Проф. Боянка Арнаудова за сп. "Музикални хоризонти", бр. 9, 2015 г.

Изтеглете цялата статия: кликнете тук

Гастрол на Варненската опера в София

 След гастрола през 2012 с Вердиевите „Аида”, „Ернани” и рядката „Граф Ори” на Росини, трупата на Варненската опера отново се представя в София с продукцията си от последния сезон - „Андре Шение” от Джордано, „Адриана Лекуврьор” от Чилеа и „Дон Паскуале” от Доницети. Съвсем основателно е търсенето на по-рядък и любопитен репертоар, който да очертае образа и характера на трупата и да привлече повече ценители, като същевременно подпомогне и личното развитие на артистите. Тъкмо тази гъвкавост и излизането от клишето могат да обогатят стагнираната оперна стилистика у нас, която се е ограничила до няколко заглавия по всички сцени на страната. През последните сезони се подмлади и съставът на оркестъра и това се отразява на енергията и качеството на звукоизвличането. Не на последно място, постоянната политика да се привличат известни наши солисти от световните сцени прави възможно постигането и на чувствително по-високо художествено ниво.

Терминът веризъм се използва като название за художествените търсения в литературата и музиката от края на ХІХ век. От една страна, веризмът се родее с натурализма и се противопоставя на високия романтизъм, а от друга, има своите корени именно в романтическото усещане за живота-роман, в който страстите и съдбата се преплитат в сложна екзистенциална амалгама. Веристичната естетика е ориентирана както към изобличаването на жестоката социална истина, съчувствие и състрадание към „унижените и оскърбените”, така и към психологическа достоверност. Веризмът на Маскани и Леонкавало обаче е преобразен от Джордано и Чилея.

„Андре Шение” (1896) на талантливия Умберто Джордано (1867-1948) е затъмнила всичките му последващи творби и е останала най-популярна сред 12-те му опери и редицата симфонични, камерни, хорови, песенни и пианистични работи. Преди успеха й, 27-годишният Джордано, вече автор на три опери, толкова бил разколебан от поредицата неудачи и липса на признание, че за малко не станал учител по фехтовка, която владеел до съвършенство.

В центъра на операта е реалната съдба на френския поет Андре Шение по време Великата френска революция и изстраданата истината, че всяка революция изяжда децата си. Операта, четвърта подред, не може да се побере в нормите на чистия веризъм, въпреки острия драматизъм, опита да се наподобява реалността и отчетливата тенденция към илюстративност и натуралистични елементи. Все пак, на преден план тук е късно романтическа версия на фигурата на поета гений, който може да изрази и защити с живота си истината. Но остава водеща оригиналността на мелодичната инвенция. Лирико-драматичното начало личи най-силно при изграждането на музикалния портрет на персонажите. В партитурата лесно може да се долови влиянието на Пучиниевата „Манон”, но също и дълбокото единство с южноиталианската традиция на Меркаданте и спонтанната народна кантиленност. Джордано никога не преекспонира, а с естествена оперно-театрална интуиция долавя психологическата достоверност и я превежда на богат мелодичен език. Като че ли именно тази елегантност и спонтанност най-вече отсъстваше в оркестъра под палката на Борислав Иванов. Непревзетостта и спонтанността, стремежът към оркестрова чистота се тълкува повече като сила, отколкото като изразителност, деликатност или нюансираност.

Най-сполучливият, драматургично многоизмерен и нееднозначен образ на Джордано Жерар получи внушителна и плътна интерпретация от Венцислав Атанасов. Баритонът отлично познава гласа си и го ръководи безупречно; в него клокочат мощни героически интонации, сурови и смътни тембри до горчивина и разкаяние – неочаквано обединили се в знаменития монолог от ІІІ действие, в който Атанасов променя изцяло тембровата си оцветеност и постига особена съкровеност с отсянка на трагизъм. Венцислав Атанасов е модерен оперен изпълнител, с изострена чувствителност и рефлексивност, което изгражда умението му за стилистична премереност и артистична убедителност.

Вокално изряден е и Шение на Бойко Цветанов – като изключително умел вокалист, той успява да преодолее капаните в партията и дори отсъствието на известна плътност в ниските тонове не може да помрачи майсторството на Цветанов при извайването на фразите. Забележителна е интерпретацията му на може би най-известната ария-импровизация от творбата – „Un di al’azzurro spazio” („Обръщам взор към свода небесен, лазурен ,чист”), в която лирично и героично се преплитат. Като Мадалена се представя Димитринка Райчева – една от големите надежди на оперната ни сцена. Присъствието й е все по-убедително и органично. Тук тя отлично се справя с множеството серии от елегантни и бързи преходи от ниски към високи тонове. Изработена и много добре постигната е арията-изповед „La mamma morta”, изградена на принципа на острия контраст, който Райчева уверено овладява. Бойка Василева в двете партии на Графиня дьо Коани и Мадлон е много цветна и радва с умението си да долови вокално характерността на образа.  

