Веселата вдовица - 2012 г.

от Франц Лехар

Оперета в три действия

Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Барон Зета, посланик на княжеството
Валансиен, съпруга на барон Зета
Граф Данило Данилович, секретар в посолството
Хана Главари, вдовица
Камий дьо Росийон      
Виконт Каскада      
Раул дьо Сент Брийош    
Богданович, консул      
Силвиане, негова жена     
Кромов, съветник      
Олга, съпруга на Кромов      
Причич, полковник в пенсия
Прасковя, съпруга на Причич        
Нйегуш, шеф на канцеларията Място на действието е посолството на измислената държава Понтеведро в Париж.

Премиерата се състояла на 30 декември 1905 година в “Театър ан дер Вин”. Втора постановка на „Веселата вдовица” в историята на Варненската опера. Премиера на настоящата постановка – 13 февруари 2012 година.

Либрето Лео Щайн и Виктор Леон.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Началото на 20 век. Място на действието - посолството на измислената държава Понтеведро в Париж.

Интригата се състои в борба между претендентите за ръката на красивата Ханна Главари и нейното наследство, което представлява по-голямата част от златния резерв на държавата.

В салона на двореца на посолството на Понтеведро, благородните господа с техните съпруги и приятели от Париж празнуват рождения ден на своя посланик, Барон Зета. Без да взема участие в общото веселие, баронът кове планове как да подготви нов брак. Той очаква младата своя сънародничка Хана Главари, която след краткотраен брак е останала богата вдовица. Ако се омъжи за парижанин, цялото й състояние е загубено за финансово нестабилното Понтеведро.

Парите трябва да бъдат спасени и Барон Зета решава да уговори аташето си, Граф Данило, да се ожени за Веселата вдовица. Но от него няма и следа. Той вероятно отново е в кабаре „Максим” при очарователните гризетки. Времето тече. Преди години графът е бил влюбен в днешната вдовица, но гордото му семейство е попречило да се свърже в брачен съюз с бедното тогава момиче. В залата влиза Ханна Главари. Разговорите изведнъж утихват, защото с красотата и богатството си, тя изглежда двойно по-очарователна за присъстващите господа. Но Ханна търси мъж, с когото да е щастлива, а не който да управлява милионите й. Най-сетне се появява и Граф Данило, твърде уморен от разходката си из нощните заведения на Париж.
Той все още обича Ханна, но не иска тя да си мисли,че е привлечен от богатството й, затова се държи резервирано. Междувременно младата жена на Барон Зета, Валансиен, попада в неприятна ситуация.
Тя е загубила ветрилото си, на което нейният ухажьор Камий Росийон е написал любовно обяснение. Най-неприятното е, че компрометиращата находка попада дори в ръцете на съпруга й, но тя има късмет: Зета не подозира нищо и не разпознава ветрилото. Неговата грижа е да държи настрана кандидатите-чужденци за ръката на богатата вдовица.
Граф Данило, който ухажва Ханна, обявява, че дамите канят за следващия танц. Ханна го избира за свой кавалер, но той отстъпва мястото си срещу 10 000 франка на останалите...

В неловката ситуация всички се оттеглят и едва когато влюбените остават насаме, Данило моли Ханна за танц, а тя чувства безмълвното му обожание.  

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Ханна устройва прием в своя богат парижки дом, на който песните и танците карат гостите да мечтаят за родината си, а Ханна пее Песента за горското момиче Виля.
Старата й любов към Граф Данило отново се е събудила и тя използва целия си чар, за да го накара да признае любовта си. Но той я избягва и дори й се присмива. Барон Зета му е поръчал да открие собственичката на въпросното ветрило, но Данило забравя за него и така, по щастлива случайност, ветрилото отново стига до своята собственичка Валансиен.

Валансиен моли обожателя си Росийон да ухажва Ханна, за да остане самата тя „почтена жена”. Росийон се съгласява, сбогува се с целувка и се оттегля в павилиона. Междувременно Барон Зета наблюдава двойката и обзет от подозрения нарежда да отворят павилиона. Оттам обаче излизат Росийон и Ханна, която, за да помогне на Валансиен, бързо е заела нейното място.

В този момент необузданата ревност на Данило става очевидна за всеки и Ханна разбира, че той все ощя я обича. За да изиграе козовете си до край, Веселата вдовица обявява намерението си да се сгоди за Росийон.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Жизнерадостната вдовица е приготвила очарователна изненада за гостите си – с помощта на чиновника Нйегуш, тя е превърнала една зала от двореца си в кабаре „Максим”.

Шестте гризетки танцуват кан-кан и всички се наслаждават на непринудената атмосфера и блясъка на нощния клуб. Граф Данило се досеща, че празненството е устроено заради него, а посланикът Барон Зета се чуди как да предотврати женитбата с французина, която ще отклони милионите на Ханна от Понтеведро и може би дори ще доведе държавата до фалит.

Посланикът натоварва Граф Данило с отговорната задача да припомни на Ханна националната й принадлежност и да я накара да прояви своя патриотизъм. Двамата разговарят и макар че думите „Обичам те!” още не са изречени, графът  безмълвно издава чувствата си.
За да го предизвика да признае любовта си към нея, Ханна използва женската си хитрост и обявява публично, че омъжи ли се повторно, остава без никакви средства.
Едва тогава графът разкрива любовта си и иска ръката й. Веселата вдовица най-сетне е намерила мъжа, който я желае, обича самата нея, а не нейните милиони.

Следва хепиенд с дългоочакваното признание в любов, а съвсем накрая става ясно, че според завещанието 500-те милиона все пак остават в семейството. Така и любовта, и парите са спасени!

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

„Веселата вдовица” е една от най-прочутите оперети на класика в оперетния жанр Франц Лехар. «Веселата вдовица» безспорно е един от бисерите в оперетния жанр, зряло, самобитно произведение, написано от ръката на майстор в разцвета на силите.
Тук намират щастливо съчетание и изява всички особености на неговия талант: стремеж към психологизъм, мелодично богатство, творчески отклик на съвремието в ракурса на оперетния жанр.

Музиката на оперетата е изискана, пълна с пламенно чувство, сдържана загадъчност и неугасващ блясък. Събитията във „Веселата вдовица" се развиват в началото на XX век. Място на действието е посолството на измислената държава Понтеведро в Париж.
Интригата - борба между претендентите за ръката на Ханна Главари и нейното наследство, което представлява по-голямата част от златния резерв на държавата. Героите - обаятелните Ханна и Данило и светското общество, известно със своето високомерие, лицемерие и сребролюбие.

Любовта на Ханна и Данило - прикривана, помрачавана от оскърбеното самолюбие на Ханна и страха на Данило, че може да го заподозрат в корист; усложнена и от политически съображения - от изхода й зависи съдбата на цяла държава... Как ще се реши двубоят между любовта и користта? В полза на любовта, разбира се!

Премиерата на тази оперета се състояла на 30 декември 1905 година в “Театър ан дер Вин”. След виенската премиера и постановките в Берлин и Хамбург, "Веселата вдовица" продължава своето триумфално шествие през Милано, Лондон и Париж по целия свят, за да стигне през 1925 г. и до филмовата версия на Ерик фон Щрохайм в продукцията на "Метро Голдуин Майер" със суперзвездите Джон Джилбърт и Мей Мърей.
По нейния сюжет има създадени още три филма - през 1934, 1952 и 1962 година. И до днес "Веселата вдовица" бележи навсякъде рекорден брой спектакли. В “Театър ан дер Вин” има 483 представления, а по целия свят – около 60 хиляди само през първите 50 години на сценичния й живот. А до днес техният брой сигурно е достигнал стотици хиляди. Това е втората постановка на „Веселата вдовица” в историята на Варненската опера.

Първата премиера се състояла на 6 август 1982 година, диригент Драгомир Ненов, режисьори Артур Почиковски и Лена Вичева, художници Михайлена Найденова и Мария Наследникова.
В главните роли са се представили солистите: Константин Петков, Ганка Димова, Теодосий Костов, Татяна Николова, Арсений Арсов и др.

Галерия снимки ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА: