Целият живот на гениалния композитор, също поет и писател, преминава в отстояване на идеите за едно по–различно изкуство. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес предизвикват интерес.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В автобиографията си Вагнер разказва, че за „Летящият холандец” са го вдъхновили лично преживяно бурно морско пътешествие и новела на Хайне. Младият композитор се увлича по широко разпространените в крайморските страни митове за кораба–призрак и моряка–скитник. Следвайки легендата за Летящия холандец, която разказва за кораб, осъден да плава до деня на Страшния съд, Вагнер създава своята опера за кратко време и сам дирижира премиерата в Дрезден през 1834 г.

ВЪРХОВО ПОСТИЖЕНИЕ НА НЕМСКАТА РОМАНТИЧНА ОПЕРА

„Летящият холандец” е едно от върховите постижения на немската романтична опера след Карл Мария фон Вебер. Основна тема в операта е изкуплението чрез любовта, към което Вагнер се връща в много от следващите си творби. В „Летящият холандец” са съчетани битово–реалистични и фантастични сцени и в тяхното редуване се разкрива драмата на главните герои Холандеца и Сента. Музикалният образ на Холандеца с неговите душевни терзания представлява истинско художествено достижение в оперното творчество. Романтична, мечтателна и възвишена, Сента е олицетворение на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена. Оттук–нататък композиторът ще обогатява този образ в следващите си опери – Елизабет в „Танхойзер”, Елза в „Лоенгрин” и др.

Най–важната роля в „Летящият холандец” е поверена на оркестъра, който трябва да пренесе цялото психологическо въздействие, заложено в оркестровата партитура. Увертюрата на „Летящият холандец”, както и увертюрите на почти всички Вагнерови опери, е изключително симфонично произведение, в което конспективно е пресъздадена цялата драма. Изведени са главните теми от операта, обрисувани са картините на бурното море и на веселия празник. Релефно са пресъздадени и чувствата на двамата главни герои – вечното неспокойствие на Холандеца и силната любов на Сента. Музиката на „Летящият холандец” интригува със своя баладичен характер, с драматизма и в същото време с народностния си облик. Наред с младежките пориви, тя отразява оригиналното мислене на автора и съдържа онази специфична сила на внушението, която ще стане типична за цялото творчество на Вагнер.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

Опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент – Ян ван Маанен

Постановка – Деян Миладинович, Сърбия

Режисьор – Ивана Драгутинович – Маричич, Сърбия

Диригент на хора – Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ – Гео Чобанов

СЕНТА – Линка Стоянова,

ДАЛАНД – Людмил Петров

ЕРИК – Мирослав Христов

МАРИ СЕНТА – Бойка Василева

КОРМЧИЯ – Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори – Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Асистент – режисьор – Сребрина Соколова

Помощник – режисьор – Мариана Григорова

Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор: Димитър Фурнаджиев

27 април, 19.00 – предпремиера

12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър