ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

За пръв път в историята на балета, в „Копелия“ танцува кукла.

Прочетете още  >>>>

Държавна опера - Варна обявява 5-дневен ЧЕРЕН ПЕТЪК за спектаклите от програмата за декември, януари и февруари, 2019 - 2020 г.

От 25-ти до 29 ноември можете да закупите билет с 30 % отстъпка. Побързайте, местата са ограничени!

10.12 / 19.00 ч. ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

15.12 / 11.30 ЛЕШНИКОТРОШЧКАТА

Балет по музика на П. И. Чайковски

Хореография Сергей Бобров

Диригент Мартин Георгиев

Оркестър на Държавна опера - Варна

Участват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера - Варна - Анастасия Белоногова

Франциско Руиз, Николай Димитров, Павел Кирчев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ЗА "СПЯЩАТА КРАСАВИЦА"

22 ноември, 12.00, Сцена Ротонда

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна очаква представители на варненските медии и на столичните издания във Варна на пресконференция с екипа на премиерната балетна постановка "Спящата красавица" на 22 ноември, 12.00, Сцена Ротонда.

Проф. ВИНЧЕНЦО МАРИОЦИ и проф. ТОДОР ПЕТРОВ за подхода им към интерпретацията на Бетовен

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ
21 ноември, 19.00, Основна сцена
Диригент Винченцо Мариоци. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, Франческо Мариоци - виолончело, Тодор Петров - пиано. Програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор от Лудвиг ван Бетовен

Проф. ВИНЧЕНЦО МАРИОЦИ - диригент

Винаги се стремя да предам красотата, експресията и смисъла на музиката. Когато работя над дадено произведение, независимо дали като инструменталист или диригент, първо трябва да разбера какво е искал да вложи композиторът, за да мога след това да го интерпретирам и да се опитам да разкрия красотата и смисъла му. Що се отнася до Бетовен, той е изключителна личност, гений, който още тогава мисли глобално и предвижда обединението на Европа. Когато четем писмата, които той си разменя с Гьоте, не можем да не се възхитим на философската дълбочина в хуманистичните му идеи. Той си представя бъдещето на Европа и света като резултат от развитието на духа и културата на отделния човек и на всички народи. Споделям идеите на Бетовен, вярвам в християнските ценности и в красотата на музиката. Достоевски също го е казал: „Красотата ще спаси света“.
Радвам се, че за пръв път ще дирижирам концерт във Варна. Варна е хубав град, който много ми напомня на Пулия в Италия.

Проф. ТОДОР ПЕТРОВ - пиано

За да свириш добре един композитор, трябва добре да познаваш неговия свят. Аз свиря от 17-годишен целия Бетовен. Израсъл съм с неговата музика, познавам цялото му творчество. Чел съм 5-те тома, които ни е оставил, не само ноти, но и философски съчинения, много писма. Бетовен е истински ерудит, правил е дори анализи на философските произведения на Плутарх. Уникална личност с огромна култура, той е бил и полиглот. Говорил е, освен родния си език, италиански, френски, английски, дори ирландски и древногръцки. Бетовен е визионер на една обединена и разумна Европа, в която не всички хора са еднакви, но всички имат еднакви права и еднакви възможности да се образоват и да изграждат професионалната си кариера. Неслучайно тъкмо Бетовен е автор на Химна на Европа.
Радвам се, че 3 години след последния ми концерт във Варна, отново ще свиря пред варненска публика. На 21 ноември, с оркестъра на Варненската опера, под диригентската палка на Винченцо Мариоци, заедно с цигуларката Анна Фурнаджиева и виолончелиста Франческо Мариоци, ще бъдем солисти в симфоничен концерт с творби от Бетовен, а предния ден нашето трио ще изнесе концерт с произведения на Хайдн и Менделсон в Градската художествена галерия.

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

   МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                              ПАВЕЛ КИРЧЕВ

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

Прочетете още >>>>>>

На добър час на Къщичката за книги, която открихме в партерното фоайе на Основна сцена в Нощта на театрите 2019. Участвайте и вие, уважаеми зрители, в свободния обмен на книги, донесете книга и вземете книга. Да изпълним със съдържание и смисъл идеята.

Защото: "Когато човеш престане да чете, престава да мисли", предупреждава философът Дени Дидро.

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

„Спящата красавица“, приказката, която не само децата обичат...

Наистина това е прекрасна приказка, нежно въплъщение на идеята за любовта, която олицетворяват Аврора и Принц Дезире. Важна роля играе Фея Люляк, феята на доброто, която преодолява всички, причинени от злата Фея Карабос, препятствия. В този балет има много персонажи, а на финала зa сватбата се събират всички - Червената шапчица, Вълкът, Пепеляшка и други герои от популярни приказки. „Спящата красавица“ е авторска хореографска редакция на Сергей Бобров по класическата хореография на Мариус Петипа и аз се радвам, че имам възможността да работя по нея в първата постановка на този балет на варненска сцена.

Защо руската балетна школа става доминантна в световен мащаб?

Руската балетна школа взема най-доброто от френската и италианската балетна школа, пречупва го през руската индивидуалност и създава свой собствен стил. Тя се обособява като самостоятелна школа, която се отличава по много неща от европейската, включително методика на преподаване, акценти в техниката, форма на изпълнение и т.н. Например постановката на ръцете във френската школа, повлияна от времето на Луи XIV, е доста по-маниерна. Съвсем различна е постановката на ръцете и в италианската школа. В руската балетна школа всички тези различия са преосмислени, преработени и приведени в съответствие с характера и нагласата на руската чувствителност. Фактът, че руската балетна школа се приема с адмирации в цял свят, говори достатъчно добре за нейните качества.

Какъв тип балетмайстор е Иван Карнаухов?

В творческата си кариера съм танцувал всички роли в „Спящата красавица“, сега също имам участие, но по-важната ми роля тук е на педагог и балетмайстор. В балета не може да има демокрация, в балета е въможна единствено диктатура. Ако не се подчиняваш и не изпълняваш задачите, които ти се поставят, просто трябва да си вървиш. Разбира се, в хода на постановката аз вземам под внимание мнението и предложенията на артистите, това е естествено. Но когато балетмайсторът предяви своите изисквания, какво и как трябва да се направи, балетният артист не бива да спори. И това е така, защото всеки има своята гледна точка и докато артистът възприема нещата от своя ъгъл, балетмайсторът обхваща цялата картина.

Прочетете цялото интервю тук >>>>>

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

15 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

БОХЕМИ

Опера от Джакомо Пучини. Диригент Жан Ангелов. Режисьор Кузман Попов. В ролите: РОДОЛФО - Педро Аройо, МИМИ - Зеня Ардженти, МАРСЕЛ - Свилен Николов, ШОНАР - Пламен Димитров, КОЛИН – Божидар Божкилов, МЮЗЕТА - Ирина Жекова, БЕНОА - Илко Захариев, АЛСИНДОР - Гео Чобанов, ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски, МИТНИЧАР - Емил Симидов, СЕРЖАНТ - Людмил Петров. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 За втори път във Варна свързваме „Бохеми“ с Маестро Жан Ангелов. След запомнящия се спектакъл в началото на годината, сега отново ще дирижирате шедьовъра на Пучини.

„Бохеми“ има особено значение в моя творчески път. Началото на диригентската ми кариера е свързано с Маестро Борислав Иванов, който сега е артистичен директор на Варненската опера. Преди години именно той ми даде възможност да работя в Пловдивската опера. Там дирижирах най-напред „Албена“, с неговата съпруга, незабравимата София Иванова, в ролята на Албена. В Пловдив дирижирах за пръв път и „Бохеми“.

Сантимент...

Обичам да дирижирам „Бохеми“. Това е една от най-красивите опери на XX век, дълбоко емоционална, много веристична. В „Бохеми“ всичко е истинско и вълнуващо. Това е обяснението защо тази творба е толкова обичана от солистите и от публиката.