На пресконференция на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда, която бе открита за любопитна публика, именитият цигулар и професор в Държавната консерватория в Пилзен Роман Федчук представи изключително рядката цигулка "Гуарнери", с която ще свири на Симфоничния концерт на 5 април, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019.

Цигулката е произведена от Андреа Гуарнери, родоначалник на прочутата лютиерска династия „Гуарнери“, чийто струнни инструменти се отличават с мек звук и богат резонанс. Майсторите от Кремонската школа („Амати“, „Гуарнери“, „Страдивари“, XVI-XVIII век) са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за изработването на корпуса на своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура, като пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това се разбира дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Според проф. Федчук, главната тайна не е в лака, както се смята обикновено, а в импрегнацията. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили.

Цигулката „Гуарнери“, която е част от колекцията на брата на Роман Федчук, би получила на търг на „Сотби“ евентуална начална цена от 700 000 евро, а при наддаването крайната цена никога не може да се предвиди.

На пресконференцията учениците от майсторския клас на проф. Федчук изнесоха кратък концерт и получиха своите грамоти от фондация „Европейска музикална академия“. Проф. Федчук оповести, че Свилена Иванова и Камелия Билалова са отличени със стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага тази година, а Елица Кръстева получава покана да се присъедини към неговия клас по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

* Фотография Росен Донев

Именитият цигулар РОМАН ФЕДЧУК пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дългата история на ценната цигулка „Гуарнери“ от XVI век, с която ще свири на XX Великденски музикален фестивал във Варна, за звуковите характеристики и българската връзка в прочутата Кремонска школа, за алхимията и „Ромео и Жулиета“, за тайните на легендарните струнни инструменти, които остават неразгадани до днес

5 април 2019, 19.00, Варненска опера. Симфоничен концерт с диригент Станислав Ушев. В програмата: Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски. Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт със солист Роман Федчук. Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов. Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

По покана на Европейската музикална академия, с изп. директор Теодора Димитрова, Роман Федчук, професор в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия, провежда във Варна майсторски клас с млади цигулари от 3 до 7 април 2019 г.

Oчакваме с нетърпение да чуем брилянтния звук на Вашата „Гуарнери“ от XVI век. Разкажете историята й.

Това е дълга история. Цигулката е изработена от Андреа Гуарнери, който е основател на големия лютиерски род Гуарнери. Той е първият Гуарнери, който е бил ученик на Николо Амати и е усвоил от своя учител модела за изработване на цигулките. Всички знаят колко красив е звукът на „Амати“.

Самият Паганини е свирил на „Гуарнери“.

Паганини е свирил на различни инструменти, но особено е харесвал звука на Гуарнери и по-точно на „Гуарнери дел Джезу“, която е създадена от потомък на Гуарнери, има друга форма, по-дълбок и конкретен звук. Ценното на моята цигулка е, че тя е един от автентичните модели на Андреа Гуарнери, родоначалник на лютиерската династия Гуарнери.

Как ще опишете звука?

Сложно е да се опише звука, по-добре е да го слушаш. Цигулките „Амати“ се отличават по принцип от всички останали с това, че звукът им предизвиква богат резонанс. Заради този красив и обемен звук, цигулките „Амати“ са предпочитани за изпълнение на камерна музика.

Школата „Гуарнери“ развива други характеристики, с по-открит и може би малко по-суров звук. Школата „Страдивари“ пък е била еталон във всичко - както заради красивата изработка на инструмента, така и заради звука, който притежава наистина блестящи качества.

В какво се състои тайната на прочутата Кремонска школа? Наистина ли нейните майстори са използвали български смърч за своите струнни инструменти?

Да, майсторите от Кремонската школа задължително са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура. Пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това например винаги може да разбереш дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Има ли още неразкрити тайни?

Главната тайна не е в лака, както се смята обикновено. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Тайната е в нанасянето на пластовете. Разказват история за клиент, написал гневно писмо на Страдивари заради забавянето на поръчаната от него цигулка повече от година. Страдивари любезно отговорил: „Аз отдавна съм направил инструмента, господине, но за да придобие той необходимия звук, ми трябва още време.“ Т.е. италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. Дори японците, които - както е известно, се опитват всичко да разсекретят, не са успели да го направят.

Дори с дигиталните технологии?

