ПОРТРЕТ НА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ ОТ МАРИНА ЧЕРТОВА ЗА СПИСАНИЕ “BIOGRAPH”

  • Доайенът на българските диригенти размахваше енергично палката и на 90 години
  • Музикантът е сред любимите ученици на великия Караян
  • Уволнен е като директор на Варненската опера през 70-те заради отказа му да вземе партийния секретари жена му на турне в Испания

 

„Музиката е моят живот. Тя ме прави истински щастлив. На нея дължа прекрасни приятелства, стотици турнета, хиляди постановки и срещи с публиката. Аз обичам певците и хората, с които работя. Мой принцип в живота е винаги да правя добро. Вярвам в доброто. Уви, сблъсквал съм се поговорката, че няма ненаказано добро. Бил съм предаван много пъти от най-близките си помощници. Но забравям лошите неща веднага и никога не отмъщавам. Държа на хармонията между хората, както и на хармонията в музиката.“ Тези мисли сподели приживе пред BIOGRAPH световноизвестният диригент Борислав Иванов преди да навърши 90 години на 2 август 2021 г. Маестрото почина на 22 януари т.г.

Разговорът с маестрото се състоя край Вълшебния извор в Девня – негово любимо място. Там бликат прочутите Девненски извори, които са най-големите карстови извори в България. Маестрото е роден в някогашното село Девня. След завършване на училище започва да работи в тамошните мелници - пълни чувалите с брашно, мери ги на кантар и ги записва в отчетната книга. 30 години по-късно той покорява световните сцени като диригент. Борислав Иванов притежаваше невероятна енергия и несломим дух, които му помогнаха да работи до края на земните си дни. Доайен на българските диригенти с най-много изяви в чужбина, той е дирижирал над 4500 спектакъла на 4 континента, от тях 2500 спектакъла и концерти в България и 2000 концерти и спектакли по света. Той и бе най-възрастният действащ диригент в света. За последно уважаваният маестро застана на пулта, за да дирижира оперната гала по случай своя юбилей през август миналата година в Летния театър във Варна. В прекрасна кондиция и с безупречен бял костюм Борислав Иванов дирижира може би най-емоционалната оперна гала в 70-годишния си творчески път. Направи го със замах, прецизност и аристократично достолепие. Притежаваше и особено благородство и великодушие, което музикантите усещаха. В оперите у нас и по света, където е триумфирал, на летните фестивали и на още хиляди други музикални прояви, диригентът бе посрещан като рок звезда. Публиката искрено му се възхищаваше, радваше му се, даряваше го с бурни овации и десетки хиляди зрители са му искали автограф след спектакли и снимки за спомен с него. „Децата ми казват, че съм много земен човек. Аз се отнасям естествено с всички хора – от царя до пъдаря. Някой, който много се надува значи в него има празни места“, коментира маестрото пред BIOGRAPH. „Отнасям се с голямо уважение към професията си и смятам, че облеклото на диригента е външният израз на това отношение и към професията, и към оркестъра, и към солистите, и към публиката. Не приемам никакво друго облекло освен черен фрак или смокинг с бяла папионка. На вечерните спектакли в Летния театър във Варна задължително излизам с бял костюм и червена папионка и със специално ушити ризи, също бели, което прави диригента по-ясно видим за музикантите и солистите“, обясни външните тънкости на занаята именитият майстор на палката. „Още Станиславски е казал, че в изкуството трябва да има 50% емоция и 50% разум. Когато се премине тази граница в полза на разума става скучно. Когато се премине в полза на емоцията става смешно. Всичко трябва да е много премерено. Диригентът трябва да има дарба и още по рождение да владее способността да влияе на музикантите, да ги настройва на вълната, на която той мисли. Да обедини мисленето, да изпрати мисловен сигнал към оркестъра, така че музикантите да направят това, което диригентът иска. Това нещо не се учи. Или го имаш, или го нямаш. Затова диригенти, които го нямат, махат повече, и стават смешни“, коментира любимият ученик на великия австрийски диригент Херберт фон Караян. „От Караян съм научил, че вътрешният ритъм е най-важен. Когато ти вътрешно чувстваш ритъма на произведението, оркестърът и хорът го усещат, чувстват го и те следват“, разказа Борислав Иванов.

1946 г. Първият Варненски държавен симфоничен оркестър с гл. дир. Руслан Райчев;

 

Оркестърът на Държавна опера Варна, правоприемник на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна, отбелязва своя 76-ти рожден ден на 1 април 2022 г. Предисторията започва още в началото на миналия век (1913) с основаването на любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества (1926), предшественици на ММФ „Варненско лято“. През 1935 г. музикалните сили в града се обединяват и създават Варненската градска филхармония с диригенти Първан Николов, Димитър Младенов, Пресиян Дюгмеджиеев, Васил Попов. През 1944 г. се открива Държавното музикално училище, а през 1945 г. по идея на проф. Саша Попов се сформира Симфоничен оркестър при Радио Варна, който на 1 април 1946 г. се обособява като първият Държавен симфоничен оркестър във Варна с главен диригент Руслан Райчев.

100 години от рождението на голямата оперна певица

9 ноември 2021, 19.00, Основна сцена

На 9 ноември 2021 с "Трубадур" от Верди, Варненската опера отбелязва 100 години от рождението на първата си оперна прима Лиляна Анастасова. В спектакъла с диригент Стефан Бояджиев, постановка на Кузман Попов, в ролята на Леонора ще дебютира Гергана Георгиева - лауреат на IV международен конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". Гергана Георгиева е отличена на конкурса и с наградата на Варненската опера за участие с главна роля на нейната сцена. В останалите главни роли в "Трубадур" ще се изявят солистите на Варненската опера Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Михаела Берова - Азучена и Валерий Георгиев - Манрико. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

 

100 години от рождението на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера

 

През 2021 г. се навършиха 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера. В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава поредица образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

                       Свидетелства на времето

                             Варненската опера

                              Виолета Тончева

 

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина. Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

2021 - Варненската опера на 74

Спомен от Петър Райчев, споделен в интервю за в. „Зора”.

След продължителен гастрол из Европа, завърнал се в София, бях поканен от министрите Мушанов и Бобчев да участвам в благотворителен концерт за Славянското дружество.

- Съгласен съм, дами и господа, отговорих, но ако за всеки от три номера, които искате да изпълня, ще трябва да ми заплатите по 10 000 лева.

- Как така, маестро Райчев, нали концертът ще бъде благотворителен, без хонорар?

- Именно затова, защото от Славянското дружество се възползва само правителството. А когато помолих за стипендия за обучението си в чужбина, ми беше отказано.

2021 - Варненската опера на 74

Огнян Стамболиев

През 1947 година Петър Райчев става основател на Варненската опера, която се открива с операта на Сметана „Продадена невеста”, режисирана от самия него. Мнозина днес знаят, че първите наши певци със световна кариера и слава са Борис Христов, Николай Гяуров, Ана Томова- Синтова, Райна Кабаиванска. За тях постоянно се пише и говори, но по-малко се знае за Петър Райчев, Ана Тодорова, Христина Морфова, Елисавета Йовович, Илка Попова, Мария Корели, Мара Колева, Мариана Радева, Антон Дяков, Любомир Вишегонов, Надя Ковачева, Елена Доскова- Рикарди... Те са предшествениците на горепосочените. Сред тях е и именитият Петър Райчев.

2021 - Варненската опера на 74

ПЕТЪР И РУСЛАН РАЙЧЕВИ - ОСНОВОПOЛОЖНИЦИ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Официално регистрирана на 6 април 1947 г. като Народна областна опера,  Варненската опера започва своето летоброене от 7 септември 1947 г., когато варненци възторжено приветстват първата варненска оперна постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Режисьор е Петър Райчев, диригент е неговият син Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов. Главните роли изпълняват П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов, Н. Йорданов, Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов. С участието на хор, балет и оркестър. Входът за това изключително културно събитие във варненската културна история е с покани.

6 април 1947 – 6 април 2020

 

Виолета Тончева

 

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина.
Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

През 1947 г. Петър Райчев става основател и пръв художествен ръководител на Варненската опера, регистрирана на 6.04.1947 г. като Народна опера Варна. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен диригент - младият Руслан Райчев (1919-2006). Той следва няколко семестъра право в България, завършва Виенската консерватория и е асистент на прочутия Карл Бьом, преди да се издигне на свой ред до върховете на изкуството, които вече е покорил баща му. Варна е стартът в блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев.

Така с бащата и сина, знаменитите Петър и Руслан Райчеви, на 7.09.1947 г. започва летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана. Декорите и костюмите са дело на художниците Асен Попов и Владимир Мисин. От първия солистичен състав, който включва 15 певци, за ролите в „Продадена невеста“ са избрани: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец). Хормайсторът Димитър Младенов дирижира избрания с конкурс пръв оперен хор, в който влизат 32 досегашни участници от хора на Радио Варна и хор „Морски звуци“. Балетът от около 10 души ръководи Асен Манолов, който заедно с Лена Хомолкова – Чехословакия е автор на хореографията.
За да се случи този ден първи в оперната история на Варна, има много предпоставки, които в годините назад създават условия за възникване и утвърждаване на оперното изкуство в морския град.

TOP