Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Личности

Стефан Циганчев - бас

Стефан Циганичев - басСтефан Циганчев е роден на 14 април 1929 г. Започва своя път в певческото изкуство от родния си град Свиленград, където получава основно и гимназиално образование, участва в гимназиалния хор, а по-късно става солист на Градския хор.

Отбива военната си служба в София като певец в Ансамбъла на трудовата повинност и започва да учи пеене при вокалната педагожка Катя Спиридонова.

Веднага след казармата постъпва в хора на Варненската опера, а от 1953 г. след успешно издържан конкурс става и солист в същата.

Завършил е  Оперната студия в София при проф. Христо Бръмбаров. Дебютира на варненска сцена в ролята на Силвано от оп. “Бал с маски” на Верди под диригентството на Емил Главанаков и режисурата на Николай Николов.

На премиерата получава поздравления лично от големия български композитор и диригент Константин Илиев, който веднага забелязва яркия му талант, въпреки малката роля.

През периода 1966/1967 г. специализира в Москва в Большой театър при Покровски и Рождественски. Стефан Циганчев е носител на много престижни награди:
• ІІ награда и лауреатско звание на VІІ Световен фестивал на младежта във Виена – 1959 год.
• ІІІ награда и бронзов медал на Първия международен конкурс за млади оперни певци в София – 1961 г.
• Орден “Кирил и Методий” – І и ІІ степен
• Удостоен е със званието “заслужил артист” през 1969 г.
• Удостоен е със званието “народен артист” през 1975 г.

 

Стефан Циганчев е гостувал в СССР, Чехословакия, Унгария, Германия, Полша, Румъния, Италия, Испания, Англия, Япония, Китай, Монголия, Югославия и др.

Има записи в Радио София и Радио Варна, записи на плочи, издадени от “Балкантон”, изнесъл е множество концерти.

Репертоарът на певеца включва над 60 басови партии, както из световната оперна класика, така и от 16 български оперни творби.

Особено впечатляващи са привъплъщенията му в ролите на крал Филип ІІ от оп. “Дон Карлос”,  Закария от “Набуко”, Гомес де Силва от “Ернани”, Фиеско от “Симоне Боканегра”, Рамфис от “Аида”, Спарафучиле от “Риголето" на Верди, Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, Мелничаря от “Русалка” на Даргомижски, Дон Базилио от “Севилският бръснар” на Росини;  Куцара от “Албена”, боляринът Николица от “Рицарят”, полковник Боляров и Поп Матей от “Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Чорбаджи Марко от оп. “Под игото” на Димитър Сагаев и др. Името на Стефан Циганчев е ярко вплетено в историята на Варненската опера, на която той посвещава целия си творчески живот.
Той завладява публиката с красивия си глас – силен, а едновременно с това топъл и мек, богато нюансиран, пресъздаващ различните настроения на героя.

Варненци и до днес помнят неговото присъствие на сцената – той притежаваше таланта да се превъплъщава искрено и пълнокръвно в емоционалните образи, да докосва сърцето на зрителя, както с гласа си, така и с яркото си сценично присъствие.

 

Характеристика: Притежава широк обем на гласа, изразителност и спонтанност при всички динамики, особено голяма издържливост. Музикална култура, чиста интонация, благороден маниер на пеене…

При разработката на ролята Циганчев търси новото, за да обогати образа, да достигне съвършенство, като се старае и най-малкия щрих да подпомогне цялостното изграждане. Един демоничен Филип, един Мефистофел, зъл дух и двигател на действието, един бъдещ трагичен Борис Годунов – тези сложни характери разчитат на музикалната култура на Стефан Циганчев, на вътрешното изграждане на ролята, на нейното високо художествено интерпретиране…
Стефан Циганчев е талантлив оперен артист, надарен със скромност, обичлив с хората, всеотдаен на изкуството. В своя талант той вижда закон да служиш на другите…

 

Щрихи от портрета н Стефан Циганчев:

1. Кога усеща влечение към музиката – от дете обичал да пее и слушал песните на баща си Георги за хайдути и смели юнаци.
2. Любимо животно – Коня
3. Любим композитор – Джузепе Верди
4. Любими роли – всички – комични и трагични, главни и второстепенни и все пак – Филип ІІ от оп. “Дон Карлос”, Фиеско от “Симоне Боканедгра” и Гомес де Силва от “Ернани” – всичките от Верди – счита, че те най-добре подхождат на гласа му и са му донесли най-големите успехи, както и званията “заслужил” и “народен артист”
5. Тайната на оперното изкуство – да владееш добре гласа си, да накараш публиката да те слуша още щом запееш първата фраза. Това се постига с постоянство, отдаденост и непрекъснат труд.
6. Какво не понася – насилието, некоректността, нахалството.
7. Какво обича – Морето, то го зарежда с положителни емоции.
8. Партньорът в живота – Супругата му – Павлина Циганчева, която винаги е била най-строгия му критик и с взискателност е следила развитието му. Като човек на перото го зарежда с чувствителност и го кара да обръща голямо внимание на текста.
9. Вдъхновението му – Природата!
10.  Другото изкуство, което обича – пак музиката, но симфоничната – главно предкласика и класика, изпълнена от виртуозни солисти – обича да слуша Минчо Минчев, Васко Василев, Нейнджъл Кенеди, Ванеса Мей и др.
11.  Вярата – Вярва в битието.
12.  Какво дете е бил – спокойно, послушно, което не е правило големи пакости.
13.  Доволен ли е от съдбата си – Да, що се отнася до кариерата си на оперен артист, но не е доволен от сегашната си съдба на беден пенсионер.
14.  Какво мисли за новото хилядолетие – притеснява го бездуховността на новото време.  “…Много е постигнал в ролята на жестокия и мрачен испански благородник Силва артистът Стефан Циганчев. В образа има и вътрешно изграждане, и психологическа детайлираност, и жива сценична игра. Тук всъщност статичното ораторно третиране на образите е преодоляно и без да изпада в излишна романтическа жестикулация и патос Циганчев се е домогнал до един цялостен и завършен образ…”

Венелин Кръстев – сп. “Българска музика” – брой 2 от 1961 год. по повод премиерата на оп. “Ернани” на сцената на Варненската опера.

 

TOP