С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили. С други думи, възстановката е възможна, но само донякъде.

Какво означава за Вас да свирите на такава изключителна цигулка?

Сложен въпрос. На първо място, че с такава цигулка мога да постигна звука, който си представям, който звучи в главата ми. Мога да направя това, което искам, това е най-главното. Подобно нещо няма как да се случи с модерните струнни инструменти. Те могат да имат прекрасно звукоизвличане, но са като всяка нова машина, която - да, прекрасна е, пътуваш с нея навсякъде, тя се справя чудесно и... толкова. Въпросът е в това, че в модерните цигулки няма звуково многообразие, няма цветове. Трудно е да се каже дали се дължи само на грунда. Грундът променя структурата на дървото, превръща го в нещо като стъкло.

Ето още една история. Тя разказва за лютиер, който закупил бившето ателие на Страдивари, изследвал стриктно целия процес по изработката и стигнал до заключението, че Страдивари постигал „стъкления“ ефект с помощта на хвощ, на растението хвощ. Все пак това си остава само една възможна, но не и доказана теория.

Страдивари е обработвал цигулките си не само отвън, но и отвътре. И затова, ако видите един струнен инструмент, примерно от 1675 г., ще се учудите, че той изглежда, сякаш е направен вчера. Срещат се инструменти на 100, 150 години, които изглеждат много по-стари, отколкото предшествениците им от XVII век.

Симфоничен концерт - 5 април 2019, 19.00, Варненска опера

XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019

Това е голямата изненада, която поднася на варненските меломани именитият цигулар Роман Федчук, проф. по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Очаквахме да го чуем с цигулка „Гуаданини“ от XVIII век, но вместо това той идва във Варна с още по-голям уникат, изработен цели два века по-рано от Джузепе Гуарнери в Златния век на лютиерството, както наричат XVI век.

Самият Николо Паганини, "Цигуларят на дявола", е покорил света с "Гуарнери". А сред бългapите, които свирят на безценни инструменти от голямата Кремонска школа (Hиĸoлo Aмaти, Джyзeпe Гyapнepи и Aнтoниo Cтpaдивapи), са Mинчo Mинчeв и Mилa Гeopгиeвa със „Cтpaдивapиyc“, Васко Василев с „Амати“ и Becĸo Eшĸeнaзи с „Гyapнepи дeл Джeзy“.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера ще имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

РОМАН ФЕДЧУК ПРЕДСТАВЯ ЦИГУЛКАТА „ГУАРНЕРИ" НА ОТКРИТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ - 3 АПРИЛ, 13.00, СЦЕНА РОТОНДА

Преди концерта, проф. Роман Федчук ще представи ценната цигулка "Гуарнери" на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция, открита и за любопитна публика.  Ще разберем каква е историята на тази цигулка, на която той има привилегията да свири, чие притежание е тя, колко висока е цената и застраховката й и каква всъщност е тайната на нейния вълшебен глас. Дали наистина майсторите лютиери от Кремонската школа са използвали изчезнала порода смърч от България за специалната лакировъчна смес на своите уникални инструменти...

На срещата, на която ще присъстват учениците от неговия майсторски клас, той ще разкаже за работата си по проекта на фондация „Европейска музикална академия“, ще обяви стипендиантите, избрани от него за участие в Летния музикален фестивал – Прага 2019, обещава и музикални изненади.

ФОНДАЦИЯ „ЕМА“ КАНИ ПРОФ. РОМАН ФЕДЧУК ЗА МАЙСТОРСКИ КЛАС ВЪВ ВАРНА

Присъствието на Роман Федчук във Варна дължим на фондация "Европейска музикална академия" с изп. директор Теодора Димитрова. Тя представя във Варна своя нов проект „Университет за теб“, насочен изцяло към млади цигулари във възрастова група до 18 години – ученици, на които предстои да направят избор как да продължат обучението си. Всяка година фондацията ще кани във Варна професор от чуждестранен университет, който провежда майсторски класове, организира конкурси, фестивали и същевременно развива успешна концертна дейност. За екипа е от особено значение именно личност от такъв висок ранг да предаде многостранния си опит на младите хора, тръгнали по пътя на трудното изпълнителско изкуство.

Изборът на Фондация "ЕМА" за 2019 г. e известният цигулар Роман Федчук от Украйна, професор по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Още по време на обучението си в Музикалното училище „С. Крушелница” в Лвов, той е смятан за един от най-обещаващите таланти на неговото поколение. На 11 години вече свири с Лвовската филхармония, а първия си голям успех постига на Международния музикален конкурс „Ян Коциан” в Чехия през 1985 г. Продължава обучението си в легендарната консерватория „Чайковски” в Москва, специализира при световноизвестните цигулари Д. Циганов и И. Щерн. През 1991 г. става лауреат на големия международен конкурс "Vianna da Motta" в Лисабон, печели награди на редица международни музикални конкурси като F. Kreisler 1992, Пражка пролет 1992, V. Huml 1993, IV музикален конкурс Gernbach 1996.

Концертира като солист на филхармониите в Киев, Загреб, Западнобохемския симфоничен оркестър, Virtuosi Pragensis, Чешката камерна филхармония, и е чест гост на европейски музикални фестивали Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsischer Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танци в Убеда, Испания, Международните музикални фестивали в Москва, в Бохемия и др.

Свири в различни европейски камерни формации в Италия, Германия и Русия, бил е концертмайстор на прочутите „Московски солисти“ с ръководител Юрий Башмет.

След като се премества да живее в Прага, основава Международния ансамбъл на солистите "Concertino", в чийто състав влизат само млади хора и успешно концертира с него не само в Чехия, но и в други европейски страни. В сътрудничество с арфистката Стания Рамешова създава дуета „Ренесанс“, който се радва на голяма популярност в Прага, други чешки градове, също в Генуа, Милано, Убеда, Оренсе, Москва. Концертира на сцената на Volksoper във Виена, заедно със сопраното Режина Ренцова, с която записва CD "Masters of Romanticism", издава и други компактдискове. Изявява многостранния си талант и като пианист в клавирния квартет "Лудвигски пиано квартет".

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

„Аида", 29 март 2019, 19.00, Варненска опера

На 29 март 2019 г. в спектакъла на „Аида“, знакова постановка на Кузман Попов, под диригентството на Маестро Борислав Иванов, варненската публика за пръв път ще посрещне в ролята на Амнерис Лиза Хубен. Позната на оперните почитатели в цял свят, певицата с холандско-американски корени и характерен лирико-спинтов сопран започва международната си кариера с Тоска, следват Манон Леско, Лейди Макбет, Аида, Амнерис, Принцеса Еболи и т.н. Триумфира в „Кавалерът на розата“ от Щраус в Рим (2008), „Адиана Лекуврьор“ в Палермо (2009), „Силата на съдбата“ в Брюксел (2010), „Макбет“, „Ивон и Електра“ в Нюрнберг (2011), „Джуджето“ в Лион и „Стабат Матер“ в Палермо (2012), в Сплит дебютира в „Набуко“ (2018), в Ротердам се представя в „Джована Д`Арко“ (2018), в „Дон Карлос“ (2019) и др.

Участва в концерти и фестивали, богатата й дискография включва световната премиера на „Заза“ от Леонкавало и „Инес де Кастро“ от Персиани, както и рядко изпълнявани италиански варианти на „Аве Мария“.

Варна ще влезе в репертоара на Лиза Хубен с дебюта й в ролята на Амнерис: „Aмнерис е невероятно вълнуващ образ и колкото повече мисля за нея, толкова повече тя ми въздейства. Пяла съм толкова много пъти Аида на различни сцени навсякъде по света и едва сега, когато развитието на гласа ми вече позволява да пея Амнерис, си давам сметка, че всъщност никога не съм разсъждавала от нейната гледна точка.
А тя е съвсем различна от Аида, тя олицетворява жената, готова на всичко заради любовта.  Двете са влюбени в един и същи мъж, но докато Амнерис разполага със средствата на властта, Аида е робиня.

Независимо че в началото Амнерис се опитва да бъде приятелка с Аида, между тях няма как да съществува приятелство, те са съпернички за сърцето на Радамес. Амнерис ми допада заради волята, решимостта да стигне докрай и жертвоготовността си. Тя е много силен характер и това ми харесва. Харесва ми и партията на Амнерис, обичам тази ярка и многопластова музика, едновременно топла и драматична, нежна и силна и толкова подходяща за моя сопран с богат диапазон.“
Това разказва Лиза Хубен, чийто първи впечатления от България са свързани със слънцето, морето, чайките и котките на Варна, в очакване на срещата си и с варненската публика.

В „Аида“ ще покажат своето високо вокално и артистично майсторство и солистите на Варненската опера с международна кариера: Димитринка Райчева – Аида, Валерий Георгиев – Радамес, Евгений Станимиров – Рамфис, Свилен Николов – Амонасро, Гео Чобанов – Цар на Египет. Христо Ганевски – Вестител и Галина Великова – Жрица допълват умело ансамбъла. Великолепният солистичен състав, хорът под диригентството на Цветан Крумов, оркестърът и балетът  на Варненската опера ще превърнат спектакъла на Вердиевия шедьовър на 29 март във вълнуващ  музикален празник.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за успеха на балетното турне в Англия

Варненската балетна трупа се завърна от 3-месечното си турне в Англия, най-дългото турне в историята на Варненския балет. Как протече то?

Турнето обхвана периода от 17 декември 2018 до 17 март 2019 година. Аз присъствах на последните спектакли в Оксфорд на „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“ и споделям със задоволство прекрасните си впечатления от представянето на нашите балетни артисти.

Турнето беше копродукция, една ползотворна форма на работа навсякъде по света, между Държавна опера Варна и Сибирския балет от Красноярск в Русия. Сибирският балет отдавна се е утвърдил на английския пазар като разпознаваме марка и за нас е шанс да работим с техния главен балетмайстор з.а. на Русия Сергей Бобров, който от няколко години е и наш главен балетмайстор.

Чувствам се изключително горда, че в английското турне участваха 24 балетни артисти от Варна и 12 от Русия, т.е. две трети от състава беше български и една трета – руски. Считам, че това е голямо признание за Варненския балет. Чух го лично и от Сергей Селиванов, мениджъра, който представлява една от най-големите английски агенции за разпространение на различни спектакли и концерти в Англия. Преди той е отговарял за чуждестранните връзки на Болшой театър, а от 15 години работи в Англия – един безспорен професионалист с контакти в цял свят и изключителни възможности за менажиране на трупи.

Какви бяха параметрите на турнето?

За 3 месеца изнесохме общо 120 представления в Кардиф, Бъкстон, Манчестър, Ливерпул, Блекпул, Дарлингтън, Уимбълдън, Кентърбъри, Брайтън, Оксдорд, Халифакс, Шефилд, Единбург и Лондон. Оркестърът и техническите служби – реквизит, гардероб, бяха от Русия, а сред балетистите варненци, както вече споделих, имаха преимущество.

В програмата на турнето влизаха общо 6 заглавия: „Лешникотрошачката“, „Снежанка“, „Пепеляшка“, „Зле опазнеото момиче“, „Жизел“ и „Лебедово езеро“. Съобразявайки се с нагласата на публиката, през декември и януари предлагахме предимно „Лешникотрошачката“ и „Снежанка“, а през следващите месеци – „Зле опазеното момиче“, „Жизел“, „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“.

Колко време продължи организацията от българска страна за това очевидно много сложно турне?

Преди година и половина проведохме международен кастинг, в който подбрахме много добри балетисти, сред които Марчело Пелицони и Франсиско Руис. В Англия те, както и нашият водещ солист Павел Кирчев, привлякоха вниманието с блестящите си изпълнения.

Подобно мащабно турне е пробен камък за издръжливостта на която и да е трупа. В нашия случай накрая аз видях една консолидирана и удовлетворена от постиженията си трупа, което личи и от настроението на последната снимка, която си направихме заедно с г-н Селиванов на летище Хийтроу.

Точно в този вид трупата замина вече за Банско, за да изиграе „Пепеляшка“ и „Лебедово езеро“. Оттам се връща във Варна и след малка почивка продължава с балетните изяви пред родна публика.Каня почитателите на балета на 12 април на „Жизел“, за да видят една много израснала балетна трупа – варненската балетна трупа, която за 3 месеца и 120 представления събра овациите на цяла Англия.

На 36-то Международното туристическо изложение „Ваканция&СПА експо“ 2019 в София Театрално-музикален продуцентски център Варна бе удостоен с наградата ЗЛАТЕН ПРИЗ на сп. „Туризъм и отих“.

