Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

23 май 2024, 19.00, Държавна опера Варна

На 23 май, в навечерието на Празника на светите равноапостоли Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност, Държавна опера Варна закрива Великденския музикален фестивал 2024 със Симфоничен концерт, под диригентството на маестра Вилиана Вълчева. Световноизвестният френски пианист Максим Зекини, който гостува със съдействието на Френското посолство и Алианс Франсез Варна, ще изпълни бравурния и изключително труден Концерт за лява ръка от Морис Равел. Това е втората среща на варненската публика с виртуозния пианист, който през миналата година предизвика възхищение с концерта си в Радио Варна.

Роден в Париж, Максим Зекини завършва с отличие Conservatoire National Supérieur de Musique в Лион, Conservatoire National Supérieur de Musique в Париж и е първият френски пианист с диплом от престижната Incontri col Maestro Academy в Имола, Италия. Лауреат е на много конкурси и фондации, като Cziffra Foundation, Marcel Bleustein-Blanchet, Meyer Foundation, Zane Foundation of Venice и др. Удостоен е с лейбъла "Mission Ministérielle du Centenaire". 

Участията му във фестивали и концерти в над 60 страни, сред които Италия, Германия, Обединеното кралство, Китай, Южна Корея, Япония, Южна Африка, Австралия, го утвърждават като един от най-големите съвременни френски пианисти със световно признание. 

Започнали сте музикалното си образование с пиано. Кога един музикант решава, че е време да предприеме следващата крачка и да стане диригент?

Дълга история е, но ще опитам да съм кратък. Бях 7-8 годишен и в моята стая слушах класическа музика, затварях прозорците и започвах да дирижирам. Тогава не знаех нищо за дирижирането, но бях напълно запленен от музиката. Казах на баща ми, че искам да съм диригент, той ме изгледа учудено и каза „Тук няма оркестър“, затова започнах да свиря на пиано. Имам много концерти като пианист. Веднъж приятел ме покани да акомпанирам на пиано на оперни репетиции в продължение на една седмица безплатно. Съгласих се и му казах, че ще свиря безплатно, ако ми даде да дирижирам оркестъра за 20 минути. Той ме попита дали съм диригент и мога ли да дирижирам, аз казах „Разбира се!“. Беше невероятно, оркестърът дори пожела аз да дирижирам операта. Разбира се, това не се случи, но започнах сериозно да уча дирижиране. Това е нещо, което носиш в себе си, не зависи толкова от техниката и от образованието, хипнотизиращо е – не по отношение на публиката, а в теб самия.

Ако всеки диригент има стил, как бихте дефинирали Вашия?

Мисля, че нямам специфичен стил. Предпочитам да изляза „чист“ пред оркестъра и да разбера какво е необходимо, какво се изисква, без да бъда „шеф“. Защото ако диригентът налага това, което той иска, на оркестъра, се губи от креативността. Ако ги оставиш да свирят свободно, музикантите дават сто процента от себе си и оркестърът се развива и израства.

Какво предпочитате да дирижирате – симфонична музика или опера?

Това са два различни свята, всеки прекрасен сам по себе си. Всеки ти дава различни усещания. Истински обичам операта, но обичам и симфонията, която е друг език. В операта трябва да събереш заедно много хора – хор, солисти, оркестър. При симфонията е малко по-лесно технически, но детайлите изискват повече внимание.

Още преподавате, кое е основното за дирижирането, на което учите студентите си?

Най-трудното за младите диригенти е да практикуват с цял оркестър. Подготвят се самостоятелно, но не знаят как да подходят, когато застанат пред оркестъра, и затова им трябва помощ. В началото им е нужно много време, за да напредват пред оркестър, защото понякога ти искаш да постигнеш едно, а оркестърът реагира по друг начин. Опитвам се да ги науча да разбират какво е необходимо да направят, за да постигнат това, което си представят в главата си. В две части репетирам с тях – с оркестър и после докато гледаме записа, за да преценим какво са искали да постигнат дирижирайки.

Разкажете малко повече за конкурса „Анита Черкети“, който е Ваш проект.

Да, мой проект е, тази година през април беше 14-тото му издание. Много млади диригенти се изявяват в него и това всъщност не е съревнование, по-скоро се опитваме да им помагаме. Тази година например победителят отпреди 2 години – солистът от Варна, Рейналдо Дроз, направи прекрасно представяне на моя фестивал и после дебютира в Италия за първи път в страхотна продукция на „Любовен еликсир“. Така че конкурсът предоставя наистина добри възможности.

От 2021 г. сте гост-диригент на Варненска опера, какви са впечатленията Ви от Варненския оркестър?

Надявам се, че възможностите ще стават все повече в бъдеще. В новия сезон на Civitanova All'Opera също ще работим съвместно. Прекрасно се чувствам с Варненския оркестър, защото имам възможност да участвам с по три продукции всяка година. Това означава, че започваме един процес на работа, в който заедно с оркестъра можем да надграждаме и взаимно да се учим.

 Автор: Пламена Александрова

 

БАЛЕТНИТЕ ПЕДАГОЗИ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

В навечерието на Световния ден на балета 29 април 2024 г. Варненската опера отбелязва с благодарност балетните педагози, които развиват и надграждат постиженията в балетната трупа на оперния театър. Балетните педагози стоят зад всеки вълшебен танцов спектакъл и несъмнено те са ядрото, заради което Варненският балет жъне аплодисменти на три континента.

АННА ПАМПУЛОВА И НЕПОВТОРИМИЯТ ФИНЕС НА БАЛЕТА

ДОЦ. Д-Р АННА ПАМПУЛОВА, дългогодишна балерина на Софийска опера и балет, изявен хореограф и педагог пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА по повод 30-годишната ѝ творческа дейност, която се отбелязва със специална Балетна гала на 29 април във Варненската опера. Спектакълът ще представи избрани хореографски откъси, както и премиерната постановка по сюитата на Петко Стайнов „Тракийски танци“

Много или малко са 30 години, когато балетът е твоят живот? Как започна всичко и как се насочихте точно към това изкуство?

Помня себе си танцуваща, но нямам спомен за конкретна възраст. На пет годинки баща ми ме заведе в школа и разбрах, че има и други като мен, за които танцът е начин на изразяване, лично пространство, емоции. В ранните си години като ученичка смятах, че да танцуваш значи да се сливаш с музиката през движение. Десетгодишна в балетното училище разбрах, че това не е достатъчно – професионалният танц означава да бъдеш посветен на тази професия. Ако искаш това изкуство да остане в живота ти за дълго и ти да го изследваш във всичките му аспекти, то трябва да потърсиш и формата, и техниката. Неусетно превърнах танцуването в мисия. Да посвещавам на това изкуство неможещите, неопиталите, но гледащите, възприемащи танца като зрители, или любопитните към танцовото изразяване да водя по пътя на професионалното изграждане.

Всички сме чували легенди за изтощаващите балетни репетиции, множеството контузии, бързата амортизация – колко истина има в това, доколко възнаграждаваща е професията, какво взема и какво дава?

Ако кажа какво се крие зад сценичната изява, ще разваля илюзията за нея, ще издам от онази част, която не е толкова красива. Балетът е магичен за публиката, за нас които го изпълняваме е себеотдаване, себеусещане, дисциплина, себеразтваряне, вглеждане в себе си, преоткриване на тялото, посвещаване. Мисля, че балетният артист, за разлика от другите артисти, не изгражда толкова високо его. Танцът помага за развиване на самоконтрол. Може би през живота си ние чуваме повече „не“, отколкото „да“ –  наричам го каляване на психиката, в един момент се чувстваш на ръба на спорта и изкуството. Трябва да задържим по-дълго тялото експресивно, живо, за да остане то верен посланик на идеите на режисьора и хореографа, на магията, която то носи. Балетът дава възможност да работиш върху себе си по-дълготрайно –  не само като артист, а и като личност. Изгражда и един специален финес, никога не можеш да кажеш, че някой е бивш балетен артист, той си остава такъв до края, посветен на връзката на духовното и тленното.

