СВЕТЛИНАТА, В КОЯТО ИМА МУЗИКА

Създадена на Сряда, 21 Април 2021 12:40

РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна и къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт; символиката на Просвещението и масонството и трудността на свободния избор; особеностите в работата с няколко солистични състава, непредубедеността на режисьора и въпросите, които остават след края на представлението.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

Г-н Замфир, „Вълшебната флейта“ според мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично въздействие както върху познавачите и ценителите, така и върху различни поколения. За Вас в какво се състои вълшебството на „Вълшебната флейта“?

Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, най-малко защото е немислимо да се сравняват произведенията на Моцарт. И „Вълшебната флейта“, и „Дон Жуан, „Сватбата на Фигаро“ и „Така правят всички“ се поставят и играят с огромен успях в цял свят. Със сигурност обаче знаем, че „Вълшебната флейта“ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди смъртта му, както и че то е построено по различен начин. За мен вълшебството на тази опера, за да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и начина, по който певците представят героите, от съпоставката между фантастичното, приказното от една страна и реалното от друга страна. „Вълшебната флейта“ използва символи, познати в оперната литература, така че магията на „Вълшебната флейта“ идва не от самото произведение, а от начина, по който то се изпълнява и възприема.

Във „Вълшебната флейта“, освен идеите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като например числото 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е необходимо за разбирането на смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“?

Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението. Има една непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца.

Кое е водещото начало в режисьорската Ви интерпретация на този многопластов сюжет?

Тези, които ще дойдат на нашата постановка, ще установят, че числото 2, двойката има по-важна роля от тройката - имам предвид борбата между доброто и злото и другите опозиции, които вече посочих. Осъзнаването на опасността от грешки, е друга важна посока на разсъждение, която за мен също е водещо начало във „Вълшебната флейта“. Човек може да сбърка в преценката си за другите. Понякога сме отрицателно настроени и предубедени спрямо някого, който не заслужава подобно отношение и обратно – случва се да мислим, че сме открили най-добрия човек на света, а по-късно да се окаже, че това съвсем не е така и щастието ни е било измамно.

За диригент-постановчика Христо Христов „Вълшебната флейта“ е най-вече творба за свободата, която трябва да се заслужи и правилно да се употребява. Позовавам се на интервюто, което той ми даде преди време. Как си партнирате с него, а и с останалите в постановъчния екип?

Доброто сътрудничество между диригента и режисьора е съществено за успеха на постановката. Преди да започна работа по дадена постановка, за мен от първостепенна важност е да уточня с диригента драматургичната и музикална линия, която ще следваме. Споделям идеята на Маестро Христов за свободата и как тя да се употребява. Вярвам, че заедно ще успеем да предадем на публиката идеята за вътрешната свобода. Имаме право на свободен избор за всичко в този живот, но невинаги знаем как да изберем доброто за нас. Ето Тамино, който по някакъв начин е противопоставен на Папагено – и двамата са свободни хора, но избират различни пътища към свободата. Докато Тамино поема по пътя към душата си, към своята вътрешна свобода и заслужава любовта на прекрасната Памина, повърхностният и лекомислен Папагено предпочита външните изяви на свободата. И в единия, и в другия случай обаче трябва да приемем, че свободата има различни проявления и не е лесно да разберем коя е истинската свобода.

Солистичният състав е двоен и троен за някои от главните роли, как се отразява това на репетиционния процес?

Не би трябвало да се отразява, но за да съм честен, ще призная, че за диригента и режисьора е по-трудно да работят с повече състави. Солистите, с които сега поставяме „Вълшебната флейта“, са добри, но и различни - всеки със своите музикални и актьорски специфики и качества. Основната отговорност на режисьора се състои именно в това, да обедини солистите и техните различия за целите на постановката. Режисьорът трябва да установи съвместимостта между артистите, за да направи правилния подбор, например за двойката Тамино и Памина, тук ние имаме две такива двойки. Индивидуално погледнато, всички наши солисти са прекрасни, така че аз доста се затрудних да разпределя ролите в двата състава, но мисля, че вече взех правилното решение. В двете предпремиерни представления публиката ще има възможност да види двата екипа и да оцени начина, по който те пресъздават своите герои.

Вие поставяте, освен в Румъния, в Германия, Франция, Италия, Южна Корея, сега и в България. Какви са принципните Ви изисквания към екипа променяте ли ги понякога и защо?

Основните изисквания са към мен самия. Първата ми задача, когато отивам да поставям на ново място, е да разбера начина на мислене и манталитета на екипа, не само на певците, но и на техническите служби, на всички, заети с постановката. Никога не тръгвам с предубеждение, старая се да бъда пределно ясен и коректен, работя еднакво с всички и се опитвам да извлека от тях максимума. Не ми е трудно да работя в България, заради сходния манталитет на българи и румънци, така че лесно преодолях етапа на опознаването. Още от първата среща с екипа, се оказахме на една вълна и веднага се насочихме към работата върху самата постановка.

С каква нагласа да очаква публиката „Вълшебната флейта“, какво ще види тя във Вашата постановка?

Очакванията на публиката са много различни. Някои очакват класическа версия, но има и зрители, които предпочитат по-модерни постановки. От музикална гледна точка нашата „Вълшебна(та) флейта“ остава класическа. От гледна точка на режисурата обаче предлагаме модерни, но не и екстремни решения, свързани със съвременните технологии и възможностите на 3D мапинга.

Какво ще види публиката? Във всеки случай не бива да разчита на готови отговори. Моята работа не е да давам отговори, защото истинските отговори винаги са субективни. Надявам се зрителите да си тръгнат с повече въпроси, отколкото в началото на спектакъла. Въпроси, които ще ги накарат сами да търсят отговорите. Ние поставяме въпросите в началото на пътя, по който каним зрителите да тръгнат, но отговорите те трябва да намерят сами.

Обичате работата си на оперен режисьор...

Да, но работя и други неща – директор на оперен театър, университетски преподавател, бил съм теолог и православен свещеник.

Все предимства за един оперен режисьор. Благодаря за това интересно интервю и успех на „Вълшебната флейта“!