200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер

Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Конкурси и обяви

Създадена на Вторник, 20 Август 2013 14:01

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Оперният гала спектакъл на 22 август от 21.00 ч., с който бравурно ще завърши четвъртото издание на Опера в Летния театър – Варна 2013, е под почетния патронаж на д-р Петър Стоянович – министър на културата на Република България. Посветен на 200-годишнината от рождението на великите оперни композитори Джузепе Верди и Рихард Вагнер, концертът е част от кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019.

Джузепе Верди (1813-1901)

Гениалният италиански оперен композитор Джузепе Верди справедливо си е извоювал място сред най-великите музикални творци. Като един от най-влиятелните композитори на XIX век, неговите творби и днес са неизменна част от репертоара на оперните театри в цял свят. Излизайки извън рамките на жанра, някои Вердиеви теми, като „La donna è mobile“ от „Риголето“, „Va, pensiero“ от „Набуко“,„Libiamo ne' lieti calici“ от „Травиата“ или триумфалният марш от „Аида“, са се превърнали в траен елемент на популярната култура.

В световната история рядко са случаите музикант да си спечели толкова трайна слава, каквато Верди е имал приживе и продължава да има и днес. Музикалната съкровищница не познава друг композитор, чийто оперни творби, превърнали се в нарицателни за оперното изкуство въобще, не спират да триумфират. Оперите на Верди са любими, достъпни и търсени за всички любители на музиката и тайната на неувяхващата им привлекателност се крие в дълбокото познаване на човешката душа, прекрасните мелодии и вложените в тях свободолюбиви идеи.

С основание наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства” и „маестро на италианската революция”. Наистина какво ли няма в неговите 26 опери, до кои страни от живота той не се е докоснал? Като започнем от „Набуко”, донесла му огромен успех, продължим с „Ернани”, „Атила”, „Макбет” и други произведения от ранния период, трите шедьовъра „Риголето”, Трубадур” и „Травиата” от средния период, преминем през „Силата на съдбата”, „Бал с маски”, „Дон Карлос” и Реквием и стигнем до последните му три гениални творби „Аида”, „Отело” и „Фалстаф”. Джузепе Верди умира на 87-годишна възраст, запазвайки до сетния си ден ясната си мисъл, търсещия си творчески дух и верността си към демократичните идеали.

Рихард Вагнер (1813–1883)

Името на Рихард Вагнер е свързано с най-големите завоевания и реформи в оперното творчество. Гениален творец, той обогатява изключително много оперното изкуство и тласка неговото развитие по нов път.

Вагнер е създателят на музикалната драма и неговите произведения до днес представляват върхови постижения в тази област. Новаторските му търсения като насоки, изразни средства и техника са толкова смели, че всяко негово произведение предизвиквало бурни и продължителни полемики. Музикалните драми на Вагнер са били приемани безрезервно като неоспорими художествени ценности от едни, други пък са ги отричали напълно. Идеите си Вагнер отстоявал с голяма смелост и всъщност целият му живот преминал в непрекъсната борба за едно ново изкуство.

Първите му опери датират от 1832 г., но едва третата му творба „Риенци” (1842) се посреща възторжено от публиката. Следват „Летящият холандец”, „Танхойзер” и „Лоенгрин”, в които се проявяват неговите естетически позиции – вместо традиционните арии и ансамбли той пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След участието си в революционните събития в Дрезден от 1849 г., композиторът е принуден да емигрира в Швейцария. Там създава оперите „Тристан и Изолда” и „Нюрнбергските майстори-певци”.

В Швейцария започва и своята тетралогия „Пръстенът на нибелунга”, над която работи близо 25 години. През 1861 г. Вагнер е амнистиран и се завръща в Германия. Младият баварски крал Лудвиг ІІ високо цени изкуството на Вагнер и му осигурява щедра материална издръжка, а в Байройт построяват специален театър за неговите опери.

Театърът е открит през 1876 г. с тетралогията „Пръстенът на нибелунга” и с това се слага началото на ежегодните Вагнерови тържества в града, които продължават и до днес. На тази сцена е изпълнена и последната опера на Вагнер „Парсифал”.