Актуални новини

 

18 февруари 2017, 19.00

 

За Варненския оперен театър е гордост, че представи световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродейския автор Ив Деска в Опера в Летния театър – Варна 2016. След този прецедент в музикалната история с името на Варна и огромния успех, който мюзикълът пожъна на фестивала „Сцена на вековете” – Велико Търново и в НДК – София, сега графът се завръща в своите владения.

На 18 февруари варненската публика отново ще има възможността да съпреживее невероятната история на моряка Едмон Дантес, превърнал се в отмъстителя Граф Монте Кристо. Ролята се оказа съдбовен момент в биографията на младия тенор Христо Ганевски.

Дали случайно или не, съвпадението в имената на героя и певеца остава любопитна подробност, същественото е, че тази роля изведе талантливия хорист до статута на солист в Държавна опера Варна. Тя добре приляга на уравновесения му характер, красивия тембър на гласа, не на последно място и на добрия му английски. Специална заслуга за успеха на Христо има неговата партньорка в ролята на Мерседес Илина Михайлова.

Сопрано с изключително артистично присъствие, тя не само блести на сцената, но умее да възпламенява с творческата си енергия и другите. Добрата мотивация всъщност е характерна черта за големия и разнороден екип на мюзикъла, който иска да покаже най-доброто от себе си.
И то наистина се случва, благодарение и на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов, хореографията на Антоанета Алексиева и Светлин Ивелинов, костюмите на Ася Стоименова и 3Д мапинга на Поли Герасимова. Техните художествени решения внасят своята много важна добавена стойност в общото магнетично въздействие на „Граф Монте Кристо”. 

 

 

 

 

 

Режисьорът ГЕОРГИ МИХАЛКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новата си постановка по пиесата "Любовни писма" на Албърт Р. Гърни, отличена с номинация за  награда "Пулицър" за драматургия. 

Премиерни спектакли 9, 10 септември 2019, 19.00, Сцена Филиал, ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна

 

Къде по пътя от от древния епистоларен жанр до съвременната чат стилистика да намерим пиесата „Любовни писма“?

 

Не бих казал, че пиесата е колкото драматургия, толкова и епистоларен жанр, защото би прозвучало стряскащо. Но ако свържем писмата, които Томас и Алекса си разменят, с чатенето като актуален феномен - да, биха могли да се намерят пресечни точки. Авторът е бил достатъчно находчив да направи комуникацията между Томас и Алекса в стила на кратките ученически бележки, кореспондиращи по някакъв начин с чат културата като част от съвременното общуване.
Главните герои започват да си пишат писма от 8-годишна възраст и този чат продължава цял живот. Разбира се, това не прави пиесата по-малко действена, защото под тези писма се крие много плътна и динамична партитура, която опира до откровен екшън.

 

Любовните писма предполагат драма...

 

Пиесата е драматична, но не само, защото е и смешна. Бих я определил като типична мелодрама, която същевременно е и достатъчно смешна, всъщност - романтична комедия. 

 

Прочетете цялото интервю >>>>>>>>>>

 

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН ЗА СВОЯТА ПОСТАНОВКА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ МЮЗИКЪЛ

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

 

 

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени.Затова и в него става дума за човешките мечти.Не непременно сбъднати, но живи.

Хората са единствените в природата, които мечтаят.

Ние сме все повече и все по-близо до глобалното. Разбираме и виждаме всичко за секунди, чрез върховете на пръстите, които управляват екраните на електронните ни устройства. Изображенията и новините изместват мечтите. За мечтите трябва въображение и духовност, а не просто любопитство и тач скрийн.

„Да пееш под дъжда" разказва за това, как мечтите сме самите ние. 

А всяка сбъдната мечта е едно чудо.

За онези, които ги сбъдват, и за тези, които са свидетели на сбъдването.

Човек има святото задължение да е щастлив. С онова щастие, което не се постига с пари и власт.

 

ЕКИПЪТ

 

За да се реализира на сцена подобно амбициозно начинание са необходими забележителни партньори: ръководство, админстрация, технически колеги от различните служби, артисти - певци, балетисти, актьори - всички тези колеги са най-високо в личната ми йерархия. Както и онези, които работят за всички тях: постановъчният екип - диригент, хореограф, сценограф, художник по костюмите, създателите на мултимедийното решение.

 

Борис ПанкинТук веднага искам да споделя, че в заснемането на филмите от епохата на нямото кино ще участва операторът КАЛОЯН БОЖИЛОВ- най-младият носител на най-престижната филмова награда у нас "Златна роза" за операторско майсторство и оператор на „Ага“, актуалния хит от Берлинале и София Филм Фест.

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВе диригентът-мечта за всеки режисьор по света. С таланта, опита, вкуса си и чувството си за хумор. Идеалният партньор на този музикален стил.

БОРЯНА СЕЧАНОВАе  абсолютния хореограф N 1 в мюзикъла у нас. Хореографът, който може да изтанцува всичко, което поставя с артистите си.

Екипът художници АННА-МАРИЯ ТОКАДЖИЕВА И ИВАН ТОКАДЖИЕВса съчетание на огромен опит и култура с модерното и естетичното. Хармония в най-доброто от двата свята - академичност и талант.

Мултимедийното решение, за което вече се похвалих с участието на Калоян, е също в категорията "мечта". ИРИНА РАДОВАНОВА И КОНСТАНТИН ГАРНИЗОВ от "Бюро за пространствени решения" са повелители на всякакъв вид пространства и изобразителни майстори, с безпогрешен усет за адаптиране към епоха и среда, за да се въздейства максимално чрез "храната" за очите на съвременната публика.

 

АРТИСТИТЕ

 

Да получиш възможност да репетираш и играеш в столицата на мюзикъла у нас - Варна, и да работиш с колеги от Варненската опера и с варнески артисти е мечтана възможност. Знам, че това мислят и чувстват всички - от ОРЛИН ГОРАНОВ И МАРИАН БАЧЕВдо дебютатантките в жанра на мюзикъла МИГЛЕНА СТОЕВА И АНЕЛИЯ МАНГАРОВА.

На първата ни репетиция във Варна, когато за пръв път чух ансамблово вокално изпълнение на нашата трупа, си казах: "Това е най-красивият ансамбъл, който съм чувал в практиката си!" По реакцията на трупата осъзнах, че всъщност съм го казал на глас. Понякога мечтите правят и това - започваш сам да си говориш.

Та затова не мога да се сдържа и да не напиша всички именана сбъдващите мечти: Пламен Георгиев, Борислав Веженов, Сребрина Соколова, Даниела Димова, Лилия Илиева, Елиз Оник Нигохозова, Нейчо Петров - Реджи, Николай Колев, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова, Калина Алексиева, Калоян Лулчев, Велин Михайлов, Николай Димитров.

„Да пееш под дъжда“ е мечта.

И ние ще я сбъднем! В този град–мечта ис този екип –мечта! Останалото е музика и лъчи.

 

 Видео

 Книжка "Да пееш под дъжда" - изтегли pdf

 

25 юли, 21.00, Финал на Театър Римски терми – Варна 2019

 

РУСЛАН ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията и новите моменти в мултимедийния концерт "Магията на киното" - Епизод 3, с който завършва XVII издание на Театър Римски терми

 

 

 

Проектът „Магията на киното“ много бързо допадна на публиката и затова така бързо стигна до своя „Епизод 3“. Какво е различното в него, в сравнение с предишните епизоди?

Както в немската поговорка, според която всички хубави неща са 3 или  идват по 3 пъти, така идва и третият ни концерт „Магията на киното – Епизод 3“. В него са включени песни от любими филми, не само от широкия екран, но и от тв сериали, като „Дъщерата на Мистрал“. Въведохме нови заглавия от известни мюзикъли, които са били филмирани, като при това филмите са извоювали дори по-голям успех от самите мюзикъли. Един такъв пример е мюзикълът „Уестсайдска история“, който Театрално-музикален продуцентски център Варна предстои да постави през новия творчески сезон. Ще изпълним една от знаменателните песни в „Уестсайдска история“ „I feel pretty” (Чувствам се красива).

„Магията на киното“ е запазена марка за познатата ни вокална формация „Маджика“...

Да, в „Маджика“ отново ще се изявят Галина Великова – сопран, Филипа Руженова – сопран, Елеонора Христова - мецосопран и Миглена Страдалска – мецосопран. Те са солистки, но умеят да пеят и в ансамбъл и това е тяхно достойнство. Миглена Страдалска дебютира тази година в мюзикъла „Любовта никога не умира“, в който поднесе много интересен образ на Мадам Жири.

Имаме нов член на инструменталния състав. Към Марина Винокурова – цигулка, Олена Мошинска – виолончело и мен на пианото се присъедини Милена Захариева – флейта. Тя е ярък и разностранен талант, дойде само преди една година в хора на Варненската опера, но вече се изявява с изключителен успех като певица и актриса. Забележителна е последната й роля като Мама Мортън в мюзикъла „Чикаго“, а сега в „Магията на киното – Епизод 3“ за пръв път ще се представи и като флейтистка. Любопитно е, че всъщност тя е завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“ именно с флейта.

Забелязвам, че в последно време, ти се занимаваш усилено с аранжименти и оркестрации, без да изоставяш твоя голям свят – пианото.

Да, оказа се, че и това ми харесва. За концерта „Магията на киното – Епизод 3“ направих нови аранжименти и преработки от адаптации, които при предни наши появи не са били аранжирани. Сред новите заглавия, включени в програмата на концерта, обърнах специално внимание на „Искам да прекарам живота си влюбен в теб“ - титулнатата песен от филма-мюзикъл „Маската на Зоро“ с Антонио Бандерас и Катрин Зита Джоунс. Аранжирах песента за 4 женски гласа и четири инструмента, като развих интерпретацията на мелодията от характерни испански, през мексикански, до латиноамерикански ритми. Получи се много интересно звучене.

Ти участва с аранжименти и изпълнение на пиано и в снощния концерт на Георги Христов „Моят път“ в Летния театър, за който зрителите във фейсбук днес не пестят одобрението си.

Благодаря. Георги Христов е изключителен певец, който не обича да се повтаря и пее всеки път различно, така че аз адаптирах моите аранжименти към неговото пеене. За тазгодишното турне с биографичния му концерт „Моят път“ с удоволствие аранжирах по нов начин клавирните партии в неговите песни.

Какво още би добавил за предстоящия Епизод 3 от „Магията на киното“?

Половината от успеха на този формат в трите му издания се дължи на мултимедията на Свилен Николов - оперния певец, чието хоби е заниманието с новите технологии. Тук трябва да отбележа, че сега разполагаме с нов, по-голям екран и с още по-добро озвучаване. Подготвихме се с голяма любов за новата „Магия на киното“ и каним всички да се насладят, заедно с нас, на музикалните шедьоври от великите филми, които всички ние обичаме.

Така „Магията на киното“ ще сложи и една красива удивителна на XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019.

  

МАГИЯТА НА КИНОТО - ЕПИЗОД 3

25 юли, 21.00, Театър „Римски терми“ – Варна 2019


Мултимедиен концерт

Участват:

Вокална формация „Маджика“: 
Галина Великова - сопран
Филипа Руженова - сопран
Миглена Страдалска - мецосопран
Елеонора Христова - мецосопран Марина Винокурова - цигулка
Милена Захариева - флейта
Олена Мошинска - виолончело
Руслан Павлов - пиано Мултимедия
Свилен Николов Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов В програмата:


1. I FEEL PRETTY, Lenard Bernstain, „Уестсайдска история“ - изп. вокална формация "Маджика";
2. ONCE UPON A DREAM/ към анимационния филм „SLEEPING BEAUTY“ (Спящата красавица), P. I. Tchaikovsky, изп. Галина Великова;
3. UNCHAINED MELODY, Alex North, от филма „Дух“, изп. Елеонора Христова
4. ONLY LOVE, Vladimir Cosma, от сериала „Дъщерята на Мистрал“, изп. Филипа Руженова;
5. JOURNEY TO THE PAST, Stephen Flaherty, от анимационния филм на Walt Disney „Анастасия“, изп. Миглена Страдалска
6. I FINALLY FOUND SOMEONE, Barbara Streisand/Bryan Adams, от филма „Огледалото е с две лица“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
7. I SEE THE LIGHT, Alan Menken, от анимационния филм „Tangled“ (Рапунцел), изп. Филипа Руженова;
8. TOUCH THE SKY, Alex Mandel, от анимационния филм „Brave“, изп. Миглена Страдалска;
9. WHEN I FALL IN LOVE, Victor Young, към анимационния филм „Пепеляшка“, изп. Елеонора Христова;
10. WHEN YOU BELIEVE, Hans Zimmer, от анимационния филм „Принцът на Египет“, изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
11. SO CLOSE, Alan Menken, от филма „Enchanted“ (Омагьосани), изп. Елеонора Христова;
12. Nella Fantasia, Енио Мориконе, от филма "Мисията", изп. Галина Великова;
13. WALKING IN THE AIR, Howard Blake, от анимационния филм „The Snowman“, (Снежният човек), изп. Миглена Страдалска;
14. A WHOLE NEW WORLD, Alan Menken, от анимационния филм „Аладдин“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
15. OVER THE RAINBOW, Harold Arlen, от мюзикъла „Магьосникът от Оз“, изп. формация „Маджика“;
16. LA VIE EN ROSE, Edith Piaff, към автобиографичния филм „Живот в розово“, изп. Филипа Руженова;
17. L'AMORE SEI TU, Dolly Parton, към филма „Бодигард“, изп. Галина Великова;
18. THE PRAYER, David Foster, от анимационния филм „Quest for Camelot“ (В търсене на Камелот), изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
19. I WANT TO SPEND MY LIFETIME LOVING YOU, от филма „Маската на Зоро“, изп. формация „Маджика“
20. I WILL FOLLOW HIM, към филма „SISTER ACT“, изп. формация „Маджика“;
21. The Lion Sleeps Tonight, група Тhe Tokens, към анимационния филм „Lion King“, изп. формация „Маджика“.

 

 

17 август, 21.00, Опера в Летния театър 2018

 

С бравурна премиера за България на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ започна през юни тазгодишното девето издание на Опера в Летния театър. Продукцията на Държавна опера Варна обиколи вече няколко български сцени, за да се върне отново във Варна на 17 август, 21.00. Летният театър вече чака суперекипа на режисьора Борис Панкин и диригента Страцимир Павлов, с Орлин Горанов в ролята на звездата от нямото кино Дон Локууд, Мариан Бачев като неговия приятел Козмо Браун, прекрасната Сребрина Соколова като капризната филмова партньорка на Дон Локууд Лина Ламонт и нейната съперница за сърцето на Дон Орлин Лилия Илиева в ролята на драматичната актриса, а оказва се също и добра певица, Кати Селдън. Апропо, за дебюта си като Кати Селдън Лилия Илиева заслужи специален режисьорски подарък – микрофон, „придружен“ с предсказанието за блестяща кариера.

 

Перипетиите на забавния сюжет с огромно удоволствие пресъздават и останалите оперни, драматични и балетни артисти от екипа на „Да пееш под дъжда“. За да бъде преживяването още по-завладяващо, режисьорът включва и streeming camera, която предлага допълнителен едър план към героите и случващото се на сцената. Така мюзикълът с бродуейски привкус се превръща в едно модерно дежа вю на романтичните филми от ерата на нямото кино.

 

И всичко това, защото „Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени", убеден е Борис Панкин.

 

 

 

„Мадам Бътерфлай” с Линка Стоянова и Арсений Арсов на 23 октомври 2013 Красивата история за любовта между младата гейша Чо-Чо-Сан, наречена още Пеперуда (Мадам Бътерфлай) и американския морски офицер Ф. Б. Пинкертон Джакомо Пучини превръща в може би най-енигматичната творба в световната оперна литература.

За водещите солисти на Държавна опера Варна Линка Стоянова (сопран) и Арсений Арсов (тенор)  "Мадам Бътерфлай" дава възможност да покажат в максимална степен красотата на гласовете си, шлифовани през годините във високо певческо майсторство.

 

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за мястото на „Джоконда“ в световната музикална съкровищница, незабравимата среща с Гена Димитрова и сегашната среща с Габриела Георгиева и варненските солисти в премиерната постановка на ММФ „Варненско лято“ 2018

 

Каква позиция заема „Джоконда“ в света на операта?

 

„Джоконда“ с премиера през 1876 година, е най-известната опера на Амилкаре Понкиели, която исторически се появява между „Аида“ и „Отело“ на Верди и заедно с тях е едно от най-ярките оперни произведения на своето време. Музиката, много интересна сама по себе си, представлява и преход от Верди към Пучини. Огромна, голяма опера, Opera Grande, както се казва, с 4 действия и 2 антракта. За днешните мащаби може би дълга, но от друга страна сега гледаме по 3 часа и повече филми, които далеч не са толкова интересни, колкото „Джоконда“.

С много действащи лица, интригуващо либрето и красива музика, тя остава в музикалната съкровищница, освен всичко останало, и с няколко популярни откъса като прочутият Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че той е тъкмо от тази опера.

 

Кога за пръв път се докоснахте до „Джоконда“?

 

Преди години, когато имах щастието да работя с незабравимата Гена Димитрова, с която поддържахме много топли и близки отношения. Още тогава „Джоконда“ ме интригува и се радвам, че сега я дирижирам във Варна. С Варненската опера по традиция имаме успешно сътрудничество вече 7-8 години. Всяка среща с варненските колеги е удоволствие за мен, а мисля, че и за тях е същото.

 

Какви предизвикателства крие „Джоконда“?

 

„Джоконда“ крие големи предизвикателства за всички участващи – солисти, оркестър, хор и диригент. Тя е трудна за интерпретация, но ние минахме през интензивен репетиционен период, въпреки натоварената програма на Варненската опера, която през лятото изнася много представления за варненци и гостите на града от страната и чужбина.

„Джоконда“ е премиера на ММФ „Варненско лято“, първа постановка в историята на Варненската опера и дебют за варненския екип, включително за оркестъра. Трябва да кажа, че с всяка оркестрова репетиция надграждахме все повече и повече и се чувстваме готови за премиерата. Що се отнася до изпълнителите, чудесно се представят както Габриела Георгиева, с която работя в Софийската опера, така и варненските солисти. Всички се отнасят отговорно към ролите си, които са трудни не само във вокално, но и в драматургическо и в актьорско отношение.

 

И последен довод в полза на "Джоконда“ преди генералната репетиция...

 

"Джоконда“ е черна опера с крайно драматичен сюжет без Happy End. Но колко ли неща в живота имат Happy End, така че „Джоконда“ определено е близка до действителността. Може да не е успокояващо, но пък е истинско.

 

6 август 2018, около 19.00, Летен театър

 Прочете още:

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

 

 

11 декември, 16.00, Сцена Ротонда

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

 

На 11 декември, 16.00, Сцена Ротонда ще събере почитателите на Антоний Гюров не на концерт, не на изложба, а на литературна премиера. Дългогодишният обоист от Варненската опера с остро око на сатирик ще поднесе на варненската публика своята книга „Малка пластика и оркестрантска рисунка“, изд. „Морски свят“, 2017.В нея авторът е събрал снимки на своите малки пластики от шамот и оркестрантски рисунки, посветени на злободневни теми с шаржови образи на известни личности.Модератор Виолета Тончева.

 

Ето как изкуствоведът РУМЕН СЕРАФИМОВ характеризира творчеството на Антоний Гюров: „В тази „човешка комедия“, в този почти шизофренен театър от различни обществени съсловия, професии, човешки нива и типове, където има и високите творчески и културни върхове, и зашеметяващите пропасти от първични нагони и просташка арогантност, Антоний Гюров живее с някакво привидно невъзмутимо спокойствие на стоик. Страстите си, неудовлетвореността си, обичта и преклонението си, насмешката и иронията си, отвращението и присъдата си, той проявява и развихря по изразителен начин в своето изкуство. Проникновен психолог и безупречен рисувач, той постига в дълбочина сложните характери на своите герои – интелектуалци, играе си уверено и сигурно с мимика, пози и образни деформации, позволява си смело да стига до драстични крайности. Владее и артистично, и технологично нелесната керамична пластика, в която моделира многообразни като структура релефни повърхности и цветни елементи. Респектиращите художнически умения заедно с необикновеното му въображение, му позволяват да броди свободно и с наслаждение в сатирикона на съвременната българска реалност и да композира своите впечатляващи разкази за човешкия ум и талант, глупост и примитивност.“ 

 

Роден през 1948 г., АНТОНИЙ ГЮРОВ завършва Музикалното училище „Добри Христов“ при обоиста Пею Касъров и Българската държавна консерватория при проф. Христо Петков. Работи като оркестрант във Варненската опера до пенсионирането си. През 1971 г. една фатална среща с изложбата на Тодор Цонев го вдъхновява за сиромашката кауза на малката сатирична пластика. Посещава курсове по рисуване при скулптора Альоша Кафеджийски, за чийто ученик се смята. Участва в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово и в Биеналето на хумора в Толент, Италия. Представя се със самостоятелни изложби през 1979, 1992, 2006 във Варна и през 1981, 2016 в София.

 

 

 

Кузман Попов

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

 

КУЗМАН ПОПОВ– режисьор и сценограф на “Джоконда“ от Амилкаре Понкиели, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на първата постановка в 71-годишната история на Варненската опера, за Венецианския карнавал, за маските и хората, за изкушенията на злото и любовта, за вечното море...

Премиера на ММФ „Варненско лято“, 7.08.2018, 21.00, Опера в Летния театър.

 

„Джоконда“ за пръв път в 71-годишната история на Варненската опера. Не бих могла да си представя друг режисьор и друг сценограф за това голямо събития, освен Кузман Попов...

„Джоконда“ е великолепно произведение, което аз за първи път поставям, въпреки че почти целият класически оперен репертоар е минал през мен. Възхитен съм от музиката на Понкиели. Осъзнавам, че той действително е бил голям майстор, от който са се учили всички композитори от следващите поколения, дори Верди е заимствал от него.

Кои са предизвикателствата?

„Джоконда“ е голямо предизвикателство. Певческите роли са изключително трудни и ние разполагаме с качествен солистичен състав, който може да изпълни това заглавие. Джоконда ще пресъздаде изтъкнатото българско сопрано Габриела Георгиева и това ще бъде нейният български дебют, тъй като досега тя е пяла Джоконда само в чужбина. Принц Грималди ще бъде Валерий Георгиев, в шпионина Барнаба се превъплъщават баритоните Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров, Сляпата е Бойка Василева, в инквизитора Алвизо ще видим басите Евгений Станимиров и Деян Вачков, a мецосопраните Даниела Дякова и Михаела Берова ще пеят Лаура."

Визитната картичка на тази опера е известният „Танц на часовете“, но аз съм си поставил една по-трудна задача. В режисьорската ми концепция е залегнала идеята за театрална трупа от улични певци, танцьори, разказвачи. Самата Джоконда е улична певица, Барнаба пък е разказвач. Вмъкнал съм един особен типаж - маски в стила на Комедия дел арте. Маските, вплетени в спектакъла, участват по време на цялото действие. Както се случва в живота, така и тук се срещат добри и лоши маски, бели като Джоконда и черни като Барнаба.

Амилкаре Понкиели (1834 - 1866)С какво още ще заинтригува съвременника „Джоконда“?

Един от акцентите на постановката елъвската паст, в която се слагат донесения до инквизицията, а ние много добре знаем как едно донесение може да очерни човек и да промени коренно живота му. Намирам този сюжет съвсем подходящ и за нашата съвременност, така че го извеждам като една от важните интерпретационни линии в постановката.

Сценографията несъмнено визира епохата, в която е създадена операта.

Преди много години имах шанса да направя специализация в Италия, като прекарахедин месец в Милано, един в Рим и един във Венеция. Престоят ми във Венеция съвпадна с регатата и Венецианския фестивал, така че съм преживял Венецианския карнавал в истинската му традиция. Атмосферата в нашата постановка трябва да бъде такава, каквато е била в действителност през XVII век, такава, каквато е и днес. В декора присъства морето, разпознават се лагуната и венецианският мост. На лъвската паст се четеизвестният исторически надпис, който обещава на всеки, който направи донесение до инквизицията, че щесе ползва с покровителство, имунитет, конфиденциалност и облаги, съгласно законите.

Определено личи пиетететът ти към контраста черно-златно...

Сценографията на „Джоконда“ е издържана в цветовете черно и злато и мисля, че намерих онова съотношение между тях, което съответства на патрицианска Венеция. Маските, за които споменах, са също със златна или с черна украса. Хорът и солистите също носят маски, така че карнавалът присъства по време на целия спектакъл.

И морето е непрекъснато там, на хоризонта на „Джоконда“...

Открай докрай, през цялото действие. Искам морето в „Джоконда“ да бъде истинско, трагично, черно-бяло и бавно да се движи през цялото време. В последната картина се появява базиликата „Санта Мария де ла Салуте“, в която са се провеждали тържествени церемонии. Светлината, която струи отвътре, е контрапункт на драматичните събития и чудесен контраст на черното море.

Светлините ще угаснат. Маските са свалени. Една трагична история е разказана. Остава морето – вечно като живота, изпълнен с контрасти.

Видео

 

 

 

Прочетете още: ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

„ДЖОКОНДА“ - OPERA GRANDE С КРАСИВА МУЗИКА И ДРАМАТИЧЕН СЮЖЕТ


 

"ДЖОКОНДА"

Опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели

Премиера на ММФ "Варненско лято" 2018
7 август 2018, 21.00, Опера в Летния театър

 11 август, 21.00, Сцена на вековете, Царевец, Велико Търново Опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели
Диригент Григор Паликаров
Постановка и сценография Кузман Попов
Костюми Ася Стоименова
Хореография Румяна Малчева
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:
ДЖОКОНДА, улична певица – Габриела Георгиева
СЛЯПАТА, нейна майка – Бойка Василева
АЛВИЗО, инквизитор – Евгений Станимиров (7.08), Деян Вачков (11.08)
ЛАУРА, негова жена – Даниела Дякова (7.08), Михаела Берова (11.08)
БАРНАБА, шпионин – Венцеслав Анастасов (7.08), Пламен Димитров (11.08)
ЕНЦО ГРИМАЛДИ, принц – Валерий Георгиев
ЗУАНО - Людмил Петров
ПЕВЕЦ - Петър Петров
ИЗЕПО - Пламен Долапчиев
МОРЯК - Илко Захариев
Солисти балет: Павел Кирчев, Галина Велчева, Илияна Божкова, Мартин Чикалов

В основата на либретото на Ариго Бойто стои драмата „Анжело – тиранинът от Падуа“ от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през XVII век. Музикалнатадраматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти. След премиерата си в Миланската скала операта “Джоконда” неизменно е част от репертоара на водещите световни театри.

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.
БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
След 1 юни на касата на Летен театър: всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-18.30 тел. 052 612 803. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020. www.tmpcvarna.com

http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ www.epay.bg

 

 

 

10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

 

Изживявали ли сте любов, която едновременно ви извисява до небесата, а в следващия момент ви запраща в ада? Тя е и наслада и болка, болест и лекарство, спасение и наказание, което носиш в себе си цял живот и никога не можеш да забравиш…

Ето за това ще разкаже в навечерието на Деня на влюбените „Моята страстна латино любов“. В театрализирания концерт, с режисьор Сребрина Соколова, словото, песента и танцът ще се преплетат в един спомен - спомен за нещо отминало, но не и забравено. Освен на страстното танго, публиката ще се наслади на нежната румба ичувствената бачата. Този коктейл от цветове, глас и движения ще предложат артист хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев. Специално участие в „Моята страстна латино любов“ имат харизматичният актьор от Драматичен театър „ Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев и танцьорите от Sunny Dance Studio Станислава Томова и Георги Цанев, с клавирния съпровод на Соси Чифчиян.

Поради големия интерес и изчерпване на свободните места на 10февруари, концерт-спектакълът „Моята страстна латино любов“ ще има и второ издание на 11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда.

 

 

 

Уважаеми зрители,

 

Спектакълът на Държавна опера Варна „Джоконда“, обявен в афиша на Сцена на вековете, крепост Царевец, Велико Търново на 11 август, се отменя по технически причини, но поради големия интерес ще бъде изнесен на 10 ноември от 18.00 часа на сцената на МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново.

Закупените билети важат без заверка.
Благодарим за разбирането!

 

 

 

 

 

Пламен Димитров - Набуко

 

 

 На 5 март от 19 часа любителите на оперната класика ще имат възможността да съпреживеят Вердиевия шедьовър “Набуко”.

Под диригентската палка на маестро Стефан Линев, образа на Набуко ще пресъздаде баритонът Пламен Димитров, който в успешната си кариера на българска и световна сцена прибавя непрекъснато нови централни роли. След прекрасните му превъплъщения са Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, солистичните роли в „Кармина Бурана”, Набуко, Мазето и др.

 

 

 

 

 

 Татяна СпиридоноваВ ролята на Абигайл ще гостува Татяна Спиридонова, която притежава всички певчески и артистични данни, за да защити знаковата за сопраните партия.

Татяна Спиридонова (сопран) завършва НМА „Панчо Владигеров“ в класа на доц. К. Вачкова, специализира вокално майсторство и интерпретация в Международната академия на вокалните изкуства при Александрина Милчева, квалифицира се в майсторски клас на Гена Димитрова.

Започва певческата си кариера с концертни изпълнения на кантатата „Кармина Бурана“ от К. Орф на всички български сцени, включително „Зала България“ и залата на Софийска опера и балет. Пяла е и в „Auditorium Hall“ в Барселона, Испания, както и в множество театри в Холандия и Египет.

Певицата поддържа богат кантатно-ораториален репертоар от произведения на Моцарт, Шуберт, Доницети, Перголези, Бетховен, Верди, Брамс, Фуре и др. Дебютира на  оперна сцена в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди в Русе през 2001 г.

 

 

 

 

 

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

 

 

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

 

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

 

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

 

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

 

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

 

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

 

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

 

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

 

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

 

На 15 декември ще имаме удоволствието да чуем „Норма” под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров. През последните години  той работи предимно с Петербург и Лондон. Записва филмова музика с Лондонския симфоничен оркестър в студиото на Бийтълс, прави записи и с филмовия продуцент Виктор Чучков за италианска фирма.

 

Маестро Иван Кожухаров

Ето какво споделя още Маестро Кожухаров минути преди поредната репетиция: „Норма” е единствената опера, която дирижирам с огромно удоволствие. Първо защото тя притежава достойнствата на истински шедьовър, макар и написана от толкова млад човек - Белини е бил само на 30, когато я създава. И второ, защото тази опера има нужда от един наистина добър диригент.

 

Дирижирал съм „Норма” на няколко места в България и Унгария, но където и да е било, макар и в чужди постановки, съм превръщал певците в единомишленици. Вярвам, че и тук ще се случи същото. Харесвам Линка Стоянова, която ще пее главната роля.

И без да се виждам с нея, знам как го прави. Приятно впечатление ми направи мецосопраното Силвия Ангелова - Адалджиза, която добре се спява с Линка, а Георги Султанов – Полионе си е много мой певец.

Надявам се оркестърът да свири така добре, както преди време, в рамките на Австрийските музикални седмици във ФКЦ, поднесе прелюдиите на Лист.

 

Очаквам варненци на спектакъла на „Норма” и им пожелавам да обичат музиката и да намират смисъл в това! Пожелавам им също да се радват на своя оперен театър и да го пазят!”

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с впечатляващи костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта!" Ето как музикалната критичка Елена Хаберман отразява премиерата на „Норма” в Опера в Летния театър 2016 за авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”:

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Великолепните светлинни решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област.”

 

Линка Стоянова„Обичам това, което правя. И се чувствам длъжна да споделя с другите това, което нося у себе  си. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, разказва кратичко, но убедително Линка Стоянова, която за съжаление не обича да дава интервюта.

 

На Линка Стоянова в ролята на Норма ще партнират Георги Султанов – Полионе, Силвия Ангелова – Адладжиза, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилда, Христо Ганевски – Флавио.

 

 

 Фотография Росен Донев

 

 

 

17 септември, 11.00 и 19.00, Основна сцена

„Дон Жуан“ от Моцарт, диригент Айрат Кашаев, режисьор Донгми Лий, финалисти на Opera Studio – Varna 2019, Оркестър на Държавна опера Варна

 

 

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

 

 

 

Щастливи сме, че в първото Оперно студио – Варна 2019 свой майсторски клас води диригент от Болшой театър. Как се чувствате във Варна, Маестро Кашаев?

 

Чувствам се прекрасно. Бил съм в много страни в Европа, но в България съм за пръв път. Съпругата ми, която неотдавна посети с детския си хор Варна, разказваше с възторг за вашия град, така че аз се отзовах с голямо удоволствие на поканата да водя майсторски клас тук. Предвкусвах наслаждението от срещата с вашия хубав град, с морето и прекрасния колектив на Варненската опера.

 

 

 

Защо се фокусирате върху „Дон Жуан“ от Моцарт?

Музиката на Моцарт е като лакмус, върху който всичко се вижда. Дали пееш добре или не, дали играеш добре или не, то това ще забележи всеки човек, дори да не е музикант. В този смисъл Моцарт изисква особено отношение и уважение. Номер едно сред всички световни композитори, Моцарт е създал сакрална музика, която предполага същото благоговение, както когато влизаш в храм, за да разговаряш с бог. Намирам „Дон Жуан“ за изключителна творба и за мен е огромна чест да работя във Варна именно върху Моцарт.

 

Как постигате баланс между различните нива на участниците в майсторския клас?

 

Прочетете продължението: ТУК >>>>>>

Вилиана Вълчева

 

22 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Под патронажа на Ирена Соколова, заместник-председател на Парламентарната комисия по култура и медии в 43-то НС

Режисьор и сценограф Кузман Попов

Диригент Вилиана Вълчева

Костюмограф Ася Стоименова

3D мапинг Полина Герасимова

 

Солисти:

Дария Масиеро – Норма

Борис Луков – Полионе

Даниела Дякова – Адалджиза

Евгений Станимиров - Оровезо

 

В премиерния маратон на ММФ „Варненско лято” 2016 бисерът на Белини „Норма” е последната, шеста поредна премиера, която Държавна опера Варна ще поднесе в Опера в Летния театър на 22 август.

Наричат Винченцо Белини „Моцарт от Катания”, меломаните обожават неговата „Норма”, в която най-ярко се изявява италианският стил белканто, а прочутата ария „Каста дива”, превърнала се във визитна картичка на Белини, е позната и на хората, които са далече от света на операта.

За Варненската опера е гордост, че на 23 май 1972 година на нейната сцена е изнесена първата българска постановка на „Норма”.

Преводът на български език и режисурата са били на Михаил Хаджимишев, сценографията и костюмите - на негова съпруга Ани Хаджимишева.

Под диригентството на Недялко Недялков в главните роли блестели големите имена на Варненската опера - сопраното Мария Бохачек в ролята на Норма, нейния съпруг, тенора Тодор Костов в ролята на Полионе и баса Стефан Циганчев в ролята на жреца Оровезо.

Кузман Попов

 

Сегашната постановка на „Норма” е втората в историята на Варненската опера. Режисурата и сценографията са дело на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

"Норма е една история за любов и ревност, за обич и омраза, за агресия и бунт на поробените, на която ако погледнем със страстно око, ще видим, че реалността става легенда.

Действието на „Норма” се развива в една нощ. Има ли шанс да разбулим тъмната завеса, на която са набодени звездите? Една нощ, в която сякаш звездите разказват своята история, сякаш те са изпратили своите посланици, за да установят контакт с нас – зeмните... Какво ще се случи при тази среща? Ще бъде ли успешен мостът във времето, който се опитва Норма да направи?” Върху този въпрос фокусира режисьорската си концепция Кузман Попов.

 

 

Ася Стоименова

 

„Тръгвайки от режисьорския прочит, реших да изполвам един по-футуристичен поглед към „Норма”. Проектирах костюмите с крайно изчистена, почти геометрична линия, в графичната черно-бяла гама, на която драматично контрастира единствено червеният цвят”, обяснява талантливата млада художничка Ася Стоименова, костюмограф на постановката.

На диригентския пулт за премиерата на 22 август в Летния театър ще застане Вилиана Вълчева, диригент на хора Стефан Бояджиев, концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

 

 

 

В ролята на Норма ще се превъплъти възхитителното италианско сопрано Дария Масиеро.

„Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято” след успешния и толкова красив концерт “Belcanto Stars” през миналия сезон. Истинско удовлетворение ми донесе участието в ролята на Леонора ди Варгас в „Силата на съдбата” от Верди преди няколко дни. Особено съм развълнувана от възможността да дебютирам във Варна в ролята на Норма, една от моите любими героини.

Евгений СтанимировРепетициите с екипа на Държавна опера Варна вървят добре, всички очакваме с нетърпение премиерата на 22 август. ММФ „Варненско лято” е един най-важните и най-популярни фестивали в Европа и аз се чувствам поласкана да пея на неговата сцена”, разказва Дария Масиеро.

Нейни партньори в останалите главни роли са великолепните български певци с международна кариера - мецосопраното Даниела Дякова като Адалджиза и Евгений Станимиров като Оровезо, тенорът Борис Луков ще бъде Полионе.

Борис Луков„Полионе е вокално много трудна партия с една от най-дългите арии в цялата оперна литература. Той не е положителен персонаж, разкъсван  между любовта си към Адалджиза и дълга към Норма, която е майка на децата му. Спецификата на партията са ниските вокали в нисък регистър от една страна и пределените височини от друга страна и този голям диапазон прави партията трудно изпълнима. За мен е удоволствие да работя с талантливата диригентка Вилиана Вълчева и прекрасното мецосопрано Даниела Дякова”, подчертава Борис Луков.

Даниела ДяковаДаниела Дякова допълва:И аз съм много щастлива, че за втора поредна година имам удоволствието да бъда част от престижния и претенциозен афиш на ММФ „Варненско лято” с толкова прекрасни заглавия и премиери. Благодаря за доверието на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

Адалджиза е една от любимите ми партии, които съм изпълнявала на различни сцени в България, Франция и Италия. Характерното за нея е, че теситурата е доста висока, де факто Адалджиза е написана за сопран, а звученето й с мецосопранов тембър е по-екзотично и пленително.

Така публиката има възможност да направи разликата между високия, светлия сопранов и по-тъмния мецосопранов тембър.”

 

 

С особено внимание се подготвят за премиерата и любимците на екипа, 7-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.

 

 

 

Прочетете още:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

 

История на творбата

"Дон Жуан" - опера от Моцарт

 

За краткия си, но много интензивен живот, започнал като дете-чудо, Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) е написал повече от 700 произведения.
Няма област от музикалното изкуство, в която той да не  създава творби с най-висока стойност и непреходно значение.

За него П. И. Чайковски пише: “Моцарт е най-високата кулминационна точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката”.

Моцарт е автор на 22 опери, 50 симфонии, 7 концерта за цигулка и оркестър, 23 концерта за пиано и оркестър, сонати за цигулка, пиано и орган, квартети, квинтети, 70 вокално-симфонични творби, кантати, оратории, меси, един Реквием и др.

Един от най-привлекателните образи за творците от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби и др.

 

11 септември 2017, 20.00, Летен театър

 

На 11 септември, със съдействието на Община Варна, в Летния театър ще бъде представен музикално-танцовият спектакъл „Орфей и Евридика“, съвместна продукция на Международен фестивал на изкуствата „Перперикон“ и Театрално-музикален продуцентски център Варна.

През лятото варненската публика бе запленена в Театър Римски терми от операта „Орфей и Евридика“ от Глук, в интерпретацията на българо-кипърски екип, сега тя ще има възможността да съпреживее отново древния мит, пресъздаден от друг екип, също с международно участие.

 

Двигател на замисъла и реализацията е продуцентът Петър Савчов. Режисурата е дело на проф. д-р Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и „Карнеги мелън юнивърсити“ – САЩ. Румяна Бъчварова, създала популярните музикално-танцови спектакли „Самодивска сватба“, Поклонение пред Великата Богиня – майка“, „Предсказанието на оракула“ и други, е разработила сценографията и костюмите. На диригентския пулт ще застанеЙосиф Герджиков, един от най-ревностните популяризатори на бароковата музика у нас. За 3D мапинга, мултимедията и специалните ефекти отговаря Димитър Савчов. В ролите: Орфей – Владимир Попов от Държавна опера Русе, Евридика – Венера Мелеки от Националните опери на Кипър и Гърция, Вестителка – Олга Павлова от ДМБЦ „Ст. Македонски“. Участват Фестивален симфоничен оркестър, хор „Клаудио Монтеверди“, Стоян Павлов – тъпан, метъл група „Ренегат“, танцова трупа от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и ПУ „П. Хилендарски“.

 

Орфей е първият културен герой на Европа, от който води началото си един от най-мощните култове на древността, възхваляващи силата на любовта и изкуството. В разцвета на Ренесанса, преди 420 години, митът за Орфей вдъхновява Клаудио Монтеверди да създаде една от първите оперни творби „La favola d’ Orfeo”. Спектакълът използва част от музикалния текст на това произведение, но го обогатява с фрагменти от малко известни древноегипетски и древногръцки творби, мотиви от българския фолклор, както и със съвременното звучене на метъл и хип-хоп. Включени са и специални визуални ефекти, чрез които фабулата, текстовете на операта и Орфеевите химни стават достъпни за съвременния зрител. Обединил в себе си различни изкуства, спектакълт „Орфей и Евридика“ е апотеоз на любовта и човешкия дух.

 

Билети по 10, 15, 20, 25, 30 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.

При лошо време спектакълът „Орфей и Евридика“ ще се измести в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта от 21.00.

 

 


 

 

15 февруари, Основна сцена, 18.00

Февруари не може без Дон Жуан, така че неустоимият любовник "Дон Жуан" от Моцарт пристига с целия си антураж във Варна още в първия ден от следващата седмица -15 февр, 18.00. Солистът на Държавна опера Варна с международна кариера Деян Вачков, изявяващ се успех в Миланската скала и Арена ди Верона, млад, в разцвета на творческите си сили певец, който - еднакво добър както във вокално отношение, така и в актьорската игра – е перфектният изпълнител за ролята на прелъстителя и покорителя на женски сърца.

Една от най-трудните роли в „Дон Жуан” е тази на слугата Лепорело. Изключително виртуозна като музикална партитура, тя изисква и максимален артистичен талант. Точно тези качества постига другият бас на Държавна опера Варна с международна кариера Евгений Станимиров, чийто Лепорело несъмнено се вписва като следващата коронна роля в богатия му репертоар.

В ролята на Церлина ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова, чаровната съпруга на Дон Жуан – Деян Вачков. След своите ярки превъплъщения като Виолета Валери, Розина, Адина, Джилда, Илина Михайлова демонстрира своите превъзходни певчески и артистични умения и в образа на Церлина.

Ина Петрова, откроила се на премиерата през 2015 г. с яркия и релефен портрет на Дона Елвира, отново ще преживее терзанията на влюбената, ревнива и крайно противоречива своя героиня. Макар и измамена от Дон Жуан, тя не спира да се поддава на очарованието му.

Дон Отавио, една от най-интересните роли за тенорите, ще представи знаковият солист на Държавна опера Варна Арсений Арсов. В ролята на Дона Анна, неговата спътница, ще чуем едно от младите оперни дарования на Италия Франческа Тиди. Баритонът Пламен Димитров ще се преобрази в Мазето – наивното  селско момче, което както Дон Жуан, така и скъпата му Церлина, лесно манипулират. С ролята на Командора отново ще се заеме басът Гео Чобанов, който определено впечатлява със своето превъплъщение.

Всички любовни интриги в постановката на Александър Текелиев ще направлява с диригентската си палка младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева. Завършила НУИ «Добри Христов» и висше музикално образование в Швейцария, тя вече има няколко успешни оперни постановки в родния си град. В края на миналата година тя представи варненската «Адрина Лекуврьор» в София, с което заслужи аплодисментите на публиката, а проф. Боянка Арнаудова публикува ласкав отзив за появата й на столична сцена в последния брой на сп. «Музикални хоризонти».

 

 

20 юли 2017, 21.00

На 20 юли, 21.00 часа, в уникалната атмосфера на Римските терми във Варна, публиката ще съпреживее романтичната любов на Орфей и Евридика, за която според древния мит, дори смъртта не е предел.

Премиерата на операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук в XV издание на Театър Римски терми е съвместен проект на Държавна опера Варна и Младежко оперно общество Кипър. Автор на сценичната версия е Академик Пламен Карталов, диригент Франсис Гай – Кипър, хореограф Риолина Топалова. В главните роли ще аплодираме сопраното Даниела Димова – Евридика и мецосопраното Цвета Христофору – Орфей. Сопраното Лиляна Кондова ще бъде Амур, а балетните артисти Катерина Петрова и Цецо Иванов ще пресъздадат духа на Евридика и духа на Орфей.

Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. За Цвета Христофору „Орфей и Евридика” също е много специално преживяване. Родена във Варна, завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и НМА „Панчо Владигеров” с отличие, Цвета Христофору живее и твори в Кипър. Тя гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.

 

“OРФЕЙ И ЕВРИДИКА” – НАЙ-ПРОЧУТАТА ОПЕРА НА „КАВАЛЕРA СЪС ЗЛАТНИ ШПОРИ“ КРИСТОФ ВИЛИБАЛД ГЛУК

 

Почитан като „велик майстор на италианската опера“, Кристоф Вилибалд Глук, обикновено избира за сюжети истории от митологията и от античната епоха. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист, също ярка личност на своето време, го подтиква към революционни промени в създаването на оперни произведения. „Всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, следователно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнообразен и потресаващ“, обосновават разбирането си за новата опера двамата приятели.

Целта е да се постигне синтез между малко текст, ярка музика и много зрелищни ефекти – една гледна точка, която векове по-късно продължава да бъде интересна за хората на изкуството. Тя провокира и Академик Пламен Карталов да предложи своя сценична интерпретация на камерната опера. Създадена през далечната 1762 г., „Орфей и Евридика” отразява новаторските търсения на композитора и остава в историята като най-забележителната творба на „Кавалера със златни шпори”. С тази титла, една от най-високите през XVIII век в Италия, е удостоен и Кристоф Вилибалд Глук.

 Прочетете още: Цвета Христофору: „Орфей и Евридика“ е божествен ритуал, не опера

 

 

На премиерата на „Дон Жуан” от Моцарт, състояла се на 24 февруари 2014 г., диригент-постановчикът маестро Борислав Иванов, предостави палката на младата диригентка от Варна, с постоянен творчески адрес в Швейцария, Вилиана Вълчева. Тя пое дирижирането на всички спектакли на «Дон Жуан», а от този творчески сезон е вече постоянен диригент на Държавна опера Варна. 

На 12 ноември от 19 часа варненската публика отново ще се срещне с арогантния и чаровен Дон Жуан, който шества триумфално в различни жанрове на изкуството, също и в едноименната опера на Моцарт.
Характеризирана от самия него като “drama giocoso” (весела драма), тя е безспорно един от върховете в творчеството на композитора, съчетал в органично единство особеностите на драматичната и комичната опера. Всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма, образите са релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. Режисьорският прочит на Александър Текелиев, в екип със сценографа Иван Попов, хореографката Желка Табакова и диригента на хора Стефан Бояджиев, разчита на динамиката и ярката певческа и актьорска интерпретация, с каквато се отличават изпълненията на всички участници. Затова и преживяването „Дон Жуан” е заразително.

В централната роля на покорителя на женските сърца Дон Жуан ще аплодираме солиста на Държавна опера Варна Деян Вачков. Покорил сцените на Виена, Милано, Токио, Будапеща, Тенерифе, Аrena di Verona, пял в Амстердам и Палм Бийч, Палермо, Валенсия и Франкфурт,  участвал в спетакли в Сиатъл, Мадрид, Парма, Лас Палмас и Равена, в Триест, Лозана и Виши, в Монте Карло, Неапол и Сеул. В  разцвета на творческите си сили, Деян Вачков е един перфектен прелъстител, еднакво добър както във вокално отношение, така и в актьорската игра.

 

 

21 ноември, 19.00, Основна сцена

 

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

 

 

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

 

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

 

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

 

 

 

Месецът на любовта не може без „Дон Жуан”. На 20 февруари от 18 часа публиката ще съпреживее драматичните перипетии около любовните интриги на всепризнатия съблазнител в едоименната опера от В. А. Моцарт. На диригентския пулт ще застане младата и изключително талантлива Вилиана Вълчева, чиито експресивен диригентски жест публиката особено харесва. В постановъчния екип още: Александър Текелиев – режисьор, Иван Савов – сценограф, Желка Табакова - хореограф, диригент на хора Стефан Бояджиев.

Завеса. Начало. Лепорело, слугата на Дон Жуан стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал Дон Жуан. От къщата се чува шум. При Дона Анна е влязъл непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива, вика за помощ, пристига баща й, Командорът. Той влиза в дуел с Дон Жуан, но пада смъртно прободен от сабята му. Дона Анна призовава и годеника си дон Отавио, но вече нищо не може да се направи. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.

И това наистина се случва, но чак в края на представлението, по всички правила на трилъра. Защото „Дон Жуан” си е истински оперен трилър

Баритонът Венцеслав Анастасов е великолепен в ролята на покорителя на женските сърца. В разцвета на творческите си сили, с ангажименти на най-добрите световни сцени, солистът на Държавна опера Варна владее безупречно гласа си. Техниката при него е само едно от средствата за изграждане на цялостния образ на героя, като комбинация от вокално и артистично съвършенство.

В останалите роли ще се преобразят също доказали високия си професионализъм артисти: Евгений Станимиров – един перфектен Лепорело; Линка Стоянова – винаги добра, също и като Дона Анна;  Даниела Димова с нейната богато нюансирана Дона Елвира, непрекъснато разкъсвана между любовта, ревността и амбицията да отмъщава; Пламен Димитров, когото сме свикнали да виждаме в крайно драматични роли, тук е един изненандващо комичен Мазето. Няма и как да е другояче, след като негова партньорка е Илина Михайлова – чаровна като своята героиня Церлина, тя винаги спечелва публиката с красотата и таланта си; Гео Чобанов – един много убедителен Командор. В този кръг от познати имена ще се впише и младият тенор от Варна Хрисимир Дамянов в ролята на Дон Отавио.

 

 

Росини

Комична опера в 2 действия и 4 картини от Джоакино Росини

29, 30 март, 19.00 - Предпремиера на XIX Великденски музикален фестивал – Варна 2018

4 юли, 21.00 - Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

 

 

ЕДНА ОТ НАЙ-ИЗЯЩНИТЕ ПАРТИТУРИ ЗА ВОКАЛ И АНСАМБЪЛ

 

„Пепеляшка или триумфът на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джокино Росини. Либретото на Джакопо Ферети следва сюжета на едноименната приказка от Шарл Перо. Росини е на 25 години, когато написва „Пепеляшка”, но вече има зад себе си поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкреди”, „Италианката в Алжир” и други.

В световната оперна съкровищница „Пепеляшка” се смята за една от най-изящните партитури за вокал и ансамбъл. Росини е трябвало да я композира само за 3 седмици, поради което използва готовата вече увертюра от „Вестникът”, една своя предишна опера-буфа, както и част от ария в „Севилският бръснар”. Публиката не забелязва тези детайли и приема доста вяло премиерата на „Пепеляшка“ на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим. Но скоро след това операта придобива голяма популярност както в Европа, така и в САЩ. Нещо повече — „Пепеляшка“ оспорва първенството на „Севилският бръснар” почти през целия XIX век. През 60-те години на XX вeк музиката на Росини се радва на истински ренесанс.

 

 

ПЪРВА ПОСТАНОВКА В ИСТОРИЯТА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Постановката на „Пепеляшка“ през 2018 г. с международен екип е първа в историята на Варненската опера. За диригент-постановчик е поканена добре познатата ни от Опера в Летния театър и други спектакли на Варненската опера, именитата Маестра Николета Конти, единствената италианка, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си на международната оперна сцена. Режисурата е дело на турската режисьорка Екта Кара, сценографията и костюмите, с подчертано съвременна визия, са предоставени от Истанбулската опера, с която Държавна опера Варна поддържа партньорски взаимоотношения. Диригент на хора е Цветан Крумов.

В първия предпремиерен спектакъл на 29 март ще аплодираме изтъкнатия испански Росиниев тенор Пабло Камесеийе в коронната му роля на Дон Рамиро. 
На 30 март в образа на така желания от всички девойки на бала принц на Салерно ще се превъплъти Георги Султанов, в чийто репертоар тази роля също отдавна присъства.

За ролята на камериера на принца Дандини се подготвят Венцеслав Анастасов, Свилен Николов и Делян Славов; Деян Вачков и Делян Славов репетират ролята на Дон Манифико, барона на Монтефиасконе. Сопраните Ирина Жекова, Мария Павлова и Галина Великова се преобразяват в Клоринда, по-голямата дъщеря на барона, докато Вяра Железова, Моника Стоянова и Аделина Попова ще изпълнят партията на Тисба, по-малката дъщеря на барона. За ролята на Анжелина, заварената дъщеря на барона, която всички наричат Пепеляшка, са разпределени Валентина Куцарова, Силвия Ангелова и Петя Петрова. Евгений Станимиров, Гео Чобанов и Людмил Петров получават ролята на философа Алидоро, съветника на дон Рамиро.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев. Асистент режисьор Сребрина Соколова, помощник режисьор Мариана Григорова, корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Пл. „Независимост“ 1, каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна: тел. 052 665 020; www.operavarna.com


Видео

 

 

В звездния състав Калуди Калудов, Марчин Брониковски, Деян Вачков, Елена Чавдарова-Иса, Анна Дитри и Петър Петров

Спектакъл, посветен на 70-годишнината на забележителния български бас Петър Петров

На 7 ноември от 19 часа ще бъде представена постановката на режисьора Кузман Попов от 2002 г. „Дон Карлос”. Сценографията е дело на Тодор Игнатов, костюмите – на Лора Маринова. На диригентския пулт ще застане маестро Борислав Иванов.

