МАЕСТРО ВЛАДИ АНАСТАСОВ: МУЗИКАТА Е ЛЮБОВ И БЛАГОРОДСТВО

 

АНТОНИЯ МАРКОВА, дъщеря на МАЕСТРО ВЛАДИ АНАСТАСОВ и сопраното ЛИЛИ СИМЕОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 20-годишния творческия път на своя баща във Варненската опера, за любовта към музиката, житейските уроци и даренията, които съхраняват паметта за музиката и за хората

 2018 - 90 години от рождението на Маестро Влади Анастасов

Тони, познавам те от Радио Варна, където всички се отнасяхме с респект към теб, дъщерята на Маестро Влади Анастасов. Родена в семейство на музиканти, с баща - диригент и майка – оперна певица, едва ли си се колебала в избора си на професия...

Наистина  е така, от малка съм в непрекъснато съприкосновение с музиката. Посещавах много симфонични концерти, тъй като отначало баща ми беше симфoничен диригент, после като ученичка в Музикалното училище гледах всички оперни спектакли. А като пораснах, присъствах и на хубавите срещи след премиерите.Артистичният живот от онези години ми е познат и никога няма да го забравя. Да, родителите ми ме насочиха към света на изкуството, към музиката. Започнах с пиано от 6-годишна възраст и с пиано завърших Музикалната гимназия. Кандидатствах в АМТИИ Пловдив, защото следването там даваше приоритет на теоретичните музикални дисциплини с педагогическа насоченост.Това ми допадаше повече от кариерата на индивидуален изпълнител. Влечеше ме също хоровото дирижиране, така че в Пловдив завърших факултативно и хорово дирижиране при Маестро Марин Чонев. Работих като учител по пиано, а след това и като музикален оформител в Радио Варна – време, което много ме обогати, срещна ме с интересни личности и ми донесе прекрасни творчески моменти. Сега преподавам музика в Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” във Варна.

Кои бяха предпочитаните музикални произведения на твоите родители?

Това е много труден въпрос. Както повечето музиканти, така и моите родители харесваха различни композитори и много творби. Те имаха еднакъв вкус и всички заедно съпреживявахме музиката, която слушахме. Разполагахме с огромен брой плочи, имахме магнетофон, баща ми получаваше дори директно от Радио София най-новите музикални записи на магнетофонни ленти. У дома винаги се коментираха и концертите и спектаклите на Варненската опера. 

Майка ми, независимо че в определен период от време изпълняваше административната длъжност на артистичен секретар, се изявяваше и като артист-солист. Никога не отказваше да замести колежки, които по някакви причини са възпрепятствани да пеят. Тя се изявяваше и в театрални постановки, в които има пеене, спомням си много добре един такъв случай. Въобще майка ми живееше в непрекъснат синхрон със солистичните изяви и организационната работа във Варненската опера.

Да споменем онези композитори, които са вдъхновявали най-много Влади Анастасов.

Баща ми дирижираше музика от различни жанрове – симфонична, оперна, оперетна, особено му допадаше балетната музика. С тогавашния балетен състав, в сътрудничество с дългогодишните хореографи на Варненската опера, известното семейство Йорданови, той постави редица балетни творби. Балетът „Спартак“ от Хачатурян например беше за него изключително преживяване. От оперните композитори предпочиташе Пучини, майка ми също, Пучини е и мой любим композитор. Харесваше Верди и създаде на варненска сцена много постановки по негови творби. Държеше на българските заглавия в репертоара както в симфоничната, така и в оперната програма. Поставяше произведения от Парашкев Хаджиев и Красимир Кюркчийски, контактуваше с Панчо Владигеров, когото много ценеше.

Във Варненската опера Влади Анастасов твори от 1968-а, в продължение на близо 20 години. Тук той се изгражда като едно от големите имена в българската диригентска школа. В какво обкръжение работеше, на чия подкрепа се радваше?

Кариерата му във Варна започва по времето на големия български диригент Константин Илиев, след чието заминаване за София баща ми продължава да работи тук, заедно с диригента Емил Главанаков. Като главен диригент на Симфоничния оркестър в Плевен в периода 1961-1967година допринася за развитието на тази музикална формация и създава конкурса на името на трагично загиналата голяма оперна певица Катя Попова. Често разказваше за гастролите си с оркестъра. През 1968-ма се завръща във Варна, за една година става директор на Варненската опера, след което е нейн диригент до края на кариерата си. Баща ми поддържаше добри взаимоотношения с дългогодишния директор на Варненската опера Мирчо Мирчев, както впрочем и с всички артисти и служители.Винаги намираше най-добрия път към хората. Радваше се на успехите на солистите Ранко Дюлгеров, Тинка Сколуфанова, Тодор Костов, Мария Бохачек, Мари Крикорян, Йорданка Тенчева, Денчо Белев, Михаил Зидаров, сигурно пропускам мнозина.

Варненската опера канеше и много солисти отвън, пътуваше често на гастроли из страната и чужбина, участваше всяка година в националния преглед на оперните театри в новопостроената Старозагорска опера. Баща ми дирижираше също концерти и спектакли на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Двамата с майка ми подпомагаха организационно и фестивала „Варненско лято“ и Варненския балетен конкурс. Тази грижа те приемаха като обществен и личен ангажимент, като кауза.

 

 

Може да се каже, че това е и тяхното завещание към следващите поколения.

За мен всичко това беше нормално.Без да се изтъкват, родителите ми вършеха своята работа със себеотрицание, честност и много любов. Без да са подвластни на комерсиални подбуди, помагаха на много хора не само в професионален, но и в житейски план. Редовно даваха безплатни уроци, съветваха и безкористно помагаха, с каквото могат. Баща ми обичаше да казва, че музиката е любов и благородство.Колеги, близки, приятели им се доверяваха и им се отплащаха с признателност.

Неслучайно заради заслугите му като хоров диригент, един от варненските хорове носи името „Влади Анастасов“.

Да, баща ми беше известен като добър хоров диригент. Още като студент в Пражката консерватория, той се посвещава на хоровото дело и дори създава първия студентски хор в Прага. Това всъщност е международен хор, защото в Пражката консерватория се обучават млади хора от различни националности. В архива на баща ми са запазени интересни документи от онова време. След завръщането си в България, с опита си от пражкия хор, той организира подобен студентски хор и в София, а след като се оженват с майка ми и идват във Варна, продължава и тук хоровата си дейност. През целия си творчески път, успоредно с всички останали занимания, баща ми неизменно остава верен на хоровото дело. Ръководеше мъжкия хор „Добри Христов”,хора към арменското дружество „Ереван”,камерния хор„Пей сърце”,за които много често правеше аранжименти и разработки на известни класически и съвременни песни и мелодии.

Във Варна той основа първия работнически оркестър в тогавашния Корабостроителен завод „КОРБСО“. Репетираха в специална зала в Дома на корабостроителя, изнасяха концерти, ходеха на турнета. Разказите на тези хора с различни професии, докоснали се до света на музиката, благодарение на баща ми, винаги ме трогват.

А хор „Влади Анастасов“ се създава известно време след неговата кончина, майка ми също пееше в хора. Моята колежка Димитрина Хинева, хоров диригент и дългогодишен учител по музика, продължава и сега да бъде диригент на хор „Влади Анастасов“.

Благодарение на теб, богатият архив на Влади Анастасов, съхранил в документи и ноти смисъла на един достоен и отдаден всецяло на изкуството живот, става достояние на Варненската опера и на хор „Влади Анастасов“. Какво те подтикна да направиш тези дарения?

Моите родители не само посветиха живота си на операта и на музиката, но и го споделиха с много други хора. Те бяха личности с широк кръгозор и служеха на обществото, затова създаденото и събраното от тях принадлежи на всички, които също като тях изповядват любовта към изкуството.

През тази година отбелязваме 90 години от рождението на баща ми и 13 години от кончината му, а преди няколко месеца си отиде от този свят и майка ми. Това са подходящи поводи за дарения, които да съхранят паметта за Влади Анастасов и Лили Симеонова.

Направих дарение на хор „Влади Анастасов“ с хорови сборници и разработки на баща ми за мъжкия хор „Добри Христов“, който той дирижираше. За съжаление този хор се разпадна, затова аз поднесох дарение на единствения останал във Варна мъжки хор, Хора на моряците-ветерани, който се води от Димитър Димитров, дългогодишен диригент на Оркестъра на Военноморските сили. И това дарение съдържа много разработки и аранжименти на песни, направени от баща ми.

А за нототеката на Варненската опера дарих над 100 партитури и клавири, които се надявам да послужат на диригентите и солистите от следващите поколения на оперния театър в нашия град.

Така и ще бъде. Това дарение не само съхранява красотата на музиката, то има и емоционална стойност. Благодаря ти, Тони, за щедрия дарителски жест от името на целия екип на Варненската опера.Операта, в която паметта за Влади Анастасов и Лили Симеонова продължава да живее.