„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ” - МИТИЧЕН ГЕРОЙ ИЛИ СЪВРЕМЕНЕН СУПЕРГЕРОЙ

Тенорът МИРОСЛАВ ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за естетиката на Вагнер, за връзката между митичните герои и съвременните супергерои, за своя Ерик в „Летящият холандец” и за някои разлики между Швейцарияи България

"Летящият холандец" - 12 юли, 21.00. Премиера на ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

Какво е усещането ти за Вагнер? Като солист на Цюрихската опера, няма как да не си пял във Вагнерови постановки.

Първото ми сблъскване с Вагнер беше преди десетина години, когато в Цюрихската опера направихме цялата тетралогия. Аз участвах в „Рейнско злато”. Постановката на Робърт Уилсън, един много известен режисьор и сценограф, беше много странна и като сценография и като осветление. От нас се изискваше една особена статичност, която много ни затрудняваше. Хем трябва да си неподвижен, хем да предадеш емоцията и жизнеността на тази забележителна музика. Сигурно сме се справили добре, защото постановката имаше огромен успех.

Защо е трудно да се пее Вагнер?

Вагнер развива своя естетика, с която реформира операта. Той усилва многократно състава на оркестъра и прави звученето му по-плътно. При него оркестърът по предписание е по-голям, с много по-голям щрайх и повече духови инструменти. Докато примерно италианските майстори на операта рядко използват духови инструменти, Вагнер непрекъснато си служи с тях. И тази енергия, която излъчва оркестърът, трябва да бъде балансирана от солистите, те трябва да са равностойни и да пеят като цял оркестър, а това е меко казано, трудничко :)

Каква е разликата във възприемането на Вагнер в немскоезичните страни и другаде по света?

- Ако българин гледа операта „Хитър Петър”, неговото възприятие за този персонаж ще бъде различно от възприятието на неговите сънародници, но още повече от това на чужденците. Същото се отнася и за немскоезичния свят, за който Вагнер е национално богатство, един от стълбовете на немската култура. Често съм питал зрители коя е първата опера, която са гледали и отговорът винаги беше един и същ - първо „Вълшебната флейта” на Моцарт и след това Вагнер.

Любопитно е каква част от опероманите заемат т. нар. вагнерианци?

Не мога да цитирам някаква статистика, обаче съм свидетел, как на нашите Вагнерови спектакли в Цюрих редовно идват от различни краища на Германия поне по 5 автобуса, пълни с почитатели на неговото творчество.

Колко актуален е днес Вагнер с неговите митични сюжети и титанични сблъсъци между човека и природните стихии, между човека и вселената?

Вагнер интерпретира древни немски саги и митове, които ако бъдат извадени от контекста, винаги се съотнасят към съвременността. Поуката във всяка една стара приказка се оказва актуална. Ето „Летящият холандец” се занимава с вечната тема за любовта. „Летящият холандец” е митичен кораб и неговият капитан също е митичен герой, който днес бихме могли да отъждествим със супергерой или суперзвезда, за която слушаме по радиото, която гледаме по телевизията, за която чуваме какви ли не истории. Изведнъж същият този супергерой се появява в живота на една млада девойка, която е имало досега някакви свои трепети с моя персонаж, Ерик, и обърква изцяло съдбата й. Взема я в своя живот, нека така да се изразя. Ето един съвсем съвременен сюжет, а и любовни триъгълници има, откакто свят светува.

Как се чувстваш във Варна, където от няколко години те посрещаме като наш престижен гост?

Сътрудничеството ми с Варненската опера започна преди 4 години с участие в „Мадам Бътерфлай”, след това пях в „Кармен”, сега съм тук за „Летящият холандец”. Винаги с удоволствие идвам във Варна, защото сте изградили в театъра едно много хубаво чувство за съобщност, за семейство и това е много приятно. Срещам тук близки, приятели още от студентските години, с Маестро Борислав Иванов също се познавам отдавна. Щастлив съм да си партнирам сега с Линка Стоянова, един много сърдечен човек. Това, искам да подчертая, не се среща често и не се подразбира от само себе си. В чужбина много често се получава едно негласно съперничество между тенора и сопраното и тази нездрава конкуренция не спомага по никакъв начин за хармонията на сцената, по-скоро я разрушава.

Как живее българският тенор Мирослав Христов в Швейцария?

С времето щастливо. Но трябва да си призная, че първите години ми беше трудно. Аз съм социален човек, като всички българи, и тази социалност много ми липсваше, липсваха ми българските приятели. Там приятелствата се развиват по-бавно, но вече съм от 23 години в Швейцария, така че съм намерил баланса. Това всъщност е цялата ми кариера. Когато завърших Консерваторията, директорът на Цюрихската опера, който тъкмо тогава е бил в София по свои дела, ме чу, хареса ме и ме взе в Швейцария. Там и останах.

Какво предстои оттук нататък?

Ще пея „Тоска” в Германия, „Кармен” в Грац, но преди това ще остана още известно време във Варна за да подготвим августовската премиера на „Джоконда” от Понкиели. Това е специална опера за мен, с нея са свързани първите ми големи успехи в Швейцария.

С „Джоконда” ще продължи разговора ни в следващите дни, а сега отиваме на премиерата на „Летящият холандец”. На добър час на твоя Ерик и на целия екип на „Летящият холандец”!

 Прочетете още:

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„Летящият холандец“ в Летния театър

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА