ИЗКУСТВОТО КАТО ИНВЕНЦИЯ, АВАНТЮРА И МИСИЯ

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с главния режисьор на Държавна опера Варна КУЗМАН ПОПОВ по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му сценична дейност - знакови събития, на които се посвещава спектакълът на 31 октомври на "Норма", една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф

Поздравления за юбилея, Маестро! Оперната режисура е занимание за избрани, творчество от най-висш порядък. Какъв е твоят ключ към нея?

Инвенцията е едно от най-големите качества на твореца. Но човек се научава да твори като опознава творческите постижения на другите, никой не е толкова богат, за да може да ползва само своя собствен запас. Този, който не използва друга духовност, скоро може да изпадне в състояние да подражава сам на себе си и да повтаря това, което е повтарял вече много пъти. Ако не обогатиш ума си и не се заредиш с нови идеи, стигаш дотам, че от нищото създаваш нищо.Казано е, че си служиш със своето дарование от момента, когато можеш да си служиш със своя разум. Важно е да се добави - умът изобразява, но сърцето моделира.

Кое е грозно и кое красиво в изкуството?

Характерността създава красота в изкуството. Грозно е онова, което не притежава характерност, т.е. не съдържа никаква външна или вътрешна правдивост. Грозно е онова, което е фалшиво, което е изкуствено, което се старае да бъде хубаво или красиво, вместо да е изразително; което е престорено и превзето, което се усмихва без повод, маниерничи без причина, всичко, което само парадира с красота и прелест, всичко, което лъже.Красотата е обективна доброта , а истината е субективна доброта. Затова истински красиво е онова, което прави човека добър.

50 години живот в операта, половин век завидно творческо дълголетие. Другото име на тази несекваща творческа енергия е младост. Как се съхранява творческият порив на младостта, как се противостои на рутината, която с годините обикновено измества стремежа към новото и различното, към експеримента?

Трябва да се върви напред, да се откриват нови хоризонти, миналото не може да се възкреси, трябва нещо ново да се създаде, а не да се възстановява предишното. Тайната на младостта – да тръгваме непрекъснато от днешния ден, утре да не започваме същото, а нещо съвсем ново. И така всеки ден ще се раждаме за самите себе си и за света. Не съществува неподвижна младост.

Изкуството като непрекъснато обновяващо се движение...

Не само. Влечението към абсолютното е всепоглъщаща страст – тя изяжда тогова, който се стреми към нея. Лишава го от щастие - например рисуваш камък, с всичките му пукнатини, с всичките му детайли, за да разбереш, че не е истински.Задачата на изкуството не е да копира природата, а да я изразява.

А как човек изразява себе си в изкуството?

Ние живеем този живот, но ни е отредено да се борим, за да живеем друг живот. Бидейки нищо, ние можем да бъдем всичко. Ние сме хора, за да възпроизвеждаме своите копнежи.Понякога творецът е преизпълнен с идеи, но според мен той трябва да фиксира вниманието си върху най-необходимото. Онова, което трябва да се пожертва. То е велико изкуство, непознато за новаците – те искат всичко да покажат и това ги прави излишно бъбриви.

Изкуството не може без известна недовършеност, понеже животът, който го възпроизвежда, е във вечно преобразуване. Кой може да каже в кой момент един спектакъл е завършен? Всъщност зрителят слага последната поанта.

Съизмерими ли са като величини творецът и зрителят?

Изкуството е авантюра, в която творецът трябва да въвлече зрителя. Това е  риск и единствено успешният му завършек е гаранция за приобщаването на зрителя. Трябва да се види не как е, а как би могло да бъде и как би трябвало да бъде. Без въображението на публиката това е цел непостижима.

Мисията на изкуството е мисия на чувство и любов!