Като солисти в спектакъла ще вземат участие едни от най-успешните български оперни звезди, както и двама полски артисти. В ролята на Дон Карлос ще се представи варненецът Калуди Калудов, който за щастие в последните години работи основно в България и при първа възможност винаги откликва на покана от театъра в родния си град. За последно го чухме през юни т.г. на сцената на Летния театър в ролята на Пинкертон от оп. «Мадам Бътерфлай» на Пучини.

На 7 ноември отново ще аплодираме Калуди Калудов - любимия на варненци тенор от световна величина, почетен гражданин на нашия град и признат музикален педагог.

Деян Вачков

 

 

Още преди години наричат Деян Вачков «Новия Борис Христов на България». Един млад български бас, вече пял в най-авторитетните оперни театри по света, Деян Вачков ще се представи в ролята на Филип Втори – емблематична и любима роля за всеки бас.

 

Покорил сцените на Виена, Милано, Токио, Будапеща, Тенерифе, Аrena di Verona, пял в Амстердам и Палм Бийч, Палермо, Валенсия и Франкфурт, участвал в спектакли в Сиатъл, Мадрид, Бари, Парма, Лас Палмас и Равена, в Триест, Лозана и Виши, в Монте Карло, Неапол и Сеул, вече втори сезон Деян Вачков е солист на Държавна опера Варна.

 

 

Анна Дитри

 

 

Любимата на баща и син кралица Елизабет ще изпълни талантливата и чаровна полска певица  Анна Дитри, завършила НБУ в класа по класическо пеене на Калуди Калудов. Срещата между двамата се превръща в партньорство за цял живот и неотдавна двамата отпразнуваха своята сватба не къде да е, а във Варна.

 

 

В ролята на Принцеса Еболи ще се превъплъти Елена Чавдарова-Иса, солистка на Пловдивската опера и постоянен гост на Варненската опера.

 

 

 

 

 

 

 

Марчин Брониковски

 

В емблематичната роля на Родриго, Маркиз Поза за първи път ще чуем звездния полски баритон Марчин Брониковски, чийто път към световните сцени тръгва от София. Роден във Варшава, той завършва музикален колеж, а след това продължава образованието си в Музикалната академия в София в класа на професор Руско Русков, както и в Accademia Rossiniana в Песаро под ръководството на Алберто Зеда.

Специализира при Карло Бергонци в Тетър Ла Скала в Милано. Лауреат е на международните конкурси в Памплона и Билбао (Испания), Кардиф (Ирландия), Вервиер (Белгия), Варшава (Полша), Претория (Република Южна Африка) Осло (Норвегия), и Хелзинки (Финландия).

Репертоарът на Марчин Брониковски включва централните баритонови партии в опери на Моцарт, Росини, Доницети, Леонкавало, Верди, Гуно, Бизе, Чайковски, Пучини и др. Пял е в едни от най-известните оперни театри в света като Кралската опера “Ковънт Гардън” в Лондон, в Страсбург, Кейптаун (Опера Нико), Атина, Тел Авив, Билбао, Малага, Памплона, Палма де Майорка, Менорка, Овиедо, Берлин (Дойче Опер), Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Дрезден, Залцбург, Шанхай, Москва (Болшой театър), Варшава (Държавна опера), Краков и много други.

Участвал е в музикални фестивали по цял свят. На сцената е партнирал на Хосе Карерас, Едита Груберова, Денис Грейвс, Евгени Нестеренко и много други световноизвестни певци. Пял е под диригентската палка на едни от най-големите диригенти на нашето време. Марчин Брониковски се изявява често на концертния подиум, както и в кантатно-ораториалния жанр.
Ангажиментите му включват концерти с Израелския симфоничен оркестър, Варшавската държавна филхармония, Оркестърът на полската телевизия и радио, Северно-холандската филхармония, Испанската RTVE, Байеришер Рундфунк, Виенския Симфоничен оркестър, Симфоничните оркестри на Лайпциг, Кьолн, Хановер, Финландската Tapiola Sinfonietta, Оркестърът на Хелзинкската опера.

Пял е с Хосе Карерас във Варшава на концерт по случай 50-годишния юбилей на UNICEF, както и в Опера Галас при Академия Навал – Ливорно, в Монументалния театър – Мадрид, в Милано, с Кьолнската филхармония, с Йерусалимската филхармония, във Флорида и Ирландия. Изнесъл е рецитали на Международния фестивал на ораториите "Wratislavia Cantans" в Полша, Шубертовия фестивал във Варшава, в Болшой театър – Москва (Зала Бетховен), Държавната концертна зала – Дъблин, Фестивалът Кангасниеми – Финландия, Селозали – Еспоо и т.н. Има записи на CD и радио-телевизионни записи за много страни.

През юни тази година дебютира на сцената на Миланската скала в ролята на Ескамилио от оп. “Кармен” на Бизе, под диригентството на Мишел Пласон. През септември му предстоят спектакли на “Кармен” в Севиля на открита сцена под диригентството Лорин Маазел, а през декември – дебют в Teatro La Fenice във Венеция с операта на Масне “Кралят на Лахор”.

С този изключителен състав спектакълът на „Дон Карлос” на 7 ноември несъмнено ще бъде оперно събитие от световна величина. Неслучайно точно с този „Дон Карлос” отбелязваме и 70-годишнината на забележителния български бас Петър Петров – солист с международна кариера, артист с над 35 творчески сезона в Софийска опера и балет. Във Варна ще го чуем за пръв път в ролята на Великия инквизитор.

Петър Петров има интересна биография. От дете учи солфеж и пиано, но после завършва Химико-технологичния институт в София. През 1968 г. се дипломира като инженер и по същото време печели конкурс за артист-солист в Старозагорската опера.

 

На 22 февруари от 18 часа балетната трупа на Варненската опера предлага приятна среща с класическия балет, в която със средствата на изящното изкуство ще разкаже приказката за Пепеляшка на Шарл Перо.

Хореографията кореспондира със загадъчността и приказността в сюжета и музиката на Прокофиев. Сблъсъкът между доброто и злото произтича от конфронтацията между чистите мечти за щастие и гротеската на дребнавата завист.
Образите на майката и сестрите са пресъздадени с голяма релефност и карикатурност, за да се открои разликата между тях.

Автори на постановката са Константин Илиев и Екатерина Чешмеджиева, костюмите са дело на художничката Лора Маринова, а сценографията на Петър Пенев. Танцуват Евгения Минкова, Румен Стефанов, Денко Стоянов, Елиана Атанасова, Анна Андреева, Илияна Славова, Галина Велчева и др.

21 юни 2019, 19.00, Основна сцена

 

На 21 юни 2019 в балетния спектакъл "Дон Кихот“ от Л. Минкус, хореографска редакция на Сергей Бобров, в главните роли на Китри и Базил варненската публика ще види за пръв път младитесолисти на балетната трупа при Държавна опера Варна Нерея Асторя от Испания и Марко ди Салво от Италия.

 

 

         НЕРЕЯ АСТОРЯ

 

е родена в Мадрид (1999), завършва Carmina Ocana, Pablo Savoye School и Victor Ullsate School, посещава майсторски клaсове на видни балетни педагози от English National Ballet School, Dance Intеrnational Meeting Spain – France и др. Участва в Dance International Day Gala в Сан Себастиан (2015, 2016, 2017), била е солистка на Ballet Joven Impulsa (2017), а от 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара й влизат ролите на Клара, Коломбина, Китайски танц в „Лешникотрошачката“, „Пепеляшка“ в „Пепеляшка“, Вилис в „Жизел“, Лебед в „Лебедово езеро“ и др. Танцува също в „Who cares“ от Баланчин и се снима във филма „Юли“, посветен на известния кубински балетист Карлос Акоста.

 

 

 

 

„За пръв път ще танцувам Китри и този дебют е изключително преживяване за мен. „Дон Кихот“ е класисчески испански сюжет и аз като испанка се чувствам особено отговорна да пресъздам образа на Китри по възможно най-автентичния начин. Всичко това прави вълнението ми още по-голямо“, споделя Нерея.

                                                            

    МАРКО ДИ САЛВО

ще бъде нейн партньор в ролята на Базил. Роден в Палермо (1999), италианецът започва да учи класически балет в родния си град, завършва Балетната академия на Виенската Щатсопер (2013-2018) и участва – освен в нейните майсторски класове, също в майсторски класове на Royal Ballet School, Staatliche Balletschule Berlin, Hamburg State Ballet School, Tanzakademie Zuerich, Balletakademie Hochschule fuer Musik und Theater Muenchen и др. От 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара му влизат ролите на Бено в „Лебедово езеро“, Арлекин, Китайски танц, Руски танц в „Лешникотрошачката“, танцува също в балетите „Пепеляшка“, “Ромео и Жулиета“, „Самсон и Далила“, „Историята на Пулчинела“, „The little Sweep”, Оперния бал на Виенската Щатсопер (2017, 2018), Нуреев Гала във Виена (2018).  Във Варна Марко ди Салво танцува, освен в балетни постановки, в мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и особено се откроява със соловото си участие в Половецките танци на операта "Княз Игор" от Бородин.

 

„Аз също като Нерея съм щастлив да танцувам Базил, главната роля в „Дон Кихот“ от Минкус. В тази интересна и многостранна партия трябва да покажа различни характеристики на образа. Да играя пантомима, да проявя чувство за хумор, след което да превключа на романтично паде дьо и сериозна хореография. „Дон Кихот“ наистина е предизвикателство, но желано предизвикателство. „За Нерея и за мен „Дон Кихот“ е не просто шанс, а сбъдната мечта, за която сме благодарни на главния балтмайстор на Варненската опера Сергей Бобров и на Светлана Тоншева, с която подготвяме партиите си.

Всъщност Варненската опера е първото ни истинско работно място в професионална балетна трупа. Научихме много, откакто танцуваме във Варна и особено по време на гастрола ни със Сибирския балет в Обединеното кралство. В края на миналата и началото на тази година, в продължение на 3 месеца всеки ден имахме спектакли, всеки ден трябваше да бъдем в кондиция и на всеки спектакъл да показваме най-доброто от себе си пред публиката в различни градове. В това незабравимо преживяване събрахме много опит и определено си заслужихме аплодисментите. Нерея и аз и сега ще се постараем да отговорим на доверието, което ни гласува Сергей Бобров, като ни повери партиите на Китри и Базил в „Дон Кихот“. Пожелаваме си публиката да ни хареса“, разказва Марко ди Салво.      

 

                                

 

 

Два фестивални концерта в памет на Дмитрий Шостакович

На 1 октомври, Световния ден на музиката, Варна за пъв път ще бъде домакин на „Piano Extravaganza” - уникалния международен фестивал, който издирва и представя произведения с висока художествена стойност.

Създавайки този специален форум през 2011 г., световноизвестният пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов постига отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на ярки, но малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения. Провеждан досега само в София, сега фестивалът „Piano Extravaganza” – Варна 2015 носи имената на прочути изпълнители като Людмил Ангелов (пиано), Димитър Буров (цигулка и виола), Христо Танев (виолончело), Атанас Кръстев (виолончело), Струнен квартет “Димов” и Даниела Димова (сопран).
 

Двата фестивални концерта на 1 и 2 октомври, посветени на големия руски композитор Дмитрий Шостакович (1906–1975), ще представят пълна панорама с всички негови камерни произведения, включващи пиано.

В програмата на 1 октомври от 19 часа в ГХГ меломаните ще чуят: Трио №1 в до мажор опус 8 от 1923 г., Соната за цигулка и пиано опус 134 от 1968 г., Соната за виолончело и пиано в ре минор, опус 40 от 1934 г. и Трио № 2 в ми минор, опус 67 от 1944 т.  

В концерта на 2 октомври от 19 часа на Основна сцена на Държавна опера Варна, са залегнали следните творби: Соната за виола и пиано, оп. 147 от 1975 г., в изпълнение на Людмил Ангелов и Димитър Буров; Седем романса по поеми от Александър Блок, за сопран, цигулка, виолончело и пиано, оп. 127 от 1967 г., в изпълнение на Даниела Димова, Димитър Буров, Христо Танев и Людмил Ангелов и Клавирен квинтет в сол минор, оп. 57 от 1940 г., в изпълнение на Квартет „Димов” и Людмил Ангелов.
        

Людмил Ангелов

Людмил АнгеловНосител на всички престижни награди за пианисти, сред тях и първа награда в най-значимия пианистичен форум в света Piano Masters в Монте Карло, постоянно ангажиран с концерти на няколко континента, Людмил Ангелов живее и работи в Испания, където е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата.
Въпреки огромната си заетост на артист от световна величина, той намира време за концерти в България и родния си град. Гостува в почти всички издания на Фестивала на изкуствата „Аполония и е първият носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония, избран е за почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове. През последните години се връща у нас с Интеграл от шест концерта с музика на Шопен, свири на „Fortissimo Fest”, а през 2011 г. става основател и артистичен директор на своя втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена.

Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, Людмил Ангелов завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” при Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалния пианист и педагог Константин Станкович. Изключителният пианист е отличен с награди от редица международни конкурси. Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов изнася рецитали, концерти c камерна музика и е солист на всички български и и много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на творци от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Педро Халфтер, Руслан Райчев, Емил Табаков, Росен Миланов и др.

Невероятен отзвук предизвикват неговите рецитали през 2000 г. на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. Пианистът има записи за RСА, Gega New, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио- и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с ронда и вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. На Международния музикален фестивал в Толедо през 2006 г. Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин.

През същата година, заедно с цигуларя Веско Ешкенази, осъществява интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Людмил Ангелов участва в няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на петте клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Дисковете му са удостоени с най-високите отличия в класическата музика.

Даниела Димова

Даниела ДимоваДаниела Димова (сопран) завършва през 1990 г. оперно пеене в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” София, в класа на проф. Реса Колева, специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, в курса по оперно пеене на проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано. През 1990 г. дебютира на сцената на Русенската опера, а от 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера.

От декември 2009 г., след спечелен конкурс, заема длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество Варна. През декември 2010 г. спечелва и конкурса за директор на новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна, в който от средата на 2010 г. са обединени Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Завършила през 2014 г. магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност, като с поредния спечелен конкурс през 2015 г. пое следващия си мандат като директор на ТМПЦ Варна.

В творческата биография на Даниела Димова има около 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус и др., както и голям репертоар от областта на кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни от Бах, Перголези, Вивалди, Моцарт, Шуберт, Росини, Верди, Р. Щраус, Шьонберг, Карл Орф, Б. Бритън и др. Певицата се представя с успех и в жанра на мюзикъла с проектите на Опера в Летния театър "Хелоу, Бродуей" (2012), "Супер Стар Гала" (2013) и рок операта „Исус Христос суперзвезда” (2014). Участва многократно в почти всички български оперни театри и музикални фестивали: “Варненско лято”, “Софийски музикални седмици”, “Европейски музикален фестивал”, изпълнявайки както оперен, така и кантатно-ораториален и камерен репертоар от Ренесанса до съвременни творби.

Гастролира на редица европейски и световни сцени: Испания – Auditorio de Madrid, Teatro Principal di Alicante, Международен музикален фестивал в Севиля, Gran Teatro “Manuel de Falla”-Cadiz; Португалия – Teatro “San Carlo’ of Lisabon; Белгия – Opera Hause of Antverpen, Palais des beaux arts – Brussel; Швейцария - Opera Hause of Vevey, Оперен фестивал в Аванж; Италия – Тоскански оперен фестивал, Норвегия – Oslo Konzerthus; Австрия – Wiener Konzerthaus; Египет – Национална опера – Кайро и др. Има издадени компактдискове със Сефарадски, Ешкеназки песни и и песни от Курт Вайл. Наред с изпълнителската си дейност, Даниела Димова развива активна обществена и културна дейност. Организира и реализира редица интересни проекти в областта на музиката за изпълнение на по-неизвестни и рядко изпълнявани в България музикални произведения. През 2007 г. основава и управлява дружество “Проект Музика”, създадено с цел реализиране на проекти в областта на музикалната култура и осигуряване на допълнителни творчески ангажименти на варненски музиканти в България и чужбина. С операта “Дидона и Еней” от Х. Пърсел варненци са гостували в Ларнака и Никозия, Гърция, а с операта на Моцарт „Асканио в Алба” – във Варезе, Италия. Даниела Димова е съучредител на сдружение “Варна – културна столица” (2004) за реализация на амбициозния проект Варна да стане културна столица на Европа през 2019 година, а през 2011 г. е избрана за председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Даниела Димова е носител на редица престижни награди: І награда за оперно пеене от Националния фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1989) за Царица на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт; І награда от Международния фестивал на изкуствата в Корея (1992); Две номинации от Организацията на евреите в България „Шалом” за годишните награди „Шофар” (2006 и 2009); Награда “Варна” (2007) за принос в развитието на оперната и камерната музика; “Кристална лира” (2007) на Съюза на българските музикални и танцови дейци за принос в оперното изкуство;  “Златно перо” (2011) на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010; Златен медал "100 години Борис Христов" (2014) от Министерство на културата за концерт "Bassissimo" с най-големия Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на 28 май 2014 г.

 

Заради дъждовното време снощният спектакъл на "Дон Паскуале" в Летния театър се отлага за днес - 21 август от 19 часа на сцената на Варненската опера.

Билетите важат без заверка, могат да се презаверят и за Оперната гала на 25 август от 21 часа в Летния театър.

 

ВЕЛИКДЕНСКА ПРОМОЦИЯ – 8 ЛВ

 

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВАНа 8 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, на сцената ще оживее драматичната съдба на  Вердиевия „Риголето” – придворния шут, който в стремежа да спаси дъщеря си от позор, я загубва завинаги. Спектакълът е режисьорски прочит е на Кузман Попов и диригентски дебют с това заглавие на Вилиана Вълчева.

По повод нейното участие в Опера в Летния театър 2014 музикалната критичка Юлияна Караатанасова отбелязва «безспорния професионализъм, съчетан с категоричен диригентски жест, разкриващ незабележими на пръв поглед пластове и линии в оркестъра”.

В „Риголето” е ангажиран великолепен солистичен състав от екипа на Държавна опера Варна - перфектният Венцеслав Анастасов е Риголето, Илина Михайлова – Джилда, Арсений Арсов – Херцогът на Мантуа, Деян Вачков – Спарафучиле.

 

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

 

„Риголето” е за мен много специално заглавие - първата опера, която гледах в детските си години в Дома на транспортните работници. Тогава за пръв път чух Арсений Арсов в ролята на Херцога, той ще пее и сега на моя дебют като диригент на „Риголето”.

Благодаря на маестро Борислав Иванов за възможността да дирижирам „Риголето”, при това с най-добрия Риголето в света Венцеслав Анастасов.

 

 

 

ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ - РИГОЛЕТО

 

Харесвам Риголето, защото заедно с „Макбет” и „Евгений Онегин” това е една от драматургически най-силните баритонови партии в световната оперна литература. Дебютирах с „Риголето” в Софийската опера през 2009 г. и тя се превърна за мен в Годината на „Риголето”.

Изпях ролята общо 20 пъти на различни сцени в различни държави – 2 спектакъла в София, 12 на фестивала „Сан Маргаретен” край Виена, 5 в Испания, последното представление беше във Варна. Оттогава „Риголето” заема основно място в моя репертоар.

В Сеул си партнирах с най-добрата Джилда в света – румънката Елена Мошук. Сега очаквам още един хубав спектакъл с великолепната Илина Михайлова като Джилда.

 

Великденска промоция за „Риголето” - 8 лв.

 

Работно време на касата: 10.00-13.00 и 14.00-19.00, тел.: 052/665 020, 052/650 666; 052/669 652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Фестивална кулминация

Кулминацията на XVI Великденски музкален фестивал – Варна 2015 ще бъде премиерата на комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, която Държавна опера Варна ще представи на 8 и 9 април от 19 часа. Автори на постановката са главният диригент Светослав Борисов и главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. Художник на костюмите е Елена Иванова, а декорите са предоставени на партньорски начала от Teatro Comunale в Модена, Италия. В екипа са още Стефан Бояджиев - диригент на хора, Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев – концертмайстори, Сребрина Соколова - асистент-режисьор и Кристиян Йорданов - помощник-режисьор, както и корепетиторите Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев и Руслан Павлов.

Интригата около Дон Паскуале

Ролята на самодоволния стар ерген Дон Паскуале, който е решен най-сетне да се ожени, при това непременно за млада дама, красива като ангел (Bella siccome un angelo), репетират басите Деян Вачков. Евгений Станимиров и Гео Чобанов. За партията на Доктор Малатеста, който трябва да помогне в осъществяването на сватбеното начинание, се готвят баритоните Пламен Димитров и Свилен Николов. Тъкмо докторът стои зад мнимата сватба на Дон Паскуале с мнимата сестра на доктора сестра Софрония, която срамежливо избягва да покаже лицето си. Всъщност това е красивата вдовица Норина, влюбена обаче в племенника на Дон Паскуале Ернесто.
В ролята на Норина с особено удоволствие се превъплъщават сопраните Илина Михайлова и Ирина Жекова, а техни партньори в ролята на Ернесто са тенорите Арсений Арсов и Георги Султанов. Според предварителния замисъл, младоженката веднага започва да прахосва богатството на съпруга си с такъв размах, че разочарованият Дон Паскуале сам бърза да се освободи от брачните окови. Случват се и други перипетии, докато в крайна смета интригата се разкрива. Всички молят за прошка Дон Паскуале, който за обща радост се оказва незлобив и дава благословията си на младите влюбени. В сюжета е замесен и нотариус, в изпълнение на Росен Рангелов и Петър Генов.  

Доницети и оперната слава

 Гаетано Доницети Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”,  „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.   Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г. Творил в постоянна надпревара с Росини и Белини, Доницети е един от тримата големи италиански романтици, чието творчество бележи разцвета на италианската музика в първите десетилетия на XIX век. Творбите му дишат с духа на новото време, звучат с  народнопесенни интонациии и – не на последно място – разкриват най-добрите страни от таланта на певците. Неслучайно оперни звезди от различни поколения триумфират на световните сцени в негови произведения.

 Прочетете още:

Един съвсем различен „Дон Паскуале”

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

На 8 август от 21 часа, в рамките на ММФ «Варненско лято» в Опера в Летния театър, ще се играе шедьовърът на Джузепе Верди «Риголето», постановка на режисьора Кузман Попов. На диригентския пулт ще застане постоянният гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони.

В ролята на Риголето ще аплодираме изкуството на един от най-талантливите български баритони с впечатляваща международна кариера Венцеслав Анастасов. Именитият баритон работи с такива големи имена в света на операта, като Лорин Маазел, Зубин Мета, Пласидо Доминго. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени, като Палау де Лас Артс – Валенсиа, Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др.

За първи път в ролята на безнравствения Херцог ще гостува младата руска оперна знаменитост, тенорът Алексей Татаринцев. Интересното в неговата творческа биография е, че първоначално завършва хорово дирижиране и едва по-късно се отдава на оперно пеене.

 

От 2008 г. е солист на Новая опера в Москва. Въпреки младостта си, Татаринцев вече е участвал в крупни творчески проекти и е пял под ръководството на Владимир Федосеев, Владимир Спиваков, Саулюс Сондецкис, Джон Нелсън и др. В репертоара на певеца присъстват ролите на Ленски и Трике от „Евгений Онегин” на Чайковски, Тамино от „Вълшебната флейта” на Моцарт, Алфред от „Прилепът” на Йохан Щраус, Граф Алмавива от „Севилският бръснар” на Росини и др.

В репертоара му влизат и едни от най-известните романси на Рахманинов и Чайковски, солистичната партия на Меса ди Глория от Пучини и др. Татаринцев е участвал в международни конкурси в Германия, Япония, Франция, Белгия и Швейцария. Лауреат и носител на бронзов медал от II международен конкурс „Галина Вишневская”, златен медал от Международния конкурс в памет на Лучано Павароти и бронзов медал от конкурса „Михаил Глинка”. Фонд „Иван Козловски” му присъжда званието „Най-добър тенор”.

С една от своите най-успешни роли, тази на Джилда, ще се представи Ирина Жекова. Солистката на Държавна опера Варна има в репертоара си над 15 роли, сред които Адина от „Любовен еликсир” на Г. Доницети, Оскар от „Бал с маски” и Нанета от „Фалстаф” на Дж. Верди, Мюзета от „Бохеми” на Дж. Пучини, Графиня Аделе от операта „Граф Ори” и Клоринде от „Пепеляшка” на Дж. Росини, Лейла от „Ловци на бисери” на Ж.Бизе, участва в три от четирите постановки на академик Пламен Карталов на "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер.

 

На снимките (от ляво надясно): Стефано Сегедони, Алексей Татаринцев, Венцеслав Анастасов, Ирина Жекова, Евгений Станимиров

Спарафучил ще пресъздаде водещият бас на Държавна опера Варна Евгений Станимиров. Специализирал в Академията на Театър ла Скала, Милано, записал в репертоара си знаковите басови партии в световната оперна литература, пял под  режисурата на Франко Дзефирели, редовен гост на „Ла Скала” и най-добрите италиански оперни сцени, той е изпълнявал Спарафучиле в Театро Сочале Комо, Театро Арчимболди в Милано, Театро Понкиели в Кремона и др.

В ролята на Монтероне ще гостува Росен Рангелов, останалите образи ще пресъздадат Силвия Ангелова (Мадалена), Свилен Николов (Маруло), Вяра Железова (Джована) и др.

 

Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов в интрига срещу стария жених

„Дон Паскуале” – 17 октомври, 19.00

Гаетано Доницети, прочут с бързината и лекотата, с които композира, създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура с единна драматургична концепция и богата мелодика в стил опера-буфо, която публиката бурно одобрява на премиерата на 3 януари 1843 г. в Париж.

В интригата срещу самодоволния стар ерген Дон Паскуале, решил да се ожени, при това непременно за млада дама, се включват водещи солисти от екипа на Държавна опера Варна, заедно с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов като Ернесто. Далеч по-младият от своя персонаж Евгений Станимиров: «много хубав бас, който младият певец гъвкаво използва в местата, изискващи бърза артикулация», според Елена Хаберман от Списанието за опера и балет в цял свят «Der neue Merker”, се превъплъщава артистично в Дон Паскуале. Музикалната наблюдателка се впечатлява още от Ирина Жекова в ролята на палавата Норина – „лиричен сопран с добре школуван глас и богат диапазон”, както и от „отличния в музикално отношение хор” и „завладяващата с динамиката си трактовка” на диригента Светослав Борисов. Свилен Николов също е много убедителен като Доктор Малатеста и забърква с очевидно удоволствие цялата интрига, за да я доведе до успешен край.

Импониращ акцент в изключително динамичния режисьорски прочит на Кузман Попов внасят костюмите на Елена Иванова, които предлагат своеобразно модно шоу от няколко епохи - Паскуале идва от барока, Ернесто - от края на миналия век, а Малатеста и Норина са някъде между барока и новото време.

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

28 октомври 2016, 19.00

Маестра Конти

Маестра Конти: „Да се вслушваме повече в себе си”

 

На 28 октомври варненската оперна сцена предлага едно преживяване за естети с Вердиевия „Риголето”, дирижиран от именитата италианка Маестра Николета Конти. Започнала кариерата си като асистент на великия Ленард Бърнстейн, тя е признат творец в световните музикални среди.

След провеждането на свой Майсторски клас преди две години в София, завършил с голям гала концерт, Маестра Конти идва за втори път в България за да дирижира една от любимите си опери.

 

За ролята на Джилда е поканена американката Алиана Габриели, която спечелва с тази роля конкурс за Метрополитън Опера. Великолепния солистичен състав оформят с коронни роли в своя репертоар солистите на Държавна опера Варна Венцеслав Анастасов (Риголето), Валерий Георгиев (Херцогът на Мантуа), Евгений Станимиров (Спарафучиле) и др.

 

„Винаги започвам подготовката си за оперния спектакъл от либретото, за да обхвана дълбоките връзки между текста и музиката. Това е много важно за драмите на Верди, чиято сила и красота преоткривам всеки път по нов начин. Известно е, че композиторът е работил много дълго върху всеки един от персонажите, докато намери точния инструмент, който да изрази конкретното душевно състояние на героя”, разказва Маестра Конти.

И продължава: „Ключът за добрия оперен спектакъл се държи от диригента. Той е длъжен да намери правилното темпо, да създаде творческа атмосфера за оркестъра и целия екип, като следвайки солистите, самият той да работи за тях. Диригентът трябва да намери баланса не само между компонентите в произведението, но и между хората, които заедно създават магията на оперния спектакъл. Аз много внимавам за този баланс. За мен най-важното е всички ние да се настроим на една и съща енергийна вълна, за да можем, вслушвайки се в себе си, да намерим есенцията на творбата и да я поднесем на зрителите така, че и те да бъдат заразени от същата емоция.
Мисля, че всички ние, хората, трябва да се вслушваме повече в себе си. Това би било от полза не само за изкуството.

 

Харесвам различни творби и жанрове, но предпочитам драматични сюжети. Обичам да дирижирам Пучини, той е гений на оркестрацията. Моцарт ме кара да се чувствам, сякаш летя в пространството. Но Верди, Верди е нещо съвсем различно, това е моята музика. И се радвам, че ще дирижирам „Риголето” във Варна, с български музиканти и певци, които аз по принцип ценя, те са са добре приети в цял свят”, изтъква Маестра Конти.

 

Новата сценична версия на на балета „Жизел” ще се играе на 29 септември от 19 часа за пръв път през новия 69-ти творчески сезон на Държавна опера Варна и за пръв път след изключително успешната премиера в началото на август т.г. Постановката и хореографията на известната творба на Адолф Адам са дело на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров и неговите асистенти - солистите на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Олеся Алдонина, Демид Зиков, Наталия Боброва, както и на репетитора на Болшой театър Сергей Антонов. Фотограф Веселин Василев.

Спектакълът се изпълнява с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството на Вилиана Вълчева. В главните роли ще танцуват водещите балетни артисти Илияна Славова – Жизел, Павел Кирчев – Алберт, Юрика Аоки – Мирта и Мартин Чикалов – Ханс. Участват още Даниел Обрешков – Вилфред, Галина Велчева и Евгения Минкова – двойка вилиси, Румен Стефанов – Херцогът, Лиляна Георгиева – Батилда и Гергана Георгиева – Берта.

Идеята за балета „Жизел” идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

В историята на Варненската опера „Жизел” се поставя отново след една доста продължителна пауза от 39 години. Дългогодишните балетмайстори на оперния театър Стефан и Галина Йорданови са автори на предишните две постановки от 1965 и 1976 г. “Жизел” 2015 вълнува както с красивата класическа хореография на Сергей Бобров, така и с балетните умения и подчертаната ансамбловост на екипа, за който „Жизел” е последната, най-голямата любов.

 

13 ноември 2018 година, 19.00, Държавна опера Варна

 

Федерико Борландели150 години след кончината на Джоакино Росини, която отбелязваме през 2018-а, Варненската опера ще представи на 13 ноември неговата бравурна опера-буфа „Севилският бръснар“, в главната роля с „кадифения баритон“ Свилен Николов.

А в антракта публиката ще има редкия шанс да изпие чаша шампанско не с кого да е, а с потомък на Росини.ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за родството си с великия композитор иролята на музиката в живота на всички негови потомци, за семейната реликва, белкантото и мюзикъла, посветен на големия... кулинар Росини 

Федерико, разкажи за родствената си връзка с Росини, като негов прапраплеменник, нали правилно те разбрах?

Да, аз съм прапраплеменник на Росини по майчина линия. Останахме само трима живи негови наследници -майка ми, аз и моята братовчедка. За мен, за нас, както и за всички от родословното дърво на Росини, той е идол, не само защото сме негови потомци, а заради прекрасната музика, която той е сътворил. Всички в рода сме музиканти. Пра-, прадядо ми, бащата на майката на моята майка Марко Кастолди, е бил режисьор в Миланската скала,работил е много с Джакомо Пучини и Пиетро Маскани, с когото го е свързвало близко приятелство. Преди години нашите две фамилии, роднините на Росини по майчина и бащина линия, се обединили и заедно основали Музея на Миланската скала. На паметния знак за дарението е изписано и името на инж. Сиджизмундо Гилярди - моя дядо, бащата на майка ми.

Как съхранявате музикалното наследство на Росини?

След като внимателно издирихме и събрахме огромния музикален архив на Росини, предадохме всичко на Музея в Пезаро, родния град на композитора. Редно е цялото музикално наследство на композитор от такава величина да се съхранява на едно място. В Пезаро се намира и седалището на Международната Росиниева фондация,там всяко лято се провежда известният летен Росиниев оперен фестивал, а Държавната консерватория в града носи името на Росини.

И от огромното наследство на Росини нямаш нищо лично, което да напомня произхода ти?

Останала ми е само една оригинална страница с музика, нотите за една песен, написана с почерка на Росини. Поставена в рамка, тази семейна реликва е нашето най-голямо богатство и най-скъп спомен за великия ни предшественик.

Имаш ли своя класация за творбите на Росини?

„Севилският бръснар“ на първо място, следват„Крадливата сврака“, „Пепеляшка“ и всички останали произведения на Росини, всяко със своето специфично очарование. Допадат ми също неговите не толкова известни опери като „Семирамида“ и „Граф Ори“.

С такова потекло музиката несъмнено играе роля в твоя живот?

В моето семейство музиката винаги е била на пиедестал. Оперни спектакли, концерти и всякакви музикални събития са част от ежедневието ни. Редовно слушаме музика и вкъщи, разполагаме с голяма нототека с оперна, симфонична и музика в различни жанрове. От малък живея в света на музиката. Започнах да свиря на пиано от 4-5 годишен, а първия си концерт изнесох на 6 години. Завърших Conservatoriа dimusicasacraс пиано, композиция, орган и клавесин. След това, в продължение на 8 години, учих оперно пеене при Йоланда Ториани, която е пяла с Тито Скипа. Имах щастливата възможност да работя и с други големи имена на световната оперна сцена като Магда Оливеро и Карло Бергонци.От 41 години съм се посветил на музиката и не бих могъл да си представя живота без нея.

С примабалерината на Софийска опера и балет Катерина Петрова - Жизел и премиерсолистите на Софийска опера и балет Цецо Иванов – Алберт и Кирил Иванов - Ханс

Катерина Петрова

Примабалерината на Софийска опера и балет Катерина Райчева Петрова е родена на 27.11.1986 г. в София. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2005 г. в класа на Милена Симеонова. През същата година постъпва в състава на Софийска опера и балет. Участва в целия класически и съвременен репертоар на трупата. Удостоeна е с отличие трета степен-младша възраст през 2004 г. и втора награда-старша възраст през 2006 г. на балетния конкурс "Анастас Петров". Взима участие в международния балетен конкурс във Варна. Богатият й репертоар включва "Лебедово езеро"- Одета-Одилия, "Баядерка" – Никия, "Спящата красавица" - принцеса Аврора, "Жизел" - Жизел, Мирта, Двойка вилиси, "Кармен" - Кармен, Съдба, "Зорба гъркът" - Марина, "Дон Кихот" - Мерседес, Карменсита, Повелителница, Червена пачка, "Шехерезада" - Шехерезада, „По средата леко издигнат" – Уилям Форсайт.

Катерина Петрова танцува в балетите на Баланчин "Аполо", "Дивертименто Брилянте", "Ла Сурс", "Кончерто Бароко", "Класическо па де дьо", "Серенада" - соло. Тя изпълнява Антигона в "Антигона", Клитемнестра в "Електра", Индийска кукла в "Лешникотрошачката", соло в "Степинг Стоунс" – соло, Зора в "Копелия"-Зора, Сиеста в „Сюита в бяло”. Участва в съвместна продукция с холандската трупа INTRO DANS в спектакъла "Жил". През 2013 г. е гост в италианската трупа "Balletto del sud", където танцува в „Лешникотрошачката" Мари, в "Жар Птица" - Жар птица, в "Едип" - Антигона. През 2014 г. примабалерината на Софийска опера и балет е поканена в Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия за ролята на Одилия в "Ле.

Цецо Иванов

Премиерсолистът на Софийска опера и балет Цецо Георгиев Иванов е роден на 5 октомври 1991 г. във Варна. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2010 г. в класа на Бойко Неделчев.

В същата година постъпва в състава на Софийска опера и балет. Участва във всички класически и съвременни спектакли на трупата. През 2008 г. участва в балетния конкурс "Анастас Петров" и е удостоен с отличие трета степен, а през 2010 г. - с отличие първа степен. През 2014 г. завършва АТМИИ в Пловдив със специалност Балетна педагогика.

През 2014 г. Цецо Иванов гостува на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск - Русия в ролята на принц Зигфрид в "Лебедово езеро".

В репертоара му присъстват творби като "Лебедово езеро" - принц Зигфрид, па де троа, "Баядерка" – Солор, "Спящата красавица" – принц Дезире, Синя птица, "Жизел"- принц Алберт, "Силфида"-Джеймс, "Кармен" – Ескамилио, "Дон Кихот" - Еспада, двойка приятели, "Шехерезада" - Лунен принц, "По средата леко издигнат" - Уилям Форсайт. Цецо Иванов танцува в балетите на Баланчин "Дивертименто Брилянте", "Ла Сурс", изпълнява ролята на Егист в „Електра” и на Принц Лешникотрошач в „Лешникотрошачката”.

 

22 януари 2016, 18.00

 На 22 януари от 18.00 ч., под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, зрителите ще видят италианския прочит на популярната комична творба.

Постановката е дело на режисьора Антонио Петрис, сценографката Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Оригиналният замисъл представя Фигаро като режисьор на марионетен театър.

В ролята на Фигаро публиката ще се срещне с майсторството и харизмата на един от най-талантливите български баритони Венцеслав Анастасов. Великолепния състав на «севилският бръснар» допълват тенорът Арсений Арсов – Граф Алмавива, Силвия Ангелова – Розина, Деян Вачков – Дон Базилио и Гео Чобанов – Доктор Бартоло, а като Берта ще видим за пръв път младата певица Аделина Попова.

 

 „Жизел” с Илияна Славова и Павел Кирчев

21 януари 2016, 18.00

Романтичният балет „Жизел” по музика на Адолф Адам е най-новата балетна постановка на сцената на Варненската опера, авторски спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров, който намери изключителен отзвук сред почитателите на балетното изкуство още на августовската премиера миналата година. Като репетитор с нашите балетни артисти работи забележителният балетен артист от Болшой театър Сергей Антонов.

 

В главните роли на 21 януари от 18 часа ще танцуват водещите балетни солисти Илияна Славова, Павел Кирчев, Юрика Аоки, Мартин Чикалов, Румен Стефанов, Галина Велчева, Евгения Минкова и др.

Спектакълът ще бъде с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството наБорис Спасов – диригент на Софийска опера и балет.

 

 

 


 

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна –кандидат за европейска културна столица 2019

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

На 19 август публиката ще забавлява най-известният севилски оперен герой, обезсмъртен в музиката на Джоакино Росини. Постановката на „Севилският бръснар” от 2012 г. е на италиански постановъчен екип с режисьор Антонио Петрис, сценограф Грета Подеста, костюмограф Салваторе Русо и хореограф Джузепе Парента.

Трактовката е пета поред в историята на Варненската опера, докато за пръв път „Севилският бръснар” се играе през 1950 г. под режисурата на Петър Райчев – първия световноизвестен български тенор, пял в Миланската скала, Метрополитън Опера, Ковънт Гардън и Болшой театър, един от радетелите на оперното дело в България, режисьор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера.

Оттогава досега „Севилският бръснар” не престава да радва публиката с многообразните си превъплъщения. С какво е по-различен последният оперен Фигаро, обяснява режисьорът Антонио Петрис: „За нас е особено важно, освобождавайки се от някои детайли и оставайки в същото време верни на Росини, да приближим операта до италианския стил, до италианското светоусещане. В изкуството винаги трябва да се търси нещо различно.

Използвайки принципа на театър в театъра, сега в „Севилският бръснар” ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро. В един момент Фигаро изоставя своя куклен театър и продължава режисьорските си занимания извън сцената. Идеята е, че измисленият и реалният живот, изкуството и животът непрекъснато се преплитат.”

 

СТАРТ НА ВЕЛИКДЕН 2020 С МЮЗИКЪЛА „АНИ“

 

„За младия зрител“ е най-новият, пети проект на Театрално-музикален продуцентски център Варна в условията на Covid-19. След първия проект на ДТ „Стоян Бъчваров“ „Театърът чете от вкъщи“; платформата „Споделени представления“ на Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“, кратките видеа в социалните мрежи, с които отделни артисти отправят неформална покана за проследяване на театралните, оперни и балетни заглавия в „Споделени представления“ и инициативата „Помогни на колега в нужда“, усилията на варненските творци да запазят близостта със своята публика продължават с проекта „За младия зрител“.

Всяка неделя от 16.00, по време на извънредното положение, ще бъдат представяни заглавия, адресирани към младежката аудитория, които са продуцирани от Театрално-музикален продуцентски център Варна, в партньорство с Детско-юношеската опера при Общински детски комплекс Варна или с театралните школи в града.

 

На 28 април от 19 часа меломаните ще имат възможността да се насладят на две от знаковите опери в стила на италианския веризъм. В една вечер ще бъдат представени оперите «Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало. Ще дирижират диригенти от различни поколения -  най-напред на пулта ще застане доайенът и aртистичен директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов за операта «Селска чест», а «Палячи ще дирижира младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

И солистичният състав е изцяло варненски. Рядко се случва в двете главни тенорови партии да се представи един и същ певец, но точно това предизвикателство ще поеме тази вечер тенорът Валерий Георгиев. Ще го аплодираме в ролите на Туриду от „Селска чест” и на Канио от „Палячи”. В Сантуца ще се превъплъти сопраното Димитринка Райчева, Алфио ще бъде баритонът Пламен Димитров, Бойка Василева ще изпълни партията на Лучия, а Вяра Железова - на Лола.

В «Палячи», под диригентството на Вилиана Вълчева, ще имаме удоволствието да чуем още Венцеслав Анастасов като Тонио, Линка Стоянова като Неда, Пламен Димитров като Силвио и Борис Луков като Арлекин.

 

 

3 май 2020, 16.00. Online проект „За младия зрител“ на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Следете: YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, фб профила Държавна опера Варна / State Opera Varna и и фб събитието Споделени представления.

 

 

Държавна опера Варна

69-ти творчески сезон (2015-2016)

 

Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13 J.

В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет. Завършил НМА „Панчо Владигеров”, той дебютира като режисьор в България в миналогодишното издание на Опера в Летния театър с „Адриана Лекуврьор” от Умберто Джордано. Спектакълът бе посрещнат изключително ласкаво както във Варна, така и в София.

 

За сегашната постановка е поканен още един македонски творец – сценографа Живойн Траянович. Костюмограф е дългогодишната художничка на Варненската опера Кина Петрова, диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореограф - Гергана Георгиева-Караиванова.

В главните роли ще видим Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др.

 

Историята на „Силата на съдбата”

 

Франческо Мария Пиаве написва либретото върху испанската драма „Дон Алваро или силата на съдбата” от 1835 г. на Анхел де Сааведра, като използва и сцени от „Лагера на Валенщайн” на Фридрих Шилер. Действието, което се разгръща в Испания и Италия от средата на ХVІІІ век, представя трагичната и недопустима според кастовите предразсъдъци любов между испанската благородничка Дона Леонора и потомъка на древните инки, метиса Дон Алваро.

Изпълнен със случайности, разминавания, преследвания и невероятни превъплъщения, сюжетът проследява фаталните последици от изпълнението на клетвата за мъст в защита на поруганата фамилна чест. Те олицетворяват силата на съдбата - злото, пред което невинната любов се оказва безсилна.

 

Верди, получил поръчка за написването на тази опера от руския имперски двор, сам дирижира световната премиера в Санкт Петербург през 1862 г. Недоволен от постигнатото, композиторът преработва операта и през 1869 г. публиката в Миланската скала аплодира истинската премиера на „Силата на съдбата” в нейната окончателна редакция.

 

Прочетете повече:

Диригент - постановчикът на "Силата на съдбата" Светослав Борисов

Режисьор - постановчикът на "Силата на съдбата" Деян Прошев

 

 

 

30 ноември, 19.00, Варненска оперa

III Международен балетен форум – Варна 2018

 Видео СНЕЖАНКА

 

„Зле опазеното момиче” има славата на един от първите балети в световната хореографска съкровищница. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията, е Жан Добервал (1742-1806).

По-късно Луи Харолд добавя своя музика към балета, но най-значима е намесата на немския композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899), чиято версия на „Зле опазеното момиче” получава широко разпространение в Русия. Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горский правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.

 

Във Варна, след постановката на „Зле опазеното момиче“ през 2017 г., хореографска редакция на Сергей Антонов, на 30 ноември 2018 г., в рамките на III Международен балетен форум, ще аплодираме и премиерата на балета с оригиналната хореография на Александър Горский.

В главните роли ще танцуват Елена Свинко от Русия, лауреат на Международния балетен конкурс във Варна 2017 и Марчело Пелицони от Италия. Само преди няколко дни балетната двойка се представи блестящо в главните роли на балета „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография на Сергей Бобров.

В „Зле опазеното момиче“ на 30 ноември 2018 г. ще танцуват още: Павел Кирчев в ролята на Марцелина, майка на Лиза и Франческо Бруни, в ролята на Никез, Мишо ще бъде Иван Карнаухов, който е и асистент-хореограф на постановката.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

23 април 2020, 19.00, live stream на операта „Симон Боканегра“ от Верди.

Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0; facebook страницата Държавна опера Варна / State Opera Varna; / State Opera Varna и facebook събитието Споделени представления

 

 16 юни, 2 август 2017, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

„Зле опазеното момиче”

Балет в две действия от Петер Лудвиг Хертел

Хореограф-постановчик Сергей Антонов, солист на Болшой театър (Москва)

Асистент хореограф Светлана Тоншева, солист на Кремълски балет (Москва)

Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова

Репетитор Гергана Караиванова

 

Влада Захарова

 

„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция.

Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер.

Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот.

Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж.

Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера.

Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, където се играе в много театри и така Русия става втора родина на „Зле опазеното момиче”.

Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горски правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.

 

Сергей АнтоновВ звездния екип на „Зле опазеното момиче” 2017 г. са хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет.

През последните години двамата работят с балетната трупа на Варненската опера и заедно с главния балетмайстор Сергей Бобров, з.а. на Русия, имат определени заслуги за творческото развитие на състава. Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова, репетитор е Гергана Караиванова.

 

Хореограф-постановчикът Сергей Антонов прави нова редакция на известния балет, използвайки музикален материал на композитора Хертел. Балетът е създаден на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.

 

 

 

 

 Артьом КалистратовИстинско събитие е, че за пръв път в най-новата история на Варненската опера, тук ще танцуват младите солисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, които ще изпълнят главните роли на влюбените Лиза и Колен.   

 

В своята версия Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които  циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов).

В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти.

 

Влада Захарова 

 

 

В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).

 

Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография  с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър.

Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография  през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим.

През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света" (Сочи).

 

Артьом Калистратов

 

Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е привт в състава на балетната трупа на Болшой театър.

 

През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Последните му роли са Руската кукла от балета "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович и Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски.

В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2019

Джузепе Верди следва драмата на Антонио Гутиерес за разтърсващата съдба на първия дож на Генуа – Симон Боканегра (XIV век). Той черпи вдъхновение и от две емоционални писма на поета Франческо Петрарка: „Това са две великолепни писма на Петрарка, едното до дожа Боканегра, другото до дожа на Венеция, с които ги упреква, че се готвят да водят братоубийствена война, защото и двамата са синове на една и съща майка – Италия… Това чувство за една италианска родина в онази епоха е сюблимно!“
Героите във Вердиевата опера са изправени един срещу друг, гневът определя действията им. Любовта е контрапункт на мракобесното настояще и единствената пътека, която води към надеждата.
На фона на тежки политически събития и размирици, дожът на Генуа е разкъсван от мъчителни спомени за дъщерята на най-големия си враг Фиеско, в която е влюбен... Заговор слага край на живота му, но в последните си мигове Симон Боканегра се помирява с Фиеско, оглежда се в чистите очи на отдавна изгубената си дъщеря и открива щастието...
Със „Симон Боканегра“ Верди създава една от най-забележителните партии за баритон в световното оперно наследство.
Любопитно е, че най-напред той сам написва сценарий и го изпраща на либретиста си Франческо Мариа Пиаве. За съжаление първите две постановки на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във венецианския оперен театър Ла Фениче и през 1859 г. в Миланската Скала нямат особен успех. Но Верди обича тази своя опера и 20 години по-късно я преработва, този път по либрето на Ариго Бойто. Големият успех на премиерата в Миланската Скала на 24 март 1881 г. предопределя щастливата по-нататъшна съдба на операта „Симон Боканегра“.
Разгръщайки последователно лайтмотива за спомена, Верди създава великолепна музика, в която блестят с изпълненията си най-добрите на планетата като Тито Гоби – Боканегра, Борис Христов – Фиеско и др. Публиката на ММФ „Варненско лято“ 2019 ще има възможността да чуе българския баритон Кирил Манолов, обиколил с ролята на Симон Боканегра всички големи театри в Европа и света, както и Дария Масиеро, Италия и Иван Момиров - имена от съвременната световна сцена.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019
8 август, 21.00, Опера в Летния театър
"СИМОН БОКАНЕГРА" - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ
Сценография АЛЕСАНДРА ПОЛИМЕНО
Костюми АЛЕКСАНДЪР НОШПАЛ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетет още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2560-ivan-momirov-za-simon-bokanegra

 

Петото издание на Опера в Летния театър, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019, не би могло да мине без рок операта «Исус Христос супер звезда», чиято бравурна премиера през април т.г. покори сърцата на публиката.

Кирил Манолов

Спектакълът на 7 юли от 21 часа ще бъде и своеобразна премиера на открито за легендарната творба, по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс, поставена с въображение и замах от диригента Юли Дамянов, режисьора Светозар Донев, художника Иван Токаджиев, костюмографката Ася Стоименова и диригента на хора Стефан Бояджиев.

Белязала поколението на хипитата от 70-те години на миналия век, рок операта „Исус Христос супер звезда” взривява музикалния канон, като съчетава в оперен контекст различни стилове - фънк джаз, суинг, рок, рагтайм, неравноделни ритми, оригинална религиозна музика.

Действието следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането му в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. Вече години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената, защото човечеството винаги се нуждае от него и това особено остро се усеща в преломни и критични ситуации, каквито преживяваме и днес, буквално дори в тези дни.

В спектакъла на 7 юли ще участват солисти, хор и балет на Държавна опера Варна, с диригент и пианист харизматичният Страцимир Павлов. Перкусии Валери Ценков, китара Георги Илиев, бас китара Борис Казаков.

Образа на Исус Христос супер звезда ще пресъздаде познатият от клубната сцена на «Ментол» и любим изпълнител на младото поколение Нейчо Петров-Реджи. В ролята на Юда ще се срещнем с една истинска рок звезда – Звездомир Керемидчиев-Звезди.

Добавяме солистите на Националния музикален театър Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев с техния завладяващ прочит на ключовите герои Ирод и Пилат, както и солистката на Държавна опера Варна Силвия Ангелова, която ще представи единствения женски образ на Мария Магдалена.

 

 
Вижте «Исус Христос супер звезда» през погледа на екипа:

Юли Дамянов: Великолепна симбиоза между опера и рок

Гледам на „Исус Христос суперзвезда” като на изключително сериозно произведение, което има огромен принос за развитието на съвременната класическа музика. Трябва да си дадем сметка, че както в средните векове религиозната музика е черпила свежи идеи от други извори – от рицарското песенно творчество например, така през ХХ век и Андрю Лойд Уебър заимства от религиозната тема.

Той използва за основа евангелския разказ, но го развива с нови музикални средства и внася нови звукови хармонии. По този начин той не само обогатява съвременната музика и възприятието за нея, но задава и някои основни посоки за бъдещето. И ако днес никой не се учудва от композиции, обединяващи различни музикални жанрове или от съвместни изяви на оперни и поп певци, то заслугата за това в голяма степен е на Андрю Лойд Уебър и неговата великолепна симбиоза между опера и рок „Исус Христос суперзвезда”.