Отличието се дава за утвърждаване имиджа на Варна като международна оперна дестинациячрез изданията на Опера в Летния театър.

Това е единствената награда, с която сп. „Туризъм и отдих“ откроява постиженията на културна институция в България през тази година.

Варна, 19 март – 30 април 2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019 започва с премиерата на най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ (19 март), музика Георги Костов, текст Иво Сиромахов, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюми Анна Мария Токаджиева. Мюзикълът бе приет повече от радушно още на първата си среща с публиката в началото на март. „Кой е Големанов?“ е злободневна музикална сатира, която визира стремежа към власт на всяка цена. Мюзикълът следва тази сюжетна линия в класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, но не се придържа строго към нея, за да изгради един обобщен образ на съвременната политическа конюнктура в България. В главната роля варненската публика посреща един от своите любимци, актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев

В XX Великденски музикален фестивал са включени още мюзикъли, сред които „Зоро“ за пръв път ще бъде представен с говорни диалози на български език, а песните ще се изпълняват, както и досега, в оригинал на английски и испански език (22 март). Три предпремиерни спектакъла (23, 24, 25 април), преди летните премиери, ще има „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър. Мюзикълът, който е продължение на „Фантомът на операта“със същите действащи лица в друг контекст, ще се играе за пръв път в България на варненска сцена, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов. В образа на главната героиня Кристин ще се превъплътят Илина Михайлова и Лилия Илиева - и двете познати с изключителните си изпълнения в мюзикълите на Варненската опера от последните години.

Публиката ще види още веднъж преди премиерата в Опера в Летния театър „Моя прекрасна лейди“от Фредерик Лоу, реж. Нина Найденова, дир. Цветан Крумов (2 април), както и спектаклите с участието на Варненската Детско-юношеска опера, с дир. Ганчо Ганчев:„Ани“ (8 април), „Сън в лятна нощ“ (15 април) и „Пук. Лили на морското дъно“ (30 април).

Великденският афиш включва 4 оперни шедьовъра, в режисьорския прочит на Кузман Попов: „Турандот“ от Пучини, дир. Григор Паликаров (20 март), „Аида“ от Верди, дир. Борислав Иванов, (29 март), „Трубадур“ от Верди, дир. Николета Конти (10 април) и най-новата постановка на оперния театър „Джоконда“ от Понкиели, дир. Григор Паликаров (16 април). Не е пропусната и любимата оперета „Царицата на чардаша“ от Калман, режисьорска версия на Александър Мутафчийски по Видин Даскалов (4 април)

В концертната програма, след мултимедийния концерт „Музиката на Италия“, реж. Сребрина Соколова (26 март) предстои интересен Симфоничен концерт (5 април) със солист проф. Роман Федчук от Държавната музикална академия в Пилзен, Чехия. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт на своята изключително ценна цигулка от XVIII век. Под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучат още Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов и увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

В Концерт за Цветница (18 април) ще посрещнем за пръв път във Варна известния контратенор Джъстин Шюц. Българските изпълнители със световна кариера Иво Станков - цигулка и Лъчезар Станков – пиано също ще музицират с варненските филхармоници, под палката на Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

Освен балета „Жизел“ от Адам, хореографска редакция Сергей Бобров (12 април), във Великденския фестивал са включени и два концерта на  младите балетни надежди от НУИ „Добри Христов“ ( 30, 31 март).

Във Великденското време ще пътуват из страната продукциите на Държавна опера Варна „Да пееш под дъжда“ (Пловдив, 2 април) и „Моят път“, концерт спектакъл на Георги Христов (София, 23 април).

През 2019 г. Държавна опера Варна организира два юбилейни фестивала - XX Великденски музикален фестивал (19 март – 30 април) и X Опера в летния театър (13 юни – 28 август). В пресконференцията, дадена по този повод на 6 март 2019 г., участваха Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, режисьорът проф. Светозар Донев и актьорът Пламен Георгиев. Г-жа Димова представи двата фестивала, проф. Светозар Донев се спря върху постановката на мюзикъла „Кой е Големанов?“, а Пламен Георгиев щрихира образа на своя герой Големанов.

XX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ (19 март – 30 април)започва на 19 март с премиерата на най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“, музика Георги Костов, текст Иво Сиромахов, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, сценограф Иван Токаджиев, костюми Анна Мария Токаджиева. Мюзикълът ще се срещне за пръв път с публиката на 7 март.

„Когато говорим за “Кой е Големанов?“ като за най-новия български мюзикъл, трябва да се има предвид, че в последните 20 години българските театри рядко играят и въобще не поставят нови български произведения. В този смисъл поздравявам ръководството на Държавна опера Варна за поетата отговорност да вдъхне живот на съвсем нова българска творба, при това мюзикъл. А мюзикълът е сложен жанр, който изисква органична актьорска игра с умело владеене на трите компонента – пеене, диалог и танц. В хода на репетиционния процес получихме този синтез и затова вярвам в дългия сценичен живот на „Кой е Големанов?“, изтъкна проф. Светозар Донев.
Като инициатор за създаването и на мюзикъла „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, той си спомни неприятностите, които е имал с тоталитарната власт в далечната 1976 г.„Кой е Големанов?“ той определи като музикална сатира, която не визира конкретна партия или човек, а Бай Ганьовщината в българския политически живот.

„Аз съм голям щастливец, защото имам редкия късмет да играя ролята на Големанов и защото в последните 6-7 години мога да влагам актьорската си енергия и в постановки на Варненската опера. За 40 години в театъра не намерих нито един приятел, докато за 7 години във Варненската опера спечелих 101 приятели, всички от Варненската опера са ми приятели. Работата с проф. Донев, с който сме заедно вече в трети мюзикъл, много ме обогатява. Той изисква от нас да играем „Кой е Големанов?“ не като комедия, а като гротеска и това е доста по-трудно, но и по-интересно“, обобщава актьорът от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, комуто е поверена ролята на Големанов.

В XX Великденски музикален фестивал са включени още 6 мюзикъла, сред които „Зоро“ за пръв път ще бъде представен с говорни диалози на български език, а песните ще се изпълняват, както и досега, в оригинал на английски и испански език (22 март). Публиката ще види още веднъж преди премиерата в Опера в Летния театър „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, дир. Цветан Крумов (2 април), както и спектаклите с участието на Варненската Детско-юношеска опера, с дир. Ганчо Ганчев: „Ани“ (8 април), „Сън в лятна нощ“ (15 април) и „Пук. Лили на морското дъно“ (30 април).

Великденският афиш включва 4 оперни шедьовъра, в режисьорския прочит на Кузман Попов: „Турандот“ от Пучини, дир. Григор Паликаров (20 март), „Аида“ от Верди, дир. Борислав Иванов, (29 март), „Трубадур“ от Верди, дир. Николета Конти (10 април) и най-новата постановка на оперния театър „ Джоконда“ от Понкиели, дир. Григор Паликаров (16 април). Не е пропусната и любимата оперета „Царицата на чардаша“ от Калман, режисьорска версия на Александър Мутафчийски по Видин Даскалов (4 април).

В концертната програма, след мултимедийния концерт „Музиката на Италия“, реж. Сребрина Соколова (26 март) предстои интересен Симфоничен концерт (5 април) със солист проф. Роман Федчук от Държавната музикална академия в Пилзен, Чехия. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт на своята изключително ценна цигулка от XVIII век. Под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучат още Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов и увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.
В Концерта за Цветница (18 април) ще посрещнем за пръв път във Варна известния контратенор Джъстин Шюц. Българските изпълнители със световна кариера Иво Станков - цигулка и Лъчезар Станков – пиано също ще музицират с варненските филхармоници, под палката на Мартин Георгиев, диригент в Ковънт Гардън.

По традиция през пролетта Държавна опера Варна предлага своята сцена на балетните надежди от НУИ „Добри Христов“, които в този Великденски фестивал ще изнесат 2 концерта ( 30, 31 март).

Във Великденското време ще пътуват из страната продукциите на Държавна опера Варна „Да пееш под дъжда“ (Пловдив, 2 април) и „Моят път“, концерт спектакъл на Георги Христов (София, 23 април).

X ИЗДАНИЕ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР (13 юни – 28 август) ще започне с Концерт на Четиримата италиански тенори Федерико Паризи, Алесандро Дакриса, Роберто Креска и Федерико Сера (13 юни), под диригентството на Дерек Глийсън. Любопитното за италиански тенори е, че те са излъчени след специален кастинг в Рим за голямо турне в САЩ с програма, която ще изнесат най-напред във Варна.

