Варненският драматичен театър и Държавна опера Варна предлагат билети с отстъпка до 50% за всички свои спектакли до края на годината!

Само в дните 23, 24 и 25 ноември!

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1, с работно време:

петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;

събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30;

неделя 11.00-14.00, без прекъсване;

Каса ФКЦ Варна - всеки ден  10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30

XIX Коледен музикален фестивал,

III Международен балетен форум и

IX Коледни театрални седмици - Варна 2018

21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

Представителите на печатните и електронни медии във Варна и кореспондентите на националните издания в града са поканени на пресконференция на 21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.

Темите на пресконференцията са празничните събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна през декември: XIX Коледен музикален фестивал, III Международен балетен форум и IX Коледни театрални седмици - Варна 2018.

70 години професионален балет във Варна

22 ноември – 16 декември

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БАЛЕТЪТ „СНЕЖАНКА“

5 балетни заглавия със звезди на руския балет и балетни артисти от 14 националности

Със съдействието на Фонд Култура при Община Варна

Коледа ни кара сякаш повече от всеки друг празник да се доближим до човешката си същност. Да се отърсим от негативите, да отворим душите си за доброто, да споделим хармонията. Какъв по-добър спътник в това духовно израстване от балетното изкуство с неговата красота и изящество.С този замисъл и по повод 70 години професионален балет във Варна, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна поднася на своите зрители за Коледа 2018 истински балетен празник. III МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ, който ще се проведе от 22 ноември до 16 декември, в рамките на XIX КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ, ще изненада публиката с цели пет балетни заглавия, в които ще танцуват звезди на руския балет и избрани с кастинг балетни артисти от 14 националности.

Особен интерес предизвиква премиерата на балета«Снежанка»по музика на П. И. Чайковски, първа постановка в България.Наричат „Снежанка“ „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет. Но е написал музика за пиесата „Снежанка“ по приказката на Александър Островски. Премиерата, замислена от самото начало като музикално-драматичен спектакъл с хор, солисти и оркестър, състояла се на 11.05.1873 г. в Болшой театър, била посрещната хладно. Но музиката се харесала и тъкмо тя станала основа за бъдещите балетни постановки. Държавният театър за опера и балет в Красноярск също има своя хореографска версия за този балет, върху която е развита и варненската постановка на „Снежанка“ с участието наизбрани с кастинг солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и други страни. В главните роли ще аплодираме Анастасия Осокина, Иван Карнаухов (5 декември) и Анастасия Нигматулина, Иван Карнаухов (8 декември).

Балетът разказва историята на Снежанка, дъщерята на Весна (Пролет, руски ез.) и Дядо Мраз, която се влюбила, но се разтопила под ярките лъчи на Ярила-Слънце. „Снежанка“ е едно от най-вдъхновените съчинения на Чайковски, в което той е вложил и национален руски колорит. В партитурта на балета, освен музиката, създадена за пиесата на Островски, е включена и музика от други произведения на Чайковски: Първа симфония «Зимние грезы», Серенада за струнен оркестър, Голяма соната за фортепиано и др.

III Международен балетен форум – Варна 2018 ще ни срещне с класическата хореографска версия на Александър Горский на „Зле опазеното момиче“ от Хертел, в главните ролис Елена Свинко и Марчело Пелицони (30 ноември) и премиерните балетни постановки на Варненската опера от тази година „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография Сергей Бобров, с Елена Свинко в главната роля (22, 26 ноември) и „Лебедово езеро“ от Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров. Главните роли в „балета на балетите“ ще защитят: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Максим Иконостасов, Бино – Франческо Бруни (15 декември) и Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни(16 декември).

Задължителна за коледното настроение е и любимата ни, добре позната „Лешникотрошачката“ от Чайковски, хореография Сергей Бобров, която също ще има две представления с различни солисти. Главните персонажи ще пресъздадат: Мари – Елена Свинко, Принц – Марчело Пелицони, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев (12 декември) и Мари – Анастасия Белоногова, Принц – Франциско Руис, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев, малката Мари – Нeрея Асторя (13 декември).

