Атила

Атила

от Джузепе Верди

Опера в три действия и пролог

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент–постановчик ХРИСТО ИГНАТОВ
Режисьор–постановчик ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
Сценография ИВАН ТОКАДЖИЕВ
Художник на костюмите ЧАВДАР ЧОМАКОВ
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА

 

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

АТИЛА, вожд на хуните – бас
ЕЦИО, римски генерал – баритон
ОДАБЕЛА, дъщеря на градоначалника на Акуилея – сопран
ФОРЕСТО, офицер от Акуилея – тенор
УЛДИНО, роб на Атила – тенор
ЛЕОНЕ (Папа Лъв І) – стар римлянин – бас

Място и време на действието: Акуилея и Рим, Италия, 426 г.

Първа постановка на “Атила” във Варненската опера.
Съвместна продукция на ОФД – Варна и ММФ “Варненско лято”
Премиера – 18, 20 и 23 юли 2007 година Концертмайстор БОРИСЛАВ ДОНЧЕВ
Отговорен корепетитор КАТЯ ХРИСТОМАНОВА
Корепетитори: ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА, ЖАНЕТ БЕНУН, ДИМИТЪР ФУРНАДЖИЕВ
Помощник – режисьор СИРМА ПАНЕВА, Суфльор МАЛИНА ХУБЧЕВА
Хореография и пластика КОНСТАНТИН ИЛИЕВ
Компютърен дизайн и ефекти ВЕНЕЛИН МИЛАНОВ

Либрето – Темистокле Солера (по драмата “Атила, вождът на хуните” от Захариас Вернер).

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Пролог

Площад в Акуилея. Армията на хуните е завладяла и опожарила и този римски град. Годината е 426 и Атила – “Бичът божи”, се готви да превземе столицата. Войнствените амазонки са в плен при хунския вожд и когато тяхната предводителка Одабела, дъщерята на градоначалника на Акуилея, моли Атила да й върне меча, той й подава своя. Младата жена има едно желание – да отмъсти за баща си и за своя годеник, офицера Форесто. От Рим пристигат пратеници. Атила е изненадан, че мисията се води от генерал Ецио, неговият стар противник, когото дълбоко уважава. Римлянинът предлага на хунския вожд мирно споразумение: нека Атила да запази за себе си целия свят, но Италия да остави на Ецио. “Бичът божи” с възмущение отказва. Той скоро ще покори Рим и жестоко ще накаже императора, за това че не се е предал доброволно.

Пустинен остров на река Алтрус. Отшелници оплакват нерадостната съдба на Рим. Пристига група бежанци от Акуилея, водени от Форесто. Той не е загинал при обсадата на града и сега е готов да отмъсти на Атила.

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Лагерът на Атила край Рим. В ранното утро Одабела оплаква своя баща и годеник, които смята за мъртви.
Появява се Форесто и девойката радостна се хвърля в обятията му. Но младият офицер я отблъсква – той вярва, че му е изменила, след като е дошла доброволно в лагера на врага. Одабела му припомня библейската притча за еврейската красавица Юдит, която спасила своя народ от вавилонците, като отрязала главата на техния военачалник Олоферн. Одабела също иска да убие тирана. Форесто моли своята любима за прошка и двамата се заклеват да умрат за родината.

Атила се събужда в шатрата си и разказва на своя роб Улдино как в съня си е видял висок белокос римлянин, който го предупредил да се върне обратно и да не посяга на Вечния град, защото тази благословена земя принадлежи на Бога!
Атила е смутен и разколебан, но за кратко. След малко той вдига войската си за последен щурм.
На бойните тромпети отвръща хор на римски жени, деца и старци, вдигнали се да защитят града. Води ги старецът Леоне, когото Атила е видял в съня си, и той му повтаря същите думи.
Изплашеният до смърт хунски вожд пада в безсъзнание.

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Лагерът на Ецио край Рим.
Генералът размишлява за съдбата на родината си, когато група роби – пленници на Атила, пристигат с покана за голям пир. Сред тях е и Форесто. Той повиква настрана Ецио, за да го предупреди, че тази вечер хунският вожд ще бъде убит.

Преди да започне пирът, друидите (жреците на галите) предупреждават Атила да се пази от римските си гости. По време на танца на жриците от всички страни пламват буйни огньове.
Сред хаоса Форесто открива своята Одабела и я пита дали е сипала отрова в чашата на Атила. Хунският вожд е разгорещен и жаден и решава да вдигне тост в чест на своя бог Водан, но в последния момент Одабела го възспира, като му разкрива заговора.
Форесто поема вината върху себе си. Одабела моли Атила да й даде злосторника – тя лично ще се разправи с него!
Атила се съгласява. Трогнат от постъпката й той обявява пред всички, че ще вземе младата римлянка за жена. Пирът продължава. Одабела помага на Форесто да избяга.
Младежът се заклева да отмъсти на невярната си годеница.

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Утро в гората, разделяща лагерите на Атила и Ецио.
Форесто страда за изгубената си любов и проклина Одабела.
Пристига Ецио и му съобщава, че римската армия е готова за настъпление и само чака сигнал, за да атакува хунските нашественици. Идва и Одабела. Тя е успяла да избяга от лагера на врага и моли Форесто да й прости – набавила е всичко, за да спаси своя народ.
Хунският вожд е открил измяната на Одабела и идва в лагера на Ецио.
Одабела застава пред него и забива меча си в гърдите му.
Римляните надават радостни викове: най-сетне хуните са разгромени. Вечният град е спасен!

 

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време.
При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан ІІІ от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура от  европейската история.
В Западна Европа хунският вожд е запомнен като символ на жестокостта, яростен варварин и враг на цивилизацията.

Верди се заинтересува от съдбата на Атила през пролетта на 1845 г. Той вече има своите първи успехи – „Набуко”, „Ломбардци” и „Ернани”. Логично е след големия успех на „Ернани” във Венеция композиторът да получи заявка за нова опера.
Вниманието на композитора е привлечено от петактната трагедия наречена „Атила, вождът на хуните” на Закариас Вернер.
Прочел е и един труд на мадам дьо Стаел за Германия, в който тя поставя Вернер непосредствено след Шилер и Гьоте. Трагедията на Вернер е написана в началото на 19 век и през 1808 г. е публикувана. Верди препоръчва пиесата на Вернер и книгата на Стаел на Франческо Мария Пиаве с цел създаване на ново либрето.
За жалост това не се случва. Либретото на „Атила” е написано от Темистокъл Солера (създал „Набуко”, „Ломбардци” и „Жана д`Арк”) и е доста видоизменено в сравнение с пиесата на Вернер, както и с историческата истина.

На 17 май 1846 г. в театър „Ла Фениче” във Венеция е премиерата на новата опера на Джузепе Верди – “Атила”.
Буря от аплодисменти, абсолютен фурор, а фразата „Ти ще имаш света, остави Италия на мен” взривява залата. Революционният дух вече витае в града и избухва  две години по-късно. И до днес всички се чудят как строгата австрийска цензура (Венеция по това време е управлявана от австрийците) допуска на бял свят тази творба.

Публика и критика са единодушни, че това е една прекрасна опера, най-добрата, написана от Верди досега. Но все пак да не забравяме, че годината е 1846, тя все още е едва деветата и от нея до последната – „Фалстаф” ще измине близо половин век, а Верди ще сътвори още и още прекрасна музика.

 

ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

 

Галерия снимки АТИЛА:

 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

 

 

 

 

 

TOP