Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Интервюта

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ – МИСТИЧНО, БУРЕНОСНО И МНОГО КРАСИВО

Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.

- Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов - преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

- „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.

- От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети - предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.

- "Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.

„КАЛАС И ОНАСИС“ – ЛЮБОВТА ОСТАВА

Сопраното МАРИЯ ПАВЛОВА, солистка на Държавна опера Варна, и тенорът МОМЧИЛ КАРАИВАНОВ, солист на Държавна опера Пловдив, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превъплъщенията си в образите на Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу, поставена от Държавна опера Варна за 100-годишнината от рождението на Мария Калас. След бравурната световна премиера през лятото, на 4 декември 2023 година - два дни след рождения ден на оперната дива, на варненска сцена отново ще оживее нейната любов с корабния магнат Аристотел Онасис.

- Преди дебюта, как се чувствате в новото творческо амплоа?

- Мария Павлова: Изпитвам огромно уважение и респект към Мария Калас и съм много благодарна за възможността да пресъздам нейния образ. Проучих в детайли живота ѝ, научих и много нови неща за нея от двете последни книги, които прочетох. Сюжетът на романа „Мария Калас“ от Мишел Марли, посветен на любовната ѝ връзка с Онасис, почти се припокрива със сюжета на операта-мюзикъл. Много интересна е и книгата на българката Надя Станчева, която е била пресаташе и близка приятелка на Мария Калас по време на снимките за филма „Медея“ на Пазолини, в който певицата изпълнява главната роля.

 Сопраното Пламена Гиргинова идва във Варна, за да се превърне в Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на 14 декември. Докато репетира, ни разказва за хобито си на диджей, тъщата на Моцарт и оперното пеене като екстремен спорт.

Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ е много любима на публиката, но и трудна партия за така нареченото колоратурно сопрано – бляскав и силен глас във високия регистър. Нужна ли е някаква по-специална подготовка на гласа за тази конкретна роля?

Подготовката за всяка една роля, разбира се, изисква нужната отдаденост, концентрация, базисни неща като достатъчно количество сън и добра почивка на гласните струни в дните преди представлението, но не прекалено – нужно е да се уцели точното разпределение между това гласът да звучи свеж, да не е преуморен, но да е отпочинал и в пълния си блясък. В същото време изпълнението на роли като тази може да бъде сравнено с даден вид екстремен спорт. Ако не „тренираш“ достатъчно често и не поддържаш форма, резултатите няма да са задоволителни.

Това е партия, която трябва да се репетира изключително внимателно и да не се „препява“, защото в противен случай може да бъде постигнат обратен ефект. Несъмнено помага, ако крайните височини в ариите на Царица на нощта, които са така впечатляващи за публиката, присъстват природно в гласа на певеца и той не прибягва до неестествени усилия, за да ги достига. Дадени пасажи от ариите съм репетирала десетки и стотици пъти октава долу (или транспонирани с няколко тона надолу) и смятам, че този вариант на самоподготовка е интелигентен и успешен. С две думи, опасно е да се репетират арии с подобна трудност и виртуозност, като се повтаря всичко много пъти с цял глас. Обичам също да отварям клавира и да произнасям немския текст само говорно, в ритмика. Психологическата настройка за персонажа се отразява после и в самото изпълнение на сцена – в присъствието ти, във въздействието върху публиката, в цвета на гласа.

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

 

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

Предпремиерни спектакли - 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

2022 – Варненската опера на 75

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Брилянтин“, като симбиоза между театралната и филмова версия, първа сценична реализация в България; за контракултурата на „грийзърите“, вдъхновила създаването на мюзикъла; за проблемите на тийнейджърите и конфликта им със социума; за цветните персонажи и емпатията, също за подбора на екипа с най-добрите Дани и Санди – Велин Михайлов и Лилия Илиева.

„Брилянтин“ идва най-сетне и в България.

Да, имаме щастието нашият театър, с нашата гледна точка и нашия каст, да представи за пръв път този прекрасен мюзикъл на българска сцена. Нека да уточня, че сега на 18 и 19 март предстоят предпремиерните спектакли на „Брилянтин“, а премиерата на мюзикъла ще бъде на 23 юни в Опера в Летния театър 2022.

В ОПЕРАТА МИСЛИМ С МОЗЪКА НА ТЕАТЪРА

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

ТИ СИ ТОЗИ, КОГОТО ЖЕЛАЯ

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в първата българска постановка на мюзикъла „Брилянтин“, предизвикателството да изграждаш два различни характера в едно представление и режисьорските изненади на Сребрина Соколова; още за диригента Страцимир Павлов и неговите музиканти, хореографията на Надя Димокова, кънките и уроците на „Брилянтин“.

Предпремиера – 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

25 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка. Той беше щастлив да съпреживее премиерата й в ММФ „Варненско лято“ 202О, под диригентството на Найден Тодоров, със звездното участие на Александрина Пендачанска – дебют в ролята на Лейди Макбет и Кирил Манолов – Макбет. Сега диригент на спектакъла ще бъде Маестро Якопо Сипари Ди Пескасерели от Италия, а в главните роли ще видим също прекрасни артисти с техни коронни превъплъщения - Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров - Макбет, Иван Момиров – Макдъф и Гео Чобанов - Банко.

КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика. Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми",  "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др.

Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.

TOP