Постановката е дело на Кузман Попов и не се отличава с ярки сценични решения, въпреки опита за създаване на втори план с иронично представяне на аристократическата върхушка.

Втората вечер бе представено още по-рядкото заглавие „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа (1866-1950). Спектакълът е копродукция с Македонската национална опера – Скопие. Чилеа е бил съученик с Леонкавало и Джордано и той, подобно на тях, дължи славата си на един шедьовър, но Чилеа, въпреки веристичния стремеж за придържане към действителността и изобразяване на реалността, като че ли по-смело върви към зараждащия се музикален модернизъм – с особеното инкорпориране на декламационни елементи вместо речитативи, неочаквани оркестрови съчетания и търсене на по-особена психологическа експресивност. Макар и представител на южноиталианската композиторска школа, създава свой разпознаваем почерк, който кулминира тъкмо в тази четвърта подред опера след преминалите с успех „Джина”, „Тилда” и „Арлезианката”, посветена на прословутата френска актриса, знаменита изпълнителка на Расин от времето на Луи ХV, издъхнала в ръцете на самия Волтер. Композиторското своеобразие на Чилеа е поетическият тон на композициите му и особената мелодична лекота. В „Адриана Лекуврьор” (1902) обаче мелодраматичното начало е по-интензивно, подчертано от оригинална оркестрация, в която личи вкус към търсене на нетипични, силно експресивни звукови образи и хармонични съчетания.

Навярно поради това младата диригентка Вилиана Вълчева налага някак прекомерно елегантно оцветен характер на интерпретацията си. В прочита личи стремеж към прецизност, на който обаче липсва цялостна визия за характера на творбата, за нейното общо сценично внушение, на което се дължат и затрудненията в комуникацията с певците.

В пълния си блясък като красавицата Лекуврьор се представи Цветелина Василева. В нейното превъплъщение актрисата е достолепна жена, надарена както с грация, така и със сила и ненакърнимо достойнство. Не само артистично, но най-вече вокално Василева е покоряваща. Богатството от тембри и нюанси е подкрепено от неочаквана сила и мощ, които са мобилизирани да се справят с виртуозната партия, наситена с резки темпови обрати и сложни вокални преходи. В моментите на драматична експресивност гласът е тъмен и сочен, а в лиричните е надарен с окриляваща чистота и някаква меланхолична нега. Така е в особено красивата ария от І действие с акомпанимент на английски рок „Io son l’umile ancella”, („Аз скромна съм служителка на Троица”), където вокална и мелодична линия се преплитат с неочаквано изящество, а сдържаните пианисими говорят за особена скрита мощ. Мощ, която ще се разлее във въздействаща предсмъртната ария „Poveri fiori” („Бедни цветя”), където предиханията ще прераснат в трагични прозрения. Тук вокалното майсторство е в стихията си - Василева намира както болезнена носталгия за пропуснатото, така и достолепно надмогване на страданието с много красиви паузи и резки преходи от дълбоки тъмни и гърлени тонове до остри бляскави височини.

Отзвук в Литернет от октомврийския гастрол 2015 в София на Държавна опера Варна

Вижте линка към публикацията: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22184&sid=64

Отзвук от октомврийските спектакли на „Андре Шение”, Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” в Софийска опера и балет

 „Андре Шение”

Росица Кавалджиева – музикална журналистка

Много хубаво начало на турнето на Варненската опера в София с „Андре Шение”. Бойко Цветанов е в прекрасна форма, Димитринка Райчева е много добра, Венцеслав Анастасов същo. Oчаквам с нетърпение и „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале”. На добър час, приятели!

Петър Пламенов – музикален критик

Радвам се, че Варненската опера идва в София, това е добра традиция, която трябва да се защити. В „Андре Шение” оркестърът и хорът са стабилни, младата диригентка прави добро впечатление. Допада ми Димитринка Райчева, Бойко Цветанов респектира с творческото си дълголетие. Хубаво би било освен класическите режисьорски решения да се търси и по-модерен изказ. Ръководството на Варненската опера заслужава похвала за това, че поставя редки заглавия. Това е вярна посока. Ако искаме да бъдем истинска оперна държава, трябва да развиваме собствена политика, да излезем от коловоза на класиката, тип „Травиата”, да се обърнем към красиви и редки творби от руската и италианската оперна литература. Това би могло да привлече и музикални критици и оперни почитатели от цял свят.

Регина Койчева – Институт за литература, БАН

И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

Калина Захова – Институт за литература, БАН

Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам "Андре Шение", тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

Евгения Здравкова – оперна певица

Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

Рени Пенкова – оперна певица, вокален педагог

Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени! 

„Адриана Лекуврьор”

Анета Радославова - учителка

Редовно прекарвам лятната си ваканция във Варна, не на последно място заради романтиката на Опера в Летния театър. Ето и в Софийската опера си нося вашето рекламно ветрило J. Във Варна вече гледах това лято и „Андре Шение”, и „Адриана Лекуврьор”, и „Дон Паскуале”. Радвам се, че мога да ги видя още веднъж на софийска сцена. Допадат ми и трите постановки, но ако ме питате за предпочитанията ми, те са за „Адриана Лекуврьор” и за Цветелина Василева. Оперна дива в истинския смисъл!

Чавдар Христов - мениджър

За пръв път гледам „Адриана Лекуврьор”, при това не с кого да е, а с Цветелина Василева. Превъзходна и в най-малките детайли. Даниела Дякова и Иво Йорданов също са убедителни. Хубава сценография, но костюмите можеха да бъдат още по-пищни. Впечатлява и младата диригентка Вилиана Вълчева, която владее оркестъра и постига добра звучност.

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за заключителната Оперна гала

http://www.der-neue-merker.eu/musiktheater

VARNA/ Bulgarien: OPERNGALA – beinahe szenisch

VARNA: OPERNGALA am 25.8.2015

Оперна гала в почти сценичен вариант

Оперната гала, програмирана в края на тазгодишния летен творчески сезон, се състоя в „амфитеатъра” на Варна. Амфитеатърът не е римски, а е изграден в прекрасната варненска Морска градина на Черно море през 20-те години на миналия век.

Този концерт, резултат от съвместната работа между оперите в Анкара и Варна, ще бъде повторен съвсем скоро и в големия римски театър Аспендос в Турция. Варненската опера участва с оркестър и хор, а диригентът и трима от солистите дойдоха от Анкара. В Аспендос ще стане размяна с диригент, хор и оркестър и трима варненски солисти, които ще летят за Турция.

Никога досега не бях преживявала гала концерт с мизансцен и сценични костюми, като на балетната музика наистина се танцуваше!

Вечерта, под палката на Маестро Селман Ада от Анкара, който е и добър оперен композитор, беше пропита с емоция. Една истински хубава оперна гала, предшествана от минимум репетиции.

Турските гости бяха сопран, тенор и бас. Тенорът Unusan Turkuglu, който вече е гастролирал в Германия и Байройт с Вагнер, импонираше с мощния си глас, специално в ролята на Отело, безутешно страдащ и ридаещ, убедителен при пиано динамиките. Колоратурното сопрано Görkem Ezki Yildirim притежава не само красотата на Жулиета, а и интерпретира великолепно партията със силен глас и блестяща техника. Басът Tuncay Turkurtoglu поднесе най-напред един великолепен Гремин, последван от един разтърсващ Филип II.

В пърата част чухме нещо изключително рядко, две арии от операта „Али Баба и 40-те разбойника” на диригента Селман Ада. Първата ария сопраното представи танцувайки, а втората ария басът изпя, наподобявайки орган. Подчертано мелодично композирана, операта е лесна за възприемане.  

Българските колеги по нищо не отстъпваха. Димитринка Райчева беше една себеотвержено бореща се за Ернани Елвира и свръхчувствителна Аида в дуета с Елена Чавдарова-Иса като Амнерис. Младото мецосопрано въздейства силно с темпераментната Хабанера от „Кармен”. Солистът на Варненската опера Пламен Димитров, в стихията си като Ескамилио, със сигурност беше кулминацията или поне една от кулминациите на вечерта. След още много изпълнения от „Травиата”, „Риголето” и други опери, гала концертът завърши с майсторски съкратена сцена от „Аида”, при това с балет!, в която пяха почти всички участници. Хорът и оркестърът отново бяха много добре подготвени.   

Аудиторията беше много впечатлена и храбро понесе настъпващия вечерен хлад. Един  радостен факт: Много млади хора редовно посещават тези спектакли, бихме могли да завидим.  

Превод Виолета Тончева

Опера в Летния театър - Варна 2015 в списание "Der neue Merker" - списание за опера и балет във Виена и цял свят

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Дон Паскуале"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-don-pasquale-don-pasquale-muss-umziehen

VARNA: DON PASQUALE- Don Pasquale muss umziehen
  SOMMER OPER VARNA 20. und 21.8. 2015

Дон Паскуале трябва да се премести

 Колко променливо може да бъде времето дори и тук на юг, никога не бях забелязвала толкова драстично. Но ето че и на Черно море има черни облаци. На 18 август, докато гледахме „Аида”, бяхме още в шок от горещините, а само два дни по-късно дойде дъждът и студената вълна от запад. И така на 20 август ние седяхме в Летния театър под дърветата в очакване на „Дон Паскуале”, когато точно в 21 часа, вместо да започне увертюрата, започна да вали. Метеорологичната прогноза не предвещаваше подобрение за следващите 48 часа и гостите бяха върнати. Със същите билетите можеха да идат на оперната гала на 25 август или да посетят „Дон Паксуале” в операта, чиято зала едва побира 500 души, докато лятната арена разполага с около 2500 места.   

Но пък беше интересно да присъстваме и на спектакъл в оперния театър. С малки изключения, спектаклите, които могат да се видят в Летния театър, са предимно постановки на Варненската опера, адаптирани за лятната сцена.

Продукцията на „Дон Паскуале” е имала премиера през април същата година. Декорът идва от Театро Комунале в Модена. Едно много умно решение на директорката Даниела Димова да си партнира с други оперни театри. Сценографията е опростена, има фон с хубав изглед към Рим и елегантни леснопреносими мебели, които не затрудняват смяната на декора. Костюмите на Елена Иванова бяха истинско модно шоу от няколко епохи. Паксуале - издържан в барок, Ернесто – на границата между XIX и XX век, Данило и Малатеста – някъде между тези две епохи. По подобен начин беше облечена и безгрижната прислуга.

След „Турандот” и „Аида” оркестърът засвири живо и с вдъхновение, под диригентската палка на своя главен диригент Светослав Борисов, който уверено водеше спектакъла. Специална похвала заслужава хорът, усвоил перфектно партиите си, под ръководството на Стефан Бояджиев. Хористите като прислуга наистина се справиха отлично, а и работата на режисьора Кузман Попов с тях беше добра. Неговият забавен прочит напълно отговаря на очакванията от това репертоарно заглавие. Солистите поднесоха добро качество на изпълнението, заедно с някои изненади, като Ирина Жекова в ролята на Норина.   

Лирично сопрано с добри гласови предпоставки и широк среден диапазон. Не субретката Норина, както понякога се случва, а почти Лучия. Младата певица се оказа и амбициозна артистка, която - заедно с колегите си, ни осигури една много забавна оперна вечер. В главната роля чухме Евгений Станимиров, който също впечатли с артистичното си превъплъщение. Млад бас с много красив, но неособено голям глас, който той гъвкаво използваше в говорните фрагменти. След като не е 70-годишен старчок, като своя герой, защо да не може добре да изиграе Дон Паскуале, както преди години го направи и Оскар Червенка, тогава още млад солист на Виенската Щастопера.

В образа на Доктор Малатеста с голямо пристрастие се вживя Свилен Николов, баритон с прекрасен тембър. При Верди той сигурно би звучал по-добре, защото гласът му вече е доста зрял за комичния Доницети. С удоволствие бих го чула в ролята на Маркиз Поза. Малко откритие за мен беше Ернесто на Георги Султанов, който подобно на всички свои колеги, се хвърля с жар в действието. Лек, но въпреки това много интересен глас, сигурни височини, които сигурно би могъл да вземе още по-освободено. Понякога имаш чувството, че ей сега ще се подхлъзне в спинтовата област, но после всичко отново се пее почти в стил Росини. Младият певец би трябвало да работи над това. Нотариуса представи един от хористите.

PS. В дъждовната привечер, напускайки Варненския театър, дочух виенски гласове и разпознах сред посетителите почитатели на „Der neue Merker”.

Превод Виолета Тончева

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман
за "Аида"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-aida

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман
за "Аида"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-aida

VARNA/ Bulgarien: AIDA

В една, оптически добре решена, традиционна постановка на Кузман Попов, с костюми, създадени с много вкус, преживяхме на моменти истински музикални върхове.

Agunda Kulaeva

На първо място трябва да отбележим Амнерис на Агунда Кулаева. Младата артистка от Болшой театър в Москва доминираше тази вечер. Хубавата млада жена притежава обемен мецосопранов глас с блестящи височини, великолепен среден регистър и безкрайна дълбочина с онази черна плътност, необходима за съдебната сцена. Тя беше най-добрата, макар че всички сцени с участието на Агунда Кулаева се превърнаха в абсолютни кулминации на спектакъла. На певицата й предстоят гастроли в Берлин, Париж и Верона.

В главната роля чухме младото многообещаващо сопрано Таня Иванова, която е започнала кариерата си като мецосопрано. Тя има силен и добре овладян глас. И тя е много добра в средния регистър, лирично взетите й височини са много звучни, но би трябвало да се откаже от склонността си към форсиране - няма нужда да го прави, гласът й е достатъчно силен.

Kamen Chanev

В ролята на Радамес се представи Камен Чанев – световноизвестен тенор с мощен глас, който бе възхитителен във високия регистър. Както се казва, който го може, го може и винаги печели точки с това. Че може хубаво да пее и пиано, Камен Чанев за съжаление показа едва в заключителния дует. Жалко, че отдавна не сме го слушали във Виена.

Много интересен глас демонстрира Пламен Димитров в ролята на Амонасро. Драматичен баритон, превъзходно воден технически на местата с легато, склонен да форсира в драматичните моменти, може би защото тук наблегна повече на актьорското превъплъщение. Басът Гео Чобанов като Първожреца изненада с добрия си нисък регистър и ни се прииска да беше заменил в ролята на Рамфис Ангел Христов, чийто глас изглеждаше поизносен. 

Впечатляващо добра бе Галина Великова като Жрицата, на която в този режисьорски прочит бе отдадено голямо внимание, почти колкото при Норма. В ролята на Вестоносеца чухме много красивия тенор Борис Луков. На диригентския пулт уверено свещенодействаше доайенът Борислав Иванов, хорът както обикновено показа силни гласове.

Публиката ликуваше, а Амнерис пожъна най-много овации.

В заключение: Запомнете името Агунда Кулаева.

Elena Habermann

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Турандот"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgariensommer-oper-turandot

VARNA/ Bulgarien/Sommer Oper: TURANDOT

SOMMER OPER VARNA, 14. 8. 2015 “TURANDOT”

Това беше вечерта на Бойко Цветанов, на чиято 60-годишнина беше посветено представлението. Юбилярът, в очевидно добра кондиция, изпя един перфектен Калаф с всички подробности около ролята. Гласът е все така силен и непокътнат, певческата култура при фините лирически фрагменти е станала още по-изтънчена. Публиката с основание приветства своя любимец.

Едно от най-добрите постижения поднесе в ролята на Лиу младата неаполтанка Валерия Сепе, на която й предстои изява в Палермо в „Бохеми”. Чудесен спинтов глас с онези особени тихи обертонове. Тя със сигурност беше откритието на вечерта. Габриела Георгиева в главната роля има огромен глас. Ученичката на Гена Димитрова очевидно й подражава, макар че на места е доста спонтанна. В големия дует с Калаф беше убедителна, особено на местата, обозначени с пиано. 

Тримата министри Пинг, Панг и Понг впечатлиха с изискан комичен етюд. Баритонът Иван Кабамитов замени като Пинг в последния момент поканения във Верона Венцеслав Анастасов и се справи много добре. Колегите му, тенорите Марк Фаулър (Австралия) и и Пламен Долапчиев, по нищо не му отстъпваха.

В ролята на Тимур Евгений Станимиров, чудесен топъл бас, старателно извайваше фразите. Свилен Николов като Мандарин демонстрира силен баритонов глас. Алтум беше Стоян Финджиков от хора.

На диригентския пулт видяхме Григор Паликаров, който въпреки малкото репетиции постигна отлично музикално изпълнение на „Турандот”.

Режисурата принадлежи на утвърдения творец Кузман Попов, който е поставил „Турандот” в нормалния традиционен смисъл, всичко ясно и разбираемо. Адекватната сценография и изключително красивите костюми допринесоха за успеха на спектакъла.

Хоровият диригент Стефан Бояджиев имаше много работа с детския хор (Voci bianchi), с хора на сцената и хора зад кулисите.

Интересен опит: Гледах „Турнадот” в разстояние на 3 седмици веднъж край Бодензее и венъж на Черно море. По-различни двете постановки не можеха да бъдат.

Превод Виолета Тончева

Вижте репортажа на Мартин Николов за БНТ 1, "Денят започва с култура", отразяващ Международния балетен форум, в памет на Мая Плисецкая - Варна 2015, както и предстоящата на 6 и 7 август премиера на балета "Жизел.

Участват Сергей Бобров - главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия и Наталия Боброва, негова съпруга и асистентка.  

 
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-zhizel-va-v-varna