Младите италиански тенори вървят по стъпките на своя съотечественик, звездния тенор Фабио Армилиато, който блесна и в Оперната гала миналото лято във Варна – побратимен град на родната му Генуа, на която той е културен посланик по света. Сега Фабио Армилиато ще представи своя рецитал „Cantango“, с песни и танга „От Скипа до Гардел“, в аранжимент на Фабрицио Моката, в компанията на танцовия дует „Лос Гуардиола“ (27 юли).

Премиерите на оперното лято 2019 ще бъдат „Княз Игор“ от Бородин, дир. Борислав Иванов, реж. Кузман Попов (2 юли) и „Симон Боканегра“ от Верди (8 август). Следвайки традиционната колаборация с балкански оперни театри, Варненската опера е поканила да режисира тази постановка Деян Прошев от Македония, когото познаваме от неговите варненски интерпретации на „Адриана Лекуврьор“ и „Силата съдбата“. На диригентския пулт ще посрещнем обичаната от варненци Николета Конти от Италия. В главната роля ще аплодираме Кирил Манолов, най-големия съвременен изпълнител на Симон Боканегра, заедно с великолепните Цветелина Василева и Иван Момиров.

7 април 2019, 16.00, Главна репетиционна зала

Държавна опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за участие в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър, Фред Еб, Боб Фоси, режисьор Борис Панкин. Кастингът ще се проведе на 07.04.2019 г. от 16.00 часа в Главна репетиционна зала на ТМПЦ Варна

Търсят се артисти за ролите:

● Рокси Харт: Главна женска роля. Глас: Mezzo. Възраст: 20-35. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Funny Honey, Roxie;

● Велма Кели: Главна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 25-40. Със силно развити танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: All That Jazz, Class –дует с Мама Мортън;

● Мама Мортън: Основна женска роля. Глас: Alto. Възраст: 30-50. 
Произведения: “When You're Good to Mama”, Class - дует с Велма Кели;

● Еймъс Харт: Главна мъжка роля. Глас: Baritone. Възраст: 30-40).
Произведения: Mr. Celllophane + песен по избор от мюзикъл;

● Мери Съншайн: Поддържаща мъжка роля. Глас: Tenor. Възраст: 25-40.
Произведения: Little Bit of Good + песен по избор от мюзикъл;

● Лиз: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Ани: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Джун: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer.Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Унгарката: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Мона: Поддържаща женска роля. Глас: Mezzo-Soprano. Възраст: 20-35. Една от “Веселите убийци”. Изявени танцови умения в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителката в описаната светлина;

● Конферансие: Поддържаща мъжка роля. Глас: Всички. Възраст: 30-40. Произведения: Песен по избор от мюзикъл;

● Ансамбъл: Жени и мъже. Гласове: Всички. Възраст: 18-30. Изпълняват различни епизодични роли. Изявени вокални и танцови умения в в стил Fosse dancer. Произведения: Песен по избор от мюзикъл, която да представи изпълнителите в описаната светлина.

Кандидатите трябва да се представят с произведения от мюзикъла и соло по свой избор от друг мюзикъл. 
Нотите на произведенията за посочената от тях роля в “Чикаго” ще им бъде изпратена по електронен път, след като се регистрират за участие в кастинга.
Кандидатите сами осигуряват клавир или инструментал на солото си по избор.

Кандидатите за ролите на Рокси Харт, Велма Кели, Унгарката, Джун, Ани, Лиз, Мона, и Ансамбъл-жени задължително се представят в съответния костюм: майо, трико, клин и обувки с висок ток, подходящи за танц. Ще бъдат осигурени гримьорни за преобличане.

Необходимите документи: автобиография, европейски формат и мотивационно писмо се подават на E-mail: artsecretary@tmpcvarna.com до 5.04.2019. За информация: Бойка Василева, артсекретар на Държавна опера Варна, тел. 052 – 66 50 30

6 март 2019, 13.30, Сцена Ротонда

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии в града на пресконференция, която ще се състои на 6.03.2019, 13.30, Сцена Ротонда.

Теми на пресконференцията:

Българска премиера на мюзикъла „Кой е Големанов?“ - 
7, 19.03.2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019

XI Опера в Летния театър – Варна 2019. Акценти