Режисьорът на „Бал с маски“ Игнаси Кристиа: Във Варна видях, че оперните певци са част от обществото

Прочутият испански режисьорът и сценограф Игнаси Кристиа поставя в Държавна опера - Варна „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Гостът от Испания отговаря на въпроси за спектакъла в последните дни преди премиерата на 10 септември в Летния театър на морския град. 

Вие имате впечатляваща кариера на многостранен артист. Все пак основното в нея сякаш е работата с пространства. Работили сте за световни музеи и оперни театри, преобразявате изложбени зали. Как се вписва Варна във Вашето творческо многообразие? Какво искате да постигнете тук с постановката на "Бал с маски"?

Работата във Варна за мен е голямо предизвикателство, тук има страхотна оперна традиция. В това предложение за „Бал с маски“ искам да покажа, че операта ни обединява независимо от това, че съм от Барселона. Вярвам, че ценностите, които споделяме и в двата града, и в двете държави, са много сходни. Операта го доказва. Мисля, че може да бъде много обогатяващо да се донесе различна гледна точка във Варна чрез операта и да си види как реагира на това публиката. Сигурен съм, че ще се върна в Барселона, научил много тук. Това е добре за всички.

Моят творчески процес за подход към постановката на опера започва с многократно слушане, докато дойде моментът, в който визуализирам декорите, ситуациите, драматичните отношения между персонажите. То е, сякаш някой го излъчва по телевизията вътре в мозъка ми. От този момент нататък трябва да спра музиката, за да мога да нарисувам това, което виждам, декорите, детайлите... Правя го по този начин, за да не забравя нищо. Трябва да превъртя музиката няколко пъти, за да мога да опиша какво изпълняват певците в главата ми. Няколко пъти трябва да се връщам към първоизточника, към партитурата, за да проверя дали всичко си подхожда.

Истинската работа на оперната режисура започва с диригент постановчикd и певците. Тук моята визия за операта трябва да се напасне с екипа, който ще я изпълни. Голямото предизвикателство е да направим така, че българи и испанци да се разбират един друг.

Това първата ви работа с български оперен театър ли е? А били ли сте в България преди?

За първи път работя в България. Най-близкото до това преживяване, за което се сещам, беше, когато работех в Оперния театър във Вроцлав в Полша през 1991 г., това беше балетът „Зле опазеното момиче“. Тук имам чувството, че отново преживявам онзи далечен момент. Споменът, който имам оттогава, беше за голяма трупа, работеща за общ проект. Това чувство на принадлежност беше много силно и аз го усещам и тук. Този начин на работа, наследен явно от една епоха, прави театралните служители много по-сплотени.

Каква е Вашата постановъчна и визуална концепция за спектакъла?

„Бал с маски“ е страхотна опера. Героите носят голяма отговорност и всички те са хора с мисия. Операта на Верди е толкова добре изградена, че представя една калейдоскопична структура. С други думи, можете да представите постановката от различни гледни точки. Можем да направим инсценировка, като се съсредоточим върху гледната точка на Амелия, гледната точка на Рикардо, гледната точка на Улрика. Всеки би ни дал различна версия, въпреки че играе една и съща партитура. Това е величието на добре написаната творба. Верди позволява на режисьора да прочете неговото произведение от много гледни точки.

В нашата версия на „Бал с маски“ аз избрах персонажа, който има най-човешко поведение, Ренато. От работата с Венцеслав Анастасов сме изградили много достоверен характер, пълен с непоследователност и противоречия. Той е най-малко монолитният персонаж и този, който се променя най-много по време на операта. Сложността на Ренато ни позволява да изградим много интересна постановка. Беше много важно певецът, който представлява Ренато, да разбере тази идея и освен страхотен певец, да бъде и голям актьор. Имах голям късмет с г-н Анастасов, защото той отлично разбра образа и допринесе с елементи, които аз не бях видял. Ето как хората работят в театъра и как изграждат от основата. Нищо не е установено, непроменено до края. Операта и театърът продължават да израстват, докато стигнете до премиерата. Ние изминахме дълъг път, откакто започнахме репетиции и драматургията беше обогатена от оста на Ренато.

Сценичното пространство ще бъде доминирано от голяма конструкция, която ще символизира силата на съдбата и ужаса на трагедията. Всички знаем, благодарение на Улрика, какво ще се случи в края, но в тази продукция ние запазваме един елемент на изненада за края, за който съм сигурен, че ще даде на публиката много материал за мислене. Това казвам, когато една пиеса е добре написана. Ще представим Ренато като най-човешкия от главните герои. Довеждането на действията му до краен предел ще ни помогне да разберем по-добре самите себе си. Нашите страхове, чувството ни за чест, когато се чувстваме предадени. Кой никога не се е чувствал измамен? И кой не се е изкушавал да направи луди неща, когато се чувства наранен? Нека разберем Ренато, дори и да не споделяме действията му. Нашата постановка ще подчертае най-човешката част от тази велика опера на Верди.

Вие работите с диригента Кръстин Настев още от Барселона. Какво цените във вашето професионално партньорство?

С Кръстин открихме много интересна методология на работа. Кръстин от партитурата изисква да възстанови това, което Верди е мислил музикално. А аз, като режисьор трябва да се възползвам максимално от либретото на Сома. Създадохме тандем между музика и драма. Кръстин се е поставил на мястото на композитора, а аз на либретиста. Ние работим заедно на репетициите и това, което търсех у персонажите от театрална гледна точка, Кръстин намери от музикална гледна точка у певците. Наблюденията на Кръстин за това как да се интерпретира партитурата съвпаднаха с драматичните изисквания, които аз имах към героите. Ще извлечем максимума от операта, като работим паралелно, действието и музиката вървят ръка за ръка и така ще я видим на сцената.