 

 

Online платформа на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

19 март, 19.00 - Оперна гала на Опера в Летния театър 2018, видеозапис

21 март, 19.00 - "Телефонът на мъртвеца" на ДТ "Стоян Бъчваров", видеозапис

Всеки ден, 19.00 - "Тетърът чете от вкъщи", домашно видео

 

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата
Спектакъл под патронажа на народния представител Борислав Гуцанов

За пръв път във Варна се поставя рок операта «Исус Христос суперзвезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс.
Действието на рок операта следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. Вече години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената. Навярно защото човечеството винаги се е нуждаело от Исус, а и днес продължава да се нуждае от него. Това особено остро се усеща в преломни и критични моменти, във времена разделни, когато вярата и човещината са поставени на изпитание. За да дойдат след това като наша утеха словата за Възкресението и надеждата, че преживяното ще доведе до осъзнаване да бъдем по-добри, по-свободни и верочтно по-щастливи.

Варненският проект на «Исус Христос суперзвезда» се реализира под палката на диригент-постановчика Юли Дамянов, като на 19 декември 2013 г. ще чуем премиерното концертно изпълнение, а сценичната версия ще има своята премиера през 2014 г. В постановъчния екип на «Исус Христос суперзвезда» влизат именитите български творци проф. Светозар Донев - режисьор, Иван Токаджиев – художник, Анна Донева - хореограф.

За ролята на Исус Христосв премиерното концертно изпълнение на 19 декември Държавна опера Варна покани певеца от българската клубна сцена

Нейчо Петров-Реджи. Той се изявява еднакво добре в стиловете джаз, фънк, соул, R&B, боса нова, блус и етно, но за пръв път ще рее рок опера – едно предизвикателство, за което се готви много сериозно.

Останалите главни персонажи ще представят солистите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев и солистите на Държавна опера Варна Силвия Ангелова, Свилен Николов, Пламен Димитров, Вяра Железова, Людмил Петров, Владислав Владимиров и др. Освен симфоничния оркестър, в изпълнението участва и хорът на Държавна опера Варна с диригент Стефан Бояджиев. За следващите сценични изпълнения ще се канят и други известни български рок и поп изпълнители.

 

 

 

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

 

 

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

 

„Спящата красавица“, приказката, която не само децата обичат...

Наистина това е прекрасна приказка, нежно въплъщение на идеята за любовта, която олицетворяват Аврора и Принц Дезире. Важна роля играе Фея Люляк, феята на доброто, която преодолява всички, причинени от злата Фея Карабос, препятствия. В този балет има много персонажи, а на финала зa сватбата се събират всички - Червената шапчица, Вълкът, Пепеляшка и други герои от популярни приказки. „Спящата красавица“ е авторска хореографска редакция на Сергей Бобров по класическата хореография на Мариус Петипа и аз се радвам, че имам възможността да работя по нея в първата постановка на този балет на варненска сцена.

 

Защо руската балетна школа става доминантна в световен мащаб?

Руската балетна школа взема най-доброто от френската и италианската балетна школа, пречупва го през руската индивидуалност и създава свой собствен стил. Тя се обособява като самостоятелна школа, която се отличава по много неща от европейската, включително методика на преподаване, акценти в техниката, форма на изпълнение и т.н. Например постановката на ръцете във френската школа, повлияна от времето на Луи XIV, е доста по-маниерна. Съвсем различна е постановката на ръцете и в италианската школа. В руската балетна школа всички тези различия са преосмислени, преработени и приведени в съответствие с характера и нагласата на руската чувствителност. Фактът, че руската балетна школа се приема с адмирации в цял свят, говори достатъчно добре за нейните качества.

 

Какъв тип балетмайстор е Иван Карнаухов?

В творческата си кариера съм танцувал всички роли в „Спящата красавица“, сега също имам участие, но по-важната ми роля тук е на педагог и балетмайстор. В балета не може да има демокрация, в балета е въможна единствено диктатура. Ако не се подчиняваш и не изпълняваш задачите, които ти се поставят, просто трябва да си вървиш. Разбира се, в хода на постановката аз вземам под внимание мнението и предложенията на артистите, това е естествено. Но когато балетмайсторът предяви своите изисквания, какво и как трябва да се направи, балетният артист не бива да спори. И това е така, защото всеки има своята гледна точка и докато артистът възприема нещата от своя ъгъл, балетмайсторът обхваща цялата картина.

 

 

Прочетете цялото интервю тук >>>>>

 

 

 

„Кармен” е всичко около нас, целият живот, целият свят, без сенки, без недоизказаност”, Ромен Ролан

Операта „Кармен” на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Обявена в първата програмна книжка като комедия, тя – оказва се – завършва с кървава трагедия. Нейни герои са бандити, контрабандисти, войници. Възмутените зрители се надпреварвали да отхвърлят главната героиня като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка,” „авантюристка без морални устои” и т.н. Операта, както и героинята, разбили сърцето на своя творец – Бизе не понесъл провала на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 г. и починал 3 месеца по-късно...

Но историята обича парадоксите. Обвиненията в безнравственост след време сме сменили с възхищение и преклонение пред неподражаемата Кармен, а дързостта и вулгарността й, които възмутили публиката на премиерата, започнали да се възприемат като пикантни и дори привлекателни особености на своенравния й характер.

И французите, тези велики познавачи на женската природа, сами се удивили на своята недалновидност. 7 години след премиерата, операта се завърнала в Париж с огромен успех, а през 1904 г. вече достигнала своето 1000-но представление.

Днес „Кармен” е една от най-популярните опери и гордо шества по оперните сцени в Европа, Америка и Япония – както винаги свободна, свободна от любов, свободна за любов... „Кармен” завинаги!

 

 

 

 

18 юли, 21.00, Опера в Летния театър

 

КУЛМИНАЦИЯ НА ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

Музикална драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду. Диригент Михаел Балке. Режисьор Кузман Попов. Сценография и костюми Мария Диманова. В ролите: ФЛОРИЯ ТОСКА - Александрина Пендачанска, КАВАРАДОСИ – Камен Чанев, БАРОН СКАРПИЯ - Пламен Димитров, АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров и др.

 

 

Уникалното българско сопрано от световна величина Александрина Пендачанска дебютира преди година и половина като Тоска и превърна изпълнението си в триумф. Варненци и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на това нейно изключително превъплъщение . Суетна, изкусителна, наивна, романтична, но и решителна, оперната примадона Тоска не се поколебава да забие нож в гърдите на коварния полицейски шеф Скарпия, както и да последва в смъртта любимия Каварадоси. Музикалната критика определя шедьовъра на Пучини като „уникален портрет на актрисата”, с лирична кулминация „Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Александрина Пендачанска ще бъде на сцената заедно с прочутия тенор Камен Чанев като Каварадоси и великолепния баритон, солист на Варненската опера, Пламен Димитров като Скарпия. За да дирижира този звезден спектакъл, е поканен Михаел Балке, главен гост-диригент на Театъра и Симфоничния оркестър в Санкт Гален, Швейцария.

 

Още е жив споменът на варненци за невероятно вълнуващото представяне на АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в миналогодишния й концерт във Фестивалния и конгресен център „Това съм аз“, с който тя отбеляза блестящата си 30-годишна кариера на оперната сцена. Дъщерята на незабравимата оперна певица Валери Попова започва творческия си път през 1988 г. и оттогава досега е изградила репертоар с над 70 роли от предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен). 
С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с изпълнения под палката на най-признатите диригенти на нашето време, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за „Хармония Мунди“, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, две номинации за „Грами” за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на нашето време.

 

 

КАМЕН ЧАНЕВ завършва Френска гимназия в родния си град Сливен и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов, когото смята за свой идол. През 1992 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Изявява се в основния теноров репертоар, освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Във Виенската Щатсопера го аплодират в ролите на Де Грийо от „Манон Леско” и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, в Арена ди Верона – в ролята на Калаф от „Турандот”, любимец е на публиката в "Театро ла Фениче", "Deutsche Oper" - Берлин, "Театро Лицео" - Барселона и др.
Разнообразният му репертоар включва над 30 главни роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Селска чест”, “Палячи”, “Трубадур”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, „Риголето”, „Кармен”, както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер и др.
Варненската публика отдавна познава и високо цени Камен Чанев, който е гастролирал тук неведнъж и винаги с огромен успех в главните тенорови партии от„Селска чест“ и „Палячи“, „Трубадур“, „Аида“ и др.

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ завършва средно образование в родния си град Варна в ПГСАГ ,,Васил Левски’’ със специалност архитектура и паралелно с това НУИ „Добри Христов” със специалност оперно пеене. По време на обучението си в Музикалното училище е избран от проф. Благовеста Карнобатлова – Добрева, в чийто клас завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2003). От 2005 г. е солист в ,,Teatro Lirico D’Europe’’, където започва неговата солистична кариера със спектакли в най-големите театри на САЩ. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна, чест гост е и на сцената на Софийската опера и балет. Признание жъне и на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Казахстан, Испания, Дания, Малта, Белгия, Холандия, Корея, Турция, Китай и др. В богатия му репертоар присъстват образите на Шонар и Марсел от „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Леско от ,,Манон Леско’’, Фигаро от ,,Севилският бръснар“, Родриго в „Дон Карлос”, Дон Карло от ,,Силата на съдбата’’, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Макбет в ,,Макбет’’, Риголето в „Риголето”, Набуко в ,,Набуко“ , Яго от ,,Отело“, Ецио в ,,Атила”, Жерар от ,,Андре Шение’’, Мазето от „Дон Жуан”, Ескамилио от „Кармен”, Д-р Малатеста от ,,Дон Паскуале’’, Енрико от „Лучия ди Ламермур”, Алфио от „Селска чест”, Тонио и Силвио от „Палячи”, Барнаба от ,,Джоконда’’, Симон Боканегра от „Симон Боканегра’’, Княз Галицки от „Княз Игор’’ и др.

Със звездните солисти Иван Момиров, Агунда Кулаева и Диана Тугуй

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Звездният тенор Иван Момиров, един от плеядата големи български тенори, тръгнал към световните оперни сцени от родния си град Варна, пристига специално от Италия, за да участва в спектакъла на Кармен” от Жорж Бизе, с който Държавна опера Варна ще гастролира, по покана на продуцентска компания „Артишок”, в зала 1 на НДК на 26 април 2014 г.

Глас с античен отпечатък, съчетание между Франко Корели и Карло Бергонци” и „достоен наследник на Корели и Павароти са само две от многото възторжени определения на световната музикална критика за изкуството на изтъкнатия певец.

 

 

3.10. 2017, Основна сцена, 19:00 - 21:40

ТРАВИАТА

Под палката на Маестро Борислав Иванов, ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на именития италиански оперен майстор Джузепе Верди. Тази пета по ред постановка в историята на Варненската опера, е авторски прочит на Кузман Попов - режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла. В една от коронните й роли – куртизанката Виолета Валери, която се жертва за своя любим, ще се превъплъти изящното сопрано на Варненската опера Ирина Жекова. Като Алфред Жермон ще гостува солистът на Пловдивската опера и един от най-добрите съвременни български тенори Ивайло Михайлов, когото неведнъж сме аплодирали на варненска сцена. Бащата на Алфред, Жорж Жермон, ще бъде солистът на Варненската опера Свилен Николов,  перфектен в интонационно отношение баритон с мека, задушевна звучност на гласа и талантливо сценично присъствие.

 

06.10.2017,  Основна  сцена, 19:00 - 21:00

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Миряна Калушкова Вечната оперета на Франц Лехар, постановка на холандеца Марк Кроне, ще дирижира гостът Игор Богданов. В главните роли ще аплодираме великолепния варненски баритон Иво Йорданов, който пее на най-престижните италиански сцени – ГРАФ ДАНИЛО; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова– ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова - ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър.

Миряна Калушкова, солистка на Мyзикaлнo-дpaмaтичeн тeaтъp “Кoнcтaнтин Киcимoв” във Вeликo Tъpнoвo, се превъплъщава с удоволствие в oбpaзитe нa кpacиви дaми cъc cилни хapaктepи. Oсвен в ролята на гpaфиня Мapицa oт eднoимeннaтa oпepeтa нa Имpe Кaлмaн, тя изпълнява Хaнa Глaвapи в oпepeтaтa “Вeceлaтa вдoвицa” нa Фpaнц Лeхap, Елeнa в “Хyбaвaтa Елeнa”, Рoзaлиндa в “Пpилeпът”, Мaдлeн и Дeйзи в “Бaл в Сaвoя”, Лилянa oт “Бългapи oт cтapo вpeмe”, Силвa Вapecкy в “Цapицaтa нa чapдaшa”, Виoлeтa в oпepaтa “Tpaвиaтa” нa Джyзeпe Вepди и др.

 

 

 

10 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

"ТРАВИАТА"
Опера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Кузман Попов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - Евгения Ралчева
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Галина Великова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Премиерата на „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на Варненската опера. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ (5.05.1919 - 9.01.2006) е роден в Милано, където пее прочутият му баща Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия с дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано - при Емил фон Зауер. Начело на Софийската опера, Пловдивската филхармония и Музикалния театър е гостувал с огромен успех в Европа, САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Работил е с оперни звезди като Доминго, Карерас, Френи, Ричарели, Кабайе, Гяуров. Дирижирал е Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфони оркестър, оркестрите на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Щатсопер в Берлин, Болшой театър... През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. През 2000 г. получава и "Стара планина".

Прочетете повече за забележителния творчески път на Руслан Райчев, описан проникновено от големия наш оперен биограф Огнян Стамболиев:

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА

 

Руслан Райчев беше явление в нашата опера, а и в българската музикална култура. За разлика от повечето свои колеги, които се профилираха на „симфонични”, „оперни” и „оперетни”, той беше „универсален” – просто защото можеше всичко. Беше роден, както за театъра, така и за концертния подиум. Направи забележителна, блестяща кариера не само у нас, но и в чужбина, може би единствена по рода си и по мащабите си за български диригент досега.

Роден е на 5 май 1919, под знака на Телеца в Милано, по време на гастроли на прочутия си баща, тенорът Петър Райчев / 1887- 1960/, първият наш певец със световна слава. Като малък учи пиано при Карло Лопати и завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди”. 14-годишен се завръща в България с родителите си и продължава да учи пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва немското училище в София. През 1944 се дипломира във Виенската консерватория, където учи за диригент при проф. Лудвиг Райхвайн и междувременно е частен ученик на прочутия Карл Бьом, тогава главен диригент на Виенската Щатс опера. Скоро става и негов асистент. Продължава и уроците си по пиано – вече при последния ученик на Франц Лист Емил фон Зауер. Учи и право, завършва го, но никога не по практикува.

През пролетта на 1944 е назначен за диригент на операта в Кьонингсберг /сега Калининград/, но не се задържа за дълго и пристига в София. В Операта му поверяват балета „Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, с който започва българската му кариера. Но скоро напуска София и през 1946 г. заминава за Варна. Там директор и режисьор е баща му. Заедно с него поставя шедьовъра на Сметана „Продадена невеста” и с премиерата й на 10 септември 1947 официално се открива Варненската народна опера. След като изнася много представления и концерти, се връща в София и става главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. На тази сцена работи до 1950 година като поставя няколко класически оперети на Целер, Калман, Щраус-син, Офенбах. Недоволен от условията за работа в Оперетата, решава да я напусне.

 

В главните роли ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА, ДЕЯН ВАЧКОВ, ЕФЕ КИСЛАЛИ

19 юли 2017, 21.00

 ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2017

 Опера в четири действия от Жорж Бизе

Либрето – Анри Мелиак и Луи Халеви по едноименната новела на Проспер Мериме
Диригент Найден Тодоров
Режисьор Кузман Попов
Художник Иван Савов
Диригент на хора Цветан Крумов

Хореография Боряна Сечанова

 

Действащи лица и изпълнители:

 Кармен - Димитринка Райчева
Дон Хозе - Ефе Кислали, Турция
Ескамилио - Деян Вачков
Микаела - Илина Михайлова
Цунига - Гео Чобанов
Моралес - Илко Захариев
Фраскита - Галина Великова
Мерцедес - Силвия Ангелова
Ремендадо - Пламен Долапчиев
Данкайро - Свилен Николов

С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

Изпълнява се на френски език с надписи на български и английски.

 

ПРИСТРАСТНО ЗА „КАРМЕН”

 Операта „Кармен” на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Първите зрители охулили Кармен като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка,” „авантюристка без морални устои” и категорично отхвърлили идеята герои на опера да бъдат бандити, контрабандисти и войници. Провалът на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 година бил толкова голям, че Бизе не могъл да го понесе и починал три месеца по-късно. Не видял триумфалното завръщане в Париж след седем години на своята последна опера. А тя, по ирония на съдбата, от отритната се превърнала в една от най-обичаните опери, ярък синоним за красива музика, подплатена със силна драматургия. И днес „Кармен” продължава да живее и да умира на световната сцена пред милионите зрители, които  искат отново и отново да тръпнат от любовта и да се опияняват от независимостта на Кармен. Те са пристрастени към Кармен, защото Кармен е зов за любов. И страст.

 

МАЕСТРО НАЙДЕН ТОДОРОВ ДИРИЖИРА „КАРМЕН”

В спектакъла на „Кармен” в Опера в Летния театър 2017 ще посрещнем на диригентския пулт Маестро Найден Тодоров, който не за пръв път дирижира в Опера в Летния театър.

 Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби. Завършил НМА „Панчо Владигеров” и арт мениджмънт в НБУ. От сезон 2004-2005 Найден Тодоров е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а в периода 2005-2017 е директор на Държавна опера Русе.

Работи с различни оркестри в България и зад граница, работи с най-известните звукозаписни компании в света. Участва и в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

Получава множество награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Борджезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика, „Златна книга“ съвместно с Държавна опера Русе за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация „Джордж Уохтер” - Швейцария и др.

Димитринка РайчеваПрез 1998-1999 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.

През 2005 е удостоен с „Кристална лира“ като диригент за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийска филхармония, а през 2016 е отличен със същата награда и за дейността си с Държавна опера Русе. През 2013 е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР. През 2014 получава наградата „Емил Чакъров“, а през 2016 му е присъдено званието „Почетен гражданин“ на Русе. От началото на 2017 година Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония.

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – КАРМЕН

 Ролята на Кармен ще изпълни солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която има впечатляващо вокално и артистично присъствие на оперната сцена и умее да превръща всяка своя следваща роля в коронна. Така се случи с Амелия от „Бал с маски”, Елизабет Валоа в „Дон Карлос”, Абигайл в „Набуко”, Аида в „Аида”, Сантуца в „Селска чест”, Леонора в „Трубадур”, Мадалена в „Андре Шение”, Тоска, Турандот и Кармен от едноименните опери.

„Това са все големи и тежки роли, но „Кармен” е нещо съвсем, съвсем различно. В тази роля аз, като драматичен сопран, за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, но при мен това се случи по-рано.

Дължа особена благодарност на диригента Светослав Борисов и на режисьора Кузман Попов, с които заедно изградихме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване трябва да говори за характера на Кармен.

Защото Кармен, разбира се, трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен, ролята губи смисъла си”, казва Димитринка Райчева.

 

Ефе Кислали

 

 

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДОН ХОЗЕ

Солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали е определян от музикалната критика като „брилянтен тенор”. Той гастролира с успех на оперните сцени в Австрия, Балтимор, Прага, Латвия, Румъния, Братислава, Варна и др.

Репертоарът му включва централните тенорови партии в „Кармен, „Отело”, „Аида”, „Манон Леско”, „Самсон и Далила, Норма”, „Бал с маски”, „Набуко” и др.

 

 

 

Деян Вачков

 

ДЕЯН ВАЧКОВ – ЕСКАМИЛИО

Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, когото световната музикална критика ласкае като „новия Борис Христов”, е познато име сред публиката на Миланската скала и Арена ди Верона, както и в Мадрид, Токио, Торонто, Триест, Франкфурт на Майн, Сиатъл, Будапеща, Лозана, Билбао и др.

Деян Вачков поддържа в богатия си репертоар ролите на Дон Базилио в „Севилският бръснар”, Тимур в „Турандот”, Раймондо в „Лучия ди Ламермур”, Ескамилио в „Кармен”, Спарафучиле в „Риголето”, Дон Паскуале и Дон Жуан в едноименните опери, Пимен в „Борис Годунов” и много други.

 

 

 

 

 

4 септемврийски вечери под знака на Джузепе Верди

Държавна опера Варна ще зарадва меломаните с четири поредни септемврийски  вечери, посветени на прекрасната музика, сътворена от Джузепе Верди. От 23 до 26 септември ще бъдат представени „Травиата”, „Набуко”, Оперен гала концерт и „Аида”. Началото се поставя на 23 септември, когато на Основна сцена ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”. Това е най-изпълняваната опера на великия италиански майстор по света, наричана  «опера на оперите».
Тази година в цял свят се отбелязват 200 години от рождението на великия оперен композитор и Варненската опера също отбелязва големия юбилей по подобаващ начин с поредица от премиери, спектакли и концерти.

В ролята на красивата куртизанка Виолета Валери ще се представи  младото сопрано Илина Михайлова. Тя е родена във Варна, където завършва НУИ "Добри Христов" със специалност пиано и оперно пеене. Веднага след това постъпва в НМА "Панчо Владигеров" в София в класа по оперно пеене на проф.Благовеста Карнобатлова. През 2002 печели Първа Награда на националните конкурси "Светослав Обретенов" в Провадия и "Парашкев Хаджиев" в София.

След дипломирането си, тя продължава образованието си в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано в класа по оперно пеене на Вилма Борели. В репертоара на певицата влизат ролите на Фиордилиджи от "Така правят всички" и Церлина от "Дон Жуан" на Моцарт, Дидона от "Дидоне и Еней" на Х. Пърсел, Мюзета от "Бохеми на Пучини, Норина от "Дон Паскуале", Мария от "Дъщерята на полка” и Адина от “Любовен еликсир” на Доницети, Розина от “Севилският бръснар” на Росини и др.

КУЗМАН ПОПОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя режисьорски и
сценографски прочит на „Княз Игор“ от Бородин

30, 31 май, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА
2 юли, 21.00, )пера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 

ПРЕМИЕРА

 

 

 

 Поставяш не за пръв път „Княз Игор“ от Бородин, с какво продължава да те вълнува това заглавие?

„Княз Игор“ е прекрасно заглавие, деликатес за всеки театър, който може
да си позволи средствата, певците и костюмите, необходими за такава
мащабна постановка. Операта е привлекателна и с това, че звучи съвсем
съвременно. В нея има редица неща, които са адекватни на нашето време,
има много политика, има любов, коварство, агресия и патриотизъм.
Високият патриотизъм в името на отечеството е основното чувство,
основното послание, което Бородин е искал да отправи към своите
съотечественици.

Действието се основава върху исторически факти, изложени в
древноруския героичен епос „Слово за полка на Игор“.
Представяме си далечния XII век, когато Русия е разпокъсана държава,
изложена на постоянни набези от татарите. Княз Игор не може да търпи
повече това положение и събира голяма войска за поход срещу врага. Но в
уречения ден се случва слънчево затъмнение и тази лоша поличба всява
смут сред народа. Всички увещават Игор да се откаже от похода, но той е
категоричен. За да спаси родината си, той е готов да тръгне срещу всякакви
природни знамения, ако се налага, дори срещу Бог.
Нещата се развиват зле и Игор попада в плен при Кончак. Хитрият източен
владетел прави всичко възможно, за да измами Игор, дори не го държи
като пленник, а го оставя свободно да се разхожда из стана, макар че
съгледвачите не изпускат от око всяко негово движение. Целта на Кончак е
да сключи примирие в своя изгода, но Игор не се поддава на нито една от
съблазните на Кончак, включително на интригата с дъщерята на Кончак,
влюбена в сина на Игор Владимир. В крайна сметка Игор успява да избяга

и да се върне в своето княжество, при своите хора и при любимата си

съпруга с надеждата, че отново ще събере войска и отново ще тръгне на
поход срещу татарите.

С таланта на режисьор и художник, ти притежаваш и привилегията да
вложиш двойно повече авторство в своите постановки.

Как визията на „Княз Игор“ кореспондира с режисьорския ти прочит?

Най-напред имах идея да представя визията на едно стройно подредено
княжество, което в резултат на набезите да остане оглозгано като скелет, а
в края на спектакъла да върнем обратно на сцената спасените икони и
иконостасти, за да се възроди Русия като феникс от пепелта.
По-късно се спрях на друга, по-различна визия, защото намерих
великолепен иконопис от XII век, точно от мястото, в което се развива
действието. Цялата сцена ще бъде една такава среда като манускрипти,
като свитъци от онова време, от които героите сякаш излизат и оживяват.

Хубава идея. Какво още трябва да знаем за „Княз Игор“?

За „Княз Игор“ трябва голяма сцена, голям хор, голям балет. За толкова
много действащи лица, особено при половецките танци, нашата зимна
сцена не е съвсем достатъчна, но успяхме да намерим решение.
И което е най-важно – разполагаме с чудесни певци за главните роли, като
Свилен Николов и Иво Йорданов – Княз Игор, Димитринка Райчева и
Линка Стоянова – Ярославна и всички останали. Репетираме, солисти, хор,
балет, всички дават най-доброто от себе си в очакване на предпремиерата
в края на май и премиерата в началото на юли в Опера в Летния театър и
ММФ „Варненско лято“ 2019.

      

Прочетете още:

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

Разказ за една нощна пеперуда, която мечтае за истинска любов

Травиата

В петото издание на Опера в Летния театър – Варна 2014 с голямо удоволствие ще представим на 2 юли от 21 часа брилянтната Вердиева опера „Травиата”. Това е петата постановка в историята на Варненската опера, чиято премиера в миналогодишното издание на Опера в Летния театър посветихме на 200-годишнината от рождението на великия италиански оперен майстор.

Кузман Попов, режисьор и художник на спектакъла, е създал със средствата на класиката в оперния жанр една красива и въздействаща интерпретация на може би най-известната оперна творба в света. «Това е разказ за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов. Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на трагична любовна поема или сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ», отбелязва в режисьорските си бележки Кузман Попов.

Да дирижира спектакъла на «Травиата» е поканен маестро Стефан Линев.

В главната роля ще видим очарователната солистка на оперния театър «Елена Теодорини» в Крайова (Румъния) Диана Тугуй. Тя блестящо изпълни ролята на Микаела от «Кармен» на сцената във Варна и в зала 1 на НДК в София през м. април т.г.

 

2 април 2020, 19.00, Театър Опера Варна, Държавна опера Варна / State Opera Varna и фейсбук събитието Споделени представления

 

През тази седмицата в online платформата на Театрално-музикален продуцентски център Варна „Споделени представления“ на 2 април, 19.00, ще бъде излъчена постановката на Държавна опера Варна „Княз Игoр“ от Александър Бородин. Диригент-постановчик Борислав Иванов. Диригент Кръстин Настев. Режисура и сценография Кузман Попов. Костюмография Лора Маринова. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова. Фотография Росен Донев.

 

На 15 юни от 19 часа образа на Виолета Валери – една красива жена, която жертва охолен и удобен живот в името на любовта, ще пресъздаде една друга красива и талантлива млада певица - Любов Методиева. Тя е в възпитаничка на НМА "Проф. Панчо Владигеров" и проф. Жасмин Костова. През 2003 г. усъвършенства вокалната си техника в Академия „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто. Участва в майсторски класове на Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева и Юлия Винер, маестро Михаил Ангелов, и завършва класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Участва в оперни спектакли и концерти в Корея, САЩ, о-в Мартиника, Япония, Италия. Своя професионален дебют на сцената на Софийска опера и балет прави с ролята на Мюзета в "Бохеми" от Дж. Пучини. Изпълнява ролята на Мюзета на сцената на Бостън Театър, в партньорство с руските оперни звезди Евгени Акимов и Владимир Самсонов. През 2009 г. посещава Студиото за млади оперни певци към Националния музикален театър ''Стефан Македонски''. Изпълнява главната роля в "Снежанка и седемте джужета'' от Атанас Косев. През 2005 г. реализира първите си записи с оркестъра на БНР, под диригентската палка на Григор Паликаров. С успех се представя на сцената на Софийска опера и балет в различни роли от тетралогията "Пръстенът на Нибелунга" на Рихард Вагнер. Следва ролята на Лаурета из оп."Джани Скики" с диригент Велизар Генчев във град Фукуока (Япония,2012) и на сцената на  Софийска опера и балет под диригентството на Жан Ангелов. Участва във френската продукция на операта "Робер Дяволът" от Дж. Майербер в ролята на Алис. През 2011 г. прави своя дебют в ролята на Княгинята из оп. "Алцек" от Георги Атанасов с диригент Григор Паликаров. В Ню Джърси я аплодират в ролята на Първа дама и Папагена из оп. "Вълшебната флейта" с диригент Ернест Грийн. Дебютира в ролята на Принцеса Бадр-ал Будур из оп. "Аладин и вълшебната лампа" от композитора Нино Рота на сцената на Софийска опера и балет с диригент Стефан Недялков.
На варненска сцена Любов Методиева създаде преди година и половина впечатляващ образ на Виолета Валери, партнирайки си със солистите на Държавна опера Варна Борис Луков в ролята на Алфред Жермон и Свилен Николов в ролята на Жерар Жермон. На 15 юни публиката отново ще има удоволствието да съпреживее „Травиата” със същите солисти.

Борис Луков е роден през 1987 г. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специалност оперно пеене при проф. Нико Исаков. Още по време на следването си бива забелязан от специалистите, благодарение на богатия тембър и силата на гласа си. Считан за една от бъдещите оперни надежди на България, едва на 22 години е приет за един от тенорите в трио "Уникалните гласове".  Наред с изявите на триото неговият талант не остава незабелязан от ръководството на Държавна опера – Варна, където е поканен да бъде един от солистите на театъра, запазил скъпи спомени за именитата му родственица – н.а. Лиляна Анастасова. На варненска сцена Борис Луков прави своите успешни дебюти в централни тенорови роли – Алфред от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Абат от „Андре Шение”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” и др.

Свилен Николов е завършил НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. се дипломира с магистърска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър – съвместни продукции с Държавен музикален театър "Стефан Македонски". Ролята на Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт реализира на сцените на ОФД – Бургас и ОФД – Пловдив. Има участия в концерти и спектакли в България, Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Лауреат е на VII Международен фестивал-конкурс “Надежди, дарования, майстори” в к. Албена и на I национален конкурс за млади оперни певци "Катя Попова" в Плевен.
От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. В репертоара му присъстват ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Мазето (“Дон Жуан”), Шчелкалов ("Борис Годунов"), Белкоре (“Любовен еликсир”), Лорд Астон (“Лучия ди Ламермур”), Моралес и Данкайро ("Кармен"), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Марсел („Бохеми”), Рембо („Граф Ори”), Силвио („Палячи”) Фигаро ("Севилският бръснар"), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Пиер Флевил („Андре Шение”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Форд („Фалстаф) и др. Свилен Николов е водещ солист на Държавна опера Варна, участва в редица постановки и на Софийска опера и балет, гастролира в Европа, САЩ и Китай.

Спектакълът на „Травиата” на 15 юни ще дирижира любимката на варненската публика – младата диригентка на Държавна опера Варна с европейска кариера Вилиана Вълчева. Режисьор и художник на постановката е главният режисьор на оперния театър Кузман Попов.

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена – предпремиера
2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ – премиера

 

Александър Бородин (1833-1887)„Княз Игор“ се счита в оперната история за изключително произведение в много отношения. Първо - това е гениална музика, второ - тя е дело на творец, чието основно занимание не е музиката. Александър Бородин (1833-1887) е руски медик и химик, доктор по медицина, професор по химия, академик с научни открития, но също така и композитор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен, както и музикант - пианист, виолончелист, флейтист. Трето - Бородин работи 18 години над „Княз Игор“, но не успява да довърши операта и след неговата кончина над увертюрата и оркестрацията работят неговите приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов. Четвърто – Бородин, Корсаков и Глазунов, които често са работили заедно, до такава степен са отстоявали един и същ художествен стил в „Княз Игор“, че днес е невъзможно да се определи кое от чия ръка е написано. Но Корсаков, по повод участието си в „Княз Игор“, изрично подчертава, че авторството на „Княз Игор“ принадлежи само и единствено на Бородин. Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4.11.1890 г.

 

С произведенията си на историческа тематика, сред които и „Княз Игор“, Бородин разкрива драматичната история на руския народ. „Княз Игор“ е мащабна опера, базирана върху руския средновековен епос „Слово за полка на Игор“ от XII век. В пролога Княз Игор, княз на град Путивъл, се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение, в което народът вижда лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен и твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си. В тази история за героизъм и предателство князът е пленен от врага, но истинската заплаха, която тегне над него, е зет му Галицки – той се възползва от отсъствието на Игор и прави заговор, за да заеме мястото му. Княз Игор успява да избяга, но ще намери ли града си в същото състояние, в което го е оставил след машинациите на Галицки?

 

Без да използва директни цитати от народни песни, Бородин създава забележително епично платно, в което известните „Половецки танци“ и някои от ариите, като арията на Княз Игор "Ни сън, ни покой за измъчената ми душа", придобиват световна слава. През годините „Половецки танци“ се прославят и като самостоятелно произведение. Те се използват в много постановки на Руския балет на Сергей Дягилев, който завладява Париж през първите десетилетия на ХХ век; звучат в известния бродуейски мюзикъл Kismet, изпълняват се по време на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

 

„Княз Игор“ се отличава с изкусния начин, по който Бородин съчетава две съвсем различни музикални концепции – едната изразява характера на руснаците чрез мелодии, вдъхновени от фолклорни песни в родината му, докато другата, по-екзотична, характеризира половицките номади чрез гами, асоциирани от европейците с азиатската музика.

 

"Княз Игор" - Варна, 1965 г.В историята на Варненската опера постановката на „Княз Игор“ през 2019 г. е четвърта поред след премиерите през 1952, 1965, 1977 г. След диригентите Йоско Йосифов и Влади Анастасов, сега „Княз Игор“ поставят Маестро Борислав Иванов и младият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисьор на последните две постановки е Кузман Попов, който сега е и сценограф. За костюмите на „Княз Игор“ е привлечена Лора Маринова, дългогодишен художник на Варненската опера. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В солистичния състав са ангажирани солистите на Варненската опера: 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

 Прочетете още:

 

 

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

 

 

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

 

 

„ТРАВИАТА” С “ДАНТЕЛЕНОТО СОПРАНО” САРА ГЬОШ6 април 2016, 19.00

На 6 април почитателите на оперното изкуство ще се насладят във Вердиевата „Травиата” на „дантеленото сопрано”, както експертите определят вокалното майсторство на Сара Гьош.

 Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, тя е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят. Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Оперната гала на миналогодишния Коледен музикален фестивал, след който тя замина на дълго турне в САЩ. И ето че сега, на XVII Великденски музикален фестивал, Сара Гьош е отново при нас, за да пресъздаде емблематичната за всеки сопран партия на Виолета.

„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена. Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме.

Щастлива съм, че отново ще пея пред варненската публика. Вече знам, че тя има висока музикална култура и е много взискателна. Бъдете сигурни, че аз ще дам всичко от себе си, за да харесате моята Виолета.”      

 

Диригент на спектакъла е Борислав Иванов. В останалите роли ще видим  Валерий Георгиев – Алфред Жермон, Свилен Николов – Жорж Жермон, Филипа Руженова – Флора, Галина Великова – Анина.

 

 

Проф. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на най-новия български мюзикъл, създаден по поръчка на Държавна опера Варна

7, 19 март 2019, 19.00, Варненска опера

 

Проф. ДоневМюзикъл от Георги Костов. Либрето Иво Сиромахов. Постановка Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев. Костюми Ана –Мария Токаджиева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент режисьор Сребрина Соколова.В ролите: Големанов – Пламен Георгиев; Големанова – Благовеста Статева; Невена – Валерия Пейчева, Лилия Илиева; Любомир – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Горилков – Пламен Долапчиев; Илиева – Вяра Железова; Чавдаров – Людмил Петров; Мики – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Баба Гицка – Марилла Гьонги, Милена Захариева; Поповска – Сребрина Соколова; Двама социолози – Анатоли Романов, Лев Караван. Компаньонки, охранители.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Репетитор на балета Гергана Георгиева – Караиванова. Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян

 

Кой е Големанов, проф. Донев?

Мюзикълът „Кой е Големанов?“ е поръчан от Държавна опера Варна, по препоръка на Министерството на културата и това е голям актив за оперния театър. България разполага с достатъчно добри композитори и текстописци, но те рядко получават възможност за изява, поради което и нямаме много съвременни български творби. Тъкмо в това се състои заслугата на г-жа Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Държавна опера Варна, която пое ангажимента и риска за създаването на едно съвсем ново съвременно българско заглавие, при това мюзикъл. Автор на музиката е композиторът Георги Костов, а либретото е дело на Иво Сиромахов, познат от „Шоуто на Слави“.

 

Освен че се базира върху класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, какво друго важно тряб ва да знаем за мюзикъла?

В „Кой е Големанов?“ има много съвременни препратки. Самото заглавие носи хумористичен заряд. Става дума за сатира, която е насочена не срещу отделна партия – това е важно да се подчертае, а срещу цялата Бай-Ганьовщина в българския политически живот. Иво Сиромахов прави съвременна версия на Ст. Л. Костовия „Големанов“, подплатена със злободневна тематика. Една от основните сюжетни линиинапример е желанието на Големанов да стане министър, министър на каквото и да е. А като разменна корупционна монета служине какво да е, а...суджук и товаведнага насочва към неотдавнашния скандалв публичното пространство с т.нар. суджук - гейт.

Благодатен ли се оказа този злободневен материал за режисьорскипрочит?

Мисля, че интересно се получи режисьорското ми решение за разделянето на персонажите от артистите. В определен момент, обикновено при музикалните номера, актьорите излизат от образ и се обръщат към публиката от свое име. След като изпяват песента, те отново влизат в ролята си и товараздвоение създава една интересна дистанция, в стила на Брехтовия Ефект на отчуждението. Подчертаваме гои със специални технически средства. Артистите възприеха идеята като възможност да изкажат себе си на сцената и това определено им допадна.

 

След „Кой е Големанов?“ във Варна очакваме и „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Люйд Уебър, Вашия личен приятел, за чийто български постановки притежавате правата.

Много голяма разлика има между двата мюзикъла и това е съвсем естествено. В „Любовта никога не умира“ са използвани същите действащи лица, както във „Фантомът на операта“, но в друг времеви и географски контекст. Независимо от тези прилики, „Любовта никога не умира“ се разглежда като съвсем самостоятелно произведение, носещо всички характеристики на стила Уебър. Но за него ще говорим по-нататък. Сега сме на вълна български мюзикъл и търсим отговор на въпроса „Кой е Големанов?“

И не само ще „намерим“ Големанов, а и ще се забавляваме, това отсега е сигурно :) Благодаря за интервюто!

 

 

 

Гастрол на Държавна опера Варна в София с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски

14 декември 2017, 19.00, НДК

Със съдействието на Столична община и медийните партньори БНР, ТВ „Канал 3“ и вестник „Телеграф“

 

На 14 декември, 19.00, НДК, зала 1, Държавна опера Варна ще гостува с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа на Александър Дюма-баща; диригент, оркестрация и аранжименти на песните Страцимир Павлов; сценография и костюми Ася Стоименова;  сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков; хореография Татяна Янева; стихове на песните Мария Донева; диригент на хора Цветан Крумов; асистент-режисьор Сребрина Соколова. В главните роли: Д`Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов; Арамис – Калоян Лулчев; Людовик ХІІІ – Красимир Добрев; Анна Австрийска – Илина Михайлова; Лейди Уинтър – Антоанела Петрова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев,; Граф Рошфор – Станислав Кондов; Де Жусак - Людмил Петров; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо - Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.Мюзикълът с изпълнява на български с надписи на английски и руски език. Времетраене 2 ч. и 30 мин.

 

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН

 

Да припомним, че в романа „Тримата мускетари” (1844) Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис и четиримата заедно се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и мускетарската чест. Под мотото „Един за всички, всички за един“, векове по-късно прочутите герои неотклонно съпътстват човечеството в многобройни романи и филмови екранизации. Благодарение на режисьора Николай Априлов, в България вече е факт и първата българска постановка на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски.

 

МАКСИМ ДУНАЕВСКИ: БЪЛГАРСКИТЕ ТРИМА МУСКЕТАРИ – ЕДИН ЗАБАВЕН И ИРОНИЧЕН ПРОЧИТ

 

Варненската постановка на „Тримата мускетари“ е един забавен и ироничен прочит на Дюма. Истинска комедия, дори по-добра, отколкото бяха нашият филм и мюзикълът. Всъщност толкова много филми за заснети по „Тримата мускетари“, толкова много спектакли са поставени, опери и балети, че сякаш нищо ново не може да бъде казано. Но се оказва, че не е така. Свежестта на варненската идея се състои в това, не да пресъздадеш истински мускетари, а да си поиграеш на мускетари, като децата. Според мен, първата българска постановка на „Тримата мускетари“ е постигнала точно това.

 

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ: МУСКЕТАРИТЕ - ИДЕАЛЪТ ЗА ИСТИНСКИ МЪЖ

 

Всички знаем за романа, дори да не сме го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. Всъщност онези храбри мъже, които някога са били наричани «рицари», въплъщават идеала за истинския мъж. Мъжът, за когото най-важни в живота са три неща: «красавицата, чашата с вино и щастливото острие на шпагата». Може времето на рицарите да е безвъзвратно отминало, но във всеки стопроцентов съвременен мъж продължава да живее духът на някогашния рицар: силен, доблестен, мъжествен, готов без страх да се сражава за идеята си и безкрайно нежен към дамата на сърцето си. Ако ме питате мен, една жена се чувства истинска жена, само ако до нея стои мъжът рицар.

 

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВ: С БУКЕТ ПЕРА НА ШПАГАТА

 

Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки мускетарския химн „Пора, пора, порадуемся”, в българския вариант: „С букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата! / Препускаме така / опасни приключения, / от остри шпаги звук – готови да умрем един за друг”.

 

ОВАНЕС ТОРОСЯН – Д`АРТАНЯН: ХАРЕСВА МИ ДА СЪМ ГЕРОЙ

 

Бях на 13 години, когато прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян и двамата ми братовчеди непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. Сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва!

 

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – АННА АВСТРИЙСКА: ВСЯКА ЖЕНА МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ... КРАЛИЦА!

 

Всяка жена мечтае да бъде... кралица! Аз не правя изключение и затова за мен е истинско удоволствие да се превъплътя в образа на Анна Австрийска. В постановката на мюзикъла “Тримата мускетари“ на режисьора Ники Априлов аз трябва да покажа Анна, освен като кралица и като влюбена жена с интимните й мисли, страсти и душевни бури. Влюбена в Лорд Бъкингам, тя му подарява, наистина не съвсем уместно, подарената й преди това от краля огърлица. Назрява скандал, но Д`Aртанян и мускетарите го предотвратяват със своята смелост и находчивост.

Всеки път, когато изпълнявам ролята, добавям нещо от себе си, както и кралицата оставя всеки път нещо в мен. Това е един постоянен обмен, който обогатява артиста. На сцената съм с прекрасни колеги, които притежават приключенски дух и амбиция не по-малки от тези на героите в „Тримата мускетари“. Резултатът е едно безкрайно забавление за нас и за публиката. Публиката в това представление е наш съмишленик. Вярвам, че така ще се получи и в спектакъла на 14 декември в НДК. Очакваме там и вас, приятели!

 

Вижте  видео: https://www.facebook.com/OperaVarna/videos/p.10209294705435715/10209294705435715/?type=2&theater&notif_t=feedback_reaction_generic&notif_id=1510648180836463

 

Билетен център НДК: тел.: 02/9166300, 02/9166400; email: biletencentar@ndk.bgВсеки ден: 10.00-20.00; Onlinewww.eventim.bg

 

Зрителите, посетили гастрола на Държавна опера Варна с мюзикъла  „Котки“ в Музикалния театър на 29 ноември получават 50% отстъпка за „Тримата мускетари“ на 14 декември в НДК. Достатъчно е да покажете билета си за „Котки“ на билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

 

 

2, 16 декември, 2019, 19.00, Основна сцена, Варненска опера

Балетна премиера със съдействието на Фонд Култура при Община Варна

 

 

1 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

 

„ТРУБАДУР“ Е КАТО ПОПУЛЯРНА НЕАПОЛИТАНСКА ПЕСЕН, КОЯТО ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЛУШАШ

 

Оперният февруари във Варна започва с „Трубадур”, под палката на Маестро Кръстин Настев, който от началото на тази година е новият диригент на Държавна опера Варна. За него първата среща с шедьовъра на Верди на варненска сцена е среща с главния режисьор Кузман Попов и солистите на Варненския оперен театър: Венцеслав Анастасов в ролята на Граф ди Луна, Даниела Дякова като Азучена, Валерий Георгиев като Манрико, Гео Чобанов като Ферандо. Присъствието на известното сръбско сопрано Ясмина Трумбеташ Петрович в ролята на Леонора дава още едно свидетелство за нивото на предстоящия спектакъл.

 

"Леонора от „Трубадур“ е първата ми роля в опера на Верди, която пея от 2001 година. Тогава разбрах за пръв път колко ми допада тази героиня, колко близка ми е тя. И не само тя. След Леонора в „Трубадур“, изпях и Леонора в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Бал с маски“, Аида в „Аида“. Ето как Верди се оказа моят композитор, неговите героини ми подхождат, това е моят свят.

 

И все пак към Леонора от „Трубадур“ изпитвам особен сантимент. Това е много трудна роля, която изисква да знаеш всичко, свързано с вокалната техника. Леонора предполага вокална и психическа зрялост. Разбира се образът й се развива във времето и всеки път, когато отново излизам с Леонора на сцената, се стремя да я усъвършенствам. Нали в това е и смисълът на самото изкуство.

 

„Трубадур“ е операта с най-красивата музика, която Верди е написал. Партиите на сопрана, на баритона, на оркестъра, въобще цялата музикална партитура е много красива и силно въздействаща. Затова „Трубадур“ присъства в афиша на всеки оперен театър, публиката си го иска. „Трубадур“ е като популярна неаполитанска песен, която винаги може да слушаш", споделя Ясмина Трумбеташ Петрович пред Виолета Тончева.

 

 

ЯСМИНА ТРУМБЕТАШ ПЕТРОВИЧе завършила, наред с Белградската консерватория, и Славянска филология в Белградския университет. Стремителната й певческа кариера е свързана с „Народно позорище“, Националния театър за опера и балет в Белград, на който понастоящем тя е директор. Репертоарът й включва знакови роли за сопран от световната съкровищница. Сред тях са: Леонора в „Трубадур“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Мими в „Бохеми“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Микаела в „Кармен“, Татяна в „Онегин“, Елизабет в „Дон Карлос“, Тоска в „Тоска“, Дездемона в „Отело“, Леонора в „Силата на съдбата“ и др.

 

Отличена с редица награди на международни конкурси, призната за певица на годината за ролята на Маргарита във „Фауст“, тя гастролира с успех в Норвегия, Гърция, Италия, Франция, Унгария, Австрия, Словения, Македония, Румъния и други страни. По покана на Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, Ясмина Трумбеташ Петрович гостува сега за пръв път в България.

 


ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

 

 

 

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

За пръв път в историята на балета, в „Копелия“ танцува кукла.

Прочетете още  >>>>

 

Непосредствено след празничните дни около Националния празник на България, на 5 март от 19 часа, ни предстои среща с операта „Трубадур”, в режисьорския прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на госта Стефан Линев.

Вълнуващата музика на Джузепе Верди пресъздава мелодраматичния сюжет с Граф ди Луна и Манрико, които са съперници за сърцето на Леонора, но и кръвни братя. Това обаче става ясно едва в края на операта, след като Графът смъртно е ранил брат си.

Главните персонажи в „Трубадур” ще защитят водещи солисти на Варненския оперен театър. В ролята на Граф ди Луна ще аплодираме великолепния Пламен Димитров, който непрекъснато обогатява репертоара си, като само за последната половин година дебютира с успех в знаковите за всеки баритон партии на Жерар от „Андре Шение” от Умберто Джордано и Яго от „Отело” на Верди. Присъствието на сопраното Линка Стоянова в ролята на Леонора дава още една ярка гаранция за нивото на спектакъла. Манрико ще представи тенорът Валерий Георгиев, чийто талант публиката цени от превъплъщенията му в образите на „Андре Шение” от Умберто Джордано, Алфред от „Травиата”, Херцог от „Риголето” и др.

В ролята на Азучена ше гастролира мецосопраното Евгения Кръчмарова – една варненка, която в последните години живее в САЩ. Прекрасният бас Деян Вачков ще се преобрази във Ферандо, а Инес ще изпълни Галина Великова.

 

 

 

„Котките” дават елегантен старт на VIII Опера в Летния театър на 22 юни.
Премиера и старт на Опера в Летния театър – 22 юни, 21.00, Летен театър

 

Великолепният спетакъл на „Котките”, дело на майстора на мюзикъла в България, проф. Светозар Донев, хореограф-постановчика Анна Донева, диригента Страцимир Павлов, сценографа Иван Токаджиев и костюмографа Ася Стоименова, завладя сърцата на публиката още на предпремиерата. Целият свят обича „Котките” колкото заради музиката на гениалния Андрю Лойд Уебър, толкова и заради котешкия паралел с човешкото общество. Забавни, хитри, наивни, разочаровани, алчни, тъжни, мъдри или влюбени - „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, както казва Анна Донева, създала зрелищна хореография за истинските хора и истинските котки. Едно огледало, в което разпознаваме себе си.

 

Прочетете още:

ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

 

 

 

 

14 АПРИЛ 2016, 19.00

XVII Великденски музикален фестивал - Варна 2016

На 14 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, с „Турандот” от Джакомо Пучини Държавна опера Варна ще отбележи 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова.

Изборът на това заглавие не е случаен – Турандот е знакова роля в кариерата на оперната дива. Шанса да се възхити на Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика.
Това е нейното първа сценична изява като Турандот в България и изключителното й изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

Нейното изключително изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще дебютира солистката на оперния театър Димитринка Райчева.

Образа на Калаф ще пресъздаде Валерий Георгиев, Деян Вачков ще бъде Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът.

Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението ще участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

Преди спектакъла публиката ще види "Спомен за Гена" - фрагменти от запис в Златния фонд на БНР - Радио Варна с оперната прима.

 

ГЕНА ДИМИТРОВА - ТУРАНДОТ

НЕПОВТОРИМА! ЕДИНСТВЕНА! КРАЛИЦА НА МИЛАНСКАТА СКАЛА!
Неповторима! Единствена!

На 7 декември 1983 г. дебютът на Гена Димитрова като Турандот в постановката на Франко Дзефирели на сцената на Миланската скала е зашеметяващо събитие в световния оперен живот. В яркото обръжение на диригента Лорин Маазел и солистите Пласидо Доминго, Катя Ричарели, Никола Мартинучи изгрява звездата и на Гена Димитрова. Тя вече е забелязана от музикалния елит, но именно Турандот става причина българката да влезе триумфално в Клуба на звездите, сред най-добрите оперни певци на всички времена.

„Триумфът на „Турандот” е най-вече триумф на сопраното Гена Димитрова. Аплаузите в края на представлението бяха предназначени за нея, с ентусиазираните си възгласи „Неповторима!” и „Единствена!” публиката дълго не й позволи да напусне сцената”, пише критикът Марио Пази. „Може би никоя друга певица няма правото на тази награда – да се нарича Кралица на Скалата. Преди десетилетия това беше Мария Калас, днес е Гена Димитрова”, отбелязва музикалното издание „Дженте”.

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

СЪВЪРШЕНА НА СЦЕНАТА И НЕВЕРОЯТНО СКРОМНА В ЖИВОТА

Първата ми среща с Гена Димитрова беше през 1977 г., когато я поканих за ролите на Аида в едноименната опера на Верди и на Ярославна в „Княз Игор” от Бородин в гастрола на Варненската опера в Палма де Майорка. Уникален глас! Още тогава й предрекох, че ще стане световноизвестна певица, която ще жъне успехи на най-престижните сцени.

Така й стана. Чест й прави, че независимо дали пееше в Миланската скала, Метрополитън опера или Арена ди Верона, тя никога не прекъсна връзките си с България. Нейните изпълнения в Античния театър в Пловдив със Сантуца в „Селска чест” бяха незабравимо преживяване.

Спомням си как веднъж отидох в гримьорната й във Виенската опера, за да й пожелая на добър час преди „Тоска”. Тя се разплака, защото срещата със семеен приятел върнала болката по скорошната загуба на съпруга й.

Утеших я с най-хубавите човешки думи, които успях да намеря и притеснен я изпратих на сцената. Но тя беше неузнаваема.

Във фортисимите, когато гърмеше оркестърът и хорът, нейният глас доминираше над всички. Страхотно изпълнение! Чувствах се горд, че присъствам на това представление и че съм българин.

От Гена днешните оперни певици могат да се научат на всичко, което е важно за операта, най-вече на вокално майсторство и силен характер.

Тя беше надарена както с изключително красив и голям глас, така и с изключително трудолюбие. Нямаше случай, в който да не е изработила до най-малкия детайл партията си. Съвършена на сцената и невероятно скромна в живота, истинска примадона, в моето сърце тя завинаги ще остане голямата Гена – уникална певица, актриса и личност.

 

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА - ТУРАНДОТ

ГЕНА ДИМИТРОВА - МОЯТ ИДОЛ

Дебютът ми в „Турандот” е върхово предизвикателство за мен. Благодарна съм на ръководството на Варненската опера, че ми гласува това доверие и съм щастлива, че ще изпълня за пръв път Турандот с Григир Паликаров, един от най-добрите съвременни български диригенти.