29 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Специална Балетна гала, посветена на 30 години творческа дейност на Анна Пампулова, ще представи Държавна опера Варна на 29 април 2024 г. Доц. д-р Анна Пампулова завършва Държавно хореографско училище със специалност „Класически балет“ и успоредно – експериментална театрална паралелка „4xC“ към 22-ра гимназия със специалност „Актьорско майсторство“ в София. 18 години е солистка в балетната трупа на Софийска опера и балет и гост-солистка в Държавен балет „Арабеск“. Бакалавър и магистър по „Балетна режисура“, НБУ, със специализация по Съвременни танцови техники във Виена. Анна Пампулова е автор на множество танцови спектакли, както и хореограф на редица театрални, оперни и мюзикълни проекти в Софийска опера и балет, Държавна опера Пловдив, Държавна опера Стара Загора, Държавна опера Бургас, Държавна опера Варна, Народен театър “Иван Вазов”, Театър София и др. Тя е доцент, доктор по Музикално и танцово изкуство към Нов български университет, където е преподавател и програмен директор на департамент „Театър”. Отличена с редица национални и международни награди за съвременна хореография и отличия за творчески екип към различни сценични проекти, сред които се открояват мюзикълите „Калас и Онасис“, „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и операта „Хитрата лисичка“ на Варненската опера.

Балетният гала спектакъл за 30-годишната творческа дейност на Анна Пампулова, е изграден в три модула. Първата част съдържа предимно сола и дуети от награждавани творби на хореографката, включително от Варненския международен балетен конкурс. „Първата част е ретроспективна – започвам от по-миниатюрното, за да стигна до по-мащабното. В нея съм включила и цитат от мой спектакъл, в който ще участват 14 изпълнители от варненската балетна трупа. Солистичните номера също ще поверя на варненски танцьори, а един дует ще бъде поздрав от мои студенти в НБУ“, обяснява именитата хореографка.

ТОВА, КОЕТО Е НАД НОТИТЕ

Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 150-годишнината от създаването на Верди Реквием; структурата, посланието и драматургично изграждане на творбата от диригента; проблемите, ансамбловото звучене и постигането на внушения в репетиционния цикъл; дирижирането като свещенодействие и магията, която се случва над нотите

Верди Реквием – 26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал

- Маестро Паликаров, от цикъла  „Петите симфонии“ - и не само от него, познаваме пристрастието Ви към мащабните и отличаващи се със своя специфика произведения. Реквиемът на Джузепе Верди е точно такова произведение, затова предполагам, че неговите жанрови различия от каноническата заупокойна меса са поне един от мотивите, за да го представите във Великденския музикален фестивал...

- Присъствието на жанра Реквием в навечерието на Великденските празници вече стана своеобразна традиция в България. Затова и нашата идея беше да представим творбата непосредствено преди Великден, но поради съвпадението на празници и многото почивни дни, които биха нарушили репетиционния процес, се наложи да изместим концерта по-рано. В този контекст няма изненада, че именно Реквием от Джузепе Верди се появява в дните преди празника.

Интересна е историята покрай създаването на произведението. През 1868 г., след смъртта на Джоакино Росини, Верди предлага на група италиански композитори заедно да напишат в негова памет голяма траурна меса. Идеята се осъществява, но не получава желания отзвук и затова няколко години по-късно Верди сам композира своя крупен опус (вече по друг повод) и той се превръща в шедьовър, който е своеобразен крайъгълен камък за почти всеки диригент в някакъв етап от творческия му път. През тази година се навършват и точно 150 години от премиерата на творбата. Ние обикновено честваме годишнини от рождението или смъртта на композиторите, но смятам, че е хубаво да се отбележи подобаващо и кръглата 150-годишнина от първото прозвучаване на този знаков в световната музикална съкровищница Реквием. Това беше и още една сериозна причина да предложа да включим произведението в тазгодишния Великденски фестивал.

Премиера на Великденския музикален фестивал – Варна 2024

24 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

В XXIII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна привлича вниманието премиерата на балета  „Нижински“, която ще бъде част от фестивалната програма на 24 април, заедно с концертното изпълнение на едноактната опера „Сестра Анджелика“ от Джакомо Пучини, по повод 100-годишнината от смъртта на великия композитор.

Изграден върху музиката от симфоничната поема „Островът на мъртвите“ от Сергей Рахманинов, едноактният балет пресъздава драматичните взаимоотношения между прочутия руски танцьор Вацлав Нижински, съпругата му Ромола Пулски и руския импресарио Сергей Дягилев, който ръководи трупата „Руският балет на Дягилев“. Експресивният балетен език на Михаил Лавровский нарежда „Нижински“ сред ярките постижения на съвременната хореография, които сега със своята адаптация надгражда главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Ролята на Дягилев е част от портфолиото на самия Бобров. Във великденската премиера на „Нижински“ в главните роли ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Витторио Сколе (Нижински), Аниезе Ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел (Санитари).

В работата по визуалната среда на „Дух“ основното, от което тръгнахме, е моделът на света – неговото разпадане и събиране в различни моменти от постановката – така, както го има заложено и в драматургията. И сблъсъкът на духовното и материалното в най-общия смисъл на думата. Модулите на декора се движат, в различните мизансцени са композирани по различни начини. Основното решение е свързано с прожекционния мапинг, който всъщност дава и представата за мястото на действието. Имаме доста визуални ефекти, подсилени с осветление, които вкарваме, за да можем да предадем на зрителите присъствието на духовете в материалния свят, начинът, по който те взаимодействат с материалния свят и го променят.

В технически аспект искахме декорът да е максимално функционален и да маркира много бързо смяната на мястото на действието. Правим го с промяна на различни модули, отваряне и затваряне, а с мапинга допълваме и подчертаваме постигнатото с декора. Двете неща са в симбиоза. Пестеливи сме откъм цветове в сценичната конструкция, за да могат да изпъкнат костюмите и персонажите, както и за да може да се постигне добър ефект при мапинга. Има интермедийни моменти, в които декорът става и персонаж на сцената, защото се размества и пренарежда. Сценографията е така разработена, че да може да се адаптира за по-малки и по-големи сцени. За по-голямата сцена на Летния театър декорът ще е в своя пълен вид. Имаме и предна, и задна прожекция върху декора и разчитаме с пълнотата на картините да постигнем една по-голяма плътност на действието.

В мапинга всяка сцена има своите конкретни елементи: използвам есенцията от местата, на които се намират хората и духовете, като работех на колажен принцип, за да композирам сцените. До голяма степен се инспирирах от идеята в „Матрицата“ с преминаването между световете, разпадането на материята, което се постига с визуални ефекти на сцената.

Има една максима, че зрителите обръщат внимание на сценографията в първите 10 минути от спектакъла и после свикват с нея, тя „изчезва“ и на преден план е действието. Има логика да бъде така, тъй като актьорите са най-важни. Но разбира се, аз обръщам внимание на визията през цялото време на сто процента, за да може тя винаги да отговаря адекватно на мизансцена. За мен, като човек, който създава визия, тя е от основна важност в един спектакъл. Работя с всички ефекти, с които мога, но в същото време се стремя те да са пестеливи и, когато е необходимо, да отстъпват на по-заден план. Трябва да има едно съизмерване на средствата през цялото време, да се поднасят внимателно на зрителя, за да успее есенцията на спектакъла да достигне до него по правилния начин.

