, в която има какво да се покаже както в драматургично, така и във вокално отношение.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

 

 30 май, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА

Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ

Режисьор и сценограф КУЗМАН ПОПОВ

Костюмограф ЛОРА МАРИНОВА

Хореограф СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Асистент-режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА.

Фотограф РОСЕН ДОНЕВ

Действащи лица и изпълнители:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева

ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров

КОНЧАК - Гео Чобанов

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев

ЕРОШКА - Владислав Владимиров

СКУЛА - Людмил Петров

НЯНЯ - Бойка Василева

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Концертмайстор Анна Фурнаджиева 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

9 май 2018, 19.00, Основна сцена

Съвместен концерт между Варненската филхармония и Младежката филхармония на Дордрехт

 

Уникален концерт с европейски знак ще обедини на 9 май 2018 година Варна и Дордрехт. В Деня на Европа Филхармоничният оркестър на Държавна опера Варна и Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, побратимения на Варна град в Холандия, ще изнесат съвместен концерт. Събитието е под патронажа на кметовете на двата града, които ще се обърнат с приветствени думи към зрителите.

Варна и Дордрехт  са побратимени градове от 17 години, а в чест на 15-годишнината през 2016 г.  музеите на двата града обмениха част от своите колекции. В Дордрехт бе експонирано най-старото обработено злато в света, а тук във Варна гостуваха уникални средновековни паметници под наслов „Златният век на Дордрехт”. Изложбите, както и съвместният концерт за Деня на Европа на 9 май тази година, са под патронажа на кметовете на двата града.

Първата част на този забележителен като замисъл концерт ще бъде представена от варненския екип, а втората част ще достигне до зрителите чрез видеовръзка от Дордрехт. Във варненската програма, под палката на родения в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ще чуем Концерт за пиано и оркестър № 3 от Сергей Рахманинов със солист Руслан Павлов и музикалната емблема на Европейския съюз - Деветата симфония от Лудвиг ван Бетовен, четвърта част.

 

Музиката на Рахманинов, покоряваща с емоционалната си смес от бурни пориви и поетическо съзерцание, мрачен трагизъм и възвишена патетика, е близка до творческия натюрел на Руслан Павлов, а Концерт за пиано и оркестър № 3 е едно от любимите му произведения. Възпитаникът на СМУ "Добри Христов",НМА "Проф. ПанчоВладигеров" и Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн е лауреат на много национални и международни конкурси, концертира на редица европейски сцени. Работи дълги години в Германия, а от 2014 г. е част от състава на Държавна опера Варна. Участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, „Магията на киното“, „Шедьоври на класическия руски романс“ и др.

 

Българо-холандският концерт Варна - Дордрехт, посветен на Деня на Европа, ще завърши сЕвропейския химн. В този фрагмент от финала на Бетовеновата Девета симфония, една вдъхновена адаптация по поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“,  гениалният композитор за пръв път въвежда хор и солисти в симфонична творба. По време на Студената война „Одата на радостта” звучи вместо химн на олимпийските игри за обединения тогава отбор на Германия, а през 1972 г. четвъртата част на Девета симфонията е обявена за Химн на Европа.

 

„За мен „Девета симфония“на Бетовен винаги е била символ на хуманизма и човешкия стремеж към съвършенство. Няма друго музикално произведение, което толкова могъщо и въздействащо да изразява идеята за обединение в името на мира и просперитета в глобалния свят. Когато хорътпровъзгласява „Всички хора ще бъдат братя“ (Alle Menschen werdenBrueder, Шилер), се изпълваш с възбуда и възторг, с надежда и вяра в бъдещето. „Девета симфония“ е еманация на музиката, която може да направи хората по-добри“, споделя Маестро Ян ван Маанен.

Музикалния символ на Европейския съюз ще изпълнят оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Цветан Крумов и солисти Ирина Жекова – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Валерий Георгиев – тенор и Делян Славов – бас.

 

За холандската концертна програма, която ще изнесе Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, под диригентството на Лизете Хармс, ще бъде изградена специална видеовръзка. Родена през 1985 г., Лизете Хармс отрано осъзнава, че музиката ще бъде нейната житейска страст. Учи кларинет от 8-годишна, а на 11 години вече е приета в младежкия клас на Консерваторията. След като приключва  обучението си по банково и застрахователно дело, записва диригентско майсторство в Ротердамската Консерватория Codarts, която завършва с отличие. Дирижира Ротердамската филхармония, редица музикални проекти я отвеждат в Брюксел и Париж, където работи със Сър Саймън Ратл, Валерий Гергиев и други именити диригенти.

 

Редовно изнася концерти със Симфоничния оркестър на Консерваторията Codarts и е диригент на още 4 младежки оркестъра, а s Phil Joung- Mладежкия оркестър на Дордрехтската филхармония печели много награди на различни фестивали.

 

За програмата на концерта Варна – Дордрехт Лизетте Хармс и младите филхармоници от Дордрехт са избрали интересна програма със съвременни творби, сред които „Харлем Ноктюрно“, аранжимент Paul Murtha; „Ретроспекции за осемдесетте“, аранжимент Paul Murtha, солист Jisk van der Veen - алтсаксофон; „Люлеещи се саксофони“ от Ivo Kouwenhoven; „Испания“ от Chick Corea, аранжимент Paul Murtha, солист Carmen van der Staaij- тенор-саксофон и други.

 

 

 

 

 

Оперетна гала с участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера  Варна ще бъде представена на 25 септември от 19 часа на Основна сцена.  
В програмата: откъси от оперети на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар,
Ж. Офенбах, Ф. Супе, и др. Солисти са звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и водещите солисти на Държавна Опера Варна Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Силвия Ангелова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др.

В началото на новия 69-ти творчески сезон екипът с диригент Ганчо Ганчев и режисьор Кузман Попов поднася своя, подготвен с много любов, оперетен гала концерт на многобройните ценители на любимия забавен жанр, в който доброто настроение идва както от известни мелодии и талантливи артисти, така и от сценичните решения.

Диригентът Ганчо Ганчев е художествен ръководител и диригент на Варненската детско-юношеска опера, диригент на Варненски камерен оркестър Ganchev – Bend и Смесена вокална формация „ИУ-фория” към ИУ Варна, артистичен секретар на Международния майски хоров конкурс „Проф. Георги Димитров”, гл. експерт Оркестри и ансамбли в дирекция Култура и духовно развитие на Община  Варна. Завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалностите музикална педагогика и оркестрово дирижиране, Ганчо Ганчев е един от творците, които възстановяват традициите на детската опера в града. Диригент е на Варненската детско-юношеска опера от 1993 г. и неин главен художествен ръководител от 1998 г. През 2004 г., под егидата на Дирекция Култура и духовно развитие на Община Варна, създава Варненски камерен оркестър от професионални музиканти от Държавна опера Варна, който ръководи и в момента. С него участва активно в културния живот на града. Осъществил е над 90 концерта със симфонична, оперна, салонна и модерна музика със световно известни наши и чужди изпълнители - певци и инструменталисти. През 2012 г. създава и ръководи Смесена вокална формация „ИУ-фория” към Икономически университет Варна.

В творческата си биография Ганчо Ганчев има осъществени над 1500 изяви - концерти, спектакли и разнородни музикални и музикално-сценични продукции. Оркестрира и аранжира театрална и симфонична музика, камерни пиеси за различни инструментални състави и песни. Има 7 пълни оркестрации на мюзикъли и е диригент – постановчик на повече от 15 мюзикъла. Работи съвместно с Държавна опера Варна, Държавна опера Русе, Американски университет Благоевград и други институции, с които има осъществени много копродукции. През 2009 г. инициира музикалните презентации в рамките на Международен театрален фестивал „Варненско лято”. Участва многократно с концерти и спектакли в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, Националния фестивал на оперните театри в Стара Загора, Международния фестивал „Моцартови празници” в Правец и др.

Концертирал с различни музикални състави в България, Германия, Австрия, Гърция, Русия, Украйна, Белгия, Холандия, Италия, Канада и други. Има осъществени записи в Българско национално радио, Радио Варна и Радио CBS – Канада. Многократно е канен за член на жури на международни и национални конкурси.

Носител е на награда „Шофар” за 2010 г. в категорията "За етническата толерантност", връчена му от Организация на евреите в България „Шалом”. Носител е на „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, връчена му през 2013 г., по повод 30 години творческа дейност и 20 години от създаването на Варненската детско-юношеска опера.

 

КАРЛО КОЛОМБАРАСлед гала концерта „Звездите на италианското белканто” на 29 юни във ФКЦ, най-добрият Вердиев бас Карло Коломбара ще гостува отново във Варна на 17 юли с ролята на Филип II в „Дон Карлос”

 
- Г-н Коломбара, гала концертът „Звездите на италианското белканто” беше истинско откровение за нас. С какво си го спомняте Вие?

- Гала концертът „Звездите на италианското белканто” във Варна наистина пожъна голям успех и за мен беше много вълнуващо да видя как препълнената зала ни аплодира на крака. Щастлив съм, че споделих тази радост с талантливи приятели и колеги, като Дариа Масиеро и диригента Марко Боеми. Благодаря на БНР, което записа този концерт, за да могат да го чуят и слушателите от различни краища на света.

- Непосредствено след участие в Арена ди Верона пристигате във Варна, за да представите в Опера в Летния театър своя Филип II от „Дон Карлос” на Верди. Какво значение има тази роля във Вашия репертоар?

- Филип II е особено важен персонаж в моята певческа кариера и аз съм много щастлив, че мога да го представя в ММФ „Варненско лято”. Той принадлежи към онези образи в творчеството на Верди, които най-много обичам. Смятам се за късметлия, че тази роля стана част от репертоара ми и имам възможността да я изпълнявам във всички големи театри по света.

- Какви са очакванията за първия Ви майсторски клас във Варна от 15 до 20 юли?

- В продължение на няколко години се опитвам да намеря пролука в натоварения си график за мои майсторски класове. Целта ми е да помогна на младите хора да навлязат още по-дълбоко в света на операта като интерпретация, репертоар, стил и най-вече като вокална техника. Бих искал да им предам своя професионален опит и не на последно място да ги науча колко е важно да се посветиш изцяло на това, което обичаш. Само тогава идват истинските резултати. Надявам се, че майсторският ми клас, както в други градове и държави, така и във Варна, ще бъде само началото на един дълъг път, по който ще вървим заедно към съвършенството.

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Отдавна съм свързан емоционално с "Дон Карлос"

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

 

ИНТЕРВЮ С АСЯ СТОИМЕНОВА – СЦЕНОГРАФ И КОСТЮМОГРАФ НА МЮЗИКЪЛА

Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво
на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.

Премиера за България - 29 юни, 22 август, 21.00

ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

- Всички сме израснали с Атос, Портос, Арамис и Д`Артанян - смелите и доблестни мъже на честта, които обичат приключенията и са готови да жертват живота си в името на кралицата. Според теб, днес, четири века по-късно, какви каузи биха събудили доблестта на мъжете? Все още има такива мъже, нали?

- Да така е! Това е творба, която всички родители с радост разказват на децата си, като пример за история, съчетаваща чест и историческо величие. Романът разказва за силата на приятелството, събрано в девиза „Един за всички, всички за един“. Надявам се, че и в днешно време любовта и приятелството са каузи, защитавани с цената на всичко. Май малко романтично звучи...

- Все пак кой от мускетарите ти е най-симпатичен, като образ и дали това пристрастие не се отразява негативно върху външния вид на останалите J Четиримата са доста различни, като характер и е любопитно как ти си дала израз на това в костюмите им.

 

Атос

- В разработването на персонажите се опитвам да се абстрахирам от пристрастия. Всеки един от тях има своето значимо място в романа и в мюзикъла те разкриват качествата си.

При дизайна на костюмите съм се опитала чрез пищност, цвят и материя да подскажа характерите на героите. За един това е увлечението по модата, за друг - скромността, грубостта, наивноста и т.н.

- Шапки, пера, мустаци, може би бродирани яки и красиви бели ризи, шпаги задължително – с какво още „оборудваш” мускетарите?

- Да, определено мускетарите ще са с пера, шапки, шпаги и ризи, но не биха могли и без ботуши, които също правим специално за спектакъла. Изработването на ботушите се оказа нелесна задача.

Отне ми доста време търсенето на моделиер, който би могъл да се справи с такъв тип ботуши. Сега с нетърпение чакам да видя резултата. Този елемент също е неизменна част от костюма.

 

 

- В сравнение с целия този блясък на гордите и решителни мъже, Портосдостойни колкото за подражание, толкова и за влюбване, женските образи изглеждат второстепенни и във всеки случай не толкова привлекателни. Търсиш ли някаква компенсация за тази предпоставка във външния вид на Милейди, Кралицата и нейната слугиня?

- Нито един от женските персонажи не е пример за подражание. Те като че ли са отражение на живота в сегашно време, показвайки негативните  му страни. Милейди за мен е една мъжкарана, Кралицата е безлична в скъпите си тоалети, а Констанс е просто бедно красиво­ девойче.

 

- Какво прави един сценограф, когато знае, че „Тримата мускетари” няма да са верни на себе си, ако не препускат на коне?  

- Това бих оставила за изненада на публиката :) 

Тук искам непременнно да добавя, че в спектакъла ще има и 3D Mapping, чрез който ще допълваме и доизграждаме сценичното пространство. С Арамиспомощта на тази техника ще пренесем визуалните киноефекти в малката черна кутия. Ползваме сценографията като платно за рисуване чрез видео, анимация и текстуриране, за което ще се погрижи Полина Герасимова, една от най-добрите в тази сфера в България.

 Виолета Тончева

 

 

 

 „Тримата мускетари”

Мюзикъл от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов.

Действащи лица и изпълнители:

Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов, Георги Ханджиев; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор – Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рабчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език

 Вижте видео трейлър  

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

 

23 юли, 18 часа, фоайе, първи балкон, Основна сцена

Петър РайчевЕкипът на Варненската опера кани почитателите на оперното изкуство на на една много специална премиера за културната институция. На 23 юли от 18.00 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена ще бъде представена автобиографичната книга "Живот и песен", написана от основателя на Варненската опера Петър Райчев (1887-1960). Това ще се случи в присъствието на Петър Райчев, носещ името на великия си дядо и на другия син на Петър Райчев, художника Камен Райчев. Тяхно дело е новото преработено издание на книгата, придружено от компактдиск с изпълнения на Петър Райчев. Модератор на събитието ще бъде пиарът на Държавна опера Варна Виолета Тончева.

Петър Райчев - първият от плеядата световни български оперни гласове

Петър Райчев, първият от плеядата световни български оперни гласове,  извървява бляскав път от Варна до върховете на оперното изкуство и до най-престижните световни сцени, с над 80 тенорови партии в репертоара,  познат като един от водещите тенори в Миланската "Ла Скала", заедно с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле, полиглот с 9 езика, поддържа приятелства с Тосканини, Шаляпин, Стефан Цвайг, Иля Репин и други големи личности на епохата. През 1947 г. поставя първата опера на варненска сцена „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, с диригент на хора и оркестъра неговия син Руслан Райчев, превърнал се по-късно, също като баща си, в едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. „Това събитие е радостно и светло за родната действителност, защото всеки наш ден започва с новини за катастрофи, убийства и политически скандали, а културата ни затъва ли затъва. Щастлив съм, че познавах лично тенора Петър Райчев, че имах щастието да общувам с него в ранната си младост и да получа незаменими житейски уроци", отбелязва по повод излизането на книгата проф. Павел Герджиков. Оперетната прима Донка Шишманова също споделя: „За мен уроците при Петър Райчев не бяха уроци по музика, а уроци по човечност, по морал, по култура на общуването. Това бяха щастливи мигове, които ще останат в сърцето ми завинаги". „Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българаските оперни гласове, но и на реалното приобщааване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство, достигнато с упорито усъвършенставане”, не скрива възхищението си проф д-р Румяна Каракостова.

