Дон Карлос - 2012 г.

Дон Карлос - 2012 г.

от Джузепе Верди

Опера в четири действия

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент – постановчик ХРИСТО ИГНАТОВ
Режисьор – постановчик КУЗМАН ПОПОВ
Художник на декора ТОДОР ИГНАТОВ
Художник на костюмите ЛОРА МАРИНОВА
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ФИЛИП ІІ, крал на Испания - бас
ДОН КАРЛОС, негов син, испански инфант - тенор
РОДРИГО, маркиз Поза - баритон
ВЕЛИКИЯТ ИНКВИЗИТОР - бас
МОНАХ - бас
ЕЛИЗАБЕТ ВАЛОА, кралица на Испания - сопран
ПРИНЦЕСА ЕБОЛИ, придворна дама - мецосопран
ТЕБАЛДО, паж на Елизабет - сопран
ГРАФ ЛЕРМА, началник на стражата - тенор
ГЛАС ОТ НЕБЕТО - сопран

Делегати от Фландрия, испански грандове, придворни дами, пажове, народ, кралска стража, монаси, служители на Sanctum officium, еретици и др.

Действието се развива в Испания, около 1560 г.

 

Либрето Жозеф Мери и Камий дю Локл (по едноименната трагедия на Фридрих Шилер).

Това е третата постановка на “Дон Карлос” във Варна. Премиера на 27 и 29 юли 2002 г.
Първата премиера се състояла на 13 юни 1958 г. под диригентството на Йоско Йосифов и режисурата на Николай Николов.
Втората постановка е дело на диригента Иван Филев и режисьора Кузман Попов. Премиерата се състояла на 14 юли 1984 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ


ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Елизабет Валоа, френска принцеса е била годеница на Карлос, но по политически причини е омъжена за неговия баща Филип ІІ, крал на Испания.
Манастира Сен-Жюст. Отнякъде се носи песнопението на монасите за преходността на всичко земно.

Пристъпва Карлос, чието душевно равновесие дотолкова е нарушено, че той е склонен да припознае в одеждите на тайнствения монах своя дядо – Карл V.   Влиза маркиз Поза и Дон Карлос споделя любовната си мъка пред  своя приятел.

Той го съветва да търси утеха в борбата за освобождението на Фландрия, при измъчения и угнетен народ. Там ги очакват достойни дела и двамата приятели се заклеват да посветят живота си на великата цел – свободата.

В живописен кът край манастира придворните дами се забавляват с песни.
Появява се тъжната и замислена Елизабет. Родриго тайно й връчва писмо от Дон Карлос, в което той моли за кратка ауденция. Кралицата отпраща дамите и приема инфанта.
На нежните му любовни слова тя отвръща със строгост, разкривайки му чудовищността на подобна постъпка. Карлос избягва объркан и ужасен.

Неочаквано пристига кралят. Разгневен, че намира кралицата сама и измъчван от мрачни подозрения той упреква графиня Д`Аремберг, че е забравила дълга си и я наказва с изгнание във Франция. Развълнувана, Елизабет се прощава с най-добрата си приятелка.

На последвалия разговор между краля и маркиз Поза, младежът разпалено моли Филип да облекчи тъжната съдба на  фламандците. Смелостта и откровеността на Поза правят впечатление на краля и вместо да го накаже за дързостта, той го прави свой довереник и го предупреждава да се пази от Инквизицията.

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Светла нощ в парка на кралицата. Дон Карлос с трепет очаква среща, насрочена му с тайна бележка. Идва дама със забулено лице, която Карлос припознава за Елизабет и пламенно засвидетелства любовта си.
Еболи сваля воала и инфантът с ужас разбира, че е разкрита съкровената му тайна. С яростта на отблъсната жена Еболи се заклева страшно да отмъсти като разкрие истината пред краля.
Пристигналият Родриго разбира какво се е случило, но не му се отдава да спаси ситуацията. Той моли Карлос да му повери всички компрометиращи политически книжа.

На площада народът очаква предстоящото зрелище – изгарянето на еретиците. Събрал се е целият двор. Служители на Светата инквизиция водят мрачното шествие на осъдените еретици.

Внезапно пред Филип се появяват фламандски депутати, предвождани от Карлос.
Те молят Филип да даде свобода на Фландрия и искат милост за окървавената си страна. Кралят гневно ги нарича бунтовници, но внезапно Карлос с извадена шпага се обявява в тяхна защита. Маркиз Поза опасявайки се за съдбата на своя приятел му отнема шпагата. Карлос е поразен от постъпката на Родриго. Инфантът е арестуван, а Филип дава знак за започване на празненството. Пламъците на кладата се извисяват във висините. Неочаквано се чува Глас от небето, който дарява прокълнатите с утеха и милост.