Интересно за мен в този проект е, че има доста декор. По принцип в  решенията си аз работя много с прожекция, с мапинг и често средата е много условна. Тук декорът е равнопоставен на мапинга. Имаше доста работа с физическата част от сценографията. В мапинга са включени много места на действие, за които направих колажи с 2D и 3D средства, смесване на анимация с видео и ефекти, които се добавят, за да разтърсят на моменти сцената.

Мюзикълът „ Дух“ – любовта е по-силна от смъртта

Сребрина Соколова, режисьор

В основата на драматургията на мюзикъла „Дух“ от Дейв Стюарт и Глен Балард, е заложена една вълнуваща и необикновена любовна история. Тя е  базирана на хитовия, едноименен фентъзи филм от 90-те години на 20 век. Днес в 21 век, проблематиката продължава да провокира интелекта и чувствителността на съвременния човек, в не по-малка степен. Провокира разум и чувства, религиозност и атеизъм, задава въпроси и търси отговори. Това е така, защото любовната история надхвърля нашето измерение. Тя надскача стандартните граници на нашите взаимоотношения и възприятия. Противопоставя прошка и отмъщение, сила и безпомощност, материя и духовност.

Какво е Любовта и какви са нейните граници? Какво място й е отредено в съвременния дигитален, материалистичен свят? Какво се случва след смъртта и тя краят ли е?

Често ли си задаваме тези въпроси днес? Увлечени в надпреварата за материално благополучие и обществен престиж, вкопчени във формулата на успеха „пари – стока - пари прим“, забравяме, че като Човеци имаме други цели и задачи в този живот. Забравяме, че Любовта, като една от най-висшите сили, трябва да е водеща в нашите постъпки и избори. Само чувства като състрадание, емпатия, приятелство, грижа, вяра, са способни да ни освободят от клопката на матрицата на ежедневието и да ни направят по-извисени и космополитни. Трудно казваме „Обичам те“, Приятелството е нищожно спрямо собствените амбиции, живеем с мисълта за Утре, а Днес пропускаме важни моменти… Ами ако няма Утре?

МЮЗИКЪЛЪТ „ДУХ“ ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ

Предпремиера - 5, 6 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера 17 юли 2024, 21.00, Опера в Летния театър

Мюзикъл от Дейв Стюарт и Глен Балард
Музика Дейв Стюарт и Глен Балард
Либрето Дейв Стюарт, Глен Балард и Брус Джоел Рубин
Превод Жени Гундашева
Режисьор-постановчик Сребрина Соколова
Диригент-постановчик Страцимир Павлов
Сценограф и визуален артист Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Светлинен дизайнер Даниел Йовков
Превод Жени Гундашева
Плакат Славяна Иванова

В главните роли:
САМ УИТ - Виктор Ибришимов, Калоян Николов
МОЛИ ДЖЕНСЪН - Лилия Илиева – Михайлова, Валерия Василенко
КАРЛ БРУНЪР - Велин Михайлов, Нейчо Петров – Реджи
ОДА МЕЙ БРАУН - Милица Гладнишка

Оркестър и балет на Държавна опера Варна

26 март 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Всеки от концертите в цикъла „Людмил Ангелов и приятели“ носи своята специфика и очарование и от тази концепция не прави изключение изисканият камерен концерт на 26 март в Държавна опера Варна, в който световноизвестният пианист ще музицира заедно с австрийския баритон Ливиу Холендер.

Ливиу Холендер е сред най-изявените австрийски певци, а успешната му кариера го води на сцени като La Scala в Милано, Teatro del Maggio Musicale във Флоренция, Teatro Carlo Felice в Генуа, Токийския пролетен фестивал, Musikverein Graz, Латвийската национална опера в Рига, Хърватската национална опера в Загреб и много други. Баритонът с нетърпение очаква гостуването си във Варна: „Каня публиката на този специален рецитал, където ще пея в компанията на прекрасния български пианист Людмил Ангелов. Програмата ни е много интересна, включили сме двама водещи австрийски композитори – Франц Шуберт и Густав Малер, а във втората част ще поднесем популярни арии от „Сватбата на Фигаро“, „Танхойзер“ и „Фауст“. Сигурен съм, че този репертоар ще е наслада публиката.“

Виртуозният пианист Людмил Ангелов, известен като един от най-добрите интерпретатори на Шопен, ще поднесе на публиката своята интерпретация на Прелюд Опус 45 от Шопен, който се нарежда сред световните шедьоври в репертоара за пиано.

„Имам удоволствието да си партнирам с изключителния австрийски баритон Ливиу Холендер. Това е третия концерт от този цикъл след гостуването на Мари-Клод Шапюи през октомври и на Бюлент Бездюз през декември миналата година. Много съм щастлив, че това се случва в моя роден град, благодарение на инициативата на Варненската опера. Подготвили сме чудесни произведения от Шуберт и Малер, както и любими оперни арии от Вагнер, Моцарт и Бизе“, обещава музикантът за предстоящото музикално събитие.

По време на VI издание на Международния танцов фестивал „Grugliasco in Danza“, който се проведе в началото на март в Италия, балетната трупа и мениджмънта на Държавна опера Варна бяха отличени в категория „Театри“ с приза “Световни театри” 2024. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи лично високото признание за авторитета и качеството на варненския балет, селектиран от фестивалното жури сред участници от цял свят. За заслуги бе отличена примабалерината на Парижката Гранд Опера, в продължение на 10 години, Елеонора Аббагнато.

С голямата награда „Карла Фрачи“ бе удостоена известната хореографка Сабрина Боско, асистентка на легендарната италианска балерина, свързала името си с фестивалната история на “Grugliasco in Danza”. Сабрина Боско, която от няколко години работи и с балетната трупа на Държавна опера Варна, е добре позната на международната публика на фестивала „Опера в Летния театър“, която горещо аплодира вълнуващата хореография в нейните варненски постановки „Либертанго“ и „Едит Пиаф. Париж, моя любов“.

В ДЕНЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БАЛЕТ - БАЛЕТНА ГАЛА ВЪВ ВАРНА

22 февруари 2024, 19.00, Държавна опера Варна

В Деня на българския балет мултинационалната балетна трупа на Държавна опера Варна ще зарадва своите почитатели с голяма балетна гала, с хореограф Светлана Тоншева и репетитор Меган Рейд. В програмата са включени откъси от световната балетна класика, преплетени със съвременна хореография, сред които "Спящата красавица" и "Лебедово езеро" по музика на Чайковски, "Пахита" и "Баядерка" по музика на Минкус, "Талисман" по музика на Бриго и др. В соловите партии ще се изявят Пиня Рисанен и Павел Кирчев, Анук Бютри и Тимофей Федотов, Едуардо Комело, Велизара Войникова, Елиът Адамс, Родриго Техудо, Ребека Грана и др.

ОПЕРЕН КОНЦЕРТ С НОВА ПРОГРАМА НА 24 ФЕВРУАРИ

Скъпи варненски почитатели на оперното изкуство,

Много благодаря за Вашия голям интерес към премиерата на моя пръв оперен албум „Tutto Verdi” на 24 февруари! Очаквах с нетърпение този токова важен за мен концерт, под палката на един от най-значимите български диригенти Павел Балев, с Оркестъра на Държавна опера Варна. За съжаление, поради заболяване, съм възпрепятстван да участвам в концерта, но не съм се отказал да представя албума си във Варна и ще го направя при първа възможност.

Междувременно маестро Павел Балев и екипът на оперния театър успяха да подготвят великолепна нова програма, вместо моя концерт. Оценявам това като израз не само на висок професионализъм, но и като колегиален жест към мен и знак за уважение към публиката. Ще се радвам, уважаеми зрители, да посетите този концерт, който ще отговори на Вашите високи очаквания. Убеден съм в това.

ВАШ КИРИЛ МАНОЛОВ

ОПЕРЕН КОНЦЕРТ
24 февруари 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Павел Балев
Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

В програмата ще прозвучат увертюри от опери на Верди, Симфония № 40 от Моцарт и любими арии, сред които Ария на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини, изп. Гео Чобанов; Ария на Норина от „Дон Паскуале“ на Доницети, изп. Пилар Гарридо Летелиер; Ария на Форд от „Фалстаф“ на Верди, изп. Свилен Николов; Ария на Неморино от „Любовен еликсир“ на Доницети, изп. Артьом Арутюнов, както и хорови ансамбли от оперите на Верди „Набуко“, „Трубадур“ и „Макбет“.

Билетите от „Tutto Verdi” важат без заверка за Оперния концерт на 24 февруари. Зрителите, които запазят билета си, ще получат 20% отстъпка за следващата дата на „Tutto Verdi”, която ще бъде своевременно обявена.

21 феврураи 2024, 19.00, Държавна опера Варна

На 21 февруари публиката на „Летящият холандец“ във Варна ще се срещне за пръв път с Рихардс Мачановскис, отличен с наградата „Най-добър оперен солист на Латвия“. Той ще изпълни ролята на Холандеца, вместо обявения Бьорн Вааг, който поради заболяване не може да участва в спектакъла.

Заради зловещо проклятие, да си припомним оперния сюжет, Холандеца е осъден да скита вечно в океана, докато не намери Сента - девойката, готова на саможертва за него. В Сента ще се превъплъти Линка Стоянова, която беше брилянтна в тази роля и в предишната варненска постановка. В останалите роли се включват Валерий Георгиев, като годеника на Сента, когото тя напуска заради Холандеца, Людмил Петров като моряка Даланд, Артьом Арутюнов като Кормчията и Силвия Ангелова като Мари, дойката на Сента.

На посещение в Театрално-музикален продуцентски център Варна днес бяха Едуар Морно - културен аташе към Френския институт в България, Благовеста Делчева – сътрудник към отдел „Проекти за културно сътрудничество“ към Френския институт и Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна.

Директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова представи предстоящите издания на Великденските театрални седмици и Великденския музикален фестивал. Акцент във Великденските театрални седмици ще бъде Франкофонският  фестивал на ученическите театри на 20 април, когато на  Основна сцена ще се изявят 8 младежки трупи от цялата страна.

Великденският музикален фестивал ще бъде закрит на 23 май със Симфоничен концерт, организиран със съдействието на Френското посолство и Алианс Франсез Варна, със солист известния френски пианист Максим Зекини, който ще изпълни Концерт за лява ръка от Морис Равел. Държавна опера Варна ще участва, както всяка година, с концерт в Празника на музиката на 21 юни, иницииран от Франция.

В духа на традиционно доброто партньорство между ТМПЦ Варна и Френския институт бяха обсъдени възможности за бъдещи съвместни прояви, продукции и гастроли на именити изпълнители. Гостите проявиха особен интерес към фестивала „Опера в Летния театър“, а вечерта посетиха спектакъла на мюзикъла „Бодигард“ с Орлин Горанов и Манал Ел Фейтури. 

ДАНИЕЛА ДИМОВА ПРЕД БНР - РАДИО ВАРНА

Въртящият се кръг за Сцена Филиал на Варненския театър вече е пристигнал от Китай и предстои да бъде монтиран. Това каза за Радио Варна Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център-Варна. Тя се надява, че до лятото дълго проточилият се ремонт на сградата ще приключи.
 
Цялата статия може да прочетете тук

ПАВЕЛ БАЛЕВ: В ОПЕРАТА НАЙ-ВАЖНИ СА ПЕВЦИТЕ

 С предчувствие за насладата, която ни предстои, очаквамепремиерата във Варна на „Tutto Verdi“ - първият оперен албум на брилянтния баритон Кирил Манолов, записан със Симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на един от най-значимите съвременни диригенти Павел Балев. Един троен български знак за високо изпълнителско изкуство, към който на 24 февруари 2024 г. ще добави своята интерпретация и Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, за който е привилегия маестро Балев да бъде негов постоянен гост диригент.

Уважаеми маестро Балев, съдейки по концептуалния подход към всяко Ваше събитие, предполагам, че зад предложеното от Вас заглавие на албума „Tutto Verdi“ се крие много по-голяма аргументация от красноречивия и лесно разпознаваем подтекст за всеобхватното творчество на Верди. Разкажете за драматургията на албума и доколко тя определя драматургията на концерта?

Концепцията на концерта възпроизвежда само отчасти драматургията на албума. Държахме на всяка цена да не правим повторение на премиерата от София. Концертът във Варна ще бъде със собствен облик - оркестровите пиеси ще са други, отчасти ариите също, ще присъства и една цялостна музикална картина от оперно заглавие, което ще създаде основното различие от софийския концерт. Варна може и заслужава да бъде по-различна. Какви приоритети следвахте при подбора на ариите от богатия репертоар на Кирил Манолов за „Tutto Verdi“ – бравурни или любими, често или рядко изпълнявани, виртуозни или екзотични?

Моето влияние върху избора на ариите беше много ограничено, но Кирил Манолов и аз мислим доста еднакво - искахме да създадем един калейдоскоп от Вердиеви герои, в които да бъдат представени максимално различните предизвикателства за изграждането на контрастни и силни образи. По този начин могат да бъдат проявени всички качества на солиста. Този албум е визитната картичка на Кирил Манолов, с него той може да се представя навсякъде по света.

Вие се ползвате със статута на диригент, когото предпочитат елитни певци и музиканти от ранга на Красимира Стоянова, която участва в софийската премиера на албума, а неведнъж и във Варна имахме щастието да я аплодираме, заедно с Вас. Да добавим тук оперните певци Диана Дамрау, Никола Тесте, Томас Хемпсън, пианиста Людмил Ангелов, режисьорката Вера Немирова, цигуларката Албена Данаилова... Няма да изброяваме всички, но задължително ще споменем Кирил Манолов - единственият солист във Вашата грандиозна прощална гала със Симфоничния оркестър на Баден Баден през 2022 г., събрала почти 15 000 зрители. Въпросът ми, след тази дълга, но необходима интродукция, е какво цените у Кирил Манолов?

У Кирил ценя изключително неговата музикална, артистична, човешка и духовна щедрост. Обичам цвета и изразителността на гласа му, неговия вкус, неговата честност и автентичност. Горд съм да бъда негов колега, съмишленик и приятел.

„БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ“ ИДВАТ ВЪВ ВАРНА НА ПЪРВИ МАРТ

Премиера - 1 и 2 март 2024, Държавна опера Варна

През 2024 г. любимата българска оперета „Българи от старо време“ оживява отново на варненска сцена, отново в прочит на Николай Априлов. В 77-ия си творчески сезон Държавна опера Варна кани известния оперетен режисьор да постави за четвърти път емблематичната творба на Асен Карастоянов, след изключително успешните постановки от 2005, 2011 и 2016 г. Сравнявана с „Ромео и Жулиета“, но с щастлив край, оперетата следва едноименната повест на Любен Каравелов за копривщенските големци, които заради съседска свада отказват да оженят децата си, отдавна влюбените един в друг Лиляна и Павлин. И както всички знаят, след много перипетии, в които по възможно най-забавния начин се разкрива народопсихологията на българите от епохата на Възраждането, любовта побеждава.

TOP