Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

 

Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

 

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

 

Гео Чобанов„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

 

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

 

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

 

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

 

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

 

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

 

Условността остава...

 

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

 

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

 

Да.

 

Варна, 24.04.2018

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

 Прочетете още:

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

Роденият в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна, МАЕСТРО ЯН ВАН МААНЕН, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за диригентската си концепция на "Летящият холандец"

27 април 2018, 19.00 – Предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър

 

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Романтична опера
Музика и либрето РИХАРД ВАГНЕР
Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

 

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

 

 

Маестро, ако направите кратък диригентски анализ на "Летящият холандец", какво е най-характерното за тази Вагнерова опера?

 

Трудността при „Летящият холандец” идва оттам, че произведението продължава да се причислява към т.н. „Ранен Вагнер”, което автоматично го подрежда до приказните опери на Вебер и белкантовите творби на Белини.

В същото време в ”Летящият холандец” се появяват моменти на силен драматизъм и музикални картини на неукротими природни сили, каквито толкова често се срещат в по-късното му творчество. В този смисъл за мен като диригент е важно да намеря баланса между тези две характеристики.

 

Доколко Вагнер е търсил себе си и нов, собствен стил в „Летящият холандец”, не е съвсем ясно какво точно е искал, особено що се отнася до темпото и връзката с други различни темпа.

 

В интерпретацията си аз се опитвам да следвам интуицията си, за да изградя представление, което звучи логично, като използва в същото време мощта на величествената и много енергетична музика на Вагнер.

Това не е обикновена проблематична творба, това е творба на гений. Никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера.

Тъмните краски в неговата музика ми напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Тази толкова завладяваща и хипнотизираща атмосфера направо те кара да забравиш, че си в театъра.

 

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова бил осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

Хрониките разказват, че наистина съществувал човек на име Бернард Фок, търговец в Холандската източно-индийска компания и капитан на изключителен кораб, заради който се смятало, че бил продал душата си на дявола.

Така се родила легендата за „Летящият холандец“, най-бързия кораб на света. Любопитно е, какво отношение имат съвременните холандци към „Летящият холандец”?

 

Не мисля, че холандците имат някакво отношение към „Летящият холандец”, освен може би рибарите, каквито все още срещаме край Северно море и Ijsselmeer.

Повечето от тях са много религиозни, така че за тях „Летящият холандец” би могъл да бъде предупреждение за това, което ги очаква, ако не съблюдават божите заповеди.

Останалата част от холандците асоциират в днешни дни „Летящият холандец” по-скоро с развлечението в стил „влакчето на ужасите” в нашия известен тематичен парк „De Efteling”.

Разбира се, за мен като холандец, е специален момент и чест да дирижирам „Летящият холандец” във Варна. Ще вложа най-доброто от себе си, за да пресъздам въздействащо тази трагична история.

 

Всеки път, когато летя за Варна, предвкусвам удоволствието от поредната среща с прекрасните артисти на Варненската опера. И ако след спектакъла някои от тях ме нарекат „Летящият холандец”, не бих имал нищо против. Дори бих се зарадвал на това прозвище.

 

 

 

 

 

 Прочетете още:

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

На 27 април, 19.00, на сцената на Държавна опера Варна предстои предпремиерата на романтичната опера "Летящият холандец" от Рихард Вагнер.

Очаквайте премиерата на 12 юли в ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2018

Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Концертмайстори - Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент-режисьор - Сребрина Соколова. Помощник-режисьор - Мариана Григорова. Корепетитори - Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор - Димитър Фурнаджиев

Със своите музикални драми и дръзки търсения Рихард Вагнер остава в музикалната история като един от най-големите реформатори на оперното изкуство. Целият живот на гениалния композитор, също поет и писател, преминава в отстояване на идеите за едно по-различно изкуство. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес предизвикват интерес.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В автобиографията си Вагнер разказва, че за „Летящият холандец” са го вдъхновили лично преживяно бурно морско пътешествие и новела на Хайне. Младият композитор се увлича по широко разпространените в крайморските страни митове за кораба-призрак и моряка-скитник. Следвайки легендата за Летящия холандец, която разказва за кораб, осъден да плава до деня на Страшния съд, Вагнер създава своята опера за кратко време и сам дирижира премиерата в Дрезден през 1834 г.