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Кабинетът на Филип ІІ. Измъчван от безсъние кралят е потънал в тъжни размисли. “Тя никога не ме е обичала”… - беззвучно промълвяват устните му. Пред него е ковчежето, в което Елизабет съхранява съкровени писма и ликът на инфанта.

Идва Великият инквизитор. Кралят иска от него съвет как  да накаже сина си да недостойното му поведение. Църквата няма да възрази, ако кралят накаже Карлос със смърт, но още по-настойчиво Великият инквизитор изисква смъртта на Поза. Филип отказва и е заплашен, че църквата няма да се спре да изправи пред духовния съд и самия крал.

Отчаяно Филип се опитва да запази мира между църквата и държавата. Ужасеният старец е напуснал кабинета, когато се втурва кралицата, за да се жалва за откраднатото й ковчеже. Между Филип и Елизабет избухва скандал заради намереното от краля в съндъчето на кралицата портретче на Карлос. В своята бясна ревност той е забравил, че някога Карлос и Елизабет са били сгодени и обвинява съпругата си в прелюбодеяние. Кралицата губи съзнание. Кралят търси помощ и се отзовават Еболи и Родриго.

Филип разбира, че несправедливо е обвинил своята съпруга. Когато двете дами остават сами, в изблик на разкаяние Еболи признава, че тя е дала ковчежето на Филип. Нещо повече – била е метреса на краля. Елизабет я пропъжда от двора. Останала сама Еболи решава да намери покой в манастир, но преди това ще се опита да освободи от затвора задържания Карлос.

В затвора Карлос все още не може да забрави предателството на маркиз Поза. Идва Родриго, който съзнателно е позволил да намерят у него компрометиращите документи на Карлос, за да бъде той уличен като организатор на заговора. Отеква гърмеж. Смъртно ранен, преди да издъхне, Поза успява да каже на Карлос, че Елизабет ще го чака в манастира, за да се сбогуват. Влиза кралят, за да върне свободата на сина си. След него нахлува и разбунтувалият се народ, предвождан от Еболи, в защита на своя инфант.
Великият инквизитор успява да усмири тълпата.
Църква и държава отново са обединени.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

В манастира Сен-Жюст Елизабет отправя своите горещи молитви към всевишния. Идва Дон Карлос, за да се сбогува с любимата си. Той ще изпълни завета на Родриго и ще се бори за свободата на Фландрия. Ненадейно пристигат Филип ІІ и Великият инквизитор. Обхванат от гняв, кралят предава инфанта на Инквизицията.

Карлос отново вади меч, но неочаквано се отваря скрита врата и тайнственият монах го отвежда извън сферата на влияние на Sanctum officium. Някои вярват, че спасителят на Карлос е неговият дядо Карл V !?…

 

История на създаването:

Драматургията на Шилер заема твърде значително място в творчеството на Джузепе Верди. Самото съдържание на пламенния шилеровски романтизъм – изострената тираноборческа насоченост – всичко това е твърде близо до творческата натура и кръга интереси на Верди. В драмите на Шилер композиторът намерил и друго, което винаги го е привличало – ярки характери, силни и остри преживявания. Неговата муза винаги се е вдъхновявала от образите на герои с пламенни и бурни, противоречиви и сложни чувства, еднакво силни и в добрите и злите свои проявления.

Към творбите на Шилер Верди се обръщал в различни периоди от своята дейност – операта “Жана Д`Арк” (1845 г.), “Разбойници” (1847 г.), “Луиза Милер” (1849 г. – по трагедията “Коварство и любов”). През 1866 г. Верди отново се обръща към Шилер, пишейки високохудожественото си творение – музикалната драма “Дон Карлос” по поръчка на Паржиката Гранд Опера.

Либретистите Жозеф Мери (1798-1866) и Камий дю Локл (1832-1903) съкращават текста на Шилер, само загатват сложната линия на политическата борба и напълно изключват някои важни герои. Все пак общият дух на драмата е запазен, което е голямо качество на либретото, написано в духа на френската голяма опера.

Премиерата се състояла на 11 март 1867 г. в Парижката Гранд Опера.

 

 

Галерия снимки ДОН КАРЛОС:

 

 

 

TOP