Фалстаф - 2013 г.

Фалстаф - 2013 г.

от Джузепе Верди

Лирична комедия в 3 действия

 


photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ПОСТЪНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент СТЕФАНО СЕГЕДОНИ (Италия)
Режисьор ДЖУЛИО ЧАБАТИ (Италия)
Сценограф ПЛАТОН БАРДИ (Италия)
Художник на костюмите МАРКО НАТЕРИ (Италия)
Диригент на хора – СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

 


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Сър Джон Фалстаф - баритон
Форд - баритон
Алиса Форд, негова съпруга - сопран
Нанета, тяхна дъщеря - сопран
Фентон - тенор
Доктор Каюс - тенор
Бардолф, слуга на Фалстаф - тенор
Пистола, слуга на Фалстаф - бас
Мисис Мег Пейдж - мецосопран
Мисис Куикли - мецосопран
Паж на Фалстаф - без пеене Дейстието се развива в Уиндзор, Англия, по време на царуването на Хенри IV.

Либрето - Ариго Бойто.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

В кръчмата „При жартиерата“. Сър Джон Фалстаф, старият веселяк, пияница и безделник, както винаги седи пред чаша вино. Днес той е доволен от себе си. Пред него са току-що завършените любовни писма до две хубави уйндзорки.
Отвън се чуват викове и в кръчмата шумно влиза доктор Каюс, заедно с Бардолф и Пистол. Доктор Каюс се оплаква на Фалстаф от неговите слуги, които са го обрали, но вместо да му помогне, старият шегаджия му се подиграва. Обиден, Каюс си отива, като заплашва и тримата. Фалстаф започва да съветва слугите си, че тези работи трябва да се вършат по-умело.

Ето на, сега той е написал любовни писма до Алиса Форд и Мег Пейдж и не само че ще се позабавлява с хубавите жени, но и ще измъкне доста пари от глупавите им мъже. Така с един куршум ще удари два заека. След това Фалстаф нарежда на Пистол и Бардолф да занесат писмата. Двамата мошеници са възмутени от подлата игра на своя господар и заявяват, че не са съгласни да участвуват в нея. Разгневеният Фалстаф изгонва слугите си и изпраща писмата по един паж.

В градината пред къщата на Форд. Алиса Форд и Мег Пейдж четат писмата на Фалстаф и се смеят. Как е дръзнал този стар непрокопсаник да си позволява такова нахалство! Двете развеселени жени заедно със съседката си мисис Куикли решават да му дадат добър урок. Въодушевени от идеята си, те се прибират в къщата, за да обмислят подробностите. Не само жените са решили да накажат Фалстаф.

В градината идва и мистър Форд, придружен от доктор Каюс и младия Фентон. Обидените слуги Бардолф и Пистол, за да си отмъстят, са разказали на Форд за намеренията на Фалстаф. Ревнивият съпруг е овладян от жажда за мъст. Доктор Каюс, който не може да забрави обидата, с готовност предлага услугите си. Влюбеният в Нанета, дъщерята на Форд, Фентон също иска да помага, дори ако трябва да си послужи с шпагата.
Мъжете, увлечени в обсъждането на плана за отмъщение, влизат в къщата.
Алиса Форд и Мег Пейдж са решили да изпратят по мисис Куикли писмо до Фалстаф, в което да му определят среща. Младият Фентон използува залисията на всички, за да прекара няколко минути насаме с любимата си Нанета.

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Отново в кръчмата. Фалстаф очаква резултата or изпратените писма. Идва мисис Куикли и му съобщава, че Алиса Форд изгаря от желание да се срещне с него. Само че, сър Джон Фалстаф трябва да я посети, когато мъжът й го няма.
Утре в три часа Форд ще отсъствува от къщи и тогава Алиса ще очаква Фалстаф. След като Куикли си отива, Бардолф довежда преоблечения Форд при Фалстаф. Форд се представя за богат търговец, който е влюбен в Алиса.
Той моли Фалстаф да му помогне да завладее сърцето на недостъпната красавица. Мнимият търговец дори предлага цяла кесия с пари на Фалстаф за услугата, която ще му направи. Старият мошеник прибира кесията и казва, че ще уреди работата. Още повече, че сам той утре има среща с Алиса. Форд, който не знае за шегата, устройвана от жените, е обхванат от силна ревност. Той с мъка успява да не се издаде и решава да накаже жестоко невярната си жена.

Стая в къщата на Форд. Алиса, Мег, Куикли и Нанета, се готвят за „посрещането“ на Фалстаф. Те се уговарят коя къде ще се скрие и какво ще правят, когато „любовникът“ дойде.
Всички се смеят, само Нанета е тъжна. Тя е научила, че баща й се готви да я омъжи за стария доктор Каюс. Алиса обещава да помогне на дъщеря си и я моли да се приготви за идването на Фалстаф. Пеейки, пристига старият женкар. Още от вратата той се опитва да прегърне Алиса. В този момент се чува гласът на мисис Куикли, която съобщава, че идва Мег Пейдж.
Налага се Фалстаф да се скрие зад параван. Разтревожена, Мег казва, че Форд е разбрал за изневярата на жена си и сега идва насам. Но шегата излиза истина! Форд заедно с доктор Каюс, Пистол и Бардолф нахлува в стаята и заповядва на слугите да претърсят цялата къща. Жените карат стария дебелак да влезе в коша с мръсно бельо. Фентон и Нанета използват суматохата и се скриват зад паравана.
Разгорещеният Форд идва да търси и в стаята. Той бута паравана и вижда дъщеря си да се целува с Фентон. Побеснял, Форд изпъжда Фентон и заявява, че Нанета ще бъде жена на доктор Каюс, който от своя страна е възмутен от поведението на бъдещата си съпруга.

