Селска чест

Селска чест

от Пиетро Маскани

Опера в едно действие

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент–постановчик Христо Игнатов
Режисьор–постановчик Нина Найденова
Художник на декора Иван Токаджиев
Художник на костюми Николина Костова-Богданова
Художник на кукли Николина Костова-Богданова
Хореография Боряна Сечанова
Диригент на хора Малина Хубчева

 

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Сантуца, млада селянка – мецосопран
Туриду, млад селянин – тенор
Лучия, негова майка – мецосопран
Алфио, колар – баритон
Лола, негова жена – мецосопран Селяни и селянки.

Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г.

 

Либрето – Джовани Тарджони-Тодзети и Гуидо Менаши (по едноименната новела на Джовани Верга).  

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Ранно утро на Великден. Младият селянин Туриду пее серенада за красавицата Лола. Тя е била негова годеница, но когато Туриду отишъл войник, лекомислената девойка се омъжила за коларя Алфио. За да забрави по-лесно Лола, Туриду е започнал връзка със Сантуца и дори се е сгодил за нея. Това  обаче не му е помогнало да забрави първата си любов.

Камбаните тържествено бият и известяват Христовото Възкресение. Площадът се оживява, селяните се готвят за литургията. Само Сантуца е самотна и тъжна. Тя е измъчвана от лоши предчувствия – годеникът й я отбягва. Идва Лучия и казва на разтревожената девойка, че синът й е отишъл в съседното село за вино. Но Сантуца разбира, че Туриду е излъгал майка си. Тази сутрин са го видели край къщата на Лола.

Пристига Алфио, пеейки своята жизнерадостна песен. Младежът е доволен от занаята си и от светлия празничния ден, но има известни подозрения относно верността на жена си. Започва църковната служба.

Сантуца разкрива пред мама Лучия, че с Туриду са свързани, но той още не може да забрави Лола. Приближава се Туриду.
Изпълнените с мъка думи на Сантуца не му правят особено впечатление. В този момент край тях минава Лола. Тя се държи предизвикателно и влиза в църквата. Младежът веднага се спуска след нея, а отчаяна, Сантуца се опитва да го спре. Тя го моли да се опомни, но Туриду грубо я отблъсва. Унизената девойка решава да си отмъсти. Идва съпругът на Лола – Алфио. Сантуца му разкрива истината за изневярата на жена му. Алфио се заканва жестоко – Туриду няма да доживее до утрешния ден.

Великденската служба свършва и селяните излизат от църквата. Сред тях са и двамата влюбени. Лола бърза да се прибере в къщи, но Туриду я моли да остане още малко. За да я задържи, той кани всички селяни на чаша вино по случай празника. Идва Алфио. Туриду подава чаша вино и на него, но коларят гневно я отблъсква.
Разтревожени, селяните разбират, че двубоят на живот и смърт между двамата е неизбежен. Останал сам, Туриду моли Лучия да му обещае, че ако нещо се случи с него, тя ще бъде като майка на бедната Сантуца, която е озлочестил. Веднага след това избягва. Стресната и уплашена, майка му го моли да се върне. Разнеслият се остър женски писък я  кара да изтръпне. Туриду е убит! Всички са потресени. Алфио е отмъстил за поруганата си чест. Сантуца също е отмъстена!

 

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Преди да реши да участвува в конкурса за едноактни опери на издателя Сонзонио, Маскани не е писал творба от този вид, а само малки произведения.
Нахвърлял е няколко скици за опера върху сюжета по Хайне „Уйлям Ратклиф“, която осъществява след това. Младият композитор се спира на новелата „Селска чест“ (1884) от Джовани Верга. По това време особено популярна е нейната драматизация, в която играе и знаменитата актриса Елеонора Дузе.

Либретото на операта написват двамата приятели на композитора Джовани-Тодзети и Гуидо Менаши, които преработват драмата в едно действие. Авторите успяват да създадат либрето с много сценични качества и силно драматично напрежение. След като Пиетро Маскани завършва операта, той почти не разчита на успех — на конкурса са представени 70 произведения, някои от тях на известни автори.
Ала журито присъжда първа награда на „Селска чест“. Интересното в случая е, че в същия конкурс участвува и Леонкавало с операта си „Палячо“. Произведението е отхвърлено не поради липса на качества, а защото е в две действия и не отговаря на условията на конкурса. Премиерата на „Селска чест“ се състояла на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, заедно с класираните на второ място „Лабилия“ от Спинели и на трето — „Рудело“ от Ферони. Операта на Маскани има огромен успех и само след няколко месеца е поставена в редица големи градове, като Хамбург, Берлин, Виена, Прага и др.

Из режисьорската концепция на спектакъла:

Проблемът за ревността, която кара забравяйки разума да извършиш убийство и морално и физически в името на честта е в основата на сюжета и на “Селска чест” от Маскани и на “Палячо” от Леонкавало. Класическата формула – “извършване на престъпление от любов” е представена в спектакъла от различни гледни точки и позиции, а именно: оправдаване или не на убийство извършено като крайна емоционална реакция в защита на честта, в името на съкровената любов или заставането зад правото на всеки да обича, да бъде свободен  и да бъде обичан  извън “моралните”  норми на брака, обществените предразсъдъци, въпреки професията, въпреки разума и т.н...

Според режисьорската концепция двете едноактни заглавия са обединени от една и съща тема, разглеждана огледално, в един спектакъл от две части, където действието се развива на едно и също място, но в различно време.

В “Селска чест” доминира женската позиция по въпроса за изневярата. Майката, Годеницата и Любовницата - три жени, три различни съдби под погледа на “обществото”.

В “Палячо” мъжкото его, мъжката чест, мъжката страст, надпревара, похот, сила са водещите в действието доминанти. Личната драма на Артиста – клоун Палячо, прераства в протест срещу своята Публика, нещо повече, прераства в протест срещу влиянието на общественото мнение. Дали това обаче е проблем само на Артиста, който разгръща, своите страсти, разголва своето Аз на сцената – арена, сам пред своята публика или е проблем на много от нас? Като, че ли всички ние правим повече заради другите, които гледат, изискват, очакват и ни съдят, а не заради самите нас или близкият човек до себе си. В това се състои и актуалността на темите, поставени в “Селска чест” и “Палячо” – две произведения написани един век назад, където Любовта, Изневярата като предателство и Честта воюват в името на това, да си свободен да избираш, да бъдеш “Себе си”!
  Нина Найденова – режисьор

 

 

Галерия снимки СЕЛСКА ЧЕСТ:

 


 

 

 

TOP