За едно драматично сопрано партията на Турандот изисква рутина, голямо техническо майсторство, също така и физическа енергия.

По този повод Гена Димитрова казва, че 30-те минути пеене в „Турандот” се равняват като натоварване на пет изпълнения на Абигайл в „Набуко”.

За мен няма по-добра Турандот от Гена Димитрова. Изчела съм и съм изслушала всичко, свързано с нея, безкрайно й се възхищавам.

Чувствам се задължена и отговорна, че ще дебютирам именно с тази роля в спектакъла на „Турандот”, посветен на 75-годишнината от рождението на Гена Димитрова – моя идол.

Виолета Тончева

 

9 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

 

ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ СЪС СВОЕТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

 

ВАЛЕРИЙ КОКОРЕВ от Болшой театър, балетен педагог, репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за динамиката, контрастите, визията и психологическите аспекти на “Лебедово езеро“ в новата хореографска редакция на Сергей Бобров, за необходимостта всяко поколение да създава своето „Лебедово езеро“, за някои особености на балетната педагогика и за предстоящия варненски балетен гастрол във Великобритания

 

Лебедово езероММФ „Варненско лято“ 2018 обещава едно ново „Лебедово езеро“ в хореографската редакция на Сергей Бобров, з.а. на Русия. Като дългогодишен сподвижник на Бобров и балетен педагог, който работи с него върху „Лебедово езеро“, Вие най-добре знаете какви са особеностите на този нов прочит.

Хореографията на Сергей Бобров е създадена върху хореографията на Юрий Григорович, който постави балета с трагичен финал. При него за пръв път се появяват, освен Одилия, още черни лебеди. Бобров доразви идеята за черните лебеди – езерото почернява, когато принцът нарушава клетвата си. В неговата хореографска редакция злото също побеждава доброто, като накрая Одета остава сама да скърби за своя възлюблен.  Философският подтекст насочва към мисълта за едновременното съжителство у всеки човек на добро и зло, на светла и тъмна страна. Нов момент е и финалът, в който тъгуващата Одета отново танцува част от бялото си адажио.

Друго характерно нововъведение в проекта на Бобров, в който аз участвам от самото начало, е логическата обосновка за танците от Унгария, Русия, Испания, Италия и Полша, които се изпълняват на бала във второ действие. В оригинала това са отделни самостойни номера без връзка с основния сюжет, докато в нашия вариант девойките пристигат от тези страни като невести, които търсят благоволението на Принц Зигфрид.

Работили сте в различни театри, най-дълго време в Болшой театър, но също така в Канада и други западни страни, а сега репетирате и във Варна. Какви разлики намирате?

Винаги има някакви разлики, но както на много места по света, така и във Варна в балетната трупа танцуват артисти от различни националности. Сега репетирам тук с танцьори, освен от България, също от Русия, Испания, Франция, Италия, Великобритания и Унгария. По принцип основната трудност идва от необходимостта да се уеднаквят уменията и навиците на балетистите, усвоени в различни балетни школи.

Каква балетна педагогика прилагате?

Старая се да контролирам целия процес. Участвам във всички етапи по изработване на постановката - репетирам както със солистите, така и с кордебалета. Правя сам осветлението, защото светлинният дизайн определя в голяма степен качеството и успеха на представлението. 

Музиката и светлината създават настроението и формират очакванията за това, което предстои да се случи. Умението да се използват тези два елемента в контрапункт е особено важно. Ако на фона на радостна музика, сцената започне да притъмнява, зрителят веднага преусеща неочаквани събития. Бобров е голям майстор на тези драматични обрати.

Колко пъти трябва да се повтори едно балетно движение, за да стане съвършено?

Старая се да се получи от първия път (усмихва се).

 

   

 

 

 

 

Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт. Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno - Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Какви особености характеризират Вашата постановка на „Турандот“?

 

Щастлива съм да бъда във Варна с моята постановка на „Турандот“, която е съвместна продукция на Парма ОперАрт с Държавна опера Варна. В режисьорската си концепция следвам класическите оперни образци, като се отнасям с респект към китайската културна традиция, толкова различна от европейската.

Пучини умира след като композира предсмъртната ария на Лиу и не успява да довърши „Турандот“. Известно е, че на премиерата Артуро Тосканини дирижира точно до там, докъдето е спряло перото на великия композитор. Съществуват няколко продължения на операта от различни композитори, но ние работим с версията на ученика на Пучини Алфано, която най-често се изпълнява.

Операта разказва притчата за жестоката китайска принцеса, която погубва кандидатите за женихи, не успели да разгадаят гатанките й. В асоциация с леденото сърце на Турандот, замъкът й също е обвит с лед и въобще цялата сценографска визия на постановката е решена в леден синкаво-бял оттенък. Друг специален акцент поставихме върху хореографията, за да подчертаем иконографското значение на източния танц.

 

Наложи ли се да внасяте промени в постановката, предназначена за две различни открити пространства, за Парма и Варна?

 

Откритата сцена на Летния оперен фестивал в Парма, в Замъка Reggia di Colorno, е голяма, но сцената на Летния театър във Варна е още по-голяма и предлага повече възможности. Различията между двете пространства изискват съответна адаптация. Вероятно “варненският замък” на китайската принцеса ще стане по-просторен, ще се наложат и други леки промени, но това няма да се отрази на вече взетите, основни постановъчни решения.

 

Как бе посрещната премиерата на „Турандот“ в Парма?

 

Прочетете продължението тук >>>>>>>>

 

22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

 

„Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров, з.а. на Русия. Диригент Мартин Георгиев. Костюми и сценография Ася Стоименова. Оркестър на Държавна опера Варна. В главните роли: Одета//Одилия - Елена Свинко, Русия; Принц Зигфрид - Андраш Ронай, Унгария; Ротбарт - Павеол Кирчев; Бино - Марко ди Салво, Италия. Балетна трупа на Държавна опера Варна и гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия.

 

ЕЛЕНА СВИНКО, РУСИЯ – ОДЕТА/ОДИЛИЯ

 

 

Имах огромно желание да стана балерина като по-голямата си сестра и без колебание се записах в Хореографското училище в Красноярск. Бях на 11 години и в началото ми беше трудно да свикна с физическото натоварване, но постепенно го преодолях. Попаднах на много добър педагог, участвах в редица конкурси и бих могла да кажа, че доста бързо стигнах до големите роли. В това отношение Варна се оказа важен етап. Спечелих бронзов медал на Международния балетен конкурс през 2016 г., когато и Държавна опера Варна ме отличи със своята награда – главна роля в нейн балетен спектакъл. Участието ми като Китри в „Дон Кихот“ на Варненската опера даде силен тласък на кариерата ми. Навсякъде имам успех с Китри. Неотдавна дебютирах в главната роля в любимия ми балет „Жизел“, танцувам главните роли в „Спящата красавица“, в "Пепеляшка", в „Баядерка“, снощи имахме балетна гала в Летния театър и всичко това ме прави щастлива.

 

Харесвам Варна, морето, плажа и винаги с удоволствие се връщам на варненска сцена. Чувствам се чудесно сред артистите в балетната трупа, всички тук сме приятели. Радвам се, че заедно с тях ще мога да представя и моята Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, в който мой партньор ще бъде Андраш Ронай от Унгария, също лауреат на Международния балетен конкурс във Варна.

 

АНДРАШ РОНАЙ, УНГАРИЯ - ПРИНЦ ЗИГФРИД 

 

На 11 години започнах да тренирам гимнастика, но майка ми настояваше да продължа с балет. Тя искаше това най-напред от по-големия ми брат, но той отказа, а мен не ме беше особено грижа къде ще продължа да уча и така попаднах в Балетното училище. Отначало не ми харесваше, но когато започнахме с подскоците и пируетите, нещата се промениха и постепенно разбрах, че балетът ще бъде моето истинско поприще.

Балетът съчетава спорт и изкуство и тази смесица между физически и художествени умения ми допада. Харесва ми, че в балета днес можеш да бъдеш принц, а утре просяк или герой, но не се стремя към определени роли. Мечтата на майка ми е да играя Ромео и аз всеки път, когато тя заговори за това, й обещавам, че ако имам възможност, ще направя Ромео 

 

 

Сега танцувам в Националния балет на Унгария и съм щастлив, че станах лауреат на Международния балетен конкурс във Варна през 2018 г., когато получих и наградата на Държавна опера Варна – възможността да играя главна роля в балетен спектакъл на Опера в Летния театър. Ще бъда Принца в „Лебедово езеро“, а Одета/Одилия ще танцува Елена Свинко от Русия. Запознах се с Елена снощи на Балетната гала в Летния театър и тя ми направи впечатление на много добра и стилна балерина, която може всичко. Ще ми бъде много приятно и леко да танцувам с нея. Аз, разбира се, ще се постаря да дам най-доброто от себе си.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Каса Летен театър, тел. 052 612 803

Гена ДимитроваСТАРТ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2016

24 юни 2016, 21.00

ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

 

Седмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2016 стартира на 24 юни от 21 часа с операта „Турандот” на Джакомо Пучини.

Държавна опера Варна посвещава събитието на 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова, чиято звездна кариера започва именно с изпълнението на Турандот в постановката на Франко Дзефирели в Миланската скала през  1983 г.  

 

Димитринка РайчеваОбявена за новата Кралица на Миланската скала (след Мария Калас), тя изгрява на световния оперен небосклон, за да се превърне в една от най-ярките оперни звезди за всички времена.

 

 

Удоволствието да аплодира Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика. Нейна снимка от постановката е използвана и за плаката на Опера в Летния театър 2016.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на големия български диригент Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще се превъплъти драматичното сопрано с богат и красив тембър Димитринка Райчева, която смята Гена Димитрова за свой идол.

Останалите участници са също наши солисти: Валерий Георгиев – Калаф, Деян Вачков - Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът, Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг,  Пламен Долапчиев - Понг и Свилен Николов – Мандарин. Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

 

 Прочетете повече:

Маестро Григор Паликаров - пристрастно за „Турандот”, Гена Димитрова и Варна

Димитринка Райчева с покана за Турандот в "Сплитско лято"

 Валерий Георгиев в два италиански фестивала с „Турандот”

Резервация и продажба на билети:

 

Основна сцена: 052 665 020, 052 650 666; 052 669 652; Летен театър: тел. 052 612 803

Онлайн: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/

 

 

 

 

 

 

 

 

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

 

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

 

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

 

 

Светлана Тоншева„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

 

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

 

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

 

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

 

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

 

Върху кой образ поставяш специален акцент?

 

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

 

 

 

 

 

 

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

 

 

 

 

 

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

 

 

 

 

 

 

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

 

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

 

При кастинга много се държеше актьорите да бъдат млади и възрастта им да съвпада с възрастта на героите. Защо това е толкова важно?

 

Прочетете нататък >>>>>>>>>>>>

 

 

ЕРИХ БИНДЕР ОТ ВИЕНСКАТА ЩАТСОПЕРА дирижира ПРЕМИЕРАТА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

Erih Binder

 

12 юли 2018, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

 

На 12 юли, 21.00,    в рамките на ММФ „Варненско лято“ предстои премиерата на „Летящият холандец“, обвеяната в легендите на севера опера на Вагнер. Да дирижира спектакъла е поканен диригентът от Виенската Щатсопера Ерих Биндер, специалист в творчеството на големия композитор.

Кореняк виенчанин, Ерих Биндер завършва Виенската музикална академия с цигулка, пиано, оперно пеене, композиция и дирижиране. Свири на цигулка в Оркестъра на Виенската Фолксопера и е дългогодишен концертмайстор на Фестивалния оркестър в Брегенц, Симфоничния оркестър на Хамбург и прочутите Виенскифилхармоници.

 

Откакто през 1979 г. дебютира като диригент във Виенската Щатсопера, дирижира редовно на оперните сцени във Виена, Дрезден, Мюнхен, Будапеща, Стокхолм и др. Като диригент на реномирани оркестри гастролира в различни страни на Европа, в Австралия, също в Япония, САЩ и др. Многостранният му музикален талант е оценен с редица награди, сред които Почетният кръст за наука и култура на Австрия.

 

Продукцията е резултат от творческата колаборация между Държавна опера Варна и „Народно позорище“ в Белград, Националния театър за опера и Балет на Република Сърбия.

Върху режисьорския прочит на Деян Миладинович работи Ивана Драгутинович Маричич, костюмите са дело на Катарина Гърчич Николич, диригент на хора е Цветан Крумов.

Линка Стоянова

В главните роли ще аплодираме солистите на Държавна опера Варна баса Гео Чобанов като Холандеца и сопраното Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщерята на Даланд – Людмил Петров, а тенорът Мирослав Христов пристига от Цюрих за ролята на ловеца Ерик. Бойка Василева ще бъде Мари, а кормчията на кораба –Арсений Арсов.

Още на предпремиерата този великолепен състав впечатли аудиторията със задълбочената си трактовка на Вагнеровата творба, която макар и да се причислява към ранния период на неговото творчество, носи всички характеристики на гения и определено не е лесна за изпълнение.

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

На фона на буреносната музика, призрачните припеви и опиващите песни, които напомнят живописта на холандските художници Рембранд и Ван Ейк, се развива и романтичната връзка между Холандеца и девойката Сента, чиято любов би могла да го избави от злочестата му участ...

 

 

Гео Чобанов„Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си.

И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността“, споделя водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова.

„Капитанът в „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Фактурата е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика.

Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. Привлича ме именно тази многопластовост.Има много театър и много условност в тази опера. Условността е закодирана както в музиката, така и на много места в постановката, включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта“, обобщава Гео Чобанов.

 

 

 

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

 

 

 

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

Как се свири мюзикъл, в сравнение, примерно, с опера?

Според всички световни източници „Уестсайдска история“ се определя като първият Бродуейски образец в стил симфо–джаз (в характерния за епохата на 50-те години Cool jazz)Самият жанр на мюзикъла позволява по-свободни операции, а при операта свободата не е въможна. Легендарните първи изпълнители на мюзикъла (1957) са Каръл Лоурънс в ролята на Мария, Лари Кърт – Тони и Чита Ривера – Анита. Смятам, че когато е писал творбата, Бърнстейн е мислил все пак за школувани оперни гласове. Неслучайно оперните звезди Хосе Карерас и Кири Те Канава участват в студиен запис на мюзикъла под неговото диригентство (1985).

 

 

Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

 

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

 

Гео Чобанов„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

 

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

 

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

 

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

 

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

 

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

 

Условността остава...

 

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

 

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

 

Да.

 

Варна, 24.04.2018

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

  

 

 

ДАРИХА ОРГАН ОТ 1853 Г. НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

23 октомври 2019, Сцена Ротонда

Изненадата, която очакваше журналистите на медийната среща с постановъчния екип на „Уестсайдска история“ на 23 октомври, бе изящният орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи редкия инструмент и открои изключителната му антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на наследниците на Кинка Николова Григорова от Варна, които даряват органа на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Приемаме дарението и като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна, подчерта г-жа Димова. Предстои органът да бъде подобаващо експониран като музейна ценност на Сцена Ротонда.

 

    

 

 След презентацията на дарението, постановъчният екип на „Уестсайдска история“ – диригентите Александър Фрай и Кръстин Настев, режисьорът Крис Катена и хореографката Надя Димокова, подробно изложиха пред медиите своите концепции. Александър Фрай, световноизвестен диригент, пианист и органист, ученик на Бърнстейн, се спря върху особеностите на „Уестсайдска история“. Създаден от четирима гении – композитора Лренард Бърнстейн, хореографа Джером Робинс, либретиста Артър Лорънс и текстописеца Стивън Зондхайм, в този мюзикъл за пръв път песните и танците не само са напълно равнопоставени, но и за пръв път се изпълняват от едни и същи артисти. Според него, артистите, избрани с кастинг за варненската постановка, се справят чудесно с това сериозно творческо предизвикателство. Маестро Фрай е поставял досега 50 пъти „Уестсайдска история“ в различни страни, за Кръстин Настев това е втората постановка, след работата му над същия мюзикъл в Анкара, но и двамата са еднакво силно заинтригувани от срещата с това велико произведение. Брилянтната музика и емоционалният сюжет докосват всекиго, самият аз мога да се разплача, при товяа винаги на едно и също място, сподели Александър Фрай.

Режисьорът Крис Катена посочи онези места в мюзикъла, които за него като бивш рок певец, са особено интересни. За Надя Димокова да постави своя хореография на „Уестсайдска история“ след легендарния Джером Робинс е прекрасно творческо предизвикателство и подарък от съдбата. „Maria“, „Blues” и „Tonight” се оказаха сред любимите песни от мюзикъла на екипа. Всички бяха единодушни, че посланията на „Уестсайдска история“ срещу етническите конфликти и расовата дискриминация, за любовта, която въздига човек и го прави по-добър, продължават да са актуални и в XXI век.

 

            

 

Постановката на „Уестсайдска история“ във Варна е резултат от общ творчески проект между Държавна опера Варна и Операта в Крайова.  След премиерата във Варна на 24, 25 октомври, екипът от 150 души заминава за Румъния, за да представи премиерното заглавие на 29 октомври и в Крайова, в рамките на XVI Международен фестивал „Елена Теодорини“.

 

 

Тенорът МИРОСЛАВ ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за естетиката на Вагнер, за връзката между митичните герои и съвременните супергерои, за своя Ерик в „Летящият холандец” и за някои разлики между Швейцарияи България

 

"Летящият холандец" - 12 юли, 21.00. Премиера на ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

Какво е усещането ти за Вагнер? Като солист на Цюрихската опера, няма как да не си пял във Вагнерови постановки.

 

Първото ми сблъскване с Вагнер беше преди десетина години, когато в Цюрихската опера направихме цялата тетралогия. Аз участвах в „Рейнско злато”. Постановката на Робърт Уилсън, един много известен режисьор и сценограф, беше много странна и като сценография и като осветление. От нас се изискваше една особена статичност, която много ни затрудняваше. Хем трябва да си неподвижен, хем да предадеш емоцията и жизнеността на тази забележителна музика. Сигурно сме се справили добре, защото постановката имаше огромен успех.

 

Защо е трудно да се пее Вагнер?

 

Вагнер развива своя естетика, с която реформира операта. Той усилва многократно състава на оркестъра и прави звученето му по-плътно. При него оркестърът по предписание е по-голям, с много по-голям щрайх и повече духови инструменти. Докато примерно италианските майстори на операта рядко използват духови инструменти, Вагнер непрекъснато си служи с тях. И тази енергия, която излъчва оркестърът, трябва да бъде балансирана от солистите, те трябва да са равностойни и да пеят като цял оркестър, а това е меко казано, трудничко :)

 

Каква е разликата във възприемането на Вагнер в немскоезичните страни и другаде по света?

 

- Ако българин гледа операта „Хитър Петър”, неговото възприятие за този персонаж ще бъде различно от възприятието на неговите сънародници, но още повече от това на чужденците. Същото се отнася и за немскоезичния свят, за който Вагнер е национално богатство, един от стълбовете на немската култура. Често съм питал зрители коя е първата опера, която са гледали и отговорът винаги беше един и същ - първо „Вълшебната флейта” на Моцарт и след това Вагнер.

 

Любопитно е каква част от опероманите заемат т. нар. вагнерианци?

 

Не мога да цитирам някаква статистика, обаче съм свидетел, как на нашите Вагнерови спектакли в Цюрих редовно идват от различни краища на Германия поне по 5 автобуса, пълни с почитатели на неговото творчество.

 

 

Летящият холандецКолко актуален е днес Вагнер с неговите митични сюжети и титанични сблъсъци между човека и природните стихии, между човека и вселената?

 

Вагнер интерпретира древни немски саги и митове, които ако бъдат извадени от контекста, винаги се съотнасят към съвременността. Поуката във всяка една стара приказка се оказва актуална. Ето „Летящият холандец” се занимава с вечната тема за любовта. „Летящият холандец” е митичен кораб и неговият капитан също е митичен герой, който днес бихме могли да отъждествим със супергерой или суперзвезда, за която слушаме по радиото, която гледаме по телевизията, за която чуваме какви ли не истории. Изведнъж същият този супергерой се появява в живота на една млада девойка, която е имало досега някакви свои трепети с моя персонаж, Ерик, и обърква изцяло съдбата й. Взема я в своя живот, нека така да се изразя. Ето един съвсем съвременен сюжет, а и любовни триъгълници има, откакто свят светува.

 

 

Как се чувстваш във Варна, където от няколко години те посрещаме като наш престижен гост?

 

Сътрудничеството ми с Варненската опера започна преди 4 години с участие в „Мадам Бътерфлай”, след това пях в „Кармен”, сега съм тук за „Летящият холандец”. Винаги с удоволствие идвам във Варна, защото сте изградили в театъра едно много хубаво чувство за съобщност, за семейство и това е много приятно. Срещам тук близки, приятели още от студентските години, с Маестро Борислав Иванов също се познавам отдавна. Щастлив съм да си партнирам сега с Линка Стоянова, един много сърдечен човек. Това, искам да подчертая, не се среща често и не се подразбира от само себе си. В чужбина много често се получава едно негласно съперничество между тенора и сопраното и тази нездрава конкуренция не спомага по никакъв начин за хармонията на сцената, по-скоро я разрушава.

 

Как живее българският тенор Мирослав Христов в Швейцария?

 

С времето щастливо. Но трябва да си призная, че първите години ми беше трудно. Аз съм социален човек, като всички българи, и тази социалност много ми липсваше, липсваха ми българските приятели. Там приятелствата се развиват по-бавно, но вече съм от 23 години в Швейцария, така че съм намерил баланса. Това всъщност е цялата ми кариера. Когато завърших Консерваторията, директорът на Цюрихската опера, който тъкмо тогава е бил в София по свои дела, ме чу, хареса ме и ме взе в Швейцария. Там и останах.

 

Какво предстои оттук нататък?

 

Ще пея „Тоска” в Германия, „Кармен” в Грац, но преди това ще остана още известно време във Варна за да подготвим августовската премиера на „Джоконда” от Понкиели. Това е специална опера за мен, с нея са свързани първите ми големи успехи в Швейцария.

 

С „Джоконда” ще продължи разговора ни в следващите дни, а сега отиваме на премиерата на „Летящият холандец”. На добър час на твоя Ерик и на целия екип на „Летящият холандец”!

 

 Прочетете още:

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„Летящият холандец“ в Летния театър

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

 

 

Мултимедиен спектакъл на 21 юли 2016, 19.00, ФКЦ

Диригентът на Дъблинската филхармония Дерек Глийсън във Варна

В очакване на любимия филмов фестивал „Любовта е лудост” варненци и гостите на Варна ще съпреживеят „Филмовата музика на Холивуд” на 21 юли от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. В един впечатляващ мултимедиен спектакъл с откъси от филмите и ефектно сценично осветление ще прозвучат познатите мелодии от мегапродукциите "Титаник", "Хари Потър", "Извънземното" и "Стар Трек", както и музика от новото поколение американски композитори.

 

 
 
 
 
 

На диригентския пулт пред Симфоничния оркестър и хора на Държавна опера Варна за пръв път ще застане Дерек Глийсън – познато име в световните музикални среди, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония.

 Дерек Глийсън

Получил солидно образование в консерваториите на Дъблин, Лондон, Виена и Лос Анжелис, Дерек Глийсън, освен диригент е и композитор на филмова музика и директор на ирландската магистърска програма „Композиране за кино и визуални медии”, която е съвместна инициатива на няколко висши учебни заведения. Маестрото има двойно гражданство – ирландско и американско и развива изключително активна творческа дейност в различни точки на света.

 

От години поддържа приятелски отношения и с България, в неговата филхармония свирят много българи, което е предпоставка за редица инициативи, осъществени с подкрепата на българското посолство в ирландската столица. Дирижира много оркестри по света и гастролира с Дъблинската филхармония в различни държави. В България е дирижирал Симфоничния оркестър на БНР в София, оркестрите на Бургаската и Пловдивската опера, сега ще го приветстваме и във Варна.

 

 

 

19 и 20 януари 2015, 18 часа

Авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров Оркестър на Държавна опера варна с диригент Вилиана Вълчева

В главните роли Илияна Славова (Мари), Павел Кирчев (Принц), Румен Стефанов (Дроселмаер)

Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на „Лешникотрошачката”

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

Хореограф-постановчикът Сергей Бобров: Една красива носталгия

 

 

 

Постановката е на най-уважавания български оперетен режисьор проф. Светозар Донев, който има дългогодишно партньорство с Държавна опера - Варна.

Спектакълът е съвместна продукция на Опера в Летния театър и Международния музикален фестивал „Варненско лято“

Корифеят на оперетата в България проф. Светозар Донев, който има изключително плодотворно сътрудничество с Варненската опера в последните години, реализира постановката на „Хубавата Елена“, която ще има своята премиера на 3 юли в рамките на фестивала Опера в Летния театър. Свежест в нея внася хореографията на талантливата му дъщеря Анна Донева, а сценографията е работа на Иван Токаджиев. Под палката на диригента Кръстин Настев ще излязат актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев като Менелай и солистите на Варненската опера Пламен Долапчиев като Парис и Александър Мутафчийски като Калхас, а в ролята на Хубавата Елена ще видим искрящата Лилия Илиева.  

Популярен като баща на оперетата, Жак Офенбах пише повече от 100 музикално-сценични произведения, белязани от гениална мелодичност, парижка изтънченост и френско остроумие. "Хубавата Елена" среща първата си публика през 1864 г. в Париж и оттогава шества по сцените на Европа и света, радвайки публиката с ефектна музика и пищна визия. А ироничният поглед към нравите от края на 19. век, вплетени в историята от времето на Троянската война, ни насочва да търсим паралели и в нашето съвременно общество.

Постановката е съвместен проект на ТМПЦ - Варна и ММФ „Варненско лято“.