В това време Алиса нарежда на слугите си да изхвърлят коша с непраните дрехи от прозореца направо в мръсния канал. Ревнивият Форд иска да узнае от жена си, къде е скрит „любовникът“ й.

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Пред входа на кръчмата „При жартиерата“. На една маса е седнал Фалстаф. Той още тръпне от мръсната и студена баня. Виното обаче му помага да се съвземе. Идва мисис Квикли.

Отначало Фалстаф я наругава, но когато тя му показва писмото, което му носи от Алиса, старият ухажор става по-любезен. Вестите, които получава, му доставят истинско удоволствие: Алиса не била виновна за станалото. Тя го обича и ако Фалстаф не е променил чувствата си към нея, нека дойде в полунощ на определено място в Уйндзорската гора.

Зарадван, той завежда мисис Квикли в кръчмата, за да научи повече подробности. Приближават се Форд, Алиса, Нанета и доктор Каюс. Те искат да видят дали Фалстаф ще се хване на въдицата. Ако се съгласи да отиде, ще му изиграят хубава шега.
Всички ще се преоблекат като духове, феи и призраци и ще му дадат добър урок. Докато обмислят плана за действие, Форд отвежда доктор Каюс настрана и му казва, че ще използува маскарада, за да го венчае с дъщеря си.
Докторът трябва да дойде маскиран като монах. Така ще го познае по-лесно.

Полянка в Уйндзорската гора.
Пръв пристига влюбеният Фентон. Момъкът се тревожи как ще завърши цялата тази игра. Идва Алиса. Тя му подава маскараден костюм и като го успокоява, го праща да потърси Нанет.

Настава полунощ. Към определеното място боязливо се приближава Фалстаф. Изведнъж около него изскачат най-различни тайнствени същества — феи, елфи, нимфи, джуджета, дяволи и започват лудо хоро.
Уплашеният Фалстаф се хвърля на земята и закрива очите си. Но духовете и феите започват да го удрят, драскат, гъделичкат. Фалстаф ги моли да го оставят, като им се заклева, че ще стане добър и порядъчен човек. Това накарва горските същества, смеейки се, да махнат маските си и засраменият донжуан вижда познатите лица.
След като Фалстаф е получил заслуженото, Форд иска да омъжи дъщеря си. Той извежда двама маскирани от храстите и ги благославя. В същия миг сред хората около себе си съзира Нанета и Фентон. Изумен Форд смъква маските на „младоженците“ — вместо „булката“ той вижда слугата Бардолф. Избухва весел смях. Нанета и Фентон падат на колене пред Форд и го молят да ги благослови, те дори вече са се венчали в църквата. Форд прощава на младите и кани всички на сватбено тържество.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Верди е убеден, че „Отело“ е последната му оперна творба. Но през ноември 1890 г., когато композиторът е навършил 77-годишна възраст, той се запознава с либретото на Ариго Бойто — „Фалстаф“ по сюжет на Шекспировата комедия „Веселите уиндзорки“. Верди харесва извънредно много либретото и веднага се съгласява да напише върху него опера.

Композиторът винаги е имал желание да твори по Шекспирови сюжети, но много трудно се е решавал на това. Верди е познавал отлично творчеството на великия английски драматург и не един път е разглеждал „Веселите уиндзорки“ като основа за комична опера. Дълги години той мечтае да напише комична опера. И тази своя мечта успява да реализира почти на 80-годишна възраст.

„Отело“ му отнема повече от пет години, а „Фалстаф“ той завършва за по-малко от две години. Премиерата е на 9 февруари 1893 г. в миланския театър „Скала“ и преминава с изключителен успех. На това представление става едно импровизирано чествуване на 80-годишния майстор-творец. След изнасянето на „Фалстаф“ искат да го удостоят с титлата „маркиз Бусето“, но Верди категорично отказва.

Във “Фалстаф” няма главни и малки роли: всички са еднакво важни, еднакво тежки и трудни, както в живота. Либретото на операта е по гениалната комедия на Шекспир “Веселите уиндзорки”.
В края й Верди осмива Фалстаф, но всъшност, се надсмива над себе си. Хуморът му е уникален, но неговата любов към героя, въпреки че му се подиграва, е огромна и безценна. Той превръща главния персонаж в един универсум, където ние плуваме, потъваме, спасяваме се и разрешаваме проблемите, смеейки се. Всъщност Верди показва, че има милост към Фалстаф, към нас и към целия свят, с благодарност за един безценнен, прекрасен живот.

Самият композитор определя новата си опера като „лирична комедия”. Това отговаря на провеждането на две драматургични линии на действието, които умело се преплитат – романтично-любовната история между най-младите Нанета и Фентън и комично-ироничната линия на историята около колоритния образ на благородника Сър Джон Фалстаф. И всичко това – в прекрасните традиции на италианската commedia del arte!

 

 

Галерия снимки ФАЛСТАФ:

 


 

 

 

TOP