 

Петър Райчев - художник, литератор, певец, режисьор, педагог
 

Като ученик в прогимназията Петър Райчев постъпва в катедралния хор във Варна, ръководен от Добри Христов. В София следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват като студенти, сътрудничат във в. "Барабан" с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Рисунката на корицата на книгата е студентски автопортрет на самия Петър Райчев. Като художник, карикатурист и поет той сътрудничи и във вестник "Българан". Приятел е с Елин Пелин и Александър Балабанов. Завършва Московската консерватория със златен медал, вместо за пет - за три години, като ученик на италианския професор Умберто Мазети. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой театър, но той предпочита да се усъвършенства в Италия, за което получава дори стипендия от Болшой театър. В Неапол работи с Фернандо де Лучия, който го препоръчва в театъра "Сан Карло", където Райчев пее с огромен успех в "Бохеми" и "Риголето". Замества заболелия Алесандро Бончи при гастрол на италианска трупа в "Ковънт Гардън" в Лондон. Успехът му е толкова голям, че му предлагат ангажименти и в други спектакли.
Триумфът му отваря вратите на много оперни театри в Италия, пее със знаменити партньори като Тоти дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи. От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев. Установява се трайно в Милано като един от водещите тенори в "Ла Скала", рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Притежава огромен репертоар от над 80 роли и стотици песни. Участва във филмите "Кармен" (1932), "Евгений Онегин" (1928)/, "Певецът от улицата". Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни. От 1919 г. често се изявява и като оперен режисьор. В България се завръща през 1936 г., на върха на звездната си кариера, за да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство. Професор е в Музикалната академия, основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947), по-късно подпомага създаването на Русенската и Пловдивската опера.

 

 

„Набуко“ - 21 декември 2018 , 20.00, Forest National, Брюксел

„Бохеми“ - 22 декември 2018, 20.00, Forest National, Брюксел

Таня Иванова 

За Варненската опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна стана вече традиция в края на годината да гастролира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Българското оперно изкуство ще бъде представеноотново във Forest National, най-голямата зала на Брюксел с 5 000 места, благодарение на партньорството между импресарските агенции„Еurocon“ и „Music Hall“.

Варненският екип – солисти, хор и оркестър, ще изнеседва спектакъла – „Набуко“ на 21 декември, 20.00, с диригент Маестро Борислав Иванов и „Бохеми“ на 22 декември, 20.00, с диригент Маестро Деян Савич от Белград. Подчертано съвременният режисьорски прочит на двете заглавия е на Жан Франсоа Донт, едно от известните имена на европейската оперна сцена.

В „Набуко“ главните роли ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна:Венцеслав Анастасов - Набуко, Димитринка Райчева – Абигайл, Ивайло Джуров – Закария, Георги Султанов – Измаел и гостенката от Белград Саня Анастасия – Фенена.

Мими в „Бохеми“ ще пресъздаде Таня Иванова, Ивайло Михайлов ще бъде Родолфо, Свилен Николов - Марсел, Пламен Димитров – Шонар, Деян Вачков – Колин и Илина Михайлова – Мюзета.

 

 

 

 

 

 

Димитринка РайчеваЕкипът на Държавна опера Варна – оркестър, хор, балет и солисти, с подкрепата на музиканти от Пловдивската опера, гостува през май в морската перла на Белгия Антверпен. Гастролът, който започва на 11 май, включва 4 спектакъла на Вердиевия шедьовър „Аида”.

Мащабната продукция ще бъде показана в Театър „Шоубург” с декори и костюми на Театър „Сан Карло” – Неапол, под режисурата на Франко Драгоне – Италия. В двата солистични състава влизат първите солисти на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров и Гео Чобанов.

Като гост-солисти са поканени Ивйло Джуров, Елена Баръмова, Елена Чавдарова – Иса, Михаела Берова и Ефе Кислали от Истанбулската опера. На диригентския пулт ще застанат Маестро Борислав Иванов – артистичен директор на Държавна опера Варна и Маестро Ян ван Маанен – главен диригент на Държавна опера Варна.  

 

 

 

1 септември 2017, 20.30, Летен Театър

 

Наско от БТР и победителката от X-factor Християна Лоизу са звездите в проекта на Опера Пловдив, рокоперата «Исус Христос суперзвезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс. Хитовата творба, която не слиза от сцените вече 40 години, бе представена през изминалия сезон неколкократно пред препълнени зали в Пловдив, бе гледана от 3000 души в Античния театър, обра овациите на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново и зарадва меломаните в Бургас, Стара Загора, Габрово, Хасково, Димитровград, Карлово и други градове.На 1 септември концерт-спектакълът ще гостува за първи път във Варна, Летен театър, 20.30.

Творбата «Исус Христос суперзвезда» първоначално е замислена от авторите като концептуален рок албум. За да е най-близко до музикалния оригинал и за да се избегнат противоречиви интерпретации, музикалното произведение ще бъде представено концертно с участието на оркестър, хор и балет на Опера Пловдив,  под диригентсвото на Константин Добройков, който подготви и музикалния хит „Човекът от Ла Манча”преди година. Сценичното решение е дело на хореографа Боряна Сечанова от балет „Арабеск”. 

Наско Пенев вече е влизал в образа на Пилат Понийски. След  участието на вокалиста на БТР в рок операта на сцената на НДК, той споделя: „Пилат има две особености, които са извън това, което всеки знае за него. Всички знаят, че той е лошият, той е наместникът на Рим по това време и е съдия в крайна сметка. Но като всеки един нормален съдия и в него има нещо човешко.“

Талантливата Християна Лоизу, която спечели любовта на зрителите в телевизионния формат X-factor, ще изпълнява партията на Мария Магдалена. Младата певица е възпитаничка на Музикалната академия в София. За нея поканата от Опера Пловдив да участва в световноизвестната рок опера е твърде вълнуваща, защото като стипендиант тя е изучавала изкуството на мюзикъла в университета в Лийдс, Великобритания.

Сър Андрю Лойд Уебър е автор на едни от най-известните мюзикъли като „Котките”, “Фантомът на операта” и „Евита”. Действието на неговата рок опера следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. За партията на Исус е поканен тенорът Богомил Спиров, който изпълнява ролята в спектакъла на Музикалния театър в София, а Юда ще изпълни Момчил Караиванов. 

 

Билети по 10, 15, 20 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.

 

 


 

 

 

 

В Деня на будителите Държавна опера Варна бе удостоена със специален международен приз за цялостната си дейност през 2016 г., високи постижения в областта на музикалното изкуство и реализиране на световната премиера на мюзикъла" Граф Монте Кристо".

С наградата „Златна лира” Съюзът на музикалните дейци на Македония откроява ярки творчески постижения с международно значение.

България получава за втори път подобно признание. На тържествената церемония за раздаване на годишните отличия на СБМТД лично председателят на Съюза на музикалните дейци на Република Македония, проф. д-р Люпчо Коскакров, връчи наградата на директора на Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна, Даниела Димова.

 

 

 

 

Премиерните спектакли на операта „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, преминаха на 8 и 9 април т.г. с изключителен успех. За третия спектакъл на 18 май на диригентския пулт ще застане другата млада и талантлива диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева. Режисурата на „Дон Паскуале” е дело на Кузман Попов, декорите получихме специално от Teatro Comunale в Модена, Италия, художник на костюмите е Елена Иванова, диригент на хора – Стефан Бояджиев. Заглавието се вписва в политиката на Варненския оперен театър да обогатява репертоара си с комични произведения, които са не само любими на публиката, но могат да привлекат и нова аудитория.

Гео ЧобановТемата за стар ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима интригата от комичната опера „Сър Маркантонио“ (1810) от Стефано Павези по комедията на Анжело Анели. Това е неговата 64-та опера, от общо 66 (според някои изследователи броят на оперите е 72, ако се прибавят и новите редакции на някои от творбите). Доницети написва освен музиката, и либретото на „Дон Паскуале“, като го преработва значително и съкращава голяма част от персонажите. Независимо, че тъкмо по онова време той се възстановява от тежко заболяване, композира музиката с невероятна бързина – само за осем дни. От премиерата на „Дон Паскуале“ на 3 януари 1843 г. в Театър Италиен – Париж до днес, „Дон Паскуале” продължава да триумфира по световните сцени.