За новия спектакъл проф. Светозар Донев споделя: 

„Това е втората оперета на Жак Офенбах, който създава и развива жанра на малката комична опера. Враговете на оперетата казват, че жанрът е еклектичен, защото има много елементи от други жанрове – театър и музика, но Офенбах така ги организира, че става бащата на един нов жанр. В „Хубавата Елена“, той използва античен сюжет, за да каже нещо много съвременно за тогавашното френско общество. Парижани, които са отивали тогава на „Хубавата Елена“, са ръкопляскали, защото под образите на различните герои са виждали хора от двореца, от управляващите, популярни личности, които сега, ако оперетата се постави с първоначалното либрето, ще ни бъдат чужди, защото ние не ги знаем. „Хубавата Елена“ претърпява много преработки на либретото – и в чужбина, и у нас. У нас са известни преработките на Недялко Йорданов, и аз съм я поставял, на Валери Петров…, но с времето те се променят. Аз съм избрал преработката на Макс Райнхард, понеже той е един велик немски режисьор, който прави тази преработка през 30-те години на ХХ век и тя звучи много съвременно и днес. “ 

Проф. Донев обобщава впечатленията си от своята съвместна работа с трупата на Държавна опера - Варна: „Артистите, които ангажирахме в спектакъла, са отлични и като оперни изпълнители, и като драматични актьори, и като танцьори. А диригентът Кръстин Настев навлезе много бързо в оперетния жанр. Вярвам, че всички заедно ще зарадваме публиката в Летния театър. Варненската опера е един много съвременен оперен театър, който поставя опери, оперети, мюзикъли, балети – това е съвременният оперен театър. Не е закостенял театър, който да представя само опери. Всъщност оперният театър е един театрално-музикален театър, в който влизат много жанрове. И тук искам да направя комплимент на директора на ТМПЦ – Варна Даниела Димова за това, че има широк поглед и обогатява палитрата на Варненската опера с малки и големи мюзикъли, оперети, опери, балети. Това е един комплимент за варненската общественост, за града Варна. Защото Варна е международен град – тук идват туристи не само от цяла България, идват хора от цял свят и правилно репертоарът се ориентира към такава широка аудитория.“

Билетите за фестивала Опера в Летния театър 2020 са със специални цени - жест на Театрално-музикален продуцентски център - Варна към ценителите на музиката. Билетите от всички ценови пояси се предлагат на цени двойно по ниски от Лято 2019. Така билетите от 80 лв. това лято са по 40 лв., тези от 60 са по 30 лв., от 40 - по 20 лв., и от 30 - само по 15 лв. За групи над 9 души и за тези, които изберат офертата Културен маратон за 5 и повече представления, ще има и 20 % отстъпка. Касата на Операта работи и в събота и неделя. 

 

 

 

 

На 29 януари от 18.00 ч. балетните артисти на Държавна опера Варна отново ще танцуват любимата на публиката, а и на самите тях,   „Лешникотрошачка. Постановката на Желка Табакова въздейства като апотеоз на балетното изкуство, изведен в сбъднатата мечта на Клара да стане балерина и голямото заключително па де дьо с Принц Лешник.

Дивертисментните танци във второ действие са развити в изящни и завършени миниатюри, а испанският, арабският, руският, китайският танц и пасторалът въздействат с експресията си. В танците на родителите пък са включени елементи от салса и танго.

Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, добавят нови хореографски нюанси. За този свой прочит на Лешникотрошачката” балетната режисьорка бе удостоена с престижната награда „Варна” 2012.

Безспорна заслуга за въздействието на спектакъла имат сценографската визия и великолепните костюми в стил ар деко на дизайнера Генадий Иванов-Гендони. Зрителите особено харесват неговото модно дефиле, вписано елегантно в спектакъла.

 

Вече 18 години постановката на Видин Даскалов на класическата оперета от Имре Калман “Царицата на чардаша” се радва на голям успех сред българска и чуждестранна публика. В спектакъла на 7 май за първи път на варненска сцена в ролята на Бони ще се представи един от водещите солисти на ДМБЦ „Стефан Македонски” Богомил Спиров.

Богомил Спиров е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров”, която завършва в класа по оперно пеене на Никола Василев. От 1993 г. е артист-солист в Националния музикален и балетен център „Стефан Македонски”. Богомил Спиров се е превъплъщавал успешно в ролите на Иван в «Българи от старо време», Княз Звезделин от «Цар Калиман», Айзенщайн от «Прилепът», Исус в «Исус Христос суперзвезда», Димитриану, Йонел, Йожи в «Циганска любов», Казанова в «Казанова», Камий дьо Росийон от «Веселата вдовица» и редица още герои на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Шонберг, Р. Бенацки, Л. Бърнстейн и др.

Самият Видин Даскалов, познат с култовото изпълнение на Бони в «Царицата на чардаша», подготвя Богомил Спиров за тази роля, предавайки му щафетата в Музикалния театър.

Останалите образи ще представят варненските солисти Вяра Железова (Силва), Пламен Долапчиев (Едвин), Лиляна Кондова (Щаси), Антоанета Маринова (Цецилия) и др.

На 7 май на диригентския пулт ще застане диригентът на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев.

 

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сегей Бобров – премиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014 ще прикове вниманието на 15 и 16 декември със своята предпредпремиера на „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, постановка и хореография на един от големите съвременни балетни творци Сергей Бобров - з.а. на Русия, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и от този сезон главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

Хронологията показва, че в Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на големите руски имена в балетното изкуство.  

Варненската „Лешникотрошачка” от 2011 г. на Желка Табакова и Генадий Иванов-Гендони също пълнеше залата. Със сигурност щастлива ще бъде съдбата и на сегашната, най-нова постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров, асистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина и Наташа Боброва, корепетитор Радослава Кареева.

От участниците в постановката, избрани с кастинг, солисти са Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова, Евгения Минкова (Мари), Павел Кирчев, Мартин Чикалов (Принц). На сцената в различни роли танцуват още Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

Бързо предпремиерно интервю на Виолета Тончева с дълбоко оперетния човек Николай Априлов

 

Царицата на чардашаЗащо режисьорът Николай Априлов  харесва „Царицата на чардаша”?

Защото след премиерата във Виена през 1915 г. не спира да триумфира навсякъде по света. 100 години по-късно „Царицата на чардаша” ще има и своята нова премиера във Варна на 3 юли в Опера в Летния театър. За мен е истинско удоволствие, че имам възможността да представя и своята интерпретация на прекрасната творба на Имре Калман. Още повече, че това е третата постановка в историята на Варненската опера, след сценичните версии на Емил Главанаков от 1957 и Видин Даскалов от 1996 г.

И така – през 2015-та „Царицата на чардаша” може и да навършва 100 години, но те никак не й личат. Дължи се най-вече на изключителната мелодика на музикалната партитура - мелодиите се запомнят при първото чуване. Драматургията с пълнокръвно изградените характери и интригуващите ситуации, в които изпадат действащите лица, също впечатлява. В единството между музика и драматургия се крие и изключителното въздействие на „Царицата на чардаша”. Това може едновременно да бъде пиеса, която да се играе в драматичен театър, може да се изпълнява и концертно със солисти и оркестър, и разбира се, да се постави като спектакъл. В нито една от тези три различни сценични форми„Царицата на чардаша” няма да загуби от силата и очарованието си.

 

Колко ли произведеният в музикалната литература могат да се похвалят с подобна слава...

Малко са тези музикално-сценични творби, в които всички мелодии от първата до последната са световни хитове. Бих посочил дори само две – „Севилският бръснар” и „Царицата на чардаша”. Моят брат казва, че съм дълбоко оперетен човек и е прав. Аз виждам в оперетата предвестник на модерния мюзикъл и изключително големи възможности за изява на режисьора и актьорите. Няма режисьор, който да не се изкушава да работи едновременно в трите жанра – музика, танц и театър, а „Царицата на чардаша” предлага точно това.

 

Публиката също винаги е обичала забавлението...

Разбираемо е. Подобни жизнени творби, наситени с драматични ситуации, но завършващи винаги с хепи енд, са желани от хората, защото за всеки един от нас трудните моменти в живота са много повече от тези, които носят радост и естетическо удовлетворение.

С какво ще привлече зрителите Вашата „Царица на чардаша”?

Надявам се зрителите, също като мен, да бъдат привлечени от енергично раздвижените гледки на балета, на унгарския чардаш, на мащабното хорово присъствие. Изисква се широк замах, който да подведе и подчини всички тези компоненти на основната идея на спектакъла, а тя е простичка - любов, любов и пак любов!

Варна, 18 юни 2015 г.   

 

 

 

„Лешникотрошачката” е балет, предизвикващ, подобно на „Лебедово езеро”, особен интерес. Загадката защо е така, все още не е разбулена, още повече че балетът не е решен в много направления – концепция, драматургия, хореография.

 

Главното в „Лешникотрошачката” на Чайковски е темата за спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Това, което виждате на старите фотографии – всичко това ви връща към предишни мечти и надежди.

 

За Чайковски тук е важна и друга тема – обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.

Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят.

Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.

 

Сергей Бобров – постановчик и хореограф на „Лешникотрошачката”

 

 


 

 

 

 

На 15 май от 19 часа шедьовърът на Имре Калман „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с приповдигнатото си настроение и великолепната си музика. Под диригентската палка на Стефан Бояджиев, в ролята на Силва ще дебютира Лиляна Кондова, а в ролята на Бони ще аплодираме солиста на Старозагорската опера Георги Динев.
 

В останалите роли ще се представят солистите на Държавна опера Варна – Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Стелияна Стоянова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьорът Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм.
 

Лиляна Кондовасопран е родена във Варна. Завършила е НУИ „Добри Христов” и НМА „Проф. П. Владигеров” по специалностите обой и оперно пеене, съответно при проф. Георги Желязов и д-р Нели Божова. Веднага след дипломирането си е приета на работа в Държавна опера Варна, където също съчетава работата си на артист-оркестрант и оперна певица. Дебютът й е в ролята на Барбарина от оп. „Сватбата на Фигаро”, от Моцарт, следват ролите на Янка от оперетата „Българи от старо време”, Тебалдо от „Дон Карлос”, Валансиен от „Веселата вдовица”, Щаси от „Царицата на чардаша, Флора от „Травиата”, Зорница от „Луд гидия”. Изпълнява централните сопранови роли в мюзикълите за деца „Джекил” от Джон Мур и „Алиса в страната на чудесата” от Ал. Йосифов. Лиляна Кондова често участва в различни творчески проекти, в които изпълнява арии и дуети от опери, оперети и мюзикъли.  

Георги ДиневРоденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 г. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА ”П. Владигеров”, специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003 г. Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни артисти ”Мими Балканска”. Стъпва на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ с дебют в ДМТ ”Ст. Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 г. През 2001, 2002 и 2003 г. участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.

От 2003 г. е солист на Държавна опера Стара Загора. В репертоара му влизат ролите: Макдъф в „Макбет”, Алфред в „Травиата” от Верди; Горо и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в ”Бохеми”, Панг и Понг в”Турандот” от Пучини; Неморино в „Любовен еликсир”, Артуро в ”Лучия ди Ламермур” от Доницети; Дон Отавио в „Дон Жуан”, Дон Базилио и Дон Курцио в ”Сватбата на Фигаро”, Моностатос във ”Вълшебната флейта” от Моцарт; Бони в „Царицата на чардаша”, Тони в ”Принцесата на цирка” от Калман; Отокар в „Цигански барон”, Алфред в „Прилепът” от Щраус - син; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена” от Офенбах; Бебс в  „Лелята на Чарли” от Фелцман” и др.

Георги Динев, познат от сцените на всички оперни и оперетни театри в България, както и от концертните подиуми, е режисьор-постановчик на оригиналния спектакъл „Фантомите на мюзикъла“ в Държавна опера Стара Загора.

ОГНЯН ДРАГАНОВ – РЕЖИСЬОР

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика...В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов, сценограф на Държавна опера Стара Загора.

На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения...

Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

Огнян Драганов

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю.

Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков. Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия.

В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево. Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно.

Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург. Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в  класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю. Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София  - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков.

Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево.

Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно. Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург.

Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

 

Михаил МихайловМИХАИЛ МИХАЙЛОВ – ДЕБЮТ В РОЛЯТА НА ЕДГАРДО

 

Отдавна съм си набелязал ролята на Едгардо. Написана за лиричен тенор с хубав тембър и висок  регистър, тя е подходяща за моя глас. Това е една от основите партии на Алфредо Краус, квалифициран като лежерен тенор - висок лиричен тенор. Особеното тук е, че наред с лиричните високи моменти присъстват и моменти на драматизъм и това съчетание прави ролята трудна. В първо действие има един много разгърнат дует с Лучия, вокално много труден и драматургически построен така, че не позволява никакви съкращения, което за музикалните номера от тази епоха не е типично.

Интересното в тази постановка е различният режисьорски прочит на Орлин Драганов, който внася радикална транформация в персонажа на Едгардо. Той се явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон в съзнанието на Лучия. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността. Статиката определено създава трудности, защото партията е драматична и цялата нейна драматика трябва да дойде само от гласа.

 

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ е роден през 1987 г. във Велико Търново. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София през 2011 г. в класа на доц. Иванка Нинова. Участвал е в майсторските класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова.

Оперния си дебют прави още като студент с роли от белкантовия репертоар – Граф Алмавива от  „Севилският бръснар”, Едуард Милфорт  от „Брачната полица” и Ернесто от „Дон Паскуале”.  Кариерата му започва непосредствено след завършването на Музикалната академия с ролите на Неморино в „Любовен еликсир”, Алфредо в „Травиата”, Камий дьо Росийьон във „Веселата вдовица” и Беппе в „Рита”. Участва в редица концерти с почти всички оперни и филхармонични оркестри в страната.

Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „Девета симфония” на Бетовен, „Стабат матер” от Росини и др.

През 2013 година, Михаил Михайлов изпълнява теноровото соло в  „Реквием” – Верди, в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година участва във Верди/Пучини гала-концерт с  Мюнхенския симфоничен оркестър.  През 2013 и 2014, се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”;  „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „Klassik am See” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”.

През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. През 2016 взима участие в гала-концерт в Московския кремъл, заедно с едни от най-популярните имена на руската класика и естрада. По-късно същата година гостува на Македонската опера и балет, в ролята на Херцога на Мантуа от „Риголето”. С различни частни продуцентски компании учзства в турнета в Германия, Италия, Испания, Полша Румъния и Швейцария.

Лауреат е на редица национални конкурси, както и на конкурсите за камерна музика: IV Международен конкурс за песенни дуа, посветен на творчеството на Рихард Щраус, София, България (втора награда и специална награда за изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор) и XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия (Гран При). Има записи за Българската национална телевизия, Българското национално радио, TV1, както и студиен запис на операта „Травиата” със Софийска филхармония.

 

Ирина Жекова - сопран

 

 

ИРИНА ЖЕКОВА – ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Дебютът ми в „Лучия ди Ламермур” е 21-ва роля в моя репертоар. Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение.

По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради отколешната вражда между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг.

Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави.

В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

Биография на Ирина Жекова - прочетете тук

 

Арсений АрсовВЪРХЪТ НА БЕЛКАНТОТО

AРСЕНИЙ АРСОВ - ЕДГАРДО

Преди 31 години дебютирах в „Лучия ди Ламермур” в същата роля. Участвал съм общо в 5 постановки на операта във Варна, София и Бургас.

Да изпълнявам партията на Едгардо за мен е щастие и изпитание, защото времето е безпощадно. Това е върхът на белкантото, който изисква тенор с много големи технически възможности и най-вече безапелационното владеене на висок регистър. Доницети е композирал каденци за лежерен тенор, съдържащи тонове от сопрановия и колоратурно-сопрановия регистър - ми на трета октава от края на любовния дует в първо действие, както и до диез във финалната предсмъртна ария на Едгардо.

Музикалното внушение обрисува героя като рицар с драматично мъжествено присъствие. Съжетът за двамата млади влюбени се родее донякъде с Шекспировата драма „Ромео и Жулиета”. Вокалната линия, претрупана от мелизми (украшения), носи характаристиките на оцветеното пеене - белкантовото пеене, което се състои именно в тези украшения. Много я обичам тази роля, една от първите роли в творческия ми път. Бях много млад, а когато се връщаш към младостта, не може да не се вълнуваш.

Друга особеност на „Лучия ди Ламермур” е пределно стегнатата, бърза и динамична кантилена - фразата на пеенето. По негласно единодушие на певческото съсловие се смята дори, че в „Лучия ди Ламермур” има неизпеваемо трудни места, изискващи гласова свръхдаденост. Чест е за нашия оперен театър в тези трудни времена да посяга към подобно заглавие.

Впечатление прави неимоверно динамичната и съвременна режисура на Огнян Драганов. Тя предпоставя обстойно и внимателно познаване на сюжета, либретото и музикалните детайли. Свеждайки конкретните неща до абстракция, постановката отправя своите послания чрез гениалната музика на Доницети.

 Биография на Арсений Арсов - прочетете тук

Прочетете още:

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

 

 

 

 

Александър МутафчийскиНа 23 февруари от 18.00 ч. на Основна сцена на Варненския театър „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с прекрасното настроение и великолепната музика в шедьовъра на Имре Калман.

Под диригентската палка на младия диригент Стефан Бояджиев, който от две години е част от екипа на ТМПЦ – Държавна опера Варна, ще се представят звездите на ДМБЦ „Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова в ролята на Силва и Александър Мутафчийски в ролята на Бони. Те ще си партнират със солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Лиляна Кондова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьора Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм и др.

В ролята на Силва своя дебют ще направи Олга Михайлова-Динова. Тя завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн. Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика. Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена, където я аплодираме като Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както и в операта-балет „Carmen Dance”, също в ролята на Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари във „Веселата вдовица”. С  перфекционизъм и артистизъм се откроявах участията й в мюзикъл концерта „Hello Broadway” на Опера в Летния театър.

Варненските меломани винаги възторжено посрещат и своя съгражданин Александър Мутафчийски - един от онези щастливи артисти, които не само обичат сцената, но и сцената обича тях. Роден във Варна, той завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“- София през 1999 г., специалност Оперно пеене, в класовете на проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. В момента е докторант във Вокалния факултет на НМА „Панчо Владигеров” по Музикално-сценична режисура и ментор по програма Студентски практики.

Още като студент в първи курс на академията, през 1996 г., дебютира на сцената на Варненската опера в „Така правят всички" от Моцарт и "Любовен еликсир" от Доницети, където изпълнява централните баритонови партии. От 1997 г. е солист в трупата на Национален музикален театър „Стефан Македонски“ - София. Лауреат и носител на Първа награда на Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци "Мими Балканска" през 1997 г. През 2003 г.  получава наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Класик ФМ за върхови постижения в музикалната култура "Кристална лира", в категория Оперно и оперетно изкуство за ролята на Джери от мюзикъла "Някои го предпочитат горещо" на Жул Стайн. През 2012 г. за втори път е удостоен с престижната награда „Кристална лира“, отново в категорията Оперно и оперетно изкуство, за ролите на Бебс от „Лелята на Чарли“, Рамон от „Зоро“, Иван от „Българи от старо време“ и Никош от „Веселата вдовица“.

 
Богатият му репертоар включва роли от класически оперети:
Кайетан в „Циганска любов“, Брисар в „Граф фон Люксембург“, Никош във „Веселата вдовица“ от Лехар; Коломан Жупан в „Графиня Марица“, Граф Бони в „Царицата на чардаша“, Наполеон в „Баядерка“ от Имре Калман; Папакода от „Една нощ във Венеция“, Граф Хомонай в „Цигански барон“, Йозеф във „Виенска кръв“, Блинд и Франк в „Прилепът“ от Йохан Щраус; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена“ от Офенбах, Иван от „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов и др.

Ярки негови постижения в мюзикъла са: Конферансието от „Кабаре“, Еймъс от „Чикаго“ на Джон Кандер, Барнаби в „Хелоу, Доли!“ на Хърмън, Джери в „Някои го предпочитат горещо“-на Жул Стайн, Джон в „Мис Сайгон“от Шьонберг, Пилат и Ирод в „Исус Христос суперзвезда“, Че в „Евита, Манкъстрап в „Котките“ от Уебър, Бебс в „Лелята на Чарли“ и др.

Едни от последните му сценични превъплащения на сцената на Националния музикален театър са в мюзикълите „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, в ролите на Станчо Квасников и Илийчо; в „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, в ролята на Хенри Хигинс ; „Малката кибритопродавачка“ от Румен Бояджиев-син, в ролята на Стария Латернаджия, както и в оперетата „Фраскита“ от Лехар, в ролята на Иполит Галипо. Освен богатият си музикално-сценичен репертоар, изпълнява и много камерна музика. Предпочитани негови композитори са Шуберт, Шуман, Черкин, Добри Христов, Вера Баева, Румяна Мартон, Любомир Денев и др. Има множество участия на националните прегледи „Нова българска музика“.

Канен е като специален гост-изпълнител на различни концертни събития, фестивали и музикални форуми като „Варненско лято“, „Опера в Летния театър“ във Варна, „Сцена на вековете“ във Велико Търново, Мартенски музикални дни в Русе, Дни на класиката в Балчик и др. Има записи за фондовете на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Гостувал е самостоятелно и заедно с трупата на Националния музикален театър в множество градове на България, Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия, Дания, Люксембург, Китай и Япония.

 

 

Модерен прочит на комичната опера от Нина Найденова на 31 юли
На 31 юли, в рамките на Опера в Летния театър предстои поредната премиера от варненското оперно лято 2015 – „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети. Четвъртата в историята на Варненската опера постановка на тази комична творба е модерен прочит на изтъкнатата оперна режисьорка Нина Найденова и главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.

Съвременната визия в сценографията и костюмите на Иван Савов и Яна Дворецка ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала, а в по-ново време. Това художествено решение допринася за едно различно настроение, което оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава. Диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореографията носи разпознаваемия почерк на Боряна Сечанова.

Кой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? Според режисьорската концепция на Нина Найденова: „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”:  не могат  да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „обичам те”!
Ако погледнем с усмивка и днес в нашето време, ще видим как, като че ли все по-трудно или почти не успяваме да произнесем, а още повече „романтично” да прошепнем тези простички думи „обичам те”. Днес любовта я изпращаме в SMS, запознаваме се с любимите си по интернет, а от телевизионния екран непрекъснато ни повтарят, че получаваме „парченца любов...”, „нежна топлина” и т.н.”

Действието на най-новия варненски „Любовен еликсир” ни пренася в Bellа Италия през 50-те години на миналия век. Времето като че ли е спряло и всичко е спокойно, заспало... Площад с кафене, свири малък оркестър, двама се харесват, трети се намесва, другите ги наблюдават... Познато и някак си скучно, но само до момента, в който се появява той - Дулкамара, понесъл със себе си цялото ново време – рекламата на чудотворния Любовен еликсир, който помага, лекува, разкрасява… Дулкамара и неговите момичета преобразяват градчето, времето, дори и хората. В заспалите отношения нахлува Рекламата и всичко започва да се продава – от еликсири и чорапогащници до чувства. Печелят всички – търговецът печели пари, клиентите печелят пациенти, а пациентите печелят  самочувствие, любов, здраве, красота… и още в този дух.

Ако ви звучи познато, значи знаете, че лекарството „Любовен еликсир” е много подходящо за всички възрасти и няма странични ефекти. Първата доза може да вземете още на 31 юли, без рецепта, само срещу закупен билет от 10, 15, 20 или 30 лв. от касите на: Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден, тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg; Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803 и ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

Любовното биле в премиерния спектакъл съвсем отговорно ще забъркат за вас солистите Марк Фаулър, Яница Нешева, Свилен Николов и Гео Чобанов.

Марк ФаулърВ главната роля на Неморино ще гостува Марк Фаулър. Лиричният тенор е сред най-новите попълнения на Пловдивската опера. Той е австралиец, роден в Мелбърн, завършил оперно пеене във Виктория College of Arts, а след това и магистратура в НБУ в класа на Наталия Афеян. Два пъти е бил стипендиант на Райна Кабаиванска. Преди седем години той избира за своя втора родина България. Тук намира и любовта на живота си – оперната певица Благовеста Костадинова. Двамата се установяват трайно в града под тепетата. Пловдивската публика вече познава Марк от ролите му в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ и „Макбет“, в която певецът се изявява в ролята на бъдещия крал на Шотландия Малкълм. Неморино в „Любовен еликсир“ е първата му голяма роля.

 

 

 

 

Яница НешеваВ ролята на неговата любима Адина ще се представи сопраното Яница Нешева. Родена в Стара Загора, учи цигулка при Стефан Филчев и Стефка Караиванова, пее в детския градски хор при читалище "Родина" с ръководител Стефка Желязкова, завършва ЕГ "Максим Горки". През 1994 година кандидатства в ДМА "Панчо Владигеров" София със специалност оперно пеене, където е приета в класа на професор Мила Дюлгерова и актьорско майсторство в класа на професор Павел Герджиков. По време на следването си през 1996 става спечелва специалната награда на проф. Чавдар Хаджиев от конкурса "Г.Златев-Черкин", през 1997 става лауреат на Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" в Провадия. След дипломирането си като бакалавър през 2000 година, от октомври до днес е артист-солист на Държавна опера Стара Загора.

През 2000 дебютира с ролята на Джилда от оп. "Риголето" от Дж. Верди, следват още над 15 централни сопранови партии от опери на Доницети, Моцарт, Росини, Верди, Бизе, Калман.

 

 

Свилен НиколовВ ролята на сержант Белкоре ще се представи солистът на Държавна опера Варна Свилен Николов. Именитият баритон завършва НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене, а през 2002 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства.
Лауреат е на VII Международен конкурс “Надежди, дарования, майстори” в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова.

От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Форд („Фалстаф), Белкоре (“Любовен еликсир”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Енрико (“Лучия ди Ламермур”), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми”), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини („Пепеляшка”), Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Великият жрец („Самсон и Далила”), Гунтер („Залезът на боговете” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) и много други.

Още в началото на кариерата си Свилен Николов получава завидно добри критики в чуждестранната преса. „Изпълнението на Свилен Николов беше демонстрация на прекрасните гласови възможности на солиста”, пише Сузане Хаасе-Мюлбауер за „General Anzeiger” – Бон, Германия. И още: „Папагено, представен от Свилен Николов, завладя бързо сърцата на публиката с красивия си глас и лекотата на артистичното си превъплъщение. Любовният модел, свързващ Папагено и Папагена в този съвременен спектакъл, би бил високо оценен и от самите автори на пиесата Моцарт и Шиканедер”, отбелязва Хайнрих Шраг за „Salzgitter Zeitung” - Германия.

Басът Гео ЧобановБасът Гео Чобанов ще се вживее в ролята на съвременен рекламен агент, който с особено пристрастие презентира вълшебния еликсир на любовта. Роден през 1975 г. във Варна, Гео Чобанов завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.

Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в редица постановки, сред които „Граф Ори”, „Севилският бръснар”, „Любовен еликсир”, „Дон Жуан” и други, през 2014 г. пее, заедно с Карло Коломбара в концерта „Басисимо”, по повод 100 г. от рождението на Борис Христов, през 2015 г.  успешно дебютира в ролята на Дон Паскуале в премиерната постановка  на едноименната опера от Доницети и в ролята на Великия инквизитор в операта „Дон Карлос” от Верди. Певецът гастролира в германски оперни продукции, а напоследък печели аплодисментите на варненската публика и с камерния спектакъл „Любовни руски романи”.

 

Прочетете още:

Как „Любовен еликсир” действа на Марк Фаулър

 

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

 

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

   

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

 

 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

 

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

 

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

 

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

 

 

 

 

TOP