9 август, 21.00, ММФ Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

МАЕСТРО МАРТИН ГЕОРГИЕВ – диригентът на „Лебедово езеро“

Не всеки театър може да си позволи да изведе само за няколко месеца премиерите на две версии на балетната икона „Лебедово езеро“, както амбициозно го направи нашият оперен театър.  В края на миналата година изнесохме премиерата на класическата версия с хореографска редакция на Светлана Тоншева, а сега през август представяме и авторската версия на Сергей Бобров. Тя също е изградена върху класическа хореография, но с много по-сложна и динамична концепция, както и с друг финал. 

Възможността за различни решения на „Лебедово езеро“ е заложена още в музиката на Чайковски, който на няколко пъти дописва първоначалния си вариант и това дава на хореографите свободата да изберат тази музика, която отговаря на авторското им виждане.Първата ни версия на „Лебедово езеро“ имаше голям успех, вярвам, че и с втората ще бъде така.

СЕРГЕЙ БОБРОВ – хореографът на „Лебедово езеро“

Искам на премиерата на „Лебедово езеро“ в Летния театър да видя на сцената вдъхновени артисти в перфектна форма , които всеотдайно споделят своята емоция с публиката  и показват високото качество на руската балетна школа.

Искам да видя и възторжени зрители, които усещат диханието на сцената.

ВЕСА ТОНОВА – Одета/Одилия

Харесвам начина, по който Сергей Бобров интерпретира „Лебедово езеро“ с  класическа хореографска лексика, но наситена с много динамика. Интригува ме и засиленият драматизъм в сюжета, който акцентира върху стълкновението между добрите и светлите страни, заложени във всеки човек. Във версията на Бобров Одилия и принцът загиват, Одета остава сама с мъката си, но нейният край също е предизвестен, защото лебедът е единствената птица, която не може да живее без половинката си...

Летният театър и Варна са сантимент за мен. На това красиво и благословено място, в далечната 1986 година, аз станах лауреат на Международния балетен конкурс, с моя партньор от Варна Владимир Роже и това даде незабравим старт на творческата ми кариера.

Възторжено е в душата ми преди премиерата днес! Дано да го усети и публиката!

Прочетете още:

"ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" ВЕЧЕ С ДВЕ НАГРАДИ

"ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" на Сергей Бобров с директно излъчване на премиерата от Красноярск

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ НА СЕРГЕЙ БОБРОВ С ПРЕМИЕРА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2018

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

Уважаеми зрители,

Спектакълът на Държавна опера Варна „Джоконда“, обявен в афиша на Сцена на вековете, крепост Царевец, Велико Търново на 11 август, се отменя по технически причини, но поради големия интерес ще бъде изнесен на 10 ноември от 18.00 часа на сцената на МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново.

Закупените билети важат без заверка.
Благодарим за разбирането!

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за мястото на „Джоконда“ в световната музикална съкровищница, незабравимата среща с Гена Димитрова и сегашната среща с Габриела Георгиева и варненските солисти в премиерната постановка на ММФ „Варненско лято“ 2018

Каква позиция заема „Джоконда“ в света на операта?

„Джоконда“ с премиера през 1876 година, е най-известната опера на Амилкаре Понкиели, която исторически се появява между „Аида“ и „Отело“ на Верди и заедно с тях е едно от най-ярките оперни произведения на своето време. Музиката, много интересна сама по себе си, представлява и преход от Верди към Пучини. Огромна, голяма опера, Opera Grande, както се казва, с 4 действия и 2 антракта. За днешните мащаби може би дълга, но от друга страна сега гледаме по 3 часа и повече филми, които далеч не са толкова интересни, колкото „Джоконда“.

С много действащи лица, интригуващо либрето и красива музика, тя остава в музикалната съкровищница, освен всичко останало, и с няколко популярни откъса като прочутият Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че той е тъкмо от тази опера.

Кога за пръв път се докоснахте до „Джоконда“?

