Свидетелства на времето

             Варненската опера 1947 – 2019

                              Виолета Тончева

 

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина. Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

2021 - Варненската опера на 74

Спомен от Петър Райчев, споделен в интервю за в. „Зора”.

След продължителен гастрол из Европа, завърнал се в София, бях поканен от министрите Мушанов и Бобчев да участвам в благотворителен концерт за Славянското дружество.

- Съгласен съм, дами и господа, отговорих, но ако за всеки от три номера, които искате да изпълня, ще трябва да ми заплатите по 10 000 лева.

- Как така, маестро Райчев, нали концертът ще бъде благотворителен, без хонорар?

- Именно затова, защото от Славянското дружество се възползва само правителството. А когато помолих за стипендия за обучението си в чужбина, ми беше отказано.

2021 - Варненската опера на 74

Огнян Стамболиев

През 1947 година Петър Райчев става основател на Варненската опера, която се открива с операта на Сметана „Продадена невеста”, режисирана от самия него. Мнозина днес знаят, че първите наши певци със световна кариера и слава са Борис Христов, Николай Гяуров, Ана Томова- Синтова, Райна Кабаиванска. За тях постоянно се пише и говори, но по-малко се знае за Петър Райчев, Ана Тодорова, Христина Морфова, Елисавета Йовович, Илка Попова, Мария Корели, Мара Колева, Мариана Радева, Антон Дяков, Любомир Вишегонов, Надя Ковачева, Елена Доскова- Рикарди... Те са предшествениците на горепосочените. Сред тях е и именитият Петър Райчев.

2021 - Варненската опера на 74

ПЕТЪР И РУСЛАН РАЙЧЕВИ - ОСНОВОПOЛОЖНИЦИ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Официално регистрирана на 6 април 1947 г. като Народна областна опера,  Варненската опера започва своето летоброене от 7 септември 1947 г., когато варненци възторжено приветстват първата варненска оперна постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Режисьор е Петър Райчев, диригент е неговият син Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов. Главните роли изпълняват П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов, Н. Йорданов, Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов. С участието на хор, балет и оркестър. Входът за това изключително културно събитие във варненската културна история е с покани.

6 април 1947 – 6 април 2020

 

Виолета Тончева

 

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина.
Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

През 1947 г. Петър Райчев става основател и пръв художествен ръководител на Варненската опера, регистрирана на 6.04.1947 г. като Народна опера Варна. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен диригент - младият Руслан Райчев (1919-2006). Той следва няколко семестъра право в България, завършва Виенската консерватория и е асистент на прочутия Карл Бьом, преди да се издигне на свой ред до върховете на изкуството, които вече е покорил баща му. Варна е стартът в блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев.

Така с бащата и сина, знаменитите Петър и Руслан Райчеви, на 7.09.1947 г. започва летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана. Декорите и костюмите са дело на художниците Асен Попов и Владимир Мисин. От първия солистичен състав, който включва 15 певци, за ролите в „Продадена невеста“ са избрани: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец). Хормайсторът Димитър Младенов дирижира избрания с конкурс пръв оперен хор, в който влизат 32 досегашни участници от хора на Радио Варна и хор „Морски звуци“. Балетът от около 10 души ръководи Асен Манолов, който заедно с Лена Хомолкова – Чехословакия е автор на хореографията.
За да се случи този ден първи в оперната история на Варна, има много предпоставки, които в годините назад създават условия за възникване и утвърждаване на оперното изкуство в морския град.

1 април 1946 - 1 април 2020

 

Виолета Тончева

 

На 1 април 2020 година се навършват 74 години от създаването на Варненската филхармония, един от престижните български симфонични оркестри. Неговата история започва през 1913 г. с любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва с голям успех в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“.

До създаването на професионален симфоничен оркестър се стига през 1945 г., когато известният диригент Саша Попов е командирован във Варна да организира към Радио Варна подобен състав. Първият концерт е на 11 февруари 1946 г. под диригентството на Васил Стефанов, който за кратко остава и ръководител на състава. На 1 април 1946 г. оркестърът се отделя от радиосъставите и започва самостоятелна дейност, под ръководството на Руслан Райчев.

През 1947 г. първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев става основател и пръв художествен ръководител на Варненската опера, регистрирана на 6.04.1947 г. като Народна опера Варна. За директор е назначен Стефан Македонски, а за главен диригент - младият Руслан Райчев. Така с бащата и сина, знаменитите Петър и Руслан Райчеви, на 7.09.1947 г. започва летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана.

 

 

От 1948 до 1952 г. начело на филхармоничния оркестър, който обслужава и оперните спектакли, застава Йоско Йосифов, а от 1952 до 1956 г. ръководството поема като главен диригент Константин Илиев. През 1968 г. оркестърът се обособява като Държавна филхармония, за чието по-нататъшно израстване заслуга имат Емил Главанаков, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Йордан Дафов, Стефан Линев и особено Иван Маринов, който е главен диригент на Варненската държавна филхармония в периода 1978-1988 г. Поддържа се богат репертоар от симфонична музика, кантатно-ораториални произведения и много българска музика. Изявите на филхармонията са свързани и с имената на известни инструменталисти: Ифра Нийман, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Алексис Вайсенберг, Пабло Казалс, Юри Буков, Руджиеро Ричи, Минчо Минчев, Ваня Миланова, Георги Бадев и др.

През годините Варненската филхармония неизменно открива всяко издание на ММФ "Варненско лято" с традиционната Българска рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, участва във всички престижни български фестивали, гастролира в Германия, Чехия, Словакия, Полша, Русия, Франция, Австрия, Испания, Италия и други страни, осъществява множество записи за БНР и БНТ.

 

През 1999 г. се създава Оперно-филхармонично дружество Варна, което през 2010 г., вече като Държавна опера Варна, влиза, заедно с Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в структурата на Театрално-музикален подуцентски център Варна, с директор Даниела Димова.

 

В афиша на ТМПЦ - Държавна опера Варна, през последните години броят на симфоничните концерти последователно се увеличава. Достатъчно е да проследим тази тенденция в месечните програми само за 2019 г., в която се изнасят общо 12 концерта.

Големият български диригент и композитор Емил Табаков прави с Варненската филхармония световна премиера на своето Адажио за струнен оркестър и варненска премиера на своя Концерт за маримба, вибрафон, тъпан и оркестър, със солист Мирослав Димов, 1.03.2019 г. Истински празници на симфонизма са Концертът за Цветница с призведения от Хендел, Менделсон-Бартолди и др., с диригент Мартин Георгиев и солисти: Джъстин Шюц – контратенор и родените във Варна музиканти Иво Станков – цигулка и Лъчезар Станков – пиано, 18.04.2019 г. и Концертът за Деня на Европа, с брилянтния пианист Людмил Ангелов, в който под диригентството на Пьотр Сулковски прозвучават Полонез от Войчех Килар из филма „Пан Тадеуш“, реж. Анджей Вайда; Фр. Шопен - Концерт за пиано и оркестър № 1 и А. Дворжак - Симфония № 9 „Из новия свят“, 9.05.2019 г.

 

Кулминация в Световния ден на музиката е с Маестро Емил Табаков и виртуозните цигулари Минчо Минчев и Николай Минчев в концерта със Симфония Концертанте от Моцарт и отново Симфония № 8 от А. Дворжак, 1.10.2019 г. Концертът „Вила се й гора“ предлага интересен ракурс към вокални и инструментални пиеси на основата на автентичен български фолклор, с участието на Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Алексей Енчев – гайда, Божидар Бенев – цигулка, Надежда Енчева – обой, Соси Чифчиян – пиано и Пламен Георгиев – водещ, 3.10.2019 г. Следват концертите с диригент Кръстин Настев и цигуларката Стойка Миланова, с програма: Лудвиг ван Бетовен - Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 61 и Й. Брамс - Симфония № 3, 8.11.2019 г. и Концертът с гост-диригент Винченцо Мариоци, Италия и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, концертмайстор на оркестъра на Варненската опера; Франческо Мариоци – виолончело и Тодор Петров – пиано, с Бетовенова програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор. от Лудвиг ван Бетовен, 21.11.2019 г.

 

Емоционално преживяване остава концертът „В памет на Маестро Михаил Ангелов“, с един от последните му ученици Дориян Тодоров и блестящите солисти Ина Кънчева – сопран и пианиста Людмил Ангелов, син на Михаил Ангелов, със забележителна програма: Чайковски - Славянски марш, оп. 31; Моцарт - Концертна ария “Ch’io mi scordi di te"; Росини - „Arpa gentil”, Ария на Корина из оп. „Пътуване по Реймс“; Чайковски - Писмото на Татяна из оп. "Евгений Онегин"; Шопен - Вариации оп. 2 за пиано и оркестър по тема от оп. „Дон Жуан“ на Моцарт; Чайковски - Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“, 28.11. 2019 г. От Филхармонията в Кейптаун пристига Мартин Георгиев, за да дирижира изискан концерт със солисти Фиамета Тарли и Иво Върбанов, в програмата: В. А. Моцарт - Концерт за пиано К 467 (каденци М. Георгиев), солист Фиамета Тарли; В. А. Моцарт – Концерт за две пиана К 242, солисти Иво Върбанов и Фиамета Тарли; Л. ван Бетовен - Концерт за пиано №4, солист Иво Върбанов; А. Дворжак – Славянски танци оп. 46, 11.12.2019 г.

 

Овации заслужи „Четирите годишни времена от четирима композитори“, мултимедиен концерт с диригент Джанна Фратта и солистите Дино де Палма – цигулка и Сара Рулли – флейта и октавино, в програмата: Роберто ди Марино „Четири картини от Италия“ за флейта, октавино и щрайх; Астор Пиацола – „Четирите годишни времена. Пролет“; Макс Рихтер – „Четирите годишни времена. Лято“; Филип Глас – „Четирите годишни времена. Есен“; Антонио Вивалди „Четирите годишни времена. Зима“, 13.12.2019 г.

Дълго време отзвучава и традиционният, любим на варненци, концерт „С музиката на Щраус“, тази година с великолепния диригент и модератор Найден Тодоров, солистите Мария Павлова - сопран и Свилен Николов – баритон, 19.12.2019 г.

 

И като става дума за традиция, многохилядна публика както на централния площад, така и чрез live streaming в интернет събират двата Празнични концерти край фонтана, които варненските филхармоници със своите концертмайстори Красимир Щерев и Анна Фурнаджиева, изнасят всяка година като един от кулминационните акценти в отбелязването на годишнините за Деня на освобождението на Варна от османско владичество 27 юли и за Празника на Варна 15 август, Свето Успение Богородично.

 

Честит празник, колеги! Бъдете здрави и дано скоро отново да радвате многобройните си почитатели с вашето изкуство на живо в концертната зала, край фонтана на площада или в Летния театър!

 

от Кръстина Маринова, кореспондент на "Труд" във Варна

 

– Госпожо Димова, ТМПЦ, който ръководите, а и цяла Варна, са пред забележителната 100-годишнина на ДТ „Стоян Бъчваров“. Какви събития и театрални изненади да очакваме за юбилея?

 – Гледаме с оптимизъм и с чувство на признателност към създателите на Варненския драматичен театър за идващата 100-годишнина, защото този юбилей ще ни припомни за тях. Защото устремени към всичко ново, което сега създаваме, не винаги се връщаме към извора, към първоизточника, към началото. Точно тези годишнини и юбилеи идват, за да ни напомнят за невидимата на пръв поглед нишка, която свързва творческите поколения, за желанието на варненци да го има този театър и това изкуство да бъде едно постижение за града. Мисля че развитието на театрална дейност във Варна, промените, които се наложиха, са продължение на всички добри традиции в нашия храм на Мелпомена. ДТ „Стоян Бъчваров“ има изключително богат афиш с драматични произведения, комедии, камерни спектакли, театрални суперпродукции, последните от които бяха „Драконът“ на режисьора Явор Гърдев и „Влюбеният Шекспир“ на проф. Пламен Марков. Подготовката за юбилея, който честваме през 2021г., започнахме три години преди това. Варненският театър има два летописа – за неговата 50- и 85-годишнина. Пишем третия пълен летопис за 100-годишнината, който ще излезе в навечерието на големия юбилей. Беше издадена книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“ с автор Виолета Тончева, която беше отличена с награда „Варна“. В нея тя събра живите и днешни свидетелства за отминалите години в прекрасни интервюта с всички наши емблематични актьори и режисьори.Тази година община Варна вдигна паметник на кмета Иван Церов, който е направил първата копка на сградата на ДТ „Стоян Бъчваров“.

Към цялото интервю >>>>>>>

"Травиата" - 2 август 2019, Опера в Летния театър

 

Маестро Борислав Иванов ще дирижира една от любимите си опери "Травиата" от Верди на рождения си ден 2 август в Х издание на Опера в Летния театър.

 

Талантлив и прецизен в творчеството си, уравновесен, будещ доверие, справедлив и последователен във взаимоотношенията си с хората, Маестро Борислав Иванов принадлежи към онези личности, които са лидери по призвание. Това е талант, който малцина притежават. А той го носи със себе си във времето. Времето, което той продължава да дирижира и да подчинява на волята си. Вече 88 години!

 

 

 

Дебютът на Борислав Иванов е през 1949 г., когато още като ученик в Първа мъжка гимназия ръководи хора и оркестъра. По това време в града се открива и музикално училище, което той завършва като извънреден ученик. Пътят му продължава в Музикалната академия в София, в първия хорово-диригентски клас, ръководен от проф. Георги Димитров и проф. Влади Симеонов. В този клас са още Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев.

 

 

 

"Израснах в село Река Девня. Една от лелите ми живееше във Варна и ме водеха през лятото при нея. Един ден моя братовчедка ме заведе в морската градина, където свиреше духов оркестър. Бях омаян. Часове наред слушах вълшебната музика. Тогава видях за първи път оркестър с диригент и пожелах да правя същото. Вярвам, че съм наследил музикалната дарба от майка си, която много обичаше да пее. Тя мечтаеше да се занимава с музика, но не беше професионална певица. Аз всъщност осъществих нейната мечта”, усмихва се маестрото.

 

Професионалният път на младия диригент започва от ДМТ „Стефан Македонски”. Много пътува в страната, дирижира различни оркестри. Дебютът му във Варна е с „Имало едно време“ на Парашкев Хаджиев, с когото го свързва дългогодишно творческо приятелство. Натрупаният опит му позволява в различни периоди да поеме ръководството на оперните театри във Варна, Пловдив и София, както и на ММФ „Варненско лято“ и Вердиевия фестивал в Античния театър на Пловдив.

В биографията му могат да бъдат отбелязани и няколко престижни специализации – в „Комише опер“ Берлин по покана на режисьора Валтер Фелзенщайн, както и при великия Херберт фон Караян, чийто ученик и последовател Борислав Иванов става. По препоръка на Караян той получава ангажимент в Берлин, като след това е поканен за генерален музикален директор на Das Sinfonie Orchester Берлин – пост, на който остава цели 40 сезона.

 

Активната му международна кариера го отвежда като арт-директор на оперния фестивал в Палма де Майорка, където остава над 30 години. Поканен е като ръководител и на оперния фестивал в Севиля, на оперния фестивал на остров Родос, Гърция. В момента Маестро Борислав Иванов е Почетен главен диригент на Истанбулската национална опера и артистичен директор на Държавна опера във Варна.

 

Сред присъдените му награди са „Кръст за заслуги” първа степен, връчен му през 1992 г. от президента на ФРГ Рихард фон Вайцзекер и Златен орден на Италианското правителство за заслуги към италианската оперна музика. Удостоен е с още много отличия, сред които Златна значка на „Аудиториум” в Палма де Майорка, Награда ЗЛАТЕН ВЕК на Министерството на културата, Награда ПЛОВДИВ, Награда ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и Пловдив.

 

Режисьорът Петър Райчев покани Маестро Борислав Иванов да дирижира специалния концерт в памет на 100-годишнината от рождението на баща му, големия български диригент Руслан Райчев, основал Варненската опера (1947), заедно със своя баща Петър Райчев, първия световноизвестен български тенор.

 

Това също е признание. Признанието може да се изрази по толкова различни начини. Но най-вече с аплодисменти.

 

АПЛОДИСМЕНТИ ЗА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ!

 

                 

 

"ТРАВИАТА"

2 август, 21.00, Опера в Летния театър 2019

 

Опера от Джузепе Верди

Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“

Диригент Борислав Иванов

Режисьор и сценограф Кузман Попов

Диригент на хора Цветан Крумов

 

Действащи лица и изпълнители:

ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ – Илина Михайлова

АЛФРЕД ЖЕРМОН - Иван Момиров

ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов

ФЛОРА - Марина Иванова

АНИНА - Благовеста Статева

ГАСТОН - Христо Ганевски

БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов

МАРКИЗ Д'ОБИНИ - Людмил Петров

ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров

ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

 

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

АПЛОДИСМЕНТИ ЗА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ!

 

TOP