АНДРЕ ШЕНИЕ

от Умберто Джордано

Опера в четири действия Вижте снимки от спектакъла

Либрето Луиджи Илика

С участието на Симфоничен оркестър, хор и балет  
на Държавна опера – Варна

Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА
Режисьор и сценограф КУЗМАН ПОПОВ
Художник на костюмите АСЯ СТОИМЕНОВА
Диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
Хореограф РУМЯНА МАЛЧЕВА

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Андре Шение, поет (тенор)
Карло Жерар, камериер и революционер (баритон)
Мадалена дьо Коани (сопран)
Мулатката Берси, камериерка (мецосопран)
Графиня дьо Коани, майка на Мадалена (мецосопран)
Мадлон, старица (мецосопран)
Руше, приятел на Шение (бас)
Пиер Флевил, аристократ-писател (баритон)
Фукие Тенвил, народен обвинител (бас)
Санкюлотът Матийо, по прякор „Народняка” (бас)
Невероятният (L`incroyable) таен агент на Робеспиер (тенор)
Дюма, съдия, председател на революционния трибунал (бас)
Шмит, тъмничар (бас)
Абат (тенор)
Майордом, домоуправител (бас)  

Място и време на действието: Париж, Франция и провинцията; 1789 – 1794 г., Френската революция
Премиера на настоящата  постановка – 9 юли 2014 година

СЪДЪРЖАНИЕ

Първо действие

1789 година. Зала в двореца на графиня дьо Коани в провинцията.
Лакеи извършват  последни приготовления за предстоящия бал на все още водещата безгрижен живот аристокрация. Сред тях е Жерар, който е завладян от размирния дух на революцията и не крие своята омраза към лекомисления начин на живот на своите господари. Единствено Мадалена, дъщерята на Графинята, е заслужила неговото мълчаливо обожание.

Гостите пристигат. Абатът носи тревожни новини от размирния Париж, където третото съсловие се е вдигнало на бунт. За да разсее потъналите в мрачни мисли аристократи, Флевил представя своята превзета поема – един пасторал. Графинята моли и специално поканения поет Андре Шение да рецитира свои стихове. Той първо отклонява поканата, но провокиран от Мадалена, в отдалата му се възможност, остро напада дворянството. Присъстващите са възмутени, единствено Мадалена застава на негова страна. Започналият гавот е неочаквано прекъснат от нахлуваното на „Мизерията” – група бунтовници, водени от Жерар. Разгневената графиня се опитва да ги прогони. Жерар захвърля ливреята си. Гавотът почва отново, но този път „Мизерията” завладява пространството и арогантно имитира аристократите, които шокирани отстъпват.

Второ действие

1794 година, Париж. Кафене под моста Пероне.
Изминали са няколко години, революцията е приключила. Властват якобинците. Един от лидерите на Революцията и любимец на народа е бившият лакей Жерар. Замъкът на дьо Коани е опожарен, спасила се е само Мадалена.

На площада мулатката Берси, някогашна прислужница при дьо Коани и настояща бунтарка разговаря с вървящия по следите й мъж. Това е „Невероятният” – таен шпионин на Жерар.

В кафенето се срещат приятелите Руше и Шение. Художникът съветва поета да напусне Париж и Франция, тъй като животът му, поради бившите му връзки с аристокрацията е в опасност, но Шение решително отказва. Той е влюбен в  една тайнствена непозната, която му пише изпълнени с нежност писма. Минават група революционери, начело с Робеспиер и Жерар. Тълпата горещо ги приветства. Жерар разговаря с „Невероятния” и го изпраща по следите на Берси с надеждата да открие Мадалена. Берси се доближава до Андре Шение и му прошепва, че тайнствената непозната ще дойде тук да се срещне с него. Идва Мадалена, а „Невероятният” бърза да предупреди Жерар.

Двамата влюбени се срещат, но радостта им е кратка. Идва Жерар, който търси Мадалена. В предизвикания дуел Шение ранява Жерар, но той познава поета и го съветва да бяга, тъй като името му е сред търсените врагове на революцията. Пред насъбралия се народ раненият премълчава името на този, който го е ранил.

Трето действие

1794 година. Заседателна зала на Революционния трибунал.

Матийо призовава присъстващите парижки граждани да подпомогнат със средства националната гвардия за защита на Френската революция от враговете й. Ораторските му умения не успяват да трогнат народа, който приветства дошлия в съда Жерар. Красноречието на обичания трибун скоро постига желания ефект и урната се напълва с пари и бижута в помощ на армията. Старицата Мадлон, изгубила двамата си синове при защитата на Революцията, води единствения си внук, за да го повери на армията. Всички вдъхновено запяват Карманьолата.

„Невероятният” информира Жерар, че Андре Шение е заловен. Той съветва Жерар да подготви донос. Макар да е объркан от противоречия и угризения, революционерът все пак написва доноса и го предава на шпионина. Дошлата в Трибунала Мадалена моли Жерар да спаси любимия й. Той разкрива пред девойката дълго потисканият любовен копнеж.  Мадалена е ужасена. Тя решава да се подчини на Жерар, за да спаси Шение. Разказва за смъртта на майка си и бедите, които са я сполетели. Трогнат от предаността й към поета Жерар се отказва от решението си да погуби Шение, но вече е късно. Съдът осъжда обвинените в държавна измама затворници, сред тях е и Андре Шение. Въвеждат арестантите. Въпреки, че Шение блестящо се защитава и че Жерар се застъпва за него, под натиска  на разярената тълпа поетът е осъден на смърт.

Четвърто действие

28 юли, 1794 година, Париж. Нощ в затвора Сен Лазар.

Андре Шение се прощава с живота, родината и любовта в последните си стихове, които чете на приятеля си Руше. Придружена от Жерар, влиза Мадалена. Тя е дошла тук, за да умре заедно с любимия си. Мадалена подкупва тъмничаря, за да заеме мястото на друга затворничка на ешафода. Жерар отива при Робеспиер, за да измоли спасението на поета. Влюбените са отново заедно. Те се прощават и очакват зората, с идването на която смъртта ще ги свърже завинаги.

На другата сутрин вестникарче съобщава, че по повод молбата на Жерар да бъде помилван Андре Шение, Робеспиер е изпратил лаконичен отговор: „И Платон е прогонил поетите от своята република!”

„Андре Шение” – спектакъл за пораженията, които нанася една революция върху съдбините на хората

Цитирайки Шекспир „Времето изскочи от пазвите си”, визирам хаоса, който настъпва, когато животът става неуправляем, когато се развихрят страстите и низките инстинкти яхват гребена на вълната.

    Часовникът тиктака и отброява последните минути на една класа, за да възвести раждането на новото време. Дали то е по-добро от предишното или е начало и край на следващото, което ще роди следващия поет и следващите екзекутори на свободомислещите?

    Революцията помага за цикличността на изпускането на парата, пластовете се разместват, преобръща се мисленето на хората, изменя се ценностната система, триумфира мизерията. Започва нов път на канализиране, за да се стигне до началото и края на следващото безумие.
Би ли могла красивата любовна история в едно време разделно да има щастлив край и да не завърши трагично, на ешафода?

Могъщият орган – символ на вечното, на изконното е разцепен на две и ние започваме да търсим и събираме отломките, с надеждата да го сглобим наново. Някъде, някога в необозримото бъдеще. С известна доза надежда и оптимизъм. Може би!

Кузман Попов – режисьор-постановчик и художник

„Андре Шение” от Умберто Джордано

Вълнуващата история на френския поет Андре Шение вдъхновява Луиджи Илика за създаването на изключително романтично либрето, лишено обаче от историческа достоверност.

Андре Шение е роден в Истанбул през 1762, в семейството на френски аристократ. Майка му е гъркиня. Завършва образованието си в Париж. Там се установява след пътувания из Швейцария и Италия. Поетът имал приятелски отношения с Екушар-Льобрьон, Бомарше, художника Давид, химика Лавоазие и италианския поет Алфиери. Започва работа като секретар на френското посолство в Лондон. След 1790 година работи като журналист.
Ревностен привърженик на революцията, Андре Шение всъщност искал да се запази живота на краля. Арестуван е през март 1794 година и екзекутиран на ешафода на 20 юли същата година, два дни преди падането на Робеспиер. Братът на Андре, Жозеф Шение, е бил един от водачите на революцията. Влиянието му било достатъчно, за да спаси поета. Но Жозеф решил, че единственият шанс за Андре е да стои в затвора, докато го забравят. Очевидно присъдата и изпълнението й са се случили набързо – нещо често срещано в онези смутни времена.
Само две от стихотворенията му били публикувани приживе. Въпреки че живял само тридесет и две години, той създава великолепни стихове, признати за шедьоври на френската поезия от XVIII век. Творбите му съчетават красотата на класическата строгост с по-изразителен и одухотворен език, предвещаващ романтизма.

„Андре Шение” е четвъртата опера на Умберто Джордано. Композиторът бил едва на 27, когато я написва. Премиерата се е състояла на 28 март 1896 година в „Ла Скала”. За една вечер никому неизвестният музикант става знаменитост. Кариерата на Джордано напомня историята на Маскани и Леонкавало. И тримата «веристи» съчиняват шедьовър в младостта си – успех, който не могат да повторят до края на живота си.

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ

 

 

TOP