Преди години, когато имах щастието да работя с незабравимата Гена Димитрова, с която поддържахме много топли и близки отношения. Още тогава „Джоконда“ ме интригува и се радвам, че сега я дирижирам във Варна. С Варненската опера по традиция имаме успешно сътрудничество вече 7-8 години. Всяка среща с варненските колеги е удоволствие за мен, а мисля, че и за тях е същото.

Какви предизвикателства крие „Джоконда“?

„Джоконда“ крие големи предизвикателства за всички участващи – солисти, оркестър, хор и диригент. Тя е трудна за интерпретация, но ние минахме през интензивен репетиционен период, въпреки натоварената програма на Варненската опера, която през лятото изнася много представления за варненци и гостите на града от страната и чужбина.

„Джоконда“ е премиера на ММФ „Варненско лято“, първа постановка в историята на Варненската опера и дебют за варненския екип, включително за оркестъра. Трябва да кажа, че с всяка оркестрова репетиция надграждахме все повече и повече и се чувстваме готови за премиерата. Що се отнася до изпълнителите, чудесно се представят както Габриела Георгиева, с която работя в Софийската опера, така и варненските солисти. Всички се отнасят отговорно към ролите си, които са трудни не само във вокално, но и в драматургическо и в актьорско отношение.

И последен довод в полза на "Джоконда“ преди генералната репетиция...

"Джоконда“ е черна опера с крайно драматичен сюжет без Happy End. Но колко ли неща в живота имат Happy End, така че „Джоконда“ определено е близка до действителността. Може да не е успокояващо, но пък е истинско.

6 август 2018, около 19.00, Летен театър

 Прочете още:

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

9 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ СЪС СВОЕТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

ВАЛЕРИЙ КОКОРЕВ от Болшой театър, балетен педагог, репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за динамиката, контрастите, визията и психологическите аспекти на “Лебедово езеро“ в новата хореографска редакция на Сергей Бобров, за необходимостта всяко поколение да създава своето „Лебедово езеро“, за някои особености на балетната педагогика и за предстоящия варненски балетен гастрол във Великобритания

ММФ „Варненско лято“ 2018 обещава едно ново „Лебедово езеро“ в хореографската редакция на Сергей Бобров, з.а. на Русия. Като дългогодишен сподвижник на Бобров и балетен педагог, който работи с него върху „Лебедово езеро“, Вие най-добре знаете какви са особеностите на този нов прочит.

Хореографията на Сергей Бобров е създадена върху хореографията на Юрий Григорович, който постави балета с трагичен финал. При него за пръв път се появяват, освен Одилия, още черни лебеди. Бобров доразви идеята за черните лебеди – езерото почернява, когато принцът нарушава клетвата си. В неговата хореографска редакция злото също побеждава доброто, като накрая Одета остава сама да скърби за своя възлюблен.  Философският подтекст насочва към мисълта за едновременното съжителство у всеки човек на добро и зло, на светла и тъмна страна. Нов момент е и финалът, в който тъгуващата Одета отново танцува част от бялото си адажио.

Друго характерно нововъведение в проекта на Бобров, в който аз участвам от самото начало, е логическата обосновка за танците от Унгария, Русия, Испания, Италия и Полша, които се изпълняват на бала във второ действие. В оригинала това са отделни самостойни номера без връзка с основния сюжет, докато в нашия вариант девойките пристигат от тези страни като невести, които търсят благоволението на Принц Зигфрид.

Работили сте в различни театри, най-дълго време в Болшой театър, но също така в Канада и други западни страни, а сега репетирате и във Варна. Какви разлики намирате?

Винаги има някакви разлики, но както на много места по света, така и във Варна в балетната трупа танцуват артисти от различни националности. Сега репетирам тук с танцьори, освен от България, също от Русия, Испания, Франция, Италия, Великобритания и Унгария. По принцип основната трудност идва от необходимостта да се уеднаквят уменията и навиците на балетистите, усвоени в различни балетни школи.

Каква балетна педагогика прилагате?

Старая се да контролирам целия процес. Участвам във всички етапи по изработване на постановката - репетирам както със солистите, така и с кордебалета. Правя сам осветлението, защото светлинният дизайн определя в голяма степен качеството и успеха на представлението. 

