ОТЕЛО

ОТЕЛО

от Джузепе Верди 

Опера в четири действия Вижте снимки от спектакъла

Либрето Ариго Бойто

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент СТЕФАНО СЕГЕДОНИ (Италия)
Режисьор ЕМАНУЕЛ КОРДОЛИАНИ (Франция)
Сценография АЛИС ЛАЛУА и ЕМИЛИ РУА (Франция)
Костюми ЖУЛИ СКОБЕЛЦИН (Франция)
Диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

С участието на Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера – Варна

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ОТЕЛО, мавър, върховен командир на венецианската флота, тенор   
ЯГО, баритон
КАСИО, тенор
РОДРИГО, венециански благородник, тенор
ЛОДОВИКО, посланик на Венецианската република, бас
МОНТАНО, бивш управител на о-в Кипър, бас
ХЕРОЛД, бас
ДЕЗДЕМОНА, съпруга на Отело, сопран   
ЕМИЛИЯ, съпруга на Яго, мецосопран

Действието се развива в пристанищен град на остров Кипър в края на ХV век.

Това е четвърта постановка н историята на Варненската опера след постановките от 1967, 1977 и 1995 година.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

         
Първо действие

Пристанище на остров Кипър. Нощ. Край брега са дошли много хора, за да посрещнат венецианската флота, която, командвана от благородния мавър Отело, е победила турците. В далечината вече се забелязват платната на корабите. Внезапно избухва буря. Народът с трепет наблюдава борбата на моряците с бушуващата стихия. Сред посрещачите е Касио, първият помощник на Отело.

На пристанището идва и разтревожената Дездемона. Всички се молят за спасението на хората в морето. Най-после корабите успяват да достигнат брега. Народът ликува. Само двама души не се радват на спасението на Отело и корабите му — Яго (адютантът на мавъра) и богатият венецианец Родриго, който е безнадеждно влюбен в Дездемона. Яго ненавижда Отело, защото мавърът е направил капитан и свой помощник Касио, а него е оставил само като адютант. Той се заклева да отмъсти на Отело.

Сега на опустелия площад Яго казва на Родриго да не губи надежда. Той знае как може да бъде спечелена любовта на Дездемона. Народът се събира, за да отпразнува победата над неприятелите. Яго успява да напие Касио и да го скара с Родриго. Двамата започват да се бият, намесват се и други. Виковете довеждат Отело. Той разтървава биещите се.

Яго казва на Отело, че Касио е предизвикал сбиването, и разгневеният мавър отнема капитанския чин на младия човек — на него е било възложено да пази реда на острова, а той сам го е нарушил. Настроението на всички е помрачено. Хората се разотиват. Отело и Дездемона остават сами. Те са щастливи, че отново са заедно.

 

Второ действие

Зала в двореца. Яго уговаря Касио да потърси помощта на Дездемона. Само така бившият капитан отново ще спечели благоразположението на Отело, защото мавърът нищо не може да откаже на жена си.

В това време Дездемона отива в градината, придружена от Емилия. Според Яго сега е моментът Касио да я помоли да го защити пред мъжа й. Идва Отело. Яго му прави намек за отдавнашното познанство между Дездемона и Касио и му посочва градината, където бившият капитан оживено разговаря с Дездемона. След малко тя идва щастлива и моли съпруга си да прости на Касио.

Отело отново е обзет от ревност. Неговата възбуда смущава Дездемона. На въпроса й какво му е, мавърът отговаря, че го боли главата. Тогава тя се опитва да му върже челото, но той гневно хвърля кърпата й. Емилия се навежда да я вземе. Изпреварва я Яго, който бързо прибира и скрива кърпата. Без да може повече да се владее, Отело кара Яго да му разкаже всичко, което знае.
Яго уклончиво отговаря, че той само е чул как бълнувайки, Касио е споменал името на Дездемона. Отело е смутен.

 

Трето действие

Парадна зала в двореца. Отело иска от Дездемона кърпата, която й е подарил в деня на сватбата им в знак на вечна любов. Всъщност да постъпи така го е накарал Яго, за да може мавърът да провери още веднъж верността на жена си. Дездемона отвръща, че е загубила кърпата и пак го моли да прости на Касио.

Ревността отново завладява Отело. Изпаднал в ярост, той гневно обвинява Дездемона, че не е искрена с него, и я изгонва от залата. Дездемона е изплашена и разстроена. Тя излиза. Противоречиви чувства измъчват Отело. Той все още иска да вярва, че Дездемона не му е изменила. Но ако всичко, което Яго му е намекнал, се окаже истина, той ще си отмъсти жестоко! Яго предлага на Отело да се скрие — скоро тук ще дойде Касио и Яго ще се опита да научи от него какви са отношенията им с Дездемона. Идва Касио и Отело се скрива. Яго шеговито заговаря Касио за Бианка, любимата на бившия капитан. Отело остава с впечатлението, че двамата говорят за Дездемона. Яго е успял да мушне кърпата в джоба на Касио и сега го пита откъде я има.

Касио се чуди как кърпата е попаднала у него. Съзрял кърпата в джоба на Касио, Отело проклина Дездемона. Той кара Яго да му намери отрова. Но коварният му съветник го убеждава да удуши Дездемона. Мавърът му е признателен за съвета. От този миг Яго е вече капитан. Проехтяват оръдейни изстрели. Те оповестяват пристигането на венецианския посланик.

В парадната зала влизат гостите заедно с Отело и Дездемона и техните свити. Посланикът прочита заповед, в която се нарежда на Отело да замине за Венеция, негов заместник ще бъде Касио. Тази вест разгневява Отело.
Той отправя унизителни упреци към Дездемона и грубо изпъжда гостите. Празненството е прекъснато. В това време народът отвън, научил новината за заминаването на Отело, радостно го приветства. Отело остава сам в залата. Загубил вяра в любовта, той пада в несвяст. Яго е доволен.

 

Четвърто действие

Спалнята на Дездемона. Нещастната жена още не може да се съвземе от обидата, която й е нанесъл Отело. За да пропъди преследващата я мисъл за смъртта, тя запява песента за върбата. След това Дездемона се разделя с Емилия и все така неспокойна си ляга. В спалнята се промъква Отело. Със свещник в ръка той не може да откъсне поглед от заспалата Дездемона.
Развълнуван, мавърът нежно я целува. Тя се събужда. Ревността в Отело отново избухва. Пръстите му се впиват в нежната й шия. Идва уплашената Емилия. Тя започва да вика за помощ. Притичват хора. Емилия разкрива подлостта на Яго. Разбрал жестоката истина, Отело се промушва със своя кинжал…

 

Отело, черната нощ на Theatrum Mundi (Глоуб Тиатър)

Едно наистина неочаквано сътрудничество стои зад  раждането на „Отело”. От едната страна е известният композитор Верди, който е прехвърлил вече 70-годишна възраст и който твори отново след творческа пауза от повече от 15 години. А от друга страна е Бойто, неговият най-голям критик; либретист и композитор, който е бил обожаван от Вагнер.

И противно на всички очаквания, двамата в сътрудничество и единомислие работят върху Уилям Шекспир, в резултат на което се раждат не един, а цели две шедьовъра – „Отело” и „Фалстаф”.

Тези разяснения са необходими,  за да бъде разбрана фундаменталната концепция, на базата на която бе развит нашият проект, както в драматургично, така и в сценографско отношение. В едно пространство, напомнящо Театър Глобус (Globe Theater) със своята „закръгленост” и „изчистеност”, пресъздадени  със средствата на сценографията, ние търсим обособяването на едно шекспирово пространство: празно пространство, което се „преосмисля” постоянно. Един процес, в който равнопоставено участва зрителят. Следвайки принципа, описан от самия Шекспир в пролога на „Хенри V”:

"Можем ли да в един дървен цирк да скупчим всички шлемове, които ужасяват въздуха на Азинкур? Компенсирайте с мислите си нашите несъвършенства; разделете един човек на хиляди и създайте една въображаема армия.

Представете си, когато говорим за коне, че можете да ги видите да забиват гордите си копита в меката земя. Тъй като мисленето ви е това, което трябва да създаде нашите крале, както и да ги пренесе от едно място на друго, преодолявайки времето и акумулирайки събитията, случили се през годините, в един пясъчен часовник".

Този апел към елизабетинския театър, където обществото разпознава и узаконява, създавайки морето, нощта, войната... само с няколко знака ще разкрие слепотата наОтело, който сам е неспособен да разпознае и да легитимира онова, което е очевидно за всички. Невинността, любовта и нощта, без връщане към човешката душа.

 

Емануел Кордолиани (Франция) – режисьор

 

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

През 1880 г. либретистът Ариго Бойто предлага на Верди сценарий за либрето на Шекспировата драма „Отело”. Първоначално Верди категорично отказва да пише опера, но в края на годината Бойто му представя готовото либрето и Верди се съгласява.

Композиторът работи над тази своя творба пет години и когато я завършва е вече 75-годишен. Никога преди това Верди не е писал толкова дълго една опера. От една страна причината е в напредналата му възраст, а от друга – голямата му почит към Шекспир.

Счита се, че либретото на „Отело” е идеалният текст за опера. Като композитор и истински познавач на жанра, Ариго Бойто написва твърде удобно своето либрето: действието е сбито, изхвърлени са много подробности от драмата на Шекспир, но характеристиката на образите е запазена. Това извънредно много помага на Верди да обрисува музикално главните герои правдиво и пълно.

Премиерата на „Отело” се състояла на 5 февруари 1887 г. в „Ла Скала” и предизвикала истински фурор! Старият майстор на италианската опера демонстрира още по-високо постижение в музиката.

 

 

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ

TOP