Инициативен комитет за 75-годишния юбилей на Варненската опера

ПАМЕТ ЗА НАЧАЛОТО

ВАРНЕНСКИЯТ ОПЕРЕН ТЕАТЪР ОТБЕЛЯЗВА 75-ГОДИШНИЯ СИ ЮБИЛЕЙ С БОГАТА ПРОГРАМА

Варненската опера на 75

Премиерите на юбилейната Опера в Летния театър – Варна 2022

23 МАЙ 2022 - ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ ЗА 75-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

ПОЧЕТНИ КРЕСЛА НА БЕЛЕЖИТИ ТВОРЦИ НА ДТ "СТОЯН БЪЧВАРОВ" И ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75 - КОСТЮМЪТ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРНА СЦЕНА (1966-1994)

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75 - ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА

ДЕНЯТ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ ПРИВЛЕЧЕ УЧЕНИЦИ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

ЕМОЦИОНАЛНА СРЕЩА С МАЕСТРО ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ

С „ПРОДАДЕНА НЕВЕСТА“ ЗАПОЧВА ЛЕТОБРОЕНЕТО НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ ЗАЕМА ДОСТОЙНО МЯСТО В ОСНОВАНАТА ОТ НЕГО ВАРНЕНСКА ОПЕРА

Варненската опера е единственият оперен театър в България с бюст паметник на своя основател

Изложба сценография и живопис на Лора Маринова и Димитър Борисов за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

Премиера на „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022

Книга „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева

Варненската опера благодари за „Почетния златен знак за заслуги към Варна“ с празничен концерт край фонтана

Варненската опера е единственият оперен театър в България с бюст паметник на своя  основател

„Виж звездите“ – изложба астрофотография на тенора Емил Иванов

Над 50 000 зрители са гледали представления на Варненския театър през 2022 г.

ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА ПОДПИСА ПРОТОКОЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С КОНСЕРВАТОРИЯ „ДЖУЗЕПЕ МАРТУЧИ“ В САЛЕРНО

ДОГОВОР ЗА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ОПЕРНИТЕ ТЕАТРИ НА ТИРАНА И ВАРНА

ПОРТРЕТ НА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ ОТ МАРИНА ЧЕРТОВА ЗА СПИСАНИЕ “BIOGRAPH”

• Доайенът на българските диригенти размахваше енергично палката и на 90 години
• Музикантът е сред любимите ученици на великия Караян
• Уволнен е като директор на Варненската опера през 70-те заради отказа му да вземе партийния секретари жена му на турне в Испания

„Музиката е моят живот. Тя ме прави истински щастлив. На нея дължа прекрасни приятелства, стотици турнета, хиляди постановки и срещи с публиката. Аз обичам певците и хората, с които работя. Мой принцип в живота е винаги да правя добро. Вярвам в доброто. Уви, сблъсквал съм се поговорката, че няма ненаказано добро. Бил съм предаван много пъти от най-близките си помощници. Но забравям лошите неща веднага и никога не отмъщавам. Държа на хармонията между хората, както и на хармонията в музиката.“ Тези мисли сподели приживе пред BIOGRAPH световноизвестният диригент Борислав Иванов преди да навърши 90 години на 2 август 2021 г. Маестрото почина на 22 януари т.г.

