Когато дирижирам, се чувствам щастлива

Създадена на Четвъртък, 20 Февруари 2014 09:10

Интервю на Виолета Тончева с диригентката Вилиана Вълчева

Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” в  родния си град и печели редица награди от национални конкурси по пиано. Дипломира се във Висшето музикално училище в Берн (Швейцария) със специалност пиано. Образованието си продължава в Консерваторията на Нюшател, а във Висшето музикално училище на Люцерн се дипломира с магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт, дългогодишен General Musik Direktor на Цюрихската опера.

Завършва също специалностите фагот и музикология. Квалифицира се в майсторски класoве на Манфред Хус във Виена, Бернард Хайтинг в Люцерн и Das Kritische Orchester в Берлин. Участва в диригентски конкурси в Берлин и Кадагес (Испания), дирижира Haydn-Sinfonietta Wien, филхармонични оркестри от Берн, Люцерн, Баден-Баден, Йоханесбург, Русе и др. Стипендиант е на фондация „Zeno Karl Schindler”.
От началото на тази година работи като репетитор и асистент на първия капелмайстер в Люцерн и в Народен театър Цюрих, Volksoper Цюрих.

Във Варна, след  спектакъла на „Трубадур” на 12 февруари 2014, Вилиана Вълчева се включи в подготовката на премиерата на „Дон Жуан” от Моцарт с диригент-постановчик Борислав Иванов и режисьор-постановчик Александър Текелиев. Премиерата предстои на 24 февруари, 18.00 ч.

Защо между специалностите, които сте завършила - пиано, фагот, музикология и оперно-симфонично дирижиране, избрахте професията на диригента?

Още докато следвах, започнах да си изкарвам прехраната в Швейцария като хоров диригент, имах успех и така тръгнах по този път. Да дирижираш опера е нещо много хубаво. То не може да се опише с думи, човек може да го усети само на пулта.

Прекрасно е да знаеш цялата партитура и какво става всеки един момент, а когато всичко това зазвучи, то е нещо свише. Не може да се опише.

Чувстваш се може би като Бог...

Аз вярвам в Бог и той е за мен водачът. Но не бих казала, че диригентът се чувства като Бог, защото той зависи от оркестъра и от певците. Нашата професия не може да съществува без тях и затова те трябва много да се уважават. Когато резултатът е добър, най-удовлетворен е, разбира се, диригентът. Когато дирижирам, се чувствам щастлива и се старая всеки път да го правя като за последно.

Жените в диригентската професия са рядкост. Усещате ли по-особено отношение към Вас?

Няма никакво значение от какъв пол е диригентът. От значение е единствено, когато застанеш на пулта доколко си компетентен и как успяваш да събереш нещата.

Имате ли си някакъв ритуал преди спектакъл?

Не. Гледам да съм спокойна и да не се товаря със странични неща, до последно гледам партитурата и само половин час преди спектакъла се дистанцирам напълно от това, което предстои.

Към какви диригентски практики се придържате?

Най-добре е да не се говори много по време на репетиция, диригентът трябва да показва, а не да казва, но има случаи, когато трябва и да обяснява. Това се налага например, ако се свири съвременна музика, при която често се сменят темпата и т.н. Иначе отбягвам в началото да репетирам цялото произведение и си оставям удоволствието от сглобяването му за по-късно.

Сравнявайки България и Швейцария, какво Ви идва най-напред наум?

В Швейцария оперните театри се поддържат от много богати спонсори както инстутиции, така и частни лица и в това отношение не можем да правим никакво сравнение. Финансовите възможности тук са по-малко, уроците по пиано са скъпо удоволствие. Не харесвам това, че билетите за опера тук са много евтини, което обезценява според мен това най-сложно изкуство.
Един билет за опера не може да се равнява на кутия цигари. За сравнение цените на билетите в Швейцария варират от 40 франка до 350 франка. 

Какво е впечатлението Ви от срещата с Варненската опера?

Оркестърът свири на едно много високо ниво и всеки музикант до последния стол е професионалист от голяма класа. За мен е удоволствие да работя с тях.

„Дон Жуан” с какво ще ни изненада?

Моцарт е страшно труден като стилистично изпъление, а специално „Дон Жуан” се смята за най-комплексната опера в музикалната литература. „Дон Жуан” започва с убийство, завършва със смърт, през цялото време се търси убиец и по-трагично от това няма. Въпреки това Моцарт определя творбата си „драма джокозо” - комична опера... В органичното звучене на тези две полюсни възприятия е закодиран геният на Моцарт, към който ние ще се опитаме да се приближим.