 По повод 70 години професионален балет във Варна, в рамките на III Межд. балетен форум на 3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата «За варненския балет ретро» от Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018. В текст и снимки авторката се спира върху зараждането на професионалния балет във Варна през 1948 година и развитието му през следващите десетилетия с акцент върху най-добрите балетни постановки. С особено внимание тя откроява приноса на легендарния балетен тандем, възпитаниците на ГИТИС – Москва Галина и Стефан Йорданови, които в периода 1960 – 1985 година създават 35 балетни премиери и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера.Присъстващите на литературната премиера ще получат талон с ценова отстъпка за спектаклите на III Межд. балетен форум. Модератор на събитиетоВиолета Тончева.

Ето и пълната програма.

III МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН ФОРУМ – ВАРНА 2018:

22, 26 ноември, 19.00, Варненска опера

ПЕПЕЛЯШКА

Балет от С. Прокофиев, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роля Елена Свинко - Русия

30 ноември, 19.00, Варненска опера

ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ

Балет от П. Хертел, либрето Жан Довервал, хореография Александър Горский, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др.В гл. роли: Елена Свинко - Русия и Марчело Пелицони - Италия

3 декември, 18.00, Сцена Ротонда - 70 години професионален балет във Варна

«ЗА ВАРНЕНСКИЯ БАЛЕТ РЕТРО»

Премиера на книгата на Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018. Модератор Виолета Тончева

5 декември, 19.00, Варненска опера – ПРЕМИЕРА

СНЕЖАНКА

Балет по музика на П. И. Чайковски, хореография Държавен театър за опера и балет Красноярск - Русия, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Снежанка – Анастасия Осокина, Мизгир – Иван Карнаухов, Купава – Елена Свинко, Лел - Марчело Пелицони, Весна, майка на Снежанка – Анастасия Белоногова, Дядо Мраз – Милен Петров, Цар Берендей – Милен Петров

8 декември, 19.00, Варненска опера - ПРЕМИЕРА

СНЕЖАНКА

Балет по музика на П.И.Чайковски, хореография Държавен театър за опера и балет Красноярск - Русия, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Снежанка – Анастасия Нигматулина, Мизгир – Иван Карнаухов, Купава – Елена Свинко, Лел - Марчело Пелицони, Весна, майка на Снежанка – Мириам Рока Круз, Дядо Мраз – Милен Петров, Берендей – Милен Петров

12 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Мари – Елена Свинко, Принц – Марчело Пелицони, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев

13 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Мари – Анастасия Белоногова, Принц – Франциско Руис, Дроселмайер – Константинос Каравос, Крал на мишките – Павел Кирчев, малката Мари – Нeрея Асторя

15 декември, 19.00, Основна сцена

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет по музика на П. И. Чайковски, хореография Мариус Петипа, Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Максим Иконостасов, Бино – Франческо Бруни

16 декември, 17.00, Основна сцена

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет по музика на П.И.Чайковски, хореография Мариус Петипа, Лев Иванов, хореографска редакция Сергей Бобров, солисти от Русия, България, Италия, Испания, Франция и др. В гл. роли: Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни

БИЛЕТНИ КАСИ:

ТМПЦ Варна, пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022;

Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020; www. operavarna.com

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

13 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Отдавна чакам ролята на Дон Базилио, един от най-колоритните образи не само в „Севилският бръснар“, а и въобще в световната оперна литература. Благодарен съм на ръководството на Държавна опера Варна за този шанс. 
Като персонаж Дон Базилио е много интересен, слава богу е далеч от мен, но точно в това се състои предизвикателството. Нищо свое не мога да вложа при пресъздаването му, затова се заравям в текста, в гениалната партитура на Росини и търся заложените там кодове. А и навсякъде около себе си намирам прототипи на Дон Базилио. Дори имам конкретен човек предвид, но няма да го спомена, разбира се 

Самият Росини е бил доста остроумен и много мързелив. Разказват, че закъснял и с написването на „Севилският бръснар“, поръчан му от оперния театър „Ажентина“ в Рим. Директорът се опасявал, че насрочената за февруари 1816 година премиера може да се провали, дал ултиматум на 24-годишния тогава Росини и го затворил в една стая, сам с нотния лист. За 12 дни „Севилският бръснар“ бил завършен!

Времето все пак не стигнало за всичко, така че Росини вмъкнал в „Севилският бръснар“ музика от свои предишни произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие взел от операта „Елисавета“, а увертюрата, написана за „Аурелиан и Палмира“, използвал вече за трети път. Но по ирония на съдбата тя се прочува именно като увертюра на „Севилският бръснар“.

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Режисьор Антонио Петрис
Диригент Маестро Кръстин Настев Действащи лица и изпълнители:
ГРАФ АЛМАВИВА - Георги Султанов
ДОКТОР БАРТОЛО - Людмил Петров
РОЗИНА - Мария Павлова
ФИГАРО - Свилен Николов
ДОН БАЗИЛИО - Гео Чобанов
ФИОРЕЛО - Илко Захариев
БЕРТА - Елеонора Христова
ОФИЦЕР - Петър Петров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

13 ноември 2018 година, 19.00, Държавна опера Варна

150 години след кончината на Джоакино Росини, която отбелязваме през 2018-а, Варненската опера ще представи на 13 ноември неговата бравурна опера-буфа „Севилският бръснар“, в главната роля с „кадифения баритон“ Свилен Николов.

А в антракта публиката ще има редкия шанс да изпие чаша шампанско не с кого да е, а с потомък на Росини.ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за родството си с великия композитор иролята на музиката в живота на всички негови потомци, за семейната реликва, белкантото и мюзикъла, посветен на големия... кулинар Росини 

Федерико, разкажи за родствената си връзка с Росини, като негов прапраплеменник, нали правилно те разбрах?

Да, аз съм прапраплеменник на Росини по майчина линия. Останахме само трима живи негови наследници -майка ми, аз и моята братовчедка. За мен, за нас, както и за всички от родословното дърво на Росини, той е идол, не само защото сме негови потомци, а заради прекрасната музика, която той е сътворил. Всички в рода сме музиканти. Пра-, прадядо ми, бащата на майката на моята майка Марко Кастолди, е бил режисьор в Миланската скала,работил е много с Джакомо Пучини и Пиетро Маскани, с когото го е свързвало близко приятелство. Преди години нашите две фамилии, роднините на Росини по майчина и бащина линия, се обединили и заедно основали Музея на Миланската скала. На паметния знак за дарението е изписано и името на инж. Сиджизмундо Гилярди - моя дядо, бащата на майка ми.

Как съхранявате музикалното наследство на Росини?

След като внимателно издирихме и събрахме огромния музикален архив на Росини, предадохме всичко на Музея в Пезаро, родния град на композитора. Редно е цялото музикално наследство на композитор от такава величина да се съхранява на едно място. В Пезаро се намира и седалището на Международната Росиниева фондация,там всяко лято се провежда известният летен Росиниев оперен фестивал, а Държавната консерватория в града носи името на Росини.

И от огромното наследство на Росини нямаш нищо лично, което да напомня произхода ти?

Останала ми е само една оригинална страница с музика, нотите за една песен, написана с почерка на Росини. Поставена в рамка, тази семейна реликва е нашето най-голямо богатство и най-скъп спомен за великия ни предшественик.

Имаш ли своя класация за творбите на Росини?

„Севилският бръснар“ на първо място, следват„Крадливата сврака“, „Пепеляшка“ и всички останали произведения на Росини, всяко със своето специфично очарование. Допадат ми също неговите не толкова известни опери като „Семирамида“ и „Граф Ори“.

С такова потекло музиката несъмнено играе роля в твоя живот?

В моето семейство музиката винаги е била на пиедестал. Оперни спектакли, концерти и всякакви музикални събития са част от ежедневието ни. Редовно слушаме музика и вкъщи, разполагаме с голяма нототека с оперна, симфонична и музика в различни жанрове. От малък живея в света на музиката. Започнах да свиря на пиано от 4-5 годишен, а първия си концерт изнесох на 6 години. Завърших Conservatoriа dimusicasacraс пиано, композиция, орган и клавесин. След това, в продължение на 8 години, учих оперно пеене при Йоланда Ториани, която е пяла с Тито Скипа. Имах щастливата възможност да работя и с други големи имена на световната оперна сцена като Магда Оливеро и Карло Бергонци.От 41 години съм се посветил на музиката и не бих могъл да си представя живота без нея.

ПРИНТИРАЙ БИЛЕТА СИ ЗА ОПЕРА И ТЕАТЪР У ДОМА!

чрез услугата PRINT@HOME в EVENTIM.BG

За улеснение на своите зрители, Театрално-музикален продуцентски център Варна – ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, вече предлагат online билети в системата на eventim.bg чрез услугата Print@Home.

Само срещу такса от 1 лв услугата Print@Home осигурява бързо и изгодно online закупуване на билети за оперните и театрални спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Всичко, което трябва да направите, е да кликнете върху линка с ноемврийските събития.

ТВОЯТ БИЛЕТ Е ТУК:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

и да предприемете следните стъпки:

1 - избирате желаното събитие
2 - посочвате броя на билетите, които желаете да закупите
3 - избирате начина за плащане 
4 - попълвате данните си
5 - принтирате билета си
6 – в театъра чекирате принтирания билет на баркод скенера (четец) на касата

И така, вместо да ходите специално за билет до театъра и да се редите на опашка пред касата, пестите време и получавате билета си директно у дома срещу само 1 лв.

Предимствата на Print@Home билета са очевидни.

Опитайте и ще се убедите сами!

90 години от рождението на МАЕСТРО ИВАН МАРИНОВ

1 ноември, 19.00, Основна сцена

Диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ - Италия

Солист БОЖИДАР БЕНЕВ Бенев - цигулка

С участието на оркестъра на Държавна опера Варна

Програма: Рихард Вагнер - Симфонична поема "Зигфрид", Макс Брух - Концерт за цигулка и оркестър, Йоханес Брамс - Симфония №2

Симфоничният концерт е посветен на 90-годишнината от рождението на големия български диригент Маестро Иван Маринов (1928-2003).

ИВАН МАРИНОВ

Завършил ДМА с дирижиране при проф. Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев, специализирал в Берлин при Франц Конвични, Иван Маринов развива блестяща кариера на диригент, композитор и администратор.

Ръководи отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата, след което става музикален директор на българското предприятие по кинематография. Заема постовете Секретар на Съюза на българските композитори, зам.-министър на културата, председател на Център за музика и танци към Министерството на културата.

Бил е главен диригент на Пловдивската филхармония, след това на Софийската, Русенската и Анкарската филхармония, както и главен диригент на Софийската опера.

Като главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония в периода 1978 - 1988 година, Маестро Иван Маринов има изключителен принос за развитието на филхармоничния оркестър и симфоничната култура във Варна.

Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка, член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ в Полша, носител на много наши и международни награди.

Иван Маринов е автор на симфонична музика, кантати и творби за глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална музика. Лауреат на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла Скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфей“ за детска музика, отличен с наградата на Софийски музикални седмици и др.

БОЖИДАР- МАТЕО БЕНЕВ - цигулка

За Божидар-Матео Бенев е чест да бъде солист на симфоничен концерт, посветен на 90-годишнината от рождението на симфоничен диригент от ранга на Иван Маринов. В концерта на 1 ноември, Деня на будителите, той ще изпълни соловата цигулкова партия в Концерт за цигулка и оркестър от Макс Брух.

Божидар-Матео Бенев е роден във Витенберг, Германия. Свири на цигулка от 5-годишен при Юлия Ангелова в НМУ в София. Завършва НУИ „Добри Христов” във Варна в класа на Румяна Колева, сега следва в АМТИИ - Пловдив в класа на Неделчо Тодоров и Александър Спиров.

От 2004 свири в оркестъра на Държавна опера Варна, като през 2014, след прослушване, е повишен в категория солист-инструменталист. От 2013 свири и в Камерен оркестър Добрич с диригент Александър Измирлиев, както и във Варненски камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев. Участвал е в майсторски класове на Минчо Минчев и именити музикални педагози от Виена.

Лауреат е на много национални и международни конкурси, сред които Конкурса за полска музика, два пъти печели първа награда на Академичен конкурс „Бах и неговото съвремие”, първа награда от „Надежди, таланти, майстори” в Добрич и първа награда от същия конкурс като сонатно дуо с номинация за Голямата награда. Отличен е с Почетна грамота от кмета на Добрич за постижения в музикалното изкуство след редица концерти през 2005 г., в които участва по покана на изтъкнати български професори.

На снимката – Александър Панайотов с Лилия Илиева в „Мамма Миа“ на Варненската детско-юношеска опера 

ВАРНЕНСКИ ДЕБЮТ в "ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША"

19 октомври, 19.00, Основна сцена

Талантливият тенор Александър Панайотов, един от многообещаващите млади солисти на Националния музикален и балетен център в София, все още студент в ДМА "Проф. Панчо Владигеров", ще играе за пръв път пред публиката в родния си град Бони в "Царицата на чардаша". Образът вече му е познат от столичната сцена.

Александър Мутафчийски и Мария Павлова в "Царицата на чардаша"

В оркестъра на Варненската опера, под диригентството на Цветан Крумов, ще свири майка му Светла Панайотова - цигулка. Наследил от нея любовта към музиката, талантливият певец започва творческия си път във Варненската детско-юношеска опера, където изпълняваше и понякога все още изпълнява водещи партии.

Ролята на Бони, една от най-харесваните в "Царицата на чардаша", Александър поема от другия варненец и също Александър, звездата на Музикалния театър Александър Мутафчийски. Както знаете, неговата възстановка по режисьорската версия за тази оперета на предишния легендарен Бони - Видин Даскалов, спечели овациите на премиерния спектакъл в Летния театър това лято.

"Сашо Мутафчийски много ми помогна за изграждането на ролята, следвах внимателно и указанията на режисьорката Марияна Арсенова. Изглежда се получи, защото тази роля беше причината да ме повишат в категория солист в Музикалния театър. Благодарен съм на всички колеги за помощта, не спирам да се уча всеки ден от по-добрите и чакам с нетърпение спектакъла пред моите варненски приятели и съграждани тази вечер", споделя Бони - Сашо Панайотов.

Бон шанс на новия Бони с пожеланието тази роля да се превърне в коронна в неговия репертоар, както е при предшествениците му!

Още повече, че той ще си партнира с великолепни солисти като Бойка Василева - Цецилия, Мария Павлова - Щаси, Лиляна Кондова - Силва, Людмил Петров - Фери Бачи, Закар Гостанян - Ронсдорф, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм и актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев - Мишка.

ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Б. Ф. Пинкертон, японската връзка, сблъсъка между различни култури и гениалната музика на Пучини

18 октомври, 19.00, Основна сцена – „Мадам Бътерфлай“

Варненската оперна публика обича срещите със своя съгражданин, известния тенор Иван Момиров, който живее в Италия, но не забравя и родния си град. На 18 октомври ще го видим за пръв път в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини.

Благодаря на г-жа Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за възможността да пея във Варна, освен главни тенорови партии, като Алфредо в „Травиата“ или Дон Хозе в „Кармен“, и поддържащи роли като Б. Ф. Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ или Полионе в „Норма“. За мен е важно публиката в родния ми град да получи представа и за тези мои герои, защото за кариерата на един артист всички роли имат значение.

Откога присъства в репертоара ти американският морски офицер, в когото се влюбва Чо-Чо-сан?

Моят Пинкертон е вече на 10 години, за пръв път пресъздадох образа му в една изключително успешна японска продукция, която обиколи света. Запознат съм в детайли с японската култура, бившата ми съпруга Анна Куо e половин японка, правихме и европейска, и японска сватба. Във Варна през 2003 година двамата участвахме в „Бохеми“ и тогава, както ми разказаха, се наложило да заключат балконите, за да не паднат – толкова много хора искали да гледат спектакъла. Безпрецедентен случай в историята на нашия оперен театър и незабравимо преживяване за мен.

Но да се върна на „Мадам Бътерфлай“. В средата на XIX век в Япония има разтърсващи събития, пада шогунатът и животът в страната е подложен на драматични промени. От друга страна, отварянето на Япония към света довежда до още по-големи катаклизми и главната героиня в „Мадам Бътерфлай“ е тяхна жертва. Чрез нейната трагична съдба Пучини пресъздава жестокия сблъсък на две коренно различни цивилизации. Моят герой Пинкертон носи ясната рамка на модерния западен човек, докато образът на Чо- Чо-сан е разгърнат и стига до сърцето на публиката. Израсла в различна култура, с различни духовни ценности, тя има нещастието да се влюби в млад американец, но от позицията на гейша любовта й е обречена.

Фатална предопределеност и трагичен финал – любим оперен похват за противопоставяне на герои и събития, добро и зло.

До него прибягват и либретистите на „Мадам Бътерфлай“ Джузепе Джакоза и Луиджи Илика. Те работят върху драмата „Гейша“ на един американския драматург, който пък се опира на друга новела. Общо взето, става дума за познат сюжет, който с гениалната си музика Пучини правиоще по-популярен.

Но главните герои в „Мадам Бътерфлай“ не могат да бъдат определени като положителни или отрицателни, те просто са представители на два свята, които не се съчетават. Макар и разкаян, на финала Пинкертон затвърждава своята доминантна консуматорска природа, като след дълго отсъствие се връща, за да вземе детето си. Докато за него Чо-Чо-сан е само епизодичен момент, забавна играчка, за нея той е смисълът на живота. Младата жена, въпреки крехкостта си, устоява на нападките на своето традиционалистко обкръжение и остава вярна на любимия до последния момент. А когато разбира, че той никога не е мислил за общо бъдеще с нея, избира единствения възможен изход за себе си - смъртта.

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

Опера от Джакомо Пучини
Режисьор Кузман Попов
Диригент Николета Конти

Действащи лица и изпълнители:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Линка Стоянова
СУЗУКИ - Вяра Железова
Б. Ф. ПИНКЕРТОН - Иван Момиров
КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова
ШАРПЛЕС - Пламен Димитров
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО- Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров 
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ - Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА - Иринка Николова
ДЕТЕ - Белла Петрова

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

Билетни каси – ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 052 669 650/51.Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.tmpcvarna.com

8 октомври, 19.00, Основна сцена

Христо Йоцов композира музиката специално за 25-годишния юбилей на Варненската детско-юношеска опера

След концертното изпълнение през май тази година, дойде и дългоочакваната премиера на мюзикъла „Сън в лятна нощ“, резултат от партньорството между Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“.

Всъщност става дума за световна премиера, доколкото за пръв път в света се създава мюзикъл по шедьовъра на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Предизвикателството е поел не кой да е, а изтъкнатият български музикант Христо Йоцов, един от най-креативните съвременни перкусионисти, професор в НМА „Панчо Владигеров“, автор на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл. Той композира партитурата специално за Варненската детско-юношеска опера по повод нейния 25-годишен юбилей през тази година.

"Вече съм композирал музика по Шекспир -„Бурята“ за столичния Куклен театър, един спектакъл за възрастни, който се оказа доста успешен. Сега за „Сън в лятна нощ“ се опитах да спазя, заради себе си, две правила. Първото – да се усеща респекта ми към Шекспир като степен на сериозност и музикален еквивалент на нивото на този велик драматург. Второто - все пак да бъде и младежко, и в някаква степен съвременно", обяснява композиторът.

Либретото и постановката са дело на режисьора Костадин Бандутов, който както обикновено работи в тандем с диригента и главен художествен ръководител на Детско-юношеската опера Маестро Ганчо Ганчев и неговия екип: Миглена Шишева – хормайстор и корепетитор, Лиляна Кондова – вокален педагог, Петя Петкова – театрален педагог и Бистра Бъчварова – балетен педагог. Хореограф е Денко Стоянов. Сценографът и костюмограф на постановката Анна-Мария Токаджиева е разработила оригинално сценично решение с два батута на сцената. Участват около 40 възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, сред които Виктор Харалампиев, Янко Станев, Мойра Янкова, Калина Алексиева, Радина Алексиева, Анета Иванова, Станимир Димитров и др.