Разговорът с маестрото се състоя край Вълшебния извор в Девня – негово любимо място. Там бликат прочутите Девненски извори, които са най-големите карстови извори в България. Маестрото е роден в някогашното село Девня. След завършване на училище започва да работи в тамошните мелници - пълни чувалите с брашно, мери ги на кантар и ги записва в отчетната книга. 30 години по-късно той покорява световните сцени като диригент. Борислав Иванов притежаваше невероятна енергия и несломим дух, които му помогнаха да работи до края на земните си дни. Доайен на българските диригенти с най-много изяви в чужбина, той е дирижирал над 4500 спектакъла на 4 континента, от тях 2500 спектакъла и концерти в България и 2000 концерти и спектакли по света. Той и бе най-възрастният действащ диригент в света. За последно уважаваният маестро застана на пулта, за да дирижира оперната гала по случай своя юбилей през август миналата година в Летния театър във Варна. В прекрасна кондиция и с безупречен бял костюм Борислав Иванов дирижира може би най-емоционалната оперна гала в 70-годишния си творчески път. Направи го със замах, прецизност и аристократично достолепие. Притежаваше и особено благородство и великодушие, което музикантите усещаха. В оперите у нас и по света, където е триумфирал, на летните фестивали и на още хиляди други музикални прояви, диригентът бе посрещан като рок звезда. Публиката искрено му се възхищаваше, радваше му се, даряваше го с бурни овации и десетки хиляди зрители са му искали автограф след спектакли и снимки за спомен с него. „Децата ми казват, че съм много земен човек. Аз се отнасям естествено с всички хора – от царя до пъдаря. Някой, който много се надува значи в него има празни места“, коментира маестрото пред BIOGRAPH. „Отнасям се с голямо уважение към професията си и смятам, че облеклото на диригента е външният израз на това отношение и към професията, и към оркестъра, и към солистите, и към публиката. Не приемам никакво друго облекло освен черен фрак или смокинг с бяла папионка. На вечерните спектакли в Летния театър във Варна задължително излизам с бял костюм и червена папионка и със специално ушити ризи, също бели, което прави диригента по-ясно видим за музикантите и солистите“, обясни външните тънкости на занаята именитият майстор на палката. „Още Станиславски е казал, че в изкуството трябва да има 50% емоция и 50% разум. Когато се премине тази граница в полза на разума става скучно. Когато се премине в полза на емоцията става смешно. Всичко трябва да е много премерено. Диригентът трябва да има дарба и още по рождение да владее способността да влияе на музикантите, да ги настройва на вълната, на която той мисли. Да обедини мисленето, да изпрати мисловен сигнал към оркестъра, така че музикантите да направят това, което диригентът иска. Това нещо не се учи. Или го имаш, или го нямаш. Затова диригенти, които го нямат, махат повече, и стават смешни“, коментира любимият ученик на великия австрийски диригент Херберт фон Караян. „От Караян съм научил, че вътрешният ритъм е най-важен. Когато ти вътрешно чувстваш ритъма на произведението, оркестърът и хорът го усещат, чувстват го и те следват“, разказа Борислав Иванов.

1946 г. Първият Варненски държавен симфоничен оркестър с гл. дир. Руслан Райчев;

Оркестърът на Държавна опера Варна, правоприемник на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна, отбелязва своя 76-ти рожден ден на 1 април 2022 г. Предисторията започва още в началото на миналия век (1913) с основаването на любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества (1926), предшественици на ММФ „Варненско лято“. През 1935 г. музикалните сили в града се обединяват и създават Варненската градска филхармония с диригенти Първан Николов, Димитър Младенов, Пресиян Дюгмеджиеев, Васил Попов. През 1944 г. се открива Държавното музикално училище, а през 1945 г. по идея на проф. Саша Попов се сформира Симфоничен оркестър при Радио Варна, който на 1 април 1946 г. се обособява като първият Държавен симфоничен оркестър във Варна с главен диригент Руслан Райчев.

100 години от рождението на голямата оперна певица

9 ноември 2021, 19.00, Основна сцена

На 9 ноември 2021 с "Трубадур" от Верди, Варненската опера отбелязва 100 години от рождението на първата си оперна прима Лиляна Анастасова. В спектакъла с диригент Стефан Бояджиев, постановка на Кузман Попов, в ролята на Леонора ще дебютира Гергана Георгиева - лауреат на IV международен конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". Гергана Георгиева е отличена на конкурса и с наградата на Варненската опера за участие с главна роля на нейната сцена. В останалите главни роли в "Трубадур" ще се изявят солистите на Варненската опера Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Михаела Берова - Азучена и Валерий Георгиев - Манрико. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

100 години от рождението на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера

През 2021 г. се навършиха 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера. В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава поредица образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

                       Свидетелства на времето

                             Варненската опера

                              Виолета Тончева

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина. Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).