ВЪРХОВО ПОСТИЖЕНИЕ НА НЕМСКАТА РОМАНТИЧНА ОПЕРА

„Летящият холандец” е едно от върховите постижения на немската романтична опера след Карл Мария фон Вебер. Основна тема в операта е изкуплението чрез любовта, към което Вагнер се връща в много от следващите си творби. В „Летящият холандец” са съчетани битово-реалистични и фантастични сцени и в тяхното редуване се разкрива драмата на главните герои Холандеца и Сента. Музикалният образ на Холандеца с неговите душевни терзания представлява истинско художествено достижение в оперното творчество. Романтична, мечтателна и възвишена, Сента е олицетворение на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена. Оттук-нататък композиторът ще обогатява този образ в следващите си опери – Елизабет в „Танхойзер”, Елза в „Лоенгрин” и др.

Най-важната роля в „Летящият холандец” е поверена на оркестъра, който трябва да пренесе цялото психологическо въздействие, заложено в оркестровата партитура. Увертюрата на „Летящият холандец”, както и увертюрите на почти всички Вагнерови опери, е изключително симфонично произведение, в което конспективно е пресъздадена цялата драма. Изведени са главните теми от операта, обрисувани са картините на бурното море и на веселия празник. Релефно са пресъздадени и чувствата на двамата главни герои – вечното неспокойствие на Холандеца и силната любов на Сента. Музиката на „Летящият холандец” интригува със своя баладичен характер, с драматизма и в същото време с народностния си облик. Наред с младежките пориви, тя отразява оригиналното мислене на автора и съдържа онази специфична сила на внушението, която ще стане типична за цялото творчество на Вагнер.

 

 Прочетете още:

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

 

 

 

 

ПОЛЕТ КЪМ МЕЧТИТЕ - 25 ГОДИНИ КАТО МИГ

 

Маестро Ганчо Ганчев

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

 

21 април 2018, 19.00

 

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

 

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

 

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

 

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

 

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

 

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

 

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

 

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

 

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

 

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

 

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

 

При това не става дума само само за мюзикъли.

 

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

 

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

 

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

 

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

 

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

 

За нея ми обещаваш друго интервю.

 

Разбира се.

 

 

 

 


 

Веселин Станев свири Рахманинов на финала на Европейския музикален фестивал

 

Обичаният варненец със световна кариера ще излезе на фестивалната сцена със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на Станислав Ушев в събота, 14 април от 19 ч.

11.04.2018

Един обичан и силно отдаден на музиката варненец със световна кариера – Веселин Станев, ще сложи финалната точка на Европейския музикален фестивал Варна. В събота, 14 април от 19 часа той ще излезе на сцената на Варненската опера заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на маестро Станислав Ушев. Познавачите на руската класика ще оценят блестящата програма от произведения на Рахманинов, Шостакович и Чайковски.

С посвещение на Сергей Рахманинов и 145-та годишнина от рождението му ще бъде изпълнението на една от знаковите за всеки виртуозен пианист творби на великия руски композитор - Концерт за пиано и оркестър №3. Изключително трудният, но в същото време мелодично богат и завладяващ концерт на Рахманинов е една от емблемите на композиторското му творчество, оставило ярка следа в музикалната история на ХХ век. В програмата на концертната вечер са включени още Празнична увертюра на Дмитрий Шостакович и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

С  участието на Веселин Станев Европейският музикален фестивал, който сега празнува 15-та си годишнина, продължава линията да връща на родна сцена успешни варненски музиканти, които градят световна кариера.

Веселин Станев завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” – София  и Московската консерватория  „П. И. Чайковски” при прочутия педагог проф. Дмитрий Башкиров. Продължава обучението си в Conservatoire National Superieur de Musique в Париж в класа на  Алексис Вайсенберг. По-късно негов ментор става Петер Фойхтвангер.

