НИКЛАУС, ОЛИМПИЯ, ЖУЛИЕТА И АНТОНИЯ ОТ „ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ

МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА

Моят герой Никлаус, приятел и муза на поета Хофман, е антипод на Хофман, оттам и вторият най-важен персонаж. Като всички поети, Хофман хвърчи в облаците и вижда нещата през розови очила буквално и преносно, а Никлаус го сваля на земята. Той е неговата будна съвест, неговата душа, която му подсказва каква е истината, но Хофман не желае да я приеме и оттам двамата се намират в постоянен конфликт. Никлаус противоречи на Хофман, старае се да го извади от всички бели, в които поетът се забърква, но – както и в живота – невинаги нещата се случват както искаш. Добре е да се вслушваш в съвестта си, дори това да не ти харесва, но го има и другото – като творец Хофман е човек на изкуството, което движи света, а изкуството го движи любовта. За да има изкуство, артистът трябва да е влюбен, още по-добре, ако е нещастно влюбен.

Ролята на Никлаус много ми допада. За да се подготвя, прочетох разказите на Е. Т. А. Хофман, запознах се и с биографията му. Изключителна личност, многостранен творец, мистик, той е смятал, че външни сили влияят на нашия живот, затова навсякъде се появява лошият, злият, този, който спъва очаквания ход на действието. Обикновено човек търси външна причина за неудачите си, а всъщност трябва да потърси причината в себе си и да се вслушва в интуицията си. Всичко това е отразено в операта. Така отново стигаме до моя герой.

Щастлива съм, че съм един мецосопран сред толкова много сопрани – Олимпия, Жулиета, Антония. От вокална гледна точка това е много интересно, защото може да се чуе цялата богата палитра от гласове както женски, така и мъжки. Съпоставката между добре подбраните тембри, които се редуват, е много интересна. Публиката ще се наслади на толкова много тембри на чудесни солисти, каквито - с риск да прозвучи нескромно, мисля, че в друг оперен театър не могат да се чуят.

ПЛАМЕНА ГИРГИНОВА: ОЛИМПИЯ МЕ ПЛЕНИ, ОЩЕ КОГАТО Я ЧУХ ЗА ПРЪВ ПЪТ

Сбъдната мечта за мен е да участвам точно в това заглавие и да изпълня роля, която съчетава виртуозност и невероятна хармония между музикален текст и сценично действие, като същевременно е предизвикателство както във вокален, така и в актьорски план.

Олимпия е една от партиите, които веднага ме плениха. Тя ме привлече, още когато я чух за пръв път и преди да започна да се занимавам с класическо пеене. Затова съм щастлива, че дебютът ми във френска опера ще бъде именно този.

За мен френската музика и в частност това заглавие се отличават с една по-различна, фина емоционалност, меланхолия и страст, които ми импонират и ме вдъхновяват като артист. “Хофманови разкази” е едно от най-обаятелните и приказно-фантастични заглавия, които зрителят може да си подари като преживяване и съм сигурна, че за всички нас, на сцената и в Летния театър, ще бъде удоволствие да се отдадем на магичната атмосфера в шедьовъра на Офенбах.

Със страхотния състав от истински професионалисти, под диригентското майсторство на Павел Балев, с креативността на режисьорката Урсула Хофнер и неповторимия Иван Момиров като сценичен партньор - за мен съвършеният Хофман!, както и с всички други прекрасни колеги музиканти - солисти, хор и оркестър, „Хофманови разкази“, убедена съм, непременно ще има успех.

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ЖУЛИЕТА Е НЕОБХОДИМА НА ПОЕТА ХОФМАН

Жулиета е необходима на поета Хофман, защото като куртизанка тя принаделжи към съвсем различни от неговите кръгове. Щастлива съм, че за пръв път ми се случва да правя този тип героиня – сексапилна и еротична, определено интересна. Всъщност аз подготвям едновременно с Жулиета и ролята на Антония от трите любовни истории на поета Хофман, кaтo Жулиета е вокално по-ниска от тях. Изключителни контрастни като характер, трите са отделни планети, но чрез тях Хофман търси себе си.

Много красива е музиката на Офенбах, тя ни въвежда в една оперна фантазия, в която е приятно да се пренесем, на фона на сложното съвремие, в което живеем. Съставът е великолепен, Павел Балев е изключителен диригент, режисьорката Урсула Хорнер прави един забележителен прочит и в този смисъл „Хофманови разкази“ ще бъде голям успех за нашата опера.

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: В АНТОНИЯ ИМА ЧИСТОТА И НЕЖНОСТ, ДЪЛБОЧИНА, БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ И ЛУДОСТ

Образът на Антония ме плени от първата ни среща и първата нотичка, която изпях с нея. Това е дебютът ми в тази роля, много различна от досегашните ми героини. В нея има чистота и нежност, дълбочина, безкрайна любов, лудост, които перфектно са преплетени в музикалната драматургия на Офенбах. Антония е красиво и невинно цвете, което се влюбва в поета Хофман, но любовта й я води до фатален край. Тя е певица, която обожава музиката, но не бива да пее, защото това ще причини смъртта й. Дяволът обаче я подвежда и неизбежното се случва.
За сценичен партньор в ролята на поета Хофман имам моя прекрасен колега Иван Момиров и съм много щастлива, че с “Хофманови разкази“ съм част от неговия блестящ 25-годишен творчески път на сцената.

По идея на режисьорката Урсула Хорнер, трите персонажа, които олицетворяват любовта на Хофман, се представят от три певици, а дяволът, който носи злото, се превъплъщава в образите на четирима певци. Този подход засилва съотношението между доброто и злото, между любовта и злото.

„Хофманови разкази“ е трудно заглавие, което не се играе често по световните сцени. То прави чест на Варненската опера, още повече, че постановчик е такъв световноизвестен диригент като Маестро Павел Балев.