„ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ – ЛЮБОВ И ШПИОНАЖ

Създадена на Четвъртък, 12 Март 2020 08:25

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новата си постановка на „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах във Варна. Премиерният спектакъл на Държавна опера Варна ще бъде игран на 19 март 2020, 19.00, Основна сцена, без публика, съобразно отмяната на спектакли във връзка с коронавирус (COVID- 19), но почитателите на оперетата ще могат да го проследят с Live Streaming в интернет.

- Проф. Донев, като режисьор с блестяща дългогодишна кариера в сценичните изкуства, Вие най-добре познавате „конкурентните“ взаимоотношения между оперетата и мюзикъла. Има ли все още смисъл в този спор?

- Мюзикълът е роден брат на оперетата. Названието се среща още при Моцарт, който разбира оперетата като малка опера, а основоположникът на оперетата Жак Офенбах я определя като малка комична опера. Първия си грандиозен успех Жак Офенбах печели с оперетата „Орфей в Ада“, поставена през 1858 г. в Париж и издържала 288 поредни представления.

„Хубавата Елена“ е втората оперета, която през 1864 г. завладява сърцата на парижани и умножава славата на своя създател. Тя надминава успеха на първата му оперета, като достига 700 последователни представления. Следват премиери на „Хубавата Елена“ във Виена, Берлин, Лондон, Чикаго и т.н. в цял свят. В своя театър „Буф Паризиен“ на бул. „Шанз Елизе“ в Париж, Жак Офенбах представя не само свои, но и чужди произведения. Например, в организирания от него конкурс за оперета, Жорж Бизе и Шарл Льокок пишат музика по едно и също либрето, след което се редуват представления – едната вечер с музиката на единия, следващата вечер – с музиката на другия.

- От този любопитен маркетингов подход, Жорж Бизе трябва да е излязъл победител, ако съдим по популярността на двете имена днес. А „Хубавата Елена“, откъде идва нейната популярност?

- В „Хубавата Елена“ Жак Офенбах не се интересува от античния свят, той само ползва маската на античните герои, за да разобличи с хумор и ирония поведението на известни свои съвременници. Останали са много свидетелства от онова време, които разказват как публиката се е заливала от смях, разпознавайки в героите на сцената познати политически лица. Офенбах очевидно е нервирал доста властници, защото е бил обвинен и съден за... шпионаж, за цялото си творчество.

Поради актуалната си насоченост, „Хубавата Елена“ трудно би могла да бъде разбрана от следващите поколения, затова се появяват много нейни преработки. Първата преработена версия през 30-те години на миналия век, когато се заражда хитлеризмът, принадлежи на великия немски режисьор Макс Райнхард, евреин по произход. В неговата редакция има един възглас „Елада на елините“, като аналогия за популярния тогава лозунг „Германия на германците“.

- Чии редакции сте избирали за Вашите постановки на „Хубавата Елена“?

- В България „Хубавата Елена“ също има много преработки, сред които тези на Валери Петров и Недялко Йорданов. Поставял съм и двете редакции в Музикалния театър, но сега се отказах от тях и се върнах към прочита на Макс Райнхард, заради универсалния му характер. И днес може да разберем колко истинска е любовта към Парис на Елена, омъжена по принуда за Менелай. Иначе моята сегашна постановка във Варна също осмива съвременните властимащи. Искам в поведението на античните герои публиката да вижда недостатъците на съвременното общество. Синовете на днешните бг милионери не са по-различни от Орест, който като син на Цар Агамемнон води разгулен живот и смята, че всичко му е позволено.

- Как ще опонирате на тези, които отправят възражения срещу оперетата?

- Срещат се хора, които не могат да възприемат оперетата като сериозен жанр, защото тя е многолика и обхваща няколко жанра – драма, лирика, комедия, сатира. „Хубавата Елена“ притежава в изобилие всички тези качества. Трудността при оперетата се състои именно в овладяването на различни жанрове в едно органично цяло. Само тогава се получава силно въздействие. Артистът трябва едновременно и еднакво добре да използва пеенето, диалога и танца за изграждане на образа. Блестящ пример в това отношение беше Мими Балканска. В „Царицата на чардаша“, когато Цецилия търси сина си, тя излизаше на сцената и изпълняваше ролята си без думи, а публиката й ръкопляскаше за това, че... не е казала нищо.

Името на Мими Балканска буквално спаси един спектакъл на Музикалния театър във Варна. Решихме през деня да се разходим с кораб до Балчик, но на връщане ни спряха военни катери, които провеждаха учение в залива. Закъснявахме за представлението. Тогава Стефан Македонски взе рупора и призова военните да ни пуснат по-бързо, защото на кораба е Мими Балканска, която тази вечер ще пее във Варна. И това подейства.

- Какво е сега настроението около „Хубавата Елена“ преди премиерата?

- Работя добре с Кръстин Настев, той е талантлив млад диригент. Виждам, че оперетният жанр му е любопитен, а на мен ми е приятно да му помогна да навлезе в него. Александър Мутафчийски, когото на времето приех в Музикалния театър, ми е асистент режисьор, като същевременно изпълнява ролите на Менелай и Калхас.

Най-добрият Менелай в миналото беше Асен Русков, след него и Видин Даскалов. Сега, освен Александър Мутафчийски, ролята на Менелай репетира актьорът от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, който също е много добър. Това ми напомня, че при първата постановка в Софийската опера на „Хубавата Елена“ ролята на Калхас бе поверена на големия театрален актьор Константин Кисимов.

В българската оперетна история най-хубавата Елена беше, разбира се, Мими Балканска, а сега в тази роля се превъплъщават чудесните Лилия Илиева, Илина Михайлова и Веселина Андреева.

ХУБАВАТА ЕЛЕНА

Опера буфа от Жак Офенбах

Либрето Анри Мейак и Людовик Алеви

Премиера 18, 19 март 2020 година

Режисьор Светозар Донев

Диригент Кръстин Настев

Хореограф Анна Донева

Сценограф Иван Токаджиев

Костюмограф Ана Мария Токаджиева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент режисьор Александър Мутафчийски

Асистент диригент Стефан Бояджиев

Действащи лица и изпълнители:

МЕНЕЛАЙ, цар на Спарта - Пламен Георгиев, Александър Мутафчийски;

ПАРИС, син на царя на Троя Приам - Пламен Долапчиев, Момчил Кaраиванов, Христо Ганевски;

ЕЛЕНА, царица на Спарта, съпруга на Менелай - Лилия Илиева, Илина Михайлова, Веселина Андреева;

КАЛХАС, велик жрец на Зевс - Велин Михайлов, Мартин Киров, Александър Мутафчийски;

ФИЛОКОМ, прислужник на Калхас - Анатоли Романов, Лев Караван;

БАХИС, прислужница на Елена - Лиляна Кондова, Вяра Железова;

ОРЕСТ - Анита Огнянова, Калина Жекова;

ПАРТЕНИС, куртизанка - Галина Великова;

ЛОЕНА - Красимира Митева;

МЕРКУРИЙ, бог-вестител - Калоян Лулчев, Георги Ханджиев;

ЮНОНА, царица на олимпийските богове, жена на Юпитер - Розалия Желязкова;

ВЕНЕРА,, богиня на любовта - Миглена Страдалска;

МИНЕРВА, богиня на мъдростта, науката, занаятите и войната - Мария Павлова;

АГАМЕМНОМ, Цар на царете - Иво Йорданов, Людмил Петров;

АХИЛ, тесалийски герой, цар на Фтиотис - Илко Захариев;

АЯКС 1, цар на Саламис - Николай Димитров;

АЯКС 2, цар на Локринас - Димитър Илиев.

Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова, Елиана Кръстева. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Снимка на Виолета Тончева.