Пожелаваме успех на младия варненски бас Гео Чобанов, който на 18 май ще дебютира в ролята на Дон Паскуале! Свилен Николов, Илина Михайлова и Георги Султанов - внук на големия български актьор Петър Слабаков, отново ще представят своите герои Доктор Малатеста, Норина и Ернесто, Росен Рангелов ще бъде Нотариус.

Гео Чобанов е роден през 1975 г. във Варна. Завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.

Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в различни постановки, гастролира в германски оперни продукции, а в последно време на особен успех се радва камерният спектакъл „Любовни руски романи”, в който той се изявява, заедно с пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов.

 

В навечерието на председателството на България на Европейския съюз и непосредствено преди Рождество Христово, на 22 и 23 декември 2017 година, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна, е поканен в Брюксел, за да изнесе „Аида“ от Джузепе Верди. Гастролът е организиран от фирма "Eurocon" с управител Светла Атанасова.

„Този авторски спектакъл на един от най-известните съвременни италиански оперни режисьори Франко Драгоне представихме с изключителен успех в Антверпен през май, при това в четири поредни вечери. Сега през декември ще излезем на най-престижната белгийска сцена Forest National в Брюксел, която разполага с 5 000 места. За нас е чест, че след като преди години гостувахмена същата сцена с „Набуко“, сега ще покажем и „Аида“.Заминаваме за Белгия със съзнание за отговорността, само няколко дни преди поемането на председателството на Европейския съюз от България, да представим не къде да е, а в столицата на Европейския съюз, българското оперно изкуство. Чувствам се горда, че мащабната продукция на „Аида“ носи определено варненски почерк, тъй като в нея участват наши диригенти, оркестър, солисти, хор и балет“, споделя директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова. 

На сцената на Forеst National в „Аида“ ще се изявят солистите на Държавна опера Варна: сопраното Димитринка Райчева(Аида), тенорътВалерий Георгиев(Радамес), баритоните Свилен Николов и Пламен Димитров(Амонасро),басът Гео Чобанов(Цар на Египет), както и Галина Великова (Жрица) и Христо Ганевски (Вестител). В първата вечер за ролята на Радамес е поканен световният български тенор Камен Чанев, а ролята на Амнерис ще изпълни сръбското мецосопрано Саня Анастасия. На второто представление в Аида ще се превъплъти Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса ще пее Амнерис, а басът Ивайло Джуров ще бъде Рамфис и в двата спектакъла.

„Аида“ на 22 декември ще дирижира Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти и артистичен директор на Държавна опера Варна, а за спектакъла на 23 декември на диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Маестро Ян ван Маанен.

 

Певецът и неговият герой

 „Дон Паскуале” – 8 февруари 2017, 19.00

 

С какви чувства очакваш втората си среща с Дон Паскуале, след дебюта ти в тази роля преди няколко месеца?

 

Дон Паскуале е много интересна роля. Подчертано комедийна, тя съдържа и допълнителни предизвикателства за мен, тъй като героят не само е много по-възрастен, но и е всичко онова, което аз не съм. В този смисъл бих определил Дон Паскуале като респектиращо трудна партия, която изисква не само вокално, но и артистично майсторство.

 

Всъщност моят герой взема всичко на сериозно – и женитбата и изгонването на племенника си Ернесто. Няма много голяма връзка с реалността, не знае какво представлява той самият и оттам се поражда комичното. То прави шамарите, които по-късно получава, още по-звучни, прави го смешен.

 

Има ли неща, които ще те улеснят в тази роля?

 

Екипът. Харесва ми подхода на диригента Светослав Борисов и режисьора Кузман Попов. Допада ми и сценографията, която получихме от театъра в Модена, наш партньор в тази продукция. А и точно сред тези декори в Модена е пял големият италиански буфо бас Енцо Дара. Освен всичко това, винаги е огромно удоволствие за мен да бъда на сцената заедно с Илина Михайлова - една прекрасна Норина, както и със Свилен Николов – Доктор Малатеста и Георги Султанов – Ернесто.

 

Някои роли се учат по-лесно, други по-трудно. Дон Паскуале към коя категория спада? И как всъщност певецът заучава една партия на чужд език, как я превръща в своя?

 

Лично за мен Дон Паскуале спада към втората категория. Иначе, без значение какъв е езикът, певецът влиза в партията по същия път, по който композиторът пише музиката. Всичко започва от либретото, което обикновено е в мерена реч и се характеризира с мелодика, интонация, ритъм.

Със същите изразни средства си служи и музиката, така че работата на композитора е да намери музикалното съответствие на словото. Впрочем, с динамиките силно и тихо, които са много важни в музиката, си служат и драматичните актьори, усеща се особено при рецитиране на поезия.

И така, певецът тръгва към музиката от словото, задавайки си най-напред въпроса защо композиторът е написал точно такава музика. Осмислянето на музиката минава през думите.

 

И този път е различен за всеки певец...

 

Да. Има и различни професионални техники. Лично от Академик Пламен Карталов аз съм запомнил завинаги едно просто, трудно, но много ефективно упражнение за научаване на музикалната партия на чужд език. В съзнанието ти буквалният превод трябва да тече паралелно с текста на оригиналния език дотогава, докато усвоиш еднакво добре и двете – и превода и оригинала.

 

Едва след тази интериоризация на словото ще може да навлезеш по-дълбоко в музикалната същност?

 

Да. Това е знак, че вървиш в правилната посока и ще стигнеш до правилната интерпретация. Една от многото възможни интерпретации, защото изкуството, както знаем, не борави с окончателни категории. Винаги може по-добре.

 

Виолета Тончева

1 февруари 2017

 

През 2017-та Варненската опера ще отбележи 70-годишнината от своето създаване през април, юли и септември с различни специални събития,  свързани със знакови дати от нейната история.

 

Април

Първите празнични прояви предстоят на 6 април, датата, на която през 1947 г. е регистрирана Варненската опера.

За директор е назначен Стефан Николаев, за главен худ. ръководител и режисьор е извикан Петър Райчев, първата национална оперна легенда, варненеца, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България по света.

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници Асен Попов и Владимир Мисин.

Операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в камерен състав от 10 балетисти.
Съществуващият отпреди Варненски симфоничен оркестър изпълнява ролята и на оперен оркестър до края на 1959 г., когато под председателството на главния диригент Йоско Йосифов се провеждат първите конкурсни изпити за сформиране на самостоятелен оперен оркестър.

От 1 април 1960 г. на работа са назначени: Тодор Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие се присъединяват и други оркестранти от симфоничния оркестър. Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

 

6 април 2017 – празнична програма

Празничните събития за 70-ия рожден ден на Варненската опера започват на 6 април 2017 г. в 13.00 часа, когато в присъствието на официални гости, ветерани, журналисти и приятели на операта, на Сцена Ротонда ще бъде открита документална изложба „70 години Варненска опера” и изложба с костюми на световноизвестни български оперни певци, участвали във варненски постановки.

Петър РайчевВ 14.00 часа, отново на Сцена Ротонда, ще има коктейл и мултимедийна презентация на филми от спектакли и гастроли на Варненската опера с участието на именити творци, сред които Петър Райчев, Гена Димитрова, Никола Гюзелев и др.

Паметният ден ще завърши с прочутия мюзикъл „Котките” от А. Л. Уебър, чиято предпремиера е с начален час 19.00 на Основна сцена. Режисьор е признатият майстор на мюзикъла в България проф. Светозар Донев, осъществил на варненска сцена през последните години и популярните мзикъли „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Хореографията, която в „Котките” е особено важна, е поверена на хореограф-постановчика Анна Донева, диригент е Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюми Ася Стоименова. В главните роли ще видим Илина Михайлова, Людмил Петров, Свилен Николов, Нейчо Петров – Реджи, Велин Михайлов, Пламен Долапчиев, Даниела Димова, Вяра Железова, Филипа Руженова, Георги Ханджиев, Димитър Мартинов, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, Николай Панайотов, Румен Стефанов, Мартин Чикалов и др.