Успешният път на пианиста стартира с отличия от Международния конкурс „Чайковски“ в Москва и  конкурса  „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж. Започва да изнася концерти в най-реномираните зали в Европа, сред които: Wigmore Hall – Лондон, “Alte Oper” – Франкфурт, залата на Берлинската филхармония, „Salle Gaveau” – Париж, „Gewandhaus” – Лайпциг, Академия Санта Чечилия, както и в Скандинавските страни, Югоизточна Европа, Русия и Япония.  Веселин Станев е свирил под палката на някои от най-известните съвременни диригенти като Пол Даниел, Армин Джордан, Александър Лазарев, Давид Зингман. Изявява се редовно и като камерен музикант заедно с Екатерина Фролова, цигулка и Ева Оертле, флейта.

Майсторството на пианиста е документирано в записи за БНТ и БНР. Има реализирани шест компакт диска за Гега Ню с произведения от Шуман, Брамс, Лист, Шопен и Рахманинов, както и два за Sony Classical с работи на Лист.

Концертът на Веселин Станев в съботната вечер обещава да бъде отличен финален емоционален акорд на Европейския музикален фестивал, който тази година започна със световния виртуоз на цигулката Найджъл Кенеди, продължи с филигранните изяви на Ивона Недева и Анжела Маджарова на флейта и арфа, премина с атрактивния и много оригинален джаз-концерт на Дуо Герасимец и разпали страстите с майсторското танго на международния проект Tanguarda.

Билетите за концерта са на цени от 10 до 25 лв. и могат да се закупят от касата на Държавна опера Варна.

 

Европейският музикален фестивал се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна и със съдействието на International Hotel Casino & Tower Suites, комплекс Топола Скайс, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Grand Mall, медицински център Надежда и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Радио 1 и Moreto.net. 

 

 

 

МАРИО ХОСЕН И ЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕН – ЗА ПРЪВ ПЪТ В СЕМЕЕН ТАНДЕМ НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

 

КОНЦЕРТ С ДИРИГЕНТ МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

 

20 април 2018, 19.00, зала 1, ФКЦ

 

На 20 април във Фестивалния и конгресен център предстои един забележителен концерт с диригент Маестро Борислав Иванов и солисти Марио Хосен – цигулка и Лиляна Кехайова Хосен – виолончело. Изявите във Варна на „Преродения Паганини“, както го възхвалява световната критика, винаги са кулминационно преживяване. Несъмнено и сега ще бъде така, още повече че виртуозният цигулар и известната виолончелистка Лиляна Кехайова Хосен за пръв път гостуват на варненска сцена, откакто са семеен тандем. Заедно с Оркестъра на Държавна опера Варна, концертмайстор Красимир Щерев, двамата ще представят Концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Й. Брамс. В програмата ще прозвучат още „Болеро“ от М. Равел и Гротескна сюита „Бай Ганьо“ от В. Стоянов.

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВМАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ - ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА

Доайенът на българските диригенти със световна кариера, Почетният гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов е завършил Българската държавна консерватория с две специалности - хорово дирижиране при професор Георги Димитров и оркестрово - при професор Влади Симеонов. Специализира в Комише опер - Берлин при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян. Професионалната си кариера Борислав Иванов започва във Варненската опера, след това от 1970 до 1975 г. е в Пловдив. Отново се връща във Варна, където от 1975 до 1979 г. е директор и главен диригент на операта и директор на ММФ “Варненско лято”. От 1985 г. името му се свързва с Пловдивската опера, на която е диригент и директор в продължение на повече от 15 години. По негова инициатива се създават Вердиевите вечери на едно от тепетата в Пловдив, които по-късно прерастват във Вердиев фестивал на сцената на уникалния Античен театър.

 

През 2004 - 2007 г. е директор на Софийска опера и балет. Работил е като Главен музикален директор на операта в Анкара и заместник генерален музикален директор и първи диригент на операта в Касел - Германия. Още докато специализира в Германия е поканен за главен диригент, по-късно и за генерален музикален директор на Das Berliner Sinfonieorchester. Като ръководител на този оркестър е дирижирал над 700 концерта в прочутата зала на Берлинската филхармония.

 

Mаестро Борислав Иванов има повече от 100 заглавия в репетроара си от класически и съвременни композитори. Известни са неговите предпочитания към оперните и кантатно-ораториалните произведения. Гастролирал е с български оперни трупи на престижни музикални фестивали в Испания, на остров Малта, в Белгия, Дания, Италия, Южна Корея и др. Гастролира самостоятелно в Болшой театър, Дойчеопер и Щатсопер - Берлин, във Виенската държавна опера и др. Дирижирал е на всички континенти с изключение на един - Австралия.

 

За цялостната си творческа дейност Маестро Борислав Иванов е отличен с редица награди, сред които орден “Кирил и Методи” втора степен, почетната награда “Пловдив”, почетната награда „Варна“, Златен орден на Италианското правителство за заслуги към италианската оперна музика и най-високото отличие на немското правителство “Кръст за заслуги” към културата на Германия - първа степен. За заслуги в областта на културата са му присъдени званията Почетен гражданин на Пловдив и Почетен гражданин на Варна.

 

Марио ХосенМАРИО ХОСЕН - ВИРТУОЗ С ИЗУМИТЕЛНА ТЕХНИКА, СЪЧЕТАНА С РОМАНТИЧНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. Следвайки божествената си дарба, Марио Хосен извървява бързо пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

 

Блестящата му кариера е свързана с такива имена като проф. Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

 

Носител на много много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната музикална академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

Виртуозният цигулар свири на една от най-скъпоценните цигулки в света G. B. Guadagnini 1749, предоставена му oт Австрийската национална банка.

 

ЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕНЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕН – ВИОЛОНЧЕЛИСТКА С ЕВРОПЕЙСКА КАРИЕРА, ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА MUSIC ACADEMY ORPHEUS – ВИЕНА

Родена в семейство с музикална история, Лиляна Кехайова-Хосен започва да свири на виолончело още на 6-годишна възраст. След като завършва НМУ „Любомир Пипков” е приета във Виенската консерватория в класа по виолончело на Лилия Шулц-Байрова. Успехът я следва неотлъчно между Виена и София. Наградите й като солист и като част от класически камерни ансамбли са многобройни. Лиляна Кехайова е печелила конкурси в България и в чужбина, сред които Concertino Praga (2006), „Млади виртуози” в София (2005, 2007), конкурса на Виенската консерватория „Фиделио“ (2013) и много други. Тя е пълноправен член на Виенския камерен оркестър, с който идва у нас, соло чело е на оркестър Camerata Orphica, а от 2014 г. е генерален секретар на International Music Academy Orpheus – Виена, основана от световноизвестния цигулар Марио Хосен. В Music Academy Orpheus всяка година участват повече от 100 студенти, обучавани от 20 професори и световноизвестни солисти. През 2012 г. Лиляна Кехайова получава стипендия от Виенската консерватория, стипендиант е и на други австрийски фондации и компании.

Билети 10, 15, 20, 30 лв; ВИП с кетъринг 40 лв.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998 – един час преди спектакъл
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020
www.tmpcvarna.com

 

 

 


 

 

БЪЛГАРО-СРЪБСКА ВРЪЗКА В „ТУРАНДОТ“

11 април 2018, 19.00

 Ивана Албрехт

На 11 април, 19.00, Варненската опера ще представи последната творба на Джакомо Пучини „Турандот“, под палката на известния сръбски диригент и директор на Народно позорище – Белград, националната опера и балет на Сърбия. С този престижен културен институт с над 140-годишна история, Варненската опера поддържа тесни партньорски взаимоотношения, в рамките на Балканската оперна мрежа. Резултат от творческите контакти е продукцията на операта „Атила“ от Джузепе Верди в миналогодишното издание на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър, както и гастролът през март тази година в Белград на Маестро Борислав Иванов и нашите солисти Димитринка Райчева, Даниела Дякова и Валерий Георгиев с главните роли в спектакъл на операта „Аида“ от Джузепе Верди. В приятелските взаимоотношения се вписва и сегашното гостуване на Маестро Савич за представлението на „Турандот“, режисьорски прочит на Кузман Попов.

 
Тук има още една интересна българо-сръбска връзка и това е сопраното Ивана Албрехт, съпруга на Наско от известната българска рок група Б.Т.Р., която ще изпълни ролята на вярната робиня на Калаф.