Музиката и светлината създават настроението и формират очакванията за това, което предстои да се случи. Умението да се използват тези два елемента в контрапункт е особено важно. Ако на фона на радостна музика, сцената започне да притъмнява, зрителят веднага преусеща неочаквани събития. Бобров е голям майстор на тези драматични обрати.

Колко пъти трябва да се повтори едно балетно движение, за да стане съвършено?

Старая се да се получи от първия път (усмихва се).

Изключителното българско сопрано ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си Джоконда в България, за изграждането на вокалния и психологически образ като естествен процес, за връзката с оперните и филмови героини, за противоречивото чувство към морето

След триумфа на Габриела Георгиева като Яна в „Янините девет братя“ в Болшой театър, посрещаме с радост солистката на Националната опера за главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели.

Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше едно дългоочаквано и наистина незабравимо преживяване, което донесе огромно удовлетворение на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. 
Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния театър.

Тогава тъкмо се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?

Да, точно така беше.

С какво Ви вълнува Джоконда?

Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й придава ореола на високоморален и достоен човек.

Саможертвата винаги е труден избор...

В един момент Джоконда се поддава на изкушението да се саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в следващия момент надделява здравият разум. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя успява да запази чистотата и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър човек. И не само това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е изключително светъл, красив, трогателен и същевременно труден образ за пресъздаване, актьорски и психологически.

Образ в развитие...

Да, не всеки образ подлежи на такова развитие и е толкова многопластов като Джоконда. Да пресъздаде такъв образ, е прекрасно творческо предизвикателство за артиста.

Как изграждате своята героиня?

Както при всяка една от моите героини, с всяка репетиция и с течение на времето образът става все по-плътен. За съжаление сега нямам много време за репетиции, но Джоконда продължава да живее в мен. Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а сега в България ще я изпея за пръв път.

Тоест Варна става домакин на българския дебют на Габриела Георгиева в „Джоконда“, първата постановка на тази опера в 71-годишната история на Варненската опера! Това е истинска новина, която ще накара оперните почитатели да очакват с още по-голямо нетърпение премиерата на ММФ „Варненско лято“ на 7 август в Летния театър.

Надявам се да стане хубава премиера. А ако се върна на въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специална рецепта за тяхното изграждане. Всяка роля във времето се развива и ако се придържаш към това, което е написал композиторът, то е абсолютно достатъчно, за да изградиш образа вокално. А изграждайки образа вокално, той минава през сърцето, през емоцията и логично става част от теб. Изграждайки образа вокално, го осмисляш психологически, това е естествен процес.

Как искате публиката да възприме Вашата Джоконда?

Искам да усети нейната безкрайна чистота, тази любов, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена.

Някои артисти имат любими роли, други – не, при Вас как е?

Аз обичам всичките си роли. Когато работиш нещо, то ти става най-близко, най-любимо, най-желано, най-много те вълнува. Затова не мога да отлича някоя роля като повече или по-малко любима. Ако работя Анджекика, Анджелика ми е любима, ако работя Яна, влизам в дълбочина в този образ и тя за мен е най-хубавото нещо. В случая с Джоконда мога да кажа, че сега наново я преоткривам . Усещам колко красива и същевременно колко трудна и изискваща е тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който трябва да предам. Певицата трябва да мине през всички тези интересени и трудни моменти, за да поднесе на публиката една истинска Джоконда.

 Прочетете цялата статия тук >>

Прочетете още: „ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

„ДЖОКОНДА“ - OPERA GRANDE С КРАСИВА МУЗИКА И ДРАМАТИЧЕН СЮЖЕТ

ГЛАСОВЕТЕ НА ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ

2 август 2018, 21.00, Концерт на Vocal Production New Jork City, Театър Римски терми

Басът ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята кариера в Америка, за майсторските си класове и срещите с България

Добре дошли отново в България, Маестро Пейчинов!

Благодаря. Вече за шеста година се връщам тук и водя със себе си талантливи певци от различни страни, изнасяме концерти на различни сцени, запознаваме ги с България. За мен е невероятно удоволствие поне веднъж в годината да се връщам в тази красива страна.

Идвате от Америка, където сте изградили кариерата си.

Да, така се стече животът ми. Постоянно живея в Ню Йорк, като кариерата ми е свързана повече със Северна Америка.

Кои са любимите Ви роли?

Много са. Имам освен главни и средни роли, които са ми любими, като Тимур в „Турандот“, но 80% от моя творчески път протече с Верди. Аз съм един от малкото баси, който е изпял почти всички централни роли в оперите на Верди, при това в италианската и френската версия. Пял съм в „Дон Карлос“, „Атила“, „Набуко“, „Ломбардци“ и т.н.

Как живеят оперните герои в паметта Ви?

Опитът, натрупан в годините, сега ми помага в педагогическите курсове, които провеждам. През тази година ще бъда с моите възпитаници в 7 страни, като най-дългият курс, без да обяснявам защо, е в България. Курсът трае 4 седмици с всекидневни занимания, след което правим концертен тур с цел да се практикува наученото пред истинска публика и това създава голямо въодушевление сред участниците.

Как работите с тях, каква методика използвате?

Приемаме кандидати от начинаещи до истински професионалисти. Някои идват за да изработят определена роля, за която имат вече ангажимент, други искат да пробват неща, които не са пяли преди. Работим в различни жанрове, като курсът е предимно технически.

Какво изисквате най-вече от певците?

Когато казвам, че курсът е технически, това означава, че обръщаме внимание както на техниката на белкантовото пеене, така и на законите на дикцията. Работим пет вида дикция, в зависимост от това за каква творба, кой композитор и коя сцена става дума. За Бродуей подготовката е с американски английски, за Лондон – с британски английски. Занимаваме се също с различни стилове – класическа музика, опера, джаз, рокендрол, дори рап. Нямаме никакви ограничения в жанровете, важно е всичко, което се работи с глас, дори и глас за актьори. Именно в тази група завърши нашия курс известната театрална актриса Бойка Велкова, мисля, преди две години.Техниката на обучение е една и съща, но стилът и жанрът са различни, всеки жанр има своите стилове. В поп и рок например се използва крещене, за което е важно певецът да е добре подготвен, за да не похаби гласа си.

Как певецът трябва да щади гласа си?

Трябва да живее така, както е свикнал. Аз пия газирани напитки с лед и това не ми пречи, но така съм свикнал, вече 31 години, откакто живея в Америка. Познавам певци, които пушат и това не вреди на гласа им, но дали така е със здравето им, ми е трудно да преценя. Затова горещо препоръчвам да не се пуши. Не препоръчвам и пиенето на алкохол преди спектакъл, защото той уврежда лигавицата. Но пък може да се почерпиш в друг, по-удобен случай 

Какво мислите за феномена на българските оперни гласове?

България винаги е била родина на чудесни гласове, чудесни певци. България обича пеенето, не само класическото. Вижте с какъв богат фолклор можем да се похвалим. У нас за записани над 2000 народни песни, докато други страни разполагат с не повече от 150-200. Аз постоянно следя появата на интересни нови гласове и тези, които ме впечатлят, предлагам за участие на различни сцени. Немалко от моите възпитаници са започнали кариерата си именно с моята подкрепа. В сегашния варненски концерт имаме две певици на световно ниво – една корейка и една американка, като спонсор от Китай е откупил вече голяма зала за самостоятелен нейн концерт извън курса. А в Римски терми ще чуете и един поп певец и модел на Версаче, който неотдавна предизвика фурор, спокойно мога да употребя тази дума, с китайското си турне.

Китай е и новата Мека на операта...

Да, след концертите в България заминаваме за Китай, където предстои двуседмичен курс, следва Хонгконг с триседмичен курс и с това свършва лятото. Тази година бяхме вече в Италия, Франция и Италия.

Държавна опера Варна при Театрално-музикалния продуцентски център връчи за пореден път своята награда за участник в Балетната олимпиада. Признанието получи Андраш Ронай от Унгария, който със своите вариации из балета "Пламъците на Париж" от Дмитрий Асафиев, стана лауреат на Международния балетен конкурс - Варна 2018.

Той с радост прие поканата за участие в ролята на Принц Зигфрид в класическия балетен спектакъл на Държавна опера Варна „Лебедово езеро” от Чайковски през 2019 година.

Видео
 

3 август 2018, 21.00, Театър Римски терми

Концерт с популярни арии и дуети на Пламен Димитров, Андриана Йорданова и Руслан Павлов

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ - баритон и АНДРИАНА ЙОРДАНОВА – сопран пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя незабравим учител и за концерта в негова памет

Кой е най силният ви спомен за Георги Койчев?

Пламен Димитров: Не мога да откроя някакъв специален спомен, защото постоянно бяхме заедно. Той идваше на всички мои спектакли, държах на неговата оценка, най-много вярвах на него. Беше взискателен и критичен, двамата работехме сериозно и изчиствахме нещата, докато не се получат така, както той ги искаше, максимално най-добре.

Андриана Йорданова: За разлика от Пламен, аз нямах късмета да бъда толкова близо до него, защото заминах за чужбина. Но съм благодарна на съдбата, че в творческия си път попаднах на прекрасни педагози – като малка започнах с Веселина Зафирова, след това продължих при Георги Койчев, а в Консерваторията влязох в класа на проф. Илка Попова. Тя доразви у мен онези вокални качества, които постави Георги Койчев, между тях като педагози нямаше ревност, имаше симбиоза и приемственост. За един певец е от голямо значение, вокалните му педагози внимателно да надграждат посятото, а не егоистично да налагат своите амбиции.

Всъщност с Пламен се запознах, благодарение именно на Георги Койчев. Това стана в 107-ма стая на Варненската опера, където двамата репетираха. Запознахме се и Георги Койчев предложи да опитаме набързо един дует. Веднага почувствахме, че сме ученици на един и същ педагог. Така се стигна и до първия ни съвместен концерт във Варна през 2009 година. Тогава Георги Койчев ми каза, че за периода, откакто не сме се виждали, аз съм научила точно това, на което той е искал да ме научи. Никога няма да забравя думите му, те са важно признание за мен, което ми показва, че вървя в правилната посока. Пеенето, като непрекъснат процес, има нужда от оценка в перспектива и тъкмо в това се състои отговорността на педагога.

Очевидно ти също приемаш като мисия педагогическата дейност, която развиваш в Малта.

Андриана Йорданова: Целта ми е да науча моите възпитаници да не спират да търсят, да се усъвършенстват, като вземат най-доброто първо от мен, а после и от следващия педагог, който би трябвало да бъде по-добър от мен. Затова смея да кажа, че следвам уроците на моите учители. Наследих от Георги Койчев любовта към мъжките гласове, подготвих вече няколко баритона, които успешно се изявяват на различни сцени. Използвам неговата практика при разпяване на италианския вокал "А" и смяната на всички останали вокали. И аз, като него, държа на правилната позиция на главата, шията, на цялото тяло. Това са все едни такива азбучни истини за оперното пеене, които обаче се оказват много по-ефективни от редица съвременни методики.

Пламен Димитров: (с усмивка) С Георги Койчев началото винаги беше трудно, но и знаехме, че накрая непременно ще се получи това, което трябва да се получи. Няма да забравя първия си урок при него, истинска катастрофа. Аз изпявам един тон, той веднага отсича - не, аз отново опитвам, той отново ме спира и така в продължение на почти час.

Андриана Йорданова: Тук си спомням, че веднъж на излизане от урок при Георги Койчев, срещнахме режисьора Кузман Попов, който живее един етаж по-надолу. Та той с усмивка отправи упрека: „Жоро, защо не ги оставиш да изпеят някаква ария, ами чувам само А-А-А-А, А-Е-О-А? „А, още не са дорасли“, отговори подобаващо Георги Койчев.

Пламен Димитров: Той беше весел човек, макар и не всички да го познаваха от тази му страна. По повод нечий разсъждения за връзката между лейката и оперното пеене, той все се шегуваше: „Ето един, стигнал до великото прозрение, че както се лее вода от лейката, така трябва да се лее и да не прекъсва и гласът.“

СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЛИНЕВ е роден на 11 ноември 1961 г. в. София Завършва Държавна музикална академия – София специалност «Хорово дирижиране» при проф. Васил Арнаудов и «оркестрово дирижиране» при проф. Влади Симеонов. Специализира в университета в Йейл, САЩ при проф. Елизар де Карвало. Диригент е във Варненска опера (1988 – 1995) и главен диригент на Варненска филхармония (1994 – 1995). Репертоарът му включва оперите «Вълшебната флейта» (Моцарт), «Трубадур» (Верди), «Слугинята господарка» (Перголези), «Джани Скики» (Пучини), «Любовен еликсир» (Доницети), оперетата «Прилепът» (Й. Щраус), симфонични произведения от Бетовен, Шуберт, Брамс и др. Реализира първият компактдиск на Варненска филхармония със заглавие «2Х4», който включва Четвъртите симфоний на Роберт Шуман и Феликс Менделсон Бартолди.

След 1996 г. се установява трайно в САЩ. През 2013 - 2014 г. е главен диригент на Държавна опера-Стара Загора. Там реализира за първи път в България операта „Крал за един ден“ от Дж.Верди. Притежаваше безспорен музикален талант. Сложното време, в което трябваше да реализира дарбата си, му донесе изпитания, които за съжаление не успя да понесе. Поклон пред паметта му!

27 юли 2018, 20.00, площад „Независимост“

С Цветан, Божидар, Лилия, Велин и Оркестъра на Варненската опера

Традиционният Концерт край фонтана на 27 юли, Деня на освобождението на Варна от османско владичество, ще дирижира Маестро Цветан Крумов. Младостта и талантът сродяват най-младия диригент на Варненската опера с младите и изключително надарени солисти на Концерт край фонтана 2018. Това са цигуларят  Божидар Матео Бенев, възпитаник на Варненската детско-юношеска опера, НУИ „Добри Христов“ и АМТИИ Пловдив, помощник-концертмайстор в Оркестъра на Варненската опера и очарователният артистичен тандем – сопраното Лилия Илиева и тенорът Велин Михайлов.

Лилия Илиева също израства с Варненската детско-юношеска опера, завършва Икономическия университет във Варна и НМА „Панчо Владигеров“ с вокално пеене, но светът на музиката определено я привлича повече. Роденият във Велико Търново Велин Михайлов е познат още като един от любимците в детското тв предаване „Като лъвовете“. След завършване на НМА „Панчо Владигеров“ с вокално пеене, става солист на ДМБЦ „Стефан Македонски“, изявява се и на други сцени, през тази година участва в концерта за откриване на българското европредседателство.

Във Варна Лилия и Велин винаги предизвикват повторни аплодисменти с изпълненията си на Янка и Иван в оперетата „Българи от старо време“, също с участието си в мюзикъла „Мамма Миа“, а в първата премиера на мюзикъла „Зоро“ миналия месец бяха направо неотразими в ролите на Инес и Зоро. Ще ги гледаме и на втората премиера на 21 август в Летния театър. Лилия заслужи овациите на публиката и като Кати Селдън в мюзикъла „Да пееш под дъжда“, където Велин пък изпълнява ролята на асистент-режисьор. Закономерно двамата са отново заедно като солисти в Концерт край фонтана на 27 юли, едно от знаковите събития за варненци всяка година.

И така, Цветан, Божидар, Лилия и Велин, заедно с Оркестъра на Варненската опера, със сигурност ще вложат много талант и емоция в този празничен концерт с творби от Любомир Пипков, Петко Стайнов, Асен Карастоянов, Йохан Щраус и др. А ние ще бъдем там и ще ги аплодираме :)

При неблагоприятно време към 17.00-18.00 днес, концертът ще се измести от площада на Основна сцена.

Входът остава свободен за варненци и гостите на Варна!