 

Юли

Следващото празнично събитие предстои в края на юли, когато в Опера в Летния театър Варненската опера ще представи „Аида” от Верди. Точно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна и това е първата мащабна оперна продукция на открито в  българската музикална история. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”,  четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент

 

Септември

 През септември ще има още празнични изненади, по повод първата постановка на Варненската опера.На 7 септември 1947 г. за пръв път се вдига завесата за първата оперна постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947-1948) на новооткритата Варненска опера. Режисьор е Петър Райчев, диригент Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли участват: П. Петров, Д. Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св. Рамаданов, Н. Йорданов, Сл. Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър.

 

 

   

21 юни 2019, 18.00

Наближава Международният ден на музиката, който се празнува, с решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, на границата между пролетта и лятото 21 юни. Празникът тръгва от Франция през 1982 г., за да завладее и петте континента на планетата. На този ден хората в над 120 държави, включително България, излизат на улицата или в парка, където могат свободно, без специална покана и билет, да се включат в спонтанния празник. Да изпълняваш или слушаш музика без жанрови ограничения, да общуваш чрез универсалния език на музиката и да се насладиш на изкуството, което идва от сърцето – в това е заложен простичкият, но дълбок смисъл на празника.

         

 

 Театрално-музикален продуцентски цВарна за поредна година се присъединява към непринудената атмосфера на 21 юни и кани варненци да се отбият към 18.00 часа при Рибаря със Златната рибка, прекрасната пластика на Венелин Божидаров на бул. „Княз Борис Първи“, площад „България“. Това романтично място избраха, за да споделят своята любима музика, солистът на Държавна опера Варна, бас-баритонът Гео Чобанов и пианистката Жанета Бенун. В програмата си, пъстра като летен букет, те са подбрали Арията на Фигаро "Non piu andrai" из операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, песента "Ни лъх не дъхва над полени" по текст на Пенчо Славейков музика на Тодор Попов, "Отцвели хризантемьi" от Николай Харитонов, вечната неаполитанска канцонета "Фуникули,  фуникула" 

 

 

 

Български дебют за Габриела Георгиева в ролята на Джоконда

 

14 октомври 2019, 19.00, Софийска опера и балет

 

ДЖОКОНДА

Опера от Амилкаре Понкиели. Режисьор и сценограф Кузман Попов. Диригент Григор Паликаров. Костюмограф Ася Стоименова. Хореограф Румяна Малчева. Диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли: Габриела Георгиева – Джоконда, Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди. Оркестър, хор и балет на Варненската опера

 

На 14 октомври от 19.00 часа Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет със своята постановка на „Джоконда“, най-известната опера на Амилкаре Понкиели (1876), една от най-красивите и сложни творби в световната музикална съкровищница. Либретистът Ариго Бойто и композиторът Амилкаре Понкиели изместват акцента от главния герой в „Анджело – тиранинът на Падуа“ (драмата на Виктор Юго, чийто сюжет следва операта) върху красивата певица Джоконда. Боготворена от венецианската тълпа, но с драматична съдба, тя става жертва най-напред на интригите на шпионина Барнаба и инквизицията, а накрая принася и сама себе си в жертва. С този акт на най-висша любов Джоконда прави възможно щастието на своя любим Енцо Грималди, с друга жена, съперницата Лаура.

 

Наред със силната драматургия, интригуващото либрето, многото действащи лица и вълнуващата музика, „Джоконда“ оставя в наследство и прочутия Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че е написан тъкмо за тази опера, подчертава Маестро Григор Паликаров.

Режисьорът и сценографът Кузман Попов разполага „Джоконда“ в суматохата на Венецианския карнавал насред площада с известния исторически надпис, подканващ гражданите да си осигурят  покровителството на инквизицията, като й посочват грешници. Зловещо зее лъвската паст, която поглъща донесенията, обещавайки анонимност на приносителите...

 

Трагично, черно-бяло и бавно движещо се, морето присъства през цялото действие. В последната картина, като контрапункт на драматичните събития, някъде там просветлява базиликата „Санта Мария дела Салуте“. Но в крайна сметка светлините угасват. Маските са свалени. Една трагична история е разказана. Но остава морето – вечно като живота, изпълнен с контрасти. 

 

„Джоконда“ е първа постановка в историята на Варненската опера и това, наред с всичко останало, обяснява пристрастието на целия екип. Трудните певчески роли великолепно защитават солистите на Варненската опера: Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди и др. В главната роля блести изключителното българско сопрано Габриела Георгиева, която покорява публиката с познатото си вокално и артистично майсторство. С изключителна прецизност и психологическа дълбочина тя изгражда своята прелестна Джоконда като един многопластов образ, светъл, извисен, трогателен, вълнуващ. Варненската „Джоконда“ е български дебют на оперната прима, която досега е изпълнявала тази роля само в чужбина. Публиката на „Джоконда“ в Опера в Летния театър още помни премиерата, една от кулминациите на оперното лято 2018 във Варна.

Галерия снимки:

 

 

13 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Гео ЧобановОтдавна чакам ролята на Дон Базилио, един от най-колоритните образи не само в „Севилският бръснар“, а и въобще в световната оперна литература. Благодарен съм на ръководството на Държавна опера Варна за този шанс. 
Като персонаж Дон Базилио е много интересен, слава богу е далеч от мен, но точно в това се състои предизвикателството. Нищо свое не мога да вложа при пресъздаването му, затова се заравям в текста, в гениалната партитура на Росини и търся заложените там кодове. А и навсякъде около себе си намирам прототипи на Дон Базилио. Дори имам конкретен човек предвид, но няма да го спомена, разбира се 

 

Самият Росини е бил доста остроумен и много мързелив. Разказват, че закъснял и с написването на „Севилският бръснар“, поръчан му от оперния театър „Ажентина“ в Рим. Директорът се опасявал, че насрочената за февруари 1816 година премиера може да се провали, дал ултиматум на 24-годишния тогава Росини и го затворил в една стая, сам с нотния лист. За 12 дни „Севилският бръснар“ бил завършен!

Времето все пак не стигнало за всичко, така че Росини вмъкнал в „Севилският бръснар“ музика от свои предишни произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие взел от операта „Елисавета“, а увертюрата, написана за „Аурелиан и Палмира“, използвал вече за трети път. Но по ирония на съдбата тя се прочува именно като увертюра на „Севилският бръснар“.

 

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Режисьор Антонио Петрис
Диригент Маестро Кръстин Настев Действащи лица и изпълнители:
ГРАФ АЛМАВИВА - Георги Султанов
ДОКТОР БАРТОЛО - Людмил Петров
РОЗИНА - Мария Павлова
ФИГАРО - Свилен Николов
ДОН БАЗИЛИО - Гео Чобанов
ФИОРЕЛО - Илко Захариев
БЕРТА - Елеонора Христова
ОФИЦЕР - Петър Петров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

 

 

 

XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

В края на XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014, с логото на Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019, Държавна опера Варна представя във Варна и в София, под палката на своя главен диригент Светослав Борисов, шедьовъра на Жорж Бизе „Кармен” със звезден солистичен състав.

Спектакълът с режисьор Кузман Попов, художник Иван Савов и хореограф Боряна Сечанова ще бъде показан на 24 април във Варна и по покана на ПК „Артишок” в зала 1 на НДК, София на 26 април.

 

Страсти и контрасти в «Кармен»

Жорж Бизе (1838 –1875, един от най-значителните представители на френското оперно творчество от втората половина на ХІХ век, използва за своята творба новелата на Проспер Мериме “Кармен”. Операта “Кармен”, едно от върховите постижения в цялата френска музика, е дълбоко реалистично произведение, изпълнено с драматизъм, издържано отначало докрай в народностен дух. Музиката е наситена с живот и кипящи страсти. Написана в духа на испанския музикален фолклор, тя отговаря напълно на сюжета. Но въпреки испанските теми, взети от народнопесенното богатство на тоя народ, музиката на Жорж Бизе е истинско френско изкуство.

Драматичните стълкновения и конфликти са обрисувани с дълбоко психологическо проникновение, а музикалните характеристики на героите са едни от най-ярко изразените в цялата оперна литература. Изключителният успех на тази опера се дължи на музикалния език, успяващ да предаде контраста между празничната атмосфера и въздесъщото присъствие на смъртта, както и пресъздаването на испанската обстановка. На ариите във форма на фолклорни танци (болеро, сегидиля, хабанера) и на темата за коридата се противопоставя мотивът на смъртта, основаващ се върху циганската музикална традиция. В „Кармен” Бизе пръв възприема испанизма като вариант на екзотичното.

Вероятно няма оперен театър по света, който да не е посягал към неговата "Кармен". За всяко мецосопрано пък е мечта да се превъплъти в образа на неустоимата циганка.

Звездните солисти в „Кармен”

Иван Момиров
Иван Момиров, един от плеядата големи български тенори, тръгнал към световните оперни сцени от родния си град Варна, пристига специално от Италия, за да вдъхнови със своя Дон Хозе.

От Москва пристига обичаната от нашата публика солистка на Новая опера и Болшой театър Агунда Кулаева, която ще пресъздаде образа на огнената Кармен.
Солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров ще се превъплъти в Ескамилио, една от коронните роли в неговия репертоар.
В ролята на Микаела ще гастролира румънската оперна звезда Диана Тугуй, която сменя, поради заболяване, Ирина Йордакеску.

Глас с античен отпечатък, съчетание между Франко Корели и Карло Бергонци” и „достоен наследник на Корели и Павароти” са само две от многото възторжени определения на световната музикална критика за изкуството на Иван Момиров.

 

 

 

Вече 18 години постановката на Видин Даскалов на класическата оперета от Имре Калман “Царицата на чардаша” жъне аплодисментите на публиката. Самият Видин Даскалов е играл в София, във Варна, в цяла България и в чужбина с огромен успех ролята на Бони. Точно затова е много трудно и много отговорно за артистите да посегнат към тази роля. Сравнението с големия Видин Даскалов е неминуемо, особено сред по-възрастните, които го помнят.

В спектакъла на  12 март за първи път на варненска сцена в ролята на Бони ще се представи Георги Динев. Той е гостувал неколкократно в последните години като Арлекин в «Палячо», като Дон Базилио и Дон Курцио в «Сватбата на Фигаро» и като солист в оперетен новогодишен концерт.

Роденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 г. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА ”П. Владигеров”, специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003 г.

Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни артисти ”Мими Балканска”. Стъпва на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ с дебют в ДМТ ”Ст. Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 г. През 2001, 2002 и 2003 г. участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.

 

На 4 февруари от 18 часа Държавна опера Варна ще представи своята последна постановка на „Травиата”, режисьор и художник Кузман Попов, диригент Маестро Борислав Иванов. В нея за пръв път на варненска сцена ще дебютира в ролята на Виолета Валери Мария Радоева.
 
Сопраното Мария Радоева от ранна детска възраст проявява подчертан интерес към музиката. В продължение на десет години е част от Детския радиохор към БНР, където маестро Христо Недялков и останалите педагози я въвеждат в света на музиката и вокалното изкуство. Именно те изиграват важна роля във възпитанието и формирането й като личност, твърди самата тя. Като изявена солистка на състава, е участвала в четири негови концертни турнета в Япония, САЩ, Хаваите, Швейцария, Дания, Австрия, Германия и Белгия. Проф. Христо Недялков я подготвя за НМА „П. Владигеров" и я представя на доц. Людмила Хаджиева, в чийто клас Мария Радоева завършва висшето си образование през 2006 г. През 2012 г. се дипломира и като магистър. В периода 2004-2006 става лауреат на редица конкурси в България, сред които „Светослав Обретенов“, „Георги Златев-Черкин“, „Любомир Пипков“ и др., получава специална награда от конкурса за камерна музика в Марл, Германия. След участие в престижния конкурс „Neue Stimmen“ в Германия през 2006 г, печели правото да участва в майсторски клас със световноизвестни имена като Катя Ричарели, Франсиско Арайза и маестро Густав Кун. През 2011 г. се класира за финалния кръг на един от най-престижните певчески конурси в света - „Cardiff Singer of the World“, до който - след оспорвано състезание между повече от 600 кандидати от 68 страни, са допуснати едва 20 участника.
 
Оперният дебют на Мария Радоева е през 2006 г. на сцената на Русенската опера в ролята на Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт. През 2008 г. е избрана от маестро Кристоф Русе за неговия проект „Монтеверди“, който включва концерти из цяла Тоскана, Италия. През 2010 г. следва дебютът й на сцената на Софийска опера и балет в ролята на Мюзета от оп. „Бохеми“ на Джакомо Пучини. През 2012 г., отново в ролята на Мюзета, дебютира на италианска сцена вТеатро Комунале в Модена. Широкият диапазон на гласа й и разнообразните й музикални интереси водят до избора й за сопрановата партия във Втора симфония на Густав Малер, с един от водещите френски оркестри - Orchestre National de Pays de la Loir, под диригентството на маестро Исаак Карабчевски. През 2013 . изпълнява с голям успех сопрановата партия в „Реквием“ от Верди с Royal Philharmonic Orchestra в лондонската Royal Festival Hall. През същата 2013 г. излиза първият компактдиск с нейно участие – „Petite Messe Solennelle“ от Джоакино Росини. През 2014 г. дебютира на сцената на Театро Реджо в Торино и Tyroler Festspiele Erl в Австрия. В периода 2006-2012 посещава редица майсторски класове на Райна Кабаиванска в България и Италия. Стипендиант е на фондация „Райна Кабаиванска“ и Нов Български Университет. От 2012 г. учи при българското сопрано със световна кариера Дарина Такова.
 
В ролята на Алфред Жермон ще се представи солистът на Държавна опера Варна Борис Луков. Той е роден през 1987 г. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специалност оперно пеене при проф. Нико Исаков. Още по това време прави впечатление с богатия си тембър и е считан за една от големите оперни надежди на България. 22-годишният певец става част от популярното трио "Уникалните гласове". Талантът му не остава незабелязан и от ръководството на Варненската опера, запазила скъпи спомени за именитата му родственица – н.а. Лиляна Анастасова.
На варненска сцена Борис Луков прави своите успешни дебюти в централни тенорови роли – Алфред от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Абат от „Андре Шение”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”. По повод участието му в Опера в Летния театър 2014, музикалната критика се изказва ласкаво за неговия „бляскав, мощен, с метални нотки, глас” (Юлияна Караатанасова), „силен спинтов глас с приятен тембър” (Елена Хаберман) и му предвещава блестяща кариера на оперната сцена у нас и по света.

 

 

 
И за да е пълно триото от млади, красиви и много талантливи артисти, точно каквито харесва съвременната оперна сцена, ще прибавим великолепния лиричен баритон Свилен Николов, който ще се превъплъти в една от своите най-успешни роли – тази на Жорж Жермон. Той е завършил НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. завършва магистърска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър, в съвместни продукции с ДМТ "Стефан Македонски". Ролята на Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт реализира на сцените на ОФД – Бургас и ОФД – Пловдив. Има участия в концерти и спектакли в България, Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Участва в редица фестивали и конкурси, сред които Фестивал на руската песен" – Бургас (2002), става лауреат на VII Международен фестивал-конкурс “Надежди, дарования, майстори” – Албена (2003) и Лауреат на Първи национален конкурс за млади оперни певци "Катя Попова" – Плевен (2003). Още с първите си изяви като солист на Държавна опера Варна (2004), Свилен Николов се превръща в един от най-аплодираните артисти, отличаващ се с перфектната си вокална техника и артистичната лекота на своите изпълнения. В репертоара му присъстват ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Мазето (“Дон Жуан”), Шчелкалов ("Борис Годунов"), Белкоре (“Любовен еликсир”), Лорд Астон (“Лучия ди Ламермур”), Моралес и Данкайро ("Кармен"), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Фигаро ("Севилският бръснар") и др.
Именитият баритон редовно гастролира в Европа, САЩ и Китай. Участва също в редица постановки на Софийска опера и балет, поканен е и за ролята на Великия жрец на Дагон в първата за сезон 2014-2015 постановка „Самсон и Далила” от Камий Сен-Санс, прочит на световноизвестния режисьор и сценограф Уго де Ана.

 

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Георги СултановКак живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно 

 

29 ноември, 19.00, ДМБЦ „Стефан Македонски“

Прелестните варненски „Котки“ от прочутия мюзикъл на А. Л. Уебър напускат уюта на морския град, за да покажат своите достойнства и пред столична публика. На 29 ноември, 19.00, те ще излязат на сцената на Музикалния театър, която несъмнено най-много им приляга. Варненските „Котки“ следват хореографията на своята покровителка Анна Донева, която макар и столичанка, правилно е забелязала, че: „Варна е градът на котките, София на кучетата.Във Варна е пълно с котки, дебели, спокойни, не бягат от теб като минаваш, а идват да си общуват. И почти няма кучета, бездомни имам предвид. Два пъти видях как котка прогонва голямо куче, мака че то много се бори. В София е обратното, пълно е с кучета. Котките са малцинство, кльощави, страхливи, криещи се, бягащи...“

Ето защо варненските „Котки“ твърдо са решили да научат столичните си роднини на достойно поведение, не само спрямо кучетата JЗа тази своя образователна мисия те ще използват най-вече танца. „За менкотешкият свят, заложен в „Котките” не е чужд на нашия, той има своите човешки характеристики, които изведохме в цялостен танцов и поведенчески образ. Артистите, с които прекарах незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или нещо друго. Но ние всички притежаваме външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Така че това, което ще видите като визия и танц на „Котките”, сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е - една хореография за истинските хора и истинските котки“, разказва за своите варненски„Котки“Анна Донева.

Режисьор на мюзикъла е проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюмограф Ася Стоименова, перукер Даниела Стоянова. В изключително забавния и красив спектакъл, сред многолюдното котешкото общество своето певческо, танцово и актьорско майсторство показват оперните солисти Людмил Петров, Велин Михайлов, Мария Павлова, Вяра Железова в ролята на Гризабела, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, познатият от клубната бг сцена Нейчо Петров – Реджи, Валерия Пейчева, Калина Жекова, Анатолий Романов, актьорите от Варненския драматичен театър Димитър Мартинов и Пламен Георгиев, балетните артистиНиколай Димитров и Румен Стефанов и др.

Билети на касата на Музикалния театър, „В. Левски“ 100, тел: 02-9431979. Работно време: вторник-събота 9.30-19.30; неделя 10.00-17.30

 

СПЕЦИАЛНИ ЦЕНОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДВАТА МЮЗИКЪЛА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В СОФИЯ

Срещу билет за „Котки“ – 50% отстъпка за „Тримата мускетари“

„Котки“ – 29 ноември, 19.00, Музикален театър

„Тримата мускетари“ - 14 декември, 19.00, НДК

На 29 ноември Държавна опера Варна гостува в Музикалния театър с любимите„Котки” на сър Андрю Лойд Уебър. Редовните цени на билетите са между 12 и 25 лева.

На 14 декември варненската трупа ще представи в НДК, зала 1, още един мюзикъл, при това българска премиера на „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски с Ованес Торосян в ролята на Д’Артанян.

Редовните цени на билетите са между 20 и 60 лева.

Всички закупени билети за първото събитие „Котки“ в Музикалния театър могат да послужат като талон за 50% отстъпка за второто събитие „Тримата мускетари“ в НДК. Достатъчно е всеки притежател на билет да посети билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

 

 

 

 

Концерт на Vocal Productions NYC

 

2 август, 21.00, Театър Римски терми 2018

 

За шеста поредна година известният български бас Валентин Пейчинов, солист на Метрополитън опера в Ню Йорк, е подбрал за турне в България участници в неговия майсторски клас. В концерта на 2 август, 21.00, Театър Римски терми, 10 изпълнители от 6 държави ще се представят с различни музикални стилове.

 

Освен американката с хърватски корен Джулиана Милин, сопрано с име в САЩ, което набира все по-голяма популярност, ще чуем оперните изпълнители Hyeon Gyeong Kim от Южна Корея, Яна Кочева от България, Hajeong Lee от Южна Корея, Erin Murphy от САЩ и Przemyslaw Piskozub от Полша. В концерта ще участват още Хюсеин Медран от България с фолклор и пиано, Juan Jose Lazaro от САЩ и Евелина Станчовска от България с пиано, Ангелина Секулова от България с джаз.

 

 

БИЛЕТИ ЗА ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ: 
пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022 /www.tmpcvarna.com
Обект „Римски терми“ - ъгъла между "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051
ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/

 

 

 

 

III Международен балетен форум във Варна представя от 22 ноември до 16 декември 5 балетни заглавия, от тях 4 премиери, като едната е премиера за България. Публиката вече аплодира премиерните спектакли на Варненската опера за тази година на „Пепеляшка“ от Сергей Прокофиев, хореографска редакция Сергей Бобров; „Зле опазеното момиче“от Петер Хертел, хореография Александър Горский и „Снежанка“ по музика на Чайковски, хореографска версия на Красноярския театър за опера и балет - Русия. „Снежанка“, наричан още „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет, поставен сега за пръв път в България, бе посрещнат с възторг от зрителите.

 

На 12 и 13 декември танцува „Лешникотрошачката“ - най-играният балет по Коледа в цял свят. Днес в ролите на Мари и Принца ще се изявят Елена Свинко и Марчело Пелицони, а утре - Анастасия Белоногова и Франциско Руис.

 

Две представления са предвидени и за „Лебедово езеро“, „балета на балетите“, интересна хореографска редакция на Сергей Бобров, с много черни лебеди и неочакван край. Главните роли изпълняват: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни на 15 декември и Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Максим Иконостасов на 16 декември.

Веднага след тази „лебедова“ кулминация, на 17 декември, балетната трупа на Варненската опера заминава, за пръв път в своята 70-годишна история, на тримесечно турне във Великобритания, заедно с екипа наIII Международен балетен форум – Варна 2018, на тримесечно турне във Великобритания. В Кардиф, Манчестър, Лондон и други английски градове избраните с кастинг балетни артисти от Русия, България, Франция, Испания, Италия и други страни, общо 14 националности, ще изнесат 117 представления на „Пепеляшка“, „Зле опазеното момиче“, „Снежанка“,„Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“. Привилегията да ги види първа има варненската публика.

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

проф. Светозар ДоневПрез далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

 

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

 

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

 

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

 

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

 

А. Л. УебърИзпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

 

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

 

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

 

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специална кореспондентка на „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

БАЛЕТНА ГАЛА на ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

29.04.2018

 

Балетната гала бе поднесена в Международния ден на балета, който се отбелязва на 29 април, рождения ден на Жан-Жорж Новер (1727-1812), създателя на действения балет, който извежда танца от пантомимата на големите барокови опери и установява принципите на съвременното танцово изкуство.

 

Гала концертът, посетен от много зрители, започна с няколко изпълнения на съвременна хореография, в които участваха и възпитаници на НУИ „Добри Христов“ във Варна. Особено добре се представи едно от момичетата. Впечатляващи бяха двете дванайсетокласнички Ванина Йорданова и Лора Антонова, които танцуваха „Peculiar“, хореография на Barbatugues, със завидна координация в синхронните движения при много бързо темпо.

Очарователен бе и детският кордебалет на учениците от шести клас, които облечени в национални носии, представиха българско хоро, също съвременна хореография. Разбира се, когато става дума за балета на XX век, не може да липсва „Спартак“ от Арам Хачатурян, pax de deux от който изпълниха с висок професионализъм Силвия Христова и Мартин Чикалов.

 

Класическата част започна с „Видението на розата“ по известната „Покана за танц“ от Карл Мария фон Вебер с вариации на Хектор Берлиоз. Михаил Фокин (1880-1942) създава хореографията специално за Вацлав Нижински, който тогава танцувал в Балета на Сергей Дягилев.

 

Галина Велчева и Франческо Бруни пресъздадоха с подчертан финес тази пропита с романтична мечтателност хореография. Публиката особено хареса ефектните скокове на Франческо Бруни, италиански балетист, който сега е част от състава на варненската балетна трупа.

 

По-нататък можахме да се насладим на премиерното изпълнение на „Спящата красавица“ от Чайковски. Не целия балет, разбира се, а вариации от първо действие и цялото второ действие. Красива хореография на Мариус Петипа. Ще се получи хубав спектакъл, когато бъде представено цялото произведение. Фея Люляк бе Венета Гочева. Възхищение предизвика Принцеса Аврора, в изпълнение на Весела Василева, примабалерина на Русенската опера. За високите си и мощни скокове бе аплодиран и Павел Кирчев, премиерсолист на Варненския балет, който се превъплъти в образа на Принц Дезире. Заключителните овации събра темпераментната част от увертюрата към операта на Росини „Вилхелм Тел“.

 

Музиката за балетната вечер бе излъчена на запис и това определено улесни артистите да покажат най-доброто от себе си. Режисьор на спектакъла бе руската хореографка Светлана Тоншева. Балерината е танцувала в Московския Кремълски балет, а сега живее и твори в България. Нейният гала концерт се открои с много вкус и силна изразителност. Изпълнението на кордебалета на Държавна опера Варна също бе точно и добро.

С други думи - „Златната муза“ е напълно заслужена. Браво!

 

Превод ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-ballett-gala-der-oper-varna/

 

 Прочетете още:

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

 

 


 

 
 

Интервю на Даниела Димова за БНР:

 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

 

 

 

 

 

 

Отзвук от октомврийските спектакли на „Андре Шение”, Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” в Софийска опера и балет

 

 

 „Андре Шение”

Росица Кавалджиева – музикална журналистка

Много хубаво начало на турнето на Варненската опера в София с „Андре Шение”. Бойко Цветанов е в прекрасна форма, Димитринка Райчева е много добра, Венцеслав Анастасов същo. Oчаквам с нетърпение и „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале”. На добър час, приятели!

 

Петър Пламенов – музикален критик

Радвам се, че Варненската опера идва в София, това е добра традиция, която трябва да се защити. В „Андре Шение” оркестърът и хорът са стабилни, младата диригентка прави добро впечатление. Допада ми Димитринка Райчева, Бойко Цветанов респектира с творческото си дълголетие. Хубаво би било освен класическите режисьорски решения да се търси и по-модерен изказ. Ръководството на Варненската опера заслужава похвала за това, че поставя редки заглавия. Това е вярна посока. Ако искаме да бъдем истинска оперна държава, трябва да развиваме собствена политика, да излезем от коловоза на класиката, тип „Травиата”, да се обърнем към красиви и редки творби от руската и италианската оперна литература. Това би могло да привлече и музикални критици и оперни почитатели от цял свят.

 

Регина Койчева – Институт за литература, БАН

И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

 

Калина Захова – Институт за литература, БАН

Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам "Андре Шение", тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

 

Евгения Здравкова – оперна певица

Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

 

Рени Пенкова – оперна певица, вокален педагог

Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени! 

 

 

„Адриана Лекуврьор”

 

Анета Радославова - учителка

Редовно прекарвам лятната си ваканция във Варна, не на последно място заради романтиката на Опера в Летния театър. Ето и в Софийската опера си нося вашето рекламно ветрило J. Във Варна вече гледах това лято и „Андре Шение”, и „Адриана Лекуврьор”, и „Дон Паскуале”. Радвам се, че мога да ги видя още веднъж на софийска сцена. Допадат ми и трите постановки, но ако ме питате за предпочитанията ми, те са за „Адриана Лекуврьор” и за Цветелина Василева. Оперна дива в истинския смисъл!

 

Чавдар Христов - мениджър

За пръв път гледам „Адриана Лекуврьор”, при това не с кого да е, а с Цветелина Василева. Превъзходна и в най-малките детайли. Даниела Дякова и Иво Йорданов също са убедителни. Хубава сценография, но костюмите можеха да бъдат още по-пищни. Впечатлява и младата диригентка Вилиана Вълчева, която владее оркестъра и постига добра звучност.

 

 

ГЛАСОВЕТЕ НА ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ

 

2 август 2018, 21.00, Концерт на Vocal Production New Jork City, Театър Римски терми

 

Басът ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята кариера в Америка, за майсторските си класове и срещите с България

 

Добре дошли отново в България, Маестро Пейчинов!

 

Благодаря. Вече за шеста година се връщам тук и водя със себе си талантливи певци от различни страни, изнасяме концерти на различни сцени, запознаваме ги с България. За мен е невероятно удоволствие поне веднъж в годината да се връщам в тази красива страна.

 

Идвате от Америка, където сте изградили кариерата си.

 

Да, така се стече животът ми. Постоянно живея в Ню Йорк, като кариерата ми е свързана повече със Северна Америка.

 

Кои са любимите Ви роли?

 

Много са. Имам освен главни и средни роли, които са ми любими, като Тимур в „Турандот“, но 80% от моя творчески път протече с Верди. Аз съм един от малкото баси, който е изпял почти всички централни роли в оперите на Верди, при това в италианската и френската версия. Пял съм в „Дон Карлос“, „Атила“, „Набуко“, „Ломбардци“ и т.н.

 

Как живеят оперните герои в паметта Ви?

 

Опитът, натрупан в годините, сега ми помага в педагогическите курсове, които провеждам. През тази година ще бъда с моите възпитаници в 7 страни, като най-дългият курс, без да обяснявам защо, е в България. Курсът трае 4 седмици с всекидневни занимания, след което правим концертен тур с цел да се практикува наученото пред истинска публика и това създава голямо въодушевление сред участниците.

 

Как работите с тях, каква методика използвате?

 

Приемаме кандидати от начинаещи до истински професионалисти. Някои идват за да изработят определена роля, за която имат вече ангажимент, други искат да пробват неща, които не са пяли преди. Работим в различни жанрове, като курсът е предимно технически.

 

Какво изисквате най-вече от певците?

 

Когато казвам, че курсът е технически, това означава, че обръщаме внимание както на техниката на белкантовото пеене, така и на законите на дикцията. Работим пет вида дикция, в зависимост от това за каква творба, кой композитор и коя сцена става дума. За Бродуей подготовката е с американски английски, за Лондон – с британски английски. Занимаваме се също с различни стилове – класическа музика, опера, джаз, рокендрол, дори рап. Нямаме никакви ограничения в жанровете, важно е всичко, което се работи с глас, дори и глас за актьори. Именно в тази група завърши нашия курс известната театрална актриса Бойка Велкова, мисля, преди две години.Техниката на обучение е една и съща, но стилът и жанрът са различни, всеки жанр има своите стилове. В поп и рок например се използва крещене, за което е важно певецът да е добре подготвен, за да не похаби гласа си.

 

Как певецът трябва да щади гласа си?

 

Трябва да живее така, както е свикнал. Аз пия газирани напитки с лед и това не ми пречи, но така съм свикнал, вече 31 години, откакто живея в Америка. Познавам певци, които пушат и това не вреди на гласа им, но дали така е със здравето им, ми е трудно да преценя. Затова горещо препоръчвам да не се пуши. Не препоръчвам и пиенето на алкохол преди спектакъл, защото той уврежда лигавицата. Но пък може да се почерпиш в друг, по-удобен случай 

 

Какво мислите за феномена на българските оперни гласове?

 

България винаги е била родина на чудесни гласове, чудесни певци. България обича пеенето, не само класическото. Вижте с какъв богат фолклор можем да се похвалим. У нас за записани над 2000 народни песни, докато други страни разполагат с не повече от 150-200. Аз постоянно следя появата на интересни нови гласове и тези, които ме впечатлят, предлагам за участие на различни сцени. Немалко от моите възпитаници са започнали кариерата си именно с моята подкрепа. В сегашния варненски концерт имаме две певици на световно ниво – една корейка и една американка, като спонсор от Китай е откупил вече голяма зала за самостоятелен нейн концерт извън курса. А в Римски терми ще чуете и един поп певец и модел на Версаче, който неотдавна предизвика фурор, спокойно мога да употребя тази дума, с китайското си турне.

 

Китай е и новата Мека на операта...

 

Да, след концертите в България заминаваме за Китай, където предстои двуседмичен курс, следва Хонгконг с триседмичен курс и с това свършва лятото. Тази година бяхме вече в Италия, Франция и Италия.

 

TOP