Ивана Албрехт е родена в Ниш, където завършва паралелно Mузикално училище и Математическа гимназия. Изучава оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където се дипломира със степен магистър. Още като студентка прави оперния си дебют в Старозагорската опера с ролята на Сестра Анжелика от едноименната опера на Пучини. Следва ролята на Венера в „Il ballo delle ingrate“ на Монтеверди. През 2014 г. дебютира в Белградската опера в ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Същата година пее и сопрановата партия в Реквием на Моцарт, заедно със солисти от Белградската опера. Изпълнява ролите на Лиу от „Турандот“ и Памина от „Вълшебната флейта“ в Русенската опера. През 2017 г. се изявява на сцената на фестивала ‘’Софийски музикални седмици” с творби на Димитър Ненов. Участва в редица концерти с филхармонични оркестри в Сърбия, България, Словения и Турция.

 

В представлението на „Турандот“ на 11 април във Варна в образа на китайската принцеса Турандот ще се превъплъти великолепната Димитринка Райчева, а Валерий Георгиев ще поднесе коронната си роля Калаф. В добре сработения солистичен състав влизат още Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Евгений Станимиров – Тимур и Христо Ганевски – Император. Участват оркестърът и хорът на Държавна опера Варна с хоров диригент Цветан Крумов, както и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

 

 

 

Димитринка Райчева  Валерий Георгиев

 

 

 

 

 

ШЕДЬОВРИ НА КЛАСИЧЕСКИЯ РУСКИ РОМАНС

 

 

14 април 2018, 18.00, ГХГ - Камерен концерт

 

„Шедьоври на класическия руски романс“ ще събератценителите на красивата музика в Градската художествена галерия на 14 април от 18.00часа. Стилният концерт ще поднесе най-доброто от руския романс, който с изразителната си мелодика е добре познат на българския слушател. Зародил се във времето назад, когато не е имало радио и телевизия, този жанр е бил изключително популярен сред всички кръгове на руското общество.Задължителен за големи светски събития или за интимни семейни и приятелски сбирки, романсътопределено би могъл да се сравни със съвременната поп музика.

 

Искрен, нежен и страстен, руският романс разказва за опиянение и отчаяние, за възторг и горест, за любов и раздяла. Неговата романтика провокира емоциите и докосва най-фините струни на сърцето. Разбираема и близка до хората, тазимузика не само че не губи достойнствата си, а им придава своеобразна духовна патина. Превръща ги в непреходни изящни бисери, съхранили в себе си най-чистите човешки пориви.

 

Идеята за цикъла концерти с руски романси принадлежи на мецосопраното Михаела Берова и пианиста Руслан Павлов, който е автор на оркестрациите и аранжиментите на някои от произведенията. За участие в първияконцерт от поредицата „Шедьоври на класическия руски романс“двамата са поканили и колегите си от Държавна опера Варна Даниела Димова – сопран и Вяра Железова – мецосопран, също пианистката Жанета Бенун и струнното трио „Магнифика“ - Марина Винокурова - цигулка, Марина Славчева – цигулка и Олена Мошинска – виолончело.

 

 

„С нашия концерт искаме да изтъкнем красотата, която не се нуждае от обяснение“, обобщава творческите намерения на екипа Руслан Павлов. В програматаса включени вокални и инструментални творби от руски композитори, творили на границата между XIX и XX век, сред които Чайковски, Рахманинов, Мусоргски, Бородин, Направник и др. Освен известните романси „Я помню чудное мгновение“, „Не пой, красавица“, „Я Вас любил“, „Зимний вечер“ и други, ще прозвучи за пръв път във Варна и цикъл от 4 песни на композитора  Иполитов-Иванов.

 

Проектът „Шедьоври на класическия руски романс“ се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ при Община Варна.

 

Вход свободен.

 

 

 

 

БОРИС ПАНКИН: ВАРНА Е БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА НА МЮЗИКЪЛА

 

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

 

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

 

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

 

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

 

 

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

 

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

 

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

 

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

 

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

 

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

 

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

 

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

 

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

 

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

 

 

 

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP