ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

Режисьорът ДЕЯН ПРОШЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с операта „Ернани“ на сцената на Държавна опера Варна в нейния юбилеен 75-ти сезон; за маестро Борислав Иванов, за постановъчния екип, сценографията и костюмите на художника Денис Иванов; за сложността на масовите сцени, изискванията към солистите и партията на Ернани, сякаш написана за Иван Момиров; за възможността варненската постановка да бъде видяна и на сцената на Националната опера и балет на РС Македония

6 август 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Каква е поредната среща на Деян Прошев с екипа на Държавна опера Варна, този път за постановката на „Ернани“.

За мен е голямо щастие, че точно в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна съм тук и поставям „Ернани“, както разбрах, това е четвърта постановка в историята на оперния театър. Спектакълът е посветен на маестро Борислав Иванов, когото много ценях и който за съжаление не е вече сред нас. На 2 август щеше да има рожден ден, да е светла паметта му.

В какво се състои сложността за режисьора на „Ернани“?

Сложността идва от многото масови сцени, които трябва да бъдат поставени красиво и да отразяват взаимоотношенията между героите. В „Ернани“ има любов, страст, омраза и чест. „Ернани“ е опера на честта с трагичен завършек за главния герой. Това е една от ранните опери на Верди, в която могат да се намерят сходни мотиви с „Набуко“ и „Травиата“. Често пъти композиторът доразвива своите мелодии в няколко произведения.

Маестро Григор Паликаров за работата над предстоящата премиера на „Ернани“, предизвикателствата в музикалната драматургия, необходимата креативност от солистите и достойнствата на ранния, но пълнокръвен Верди в „Ернани“.

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

Маестро Паликаров, преди началото на днешната, да попитам бързо как завърши снощната репетиция на „Ернани“?

Събрахме вече всички музикални компоненти на операта, които включват солисти, хор и оркестър и трябва да кажа, че се получава много добре. Вървим към една, вярвам, хубава премиера с тази много красива опера на Верди.

Какво е особеното в тази творба?

Персонажите не са еднопланови и търпят развитие. Сюжетът е с много обрати, като някои от тях се случват изключително бързо, буквално в няколко реплики на героите. В текста обратите присъстват ясно, но работата на диригента е така да ги изведе, че дори когато чете субтитрите, публиката да ги усети и в музикално-драматургичен план.

В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието. Тази ранна музикална драматургия на Верди е предизвикателство за диригента и солистите, с което се надявам ние да се справим по възможно най-добрия начин.

14 юли 2022, 21.00, Опера в Летния тетър. Премиера на „Набуко“ от Верди, продукция на Държавна опера Варна

На 14 юли 2022 г, 21.00, Опера в Летния тетър ще предложи на своята международна публика премиерата на „Набуко“ от Джузепе Верди. Третата опера на Верди жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и му носи славата на голям композитор. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню (1836). Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Най-новата трактовка е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. След нейната великолепна сценична реализации на „Риголето“ в Опера в Летния театър 2021 и бравурната премиера на мюзикъла „Брилянтин“ – премиера за България в Опера в Летния театър 2022, сега Сребрина Соколова изненадва с нов прочит на „Набуко“. Талантливата режисьорка и дългогодишна асистентка на знаковия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.

Тенорът АРТУР ЕСПИРИТУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си на българска сцена с Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно; Ромео и Жулиета като символ; предизвикателството да се слееш с героя, но и да се дистанцираш от самия себе си; възможностите за изява на певеца и операта на Гуно като перфектна комбинация между музика и драма, усещане за мажор и минор, постигане на дълбочина и баланс.

В първата варненска постановка на „Ромео и Жулиета“ от Гуно посрещаме Артур Еспириту като Ромео.

За мен е голямо удоволствие да изпълня ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, продукция на Държавна опера Варна. Харесва ми вашият красив град и особено сърдечните хора, които срещнах тук. Ромео е моят дебют на българска оперна сцена. За мен е чест да бъда първият Ромео в тази първа варненска постановка на операта на Гуно. Пял съм вече ролята, така че за мен сега е много интересно да я изпълня отново, под диригентството на маестро Светослав Борисов и режисурата на Урсула Хорнер, с нашите две Жулиети Илина Михайлова и Мария Павлова, както и с останалите колеги. Радвам се, че за пръв път имам възможността да работя с този екип.

Живеят ли Ромео и Жулиета в нашата съвременност?

Историята на Ромео и Жулиета е универсална, така че може веднага да бъде пренесена в нашето общество. Това е вечна история, независима от епохи и граници, история за първата любов. Нейната романтика кореспондира със съвременната представа за истинската любов, която изисква да обичаш някого безкористно, с цялото си същество. Малцина достигат това ниво на любовта. Ромео е един от тях. Влюбвайки се в Жулиета, той усеща, че животът му ще бъде неразделен от нейния, дори когато обстоятелствата не го позволяват. Двамата са готови на всичко в името на това да бъдат заедно. Трагичната смърт придава ореол на саможертвата им и я превръща в романтичен символ на любовта.

Йоана Железчева пред Виолета Тончева за работата си над вокалния образ на Турандот преди дебюта й в едноименната опера на Пучини на сцената на Държавна опера Варна; за Гена Димитрова като най-добрата Турандот, партньорите на сцената и защо дължи любовта си към операта на Варненската опера.

„Турандот“ - 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Какво представлява за теб ролята на Турандот?

В личното ми израстване като солист с тази роля прескачам няколко стъпала. „Турандот“ е една от най-често изпълняваните творби на Пучини, защото е колоритна и много се харесва на публиката. Винаги, когато се ражда нова Турандот, оперната действителност се променя. Турандот е една от най-трудните роли за драматичен сопран в оперната литература, може би дори най-трудната. Тя изисква специална постановка във вокален аспект и пълнокръвно артистично превъплъщение. За да пееш добре тази роля, е нужен най-напред, разбира се, гласът на Турандот, но оттам нататък трябва да преодолееш многобройните препятствия в изграждането на партията и образа.

Маестро Владимир Кираджиев с успешна диригентска и академична кариера във Виена дирижира в XXII Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна спектакъл на „Тоска“, по повод първата годишнина от кончината на големия тенор Камен Чанев. В кратката пауза между две репетиции той споделя пред Виолета Тончева наблюденията си върху политиката на оперните театри във време на пандемия в Австрия и България, спомня си спектакли с Камен Чанев и откроява вярната и вълнуваща интерпретация на Таня Иванова в ролята на „Тоска“.