XIX Коледен музикален фестивал,

III Международен балетен форум и

IX Коледни театрални седмици - Варна 2018

21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

Представителите на печатните и електронни медии във Варна и кореспондентите на националните издания в града са поканени на пресконференция на 21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.

Темите на пресконференцията са празничните събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна през декември: XIX Коледен музикален фестивал, III Международен балетен форум и IX Коледни театрални седмици - Варна 2018.

22 ноември – 16 декември

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БАЛЕТЪТ „СНЕЖАНКА“

5 балетни заглавия със звезди на руския балет и балетни артисти от 14 националности

Със съдействието на Фонд Култура при Община Варна

Коледа ни кара сякаш повече от всеки друг празник да се доближим до човешката си същност. Дасе отърсим от негативите, да отворим душите си за доброто, да споделим хармонията. Какъв по-добър спътник в това духовно израстване от балетното изкуство с неговата красота и изящество.С този замисъл Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна поднася на своите зрители за Коледа 2018 истински балетен празник. III МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ, който ще се проведе от 22 ноември до 16 декември, в рамките на XIX КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ, ще изненада публиката с цели пет балетни заглавия, в които ще танцуват звезди на руския балет и избрани с кастинг балетни артисти от 14 националности.

Особен интерес предизвиква премиерата на балета«Снежанка»по музика на П. И. Чайковски, първа постановка в България.Наричат „Снежанка“ „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет. Но е написал музика за пиесата „Снежанка“ по приказката на Александър Островски. Премиерата, замислена от самото начало като музикално-драматичен спектакъл с хор, солисти и оркестър, състояла се на 11.05.1873 г. в Болшой театър, била посрещната хладно. Но музиката се харесала и тъкмо тя станала основа за бъдещите балетни постановки. Държавният театър за опера и балет в Красноярск също има своя хореографска версия за този балет, върху която е развита и варненската постановка на „Снежанка“ с участието наизбрани с кастинг солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и други страни. В главните роли ще аплодираме Анастасия Осокина, Иван Карнаухов (5 декември) и Анастасия Нигматулина, Иван Карнаухов (8 декември).

Балетът разказва историята на Снежанка, дъщерята на Весна (Пролет, руски ез.) и Дядо Мраз, която се влюбила, но се разтопила под ярките лъчи на Ярила-Слънце. „Снежанка“ е едно от най-вдъхновените съчинения на Чайковски, в което той е вложил и национален руски колорит. В партитурта на балета, освен музиката, създадена за пиесата на Островски, е включена и музика от други произведения на Чайковски: Първа симфония «Зимние грезы», Серенада за струнен оркестър, Голяма соната за фортепиано и др.

III Международен балетен форум – Варна 2018 ще ни срещне с класическата хореографска версия на Александър Горский на „Зле опазеното момиче“ от Хертел, в главните ролис Елена Свинко и Марчело Пелицони (30 ноември) и премиерните балетни постановки на Варненската опера от тази година „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография Сергей Бобров, с Елена Свинко в главната роля (22, 26 ноември) и „Лебедово езеро“ от Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров. Главните роли в „балета на балетите“ ще защитят: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Максим Иконостасов, Бино – Франческо Бруни (15 декември) и Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни(16 декември).

Задължителна за коледното настроение е и любимата ни, добре позната „Лешникотрошачката“ от Чайковски, хореография Сергей Бобров, която също ще има две представления с различни солисти. Главните персонажи ще пресъздадат: Мари – Елена Свинко, Принц – Марчело Пелицони, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев (12 декември) и Мари – Анастасия Белоногова, Принц – Франциско Руис, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев, малката Мари – Нeрея Асторя (13 декември).

Ето и пълната програма.

III МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ – ВАРНА 2018:

22, 26 ноември, 19.00, Варненска опера

ПЕПЕЛЯШКА

Балет от С. Прокофиев, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роля Елена Свинко - Русия

30 ноември, 19.00, Варненска опера

ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ

Балет от П. Хертел, либрето Жан Довервал, хореография Александър Горский, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др.В гл. роли: Елена Свинко - Русия и Марчело Пелицони - Италия

5 декември, 19.00, Варненска опера – ПРЕМИЕРА

СНЕЖАНКА

Балет по музика на П. И. Чайковски, хореография Държавен театър за опера и балет Красноярск - Русия, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Снежанка – Анастасия Осокина, Мизгир – Иван Карнаухов, Купава – Елена Свинко, Лел - Марчело Пелицони, Весна, майка на Снежанка – Анастасия Белоногова, Дядо Мраз – Милен Петров, Цар Берендей – Милен Петров

8 декември, 19.00, Варненска опера - ПРЕМИЕРА

СНЕЖАНКА

Балет по музика на П.И.Чайковски, хореография Държавен театър за опера и балет Красноярск - Русия, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Снежанка – Анастасия Нигматулина, Мизгир – Иван Карнаухов, Купава – Елена Свинко, Лел - Марчело Пелицони, Весна, майка на Снежанка – Мириам Рока Круз, Дядо Мраз – Милен Петров, Берендей – Милен Петров

12 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Мари – Елена Свинко, Принц – Марчело Пелицони, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев

13 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Мари – Анастасия Белоногова, Принц – Франциско Руис, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев, малката Мари – Нeрея Асторя

15 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет по музика на П. И. Чайковски, хореография Мариус Петипа, Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Максим Иконостасов, Бино – Франческо Бруни

16 декември, 17.00, Основна сцена

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет по музика на П.И.Чайковски, хореография Мариус Петипа, Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни

БИЛЕТНИ КАСИ:

ТМПЦ Варна, пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022;

Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020; www. operavarna.com

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214

Online в Еventim.bgчрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

13 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Отдавна чакам ролята на Дон Базилио, един от най-колоритните образи не само в „Севилският бръснар“, а и въобще в световната оперна литература. Благодарен съм на ръководството на Държавна опера Варна за този шанс. 
Като персонаж Дон Базилио е много интересен, слава богу е далеч от мен, но точно в това се състои предизвикателството. Нищо свое не мога да вложа при пресъздаването му, затова се заравям в текста, в гениалната партитура на Росини и търся заложените там кодове. А и навсякъде около себе си намирам прототипи на Дон Базилио. Дори имам конкретен човек предвид, но няма да го спомена, разбира се 

Самият Росини е бил доста остроумен и много мързелив. Разказват, че закъснял и с написването на „Севилският бръснар“, поръчан му от оперния театър „Ажентина“ в Рим. Директорът се опасявал, че насрочената за февруари 1816 година премиера може да се провали, дал ултиматум на 24-годишния тогава Росини и го затворил в една стая, сам с нотния лист. За 12 дни „Севилският бръснар“ бил завършен!

Времето все пак не стигнало за всичко, така че Росини вмъкнал в „Севилският бръснар“ музика от свои предишни произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие взел от операта „Елисавета“, а увертюрата, написана за „Аурелиан и Палмира“, използвал вече за трети път. Но по ирония на съдбата тя се прочува именно като увертюра на „Севилският бръснар“.

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Режисьор Антонио Петрис
Диригент Маестро Кръстин Настев Действащи лица и изпълнители:
ГРАФ АЛМАВИВА - Георги Султанов
ДОКТОР БАРТОЛО - Людмил Петров
РОЗИНА - Мария Павлова
ФИГАРО - Свилен Николов
ДОН БАЗИЛИО - Гео Чобанов
ФИОРЕЛО - Илко Захариев
БЕРТА - Елеонора Христова
ОФИЦЕР - Петър Петров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

13 ноември 2018 година, 19.00, Държавна опера Варна

150 години след кончината на Джоакино Росини, която отбелязваме през 2018-а, Варненската опера ще представи на 13 ноември неговата бравурна опера-буфа „Севилският бръснар“, в главната роля с „кадифения баритон“ Свилен Николов.

А в антракта публиката ще има редкия шанс да изпие чаша шампанско не с кого да е, а с потомък на Росини.ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за родството си с великия композитор иролята на музиката в живота на всички негови потомци, за семейната реликва, белкантото и мюзикъла, посветен на големия... кулинар Росини 

Федерико, разкажи за родствената си връзка с Росини, като негов прапраплеменник, нали правилно те разбрах?

Да, аз съм прапраплеменник на Росини по майчина линия. Останахме само трима живи негови наследници -майка ми, аз и моята братовчедка. За мен, за нас, както и за всички от родословното дърво на Росини, той е идол, не само защото сме негови потомци, а заради прекрасната музика, която той е сътворил. Всички в рода сме музиканти. Пра-, прадядо ми, бащата на майката на моята майка Марко Кастолди, е бил режисьор в Миланската скала,работил е много с Джакомо Пучини и Пиетро Маскани, с когото го е свързвало близко приятелство. Преди години нашите две фамилии, роднините на Росини по майчина и бащина линия, се обединили и заедно основали Музея на Миланската скала. На паметния знак за дарението е изписано и името на инж. Сиджизмундо Гилярди - моя дядо, бащата на майка ми.

Как съхранявате музикалното наследство на Росини?

След като внимателно издирихме и събрахме огромния музикален архив на Росини, предадохме всичко на Музея в Пезаро, родния град на композитора. Редно е цялото музикално наследство на композитор от такава величина да се съхранява на едно място. В Пезаро се намира и седалището на Международната Росиниева фондация,там всяко лято се провежда известният летен Росиниев оперен фестивал, а Държавната консерватория в града носи името на Росини.

И от огромното наследство на Росини нямаш нищо лично, което да напомня произхода ти?

Останала ми е само една оригинална страница с музика, нотите за една песен, написана с почерка на Росини. Поставена в рамка, тази семейна реликва е нашето най-голямо богатство и най-скъп спомен за великия ни предшественик.

Имаш ли своя класация за творбите на Росини?

„Севилският бръснар“ на първо място, следват„Крадливата сврака“, „Пепеляшка“ и всички останали произведения на Росини, всяко със своето специфично очарование. Допадат ми също неговите не толкова известни опери като „Семирамида“ и „Граф Ори“.

С такова потекло музиката несъмнено играе роля в твоя живот?

В моето семейство музиката винаги е била на пиедестал. Оперни спектакли, концерти и всякакви музикални събития са част от ежедневието ни. Редовно слушаме музика и вкъщи, разполагаме с голяма нототека с оперна, симфонична и музика в различни жанрове. От малък живея в света на музиката. Започнах да свиря на пиано от 4-5 годишен, а първия си концерт изнесох на 6 години. Завърших Conservatoriа dimusicasacraс пиано, композиция, орган и клавесин. След това, в продължение на 8 години, учих оперно пеене при Йоланда Ториани, която е пяла с Тито Скипа. Имах щастливата възможност да работя и с други големи имена на световната оперна сцена като Магда Оливеро и Карло Бергонци.От 41 години съм се посветил на музиката и не бих могъл да си представя живота без нея.