Как се включва във визуалната среда на представлението костюмографът Яго Бласи?

Яго Бласи веднага се присъедини към шоуто и от самото начало разбра идеята за спектакъла. Погледът му е много интересен, героите ще бъдат показани, както винаги сме си представяли главните герои в оперите на Верди, докато хорът ще се появи в доста непринудени костюми. По този начин Яго създава много интензивна връзка между хора и публиката, събаряйки бариерата, която операта понякога може да ни издигне към зрителите поради своята изкуственост. Характеризирането на хора ще ни помогне да разберем по-добре историята.

Вие самият пеете, изкушавате ли се да се представите и като тенор във Варна?

Аз съм учил в Консерваторията на Лисеу (Conservatori del Liceu). Пял съм и два пъти в хора на Gran Teatre del Liceu в Барселона, в две постановки - „Лоенгрин“ и „Проклятието на Фауст“ с двама диригенти, от които научих много - Гьоц Фридрих и Паоло Кариняни. Дори стигнах дотам, че кандидатствах за конкурса Монсерат Кабале, но там разбрах, че моят път не е на певец. Но опитът като тенор ми помогна да разбера работата на певците и тяхната тежест в представянето и интерпретацията на оперите. Изучаването на пеене ми помогна да се поставя на тяхно място. Да режисирам опера с този музикален опит ме прави по-чувствителен към певците.

Какво трябва да преодолеете във Варна, за да постигнете реализацията на вашите идеи? С какво се различава артистичната ситуация тук от Испания и по-специално от Каталуния?

И Варна, и Барселона имат вековна оперна традиция. Мисля, че във Варна има нещо, което ние нямаме в Барселона - страхотна кариера на певците. България е държава, която е дала много страхотни гласове на света. Във Варна видях, че певците са част от обществото. В Барселона не можеш да откриеш това. Както казах по-рано, вярвам, че различните гледни точки винаги обогатяват и операта е дисциплина, която се използва за обмен. Певците, диригентите, режисьорите винаги са от различни националности и това помага да донесат собствената си гледна точка, където и да отидат. Това е много положително и обогатяващо, повече ни обединява, отколкото да ни разделя.

Какво Ви предстои след Варна?

Имам няколко проекта след Варна, но най-интересното е възстановяването на едно музикално произведение върху „Медея“ на Еврипид - произведение, което не е изпълнявано от времето преди Испанската гражданска война. То е от големия каталунски композитор Joan Manén с либрето на Ambrosi Carrión, много престижен драматург по времето, когато е трябвало да отиде в изгнание след войната. Моят прачичо е композирал няколко музикално-театрални пиеси за Carrión. За мен тази продукция ще има сантиментална стойност - да мога да работя с творба на драматург, близък до семейството ми. Няма направен запис и следователно нямаме препратка към това как е изпълнявана пиесата по това време. Текстът е на испански, а произведението е композирано за струнен оркестър, пиано, орган и актриса. Аз ще отговарям за постановката и режисурата на актрисата Susanna Garachana.

Разговаря Нина Локмаджиева

Игнаси Кристиа и Гарсия (Роден в Камбрилс, 1969) е каталунски сценограф, драматург, музеограф и аудиовизуален продуцент. Проектирал е разнообразни пространства - от театрални и оперни декори до музейни зали и временни изложби.

Музиката е съществено вдъхновение в неговата творческа реализация. Той е бил част от музикални групи като Coral Verge del Camí de Cambrils или Capella de Música de Santa Maria del Pi. Участвал е и в различни музикални, театрални и оперни постановки. Проектирал е костюми и декори за операта "Вълшебната флейта" и балета "Зле опазеното момиче". През 1997 реализира сценографията на "Роми и Юли", съвременна версия на балета "Ромео и Жулиета" на Прокофиев, поставена от хореографа Рамон Олер. Тази постановка получава наградата на град Барселона в категорията на сценичните изкуства. Изявява се и като тенор - в Шопфхайм (Фарнау, Германия), изпълнява две пиеси като солист и подсилва хора, дирижиран от Кръстин Настев.

От 1998 Кристиа започва да прилага своя опит в сценичните изкуства при проектирането на временни изложби и музеи. Музеографските му проекти обикновено са живописни и завладяващи, като се използват театрални ресурси като перспективи, осветление, отражения и визуални илюзии. Някои от първите му проекти като дизайнер на музеография са Музеят на мира в Герника (2003), Музеят на винената култура Виванко (2004), Морският музей Солер (2004) и изложбите "Катари и трубадури", "Окситания и Каталуния: Ренесанс и бъдеще" (2003) и "Забравената империя. Светът на древна Персия" (2006). Сътрудничи си с институции, музеи и организации като Британския музей, Музея "Виктория и Алберт", Банковата фондация "la Caixa", Националния художествен музей на Каталуния, Лувъра, Музея "Прадо" или Националния археологически музей на Испания. Проектира музеографията на павилиона на Сан Салвадор (2017), посветена на работата на каталунския архитект Lluís Domènech i Montaner в Hospital de la Santa Creu i Sant Pau; както и изложбата „Гауди и Саграда Фамилия" (2017). В последните години работи в творческо сътрудничество с дизайнера Яго Бласи.

Носител е на национални награди на Испания в областта на сценографията и музеографията.

Билетите за премиерата са по 15, 20, 30 и 40 лв.
БИЛЕТНИ КАСИ:
ТМПЦ - ВАРНА, пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020
Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10:00 до 21:00 /почивка 14-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214.
БИЛЕТИ ОНЛАЙН: EVENTIM и ФКЦ