Симфоничен концерт във Варнас диригент Павел Балев и солист Мариан Краев - цигулка

СЪБИТИЕТО

На 29 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна, под диригентството на маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на оперния театър, предстои Симфоничен концерт със солист Мариан Краев – цигулка. Програмата включва Увертюра „Егмонт“ от Бетовен, Концерт за цигулка и оркестър от Сибелиус и Симфония № 103 от Хайдн. Оркестър на Държавна опера Варна.

Павел Балев: Хайдн е за оркестрите, които искат да станат по-добри

Резултат, който при Малер е добър, при Хайдн много често не е достатъчен. Това означава, че Хайдн изисква още по-голяма прецизност, още по-голяма чистота на щрихи, артикулация, интонация, баланс. Всички най-малки детайли трябва да бъдат добре изработени. При Хайдн нищо не може да се скрие, докато при Малер или въобще при една голяма романтична музика – може. Това, което при големите романтици е достатъчно, не стига при класиците.

Исках на първо място да работя с оркестъра Хайдн, бащата на симфонизма, защото когато един оркестър може да свири добър Хайдн, тогава може да свири и много други автори. Но ако свири добре други автори, това съвсем не означава, че може да свири добре Хайдн. С намерението да развивам оркестъра именно с класически репертоар, който дава най-много на оркестъра, планирах в програмата симфония от Хайдн, още повече, че Хайдн отдавна не е свирен във Варна.

Извън Германия, Австрия и Швейцария, Хайдн се изпълнява рядко, защото традицията да се свири негова музика просто не е изградена. Рафинираният класицизъм на Хайдн изисква сериозна работа, отдаденост и дългосрочна стратегия. Хайдн не може да се подготви от днес за утре, искат се натрупвания. Той не е ефектен автор за диригенти, които обичат да блеснат със силен звук и бързи темпа. Не може да бъде шоу, защото поставя рамки, които не бива да се напускат и в този смисъл трябва да се подчиниш на стила и музиката му повече, отколкото при други автори. Хайдн е блестящ, иновативен, провокативен, пластичен, одухотворен, богат на идеи и през цялото време държи съзнанието на оркестъра и публиката будно.

Още от самото начало имах желанието да работя с оркестъра и Бетовен. При първата ни среща с Бетовен открих местата, на които трябва да се обърне повече внимание и затова включих в сегашния концерт увертюра „Егмонт“. Но освен да се овладее Бетовеновия стил, трябва да се търси разликата между звученето на Хайдн и Бетовен. Само по себе си това също е голяма задача. Радвам се, че оркестрантите приеха Хайдн много добре, особено когато усетиха как се променя звукът. Работим задълбочено и тон за тон усъвършенстваме интерпретацията. В Баден Баден съм имал сезон, в който по желание на оркестъра, всеки симфоничен концерт започваше съм симфония от Хайдн. Хайдн, както вече казах, е за оркестрите, които искат да станат по-добри.

А Сибелиус - Концерта за цигулка и оркестър - взех, като едно голямо романтично заглавие, с уговорката, че солист ще бъде не друг, а Мариан Краев. Мариан ми предложи за избор дълъг списък с концерти от своя репертоар, който включва почти всички известни концерти за цигулка. В крайна сметка прецених, че след като първото и последното заглавие в програмата – Бетовен и Хайдн - са класически, би било добре между тях да поставим един романтичен концерт. Така стигнахме до Сибелиус, който е един от най-прекрасните цигулкови концерти, много труден за акомпаниране и хубава задача както за диригента, така и за оркестъра. Разбрах също, че това произведение не е изпълнявано отдавна във Варна, тъй че ето повод да го поднесем отново на публиката. А Мариан със сигурност ще го изсвири превъзходно.

Мариан Краев: Соло цигулката витае като кралица над всичко останало

Концертът за цигулка на Сибелиус не получава веднага признание и става известен едва през втората половина на миналия век. В музикалната литература той се ползва с уникална популярност като най-изпълняваният концерт за цигулка.

В съзнанието на солиста, запознат с живота на Сибелиус, веднага изникват образи, които му помагат да изгради интерпретацията си. Съществуват и много ясни инструкции в музикалния текст, които насочват към прецизна презентация. Мога да си представя финландски пейзаж, който събужда асоции за безкрайна шир, сняг, буря, студ, лед, но и слънце, топлина, красота. Като изпълнител не винаги имаш предвид тези образи, но те със сигурност помагат.

Структурно концертът е изграден различно от класическия концерт за цигулка, като каденцията от първата част намира своето място в средата. Особеното в Концерта за цигулка на Сибелиус е, че соло цигулката витае като кралица над всичко останало, но оставя място за изява и на оркестъра, придавайки по този начин собствен характер на творбата. Всичко това създава прекрасен диалог.

Втората, изключително емоцинална част, преживява почти безкрайна кулминация. Няколко дисонанти или септимата като такава, която Сибелиус обича да използва, впечатляват с огромната си сила. Последната част на концерта се характеризира с ритмична рамка, която може да напомня конски галоп, а някои свързват този ритъм с танц на смъртта. Техническите пасажи често се редуват с кантилена, като принципно техническите изисквания към соло цигулковата партия са много високи.

Досега съм имал няколко участия в България като солист на Софийската филхармония под диригентството на маестро Мартин Пантелеев, на Пловдивската филхармония с моя скъп приятел маестро Павел Балев и като гост-концертмайстор на Радиооркестъра на БНР. Сега за мен е особено удоволствие да свиря във Варна, още повече че баща ми е бил виолист във Варненската филхармония през далечната 1968 г.

МАРИАН КРАЕВ

Роден в Айслебен, Германия, Мариан Краев има български произход. На 11-годишна възраст е вече ученик на уважавания преподавател по цигулка Клаус Хертел. През 1992 г. е приет като студент в класа на проф. Хертел в Консерваторията за музика и театър „Феликс Менделсон Бартолди” в Лайпциг. Участва в редица конкурси като през 1989 г. се класира на второ място в Международния конкурс по цигулка в Чехия и на първо място в конкурса на ГДР. Като победител на конкурса „Йохан Себастиан Бах“ в Лайпциг през 1990 г. е поканен за солист на турне в САЩ. Следва второ място в международния конкурс „Волфганг Маршнер“ през 1992 г. във Ваймар и четвърто място през 1996 г. на международния конкурс „Йохан Себастиан Бах“, както и специална награда за най-добра интерпретация на виртуозната композиция „Фантазията на Кармен“.

Паралелно с обучението си получава множество стипендии - от фондацията „Юрген Понто“ (1991-1994), „Вила Музика“ и от Оркестъра на Нойгевандхаус Лайпциг. Това подпомага соловите му изяви и прави възможни безбройните концерти, които изнася. С помоща на Академия „Херберт фон Караян“ получава двугодишен договор към Берлинската филхармония като първи цигулар. Заедно с оркестровата дейност в Берлинската филхармония, работи и като концертмайстор на Бохумските симфоници, Дрезденските филхармоници и симфоници и Опера Дрезден, Нюрнбергските симфоници, Радио оркестъра на Мюнхен и София, Симфоничния оркестър на Кордоба, Филхармонията на Аугсбург.

От 2002 г. Мариан Краев е концертмайстор на Мюнхенските симфоници. Работи с реномирания пианист Филип Антремонт. Изнася соло концерти с Берлинския симфоничен радиооркестър, Филхармонията на Десау, Филхармонията на Бранденбург, Филхармонията на Йена, на Дрезденските симфоници, Нюрнбергските симфоници, Филхармониците на Форцхайм, Софийската филхармония, Филхармонията на Хале, Филхармонията на Гьорлиц, Еуропера и Мюнхенските симфоници. В Театъра на Айзенах излиза на сцената като солист и диригент. Радио и телевизионни предавания документират творческия му път, както и CD записи с Концерт за цигулка в до мажор от Хайдн, романси на Бетовен и Концерт за цигулка на Йоханес Брамс.

Във флашмоба на Държавна опера Варна "Изтеглете "Дама Пика"!" печеливши карти изтеглиха 52 варненци, които са специално поканени на утрешния спектакъл на "Дама Пика" от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. 50 души ще гледат номинираната за "Кристална лира" 2022 на СБМТД постановка на Държавна опера Варна с промобилети по 15 лв, а Софка Симеонова и още една зрителка изтеглиха джакпота - безплатни двойни покани по 40 лв.

Картите "Дама Пика" раздаваше Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, заедно с балетни и оперни артисти от екипа на "Дама Пика". Този пръв опит в хазарта на Варненската опера документираха на площад "Независимост" БНТ, БТА, БНР и Яков Шустов. Обявеното слънчево затъмнение, явно некоординирано със Световния ден на операта, въобще не попречи на снимките за спомен и това несъмнено говори за силата на оперното изкуство над природните явления

Държавна опера Варна честити Световния ден на операта с флашмоб

На 25 октомври 2022 г., 14.15, пл. „Независимост“, Варна, Държавна опера Варна ще отбележи Световния ден на операта с флашмоб под наслов „Изтеглете „Дама Пика“!“

Спектакълът ще се играе на следващия ден, 26 ноември, 19.00, Основна сцена, а на 28 ноември „Дама Пика“, номинирана за наградата „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще представи Държавна опера Варна във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

Световният ден на операта

Честването на Световния ден на операта е инициирано от професионалните организации Оpera Europa, Opera America и Opera Latinoamеrica, с подкрепата на ЮНЕСКО. Избрана е датата 25 октомври, рожден ден на композиторите Жорж Бизе и Йохан Щраус, създали едни от най-вълнуващите опери и оперети в световната музикална съкровищница. Идеята за празника се ражда на първия Световен оперен форум, организиран от Teatro Real Madrid през април 2018 г. „Ние се стремим към култура, която е както локална, така и глобална. Тя принадлежи на всички и включва всички. Операта е международен език, който ни свързва с ценностите на свободата и толерантността“, гласи етичната платформа на Световния ден на операта.

Изтеглете „Дама Пика“!

Държавна опера Варна честити Световния ден на операта на своята любима публика с флашмоб под наслов „Изтеглете „Дама Пика“!“ Участват оперни и балетни артисти от екипа на „Дама Пика“ от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. Постановката е номинирана за наградата „Кристална лира“ 2022 на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Картите ще раздава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“, а който от присъстващите изтегли печелившата карта „Дама Пика“, ще получи специална покана за спектакъла на „Дама Пика“ утре, 26 октомври, 19.00, Основна сцена. Печелившите карти в този усмихнат оперен хазарт са промобилети за 15 лв, а джакпотът - безплатни покани с по 2 места на цена 40 лв, ще се падне само на двама.

Мястото е пл.“Независимост“, часът - 14.15, денят – Световният ден на операта.

СБМТД обяви претендентите за своята награда „Кристална лира“ 2022, сред които в 2 категории е отличена и Държавна опера Варна. В категория „Постановъчен екип“ е номиниран екипът на операта „ДАМА ПИКА“ от Чайковски - диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, премиера 26 юли 2022 г. в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2022.

В същата категория са посочени и постановъчните екипи на Държавна опера Русе за операта „Рицарски поход“ от Карл Волрат, премиера 12 юни 2022 г. и на Държавна опера Бургас за операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, премиера 8 октомври 2021 г.

«ТРУБАДУР» С ДЕБЮТИ НА СВИЛЕН НИКОЛОВ И КОНЧЕТА ПЕПЕРЕ

19 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна

 На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дякова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а баритонът Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

21 октомври – 1 декември

VII Международен балетен форум – Варна 2022 ще се проведе под знака на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна от 21 октомври до 1 декември. Главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров и неговият екип ще поднесат на почитателите на балетното изкуство избрани заглавия от репертоара на трупата, преди нейното заминаване през декември на традиционното 3-месечно турне във Великобритания. VII Международен балетен форум възобновява традицията балетните спектакли да се изпълняват не на запис, а с оркестър.

Стартът на 21 октомври с балета „Копелия“ по музика на Лео Делиб ще изненада с нова сценография и костюми по проект на дългогодишната художничка на Варненската опера Лора Маринова. До 3 ноември може да разгледате нейната впечатляваща ретроспективна изложба със сценография и живопис, експонирана в ГХГ „Борис Георгиев“. Лора Маринова работи не за пръв път върху този романтичен балет и новата му сценична реализация е поредното свидетелство за пристрастието й към балетното изкуство.

19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена

На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дяакова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а «кадифеният баритон» на Варненската опера Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

Премиерата на мюзикъла „Голям“ на Варненската детско-юношеска опера, планирана за 11 октомври, се измества, по технически причини, на 24 октомври 2022. Закупените билети важат без презаверка.

Мюзикълът „ГОЛЯМ“ е композиран от Дейвид Шиър, либрето Джон Вайдман, текст на песните Ричард Малтби-Младши, въз основа на филма на Twentieth Century Fox "Голям" със сценаристи Гари Рос и Ан Спилбърг. Първоначално мюзикълът е поставен на Бродуей от Джеймс Б. Фрайдберг, Кенет Фелд, Марк Лорънс и Кенет Д. Грийнблат, в партньорство с Fao Schwarz - Пето Авеню.

Варненската премиера на "Голям" се реализира по договаряне с Музикален театър "Интернационал". Диригент постановчик Ганчо Ганчев, режисьор постановчик Димитър Ялнъзов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореограф Станислава Томова – Съни, вокален педагог Бойка Василева, балетен педагог Бистра Бъчварова, театрален педагог Милена Кънева. Участват възпитаници на Варненската детско-юношеска опера и Оркестър на Държавна опера Варна.  Фотография Емилиян Ялъмов.

14 октомври – 3 ноември 2022, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна

Откриване - 14 октомври, 18.00 часа

Изложбата на сценографката Лора Маринова, създала заедно със своя съпруг художник - декоратора Димитър Борисов забележителни сценографии и костюми за Варненската опера в продължение на 42 години, е есенният акцент 2022 в богатата програма за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. Подготвена в партньорство между ТМПЦ – Държавна опера Варна и ГХГ „Борис Георгиев“, изложбата ще продължи от 14 октомври до 3 ноември 2022 г. На откриването - 14 октомври 2022, 18.00, ГХГ, сценографията ще бъде представена от Виолета Тончева, а живописта - от Доротея Павлова.

Мащабната експозиция, разположена в три от залите на партнерния етаж на ГХГ, проследява в ретроспекция творчеството на артистичния и житейски тандем чрез 65 пана с избрани проекти и декори за костюми от различни постановки, сред които: операта „Брачната полица“ от Росини (1977), балетът „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев (1978), оперите „Цар Калоян“ от П. Хаджиев (1978), „Евгений Онегин“ от Чайковски (1979), балетът “Ecce Homo” по музика на Бетовен и Пиацола (1980), оперетата „Прилепът“ от Й. Щраус (1981), „Просяшка опера“ от Б. Бритън (1982), „Дон Карлос“ от Верди (1984), „Травиата“ от Верди (1986), „Кармен“ от Бизе (1989), „Аида“ от Верди (1989, 1999), „Севилският бръснар“ от Росини (1990, 2007), „Любовен еликсир“ от Доницети (1993), „Риголето“ от Верди (1998), „Дон Карлос“ от Верди (2002), балетите „Доктор Живаго“ по Б. Пастернак (2007), „Пепеляшка“ от С. Прокофиев (2007), „Анна Каренина“ по Л. Толстой (2008) и още много други.